1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 19 ноември 2012 г.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 29 май 2013 г.
3. Разни.

---

На 17 юли 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 19 ноември 2012 г.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 29 май 2013 г.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на нашата комисия.
Предлагам да гласуваме дневния ред, така както е предложен, ако сте съгласни с него.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 9, противи и въздържали се – няма.
Приема се.
В нашето заседание участват ръководството и част от членовете на Съвета за електронни медии, господин Лозанов.
Уважаеми дами и господа, дневният ред, който чухте за днешното заседание, съгласно Закона за радиото и телевизията включва два отчета, обхващащи дейността на Съвета за електронни медии за периодите, както казах, първият отчет е за първата половина на 2012 г. и вторият отчет е всъщност втората половина на 2012 г.
Отчетите са внесени от Съвета за електронни медии съответно на 19 ноември 2012 г. и на 29 май 2013 г. За съжаление изпратеният отчет до председател Цецка Цачева за първото полугодие за 2012 г. така и не влезе в зала, затова сега се налага да гледаме два отчета едновременно.
Предлагам ви два варианта. След като чуем отчета за периода от първата половина на 2012 г. от председателя на Съвета за електронни медии господин Лозанов, можем да зададем въпроси, ако има такива, и след отговорите да преминем към представяне на отчета за втория период. Това е единият вариант.
Вторият вариант е да изменим тази процедура, която предложих. Предполагам, че всички сте намерили време да прочетете приложения ни отчет, така че да зададем въпросите към господин Лозанов и по двата отчета едновременно.
Въпросът е към депутатите – какво предлагате: дали да караме по раздел първи и втори или да изслушаме отчета на господин Лозанов по двата отчета и след това да задаваме въпроси и по първия, и по втория? Как смятате, че е по-разумно. Без значение! Добре.
Колеги от Съвета за електронни медии, на вас как ви е по-удобно.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Тъй като първият отчет един път е минавал през една вече останала в историята комисия, а вторият не е минавал, сега за пръв път ще се гледа, аз, ако това няма да ви затрудни, ви предлагам общо да се изкажа и за двата. Така изказването ще е за цялата 2012 г. Още повече, че това са доста формални граници. Това са процеси, които се развиват в регулацията през цялата година.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, да приемем да коментираме цялата отчетна година за работата на Съвета за електронни медии.
Господин Лозанов, имате думата.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря. Тъй като ние сме представили отчетите в писмен вид, а и те сами по себе си – такова е нашето разбиране – са статистически, а не идеологически. В смисъл, ние не защитаваме през тях тези позиции и разбирания, а даваме само данни, за да може да има максимално обективна представа за това какво Съветът за електронни медии е извършил.
Аз не мисля толкова да ви чета отново тези данни, макар че мога да се позова на няколко цифри, които ми се струват важни и които представят нашата дейност в отделните й направления. Иска ми се обаче по-скоро да ви запозная с някои по-основно и публично видими дейности и актове на Съвета, които са станали част и от обществения дебат и които дават физиономията на регулацията за 2012 г.
Преди това обаче бих искал специално да поздравя новия колега, който днес избрахте. Жалко, че не е тук.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Пропуснахме да го поканим.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да щеше да е добре да е на тази среща в това негово ново качество, макар че аз го познавам добре и се радвам, че един човек, който дълго време е участвал в регулацията – и в институционално качество, а много пъти сме се срещали и на различни граждански форуми и по-теоретични поводи, се връща на тази сцена. Това е едно от емблематичните лица на медийната регулация. Макар че ние сме имали много поводи да спорим с него, така е вървял спорът – културно и, надявам се, продуктивно за регулацията.
Днес сутринта изслушах дебата, който предшестваше избора на нов член на Съвета за електронни медии, и в този смисъл съм в известна степен подготвен за това в каква посока и в какъв дух би могъл да протече нашият разговор сега. Няма да скрия, че бях изненадан малко от оценките, които се дадоха на Съвета за електронни медии. Разбира се, право на негативни оценки за дейността на публични институции има всеки, особено уважаемите членове на парламента. Бях изненадан обаче, че те са свързани главно с това, че Съветът за електронни медии не се е намесвал достатъчно в съдържанието на електронните медии и затова те са на това дередже. Ще си позволя, тъй като с Комисията се срещаме за пръв път, може да се наложи и още да се срещаме, да е живот и здраве, в този състав да кажа само, че от гледна точка на Закона за радиото и телевизията, така както е приет, намесата в съдържанието се нарича цензура. И всякакви опити да се каже: това няма значение, дайте да гоним по същество, въпросът е сега ние в медиите така да направим нещата, че да ни харесват, напомнят едни стари времена. И аз самият в никакъв случай не бих приел и не бих се съгласил по този начин да упражнявам регулацията.
Така че ако Народното събрание в този му състав вижда регулацията в тази посока, ще трябва да намери начин да подмени състава, поне в мое лице, на Съвета за електронни медии. Аз не си представям, че регулацията може да бъде намеса в съдържанието на медиите, да им се казва кое е правилно, как трябва да показват реалността, до степен дори да им диктуваме кои гости да си поканят и кои да не си поканят – чух и такива предложения днес. Всичко това ми напомня едно време, в което може да има министерство на информацията, може да има отдел в централен комитет и т.н. Не мисля, че този дебат има отношение към съвременната регулация.
Казвам това със съзнанието, че така по-лесно ще проведем диалога, отколкото ако просто оставя това, което днес чух, в зоната на недомлъвките. Аз съм много отдавна в регулацията, всяко мнозинство най-напред има подобни апетити, но мисля, че тук има парламентаристи с голям опит и мъдрост. Срещу мен стои господин Данаилов, с когото сме работили даже и в регулацията, и ми се струва, че този опит и мъдрост ще помогнат да осъществим една съвременна регулация на медиите, която е свързана с ненамеса в съдържанието, която е свързана преди всичко със защитата на техните свободи. Съветът за електронни медии може да е получил негативна оценка и да получава, но аз мисля, че Съветът за електронни медии в едно – трябва да се признае това негово качество, надявам се, през него не е текла никаква форма на натиск върху медиите. Предишни години често се е използвал този орган за форма на натиск върху медиите. Мисля, че публичният дебат и самите медии дават много доказателства за това, което казвам.
Освен това искам да ви кажа нещо, от което аз бях много смутен. Един член на парламента, когото не виждам тук в момента, фактически от парламентарната трибуна лобира за един от кандидатите в избора за конкурс за генерален директор на Българската национална телевизия, който предстои. Той лобира по деликатен начин, каза, че настоящото ръководство в телевизията се справя зле, не са й добри резултатите, икономическите – не знам на какво стъпваха тези негови данни и т.н., за разлика от радиото, което се е справяло много добре. А е известно, че в момента кандидатстват и настоящият директор на Българската национална телевизия и предишният директор на Българското национално радио. Струва ми се, че да се лобира в конкурс, който осъществява независим регулатор, от парламентарната трибуна, е неприемливо. Жалко, че Петьо Курумбашев го няма тук, за да мога лично да му кажа това.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Той не е член на тази комисия. И искам да те репликирам. Крайните становища, които чухме днес, не са от членове на Комисията по културата и медиите. В този смисъл имаш да чуеш много неща, като дойдеш да отчиташ работата си в залата, така че не се учудвай. Но аз мисля, че опасността не е в тази посока, която теб те тревожи. Това са все още емоционални моменти от неудовлетворени наистина от някои програми, но хората не са запознати със закона и какви са целите и функциите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз съм свикнал да се доверявам на този твой толкова популярен в България глас. Щом казваш, така да е.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Наистина, колеги, днес малко се прекали и може би трябваше по-рано да се намеря и да прекратим темата, която не се отнася до повода за днешното заседание при избора на нов член на СЕМ, а нещата отидоха в тълкуване и разговори въобще за Националната телевизия и въобще за телевизията в България.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз чух от трибуната на парламента, че трябва да свърши ерата на Гого Папийонката и се чудех дали да не си махна папийонката днес и да дойда без папийонка да представи този отчет.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявай, че отварям темата. Ти чу „Гого Папийонката”, ами аз като чувам всеки ден, че съм боклук, какво трябва да направя?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Парламентарната трибуна е едно, улицата е друго.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбирам те, но мисля, че по-хладнокръвно трябва да се възприема това.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не, не, нищо. Просто ми беше странно. Аз съм в регулацията от създаването, вярно, с прекъсване, но сега карам първи мандат, тъй като стана ясно, че законът често се сменя, но досега такива неща в парламента не бях чувал. В някакъв смисъл ми беше интересно, разбира се.
Да вървим към отчета. Да кажа някои неща, които са важни и част от които ще бъдат реплика и към моя приятел и член вече на Комисията Христо Монов, който казва, че нищо не сме свършили за децата.
ХРИСТО МОНОВ: Не съм член на тази комисия, само съм председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Искам да кажа някои неща, за да мога да покажа, надявам се, че не е съвсем нищо пък да не сме направили за децата. Както и да е.
Започвам с това, че през тази година вървеше един важен дебат, иницииран от Съвета, за тъй нареченото разпространение на програми за възрастни, по-просто казано, порноканалите. Аз няма да навлизам въобще в това, което представям надълго и нашироко, само ще кажа, че това е един проблем, който е хронифициран, той стои отворен откакто има свободно медийно разпространение на програми от чужбина, той е в противоречие с Наказателния кодекс, не е в пряко противоречие със Закона за радиото и телевизията. Въпросът остава неразрешен. Страшно много сигнали сме имали през годината по този въпрос, затова потърсихме среща с прокуратурата, за да търсим някаква форма, под която да се реши. В последна сметка – и това мога да докладвам – разпространителите на кабелни програми, чрез които основно тези програми стигат до зрителите, приеха едно саморегулаторно становище, в което поеха ангажимента да ограничават достъпа, да кодират тези програми. И се надяваме, че от следващия месец-два това ще стане съвсем видимо. Тоест няма да има риск деца да попаднат на порноканали, без родителска намеса и без знанието на родителите. Пък се надяваме, че родителите имат отговорност, която ние така или иначе не можем да компенсираме. Достъпът ще се ограничи, така че да е винаги кодиран.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Много се извинявам, че Ви прекъсвам, кой ще контролира това нещо?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: В споразумението, което БАКО предлагат, това се кодира още на ниво карта или чип при предоставянето на услугата.
МИЛЕНА АТАНАСОВА: И ако бъде установено нарушение, какво се случва?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За да последва нещо, ако бъде установено нарушение, някъде трябва да влязат разпоредби, които да са санкциониращи по отношение на такива нарушения. Сега засега такива разпоредби няма и ние се опитваме да компенсираме този нормативен дефицит чрез саморегулация. Има един член само в границите на Наказателния кодекс, който забранява разпространението на порнография.
МИЛЕНА АТАНАСОВА: Явно със саморегулация не става.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, нека после да задаваме въпросите си, защото така много ще се разводни работата.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, само да кажа, че ми се струва, че ако нещо не става със саморегулация, а става с регулацията, трябва да имаме основа, на която да извършим тази регулация и това е във вашите ръце.
Точно и във връзка с това искам да кажа, че следващата важна тема, която беше във връзка с президентските избори в 2011 г., но докладът практически беше обсъждан и беше предмет на наши предложения в 2012 г. за промяна на Изборния кодекс по отношение на регламентацията на кампаниите. Това е обсъждано много пъти, много е важно, сега в съседната зала текат разговори точно по тази тема. Нашите предложения бяха изготвени заедно с ОССЕ, работихме съвместно, имахме голям мониторинг, на базата на който ги направихме, и те са свързани главно с това да се гарантира неплатено съдържание, тоест същинска журналистика, защото платена журналистика няма, както и да се разграничава ясно платеното от неплатеното съдържание по време на кампанията. Това не е никак трудно да се постигне инструментално, в смисъл, да се въведат текстове, и аз много се надявам, че следващият Изборен кодекс тази мантра, която повтаряме през годините в една или друга форма, най-после ще реши този въпрос. Защото за всеки наблюдател, особено от страни от Европейският съюз, е абсолютно смайващо, че нашите кампании почти изцяло са платени. Друг въпрос е, че в последната имаше кампания извън кампанията.
Във връзка с децата например – отново се обръщам към Христо Монов – имаше много сигнали. Ще чета теми, които са свързани преди всичко със сигнали към Съвета за електронни медии, ще ви кажа после каква е бройката на сигналите. Имаше много сигнали и скандал около случая Наталия Кобилкина. Обсъждахме на два пъти – един път в Шоуто на Слави, един път в предаване на Мартин Кабровски. Казвам това не толкова заради конкретния казус, колкото за да проличи известен принцип в регулацията. В предаването на Слави, което е вечерно шоу, разбира се, насочено не към детска аудитория и е след 23 часá,приехме, че независимо от темите, които повдига, и известната пикантност на начина, по който ги излага, това не подлежи на санкция.
За сметка на това в предаването на Карбовски, тъй като беше посред бял ден, това доведе до санкция на Съвета.
В тази посока нееднократно сме санкционирали и свързани със сексуално неприлични теми в Нова телевизия, в „На кафе”, във филми. Въобще за 2012 г. Съветът има 14 актове за нарушаване на разпоредбите, свързани със защитата на физическото, психическото и моралното здраве на децата. Само да ви кажа, че тук санкцията, глобата е повишена многократно, в повечето случаи минималната е 3000 лева, тук минималната е 15 хиляди лева. И в този смисъл се надяваме, че това има по-голяма ефективност.
Важно наблюдение и съответни писма и санкции имаше във връзка с опитите на Съвета от много отдавна да ограничи присъствието на врачки и магове в телевизиите. Това не е лесно, тъй като няма пряка разпоредба в Закона за радиото и телевизията, която не допуска такъв тип послания и такъв тип източници на посланията да присъстват в програмите. Така че това се извършва на базата по-скоро на странични основания – да се ограничава евентуално рискът от това те да дават форми на лечение или да отказват от лечение различни зрители, които се обаждат и т.н., но санкцията върви главно през това, че те фактически извършват реклама на своята дейност, предоставят телефони, на които после зрителите да се обаждат и по този начин да реализират печалба. Така че това е посоката, по която сме се опитвали да санкционираме тази част от медийното съдържание.
Много важна тема е темата с авторските права. Да кажа с две думи, върви много трудно, колегите, които са от години в тази комисия, знаят, много трудно върви разговорът между доставчиците на медийно съдържание и носителите на правата. Кризата ги увеличава все повече, те имат взаимни претенции и взаимни обвинения. Съветът за електронни медии, както винаги, се опитва да бъде посредник, стига до споразумения, а не малко, особено напоследък, се налага и да санкционираме доставчици, които използват интелектуална собственост без уредени права.
Вярно е, че вървят преговори, вярно е, че обикновено за това преговорите да не дадат резултат, са виновни и двете страни, но законодателят е предвидил санкция естествено само за операторите за доставчиците на медийно съдържание. Ние имаме не малко предупредителни писма. Разбира се, стремим се да дадем достатъчно време и шанс те да се споразумеят и ако не се споразумеят, чак тогава минаваме към санкционираща дейност. Може да говорите с различни агенции, носители на права, които отчитат разлики в развитието на проблема и напоследък, поне писмата, които ние получаваме, са за това, че в много голяма степен започва да се стабилизира този процес.
Много важна тема на 2012 г., в нея имаше специално участие като инициатор частично господин Захариев, който стои тук, е свързана с възможността в границите особено на новините и политическите предавания да се споменават марки и въобще принадлежност на участниците или пък ако става дума за дарения, да става ясно кой е направил това дарение, и да не се смята за скрита реклама. Това е също стара тема.
Тази тема, както и всички други по-важни теми ние се опитваме да решаваме в диалог с граждански организации и преди всичко с професионални организации. В резултат на този диалог създадохме едни методически указания за начина, по който трябва да се прилага законът по отношение на скритата реклама и продуктовото позициониране. В това отношение мисля, че намерихме един баланс хем да може да се информира аудиторията, защото е абсурдно да каниш човек от една фирма и да не кажеш коя е фирмата, като често в зависимост от това коя е фирмата, ще укаже много повече на аудиторията защо този човек говори едно или друго нещо. Дори имаше случаи, когато медиите избягваха да споменават и в негативен контекст фирми, да не би чисто формално да се приеме, че споменаването е реклама. Така че тези методически указания решиха този въпрос.
Съветът за електронни медии по различни казуси във връзка със сигнали, както всички тези случаи, за които говоря, когато има сигнали, но и без сигнали прави традиционен мониторинг на обществените медии във връзка със спазването на плурализма. Съжалявам, че ще се върна, макар и много отдалеч, към дебата сутринта, Българската национална телевизия и Българското национално радио няма досега наш мониторинг, в който да са показали неплуралистично представяне на социалната среда, в която живеем, и на различните теми в нея. Ние сме правили по всички важни събития, които се случват – дали ще е атентатът, дали ще е земетресението и т.н., всички важни теми,мониторинг за това доколко балансирано различните гледни точки и събитието се представят в дебата. И досега нашият мониторинг не е намерил отклонения.
Това впечатление се потвърждава от общо взето високата професионална репутация, която двете обществени медии имат в момента в България, а пък и от гледна точка на външни наблюдатели. Да, свободата на словото пада от 2007 г. насам по десет стъпала, само една година не пада, в 2011 г., но мисля, че е защото тогава „Репортери без граница” не мерят. Иначе парадоксално, откакто сме влезли в Европейският съюз, падаме с по десет. Но причината – днес мисля, че и господин Атанасов каза това – не се разнася равномерно върху всички медии. Има части от публичността, особено от пресата, особено от някои типове преса, в които са по-сериозни основанията за тези ниски показатели, а има части от медиите, които са най-малко засегнати от тази криза. И аз казвам абсолютно убедено и експертно и на базата на всички контакти, които съм имал с външни наблюдатели, че Българската национална телевизия и Българското национално радио в момента се приемат като медии извън медийната криза, която иначе е характерна за България. Във връзка тъкмо с това, че изпълняват обществената си функция. Преди всичко говоря за новините и публицистиката, в другите развлекателни форми може да има спорове. Но тук няма и това за мен е добра атестация. Частично това е добра атестация и за нас в Съвета за електронни медии, защото това са най-регулираните медии. Означава, че регулацията сама по себе си е защита на свободата на словото, а не е ограничение.
Голяма тема е европейското първенство по футбол, олимпиадата, по какъв начин влизат в медиите, възможността да се ползват свободно кадри, възможността ангажиментите на обществената медия, доколко това продължава да е част от обществената мисия да представя спортни събития, на кои спортни събития. В това отношение има сериозна работа и Съветът се е опитвал, разбира се, да отговори на интереса на аудиторията. Ние продължаваме европейски, не толкова американски, на разбирането за обществена медия, защото американското разбиране е по-скоро формати, които са комерсиални, иначе не биха съществували, а европейското разбиране е формати, включително и които са свързани с много голям интерес на аудитория. Затова спортът продължава да бъде част от мисията на обществените медии и да бъде задача на обществената медия, на телевизията особено, да показва тези събития.
Тук виждам, че има отчитане на казуси, свързани с Бареков. Единият, който е довел до наказателно постановление, беше за разпалване на вражда между социалните групи. Тогава той имаше оскърбителни изказвания за селяните. А другият, който беше свързан с разкъсване на вестник в ефира, Съветът за електронни медии не откри пряка разпоредба, която да води до санкция. Така че написахме, разбира се, до ръководството на медията писмо, което да е осъдително по отношение на този акт, но не доведе до наказателно постановление.
На всички протести се прави мониторинг. Ето тук видяхме екопротестите, зимните протести и сега и на тези. Протестите сега, тъй като още продължават, още нямат финален доклад за този мониторинг. Зимните протести обаче имаха финален доклад и зимните протести бяха плуралистично отразени от медиите, за разлика от екопротестите, в които имаше дефицит на отразяване според нашите наблюдения.
Нивото на звука на рекламите. Знаете, че накрая се приеха едни разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които бяха предизвикани от Съвета за електронни медии, ние много дълго водим този дебат, но заедно с това и по пътя на саморегулацията, АБРО, организацията на производителите на съдържание, поеха ангажименти да решат този проблем и в момента е финалната фаза на това разрешаване на този проблем, свързано с въвеждане на софтуери, които самостоятелно да гарантират, че няма да има това разминаване в нивата на звука. Това беше дълъг процес, минал през сложна експертиза, тъй като се оказва, че не е много лесно да запишеш в какъвто и да е нормативен документ тези технологични показатели и кои точно да запишеш.
Много голяма тема също на Съвета за електронни медии, свързана и с европейския мониторинг върху дейността на самия Съвет за електронни медии, ние също сме подложени на мониторинг и той мониторира средата и същевременно мониторира дали ние сме предприели необходимите действия във връзка с откритите от тях нарушения. Има един проблем, който те поставят и който е свързан с това, че в България е твърде свободно разбирането за спонсорски заставки и доста приличат на реклами. Даже често пъти са просто части от реклами. И тук Съветът през различни форми, главно на диалог с операторите, се опитва да реши този въпрос.
Съветът за електронни медии през 2012 г. според поправки в Закона за радиото и телевизията направи цялостна промяна и приравняване на всички лицензи, които са издавани през годините. В едната си част това е формална процедура, просто редица изостанали във времето нормативно недоуредени проблеми така се решиха. Но така се реши най-големият проблем, което за мен е особена гордост, от гледна точка на легализацията на средата. Вие знаете, че в България има много радиовериги, които са възникнали на базата на конкурси за местни или регионални програми, но после, заради икономическата ситуация главно, те всички разпространяват една и съща програма. Така нямаше документална видимост на това, че фактически тези местни или регионални програми са някакви свързани паранационални програми. Различните дружества, така както са успели да вземат честоти на различни места за местни и регионални програми, накрая разпространяват на тях една и съща програма. Направихме такава форма на лицензиите, че сега вече, независимо че няма понятие „верига” в закона, на нивото на лицензията тези вериги да се легализират и да се превърнат в една лицензия с много анекси за различните места, на които програмата се разпространява. Това беше също много години отлаган проблем, който успяхме да решим.
И сега искам да ви кажа само едно нещо за пари. Съветът за електронни медии само на пръв поглед е на бюджетна издръжка, нека това да е ясно. Съветът за електронни медии се издържа от такси, които производителите на съдържание плащат, за да бъдат мониторирани и за да може средата да бъде подложена на регулация, тъй наречените лицензионни и други такси.
За миналата година от такси и глоби Съветът за електронни медии е внесъл в бюджета 1 млн. 418 хил. лева, а разходите му са 1 млн. 221 хиляди. Това е за 2012 г. Аз не знам дали думата самоиздръжка тук е уместна, но тъй или иначе не тежи на държавния бюджет, независимо че взима парите оттам. А както в другите европейски държави фактически той се издържа от производителите на съдържание в медийната среда.
Няма да навлизам в повече детайли, пред мен са отчетите, всичко, което бихте искали да коментирам, и всички въпроси, на които бихте искали да отговоря, са тук.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Колеги, вече навлизаме в диалог. Заповядайте да зададете въпросите, които имате към господин Лозанов.
Само не разбрах: вашият бюджет от държавата колко е?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ние сме внесли в държавния бюджет 1 млн. 418 хиляди, а сме получили от държавата 1 млн. 221 хиляди лева. Исках да кажа, че като теглим чертата, повече сме внесли, отколкото сме получили.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, колеги.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Първо, благодаря на господин Лозанов и представителите на Съвета за електронни медии за докладите, за доста ясния формат и много подреденото съдържание, което дава възможност и за по-добра оценка.
Аз всъщност имаме малко по-недетайлни въпроси.
Първият ми въпрос е има ли някаква формализация на експертните оценки, от които се нуждаете в различни ситуации на мониторинга? И в тази връзка да придобием някаква идея относно сезиране, самосезиране по повод и на наказанията и нещата, които вие сте разглеждали.
За втория въпрос бях предизвикана по-скоро от оценката на медийната среда. Разбира се, че може да имаме различни позиции. Тук ще отворя само една скоба – за мен по никакъв начин не може да бъде нормално на 18-ата минута в централна новинарска емисия на обществена медия да се появи министър-председателят с информация за бюджета на държавата, едва на 18-ата минута, след серия неща от типа на милинки и прочие. Това за мен е крайно ненормално, няма нищо общо с европейски и каквито и да било тенденции и също така със стандарти на правене на новини, поне както се описват и ги гледаме. В този смисъл не мога да се съглася. Напоследък не съм много впечатлена от спазването на стандартите, особено в обществените медии най-вече.
По повод на оценката на медийната среда и на свободата на словото в България. За мен е много важно да чуем вашата позиция какво всъщност според вас създава този проблем, че България пропада постоянно в този мониторинг и в тези оценки. Не мога да го приема просто като парадокс, че всяка година ние падаме с десет пункта – това е едната страна на въпроса, по която бихме могли много да се забавляваме, като говорим. Но за мен проблемът е съществен. Още дълбоко се проявява той, когато видим някои от мониторингите и индексите, които бяха приложени в България, извън тези на „Трансперънси”, които показват, че всъщност голяма част от позитивната оценка, която ние придобиваме, се дължи именно на факта, че ние имаме закони, нормативни уредби, етични правилници, Съветът за електронни медии функционира в някаква демократична регулация. Това наличие прави изобщо прилична оценката ни. На практика ако това го няма, ние бихме потънали под държави, чиито имена не искам да споменавам. Което означава, че чистата свобода на медиите и правата на гражданите, които трябва да бъдат информирани, на практика в България са в пъти може би по-нарушени, отколкото в серия най-демократични държави, които нямат такова законодателство.
Така че за мен е от изключително значение вашата позиция и вашето виждане, тъй като смятам, че тук всички хора, които сме пристрастни към свободата на медиите и една нормална демократична медийна среда, смятаме, че спешно трябва да се вземат мерки. Спешно!
По повод на приравняването на лицензиите – и с това свършвам въпросите си, предполагам, че голяма част от другите, които няма да изрека, ще бъдат зададени от другите колеги. До каква степен при лицензирането, промените на лицензиите, имате достатъчно ясен отчет в тази посока, но до каква степен се спазват и въобще съществуват ли достатъчно ясни изисквания за различни обеми? Например, българско производство продукция. Моето впечатление е, че през точно тези промени на лицензиите най-вече се губи дирята на основната структура на програмата, с която въобще се взима лиценз. Но може би не съм права. Питам как това нещо се контролира.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, пропуснах да ви кажа. Първият доклад е минал през предишната Комисия по култура, не е обсъждан в пленарната зала. Това имаше предвид и господин Лозанов.
Господин Лозанов, аз предлагам да отговориш на тези въпроси, защото те са доста сериозни, а след ще продължим с въпросите на други колеги, ако има такива.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, благодаря. Защото иначе и аз ще се затрудня, ако трябва да отговаря наведнъж на всички въпроси.
За експертните оценки. Ние имаме сравнително голямо експертно тяло, което тази година стана част от държавната администрация. Съжалявам, че не го казах при отчета, то е доста важно. Имаше административна реформа, включително частично беше съкратен съставът и беше голяма офанзива в това отношение. Там вече има много сериозни критерии, включително за преназначаването на хората – минаха през атестации, за да могат да осъществяват мониторинг и анализ на базата на мониторинг. На тях разчитаме като експертен потенциал. Разбира се, по важни теми търсим и външна експертна оценка, търсим публичен експертен дебат, създаваме различни форуми. През миналата година създадохме един голям форум за цифровизицията и всичко, до което тя ще доведе. Защото ние продължаваме да си говорим някак си като че ли в аналоговата ера, а тя би трябвало да свърши на 1 септември (не знам дали ще стане така), но така или иначе, все някога ще свърши и ние трябва да се подготвим за това.
Освен това направихме конференция за хора в неравностойно положение и хора с психически проблеми за начина, по който присъстват в медиите – господин Монов беше на тази конференция. Направихме за лекарствените средства и начина, по който се рекламират. Това е много деликатна сфера. Това са все зони, в които ние не се чувстваме с достатъчна собствена експертиза и там вече търсим външни експерти. Но общо взето това са колеги от Факултета по журналистика, колеги, доши от самите медии и специализирали се в тази сфера. Ако питате за хората, на които възлагаме да правят мониторинг и на чиито оценки се доверяваме.
Разбира се, преди всеки по-голям мониторинг правим методика. Тази методика се изработва от хората и главно от ръководството на тази дирекция с участие на самите членове. Естествено там може да има много дебати.
Големият въпрос за свободата на словото в България и защо пада. За да отговоря на този въпрос, трябва да кажем какво наричаме свобода на словото, да инструментализираме малко това понятие. Аз ще дам един отговор, не знам дали е приет, но аз наричам свобода на словото редакционната независимост. Тоест този, който се е подписал под текста или под материала, той да е неговият автор и той да е според неговата воля. Това ни куца. По тази причина падаме все по-надолу и по-надолу. Много чужди воли в крайна сметка се отразяват на текста, а този, който го е подписал, е само един елемент от една система, която произвежда съдържание.
И понеже тези класации се правят основно на анонимни анкети, практически това е нашият собствен вопъл – на хората, които работят в медиите и които казват: фактически аз не мога редакционно независимо сам да кажа това, което мисля, това, което искам.
Работата на Съвета за електронни медии, поне аз винаги съм виждал така регулацията (може да изглежда малко мекушаво) е била винаги да съхранява възможността на хората в медиите сами да са автори на това, което правят. Ние може да имаме всякакви претенции към медиите, но медията започва от това – от възможността да е самостоятелна. И вие, когато сте избрани в парламента, не сте избрани да правите медийна политика, нямате това право. Нито регулацията може да наложи това. Това е сфера, която идва по пътя на редакционната независимост, така се произвежда съдържанието. Не знам дали не казвам нещо, което не ви звучи приятно, но аз намирам, че това е хубаво. Има ясни области, в които тези, които са избрани, трябва да правят политиките, в сферата на медиите основното е независимостта.
Разбира се, най-тежката зависимост е зависимостта от собствениците. Тя най-тежко се преживява от колегите. И аз много пъти поставям въпроса за това, че е добре, когато се промени законът, първо, той да обхване цялата среда, защото това парцелиране на регулацията до голяма степен я обезсмисля. Ако в единия край има достатъчна строгост и взети мерки, а в другия е прекалено либерално, а съдържанието е едно и също, то тогава това вътрешно компрометира всяка една регулация. Затова е време да се мисли за закон за медийната среда въобще. И в този закон е време да се мисли за независимост на медиите, включително и от собствениците. Това не е невъзможно като технология. Аз съм си позволявал много пъти да казвам, че най-просташката поговорка е тази: „Който плаща, той поръчва музиката”. В медиите няма такова нещо, в медиите не бива да е така, защото информацията е стока, но и човешко право, записано в Конституцията. Две неща се осъществяват едновременно – правиш бизнес и продаваш, но едновременно и задоволяваш човешко право.
Това е голям и дълъг дебат. Има много възможности нещата да се оправят през законодателна намеса.
Днес слушах Мартин Захариев каза, че миналото правителство не е направило нищо – самата истина – с изключение на едно: както във всеки нов мандат, започнахме да правим нов закон. Господин Захариев беше в групата, тази група работи, работи и накрая стигна донякъде, излязоха тежки противоречия между самите участници в групата, ако тя е достатъчно поливалентно конструирана, които се изпокарват и се разотидохме. Така завърши опитът преди три години да предложим текст за един закон, а струва ми се, че тогава стигнахме до не малко позиции, някои от тях консенсусни, които и днес са валидни.
Така че, ако имате перспективата, а пък и шанса, защото това ще е голям шанс, да направите един нов закон, защото този закон е все един и същи, нищо че е кърпен сто пъти, аз го наричам родопско одеяло. Това е старият закон, който е изцяло продукт на тази аналогова ера, изцяло е с всичките грешки, с едно начално разбиране за Съвета, когато беше и проф. Данаилов, когато беше мислен по-скоро като художествен съвет. Цялата му професионализация и всичко това дойде после и извън реалните законови рамки, в които беше измислен.
Така че, ако сега се направи един закон за цифровата среда, това ще е много голяма привилегия за България да има един съвременен закон. Тъй като действително ние на базата и на това законодателство общо взето крепим, не сме Унгария, обратното, смея да твърдя, че и на базата на либерализма на регулацията помагаме на свободата на словото и на мястото ни в класациите, а не ги сваляме.
За това къде трябва да е министър-председателят в новините, сигурно звучи малко като куриоз това, че е на 18-ата минута, но аз пак казвам, най-важна е редакционната независимост. Тоест въпросът е кой ти е казал къде да е министър-председателят?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Най-важното е правото на хората да бъдат информирани, нали така? Преди редакционната независимост все пак.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Точно така. Но редакционната независимост е механизмът, по който се реализира това право.
Едно нещо искам да кажа. Един е въпросът къде е министър-председателят в новините, а вторият въпрос е кой е казал и кой трябва да каже къде да е. Аз говоря за втория въпрос. Иначе в конкретния случай сигурно е лошо, че е на 18-ата минута, но искам да кажа, че в момента в Българската национална телевизия и в Българското национално радио никой освен хората, които си правят новините, не им казва къде да сложат министър-председателя.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявам се, че се намесвам, но това е проблемът включително и на образованието, защото преподавам и във Факултета по журналистика. Когато нашите студенти дори не знаят, че „президент” се пише с главно „п”, независимо как се казва този президент, и когато нашите студенти още когато се учат, не знаят какво означава подредба на новини в една нормална, демократична, правова държава със свободни медии, няма как да го научат и да го прилагат дори в най-свободните медии.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това значи, че ние с теб не сме си свършили добре работата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да, в някакъв смисъл.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Лицензиите действително са се променили страшно много от параметрите, с които са спечелени навремето конкурсите. Затова те се бяха превърнали в едни хартии, които не отговаряха на никаква реалност.
Имаше две възможности. Или законодателят да накара производителите на съдържание да си приведат съдържанието към лицензиите, или да се приведат лицензиите към начина, по който се произвежда съдържанието. Но за десет години, откакто са издадени лицензиите, навремето издадени от НСРТ, толкова много се промени средата, че тези показатели, които тогава сме писали, бяха загубили всякаква актуалност и трябваше да се напишат нови показатели. Вярно е, че те смаляват собствената продукция, в този смисъл и българската. По-ограничени стават възможностите. Вие виждате, че и медийният пазар много се свива. Всичко това е резултат на кризата. Съдържанието е скъпо производство. Разбира се, ние максимално гледаме да отстоим, особено обществено значимите сектори в съдържанието да продължават да се произвеждат.
Освен това, българското съдържание пряко не е защитено, защитено е като част от европейското. Ние всяка година докладваме, вярно, те са задължени всяка година да впишат европейската продукция, в границите на европейската продукция отчитаме и българската, но повече като статистически показател, а не като пряк ангажимент.
Това също е бил голям дебат. Има две страни – по-скоро е във ваши ръце да се реши този дебат. Но има доста консервативни европейски практики в това отношение, които настояват на европейската продукция.
Това е. Съжалявам, че не мога да дам някакви много оптимистични отговори.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Господин Лозанов, аз може би ще върна малко назад този разговор – към това, за което си говорихте и с Таня Буруджиева от гледна точка и на обществените функции на медиите, и на това до каква степен подлежат на регулация от вас обществените медии. В смисъл, вие предпоставяте независимостта на медиите, което според мен по досегашното схващане, поне доколкото аз съм успял да го осъзная, е правилното. Тоест ние досега навсякъде – и в законодателството, и в това, което е заложено на Съвета за електронни медии като задачи, тази независимост на медиите е основното качество, което е предпоставено. И вие някак си подхождате към този проблем като наблюдатели. Вие казвате: това са нашите възможности, такова е законодателството, това са правата, които ние имаме и ние спрямо тези права правим това. Аз разбирам тази позиция, защото тя е релевантна на това, което вършите и тя общо взето е смислена позиция.
Тук има според мен един проблем и той е, че средата се променя. А тя се променя във връзка с промяната на функциите на медиите в съвременното общество, защото ако до преди десет-петнадесет години медиите са били така наречената четвърта власт, но не формална, не официална, тоест власт, която е по някакъв начин отразяване на действителността и играят тази роля, в момента аз смея да твърдя, че един водещ на сутрешен блок има безкрайно повече власт, отколкото един депутат. И той има онази власт за промяна на обществото, на нагласи и т.н. В смисъл, това се произвежда не от някакъв дефект в системата, а от това, че системата се развива, тоест че в момента имаме изключително голямо въздействие по различни канали върху съзнанието на хората и това стига до степен, в която обществото става много по-зависимо от медийното отразяване на едно събитие, отколкото от самото събитие, колкото и важно политическо събитие да е то.
Аз затова започнах с това, че вие стоите като наблюдатели в този процес отстрани и даже някой път казвате, че тези промени са във вашите ръце. Само че аз си мисля, че ние сами поотделно този процес не можем да го минем. Тоест ние рано или късно трябва да се съберем всички, както правихме опити в предишния парламент, но не се получиха и то е ясно защо не се получиха, трябва да се съберем всички и дао направим следващите крачки. Независимостта на медиите, окей, тя може да бъде свещена, но в някакви определени рамки на контрол. Аз по същия начин смятам, че независимостта на политиците е важна, обаче има определени механизми, които контролират въздействието върху политиците. И според мен е време чисто обществено и публично ние да пренесем тези механизми в медиите малко по малко, разбира се, в рамките на правилата и на законите.
Ще формулирам моя въпрос към Вас така. Има две сфери в момента – обществените медии, в които ние виждаме, че в политическото съдържание (поне примерно аз и Таня, сигурно има и други) имаме забележки. Сигурно има други хора, които имат други забележки. Въпросът е вие практически имате ли възможност да гарантирате, че по отношение на съдържанието в този случай вие можете да контролирате обществените медии? Или има чисто законодателни проблеми, които ви пречат в този случай?
Вие сте отдавна в тази сфера, за да може да ни насочите според вас къде са тези проблеми, защото според мен ние трябва да ги работим в рамките на този мандат, ако ни позволи времето.
И второто и по-важното според мен са обществените функции изобщо на медиите, не на обществените медии. Защото за мен големият проблем е там, за мен големият проблем е до каква степен ние като общество успяваме да накараме големите търговски медии да спазват определени правила относно собствените ни желания. Тук не става дума толкова за политическо отразяване, колкото става дума за детските предавания, културните предавания – до каква степен ние вкарваме онзи смислен разум в медийната среда.
Моля за Вашата оценка, защото ние така или иначе в близките месеци започваме да работим по този въпрос. Просто как го виждате Вие от гледната точка на човек, който има достатъчно опит в регулатора.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това са много големи въпроси. Аз се извинявам, че няма да дам отговор на висотата на големината на въпроса.
Първо да кажа, че засега има една форма на контрол, която различава производството на съдържание в обществените медии от частните. И това е изискването за плурализъм. И това е изискване само към Българското национално радио и Българската национална телевизия. Има го и ние правим такъв мониторинг. Какво значи плурализъм? Казано е плурализъм във всяко едно предаване, което се разбира не в отделното издание, но в линията на предаването. Това значи естетически плурализъм, това значи плурализъм на вкусовете, на мненията и т.н. И ние следим от гледна точка на плурализма, особено на политическия, защото той е най-изчислим, ако мога да кажа така, различните политически позиции дали са изговорени. Затова казах, че докладите на нашия мониторинг в това отношение не показват сериозни отклонения от плурализма. Нещо повече, твърде малко сигнали сме имали в тази посока. Ако ви кажа, че най-много сигнали сме имали в тази посока за предаването „Деконструкция” на Петър Волгин (говоря за политическия плурализъм) и то главно от симпатизанти на ДСБ, които той много обиждал.
Общо взето, нямаме много сигнали за липса на политически плурализъм. Оттам нататък вече започва една фина регулация. Аз разбирам въпроса, има професионални етични стандарти, дали трябва да ги превръщаме в закон и да ги съоръжаваме със санкция или да ги оставим както и досега в границите на саморегулацията и евентуално по този начин да се решава средата. Впрочем нашият закон, така както е направен сега, е две неща, основно, освен лицензирането, разбира се, което е регламентация. Той основно се занимава с това да ограничава за частните медии рекламата по време и по място, за да има някаква лоялна конкуренция, и с плурализма и конструирането на обществените медии. В границите на частните медии има пълна свобода, до такава степен законодателят е дал свобода (което е рядко), че политически партии могат да създават медии и имаме такива медии. Аз приемам свободата в това отношение като достойнство. Законодателят тогава – аз го познавам, знам му и името, на експертно ниво проф. Огнянова, имаше възглед, че колкото повече дадеш свобода, по пътя на взаимния сблъсък на позиции на различните медии ще гарантираш един общ плурализъм, тъй наречения външен плурализъм. Защото има вътрешен в медията и външен в средата. И че ще дадем максимална територия всеки да може да направи медия.
Оттам нататък възможна граница е изисквания на определени качества на капитала, който ще финансира медията. Спомням си, малко наивно, но красиво според мен в наивността си, навремето беше написан закон за радио и телевизия, но после отпадна, защото загуби актуалност – че застрахователи и охранители не могат да правят медии. Тогава такива бяха времената, тази разпоредба звучеше като социална есеистика, но беше едно от най-окуражаващите неща: тези пък няма да правят!
Разбира се, тази разпоредба имаше много сериозни критици, защото това е ограничаващо, какво значи застрахователи и охранители, те са по света нормален бизнес и т.н. Всякакви разговори. Тоест на може на различни нива да се въведе повече контрол – на ниво субекта, който прави медия, на ниво прехвърляне на етични и професионални норми в законови текстове. Въпросът е имате ли воля за такъв тип допълнителна регламентация.
Това, което си позволих да кажа, е само в обратната може би посока – защита на журналистите и на производителите на медийно съдържание от собствениците. За такава защита трябва да се помисли. Защото то е въпрос на възглед. Таня каза, че някои от студентите не знаят как се пише „президент”. Така е. но аз си мисля, че за свободата на словото трябва да се разчита на журналистите. И ако им се даде свобода, в крайна сметка те от само себе си ще се окажат по-скоро гаранти на свободата на словото, отколкото нарушители.
Вярно че аз съм пристрастен човек, аз съм учител на журналисти много години, живея с това чувство и затова имам тази нагласа. И затова започнах така и в началото. Слушайки дебата сутринта, ако ще се тръгне към една рестриктивна регулация, аз не съм подходящият човек и няма да мога да я осъществява. Защото аз в крайна сметка имам доверие към тези, които произвеждат съдържанието, а не смятам, че ако ги оставим на самите себе си, те ще извършат някаква деформация. Деформацията идва от това, че някой ги принуждава да произвеждат съдържание по деформиран начин.
Не знам. Има механизми, ако, живот и здраве, започне да се прави нов закон, ще правим дебати, ще обсъждаме това. Голяма тема е.
Съгласен съм с това, че един водещ може да има по-голямо влияние от един депутат. Но имайте предвид, че в това отношение и аудиторията е доста безмилостна – всеки водещ накрая си намира мястото.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Хафъзов
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Лозанов, на всички ни е известно, че наистина е много тънка разграничителната линия между свобода на словото, регулация и обективното отразяване на лица, факти и събития. Но все пак в духа на Конституцията бих искал да ми отговорите дали сте били сезирани или сте се самосезирали относно чл. 32, ал. 1 и 2 от Конституцията, които гласят: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.”
В този смисъл в тази дума „никой” предполагам се съдържа политици, военни, шофьори, лекари и т.н. Много често обаче ние биваме свидетели, особено по телевизионните медии, как журналисти следят граждани, политици и други лица, за да бъдат „насилствено” интервюирани или да им бъде „измъкната”, „изкормена” някаква информация или мнение. Това е много често явление.
Лично аз правя разграничение между свобода на словото и свободно слово. Това са според мен две различни неща. Но да приемем, че наистина има свобода на словото, все пак има ли свобода всеки един гражданин също да се възползва от тази свобода на словото, като запази мълчание и откаже да бъде сниман или интервюиран?
Важно е да знаем не Вашето лично мнение, а дали сте били сезиран или дали сте се самосезирали, когато сте били свидетел на такива нелицеприятни действия от страна на гилдията. Много е важно да знам.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Непрестанно сме сезирани и се самосезиране, в смисъл, когато нашият мониторинг попадне на такива случаи. Но има едно обстоятелство, което малко стеснява това „никой” в Конституцията, а именно това, че публичните лица – те затова са публични, защото са изложени на публичност. Включително и на медийна публичност. И там работата е деликатна. Но част според мен от ангажимента на публичните лица е да могат да дават публично обяснение за своята публична дейност. Така че ако интересът е такъв, ако не е клюкарски, жълт, ако не е засягащ личното достойнство и т.н., това не би могло да бъде особено основание да се самосезираме по такъв въпрос.
Разбира се, ако има жалби от някого, ако се оплаква и т.н., разглеждаме случая внимателно.
Освен това и по отношение на непублични лица, на частни лица, ако има обществен интерес да бъдат показани, тогава също е част от работата на журналистиката да ги покаже. За да не съм голословен, имахме един случай преди две седмици във връзка с „Господари на ефира”, които снимат една жена, за която твърдят, че е фирма, която изпраща на работа, а всъщност тя мами хората, взима им парите и не ги изпраща. И те я показват, за да могат хората да не стават жертва на измамата. Същевременно тя естествено се опитва да се защити заради личната неприкосновеност и казва: вие нямате право да ме снимате! И накрая изпрати жалба до Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии накрая с 3:2 прие, че тя е права и санкционира медията, която излъчва „Господари на ефира”. Аз бях от тези, които смятат, че по-прави са „Господари на ефира” и че това е част от обществената функция. Но важна е и тази разпоредба за лична неприкосновеност, която често води от наша страна до действия и до санкции.
По отношение на политиците не сме толкова настроени защитно, защото все пак работата на политиците е да застават пред обществото, а медиите са посредници в тази посока.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: И когато техният отговор е мълчание, трябва ли да бъдат преследвани, да речем, 15 минути все пак за да кажат нещо за успокоение на душите на журналистите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Сигурно има граници, които не бива да се минават и тогава може да се обсъжда това. Но има решение на Европейския съд в това отношение. Знаете, Хайдер, бог да го прости, го бяха нарекли „идиот”, той отиде да се съди и практически беше оправдан журналистът, защото казаха, че това е политическа оценка и ти щом си станал политик, трябва да можеш да понесеш всякаква оценка.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: А когато политик дава оценка на журналисти защо това да е неетично? Примерно много често чуваме от гражданите за това, че медиите са подкупни, журналистите също се поддават на материални благини, поради което много често се налага да лъжат, въпреки своята съвест. В такъв случай политиците също ли са прави?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не. Когато имат основание политиците за това и някакви доказателства и база, на която да стъпят…
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Основанието е релативна величина. Всеки може сам за себе си да прецени дали е прав или не.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, да. Аз не бих посмял да коментирам това, в смисъл, това вече излиза извън границите на медийната регулация. Иначе да се дават оценки на журналисти вероятно може.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Не искам да споря, просто искам да ми стане най-малкото по-ясно отколкото ми е.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз самият, въпреки че цялата тирада е в защита на журналистиката, не един път, особено когато съм бил в ролята на свободен критик, съм давал крайно отрицателна оценка за много журналисти и техните действия.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Въпросът е за регулацията, не само за оценки – дали сте в състояние да регулирате тези процеси?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За 2012 г. сме издали 112 акта, значи 112 пъти някой е видял сериозно нарушение на Закона за радиото и телевизията. При това имайте предвид, че аз много пъти заявявам, че се опитвам – аз и колегите – да решаваме либерално въпросите, в полза в някакъв смисъл на журналистите. И въпреки това 112 пъти, включително и във връзка с подклаждане на нетърпимост между гражданите, са се получавали актове и сме подлагали медиите на строга санкция. Както казах, санкцията за децата, първата санкция, стана 15 хил. лева. Трябва да си много сигурен, че действително е сериозна заплаха за физическото, психическото и моралното здраве на детето, за да я наложиш. Или пък нетърпимост между гражданите на етническа, верска и религиозна основа. Много трябва да си сигурен, че е така. Защото в границите на политическия дебат, в границите на дебата между различни политически фигури, които имат различно мнение по тези въпроси, това не попада в тази зона. И там трябва много внимателно да се прецени кое наистина е разпалващо вражда и кое е просто дебат.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ние с доц. Лозанов плуваме в медийното блато от много години заедно. Имали сме периоди на много ползотворни решения и периоди на тъмен застой. Например такъв период с положителен знак беше периодът на конституирането на НСРТ и ДКД с двата им устройствени закона, когато, така да се каже, се либерализира медийният пазар в България, даваха се лицензии, кипеше енергия и т.н. В противовес на това последните три години определям като пълен застой.
Аз не зная колко ще продължи мандатът на този парламент и никой от вас не знае, но пък ако искаме да свършим някаква работа, вероятно трябва да се обединим около идеята наесен по същество да започне дебатът за нов медиен закон.
Днес се случиха две важни неща – приехме нов член на Съвета за електронни медии и приемаме доклада за двете полугодия на 2012 г. на регулатора.
Извън общата фразеология, която обсъждаме днес, така да се каже философско, политическо, конституционно и т.н., ще сляза на по-практично ниво и ще дам няколко бележки по доклада на Съвета за електронни медии.
По първия факт – избора на Иво Атанасов, въпреки че гласувах „против”, смело мога да кажа, че с неговото избиране в СЕМ смятам, че относителното тегло на категорията диалогичност се удвоява в рамките на регулатора и това те добър знак. Тъй като добре познавам диалогичността на останалите членове от работата си с тях през годините.
По отношение на втория факт – приемането на двата доклада, ще ви дам следните коментари. Аз чета тези доклади от първата календарна година, в която има медиен регулатор. Ако някой от вас си е правил такъв труд, какъвто аз, вероятно ще забележи диалектическото развитие на тези доклади през годините. На фона на днешния доклад, който разглеждаме, докладът от 1999-2000 г. изглежда като четиво на средношколник. Разбира се, и медиите претърпяха много голямо развитие – технологично и програмно, и в този смисъл регулаторната рамка върви след тях. Между другото, така се случва в българското законодателство и в много други сфери.
В последните години докладите на Съвета за електронни медии вървят в няколко опорни глави, които са следните: „Увод”, „Дейности на дирекция „Лицензиране и регистриране”, тоест издадените лицензии и регистрации, „Наздор”, свързан с мониторинга, административнонаказателните процедури, комуникационната дейност, експертно-аналитичната дейност. След това е правата „Правни дейности и съдебна практика”, „Корегулация и международна дейност и Организационна стабилност”, тоест финансовото и административно състояние на регулатора.
Дотук всичко – окей. Къде са моите дефицити в този доклад?
На първо място, имам дефицит в увода. Уводът според мен освен анализ на изминалия шестмесечен период трябва да дава и една макроикономическа снимка на общия пазар. Напомням, че Съветът за електронни медии е регулатор на медиите, но медиите са бизнес. Аз идвам от бизнеса, 20 години съм си правил парите от бизнеса и мен истински ме вълнува здрава ли е средата за бизнес или не. Разбира се, за това има комисия, в която пък други се вълнуват за свободата на словото, прозрачността и т.н. Но да ви кажа, този пазар не е никак малък. Ако нетният пазар в електронните медии, който никой не може да изчисли, но по най-приблизителни данни е 400-450 милиона, плюс още 100-те милиона държавна дотация, плюс пазара в частния радиосектор, който е два пъти по-малък от държавната дотация за Българското национално радио, ще формираме една сума, която е близо половин милиард и повече. Това е един много сериозен пазар. Ако сложим към него и различните други творчески индустрии, които го обслужват по индиректен път, особено през формата на сериални производства и т.н., пазарът става още по-голям.
И се връщам към предложението ми. Ще ми се в следващия отчет да прочета и макроикономическа рамка на пазара, написана от компетентни икономисти, които Съветът за електронни медии би могъл да покани и ползва.
Второ. Липсва ми в главата „Надзор” анализ на двата доклада на обществените оператори Българската национална телевизия и Българското национално радио. Аз много добре знам, че Сметната палата прави доклад по годишния финансов отчет на обществените медии. Даже има доклад и на съответствието, което е много по-сериозен, по-задълбочен от одита на годишния финансов отчет. Но това е изцяло по икономически и финансови счетоводно-одитни параметри. На мен ми се ще да прочета в доклада на Съвета за електронни медии виждането на регулатора по докладите на генералните директори и техните управителни съвети – тяхната гледна точка и най-вече оценка. Такова нещо в настоящите доклади няма.
Липсва ми и един анализ на предстоящата цифровизиция. Критичната година за нейното въвеждане след множество отлагания от предишни правителства е тази година със старт 1 септември. Процедурите по това обаче започнаха много по-отдавна. Няма никакво съмнение, че в следващия доклад на Съвета за електронни медии ще присъства нова глава с цифровизиция, не е нужно да им го напомням. Очакването ми беше обаче да намеря нещо по темата и в доклада за 2012 г. Всички сте наясно, че технологично България не е в готовност да изпълни срока 1 септември по ред причини, не толкова породени от мултиплекс операторите, колкото от поведението на телевизионните оператори и най-вече от възможността в срок до 1 септември социално слабите да получат сет топ боксовете, които държавата ще им осигури поради забавени процедури по Закона за обществените поръчки за доставчиците и вендорите на тези устройства.
В следващия рипорт на Съвета за електронни медии ми се ще да разбера – и това те биха могли да направят с нарочно проучване до регулираните от тях оператори – кои канали от лицензираните да бъдат качени на мултиплексите с дата 1 септември са в техническа и програмна, а и финансова готовност. Защото огромният ресурсен капацитет, който предлага честотният ресурс на цифровото разпространение сега ще се окаже, че няма с какво да бъде запълнено. Няма програми, които да се качат там, уважаеми членове на Медийната комисия. Защото това струва пари, защото сложихме каруцата пред коня. Това е истината.
Иска ми се в едно технически проучване, отново направено от регулатора до по-голям кръг от телевизионни оператори, да разбера каква е техническата готовност на телевизионните оператори да излъчват формат 16 на 9 и формат HD, защото годината е 2013. В лицензиите на тези оператори за дейност, така наречените програмни лиценции, има и технически спецификации, писани 2000 година! Днес е 2013 г., технологиите са отишли светлинни години напред. Докога ще гледаме тази мъгла на телевизионния екран? Какви са техническите възможности на българските оператори да поемат отговорността пред зрителите си и това да бъде вменено като тяхно задължение в техните технически спецификации към програмните им лицензии за качество на картината с оглед новите технологични възможности.
Каква е готовността на обществения оператор за мултиканална стратегия и усвояване на обществения мултиплекс? Какви са възможностите именно там да бъде позициониран нов парламентарен канал или спортно-младежки такъв, зависи разбира се от управлението на обществената телевизия, към определен технически момент, а именно 1 септември. А и след това. Това, разбира се, ще зависи до голяма степен от този, който ще изберете за генерален директор.
И накрая, завършвам с предложението ми към колегите в Комисията, съгласувано и с вас, представителите на регулатора, да започнем от есента, ако има политически хоризонт за това, разбира се, възстановяване на работата на работна група по нов закон за медийните услуги. Всъщност в десетките въпроси, които бяха зададени от моите колеги към уважаеми регулатор, множество от отговорите ще бъдат намерени в такъв нов закон. Нашата комисия, уважаеми членове, в противен случай ще стане в частта си медии (за частта култура има много за вършене, но това е друг разговор) ще стане една формална маргинална комисия, която просто ще изслушва едни отчети – било то на регулатори, било то на обществени оператори, тук-таме някоя среща с организация за колективно управление на права и довиждане.
Ако ние обаче искаме да направим нещо в сектора, което е голямото очакване към нас, това е нов закон за медийните услуги и по това ще ни съдят. Разбира се, с такъв диалогичен регулатор и надявам се с експертизарата на неправителствения сектор вярвам, че можем да извадим от праха на шкафчето затрит някъде в Министерския съвет по време на управлението на ГЕРБ един сериозен документ от 40-50 страници, върху който работиха близо тридесетина умни глави тогава. Нищо не последва.
Какъв е форматът, технологията по взимане на това решение – предстои Комисията да обсъди, да предложи на изпълнителната власт и да съгласува. Но аз съм сигурен, че от есента, ако има политически хоризонт за това, нашата приоритетна и първа цел трябва да се казва Закон за медийните услуги.
И за финал да кажа, доц. Лозанов, приехте миналата година едни методически указания, които засегнахте и в експозето си, за така наречените забранени, скрити търговски съобщения, позициониране на продукти като форма на търговско съобщение и т.н. Знаете, че провокатор на подобно нещо беше Асоциацията на телевизионните продуценти, на която аз бях и член. Казвам ви сега резултата: резултатът е нула на нула, никакъв! Никакъв резултат! Защо? Защото методическите указания не бяха добре разчетени от пазара, от тези, които са призвани да ги прилагат – от телевизиите, от техните маркетингови и програмни отдели. И до ден-днешен аз се натъквам на колосални парадокси на поведение на умни хора в ефир, които не могат под жестока автоцензура да кажат каквото и да било по повод на търговски марки и съобщения от страх да не бъдат уволнени, санкционирани от Съвета за електронни медии и т.н. Не може Асен Григоров да кани четирима водещи журналисти в студиото си и да ми казва, че отсреща е поканил, примерно, Георги Петров, главен редактор на известно месечно списание. Ами този е там поканен, защото е главният редактор на „Форбс” и нищо друго! И не може думата „Форбс” да бъде забранена. Не може аз снощи да отивам в едно студио на една развлекателна програма в праймтаймово време и да ме пита някакъв си защо съм с „Калвин Клейн”! Защото щяло да се види в ефир. Къде отиваме ние? Това не е цензура, това е автоцензура.
Затова моля наесен с наша помощ и наша помощ да направим практически семинар с маркетинговите и програмни отдели на водещите оператори и казуистично и практически да решим тези въпроси. Аз повече на това унижение няма да се подлагам да гледам тази скодоумия по телевизиите. От страх от акт на Съвета за електронни медии или от вътрешен акт от съответната администрация към съответния продуцент, главен редактор или водещ, което обикновено се изразява в глоба от заплатата. Това нещо трябва завинаги да спре. И начинът да стане е не през методически указания, а през практически такива.
Приключих. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Захариев разтвори много парашута, аз смятам малко да го съберем. Той даде задачи на вас, даде задачи и на нас. Ще ги решаваме.
Искам кратко да обясните: във всички тези пет задания на Мартин Захариев има ли начин нещо от това да се направи от страна на Съвета за електронни медии? Тъй като те са интересни и важни, но вие може да ни кажете: ами направете си ги вие като Комисия по културата. Само че ние нямаме тази пара, за съжаление.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Нищо. Макар че аз съм чел Мартин Захариев и съм слушал много добри пазарни анализи. Съветът за електронни медии не е същински пазарен регулатор, това е известно, не това е част от нашите правомощия, ние регулираме съдържанието и индиректно по този начин и пазара. Ние го регулираме от гледна точка на принципи и т.н. Така че де да знам дали Комисията за защита на конкуренцията е тази, която трябва да прави тези пазарни анализи. Във всички случаи в това отношение във връзка с медийния пазар трябват нови разпоредби – прозрачност на собствеността, прагове на концентрация и т.н. Много трудна тема, защото медийните закони се правят в ситуация на голям обществен консенсус и вътрешно професионален, а в тази тема много трудно се постига такъв.
По отношение на всички обаче неща, които липсват на Мартин тук в доклада, просто имаме различни жанрови виждания по това какво трябва да прави докладът. Аз гледах да е максимално статистически и опростен. Иначе ние имаме много голяма продукция на анализи и на дебати по всички тези въпроси, които той каза, която са в нашите протоколи от заседанията на първо място, която е в експертните анализи и доклади, голяма част от които са качени в нашия сайт, в Бюлетина, който е в електронен вид и който сме задължени да издаваме по закон, и т.н.
Ще си помислим в Съвета за електронни медии, аз ще запомня тези предложения, ние дали да не сменим малко жанра на този доклад и да го направим по-дебел, по-разказвателен, да сложим вътре тези доклади и т.н., стига вие да бъдете достатъчно ентусиазирани читатели на такъв тип текстове.
За цифровизицията. Това е вярно, ние сме предвидили сега есента да направим една среща с носителите на цифрови лицензии, за да видим кой с каква готовност е да ги реализира. Те в някои свои параметри не повтарят лицензиите от началото на регулацията, а са се поразвили. Това е вече отделен и детайлен разговор, който можем да водим с Мартин.
А по отношение на автоцензурата аз не знам какво да кажа. Съветът за електронни медии отвори вратата на една балансирана възможност да се представят марки и т.н., които носят информационен, а не рекламен смисъл. Ако никой не се възползва от това и не иска да се възползва и стои пред тази отворена врата… Ето в лични разговори, когато човек отиде с надпис на фланелка в студио, може да даде този тласък.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми членове на СЕМ! Моля да ме извините, ако съм прозвучал днес в пленарна зала по-грубо, но аз от години имам това разбиране и винаги съм го казвал – че когато не е направено за децата достатъчно, значи не е направено нищо. Това беше моята теза.
Много хубаво, че сте глобили Кобилкина по повод на това, че във време, когато се предполага, че деца гледат телевизия е изказала някои тези, но не порнографското съдържание или разговорите на тази тема са най-опасни за здравето на децата. Според мен най-големият проблем е насилието, което те виждат непрекъснато във време, в които се предполага, че могат да бъдат пред телевизора. Затова аз мисля, че начинът, по който може да се стигне до някакво решение на проблема, е по пътя на дискусиите, както беше тази дискусия за хората с увреждания. Виждам тук, че две телевизии са били на мониторинг, които са детски – „Супер 7” и „Кидс”. Мисля, че часовете на този мониторинг са достатъчно, за да можем след време да планираме едно обсъждане на резултатите от него, тъй като и моите хлапета гледат тези телевизии и там виждам, че дори в анимационните филми, които те излъчват, насилието преобладава. Това – просто като констатация и като един начин да решаваме проблема.
Имам само един въпрос, по който моля да помислите, като заговорихте за каналите за възрастни. Когато кодираме тези канали, няма ли да подложим на някаква недобра информация хората, които ги ползват. Тоест изтичайки такава информация, в един миг да се каже: ето виждаш ли, този гледа такива канали.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Първо, да кажа, че цялата тази система е предложена от самите организации на кабелните оператори, тоест те са приели, че в контактите със своите клиенти това ще се пази някаква конфиденциалност и т.н. Ще изискаме от тях допълнително това да залегне като някакво искане, защото това е важно. Но общо взето хората не трябва да са свенливи от своите желания.
А иначе действително това е важно. Ние действително и с господин Монов заедно сме правили много дискусии. Ясно е, че насилие не бива, заедно с това е ясно, че насилие не може да не се показва, особено в новините, особено когато става дума за събития. И оттам нататък започва един труден баланс, който наистина е въпрос на експертен разговор за създаване на професионална чувствителност. Даже по последната се видя колко остро реагираха медиите и колко трудно успяваме да им подскажем нещо. Изцяло сме открити в това отношение. Сега господин Монов има вече и институционална позиция, от която повече ще може да участва в тези диалози.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, предлагам да приключим. Тук съм най-възрастният депутат от 2001 г. и съм работил по Комисията по културата – това ми е трети път, един път бях министър и често общувах с тази комисия, ръководена от госпожа Чилова тогава. Смея да твърдя и нека господин Лозанов да си признае, такова дебело обсъждане не е имало. Радостно е, че в нашата Комисия има хора, които разбират от тази материя и мисля, че можем наистина да правим такива срещи по-често, за да поставяме въпроси, които вълнуват всички, за да видим как можем да помогнем.
Аз си бях приготвил някъде около 12 въпроса, нито един няма да ти задам, само искам да кажа, че вторият отчет е много по-подробен и по-добър. И моят съвет от това, което усещам тук от моите колеги, които се интересуват от материалите, които ни изпращате при отчетите, да ги правите по-големи и по-дебели. Явно има кой да чете тук. Звучи на шега, но е факт.
Наистина спомням си 2001 г. като млад депутат имаше една девойка телевизионерка Милотинова. Милена Милотинова в 2001 г. влуди парламент, комисия по медиите (тогава тя беше председател на Комисията по медиите). Знаете тогава какъв огромен маранж даваха на царя, от политическа гледна точка много удобно за големи открития в сферата на това законодателство, за което ти толкова много говориш. Защото трябва да има и политическа обстановка, това е факт. Разтяга го този пусти проект за телевизии, влуди ни всички и аз не знам какво стана накрая.
Миналата година три години поред, тук като дойде да се отчита господин Лозанов, все питах какво става със законопроекта, тъй като колегите от ГЕРБ много мощно заявиха, че започват нов закон. Наистина идват нови времена, цифровизиция и т.н., явно е, че трябва да се прави нов закон. Но все пак трябва сериозно да се огледа времето, в което той ще се прави, защото това е закон, който трябва да бъде възприет от политическите сили и от хората, които не са в парламента. От тази гледна точка е много трудна работата. Виждате, че ние сме тук 12 човека, а трябваше да бъдем 20. Така че за какви закони и за какво говорим?
В този смисъл може да се мисли, да видим как ще се развиват нещата, но мисля, че имаме основание да приемем отчетите за двете полугодия, да ги изгласуваме и да ги предложим за обсъждане в пленарната зала.
Предлагам на Комисията да гласуваме становището отчетът да бъде допуснат до пленарната зала.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 народни представители: за – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Благодаря.
Наистина много съжалявам, че пропуснах да поканя Иво Атанасов, който беше добре да чуе този разговор, тъй като във всички случаи малко се е отделил от темата.
Пожелавам ви успешна работа!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За мен разговорът наистина беше полезен. Ще предадем на господин Атанасов вече в качеството му на член на СЕМ именно този разговор, както и самия отчет, за да се запознае.

Точка Разни.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги народни представители, искам да ви дам две информации. Вие сте получили отговора от Българската национална телевизия. Факт е, че писмото беше изпратено и пристигнало при тях в петък, ние искаме в понеделник обстоен отговор на много сериозни неща. В отговора на госпожа Вяра Анкова има молба да удължим срока за отговор.
Между другото, в понеделник, преглеждайки пресата, защото някои се закачиха с това, че имаме специално отношение към Националната телевизия, прецених, че не е зле да изпратим същото писмо и до Националното радио, за да видим там как стоят нещата. Ние подготвихме такова писмо, което е в този дух и със същия срок. Срокът, в който предлагам да получим отговора, е по-голям. В това време ще излезе и докладът на Сметната палата. Предлагам да дадем на двете организации срок от един месец, за да имаме наистина подробен отчет.
Писмото от госпожа Анкова ви е раздадено и сте се запознали с него. Но факт е, че за три дни, от които два почивни, това не може да стане. Те посочват къде можем да направим съответната справка, ако толкова държим.
Кажете какво е вашето мнение, за да пуснем писмото и до радиото.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Тъй като аз предложих това, да защитя защо това нещо трябва да го имаме преди 26-и. Защото изборът на генерален директор трябва да бъде осветлен до степен на пълни детайли. Новият генерален директор или новият стар генерален директор – зависи от избора на СЕМ – върху какво сяда. Ако ние получим на 18 август този доклад, благодаря ви, аз няма да го прочета.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ти чел ли си писмото-отговор?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Четох го.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тя посочва къде можем да открием част от тези неща, ако толкова настояваме. Те са посочени.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: За първи път виждам отговор, в който ме препращат към уеб сайтове. Това е просто подигравка с нас!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да решим да им дадем 15 дена. Но прекаленият натиск нищо добро не прави.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: На 18 август този отговор или този доклад не е важен, защото вече ще имаме одита на Сметната палата, който ще излезе на 25 юли, говорил съм с проф. Валери Димитров, шефа на Сметната палата и той ми каза, че ще са готови на 25-и. На 26-и е изборът. Считате ли, че една нощ е достатъчна?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не съм привърженик на такъв натиск, който няма да ни помогне. Защото отговорът наистина ще бъде: защо не проверявате радиото? И сме уязвими. Защото не излиза от твое име, господин Захариев, а излиза от името на Комисията, подписано от Стефан Данаилов. Затова много моля да се съобразявате с това. Защото можеш и самият ти като народен представител да си напишеш писмото и да го изпратиш до Националната телевизия и те трябва да ти отговорят. Така че имаме доста големи различия в това отношение. Три дена, от които събота и неделя, за това, което искате, е просто несъстоятелно.
АНТОН КУТЕВ: Първо, мнението ми по отговора на Вяра Анкова е, че е нахален. Начинът, по който е изложена фактологията, е нахален. От друга страна, доводите за това, че наистина сме искали за кратко време да го направи, също са верни. Аз не мисля, че ако продължим да даваме зор на Вяра Анкова, ще постигнем някакъв резултат повече от това. Тоест аз смятам, че ние на този етап с това, което направихме, сме подали достатъчно ясен сигнал и към Вяра Анкова, и към медиите. И ми се струва, че оттук нататък вече изострянето на обстановката няма да е в полза със сигурност на Комисията, а и няма да ни доведе до резултата, който очакваме.
Затова моето лично предложение е да се съобразим с това. Да, няма лошо да пуснем и за Националното радио, да, трябва след това много внимателно да погледнем резултата, защото независимо кой ще бъде новият директор, това, което искаме, е принципно, то има място в Комисията, трябва да бъде работено и ние да си свършим работата. Моето лично мнение е, че не бива да изостряме обстоятелствата, защото това няма да доведе до съответните резултати, взимаме го това предвид. Но категорично казвам, че за мен този отговор е нагъл и той показва отношение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Проф. Стефан Данаилов