Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

---

На 18 септември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички! Откривам нашето заседание. Преди да прочета това, което добре знаете - повода за днешната среща, искам да кажа „Добре дошли!“ на колегите от ГЕРБ. Тази част от залата беше дълго време празна. Надявам се работата ни да бъде полезна и творческа.
Дами и господа, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес Комисията по културата и медиите е поканила министъра на културата господин Петър Стоянович, за да му зададем устно и да получим отговори на актуални въпроси, отнасящи се до конкретни политики в работата на ръководството на неговото министерство.
Ако колегите не са запознати с вътрешния правилник, който допускам е изпратен на колегите от ГЕРБ, да ви кажа по нашия правилник какъв е и начинът на задаване на въпросите. Те са извадени от това, което сме приели като Правилник за работата на Народното събрание. Право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарната комисия, имат право на общо два въпроса. Участващите в тези заседания представители на регулаторни органи, неправителствени организации и медии, имат право да задават към министъра на културата по един въпрос в рамките на 1 минута.
На днешното заседание на Комисията присътват: от Министерството на културата: министър Петър Стоянович, заместник-министър Кръстева, заместник-министър Василев, Екатерина Русева – парламентарен секретар, и Латинка Светозарова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Представители на КНСБ - господин Иван Иванов и Мариела Маламатинова.
От Обсерватория по икономика на културата: госпожа Диана Андреева.
Давам първо думата на господин министъра на културата да ни въведе в най-актуалните теми и задачи, които се решават в момента от министерството.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин председател, господин заместник-председател, дами и господа народни представители, представители на медиите и на неправителствения сектор! Благодаря за тази покана. Мисля, че ще имаме достатъчно време да обсъдим както най-общо прегледа на сегашната дейност и основните проблеми, които стоят пред Министерството на културата, така и в рамките на възможното да отговоря на Ваши актуални въпроси. Благодаря Ви още веднъж!
Моето експозе включва няколко основни точки, по които съм се подготвил да ви запозная.
На първо място, управленските решения, свързани с новия устройствен правилник и философията на извършените промени. През средата на миналия месец приехме нов устройствен правилник на министерството. Основният смисъл за тази промяна беше да няма дейности от дублиращ характер и едно логично преразпределение на част от администрацията – дирекциите и отделите. Спазили сме изискването за намаляване на разходи и намаляване на администрацията с 5% общо.
Новите неща, които ако искате съвсем накратко впоследствие да дебатираме и при това с удоволствие. Международните дейности са обединени в една дирекция, преди бяха в две. Тя се занимава и с управлението на програмите и проектите за европейското финансиране. Един въпрос, на който искам и след това малко по-подробно да се спра. Дирекцията „Авторско право и сродни права“ няма сериозни промени. Главната цел там е да избутаме постепенно България от черния списък по защита на интелектуалната собственост, в който попаднахме неволю преди две години.
Дирекцията „Съвременно изкуство и художествено образование“ е практически онази дирекция, която се занимава със съвременните изкуства, там са вариете, цирк и пр. Там промените се наложиха най-вече, за да можем да защитим правата и възможностите за хората на изкуството, които са в тази графа - независими творци, и имат по-големи възможности да се изявяват.
„Нематериално културно наследство“ е също една нова дирекция, която обаче всъщност обединява регионалната политика -читалища, литература и библиотеки. Тоест, както я наричаме в министерството, „книгата“.
Инспекторатът, който ми е пряко подчинен, не е променян. Той е с ясни функции, заложени в закона.
И в новата дирекция „Нематериално културно наследство“ обединяваме възможностите за популяризиране на културното наследство и развитието на културния туризъм, между другото един въпрос, който предполагам, че и в нашата съвместна работа нататък ще залегне.
Вторият въпрос, по който накратко бих искал да направя едно експозе, е законодателната програма на министерството до края на тази календарна година. На първо място това е законопроектът за авторските права и за сродните му права. Той е внесен в средата на миналия месец в Народното събрание. Разпределен е в тази комисия, както и в Комисията по европейски въпроси и контрол на фондовете. Той е класически законопроект, който е синхронизирал националното законодателство с директивите на Европейския парламент и на Съвета. Господин Василев е при нас, всеки един от заместник-министрите оперативно движи по един законопроект, за да знаем кой е начело на работната група.
Вторият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Там се наложи една засега малка промяна. Казвам го съвсем набързо. Това е промяната на времето, времетраенето на съответните мандати на представителите на Министерството на културата зад граница. Нашите културни институти досега имаха една продължителност от престой от четири години, но се допускаше (според мен това е изпуснато чисто логически) имаха право да бъдат практически несменяеми. Ако ги оставиш там, те могат да останат по-дълго време, отколкото според мен изисква динамиката на тяхната служба. Затова това беше и едно от моите първи предложения. Между другото, в дипломатическите служби има много подобни практики. Срокът за заемане на длъжността „директор на българските институти в чужбина“ се ограничава до не повече от два мандата, което според мен е на,пълно достатъчно човека да блесне, ако има качества за това в задграничната си работа.
Следващият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки. Той е на по-ранен етап, подготовка на текстове.
И разбира се, не на последно място по важност, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предполагам, че повечето от Вас са наясно колко - хайде да го кажа по-меко - противоречиво се възприема и досега от различните съюзи и гилдии този закон. В него начело на работната група е заместник-министър Кръстева като ресорен заместник-министър. Надявам се много, след като, може би другата седмица, или по-другата, ще имаме първото заседание по този въпрос, или може би в началото на октомври май го планирахме последно, до края на годината да имаме някакъв обобщен вид на многото предложения. Засега са десетки, няма да се учудя ако станат и повече, да стигнат стоте. Да обединим всички прецизирани понятия и изисквания от съюзи и браншови организации. Това е онзи закон, ако си спомняте, в който е сложно човек да има колекции и да ги изнася, внася и прочие. Има огромен интерес към промяната на този закон. Мисля че това ще е в плюс не само на нашето министерство, но и на цялото ни общество.
Важните приоритети, по които работим в Министерството на културата, съвсем накратко разбира се, те не са само те, но това е най-общо, което бих искал да споделя. Това е на първо място предстоящото кандидатстване за европейското финансиране, което вече споменах, тъй като до новия програмен период има кажи-речи три месеца, а ние все още нямаме нито един готов проект. Тоест в момента по различните проекти, аз ще се спра и върху самите програми, работата по проектите е започнала късно, а самата оборотна работа, техническата работа е доста сериозна.
Осъвременяването на читалищата също е сред нашите основни задачи, приоритетите. Като разбира се, там трябва да проведем един разговор с Националното сдружение на общините. Това е също една моя амбиция като министър да постигнем един по-адекватен диалог между държавата, казвам условно, в лицето на Министерството на културата, и Националното сдружение на общините, тъй като съществуват и според мен ще се задълбочават проблемите за управлението на онези обекти или организации, или дейности по културата на местно ниво - казвам го съвсем общо - които от една страна, трябва да бъдат адекватни и качествени, от друга страна трябва да имат защитено финансиране, тъй като иначе стават безсмислени, има разбира се, и недоразумения на места между читалищата и общините, но това е една следваща наша стъпка, на която ще се радвам, ако мога при случай да го разясня пред почитаемата Комисия.
В областта на недвижимото културно наследство, условно казано, археологията, нали винаги го превеждаме на този език, тъй като и аз докато свикна с тия съкращения, не беше много лесно, недвижимото културно наследство работим по една методика, която ще ни позволи да направим един по-диференциран подход при определянето на дейностите и обектите. С две думи казано, в момента поради ясното за всички не особено добро финансово и стопанско състояние на държавата, разбира се, никога парите не достигат за култура, в частност и недвижимото културно наследство, там много бихме искали да инициираме първо една безстрастна дискусия с общността. Ние имаме чудесни научни представители и професори, и техните екипи, с които да обсъдим дали ще останем на принципа на минималното финансиране за много обекти или ще имаме съвместно като решение приоритети в откриването на тези все още чакащи ни безценни културни наследства, които са по нашите земи.
Имали сме със заместник-министрите възможност един-два пъти да го подхвърлим пред професорската общност. Не мога да кажа, че са особено щастливи, тъй като в края на краищата те трябва да си вземат собствено решение в тяхната гидия, първо, което няма да е със сигурност много лесно решение.
Работим по изграждане на концепция за създаване на система за популяризиране на въпросното недвижимо културно наследство, за по-добър достъп до културните ценности. Актуализацията на индикативната листа на културното наследство и природно наследство по линия на ЮНЕСКО също ни предстои. Разбира се, не на последно място, далеч не по-важност, нашата амбиция да приемем националната стратегия за култура, по която усилено работи неправителственият сектор. Виждам тук госпожа Андреева. Положени са огромни усилия. Ние наследихме вече един напреднал проект, но предстои да обединим докладите, тоест да се обединят от страна на работната група, докладите на 27 други работни групи. Сами разбирате колко голяма работа е това и общо взето ние сме в постоянен диалог с неправителствения сектор. Очаквам това нещо да стане в един относително кратък срок оттук насетне. Следващото ни заседание е още в началото на октомври.
За получаване на една по-пространна гледка върху дейността и делника на Министерството на културата, разбира се, трябва да ви запозная и с някои проблеми, свързани с конюнктурата, аварийни ситуации, действия за бързо преодоляване. Разбира се, от пресата и не само, вие сте достатъчно добре запознати с проблема с театър „Българска армия“. Той беше, слава Богу, малко по-малък – с експлозията в ресторанта на гърба му. Доста по-тежко и сериозно е положението с Пловдивския театър. Тук председателят на комисията е напълно запознат и на място, скоро идва от Пловдив. В отлични отношения сме и с местната власт, полиция, пожарна. Въпреки че щетите в момента се оценяват някъде до четвърт милион лева, се обсъжда сериозно въпросът дали, тъй като и без това дейността в момента на театъра е преустановена на голямата сцена, дали не е много по-разумно да спрем практиката да мислим и да действаме на парче. Тоест да закърпим в момента ситуацията. Тук разбира се, и Министерството на културата е готово да отпусне една малка сума. Но не е ли много по-разумно, тъй като този есенно-зимен театрален сезон и без това е спрян, а се играе на сцената на Културния дом и в камерната зала на театъра, дали не е по-добре да отидем към едно генерално реставриране, реновиране на сцената на Пловдивския театър, която и без това е заложена в програмата на Министерството на културата вече втори мандат и беше спряна преди няколко години. Този ремонт възлиза на над 1 милион лева, може би 1,2 млн. лв. Но това са финансови прогнози, които трябва, разбира се, да се потвърдят още веднъж, тъй като самата сцена вече беше в една амортизационна форма, която от държавна гледна точка мисля че е по-добре да се направи наведнъж и това да залегне в следващия програмен период за финансиране.
Следващият проблем, по това минавам също накратко, но съм длъжен да го спомена, са проблеми със забавени ремонти в някои училища по изкуствата и културата в София и страната. Общо взето забавянето е между една и три седмици, което преодоляхме съвместно с Министерството на образованието и науката и с помощта на нашия екип. Разбира се, и с местните общности, особено това важи за Плевен и за София.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защо е забавено? Какви бяха причините?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Да, това беше всъщност и най-логичният въпрос. Забавянето е поради факта, че това са капитални, сериозни ремонти, някои от тях, почти бих казал, основни ремонти. И това е финансиране по европейските програми. То е забавено в началото на годината чисто процедурно и е могло да започне или да не започне от средата на тази година. Тоест решението пред българската държава - това са трима последователни министри, като слагам и мен, е трябвало да заемат решение дали да започнат тази година изразходването на европейските средства или не.
Разумният подход е бил да се започне с аванса, за да не се изпусне годишното финансиране. За жалост това са доста сериозни неща и изникнаха междувременно и доста други ремонти, които трябваше да се направят оборотно, така че тук със заместник-министрите доста нерви изпотрошихме тази седмица, за да видим, че на място наистина ще съкратим максимално сроковете на това забавяне. Има общо взето с естествените изключения на българския характер, които се проявяват, но общо взето и учителският състав, и родителите, и децата дори, особено в НГДЕК, приеха това нещо като съвсем нормално и са по-скоро щастливи, че ще учат в нови и обновени заведения, отколкото да ползват мрачни помещение и помещения на други училища за една или три седмици.
Следващата ми точка, по която бих искал да ви запозная, са очакваните проблеми до края на бюджетната година. Това е най-вече изплащането на средствата по методика за финансиране на сценичните изкуства. Тук сме в една странна хипотеза - добрата работа на театрите и завишеният брой публика всъщност утежняват делегирания бюджет. Общо взето се очаква една необходимост от почти 5 млн. лв., които ще трябва да предвидим допълнително за този сезон. Става въпрос за сериозна сума, макар че ще направим всичко възможно да я осигурим.
По отношение на българското кино. В момента няма сключени договори, за които да не е осигурено финансиране по утвърдения бюджет, 12,7 млн. лв. са осигурени по бюджета за филмопроизводство. До средата на този месец са усвоени почти 5 милиона от тях – 4,7.
По останалите пера за наша радост не очакваме някакви особени дефицити.
Тъй като сме на бюджетна тема, да продължим за рамката на Бюджет 2014 – какви са приоритетите ни и по какво той може да се различава от предходните.
В областта на сценичните изкуства бихме искали със сигурност повече средства, които да предоставят възможност за вече споменатите от мен независими изпълнители в областта на съвременното изкуство. Ще защитим, тук съм сигурен с помощта и на Комисията, спазването на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, тоест онези фиксирани пари за кино. Ще заложим евентуално и увеличения на единния разходен стандарт на сценичните изкуства, информационната структура на културното наследство и нашата отдавнашна цел, далеч преди моя мандат, дегитализация на движимото културно наследство.
Общо взето по бюджета тук, просто преди да мина към европейските програми, да извадя пред скоби едно наше виждане за следващия бюджет. Видимо е, че сегашното финансово състояние на държавата не помага да имаме онези надежди, които иначе аз винаги съм защитавал за много по-големи заложени разходи в сферата на културата и изкуствата. Смятам, че ако успеем да изпълним заложените и в предишния бюджет размери, това би била вече една голяма крачка напред. Давам един елементарен пример, за тази година, заложените примерно казано, за археологически разкопки средства, са в размер на 3,5 млн. лв. Реално отпуснати са 500 хиляди от тях. Тоест, ако ние изпълним трите милиона и половина, това вече само по себе си би било едно изключително щастливо събитие. Ще се направи всичко възможно, за да можем да го изпълним.
Възможностите за кандидатстване през новия програмен период мисля че е една тема, която е изключително важна и интересна. Разбира се, който от членовете на Комисията би искал някакъв по-голям обяснителен списък, ще го предоставим при първа възможност. Аз тук ще се спра само на основните програми.
На първо място, трябва да се има предвид, че в момента все още не можем да говорим за конкретни суми, които всъщност ни интересуват, за които може да се кандидатства, тъй като споразумението за партньорство просто още не е подписано. В края на този месец работната група ще получи корекциите от Комисията и ще можем да коментираме вече конкретно съответните финансови измерения.
Първата оперативна програма „Региони в растеж“ - 4% са договорени за култура. Това е едно малко намаление отпреди, тъй като има едно уеднаквяване на съответните министерства. В предишния период Министерството на образованието пък беше с 3%, ние с 5, сега са направени всички с по 4%. Това са финансиране на читалища, училища, галерии и т.н.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако може, да поясните, че не е много ясно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: За четирите процента ли, господин председател?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Преди са били 5% за култура „Региони в растеж“ – оперативна програма. Но са намалени, тъй като са балансирани, съизмерими с останалите министерства. Тоест в предишните години Министерството на образованието например е имало 3%, Министерството на културата – 5. Сега са с по 4%. Тоест уравниловка има, която за жалост в този случай е в минус за нас, но пък в плюс за образованието. Това е програмата за популяризиране и развитие на културното и природно наследство, туристическите маршрути и т.н.
По отношение на техническата помощ има предложение от нашата страна за 10% от бюджета на всеки проект да е за инфраструктура за достъп до съответния културен обект. Всички са наясно, че е безсмислено да имаме нещо красиво направено и към което да има голям интерес от страна на посетителите и гостите на България, а да няма как да стигне човек до него. Така че тази техническа помощ е изключително навременна.
Следващата програма е „Добро управление“. Там бенефициенти ще бъдат секторните министерства. „Наука и образование за интелигентен растеж” – това засяга в нашия случай на Министерството на културата, 23-те училища по изкуства и култура в цялата страна. Оперативната програма „Развитие на човешки ресурси 14-20“ – там са най-вече подкрепи за популяризиране на културната идентичност на етническите общности и това е и заложено в правителствената програма в частта култура.
Програма за „Развитие на селските региони“ – също доста важно и има доста голям интерес към нея. Това е изграждане, реконструкция, ремонт, купуване и оборудване на културни центрове, театри, читалища и училища на място.
И разбира се, стигаме до любимата на всички ни Норвежка програма, в която ние като министерство най-сетне, защото тук обикновено минаваме през Министерството на регионалното развитие, или през Социалното този път ще минем по една програма, тук вече изпълняваме функциите на програмен координатор в програмна област 16 и 17. Едното е „Консервация и възобновяване на културно и природно наследство“, другото е „Стимулиране на разнообразието в културата и изкуствата“. Поне очакванията са повече от добри. В програмата могат да участват, което беше важно да уточним, аз вече с няколко кметски администрации съм имал този разговор, участват и общините, и областните администрации. Общата сума е почти 16,5 млн. евро., което е чудесно. По тази програма ние като министерство бихме искали да се довърши Музея за съвременно изкуство, както и малки проекти за съвременно изкуство.
Предстои, точно тези дни имахме една доста сериозна среща в министерството, очакваме в средата на октомври да подпишем споразумението. На 9 октомври е годишната среща.
Това е най-общо казано едно, според мен, немалко експозе по оборотната дейност на министерството, кратките перспективи пред него.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси. Аз ще си позволя един важен въпрос. Аз не разбрах все пак готова ли е рамката на проекта за Бюджет 2014 г. на Министерството на културата и какви са приоритетите на Бюджет 2014? Има ли въобще нещо различно от предишните години. Разбрах, че единият приоритет е паметниците на културата. Само това ли е приоритет?
Господин министър, скоро чух Ваше изявление за очакване на двоен бюджет, което създаде доста смут в съсловието. Двоен бюджет значи, ако са 123 милиона – 270 милиона, което няма как да се случи. В тоя смисъл имате ли вече готова рамка и как вървят разговорите с Министерството на финансите?
И вторият ми въпрос е относно киното и субсидията на киното. Това е една тема, която тук сме обсъждали много пъти и в предишната комисия. Вие давате информация, че са разходвани до този момент 5 милиона и там 400 хиляди при положение, че са 12 млн. 600. След десетина дена свършва третото тримесечие. Ако искате ми кажете, че няма повече нужда, ми се вижда абсурдно. Кога ще се разходват останалите средства? Те са някъде към 7 милиона. В същото време ние настояваме непрекъснато за повишаване на тази субсидия, за да се спази член 17 на Закона за киноиндустрията. Защо така мудно върви всичко? Защото доскоро бяха 3 милиона и нещо. Това че още 2 милиона ще се отпусне, е добре. Няма да имаме основание и да подкрепяме едно желание да изпълним, както е записано в закона, новата субсидия. Това са моите два въпроса засега.
Колеги, други? Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин министър, колеги, господин председател! Моят въпрос е във връзка с опазването на паметниците на културата и по-конкретно на летище „Божурище“, което през 2008 г., тогава министър беше уважаваният от мен проф. Данаилов, обявиха за паметник на културата.
През последните години аз мисля, че законът не се спазва в тази насока и от предишното правителство в края се взеха някакви мерки, защото не стига че не се съхранява по закон, който притежава такъв паметник на културата, е длъжен да се грижи за него. Не стига че не беше съхранявано, но дори бяха допуснати и строителни дейности на това летище.
Аерогарата, която може би знаете, е най-старата аерогара в Европа, не само в България, е в окаяно състояние и се руши. Хангарите също - построени през 1934 г.
Предприемате ли нещо, а доколкото знам и с проф. Данаилов сме говорили, собствениците водят дела пред Висшия административен съд за отпадане на това решение. Какво е Вашето становище? Защото може би ние сме единствената страна, в която собственият съд ще реши, че според италиански инвеститори, това не било паметник на културата.
Аз мисля, че тази комисия – през 2008 г., която беше 26 члена и Министерството на културата много добре са знаели, че това е наистина паметник на културата. И ако не съхраняваме това нещо, а и цялата общественост знае, че това е люлката на авиацията. Какво ще предприемете и като защита, защото смятам, че само един служебен адвокат или защитник от страна на министерството не е достатъчен срещу големите корпоративни интереси на инвеститорите, какво ще предприемете в защита на паметниците на културата? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само ще допълня, господин Велчев. Факт е, че това е едно уникално място. Имал съм възможност многократно да ходя, тъй като се използваше и като снимачна площадка, именно затова, че това е първото летище, създадено някога в България. И интересите наистина на една групировка, която по разни причини получи част от терена и там един мегапроект, който искаше да се реализира.
Тогава действащият Национален институт по паметниците на културата направи една голяма комисия, за да установи дали това е паметник на културата. То не е правено напук на ивеститорите, всички говорим и плачем за инвеститори. Тогава беше категорично мнението, че това е паметник на културата, мисля че от национално значение, което забранява пипането.
Скоро господин Велчев ми каза, че се водят някакви съдебни процедури и аз съжалявам, но просто пропуснах да задам въпроса преди това. Министерството страна ли е по въпроса в защитата и доказването, че това е паметник на културата и в края на краищата тия инвеститори трябва да ограничат присъствието си там? Защото наистина, спомням си, че настроението на хората от авиацията с минало бяха много притеснени от това, което може да се случи. Защото там тенденцията беше да се прави някаква индустриална голяма зона. То е добре, за общината, тя го иска, обаче от друга гледна точка има такава опасност. Благодаря.
Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Във връзка с опазване на паметниците на културата ще продължа мисълта на моя колега. Сигурно си давате сметка колко много културни институции настръхнаха срещу законопроект, който се готви във връзка с това деноминациите да станат собствениците на храмове, в които се извършва богослужебна дейност. Аз съм представил на един град в който бих могла да кажа, че религиите са в мир и спокойствие. От Самоков съм. В нашия град има джамия, в нашия град има синагога, в нашия град има 7 православни храма.
Бих искала, господин министър, да чуя Вашето отношение. В момента ние сме затрупани с подписки, които така хаотично се носят. Аз знам мнението на Комисията, за което благодаря, ние все още не бяхме членове на тази комисия. Наистина много сериозно внимание трябва да се обърне, защото това за нас е история и минало и настояще, което трябва да предадем на нашите деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: В това число и тревогата на Старозагорската общественост във връзка с Музея на религиите Ески джамия, която наистина е място на наслагване на храмове на религиозния култ. Значи ли че тя ще се превърне само в един религиозен храм, действащ, ако този закон влезе в сила? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Добрев, аз ще Ви предложа да прочетете цялото становище на нашата комисия. Ако имате време, прочетете и дискусията, която беше много подробна. Тука бяха много структури и организации. Те изказаха своето мнение по този въпрос. Особено за този паметник на културата в Стара Загора дали да бъде на тракийци, на християни или на мюсюлмани. Така че тази тема сме я обсъждали много сериозно, продължава, темата не е обсъждана, но явно има много сериозно отношение към това кое би могло да бъде предоставено на религиите, и кое да бъде съхранено като национални паметници на културата.
Мнението на нашата комисия е било категорично винаги.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тръгвам от Вашия въпрос, господин председателю. Вероятно аз в препускането да не губя време на Комисията не съм бил разбрал правилно. Не са само паметниците на културата сред приоритетите разбира се.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото са само 3 милиона за паметниците.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не, не. Аз го дадох само като пример. Разбира се, задължително там попадат сценичните изкуства и в сценичните изкуства има един важен проблем и това е разбира се, не само в тях, но особено там, това е даването на повече шанс на една млада генерация български творци, която да може да се утвърди малко по-бързо и по-адекватно. Това важи и за книги, това важи общо взето за всички области на изкуството и културата.
За мен лично модернизацията в концепцията на работата между държавата и българското читалище е изключително важна. Вероятно на пръв поглед човек винаги си представя читалището малко по-романтично и малко по-възрожденско. Но всъщност според мен е крайно време читалищата да излязат по-напред от една страна, не само в техния смисъл в началото на ХІХ и началото на ХХ век, а като едни реално модерни средища, които не само да получават на калпак парите. Не само да са спокойни в това, което имат осигурено от държавния бюджет, а да има в тези 3700 почти читалища в цяла България – представете си каква цифра! – те наистина да имат първо, реална дейност, която да развива изкуството и културата, да обслужва населението в България по най-адекватен начин. На някои места, в малките градове и особено в селата и паланките това е, така да се каже, единственото средище на култура, на социална съобщност даже, ако искате. Според мен това със сигурност трябва да бъде една от основните ни отправни точки, един от основните ни приоритети.
Разбира се, трябва да търсим, с това няма да се изключат всички приоритети, господин председателю, но аз смятам, че е дошло време да видим по кой най-адекватен начин образованието в сферата на изкуството и културата може да изтика напред на европейския – доста широк и пълен с проблеми европейски пазар и конкуренция - нашите млади български гражданки и граждани. Въобще, предпоставката за това да бъдем ефективно членове на Европейския съюз, първо не означава само да сме формално членове на Европейския съюз, или само формално да изпълняваме някакви изисквания и критерии (в нашия случай в сферата на образованието). Разбира се, тук не слагам да речем на първо място ВИТИЗ, който е съвсем друга централна софийска институция. Но помислете примерно за училищата по изкуствата в по-малките общини, в най-малките общини, как бихме могли по най-адекватен начин да продаваме, в хубавия смисъл на думата, българския фолклор и дали бъдещето на културния европейски пазар е само в това да разнасяме напред назад едни злата и в света, което не е лошо, но няма как да бъде единственото в България. Няма как да има единствено и само класическия фолклорен ансамбъл, който е прекрасен. Но той рано или късно ограничава България и нейното лице пред света само в една част от нещата. Хора, нации, и държави с изключително богата история и традиции като нас отдавна вече са заложили на изключително много модерни и модернистични форми на представянето на тяхната духовност и култура.
Повдигам го като въпрос, не казвам че това е изпълнимо бързо, да не говорим само за една година, или дори за един мандат, но по този въпрос рано или късно трябва да започнем едно общо говорене, ако щете, дори един национален дебат – доколко сме адекватни на Европа и на света в ХХІ век. Позволявам си да затворя пак скобата.
Да се върна към субсидията за българското кино - един истински важен въпрос. В момента Министерството на културата е осигурило финансирането на предвидените в бюджетната рамка брой милиони за българското кино. Оттам насетне трябва да има съответни проекти, които да бъдат финансирани. Ние с парите сме готови. От Националния филмов център аз получавам епизодично готовността на гилдията да бъде финансирана. Не знам дали имам право по правилник да попитам първо представителите на неправителствения сектор какво мислят по въпроса.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само искам да кажа, господин министър, че Националният филмов център е подчинен на Министерството на културата във Ваше лице. Така ще го строите в две редици. Цял месец в отпуска, има друг проблем, няма да го коментирам тук. Но в последното тримесечие останали 6 милиона тук. Тук сме се карали като гламави защо 12 600, а не 17, колкото се полага. Няма да имаме очи да искаме повече пари за следващата година. Аз за това говоря. Затова много Ви моля, по-яко го дръпнете този младеж, има помощ от сектора. Нашите колеги също наблюдават, защото наистина има тревога.
Продължете с отговорите, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: По едно пълно стечение на обстоятелствата седя срещу Вас, господин Велчев. Втората ми среща като министър беше по въпроса за Божурищкото летище, сега си спомням отлично.
Трябва да призная, че тогава се направи едно бързо проучване, но в момента няма как да Ви кажа тази седмица какво е положението. Доколкото правилно си спомням, за паметник на културата там е обявена само сградата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не. Грешите. Цялото летище.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Значи може би аз греша, съгласен съм. Затова Ви казвам, че аз не съм наясно. Там има проблеми с италианския инвеститор, трябва да го проверя и по някакъв начин ще мога да докладвам писмено, устно. В момента повече от ясно е, че няма как да съм наясно с развитието на съдебното дело.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тогава ще поясня, за екипа на министерството, за да не стане после, че не са знаели и не са предупредени.
Първото дело, което те са завели пред Върховния административен съд, в тричленен състав, тогава го е спечелило министерството. Те жалват пред по-висок състав. При което при делото се оказва нещо, или при второто дело, имаше, че едва ли не съдът е казал, че това обявяване за паметник на културата е незаконосъобразно, което аз не мога да си го обясня защо. И сега мисля, че октомври месец или ноември предстои дело.
Затова си позволих да обърна внимание, за да може не постфактум да стане така, че сме загубили паметник на културата. Защото аз имах разговор и с италиански посланици, с други хора и ми казаха, че в Италия, ако преместиш един камък от едно място на друго, ще влезеш в затвора, тук точно италианци да се отнасят с такова унижение към нашите ценности, паметници, аз мисля, че е недопустимо. И ние си го предизвикваме сами да имат чужденци такова отношение към България.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: По отношение на Ески джамия в Стара Загора, както може би двата въпроса ако ги обединя, ще е по-лесно, не ми се ще като министър да се произнасям по един законопроект, който в момента е без движение. По ред причини. Още самото му внасяне изпълни вестниците повече, отколкото може би самото съдържание на законопроекта.
Ние участваме активно в работата по него, работна група и пр. Нашето становище беше нееднозначно по този въпрос – специално за Ески джамия, която аз отлично познавам точно като откриха тракийския пласт. Бях по една случайност 2005 г. в Стара Загора. Становището ни е, че паметници на културата от национално значение ще запазят своя статут. Това по принцип е презумпция на този законопроект. Ние лично като министерство ще защитим тази гледна точка.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Поначало законопроектът не е от министерството. Ние взехме становища на всички ведомства, включително и на Министерството на културата. Те всички са в тази поза и особено силни са в това отношение общините. Тяхното становище е много остро. Прочетете го да видите какво става.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Може ли само един уточняващ въпрос по тази тема?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбира се, заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Коментираме за Старозагорската джамия. Тя не е джамия, джамия е храм, който е в действие. Това е музей. В Самоков няма джамия. Затова че можете да се похвалите че имате 7 храма – християнски и православни, радвам се за вас. Мюсюлманите не могат да се похвалят, че имат джамия, било е джамия. В момента е музей. В сърцата на мюсюлманите това наистина е джамия, но в момента според всички стандарти, това е музей. Нямаме джамия в Самоков. Мюсюлманите нямат възможност да изпълняват своите обреди така както вие християните. Или всички християни, извинявам се, не знам, всички християни имат такава възможност.
Но аз искам да конкретизираме за Кюстендилската. Тя също не е джамия, но ще я нарека джамия. Господин Паунов – кметът на града, обяви че предстои събаряне на минарето, за това че представлява опасност за преминаващите около джамията граждани. Така ли се грижим за паметниците на културата? Това ли е начинът? Аз когато твърдя, че тези храмове трябва да намерят своите собственици, имам предвид точно това. Първо, защо сме допуснали храмът да бъде в това състояние. След това защо не е консервиран, да бъде поне впоследствие ремонтиран след време, когато имаме възможност и воля за това.
И в крайна сметка, това което за мен е най-важно. Искаме ли да продължим България да се слави с това, че разрушава храмове? До преди сто години в България е имало общо 3000 джамии. Днес около 1500. Преди няколко години имаше случай, в Бургас, когато един месчит не беше джамия, но месчит беше разрушен. Сега ако наистина по някакъв начин, какъвто и да е поводът, позволим да се събори това минаре, за мен това наистина ще бъде един печален образ на българската култура.
Затова бих искал да чуя Вашето мнение, господин министър. Наистина ние ще запазим ли многоликия образ на българската култура, съответно в лицето на тази Кюстендилска джамия, или?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Специално за намерението на господин кмета Паунов не мога да се произнеса. Във всички случаи, както сигурно логично смятате, аз съм за това да се запази цялото културно многообразие в неговата наследственост и да се възстановява. Аз лично не бих се съгласил чак дотам с Вашето крайно твърдение, че се разрушавали и не се поддържали нещата, тъй като и в сферата на сградите на мюсюлманското изповедание има добри примери за това, че ето – погледнете една Томбул Джамия в Шумен. По-бавно вървят нещата там, разбира се. Там знаете, че съвместно с турската страна има добро финансиране, говоря за Република Турция. Очакваме и в момента например от тях последното второ съгласие за съвместната ни дейност. Тоест от българска страна там има готовност веднага да почнем. Набелязали сме 7 или 8 бяха последните, най-хубавите, може и да са 9, да, по които да започнем работа. Тоест ние първо сме отворени за разговор по тези въпроси. Второ, наистина не сме спирали този процес. А колкото до господин Паунов, поемам ангажимента да проуча тези негови намерения и ще го докладвам пак в Комисията. Няма проблем.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядай, Мариана.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин министър, моят въпрос е свързан с археологическите проучвания на хълма „Трапезица“. Известно е, че в най-силните години – 2006-2009 г. бяха отделени изключително много средства за археологически проучвания, консервация, реставрация към един обект, който е с изключителна национална значимост и към който се предава много голям интерес от българските граждани.
Тази година за съжаление в духа и на това, което Вие казахте, средствата са не малко, те са минимални. Петнадесет хиляди лева само за археологически проучвания. И въпреки че сумата е много малка, откритията, които бяха направени, са сериозни и мисля че предизвикаха доста голям интерес.
В този смисъл аз искам да насоча Вашето внимание към това, че се прави всичко необходимо, спечелен е проект за подхода към „Трапезица“ откъм гарата, което ще улесни достъпа на посетители, но състоянието на хълма на фона на това, което беше преди години, е много сериозно от гледна точка на поддържането. Мисля, че отговорност е и на Министерството на културата, и на нас като народни представители това, което се започна, да бъде продължено.
Давам си сметка за икономическите трудности, но мисля че това което беше направено, трябва да бъде съхранено и при всички случаи да се развива по-нататък този процес за проучване, консервация и реставрация на „Трапезица“.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Моят въпрос е подобен, затова благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е подобен и Вие наполовина отговорихте, свързан е с археологическите проучвания. Само с едно не мога да се съглася, че са били много намалени средствата. Наистина, бяха минимално средствата, обаче се направи всичко възможно много археологически обекти да бъдат обхванати и да не спрат разкопките.
Моят въпрос беше свързан с критериите, по които се определят кои обекти да бъдат, разбрах, че ще има обществено обсъждане за това. Обаче уточняващо ще Ви задам въпроса: дали ще бъдат приоритетно избрани обектите, които са застрашени. Ще дам един пример със селищна могила, скоро се тиражираше в медиите – „Сушина“, която е до язовир „Тича“. Там има каменна стена с колони отпреди 7000 години. Обаче когато се повиши нивото на водата, вече се руши тази каменна стена и има опасност да загубим един наистина обект, който е много важен за науката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз имам два въпроса.
Първият засяга ситуацията с българската книга, защото ние коментирахме доста въпроси, а този проблем като че ли малко изчезва от полезрението ни. Какви са намеренията на министерството за стимулирането на българската литература през следващата година – и в бюджетен план.
И второто засяга културния календар. Ще Ви кажа честно, че изненадана съм, в последните две години отбелязахме две много важни събития, свързани с националната ни идентичност. Миналата година трябваше да отбележим четвърт хилядолетието от издаването на „История Славянобългарска“, което се оказа, че не е отбелязано в културния календар на министерството. Тази година имахме две много важни събития. Едното е 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий, което за моя изненада също не беше в културния календар, както и 200 години от кончината на Софроний Врачански.
За следващата 2014 г. искам да кажа, че трябва да отбележим 190-годишнината от издаването на „Рибния буквар“ и искрено се надявам, че наистина тази годишнина вече ще присъства и няма да изпускаме такива важни събития, които да са свързани с националната ни идентичност. Защото това, което ни прави впечатление, и което Вие споменахте, е връзката между образование, наука и култура – нещо, което наистина се радвам, че вече прозвучава така като взаимозависимост и се надявам, че българската книга ще бъде обединяващото звено в тази триада. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Докторе, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги! Аз ще задам въпрос във връзка с Норвежката програма, която беше спомената от господин министъра и по-точно кога ще бъде завършен Музеят за съвременното изкуство. Тъй като Вие споменахте за Норвежката програма, лично аз съм информиран, че тук по тази програма са включени три училища по изкуства, които Вие всъщност не споменахте. Конкретно – кога ще бъде завършен Музеят и съответно ще започне да функционира? Това е моят въпрос.
ПРЕД. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ще започна от госпожа Добрева. Ще направя всичко възможно „Рибният буквар“ да е вътре за догодина. Няма да се изложим този път. Наистина, съвсем скоро, защото споменахте Моравската мисия, съвсем наскоро бях с нашия посланик в Словакия и с шефката на Културния институт. Там те в момента са първостепенни в празнуването на Моравската мисия на Кирил и Методий. Ще рече човек, че те са оттам, от средата на Братислава са тръгнали. Което им прави чест, в смисъл всеки на тоя свят се оправя както може най-добре. Между другото издадоха и една прекрасна сребърна монета точно за Моравската мисия. Така че това може да ни бъде само като отправна точка за нашите активности. „Рибният буквар“ е повече от ясен за догодина.
За „Трапезица“. Разбира се, че там ще продължат нещата. Съвсем скоро си говорихме и с кмета. С него работим чудесно и общо взето имаме добри перспективи да го продължим. Естествено, че проблемът е в парата и когато става въпрос за един обект, като „Трапезица“, лично аз, без да се ангажирам с решаващо мнение, смятам че той задължително трябва да бъде в предната линия. Съвсем логично е. Както винаги е бил. Но от друга страна, ние като министерство нямаме в момента нормативно основание да кажем: нека да е „Трапезица“, а да не е примерно дупката в с. Каскетево, казвам го с хумор. Ясно е. Това именно е нашето желание да променим механизма, по който се разпределят парите особено за теренни проучвания и въобще да реставрация и консервация, и да минем на приоритизирането.
Както споменах и в началото, общността пък от друга страна не е най-щастливата от това, защото ще трябва две трети от нея, тази примерно година, да не получат съответно финансиране и да се радват на успехите на своите колеги, което невинаги спрямо българския национален характер е възможно и разбира се, те губят съответна възможност поне с малко да напреднат със своите обекти.
На Вашия въпрос за критериите, мисля че частично отговорих. А бих искал все пак да изясня, че застрашени обекти, каквито е безспорно явно този за който споменавате, и класическият теренен обект са две различни неща. Едното заляга в годишната програма, а по другото може да имаме, както е при бедствията и авариите, може да имаме нещо по което да реагираме по-бързо. Мисля че тук и заместник-министър Кръстева ще си запише и ще вземе отношение по този въпрос.
За книгата на госпожа Добрева не споменах нещо. Разговаряхме вчера с Веселин Тодоров от Асоциацията. Борим се много до края на годината да измъкнем от костеливите ръце на Финансово министерство 1 милион. Ние тръгнахме, говоря вече реалистично, да вземем поне един милион за българската книга. За догодина смятам че ще се преборим за трите милиона, които са заложени по принцип.
И тук пак не е въпросът само да имаме брой, да имаме качеството, което българската литература безспорно има. Сега и тя като другите изкуства се съвзе след кризата в началото на 90-те. Но две други неща също са ни немаловажни. Едното е представянето на българското книгоиздаване и въобще на писателския талант зад граница и налагането и представянето от една страна в района на Югоизточна Европа, което е важно и от национална гледна точка, и от културно-стратегическа гледна точка чрез преводна литература, което също, меко казано, малко ни куца. От друга страна, представянето на българското книгоиздаване и изкуство на основните книжни пазари и базари и панаири по света.
Само сега последно се върна един, няма да споменавам имена, от Италия и от Австрия, с какви възможности боравят тези държави. Е, боравят. Но от друга страна, може би трябва да помислим знаково поне за другата година на едно или две места да участваме така, че да се чуе и да се разбере, да си върнем обратно ако можем, ако не, пазарния дял, то поне името на нация, която е в предните редици на европейското изкуство.
На господин д-р Иванов за Норвежката програма. Не мога да Ви кажа в момента, надали някой може да Ви каже кога ще бъде завършено модерното изкуство. В момента ние чакаме един втори етап, по който трябва да продължи изграждането и действието там. Има някои дейности, които имат своите несъвършенства, казвам го съвсем леко, но пък се надяваме във втория етап те да бъдат донаправени. Ако искате, мога да го погледна по същество, но Ви го казвам най-общо.
А за училищата, бихте ли ми помогнали какво имахте предвид?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заделени са 2,5 милиона за този музей за съвременното изкуство. И медиите, и цялата публика се интересува какви са пречките за довършването на този музей, защото това ще представлява действително една ценност за нашето общество.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това е безспорно. Значи нужда от Музей на съвременното изкуство има от десетилетия. Специално за неговото доизграждане проблемът е следният. В момента завърши един одит по това, което е извършено досега. Има неща, с които одитът не е съгласен, те ще дойдат като предписание, няма нищо фатално. В смисъл ние в момента като министерство ще продължим както този музей, така и „Лувъра”, макар че и в начина, по който е придвижвана процедурата, има неща, които търпят несъвършенства. Аз, както всички знаете, съм си позволявал да изразявам и конкретна критика към определени начини, по които се е придвижвал този проект. Но този проект е факт, той е движен от много правителства досега и се надявам с обща помощ той да бъде завършен. Защото това е важно не за конкретната власт и конкретното министерство, а е важно за България. По това нямаме никакви разминавания.
А колкото до училищата, те са предвидени. Въпросът е че сега, като стартираме отново Норвежката програма за този период, ще трябва отново да ги вкараме вътре, тоест да можем да осигурим това финансиране. Парите са много, парите са добри. Това е една от може би най-благодатната програма, със сигурност. Тя изисква и най-многото писане, казано така на малко по-жаргонен технически език – около 500 страници е само това, което трябва да изготвим за месец и нещо, оборотно. Надявам се да го направим, но във всички случаи ще има и прозрачност и яснота и занапред как ще се разходват тия средства. Нямайте притеснения по това.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Ами колеги, депутатите зададоха въпросите. Аз споменах, че колегите, които са от неправителствените организации, имат възможност и право на по един въпрос по една минута, кратки въпроси.
Заповядайте.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представител, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди да използвам своята една минута, професоре, бих искала да дам две предложения за бъдещата дейност на Комисията по култура. Едното е да организирате поне веднъж месечно обсъждания, които имат по-голяма времетрайност като задаване на въпроси между гражданския сектор, Комисията по култура и Министерството на културата. Доколкото считам, че днешната дискусия не дава отговори на въпроси и въобще не се дискутират изключително важни аспекти на българската културна политика.
Доколкото нашият глас невинаги се чува, когато използваме медиите, това се използва като, и хората се чувствата и от законодателната и изпълнителната власт натиснати, или обидени, защото си позволяваме по-рязък тон, когато не сме чувани системно, Ви моля за Вашата намеса, така че гражданският сектор да има възможност за повече от една минута.
На второ място, пак в чисто процедурен аспект, бих искала да предложа на Вашето внимание, от страна на гражданския сектор е изпратена още в началото на мандата на Народното събрание споразумение, тристранно, за партньорство и сътрудничество между Министерството на културата, гражданските и творчески организации, Комисията по култура за прозрачност и съвместно провеждане на българската културна политика.
На следващо място, това е споразумението, което е частично за българската филмова индустрия. То ще отговори на въпросите Ви защо тази субсидия не се усвоява в пълния размер. Господин Стоянович не успя да отговори или просто не е получил информация, защото българската филмова общност е поискала понасяне на административна отговорност за системно административно безхаберие от страна на директора на Националния филмов център. Защото сме хванали системни проблеми. Аз в качеството си на член на Националния съвет за кино, ние сме държани в неведение не само за важни въпроси, които предстои да се дискутират оттук нататък по линия на Министерството на финансите, но и за обема на средствата, които се обявяват за конкурсните сесии, системното неизпълнение на закона, за което колегите и народните представители от ГЕРБ знаят много добре в последните четири години, спирането на конкурсни сесии, неизпълнението на десетте процента субсидии от страна на Българска национална телевизия, системно при това през годините, което пречи на продуцентите да затворят бюджетите.
Това са проблемите. Затова и предлагам да направите дискусии с гражданските и творчески организации, за да може да получите и по-пълна гледна точка, както се казва, отдолу-нагоре в системата на българската културна политика.
Като Ви моля за срок, който да определим за подписване на тези споразумения, защото те са определящи в отношенията между гражданския сектор и законодателната и изпълнителната власт, на второ място, бих искала да отбележа също за дискусията по линия на Бюджет 2014 и затова задавам и моя въпрос в рамките на едната минута.
Направили сме предложение към Вас и Министерството на културата и Министерството на финансите за съвместна дискусия в Парламента по линия на Бюджет 2014 г. Доколкото аз не чух от министъра и го моля да уточни Националната стратегия за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културният туризъм по какъв начин е инкорпорирана в рамките на приоритетите на Бюджет 2014. Ще отворя една скоба във въпроса си. Над 90% в някои общини е не участието на населението в културни дейности. Това е и първи приоритет в Националната стратегия. Не чух да се създават програми за развитие на аудиторията, програми за насърчаване участието на населението.
На второ място Вие споделихте образованието като един от възможните приоритети, но акцентирате върху академии по изкуства и училища по изкуства. Аз бих казала, че това касае цялата училищна мрежа. И връзката с образованието, моля да ми обясните в каква система е инкорпорирана и в делегираните бюджети на училищата, въобще на образователната система? Защото тежкият проблем идва от липсата на каквато и да било връзка и в рамките на училищното образование, на предучилищното образование. Така че моят въпрос е като цяло дали тази стратегия всъщност няма да виси в пространството и някой да си я закачва като брошка или тя действително ще бъде изпълнявана? Аз лично не съм склонна да продължавам работата си, ако не видя стратегически и оперативни цели в рамките на Бюджет 2014 в културната политика и в дейностите на Министерството на културата.
А и Ви моля да уточните, защото аз лично не чух за оперативна програма „Конкурентоспособност“, която има специално направление, и сме един от привилегированите сектори за културни и творчески индустрии. Това на практика включва две трети от дейността на сектора. Един от мотивите да се иска понасяне на административна отговорност на директора на Филмовия център е заради неглижиране на отговора, и то към Вас, който е укриван от Националния съвет за кино, как именно филмовата индустрия ще получава допълваща субсидия и допълващи средства за развитие на дейности в рамките на продуцентската институция и въобще за филмовия процес.
Считам, че работата на Министерството на културата, без значение в кой състав, защото тази година имаме три правителства, по линия на оперативните програми е изключително проблематично и няма да бъде усвоен ресурс, който е необходим като допълваща субсидия за Министерството на културата.
Моля Ви за тези уточнения.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Сега, един момент. Ти зададе миличка въпроси за два дена. Шест въпроса. Ставаше въпрос за един. Аз първо искам да кажа, че тук е министърът и цялото ръководство. Ако ние трябва да бъдем посредници в контактите на неправителствените организации с министъра, аз не съм съгласен. Ние можем да правим срещи комисията с неправителствения сектор и да се интересуваме от въпроси, които нас ни интересуват повече, отколкото ежедневната работа на министъра. Така че аз предлагам, господин министър, по тези въпроси, освен тези, които са адресирани към нас, истина е, че аз разговарях с председателя на Народното събрание и изключих след това за подписването на тристранен договор. Извинявам се.
Говорил съм и по въпроса за десетте процента на Националната телевизия. Твърди ми се, че те са коректни. Това ми го потвърдиха преди 30 дни.
Така че въпросите, които зададохте, са много хубави. Те са много важни. По принцип аз бях заделил тези въпроси с програмите за следващата ни среща, която ще е в началото на другия месец.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Късно е.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако не, аз Ви съветвам да направите срещата и да говорите, да ги подсетиш по-рано тогава.
Трябва да има съдбовни неща, за да правим тези срещи. Ние сме готови на среща, но да посредничим и да си изговорите всичкото, защото видите ли, министърът не ще да Ви чуе. Министърът трябва да Ви чуе. Господин министър, моля Ви. Аз съм имал разправии много с тях, но ги изслушвах. Във всички случаи това, което каза, са полезни неща и са много важни. Защото те са и тревожни.
Що се отнася до това, което ние трябва да извършим, в най-скоро време ще направим този договор, който е важен за вас.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Професоре, предложението ми е в аспекта, че голяма част от стратегическите оперативни цели, които са залагани, например в Националната стратегия, касаят промяна на законодателството. Касаят създаването на чисто нов Закон за закрила и развитие на българската култура. Това няма как Вие да не сте запознати, защото това е законодателният орган.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А може ли да те поканим специално за това, а не да става през министъра. Не ме разбираш какво казвам.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Само да уточня, Вие не разбирате, че не сте посредник.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Този закон кой ще го инициира поначало? Говорим открай време за промяна в Закона за защита и развитие. Тезата беше, че законът ще трябва да се промени, след като се приеме стратегията. Поне така сме говорили. Аз деликатно не задавам въпроса за стратегията, защото явно отникъде не идва тази стратегия. И това е въпрос на следващата ни среща, действително, какво правите със стратегията. Стратегията е тази, която ще определи в каква посока ще върви Законът за закрила и развитие на културата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Затова и задавам конкретния въпрос, защото промяната на законите, изпълнението на стратегията зависи и от финансовата рамка. За мен това е определящо, а не го чух в изложението на министър. Затова си позволявам да задам въпроса. Стратегията започва с изпълнение 2014.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин председателю, дами и господа! Не искам да остане някой с впечатлението, че ние с госпожа Андреева се виждаме днес за първи път. В интерес на истината аз съм, по-тихо го казвам, но ние с нея се виждаме и чуваме често и общо взето имаме един конструктивен диалог, от който тя може би не е съвсем доволна, но общо взето по основните неща ние бутаме съвместния влак напред. Разбира се, че крайно доволство никога няма. Аз предлагам, и тук в този смисъл съм съгласен с господин проф. Данаилов, каквото можем да изчистим двете страни заедно и после, разбира се, да дойдем в Комисията някой път, това е повече от смислено.
А колкото до бюджета и приоритетите, дайте заедно ще ги нахвърляме, ще ги направим, като разбира се, трябва да имаме и предвид, че в бюджета все пак рано или късно, ще стигнем до възможното. Аз и нашата администрация нямаме нищо против да го направим съвместно.
Колкото до споразумението, готови сме напълно да го подпишем.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, сега да ви карам да си насрочите среща пред нас не е удобно.
Има ли още въпроси? Да, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, не успях да задам въпроса си одеве. Получих частичен отговор преди да съм го задала. Той е във връзка с ремонта, който тече в момента в Гимназията за древни езици и култури. Това е гимназия със стара история и това да се премести в Модерно предградие преди време, донесе доста притеснения и на родителите, и на учениците. Знаете, че тя е в обвързаност със Софийския университет и ако си говорим за движимо и недвижимо културно наследство, и ако прочитаме културата изцяло през артефактите и през онова, което е останало на носителите, то тогава ние някак си изтърваваме живия живот в момента. И смятам, че именно обучението на учениците там, както и изграждането на мястото, в което те учат, е нещо като свидетелство за нашата култура в момента – поведенческа по отношение на себе си и на бъдещите поколения.
В този смисъл, знаейки настроенията и на учители, и на ученици, съответно на родителската общност, а съм убедена и на софиянци, за това такова значимо учебно заведение да бъде привнесено в сърцето на София. Аз Ви питам, какъв е шансът, въпреки този ремонт, който тече в момента по оперативна програма „Регионално развитие“ в Модерно предградие, училището все пак да се премести в сградата на 13-о училище на Женския пазар, каквато беше и Вашата идея, както го гласува и Общинският съвет на София, и какво би могло да се направи така, че това наистина да стане?
Аз си давам сметка, че когато е кандидатствано по една оперативна програма за определена сграда, е изключително трудно, за да не кажем абсолютно невъзможно парите да се пренасочат на друго място и да се кандидатства отново, са изтървани сроковете. Но наистина ми се иска да знам каква е възможността за преместване. Отново казвам, нямам личен сантимент към училището, но имам сантимент към хората, които познавам, които са излезли оттам, които са завършили там и зная какво могат да дадат те на страната.
Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Съвсем накратко. Както знаете, проблемът с намирането на сграда на Класическата гимназия е много отдавна. Мисля, че да не беше от Янчулево време, когато бяха изгонени от 13-о училище на „Иван Асен“. Аз лично смятам, даже не говоря в момента като министър, че сградата в „Модерно предградие“ е меко казано, недобро решение. Но аз го наследявам като проблем. В момента, тъй като има забавяне в „Модерно предградие“, учениците временно ще учат, около три седмици, в 13-о училище – на пазара.
Оттам насетне дали ще се върнат обратно в „Модерно предградие“ или не, в края на краищата трябва малко да изчакаме. Имам някакви надежди, но ако не, ще се върнат за жалост в „Модерно предградие“ и ще мислим нещо друго. Но според мен логическото е връщането все пак в по-централната част, тъй като там и условията са доста сложни. А евентуално ако в това училище в „Модерно предградие“ не остане Класическата гимназия, имаме чудесни идеи там да го използваме отново за училище, пак по изкуства, специфични, то е с хубав голям двор. Тоест бихме имали двойно печеливша ситуация, ако може по някакъв начин да получим някаква европейска благословия, но това да не го отварям сега като проблем.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Тук бих искала да вметна и това, че едва преди две години и половина по настояване на училищното настоятелство на Гимназията за древни езици и култура за първи път влезе проверка в това училище с 30-годишна история. Наистина Ви моля да обърнете внимание на това, защото стандартите, с които си служи българското образование, независимо дали училището е подчинено на Министерството на културата или Министерството на образованието, стандартите за нашите ученици са едни и същи.
И тъй като, аз няма да Ви връщам назад, или да преразказвам каква е била ситуацията тогава, Вие можете да си проверите в протоколите, наистина Ви моля внимателно и с нужната отговорност да следите за спазването на правилата, така както са валидни за всички училища. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, благодаря Ви за участието. Свършваме за днес. Ще получите известие за следващото заседание. Благодаря.

(Закрито в 16,00 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Данаилов