Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
03/07/2013
1. Обсъждане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
На 3 юли 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от проф. Стефан Данаилов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред, а именно:
1. Обсъждане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
Осем депутати от партия ГЕРБ отсъстват от работата на Комисията. Иначе комисията е от 20 човека и аз ще си позволя да ви запозная с ръководството и с членовете на комисията. Това е важно и за приятелите от гражданските движения, както и за ръководството на Министерството на културата да знаят кои са народните представители, които ги представляват и които ще ги поддържат или критикуват от Народното събрание. Председател съм аз – Стефан Данаилов; заместник-председатели – Николай Петев от Коалиция за България, Хюсеин Хафъзов от ДПС и Миглена Александрова от Атака.
От тук присъстващите членова са: Антон Кутев, проф. Ваня Добрева, Мариана Бояджиева и Невин Хасан. Аз имам постъпили писма от трима наши депутати във връзка с т. 2 от дневния ред.
Колеги, аз предлагам първа точка да стане втора, втора – първа за да дадем възможност на министъра да представи своя екип и след това ние да продължим нашата работа. Има ли други предложения. Ако няма – предлагам да гласуваме така предложения от мен дневен ред. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 10, „против” – 0, „въздържал се” – 0.
Искам да направя едно съобщения към нашите колеги и приятели от гражданския сектор, макар че нашият правилник след малко допускам, че ще бъде приет, аз съм предложил една допълнителна точка. Това е една алинея на чл. 7. След като бъде приет нашият правилник той ще бъде оповестен на сайта на Комисията. Това, което ще предложа се отнася до вас. В чл. 7 се създава нова ал. 3 със следния тект: „Участващите в тези заседания представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават към министъра па културата по един въпрос в рамките на една минута и съответно той да отговаря в рамките на две минути.” Ще припомня, че съгласно чл. 28 от ПОДНС заседанията на комисиите са открити и допускам, че на нашите заседания ще има желаещи да присъстват и това ще бъде добре.
Искам само да обърна внимание, че днешното ни заседание, както вече казах, е опознавателна среща между нас. Тя не е в изпълнение на чл. 26 и чл. 102 от ПОДНС, според които всяка първа сряда на месеца ресорните министри се явяват пред комисиите и отговарят устно на актуални въпроси. В нашия правилник е казано как се задават въпросите от народните представители към министъра, какво е времето за отговор, включително и за народните представители, които не са членове на Комисията. Липсваше текстът на предложената от мен ал. 3, който дава възможност на нашите гости от гражданския сектор също да задават въпроси към господин министъра.
Макар че в списъка за днешното заседание са записани много хора бих искал да предложа да вземат отношение само тези, които не са се срещали за това време откакто Петър Стоянович е министър на културата. Защото някои от тях може би са се срещали, а някои – не са и може да имат въпроси, които да зададат.
И така – преминаваме към първа точка от дневния ред. Давам думата на господин министъра, който би могъл да сподели с нас или да представи утвърдените в Устройствения правилник на министерството направления и промени. Очаквам да споделите, господин министър, най-актуалните проекти за работата на министерството и важните промени в нормативната база, които екипът счита за неотложни – предвид защитата на интересите на творческите среди преди приемането на Държавния бюджет за 2014 г. Добре би било заедно да обсъдим стъпките за преодоляване на съществуващите пречки в законите, които пречат за постигане на ефективност от реформите на реализирането на различните културни сфери.
Предлагам да дам думата на господин министъра. Предполагам, че колегите също ще имат въпроси, а също така, както вече съобщих – и от гражданския сектор.
Господин министър, заповядайте. Моля, първо да представите Вашия екип.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви господин Данаилов. Ако ние като министерство ще останем на тези банки – ние сме идеално доволни тук с южния фланг на културата. Южнякът се надявам да ни води напред.
Уважаемо председателство, дами и господа, виждам тук и много представители на неправителствените организации, които са или в Обществения съвет на Министерството на културата или с тях работим заедно по Националната стратегия, така че бих могъл да кажа на всички – уважаеми дами и господа, приятели, да не губим време – започвам с представянето на моя екип.
Вляво от мен е г-жа Велислава Кръстева – заместник-министър, дългогодишен журналист, специалист по ПР.
Ще си позволя съвсем накратко да изброя основната част от техните ресорни отговорности, тъй като не е приет Устройствен правилник окончателно – предстои да бъде приет другата седмица.
Госпожа Кръстева ще отговаря за движимото културно наследство – музеи, галерии, библиотеки, редом с недвижимото културно наследство и ще следи работата на Инспектората за опазването на културното наследство
До нея е г-н Васил Василев – заместник-министър с другия ресор – сценични и визуални изкуства, авторско право и сродните права, както и международни и регионални дейности. Господин Василев е режисьор и доскорошен директор на Ловешкия театър, така че особено сценичните изкуства имат в негово лице един директен посланик на техните послания и воля.
Вляво от г-н Василев е Гергана Стоянова – едно дете на ВИТИЗ, да го кажем така по-артистично, същевременно не само запозната с проблемите на артистичния свят, но и един блестящ организатор, която спечели вътрешната надпревара за шеф на политическия кабинет на Министерството на културата.
Вляво от нея е Екатерина Русева, която вече може би някои от вас познават като наш парламентарен секретар. Възложихме на нея тази отговорна функция, тъй като въпреки крехката си възраст, има вече достатъчен опит в тази и други подобни области.
И най-вляво от мен и най-далече, но не и по важност е Латинка Светозарова – един дългогодишен експерт в областта на пресата, медиите и PR, която е директор на дирекция „Връзки с обществеността и информацията”.
Всички хора от този екип се надяваме да променим няколко... ако започнем с информацията и отвореността, смятаме да се отвори максимално, както към гилдиите, така и към Комисията по културата и народното представителство и особено към неправителствените организации. Дали сме си дума и сме обладани от общ дух да спрем или да ограничим най-малкото една система в последните години за управление за администриране на българската култура, която според мен е затворила Министерството на културата в нейните собствени среди, самопроизвежда се, както административно така и идейно. И мисля, че отдавна е дошло време тук да се отворим за опита, за сериозната експертна подготовка, за неправителствения сектор, за ръководителите и представителите на отделните изкуства – да почерпим максимално от техния опит. И всъщност, от централизирани администратори на културата в последните години полека-лека да станем медиатори с тяхна помощ на най-доброто, което може да се вземе както от европейската практика, така и от богатото наследство и таланта на днешна България.
С тези няколко изречения исках да кажа, че всеки един от нас е отворен за предложения, за директни контакти, без излишния документооборот, както се казва. Всеки от нас има телефони, има e-mail – ползвайте ги, обаждайте се.
За един месец откакто съм на този пост съм се видял с доста хора. Мисля, че и моите колеги вече имат доста срещи зад гърба си. Виждате, че тази политика лека-полека започва да влиза в ежедневието. Разбира се, знам, че може да се иска и повече, но засега поне в това летоброене денят е 24 часа, голяма част от които отива само за тази работа. Имайте разбиране и към нас. Мисля, че постепенно навлизаме и като екип и като делник в своите стопроцентови задължения. Там, където сме бъркали или не сте съгласни, моля ви, насреща сме и за критика и за съвет. Казвайте го както го прецените.
Както казах преди малко нашият Устройствен правилник все още не е докрай готов. Спецификата на Министерството изисква още малко да поработим. Мисля, че в рамките на една седмица ще сме готови със структурата. Тя, разбира се, ще ви бъде предоставена за да видите и по-малките звена, които са в разпоредбите на съответните заместник-министри и останалата част от екипа.
Питате ме, г-н председателю, основните неща, които ни предстоят в обозримо бъдеще. Аз бих ги разделил на по-ежедневни, с които сега няма да ви занимавам и няколко основни проблема, които се налага да решим или в голяма степен да подготвим като решение до края на тази календарна година.
Започвам с есенно-зимния сезон. Той е първи по важност. Това е подготовката на Министерството на културата за проектобюджет 2014 от една страна. От друга – както и много сериозната подготовка на нашето Министерство и на всичките ни звена за следващия програмен период 2014-2020 г.
Както всички знаете европейското финансиране в този период вече е към края си и ни предстои да се подготвим изключително добре. Тук много разчитам и на всички онези съвети, експертна подготвеност на неправителствените организации там, където бихме могли в максимална степен да извлечем полза за проекти в сферата на българското изкуство и култура.
Връщам назад. Имаме няколко сериозни и големи проблема, бих казал почти от национално значение. Ще започна с онова, което неизвестно защо продължава да се нарича българският Лувър, вероятно от PR-ска гледна точка. Иначе, той е всъщност евентуалната следваща Национална художествена галерия – най-правилно казано, Квадрат 500 – има много имена. Там, за жалост, имаме изключително тежко наследство, което е породено (няма да правя собствен PR от тази работа) и тепърва ще излезе на бял свят. Според мен там има едно много тежко наследство по отношение на две неща: първо – финансово; второ – имаме една проява на една доста тревожна идейна безпомощност. Но това ние като хора, които имат една национална отговорност към държавата няма как да изоставим и трябва да продължим да спасяваме и то не само спасявайки го, но и надграждайки го по най-добрия начин. За жалост поетапно, за жалост с едно огромно закъснение. Но аз съм решен да го обясним на широката публика, на нашето общество. Според мен то има не само нужда, то има задължение да чуе начина, по който според мен не би трябвало да се управляват национални обекти с такъв ранг. Няма да ви занимавам повече с детайли. Всеки един момент ако искате и специално мога да дойда да ви докладвам по този въпрос с най-голямо удоволствие.
Предстои и завършването на една голяма проверка на Държавната финансова инспекция, където ние нямаме вмешателство.
В ход са наши разговори с гилдиите по Методиката за сценичните изкуства. Говоря за няколко основни направления, които естествено няма как да бъдат решени до лятото, но с помощта на гилдиите и неправителствените организации ще направим всичко необходимо всички онези предложения от съответните творчески съюзи и гилдии да намерят място в нашето общо решение. Повтарям – това няма да го реши Министерството на културата. Винаги там, където има недомислие в практиката, примерно както е със самата Методика, ние сме готови да откликнем на очакванията на съответните творчески среди.
Много се надявам, тук виждам срещу мен г-жа Андреева, да ускорим работата на Националната стратегия и да имаме някакъв първи вариант. От последните ни разговори мисля, че има оптимизъм в тази посока Националната стратегия по култура да мине на „вътрешно първо четене” в ранната есен на тази година. Дано да имаме възможност да се справим. Ние лично ще работим и август по този въпрос. Макар да няма фиксиран срок за нейното приемане мисля, че по силите ни е, след едно обществено обсъждане, да я представим на българското общество в края на тази година, а защо не и по-рано. Това зависи единствено от нашата съвместна работа.
Друг един проблем, на който се натъкнахме и който мисля, че бихме могли да решим ако не окончателно, то поне в ход с положителен резултат, това е обединението на редица проблеми един, от които – ние го наричаме условно интереса на работата и в частност на Министерството на културата с националния интерес. Давам ви веднага един елементарен пример, пред който бяхме поставени – във финалния етап на строителството на магистрала „Марица”, преди Капитан Андреево, в най-ключовия и горещ участък изведнъж се оказа, че излезе един забележителен обект от няколко епохи. В средата на магистралата част от Виа диагоналис, който пресича от Централна Европа до Константинопол целия Балкански п-ов, изведнъж се оказа, че една от най-ключовите артерии на българската и не само на българската, но и на международната инфраструктура трябва да бъде спрян. Наложи се, съвместно разбира се, с други колеги от ведомствата – на първо място с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите – да направим един светкавичен план, по който нито да спрем магистралата, нито да се загуби това богатство. Което ни наведе на мисълта, че е крайно време да работим по симбиозата на отделните ведомства в България, които би трябвало да имат едни изнесени работни групи. Аз ги наричам „изнесени”, могат и по други начин да се нарекат, но това са едни действащи комитети, които по най-бърз начин да решават проблеми. Успяхме и за щастие намерихме едно финансиране от Световната банка, така че забавянето е съвсем в рамките даже на инженерната грешка – така да го кажем.
Нахвърлям само най-важните неща от последните дни. Проблеми има много. Виждам срещу мен проф. Станилов с когото също сме разговаряли по проблемите на недвижимото културно наследство и на археологията. И там, според мен, би трябвало да помислим. Няма как да вземем това решение сами – дали ще отидем към едно минимално финансиране за много повече обекти в областта на разкопките или ще отидем към приоритизиране по качество, по ценност на по-малко разкопки и които да получат едно по-голямо финансиране, т.е. мизерията да не е „на калпак”, а да е поне тази сума, която се отпуска. За тази година те са в пъти по-малко – стигат до 500 хил. лв. за цялата общност. Това е нещо, което трябва да бъде добре осмислено и от обществена гледна точка и от професионална. Тук, разбира се, много ще разчитаме и на вашия опит и гледна точка.
Няма как да изброя всичко в едно първо заседание. Това са нещата, които нахвърлям. Пропуски има много. Още веднъж уверявам двата кръга на тази зала – и този на масата и този в експертната общност – че искрено и с благодарност бихме приели всяко знание и всяка помощ, която вече сте ни предоставили и която надявам се тепърва ще ни предоставите.
Позволявам си, г-н председателю, да предложа, тъй като това е и начинът на работа на програмния кабинет на г-н Орешарски, предварително в края на всеки месец или в началото – както решим – нашето ведомство да изпраща един месечен отчет на извършеното от него с възможност всеки един да вземе отношение или да правим отделни точки по дейността на министерството по начин, по който това е в услуга или в интерес на тази висока комисия.
Няма да отнемам повече време. Ако има въпроси – насреща съм. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, аз ще си позволя само няколко въпроса да задам на г-н министъра.
Първо – малко съм смутен от това голямо закъснение на Стратегията. Имам чувството, че тази Стратегия втора или трета година не се работи и нищо не се случва с нея. Аз мислех, че вие сте готови да я представите на обществото. И когато се прави бюджета за 2014 г. да се има предвид и Стратегията. Оказва се, че тя дори да бъде приета от Народното събрание, след обсъждане разбира се, може да влезе в действие 2015 г. Във всичките тези години всички съсловни организации, сектори и т.н. говорят за това какво правим без стратегия. И от тази гледна точка не знам какво я е забавило, но лично аз съм си позволил да говоря и със служебния министър на културата и с г-н Стоянович – първият ни разговор беше за придвижването на Стратегията. Не знам, не може ли да ускорите малко процеса, защото обсъждането няма да бъде леко. Аз съм говорил и в края на предишния мандат с г-н Рашидов, който също много държеше да се опита да приемем тази стратегия. Това е една национална стратегия. Без нея къде отиваме. Перспективи до 2020, до 2022 г., но все пак Стратегията е тази, която ще ни води и от тази гледна точка е да бъде по-ясно и на самото министерство в каква посока да върви.
Имам и един въпрос, г-н министър – кои са Ви приоритетите за законопроекти, по които работят отделните направления в министерството има ли такива и как Вие виждате съвместната ни работа по приемането им в Народното събрание. Практика беше в предишно Народно събрание по-голямата част от предложенията да идват от група депутати и много често дори не бяха съгласувани с Министерството на културата. Убеден съм в едно, че най-добре може да върви паралелно с изготвянето на законопроекта преди да влезе в Народното събрание да има яснота посоката, в която върви законопроекта, неговата философия.
И още нещо. От известно време се говори за актуализация на бюджета. Имам, г-н министър, следния въпрос: вие смятате ли в тази актуализация на бюджета да се опитате да се ангажирате Министерството на културата да се опита да изпълни бюджет 2013 в тази част – чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. И дали имате куража да поискате тази субсидия, защото известно е колко години субсидията не се изпълнява съгласно ЗФИ. Ако нямаше актуализация щях да Ви разбера. Но ако има актуализация – тук става въпрос за 17 млн. лв, от които ние търсим 4,5 млн. лв. Много моля да си запишете и да си говорите. Аз също ще намеря начин да говоря с министъра на финансите, но при тази актуализация ще се успокоят нещата.
Имам още въпроси, но ще ги оставя за друг път.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря, г-н председателю. Авторското право и сродните му права влизат като законопроект сега. На финален етап са. Още вчера трябваше да тръгнат на съгласуване, но имаше още няколко допълнения, които трябва да се вложат. Колкото до 4,5 милиона ще направя всичко възможно пред г-н Орешарски и колегата Чобанов. Мисля, че в най-голяма степен те ще бъдат насочени към развързване на примката около оборотния бизнес – в смисъл задълженията към бизнеса. Но, разбира се това е едно от перата където би трябвало да опитаме да натиснем максимално, съгласен съм с Вас и Ви благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото там също са задължение. То не е много различно. В началото само споделих, но как движите бюджета за 2014 г. Провеждате ли разговори с Финансовото министерство. До къде сте стигнали? Сега е времето да се водят разговорите и така да се каже договарянията за бъдещия бюджет на Министерството на културата.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Първият проект, да кажем за грубата канава – онова, което ще изпратим в Министерството на финансите е общо взето готово. Съзнавайки хусарския ход, който ще направя, който не е сигурно, че ще получи безкрайното одобрение на Финансовото министерство – ние сме заложи едно увеличение на този бюджет. Макар че тръгваме от повторение на тазгодишния бюджет сме заложили едно увеличение с няколко процента. Естествено, аз съм скептичен, но ще се борим един лев да е в повече, но да е в повече. Бих могъл още другата седмица това нещо като документ да ви го представя ако искате да го разгледаме, но искам просто отвътре да го изчистим като предварително очакване от Финансовото министерство. Иначе документът е готов.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, имате думата. Народните представители първо ще вземат отношение. И още нещо – приятелски съвет – това как да разходвате средствата за паметниците на културата – съветвам Ви да се съветвате с археолозите. Те най-добре ще Ви кажат. Дали да правите малко на много места или голямо – на две места.Дилемата е много голяма, но най-добре да си проведете разговора с тях.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Още повече тях ги оставяме те да си решат собствените въпроси и проблемите с по-малко оставайки в Министерството.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, ако имате въпроси към г-н министъра. Разбира се, това е една първа среща. Тепърва ще започват въпросите за парламентарен контрол. Няма желаещи. Имат думата колегите от гражданските организации. Имате право да говорите една минута и отговор – две минути.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа колеги. Едва ли това представлява най-демократичната практика да могат гражданите при едно сериозно гражданско напрежение, което е и в това число около законодателната власт, да се изказват в рамките на една минута при натрупани доста проблеми и въпроси, за които 2/3 от съсловието отказва да работи със законодателната и изпълнителната власт.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да кажа, че това е за въпроси, а не за изказване. Изказването разбира се, че не може да бъде за една минута.
ДИАНА АНДРЕЕВА: В рамките на изказването има множество въпроси, които господин министъра засегна и по отношение на Националната стратегия и по отношение на бюджета. Вие също засегнахте въпроси. Те се съдържат и в част от нашия отговор и в част от тези въпроси. Защо ние сме спрели работата по Националната стратегия още със Служебния кабинет. Защото не ни беше предоставена бюджетната прогноза. Защото една стратегия не може да се прави без реална финансова обосновка и финансова рамка. Защото и до този момент съществува в рамките на Министерството на културата една дирекция, която е по-зле и от католическия конклав – те поне пускат бял и сив дим. Това е дирекция „Програми и проекти”, която се занимава с европейските програми и проекти. Какво е финансирането до този момент. Какви са акумулираните средства до този момент? Кои са реалните бенефициенти? Какви средства са поискани за следващия програмен период? Кои сектори и каква е обосновката за да бъдат поискани тези средства? Защото в рамките на бюджетната прогноза – тя започва в рамките на януари, февруари. И това, което вчера беше изнесено по повод на актуализацията за изпълнението на приходите например, с което е свързан и отговорът на министър Чобанов до нас. Професоре, това е изключително любопитен отговор. Толкова циничен отговор филмовата общност не сме получавали дори по времето на Симеон Дянков. При наличие на по-добро изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма спрямо предходната година на нас ни се отговаря в две страници и половина, че сме нямали никаква аргументация да искаме изпълнението на Закона за филмовата индустрия, че нотификацията в рамките на Европейската комисия била само за сведение, че това били суми, които по принцип някога, при някакви условия могат да бъдат давани. Законът за филмовата индустрия не е по принцип за някога и някакво изпълнение. В първия ден на Народното събрания както и вие, така и министрите се заклевате, че ще спазвате законите на страната. А това на практика е отговор, че министърът на финансите и така както го е написал не му е била представена аргументация от страна на Министерството на културата за да може да защити субсидията от допълнителни 4,5 милиона. Разчетите ги имате във Вашето министерство и знаете как се формира субсидията за филмовото изкуство. Това е и една от причините във вчерашното Ви интервю да заявявате, че Вие ще отстоявате 12 млн. и 700 хил. лв. Не може да отстоявате неизпълнение на закона, защото изпълнението на закона е в рамките на 17 млн. и 200 хил. лв. Това е една от причините филмовата общност да не желае да участва в Националната стратегия, а аз като човек който координира и гражданския сектор в това число, също не желая да участвам в рамките на неясна бюджетна ситуация. И моля бюджетната прогноза и разчетите да ги публикувате на сайта на Министерството на културата. За да може да се преценява и от гражданския сектор доколко планирането е по целесъобразност за да не се налага цели изкуства да бъдат пренебрегвани повече от 10 години. Неизпълнението по Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията, който формира филмовата субсидия до този момент близо 60 милиона – това са 60 български филма. Така че не приемаме Вашия отговор, както и този на министъра на финансите. Ние, разбира се, цялото филмово съсловие, ще използваме всички разрешени по закон протестни действия. Ще сигнализираме отново в Европейката комисия, защото тук вече става въпрос за документ, който е нотифициран от Европейската комисия. И по телефона аз разговарях с Вас точно по този въпрос, че има неизпълнение на Закона за филмовата индустрия. Това е изключително неприятен факт и отговорът, както вече заявих, е в рамките на Министерството на финансите.
Това, което също искам да подчертая в рамките на плана „Орешарски”, професоре, учудвам се, че една дума няма за култура.Това ли е управлението, което ние заслужаваме като сектор с икономическия потенциал, който носи този сектор и сме на осмо място в българската икономика. Това ли е отношението, което има въобще към намирането на нови двигатели на растеж, защото точно в годините на криза, между 2008 и 2010 този сектор има прираст на преки чуждестранни инвестиции, прираст на заети и то не на временна заетост, която е по програми на Европейския съюз, а хора, заети на постоянен трудов договор. От тази гледна точка планът „Орешарски” за мен е алогичен. Той не търси решение на икономическите въпроси, а ги задълбочава като маргинализира сектори, които са потенциални двигатели на икономически растеж. И това, считам, че е както задача на Комисията по култура още в по-голяма степен е на Министерството на културата, задача на всички граждани, които активно се занимаваме – това нещо да бъде преправено. Колкото и време да съществува това правителство не може културата да бъде изхвърлена извън програмата на правителството, защото е изключително несправедливо. Даде се сравнение, че в следващото стопанство са изхвърляни над 10 милиарда със съмнителен икономически принос към брутния вътрешен продукт. При нас мултипликацията през пазара е – един публичен лев се мултиплицира шест пъти. Това е сектор, който има изключително сериозен потенциал. И за мен, пак казвам, е изключително алогично той да не присъства и да не бъде отчетен. Дори, професоре, ще ме прощавате, но освен, че няма Национална стратегия много по-важно е Националната стратегия за култура да бъде инкорпорирана в една икономическа стратегия. Няма икономическа стратегия на България. И това правителство няма да я сътвори по същия начин.
Искам да отбележа и още нещо, което касае законодателството и гражданското общество и ще се следи изключително прецизно. Това е Законът за нормативните актове, който вие добре познавате, вероятно и той е наръчник на всеки народен представител заедно с Конституцията. А в чл. 28 се изисква оценка на въздействието на всеки нормативен акт - публично обсъждане, а не както е на сайта на Министерството на културата. Видяхме миналата седмица три законопроекта, качени за публично обсъждане, но без оценка на въздействие например, без за се даде оценка дали те не противоречат на европейски норми, защото това е изключително важно за българското законодателство в контекста на членството ни в Европейския съюз.
Не на последно място ще се спра за споразумението, което беше подписано в рамките на Комисията по култура на миналия парламент, Министерството на културата и граждански творчески организации. Получихме писмо от Мишо Миков, който би трябвало да ви е изпратил тези споразумения, защото писмото, което е адресирано е, че до в момента няма постоянни комисии, но ние ще го адресираме до Комисията по бюджет и финанси и до Комисията по култура. Споразумението е представено от гражданския сектор за преподписване, за съвместно изграждане на културната политика, на нормативната уредба, за да може гражданското общество в този доста сериозен момент и доста сериозни изпитания, които има въобще за нашето общество, да има поне малко спокойствие, че зад гърба ни няма да се прави нормативна уредба, културна политика, за която ние няма да имаме и представа. Разбира се и другото споразумение, което Вие ще видите. Предполагам, че кореспонденцията ще достигне до Вас, защото ние имаме писмо от страна на председателя на парламента Михаил Миков.
Искрено се надявам, че моите остри думи, избрала съм да дойда и да ви кажа тези остри думи, вместо да изляза с касетка домати и да ви замерям. Считам, че дори и с остър тон трябва да си казваме нещата направо и да се помъчим да намерим решения, които да са от полза и да водят до устойчиво развитие на сектора. Не случайно и в Националната стратегия са включени изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм – за да се провежда комплексен подход. Съща така искам и да отбележа, че в областта на културата съществуват освен Обществен съвет, в който ние сме отказали да участваме – повечето от организациите – заради съмнителния му характер, съществуват президентски съвет за Националната стратегия, съществува и повдигната методология и последователна политика на ниво на Столична община към национално ниво, което в рамките на Европейския съюз не се среща толкова често. Т.е. гражданите сме се опитали да провеждаме комплексен подход при културната политика, нещо което аз не забелязвам да се случва нито в рамките на служебния кабинет, нито в този. И пак се връщам на плана „Орешарски”, че това е абсолютен цинизъм – един сектор, който има изключително сериозен икономически потенциал да остава извън правителствените програми.
И на последно място, г-н министър, бих искала и това е адресирано и към законодателната власт, в рамките на сега водените преговори, за които се получи мандат вече от Европейската комисия за Търговското инвестиционно споразумение между Щатите и Европейския съюз за изключване или не на аудиовизуалния сектор. Оказва се, че България на два от съветите не заема позиция, а мълчи. След като ние имаме, както Вие отбелязахте недостиг и недофинансиране на средствата например за филмовото изкуство. Ние, филмовата общност направихме декларация, която беше още в април месец и така провокирахме служебния министър на културата да заеме позиция, която...
Няма позиция на страната. Румъния има позиция, държавите от Централна и Източна Европа имат. Защото ние сме най-засегнати заради неразвитост на пазара заради системни проблеми на недофинансиране. Изключително сериозен пропуск от страна на държавата. Единственото, което служебният министър на културата направи заради филмовата общност, защото го провокирахме да го направи, беше да подкрепи Франция. Защото все още в България има национален комплекс у политиците да не тропат с юмрук на масата и да отстояват правата на собствената си държава, да чакат някоя велика сила да ги покани и да се присъединим така тихом-мълком или да седим на Съвета и да мълчим, както се е случвало на 14 юни и малко преди това. Изключително негативно въздействие ще има включването на аудиовизуалния сектор в споразумението. Това означава, че субсидията на всеки български филм реципрочно ще трябва да даваме и на американски филм.
Последно – завършвам – в пространството циркулира информация, че отново започва инициативата с данъчни кредити и финансовите стимули за някои от американските компании. Моля ви, да не пропиляваме отново 4 години в битка за финансовите стимули и данъчния кредит. Благодаря ви, извинявайте за дългото време.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, аз ти благодаря. Всъщност ти зададе ред въпроси, които и аз бих задал. Става въпрос, г-н министъра да се опита да отговори на някои от тях. Мисля, че тези въпроси сте си ги задавали ако сте се срещали. Моля те, да ми дадеш това писмо от Чобанов.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Много неща се натрупаха. Аз смятам, че не само трябва да си казваме нещата с остър тон. Може да си ги казваме и с нормален тон. Така че ще се опитам по някакъв начин да отговоря по нещата, които си нахвърлях. Започвам отзад напред. Финансови стимули, данъчен кредит – няма нищо подобно, което да е не само в процедура, а като замисъл. Трябва ли да го обясня или сте наясно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Знаем, това е един болен въпрос. Аз също чух от депутати и им казах: „Спрете да мислите за това”. Явно вече са започнали акциите.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: И при мен са идвали – на всички съм отговарял по начина, по който ние сме се договорили още от първите дни с българската филмова общност. Затварям темата. Няма никакви притеснения. В следващия момент, в който излезе във вестник ние ще напишем контра статия – не е проблем.
Трите законопроекта, качени на сайта са, няма да ми повярвате – техническа недомислица на нашата правна дирекция, която е наказана междувременно. Но какво да правим – не работим с ангели. Казвам Ви го в прав текст – наказана е шефката на нашата правна дирекция.
Защо в програмата на правителството нямало култура, г-жо Андреева. Защото това не е програма на правителството. Това са т.нар. спешни, неотложни мерки, които влязоха веднага в първата седмица на мандата и които целяха – аз не съм икономист, не мога да кажа от икономическа гледна точка. Аз ги виждам, че са смислени и хората общо взето ги одобряват като непосредствени ад-хок действия. Оттам нататък това, за което Вие говорите – програма на правителството, обикновено се прави между втория и третия месец се завършва и там естествено, говоря за голямата програма на правителството ще бъде включено.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Един уточняващ въпрос. В рамките на плана „Орешарски” имате развитие и стимулиране на бизнес средата. Тук колежката казва – това е най-добрият български продуцент и председател на Националния съвет за кино Галина Тонева, че ние се крепим и цялата структура на изкуствата културната и творческа индустрия, наследство и туризъм е на малък и среден бизнес, който е част от развитието на тази бизнес среда. В мерките, развиващи тази бизнес среда няма култура.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тук в това отношение вероятно сте напълно права и веднага ще Ви дам отговор по следния начин. Начинът, който аз предпочитам или бих помолил да се работи. Ето даже и с експанзивна, но интересна и дълбоко ценена от мен натура като Вас е ако междувременно бяхме получили тези предложения от Вас те вероятно вече щяха да бъдат в тази програма. Някак си ако може и от двете стани да си преливаме знания и опит ще свършим много повече работа за много по-кратко време.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Аз се срещах с Вас два часа и половина според мен и Ви предоставих този материал, който ако си спомняте Ви показвах икономически принос и заетостта и Ви давах аргументация, но после не я видях в тези документи, както и множеството други въпроси, които са важни за сектора от икономическа гледна точка.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Надценявате нивото на моята компетентност спрямо Вашата в специално този отдел, съжалявам. Ако от тези 200 страници можехме да извадим една квинтесенция Вие и Вашите колеги щяхме да свършим по-бърза работа. Това искам да кажа съвсем добронамерено. Ще си позволя дързостта скоро като се видим да можем да обмислим нещата с Вас, които ще влязат в програмата на правителството.
И по последното нещо от по-важните неща – за Националната стратегия по култура. Вие самата казахте,че работата по тази стратегия и забавянето вече във времето се измерва не с месеци, а с година. Ние сме от 29 дни реално на власт. Факир да съм, а аз съм много по-скромен и много по-нисичък няма как да свърша тази работа. Аз Ви го казвам в съвсем оборотен човешки план. Както видяхте ние се чухме и тези дни да направим една първа среща за да не губим лятото. В момента, в който Вашата част от групата, ако искате тя ще бъде и променена вече и с новите лица от министерството, ние сме готови ако трябва два пъти седмично да работим по тази програма и много благодаря за напомнянето, че е най-добре ние да се включим в бюджетната година, което е много по-смислено.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тя конкретно каза за показатели, които не идват от Финансовото министерство.
ДИАНА АДРЕЕВА: Аз си позволявам едно уточнение, което и в моето изказване казах. Ние сме спрели работата си с министерството от времето на служебния кабинет, а и преди това от есента, защото не ни беше предоставена бюджетната прогноза, не ни бяха предоставени докладите за европейските средства. И това, мисля, че Вие можете да направите още или до края на седмицата или в първите дни на следващата седмица –да ни предоставите в кой сектор са поискани европейски средства, с какви мотиви, с какви анализи, за кои няма европейски средства. Да ни дадете цялата бюджетна прогноза, защото знаете, че във февруари месец, професоре, това е изключително важно, с решение на министерския съвет се налагат установени разходни тавани на първостепенните разпоредители. Т.е. Вие може да искате тези увеличени средства. Трябва да се даде желязна аргументация, както в последните две години се сработваше Вежди Рашидов с гражданите, за да може да има дори и някакво минимално увеличение с 4-5 милиона. Миналата есен имаме над 100 срещи Вежди Рашидов, аз и още няколко колеги, за да можем да предизвикаме обществено внимание върху някои процеси. Увеличението не е такова, каквото ние желаехме и каквото е достатъчно за изпълнението на тази стратегия, но Стратегията сама за себе си да влиза и се приема – това би бил един добър акт да кажем след 1999 г. се прие Законът за закрила и развитие на културата – това е вече 14-та година без стратегия. Ние имаме една изключително добра стратегия, но това ще бъдат само мерки на хартия без финансово обезпечение. Затова финансовата рамка е изключително важна. Аз си позволявам и още едно уточнение – в рамките на Националната стратегия имаше и от преди това, от 2009 г. по наша инициатива работна група междуведомствена между Националния статистически институт и Министерството на културата и гражданския сектор – Обсерватория по Икономика на културата. Така че Ви призовавам тази група да продължи да работи, защото статистическото осигуряване за измерване и за мониторинг за тази стратегия и на дейностите в културата са изключително важни. И Ви моля да възстановим тази група също.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това се случи в четирите години когато аз бях министър. Същото се случи и в четирите години, които току-що минаха, някак си българските финансисти, имам предвид Министерството на финансите, никак не ще да си признае, че културата е и индустрия и носи големи приходи в бюджета на страната. И винаги се отнасят към нас като принадена стойност, надстройка. Т.е. „Вие само харчите, вие нищо не реализирате”. Спомням си имаше два труда, мисля, че единият беше на проф. Борисов, освен вашите документи, които тогава ги подарих на министър Орешарски. Тогава имахме някъде към 4% от брутния вътрешен продукт приход. В този смисъл не е зле колкото може да има една яснота. Законът за закрила и развитие на културата какъв закон е като няма главата с финансите. Целта е все пак да кара държавата да се съобразява с една такава стратегия. Това, което тя каза е много важно. Каква е нашата позиция пред Европа, защото аз мислех, че е решен проблемът с изискванията на американците.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Има едно единствено писмо, което е адресирано от служебният министър Владимир Пенев до френския посланик, че България, помолена да подкрепи Франция я подкрепя, но това по своята същност не представлява държавна позиция по линия на търговското инвестиционно споразумение между САЩ и Европейския съюз. Това е проблемът, че трябва с много бързи крачки до края на следващата седмица държавата да е излязла с официална позиция, защото все още са висящи тези, както ги наричат 2% от споразумението. Аудиовизуалният сектор по всяка време може да влезе в рамките на преговорите. А по отношение на бюджетната прогноза, професоре, прав сте за отношението на финансистите. Писмото на Чобанов е повече от цинично към българската култура. Затова съм много ядосана. Затова исках да дойда днес. Идвам от Витоша, за да присъствам на заседанието, защото такова отношение не трябва да се допуска. Искам да ви кажа също, че в рамките на т.нар. програмен бюджет, който е само наименование „програмен”. Де факто програмният бюджет е далеч от това, което в България е въведено под формата на програмно бюджетиране, има остра нужда от създаването на още няколко програми, обединяването на някои стари. Тук е колегата от Българската фестивална асоциация, вероятно той ще вземе отношение. Създаването на програма „Фестивали” в програмния бюджет още от 2014 г. е изключително важно, защото това е най-бързо развиващата се част на българската култура, с най-голям интензитет. Реално финансиране и структуриране на критерии и политика липсва от страна на Министерството на културата. И това е нещо, върху което трябва да се помисли в рамките до средата на юли. Вие ще имате изискване да си дадете все пак някакви окончателни числа и програми в бюджета.
ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре. Благодаря ти. Други изказвания.
БОРЯНА ХРИСТОВА (НБКМ): Уважаеми професор Данаилов, много се радвам да Ви видя и да Ви поздравя. Благодаря много на д-р Стоянович, че ме покани на днешното заседание. Имам два въпроса –много кратки.
Единият е по законодателната програма. Знаем, че има един Закон за културното наследство, който не действа почти и има много недостатъци. Две години аз и мои колеги и в рамките на Стратегията сме работили за поправките на този закон с юристи на Министерството на културата. Надявам се, понеже е готов, че Вие ще го придвижите, както и поправките към Закона за културното наследство. Надявам се, че ще подкрепите това, защото този закон е неработещ и има много недоразумение в него. И съответно ако се приеме трябва да се хармонизира със Закона за обществените библиотеки, защото някои от точките, някои от членовете го касаят и него, за да влязат в хармония.
Второ – ако наистина ще има актуализация на бюджета моля Ви да не забравяте Националната библиотека. Тя е единствената библиотека, която има Министерството на културата и е най-важната национална институция. Надявам се, че точно това ръководство на министерството ще го оцени.
И едно пожелание. Трябва да бъде раздвижен книжният сектор като цяло и четенето като проблем, защото ако те не бъдат раздвижени и ако не бъдат развити както трябва – това е един от най-големите ни недостатъци – няма да има и кино даже накрая, защото всичко е все пак текст и умение да го четеш и възприемаш и интерес към този текст. Благодаря ви много.
ИСКРА ДИМИТРОВА (СБФД): От представянето на новия екипи на министерството на културата лично аз не можах да разбера кой ресорно ще отговаря за киното. Бих искала да чуя отговор на този въпрос. Приятно ми е. Желая успех. И едно допълнение, което искам да кажа, тъй като Съюзът на българските филмови дейци и цялата кинематографична общност вече колко години се мъчим активно да бъдем партньори на институциите в България, на Министерството на културата. Тъй като вие сте нов екип в Министерството на културата може би ви трябва някаква ориентация, която само да ви подскаже, че би могло да стане много по-лесно и по-бързо за всичко онова, което е ставало през последните 5-6 години като наши реакции и искания без се ровите в конкретните документи. Всичко е качено на сайта на Съюза на българските филмови дейци. Просто подсказвам, млади хора сте, работите с интернет всички. От страницата с новини има т.нар. страница „Тревога за българската култура”, в която може да откриете всички възможни документи през последните 5-6 години, включително и тези в обединения с други съюзи. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ТАНЕВ (САБ): Доколкото разбрах има намерение за внасяне на поправки в Закона за авторското право и сродните му права. Ние, от Съюза на артистите бихме искали да направим своите предложения, защото наистина в момента има пропуски в този закон, който дава вратички да не се спазват сродните и авторските права. Молим ви да получим вашето предложение, да внесем нашите предложени и т.н. Затова предполагам ще е необходимо малко повече време. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма проблеми ще го получите. Други колеги.
ГАЛИНА ТОНЕВА (Асоциация на филмовите продуценти): Искам да се обърна към г-н Данаилов за съдействие при избора на нов генерален директор на Българска национална телевизия. Днес ние излизаме с декларация всички асоциации и граждански сдружения в областта на филмовата индустрия, че държим да се изпълнява коректно чл. 71 от Закона за радиото и телевизията за 10-процентната субсидия. Освен това особено важно е да има показ на българско кино, както игрално, така и документално. Защото няма логика да произвеждаме филми, които нямат никаква трибуна, защото знам, че избирате нов член на Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще го съобщя преди да се разделим. Колеги, ето какво се случва и аз ви каня да дойдете.Срокът за кандидатури за член на СЕМ изтича на 08.07.2013 г. до 18.00 ч. Тук отварям скоба. За първи път ние се опитахме да имаме някакъв правилник за предложение и за избор. Бяхме атакувани, естествено. И аз самият зададох въпроса защо гражданските структури не могат да предлагат. Защото това е парламентарната квота. Както президентът никога не пита никой. Той си го назначава. Но като представител на организация, структури на гражданското общество могат да предложат на депутат име, което да внесе като предложение в Народното събрание. Това е схемата. В този смисъл няма лишени от това да се случи, но това е факт. Защото досега изборите, които са от 2001 г. искам да ви кажа, че никога не е имало някакъв правилник за избор на член на СЕМ.
Изслушването в Комисията на тези, които кандидатстват ще бъде на 12.07.2013 г. от 11.00 ч. В зала „Запад” на Народното събрание. Каня ви още отсега. Да видим хората, които ще бъдат предложени от народни представители. Виждам, че темата отново се политизира, но една година закъснение не е малко и аз по същия начин мога да кажа защо предишният парламент не направи промяната. Ще имат възможност депутатите и гражданските структури да видят и преценят знанията и уменията на един или друг кандидат. Не знам колко ще кандидатстват. Това не мога да го кажа.
Има колеги, които са и в Комисията по образованието, а ние имаме още една точка. Важни неща се казаха и аз се радвам, че ние се „скарахме” с Диана за да я амбицирам, но това са неща, които се надявам в следващи срещи, които ще бъдат само с членовете на Комисията – неща, които ще споделяме заедно с вас, а ние сме все пак коригиращ орган на Министерството. Аз имам отделно въпроси към министъра, които ще задам. Някак си тромаво вървят нещата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Професоре, ще изискате ли споразумението?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще го изискам още днес. В това можеш да бъдеш сигурна.
Благодаря на гостите и ние с колегите сега ще работим по втора точка.
Господин министър, тъй като днес получих едно писмо от Сашо Абаджиев във връзка с честването на Борис Христов, което е през 2014 г. Аз съм поел ангажимента да говоря с председателя на Народното събрание, който да е патрон на събитието, но добре би било министърът на културата да е председател на организационния комитет. Това е болен въпрос за българската култура, че ние забравяме за големите български творци. Много моля да сътрудничите.
Колеги, предлагам да започнем обсъждането на нашият проект за Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите. Допускам, че сте се запознали. Проектът е спазвал принципите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и някъде е малко по-бъбрив, тъй като дословно са прехвърляни неща. Например, аз зададох въпрос относно правото да се задават въпроси от членовете на Комисията и от тези, които не са членове на Комисията. Беше ми обяснено, че ако са дошли 5 гости депутати те имат право да зададат два въпроса. Сега вие видяхте каква е реакцията на нашето предложение, което днес направих. Защото на какъв принцип – идва министъра, ние го каним – и изведнъж разговорът става между гостите и министъра, а не между нас и министъра. Затова предлагам за една минута да зададе въпроса и министърът да отговори както е с останалите представители. Когато е изказване е друго. Тук се пита министъра за конкретно нещо.
Имате ли някакви въпроси по отношение на нашето предложение за Вътрешни прави за работата на Комисията. Ако нямате предлагам да гласуваме нашите вътрешни правила. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – няма.
Колеги, преди да се разделим искам да ви кажа, че на 12 юли сигурно ще има публичен интерес и много моля така да организирате своите ангажименти в 11.00 ч. за да се съберем в зала „Запад”.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, отправям молба да изискаме от Съвета за електронни медии информация за сключените към 1 юли 2013 г. и две години назад договори на БНТ за обществени поръчки за разходване на средства за капиталови вложения, поддържане на сградния фонд и техническо оборудване. Информацията е за две години назад, защото отчетът на Сметната палата е качен на сайта за предходен период, ние бихме искали да се запознаем с актуалното състояние.
АНТОН КУТЕВ: Моето предложение е да изискаме информацията направо от БНТ, защото имаме това правомощие по Конституция, защото информацията е създадена в БНТ.
ПРЕД. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля, за вашето становище всички ли подкрепяме предложението на г-н Михаил Захариев да изискаме този обем информация.
Присъстващите депутати с гласуване единодушно подкрепиха предложението.
ПРЕД. СТЕФАН ДАНАИЛОВ – Моля, експертите на Комисията да изготвят писмото до БНТ.
Има ли други въпроси за разглеждане. Няма. Благодаря Ви. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Проф. Стефан Данаилов
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
На 3 юли 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от проф. Стефан Данаилов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред, а именно:
1. Обсъждане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите.
2. Среща с Министъра на културата и политическия екип на Министерството.
Осем депутати от партия ГЕРБ отсъстват от работата на Комисията. Иначе комисията е от 20 човека и аз ще си позволя да ви запозная с ръководството и с членовете на комисията. Това е важно и за приятелите от гражданските движения, както и за ръководството на Министерството на културата да знаят кои са народните представители, които ги представляват и които ще ги поддържат или критикуват от Народното събрание. Председател съм аз – Стефан Данаилов; заместник-председатели – Николай Петев от Коалиция за България, Хюсеин Хафъзов от ДПС и Миглена Александрова от Атака.
От тук присъстващите членова са: Антон Кутев, проф. Ваня Добрева, Мариана Бояджиева и Невин Хасан. Аз имам постъпили писма от трима наши депутати във връзка с т. 2 от дневния ред.
Колеги, аз предлагам първа точка да стане втора, втора – първа за да дадем възможност на министъра да представи своя екип и след това ние да продължим нашата работа. Има ли други предложения. Ако няма – предлагам да гласуваме така предложения от мен дневен ред. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 10, „против” – 0, „въздържал се” – 0.
Искам да направя едно съобщения към нашите колеги и приятели от гражданския сектор, макар че нашият правилник след малко допускам, че ще бъде приет, аз съм предложил една допълнителна точка. Това е една алинея на чл. 7. След като бъде приет нашият правилник той ще бъде оповестен на сайта на Комисията. Това, което ще предложа се отнася до вас. В чл. 7 се създава нова ал. 3 със следния тект: „Участващите в тези заседания представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии имат право да задават към министъра па културата по един въпрос в рамките на една минута и съответно той да отговаря в рамките на две минути.” Ще припомня, че съгласно чл. 28 от ПОДНС заседанията на комисиите са открити и допускам, че на нашите заседания ще има желаещи да присъстват и това ще бъде добре.
Искам само да обърна внимание, че днешното ни заседание, както вече казах, е опознавателна среща между нас. Тя не е в изпълнение на чл. 26 и чл. 102 от ПОДНС, според които всяка първа сряда на месеца ресорните министри се явяват пред комисиите и отговарят устно на актуални въпроси. В нашия правилник е казано как се задават въпросите от народните представители към министъра, какво е времето за отговор, включително и за народните представители, които не са членове на Комисията. Липсваше текстът на предложената от мен ал. 3, който дава възможност на нашите гости от гражданския сектор също да задават въпроси към господин министъра.
Макар че в списъка за днешното заседание са записани много хора бих искал да предложа да вземат отношение само тези, които не са се срещали за това време откакто Петър Стоянович е министър на културата. Защото някои от тях може би са се срещали, а някои – не са и може да имат въпроси, които да зададат.
И така – преминаваме към първа точка от дневния ред. Давам думата на господин министъра, който би могъл да сподели с нас или да представи утвърдените в Устройствения правилник на министерството направления и промени. Очаквам да споделите, господин министър, най-актуалните проекти за работата на министерството и важните промени в нормативната база, които екипът счита за неотложни – предвид защитата на интересите на творческите среди преди приемането на Държавния бюджет за 2014 г. Добре би било заедно да обсъдим стъпките за преодоляване на съществуващите пречки в законите, които пречат за постигане на ефективност от реформите на реализирането на различните културни сфери.
Предлагам да дам думата на господин министъра. Предполагам, че колегите също ще имат въпроси, а също така, както вече съобщих – и от гражданския сектор.
Господин министър, заповядайте. Моля, първо да представите Вашия екип.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви господин Данаилов. Ако ние като министерство ще останем на тези банки – ние сме идеално доволни тук с южния фланг на културата. Южнякът се надявам да ни води напред.
Уважаемо председателство, дами и господа, виждам тук и много представители на неправителствените организации, които са или в Обществения съвет на Министерството на културата или с тях работим заедно по Националната стратегия, така че бих могъл да кажа на всички – уважаеми дами и господа, приятели, да не губим време – започвам с представянето на моя екип.
Вляво от мен е г-жа Велислава Кръстева – заместник-министър, дългогодишен журналист, специалист по ПР.
Ще си позволя съвсем накратко да изброя основната част от техните ресорни отговорности, тъй като не е приет Устройствен правилник окончателно – предстои да бъде приет другата седмица.
Госпожа Кръстева ще отговаря за движимото културно наследство – музеи, галерии, библиотеки, редом с недвижимото културно наследство и ще следи работата на Инспектората за опазването на културното наследство
До нея е г-н Васил Василев – заместник-министър с другия ресор – сценични и визуални изкуства, авторско право и сродните права, както и международни и регионални дейности. Господин Василев е режисьор и доскорошен директор на Ловешкия театър, така че особено сценичните изкуства имат в негово лице един директен посланик на техните послания и воля.
Вляво от г-н Василев е Гергана Стоянова – едно дете на ВИТИЗ, да го кажем така по-артистично, същевременно не само запозната с проблемите на артистичния свят, но и един блестящ организатор, която спечели вътрешната надпревара за шеф на политическия кабинет на Министерството на културата.
Вляво от нея е Екатерина Русева, която вече може би някои от вас познават като наш парламентарен секретар. Възложихме на нея тази отговорна функция, тъй като въпреки крехката си възраст, има вече достатъчен опит в тази и други подобни области.
И най-вляво от мен и най-далече, но не и по важност е Латинка Светозарова – един дългогодишен експерт в областта на пресата, медиите и PR, която е директор на дирекция „Връзки с обществеността и информацията”.
Всички хора от този екип се надяваме да променим няколко... ако започнем с информацията и отвореността, смятаме да се отвори максимално, както към гилдиите, така и към Комисията по културата и народното представителство и особено към неправителствените организации. Дали сме си дума и сме обладани от общ дух да спрем или да ограничим най-малкото една система в последните години за управление за администриране на българската култура, която според мен е затворила Министерството на културата в нейните собствени среди, самопроизвежда се, както административно така и идейно. И мисля, че отдавна е дошло време тук да се отворим за опита, за сериозната експертна подготовка, за неправителствения сектор, за ръководителите и представителите на отделните изкуства – да почерпим максимално от техния опит. И всъщност, от централизирани администратори на културата в последните години полека-лека да станем медиатори с тяхна помощ на най-доброто, което може да се вземе както от европейската практика, така и от богатото наследство и таланта на днешна България.
С тези няколко изречения исках да кажа, че всеки един от нас е отворен за предложения, за директни контакти, без излишния документооборот, както се казва. Всеки от нас има телефони, има e-mail – ползвайте ги, обаждайте се.
За един месец откакто съм на този пост съм се видял с доста хора. Мисля, че и моите колеги вече имат доста срещи зад гърба си. Виждате, че тази политика лека-полека започва да влиза в ежедневието. Разбира се, знам, че може да се иска и повече, но засега поне в това летоброене денят е 24 часа, голяма част от които отива само за тази работа. Имайте разбиране и към нас. Мисля, че постепенно навлизаме и като екип и като делник в своите стопроцентови задължения. Там, където сме бъркали или не сте съгласни, моля ви, насреща сме и за критика и за съвет. Казвайте го както го прецените.
Както казах преди малко нашият Устройствен правилник все още не е докрай готов. Спецификата на Министерството изисква още малко да поработим. Мисля, че в рамките на една седмица ще сме готови със структурата. Тя, разбира се, ще ви бъде предоставена за да видите и по-малките звена, които са в разпоредбите на съответните заместник-министри и останалата част от екипа.
Питате ме, г-н председателю, основните неща, които ни предстоят в обозримо бъдеще. Аз бих ги разделил на по-ежедневни, с които сега няма да ви занимавам и няколко основни проблема, които се налага да решим или в голяма степен да подготвим като решение до края на тази календарна година.
Започвам с есенно-зимния сезон. Той е първи по важност. Това е подготовката на Министерството на културата за проектобюджет 2014 от една страна. От друга – както и много сериозната подготовка на нашето Министерство и на всичките ни звена за следващия програмен период 2014-2020 г.
Както всички знаете европейското финансиране в този период вече е към края си и ни предстои да се подготвим изключително добре. Тук много разчитам и на всички онези съвети, експертна подготвеност на неправителствените организации там, където бихме могли в максимална степен да извлечем полза за проекти в сферата на българското изкуство и култура.
Връщам назад. Имаме няколко сериозни и големи проблема, бих казал почти от национално значение. Ще започна с онова, което неизвестно защо продължава да се нарича българският Лувър, вероятно от PR-ска гледна точка. Иначе, той е всъщност евентуалната следваща Национална художествена галерия – най-правилно казано, Квадрат 500 – има много имена. Там, за жалост, имаме изключително тежко наследство, което е породено (няма да правя собствен PR от тази работа) и тепърва ще излезе на бял свят. Според мен там има едно много тежко наследство по отношение на две неща: първо – финансово; второ – имаме една проява на една доста тревожна идейна безпомощност. Но това ние като хора, които имат една национална отговорност към държавата няма как да изоставим и трябва да продължим да спасяваме и то не само спасявайки го, но и надграждайки го по най-добрия начин. За жалост поетапно, за жалост с едно огромно закъснение. Но аз съм решен да го обясним на широката публика, на нашето общество. Според мен то има не само нужда, то има задължение да чуе начина, по който според мен не би трябвало да се управляват национални обекти с такъв ранг. Няма да ви занимавам повече с детайли. Всеки един момент ако искате и специално мога да дойда да ви докладвам по този въпрос с най-голямо удоволствие.
Предстои и завършването на една голяма проверка на Държавната финансова инспекция, където ние нямаме вмешателство.
В ход са наши разговори с гилдиите по Методиката за сценичните изкуства. Говоря за няколко основни направления, които естествено няма как да бъдат решени до лятото, но с помощта на гилдиите и неправителствените организации ще направим всичко необходимо всички онези предложения от съответните творчески съюзи и гилдии да намерят място в нашето общо решение. Повтарям – това няма да го реши Министерството на културата. Винаги там, където има недомислие в практиката, примерно както е със самата Методика, ние сме готови да откликнем на очакванията на съответните творчески среди.
Много се надявам, тук виждам срещу мен г-жа Андреева, да ускорим работата на Националната стратегия и да имаме някакъв първи вариант. От последните ни разговори мисля, че има оптимизъм в тази посока Националната стратегия по култура да мине на „вътрешно първо четене” в ранната есен на тази година. Дано да имаме възможност да се справим. Ние лично ще работим и август по този въпрос. Макар да няма фиксиран срок за нейното приемане мисля, че по силите ни е, след едно обществено обсъждане, да я представим на българското общество в края на тази година, а защо не и по-рано. Това зависи единствено от нашата съвместна работа.
Друг един проблем, на който се натъкнахме и който мисля, че бихме могли да решим ако не окончателно, то поне в ход с положителен резултат, това е обединението на редица проблеми един, от които – ние го наричаме условно интереса на работата и в частност на Министерството на културата с националния интерес. Давам ви веднага един елементарен пример, пред който бяхме поставени – във финалния етап на строителството на магистрала „Марица”, преди Капитан Андреево, в най-ключовия и горещ участък изведнъж се оказа, че излезе един забележителен обект от няколко епохи. В средата на магистралата част от Виа диагоналис, който пресича от Централна Европа до Константинопол целия Балкански п-ов, изведнъж се оказа, че една от най-ключовите артерии на българската и не само на българската, но и на международната инфраструктура трябва да бъде спрян. Наложи се, съвместно разбира се, с други колеги от ведомствата – на първо място с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите – да направим един светкавичен план, по който нито да спрем магистралата, нито да се загуби това богатство. Което ни наведе на мисълта, че е крайно време да работим по симбиозата на отделните ведомства в България, които би трябвало да имат едни изнесени работни групи. Аз ги наричам „изнесени”, могат и по други начин да се нарекат, но това са едни действащи комитети, които по най-бърз начин да решават проблеми. Успяхме и за щастие намерихме едно финансиране от Световната банка, така че забавянето е съвсем в рамките даже на инженерната грешка – така да го кажем.
Нахвърлям само най-важните неща от последните дни. Проблеми има много. Виждам срещу мен проф. Станилов с когото също сме разговаряли по проблемите на недвижимото културно наследство и на археологията. И там, според мен, би трябвало да помислим. Няма как да вземем това решение сами – дали ще отидем към едно минимално финансиране за много повече обекти в областта на разкопките или ще отидем към приоритизиране по качество, по ценност на по-малко разкопки и които да получат едно по-голямо финансиране, т.е. мизерията да не е „на калпак”, а да е поне тази сума, която се отпуска. За тази година те са в пъти по-малко – стигат до 500 хил. лв. за цялата общност. Това е нещо, което трябва да бъде добре осмислено и от обществена гледна точка и от професионална. Тук, разбира се, много ще разчитаме и на вашия опит и гледна точка.
Няма как да изброя всичко в едно първо заседание. Това са нещата, които нахвърлям. Пропуски има много. Още веднъж уверявам двата кръга на тази зала – и този на масата и този в експертната общност – че искрено и с благодарност бихме приели всяко знание и всяка помощ, която вече сте ни предоставили и която надявам се тепърва ще ни предоставите.
Позволявам си, г-н председателю, да предложа, тъй като това е и начинът на работа на програмния кабинет на г-н Орешарски, предварително в края на всеки месец или в началото – както решим – нашето ведомство да изпраща един месечен отчет на извършеното от него с възможност всеки един да вземе отношение или да правим отделни точки по дейността на министерството по начин, по който това е в услуга или в интерес на тази висока комисия.
Няма да отнемам повече време. Ако има въпроси – насреща съм. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, аз ще си позволя само няколко въпроса да задам на г-н министъра.
Първо – малко съм смутен от това голямо закъснение на Стратегията. Имам чувството, че тази Стратегия втора или трета година не се работи и нищо не се случва с нея. Аз мислех, че вие сте готови да я представите на обществото. И когато се прави бюджета за 2014 г. да се има предвид и Стратегията. Оказва се, че тя дори да бъде приета от Народното събрание, след обсъждане разбира се, може да влезе в действие 2015 г. Във всичките тези години всички съсловни организации, сектори и т.н. говорят за това какво правим без стратегия. И от тази гледна точка не знам какво я е забавило, но лично аз съм си позволил да говоря и със служебния министър на културата и с г-н Стоянович – първият ни разговор беше за придвижването на Стратегията. Не знам, не може ли да ускорите малко процеса, защото обсъждането няма да бъде леко. Аз съм говорил и в края на предишния мандат с г-н Рашидов, който също много държеше да се опита да приемем тази стратегия. Това е една национална стратегия. Без нея къде отиваме. Перспективи до 2020, до 2022 г., но все пак Стратегията е тази, която ще ни води и от тази гледна точка е да бъде по-ясно и на самото министерство в каква посока да върви.
Имам и един въпрос, г-н министър – кои са Ви приоритетите за законопроекти, по които работят отделните направления в министерството има ли такива и как Вие виждате съвместната ни работа по приемането им в Народното събрание. Практика беше в предишно Народно събрание по-голямата част от предложенията да идват от група депутати и много често дори не бяха съгласувани с Министерството на културата. Убеден съм в едно, че най-добре може да върви паралелно с изготвянето на законопроекта преди да влезе в Народното събрание да има яснота посоката, в която върви законопроекта, неговата философия.
И още нещо. От известно време се говори за актуализация на бюджета. Имам, г-н министър, следния въпрос: вие смятате ли в тази актуализация на бюджета да се опитате да се ангажирате Министерството на културата да се опита да изпълни бюджет 2013 в тази част – чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. И дали имате куража да поискате тази субсидия, защото известно е колко години субсидията не се изпълнява съгласно ЗФИ. Ако нямаше актуализация щях да Ви разбера. Но ако има актуализация – тук става въпрос за 17 млн. лв, от които ние търсим 4,5 млн. лв. Много моля да си запишете и да си говорите. Аз също ще намеря начин да говоря с министъра на финансите, но при тази актуализация ще се успокоят нещата.
Имам още въпроси, но ще ги оставя за друг път.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря, г-н председателю. Авторското право и сродните му права влизат като законопроект сега. На финален етап са. Още вчера трябваше да тръгнат на съгласуване, но имаше още няколко допълнения, които трябва да се вложат. Колкото до 4,5 милиона ще направя всичко възможно пред г-н Орешарски и колегата Чобанов. Мисля, че в най-голяма степен те ще бъдат насочени към развързване на примката около оборотния бизнес – в смисъл задълженията към бизнеса. Но, разбира се това е едно от перата където би трябвало да опитаме да натиснем максимално, съгласен съм с Вас и Ви благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото там също са задължение. То не е много различно. В началото само споделих, но как движите бюджета за 2014 г. Провеждате ли разговори с Финансовото министерство. До къде сте стигнали? Сега е времето да се водят разговорите и така да се каже договарянията за бъдещия бюджет на Министерството на културата.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Първият проект, да кажем за грубата канава – онова, което ще изпратим в Министерството на финансите е общо взето готово. Съзнавайки хусарския ход, който ще направя, който не е сигурно, че ще получи безкрайното одобрение на Финансовото министерство – ние сме заложи едно увеличение на този бюджет. Макар че тръгваме от повторение на тазгодишния бюджет сме заложили едно увеличение с няколко процента. Естествено, аз съм скептичен, но ще се борим един лев да е в повече, но да е в повече. Бих могъл още другата седмица това нещо като документ да ви го представя ако искате да го разгледаме, но искам просто отвътре да го изчистим като предварително очакване от Финансовото министерство. Иначе документът е готов.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, имате думата. Народните представители първо ще вземат отношение. И още нещо – приятелски съвет – това как да разходвате средствата за паметниците на културата – съветвам Ви да се съветвате с археолозите. Те най-добре ще Ви кажат. Дали да правите малко на много места или голямо – на две места.Дилемата е много голяма, но най-добре да си проведете разговора с тях.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Още повече тях ги оставяме те да си решат собствените въпроси и проблемите с по-малко оставайки в Министерството.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, ако имате въпроси към г-н министъра. Разбира се, това е една първа среща. Тепърва ще започват въпросите за парламентарен контрол. Няма желаещи. Имат думата колегите от гражданските организации. Имате право да говорите една минута и отговор – две минути.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа колеги. Едва ли това представлява най-демократичната практика да могат гражданите при едно сериозно гражданско напрежение, което е и в това число около законодателната власт, да се изказват в рамките на една минута при натрупани доста проблеми и въпроси, за които 2/3 от съсловието отказва да работи със законодателната и изпълнителната власт.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да кажа, че това е за въпроси, а не за изказване. Изказването разбира се, че не може да бъде за една минута.
ДИАНА АНДРЕЕВА: В рамките на изказването има множество въпроси, които господин министъра засегна и по отношение на Националната стратегия и по отношение на бюджета. Вие също засегнахте въпроси. Те се съдържат и в част от нашия отговор и в част от тези въпроси. Защо ние сме спрели работата по Националната стратегия още със Служебния кабинет. Защото не ни беше предоставена бюджетната прогноза. Защото една стратегия не може да се прави без реална финансова обосновка и финансова рамка. Защото и до този момент съществува в рамките на Министерството на културата една дирекция, която е по-зле и от католическия конклав – те поне пускат бял и сив дим. Това е дирекция „Програми и проекти”, която се занимава с европейските програми и проекти. Какво е финансирането до този момент. Какви са акумулираните средства до този момент? Кои са реалните бенефициенти? Какви средства са поискани за следващия програмен период? Кои сектори и каква е обосновката за да бъдат поискани тези средства? Защото в рамките на бюджетната прогноза – тя започва в рамките на януари, февруари. И това, което вчера беше изнесено по повод на актуализацията за изпълнението на приходите например, с което е свързан и отговорът на министър Чобанов до нас. Професоре, това е изключително любопитен отговор. Толкова циничен отговор филмовата общност не сме получавали дори по времето на Симеон Дянков. При наличие на по-добро изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма спрямо предходната година на нас ни се отговаря в две страници и половина, че сме нямали никаква аргументация да искаме изпълнението на Закона за филмовата индустрия, че нотификацията в рамките на Европейската комисия била само за сведение, че това били суми, които по принцип някога, при някакви условия могат да бъдат давани. Законът за филмовата индустрия не е по принцип за някога и някакво изпълнение. В първия ден на Народното събрания както и вие, така и министрите се заклевате, че ще спазвате законите на страната. А това на практика е отговор, че министърът на финансите и така както го е написал не му е била представена аргументация от страна на Министерството на културата за да може да защити субсидията от допълнителни 4,5 милиона. Разчетите ги имате във Вашето министерство и знаете как се формира субсидията за филмовото изкуство. Това е и една от причините във вчерашното Ви интервю да заявявате, че Вие ще отстоявате 12 млн. и 700 хил. лв. Не може да отстоявате неизпълнение на закона, защото изпълнението на закона е в рамките на 17 млн. и 200 хил. лв. Това е една от причините филмовата общност да не желае да участва в Националната стратегия, а аз като човек който координира и гражданския сектор в това число, също не желая да участвам в рамките на неясна бюджетна ситуация. И моля бюджетната прогноза и разчетите да ги публикувате на сайта на Министерството на културата. За да може да се преценява и от гражданския сектор доколко планирането е по целесъобразност за да не се налага цели изкуства да бъдат пренебрегвани повече от 10 години. Неизпълнението по Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията, който формира филмовата субсидия до този момент близо 60 милиона – това са 60 български филма. Така че не приемаме Вашия отговор, както и този на министъра на финансите. Ние, разбира се, цялото филмово съсловие, ще използваме всички разрешени по закон протестни действия. Ще сигнализираме отново в Европейката комисия, защото тук вече става въпрос за документ, който е нотифициран от Европейската комисия. И по телефона аз разговарях с Вас точно по този въпрос, че има неизпълнение на Закона за филмовата индустрия. Това е изключително неприятен факт и отговорът, както вече заявих, е в рамките на Министерството на финансите.
Това, което също искам да подчертая в рамките на плана „Орешарски”, професоре, учудвам се, че една дума няма за култура.Това ли е управлението, което ние заслужаваме като сектор с икономическия потенциал, който носи този сектор и сме на осмо място в българската икономика. Това ли е отношението, което има въобще към намирането на нови двигатели на растеж, защото точно в годините на криза, между 2008 и 2010 този сектор има прираст на преки чуждестранни инвестиции, прираст на заети и то не на временна заетост, която е по програми на Европейския съюз, а хора, заети на постоянен трудов договор. От тази гледна точка планът „Орешарски” за мен е алогичен. Той не търси решение на икономическите въпроси, а ги задълбочава като маргинализира сектори, които са потенциални двигатели на икономически растеж. И това, считам, че е както задача на Комисията по култура още в по-голяма степен е на Министерството на културата, задача на всички граждани, които активно се занимаваме – това нещо да бъде преправено. Колкото и време да съществува това правителство не може културата да бъде изхвърлена извън програмата на правителството, защото е изключително несправедливо. Даде се сравнение, че в следващото стопанство са изхвърляни над 10 милиарда със съмнителен икономически принос към брутния вътрешен продукт. При нас мултипликацията през пазара е – един публичен лев се мултиплицира шест пъти. Това е сектор, който има изключително сериозен потенциал. И за мен, пак казвам, е изключително алогично той да не присъства и да не бъде отчетен. Дори, професоре, ще ме прощавате, но освен, че няма Национална стратегия много по-важно е Националната стратегия за култура да бъде инкорпорирана в една икономическа стратегия. Няма икономическа стратегия на България. И това правителство няма да я сътвори по същия начин.
Искам да отбележа и още нещо, което касае законодателството и гражданското общество и ще се следи изключително прецизно. Това е Законът за нормативните актове, който вие добре познавате, вероятно и той е наръчник на всеки народен представител заедно с Конституцията. А в чл. 28 се изисква оценка на въздействието на всеки нормативен акт - публично обсъждане, а не както е на сайта на Министерството на културата. Видяхме миналата седмица три законопроекта, качени за публично обсъждане, но без оценка на въздействие например, без за се даде оценка дали те не противоречат на европейски норми, защото това е изключително важно за българското законодателство в контекста на членството ни в Европейския съюз.
Не на последно място ще се спра за споразумението, което беше подписано в рамките на Комисията по култура на миналия парламент, Министерството на културата и граждански творчески организации. Получихме писмо от Мишо Миков, който би трябвало да ви е изпратил тези споразумения, защото писмото, което е адресирано е, че до в момента няма постоянни комисии, но ние ще го адресираме до Комисията по бюджет и финанси и до Комисията по култура. Споразумението е представено от гражданския сектор за преподписване, за съвместно изграждане на културната политика, на нормативната уредба, за да може гражданското общество в този доста сериозен момент и доста сериозни изпитания, които има въобще за нашето общество, да има поне малко спокойствие, че зад гърба ни няма да се прави нормативна уредба, културна политика, за която ние няма да имаме и представа. Разбира се и другото споразумение, което Вие ще видите. Предполагам, че кореспонденцията ще достигне до Вас, защото ние имаме писмо от страна на председателя на парламента Михаил Миков.
Искрено се надявам, че моите остри думи, избрала съм да дойда и да ви кажа тези остри думи, вместо да изляза с касетка домати и да ви замерям. Считам, че дори и с остър тон трябва да си казваме нещата направо и да се помъчим да намерим решения, които да са от полза и да водят до устойчиво развитие на сектора. Не случайно и в Националната стратегия са включени изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм – за да се провежда комплексен подход. Съща така искам и да отбележа, че в областта на културата съществуват освен Обществен съвет, в който ние сме отказали да участваме – повечето от организациите – заради съмнителния му характер, съществуват президентски съвет за Националната стратегия, съществува и повдигната методология и последователна политика на ниво на Столична община към национално ниво, което в рамките на Европейския съюз не се среща толкова често. Т.е. гражданите сме се опитали да провеждаме комплексен подход при културната политика, нещо което аз не забелязвам да се случва нито в рамките на служебния кабинет, нито в този. И пак се връщам на плана „Орешарски”, че това е абсолютен цинизъм – един сектор, който има изключително сериозен икономически потенциал да остава извън правителствените програми.
И на последно място, г-н министър, бих искала и това е адресирано и към законодателната власт, в рамките на сега водените преговори, за които се получи мандат вече от Европейската комисия за Търговското инвестиционно споразумение между Щатите и Европейския съюз за изключване или не на аудиовизуалния сектор. Оказва се, че България на два от съветите не заема позиция, а мълчи. След като ние имаме, както Вие отбелязахте недостиг и недофинансиране на средствата например за филмовото изкуство. Ние, филмовата общност направихме декларация, която беше още в април месец и така провокирахме служебния министър на културата да заеме позиция, която...
Няма позиция на страната. Румъния има позиция, държавите от Централна и Източна Европа имат. Защото ние сме най-засегнати заради неразвитост на пазара заради системни проблеми на недофинансиране. Изключително сериозен пропуск от страна на държавата. Единственото, което служебният министър на културата направи заради филмовата общност, защото го провокирахме да го направи, беше да подкрепи Франция. Защото все още в България има национален комплекс у политиците да не тропат с юмрук на масата и да отстояват правата на собствената си държава, да чакат някоя велика сила да ги покани и да се присъединим така тихом-мълком или да седим на Съвета и да мълчим, както се е случвало на 14 юни и малко преди това. Изключително негативно въздействие ще има включването на аудиовизуалния сектор в споразумението. Това означава, че субсидията на всеки български филм реципрочно ще трябва да даваме и на американски филм.
Последно – завършвам – в пространството циркулира информация, че отново започва инициативата с данъчни кредити и финансовите стимули за някои от американските компании. Моля ви, да не пропиляваме отново 4 години в битка за финансовите стимули и данъчния кредит. Благодаря ви, извинявайте за дългото време.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, аз ти благодаря. Всъщност ти зададе ред въпроси, които и аз бих задал. Става въпрос, г-н министъра да се опита да отговори на някои от тях. Мисля, че тези въпроси сте си ги задавали ако сте се срещали. Моля те, да ми дадеш това писмо от Чобанов.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Много неща се натрупаха. Аз смятам, че не само трябва да си казваме нещата с остър тон. Може да си ги казваме и с нормален тон. Така че ще се опитам по някакъв начин да отговоря по нещата, които си нахвърлях. Започвам отзад напред. Финансови стимули, данъчен кредит – няма нищо подобно, което да е не само в процедура, а като замисъл. Трябва ли да го обясня или сте наясно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Знаем, това е един болен въпрос. Аз също чух от депутати и им казах: „Спрете да мислите за това”. Явно вече са започнали акциите.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: И при мен са идвали – на всички съм отговарял по начина, по който ние сме се договорили още от първите дни с българската филмова общност. Затварям темата. Няма никакви притеснения. В следващия момент, в който излезе във вестник ние ще напишем контра статия – не е проблем.
Трите законопроекта, качени на сайта са, няма да ми повярвате – техническа недомислица на нашата правна дирекция, която е наказана междувременно. Но какво да правим – не работим с ангели. Казвам Ви го в прав текст – наказана е шефката на нашата правна дирекция.
Защо в програмата на правителството нямало култура, г-жо Андреева. Защото това не е програма на правителството. Това са т.нар. спешни, неотложни мерки, които влязоха веднага в първата седмица на мандата и които целяха – аз не съм икономист, не мога да кажа от икономическа гледна точка. Аз ги виждам, че са смислени и хората общо взето ги одобряват като непосредствени ад-хок действия. Оттам нататък това, за което Вие говорите – програма на правителството, обикновено се прави между втория и третия месец се завършва и там естествено, говоря за голямата програма на правителството ще бъде включено.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Един уточняващ въпрос. В рамките на плана „Орешарски” имате развитие и стимулиране на бизнес средата. Тук колежката казва – това е най-добрият български продуцент и председател на Националния съвет за кино Галина Тонева, че ние се крепим и цялата структура на изкуствата културната и творческа индустрия, наследство и туризъм е на малък и среден бизнес, който е част от развитието на тази бизнес среда. В мерките, развиващи тази бизнес среда няма култура.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тук в това отношение вероятно сте напълно права и веднага ще Ви дам отговор по следния начин. Начинът, който аз предпочитам или бих помолил да се работи. Ето даже и с експанзивна, но интересна и дълбоко ценена от мен натура като Вас е ако междувременно бяхме получили тези предложения от Вас те вероятно вече щяха да бъдат в тази програма. Някак си ако може и от двете стани да си преливаме знания и опит ще свършим много повече работа за много по-кратко време.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Аз се срещах с Вас два часа и половина според мен и Ви предоставих този материал, който ако си спомняте Ви показвах икономически принос и заетостта и Ви давах аргументация, но после не я видях в тези документи, както и множеството други въпроси, които са важни за сектора от икономическа гледна точка.
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Надценявате нивото на моята компетентност спрямо Вашата в специално този отдел, съжалявам. Ако от тези 200 страници можехме да извадим една квинтесенция Вие и Вашите колеги щяхме да свършим по-бърза работа. Това искам да кажа съвсем добронамерено. Ще си позволя дързостта скоро като се видим да можем да обмислим нещата с Вас, които ще влязат в програмата на правителството.
И по последното нещо от по-важните неща – за Националната стратегия по култура. Вие самата казахте,че работата по тази стратегия и забавянето вече във времето се измерва не с месеци, а с година. Ние сме от 29 дни реално на власт. Факир да съм, а аз съм много по-скромен и много по-нисичък няма как да свърша тази работа. Аз Ви го казвам в съвсем оборотен човешки план. Както видяхте ние се чухме и тези дни да направим една първа среща за да не губим лятото. В момента, в който Вашата част от групата, ако искате тя ще бъде и променена вече и с новите лица от министерството, ние сме готови ако трябва два пъти седмично да работим по тази програма и много благодаря за напомнянето, че е най-добре ние да се включим в бюджетната година, което е много по-смислено.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тя конкретно каза за показатели, които не идват от Финансовото министерство.
ДИАНА АДРЕЕВА: Аз си позволявам едно уточнение, което и в моето изказване казах. Ние сме спрели работата си с министерството от времето на служебния кабинет, а и преди това от есента, защото не ни беше предоставена бюджетната прогноза, не ни бяха предоставени докладите за европейските средства. И това, мисля, че Вие можете да направите още или до края на седмицата или в първите дни на следващата седмица –да ни предоставите в кой сектор са поискани европейски средства, с какви мотиви, с какви анализи, за кои няма европейски средства. Да ни дадете цялата бюджетна прогноза, защото знаете, че във февруари месец, професоре, това е изключително важно, с решение на министерския съвет се налагат установени разходни тавани на първостепенните разпоредители. Т.е. Вие може да искате тези увеличени средства. Трябва да се даде желязна аргументация, както в последните две години се сработваше Вежди Рашидов с гражданите, за да може да има дори и някакво минимално увеличение с 4-5 милиона. Миналата есен имаме над 100 срещи Вежди Рашидов, аз и още няколко колеги, за да можем да предизвикаме обществено внимание върху някои процеси. Увеличението не е такова, каквото ние желаехме и каквото е достатъчно за изпълнението на тази стратегия, но Стратегията сама за себе си да влиза и се приема – това би бил един добър акт да кажем след 1999 г. се прие Законът за закрила и развитие на културата – това е вече 14-та година без стратегия. Ние имаме една изключително добра стратегия, но това ще бъдат само мерки на хартия без финансово обезпечение. Затова финансовата рамка е изключително важна. Аз си позволявам и още едно уточнение – в рамките на Националната стратегия имаше и от преди това, от 2009 г. по наша инициатива работна група междуведомствена между Националния статистически институт и Министерството на културата и гражданския сектор – Обсерватория по Икономика на културата. Така че Ви призовавам тази група да продължи да работи, защото статистическото осигуряване за измерване и за мониторинг за тази стратегия и на дейностите в културата са изключително важни. И Ви моля да възстановим тази група също.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това се случи в четирите години когато аз бях министър. Същото се случи и в четирите години, които току-що минаха, някак си българските финансисти, имам предвид Министерството на финансите, никак не ще да си признае, че културата е и индустрия и носи големи приходи в бюджета на страната. И винаги се отнасят към нас като принадена стойност, надстройка. Т.е. „Вие само харчите, вие нищо не реализирате”. Спомням си имаше два труда, мисля, че единият беше на проф. Борисов, освен вашите документи, които тогава ги подарих на министър Орешарски. Тогава имахме някъде към 4% от брутния вътрешен продукт приход. В този смисъл не е зле колкото може да има една яснота. Законът за закрила и развитие на културата какъв закон е като няма главата с финансите. Целта е все пак да кара държавата да се съобразява с една такава стратегия. Това, което тя каза е много важно. Каква е нашата позиция пред Европа, защото аз мислех, че е решен проблемът с изискванията на американците.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Има едно единствено писмо, което е адресирано от служебният министър Владимир Пенев до френския посланик, че България, помолена да подкрепи Франция я подкрепя, но това по своята същност не представлява държавна позиция по линия на търговското инвестиционно споразумение между САЩ и Европейския съюз. Това е проблемът, че трябва с много бързи крачки до края на следващата седмица държавата да е излязла с официална позиция, защото все още са висящи тези, както ги наричат 2% от споразумението. Аудиовизуалният сектор по всяка време може да влезе в рамките на преговорите. А по отношение на бюджетната прогноза, професоре, прав сте за отношението на финансистите. Писмото на Чобанов е повече от цинично към българската култура. Затова съм много ядосана. Затова исках да дойда днес. Идвам от Витоша, за да присъствам на заседанието, защото такова отношение не трябва да се допуска. Искам да ви кажа също, че в рамките на т.нар. програмен бюджет, който е само наименование „програмен”. Де факто програмният бюджет е далеч от това, което в България е въведено под формата на програмно бюджетиране, има остра нужда от създаването на още няколко програми, обединяването на някои стари. Тук е колегата от Българската фестивална асоциация, вероятно той ще вземе отношение. Създаването на програма „Фестивали” в програмния бюджет още от 2014 г. е изключително важно, защото това е най-бързо развиващата се част на българската култура, с най-голям интензитет. Реално финансиране и структуриране на критерии и политика липсва от страна на Министерството на културата. И това е нещо, върху което трябва да се помисли в рамките до средата на юли. Вие ще имате изискване да си дадете все пак някакви окончателни числа и програми в бюджета.
ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре. Благодаря ти. Други изказвания.
БОРЯНА ХРИСТОВА (НБКМ): Уважаеми професор Данаилов, много се радвам да Ви видя и да Ви поздравя. Благодаря много на д-р Стоянович, че ме покани на днешното заседание. Имам два въпроса –много кратки.
Единият е по законодателната програма. Знаем, че има един Закон за културното наследство, който не действа почти и има много недостатъци. Две години аз и мои колеги и в рамките на Стратегията сме работили за поправките на този закон с юристи на Министерството на културата. Надявам се, понеже е готов, че Вие ще го придвижите, както и поправките към Закона за културното наследство. Надявам се, че ще подкрепите това, защото този закон е неработещ и има много недоразумение в него. И съответно ако се приеме трябва да се хармонизира със Закона за обществените библиотеки, защото някои от точките, някои от членовете го касаят и него, за да влязат в хармония.
Второ – ако наистина ще има актуализация на бюджета моля Ви да не забравяте Националната библиотека. Тя е единствената библиотека, която има Министерството на културата и е най-важната национална институция. Надявам се, че точно това ръководство на министерството ще го оцени.
И едно пожелание. Трябва да бъде раздвижен книжният сектор като цяло и четенето като проблем, защото ако те не бъдат раздвижени и ако не бъдат развити както трябва – това е един от най-големите ни недостатъци – няма да има и кино даже накрая, защото всичко е все пак текст и умение да го четеш и възприемаш и интерес към този текст. Благодаря ви много.
ИСКРА ДИМИТРОВА (СБФД): От представянето на новия екипи на министерството на културата лично аз не можах да разбера кой ресорно ще отговаря за киното. Бих искала да чуя отговор на този въпрос. Приятно ми е. Желая успех. И едно допълнение, което искам да кажа, тъй като Съюзът на българските филмови дейци и цялата кинематографична общност вече колко години се мъчим активно да бъдем партньори на институциите в България, на Министерството на културата. Тъй като вие сте нов екип в Министерството на културата може би ви трябва някаква ориентация, която само да ви подскаже, че би могло да стане много по-лесно и по-бързо за всичко онова, което е ставало през последните 5-6 години като наши реакции и искания без се ровите в конкретните документи. Всичко е качено на сайта на Съюза на българските филмови дейци. Просто подсказвам, млади хора сте, работите с интернет всички. От страницата с новини има т.нар. страница „Тревога за българската култура”, в която може да откриете всички възможни документи през последните 5-6 години, включително и тези в обединения с други съюзи. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ТАНЕВ (САБ): Доколкото разбрах има намерение за внасяне на поправки в Закона за авторското право и сродните му права. Ние, от Съюза на артистите бихме искали да направим своите предложения, защото наистина в момента има пропуски в този закон, който дава вратички да не се спазват сродните и авторските права. Молим ви да получим вашето предложение, да внесем нашите предложени и т.н. Затова предполагам ще е необходимо малко повече време. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма проблеми ще го получите. Други колеги.
ГАЛИНА ТОНЕВА (Асоциация на филмовите продуценти): Искам да се обърна към г-н Данаилов за съдействие при избора на нов генерален директор на Българска национална телевизия. Днес ние излизаме с декларация всички асоциации и граждански сдружения в областта на филмовата индустрия, че държим да се изпълнява коректно чл. 71 от Закона за радиото и телевизията за 10-процентната субсидия. Освен това особено важно е да има показ на българско кино, както игрално, така и документално. Защото няма логика да произвеждаме филми, които нямат никаква трибуна, защото знам, че избирате нов член на Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще го съобщя преди да се разделим. Колеги, ето какво се случва и аз ви каня да дойдете.Срокът за кандидатури за член на СЕМ изтича на 08.07.2013 г. до 18.00 ч. Тук отварям скоба. За първи път ние се опитахме да имаме някакъв правилник за предложение и за избор. Бяхме атакувани, естествено. И аз самият зададох въпроса защо гражданските структури не могат да предлагат. Защото това е парламентарната квота. Както президентът никога не пита никой. Той си го назначава. Но като представител на организация, структури на гражданското общество могат да предложат на депутат име, което да внесе като предложение в Народното събрание. Това е схемата. В този смисъл няма лишени от това да се случи, но това е факт. Защото досега изборите, които са от 2001 г. искам да ви кажа, че никога не е имало някакъв правилник за избор на член на СЕМ.
Изслушването в Комисията на тези, които кандидатстват ще бъде на 12.07.2013 г. от 11.00 ч. В зала „Запад” на Народното събрание. Каня ви още отсега. Да видим хората, които ще бъдат предложени от народни представители. Виждам, че темата отново се политизира, но една година закъснение не е малко и аз по същия начин мога да кажа защо предишният парламент не направи промяната. Ще имат възможност депутатите и гражданските структури да видят и преценят знанията и уменията на един или друг кандидат. Не знам колко ще кандидатстват. Това не мога да го кажа.
Има колеги, които са и в Комисията по образованието, а ние имаме още една точка. Важни неща се казаха и аз се радвам, че ние се „скарахме” с Диана за да я амбицирам, но това са неща, които се надявам в следващи срещи, които ще бъдат само с членовете на Комисията – неща, които ще споделяме заедно с вас, а ние сме все пак коригиращ орган на Министерството. Аз имам отделно въпроси към министъра, които ще задам. Някак си тромаво вървят нещата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Професоре, ще изискате ли споразумението?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще го изискам още днес. В това можеш да бъдеш сигурна.
Благодаря на гостите и ние с колегите сега ще работим по втора точка.
Господин министър, тъй като днес получих едно писмо от Сашо Абаджиев във връзка с честването на Борис Христов, което е през 2014 г. Аз съм поел ангажимента да говоря с председателя на Народното събрание, който да е патрон на събитието, но добре би било министърът на културата да е председател на организационния комитет. Това е болен въпрос за българската култура, че ние забравяме за големите български творци. Много моля да сътрудничите.
Колеги, предлагам да започнем обсъждането на нашият проект за Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите. Допускам, че сте се запознали. Проектът е спазвал принципите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и някъде е малко по-бъбрив, тъй като дословно са прехвърляни неща. Например, аз зададох въпрос относно правото да се задават въпроси от членовете на Комисията и от тези, които не са членове на Комисията. Беше ми обяснено, че ако са дошли 5 гости депутати те имат право да зададат два въпроса. Сега вие видяхте каква е реакцията на нашето предложение, което днес направих. Защото на какъв принцип – идва министъра, ние го каним – и изведнъж разговорът става между гостите и министъра, а не между нас и министъра. Затова предлагам за една минута да зададе въпроса и министърът да отговори както е с останалите представители. Когато е изказване е друго. Тук се пита министъра за конкретно нещо.
Имате ли някакви въпроси по отношение на нашето предложение за Вътрешни прави за работата на Комисията. Ако нямате предлагам да гласуваме нашите вътрешни правила. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – няма.
Колеги, преди да се разделим искам да ви кажа, че на 12 юли сигурно ще има публичен интерес и много моля така да организирате своите ангажименти в 11.00 ч. за да се съберем в зала „Запад”.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, отправям молба да изискаме от Съвета за електронни медии информация за сключените към 1 юли 2013 г. и две години назад договори на БНТ за обществени поръчки за разходване на средства за капиталови вложения, поддържане на сградния фонд и техническо оборудване. Информацията е за две години назад, защото отчетът на Сметната палата е качен на сайта за предходен период, ние бихме искали да се запознаем с актуалното състояние.
АНТОН КУТЕВ: Моето предложение е да изискаме информацията направо от БНТ, защото имаме това правомощие по Конституция, защото информацията е създадена в БНТ.
ПРЕД. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля, за вашето становище всички ли подкрепяме предложението на г-н Михаил Захариев да изискаме този обем информация.
Присъстващите депутати с гласуване единодушно подкрепиха предложението.
ПРЕД. СТЕФАН ДАНАИЛОВ – Моля, експертите на Комисията да изготвят писмото до БНТ.
Има ли други въпроси за разглеждане. Няма. Благодаря Ви. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Проф. Стефан Данаилов
