1. Разглеждане на законопроект за изменение ни допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от н.п.Камен Костадинов и група народни представители на 07.03.2014 г. – за второ четене.
2.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 06.02.2014 г. за второ четене.
3. Разни.

---

На 05 юни 2014 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение ни допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от н.п.Камен Костадинов и група народни представители на 07.03.2014 г. – за второ четене.
2.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 06.02.2014 г. за второ четене.
3. Разни.
3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Костадинов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието.
На заседанието миналият път уточнихме дневният ред, но аз отново ще го предложа на днешното заседание:
1. Разглеждане на законопроект за изменение ни допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от н.п.Камен Костадинов и група народни представители на 07.03.2014 г. – за второ четене.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 06.02.2014 г. за второ четене.
3. Разни.
Имате ли предложения по този дневен ред
Да, господин Михов
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря , господин председател.
По силата на нашият правилник на първото заседание от месеца се провежда блиц контрол. Бихте ли ми обяснили защо блиц контролът няма да се състои днес и какви са причините, тъй като и миналият месец пропуснахме, мисля че това е трети пореден път, в който пропускаме да проведем блиц контрол.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, не е трети пореден път. За миналият месец не си спомням дали е проведен такъв блиц контрол. Министърът не е в България в момента. При негово отсъствие аз смятам, че е по-добре да се яви министъра отколкото негов заместник.
Ще ви предложа в точка Разни на едно от следващите заседания да се проведе блиц контрола.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Бихте ли подложили на гласуване предложението на следващото заседание да изслушаме министъра, да го има записано в протокола.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Следващата седмица ни предстои да проведем съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В точка Разни ще предложа да гласуваме като точка първа от дневния ред на това заседание да бъде блиц контрола с министъра.
Преди да започнем заседанието ще прочета едно решение на Народното събрание за промяна в състава на комисията, а именно:
Народното събрание със свое решение освобождава Ради Николов Стоянов като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и избира Кирил Красимиров Колев за член на комисията.
Това за информация.
Който е съгласен с предложеният дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма
Дневния ред се приема.
Започваме с първа точка, а именно отложеният от миналата седмица законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
За участие в заседанието на комисията са поканени представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Георги Тодоров – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция Правна
Г-жа Калина Димитрова – директор дирекция Съобщения
Г-жа Юлия Цанова – експерт
Г-жа Жанет Рогова – експерт
Поканени са и присъстват от Комисия за регулиране на съобщенията:
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-жа Десислава Преображенска – член
Г-н Константин Тилев – член
Г-жа Неда Койчева – директор дирекция Правна
Г-н Степан Химук – експерт от дирекция Правна
Георги Сулев – юрист
Представители на мобилните оператори:
Г-жа Искра Кусева – Мобилтел
Г-жа Павлина Гиздашка - Мобилтел
Г-н Павел Велчев – Мобилтел
Г-н Емил Рангелов – Виваком
Г-жа Мирослава Якимова – Виваком
Г-жа Магдалена Георгиева – Глобул
Г-жа Ангелина Лякова - Глобул
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, бих искал при разглеждането на точка Разни да присъства заместник министърът с ресор транспорт, защото наистина искам да поставя доста важни неща, свързани с транспорта.
По точка втора от дневния ред, в която ще се разглежда законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози най-вероятно ще присъства заместник министър Антон Гинев, ще го помолим да присъства и в точка Разни.
Господин Мутафчиев, имате думата за възражение.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да се разберем какво искаме. Първо казвате следващият път да дойде на заседанието министъра, сега в точка Разни да присъства заместник министъра, за да правим контрол. Има правилник, има подход. Господин Миков, ако искате заместник министърът да отговаря, тогава нека го извикаме и да започнем с блиц контрола, независимо че в правилника ясно е казано , че министъра отговаря на въпросите.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михов, моля да не навлизате в точка Разни. Като стигнем до нея ще подложа на гласуване предложението.
Започваме с отложеното от миналата седмица обсъждане на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения..
Миналата седмица решихме да се проведе заседание на работна група, която да се опита да сближи позициите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Комисията за регулиране на съобщенията, на вносителите на предложенията за изменение в закона. Вчера имаше такова заседание. Аз лично нямах големи очаквания да се стигне до една единна, обща позиция. Така или иначе вчерашното заседание се проведе.
Започваме работа по законопроекта.
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Няма предложения за промяна в наименованието на закона.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§1. В чл.78 се правят следните изменения и допълнения:
1. алинея 1 се изменя така:
„(1) В случай, че комисията установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя срок за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, комисията с решение изисква в определен от нея срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове”.
2. алинея 2 се отменя.
3. Създават се ал.5 и 6:
„(5) обжалването на решението на комисията по ал.1 не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(6) Производството по ал.1 до 4 се прилага независимо от административно-наказателната отговорност на предприятието, която се реализира по общия ред”.
Има направено предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
В § 1 относно чл.78 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точка 1 се изменя така:
„1. Алинея 1 се изменя така:
(1) В случай, че комисията, че има неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадените разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения в 7-дневен срок, като определя разумен срок за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище и в случай,че комисията приеме че е налице неизпълнение, комисията с решение:
1. изисква в определен от нея подходящ срок, но не по-кратък от 14 дни преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове или:
2. изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове”.
б) Точка 3 се изменя така:
3. Създават се ал.5, 6 и 7:
(5) Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл.60 от Административно процесуалния кодекс, при издаване на разрешенията по ал.1.
(6) В случай, че в определения от комисията срок по ал.1 предприятието, осъществяващо електронни съобщения не преустанови неизпълнението и/или не отстрани неговите последици и/или не приведе дейността си в съответствие с посочените актове, комисията може съгласно предвиденото в този закон:
1. да наложи дневни санкции в размера, определен в този закон или
2. да пристъпи към реализиране на предвидената в този закон административно-наказателна отговорност.
(7) Когато е налице съществено нарушение и наложените санкции по ал.6, т.1 или по ал.6, т.2 са неефективни и не водят до преустановяване на неизпълнението и/или до отстраняване на неговите последици и/или до привеждане на дейността на предприятието в съответствие с посочените актове, комисията, при спазване на принципа за пропорционалност, налага едновременно санкциите по ал.6, т.1 и т.2”.
Има също направено предложение от народния представител Александър Паунов:
По § 1.
Точка 3 се променя както следва: „3. Създава се ал.5 със следното съдържание:
(5) Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение, при условията на чл.60 от Административно процесуалния кодекс, при издаване на разрешенията по ал.1”.
Имате думата за коментари, становища по предложеният основен текст от вносителите и по алтернативните текстове на народните представители Борислав Гуцанов и Александър Паунов.
Господин заместник министър, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Със свое становище министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изпратено на 16 април т.г. до Вас, с коментари и становища по два параграфа - § 1 и § 3 от вашето предложение като последица от срещи на регулатора, експерти на регулатора и представители на операторите. На тези срещи сме се опитали да сближим позициите между трите страни, без да нарушаваме баланса на нормите.
Ако искате мога да прочета ал.1, т.1 и 2.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Становището е пред мен, предполагам, че и народните представители го имат.
Има ли нужда да бъде прочетено становището на министерството, колеги. Все пак го прочетете, становището е преди повече от месец.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ:
Алинея 1 на чл.78.
„(1) В случай, че комисията установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение, като определя разумен срок за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, комисията с решение:
1. изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове”.
2. изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или за привеждане на дейността на предприятието в съответствие с посочените актове”.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, господин Паунов.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Имам един въпрос.
Предложението на колегата Гуцанов е – в срок от 14 дни.
Просто в един закон записано, какво значи разумен срок. За мен разумен срок е 1 месец, за друг може да е 2 месеца. Какво значи разумен срок? Много е обтегаемо и не се посочва каква е продължителността на този разумен срок. Моля да ми разясните записаното във вашето становище какво значи разумен срок.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Ако позволите, господин председател.
По отношение на разумният срок искам да кажа, че винаги се изхожда от степента на нарушението и на действията, които трябва да изпълнят съответните предприятия, които са нарушили определена норма. В определени случаи нито 7-дневния срок, нито 14-дневния срок могат да бъдат изпълняеми от страна на операторите. Именно поради тази причина в това становище даваме възможност на регулатора не еднолично, а с решение на този колективен орган независим да определи срокът, който ще даде на съответното предприятие за отстраняване на своето нарушение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз няма да навлизам по същество за направените от мен предложения, тъй като всеки от колегите ги е прочел, запознал се е с тях. Логиката и смисълът на това, което съм направил са следните: Не считам, че е нормално и разумно да се дават толкова големи правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, независимо кои членове в момента влизат в него, защото той може да се превърне в един орган, който ще има такива правомощия, с които да бъдат подложени на сериозни изпитания операторите. Да не говорим, че правомощията, които се дават са в доста голямо противоречие с Административно процесуалния кодекс като възможности за налагане на глоби и санкции.
Смисълът на моето предложение е именно да бъде намерен баланс между регулиране на операторите, но не и да има прекалено големи възможности за административен натиск. Нека да се намери този баланс и мисля, че това ще бъде най-разумното решение на Народното събрание, тъй като иначе сме изправени пред една възможност, където определени хора да имат такива възможности, които ще са определено казано за мен притеснителни, като не искам пак казвам да влизам в персоналност на сегашен, бъдещ, бивш или какъвто и да е състав на КРС.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Имате думата, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Ползвам правото си на реплика към господин Гуцанов.
Господин Гуцанов, ние тук сме се събрали не да обсъждаме членският състав на комисията. Миналият път мисля, че Вие не бяхте тук, но тогава имаше дебат по тези текстове и общото мнение беше, че по-пълното транспониране на текстовете от европейското законодателство са именно текстовете, на които не сте вносител Вие. Така че ако имате някакви други аргументи, моля да ги изложите, защото това да коментираме състава на комисията не е предмет на нашето заседание.
Това, което разбрах от колегите и с което и аз се запознах, наистина има опасност от процедура от Европейската комисия по отношение на тези текстове, защото те трябва да бъдат прилагани такива, каквито са обявени от тях, всичко останало е въпрос на тълкуване.
Ако ние тръгнем сега да тълкуваме възможността как да променяме тези текстове, мисля че няма да е целесъобразно от една страна, а от друга страна ще ни отдалечи от европейските норми.
Изискването там е да бъдат налагани дисциплиниращи мерки, които да се налагат в точния момент, за да имат свой превантивен ефект. Всичко останало, за което говорите пак казвам , ако имате други доводи, моля да ги споделите, защото обсъждането на членския състав на комисията, не е в момента нашата тема. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика, господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Никой не говори за членски състав. Аз казах – независимо от членския състав, така че моля да се изслушваме много внимателно, никога не изтървавам случайна дума.
На следващо място когато се обсъждаше на предишното заседание законопроектът от тази комисия имаше комисия, която аз я водех, т.е. няма как аз да присъствам – имаше блиц контрол на госпожа Терзиева.
Относно вижданията на Европейската комисия, досега е нямало противоречия с Европейската комисия, т.е. няма никакво противоречие с нея. Даване възможност на ден да се правят такива санкции, на месец да се правят такива санкции, които са в пъти по-големи от който и да е друг бранш на икономиката на България е твърде странно. Аз мога да ви ги кажа.Следващата санкция отива от 35 000 лева или 140 000 лева месечно и е в пъти по-висока от това, което е, защото за компании нарушители са 10 000 лв и 40 000 лв за другите браншове.Каква е логиката тук да бъдат три пъти и половина по-големи?
Аз не искам да влизаме в диалог, но има браншове, които печелят не по-малко от този.
Мисля, че няма никакви противоречия и в крайна сметка законът е за всички еднакъв и равен.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Вашият мотив, господин Гуцанов е, че Вие считате, че с Вашите предложения създавате някакво възпрепятстване на административен произвол от страна на регулиращият орган, поне аз така го тълкувам. Благодаря.
Има ли народни представители, желаещи да участват в дебата.
Така или иначе както казах в началото нямаме някаква постигната обща позиция на заседание на работна група.
Има общо виждане по отношение на ал.1(1) В случай, че комисията установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения комисията с решение:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения ….
Няма да чета целият текст.
Колеги, чета ви текста, около който разбирам, че има обединение на позициите на министерството, на КРК и на операторите.
Въпросът е дали народните представители ще го подкрепят.
§1. Член 78, ал.1.
§1. В чл.78 се правят следните изменения и допълнения:
1. алинея 1 се изменя така:
„(1) В случай, че комисията установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения,като определя разумен срок за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, комисията с решение:
1. изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове.
2. изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове.
Това е консенсусен текст между КРС, министерството и предприятията. Въпросът е какво мислят народните представители по този текст.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Това на практика препокрива и моето виждане. За мен този разумен срок е малко неясен, но след като са се обединили около това страните. Аз винаги смятам, че когато са ясно посочени правилата, тъй като ние говорим за закони, а не за нещо друго е по-добре, но ако всички се обединяват около това, ще оттегля моето предложение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: В такъв случай да приемем предложението на господин Гуцанов по принцип и да одобрим редакцията на комисията.
Който е съгласен по ал.1 с предложението на народния представител Борислав Гуцанов да бъде подкрепено по принцип, след което да получи редакцията, която изчетох, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – няма, въздържали се – 9.
Отменям гласуването, тъй като току що се присъединиха още двама колеги и не са наясно за какво гласуваме.
Колеги, гласуваме ал.1 на предложения от народния представител Борислав Гуцанов текст, който се подкрепя от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията и предприятията, осъществяващи телекомуникационни услуги.
Господин Вълков, заповядайте за процедура.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, за това което казахте изразявам несъгласие, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изразило подкрепа на предложението на господин Гуцанов.
Министерството изрази подкрепа на текстът, който оформен на работната група, което е различно от текста, който е даден като предложение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ние говорим за подкрепа на текстът по принцип, след което този текст ще придобие редакцията, която изчетох и която е предложение на министерството.
Не само че са изразили становище, но то е подписано и го има като официален документ.
След тези разяснения подлагам на гласуване предложението.
Който подкрепя по принцип предложението на народния представител Борислав Гуцанов , след което ще ви изчета редакцията, която да бъде редакция на комисията, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на господин Гуцанов и предлага редакцията, която се съдържа в становището на министерството.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Оспорвам гласуването, тъй като двама от колегите не можаха да гласуват, затова предлагам процедура по прегласуване.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Свиленски има предложение.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми колега, тази процедура могат да искат колегите, които не са успели да гласуват.
Вие успяхте да гласувате, освен всички останало, Вие на предишното заседание на комисията през миналата седмица, не участвахте в много от гласуванията. Това беше прегласуване и трети път прегласуване няма как да стане.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Имаше две гласувания, господин Иванов.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, остро протестирам по начинът, по който водите заседанието.Гласува се, прегласува се, давате думата за дебати , за процедури.
Много Ви моля нека заседанието да се води по-стегнато, не е необходимо включително и да четете текстовете, които са раздадени на народните представители. Ще четем това, което гласуваме накрая, защото се губи време, влизаме в някакъв стил на махленски спорове, съжалявам, че господин Михов го налага.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Приемам забележката, господин Мутафчиев. Продължаваме напред.
Колеги, гласувахме алинея 1, по принцип гласувахме и нейната редакция.
Продължаваме нататък.
Създават се ал.5, 6 и 7 по предложението на народния представител Борислав Гуцанов, както и алтернативен текст, предложен от народния представител Александър Паунов за създаване на ал.5.
Имате думата. Разбирам, че по тези текстове няма срещане на мненията на министерството на КРС.
Подлагам на гласуване текстовете, предложени от народния представител Борислав Гуцанов, а именно за ал.5, която има следния текст:
(5) Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл.60 от Административно процесуалния кодекс, при издаване на решенията по ал.1.Който е съгласен с предложения текст за създаване на ал.5, моля да гласува.
Гласували „за” - 8 , против – няма, въздържали – 7.
С 8 гласа „за” и 7 въздържали се се приема ал.5.
Гласуваме текстът на ал.6 предложен от народния представител Борислав Гуцанов
(6) В случай, че в определения от комисията срок по ал.1 предприятието, осъществяващо електронни съобщения не преустанови неизпълнението и/или не отстрани неговите последици и/или не приведе дейността си в съответствие с посочените актове, комисията може съгласно предвиденото в този закон:
1. да наложи дневни санкции в размера, определен в този закон или
2. да пристъпи към реализиране на предвидената в този закон административно-наказателна отговорност.
Който е съгласен с така предложения от народния представител Борислав Гуцанов текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – 1, въздържали се – 6
Предложението се приема.
(7) Когато е налице съществено нарушение и наложените санкции по ал.6, т.1 или по ал.6, т.2 са неефективни и не водят до преустановяване на неизпълнението и/или до отстраняване на неговите последици и/или до привеждане на дейността на предприятието в съответствие с посочените актове, комисията, при спазване на принципа за пропорционалност, налага едновременно санкциите по ал.6, т.1 и т.2”.
Който е съгласен с така предложения текст за създаване на ал.7, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – 1, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
В такъв случай господин Паунов оттегляте ли Вашето предложение.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да, оттеглям предложението.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Паунов оттегли предложението за създаване на ал.5.
Има направено предложение от народните представители Камен Костадинов и Георги Свиленски.
Аз няма да чета текста на предложението, тъй като има възражения, всеки ги има , раздадени са.
Имате думата, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Господин председател, Вие казахте че има текст около който са се споразумели Комисията за регулиране на съобщенията и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответно операторите.
Аз този текст не чух да го гласуваме.
Ние гласувахме предложенията на господин Гуцанов, след това господин Паунов се отказа от неговото предложение. Аз този текст не знам да сме гласували.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Гласувахме го. Гласувахме по принцип предложението на народния представител Гуцанов, с редакцията по ал.1 около която има обединение.
В резултат на забележката на колегата Иван Вълков, подлагам на гласуване текста на целия § 1 с гласуваните ал.5,6 и 7.
Ще ви прочета текста, който гласувахме по принцип с неговата конкретна редакция:
„(1) В случай, че комисията установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения,като определя разумен срок за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, комисията с решение:
1. изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове.
2. изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове.
Който е съгласен с така прочетената редакция за ал.1, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – 1, въздържали се – 6.
Алинея 1 е приета, с което е приет и целия § 1, тъй като останалите алинеи 5,6 и 7 ги гласувахме поотделно.
Прочетох ви предложение за създаване на нов § 1а със следния текст:
Създава се § 1а:
„§1а. в Чл.83, ал.2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
1. документ за регистрация на чуждестранното лице – заявител съобразно националното му законодателство, когато е приложимо”.
2. Точка 3 се отменя”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Комисията подкрепя предложението, което става § 2.
Има направено предложение от народния представител александър Паунов.
Създава се нов §2, както следва:
„§ 2. Създава се нов член 330а:
Чл.330а. (1) Който не изпълни задължителните указания на комисията по чл.61, ал.1 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.
(2) Който не изпълни задължителните указания на комисията по чл.241, ал.1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв”.
Имате думата колеги по предложеният текст на народния представител Александър Паунов.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър, първо искам ако е възможно господин паунов да ни каже какви са мотивите, за да предложи тези глоби в размера,в който той ги е направил и съответно становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Аз смятам, че тези санкции от 5 000 до 50 000 лева и тази втората санкция, която е от 2000 до 20 000 лева са напълно нормални и затова съм ги предложил в този размер. Считам, че това са пари, които ще влязат в държавният бюджет и те са дисциплиниращи. Това са моите мотиви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Паунов.
Госпожа Койчева иска думата.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, по така направеното предложение на народният представител Александър Паунов, ние считаме че този текст за създаване на чл.330а е и излишно, дотолкова доколкото същите тези текстове се съдържат в чл.331, това са алинеи 4 и 5 съответно. Става въпрос за чисто редакционна промяна в предложението на уважаемият депутат господин Паунов, т.е. същите тези нарушения са с тези същите санкции и се съдържат съответно в ал.4 и 5 на чл.331 от действащия Закон за електронните съобщения.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Ако действително има дублиране, тогава аз оттеглям предложението.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Вие оттегляте предложението.
По отношение на § 2, който в случая би трябвало да стане § 3 има предложение от народния представител Борислав Гуцанов`
В §2 относно изменение на чл.331 ОТ Закона за електронните съобщения т.1, т.2 и т.3 се заличават, а т.4 и т.5 стават съответно т.1 и т.2.
Имате думата, господин Тодоров.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 331 подкрепяме предложенията на н.п. Камен Костадинов и група народни представители.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Стана ясно, че министерството подкрепя текстът на вносителя, не подкрепя текста на господин Гуцанов.
Господин Паунов, имате и Ваши предложения направени по същия текст, а именно:
Параграф 2 става § 3 и се изменя така:
„§3. В чл.331 се правят следните изменения:
1. Алинея 3, ал.4 и ал.5 се отменят.
2. В ал.7 думите „влязло в сила” се заличават.
3. В ал.8 думите „влязло в сила” се заличават.
Имате думата колеги, както и г-жа Койчева.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви.
Ние също подкрепяме предложението на вносителя, т.е. Вашето и групата народни представители по чл.331, в което в ал.3,4,5, 7 и 8 думите „влязло в сила” се заличават.
Това е предложението на вносителят, тъй като считаме, че ще спомогне за прекратяване на инфийджмънт процедурата и в съответствие с всички проведени разговори с експертите от Европейската комисия.
По отношение на предложението на народния представител Борислав Гуцанов за заличаване на определени алинеи в чл.331 не бихме го приели, тъй като считаме че думите „влязло в сила” трябва да бъдат заличени във всички алинеи, които току що изчетох, т.е. ал.3,4,5,7 и 8 за постигане именно на резултата, който се цели – прекратяване на инфрийджмънт процедурата.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Койчева.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Вашето виждане е следното: без да има влязло в сила решение да може да се предприемат определени действия от КРС.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Ако може да поясня. Да, това е така, тъй като административно наказателната отговорност, т.е. глоба или имуществена санкция ще се налага винаги тогава, когато решението н комисията е изпълняемо, т.е. то има предварително изпълнение, дали по силата на закона или такова му е предадено от органа със съответните мотиви. Когато има изпълняемо решение, това е смисълът, то трябва да бъде изпълняемо и в случай, че това не стане няма никаква правна пречка да се ангажира административно наказателната отговорност на предприятието.
Следва да се подчертае, че предприятието има своите средства за защита срещу тази санкция наложена чрез наказателното постановление, а това става чрез обжалването на тези санкция пред съответния компетентен съд, т.е. предприятието има двойна защита. От една страна то обжалва самият акт на Комисията за регулиране на съобщенията. От друга страна предприятието може да обжалва наложената му санкция пред съответния компетентен административно наказващ съд и там може да упражни своите права. Така че ние считаме, че няма никаква правна пречка затова.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ако няма някакви изисквания изрични от страна на Европейската комисия за подобен вид санкции е твърде странно съдът да бъде послеслов. Винаги той трябва да бъде водещия. Аз не случайно казах, ако няма изрично изискване, но ако няма такова изискване трябва да ви кажа, че създаваме едни прецеденти, които са за мен твърде странни.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Господин Тилев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Това, не е прецедент, уважаеми депутати. Правата на предприятието не са нарушени по никакъв начин. То има възможност да бъде защитено във всички инстанции, по които ще върви това негово виждане за състоянието на нещата. Европейската директива обаче твърди, че всъщност това предварително изпълнение създава стимул оператора да бъде коректен и да не удължава безкрайно неговите претенции пред съда., т.е. да върви по бързата линия към разрешаване на конфликта. Това е смисълът на европейското мислене в тази посока.

ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Тилев.
Госпожо Койчева.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Едно допълнение. Парите няма да бъдат взети, както казахте Вие. Парите се събират едва след като това наказателно постановление бъде потвърдено от съда. Едва след това тези пари могат да бъдат събрани, така че няма никакво предварително събиране на средства.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Господин председател, ако има представители на предприятията нека те да си кажат мнението.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, има представители на трите телекома.
Госпожо Кусева, Мобилтел, заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, бих искала да изразя несъгласие с позицията на комисията. На първо място считаме, че въвеждането на такъв принцип в закона е прецедент в българското право. По принцип административни наказания се налагат с решения, които са влезли в сила. Практически това, което може да стане е на едно предприятие да му бъде наложена санкция до 1 млн.лева например с наказателно постановление, въз основа на акт на комисията който не е влязъл в сила и оспорен във Върховния административен съд. Ако Административният съд потвърди тази санкция, предприятието е длъжно да плати и ако впоследствие Върховния административен съд отмени акта, за чието нарушение ние сме наказани, не е налице правен механизъм, по който ние да си върнем парите, дори и с претенции и със закон за вреди от държавата, тъй като към момента на налагане на санкцията ако се измени по този начин текста тя ще е законосъобразно наложена, т.е. ние ще платим едни пари и практически сме лишени от право на защита. Това е практическия ефект.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожа Магдалена Георгиева има думата.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: За малко повече яснота на вас, народните представители, които ви предстои да гласувате този текст. Особеността на българското право и нашите твърдения, че всъщност предприятията, дори и за малки кабелни оператори, ще бъдат лишени от правото си на защита и всъщност Европейската комисия не иска това от нас, не иска да направите и да приемете такъв закон. Не за друго, а защото особеността на българското право идва от различните съдилища, пред които едно наказателно постановление, един административен акт се обжалват. Това са различни по вид съдилища. Става дума за различна подсъдност и за различни правни основания, въз основа на които единият акт, каквото е наказателното постановление, другият акт каквото е решението се обжалват. Така практическият изход от текста, който ви казва, че Европа иска от вас да гласувате ще е едно решение, което се обжалва по административен ред, пред административни съдилища и друго решение във вид на наказателно постановление, което се обжалва пред районни съдилища по реда на ЗАН и НПК.
Тези два акта сами по себе си са различни, обжалваемостта им е различна, сроковете са различни. Така може да се получи прост казус, в който решението в един по-късен етап да бъде отменено, но междувременно един районен съд да е потвърдил наказателното постановление с глобата в него. Понеже има разделение на обжалването и на компетентността на съдилищата и единият съд и другият съд ще бъдат прави, а реално едно предприятие може да бъде наказано два пъти за едно и също нещо и да не може да си върне парите. Затова този текст не изисква този вид комулация, който е предложен като вариант и за нас този текст не е приет именно заради това.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
Господин Тилев искаше да допълни нещо.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, нека да се уточним по един перфектен начин. Предварително събиране на глоби няма и тук тази теза не виждам защо се извежда. Глоби започват да се събират едва след като имаме влязло в сила съдебно решение от последна инстанция. Това е първото.
Второто, което е че тезата, която сподели току що колежката за двойно наказание е недопустима както от правен, така и от бих казал чисто човешки смисъл на думата, просто защото решението на по-горната инстанция обезсмисля решението на по-долната инстанция, това е ясно на абсолютно всички. Така че нека операторите да нямат тези опасения. Аз бих казал, че това е съвсем естествена съпротива. Аз съм бил в бизнесът почти 20 години и мога да разбера за какво става дума, но в случая на практика привеждаме нашето законодателство, в случая ЗЕС, с изискването на европейската директива, нищо повече. с изискването на европейската директива, нищо повече. Не си мислете, че КРС желае да има някакви ножове и сатъри в ръцете, нищо подобно. Както виждате КРС, а така и министерството се отнасят с голямо внимание към операторите и независимо, че имаше някои мерки, които бяха общо взето пак по европейски изисквания, които не бяха особено популярни за тях, ние работим в изключителен режим на диалог, което мисля, че ще бъде потвърдено и от страна на операторите.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Тилев.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не може ли в момента да се изясните, защото са коренно противоположни вижданията на това, което казаха те и това, което казвате Вие в момента. Именно това е причината аз да направя тези предложения, защото виждам че имате грандиозни разминавания и дали ви се дава секира, нож в ръцете или не, въпросът е закона да бъда такъв, че да не може да се тълкува .
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Тук всъщност основните две различни твърдения са на предприятията , че на тях им се налагат имуществени санкции, които те заплащат и след това дори решението да бъде в тяхна полза, те няма как да си получат обратно наложените санкции и твърдението на представителите на КРС в лицето на господин Тилев и на г-жа Койчева, че санкциите реално се плащат, когато решенията влязат в сила, след като са минали целия последващ съдебен контрол. Това са две различни, взаимно изключващи се твърдения и добре е комисията да научи коя е истината, за да може да се формира позиция.
Аз разбирам, че предложенията на колегата Гуцанов са именно да защитят интереса на предприятията ако в края на съдебния спор се окаже , че те са прави но вече са им събрани наказания и че те нямат нормативно основание да си ги вземат обратно. Така че ако се изясни въпросът дали се събира размера на санкциите предварително или в размера на съдебното обжалване, това до голяма степен ще изясни въпроса.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз напълно потвърждавам това, което каза председателят, но освен това има и още нещо. Има ли такова изискване на Европейската комисия или няма, защото и тук се разминавате абсолютно генерално в позициите си, т.е. аз не виждам какъв диалог имате.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има думата юристът на КРС и след това госпожа Стоянова.
Г-Н СТЕПАН ХИМУК: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, казвам се Степан Химук и съм юрисконсулт в комисията.
Искам да направя от името на комисията следното уточнение.
Санкциите,за които говорят предприятията ще се налагат с така нареченото наказателно постановление. Това е акт, който е извън решението на Комисията за регулиране на съобщенията, което те изпълняват и въз основа на което ние ще издадем наказателното постановление. Това наказателно постановление подлежи на съдебен контрол от две инстанции – Районен съд и Административен съд, който е в състав от трима съдии. В повечето случаи това са съдии с ранг на ВКС и на ВАС. На практика ние тук се опитваме да поставим под съмнение компетентността на съдебната система, защото на практика ако тя потвърди наказателното постановление, това означава, че комисията си е свършила работата и акта е законосъобразен. , а за да потвърди наказателното постановление, съдът всъщност проверява и дали решението на комисията, което предприятията не са изпълнили, е законосъобразно, т.е. то проверява и самото решение. Така че в случая не можем да говорим за незаконосъобразно налагане на санкции, т.е. предприятието ще може да си атакува наказателното постановление на две инстанции, да изложи мотиви, да представи доказателства, които потвърждават техните твърдения и да защити позицията си, ако тя е правилна, респективно ще си защити и позицията относно самото решение, като обжалва на две инстанции пред Върховния административен съд. Така че конституционното право на защита е гарантирано както разбирате пред няколко съдебни инстанции, през няколко съдебни фази.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Химук. Госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ще започна с това, което многократно вече казахме, че предложението на народният представител Камен Костадинов и групата народни представители по наша преценка, като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията отразяват в най-голяма степен изискванията на Европейската комисия по повод на официалното уведомително писмо.
Ние считаме, че ако законопроектът е приет във вида, в който е предложен от народния представител Камен Костадинов и група народни представители ще отговори в пълна степен на изискванията на Европейската комисия.
По отношение на конкретният текст. Не зная от къде колегите, представители на операторите имат твърдения какво точно иска Европейската комисия. Ние боравим с документи и по-специално с официалното уведомително писмо на Европейската комисия, в което изрично се казва, че комисията изразява опасения, че България не е изпълнила задълженията си , цитирайки съответни членове от рамковата директива и по-специално забележете санкциите, предвидени в Закона за електронните съобщения, съгласно чл. 331, ал. 3,7 и 8, могат да се налагат от националния регулаторен орган едва след като основното административно решение стане окончателно.
С други думи казано просто те изискват да има предварително изпълнение задължително на ал. 3, 7 и 8.
Предложението на народният представител Борислав Гуцанов предлага отпадане на ал. 3 на думите „влязло в сила” се заличават, което директно противоречи на официалното уведомително писмо на Европейската комисия, т.е. те са категорични в ал. 3, 7 и 8 думите „влязло в сила” следва да бъдат заличени.
В проведените експертни разговори в Европейската комисия на експертно ниво беше изразено становището, че те ще и скат, въпреки че не са го казали в официалното уведомително писмо и препоръчват „влязло в сила” да бъде заличено и в останалите алинеи, а именно ал. 4, 5 и 8 .Така че категоричното ни становище още веднъж е, че имаме официално уведомително писмо, към което следва да се придържаме, за да не навлезе в следващ етап наказателната процедура, която е срещу Република България. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате думата господин Свиленски и минаваме към гласуване.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Аз имам един въпрос или реплика към госпожа Стоянова.
Аз няколко пъти и на предишното заседание вчера на работната група ви попитах дали предложенията на колегата Гуцанов отговарят на директивата. Вие и двата пъти отговорихте, че тези предложения не са съгласувани и вие не знаете.
Сега казвате, че единствено предложенията на Камен Костадинов и група народни представители отговарят, а предложенията на колегата Гуцанов категорично противоречат. Кога ги съгласувахте, защото ако те действително противоречат категорично, това е съвсем друго нещо и довчера не беше така?
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нека да отговоря, ако е възможно. Ние не сме съгласували предложенията, които са направени от народни представители между първо и второ четене. Това сме казали и вчера и никога не сме казвали нищо различно. Ние твърдим, че тези предложения противоречат , тъй като това е записано в официалното уведомително писмо на Европейската комисия.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, господин председател. Благодаря Ви.
Господин Свиленски, на предишното заседание на комисията аз зададох въпросът на госпожа Стоянова и тогава получихме точен отговор отново, че по-пълно транспониране на Европейската директива са предложенията на господин Костадинов. Тогава отговорът беше ясен и категоричен, днес отново получаваме същи, това че няма съгласуване на предложенията между първо и второ четене е отделно. Така че ние трябва просто да пристъпим към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, благодаря.
По същество има ли изказвания.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз само искам да направя следното уточнение. Винаги в правото е водещо невинен до доказване на противното, а в момента това което Вие го казвате е точно обратното. Дано да е това, което го коментирате и както го коментирате. Аз също ще го проверя, тъй като много пъти се казва: „Изисквания на Европейската комисия” , които се оказва че не са такива и не са един и два случаите и законите, които сме ги гласували именно поради такива изказвания. Дано този път да се окаже, че не сте ни подвели. Много е странно това, което се случва в момента.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кажете госпожо Стоянова или господин Тодоров точно на кое изискване в писмото, което имаме противоречи текстът на господин Гуцанов и къде смятате, че ще създаде проблем, защото аз честно да ви кажа не разбрах къде виждате противоречието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Имате думата, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, позиция на комисията стр.3 от официалното уведомително писмо, нарушение 2012/2185/ЕО:
„Комисията изразява опасение, че България не е изпълнила задълженията си по чл.21 от рамковата директива и чл.10, § 3, буква А от директивата за разрешение по отношение налагането на подходящи ефективни, пропорционални, възпиращи санкции, включително неспазване на задълженията.
По-специално санкциите, предвидени в Законът за електронните съобщения, съгласно чл. 331, ал. 3, 7 и 8, могат да се налагат от националния регулаторен орган едва след като основното административно решение стане окончателно”.
С други думи докато върви обжалването на решението на националният регулаторен орган не могат да се налагат санкции съгласно Закона за електронните съобщения. Изискването което категорично е записано според Европейската комисия, според службите на комисията е по чл. 331, ал. 3, 7 и 8, т.е. по наша преценка предложенията на народния представител Борислав Гуцанов противоречат на официалното уведомително писмо на Европейската комисия в частта си по т. 1. Те казват, че не трябва да има влязло в сила решение, т.е. трябва да се налага санкцията, преди да е влязло в сила решението по посочените от тях алинеи 3,7 и 8.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. На мен лично ми стана ясно това, което казвате, надявам се и на останалите колеги да е станало ясно.
Господин Михов, заповядайте по същество.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Един кратък въпрос, госпожо Стоянова. Рискува ли България с неприемането на тези текстове, така както са предложени от н.п.Камен Костадинов и група народни представители да влезем в хипотеза на наказателна процедура и бъдат наложени санкции, ако не въведем точно изискванията които има по директивата.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожо Стоянова, имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Михов, Вашият въпрос беше дали ако не приемете предложенията на н.п.Камен Костадинов и група народни представители какво ще се случи.
Аз мога да кажа какво ние смятаме като експерти в министерството и лично аз като експерт не мога да коментирам Европейската комисия какво ще вземе като окончателно решение. По наша експертна преценка и като сме се съобразили с официалното уведомително писмо и проведените разговори с Европейската комисия, според нас налице е риск ако предложението на народния представител Борислав Гуцанов в частта, която упоменах бъде прието да продължи наказателната процедура в нейните следващи етапи. Казвам съществува риск, не искайте от мен да поемам отговорност и да казвам: „Да, държавата ще бъде наказана”. Това никой не може да го направи
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Госпожо Стоянова, аз съм сигурен, че Вие не можете да поемете риска, но може би господин Гуцанов или господин Захариев по-точно може да обяснят, защото той е инициатор на тези промени. Аз го съжалявам господин Гуцанов, защото той е само говорител на господин Захариев. Господин Захариев няма доблестта да застане тук и да си изрази мнението. може би рискът трябва вие да го поемете и когато предлагате нещо да кажете: „Ние ще поемем риска и ако има такава наказателна инициатива и държавата бъде глобена, ние ще поемем отговорността каквато и да било тя – икономическа, политическа”.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Прекратяваме дебатите колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Гуцанов, а именно за отпадане съответно на т.1, 2 и 3 по § 2 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 2, въздържали се – 6.
Предложението на н.п.Борислав Гуцанов се приема.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да се прегласува.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз оспорвам броенето на гласа на господин Мартин Захариев.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Няма как да го оспорвате, защото господин Захариев участва в работни групи и изрично ме е уведомил за позицията си, уведомил е също и заместник председателя Свиленски.
С предварително заявените гласове на народните представители Ердинч Хайрула и Мартин Захариев „подкрепяме текста”, ще проведем прегласуване.
Който е съгласен с текста, предложен от н.п.Борислав Гуцанов, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема текста.
Има предложен текст на народния представител Александър Паунов, а именно:
Параграф 2 става § 3 и се изменя така:
„§3 . В чл. 331 се правят следните изменения:
1. Алинея 3, ал.4 и ал.5 се отменят.
2. В ал.7 думите „влязло в сила” се заличават.
3. В ал.8 думите „влязло в сила” се заличават.
Който е съгласен с така предложения текст от народния представител Александър Паунов, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 1, въздържали се – 7.
Предложението на народния представител Александър Паунов се приема.
Има предложение за прегласуване.
Който е съгласен с така предложения текст от народния представител Александър Паунов, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 1, въздържали се – 7.
Текста на народния представител Александър Паунов се приема и става текст на § 3.
§ 3.
Има предложение на народния представител Борислав Гуцанов, както и предложение на народния представител Александър Паунов.
Предложението на н.п.Борислав Гуцанов, което ще подложим на гласуване е следното:
Параграф 3 относно нов член 331а се изменя така:
„§3. Създава се чл. 331а:
Чл.331а (1) За неизпълнение на решение по чл.78 комисията налага имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лева дневно.
(2) Имуществената санкция по ал.1 се налага до изпълнение на решението на комисията по реда на глава седемнадесета от АПК.
(3) Наложените имуществени санкции по ал.1 подлежат на обжалване по реда на глава седемнадесета, раздел VІ от АПК”.
Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз мисля, че когато става дума за санкции не еднократно и в тази комисия и в предното Народно събрание съм изказвал съображения, с което много пъти всички колеги са се съобразявали. Не е нормално, когато говорим за имуществена санкция и определяне на размерите да има разлика от 10 пъти между минималната и максималната граница на санкциите. Всички вие знаете какво имам предвид. Когато има такава голяма разлика между минималната и максималната санкция, това дава повод за субективни решения от страна на наказващия орган.
В текстовете нататък всички санкции са с по 10 и повече пъти по-високи като разлика между минималната и максималната санкция и за да не вземам два пъти думата, правя чисто редакционна поправка, това го направих и в предната комисия – цифрите „от 500 до 5000” да бъдат заменени с цифрата „2 500” като осреднена стойност.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Тук става въпрос за различен бизнес и за различна степен на имуществени интереси.
Има предложение на народният представител Цветомир Михов цифрите от „500 до 5000” да бъдат заменени с цифрата „2500”.
Господин заместник министър, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: По § 3, който касае чл.331а ние дискутирахме с експерти на Европейската комисия. Просто не можете да си представите за какви високи нива на санкции говорихме с тях. Ние бяхме предложили друг подход да не бъдат на дневна база, а на седмична база. Това категорично не бе възприето от експертите на Европейската комисия.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Тук господин заместник министър няма изменение между текста на вносителите и текста на господин Гуцанов. Ние предлагаме имуществена санкция от 500 до 5 000 лева и господин Гуцанов предлага тя да бъде 500 до 5 000 лева.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Аз коментирам предложението на господин Михов. Такъв подход за десетократно увеличение е възприет в Закона за електронните съобщения и в момента.
По този параграф, касаещ чл.331а ние също на база работна група между регулаторът, министерството и операторите имаме някакво сближаване на позициите и ние сме го изразили с официалното становище на министъра, което е представено на уважаемата комисия преди 45 дни и ако желаете, мога да го изчета наново.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, има становище на министерството. Всъщност какво е основното разминаване. Както казах нямаме разминаване в размерът на санкцията, а разминаването е в основанията, въз основа на които се налага тази санкция.
Предложението на колегата Гуцанов е за неизпълнение на чл. 78, докато предложението на вносителя е за неизпълнение на подлежащо предварително изпълнение по чл. 35, ал. 6. Това е разликата между двете предложения на практика.
Господин заместник министър, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Точка 1 и 2 на ал.1, т.е. налага се санкция за неизпълнение на съответно задължение, предвидено в тази гласа и/или комисията с решение налага имуществена санкция в посочения размер.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Тодоров, казахте че сте водили спорове и едвам сте се съгласили на тези размери на санкции с европейските експерти. Има ли в директивата някаква граница на санкциите, които да са задължителни за страните, че водите такива спорове с европейските експерти.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, господин Тодоров.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Когато европейските експерти поставят такива въпроси, ние няма как да не търсим отговори и няма как да не изпадаме в спорове, защото ние си даваме ясно сметка за жизнеспособността на нашите предприятия. Използвали сме практики на различните държави, поискали сме на всички държави какви са санкциите по отношение на това. Тези размери на санкциите са представени на уважаемата комисия, така че вероятно сте могли да се запознаете какви са санкциите в различните държави. Например в Румъния дневната санкция е 7 500 евро, мога да ви посоча данни за Малта и т.н. Основното е санкциите да бъдат възпиращи.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Правото на всяка държава е да определя санкциите си, в зависимост от целите, които си поставя. След като няма ограничение, не мисля че европейските експерти ще трябва да казват колко да бъдат санкциите в нашето законодателство, след като няма такова изискване по директивата, след като няма такива ограничения. Наистина ще моля да се държим достойно като страна, членка на Европейския съюз и да не позволяваме и да не си казваме в комисията: „Виждате ли, експертите от комисията казват еди какво си”. Ако трябва ще се съдим, затова си има правила в Европейската комисия, но не може някой да ни казва в какъв размер да бъдат санкциите. Аз очаквам тогава да дойдат експертите и да кажат с колко да увеличим минималната работна заплата.
Казвам го само като подход, защото ми направи впечатление и то неприятно, казвам ви го искрено.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: В преговорите с европейските експерти по никакъв начин не сме подхождали с наведена глава. Те поискаха санкциите да бъдат в размер на 20 000 лева, ние не се съгласихме, предлагаме те да бъдат 5 000 лева.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Колеги ако няма други, които желаят да се изкажат по същество, ще подложа на гласуване текстовете.
Да, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имам едно питане към заместник министър Тодоров. Той спомена, че досега това била практиката, наложена в Комисията за регулиране на съобщенията. Колегите, които са били в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в предния Парламент много добре знаят, че аз лично поисках една справка, съжалявам че господин Божков не присъства в момента тук, но когато аз поисках тази справка за да видим какви санкции са налагани за предходните периоди за една или две години, нямаше наложена санкция в максималния размер нито една. Деветдесет процента от санкциите, които бяха наложени бяха в минималния размер. Аз не мога да разбера защо правим санкция „от – до”, при положение че Комисията за регулиране на съобщенията в 99 % от случаите налага минималната санкция.
Дайте тогава да запишем, че минималната санкция е единствената, няма „от – до” и да се приключва всичко, защо трябва да дадем на един човек субективно да решава дали за дадено нарушение единия ще го глобим 500 лева, другия ще го глобим 5 000 лева. Разберете, че това дава възможност за субективно решение. Аз не държа да са 2 500 лева, направете ги 500 лева, 1 000 лева, но да няма субективизъм.
Аз лично поисках справката от господин Божков. Деветдесет процента от санкциите бяха на минималния размер. Защо тогава слагаме такъв висок праг, при положение че това дава повод на председателя да злоупотреби с тези си правомощия.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Колев, заповядайте.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря , господин председател.
Искам само да обясня на уважаемите народни представители, че господин Божков е на пленарно заседание на БЕРЕК в гр.Дъблин и няма възможност да присъства на това заседание, а госпожа Койчева би могла да хвърли светлина върху дискутираната тема.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: По отношение на справките, които са предоставени от комисията фактите говорят следното: Председателят като административно наказващ орган налага санкции чрез наказателни постановления. В правната система в България практиката е да има минимум и максимум на санкциите. Това е продиктувано от няколко причини и зависи от нарушителя, от тежестта на нарушението, от всякакви обективни и субективни обстоятелства във връзка с нарушението. Когато се издава едно наказателно постановление и се определят санкции в него, се мотивира тази санкция. Така едно предприятие, жалейки наказателното постановление, жали както самата санкция, така и нейния размер и съдът преценява всички факти и обстоятелства защо е наложен съответния размер на санкцията – минимум, среден размер или максимум. Така че тук за произвол е доста силно да се говори за един държавен орган, който работи съгласно законите и ги прилага.
Санкции в максимален размер са налагани твърде много. Предприятията са тук и могат да го потвърдят. За нарушение на националните спецификации за преносимост на номера се налагат санкции в максимален размер до 60 000 лева за един непренесен номер. Имаме такива много потвърдени наказателни постановления. Това са примери за санкции, наложени в максимален размер.
Това, което Вие казахте за големите санкции от 1 млн. лева, може би ще е интересно за дискусията да кажа, че няма как да се наложи санкция от 1 млн.лева, тъй като тези санкции се налагат само когато решението на КРС е влязло в сила. До настоящият момент предприятията наистина не са си позволили да не изпълнят влязло в сила решение и затова такава санкция от 1 млн.лева не е налагана, но предприятията не са изпълнявали решенията докато те са били предмет на обжалване. Това е нашето мнение по темата за чл. 331.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Койчева. Един въпрос имам аз към госпожа Стоянова, тъй като господин Тодоров излезе. Има ли в някоя от държавите дневната санкция, седмичната или въобще санкцията да бъде съобразена с оборота на предприятията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Колегите ми помагат за справката.
В Обединеното кралство санкцията е съобразена с оборота на предприятието, по същият начин е в Германия и Белгия. Това е справката, с която ние разполагаме.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Какви са средните размери на санкцията от оборота?
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В Белгия например тя е от 05 до 5 % от годишния оборот на предприятието и до 12.5 млн.евро.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Това е някакъв обективен критерии. Един оператор, който прави Х оборот не може да плаща същата санкция, като предприятие което прави хиляда пъти Х, да имат една и съща санкция.
Господин Георгиев, който не е вземал думата.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ние насочихме спорът по едно предложение, направено атхок, което го няма в предложенията тук, не че е невъзможно да се направи и да се спори, но по същество не говорим за разликата между двете предложения – на вносителя и това на господин Гуцанов. Разликата между тях е в основанията, на които се налагат тези санкции.
В чл. 35, ал. 6 се третира въпросът за неизпълнение на определени решения на комисията, голяма част от които са искане на информация. Между другото ако се приеме текстът на чл. 35, ал. 6 трябва да се прецизират точките в тази алинея, защото примерно в последната точка е записано: ”… когато вземе решение да предостави лиценз”. Какво наказание там можем да налагаме за неизпълнение на това решение? Слагат се на една везна санкциите за неизпълнение на общите и специфичните условия и от друга страна когато не предостави в определен срок информация, необходима за определяне на конюктурата на пазара да речем.
Това ми е въпросът, съизмерими ли са тези санкции или може би се разчита, че тази граница от 500 до 5 000 лева ще компенсира разликата в тежестта на съответното нарушение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Госпожа Раева.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря Ви, господин председател, ще бъда много кратка.
Това, което е предложено и което разглеждаме е напълно нормално, да има санкции „от – до” и това е застъпено в цялото ни законодателство. Добре е, че не сме Комисия по правните въпроси , за да обсъждаме Наказателният кодекс и наказанията от 2 години до 20 години лишаване от свобода.
Колеги, моето предложение е да прекратим спорът и да гласуваме, защото това което е заложено тук в закона е абсолютно регламентирано във всеки един закон, който налага санкции.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Раева.
Господин Георгиев с право ни връща всъщност към съществените разлики между предложенията на вносителят и предложенията на господин Гуцанов, при все че в едното предложение ние нямаме различен подход по отношение на дневната санкция. Имаме различен подход по отношение на основанията, на които тя се налага. Както беше казано от някои от колегите общото в двете предложения е по отношение на чл.78, а различното е по отношение на вносителите, които предлагаме като основание да бъде чл. 35, ал. 6. Това са разликите между двете предложения.
Ако има коментар в тази посока, ако не да ги гласуваме и да продължаваме напред, тъй като наближава края на работното време на комисията.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народният представител Борислав Гуцанов, а именно:Параграф 3 относно нов чл. 331 се изменя така:
„§3. Създава се чл. 331а:
Чл. 331а (1) За неизпълнение на решение по чл.78 комисията налага имуществена санкция в размер от 500 лв до 5 000 лв дневно.
(2) Имуществената санкция по ал.1 се налага до изпълнение на решението на комисията по реда на глава седемнадесета от АПК.
(3) Наложените имуществени санкции по ал.1, подлежат на обжалване по реда на глава седемнадесета, раздел VІ от АПК”.
Тези народни представители, които желаят да подкрепят предложението на г-н Цветомир Михов за фиксиране на точна сума ви предлагам да гласуват по принцип предложението на народния представител Борислав Гуцанов, след което ако то получи необходимата подкрепа и стане предложение на комисията ще подложа на гласуване предложението на господин Михов за изменение в числата „от 500 лв. до 5 000 лв.” с „2 500”.
Който е съгласен с предложението на народния представител Борислав Гуцанов, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на народния представител Борислав Гуцанов се приема с 9 гласа „за”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цветомир Михов в ал.1 на гласуваното вече предложение текста: „ в размер от 500 лв до 5 000 лв дневно” да се замени с „ в размер от 2 500 лв дневно”.
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” –7, против – няма, въздържали се – 10.
Текста не се приема.
Подлагам на прегласуване предложението на н.п.Цветомир Михов.
Който е съгласен с предложеният текст народния представител Цветомир Михов по отношение на чл.331а, ал.1, а именно текста „в размер от 500 лв до 5 000 лв дневно” да се замени с текста „ в размер от 2 500 лв дневно”, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – 6, въздържали се – 2.
Текста не се приема.
Господин Свиленски, имате думата за процедура.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Тъй като времето на комисията изтича и имаме още работа, предлагам да удължим заседанието с 1 час на първо време.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Който е съгласен да удължим времето за работа на комисията до 17.30 часа, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Работното време се удължава до 17.30 часа.
Да, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Преди да пристъпите към гласуване към следващите текстове искам да ви кажа, че по чл.330а народният представител Александър Паунов оттегли предложението си за създаването на нов § 2, като се съобрази с нашите аргументи, че посочените разпоредби за наказания се съдържат в чл.331.
Междувременно обаче вие приехте предложението на народният представител Александър Паунов, съгласно което в чл. 331, ал. 3, 4 и 5 се отменят от законопроекта. Ако е възможно още веднъж експертите на комисията да видят този текст.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Продължаваме напред, като се изясни въпросът ще го обсъдим.
Има редакционно предложение на г-н Александър Паунов.
Параграф 3 става § 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 10 , против - няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Има предложение на народният представител Борислав Гуцанов за създаване на нов § 4.
Създава се нов § 4.
„ §4. Създава се нов чл.331б, както следва:
Член 331б. (1) Имуществените санкции за неизпълнение на решения на комисията, които не са влезли в сила се набират в създадена сметка със специално предназначение, открита от комисията. Разходите за откриване и обслужване на сметката се поемат от предприятието.
(2) В случай че решението на комисията бъде отменено с влязло в сила съдебно решение, имуществените санкции по ал.1 се възстановяват на предприятието, което ги е заплатило, в 14-дневен срок от отмяната на решението на комисията”.
Изказвания има ли по този текст.
Госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Независимо от това, че Комисията за регулиране на съобщенията е първостепенен разпоредител, не бива да забравяме че това е бюджет на организация, която се подчинява на всички правила на бюджетния процес и за нея също важат правилата за единната бюджетна сметка.
По тази причина според нас този текст ще създаде значителни бюджетни затруднения и нашето предложение е преди да гласувате този текст, разбира се преценката е ваша, той да бъде съгласуван с Комисията по бюджет и финанси, с Министерство на финансите. Да не се окаже, че приемате текст, който не може да изпълни своето предназначение и е в разрез с бюджетната дисциплина и със Закона за публичните финанси.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Така или иначе госпожа Петкова, която е поканена по следващата точка от дневния ред е тук, ако има възможност да вземе отношение.
Става въпрос за следното, госпожо Петкова.
„ (1) Имуществените санкции за неизпълнение на решения на комисията, които не са влезли в сила се набират в създадена сметка със специално предназначение, открита от комисията. Разходите за откриване и обслужване на сметката се поемат от предприятието.
(2) В случай че решението на комисията бъде отменено с влязло в сила съдебно решение, имуществените санкции по ал.1 се възстановяват на предприятието, което ги е заплатило, в 14-дневен срок от отмяната на решението на комисията”.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Без да съм специалист по отношение на разходната част на бюджета, мисля че трябва да бъде по сметка на комисията, а не да бъде по специална сметка, както е записано в закона, т.е. няма как да се открие специална сметка.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Става въпрос за специална сметка, в която тези пари влизат и никой не ги пипа, те стоят за да може да бъдат възстановявани, ако решението на комисията бъде отменено с влязъл в сила съдебен акт. Това е целева сметка и ако бъде отменено решението на комисията те могат да си получат парите обратно.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз мисля, че целева сметка няма как да бъде открита.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Госпожа Преображенска.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Благодаря господин председател. Ако мога малко да ви улесня работата.
Мисля, че всички текстове по събиране на пари отпаднаха, така че този текст ми се вижда вече безпредметен към сегашния момент.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ние така или иначе приехме текстовете на господин Гуцанов, които алтернативно дават тази възможност на комисията. Аз не считам, госпожо Преображенска, че са отпаднали всички спорни моменти, по които предприятията плащат имуществени санкции.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Абсолютно прав сте, по ал. 7 и ал. 8 останаха, но в контекстът на цялата идеология, която беше изложена аз малко недоумявам защо останаха текстовете на ал. 7 и ал. 8 и отпаднаха другите, защото тук много съждения се изказаха на тема правна система и колко прецедентно било да правим подобни неща. Като е прецедент, просто ал.7 и ал.8 не трябваше да приемем. Това го казвам разбира се не с цялата сериозност, която мога да вложа, разбира се уважавам ви безкрайно много, но в крайна сметка ние се опитахме да кажем, че това е ангажимент към Европейската комисия. Беше подложено на съмнение че едва ли не подвеждаме комисията. Ако ще говорим за принципи текстът „влязло в сила” се отнася за всичко. Факт е, че ал. 7 и ал. 8 я оставихте. Малко ми се вижда безпредметно да обсъждаме тази сметка.
Използвам случаят да кажа, че становището на комисията е абсолютно в унисон с изказването на госпожа Стоянова. За да изразим категорично позицията доколко може да има такава сметка, би следвало да имаме ясната позиция на Министерство на финансите поне. Комисията разполага с набирателна и разплащателна сметка като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, други сметки от типа на ескроу сметки не сме откривали, вероятно това ще е прецедент, но без становището на Министерство на финансите не бихме могли да подкрепим този текст.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Преображенска.
Госпожо Раева, заповядайте.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Колеги, налага ми се да напусна заседанието. Упълномощила съм председателят както за моя глас, така и за гласа на г-н Хайрула.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Раева.
Господин Гуцанов, поддържате ли предложенията си след аргументите, които чухме от страна на заместник министър Тодоров, г-жа Стоянова, г-жа Преображенска.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ако наистина има това създава затруднения, трябва да бъде съгласувано с Министерство на финансите или ако може да бъде прието по принцип и до влизането в Народното събрание този въпрос може да бъде изчистен и ако трябва ще отпадне.
Използвам поводът да взема отношение по това, което каза колегата Михов. Аз също виждам голяма логика в това нещо, но нека да видим дотогава какво може да се направи по темата. Това може да бъде променено и в зала.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз не мисля, че създаваме прецедент по никакъв начин. Мога да ви дам конкретен пример със заседанието в предния Парламент, когато дискутирахме наказанията и глобите в Закона за движение по пътищата. Въведохме мерки, които мисля че много краткосрочно оказаха своя ефект и като фиксирахме размерите и премахнахме „от – до” и за предварителното изпълнение. Само за няколко месеца събираемостта се беше вдигнала двойно. На това всички вие сте свидетели, всички сте ходили да плащате електронни фишове от мобилните камери. На всички се е налагало и знаете колко пъти се вдигна събираемостта. Така че по никакъв начин това, което в момента се предлага не е прецедент.
Много ви моля да не използваме тези силни думи че създаваме прецедент , да правим аналогия, както и с колежката Раева, която си тръгна, че едва ли не ако бяхме Комисия по правни въпроси какво бихме решили там. Пак казвам, аз много съжалявам господин Гуцанов, защото на него се падна тежката задача да защитава едни предложения, които всъщност не са негови. Всички знаем за острият конфликт на интереси на г-н Захариев и той най-малкото като мъж можеше да има доблестта да се появи тук на комисията да си защитава сам предложенията, а не да пуска някого на амбразурата. Всички знаем за неговият конфликт на интереси и от тук насетне гарантирам, че ще стане ясно кой какви ангажименти е поел. Така че много ви моля вразумете се и ако наистина искаме да приемем нещо, което ще е работещо, а не да бъдем адвокат на мобилните оператори, да приемем наистина работен закон, защото и дамата, която представлява Комисията за регулиране на съобщенията спомена за максимални санкции, които са налагани. Тогава тя не присъства в зала, наистина имаше такива максимални санкции наложени, но нито една от тях не е влязла в сила. Няма потвърдена санкция в максималния размер и ако използваме този тон на говорене, който Вие зададохте, аз бих ви попитал като комисия, каква ще бъде санкцията, дали ще се самосезирате, когато в деня за размисъл изтече лична информация от един от мобилните оператори и на 1 милион българи бе изпратено SMS съобщение с непоискана информация от една политическа сила. Защото аз лично искам да подам сигнал в Комисията за регулиране на съобщенията да бъде щателно проверен този мобилен оператор как така е предоставил лични данни на своите абонати на една политическа сила, за да им бъдат изпратени непоискани съобщения и да видим тогава каква ще бъде санкцията.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Михов, позволете ми от името на групата, която представлявам и като заместник председател да възразя относно това, което говорите за господин Захариев.
Господин Захариев в момента не присъства на заседанието. Вие тази констатация я правите не за първи път и не в кратко време. Ако сте имали данни за конфликт на интереси на господин Захариев, има Комисия за разкриване на конфликт на интереси и моля там да си предявите претенциите. Тук, зад гърба на колегата първо не е етично, второ не е коректно да говорите нито да определяте кой на кого какви текстове е предлагал. Така че молбата ми е повече това да не го правите тук в тази комисия или където и да било, където не му е мястото. Има комисия затова нещо и е редно там да представите съответните сигнали ако имате доказателства.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Само мога да ви кажа, че аз стоя зад всяка една своя дума, която съм изрекъл към момента.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение на господин Гуцанов.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението е прието.
По следващите текстове няма предложения.
Подлагам на гласуване следният текст:
Създава се § 4.
„§4. . Член 334б се изменя така:
(1) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изисквания на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ, L 172/10 от 30 юни 2012 г.) се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на чл.3 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв;
2. за нарушение на чл.4 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв;
3. за нарушение на чл.5, параграф 1 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000лв;
4. за нарушение на чл.7 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв;
5. за нарушение на чл.8, параграф 2 от регламента – в размер от 50 000 до 2 000 000 лв;
6. за нарушение на чл.8, параграфи 1, 3, 4 и 5 от регламента – в размери от 10 000 до 100 000 лв;
7. за нарушение на чл.9 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв;
8. за нарушение на чл.10, параграф 1 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв;
9. за нарушение на чл.10, параграфи 2,3,4 и 5 от регламента – в размер от 50 000 до 2 000 000 лв;
10. за нарушение на чл.10, параграф 6 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв;
11. за нарушение на чл.11 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв;
12.за нарушение на чл.12 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв;
13. за нарушение на чл.13, параграф 2 от регламента – в размер от 50 000 до 2 000 000 лв;
14. за нарушение на чл.13, параграфи 1,3, 4, 5 и 6 от регламента – в размери от 10 000 до 100 000 лв;
15. за нарушение на чл.14 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв;
16. за нарушение на чл.15 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Само бегло погледнете за какво става въпрос.
Точка 13 – „от 50 000 до 2 000 000 лв”. Четиридесет пъти разлика от минималната до максималната стойност.
Хората, които вземат решенията са човешки същества. Това е разлика от 40 пъти
Господин председател, аз знам че каквото и да предложа няма да бъде прието, но дайте да се обединим около някакво компромисно решение. Ако трябва преди да влезе в зала този текст за гласуване да се съберем пак и да измислим нещо, което наистина е работещо, но 40 пъти да има разлика между минималната и максималната стойност мисля че не е нормално .
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Какво мисли КРС по темата.
Госпожа Преображенска.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Ние за пореден път можем да кажем, че си поддържаме текстовете, защото притесненията на господин Михов ги чуваме не за първи път. Аз смятам, че правото на обжалване в крайна сметка е гарантирано на всеки един оператор. На всичко отгоре мога да цитирам и практики. Имаме доста случаи, в които съдът е намалявал наложените санкции, в случай че те са били налагани в максималните размери, т.е. това е смисълът на правовата държава. Действията на административно наказващият орган да бъдат ревизирани в съответните две инстанции и ако съдът намери за правилно и законосъобразно както наложеното наказание, така и определеният размер на санкцията, аз не смятам че има някакъв проблем.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Изказването на господин Михов беше по-скоро не по отношение на абсолютните стойности за санкциите,а в ножицата между минималната и максималната санкция. Ако разбирам правилно, господин Михов се притеснява от дискрецията на комисията и начина, по който тя преценява къде точно да наложи наказанието и да го разположи в оста от минимален до максимален размер, при положение че разликата е 40 пъти между минимален и максимален размер на санкцията.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Разбирам Ви, господин председател, но в крайна сметка това е преценката на административно наказващият орган. Защото всяко едно нарушение спрямо нарушителя винаги е самостоятелно и индивидуално. В случай, че ножицата е по-малка или има абсолютна стойност, каквото беше предходното предложение на господин Михов, губи се смисъла на административното наказване, защото означава, че се прави абсолютна уравниловка между поведението на всеки един нарушител и в конкретната ситуация тежестта на нарушението. На всичко отгоре и в сега действащият закон също има административно наказателна отговорност и с доста голяма ножица.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Георгиев.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз имам по-скоро въпрос, тъй като това което по скоро прави впечатление за фрапиращата разлика се съдържа в в т.5 и т.13 от предложението. Всички останали са от 5 до 10 пъти разлика между минимална и максимална стойност. Тук на тези две точки са фрапиращи. Затова се интересувам какви са по-точно този вид нарушения, че има нужда от такава голяма деференциация, за да може да се слезе до 50 000 лв или се скача до 2 000 000 лева.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Михов, слушаме Ви.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам въпрос към дамата, която е член на КРС. Наистина сме спорили по този въпрос. Само ще ви дам един конкретен пример от какво е продиктувано моето предложение. Знаете, че когато приемахме наказанията за пренос на номерата , когато валяха жалби за отказ на пренос, които трябваше да бъдат направени в определен срок.Защо тогава се получи за едно и също нарушение на двама различни мобилни оператори, които бавят преноса и двамата го бавят да речем с 10 дни, на единия мобилен оператор е наложена максимална санкция от 60 000 лева, а на другия е наложена санкция от 20 000 лева. Каква е логиката, за едно и също нарушение на два различни мобилни оператора да се налагат различни санкции? За мен лично няма логика. От тези казуси е продиктувано моето предложение. При положение, че за идентично нарушение само че на два различни оператора са наложени различен размер на глоби просто не е нормално и аз не го разбирам. Ако има някаква друга логика, моля да ми я кажете.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
На въпросът, който зададе господин Георгиев за т.13 и т.5 дали има някаква конкретна специфика, която налага да има такава голяма ножица, някой от КРС готов ли е да отговори.
Г-Н ГЕОРГИ СУЛЕВ: По отношение на т.13, § 2 от регламента. Всъщност той касае определените от Европейската комисия регулирани цени на дребно на роуминг, т.е. ако те не бъдат спазени от предприятията, ако предприятието тарифира на цени извън определените от регламента цени. Затова става дума и то може да рефлектира върху всеки краен потребител – ще се получи сметка, която няма да бъде по правилата, тя ще е много по-висока от определената от регламента.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Защо тогава санкцията не е от 500 000 лв до 2 000 000 лв, а е от 50 000 лв до 2 000 000 лева. Въпросът е, че някъде е 10 пъти разликата, а тук е 40 пъти.
Г-Н ГЕОРГИ СУЛЕВ: В случаят сме възприели подхода, който е и в сега действащия закон по отношение на начина на определяне на санкциите. В чл.334б от сега действащият ЗЕС подхода е абсолютно същия по отношение на определяне на санкциите минимален и максимален размер. Просто сме следвали същият законодателен подход, който към момента е обективиран в действащия закон, но оставаме на преценката ви относно самите маржове.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги, подлагам на гласуване текста по принцип. Ако има някои конкретни предложения за промяна на точките, ще ги предложите след това за гласуване.
Който е съгласен с така предложения текст за създаване на §4, който разглежда чл.334б, ал.1, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Конкретни редакционни поправки някой предлага ли.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, по принцип се гласуват редакционните поправки ако има такива и тогава пълния текст. Сега сме гласували вече пълния текст, предлагам да вървим към § 5.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Съгласен съм с Вас.
Предложение от н.п. Александър Паунов за създаване на § 5 със следното съдържание:
Създава се § 5 със следното съдържание:
„ § 5. В чл. 335 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1.
2. Създава се ал.2:
(2) За нарушение на решение на комисията – индивидуален административен акт, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв”.
Имате думата от Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Този нов член, който се създава препокрива в голяма степен разпоредбите на чл.331, ал.3 от действащия закон. Действащият закон казва, че който не изпълни влязло в сила решение на комисията се наказва с глоба в размер от 1000 лв до 10 000 лв, каквато е почти същата формулировка от предложената от н.п.Александър Паунов, без текста „влязло в сила”. В тази връзка може би и колегите от министерството да си кажат мнението. Да не се окаже така, че отпадат действащи към момента текстове в тяхната цялост.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Вълков искаше думата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да кажа, че този текст съществува в чл.331, ал.3, така че се получава едно дублиране на тези санкции и тъй като го няма господин Паунов да си оттегли предложението, бих поискал и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да изкажат тяхното мнение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Паунов го няма, за да оттегли предложението си.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
По наша преценка предложението на народният представител Александър Паунов създава още по-голям проблем, тъй като то предвижда за нарушение на решение на комисията индивидуален административен акт и налага глоби и имуществена санкция в определен размер, т.е. за който и да е индивидуален административен акт.
В същото време ние в разпоредбите на чл. 331, ал.7 например и ал.8, които също са индивидуални административни актове, тъй като става дума за решение на комисията и по наша преценка административно наказващия орган Комисията за регулиране на съобщенията ще изпита доста колебания дали да накаже по ал. 7 или да накаже по новия текст на ал. 2.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря за направените уточнения.
Който подкрепя текста на н.п. Александър Паунов, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Текста не се подкрепя.
Както подсказват колегите от комисията, има отменени текстове, които създават съответната празнота има предложение комисията да излезе със следната редакция за създаване на нов §7:
§ 7. Член 338 думите „и три” се заличават.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Следващото предложение е за отпадане на §1а от Допълнителните разпоредби.
Създава се §5.
„§5. Параграф 1а от Допълнителни разпоредби се отменя”.
Изказване по това предложение. Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 8, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Създава се подразделение с наименование „Допълнителни разпоредби” с § 6.
Допълнителна разпоредба
§ 6. Параграф 4, относно чл. 334б съдържа мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на съюза (ОВ, L172/10 от 30 юни 2012 г.)”
Който е съгласен с така прочетения текст на допълнителната разпоредба, моля да гласува.
Гласували „за” - 8, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Госпожо Стоянова имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Предложението на н.п.Александър Паунов е за създаване на нов § 2, с който се създава нов член 330а. това предложение беше оттеглено от народния представител Александър Паунов.
Междувременно беше прието предложението на народният представител Александър Паунов за отмяна на чл.331 на ал.3,4 и 5, които към момента предвиждат налагането на санкции.
По наша преценка санкциите в чл. 331, ал. 3, 4, и 5 трябва да останат. Не виждаме причина, поради която трябва да се заличават санкции от закона.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Ако позволите да допълня. Гласуването на народните представители беше по отношение на това в ал.7 и 8 на чл.331 да отпаднат думите „влязло в сила”, а другите разпоредби си остават както са действащите разпоредби. Просто стана объркване с действащият закон и проекта на вносителя. Доколкото ние разбрахме, само в ал.7 и 8 би следвало да отпаднат думите „влязло в сила”, останалите алинеи се запазват така, както са в действащия закон.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Най-вероятно н.п.Александър Паунов би следвало да оттегли предложението си, съгласно което ал. 3, 4 и 5 на чл. 331 се отменят.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Заповядайте, госпожо Преображенска.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Има една малка разлика между двете предложения.Предложението на господин Гуцанов беше по ал.3,4 и 5 беше „влязло в сила”. Това не приехте от комисията, а в предложението на господин Паунов директно казва „ал.3,4 и 5 се отменят”.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, аз предлагам да подложа отново на гласуване предложението на господин Гуцанов и на г-н Паунов, като предложението на г-н Паунов не го подкрепим, защото той няма как да го оттегли.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Гуцанов по този член.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 8, против – няма, въздържали се – 8.
Искате прегласуване.
Който е съгласен с предложението на г-н Гуцанов, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението на господин Гуцанов се приема с 9 гласа „за” и 8 въздържали се.
Сега подлагам на гласуване предложението на г-н Александър Паунов.
Който е съгласен с направеното от него предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - няма, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението на господин Паунов не се приема.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Първо да обявим, че приключи гласуването по законопроекта.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6.02.2014 г. – за второ четене.
Продължаваме прекратеният дебат и гласуване от миналата седмица.
Ще предложа на вашето внимание няколко текста, които са предложение на комисията, а именно предложение за създаване на нови параграфи 1 и 2.
§1. В чл. 6, ал.1 изречение второ се изменя така: „Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните превозни средства към лицензиите на Общността и лицензиите за извършване на превоз на пътници и това на територията на Република България”.
§ 2. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. В ал.1 се създава изречение второ и трето: „За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни рлица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал.3.
2. В ал. 7 след думите „Република България” се добавя ”за което превозвачът представя декларация по образец, определен с наредбата по ал.3”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение за създаване на нови параграфи 4 и 5.
Комисията предлага да се създадат §4 и §5:
§4. В чл. 9, ал. 1 и 2 след думите „чл. 11” се добавя „ал. 1”.
§5. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1.
2. Създава се ал.2:
”(2) Когато се установи, че в следствие на промяна на показателя за финансова стабилност, определен с наредбата по чл.7, ал.3, броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на МПС е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на МПС”.
Изказвания няма.
Който е съгласен с така предложените текстове, моля да гласува.
Гласували „за” - 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Следващото предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Станислав Владимиров вече е гласувано.
Предложение на народните представители Захари Георгиев, Георги Свиленски и Борислав Гуцанов.
Това е предложението на което спряхме обсъждането на предишното заседание , то беше дебатирано.
Господин Георгиев имате думата.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тъй като възникна въпросът за яснотата на терминологията „икономическа агломерация”, предлагам вместо този израз да използваме израза „индустриална зона”, който има гражданственост и няма нужда да се обяснява.
Агломерацията като термин е от устройствените закони и някои от екологичните, но в случая по-добре да дефинираме чрез плановия термин индустриална зона, а за тези от колегите които тогава са отсъствали, искам да припомня, че се уточнихме като добавка в текстът, за да стане по-ясен да се каже, че става реч за съседни общини в една област, което да се добави като крайна формулировка от името на комисията и да кажа още веднъж. Идва реч за подредени планово индустриални зони, които функционират на територията на една община или на едно населено място в една община, но преимуществено там в огромен процент работят хората от съседната община. Агломерация по принцип това е образованието между големите притегателни центрове и техните малки сателити. Икономическата агломерация представлява това, защото никой не прави големи зони в затворените градове. В тях обикновено работят десетки хиляди хора и по този начин решавайки този въпрос да може да се продължи междуградската линия с няколко километра, за да отиде до това образование индустриална зона, ще спестим изключително много ресурс на хората, които работят там финансов ресурс и екологично замърсяване, защото те като нямат тази възможност ще пътуват със собствените си коли напред назад. Няма да нарушим с нищо интересите на която и да е от общините, защото нямат нищо против това, но трябва да заложим вътре, че идва реч за индустриалните зони, защото иначе би могло да се злоупотреби, но като идва реч че тази линия се удължава дотам само и се връща няма как да се злоупотреби и да се извършва друг вид транспорт с градския транспорт.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Предлагам от името на комисията да подкрепим този текст, но с допълнителна редакция.
Има думи, които имат толкова широка гражданственост, че не е необходимо да има точна формулировка. Като отвориш устройствените закони за регионално развитие, като отвориш един общ устройствен план на една община, ще ги намериш там.
Визирам големите градове като София, Пловдив, Варна, които имат около себе си такива сателити, които основно се администрират и се работи там .
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз и на предходната комисия казах, че подкрепям това предложение, само че не мога да разбера защо се отказахте от текста „икономическа агломерация”. В законодателството също няма терминът „индустриална зона”.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Индустриална зона е термин, който съществува в законодателството.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз считам, че Вашето първоначално предложение е по-добро.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Индустриалната зона по скоро се разбира като нещо конкретно
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ако считате, че така е по-добре ще оттегля второто си предложение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги нека да го гласуваме по принцип, като конкретната редакция ще уточним.
Какво е становището на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация?
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Доколкото разбрах явно съществува някакъв проблем. Ние се притесняваме, че може би трябва да има точно конкретно определение от общото правило, за да не се получават някакви злоупотреби. Да вие сте прав, че в дадени закони съществува понятието икономическа агломерация. В самият Закон за автомобилните превози няма такова понятие, иначе бихме подкрепили едно такова предложение областните управители да вземат решение когато се налага някои общински схеми да се изпълняват от градския транспорт.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Другият вариант е в Допълнителните разпоредби да напишем какво точно разбираме под икономическа агломерация.
Който е съгласен с предложението на народния представител Захари Георгиев, моля да гласува.
Гласували „за” - 13 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Следващото предложение. По него дебатът мина на предишното заседание.
Предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Станислав Владимиров, е за създаване на § 1в, където числото „10” се заменя с числото „15”.
Гласуването на това предложение стана в края на предното заседание.
Колеги, аз правя едно предложение по силата на тази процедура, която беше в началото.
Господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имам процедура . Предлагам да се удължи работното време на комисията до приключване на дебатите по законопроекта, включително и точка Разни.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Който е съгласен с предложението на г-н Михов да се удължи работното време до приключване на дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 8 , против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Аз правя предложение на комисията за една промяна на чл.24, ал.1 на сегашния закон, а именно:
„Чл. 24 (1) Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи , извършващи дейността от името на регистриран превозвач но за своя сметка с леки автомобили до 8 + 1 места”.
В досегашният закон е записано „до 7 места”.
Мотивът ми е, че в настоящата ситуация така или иначе това се извършва, има голям брой такива автомобили, които извършват подобни превози извън закона, извън това някой да следи за техническата изправност на техните автомобили и на всички контролни механизми, които се оказват върху тях за извършване на таксиметровата дейност.
Това е практика, която съществува в 9 или 10 държави в Европейския съюз, мога да ви цитирам само Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Белгия, Полша. Считам, че по този начин ще изсветлим и ще поставим под контрол от страна на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация на така или иначе съществуващ бизнес, съществуваща дейност.
Имате думата по отношение на предложението.
Имате думата, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз не бих се съгласил и ще гласувам лично против това предложение по няколко съображения.
Първото ми съображение е свързано с изискванията за самият водач, който би трябвало да управлява това превозно средство. Едни са изискванията, когато водачът е таксиметров шофьор, други са изискванията когато водача управлява моторно превозно средство с автомобил 8 + 1 места. Знаете там вече професионалната категория, която трябва да притежава е съвсем различна, професионалната компетентност, отговорността и т.н. са по-различни, защото това вече попада и в другата графа – обществен превоз на пътници, а не таксиметрова дейност.
От друга страна техническите изисквания, които има действащото законодателство към таксиметровите автомобили. Това означава ли, че така наречените бусове, които са с места 8 +1 трябва да бъдат боядисани жълти, със съответните табели, вътре да има всички аксесоари , свързани с тарифиране – касови апарати и т.н., което не знам как би изглеждало.
Аз ще ви кажа от личен опит какво ще се случи. Това ще стане абсолютна конкуренция на така наречените допълнителни линии, които към момента оперират на територията на по-големите градове в България. Знаете, че има допълнителни линии, които се възлагат от съответната община и които оперират с такъв вид превозни средства – 9, 10, 12-местни и които се наричат допълнителни линии, които са длъжни да спират на всяка спирка, да дават билети или касов бон и т.н.
В моментът, когато ние регламентираме това нещо, ще се получат още по-нелегални таксита, които ще изместват градския превоз, обществения превоз на пътници, който е на територията на една община, ще спират на всяка спирка, няма да пускат апарат за тарифиране като таксиметрова услуга , няма да издават билетчета и общо взето ще се конкурират със законният обществен транспорт във всяка една община. Ето това ще се получи. Относно логиката, за която казвате „така или иначе щом го има, трябва да го узаконим”, аз мога да ви кажа, че по тази логика дайте да инкриминираме приемането на наркотични вещества, тъй като всички знаем, че ги има, направо да ги махнем от наказателния закон и да ги узаконим и тях.
Аз лично остро ще се противопоставя на тази поправка, ако бъде приета. От личен опит ще ви кажа, че и сега има проблем с таксиметровите автомобили, които спират на всяка спирка, вземат пътници, не им издават никакъв документ и общо взето работят като така наречените маршрутки. Сега не стига, че ги има тези автомобили, които са с 4 места, но ще пуснем и 10-местни.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Контролът върху тях се упражнява от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, направете си трудът да поискате от автомобилна администрация една справка във всеки областен град колко наказателни постановления са издадени на такива шофьори, превозвачи не мога да им кажа, защото те са шофьори на таксиметрови автомобили, колко от тях са потвърдени от съда. Аз ще ви кажа – нула. Специално в моят избирателен район има над 200 наказателни постановления, издадени на такива шофьори. В съдът няма влязло в сила нито едно, всички са отменени, защото той казва: „Той ми махна, аз спрях”. Знаем всички за какво става въпрос. Той спира, взема 4 човека, взема им 1 левче, не им издава никакъв документ, брояча не работи.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Когато го спрат контролните органи, автомобила е пълен с пътници и му работи брояча, отгоре има табела, какво отговаря.
Предлагам да не навлизаме в този спор. Така или иначе в моето предложение се съдържа това, което Вие казахте – автомобилите да бъдат обозначени със съответните цветове, със съответните атрибути, да има табели, да има задължителни тексуващи апарати.
Имате думата колеги по направеното предложение.
Господин Калайджиев.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Според нас няма някаква пречка, 8 +1 места са вече категория лек автомобил. Водачите по закон отговарят на всички тези изисквания, както и на тези с 4 +1 , 5 +1 и 6 +1. Може би , тъй като действително съществуват някакви предпоставки бих казал за конкуренция на автобусните превозвачи, тези които са с автомобили 9+1 места, ако счетете за необходимо да чуете тяхното мнение и да се съобразите по някакъв начин с него.
При нас има доста сигнали, но по принцип Вашето предложение не противоречи на закона и на практиките, които ги има в няколко държави вече.
Имате думата, представете се на микрофона.
Г-Н ГЕОРГИ РЯХОВ: Казвам се Георги Ряхов, председател съм на Националната асоциация за защита на превозвачите и таксиметровите водачи град Пловдив.
Искам да отговоря на господинът отсреща, който говори за 8-местните бусове. Осем местните бусове в България бяха таксита. Аз все още имам табели и апарати от онова време. Работеше се. Сега нашето предложение и нашите искания са за това нещо, защото от 2006 година на тези автомобили в България, господине, в България е забранено да работят ако не знаете. Преследват се. В момента по границите минават такива бусове и нека не говорим, че трябва да има други изисквания, защото автомобил 8+1 се кара с категория Б, така че ако има удостоверение за таксиметров водач, спокойно може да управлява този автомобил. Както казва господин председателят на комисията няма никаква пречка, освен в България, навсякъде по света тези коли съществуват.
Съвсем наскоро внесохме 2 автомобила от Германия, таксите 8+1 заедно с табелите и знаците отвън, но само в България се наложи да свалим двете седалки, за да ги направим 6+1 местни.
Това, което говорите че такситата в момента извършват не знам какви превози, ако знаете какви проверки се извършваха от администрацията през тези два месеца след Нова година, едва ли някой друг така е проверяван. Но за съжаление се проверяват тези, които са редовни. Лично мен са ме държали час и 20 минути да ме проверяват, защото карам Ван 6+1 места, винаги пускам апарата и т.н.
В Законът за автомобилните превози има административни мерки срещу тези нарушения, така че нека не говорим общи приказки, че някой като ти махне ти няма да пуснеш апарата. Аз мога да не пусна апаратът ако той ме спре на улицата, но не само от някоя спирка. Така че всичко това са едни приказки, които са в защита на големите монополисти. Аз не от вчера се занимавам с това, може би 18 години вече, и именно заради това създадохме тази асоциация, защото на хората с тези бусове първо им беше разрешено да работят, след това им беше забранено, и след това бяха забравени.
За пръв път при това правителство отново се появява възможността тези хора като навсякъде в Западна Европа да могат да работят.
Господин Иванов беше един от най-върлите противници на 8-местните бусове. Цитирам какво е написано в стенограмата, това че 8-местните бусове много лесно се преустройвали , в тях се возели повече хора и с тях се извършвали нерегламентирани превози. С повече от 8 места бусът е автобус. Тогава вече не може водачите категория Б да го карат и тогава вече пък той е най-лесен за хващане от органите на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Вие няма как да преустроите един 8-местен бус и да направите 15 места.
Нашата позиция е, че както във всички европейски държави трябва да вкараме тези коли да работят, дали ще бъде под формата на такси, което е напълно законно навсякъде работят като таксита, или ще бъдат под формата на „отдаване под наем” както го има сега Рента кар и трябва да ви кажа, че в град Варна преди 15 години бусове на една трибуквена фирма ТИМ си карат с надписите Рента кар и нямат никакви проблеми, макар че са 8-местни.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря за Вашето становище.
Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да помоля да намалим тонът наистина и да минем към гласуване и тогава всеки ще посочи дали е против или за. Нека да бъде ясно – това ще бъдат таксита и те ще работят в районът, за който имат лиценз, т.е те не могат да возят междуградско и не могат да бъдат конкуренти на автобусите. Те ще са за районът, в който от общината имат съответно лиценз.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Едно уточнение. Те няма да имат забрана да извършват междуградски превози. Аз мога да си взема такси от тук и да пътувам с него до Бургас. Въпросът е, че той не може да стои в Бургас и там да работи от Бургас до Слънчев бряг например.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Само ще ви помоля да запознаете така нареченият ни колега, че между първо и второ четене няма как да вкарат текст, който не е бил в смисъла на закона на първо четене и в края на краищата както те твърдят, че си гледат съвестно работата, аз предлагам и ние да си гледаме съвестно работата.
Аз не съм нагрубил и не съм обидил никого. Мисля, че не правим закон, който е за Пловдив или за Слънчев бряг. Аз имам опит и наблюдение от моят избирателен район, които са констатирани и са въз основа единствено и само на документи. Може да разговаряте с Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, по-конкретно с представителите на ДАИ, които ежедневно налагат санкции да ви уведомят те, а и всички кметове, които имат този проблем, защото те не са един и два, и това колко много бърка в джоба на операторите, които осъществяват обществения градски транспорт, защото така наречените „копърки” ги има навсякъде и в София, в Пловдив и в другите градове, и в Габрово доста много.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Иванов, моля да се изкажете по същество.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, ако Вие считате, че това по каква процедура е вкарано не е толкова важен въпрос, аз мисля че не е така. Питам Ви при положение, че няма такава процедура какво следва.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Може да стане предложение на комисията.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вкарват се текстове между първо и второ четене единствено когато те кореспондират с текстовете от първо четене. Не може в законът просто защото са под едно заглавие, вие да вкарвате неща, които не са в обхвата на това, което се дискутира на първо четене. Нямаше дебат на първо четене затова нещо. Ако имаше дебат, може би щяхме да чуем повече мнения.
Нещо много важно искам да Ви попитам. Защо отново са поканени само няколко от браншовите организации, а не всички? Защо правите това нещо „на тъмно”, какво толкова ви плаши? Дайте да направим дебат, дайте да отложим закона ако искате, да го гледаме другата седмица, да направим една работна група, да обсъдим, да поканим браншовиците, както го направихте миналия път. Защо в момента го правим това нещо? Това е абсолютно против всички правила за работа и на комисията и на Народното събрание. Питам къде са другите браншови организации, има представители на една, къде са другите. Тук има само един представител на организация, която представлява транспортния бизнес с такситата.
Господин Костадинов, или удължете гледането на закона, да го обсъдим другата седмица и да има работна група, където да се обсъдят предложенията, или просто това нещо не го вкарвайте, за да може да гледаме закона. Няма смисъл да правим неща, които след това ще дадат повод в зала да говорим още повече. Просто не е експертно.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Единият подход, господин Иванов е, ако предложението събере повече от половината от гласовете на членовете на комисията, да стане предложение на комисията. Аз направих това уточнение.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Когато този текст го няма на първо четене, не може да се добавя в законопроекта.
Има правила, които трябва да ги спазваме като народни представители.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Господин Мутафчиев, имате думата за процедура.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека да се върнем към практиката на Народното събрание. Ние когато бяхме в опозиция също винаги сме спорили има ли право да се вкарват други текстове. По-важно е дали ще стигнем до консенсус.
Предлагам по ваша преценка господин председател, да подложите на гласуване това предложение или евентуално да отложите разглеждането.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Господин Вълков, имате думата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, аз нямах намерение да се изказвам по въпросът, но ако искаме да го гласуваме и да мине по някаква нормална практика, трябва да има единомислие по този текст, а в случая няма единомислие. Аз мисля, че не е желателно този текст да се вкарва в настоящия момент. Редица са причините и съображенията. Това, което казаха колегите са абсолютно прави, представителят на бранша е един. Все пак това е една изключително тежка тема, която се е разисквала многократно, която има много сериозен обществен интерес и дискусията тук е от изключително висок обществен интерес и значимост и т.н. и ние го вземаме и го решаваме атхок, когато има разделение и няма представители на автобусния бранш. Автобусните превози в случаят ще останат тези, които са ощетени.
Тук Изпълнителна агенция Автомобилна администрация наистина не взе отношение да каже колко много актове и колко много проверки са направени и след това падат в съда. Това е един конфликт, който не е вчерашен. Господинът от Пловдив знае, че там е много силен конфликтът между близките градове с Пловдив, особено с Асеновград. Това е нещо, което съществува от много дълго време и ние в момента наливаме масло в едната посока и аз не съм съгласен да вземаме решение атхок, при положение че няма представители на бранша.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Благодаря, господин Вълков. Няма да подложа предложението на гласуване. Дори днес да приключим с гласуването на останалата част от закона , следващата сряда ще поканя представители на бранша и народни представители, които имат желание да участват и на следващото заседание ще гласуваме този текст.
Продължаваме с предложенията на народните представители Петър Мутафчиев и Станислав Владимиров по чл.24а:
В чл. 24а, ал. 5 след думата ”определят” се добавя „минимални и”.
Коментари по темата. Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Казвам го ясно, има максимални цени. Целта е да има и минимални цени, за да е ясно ограничението и да няма спекулации, тъй като при липсата на минимална цена се получава някой път и нелоялна конкуренция и същевременно ощетяване на клиентите, защото не винаги се предлага тази цена, която е записана.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Който е съгласен с направеното предложение на двамата народни представители, моля да гласува.
Гласували „за” - 9 , против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Колеги, тъй като гласувахме предложението на господин Михов за удължаване заседанието до приключване на дневния ред, ще продължи работата на комисията. Аз се извинявам, че ще напусна заседанията, тъй като имам неотложна работа.
Господин Свиленски ще председателства заседанието.
Аз ще гласувам по начинът, по който гласува той, така че моля да се зачита и моя глас.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Подлагам на гласуване чл. 24а по текст на вносителя.
Текстът на чл. 24а е следния:
§2. В чл. 24а се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разрешението по ал. 1 се издава на превозвач, който е регистриран по реда на този закон и няма задължения за данъци или осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по законов ред. Изискването за липса на задължения се отнася и за водача, извършващ таксиметрови превози от името на регистриран превозвач за своя сметка”.
2. В ал. 3 думите „12 месеца” се заменят с „3 години”.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 9 , против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Станислав Владимиров.
В чл. 24а , ал. 5 след думата „определят” се добавя „минимални и”.
Това предложение го гласувахме.
Предложение на народния представител Камен Костадинов.
Създава се § 2а и след това § 2б.
Има ли колеги народни представители, които искат да се изкажат по § 2а и § 2б, които стават съответно § 9 и § 10.
Заповядайте, господин Ташков.
Г-Н АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя редакционна поправка в ал.5.
Ал. 5. След „Лицето по ал.4 може да бъде физическо или юридическо лице регистрирано като търговец по реда на Търговския закон…” да се добави „община или общинско предприятие”.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Съгласен съм.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ТАШКОВ: Мотивите затова са възможността на звеното на общината или общинското предприятие да ги управлява.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Има думата представител на Министерство на финансите.
Г-Н КРАСИМИР СИВЕВ: Нямаме бележки по предложението. Подкрепяме го, защото тук става въпрос за възможността трето лице да издава билета, а не превозвача. Лицата, които в момента се предлагат в редакцията като физическо лице, търговец или лице, регистрирано като търговец в държава членка лишават от възможността общинските предприятия да издават билети.
ПРЕДС.ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тук се касае за лицата, издатели на билетите, които са различни от превозвача, само за тях. Аз съм съгласен с колегата, но питам на физическото лице тук ли му е мястото. На физическото лице не му е тук мястото, това е моята идея.
Госпожо Чаушева, мисля че трябва да диференцираме нещата. Ако лицето е едноличен търговец, той няма да бъде издател на тези билети, за които говорим, защото ако се върнете на предишната алинея, става въпрос за комбинирани билети, които са с трамваен, тролейбусен и т.н. транспорт. В тази хипотеза физическото лице го няма.
Идеята е следната , господин Свиленски. В момента има 6 града в България, които усвояват средства. Разликата между това, което е тук в София, с което Вие сте запознат много добре , е че тук болшинството линии са на столична община. В другите градове оперират частни линии, но това няма значение и въпреки всичко говорим за комбинирани билети, говорим затова, че те ще се издават от лице, различно от превозвача. Това лице в никакъв случай не може да бъде ЕТ, защото ЕТ може да вози по линията, но не може да бъде издател на билета. Това ми е идеята, може би от цялото трябва да отпадне физическото лице.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожа Петкова има думата.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз по принцип бих искала да коментирам. Съгласни сме да се добави общинско предприятие.
По отношение на физическо и юридическо лице, когато се изготвяха текстовете на предложенията за промените в закона бяхме поканили превозвачи не само по градски линии.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Говорим само за градски линии, които са комбинирани с метро, тролей и др.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това касае всички. По принцип разпоредбата е такава, че ние добавяме и другите видове превозни документи, тъй като липсваха в закона. Липсваха карта, абонаментна карта. Второто допълнение е с ал.3, 4 и 5 и всъщност се направиха тези предложения. Първо тъй като трамвайният, тролейбусният транспорт и метрото не са уредени в закон. Второто беше във връзка с това, което възникна като въпрос , че може превозвачът да е един, а лицето което издава билетите да е друго. Като го коментирахме, всъщност се оказа че може да бъде и физическо и юридическо лице, т.е. едноличен търговец да е издател. Беше допълнено също така за лице от друга държава членка, за да не бъдат дискриминирани.
Изменението е следното: „…индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта на хартиен или електронен носител при превоз по автобусни линии”, т.е. по всички автобусни линии.Ние по принцип по отношение на финансите нямаме проблем, но да не стане проблем примерно за някои линии, че едноличен търговец да няма възможност.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Господин Георгиев, имате думата.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз имам едно притеснение по отношение на това, което коментира господин Иванов, че ако елиминираме българските физическите лица регистрирани по реда на Търговския закон, има опасност да ги поставим в неравностойно положение спрямо аналогични, регистрирани по закон в държава членка на Европейския съюз Няма основание да дискриминираме собствените си регистрирани като търговци, макар и еднолични търговци и затова не е логично да ги отделяме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Аз само искам да кажа , че съгласно предложението на господин Ташков да се запише „община или общинско предприятие” така не решаваме проблема в София. В София то не е общинско предприятие, а е търговско дружество.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Общината ще разработи тикет системата и тя ще печати билетите, ще събира парите. Къде ще се впишат физическите лица?
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук не става въпрос само за градския транспорт. Когато си вземаш комбиниран билет от една фирма, която издава билети как ще има право ако ти това не си го записал в закона? Затова става дума.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Колеги, има ли други изказвания. Няма.
Предлагам да гласуваме предложението на господин Ташков, който ще изчета:
„(5) Лицето по ал. 4 може да бъде община, общинско предприятие, физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон или лице, регистрирано като търговец по съответното законодателство на държава-членка на Европейския съюз или държава страна по Споразумението за европейското икономическо пространство”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” - 17 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега гласуваме текстовете на § 9 и 10, заедно с гласуваната току що поправка.
Който е съгласен да приемем така предложените §9 и §10, с направената поправка от господин Ташков, моля да гласува.
Гласували „за” - 17 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Камен Костадинов по § 3, чл.106а, което ще ви изчета: .
В §3, относно чл.106а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т.1:
„1. В ал. 1, т. 3 се създава буква „да”:
а) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането й по чл.19, ал.5 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение”.
2. Досегашните т.1 и 2 стават т.2 и 3.
Има ли изказвания по предложението на г-н Камен Костадинов.
Заповядайте , господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Бих желал да чуем становището на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация по така направеното предложение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Господин Калайджиев, заповядайте.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ:
Ние подкрепяме този текст.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 9 , против – няма, въздържали се – 8.
Предложението се приема.
§11.
Комисията подкрепя текста на вносителя по §3, който става §11 и предлага следната редакция:
§11. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в т.3 се създава буква „д”:
„д) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането й по чл.19, ал.5 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;”
б) създава се т.6:
„6. временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:
а) при смърт или при невъзможност ръководителят на транспортната дейност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност – за срок до три месеца;
б) когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност – за срок от един месец;
в) когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – за срок от три месеца.”
2. В ал.2 се създава т.5:
„5. отнемане на заверените копия на лиценза на Общността – в случаите по ал.1, т.6”.
Има предложение от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за конкретизиране на сроковете.
Заповядайте, господин Калайджиев.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ:
Предлагаме в буква „а”, съответно в буква „б” и буква „в” след „неработопоспобност – да се добави „до отстраняване на несъответствието за срок не повече от три месеца”.
Г-ЖА СВЕТЛА ЧАУШЕВА: Ако ми позволите да обясня. Идеята е, че временната мярка се прилага за преустановяване на несъответствието. Ако това несъответствие бъде отстранено в срок, по-кратък от този, който е предвиден в закона, временната мярка да отпадне. Затова крайният срок, за който е възможно да бъде приложена да бъде до 3 месеца, съответно до един месец и до три месеца по т.а,б и в, но ако се отстрани по-рано, преди изтичането на този срок несъответствието да отпадне преди това.
Затова предлагаме текстът, навсякъде аналогично в трите букви да бъде: „ … до отстраняване на несъответствието, но за не повече от три месеца”, от един месец или от три месеца съответно по съответните букви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Колеги, имаме ли някакви възражения. Няма.
Подлагам на гласуване тогава целият текст, заедно с предложението на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” - 17 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§4.
Има предложение от н.п.Камен Костадинов.
Предложеният текст е пред вас, няма да го чета.
Също така трябва да ви кажа , че навсякъде в посочените точки 43, 44, 45, 46 и 47 отпада изразът „и представлява писмен договор между превозвача и пътника”.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз предлагам да добавим тук една точка 48 и да дефинираме там изразът икономическа агломерация. Предлагам експертите на комисията да предложат съответния текст.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Предлагам сега само да запишем: „48. Икономическа агломерация е ….”.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ:
Предложението, което съм написал е: „48. Икономическа агломерация е територия, която с устройствен план, концепция или схема за пространствено развитие е определена преимуществено за индустриална или бизнес зона”.
Това са терминологии от Законът за регионалното развитие.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Този текст е подходящ и предлагам да го добавим като т.48.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Предлагам първо да гласуваме предложението на господин Георгиев за т. 48, в която да се даде пояснение за икономическа агломерация.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 17 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме целият § 4 с направената поправка, който става § 12.
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” - 16 , против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Има направено предложение от н.п.Камен Костадинов.
Създава се подразделение с наименование „Заключителна разпоредба с § 5.
Заключителна разпоредба
§5. §2а, §2б, §3, относно чл.106а ал.1, т.3, буква „д” и § 4 влизат в сила от 1 юли 2014 г.
Комисията предлага да се създаде подразделение Преходни и заключителни разпоредби и § 13, § 14 и § 15.
Преходни и заключителни разпоредби.
§ 13. Лицензиите на Общността и лицензиите за извършване на обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
§ 14. Разрешенията за таксиметров превоз на пътници, издадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
§15. Параграфи 9, 10, §11, относно чл.106а, ал.1, т.3, буква „да” , и § 12 влизат в сила от 1 юли 2014 г.
Колеги, по тези параграфи имате ли изказвания.
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация няма бележки по тези текстове.
Подлагам на гласуване изчетеният текст
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” - 17 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка Разни.
Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин Михов.
Аз даже не държа и да се води протокол. Питанията са ми към господин Гинев като заместник министър, представляващ в момента Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Получих информация, която за мен е доста смущаваща, че има издадена устна заповед. Към момента органите на ДАИ да не упражняват контрол във вид на проверки и да не стоят на пътя към чуждестранни превозвачи, тъй като имало остра нота от други държави – членки на Европейския съюз, който се оплакали от постоянните проверки на техни превозвачи на територията на Република България.
Ако има такова нещо, бихте ли разяснили каква е причината.
Ако наистина е така, може ли българските превозвачи да се възползват от реципрочни мерки от страна на съдействие от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията спрямо същите държави, които са изявили своето притеснение от постоянните проверки на техни превозвачи.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Михов.
Господин Гинев, имате думата.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Такова разпореждане няма издавано. На мен не ми е известно за такава нота на европейски държави за извършван контрол от страна на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:Благодаря, господин Гинев.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Камен Костадинов/