1.Изслушване на допуснатите кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание относно тяхната визия за работата им в Съвета за електронни медии(съгласно Раздел ІІІ, т. 1 от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание).

Кандидатите са представили необходимите документи и отговарят на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от Закона за радиото и телевизията и ще бъдат изслушани по азбучен ред, както следва:
1. Иво Първанов Атанасов.
2. Радомир Петров Чолаков.

---

На 12 юли 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:


Заседанието бе открито в 12,20 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, вносители и гости на заседанието на Комисията по културата и медиите! В дневния ред на нашето заседание днес има една-единствена точка – изслушване на допуснатите кандидати за член на Съветът за електронни медии от квотата на Народното събрание съгласно Раздел ІІІ, т. 1 от приетите за целта Процедурни правила.
Изслушването ще е по азбучен ред според личните имена на допуснатите двама кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, а това са Иво Първанов Атанасов и Радомир Петров Чолаков.
Документите, представени в Комисията от кандидатите, предварително са ви раздадени и са на сайта на Комисията в пълния им обем съгласно изискванията на Процедурните правила.
След представяне на кандидатите депутатите ще имат право на въпроси към тях, като всеки въпрос е не повече от 1 минута. Всеки един от гостите на нашето заседание също има право да зададе въпроси в рамките на 1 минута.
И така, давам думата на госпожа Мая Манолова, която е вносител на предложението за кандидатурата за Съвета за електронни медии господин Иво Първанов Атанасов.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Заедно с колегите Ваня Добрева и Николай Малинов сме внесли предложение за господин Иво Атанасов, за обсъждане на неговата кандидатура за член на Съвета за електронни медии. Приложили сме всички необходими според закона и изискванията на парламентарната комисия документи и подробни мотиви защо внасяме неговото предложение, които ще представя пред вас.
На първо място, господин Иво Атанасов отговаря на всички изисквания, които са предвидени за членство в Съвета за електронни медии и то в максимална степен. Това е човекът, през който на практика е минало цялото медийно законодателство през последните 20 години. През всичките си участия в парламента той неизменно е бил член на медийната комисия и член на нейното ръководство – заместник-председател, а в особено важен период, когато България трябваше да докаже, че покрива изискванията за членство в Европейският съюз, той беше председател на Комисията за медии и гражданско общество и има включително и свой принос към успешното затваряне на Глава 20 „Култура и аудиовизия”. Така че със сигурност това е човекът, който познава най-добре материята, която урежда функционирането на медиите. И тъй като го познавам повече от 20 години, това наистина е човек с изключителна диалогичност, със способност да действа в екип и е от хората, които винаги търсят най-доброто възможно решение в условията на диалогичност и изслушване на всички мнения.
Освен познаването и участието в изработването на законодателството ще кажа нещо, което вие всички много добре знаете – че Иво Атанасов е един от ярките български публицисти с остро перо и с полемичен талант, който е доказал през последните 20 години. Водил е предавания в електрони медии, автор е на повече от две хиляди статии в пресата, има няколко публицистични книги. Пише за различни медийни издания.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Приложили сме мненията на съответните организации в подкрепа на издигането на неговата кандидатура.
Ще кажа и няколко допълнителни думи. Наистина Иво Атанасов не е типичният човек отвътре на медийната система, но аз не бих казала, че това е минус. Според мен това е плюс, защото той не е имал никакви обвързаности, зависимости, няма никакви интереси, които да диктуват негово пристрастно отношение в този регулаторен орган. Даже според мен фактът, че той има поглед върху системата отвън, а не е част от нея отвътре, е положителен за член на един такъв регулаторен орган с такива функции. Според мен фактът, че той е един честен и принципен човек, освен професионалните му качества ще му помогне с участието си в Съвета за електронни медии да участва във формирането на честни и принципни позиции.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Сега ще дам думата на самия кандидат господин Атанасов да изкаже своите мотиви лично за кандидатстването за това място.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми други дами и господа! Вярвам, ще се съгласите в първите пет минути да обоснова защо е проблем човек да се прекрои да бъде човек на регулатора, а във вторите пет минути, след като чуя вашите въпроси, да говоря конкретно по някои от аспектите на работата на наблюдаващите според Закона за радиото и телевизията, които са в Съвета за електронни медии.
Наистина цялото медийно законодателство на прехода е минало през ръцете ми – било като член и заместник председател и председател на ресорната комисия в Народното събрание, било като секретар на Президента, който изготвяше основания и становища дали поредната промяна в медийния закон да бъде обнародвана или върху нея да се наложи вето. Още при първия медиен закон, който прие тогава мнозинството на ОДС в 38-ото Народно събрание, имах 373 предложения за второто четене, които съм обосновал и в Комисията, и в пленарната зала. Много мои предложения бяха приети в закона по времето на НДСВ и ДПС. Тогава дори госпожа Драганова, ако погледнете стенограмата, публично изрази недоволство, че повече предложения са приети от представител на опозицията, отколкото нейни като представител на ръководството. Така че в никакъв случай няма да бъда парашутист в Съвета за електронни медии, ако Народното събрание предпочете моята кандидатура.
Има един въпрос, с който журналистите ме посрещнаха тук, за това, че съм партийна кандидатура. Аз разбирам това притеснение, но в същото време искам да кажа, че този термин не е най-точният, тъй като ако видите предложенията, които са внесени (не го казвам с някакъв лош нюанс), но медиен секретар на моята партия е внесъл другата кандидатура. Така че аз по-скоро съм алтернативна кандидатура, отколкото партийна кандидатура – първо.
Второ, смятам, че принадлежността към партия не е престъпление, нито пък непринадлежността към партия е предимство.
Трето, някак си е лесно да бъдеш на страната на медиите, когато си част от гражданския сектор, и много по-трудно е да бъдеш на страната на медиите, когато си вътре в политиката. Тогава, когато се получи колизия между твоите вътрешни убеждения, и решението на съответната партия, смятам, че в такъв случай проличава стойността на дадена личност, а не в зависимост от пъргавината, с която скачаш от една или друга партия, или от шумния начин, по който напускаш своята партия. В 90 на сто от случаите поне аз съм заставал на страната на своите вътрешни убеждения. Ще започне още с първия Закон за радиото и телевизията, гласуван в 37-ото Народно събрание, когато мнозинството беше на БСП. Аз не подкрепих този закон. Защо? Защото тогава правната норма даваше възможност на мнозинството да избере шестима, а опозицията – петима членове на Националния съвет за радио и телевизия. Това ми се видя недемократично и аз не подкрепих закона. Разбира се, след това следващото мнозинство направи такъв закон, че първият състав на Националния съвет за радио и телевизия имаше 6:1. Тогава единствено уважаваният проф. Данаилов беше представител на лявото политическо пространство, а във втория състав на Съвета за електронни медии беше 9:0.
Това са случаи, в които става ясно дали ти се придържаш към дисциплината или се придържаш към своите вътрешни убеждения тогава, когато има колизия между тези две неща. И смятам, че това е един плюс на моята кандидатура. Добре е наистина човек от политиката да влезе в регулатора – такъв случай досега няма – защото този поглед в течение на прехода би бил полезен сега от обратната страна, когато отидеш в регулатора. Още повече, че аз смятам, че ще бъда по-скоро представител на вижданията на гражданите, на техните изисквания, защото съм убеден, че регулаторът не може да бъде удължена ръка на радиото и телевизията, а в него трябва да бъде представена и гледната точка на зрителите и на слушателите. В годините си като политик на хиляди срещи, които съм имал, почти на всички са поставяни въпроси от избирателите за медиите и съм прекрасно наясно какво очаква аудиторията от едно или друго радио или от една или друга телевизия.
Както госпожа Манолова каза, аз не съм бил в лобита нито в партията, няма да бъда и в лобита, ако ме изберете за член на Съвета за електронни медии. Не съм бил никога част от задкулисието, напротив, платил съм цена за това, за което сега отвън протестират. Това, за което сега издигат лозунги, аз съм отстоявал в годините и съм плащал цената за това. Така че няма да бъда част от задкулидието и в медийната сфера, ако уважаемите народни представители ме изберат за член на Съвета за електронни медии.
С това бих приключил своето самопредставяне и съм на разположение, разбира се за вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Обръщам се към депутатите и към гостите – заповядайте за въпроси към господин Иво Атанасов.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Господин председател, искам да помоля да изляза от залата, докато господин Атанасов отговаря на въпросите, защото имам усещането, че бих получил неоправдано предимство и няма да бъде справедливо аз да слушам първо той какво отговаря и след това аз.
АНТОН КУТЕВ: Според мен няма нужда да излизате. В края на краищата мисля, че форматът е ясен.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, ако имате въпроси към кандидата, да ги зададете.
Колеги, аз имам един въпрос. Господин Атанасов, как виждате съотношението между регулация саморегулация в медиите?
И още един въпрос: кое определя независимостта на медиите – регулацията или финансирането?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз съм изкушена да попитам първия кандидат, който изслушваме, но не само него, каква е оценката му за начина, по който се прави мониторингът и има ли той предложения конкретно към мониторинга?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други въпроси има ли?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, част от нас имат общи въпроси и към двамата кандидати. Например аз. Така че нека да бъде представен и другият кандидат и тогава да си задаваме въпроси.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, ние заедно обсъждахме правилата, не знам къде сте били. Имате едни и същи въпроси към двамата. Добре, колеги, ще представим тогава и втория кандидат.
Предлагам господин Петър Курумбашев да представи и втория кандидат – Радомир Петров Чолаков.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо ми позволете да Ви поздравя за процедурата, която се провежда за избиране на Съвета за електронни медии, защото и аз си спомням недалечната 2010 г., когато ние с Вас и с Антон Кутев бяхме членове на тази комисия и проведохме изслушването на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии, след като те бяха избрани в пленарна зала. Което е пример за прозрачност. Между другото, един от тези кандидати тези дни успя да обяви, че сегашната процедура не била достатъчно прозрачна, тоест когато него го избират без изслушване, това е прозрачно, а когато се провежда процедура с предварително изслушване в Комисията, това не му е достатъчно прозрачно. Тогава между другото тези кандидатури бяха издигнати от видните медийни експерти Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Лъчезар Иванов. Без да отричам правото на всеки един народен представител да има право да представя своя кандидатури и да може да представя кандидатури във всяка една област, в която смята, че е компетентен, все пак прави впечатление, когато се подписват представители на Медийната комисия и хора, които нямат нищо общо с нея. Не че бих искал да омаловажа моето право да предлагам кандидатури за Националната здравноосигурителна каса или например Националния осигурителен институт.
Аз мисля, че и двамата кандидати са едни уважавани кандидати и се надявам да запазят този тон, защото аз си мисля, че те трябва да излязат с достойнство от тази процедура, независимо от това какъв е резултатът, те са уважавани имена в нашето общество. Според мен изтъкване на единия кандидат чрез подчертаване на някакви недостатъци или намеци по отношение на другия кандидат най-малкото не е добър тон, да не отида в някаква друга квалификация.
И аз също познавам кандидата Радомир Чолаков (за да изчистя конфликта на интереси от самото начало) от 23 години, тъй като заедно с него сме създатели на студентската програма „Куку”, между другото в която пък наш чест и уважаван гост е бил господин Иво Атанасов и много пъти ни е съдействал тук като студенти на това предаване.
Господин Чолаков е завършил Немската гимназия в Пазарджик и след това е завършил право в Софийския университет. Аз имах честта също да видя и част от неговото следване, което той завърши – много рядък случай за нашата медийна практика – „Право на електронните медии” в Института за радио и телевизия в университета в Хамбург. Между другото, негов научен ръководител беше бивш конституционен съдия на Германия.
След завръщането си в България той беше юрисконсулт, а след това главен юрисконсулт на Българската национална телевизия, след това и неин изпълнителен директор. Освен това господин Чолаков след напускането на Българската национална телевизия дълги години работи като главен юрисконсулт на известната медийна група ВАЦ. Така че той е един рядък случай освен на профилирано и точно образование в тази специалност, след това е имал възможност да работи както в сферата на електронните, така и на печатните медии. Тъй като вие знаете, че една от редовните дискусии е била например и за това каква трябва да бъде степента на регулация и в едните, и в другите медии, макар че в случая кандидатурите са за Съвета за електронни медии.
Бих подчертал още няколко негови позиции, като заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии на Националния съвет за журналистическа етика, като заместник-председател на работната група за изработване на концепцията за нов Закон за радио и телевизия през 2010 г., като член на Съюза на европейските юристи на издателства със седалище в Берлин, като член на Правната комисия към Германо-българската търговско промишлена камара, като юридически съветник на Съюза на издателите досега и като изпълнителен директор на Съюза на издателите, което също е един много сериозен медиен опит.
Към това бих добавил и много сериозни негови публикации и то не само в областта на медийното право, но и на гражданско и на конституционно право и то не само в България, а и във Франция и в Германия.
Също така исках да ви прочета и две становища на две организации, които мисля, че са достатъчно уважавани в областта на медиите и със сериозен авторитет в областта на колективното управление на права. Едното е на „Профон”, което казва: „Профон”, организация за колективно управление на права, защитаваща и управляваща правата на артисти, изпълнители и музикални продуценти в България, изразява своята подкрепа за кандидатурата на господин Радомир Чолаков за член на Съвета за електронни медии.” И само да ви прочета последния абзац: „Профон” призовава Четиридесет и второто Народно събрание да съхрани независимостта на Съвета за електронни медии, като избере от своята квота компетентен експерт с доказани професионални качества, необходими за ефективната регулация на толкова специфичната и натоварена с обществени очаквания медийна среда в България.”
И втората препоръка, която идва от „Музикаутор”, дружество на композитори, автори и издатели за колективно управление на авторски права, което обединява повече от 2500 български творци и издатели. Изразява своята подкрепа на кандидатурата на господин Радомир Чолаков за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Те казват така: „Ето защо с цел реформите в Съвета за електронни медии да продължат ние считаме, че господин Чолаков би могъл да има съществен принос като безспорен експерт по медийно право. За нас чисто политическите съображения при подобен избор рискуват единствено да подкопаят кредита на доверие към политическото представителство в страната и по тази причина този подход е неприемлив.”
Аз се солидаризирам с това последно изречение, което са написали колегите от „Музикаутор”. Разбира се, тук има представители на различни организации, които ще имат възможност да изразят своето отношение. Както и не смятам за добър тон да навлизам в стила на това трябва ли да е една кандидатура експертна и политическа, трябва ли тя да е партийна или не. Мисля, че други хора достатъчно се постараха по тази тема.
Това е краткото представяне на господин Чолаков. Мисля, че и той, и господин Иво Атанасов са две изключително достойни кандидатури и се надявам в много от случаите в Народното събрание да имат възможност да се състезават такива силни кандидатури, а не да гледаме предварително предрешени избори, така както ни бяха сервирани предишните членове на СЕМ от 2010 г. господин Лозанов и госпожа Владимирова – просто да бъдат гласувани в зала и ние да имаме право да правим предложения в рамките на пет минути. Между другото, едно е да критикуваш процедурата, че е прозрачна или не, друго е да участваш с конкретни предложения и да отстояваш техните качества и да имаш своите мотиви защо би трябвало да са членове на Съвета за електронни медии. Тези, които критикуваха прозрачността на тази процедура, не видях да направят предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Сега ще дам думата на господин Чолаков да представи своите мотиви за кандидатстването си.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже, както се казва, пред парламентарна комисия се говори истината и само истината, държа да ви кажа, че много хора ме попитаха: абе ти луд ли си да се подлагаш на такъв избор точно в тази обществено-политическа ситуация? Държа да кажа, че съм тук заради хората, които ме номинираха. Това са Петър Курумбашев, Мартин Захариев, Татяна Буруджиева, Николай Петев, Антон Кутев и Христо Монов. Тези хора ме познават и публично заявиха доверието си в моя професионализъм. Длъжен съм да дойда най-малкото и аз да им благодаря публично. Те си направиха човещината да кажат : Радо Чолаков става за тази работа. И аз искам да си направя човещината и да кажа: Колеги, благодаря ви от сърце!
В биографията ми, която Петър прочете, има достатъчно факти за професионалния ми опит в медиите. Един приятел ми каза веднъж даже, че съчетанието от обстоятелства, които формират моя опит, е направо невероятно. Факт е наистина, че имам опит в информационни агенции, в радио, в телевизия, в печатна медия във всичките й видове, в книгоиздаване и в основните неправителствени организации в медийния сектор.
От 18 години трудов стаж 16 години съм бил на ръководни позиции. Работил съм с осем генерални директора на Българската национална телевизия, от които шестима титуляри и двама изпълнителни, и с шестима управители на вестникарска група в България, известна като ВАЦ. Не знам какво трябва да означава това, но едва ли е случайност или е плод на някаква свръхестествена протекция. Няма такава протекция. Възможно е да означава, че съм си разбирал и си разбирам от работата.
Има едно нещо в биографията ми, което липсва – липсват зависимости. Напротив, има факти, които говорят, че е абсолютно невъзможно аз да имам зависимости. Гарантирам ви, че нямам зависимост и обвързаност с никого. Например с Красимир Гергов или с госпожа Ирена Кръстева, или с Иво Прокопиев. Даже не съм работил никога за никого от тях, нито за някого, който бива приеман за медиен олигарх. Макар че според мен такова нещо в България като медиен олигарх няма, но при друг повод мога да обясня защо. Нямам никаква обвързаност с Любомир Павлов. Не съм виновен, че той случайно купи предприятието, в което работех – вестникарска група „България”. Впрочем трябва да кажа, че той така и не пожела да се възползва, неясно защо, от професионалния ми опит и вероятно и заради това свърши зле.
Нямам партийни зависимости. Всъщност основният им плюс, който понякога е и основният ми минус, е, че съм независим човек. Това обаче ми помага да водя диалог с всеки, мога да изслушам всеки, готов съм да приема всяка професионална и убедително аргументирана позиция, но решенията си винаги взимам сам. Няма вариант, няма вариант, при който някой да ме натисне и да ме принуди да взема решение, в което не съм убеден, уверявам ви! И се надявам, че за органа, за който говорим, а именно Съвета за електронни медии, това е по-скоро качество, а не е недостатък. Защото говорим не за кой да е орган, а за органа на медийната саморегулация.
В тази връзка искам да кажа, колеги, колко съм трогнат от препоръките, които получих от двете организации – „Профон” и „Музикаутор”. Уверявам ви, че те са абсолютно неочаквани за мен и са невероятни и ще ви кажа защо. Преди няколко години бях включен в работна група към Министерството на културата за разработване на изменения и допълнения на Закона за авторското право и бях препоръчан в работната група като експерт на АБРО – Организацията на продуцентите. На практика с колегите от „Музикаутор” и „Профон” ние бяхме от двете страни на барикадата и защитавахме точно противоположните позиции. Това че днес получавам подкрепа от тях, от тогавашните ми „противници”, е най-високата оценка, която мога да получа. Това че те признават, че въпреки споровете ни позицията ми винаги е била принципна и професионална и е най-голямото признание, уверявам ви, което изобщо бих могъл да очаквам в професионален план. Отговорът на въпроса какво съм и кой съм се крие в тези две препоръки и благодаря на колегите също от сърце! Дори и само заради това си е струвало да участвам в тази процедура, за която иначе дори родната ми майка е скептична и ми препоръча да не участвам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Колеги, връщам темата с въпросите. Имате думата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Моят въпрос се отнася и към господин Чолаков и ще бъда благодарна, ако и двамата ми отговорят. Каква е тяхната оценка за мониторинга, имат ли препоръки и виждания относно мониторинга, който осъществява Съветът за електронни медии?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Нека първо кандидатите да отговорят на госпожа Буруджиева и аз ще се възползвам от правото, което ми давате, да задам въпросите си след това.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вие сте млад депутат, уважаеми колега, но по принцип се задават първо въпросите и след това се отговаря на въпросите, а не да се води разговор.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не мога да Ви откажа, господин председател.
Уважаеми колеги, медийната общност, работеща в тази обострена ситуация навън, следи с особена сензитивност това, което правим днес, и аз съм щастлив да констатирам, че Комисията по културата и медиите разработи, публикува в „Държавен вестник” със санкцията на парламентарната зала едни правила, които гарантират прозрачност на процедурата - този огромен дефицит, в който е обвинявано настоящото мнозинство. Забравихме обаче, правейки процедурните правила, да сложим и една много важна дума, която отсъства от речника на политическото говорене напоследък, а може би е отсъствала и винаги. Освен прозрачност оттук насетне ние ще говорим и за състезателност. И това заседание днес на Комисията по културата и медиите не само пред очите, камерите и микрофоните на медиите, но и пред нашите собствени, е истинско доказателство за принципа на състезателност, който е може би най-важният след прозрачността. Всъщност двата принципа следва оттук насетне да работят заедно, кумулативно.
Толкова – по процедурата.
С огромен респект към вашите професионални биографии, уважаеми господин Атанасов, уважаеми господин Чолаков, от които най-ярко запомних, че Вие сте пет мандата депутат – това е почти половин съзнателен живот, а Вие, господин Чолаков, пък сте първият преведен автор по медийно право в Германия (все пак аз не мога да запомня пет страници сиви-та), но един факт от тях е достатъчен, за да формирам мнение.
Искам да задам следните въпроси.
Какво е вашето виждане, мнение като медийни експерти за идеята в бъдеще да се конституира единен конвергентен регулаторен орган, съобразявайки се с европейските практики, опит и конкретните български условия?
Вторият ми въпрос, отново към двамата: Какво е вашето експертно мнение за стартирането на процес и публичен дебат по потенциалната възможност за обединението на Българската национална телевизия и Българското национално радио с идеята за създаване на българска обществена медийна корпорация или компания?
И третият ми въпрос е продиктуван от актуалните теми на деня, макар първите два да са отнесени към бъдещето: Как предлагате като член на регулатора да потушим езика на омразата с правни и регулаторни средства, доколко това е възможно?
Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други колеги? Аз имам въпрос към двамата: Каква е ролята на регулацията в цифровата ера, която ни очаква от септември?
Други въпроси? Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател. Аз не съм член на Комисията, съжалявам, че не съм и сред вносителите, тъй като късно разбрах, иначе щях да се подпиша под писмото, с което вносителите предлагат господин Атанасов.
Съвсем накратко, въпросът ми е към двамата кандидати: Оценката, която към момента давате за настоящата работа на Съвета за електронни медии за период от последните три-четири години? Бих искал да чуя това, за да мога да преценя къде вие виждате слабите и силните страни на органа и как вие бихте допринесли за подобряването му.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също имам един въпрос към двамата кандидати и се възползвам от възможността да ги поздравя и двамата, защото наистина ние имаме състезание между две много достойни фигури – господин Атанасов с две хиляди статии, един блестящ талант и публицист, господин Чолаков – един изтъкнат специалист в областта на медийното право.
И в този смисъл искам да ги попитам как двамата оценяват кризата на ценности и какво биха направили като евентуални членове на Съвета за електронни медии, кои са онези стъпки, които биха предприели за нейното преодоляване?
ХРИСТО МОНОВ: Това, което правим ние днес, показва, че в някои области постъпваме много отговорно, а такава област непременно е и медийното пространство и неговата регулация. Аз съм респектиран и от двете кандидатури и вземам повод от въпроса на уважаемата проф. Добрева. Знаете, двамата кандидати, че в Националната стратегия за детето 2008-2018 г. е записано, че в 2018 г. 25% от предаванията на националните медии трябва да са посветени на децата и семейството. Какво ще направят, за да бъде изпълнена тази национална стратегия?
ИНА КИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на СЕМ! Аз искам да се изкажа от името на гражданския сектор и една от организациите в сферата на колективното управление на права, която подкрепи господин Чолаков, за да аргументирам и нашата подкрепа.
Безспорно хората, които познават историята на нашите отношения и изобщо драматизма, който винаги е съпътствал взаимоотношенията между представителите на колективното управление и медийния сектор като един от големите ползватели, в случая на музика, на интелектуален продукт, си спомнят за нашите противоречия, за нашите спорове. И наистина нашата подкрепа към господин Чолаков е принципна дотолкова доколкото ние считаме, че в Съвета за електронни медии е много важно да бъде избран един доказан професионалист и експерт. Ние всеки ден се сблъскваме с лошо правоприлагане, с проблеми на налагането на съществуващата иначе добра и европейска законова рамка в България по отношение правата върху интелектуална собственост. И в тази битка за върховенство на закона Съветът за електронни медии е наш ключов партньор.
В този смисъл за нас е важно Съветът да разполага с един доказан експерт, с човек, който може да бъде ориентиран в тази много бутикова материя, да вземе правилното, точното, принципното решение. Аз мисля, че наистина с тази подкрепа към господин Чолаков правим реверанс точно към този критерий, който за нас е водещ.
Искам да напомня още нещо. Тази година България беше извадена след дълги години на комфорт по отношение разбирането за интелектуална собственост, тя беше в 2007 г. вън от списъка за наблюдение на Специален доклад 301 на американския търговски представител, благодарение на усилията тогава, тази година отново сме в този списък. Това е много тревожен знак, това е тревожен знак към инвеститорите, от които имаме въпиюща нужда, това е знак на нашето отношение към една от големите ценности на демокрацията – това е интелектуалната собственост. В този смисъл смятам, че Съветът за електронни медии ще има една много сериозна роля за утвърждаване на едни добри практики по закрила на интелектуалната собственост в медийната сфера.
В тази връзка е и моят въпрос, ако ми позволите: Какви са визиите на двамата уважавани участници и достойни кандидати за политиките, които Съветът за електронни медии трябва да води в посока закрила на правата на интелектуална собственост и как гледате особено на новите медии, на интернет, на това необозримо пространство на бъдещо активно потребление на съдържание и съответно на права?
Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател,, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, партньори, приятели! Аз искам да подкрепя, изявя и изкарам по-напред вече зададен въпрос от Вас, господин Данаилов, защото за нас той е съществен. Стефан Цвайг беше казал, че никога семената не са узрявали така бързо, както през лятото на 1789 г. По динамика и като носител на кардинална промяна днес технологичната революция има подобен характер в голяма степен. Някои медийни експерти вече имаха възможност да кажат и то звучи много интересно, след като телевизията влезе в интернет, сега интернет влезе в телевизора, та в този смисъл Съветът за електронни медии днес е остров на регулация, засягаща само част от медийното пространство, при това част от електронните медии само, само частта традиционни електронни медии. В този смисъл аз не говоря за разширяване на регулацията, а за обединение около общи принципи и добри практики.
И ми се ще да подкрепя Вашия въпрос и отново да го поставя: Какво е отношението на двамата несъмнено достойни кандидати към саморегулацията в медийния сектор?
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Аз съм композитор, председател на Управителния съвет на Европейска агенция за защита на авторски, продуцентски и изпълнителски права. Ние не направихме писмена подкрепа, защото предпочетохме лично да я направим.
Упълномощен съм от Управителния съвет, упълномощен съм и от нашите членове – представители на дизайна „Дизарт” проф. Драганов и акад. Радославов, изказваме нашата пълна подкрепа към господин Иво Атанасов. Искам да кажа, че в нашата агенция членуват над 4000 души, представители от всички сектори на културата. Познаваме господин Атанасов, контактували сме с него през всичките тези 20 години – един изключителен човек, участвал винаги в Комисията по култура, един контактен човек.
И двете кандидатури са изключително силни. Познавам също госпожа Чолаков, работили сме заедно в съвместни заседания към Комисията по интелектуална собственост към Министерството на културата, но заявявам тук пълна подкрепа от нашата агенция към кандидатурата на господин Иво Атанасов.
Задавам сега конкретен въпрос и към двамата: В България медийно 90% звучи всякаква чужда, но не и българска музика. По нищо от националния ефир не може да се разбере дали това е България или Америка, или нещо друго. Как те биха помогнали, когато човек завърти националния ефир, да познае, че това е България и как те ще направят така, че да ни опазят от всякакъв картел и всякакво друго нещо, от което страда българският интелектуалец и творец?
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към отговорите.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин председател! Благодаря на народните представители, които ме подкрепиха, които ме представиха, и на господин Икономов, който неочаквано за мен ме подкрепи. Неочаквано, в смисъл, че не знаех, че ще бъде тук днес.
Сега – на въпросите. Сигурно няма как да се вместим в петте минути, господин председателю, но когато кажете да спра, ще спра. В края на краищата заседанието на Комисията протича по един по-либерален начин, отколкото строгите правила и аз лично възприемам това.
Първия въпрос – регулация и саморегулация. Според мен посоката, в която върви медийната среда, е регулация, саморегулация, дерегулация. В началото още с първия медиен закон, който беше приет, имаше по-строга регулация, срещу която имаше реакции, но в края на краищата особено обществените електронни медии, които имат по-строг регламент в Закона за радиото и телевизията, разбраха, че това в голяма степен е в тяхна полза и им дава стабилност, за разлика от другите електронни медии – търговските, и особено за разлика от печатните медии, където няма законова регулация, но това отваря пътя за нелоялна конкуренция, от което всъщност страдат онези медии, които изпълняват и влизат в демократичните стандарти.
Така че знам вижданията, включително и на председателя на Съвета за електронни медии господин Лозанов, може би регулацията да стигне до един момент, в който ще обхване въобще медиите, а не само електронните медии. Знам колко е опасна тази тема, аз не веднъж съм се изказвал срещу Закона за печата, защото смятам, че това няма какво друго да бъде, освен цензура. Но развитието на събитията показва, че може би ще настъпи някакво изменение в тази сфера – нещо, което е роля на законодателите. Смятам, че е по-добре да има саморегулация или да има по-голямо място саморегулацията, отколкото регулацията. И това го виждаме вече осъществено, имаме Национален съвет по журналистическа етика, имаме Национален съвет по саморегулация. Тези два съвета вземат своите решения относно начина, по който се изпълняват стандартите в медийната сфера, а не регулаторът. А регулаторът има право да санкционира тогава, когато някоя медия е изпълнява решенията на тези два съвета, избрани от самите медии.
Така че според мен това е по-демократичният път – самите медии постепенно да стигнат до онези стандарти, които отговарят на епохата, в която живеем.
От какво зависи независимостта на медиите – дали от регулацията или от финансирането? Независимостта е гарантирана от регулацията, дори и Съветът за електронни медии не може да се произнася по съдържанието на програмите, той следи дали се спазват правилата и в определени случаи може да налага санкции.
Що се отнася до финансирането, това е една много болна тема, тъй като сегашните правни норми позволяват да се стигне до правен субект, който стои зад една или друга медия, но не до физическо лице. По този начин истинският собственик на една или друга медия остава скрит. Оттук вече тръгва една друга полемика – за прекомерната медийна концентрация, за монополите, нещо, което би могло да се реши със съответните законодателни промени. Защото сега само Законът за защита на конкуренцията казва за едни 33%, които можеш да притежаваш от даден пазар.
Но тъй като говорим за независимостта, нормално е да има – по света поне е така – леви, десни медии и всякакви. Въпросът за независимостта на медията е дали зрителят, слушателят знае тази зависимост на съответната медия, дали зрителят е наясно от кого зависи една телевизия – дали тя е партийна, дали зад нея стоят някакви кръгове. И това да се знае достатъчно време преди времето, да речем, на избори, това да е позиционирано в съзнанието на зрителя и той да си дава сметка дали може да се доверява на тази медия или не може да се доверява. Така че това е много интерес въпрос за независимостта на една или друга медия.
Госпожа Буруджиева пита за мониторинга. Има вече повече от десетгодишна положителна практика по отношение на наблюдението, което осъществява Съветът за електронни медии, смятам, че е положителна. Могат да се направят някои нововъведения като тези, които бяха опитани миналата година, в 2012 г., за централизиран мониторинг на регионалните програми. Такъв експеримент беше направен с регионалните радиопрограми и има възможност това да се приложи спрямо телевизионните програми. По този начин да става едно централизирано наблюдение на програмите – нещо, което е правомощие на Съвета за електронни медии.
Има някои проблеми, например това, което се прие в края на миналия мандат за силата на звука при рекламите, която да не бъде по-висока от тази на останалата част от програмите. В момента Съветът за електронни медии няма как да измерва това, това е един проблем, за който трябва да се търси решение вътре в самия Съвет за електронни медии.
Един проблем възниква във връзка с квотата за европейските произведения. Има даже един спор между доставчиците на медийни услуги и Съвета за електронни медии относно техниката, по която се отчита този процент. Знаем, че той е 50%. Съветът за електронни медии настоява освен европейски произведения, да има отчет и за български произведения, но доставчиците на медийни услуги не са много съгласни с това, защото, първо, то ангажира допълнителен капацитет, човешки ресурси и техника и второ, не се изисква от самия закон. В закона е записано само европейски произведения. Някога се опитвахме да добавим и български произведения, но не успяхме да го сторим. Така че тук определено има проблем по начина, по който се отчитат европейските произведения.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Атанасов, аз предлагам сега господин Чолаков да отговори на тези въпроси, след което ще продължите с Вашите отговори.
Господин Чолаков, заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Ние като че ли сме си записали въпросите в различен порядък или във всеки случай сме извеждали различни въпроси като по-приоритетни.
Искам да кажа в началото, колеги, нали всички си даваме сметка, че става дума за избор на един член на СЕМ от общо 5. Така че сам по себе си този член няма да има някакви възможности магически да влияе върху органа или както имаше някакви публикации в медиите, че ще влезе новият член и щял да промени или да повлияе по някакъв начин върху избора на генерален директор.
Въпросът е, ако в състава на Съвета за електронни медии се наблюдават в момента някакви дефицити, чисто административни, чисто професионални, по какъв начин парламентарното мнозинство ще попълни тези дефицити и какъв сигнал ще излъчи като необходимост за укрепване на органа. Очевидно всички въпроси, които са зададени, произтичат от някакви дефицити.
Аз бих искал първо да отговоря на въпроса на председателя – за независимостта: дали е финансова или регулаторна. Защото това е ключов въпрос и е критично важен за развитието на медийната среда в бъдеще. Факт е, че регулаторът можеше да предотврати някои негативни тенденции, ако имаше необходимата законова база и ако имаше необходимата воля, за да се справи. Нека да го кажа в прав текст, колеги, Законът за радиото и телевизията в момента на писането си беше изтърван. Редица въпроси, които трябваше да бъдат уредени, не бяха уредени, което не даде възможност на регулаторът след това да си използва в пълен обем функциите. Самият регулатор в началото – ако започнем от НСРТ – лицензираше твърде щедро, с широка ръка раздаваше лицензии, особено в областта на радиото, с което пазарът се препълни с пазарни субекти, което в момента води неминуемо до концентрация на пазарните субекти. Това е абсолютно обективен процес.
Естествено че финансовата независимост е ключова за независимостта на медиите. Тази финансова независимост обаче в момента е застрашена, именно защото на пазара има структурна криза. Сега ролята на регулатора вече последващо е много сложна. Ние с господин Захариев и с други колеги, когато работихме в 2010 г. по проект за изменение на медийното законодателство, аз се надявам да се запознаете с него стигнахме до някои решения, които предишното мнозинство кой знае защо не пожела а вземе под внимание. Мисля, че тогава експертната общност произведе един много сериозен документ за ревизия на Закона за радиото и телевизията. Защото, прощавайте, но вчера започнах да разпечатвам Закона за радиото и телевизията и откровено казано, в някакъв момент ми стана жал за хартията. Прекалено се натовари той, прекалено се усложни, прекалено има нужда от ревизия. И ми се струва, че регулаторът може да има някаква роля в момента, ако получи допълнителна компетенция, която е въпрос на законодателно решение.
Аз ще ви кажа обаче друг подход, от моята практика. Не знам дали си спомняте, в края на 90-те години до 2005 г. ВАЦ, за който вече стана дума дотук, беше предприятие с господстващо положение на пазара. ВАЦ беше подложено на непрекъснати съдебни дела пред Комисията за защита на конкуренцията. В този момент аз бях назначен като главен юрисконсулт. Анализирах случая и стигнах до извода, че проблемът не може да бъде преодолян, ако това медийно предприятие не бъде подложено на регулация. На германските управители тогава им трябваха четири години, за да осмислят, защото никой медиен собственик не иска да бъде регулиран. Но през 2005 г. Комисията за защита на конкуренцията постанови решение, с което ВАЦ беше регулирано. Това означава, че може, правено е медийно предприятие с господстващо положение да бъде регулирано. Позволявам си да смятам, че знам как се прави. И това е въпрос – ако говорим за електронни медии – на една добра стиковка и едно добро синхронизиране в действията между регулатора СЕМ и регулатора КЗК.
Така че е възможно да има и финансова независимост и регулаторът да гарантира допълнително финансовата независимост на пазарните играчи.
Ролята на саморегулацията, за която няколко пъти беше поставен въпросът както от председателя, така и от уважаемите колеги от АБРО, разбира се, че е ключов. Впрочем специално що се касае до саморегулацията на силата на рекламния звук, аз мисля, че Съветът за електронни медии няма нужда да се намесва повече, защото в рамките на Националния съвет по саморегулация колегите са стигнали до решение, което, доколкото знам, обсъждат със СЕМ. Тоест имаме вече един пример много конкретен как със силите на саморегулацията основни проблеми могат да се решават.
Доколкото съм бил член на органа по саморегулация в сферата на печатните медии, той работеше заедно с органа по електронните медии, наистина мога да потвърдя, че бъдещето е на саморегулацията. Регулацията трябва да се намесва само там, където саморегулацията спира, където тя няма възможности да произведе решение. Образно казано, ако мога да използвам такъв пример, саморегулацията е хомеопатично средство за лекуване на медийната система, докато регулаторът е антибиотик. Ясно е, че е по-добре да се лекува с хомеопатични средства и чак ако ситуацията стане критична, тогава да се включва намесата на регулатор. Затова сега въведената система на корегулация, в която има сътрудничество между регулаторния и органите по саморегулацията е добра и аз мисля, че в крайна сметка ще се стигне оптимално в рамките на целия сектор точно до варианта, в който хомеопатията ще се прилага до момента, в който са изчерпани другите възможности.
За мониторинга, госпожо Буруджиева, откровено казано, нямам наблюдения. Няма как да имам наблюдения дали мониторингът на Съвета за електронни медии ефективен и какво значи мониторингът да е ефективен. В крайна сметка мониторингът, предполагам, трябва да установява някакви нарушения, на базата на които Съветът за електронни медии да налага санкции, тъй като органът не е припрял да налага санкции. Което между другото е и добре в крайна сметка.
Аз обаче, госпожо Буруджиева, свързвам въпроса за мониторинга с въпроса за това, че Съветът за електронни медии набира огромни обеми от видеоинформации, от видеоматериали. И ми се струва, че в Закона за радиото и телевизията има една хипотеза Съветът за електронни медии да има отношение към даден медиен проблем и той е проблемът с архивите. Изобщо, колеги, ако трябва да резюмирам, в момента Съветът за електронни медии изчерпа класическите си функции, заради които беше създаден – лицензирането и наказанията. Бате Райчо, бог да го прости, казваше, че те са се превърнали в медиен катаджия. Сега той не припира с тази си функция, което значи, че и медиен катаджия не е вече.
Въпросът е какви са бъдещите задачи, които обществото очаква от Съвета за електронни медии и какви са бъдещите задачи, заради които съществува Съветът за електронни медии. Още повече, че ние казваме, че се върви в посока на корегулация и саморегулация. След това ще отговоря на въпроса на господин Захариев за корегулацията по принцип. Така че се поставя въпрос и за какво съществува СЕМ и с какъв смисъл той трябва да бъде изпълнен отново, за да има полза и за обществото от него.
Към въпроса за мониторинга си позволявам да поставя въпроса за архивите и изобщо за националното аудиовизуално богатство на България, което в момента, струва ми се, освен ако не се разчита, а разбира се трябва да се разчита на съзнанието на операторите за това, което притежават, мисля, че органът не просто трябва да прояви засилен интерес към тази проблематика, а да бъде проактивен като помощник, като консултант, като някой, който намира външни партньори, който прави синергията между медиите именно в смисъла на опазване на аудиовизуалното наследство. Вижте, става дума за паметта на нацията. В момента всяка медия пази част от тази памет (това е във връзка и с Вашия въпрос за културните ценности), всяка медия пази тази част от националната памет, която тя е документирала по някакъв начин и която тя смята за важна. Но ние нямаме според мен в момента общ критерий кое намираме за важно и по какъв начин го съхраняваме. И тук аз виждам една основна роля на Съвета за електронни медии, ако той пожелае да я изпълнява и ако има капацитета да я изпълнява.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А сега господин Атанасов продължава.
ИВО АТАНАСОВ: На въпросите, които зададе господин Захариев към двамата кандидати.
Дали да има единен конвергентен регулаторен орган. Това е въпрос, който се коментира поне от десет години, ако не и повече. Има различна практика в страните от Европейският съюз, към който принадлежим – някъде е единен, другаде не е. Но на мен ми се струва, че рано или късно, по-скоро късно, отколкото рано, ще се стигне до единен регулаторен орган. Почти съм сигурен, че няма да бъде в този мандат на Народното събрание. Същото бих казал и за сливането на Българската национална телевизия и Българското национално радио – една тема, която периодично се повдига. Аз съм запознат с документа, в чието изработване има участие уважаваният господин Чолаков, там също няма крайно решение. Има две позиции – плюсовете и минусите на това да бъдат под една шапка Националното радио и Националната телевизия или да бъдат разделени.
Запознат съм и с последното мнение на председателя на Съвета за електронни медии, който казва, че Българската национална телевизия и Българското национално радио трябва да се слеят, когато самите изпитат потребност от това. Един законодателен орган не може да не държи сметка и за политическия момент. Според мен не е благоприятен моментът за такова действие. Може би по-нататък ще стане и това сливане, но в момента според мен по-скоро – не.
Езика на омразата. Това е задължение на Съвета за електронни медии, той има право да санкционира за насаждане на ненавист по различни критерии. Не мога да давам оценка назад (имаше въпрос каква ни е оценката за досегашната работа на СЕМ), не би било добре да правя такава оценка, но занапред струва ми се, че господин Чолаков или моя милост, който и да бъде новият член на регулатора, ще има това като свой ангажимент. Аз искам да припомня, че в медийната комисия, когато бях неин председател, сме разглеждали случаи за подобно поведение на народен представител. Може би това е единственият случай, но когато един народен представител беше влязъл в редакцията на „168 часа” и на още един вестник, нещо, което днес като че ли го виждаме много по-често, но тогава беше пръв случай и медийната комисия тогава се занима с този случай и даде съответния депутат на Комисията по парламентарна етика, за да се произнесе с решение. Така че лично аз имам практика в това отношение, имам и нагласа да бъда активен и внимателен в бъдеще, ако има подобни случаи. Да, от една страна, е добре сякаш един политик или друга личност да бъде оставен донякъде да говори с един дързък език, за да могат зрителите, слушателите да си направят оценка за самия политик – дали биха подкрепили един такъв човек, когато дойдат избори, но от друга страна, има праг, има ниво, до което може да се стигне. И когато вече се отива към език на омразата, това трябва да бъде санкционирано даже в самото студио. Това е един от нелепите моменти, включително в сегашната предизборна кампания, в най-важния момент политикът, който си плати, да има право да говори каквото му хрумне, а да я няма ролята на журналиста като посредник между него и аудиторията, на журналиста, който със своя професионален опит да може да предотврати този език на омразата.
Дефицита на ценности и Стратегията за детето, за която каза господин Монов. Смятам, че Съветът за електронни медии има вече добра практика, ежегодно се сключват споразумения между Съвета за електронни медии, Агенцията за закрила на децата и доставчиците на медийни услуги относно съблюдаването на правата на детето, тъй като те са една аудитория, с която много често се спекулира в различни предавания, особено в рекламите с подвеждащи реклами към родителите, които не могат да откажат на децата си да купят нещо, към самите деца, участието на деца в търговски съобщения, при положение че тази реклама не е насочена към детето, а детето е носител на рекламното послание. Тези неща се регулират според мен, наблюдават се, надзирават се и тази практика трябва да продължи, за да може, както каза господин Монов, през 2018 г. според Националната стратегия за детето 25% от програмите на националните медии да бъдат посветени на децата.
Тъй като господин Данаилов попита за цифровата ера, сега с преминаването на Българската национална телевизия и Българското национално радио на цифрова платформа, тя трябва да има поне два нови специализирани канала – спортен, детски, филмов, каквото реши. Но на мен ми се струва, че един от каналите не е зле да бъде детски точно с оглед на това, което Вие, господин Монов, поставяте като проблем и което, сигурен съм, членовете на Комисията споделят.
С госпожа Килева сме работили, когато тя беше заместник-министър на културата, аз бях заместник председател на комисията, по въпроса за авторските права. Това беше една продължителна дейност, благодарение на което и България беше извадена от списъка на пиратите, започнаха да се плащат правата, макар и в непълния обем. Но това е там, която ми е близка и аз мога да се ангажирам, ако стана член на Съвета за електронни медии, да бъда много активен по нея.
Господин Икономов за чуждата музика, която звучи в ефира. Да, в някаква степен е така. Законовата норма за европейски произведения е 50 на сто от предаванията. Като се изключат спортът, новините, публицистиката, от останалото време 50 на сто трябва да бъде за европейски произведения. Не успяхме, когато аз бях в Комисията, да включим и процент за български произведения, така че те влизат в тези 50 на сто европейски произведения, което може би предопределя това, което Вас Ви притеснява и не само Вас. Но въпросът е в това, че ние възпроизведохме буквално онзи текст след запетайката от европейската директива, а именно този процент да бъде постигнат, когато това практически стане възможно. Аз тогава много се изказвах да го няма този текст след запетайката, защото, да, от една страна си давах сметка, разбира се, че операторите няма да могат толкова бързо да набавят европейски произведения, с които да попълнят квотата, от тази гледна точка, да, съгласен съм. Но от друга страна, познавайки средата, моите притеснения бяха, че това ще даде основание за един по-либерален поглед към постигането на квотата за европейски произведения, така че нейното постигане да бъде отлагано, отлагано във времето и никога да не можем да кажем, че това вече е станало практически възможно. Не искам да съветвам законодателите, те ще преценят дали в един момент текстът след запетайката да отпадне и наистина да започне да се спазва тази норма за европейски произведения.
Струва ми се, че изчерпих една голяма част от въпросите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Чолаков, заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: На въпросите на господин Мартин Захариев, които са критично важни за бъдещето на средата.
Конвергентен орган в момента, който обединява функциите на КРС и СЕМ, има освен в Съединените щати, където той винаги е бил такъв, доколкото ми е известно, от големите държави в Англия и Италия, в малките държави – в Швейцария, Австрия и Финландия. Интересно е да се проучи опитът на Швейцария, Австрия и Финландия в това отношение, защото това със сигурност не са най-бедните и най-глупави държави.
Мисля си, че за това, първо, трябва да има политически резон за преминаването към конвергентен орган, на второ място, трябва самите два органа да имат усещането, че е добре да се конвергират. В момента и двата органа нямат усещане, че трябва да се конвергират. И аз ви обещавам, че ако случайно бъда някога член на Съвета за електронни медии, ще ви кажа честно до каква степен това е редно и възможно с оглед на анализа на ситуацията в Съвета за електронни медии и на това, за което говорихме, в смисъл, този орган може ли да изпълни себе си с ново съдържание или наистина общественият интерес налага той да се конвергира.
Колкото до публичен дебат за обединение на Българската национална телевизия и Българското национално радио, аз мисля, че наистина те не бива да бъдат насилвани да влизат в такъв дебат или да го водят. Знаете, че в 1990 г. Комитетът за телевизия и радио е бил изкуствено разделен по политически причини. Те винаги са били обединени, в 1990 г. има политическо решение за разделяне, откъдето двете къщи тръгват поотделно. Факт е, че в повечето страни членки на Европейският съюз радиото и телевизията са една организация и за това има и административни, и икономически аргументи. Аз бих бил много предпазлив тук. Не е в момента бърза работа, но бих задал въпроса чисто приятелски какво пречи на двете къщи, ако те смятат, че има дейности, в които могат да си сътрудничат, да си сътрудничат с оглед рационализиране на разходите, ако щете. За това нито им трябва законодателно решение, нито регулаторно решение, това е въпрос на здрав икономически разум, на сметка и на добра комуникация между двете къщи, които са така или иначе двете лица на една и съща монета.
Стратегия за детето. Господин Монов, знаете ли, всяка вечер като гледам телевизия, ми се поражда едно желание. Не знам дали човек трябва да бъде член на СЕМ или това може да бъде решено по метода на саморегулацията, господин Меликов, когато прекъсват филмите или когато ги започват, излиза надпис „Филмът не се препоръчва за лица под 12 години” или под 16 години, и всяка вечер се питам: в Закона за радиото и телевизията на хиляда места се използва думата „деца”, в смисъл, става дума за деца под 12 или под 16 години. И съм се питал, като баща аз не наричам своето дете „лице”. Не може ли надписът да бъде „Филмът на се препоръчва за деца под 12 години”, за да подчертаем грижата си за децата по този начин, а не да ги наричаме „лица”. Ако едно такова скромно желание на гражданин го приемете и може по някакъв начин да бъде реализирано, аз бих бил много благодарен и бих бил още веднъж доволен за това, че участвам днес на тази среща.
Въпросът за политиката, която Съветът за електронни медии трябва да води в посоката на интелектуалната собственост, след като отворих думата за архивите, според мен това е втората голяма тема, която може да осмисли живота на Съвета за електронни медии – защитата на интелектуалната собственост и координацията на дейностите в тази сфера. Изобщо не искам в момента да навлизам в темата, защото тя е огромна и страшно тежка. Въпросът е ще се имплантира ли в Съвета за електронни медии капацитет в тази област? Защото Съветът за електронни медии в момента няма капацитет в областта на интелектуалната собственост. Ако парламентарното представителство смята, че има нужда от имплантиране на капацитет, воля му е да го направи.
И оттук следва въпросът за 90-те процента чужда музика. Господин Икономов, принуден съм да кажа още веднъж, че въпросът беше изтърван в началото. Този въпрос трябваше да бъде решен в 1998 г. и тогава нямаше да има никакъв проблем. Това един път е проблем на закона с тази запетайка, когато това е възможно, а аз не знам какво ни трябваше двадесет години да я махнем тази запетайка. Е, аз разбирам защо не сме я махнали.
Пак се връщам на лицензирането, колеги. Нямаме време и не искам да губя времето на Комисията, но някой път, ако ви е интересно, ще ви разкажа. Аз никога не съм участвал в процедура по издаване на лиценз в България, но съм участвал в процедура по издаване на лиценз в Германия и знам как се взима лиценз за радио в Германия и знам как действа регулаторният орган. Той вика кандидатите и поставя изискванията: детска програма – колко (записва в лиценза); музика немска – колко (и записва в лиценза). И, забележете, това е воля не на регулатора, това е воля на кандидата. Когато веднъж се издаде лицензът, този лиценз не подлежи на промяна. Ако той реши да си променя параметрите, ако е обещал 50% българска музика, а започне да я променя, той си губи лиценза автоматично, а не както стана в България, да се прехвърлят лицензи, да се трансформират – бях информационно радио, може ли да стана музикално? Ами може! Бях музикално, може ли да стана чалга? – Ами може! То всичко може, заради това стигнахме дотам. Това беше отказът на регулатора да регулира всъщност.
За този въпрос се закача и един друг въпрос, който с госпожа Килева и с останалите колеги от „Музикаутор” много добре го знаем – това е въпросът в крайна сметка от музиката, която се излъчва, от произведенията, които се излъчват, зависи колко пари получават нашите автори. И това е ясно на всички. Тук въпросът е за закрилата на българските автори и за доходите на българските автори. Само че, пак казвам, заради това, че регулаторът в началото на процеса изтърва, той не мислеше за българските автори тогава, той мислеше как да лицензираме радиа. Никой не мислеше за последствията. Аз затова винаги си мисля, че тази работа трябва да се мисли с дългосрочните последствия. Това може да се решава според мен, колеги, само по пътя на саморегулацията.
И нещо, което със сигурност може да стане, но в което органът пак няма право да се меси, Българската национална телевизия и Българското национално радио, които са независими обществени оператори, утре могат да вземат решение, че излъчват сто процента българска програма. Ако искат. Но за това никой не може да въздейства. Ясно е, че не могат, казвам, че теоретично имат тази възможност.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Колеги, на голяма част от въпросите беше отговорено, на някои не беше отговорено, но разбирам, все пак имаше изненадващи въпроси.
Имам един въпрос към двамата: Момчета, вие знаете ли колко е бюджетът на Съвета за електронни медии и удовлетворява ли ви това?
ИВО АТАНАСОВ: 1 млн. и 400 хил. лева са собствените приходи плюс 70 хиляди субсидия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тъй като ние ще обсъждаме отчета на Съвета за електронни медии следващата сряда и тогава ще си говорим сигурно и за това, но умишлено задавам този въпрос, защото някак си и там има дълбок недостиг на средства – това, което се случи и с радиото, и с телевизията.
Има ли други въпроси?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Един последен казуистичен въпрос към уважаемите кандидати. Хипотетично, ако Вие сте член на СЕМ и гледате съботно-неделно публицистично предаване, в което участват поканени гости от водещия – от различни неправителствени или бизнес организации, как ще коментирането представянето на водещия, че един от гостите е главен редактор на известно месечно списание, а пък другият е главен редактор на известен столичен ежедневник. И дотук – с описание на казуса. Съветът за електронни медии прие методически указания във второто полугодие на 2012 г., които искаха да разрешат този проблем – проблема с правото на зрителя и слушателя да бъде информиран и правото на потребителя да бъде защитен. Едни агресивни, бих казал, алчни рекламни и маркетингови отдели на частни и обществени електронни медии задушиха правото на зрителя и слушателя да бъде информиран. С тези методически указания не се постигна резултат, те задълбочиха кризата още повече.
Докога ще гледаме това посмешище в електронните медии? Докога водещи редактори, главни редактори, продуценти ще осъществяват собствената си автоцензура заради бездействието на регулатора по темата?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не знам как един човек ще въздейства, освен да бъде като будител.
ИВО АТАНАСОВ: Според мен господин Захариев е прав, тъй като правото на информираност на зрителя не може да стои по-ниско от съображения, че споменавайки на какво сте главен редактор, Вие или някой друг, това би било реклама на съответното издание.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Разбрахте ми въпроса.
ИВО АТАНАСОВ: Разбрах го, разбира се. Не е само този пример, който Вие давате, много са тези примери в електронните медии. Така че типът на информираност стои по-високо от търговските съображения. Подобни неща бих казал и за хода на предизборната кампания, когато някак си, макар и да не се произнася, основната дума е „пари”. Журналистите не могат да работят с журналистически форми, има платена политическа реклама, която залива зрителя, без да може журналистът да стане посредник. Така че, напълно съм съгласен с Вас.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Няма да се промени, господин Захариев, докато ние нямаме доверие, че медиите трябва да са свободни, докато не се проникнем от усещането, че медиите трябва да са свободни и че трябва да им се има доверие. Това наистина е въпрос на някаква регулация, която подценява както възможностите на самите медии да правят преценка, така и способността на зрителите да оценяват медията по това, което тя им представя или не им представя.
Изобщо в този дебел закон, който аз продължавам да смятам, че трябва да се намали, има прекалено много възможности за намеса там, където не трябва, а бяха пропуснати възможности за намеса там, където трябва. И това е един от поводите да си задаваме тези въпроси.
Конкретно както поставяте въпрос, аз мисля, че зрителите, слушателите и читателите са неглупави хора, те се ориентират много ясно. Ако една медия започне да налага пропаганда или да ги затрупва с рекламни послания, които са откровено манипулативни, хората се усещат и просто бягат. В крайна сметка ние трябва наистина да имаме малко повече доверие на медиите за това, че те могат да си направят преценката кое как да поднасят, кое е информация, кое е търговско съобщение. Те самите имат интерес да правят разграничаване между информация и търговско слово и аз мисля, че в много случаи го правят. Така че не виждам тук роля на регулатора, освен като будител, както каза господин Данаилов, или вдъхновител, който да ги насърчава в тази посока, но не да им пречи.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Думата желае член на Съвета за електронни медии – госпожа Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Аз съм член на Съвета за електронни медии от една година, съчувствам на двамата кандидати, защото само преди една година бях на вашето място, знам колко може би се притеснявате, вълнувате, а от друга страна, може би сте много нахъсани за предстоящото предизвикателство, което ви очаква в Съвета за електронни медии.
Имам един въпрос към господин Чолаков, господин Атанасов, сигурно ще ми простите, че не се обръщам и към Вас.
Господин Чолаков, Вие само преди един месец излязохте с една статия във в. „24 часа”, в която призовахте регулатора да не провежда избора за генерален директор на Националното радио, което означава да не спази закона, и да чака да се конституира ново Народно събрание.
Ако Вие бяхте вече член на Съвета за електронни медии и пред Вас предстоеше именно тази процедура, регламентирана от законодателя, щяхте ли да имате същата позиция тогава?
Благодаря Ви.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: С удоволствие ще отговоря на този въпрос. Наистина с удоволствие!
Госпожо Стоянова, а какво ще се окаже, ако аз изляза прав? Какво ще стане, ако се окаже, че процедурата наистина е била опорочена, ако наистина кандидатите са били изключени на формални основания, които не са съществували, и какво ще се окаже, ако Върховният административен съд отмени конкурса за генерален директор на радиото?
Аз съм заявил гражданската си позиция по един казус, който съм видял като чисто професионален юридически. И съм предупредил човешки и граждански, че е възможно да възникне такава ситуация. Впрочем, извинявайте, че трябва да го кажа, но в самото особено мнение на председателя на СЕМ, който той е дал в момента по избора, се съдържат мотивите, с които Върховният административен съд може да отмени решението. И тогава, извинявайте, членовете на СЕМ ще си подадат ли оставката, ако това стане? Благодаря Ви.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз много се извинявам, ако може да се намеся като член на Комисията, но дотук нито един дори от членовете на Комисията и народните представители не си е позволявал да влиза в такъв диалогов режим. И аз искам да задам въпрос: ако ние искаме нещо да доуточняваме или пък твърдим, че ни е отговорено или не на въпроса, в случая сме в момента на процедура по изслушване. Това, което се отговаря, се отговаря и си правим изводите. Така че ще помоля наистина всички, които участват в тази процедура, да се съобразят с процедурата „изслушване”, а не процедура „дебат”.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не съм забелязал дебати, но въпросът е коварен. Аз имам ред коварни въпроси, но няма да ги задам, ще ги запазя за себе си.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Всички имаме коварни въпроси, но някои имат повече интерес.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз имам, господин председател, един може би за Вас коварен въпрос, но всъщност съвсем нормален въпрос. Взимам повод от думите на господин Волен Сидеров преди един час в пленарната зала, който каза за един политик, че не е български патриот, тъй като по неговата телевизия вървели 17 порнографски програми.
Аз погледнах отчета за второто полугодие на 2012 г. на СЕМ, който вие ще гледате другата седмица, и на стр. 61 виждам, че е имало работна среща с Главна прокуратура във връзка с разпространението на порнографски канали. Очевидно това е някакъв проблем. Аз съм пълен лаик в тази сфера и като лаик не знам къде е границата на свободата на словото и откъде трябва да се спира с тези канали или трябва да се продължава.
Моят въпрос към вас е: Вашето лично мнение по отношение разпространението на порнографски канали. Благодаря.
ИВО АТАНАСОВ: Това е много стар спор. Веднъж си спомням с господин Райчевски, тогава шеф на медийната комисия, в „Дарик радио” от 10 до 12 ч. вечерта два часа спорихме. Той беше привърженик на абсолютната забрана на еротично и порнографско съдържание. Тогава слушателите го разсипаха от критики. Давам този пример, но вие сте наясно каква е реакцията на голяма част от аудиторията. Но наистина такова съдържание по принцип е забранено. Спомням си какви дефиниции правеше тук господин Михаил Неделчев на категориите „еротика” и „порнография”. Трябва да бъде в часови пояс, който принципно е недостъпен за деца – от 23 ч. вечерта до 6 ч. сутринта, като в това, което се дава в този часови пояс, не означава, че може да има порнографско съдържание.
Този въпрос става още по-актуален с телевизията по заявка. Там трябва да има някакъв праг, който да не позволява на децата да имат достъп до такова съдържание без контрол от родителите. Знаете, че достъпът в интернет практически е неконтролиран от родителите. Да, въпрос на семейно възпитание, въпрос на среда, но и въпрос на недопускане на възможността малките потребители да влизат до това съдържание.
Така че това е въпрос на регулация и на други неща, които ние не само като членове на СЕМ евентуално, но и вие като народни представители и като общество, трябва да направим.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Излъчване на порнографски програми в цифрова среда би трябвало да е абсолютно невъзможно, това не бива да си го представяме въобще по цифрови платформи. Програмите по кабелните телевизии със сигурност не могат да се излъчват преди 22 ч. и със сигурност, ако питат мен като баща и като гражданин, трябва да са кодирани и криптирани. Те са изключени през деня. Така че проблемът едва ли съществува.
Проблемът в интернет за мен в момента като професионалист е трудно решим, със средствата на Съвета за електронни медии пък абсолютно нерешим, освен ако не се пристъпи към някакви радикални промени, които можем да дискутираме в бъдеще с народното представителство.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Паунова има думата за въпрос. За въпрос, а не коментар.
ПОЛИНА ПАУНОВА: Искам да попитам и двамата кандидати как гледате на идеята да се отнемат лицензи на телевизии, когато не са заплатени авторски права за някакъв период от време. Понеже чух писмо, че „Музикаутор” подкрепя единия от вас, а те имаха такива искания. Да разкажете мнението си.
ИВО АТАНАСОВ: Отнемането на лиценз е много крайна мярка и не знам е съразмерна с нарушението на закона, което е допуснато. Струва ми се, че трябва в много краен случай да се отиде към такава мярка. Но по-добре е самата медия да си плаща авторските права и да спазва закона, вместо да се оставя да бъде санкционирана по този начин.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз мисля, че основанието за отнемане на лиценз при неплащане на авторски права би следвало да е едно от ключовите основания за отнемане на лиценз изобщо. Защото в крайна сметка медията консумира авторски права и това, което продава на своята аудитория, са авторски права. Ти не можеш да крадеш правата, които продаваш и от които излъчваш приходи. Разбира се, тук въпросът за съразмерността е ключово важен и на мен ми се струва, че този въпрос не би следвало да се решава с методите на административния регулатор СЕМ, СЕМ като административен регулатор би следвало да прилага такава крайна мярка, може би след влезли в сила хикс броя съдебни решения. Но вън от всякакво съмнение е, че защитата на авторски права, пак да подчертаем, е ключов приоритет на Съвета за електронни медии и ключова компетентност, която той много спешно трябва да си изгражда, защото ще му трябва през следващите години.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други въпроси? Ако няма, уважаеми колеги, трябва да пристъпим към гласуване на следното становище:
„На основание чл. 25 и чл. 26 от Закона за радиото и телевизията и на т. 8 от Раздел ІІІ от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи и изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, обнародвано в „Държавен вестник” бр. 57 от 29.06.2013 г., в сила от същата дата Комисията по културата и медиите на Четиридесет и второто Народно събрание внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание на кандидатите за член на Съвета за електронни медии от квотата на парламента на Иво Първанов Атанасов и Радомир Петров Чолаков.”
Искам само да добавя две думи. Това, което двамата кандидати споделиха с нас в отговор на въпросите, които им бяха зададени, ми дават основание да предложа това гласуване и те да бъдат, така да се каже, допуснати до парламентарната зала за избора на нов член на Съвета за електронни медии.
Днес сме 11 човека в Комисията, но тъй като някои колеги излязоха от залата поради други ангажименти, те са заявили становище „за” двете кандидатури. Аз предлагам на колегите, които са тук, да гласуваме.
Има ли въпроси? Ако не, моля членовете на Комисията по културата и медиите да гласуват.
За – 11, против и въздържали се – няма.
И още един документ, преди да закрия заседанието. Това е документ, който ще бъде решението на Народното събрание:
„Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Съвета за електронни медии

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Избира Иво Първанов Атанасов за член на Съвета за електронни медии.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание на … 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
И сега:
„Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Съвета за електронни медии

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Избира Радомир Петров Чолаков за член на Съвета за електронни медии.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание на … 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Това – като информация какво ще внесем.
Колеги, благодаря ви за вниманието! Стискам палци на двамата! Жалко, че не сте за избор за попълване на две бройки.

(Закрито в 14,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. Стефан Данаилов