Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

---

На 24 юли 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

Заседанието бе открито в 15,00 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички! Уважаеми колеги народни представители, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Дневният ред се състои от една точка: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

На обсъждането сме поканили от Министерството на културата: Велислава Кръстева – заместник-министър, Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, Уляна Малеева, Латинка Светозарова и Екатерина Русева; от Националния исторически музей: проф. Божидар Димитров - директор; от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките: Людмил Вагалински – директор; от Националното сдружение на общините: Тодор Чобанов; от Българската православна църква: Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил, Мария Кьосева – адвокат на Светия Синод, и Радомир Чолаков – адвокат на Светия Синод; от Католическата църва в България: епископ Христо Пройков – председател на Епископската конференция, отец Петко Вълов и Стефка Андреева; от Мюсюлманското вероизповедание: Ахмед Ахмедов – главен секретар, Хасан Имамов – юрисконсулт, и Красимир Русев – адвокат; от Религиозната общност на евреите в България – София Коен; от Арменска Апостолическа православна църква: д-р Рупен Крикорян – председател на Епархийския съвет; от Обединени евангелски църкви: пастор Николай Неделчев – председател на Обединени евангелски църкви, пастор Евгени Найденов и Камелия Славчева; от Форум Средна класа: Стефан Стойков; от Национален форум „Обединение”: Кирил Икономов и Камен Костов.
Забавихме се с откриването на заседанието, защото се оказа, че човекът, който трябва да представи законопроекта, вносителят господин Миков ще дойде всеки момент, а поради снощните бдения липсват други от вносителите, тъй като са били в парламента тази нощ.
Все пак аз предлагам да започнем. Надявам се до това време господин Миков да дойде.
Уважаеми колеги, на заседанието присъства председателят на Комисията по вероизповеданията господин Пламен Славов.
Колеги, миналата сряда ви казах, че днес няма да имаме заседание днес, но се оказа, че дойде този документ до нас от председателя на парламента за разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на закона за вероизповеданията под № 354-01-40.
Темата е много сериозна и очакваме от вносителите да ни запознаят с техните мотиви за тези неотложни, повтарям, неотложни според тях промени в този закон. А ние ще зададем въпроси, които това тяхно предложение породи у нас, както и в медиите, в средите, работещи в тази сфера, неправителствени организации. Налице е сериозен интерес и вече начало на дискусия.
Разбира се, Министерството на културата ще сподели също своето становище.
Надявам се вносителите в процеса на представяне на предложените промени и мотивите за тях да ни запознаят с мнението и на други министерства, като Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, чиито становища ще ни помогнат да вземем правилно отношение. Трябва да напомня само, че съгласно чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при законопроекти, внесени от народни представители, само председателят на водещата комисия може да изисква такива становища. Затова ние не сме си позволили да търсим становища и не съм видял становища от тези институции.
Ще си позволя да отбележа, че в отсъствие на време е трудно да стигнем като второстепенна комисия до изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 на Закона за нормативните актове, според която трябва да анализираме освен причините, които налагат приемането на този закон, целите, които се поставят с тези изменения и допълнения, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, отражението върху хода на заведените имуществени дела.
Уважаеми дами и господа, притесненията ми идват и от това, че в процеса на подготовката на днешното заседание се постарах да прочета и много становища на видни български капацитети в сферата на културата – архитекти, историци, археолози, теолози, проектопредложенията на някои законно признати вероизповедания у нас, и се натъкнах на едно твърде широко тълкувание и прочит на това, което фигурира в законопроекта, което показва, че той не е достатъчно ясен и категоричен в мотивите и философията, която преследва.
Основно в текста, както се вижда, се искат привилегии и права – в чл. 21, ал. 5 пише „може”, но не пише какво не може да се връща като собственост. Текстът е неточен и поражда въпроси. Според изказвания на някои депутати паметниците на културата с национално и световно значение няма да се връщат. От това, което написаха у нас представителите на вероизповеданията – имам предвид Светия Синод и Главният мюфтия, очакванията са да се върнат всички имоти, защото според Светия синод например те са паметници на културата по своето първоначално създаване – стенописи, уникална архитектура и др. А откъде можем да съдим, че случаят Баташката църква няма да се повтори и с Дебърско например? Кой ще ни даде увереност, че това няма да се случи и с Рождество Христово в Арбанаси, с Боянската църква, които не са действащи храмове, но са такива по акта на своето предназначение в миналото? Понятието „предназначени за богослужебни дейности” включва ли и откриващи се по археологически път религиозни паметници и вещи? Трябва ли да превърнем Голямата базилика в Плиска или Дворцовата църква в църковна собственост? Или манастирите от Ранно Християнство и Средновековието около Велики Преслав, Варна, Червената църква в Перущица, средновековните църкви в Несебър – паметник на световното културно наследство – в собственост на църквата? Това се отнася дори до Скалните обители при Иваново – също световно наследство.
Наскоро откритият в Стара Загора Музей на религиите, помещаващ се в реставрирана джамия, който пък е наследила християнска църква, а тя – тракийско светилище, на коя общност да се определи в собственост? Същият въпрос може да си зададем и за църквите Света София, Свети Седмочисленици (позната като Черната джамия), Археологическия музей и други.
Ясно е желанието вероизповеданията да получат правото на собственост не само върху действащите храмове и манастири, но и върху тези, строени във времето с такова предназначение. Въпросът е ще й стигнат ли силите сама да реставрира и поддържа паметниците на културното наследство по силата на закона. По Закона за културното наследство грижата за частните паметници на културата е грижа само на собствениците и те нямат право да участват във финансиране по европрограмите. Как ще изглежда този въпрос при църквата Свети Четиридесет мъченици във Велико Търново, Земенския манастир (единствен по рода си) или Боянската църква, джамията в Самоков, Томбул джамия в Разград? Как ще се определи собствеността на утвар, намерена при разкопки и предоставяна досега веднага на съответния музей? На кого да се върне за стопанисване и ползване?
Ще си позволя да цитирам само едно от предложенията към проекта за промени от д-р Мустафа Хаджи, където се казва, че след думата „имоти” трябва да се добави изразът „от вероизповеданията или от техните религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица”. Това не означава ли, че се очаква връщане на имоти, които не са предопределени за богослужебни дейности? Показват се и претенции към земи, земеделски земи, сгради и строежи за духовни училища, социални пристройки към тях.
Ще цитирам и текст от становището на Светия Синод: „Статутът и третирането на някои от нашите храмове като културна ценност няма никаква връзка и не влияе по никакъв начин върху изключителното стародавно право на църквата като институция и организация на вярващите на собственост върху тях. Тези храмове, докато съществуват, не могат да се използват за нищо друго, освен за богослужение. Ако те не бяха построени и осветени като храмове, ако не бяха изографисани от вярващи християни зографи в пост и молитва, нямаше как някой след столетия и хилядолетия да ги оценява като културни ценности. Те са културна ценност от момента, в който са създадени, а не са такива по силата на формален акт на държавно ведомство. Преди държавата да реши да ги пази, сме ги пазили ние.”
Това са два цитата, които определено говорят за какво още става въпрос.
Господин Миков все още го няма, а беше хубаво първо да изслушаме някого от вносителите. Господин Хафъзов, Вие не сте ли от вносителите? Може ли да започнете представянето.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Ние се разбрахме, че господин Миков ще представи законопроекта.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, но него го няма, о е хубаво да чуем първо вносителите и след това да отворим дискусията.
Как да процедираме, уважаеми колеги народни представители, в такъв случай?
АНТОН КУТЕВ: Господин председател, тук обсъждаме една възможност господин Славов да ни запознае с доклада на Комисията по вероизповеданията през това време и се надяваме дотогава да се появи господин Миков.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, Ваше Високопреосвещенство, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на традиционните вероизповедания в Република България, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми госпожи и господа! Бих предложил на вашето внимание, ако вие, разбира се, приемете, да ви запозная с разискванията, които се проведоха миналата седмица в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, която е определена за водеща с разпореждане на председателя на Народното събрание. Дискусията дава представа за изказаните мнения в заседанието на комисията и от вносителите, и от представителите на традиционните вероизповедания, и от колегите народни представители, които са членове на тази постоянна комисия на Народното събрание. Също така ви информирам, че съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз като председател на комисията съм изпратил писма за становища не само от страна на Министерството на културата, което вече е получено и което е адресирано и до проф. Стефан Данаилов като председател на Комисията по културата и медиите, но и до министъра на финансите, до министъра на правосъдието, до министъра на труда и социалната политика и до директора на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет. От директора на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет ние също имаме становище, което официално е депозирано. Между другото, то беше споделено и от Емил Велинов, директор на дирекцията, по време на заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Както уважаваният проф. Данаилов сподели, има и изявление на Светиня синод на Българската православна църква, което е също изпратено до вашата Комисия по културата и медиите, до Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, до председателите на всички парламентарни групи в Четиридесет и второто Народно събрание.
Ако ми позволите, сега да ви информирам, че на заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика участваха представители на ръководствата на традиционните вероизповедания в лицето на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил с адвокатите на Светия синод, които и днес са на заседание на Комисията по културата и медиите, с участието на Негово високопреосвещенство Христо Пройков, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България и отец Петко Вълов, както и юристи на Католическата църква, пастор Неделчев, който е председател на Обединения съюз на Евангелските църкви в България, господин Ахмед Ахмедов, главен секретар на Мюсюлманското вероизповедание в България, също с участието на юристи на Мюсюлманското вероизповедание, господин Рупен Крикорян, който е председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България и члена на Централния израелтянски духовен съвет в лицето на господин Йосиф Герон.
Мога да кажа, че освен тези мотиви, които бяха споделени от господин Михаил Миков като вносител на законопроекта и от името на останалите колеги народни представители, с които аз се надявам, че той след малко ще ви запознае лично, в хода на разискванията се включиха представителите на всички традиционни вероизповедания в нашата страна. Те изказаха своята благодарност, че им е дадена възможност да представят вижданията си и принципно подкрепиха законопроекта, тъй като в него се решават редица болезнени проблеми, висящи от много години. Наблегна се и на специфичното служение на духовника, който е длъжен изцяло да спазва каноните и устава на вероизповеданието. Повдигна се въпросът за финансовата невъзможност на някои вероизповедания да изплащат социални и здравни осигуровки. Беше отправено запитване и как ще се осигуряват католически свещенослужители, които пребивават в страната за известен период от време, подпомагайки дейността на католическата църква у нас. Направено беше предложение за включване към категорията „имоти” и гробищните паркове, за да получат законодателна защита. Крайно наложителна е и законодателна уредба, улесняваща използването на еврофондове за нуждите на религиозните общности. Част от изказалите се определиха като значим за решаване и въпросът за такса битови отпадъци, който не е в обхвата на предлагания законопроект.
Директорът на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет допусна, че между първо и второ четене на законопроекта Министерският съвет ще направи предложение за допълнение на някои текстове, свързани със защитата на конституционно провъзгласеното право на собственост от гледна точка на обществения интерес. Тези предложения, както ви информирах преди малко, вече са депозирани в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Това би станало като допълнение в § 4 относно обектите, които са публична държавна собственост.
В заключение, всички присъстващи се съгласиха с мнението на народните представители, че в законопроекта се фиксират много сложни правни проблеми и техники поради особената деликатност на материята. Изказани бяха мнения да не се бърза с внасянето на законопроекта на второ четене, за да се продължи диалогът с представителите на традиционните вероизповедания, отделни министерства и други ведомства, като бъде разширен кръгът от специалисти, които да работят по него.
В духа на направените предложения и имайки предвид сложността и спецификата на разглежданата материя, народните представители се обединиха около решението да се даде време между първо и второ четене на законопроекта регистрираните вероизповедания и министерствата, чийто предмет на дейност се засяга в законопроекта, да изложат в писмен вид своите становища и предложения. Те ще бъдат обобщени и обсъдени в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика между първо и второ четене на законопроекта.
След проведеното гласуване със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от народните представители Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов, Хюсеин Хафъзов и Васил Антонов.
Това е една част от доклада с представянето на разискванията и дискусията, която беше в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Стенографският протокол от това заседание е готов, той е на разположение на всички колеги народни представители, които проявяват интерес да се запознаят още по-подробно с хода на разискванията.
Отново се обръщам към вас с предложението лично господин Миков да внесе тези мотиви, тъй като те също са описани в първата част на доклада. Ако прецените, господин председател, мога да ги прочета така, както са залегнали в доклада, тъй като първата част на този доклад е изцяло посветен на мотивите, които господин Миков изложи по време на представянето на законопроекта.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, какво преценявате? Защото със законопроекта ние сме чели едни мотиви и по повод на тези мотиви съм подредил някои фрази и някои мисли. Защото нашата комисия се интересува не толкова от финансовата част – втората половина на закона, с която трябва други комисии да се занимават и мисля, че е редно да го направят – а това какво се случва с обектите, които са държавна собственост и общинска собственост, с така наречените паметници на културата, които в годините са поддържани и, така да се каже, на отговорно съхранение от страна на държавата. За нас това е най-важният въпрос и затова ми се искаше да чуя някакви по-различни мотиви от господин Миков.
И нещо, което лично на мен ми прави много силно впечатление. Макар че това накрая трябваше да го кажа, аз мисля, че този законопроект, който е нужен, все пак би могъл в един по-разширен състав от различни експерти, тъй като от вносителите аз не виждам нито един експерт в нашата област, да се прегледа и да се направят някои категорични промени преди да влезе на първо четене. Известно ви е, колеги, че тази философия на този законопроект след приемането му на първо четене трудно може да стане друга философия на второ четене. Това е абсурд! Има си правила.
Аз не мога да разбера и ако може някой да ми обясни защо е това натискане и такова бързане? Ще влезе на първо четене, след това ще минат месец-два, ще се събират комисии, ще се коментира и ще видим какво правим. Това никой не може да ми го обясни. Задавах този въпрос и днес отново щях да го задам на господин Миков. Като министър четири години този проблем ме е интересувал и аз съм имал срещи с всички вероизповедания по повод на това. Тук ставаше въпрос повече за църкви от Средновековието, там имаше повече желание, особено във Великотърновско, и с митрополита имаме и договор при какви обстоятелства да ползва църквата Свети четиридесет мъченици. Аз не знам дали го спазва, четох, че прави и сватби там, което не е в този договор. Но това са теми, по които сме разговаряли и с другата общност – за необходимостта например за откриване на джамията в Самоков и тя да се превърне в действаща. И бяхме стигнали до едно споразумение в двата основни религиозни празника да могат да влизат хората и да я ползват.
Но това са теми от миналото. Сега отново тръгна този въпрос. И аз пак искам да повторя, мен лично най-много ме смущават двете писма, които получихме от Светия синод и от предложенията на Мюфтийството. Тук става въпрос за имоти от нашата вековна история. И когато задавах въпроса: добре, какво съхранява, какво ще предпази това? Отговорът беше: ами ще видим. В смисъл, дали ще е списък или няма да е списък, дали ще се вадят и кои. Затова на мен много ми се иска да видя и по втората част на законопроекта какво ще кажат Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Защото там също има много особени неща, които не са предмет на нашата комисия.
Например аз поисках едно становище от Националното сдружение на общините, защото имаше също много остра реакция в пресата. Раздал съм становището на колегите, и ако искате, за да върви работата, предлагам господин Чобанов да сподели становището на Националното сдружение на общините.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дълбокоуважаеми представители на Българската православна църква и регистрираните вероизповедания! Националното сдружение уважава волята на законодателя за нормативно уреждане на правото на собственост на Българската православна църква и регистрираните вероизповедания. Определено има една необходимост да се внесе яснота в правния мир, като се отчитат особеностите на вещно-правния режим на притежаваните от тези субекти имоти и специфичните им качества като титуляри на правото на собственост.
В същото време предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията буди много сериозни възражения в частта му относно прехвърлянето на правото на собственост върху сгради и прилежащите им терени, предназначени за богослужебна дейност, в полза на регистрираните в страната вероизповедания и въвеждането на данъчни облекчения по отношение на местни данъци, които са относими към споменатите имоти.
Ще дам няколко конкретни бележки по отделните текстове.
По параграфи 1 и 4 предлаганата нова разпоредба на чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията на практика ще доведе до множество най-различни проблеми по собствеността на вероизповеданията и на Българската православна църква, а няма толкова да постигне търсената цел да подпомогне решаването на съществуващите проблеми. Тоест вместо да решим (признаваме, съществуват такива казуси), вместо да ги подпомогнем, ние ще създадем нови проблеми. За тази цел според нас е необходимо да се извърши много задълбочен анализ на различните хипотези, които възникват при приемането на тези текстове. При такъв анализ ще стане ясно, че някои общини са изградили за своя сметка и на свой терен такива храмове. Има общини, включително и тази, в която аз работя, където редовно се учредява право на строеж в общински терени. Другаде държавата учредява право на строеж за молитвен дом или манастир и т.н. Съществуват хипотези, при които държавата е учредила право на управление върху обекти със статут на културни ценности от национално значение, именно за да може съответната църква - Българската православна църква или друго вероизповедания да кандидатстват за европейско финансиране.
При наличието на молитвен дом в първия случай, който описах, е мислимо същият единствено да бъде даден на регистрирано вероизповедание или на Българската православна църква от общината, която го е изградила за своя сметка и на свой терен. Във втория случай правото на строеж безспорно принадлежи на инвеститора, защото масова практика в България е, както знаете, частни лица, различни обществени организации да инвестират в строеж на религиозни храмове. Също така е безспорно, че като ограничено вещно право собствеността върху земята принадлежи на собственика, учредител на правото на строеж, а именно в нашия конкретен случай – на българските общини.
Не малко усложнения възникват и в третата хипотеза – договорите за безвъзмездна финансова помощ. Знаете, че Сдружението наблюдава множество такива проекти на общини и прави всичко възможно тяхното безпроблемно завършване, където се съдържат специални клаузи и наш ангажимент към Европейската общност за устойчивост на съответния проект в рамките на пет, някой път и на десет години. Тези клаузи биха се нарушили в резултат от текстовете, които се предлагат на нашето внимание. Общината бенефициент се задължава да не извършва разпоредителни действия с обектите, за които е получила европейско финансиране.
Краткото изброяване на тези няколко хипотези дава един много ясен пример за сложността на материята, пред която сме изправени.
От друга страна, предложеният ни критерий – предназначение за богослужебна дейност спрямо сгради, чиято собственост преминава в полза на регистрираните вероизповедания или на Българската православна църква, е твърде обхватен и непрецизен от гледна точка на Закона за собствеността. Съгласно този закон критерият „предназначение” не може да служи за титулна собственост. Освен това съществуват множество молитвени домове със статут на културна ценност от национално или местно значение, които отдавна са загубили тази своя основна водеща функция и са преминали по различни исторически обстоятелства във функцията на музей, художествена галерия или друга сграда с обществено предназначение, която обаче вече е с нова роля. Използвам случая, тъй като все пак се намираме в специализираната Комисия по култура, да подчертаем, че Конституцията на Република България вменява задължението на държавата да се грижи за това културно наследство, което включва и хипотезата държавата да притежава такива обекти. Няма как това конституционно задължение на държавата да бъде ограничено, като тя бъде лишена от правото си на собственост върху знакови обекти на културното наследство, каквито ангажименти между прочем българската държава е поела по редица международни конвенции, в това число Европейската конвенция за опазване на архитектурното наследство, Конвенцията за опазване на археологическото културно наследство и т.н.
Именно поради трансформирането на такива сгради в нов вид собственост би било на практика невъзможно да изпълнява тази своя втора нова, вече водеща функция. Тоест реално ние ще лишим населението, общностите от тази втора функция, която е станала водеща в хода на вековете.
Тези мотиви се отнасят основно за § 1 и § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта. Считаме, че е наложително предложението за изменение на чл. 21, ал. 3 и разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби да се преразгледа и да се съобрази с принципите и правилата на Конституцията, Закона за собствеността и Закона за културното наследство по отношение на многобройните обекти, които са в обхвата на това културно наследство.
Считаме също така, че възприетите в т. 6 и 7 легални дефиниции на понятията „храм” и „манастир” са твърде обхватни и на практика всяка сграда, в която системно или не дотам системно се провежда богослужебна дейност, може да бъде обявена за храм или манастир. В този смисъл в България - като отговорен за регистрираните вероизповедания на територията на община София - ви уверявам, че има множество различни регистрирани вероизповедания, които имат доста либерален подход към определянето на своите молитвени домове. В обращение са редица сгради, които са строени с друга цел – най-често жилищни сгради, сгради с други функции, които на практика, бидейки собственост на такива регистрирани вероизповедания, се използват за молитвени домове, спорадично или системно. На практика всяка сграда може да бъде обявена за храм или молитвен дом по смисъла на тези дефиниции, които са предложени в настоящия проект.
С параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби, относно т. 1, изменяща чл. 24, т. 9 от Закона за местните данъци и такси (няма как да пропуснем тази тема) и т. 2, въвеждаща нова буква „ж” в чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, на практика ние разширяваме в значителна степен обхвата на освободените от местен данък недвижими имоти, обекти, собственост на регистрираните вероизповедания и на Българската православна църква чрез включване на поземлените имоти, където са построени молитвени домове.
Редакцията на чл. 48, ал. 1, т. 1, въвежда ново основание за освобождаване от данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин спрямо молитвени домове на регистрирани вероизповедания и на Българската православна църква и поземлени имоти, в които същите са построени. Или казано по друг начин, ние разбираме и подкрепяме идеята да бъдат облекчени в своите задължения водещите вероизповедания. Същевременно обаче с този доста либерален подход към определението почти всеки имот би могъл реално да попадне в хипотезата за освобождаване, стига той да бъде деклариран като молитвен дом. На практика дори сгради, строени с търговски функции, сгради, строени с жилищни функции, използвани от едни или други вероизповедания за молитвена дейност, биха могли да бъдат представени за освобождаване от местни данъци и такси, ако се запази тази дефиниция, която се предлага на нашето внимание.
Напомняме, че по силата на Конституцията на Република България политиката в областта на вероизповеданията е държавна грижа и отговорност. В този смисъл установяването на особени мерки за закрила и развитие на регистрираните вероизповедания следва да се извършва чрез механизми и ресурси на централната власт, а не за сметка на приходите на българските общини. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление и нашата Конституция и доста действащи закони подобни предложения за законови промени следва да бъдат предварително и обстойно обсъдени с общините, които ще правоприлагат в голяма степен по тези текстове.
Държим да отбележим, че с приходите от местни данъци общините финансират всяка година ресурсно неосигурени публични услуги, като улично осветление, благоустройство, рехабилитиране, поддържане на междублокови пространства и други обществени територии. Въвеждането със закон на споменатите основания за освобождаване от заплащане на местни данъци и такси представлява на практика изземване на финансов ресурс от общините от страна на държавата, което би трябвало да бъде компенсирано със съответните инструменти. Такова е изискването на Европейската харта за местно самоуправление и Закона за общинските бюджети.
Благодарим ви за вниманието!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря за това, че споделихте вашето становище, което беше много важно, тъй като нещата не са толкова лесни и там.
Тук е един от вносителите – господин Миков, да сподели мотивите за законопроекта. Аз наблегнах на някои неща в моето експозе и нашите притеснения основно. Това, от което Комисията се интересува, е как ще бъдат съхранени паметници на културата от години, някои от тях със световно значение, паметници на културата с национално значение във всички сфери, които от смущаващите писма, които прочетохме от Светия синод и писмото на господин Хаджи. Тези писма определено напомнят, че те се интересуват от всичко, което е богослужение – дали е от хиляда години или е от две хиляди години, няма значение. Това поставя още повече въпроса кое ще се съхрани. На тази база съм поканил и хора, които са тясно свързани и отговарят за някои от тези паметници на културата.
Поставихме въпроса за Музея на религиите в Стара Загора. Идеята да се направи там този музей дойде по мое време. Три религии са били на тази територия – от тракийско, християнско и мюсюлманско. На кого ще се върне? Не искам да отварям Кутията на Пандора, но опасността съществува. Църквата Свети Четиридесет мъченици, така да се каже семейната църква, поради това че преди това е била джамия, какво правим? Да не говорим за Света София.
И понеже тези дни, господин Миков, излязоха много писания и въпроси в пресата и с най-добри чувства и пожелания от някои от митрополитите да им се върне вече собствеността. В този смисъл въпросът е много сериозен и аз затова зададох въпроса преди ти да дойдеш какво налага това бързо приемане на първо четене на този законопроект, след което да се даде дълъг срок и тогава да оправяме законопроекта, който има въпиюща нужда от друго подреждане. И няма ли между първо и второ четене опасността да променим философията на така представения законопроект? На мен това ми е въпросът. Защото никой от нас не е против това да се уредят, доколкото може, отношенията между държавата и църквата. Но има въпроси, които изискват много по-голямо обсъждане и една група наистина от специалисти да работят по този закон, за да може резонансът да бъде положителен. Защото в този случай голяма част от обществеността няма да бъде никак удовлетворена, ако всичко това не бъде по някакъв начин подредено точно и ясно, за да не влизаме в спорове в правния мир. Поне аз така мисля. Но заповядай да споделиш идеите.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин професоре. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми гости на Комисията представители на вероизповеданията, Ваше Високопреосвещенство! Ако внимателно се проследи законът, съвсем малка част от уредбата е свързана с имотите. Но очевидно тя е най-контраверзната, затова аз ще кажа другите въпроси и да се прецени, включително и вие като членове на Комисията по културата и медиите трябва да прецените дали е необходим или не е необходим такъв закон.
Първото е свързано и аз мисля, че най-големият въпрос на този закон е за статуса на свещенослужителя. Свещенослужителят сега е по трудов договор, тоест трябва да има работно място, трябва да има работно време, трябва да влезе в цялата система на трудово-правното законодателство. Решения в тази посока в е има достатъчно, в които свещенослужителите поради естеството, поради спецификата не са включени от уредба на трудовото законодателство. Големият въпрос обаче е кой урежда отношенията между свещенослужителя и съответното вероизповедание. Има конституционен текст, който дава достатъчна автономност на съответните вероизповедания. Защото ако един свещеник дава обет да не се жени, пък на третата година се ожени, пък е сключил трудов договор, самото му встъпване в брак не е основание да прекратиш трудовото правоотношение. В никакъв случай! Примери в тази посока мога да ви дам достатъчно. Как ще му се начислява извънреден труд, когато отиде в събота или в неделя поради естеството на работата му. Когато получава някакви дарове, свързани с дейността, която извършва, попада ли в една друга тема, иначе регулирана при и по повод на службата му. Толкова много са особеностите, че си заслужава това да бъде едно обособено между съответното вероизповедание и човека, който е дал обет да служи отношение. И то да се урежда по съответния устройствен акт на вероизповеданието при запазване на здравните и социалните права. В Комисията по вероизповеданията примерно имаше разговори около този въпрос – трябва ли да внася социална и здравна осигуровка (според нас трябва да внася) и това е превръзката му със социалната държава. Може да има държави, в които не внася. Как се осигурява, какво се случва после – но има такива случаи.
Аз се опитвам да извадя на реден план и да поставя въпросите, по които поне не чух да има някакви големи дискусии, и накрая ще стигнем до имотите. Очевидно, че за съжаление нашата културна и религиозна общност, като се стигне до имотите, това се превръща в център на дискусията. Без да коментирам.
Следващият въпрос е свързан с въвеждане на несеквестируемост на имуществото, предназначено за функцията на вероизповеданието. Не може нито манастир, нито църква – да ме прощават другите вероизповедания – нито църковна утвар, предназначена за религиозни нужди за осъществяване на вероизповедание, да бъде предмет на принудително изпълнение. Колкото и скъпа да е в каталозите на западните къщи, в които я предлагат! Защо? Защото тези вещи са вещи екстра комерсио, извън оборота. Тяхното предназначение не е да обикаля в оборота и да отиде някой да заложи олтара срещу заем от 200 хиляди лева. И после този олтар да го изнесат на публична продан и някой да предложи 300 хиляди лева за него.
Следващият въпрос като че ли стига до тази думичка „може”, защото говорим за законопроект на първо четене. Имаме нужда от законопроект, който да реши наболели, гноясали проблеми в отношенията между държава и вероизповедания. Защото през годините всеки декларира голяма любов и подкрепа в съответствие с Конституцията, ама двадесет години никой не иска да бръкне в тези проблеми, ама двадесет години никой не иска да бръкне в тези проблеми. Или ако бръкнем, намираме детайли, които да ни послужат за основание да остане на ниво законодателство секуларизационното мислене и неотделянето на вероизповеданията от държавата. Защото, извинявайте, но и аз чета по вестниците доста неща, писани, без да са четени нито мотивите, нито текстовете на закона.
Простият въпрос за тези обекти, които разбирам, че са около 30-40. Как досега държавата те осъществявала ползването и владеенето и пр.? Извадила ли си е съответните документи за собственост, регулирала ли си е тези отношения? Защото възниква един друг въпрос: когато един такъв имот е публична държавна собственост, чудесно, само че от вероизповеданието казват: не ни търсете нас да провеждаме религиозни вероизповедания в обект, който е публична държавна собственост и на който вие късате билетчета. Въпросът с късането на билетчета, ако се постави в основата, и бизнесът се постави в основата с тези имоти, аз мисля, че няма да стигнем до онова решение за отделяне на църквата от държавата, която Конституцията предписва преди двадесет години. И ще си стоим в едно полусъстояние – държавата подкрепя църквата, църквата от своя страна работи добре с държавата, но тези проблеми не се поставят на никаква сериозна правна основа.
Аз съм разговарял и с другите вносители. Готови сме на абсолютно всякакви решения, които да премахнат това плашило, този книжен тигър на десекуларизацията. Ако трябва поименно да се опишат, ако трябва веднъж завинаги да се знае защо е променена собствеността. Но това е малък детайл. Големият въпрос е узрели ли сме ние за онова ясно очертаване на отношенията на законово равнище. Първата стъпка беше Законът за вероизповеданията. Това е една втора стъпка, която да ги доведе до онази отделеност на църквата от държавата. Но всичко отиде на имотна основа, пуснаха се защитниците на Боянската църква, на Археологическия музей, на 30-40 обекта. Никога никой от вносителите идея не е имал върху тези имоти да се възстановява собственост. Законът няма реституционен характер и неговото тълкуване още на първо четене, е за да се спре целият законопроект. Добре, нека си останат тези взаимоотношения между църква и държава, между вероизповедания и държава. Може би след пет, десет години други ще ги решават.
Аз пак казвам, нямаме никакви претенции. Трябва да е ясно кои бивши храмове, защото се получава, че едни са били джамии, после са станали църкви, други са били църкви, после са станали джамии, а сега са музей или кафене. Защото покрай тези бивши молитвени домове се развива и един бизнес. Те са на хубави места, реставрирани са, направени са.
По отношение на местните такси. Не може да принудите за всички тези имоти да се извадят актове за собственост и да се плащат съответните такси. Тук вече няма спор, че църквата, манастирът или джамията е на съответното вероизповедание. Но когато е строена преди 300 години, преди 200 години или преди 100 години, никой не е мислил, че за да се кандидатства по някакъв европейски проект, му трябват перфектни строителни документи и титул за собственост. И сега отива в общината, а те му казват: ще си платиш за „Александър Невски” или за друга църква, за която е безспорно, че е на църквата. А ако не си платиш и не си извади нотариален акт, не можеш да започнеш ремонта на кубетата, независимо с чии средства, защото по закон се изисква това.
Имаме два подхода. Единият е да кажем, че за тези храмове няма да прилагаме изискванията и да ги извадим от регулацията, който подход смятам за некоректен, или да облекчим финансово тези такси.
Когато обсъждахме въпроса за данък сгради, такса смет също беше поставен. Ние не си позволихме да пледираме за освобождаване и решихме, че там където има добри отношения между вероизповеданията и местната власт – казаха ми от днес от Сдружението на общините, че ще ми изпратят пълен списък, те пък ми казаха, че на повечето места били освободени. Защото аз ги помолих за това. От вероизповеданията казват, че не са освободени. Защото да разглеждаш по същия начин имот, който се използва за духовни, за религиозни цели, и същата такса да плаща и магазинът, и сладкарницата, и предприятието, смятам, че не е редно.
Така че това е другата част. Ако сме опрели до това „може” и около него се градят всички конструкции, някакви доста апокалиптични конструкции на десекуларизацията, а става всъщност въпрос за няколко конкретни казуса, които няма никаква пречка да бъдат изрично описани и да приемем в закона, че Археологическият музей остава археологически музей, че в Боянската църква няма да се служи, защото ще се съсипят стенописите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има Закон за културното наследство! За какво сме го правили? Той е правен с години!
МИХАИЛ МИКОВ: Тези отношения между църква и държава веднъж завинаги трябва да се решат. Защото всички говорят за голямата любов между църквата и държавата, за голямото взаимно уважение, а 20 години никой не иска да бръкне в тези решения. Другото означава да ги оставим да си стоят така, да се оправят както могат. Но смятам, че това не е добре за България. Тези въпроси трябва веднъж завинаги да бъдат решени.
За висящите спорове. Никакъв проблем няма да се довършат по досегашния ред. Само че възниква един друг остър въпрос: може ли да има синдикати на свещенослужителите? Може ли? Какво означава на Великден или на друг празник дадено вероизповедание да каже: ако не ни вдигнат заплатите, ние няма да провеждаме служби! Това са реални възможности. Подчертавам крайните хипотези, за да разбере Комисията за какви абсурдни ситуации става въпрос.
Нека Комисията се произнесе философията. Никой от колегите не е имал и най-малкото намерение този закон да поражда някакви реституционни, вещно-правни последици, имоти, които са искани и спорни, чрез този закон да станат собственост.
Разбира се, има и още един въпрос. Има имоти – и от вероизповеданията ми обещаха да посочат няколко такива случаи – където на база фактическо владение, за стопански цели, пускат го първо да си коси тревата, после да използва църквата за склад за сеното… В моя район преди десет години се използваше една църква за ферма. Има и такива случаи. Е, ще отиде ли държавата, полицията, прокуратурата и пр., като църквата няма титул за собственост? Вярно, гледаш го отвън – църква, обаче онзи си извадил по обстоятелствена проверка документ за собственост на двора и казва: било е някога храм, сега е стопанска постройка. Това са въпроси, които са от реалния живот.
Актовете, документите също така има идея да се освобождават от тези такси, за да може веднъж завинаги тези вероизповедания да станат собственици. Никога не сме имали идея това да послужи за някакви процедури за възстановяване на собственост, които в момента са публична или частна държавна собственост. Този закон не може да породи такъв ефект.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Миков, във втората част – за социалните нужди, тук никой от нас не го оспорва. Няма проблем, ние добре съзнаваме, че трябва да се помогне. Нашият проблем е един и тук много дълго можем да спорим, до обиждане да стигнем дори. Проблемът е за тези паметници на културата от национално значение, с голяма част от които се показва България, в които просто е невъзможно да се извършва църковен ритуал, защото това, което е изрисувано преди векове, то отива в небитието. И имаме такива случаи. Единствено от тази гледна точка в законите за паметниците на културата, които са създавани много преди да го има този парламент, това е записано. За да могат да бъдат съхранени. Не толкова за билетчетата, държавата има пари и е имала, макар че ако къса билети, те са за реинвестиране в поддръжката.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Винаги се интересуват колко печели от билетчета Боянската църква и никой не пита колко се харчи за поддръжката й.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, дава се собственост. По Конституция собственикът, когато е частен, той си поема всички финансови ангажименти и няма право да участва в проекти от еврофондовете. Защото чух фразата, че Свети Александър Невски като се върне като собственост на Синода, ще има възможност чрез проекти да получи тези средства. Няма такова нещо! В Министерството на културата има един неголям фонд, милион и половина, който е само за възстановяване на църкви. Но тук не става въпрос само за църкви от национално значение, разбира се, че има приоритети, те са недостатъчни, но доста църкви на тази база бяха възстановени. Има един въпрос: държавата може ли да инвестира в частния сектор? Държавата не може да даде и стотинка на община, камо ли на частник! Недейте бърка нещата, не става въпрос за спонсориране.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: За „Александър Невски” може да се обяви кампания. Всеки българин ще даде. Боянската църква преди години се реставрира, без държавата да е дала и стотинка, всичко беше от кампания.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Регионалният исторически музей в Кърджали. Доказано е, че това е било училище във вековете.
МИХАИЛ МИКОВ: Правете разлика. Тук се говори само за храмове и то в хипотезата, когато държавата има акт за публична или частна държавна собственост, няма да може. Пак ви казвам, целта на закона не е реституционна.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Откриваме дискусията. Първо ще дам думата на митрополит Натанаил.
НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, братя и сестри! Най-напред имам синовен дълг към Негово Светейшество българския Патриарх Неофит да предам неговото благословение на всички ви за здраве, преди всичко, защото здравето е предпоставка за разрешаване на всички други въпроси. Той в момента се намира в Москва във връзка с 1025-годишнината от кръщението на Русия, но оттам се обажда по телефона и се интересува какво става в България.
В същото време да изразя задоволството на Светия синод на Българската православна църква и поздравление към вносителите на този законопроект, защото действително заслужават поздравление и адмирации. Защото тези промени, които се поставят в това изменение и допълнение на закона, се решават въпроси, които са повече от 74-75 години чакане. Близо 50 години по време на атеистичния режим и когато говорим за демокрация, когато говорим за свобода, по отношение на църквата и на вероизповеданията мога да кажа, отношението е едно и също. Когато ние говорим за това, което сме длъжни да говорим, защото нямаме право волята на тези, които са построили нещо и са го построили с цел в него да се извършва и богослужение, и да се поменават техните имена. Защото и господин Божидар Димитров, и всички са виждали по иконите „За опрощение грехове го”, „За вечно поменание”. Много такива надписи има и тези неща са от голямо значение и за нас е изпълнение на дълг към тези, които са ги завещали, които са ги оставили.
В същото време, да ме прощава проф. Стефан Данаилов, аз малко съм озадачен защо се цитират части от нашето изявление, които само ни изнасят.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съм го раздал на всички.
НЕВРОКОВСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Да, но Вие прочетохте части, които на Вас ви изнасят, а не цялата философия на това нещо.
И другото – за собствеността. Започват да се водят едни дебати пак само за икономическите неща, за парите, а в същото време ние работим с тези европрограми. Имаме и кои са национални паметници. Ние служим в църкви национални паметници. Някой да е казал: не, няма да са такива? Става въпрос за собствеността обаче. Днес сте вие, утре идват други и ги отдават на концесия. И тогава ние ще отиваме да се молим да се служи в тези църкви, да обслужваме вярващите?
Тези неща трябва действително да се регулират и за да имаме и ние едно спокойствие, за да можем да служим. Когато тава въпрос за „Св. Александър Невски”, ами целият православен свят, а и не само православният, а и Япония, и другите знаят, че това е Патриаршеската катедрала. Но формалностите ни спират да правим ремонти. Казваме, кампании ще правим. Кампании – хубаво, обаче казват: отворете сметка, може да не е на църквата. На какво основание? Имаше предложение да се направи публична държавна собственост и тя. Кога е строена църквата? Колко години се служи в нея? Скоро беше интронизацията на новоизбрания български Патриарх Неофит. Бяха представители на всички православни църкви, и не само на православните църкви. И след като имаше среща между патриарха и министъра на културата господин Стоянович, в чуждите медии се появиха информации, че най-голямата, патриаршеската църква не е на църквата и не се знае на кого е. защо се излагаме пред света и не искаме да признаем нещо, което е факт.
Друго нещо, което искам да ви кажа. Вие споменахме за църквата в Добърско. Ами църквата в Добърско в 2004 г. е национализирана за публична държавна собственост. За какво говорим? По-тежко става от атеистичното време! Имаме такъв случай в една община – ние искаме да направим ремонт, не се помага. Общината я актува като общинска собственост и тя прави ремонт. И аз ще искам, защото съм пратил и ревизор, да види там нещата как са и да види на какво основание са взели тези пари и къде са отишли. Какво е влязло за ремонта и какво е отишло на друго място.
Тези неща трябва да се имат предвид, защото църквата, когато е имала възможност, е давала. Друг парадокс. Църквата не притежава нотариален акт, но притежава нотариални актове за имот извън нея. Когато се обяви църквата за общинска собственост, имотите, нивите, ливадите на общината ли стават? Това са много проблеми, които трябва да се разрешат.
И ще завърша със статута на свещениците. Всеки от нас е отишъл във вероизповеданието и е подал една молба, за да бъде приет и да бъде изпитан и ръкоположен. Никой насила не ни е казал: ела да те направим. И ние подписвам декларации, че ще спазваме каноните на църквата и устава. В тази декларация казваме: ако ги наруша, да бъде низвергнат! Не уволнен.
Аз смятам, че трябва да се обърне внимание на тези неща. За съжаление ние нямаме контакти и не можем да разясним тези специфични работи, за да ги имате предвид и вие, когато се решават въпроси от вероизповеден характер, все пак да се знаят някои специфичности. Защото ние сме отделени от държавата, но това не значи, че нямаме права в тази държава. Отделени сме, но с права – и като вероизповедание имаме права, и като физически лица пак имаме права.
Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам само да кажа, че този законопроект би трябвало да се раздели на две – това, което е за правоотношенията на свещениците, да влезе на първо четене, и разбира се, след консултации с вероизповеданията да бъде приет. Останалата част обаче трябва да се преработи из основи, защото тук основният смисъл на спора, който възникна, е за автентиката на онези храмове, които са паметници на културата. Никога не съм разбирал защо вероизповеданията, които се грижат много за тези паметници и твърдят, че винаги са се грижили, за тях автентиката не е така сакрална, както всичко останало. Ако се извършват богослужения в една Земенска църква например, за една година тя ще престане да бъде паметник на културата, ще бъде отчислена, отписана и т.н.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да, но аз не им давам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ти не им даваш, но това е, когато я курираш ти. Когато започнат да я корират те и стане тяхна собственост, нищо не може да ги задържа.
В изложението на Светия Синод, което аз внимателно съм прочел, пише, че досега векове наред те са се грижели за тези храмове и те са се запазили. Аз твърдя например, че в новото време, във времето на безбожие, във времето, когато повечето от хората не са религиозни, не са верующи, казано иначе, това не е възможно. Стотици хиляди икони изчезнаха в последните години, които са час от сакралното пространство, оригинални богослужебни вещи от сакралното пространство изчезнаха и на тяхно място има нови икони. Светата православна църква с нищо не е пострадала от това, че ако новите икони, които са нарисувани, които са сътворени по съответния ред и по всички обреди, това не пречи нищо на богослужението, те също влизат в това сакрално пространство. Но изчезва онази автентика, която е водила православната църква и която е сътворила православната църква и нейната вяра. Същото се отнася и за мюсюлманското вероизповедание. Ако това бижу на нашето културно наследство, уважаеми колеги, Самоковската джамия или Томбул джамия (аз познавам много добре тези паметници), ако вие ги направите постоянно действащи храмове, на което непременно се държи и си спомням един народен представител, който се караше постоянно с проф. Данаилов и викаше: дай ключа от Старозагорската джамия, дай ключа от Старозагорската джамия и т.н., ако вие държите автентиката на вашето културно наследство да изчезне, вземете ги! Но наистина те няма да бъдат автентични паметници на мюсюлманската култура, на културата на турците на Балканския полуостров. Макар че аз съм сигурен, че вие тук ще изкарате от девет кладенеца вода, както, разбира се и православната църква, като се базират на религиозната догма, че те наистина са ваши, че те наистина трябва да се вземат, че те наистина трябва да се ползват.
За тази автентика държавата е подписала международни договори, ратифицирала е конвенции и т.н. и ако това стане, няма да може да се върне всичко.
И накрая ще припомня още едно нещо. Пловдивският владика, който е един, така да се кажа, изглежда цивилизован млад мъж, нареди да се замажат стенописите от 19 век в църквата „Света Марина” и отгоре да се налепят тапети. Това е висш израз на „грижата” за автентиката, за сакралното пространство и пр. и пр. Аз не мога да бъда никога обвиняван като православен човек, че ще атакувам православната църква и нейните интереси. Тук обаче именно в неин интерес е тези паметници, които каза Михали Миков, че са 40-50, тези паметници няма да останат под държавна егида, да се грижи за тях държавата, да отговаря държавата. Тук въпросът е кой отговаря. Защото светата православна църква пред международните институции не може да отговаря. Ако един паметник се руши, тя не може да отговаря пред Европейския съд или пред Европейския съюз. Отговаря държавата! И по тази причина тях трябва да ги корира държавата. И отношенията между държавата и вероизповеданията, включително и мюсюлманското вероизповедание, и арменското, и еврейското всички тези отношения, когато в ограничен периметър могат да се ползват тези храмове, защото верующите трябва да влязат и в Боянската църква, трябва да влязат и в Земен, но те могат да влязат примерно на празника и то под особен режим. Защото като загубим автентиката, няма паметник, няма памет, няма култура и можем да си говорим каквото искаме и да даваме каквито искаме обещания, просто това ще изчезне.
Затова именно смятам, че по тази част от закона трябва да се направи една междуведомствена комисия – примерно между Министерството на културата и вероизповеданията заедно с представителите на всички вероизповедания в България и този проблем да се реши. Защото наистина има паметници, които са с национално значение и които се използват безусловно. Примерно „Александър Невски” също е един паметник на културата, доколкото си спомням и Синагогата е също паметник на културата, има и други паметници, които се използват. Но има такива, които са в състояние, в което не бива да бъдат използвани в никой случай, иначе нарушаваме международни договорености, нарушаваме, както се казва, и сговорът със собствената си съвест на хора, на българи, на цивилизовани граждани на тази страна.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Хафъзов, заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, скъпи гости! За мен преди всичко е доста радостен фактът, че тази тема – темата за религиите, за вероизповеданията предизвиква такъв силен интерес. Според мен по-важното е да се дискутират темите, свързани с религиите, с религиозните общности. На мен, а и на религиозните дейци им е пределно ясно, че България все още не е истинска демократична държава и тези проблеми няма как да бъдат решени от днес за утре. Това ни е ясно на всички. Демокрацията в България не е всеобхватна, тя не важи за всички. Така че ще има още много да коментираме, може би и да спорим по тези теми.
Именно протестите, състоянието на гражданското ни общество показва и доказва, потвърждава моите думи, че това, което най-много ни липсва, е демократично мислене, демократични инстинкти, демократични чувства, демократично говорене. Всичко това по един или друг начин обаче отново ще се стовари върху всички нас, българските граждани, ако не днес, то утре, а може би и тази вечер.
В своя изказ искам да ви обърна внимание на следното. Ние тук говорим за имоти, гледаме на храмовете, обсъждаме храмовете като някакви сгради, като някакви обикновени имоти и не мислим за сакралността и сакраменталността на тези „имоти”.
Преди това, което ще ви кажа, искам да подчертая, че категорично заставам зад думите на господин Миков и неговата интерпретация е и моя интерпретация. На този етап аз смятам, че този законопроект, чийто съвносител съм и аз, не третира имотите, особено паметниците на културата като съответно възможно възстановими имоти в полза на вероизповеданията. Макар че тук сега аз ще изложа личното си мнение. Когато се строи един храм, той се строи в името на бог и за бог. И никоя няма право да го отнема от бог, без да попита той какво мисли по въпроса, а питам кой, кога, защо и по какъв начин ги е отнел от бог? Господ е единственият титуляр, той е суверен. Когато един мюсюлманите или християнин дарява един лев, проф. Димитров, той го дарява в името на бог, като дарява църквата на бог – не на обществото, даже не и на държавата, дава възможност обществото да ги ползва, но това е различно.
Именно поради тази причина искам тук в момента да ви изкажа една специфика на ислямската религия. Смята се, че всеки един, който е допринесъл за строежа на джамия, на мост, училище или каквато и да е друга обществена религиозна и нерелигиозна сграда, този човек е съдействал за добруването на човечеството и тъй нареченият негов севап, както в някои художествени литератури се споменава като себап, позната ви е тази дума, или като хаира, продължават да му носят, така да се каже, божия милост до съдния ден. Даже и след неговата смърт! Всички тези, които са дарявали за джамии, са имали презумпцията, че след моята смърт, тази джамия, докато продължава да бъде използвана като храм, докато вътре има мюсюлмани, които издигат своя глас към бога в молитва, ще имат възможност да допринасят и за моето добруване в отвъдния свят. Ние им отнемаме това право и даваме сигнал на всички мюсюлмани, а и не само на мюсюлманите оттук насетне: не дарявайте, не давайте! Защото един ден ще се намеси отново държавният етатизъм и ще реши, че този храм е по-годен за музей или за нещо друго.
Поради тази причина, когато аз отивам на освещаване на джамия, ние нямаме освещаване, но на откриване на джамия или съответно на първа копка, винаги им пожелавам, а и пожелавайки, се моля на бог да не дойде все пак един ден такова едно управление, от което никой не е застрахован, когато пак ще реши, че този храм е прекалено красив, има много хубави изографисани надписи, така че трябва да бъде под опеката на държавата и религиозните хора нямат право на ползване на този храм.
Така че отново ви призовавам към следното. Не чрез този закон, чрез още една промяна, лично аз съм готов да внеса такъв законопроект, та ако ще да съм единственият, който гласува в парламента, 239 – против, Хафъзов е единственият, който го желае. Това е една заявка. Всеки един религиозен човек, който не само демонстративно от време на време се снима с попове и с ходжи и казва „ние сме за църквата, ние сме за това църквата да бъде силна, да възпитава нашето общество”, не само като човек, който проформа гледа на религията, а като човек, който съпреживява религията, смятам да внеса един законопроект. Но не този, защото отново казвам, този законопроект не регулира тези взаимоотношения между държава и религиозни общности. Но нека да си признаем, ако в момента религиозните общности са в затруднено положение, дали за това по някакъв начин няма роля и държавата в определените исторически моменти. Кой е виновен в момента именно религиозните общности и институции да бъдат в тази слаба позиция? Именно държавната намеса. Държавата по някакъв начин се е намесвала в исторически аспект, докато в днешно време те все още не могат да се съвземат. И именно ролята на държавата е да подаде ръка, без да се намесва, съответно да ги подпомогне по начин, по който те желаят. Защото са били подпомогнати по начин, по който не желаят и в предишни исторически моменти.
Дами и господа, в моето патетично слово не искам да виждате патернализъм. Аз не се опитвам да ви наложа моето мнение. Емоционален съм, защото смятам, че трябва добре да размислим и тази тема трябва да се дискутира по този начин, по който го правя аз. В крайна сметка един храм, ако той не функционира като храм, е всичко друго, но не и храм.
В този смисъл ние трябва да обявим, че оттук насетне ние няма да се възползваме и няма да молим светите отци или религиозните общности за каквито и да са други религиозни дейности, съответно по освещаване на знамена. Те също са публична държавна собственост. Да не би случайно пред „Александър Невски” Паметникът на незнайния воин да е храм? Но ги молим, нали! Молим ги да дойдат да осветят, съответно да ни уважат.
Помислете, че ние така или иначе, и да не решим днес този въпрос, един ден ще трябва да бъде решен. Защото когато говорим за толерантност между религиозни общности или религиозни институции и държава, нека да се сетим и за следното, господин Станилов. Преди сто години в София е имало 84 мюсюлмански храмови обекта. 84! Това означава, че е имало и мюсюлмани, които ползват тези обекти. Друг е въпросът къде са тези мюсюлмани – прокудени или нещо друго. Да речем, че тях ги няма. Означава ли, че не трябва да ги има и храмовите обекти? Това включва джамии, тоест мюсюлмански храмове с минарета, месчиди – мюсюлмански храмове без минарета, тюрбета и т.н. – 84. В момента има една-единствена действаща джамия, което не означава, че Хафъзов настоява Археологическият музей да стане отново джамия. Не казвам това, не твърдя това. Но все пак нека да се замислим, че това е несправедливо. Това са 84 имота, които са били одържавени или държавата ги ползва по някакъв начин, незнайно как.
Божидар Димитров преди малко каза как. Ами когато се наложи, праща и стражари. Когато държавата е силна, когато реши да наложи своя етатизъм, или ще го направи чрез мен като законодател, или ще го направи чрез Държавна сигурност, или ще го направи чрез войската си, както го е правила. Налага своята воля и бенефициентите в лицето на православната църква само ще има да се радват на това какво сме решили за тях.
Така че ние трябва да възстановим тези имоти според мен на общностите. Не толкова на институциите, а на общностите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На същата база мога да задам и въпроса колко са били българските манастири и църкви във втората половина на 14 век. И ще бъде автентично.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Две злини на едно място не правят едно добро.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото аз ще Ви кажа друго. По време на Освобождението регистърът на джамиите е 122. Обаче къде са мюсюлманите и няма джамии, а къде са българите на тези църкви в 14 век и къде са техните манастири и църкви? Също ги няма. Хайде да не си задаваме такива въпроси, защото става автархия!
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Хайде в тези тежки и бурни времена да не създаваме допълнително поводи, дори за граждански размирици, те вече някъде в един град вече започнаха.
По отношение наистина на патетичното слово на господин Хафъзов, бих казал следното. Да, това са божии храмове и по силата на простата логика тогава ще ги попитаме за какво са ви нотариални актове? На божия храм не му трябва нотариален акт.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: На нас не ни трябват, на държавата й трябват.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Не, вие искате чрез този закон да ви бъдат дадени и аз съм съгласен да ви бъдат дадени. И ще видите какво предложение ще направя.
Второ. Това хубаво патетично слово е хубаво да го произнесете в Турция на господин Ердоган, защото той и предшественикът му превърнаха джамията „Света София” в музей. Сега, съвсем наскоро! А това е ислямистка партия.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Към изток ли ще ме пращате? Аз искам да отидем в Норвегия, господин Димитров.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Вашият религиозен дух не се ли бунтува от това, че една джамия е превърната в музей?
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Аз съм български гражданин, искам да Ви го припомня. И ако искате да ме пратите отново в Турция да давам акъл на…
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ние днес сме граждани на света.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Тъй като нашата комисия все пак има някаква функционалност, аз искам да подкрепя становището на министъра на културата специално по разпоредбата по отношение на храмовете, които не са действащи храмове, но са паметници на културата. Дали са християнски или на друга религия, но това е част от културното наследство на България.
Аз съм от велико Търново и не случайно вземам отношение. Защото проф. Данаилов спомена църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, която не е действащ храм. Нека да направим така, че той да запази своя статут и да запазим това съхранено от българския народ през тези столетия, както и от специалистите, разбира се, които са се погрижили за него.
За църквата „Свети четиридесет мъченици” проф. Данаилов намери едно златно сечение с това, че подписа с нашия митрополит споразумение да се случи само на най-големите християнски празници. Имаше само едно изключение за една сватба, но никакво друго нарушение през тези години. Наистина в най-големите християнски празници се служи в „Свети четиридесет мъченици”, идват хора от Сърбия заради гроба на Свети Сава. Според мен има необходимост тези църкви да бъдат запазени.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Вагалински има думата.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: С Михаил Миков добре се познаваме, чухме добри пожелания какво смятат, че те правят. Но това, което е вкарано в момента като текст, води до съвсем други заключения. И не е въпросът какво искаш, а какво се получава. То пътят към ада е постлан с добри намерения. В сегашния му вид този проектозакон е силно дебалансиран. А в крайна сметка законодателят би следвало да се води от идеята да спазва баланса на интереса на обществото като цяло. В момента това, което се предлага, фаворизира, облагодетелства (не го казвам като мръсна дума) регистрираните религиозни общности, даже бих казал, в по-голямата част – тяхното ръководство, но със сигурност не е в интерес на цялото общество.
Това, което също и мен ме притеснява, е темпото, с което вносителите искат да се вкара този проект в пленарна зала. След като е толкова деликатна материята и ако цитирам господин Хафъзов, трябва добре да размислим – край на цитата – а това означава публичност и повече обмисляне. На 16-и е вкаран проекта от вносителите и вече искат да влиза в пленарна зала. Нещата не са добре премислени. Като мине на първо четене, къде ще му променяме философията тепърва за второ? Това е Ваш цитат – добре да размислим. Много добре казано!
Чух тук за кафенета, не знам господин Миков за какво говори, може би за административната ни сграда, строена в 30-те години, в която наистина има едно кафене. Това не е храм.
Хубаво е, че се поставя най-после на дневен ред, че трябва да се уредят тези взаимоотношения между религиозните общности и държавата. Очевидно въпросът е наболял и трябва да се доведе до някакъв разумен край. Но той е компромис при всички положения. В сегашния си вид чувам само за искане, може, няма данъци, няма такси, всичко, което някога е било – преди две или колко хиляди години религиозно, искаме да си го вземем. Това е в закона, който сте дали, а не желанието какво искате да направите. Това ще доведе, не дай боже, ако бъде прието, до страшен хаос (говоря за културно-историческото наследство), до едни безкрайни протести, дела. Няма да е добре и за религиозните общности.
Ако говорим за финанси и българската държава трябва да плаща осигуровки, такси и всичко останало, което религиозните общности не желаят да плащат, макар че са отделени, ами да въведем религиозен данък, както е в Германия, и да се знае поне, че религиозните общности не са отделени. Но тук влизам в една материя, която не ми е силна страна, има си Министерството на финансите и съответна комисия.
В крайна сметка бих искал да апелирам към членовете на Комисията да отхвърлят законопроекта в сегашния му вид. Той е силно дебалансиран и много едностранчив. Бих употребил и по-силна дума, но не искам да обиждам талибаните, защото те поне са се погрижили да няма наркопроизводство в територията, която контролират. Това е силно краен, едностранчив проект. Дано не влезе така прибързано в пленарната зала и законодателят да прояви разум. А иначе с две ръце съм, че трябва да се дискутира и трябва да се направи крачка напред, защото религиозните общности имат нужда от това. Трябва да бъде направено, но с тези прибързани темпове, толкова едностранчиво, е просто опасно. Не давам конкретни примери, проф. Данаилов и д-р Чобанов дадоха страшно много конкретика. Първият – за конкретни паметници, вторият – чисто законодателно и логически. И не мисля, както смята Михаил Миков, че ние можем с някакви списъци да уредим нещата и те да бъдат балансирани. Не става със списъци.
Ще ви задам и аз един конкретен въпрос. Говоря вече като археолог: утре ще разкрием една църква, няма значение дали е от ІV век или от ХІІІ век (преди ІV век нямаме църкви засега), какво правим с нея? Тя веднага преминава за стопанисване, за възстановяване в Българската патриаршия, що ли? Едва ли!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Не, може и кафене да стане.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Вече ви отговорих, господин Хафъзов, кафене в Националния археологически музей няма! Има в административната сграда, която е строена в 30-те години. И трябва да правите разлика между джамията от ХV век и административната сграда от 30-те години.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Вие знаете ли какво е да се употребява алкохол в храма? На коктейли в Археологическия музей вие знаете ли мюсюлманите как преглъщат тази обида? Трябва да го чувствате, за да го разберете. Не от гледна точка на Академията на науките и на науката, а в сърцето трябва да се носи това.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Искам да избегна патоса, тук е парламентарна комисия. Хубаво е да не се прекъсваме.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Употребява се алкохол в храм, който е бил осветен за джамия!
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Това е, което имам да кажа. Апелирам към членовете на Комисията да го отхвърлят.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да чуем становището на Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: След така ескалиралите емоции, които може би са характерни за целия период, аз ще се опитам малко по-рационално да подходя към темата.
Уважаеми господин професоре, господа народни представители, уважаеми представители на вероизповеданията, гости, колеги! Министерството на културата на Република България съгласно своята функционалност се опита в кратките срокове, с които разполагахме, да намери едно балансирано становище за това как Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията може да уреди статута на религиозните храмове и в същото време да се търси съхраняването на реализираните вече музеи и паметници на културата, които представляват културни ценности и които са публична държавна или общинска собственост.
Нашето предложение е да се предвиди разпоредба в закона, която да отрази статута на храмовете, манастирите и молитвените домове, в които не се извършва богослужебна дейност, които са музеи или филиали, или отдели към музеи, които са недвижими археологически културни ценности, и такива, за които има документи за публична държавна или публична общинска собственост.
Мотивите ни към този подход са в това, че въпреки че проектът предвижда да предостави собствеността на различните вероизповедания у нас върху манастирите и храмовете, предназначени за богослужебна дейност, както е цитирано в законопроекта, но не действащи като такива, е възможно да възникнат спорове и ние вече сме свидетели на подобен подход около редица храмове, в които не се изпълняват богослужебни дейности и се използват за музеи, галерии, камерни зали и други културни дейности, както е археологическите недивжими културни ценности, които по Закона за културното наследство са публична държавна собственост.
Това са предимно обекти от национално и световно значение, които с акта на своето създаване са били предназначени за богослужение, но с внесения законопроект се предпоставя възможността да се отнеме от тях държавната собственост и съответно да се върнат в различните вероизповедания. Министерството на културата препоръчва да бъдат обсъдени промени в предложените текстове по начин, който да не поставя под съмнение правото на собственост на държавата и общините върху манастирите, храмовете и молитвените домове, за които има издаден акт за публична държавна собственост и публична общинска собственост, както и за манастирите и храмовете, които са музеи или филиали, или отдели към музеи, групови и единични археологически недвижими културни ценности.
Министерството на културата има готовност да участва в работна група, съставена от широк кръг от експерти, които да обсъдят и предложат промени в така внесените текстове в законопроекта. Според нас е необходимо да бъде направен и много по-пълен анализ на въздействието на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, включително и върху опазването на културното наследство в частта, която касае Закона за културното наследство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Господин Чолаков, заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря, госпожо председател. Ирония, виждахме се преди десет дена тук, виждаме се пак.
Искам да припомня това, което каза вносителят на проекта господин Михаил Миков. В крайна сметка има няколко други въпроса, които този законопроект урежда, и наистина им се ще да ги припомня кои са, защото те, мака и маловажни на фона на големия въпрос, който дискутираме, също са важни за вероизповеданията.
Ако тръгнем по законопроекта отзад напред, това е §10 – освобождаването от данък при вписване на актовете, държавна такса, в чл. 24, в чл. 48, за които говори господин Чобанов, вижте, това е парадоксът, върху който обърнахме внимание вчера в медиите. Храмовете са освободени от заплащане на данък сгради, но не са освободени от данък в момента, в който се издава нотариалният акт върху сградата. Това наистина е парадокс, говорили сме го с хора в Министерството на финансите, пропуск, недоглеждане. Изброени са изрично институциите, които са освободени от данък при изваждане на нотариален акт за собственост – това са държавата, общините, читалища, училища, Българският червен кръст, културни и просветни организации. Изпуснати са само изповеданията. В горния член, в който се освобождават от данък сгради, ги има, в долния ги няма.
Ако този въпрос се реши, много други въпроси автоматично щяха да отпаднат. Включително тук е и част от въпроса за „Александър Невски”, който ако беше решен по този начин, нямаше в момента да стои толкова остро.
Надявам се, че няма проблем с § 8 и поне никой няма да го предяви – църкви и утвар да не се изнасят на публична продан, да не се залагат, да не се ипотекират. Това е елементарен наш човешки дълг. Ако някой каже, че иска да ипотекира църква и да я изнесе на публична продан, мисля, че няма да живеем в една и съща страна с него.
Изтеклата придобита давност – § 7, предполагам, че няма да има проблем.
Господин Миков каза, че по § 6 самият той ще предложи оптимална редакция.
Параграф 5 е свързан с § 2 за правата на свещенослужителите, към които сега отивам. Знаете или не знаете, колеги, в 2011 г. Инспекцията по труда беше тръгнала по църквите да съставя актове на свещениците за това, че нямали трудови договори или че не спазвали правата в трудовите договори. Този правен формализъм, в който от време на време сами себе си поставяме, ни довежда до извращения, срещу които после всички се възмущаваме и казваме: ама, как е възможно това?
Мисля, че това е въпрос и на здрав разум, свещенослужителят не е служител по трудово правоотношение, той е свещенослужител. Много ви молим, помогнете да избегнем този нонсенс, който утре ще накара пак някой инспектор от Инспекция по труда да ходи и да съставя актове. И ние да се излагаме.
Колкото до критичния въпрос, който се поставя тук. Вижте, предишните комисии, доколкото сме информирани, взеха решение, че пускат проекта да влезе на първо четене, като евентуално дискусионните въпроси ще се изясняват между първо и второ четене. Нашата молба е наистина заради тези седем големи въпроса, ако може, проектът да влезе на първо четене, за да се даде поне знак, че ние тръгваме да ги разрешаваме в тази посока. Защото е важно, това е знак и към администрацията, ако щете, в частност на Инспекцията по труда.
Колкото до въпроса, който вълнува тук всички, аз мисля, че ние със сигурност трябва да водим дискусията между първо и второ четене. И трябва да я водим толкова дълго, колкото трябва. Само да вметна, че сам по себе си актът за публична държавна собственост не е титул за собственост, но това е правен проблем, който ще се обсъжда, предполагам, в Правната комисия. Това е специфичен вещно-правен въпрос. Още от сега можем да кажем, че ако влезем в тази дискусия, ще имаме много дълъг разговор с Министерството на културата за понятието „в което не се извършва богослужение”. Защото ние веднага задаваме въпроса: а защо не се извършва богослужение?
Тук стана дума от депутат от Велико Търново за църквата „Свето рождество Христово” в Арбанаси. Ето това е протоколът, нося го, ако искат медиите, после ще им го дам, който дава право на държавата да твърди, че тази църква е нейна. Това е протокол, съставен от младши-милиционер Васил Василев през 1947 г., който иззема от свещеника пет ключа големи и един малък. Ето това е основанието на държавата тя да твърди, че тази църква е нейна. Значи в тази църква не се служи заради младши –милиционер Васил Василев през 1947 г. И държавата твърди, че това е редно да е така.
Казвам го само защото въпросите са много, многообразни, между първо и второ четене можем да ги дискутираме. Тук беше казана думата „компромис”. Не искам да си позволявам лични вметки, но има въпроси, по които човек лично пред съвестта си може би може да направи компромис, но има въпроси, по които не може да направи компромис. Може да се търси консенсус, то е друго, но не може да се прави компромис.
Наистина ми се струва, че ако ние сме държавно отговорни хора, защото сме вкарали вече конете в реката, нека мине законопроектът на първо четене, между първо и второ, ако можем да постигнем консенсус, ще постигнем. Ако не можем – здраве да е! Това, което казва господин Хафъзов, не знам дали много хора го разбират, колеги. От гледна точка на църквата, от гледна точка на вероизповеданията времето е относителна категория. Ние си мислим, че следващите две години, европейският програмен период, сега едни пари, които ще усвоим, са много важно нещо. От гледна точка на вероизповеданията те не са! Ние не смятаме при определени обстоятелства, че задължително сега трябва да решим тези въпроси, защото нашето вътрешно убеждение, както сподели господин Хафъзов, е, че рано или късно това, което е храм, то ще бъде храм. Със или без закон. Може да не е в нашия живот, може да е в следващия може да е в по-следващия. Вероизповеданията имат много дълга историческа перспектива. Затова тук въпросът е морален – дали ние можем да го решим в момента рационално, с консенсус. Ако не можем, нека да го оставим времето да го реши.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, аз се извинявам. Бъдете по-кратки! Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ, председател на Обединени евангелски църкви, протестантската общност в България: Ще бъда съвсем кратък, господин Данаилов, знам за времето и натиска.
Просто искам само да кажа в допълнение, че протестантските 14 църкви, строени през ХІХ век, са обявени за паметници на културата. Никога не са били друго и използвани за друго, освен за църкви. И това е благодарение на местните настоятелства. Винаги, до ден-днешен, когато сме правили огромни купища с документация и сме искали разрешение, за да можем да ги ремонтираме, сме имали не само трудности, ами пътя към Голгота.
Защо ви го казвам? Защото имаме и съставени актове. В Пловдив катедралната Първа евангелска църква, един чудесен храм, само заради това, че си позволихме след чакане 15 години бюрократите от Пловдив, от вашата комисия и не знам кои си, да дадат разрешение ние направихме ремонт.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Той паметник на културата.
НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ: Разбира се, че е паметник на културата, тя е чудесна сграда. Но винаги е била църква.
Три църкви, едната във Варна, беше превърната в куклен театър. В Русе баптистката църква беше превърната в Дом на атеиста. Тези църкви, след като се върнаха обратно и ние сме благодарни, че бяха възстановени, ние чакахме разрешение, тъй като са паметник на културата, никога не ни беше дадено разрешение, ние ги ремонтирахме и отново бяхме наказани с плащане. Протестантите ни чакат и не са получили една стотинка. Но ние искаме да знаете, че съществува това напрежение и трябва да намерите законодателна форма как оттук нататък да се справяме с тези трудности.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Заповядайте.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: За Национален форум „Обединение” Кирил Икономов, композитор. Ще бъда много кратък.
Уважаеми господин председател, Ваше Високопреосвещенство, уважаеми господа депутати и дами! Косата ми се изправя, като слушам колко се бърза да се внесе един закон, който е миниран и който ще създаде такива сериозни проблеми, ако се вкара на първо четене, без да се изчистят тези мини. Между първото и второто четене разликата е почти нула.
Много хубаво е това, че има такова обсъждане. Чуха се изключително добри предложения – от проф. Данаилов, от господин Чобанов, от господин Чолаков, който е един много уважаван юрист, който аз лично много уважавам, но не виждам, господин Чолаков, за къде бързаме, когато знаем, че България е пример за религиозна толерантност. Затова не бива да правим нещо, което ще донесе едно изключително тежко напрежение. Казвам го ясно и точно, защото всичко опира до пари. Някой вече си прави сметките.
Искам да направя едно малко отклонение в подкрепа на господин Хафъзов. Преди двадесет години аз и моята съпруга Мая Нешкова построихме и подарихме църква в Благоевград. Тази църква беше открита от двама владици – дядо Пимен, бог да го прости, и дядо Натанаил. Тази църква, която ние построихме с моята съпруга, я оставихме на бога, на Света Богородица, казва се „Успение Богородично”. Изключително тежко и обидно е, когато някой влезе вътре и казва: аз съм представител на държавата, ще стане така! Ктиторът и този, който прави себапът, те казват: ние дарихме. И сме дотам.
Относно това, че поповете трябва да имат профсъюз. Това е абсолютна еротика. Попът е казал: аз служа на господ и на никой друг. Както ходжата, както всеки друг. Така че е немислимо, че може да се случи нещо такова. Друг е въпросът, че в Православната църква има проблеми, които трябва да се решат, че поповете, да прощава митрополит Натанаил, но половината от тези попове, когато излезе този закон, ще си вземат по едно касово апаратче.
Тук има страшно умни хора, страшно хубави предложения, моля ви, не бързайте!
Относно религиозната толерантност. Аз стоя зад всичко, което казвате, господин Хафъзов, но искам да отбележа нещо. Моят дядо е Ангел Герчев, той е носил Самарското знаме. Ние сме се били, правили сме всичко и в момента живеем в един изключително добър мир. Преди седем години направихме един принос за религиозна толерантност пред Националния дворец на културата. Събрахме главния мюфтия, събрахме главния равин, представители на Патриарха тогава и направихме ашурето в един ден. И всички се прегръщахме и пяхме заедно. Защото казват, пътят към бога е един, но всеки прави така, че да е изключително дълъг и да е много тежък.
Господин Хафъзов, понеже живеем в една родина (това е мое лично отклонение), обичаме, уважаваме всички етноси, но ако разговаряме така, сега сме приятели, на улицата ще извадим калъчките един срещу друг. Нека да сме приятели!
Благодаря ви.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Само едно уточнение. Аз съм апологет на всички религии, а не на една, подчертавам, аз съм апологет на всички религии и религиозни общности. Подчертах го в началото. С кого трябва да вадя калъчките?
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Благодаря Ви. Бях прекалено ясен.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, този законопроект беше разпределен на нашата комисия, но той не беше разпределен на другите комисии, които трябва да вземат отношение по него. Аз благодаря за информацията, но трябва да се чуе и тяхното становище. Основният въпрос си остава: защо трябва да бързаме толкова много. В голямата си част по тази тема, която нас ни интересува и която беше в основата на обсъждането, съм убеден, че трябва по-сериозно да се обмисли, да се анализира и да се види какво ще е въздействието на този закон. Няма щастлив закон, но това е много важно, защото той може да предизвика всякакви настроения.
Това, което се е случило в Русе с проектите, е една голяма болка на Института по паметниците на културата, който не даваше навреме проектите, не одобряваше проектите и църквите правеха ремонтите, без да ги чакат. Тук ние не коментираме паметници на културата на действащи църкви, независимо от коя религия са, ние коментираме, това, което нас ни вълнува и ни плаши, е какво става с големите ценности, които имаме и които държавата е съхранявала – някъде по-забавено, някъде – не. Но има много важно значение в коя църква на каква височина може да се запали свещ, колеги! Специални свещи ляхме за църквата „Свети четиридесет мъченици”, за да не опушваме този културен паметник, който най-малко може да развълнува мирянина, защото той е в задната част. Ами идете в Арбанаската църква, като вдигнеш ръка и стигаш до тавана. Тези, които го охраняват, с цветен лейкопласт отделят цепнатината. Как ще си позволиш, кой ще го съхранява това? За това става въпрос, а не толкова кой ще къса билетите, макар че в тези кризи, които непрекъснато ни гонят, и това е важно.
Затова аз смятам, макар че, съжалявам, колеги, от нас едва ли ще зависи, имам предложение да се опитаме да отложим влизането на законопроекта на първо четене. Току-що дойде и едно писание от вероизповеданията, в което пише: „По молба на Националния съвет на религиозните общности в България и редица вероизповедания отправяме молба Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията да не бъде разглеждан на първо четене.” За да могат те в кратки срокове да се запознаят с текста и да изразят своите становища. Явно това се отнася до голяма част от другите религиозни общности в България. Това е дошло от Дирекцията по вероизповеданията.
Но, както и да е, не искам да оставаме с впечатление, че се дърлим – едните са „за”, другите са „против”. Трябва все пак законопроектът да се огледа по-добре. Факт е, че може и с много лека ръка, но аз знам колко е трудно това, просто да се съставят списъци на обекти с особена значимост, да ги вкараме тук и да върви законът напред. Това не е сериозно. Другото е текстовете да се отнасят само за сега действащите храмове и манастири. Но това иска време.
СОФИЯ КОЕН: Това, което Вие казвате, касае паметници на културата. А ако храмът е действащ, както е в случая с имотите на Централния израелтянски духовен съвет, синагогиге? Те всички са действащи и едновременно с това са паметници на културата. Как ще бъде уреден въпросът с тези, които са действащи?
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Бургаската е галерия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Бургаската е галерия. За съжаление видинската я бяхме включили по наше време в еврофондовете за реставрация и тогава еврейската общност я прехвърли, тоест даде правото на държавата, за да може да получи проекта. Но не се случи.
Мое лично мнение е, че би трябвало да се изчака приемането на първо четене. Защото, пак казвам, приемаме нещо, след това дълъг срок между първо и второ четене.
Господин Славов, какъв дълъг срок си представяте вие между първо и второ четене?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, реално погледнато, с оглед на това, което се очертава през следващите не само седмици и месеци, ние в комисията на нашето заседание обсъждахме, че ще имаме достатъчно време, за да можем всички предложения, всички съображения да ги вземем предвид и в диалог с представители на традиционните вероизповедания, които, повтарям, на първо четене в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика подкрепиха законопроекта (подкрепиха го и това е част от стенограмата от заседанието на комисията). В диалог с традиционните вероизповедания, с всички министерства, които ще изпратят становище и ще изпратят юристи и експерти да участват в обсъждането на предложенията за второ четене, ние можем да отговорим на тези очаквания и тези изисквания, които и днес прозвучаха.
Ще направим предложението в максимален срок между първо и второ четене, като се има предвид, че ще се използва и този период, условно, парламентарна ваканция, за да се работи, ще имаме, убеден съм, достатъчно време, за да разсеем всякакви съмнения, всякакви страхове и на второ четене да отразим абсолютно всички предложения и всички идеи, за да имаме в окончателния вариант законопроект, който да отговаря и на нуждите на вероизповеданията, и да защити интересите и на държавата, и на общините, и на Министерството на културата, и на културно-историческото наследство. Ще имаме това време, уважаеми господин председател.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Славов, като бяхте започнали да го пишете този законопроект, да бяхте разширили групата, за да бъде в един добър вид и не да чакаш първо, пък три месеца – второ, я камилата, я камиларя. И само тази шумотевица и това изнервяне на общността с неща написани, недоизяснени. Защото те са просто нахвърляни на ангро, без да се съобразяват с ред други неща.
Както и да е, уважаеми депутати, които останахте, другите са заявили кой как ще гласува, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за” Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията да бъде внесен за първо четене в пленарната зала, моля да гласува.
За – 0, против – 7, въздържали се – 2.
Колеги, аз много благодаря. Разбира се, парламентът ще реши, допускам, друго, но откровено ви казвам, като Комисия по културата, трябваше да се съобразим с това. Благодаря.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Данаилов