КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-93, внесен от н.п. Камен Костадинов на 09. 12. 2013 г. – за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 03.09.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20.03.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
На 02 април 2014 година от 14.50 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-93, внесен от н.п. Камен Костадинов на 09. 12. 2013 г. – за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 03.09.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20.03.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 14.50 часа от господин Камен Костадинов – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
***
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме необходимият кворум.
На вашето внимание предлагам дневен ред за провеждане на заседанието, а именно:
1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-93, внесен от н.п. Камен Костадинов на 09. 12. 2013 г. – за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 03.09.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20.03.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Имате ли предложения за други точки, за промяна.
Да, господин Минчев.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Уважаеми колеги, господин председател, господин министър, аз правя предложение точка втора от дневния ред да отпадне. За мен е смущаващо пълното единодушие, но иначе всички въпроси досега са били на противоположни позиции. Бих желал да се запознаем по-подробно с хората, със службата която касае това нещо, да изслушаме експертите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и да видим дали пълното единодушие на позиция и мандатоносител е правилната позиция или трябва да се ревизират някои от тези неща. Никога пълното единодушие не е водило до нищо добро.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ:
Благодаря ви, господин Минчев.
Има предложение от народният представител Минчо Минчев втора точка да отпадне.
Дневният ред да бъде:
1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 03.09.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20.03.2014 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Който е съгласен да приемем дневния ред с отпадналата точка, предложена от господин Минчев , моля да гласува.
Гласували „за” –7, против – 6, въздържали се – няма.
Току що приехме дневния ред.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА - Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, може ли да уточните какъв е срокът за второ четене на този законопроект, да не би да е изтекъл срокът.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Не, не е изтекъл срокът. Ние го гласувахме преди една седмица в зала на първо четене.
Имате думата колеги от най-голямата парламентарна група за задаване на въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Данаил Папазов.
Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, въпросът ми е насочен към една тема, която повдигнах може би преди три седмици в Пленарна зала. За съжаление Вие тогава не присъствахте, там бяха премиерът и вицепремиерите, които явно не взеха присърце това, което аз попитах и което изложих в рамките на 10 минути от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Знам, че въпросът е насочен може би по-скоро към Министерство на финансите, но все пак касае дейности, свързани с транспорта и най-вече за всички, които се движат по пътищата на Република България. Свързан е с това, че на Гранично пропускателен пункт Видин – Дунав мост 2, все още може би една година след пускането на моста няма пункт за закупуване на винетни стикери. За съжаление единственото място на което може да се закупят такива винетни стикери се намира на около 2 км след границата, в едно павилионче, в което по никакви правила и никакви регламенти и разпоредби, в нарушение на закона се продават винетни стикери.
Аз направих такъв експеримент за закупуване на такъв винетен стикер, на който са видни смущаващи обстоятелства в документът, който издават. Първо винетният стикер се продава с надценка между 3.00 и 6.00 лева. В случая тук е 3.70 евро, на 10 евро 1.70 евро се слага надценка. Знаете, че винетките са ценен документ, ценна книга и нямат право да ги продават с надценка по никакъв начин. Фирмата, която ги продава е така наречената Корона 2001 – Видин, но такава не съществува в правния мир, аз си направих труда да я проверя, няма такава фирма регистрирана, но издават документ на нейно име. Тази фирма не е регистрирана в Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура за продажба на винетни стикери и няма сключен договор с нея, което е още едно нарушение. Преводите се правят като вносни бележки на името на Интеркарт файнанс АД. Ще Ви обясня и защо въпросът е насочен към Вас. Това павилионче е разположено на един частен паркинг на територията на община Видин. Собственикът на паркинга заявява, че е наета от лице, което се е легитимирало с карта на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и което работи в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация на име Владимир, вие сами ще си направите проверка кой е този Владимир. Той плаща наемът всеки месец, легитимира се с карта на Изпълнителната агенция Автомобилна администрация и продава винетките на по-висока цена, нерегламентирано и т.н., всички обстоятелства които изброих.
Въпросът ми е какви мерки ще вземете вие и възможно в най-кратки срокове да уведомите всички народни представители кой е този Владимир, какви мерки сте предприели. Мисли ли нещо Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да облекчи режимът за продажбата на винетни стикери за разполагане на пункт. Тук не става дума за нас българите, ние си знаем каква ни е държавата, но за съжаление всички чужденци, които влизат са принудени да купуват винетни стикери от тази лавчица и за съжаление екип на ИА Автомобилна администрация на ДАИ стои веднага след кабинката и който не си купи от там винетен стикер естествено е спрян и знаете както следва от там насетне. За съжаление не е глоба, а е пари на ръка. Може да си направите експеримент, Вие да отидете, аз ще Ви предоставя и бележката, която е дадена от пункта за продажба на винетки. В края на краищата затова поставям въпросът към Вас първо, че е замесен Ваш служител и второ, че подопечното Ви министерство е това, което трябва да се грижи за превозните средства на територията на Република България, въпреки че е в прерогативите на Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура.
Това са моите конкертни въпроси. Наистина моля в най-кратки срокове да вземете мерки и да установите кой е този служител, а това може да се установи много бързо. Мисля, че случаят е подходящ и за даване на прокурор.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря , господин Михов.
Господин министър, да отговорите на въпросът на господин Михов.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Първо аз ще започна малко обратно да отговарям. Вече действа пункт на Български пощи, който се намира веднага след проверката на румънските власти към България. Беше взето решение заедно с румънските колеги и с предприятието пунктът да бъде разположен там. Български пощи е оторизирано да разпространява винетки и доколкото имам информация от понеделник вече се работи. Очаквахме само свързване с Интернет, за да сложим и пост терминал за разплащане с карти, така че този въпрос сме го решили. Наистина дълго време търсихме място къде Български пощи да разположат такъв пункт. Първо бяхме взели решение на първата бензиностанция, която е на българска територия това да стане. След разговор обаче с шефовете на румънското поделение на общото предприятие решихме, че това е най-правилното място и действително сега веднага след като се извърши паспортната и другата проверка, те имат възможност да закупуват на място винетки. Сега също предстои и разполагане на допълнителен пункт и за транзитните такси на същото място, така че този въпрос беше разрешен. За съжаление дълго време чакахме съгласуване от румънската страна и заради това се забави този пункт на Български пощи. Там въпросът е решен.
Относно това, което представихте като документи, не влиза в задължението ми като министър да разследвам кой, къде и как продава винетки, но въпреки всичко ако ми предоставите документи аз ще се опитам да направя някаква проверка и ако действително има нарушители от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще вземем адекватни мерки. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин министър.
Все пак наистина е хубаво, че казусът е решен, както казахте дано е така че от понеделник е стартирала продажбата на винетки на самия пункт. Ще се радвам ако моето питане преди три седмици е ускорило нещата, все пак дължахме този отговор. Въпреки всичко аз продължавам да твърдя, че служител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ваш подчинен е злоупотребил със служебните си правомощия, легитимирайки се като служител на министерството и на изпълнителната агенция, мисля че точно е ваш ангажимент да го откриете кой и да бъде санкциониран. Сами можете да си представите колко са били на брой винетните стикери, продавани на ден и тази надценка от 2,3 или 5 евро къде е отишла, с кого е била делена, кой ги е прикривал.
Аз смея да твърдя,че служителите там са били наясно в цялата схема. Все пак те са от Вашето министерство и трябва да вземете незабавни мерки, защото ако там необходимостта или възможността за правене на такъв вид „бизнес” е изчерпана, на други места мисля, че все още това е възможно.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Представител на Коалиция за България. Господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин министър, аз най-напред искам да направя един апел към колегите. Нека наистина в този контрол да насочваме повече въпросите си към политиките , които ще обсъждаме, а на конкретните въпроси, които касаят поведението на един или друг служител да го оставим и хората да го чуят и в Пленарна зала. Мисля, че тук е нормалното място където да направим разговор именно по тези политики.
Моят въпрос ще бъде такъв. Мина близо месец откакто бяхте в Турция, проведохте преговори, говореше се за сключване на ново споразумение, нова Спогодба с Турция за превозите. Много моля да информирате народното представителство докъде стигнаха нещата. Говори се, че очаква ново напрежение и че има подобни търкания, има натиск от страна на турските контролни органи върху наши превозвачи. Как виждате във времето и какво можем да очакваме като конкретни действия, които да решат този сериозен проблем между България и Турция по отношение на автомобилните превози. Ще се радвам, ако получим конкретни отговори.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Там на последната среща, която направихме разменихме претенциите на двете страни. Сега ние сме отправили нашите конкретни искания за текстове в Спогодбата. Колегите помолиха да се отложи до 12 април , ако не се лъжа това беше следващата дата, по простата причина че там имаше избори и не бяхме готови с мерките, които са от тяхна страна. Надяваме се рамката, която сме заложили заедно с колегата Елван да бъде спазена в края на месец април Спогодбата да бъде готова и да започнем да я обсъждаме от двете страни.
Аз до момента имам информация от нашите превозвачи, че споразумението, което постигнахме за момента се спазва от тях и не мисля, че имаме нарушение на това, което се разбрахме. Разбира се трябва да бъде ясно на всички, че позициите на двете страни в някои моменти са абсолютно диаметрално противоположни, не просто да бъде постигнат консенсус, въпреки че има разбиране от двете страни. Мога съвсем отговорно да кажа, че между двете администрации и двете министерства няма никакви търкания. Ние имаме практически виждания, които са почти еднакви и мисля, че на ниво правителство ние противоречия нямаме. Противоречията обаче са на ниво превозвачи. Не само от турските превозвачи, от нашите превозвачи има понякога, повече претенции отколкото е необходимо, трябва наистина да се направят отстъпки от двете страни, защото ние не искаме да правим отстъпки, но и те не искат да правят отстъпки, така доникъде няма да стигнем, ще продължи практиката, която е в последните няколко години за ескалиране на напрежението през определен период. Заради това ние сме си поставили наистина задачата този път спогодбата да бъде работна и за двете страни, тя да не ощетява никого, за да можем да постигнем резултат и да няма от тук нататък никакви търкания, да има ясни правила, по които бизнеса да си изпълнява своята дейност. На 12 април предстои обсъждане на претенциите към двете страни. Доста от претенциите вече са премахнати и от наша и от тяхна страна имаме общи позиции по почти 85 % от целия текст, в момента спорим, ние искаме минимум 6 000 бройки от и за трета страна, като сме казали, че този оптимален брой би трябвало да бъде около 10 000, но в никакъв случай под 6 000. Те имат също претенции относно нашите транзитни такси, за които ние към настоящият момент не сме се съгласили да бъдат премахнати, напротив искаме те да останат като реципрочна мярка, която да облекчи техните превози на територията на България. Очакваме след анализът и практиката, която Министерство на финансите ще ни предложи за връщане на ДДС, защото ние сме една от малкото европейски държави, която не връща ДДС за горивата на територията на България, да постигне ефекта, който те търсят с намаляване на разходите на територията на България,т.е. да останат таксите, а да покриват част от себестойността на техните си превози от връщането на ДДС, тъй като има в момента очевадна разлика в цените на горивата в двете страни. По-ниска е цената в България, което значително ще увеличи приходите от акцизи на територията на Република България. За да се постигне това Министерство на финансите обмисля механизъм, с който да става връщането на ДДС на територията на Република България, така че да не се ощети бюджета и да започнат да продават най-грубо казано на територията на България гориво без ДДС.
Господин Мутафчиев, имате право на дуплика.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин министър, аз се радвам, че няма противоречие между българското правителство и турското правителство, но проблемите си стоят, значи има неща, по които трябва да стигнете до съгласие. Това са проблемите на превозвачите в едната и в другата страна, така че тези проблеми си стоят и аз не мисля, че има някакъв сериозен консенсус ако те не се решат. Интересен е фактът обаче който казахте, че до края на м.април ще започнат преговори, вероятно е създадена и работна група. Да се надяваме наистина, че ще се постигне взаимно приемливо споразумение, което ще трае по-дълъг период от време, така че да не възникват пак през 5 – 6 месеца отново спорове. Интересен е фактът за връщането на ДДС, не чух за акциза ще предприемете ли нещо по този въпрос. Това означава ли, че българските превозвачи също ще се ползват от връщането на ДДС при излизане от страната.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Всички български превозвачи, които зареждат на българска територия си получават ДДС обратно в счетоводните си отчети. По принцип за връщането на ДДС от Турция ние ако го въведем няма проблеми, турците ще ни връщат ДДС.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз наистина се надявам, че с това начинание ще се постигне една стабилна договореност, която ще реши един проблем, който от няколко години стои много сериозно и пак казвам, че се надявам след изборите турската страна да започне да работи сериозно по този въпрос, за да не се сбъднат прогнозите, че зрее ново напрежение. Благодаря Ви.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз , господин Мутафчиев.
Господин министър, аз ще Ви задам един въпрос, който зададох преди няколко месеца, не за да го повтарям, тъй като процесите затова, което ще ви попитам са динамични, с извинение затова че задавам идентични и скучни въпроси, но да ни кажете каква е актуалната картина в момента в БДЖ. Знаем, че там върви оздравителна програма, случват се някакви процеси. Има ли някакво подобрение, каква е ситуацията в сравнение с предишният път, когато говорихме по тази тема.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: В БДЖ най-големият проблем продължава да стои разсрочването на задълженията. Може би това са новостите, които в момента се случват. Наши експерти посетиха Комисията по конкурентно способност в Брюксел и поставихме въпроси за държавната помощ, във връзка с няколко разговора преди това, които най-общо засягат недокомпенсирането пред годините и задължения, възникнали преди 2007 година дали могат да бъдат покривани от държавния бюджет, без това да се счита за държавна помощ, а също така и това дали ако се направи държавна гаранция на новия заем , то той ще бъде държавна помощ. Това са дискусиите, които водим от няколко месеца с кредиторите, което пък е най-важният въпрос за разрешаване на кризата в БДЖ, защото всички действия, които се предприемат в Български държавни железници преминават през разсрочване на задълженията в БДЖ. Ако задълженията на БДЖ не бъдат разсрочени за период минимум 8 и евентуално 10 години, БДЖ няма да може да се справи без помощта на държавата, това е абсолютно сигурно. Единствените възможности за БДЖ само да се справи с финансовата криза, в която се намира е да постигне такова съглашение с кредиторите. За съжаление един от кредиторите е една банка, която обслужва лошите кредити на немските държавни банки. Засега по-скоро бяга от преговорите, не участва наравно с всички останали кредитори и това затруднява диалога с тях, иначе с почти всички други облигационери ние имаме разбиране и там сме предложили 8 варианта за разсрочване на дълговете на БДЖ, от които един е 10-годишен, който сме предложили е най-оптималния. Около него сме се обединили с експертите на Министерство на финансите да преговаряме. Обърнали сме се към външният министър на Република Германия и също така сме се обърнали и към министъра на финансите, без помощта на които и разбира се убеждението, че FMC също трябва да седне на масата на преговорите, общо кредиторите няма да могат да се обединят около това разсрочване.
Независимо от това, че преговорите са в доста напреднала фаза и се очаква в близките месеци да се подпише, FMC предприе някои непопулярни мерки на базата на решения на Лондонския арбитраж за неоспорима сума от 33 млн. евро. Те блокираха сметките на Холдинг БДЖ, мисля че беше в началото на м.февруари. Въпреки всичко ние продължаваме да работим и бих казал засега резултатите особено на Товарни превози са много добри за първите 2 месеца, имаме значително увеличение на товарите. Проблемът е, че някои от клиентите също забравят плащанията, като това разбира се довежда до много сериозни проблеми в политиката, която сме предприели за оздравяване на Български държавни железници. Аз пак повтарям, най-главното и основното за разрешаване на въпросът с бъдещето на БДЖ е преговорният процес относно разсрочване на дълговете. Надяваме се с помощта, която в момента и премиера ни оказва в този процес да убедим немските кредитори да се подпише без държавна гаранция това Споразумение за разсрочване на 10 години, като този вариант, в който сме предложили най-малко ще ощети БДЖ от плащания на наказателни лихви по простата причина, че там ще разсрочим за по-дълъг период сумите, които са просрочени, а за по-къс период сумите, които предстои да бъдат плащани, при това с лихвата, която е постигната при сключване на договора. Това е най-важният въпрос. Нашето министерство работи по този въпрос от две седмици, съвместно с Министерство на финансите. Премиерът също се опитва да ни помогне чрез компетентните органи в Германия. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Представителите на ГЕРБ, господин Иван Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите, искам да взема думата процедурно.
Моите колеги и аз присъствахме 15 минути след като беше обявено времето за започване на това заседание, двама от тях тръгнаха в други комисии и техният глас на практика не беше зачетен. Ние имахме може би преди малко от месец едно събиране, на което присъстваха много малко от колегите в комисията, на което трябваше да бъдат преразгледани вътрешните правила на комисията и да бъдат предложени някои промени, или поне да бъдат разгледани. Това не се случи и аз мисля, че това вече е наложително, защото при едно гласуване тези двама души ако бяха тук щеше гласуването да е 8 : 7 гласа и примерно щяхме да разгледаме тази точка.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Нека да не навлизаме в спор, защото господин Захариев и госпожа Петя Раева имаха друга позиция, съвпадат заседанията на различни комисии.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Това нещо е принципно и мисля, че е добре да го решим, в край сметка работата ни започва от там, затова го поставих като въпрос.
Второто нещо, което искам да кажа е, че в началото на м.март т.г. трябваше да присъства за изслушване министъра, той не беше тук, тогава беше заместник министъра с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и тогава ни беше обяснено , че няма протокол от срещата между двамата министри в Турция.
На Вашето изслушване в петъчният контрол, Вие казахте че има такъв протокол и ние го поискахме от страна на комисията, Вие господин председател също присъствахте, и тогава казахме, че искаме да знаем кои са въпросите разисквани на тази среща.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ:
Господин Вълков, Вие по процедура или задавате въпрос.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: По процедура , аз казвам че това нещо ни беше обещано да ни бъде дадено, а до момента вече е минал един месец и не е направено.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Добре, поискайте го този протокол в някакъв срок, защото Вие дотук правите някои съждения , но не предлагате процедурен въпрос.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз казвам, че този въпрос беше зададен преди един месец и трябва да се спазват някакви срокове и да се представят, ако има такива протоколи.
Аз смятам, че на една такава среща би трябвало да се води протокол и комисията е нормално да го получи и предлагам господин министъра да даде отговор в тази насока.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Задайте си актуалния въпрос.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Актуалният въпрос е във връзка с политиките, които ще води министерството, тъй като става дума, че БДЖ е със запорирани сметки. В медиите беше обявено от страна на министерството, че ще се прави ново предприятие за ремонт на локомотиви, по-точно новото предприятие ще бъде реализирано с участието на БДЖ Пътнически преводи и БДЖ Товарни превози и при необходимост ще участват и частни фирми, които разполагат със специализирано оборудване за извършване на такъв вид дейност. Това е съгласно съобщението на министерството. Такива частни предприятия у нас са две. Едното е за ремонт на локомотиви, което е Ремонтно възстановителното предприятие Кьонинг, част от инфрахолдинг на бизнесменът Васил Божков. От м.март 2013 година дружеството е в процедура на несъстоятелност.Другото е русенското дружество Експрес сервиз и т.н. Въпросът ми към министъра е да ни запознае с тази идея по принцип какво смята да прави, като принципал на Български държавни железници.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Съвсем накратко да изясним относно протоколите. На срещата с министъра Ерван няма протокол, има четири условия които са в рамката на това да се подготви споразумението в съответните срокове и какво то трябва да съдържа най-общо. Тук става въпрос да се върви към либерализация; да се изготви пакет от документи от двете страни които да се представят на съответните компетентни органи, т.е. турската страна да подготви какво е необходимо за тяхната страна, българската за нашата граница; сроковете, в които това да бъде направено и ДДС на горивата, да се преразгледа, България да започне също да връща ДДС, реципрочно с Турция. Това беше в общи линии рамката, тя беше обявена в много вестници. От първата работна среща ще има протокол, с който разбира се ще ви запознаем, ако проявявате желание, госпожа Моллова ще Ви го предаде.
Относно другият въпрос, аз никога не съм казвал такова нещо. Сега от господин Киров разбрах, че на Общественият съвет се е коментирала такава тема, това не е идея нито на ръководството на БДЖ, нито на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, пък още по-малко официално. Ние искаме да отделим в предприятието Холдинг БДЖ всички хора, които се занимават с ремонтна дейност. Такова предприятие да участва в поддръжката на жп вагони, които евентуално след доставката на такива за България локомотиви да поддържат гаранционно и след гаранционно тези средства. Освен това има предложение и на регионално ниво да се извършват такива ремонти. Ние считаме, че в Български държавни железници има достатъчно експертен опит, има и хора, които могат да направят това със съответното обучение и заради това исках да преструктурираме ремонтната дейност така, че тя да бъде работеща, защото ние знаем, че в момента там работят около 3 000 човека, което е значително над необходимата бройка. Това само мога да ви кажа, а иначе там да участват частни предприятия, такива неща аз не съм говорил. Такава идея няма, ако е имало предложение от някого на Експертния съвет това да става, не мога да коментирам такива предложения.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Коалиция за България, господин Минчев, втори въпрос.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Уважаеми господин министър, Вие изяснихте сложната процедура по разсрочване на дълговете на Български държавни железници, но някога Български държавни железници бяха единен организъм, а сега между Национална компания Железопътна инфраструктура и БДЖ тече процес на замяна на дълг срещу собственост. Първият етап доколкото знам е приключил.
Питам, защото става дума за интересът на цял един град Мездра, който по пътя на самооблагането е построил Домът на железничаря в град Мездра и кога най-после, кой е този съдник, който ще отсъди колко струва този Дом на железничаря, така че Национална компания Железопътна инфраструктура да приеме цената срещу дълга. Целият град се надява, че този Дом на железничаря може да бъде върнат на града, нещо което беше част от предизборната кампания и от ангажиментите на Коалиция за България. Затова питам, къде и кога ще се свърши най-после това нещо, чакаме вече много месеци. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Не мога конкретно да Ви кажа господин Минчев за съжаление дали това беше включено във вторият етап или в третия. Ние основно сме разделили всички тези имоти, които ще се разделят на дълг срещу собственост на три етапа.Първият етап приключи, в него влязоха жп мостовете на фериботното пристанище във Варна. Вторият етап е там, където е изяснена собствеността и е безусловна, че е собственост на Български държавни железници. Третият етап е там, където е смесена собствеността между НКЖИ и БДЖ. Сега не мога да Ви кажа точно, но ако е във втория етап, той предстои в момента да се извърши. Там вървят в момента оценки, които се извършват от независими експерти от НКЖИ и от БДЖ, двете предприятия трябва да намерят разумната цена, в която да направят тази размяна Национална компания Железопътна инфраструктура разбира се след това може с решение на Министерски съвет да прехвърли тази собственост на общината. Български държавни железници не може, защото е акционерно дружество. Това предстои, мога да проверя и да Ви кажа кога това ще се случи, разбира се те спорят като всички нормални предприятия, които защитават интересите си.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Благодаря, господин министър. Нямам допълнителни въпроси.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз, господин министър.
От страна на Парламентарната група на ДПС няма друг въпрос.
С това приключваме процедурата по точка първа – изслушване на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Благодаря за Вашето участие, господин министър.
Колеги , преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По тази точка участие в предстоящият дебат ще вземат:
Г-н Петър Киров – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Киров, имате думата да представите законопроектът на Министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 03.09.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20.03.2014 г. – за първо гласуване.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, с проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт имаме няколко групи изменения, които се целят, но на първо място те са свързани с препоръки на Европейската комисия, които са в уведомително писмо за нарушение на № 2013/2076. Там знаете, че имаше едни спор, свързан с понятието железопътно предприятие, според което железопътно предприятие е това, което е лицензирано, както и всяко друго обществено или частно предприятие, чиято дейност се състои в осигуряване на превоз на стоки и/или пътници, като предприятието осигурява теглителна сила, като това включва и само теглителната сила. Разбира се има и други изменения. Става въпрос за изменения, свързани с Регламент 13/71 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътния транспорт. Там се включва в чл.2, § 3 от регламентът задължение за прилагане на всички услуги за превоз на пътници. Държавите членки не могат да използват дерогацията по § 6 от същият член, но новата редакция на чл.139, т.4 предвижда санкция при нарушаване на чл.9 от регламент 13/71, а не само на § 5, както е било досега. Имаме и трета група промени, които са в чл.62, ал.8, както и промяна в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те са свързани с изпълнение на марка 207 и мярка 2013 от планът за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса от 2012 година.
Имаме няколко аргумента в тази насока. На първо място обстоятелството, че утвърждаването на отчетната програма и документацията, свързана с обучението на кандидатите за получаване на удостоверения за консултант по безопасност на превозите на опасни товари е част от процедурата по регистрация на лицата, които организират курсовете. На второ място, че промените в Законът за железопътния транспорт, които са в сила от м.юни 2011 година, съгласно които е отпаднал лицензионния режим за лица, които извършват проверка на техническата изправност на возилата и правоспособността и квалификацията на персонала. Не на последно място се предвижда и увеличаване на числеността на Управителният съвет на Национална компания Железопътна инфраструктура от 3 на 5 члена, като това изменение е свързано с голямата значимост на Национална компания Железопътна инфраструктура, както и с факта, че то е най-големия бенефициент по Оперативна програма Транспорт и ще бъде най-големия бенефициент по Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 година. Не на последно място компанията ще управлява и проекти по новият механизъм за свързана Европа, поради което е необходимо и увеличаване на числения състав на Управителния съвет. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Киров.
Пропуснах да представя господин Веселин Василев изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация и господин Жоро Димитров главен директор на Главна дирекция Железопътна инспекция.
Заемете място на масата, може би към вас ще има повече въпроси.
Госпожо Стоянова, нещо имате ли да добавите към представеното от заместник министъра.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Само едно допълнение. След внасянето на законопроектът от името на Министерския съвет по повод на проведените обсъждания в настоящата комисия, проведохме допълнителни разговори с колегите от Европейската комисия в частта за определението за железопътно предприятие и по-конкретно с възможността нелицензирани железопътни превозвачи да имат достъп до железопътната инфраструктура. В тази връзка и част от текстовете, които са на Министерския съвет вероятно ще се наложи да бъдат коригирани в частта им за железопътно предприятие и достъпа до железопътна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по представеният законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам един въпрос. Господин Киров го каза, но аз не чух, тъй като бях ангажиран с друго, какво налага увеличаването от 3-ма на 5-ма човека Управителния съвет, чл.13, ал.1.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Национална компания Железопътна инфраструктура е един от двата най-големи бенефициента през настоящия програмен период на оперативна програма Транспорт. Те изпълняват проекти, които са на стойност почти 2 млрд.лева, а за следващия програмен период до 2020 година съвкупния ресурс, който те ще трябва да управляват както по Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура, така и по механизма за свързана Европа доближава 1 млрд. евро и в този смисъл е необходимо да бъде засилен капацитета на компанията, като се даде възможност и за разширяване на състава на нейните управителни органи, така че да има възможност за по-ефективен контрол върху управлението на средствата по линия на европейската солидарност. Благодаря ви.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Киров.
Господин Иван Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Господин председател, понеже са пуснати два законопроекта, ние можем да коментираме в момента само един ли, токи който е от Министерски съвет.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Ние ще коментираме единият, но ако има виждане, че ще бъде по-лесна работата, можем да ги обсъждаме заедно.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Ние разбира се ще гласуваме за двата законопроекта поотделно. Питам, защото ние направихме обсъждане на първият законопроект, който беше внесен през м.септември м.г. и тогава мисля, че бяхме категорични, по-голямата част от народните представители и аз не смятам за необходимо да го обсъждаме. По-скоро интерес представлява да бъде представен вторият законопроект, който има някакви промени, които касаят примерно железопътното предприятие и достъпа до инфраструктурата
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Мога ли да приема Вашето изказване като процедурно предложение двата законопроекта да бъдат обсъждани едновременно.
Който е съгласен с така направеното предложение да бъде представен и втория законопроект и да върви заедно тяхното обсъждане, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Свиленски имате думата като един от вносителите да представите законопроекта.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, уважаеми колеги, както каза и господин Вълков ние преди няколко месеца обсъждахме внесеният законопроект от Министерски съвет за железопътния транспорт, на което обсъждане се поставиха доста въпроси, някои получиха отговор, други не можаха, трети въпроси бяха коментирани в Европейската комисия. Така или иначе към днешна дата на вашето внимание предлагаме с колеги народни представители втори законопроект, който считаме че отговора на част от въпросите, които тогава бяха поставени и които ни притесняваха нас като народни представители.
Нямата да чета целите мотиви, само ще ви кажа, че към настоящият момент в Закона за железопътния транспорт съществува само понятието железопътен превозвач. Това е железопътно предприятие, което притежава лицензия. Железопътният превозвач задължително трябва да притежава както лицензия, така и сертификат за безопасност. По този начин българското законодателство го изисква, за да може едно лице да има достъп до железопътната инфраструктура, да притежава едновременно и двете – сертификат за безопасност и лицензия и както тогава се обединихме всички, с цел запазване и спасяване, ако мога така да кажа на БДЖ и Товарни превози, да не даваме достъп до железопътната инфраструктура на всички, които имат локомотивна тяга. Това, което предлагаме ние е да има достъп до първа гара, от там нататък да си важат лицензиите такива, каквито се предвиждат.
В нашият законопроект въобще не коментираме предложението, което прави Министерски съвет за разследванията, къде да бъдат, да се изваждат от агенцията, в отделно звено или в друго, тъй като считаме, че трябва да си остане ситуацията такава, каквато е в момента и не трябва да се променя.
По отношение на това дали Управителният съвет да бъде от трима или петима човека, аз мисля че дискусията тук може да продължи. В нашият законопроект не го предлагаме, вие тук ще си кажете мнението дали има нужда от такова увеличаване. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Откривам дискусията и по този законопроект, т.е. намираме се в хипотеза да коментираме и двата законопроекта, представени от господин Киров и господин Свиленски в техните различия и в техните допълнения.
Имате думата, уважаеми колеги.
Господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз нямах намерение да се изкажа, тъй като по първият законопроект на правителството казах своето мнение, когато за първи път го обсъждахме и притесненията, които имам във връзка включително с текстовете, които касаят разследването. Аз мисля, че инцидентите, които зачестиха напоследък показват, че наистина е рано да оставим тази функция на двете предприятия. Най-малко аз ще поискам информация от вас да видим какви са причините, включително и за случая в Тодор Каблешков. Искам да кажа, че това са железопътни участъци, които съответно по отношение на поддръжката са допуснати доста сериозни пропуски и апелирам към вас да проверите кога са извършвани ремонтите, имало ли е текущи ремонти и т.н. и още нещо, дали има и субективен фактор, специално за Тодор Каблешков, изхождайки от състоянието на стрелката.
Казвам го, защото това наистина е един факт, който ме притеснява. Затова мисля, че ангажиментът на ИА Железопътна администрация трябва да остане. Трудно ми е даже и да се съглася с някои твърдения, че виждате ли само откраднатите болтове са причината за дерайлирането по трета линия струва ми се на товарния влак, където се разминахме пак на косъм от жертви и не за друго, когато всички знаем, че когато е извършен ремонт и планиран ремонт, когато са сменени траверсите, трудно биха се демонтирали и с крепежните материали. Така че има много въпроси, които трябва да се контролират и мисля, че този контрол трябва да е засилен по отношение и на разследването от страна на железопътната администрация.
Трудно ми е, господин Киров, да се съглася, че виждате ли европейските средства са причината да увеличим Управителния съвет с още 2 човека, да ги направим на 5 човека, за да може да има по-сериозен контрол върху разходването на средствата. Това не е функцията на Съвета на директорите. Вие много добре знаете, става дума за управлението, а дали ще бъдат 1 млрд.евро за железниците в този програмен период аз жестоко се съмнявам. Нямахме възможността да зададем още въпроси, тъй като до момента, преди да е подписана програмата, вече се играят няколко търга, около 500 млн. са разпределени за Северната тангента, говоря за метрото в София. Струва ми се , това само като вметка го правя, че нарушаваме един основен принцип на целите на кохезионния фонд, струпвайки всички средства близо до София. Къде е балансираното развитие на инфраструктурата в регионите? Вие знаете, че кохезионният фонд е именно с тази цел – разликата в инфраструктурата в различните региони в Европейския съюз да бъде максимално намалена, т.е. да има максимално движение и еднакви условия на хора и товари.
С последните действия аз имам сериозни опасения, че ще останат някакви пари за железницата, дано да направим линията Русе – Варна. Струва ми се, че този мотив не е добре подготвен и ми се струва че няма да подкрепя едно такова решение.
Ще подкрепя изцяло законът, който предлага господин Свиленски и група народни представители, тъй като той съвпада и с част от това, което вие предложихте, тъй като това решава наистина важни проблеми и дава яснота и за друго, че по железопътната ни мрежа няма да се допускат превозвачи, които съответно няма да имат лиценз, най вече на регионално ниво, както е в проекта на Министерски съвет, защото това понятие честно казано ми се размива доста. Затова ще се въздържа при гласуването на законопроекта, представен от Министерски съвет и ще подкрепя законопроекта на господин Свиленски. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, с моите колеги обсъждахме предният път законопроектът на Министерски съвет и категорично няма да го подкрепим.
За нас обаче представлява интерес наистина законопроектът, който е предложен от господин Свиленски и група народни представители, който смятаме, че в по-голяма степен изпълнява задачата, за която е направено предложението.
Искам да чуя вашето мнение обаче по въпросът с железопътния превозвач, определението което се дава от тях, както и относно достъпа до железопътната инфраструктура, а именно до първа гара. Лично аз и моите колеги подкрепяме това предложение по отношение на борда да останат 3-ма души, както и въпроса с разследванията да остане в сега съществуващото звено. Завърших, очаквам отговор.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Минчев, заповядайте.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Господин Мутафчиев и господин Вълков изясниха по същество нашето отношение като членове на комисията, с малки изключения към законопроекта на Министерския съвет. Аз тогава си спомням, че лично казах, че първата част има чисто лобистки характер за текстове , за практики които са непригодни за българската железопътна традиция.
Изключително съм доволен от фактът, че отпадна възможността самите превозвачи да разследват случаите на аварии и катастрофи. Това остана към агенцията като задължение. Не всичко, което идва като директива е пригодно за българските условия, това е моето скромно мнение. България е твърде малка страна, за да може да да извършва регионални превози, в смисъла в който това да кажем се извършва в Германия, но виждам, че нагласата е да се подкрепи европейската директива.
Аз ще гласувам за вторият законопроект, който е различен според мен и притежава по-добри качества и по-близки до българската железопътна традиция. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев.
Аз ще направя само един коментар в рамките на едно изречение. Съгласен съм, че законопроектът на господин Свиленски в голяма степен отразява това, около което се обединихме в дискусията преди няколко месеца.
Съгласен съм също така, че законопроектът на Министерски съвет съдържа достатъчно причини да бъде сериозно коригиран и променен между първо и второ гласуване. Считам обаче, че в законопроектът на Министерски съвет има неща, които липсват в законопроекта на господин Свиленски и считам, че ако той бъде отхвърлен на днешното гласуване и след това в зала в резултат на нашата позиция, нашия доклад залата го отхвърли, ще създадем по-голям проблем, отколкото да приемем сега и двата законопроекта и след това ги обединим в един законопроект и изчистим определени неща от законопроекта на Министерски съвет. Това е моето усещане. Не знам какво е мнението на останалите колеги. Тук за мен е важно да чуя експертизата и становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото е ясно че законопроекта на господин Свиленски идва в резултат на непълнотите или на липсата на достатъчно ясна или погрешна постановка на част от въпросите на законопроекта на Министерски съвет, но според мен в него се съдържат неща, които трябва да бъдат подкрепени.
В тази връзка аз лично ще подкрепя и двата законопроекта на първо гласуване. Благодаря.
Господин Киров, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз като представител на Министерство на транспорта , информационните технологии и съобщенията бих помолил народните представители да подкрепят и двата законопроекта на първо четене и след тяхното обединяване да бъдат дискутирани на второ четене текст по текст. Ние подкрепяме предложеното от господин Свиленски и група народни представители. То действително помага за усъвършенстване на законопроектите, които са свързани със Закона за железопътния транспорт, но както Вие сам казахте има текстове, които се съдържат само в законопроектът на Министерски съвет. Те са свързани и с препоръки на Европейската комисия. Тук трябва да отбележим текстовете, които са свързани с независимостта на органа на разследване на произшествията в железопътния транспорт, трябва да отбележим и текстовете , които са свързани с намаляване на административното регулиране, текстовете които са свързани с нарушенията относно регламент 1371 за правата на пътниците, използващи железопътен транспорт. Така че моят апел към народните представители би бил да подкрепят на първо четене в комисия двата законопроекта и впоследствие при дискутирането текст по текст да имаме възможност да постигнем най-добрия законопроект, обединявайки предложенията на Министерски свет и на господин Свиленски и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Киров.
Колеги, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Един въпрос към представителите на министерството. Действително искам да кажете кои текстове са важни и кои са тези , в които има наказателна процедура, които са различни от текстовете, като предварително искам да кажа, че това което касае разследването тук мисля, че няма човек който да го подкрепи, така че ако е само това да го гледаме на второ четене няма нужда, т.е. коя е разликата в текстовете, което налага да бъдат приети двата закона.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Приемам Вашето изказване като въпрос към министерството за тяхно становище. Госпожо Стоянова, имате ли готовност да отговорите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
По отношение на разследването въпросите в законопроектът са в две гледни точки. Едната гледна точка касае независимостта на разследващият орган, на звеното за разследване в министерството.
Европейската комисия в специалното уведомително писмо поиска от българската държава гаранции за независимост на това звено и в няколко от текстовете на законопроектът на Министерския съвет действително има такива текстове. Тези въпроси са нещо различно от това дали разследването ще се извършва от Изпълнителната агенция Железопътна администрация или от превозвачът и управителят на инфраструктурата, т.е. има текстове за независимост на звеното за разследване на произшествия в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията които са във връзка със специалното уведомително писмо и тези текстове според нас следва да останат.
Ако вървим параграф по параграф по законопроектът на Министерския съвет: § 1 от Законопроектът на Министерския съвет касае увеличаването на членовете на Управителния съвет на Националната компания Железопътна инфраструктура, вече коментирахте този въпрос.
§ 2 е текстът, който касае лицензирането и по който по наша преценка законопроектът, внесен от народните представители и господин Свиленски е верният, който следва да бъде подкрепен.
§ 4. Също по наша преценка не следва да бъде подкрепян текстът на Министерски съвет, а следва да бъде подкрепен текста на законопроекта на народните представители.
Аналогично и § 5. Смятаме за по-правилен текстът, предложен от народните представители.
§ 6. Също за нас е по-прецизен текстът, предложен от народните представители.
§ 7. също е по-точен текстът, предложен от народните представители.
По същият начин и § 8. По-верен е текстът, предложен от народните представители.
§ 9 от законопроектът на Министерския съвет касае разпоредби относно намаляване на административната тежест и нашето предложение е да бъде подкрепен от народните представители.
§ 10. Относно чл.115и. Касае вече предложението разследването на произшествията да се извършва не от Изпълнителната агенция Железопътна администрация, а от железопътните превозвачи или управителя на железопътната инфраструктура. От тук вече е ваша преценка дали ще подкрепите настоящото предложение законопроект или ще приемете предложението от Министерския съвет.
В § 10 , т.2 обаче относно алинея 4 по наша преценка следва да бъде подкрепен, тъй като казваме, че в своите организация при вземане на решение специализираното звено по ал.3, това е звеното за разследване на произшествия в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е независимо от изпълнителната агенция, управителя на инфраструктурата, железопътните превозвачи, както и всяко друго лице.
В §11 относно чл.115к също касае звеното за разследване на произшествия и повишаване на неговата независимост и по наша преценка § 11 от законопроекта на Министерския съвет също би следвало да бъде подкрепен в неговата цялост, неговите изменения са в няколко точки.
§ 12. Отново стои въпросът дали Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да продължи да извършва разследванията или това да се замени с управителя на железопътната инфраструктура, с изключение на т.2, което също е по отношение на специализираното звено за разследване на произшествия.
§ 13. Той също е в зависимост от това дали железопътна администрация ще продължи да разследва произшествията или това ще премине изцяло към управителя и железопътните превозвачи.
§ 14. Това е изменението в чл.128 и по наша преценка следва да бъде подкрепено, тъй като Европейската комисия в специалното си уведомително писмо изрично подчертава, че към настоящия момент българското законодателство при нарушение на определени задължения отговорност е възложена само на физическите лица, но не и на управителя на инфраструктурата, но не и на превозвача и по тази преценка нашето настояване е този текст също да бъде подкрепен от вас.
§ 15 вече се отнася относно въвеждане на санкции по регламент 1371, което сме длъжни да направим и затова нашето предложение е също този текст от законопроекта на Министерския съвет да бъде подкрепен.
§ 16 се отнася до определенията за железопътна услуга за регионални превози, за градски или крайградски и ако бъде прието предложението на народния представител Свиленски за ревизиране на текстовете относно определението за железопътно предприятие § 16 следва да отпадне, да не бъде подкрепен.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Все пак сме в режим на първо гласуване. Мисля, че дадохте отграничения и прилики между двата законопроекта.
Колеги, има ли желаещи за участие в дискусията или да я закрия и да преминем към гласуване.
Не виждам желаещи, закривам дискусията.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз тогава ще гласувам и за двата закона, но имам едно настояване, тъй като струва ми се че си прехвърляме топките непрекъснато, независимо че го отложихме този закон и т.н.
Да, има основание само за три текста, това което чух от Г-жа Красимира Стоянова. Заради тези три текста ще подкрепя законопроектът но ще ви моля господин председател, когато се прави общия закон, хайде да говорим за консенсусно предложение на общ закон. Благодаря ви.
ПРЕДС.К.КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 30 септември 2013 година.
Който е съгласен с предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроекта е приет.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20 март 2014 година.
Който е съгласен с предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът на господин Свиленски и група народни представители също е приет.
По точка Разни има ли някой нещо да каже. Няма.
Ще направя едно съобщение. На 10 април /четвъртък/ ще се проведе работна група по законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, като се канят всички народни представители, които имат желание да се включат. Ще бъдат поканени представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Комисията за регулиране на съобщенията, както и на трите телекома. Народните представители, които имат желание да участват в работната група са добре дошли.
Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието на комисията беше закрито в 16.30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Камен Костадинов/