Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
27/11/2013
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2013 г., № 304-00-24, внесен от Българската телеграфна агенция на 28 октомври 2013 г.
На 27 ноември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2013 г., № 304-00-24, внесен от Българската телеграфна агенция на 28 октомври 2013 г.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник- председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа, до момента са се регистрирали 12 от членовете на нашата комисия, така че имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Откривам заседанието.
Колегите народни представители знаят, че с решение на Народното събрание в състава на Комисията беше избран господин Бюнямин Хюсеин Хасан. Да го поздравим с избора и с „Добре дошъл!” в Комисията по културата и медиите!
Дневният ред на нашето заседание е обявен предварително:
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2013 г., № 304-00-24, внесен от Българската телеграфна агенция на 28 октомври 2013 г.
Искам да попитам колегите народни представители имате ли други предложения към така внесения проект за дневен ред? Вие сте информирани, че включването на отчета на Българската телеграфна агенция за първото полугодие на 2013 г. е съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция. Имате ли някакви съображения?
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За - 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Позволете ми да представя участниците в нашето заседание от Българската телеграфна агенция: господин Максим Минчев – генерален директор, господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, госпожа Евелина Андреева – главен секретар, господин Борис Хамалски – редакция „Вътрешна информация”, господин Данчо Антонов – главен счетоводител, и госпожа Десимира Миткова – репортер.
Както и в предишни наши заседания имаме стажанти от Института за модерна политика.
А сега предоставям думата на господин Максим Минчев да представи отчета на Българската телеграфна агенция. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Според строгите изисквания на новия Закон за Българската телеграфна агенция, приет преди две години с ваша помощ, ръководството на БТА започна да се отчита на всеки шест месеца пред уважаемата комисия. Вече казахме, че това е добре, заради възможността редовно да информираме народните представители за работата, успехите и проблемите на националната агенция, но май няма как да не признаем, че това леко ни затруднява, защото шест месеца са твърде кратък срок, за да може да се отчете мащабна дейност и да не се повтаряме.
В рамките на месец трети път сме заедно и тук е мястото може би да подкрепим заедно и идеята на председателя на Народното събрание отчетите да бъдат веднъж годишно. Иначе ние сме готови и на шест, и на три месеца да го правим.
И все пак, периодът от януари до юни 2013 г. се характеризираше най-вече с това, че агенцията, която работи по новия закон, вече извърши необходимите структурни промени и успя да се настрои за работа по новата финансова рамка, която се характеризира, както знаете, с това, че вече сме организация първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Беше ни трудно да работим по този нов начин, защото бяха минали 19 години с Временен статут, но надявам се, че с помощта и на Сметната палата, и на другите институции успяваме да преодолеем тези различия и да влезем в така важния за нас ритъм.
В миналия отчет вече съобщихме за най-главната промяна, а именно оптимизацията на личния състав на агенцията. Сега работим на ръба на санитарния минимум, защото знаете, че ние сме на 365 дни и 24 часа работен цикъл.
Отчитаният шестмесечен период се характеризираше с провеждането на национален референдум за развитието на ядрената енергетика у нас и с провеждането на парламентарни избори. Това означаваше, че периодът нямаше как да не запази високите темпове и качество на работа. Както и преди продукцията на Българската телеграфна агенция продължаваше да отговаря на агенция от среден, че и малко отгоре европейски мащаб – около хиляда информации на ден и над три хиляди снимки. По време на изборите цифрата скочи двойно, а няколко пъти – дори и тройно, което затвърди агенцията като информационен лидер на Балканите и сред добрите агенции на стария континент.
За да обслужим по-добре референдума и изборите, през периода дадохме началото на две пазарно ориентирани емисии – „Българска община” и „Вот 2013”. Особеното е, че за първи път се състоя така нареченото отваряне на продукта, тоест тези две емисии са напълно безплатни, със свободен достъп. Важното е за нас да кажем, че на тези избори спазихме желязно правилата на Българската телеграфна агенция за равнопоставеност в отразяването на политическите сили, а чрез „Българска община” – и на разширяване на представянето им на регионален принцип. За нас най-важното е, че и по време на кампаниите в изборния ден и след провеждането на изборите по традиция в Агенцията не постъпи нито едно официално оплакване, нито една претенция и нито една забележка към нашата работа. Това ни радва, така мисля че трябва да работи всяка национална медия.
Не настъпиха въпреки сложната обстановка в българската медийна среда драстични промени сред нашите клиенти. И сега, както и преди, продължаваме да бъдем най-големият източник на информация за българските национални и регионални медии. Както и в предишния период, продължихме да наблягаме в нашата информационна дейност на работата на държавните институции. Отново насочихме усилията си към отразяване на обществено-политическия, икономическия и културния живот не само в София, но и извън столицата. Въпреки трудностите и кризата продължаваме да поддържаме най-голямата кореспондентска мрежа в страната от всички български медии. Нашите колеги работят във всички области – имаме кореспонденти и съответно отразяваме всичко, което се случва в Република България.
През отчетния период продължихме развитието на нашата кореспондентска мрежа. Вече можем да се похвалим с десет национални пресклуба. През м. април отвориха врати два прекрасни нови пресклуба в Плевен и в Сливен.
Няколко думи за ползата от тези пресклубове. Първо, това е още една информационна и културна точка в дадена област, дадена град, която съсредоточава и улеснява целия медиен живот в региона. На второ място, улеснява се работата не само на журналистите в дадения град или регион, но и на институциите, било то държавни или частни. Трета е чисто икономическата изгода. Ето един пример как се прави: получаваме с помощта на областната администрация или на кметството помещение. Обикновено то е занемарено, старо, но някъде на кьоше в центъра. Правим ремонта според изискванията на Българската телеграфна агенция и новите изисквания на информационните технологии. Рекламната стена избива ремонта и дава предимство още в самото начало. Четвърто, това са приходите, които в почти десет области на практика дават възможността нашите кореспондентски пресклубове да се самофинансират, а при по-голяма активност – да подпомагат и бюджета на Българската телеграфна агенция, който, както знаем, през последните седем години не се радва на повишение, да си го кажем.
В момента работим по разкриването на пресклубове и в други региони. Много сме близко до това да се случи в Перник, Кюстендил, Русе, Разград и Силистра, тоест напреднали са преговорите. Ще се радваме, ако успеем да направим тези пресклубове, защото това е от изключително голяма полза и за нас, и за политическите сили, и за обществения и културен живот в регионите. Всичко това зависи не само от нашата активност, но и от вашата, уважаеми дами и господа народни представители. Радваме се, че ни помагахте и солидарно работим с всички парламентарно представени политически сили.
Продължихме и с нашата активна обществена дейност. През отчетния период бе извършена мащабната подготовка за провеждане на Деветата световна среща на българските медии, която успешно премина през октомври в София, Пловдив и Велико Търново, но тя ще бъде предмет на следващия ни отчет.
През периода продължи да се реализира показването на нашата прекрасна изложба „Родени свободни”, посветена на българската възрожденска журналистика. Тя е уникална по своя характер, беше показана в Букурещ, Русе и Варна. Тази година продължихме, вече бяхме в Сливен, в Пловдив, във Велико Търново, а другата седмица я откриваме във Видин.
През периода успешно бе организирана изложбата „Незаличимо”, с която отбелязахме и 115-годишнината на Българската телеграфна агенция. Тя е истински уникална по своя характер. Вече е показана в София, Пловдив, в момента е във Велико Търново. Предстои й шествие във всички региони на страната. Мисля, че за нашата годишнина от Агенцията, ако ви предложим да ви я покажем и в залите на Народното събрание, ще ви доставим удоволствие. Тази изложба представлява снимки от архива на Българската телеграфна агенция от Освобождението на България до ден-днешен, някои от тях не са били показвани, снимки от времето на партизанското движение, Съединението на България, от Лайпцигския процес, от процеса срещу Иван-Асен, Христо Георгиев, бригадирското движение. Тази изложба не се гледа само, тя се и чете, защото към нея са и текстовете към момента както се е писало – както се е писало в Царска България, в социалистическа България, в демократична България. Ако я открием, убеден съм, ще доставим удоволствие на всички и ще дадем своя принос. Но това е едно пожелание, разчитаме на вас.
Не бяха занемарени международните контакти. През изминалия период преподписахме договори с всички световни информационни гиганти: „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс прес”, ИТАР-ТАСС, ДПА и „Синхуа”. Имаме договори и с някои други нови агенции от нашия мащаб. Искам само да ви кажа, че всеки договор, който ние подписваме, се съгласува тясно с Министерството на външните работи, защото става дума и за национална политика. Оттам бяхме насърчени да подпишем договор с Беларус, с Иран, със Саудитска Арабия, тоест да имаме възможност да получаваме допълнителна информация от други райони в света, които по ред причини са затворени.
Продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на новинарските агенции, на Алианса на балканските и на Югоизточна Европа информационни агенции, на Черноморската и на Световния алианс. Оглавяваме в момента ръководството на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа и на Черноморието.
И накрая, промяната на инфраструктурата на медиите в национален и международен мащаб, промяната в самата наша професия, интернет, социалните мрежи, новите медии, глобализацията – всички тези фактори оказват огромно влияние върху агенционната журналистика. През септември в Москва на Азиатския форум, през миналия месец в Женева на Европейския форуми и миналата седмица в Саудитска Арабия на Световния форум все повече се убедихме, че агенциите, през които минава 80 на сто от световната информация, все повече се сливат със сайтовете и мрежите и тук се губи връзката „източник на информация”. Оттам идваме вече и до коректността в преноса, и до финансовите параметри, до достоверността, до отговорността и т.н. Ние сме истински потърпевши. Това, разбира се, е в световен мащаб, но ако другите гледат да си оправят къщите, то при нас е малко по-трудно. Затова ролята на държавата, на парламента и на законодателните инициативи и най-вече на спазването на законите е повече от важна.
Изминалият период, уважаеми дами и господа народни представители, беше добър за Агенцията. А що се отнася до това какво ни предстои, мога само да изразя оптимизма, че и занапред Българската телеграфна агенция ще продължи да бъде националният информационен лидер на България. Разбира се, ще разчитаме и на вашата помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Минчев, за всеобхватното представяне на богатата дейност на Българската телеграфна агенция.
Уважаеми колеги, вие разполагате и с пълния отчет на Агенцията за този период, който обсъждаме днес. Заповядайте за въпроси.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Само една вметка. Не казах нищо за финансовите параметри, не защото това не е наша болка, но защото само преди три седмици бяхме тук, вие сте добре запознати с всички неща в детайли, нека да не повтаряме. Пак ще разчитаме на вашата помощ, нищо друго.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Извинявайте, какво става всъщност с „ЛИК”, продължава ли да излиза”?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Кутев, ще Ви кажа. Ние ще имаме общо събрание на Агенцията след няколко дена, където ще обявим: разходите за тази година за „ЛИК” за съжаление нееднократно превишиха приходите. В условията на пазарна среда ние не можем да позволим издаването на „ЛИК”. Беше ни направена вече забележка от Сметната палата. На този етап се ориентираме към временно спиране на изданието. Всички опити да намерим допълнително финансиране, вие знаете в тази зала, включително и от Министерството на културата, са неуспешни. Загива или си отива едно списание, което е традиционно, но не можем да си позволим да поддържаме губеща дейност.
АНТОН КУТЕВ: Аз не случайно зададох въпроса, забелязах, че го няма. Въпросът е, че временно спиране в България обикновено е достатъчно продължително, а пък ако не вие, няма кой друг да направи усилия за това. В момента с подобна насоченост издания в България са изключително редки. Аз оставям настрани въпроса до колко човека достига, каква е аудиторията, за мен смисълът е в това то изобщо да излиза, защото наистина този сегмент го няма. Доколкото ми е известно, освен „Култура”, която не е в същия сегмент, но в подобен и която излиза практически основно с подкрепа на частни начала, друго почти нямаме.
Така че, аз ви моля, защото надали някой друг ще има подобна инициатива освен вие, но е добре в рамките на тази календарна година да направим така щото да продължим разговорите за това как да излиза списанието. Аз знам, че вие ще ни кажете: проблемът е във вас, като ни дадете пари, ще излиза, като не ни дадете, няма да излиза. Това е логиката, тя ми е напълно ясна, но аз мисля, че заедно с вас ние бихме могли да го направим. Тоест струва си да вложим усилията и ви казвам, че те са всъщност основно във вас. Защото просто това е нещо, което вие можете да инициирате. Не спирайте с опитите, смятам, че в рамките на календарната година бихме могли да търсим резерви в бюджета, за да може специално и целево да финансираме списанието. Просто не се отказвайте и нека да продължим разговора.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако позволи Антон Кутев, да допълня въпроса за „ЛИК”. Можете ли да ни дадете информация каква е цената на електронното издание сега, сравнена с хартиения вариант, защото хартиеният носител беше спрян поради липса на средства?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Разходите тази година за електронното издание в първото десетмесечие са около 118 хил. лева, приходите, въпреки всички усилия от реклама и от всичко, са около 600 лева. Ние създаваме оригинална продукция, не препредаваме, както правят сайтовете. Говорихме с няколко министри на културата – Стефан Данаилов, Вежди Рашидов и Петър Стоянович. Всичките са много „за”, но няма пари.
АНТОН КУТЕВ: Ясно е, че сега в бюджета няма как да стане, не знам как ще се развие бюджетът нататък, но смятам, че ако има все пак някакви резерви в бюджета след определено време, трябва да ги използваме. Но пак ви казвам, че това ще зависи от вас. Защото в цялата тази суматоха надали ще има някой друг, който да инициира това продължаване, ако не сте вие. А аз мисля, че това е отговорност, мисля, че ние трябва да направим всичко възможно да задържим списанието. Ако можем да го направим, е добре, но зависи от вас.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз съм много голям фен на „ЛИК”, израснал съм с това списание. Десет години успяваме да го задържим, но Сметната палата по друг начин разсъждава.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може би да приемете въпроса на Антон Кутев и моя въпрос като грижа, защото наистина „ЛИК” има много фенове, и в електронния вариант включително. Трябва да търсим възможности за запазването му, но сумата, която съобщихте, е доста голяма – 118 хил. лева. Макар че при вас поне няма промяна на бюджета.
Мартин Захариев има думата.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз понеже идвам от издателския бранш с едно богато портфолио от списания, близо двадесет години съм се занимавал с това, да ви кажа, че в следващите пет до десет години списанията ще са едни цветни, модерни некролози. Всичко отива в дигитална среда, целият сектор и бизнес. Само най-знакови и то световно разпознаваеми брандове ще останат на този пазар, говоря в дългосрочен план. Много е важно да го има „ЛИК”, но да го има в дигитална версия. Смятам, че дори и да изкарате пет хиляди тираж, няма да реализирате повече от хиляда на пазара. При месечен цикъл. Това са фактите. Аз следя този пазар, знам какви са тиражите, знам каква е реализацията. Дори и най-тиражни списания в България, в най-комерсиален вид и материя, не могат да постигнат повече десет хиляди тираж месечно. За едно специализирано културно издание това са твърде високи цифри, непостижими цели.
Другото е, че вие не можете да се издържате и от достатъчна реклама, тъй като този сектор не е припознат от рекламодателите. Секторът на културата и изкуството е, меко казано, подценен. Ако се намери държавна помощ, тогава – да. Но в дигитален вид е задължително неговото оцеляване.
Имам една констатация и едно предложение към уважаемите народни представители. Констатацията е, че очевидно е безсмислено да правим шестмесечни рипорти. Според мен те трябва да бъдат на календарна година и тази недомислица в закона за Българската телеграфна агенция трябва да бъде променена с много прост текст: отчитането на Българската телеграфна агенция пред Народното събрание трябва да стане веднъж годишно до определена дата. А не два пъти. Ако имаме консенсус с останалите колеги, такъв един текст трябва да бъде подкрепен. Това касае и другите обществени медии, които се отчитат пред парламента. Просто няма динамика на пазара, която да изисква шестмесечна отчетност, просто няма такава динамика.
И другото, големият проблем на Българската телеграфна агенция според мен, той е визиран и в настоящия, и в предходните им доклади, е кражбата на съдържание. Това, от което Българската телеграфна агенция не прави пари, не може да капитализира и най-важното не може да се защити поради много ниска степен на контрол и много зле работещи в случая нездрава медийна среда и контролни органи, е кражбата на съдържание. Осемдесет процента от българските електронни медии крадат съдържание от Българската телеграфна агенция, без да се позоват на нея и Българската телеграфна агенция не може по никакъв начин да защити интереса си, било то по съдебен или какъвто и да било друг ред и да капитализира това свое огромно усилие. Това е ключовият проблем на Агенцията според мен. Аз не го казвам като някакво предложение, а като тема за размисъл, в която и народните представители, а и мениджмънтът на Агенцията трябва да намерим общ подход. От хиляда новини, които вие генерирате на ден, кажете ми колко продавате?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Захариев, сутринта всички електронни медии – радиа и телевизии, започват с информация на Българската телеграфна агенция. Може би това беше и причината да не отидем днес на срещата (тя съвпада) за етичния кодекс, защото отваряме вестниците, уважавани вестници и виждаме, че 30% от информацията е наша. Ще ви кажем нещо, направихме два или три пъти умишлени грешки в нашата информация, за да видим копи пейст, и това го видяхме. За какво говорим сега! Нотариално ги заверихме, за да покажем грешката, но излиза като авторски материал на уважавани хора. Да не говорим!
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Но никой не го споменава.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, вие знаете това, вече го коментирахме. Във Франция е чест да се позовеш на „Франс прес”. И „Фигаро” ще напише с удоволствие, че информацията е от „Франс прес”, и „Щандарт” във Виена ще напише, че информацията е на АПА, но при нас е въпрос на чест да не напишем, че е на Българската телеграфна агенция или ако можем, да я откраднем. Съжалявам, че го казвам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Минчев, това не е ли проблем на Съвета за електронни медии?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не, Съветът за електронни медии регулира електронни медии, които са на честотен принцип.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожа Буруджиева има думата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз имам две предложения по така повдигнатите въпроси за дискусия тук. Първото е да доизясня към какво се опитваше да ви подтикне господин Кутев, а то е да си опишете какво бихте искали да правите, какви финансови ресурси ви трябват, за какво ви трябват и тук през Комисията да го придвижим по най-бързия начин към Министерството на финансите, подкрепяйки възможността все пак да се получи финансиране в рамките включително на тазгодишния бюджет и възможни остатъци от него за финансирането на целева субсидия за „ЛИК”. Но аз наистина ви призовавам за една много добра финансова обосновка, защото тук малко се изумихме от сумата, имайки предвид какво представлява, вероятно авторски права се плащат или не знам какво точно. Но направете разчетите, дайте ги, ангажираме се като комисия, предполагам, всички заедно да лобираме пред финансовия министър това да се случи. И затова апелираме да е сега, защото по-трудно ще се вместим в следващия бюджет, отколкото сега във възможностите, които има все още настоящият.
Второто нещо, което дискутираме, колеги, аз ви предлагам, ако нямате нищо против, да се подготвим за следващото заседание за специална дискусия по този въпрос: как бихме могли да променим максимално бързо закона за медиите в България, като в крайна сметка въведем изискването всяка една медия, ако няма кореспондентско бюро и национална мрежа и международна такава, да представи договор за обслужване с информационна агенция. Всички знаем, че медиите получават информация през информационните агенции и не разбирам защо това не им е вменено в задължение към лиценза или към каквото и да било. Ние сме в правото си това да го променим и по този начин да приключим с тази разправия да ползват и да не плащат.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Напълно права сте. Ще повторя, госпожо Буруджиева, 80% от световната информация минава през агенциите. И това се признава от СNN, от „Ню Йорк таймс” и от БиБиСи. Всички останали медии по отношение на информацията са след това. Първата информация 80% е на агенциите. И това се приема, това е истина.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: В този смисъл ние можем да задължим да цитират агенция или друга медия. Това е едно изменение, няма да ни отнеме много, ако всички се обединяваме за това нещо, мисля, че може да го направим. И не смятам, че медиите биха възразили, защото в крайна сметка утре на тях може да им крадат продукта. Така и правят между другото.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Може ли да направя само едно допълнение към Вашето изказване.?Достатъчно би било всеки информационен сайт, който се нарича новинарски в България, да публикува на титулната си страница източниците на информация. Защото вие виждате, че в абсолютно всяка информация (а сайтовете се наричат и агенции) има цитиране на „Ройтерс”, „АП”, „Франс прес” и т.н., а в тази държава единственият субект, който е абониран за петте информационни агенции, е Българската телеграфна агенция. Те четат през Българската телеграфна агенция това, за което ние сме платили авторските права.
Преди малко вие реагирахте защо е такава голяма сумата за електронното издание на „ЛИК”. Защото всяко нещо, което ние сме написали вътре в това електронно издание, е с авторски права, осигуровките на хората, които са заплатени – всичко е светло.
МАКСИМ МИНЧЕВ: А по отношение на „ЛИК” ние сме готови. Виждаме желание, за което много благодаря, говорихме и с госпожа Гинче Караминова, и с вас. Имате желание да ни помогнете. Ние много искаме да получим допълнително финансиране, не само за да си стегнем къщата, не само за да спасим „ЛИК”, но и да направим, това, което вече е абсолютно задължително. Говоря за видеоновините, които ние десет години отлагахме, защото пазарът в България не беше готов за тях, а ние финансово също не бяхме готови, но сега вече маркетингът ни показва, че ние трябва да пуснем видеоновини на пазара.
И за прословутата дигитализация на нашия архив, който, продължавам да казвам, е истинско национално богатство. Той е истинско национално богатство, той трябва да се продава и да се ползва от цялата държава и от цялото общество.
Ние ще си направим нашите искания, ако ни помогнете, ще ви благодарим само.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Минчев, в отчета вие сте посочили, че има заведени дела за около 150 хил. лева вземания.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вече спечелихме две от тях.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Просто да ни информирате по-подробно какво е положението, има ли част, за които няма дела?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодарение на вашата помощ, на вашите съвети и на работата на юристите, в последните два-три месеца започнахме да прибираме част от задълженията си, но повярвайте ни, това също ни поставя в една малко неудобна ситуация, защото реално ние съдим колеги.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но това са договори!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Не казвам, че няма да продължим, ние го продължаваме, но ставаме вече много лошите.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Ако позволите, бих добавил нещо в този контекст. Това са действително някакъв вид успехи в борбата ни срещу организираната медийна престъпност, но това са спорадични явления и аз не мисля, че това ще промени общото отношение към авторското право у нас. Това че ние сме хванали двама, просто ще накара другите да бъдат по-внимателни и да сменят две думи за всеки случай. Това е достатъчно, за да се спре всичко в съда. Хората са предупредени, вече знаят, ще сменят заглавието, няма да го изкопират.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Наистина трябва просто да посветим едно заседание и да обсъдим как решаваме казуса чисто юридически и като законодатели. Защото аз като социолог много добре знам как не може да се докаже, че друг ползва твоята анкетна карта, защото това просто е абсурд по Закона за авторските права. Но тук не е въпросът в това. Давам ви пример по аналогия със социологическите централи, вие трябва да сте член и да си платите членския внос на еди-коя си организация, за да бъдете признати. За да сте медия и да ми претендирате да сте медия, трябва да имате нещо такова – в момента говоря съвсем на ангро. Затова казвам, че трябва да разсъждаваме. Всяка медия трябва да има агенция, на която се позовава за своите новини, и има договор. Както вие имате договор с петте агенции. Или кореспондентско бюро. Защото иначе означава, че на някого някъде не се плаща потребèна информация. Аз така го интерпретирам. Но трябва тепърва да се подготвим как да стане това.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Лъчезар Иванов има думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В подкрепа на госпожа Буруджиева, която подкрепям абсолютно, искам да споделя следното. Логично е това да бъде направено. Ще направя една аналогия. Едно лечебно заведение, за да бъде акредитирано и за да може да извършва каквато и да е дейност в лабораториите, трябва да бъдат акредитирани. Мисля, че всички присъстващи тук разбират за какво става въпрос. Не може да има електронно издание, дали ще бъде печатно издание, ако ти не посочиш източника на информация и че тя действително отговаря на фактологията. И в случай че фактологията не е точна, тъй като в България ние все още сме в дълг на обществото от гледна точка на това, че всеки пише каквото иска и след това се пише с мънички букви на последната страница едно опровержение и нещата са приключени. Както тук преди малко се каза, не можеш да водиш юридически никаква битка.
Така че абсолютно подкрепям, както, предполагам и парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи изцяло предложението и нека уважаемата госпожа председател да подложи на гласуване на едно редовно заседание да се обсъди специално проблемът на авторското право върху източниците на информация и да бъде запазено тяхното право. Тъй като обществото плаща за вас. За да се абонираш за едно или друго издание, трябва да си платиш. Тоест частните медии успяват да си съберат парите, а за генерираната от вас информация вие не успявате да си съберете парите.
И една забележка, ако разрешите, и то съвсем добронамерена. Аз разбирам много добре неудобството ви, когато се обърнете да съдите ваши колеги от вестниците, но в крайна сметка истината е, че ако вие не държите на вашата институция, защото за мен вие сте институция, не държите и на една стриктна финансова дисциплина, тези емоции остават настрана. Тоест вие трябва да стегнете вашия юридически екип (това е мое предложение) в една институция като вашата, вие като ръководител, счетоводител и юрист. Да не се обидите, но юристът е този, който ще пази вашите права. Затова втори път като осъдите ваши колеги, другите ще се замислят дали ще правят така. Могат да напишат „БТА”, но след това ще трябва да си платят.
Така че, завършвайки, абсолютно подкрепям предложението на проф. Буруджиева да направим едно редовно заседание, на което да поканим и хора от Агенцията за авторски права, за да кажат те своето мнение как да бъдат защитени най-добре правата. Мисля, че трябва да присъства и екип от юристи, за да може нещата да ги завършим, не само да останат тук в Комисията, но излизайки от Комисията, да бъдат вече юридически облечени.
АНТОН КУТЕВ: Това предложение, което обсъждаме досега, е хубаво, но все пак ние сме комисия към Народното събрание, а не дискусионен клуб. И аз се опасявам, че ако направим това, за което говорим в момента – как ще се съберем и ще си поговорим едни неща, всъщност ние бихме имали основание за разговор, ако имаме някакви предложения за законодателни промени. Другото общо взето ще бъде просто дискусия, която не вярвам, че ще доведе до резултати.
По принцип тези неща може би трябваше да се решат преди година и половина, когато влезе в сила Законът за БТА. Законът по принцип е добър, но си спомням, че той беше почти изцяло свален като логика и като съдържание от немския закон. Обаче очевидно е, че обстоятелствата съвсем не са същите и че разликата между възможностите в Германия и в България са коренно различни. Казвам това, не за да поставям под съмнение съдържанието на закона тогава, а за да се опитам да формулирам кой трябва да внесе законодателни промени. Защото аз също смятам, че ние в Комисията имаме основание да разсъждаваме за промени, с които да гарантираме авторското право в този случай, но ми се иска това да стане, след като някой е дал конкретни предложения. А този някой, който трябва да даде конкретни предложения, според мен сте вие. Дали ще бъдат предложения за промени само в Закона за Българската телеграфна агенция или по принцип ще търсим предложения за промени в Закона за авторското право, тогава вече ще има обаче основания, ако вие дадете тези предложения, ние имаме основания за едно смислено заседание на Комисията. Защото иначе, принципно погледнато, тези въпроси са решени в закона. Тоест ние по принцип ако трябва да гледаме на ангро, имаме решение на проблем. А това че то не се прилага, е отделен въпрос.
От тази гледна точка, без предварителна работа това няма да стане и може би трябва да поемете инициативата за това.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Абсолютно съм съгласен с Вас, но си мисля, че в Закона за Българската телеграфна агенция тези неща са перфектни, по-скоро това е проблем на Закона за авторското право и на закон за медиите, какъвто няма.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Минчев, аз ще направя предложение накрая и за законодателна инициатива, ако има предложение, вие сте го коментирали и в отчета, но новините не подлежат на Закона за авторското право. Разбираме, че има морални отношения с колегите ви, които поставят вас в изключително неудобна ситуация. И може би по повод на предложенията, които бяха направени от народните представители, да се оформят предложения, които да бъдат обект на обсъждане за промяна в Закона за БТА. И всъщност и другото предложение, с което Вие започнахте, за разговор с председателя на Народното събрание, да се направят отчетите на една година. Ние няма как днес да вземем това решение, но можем да имаме инициатива, ако има съгласие, да се внесе предложение за промяна.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Една бележка по повод на периода за отчитане. Колеги, не е само Българската телеграфна агенция, която се отчита на шест месеца. В Съвета за електронни медии на шест месеца се отчитат Българската национална телевизия и Българското национално радио, Съветът за електронни медии се отчита на шест месеца. Тоест ние трябва по-скоро да поставим въпроса принципно на ръководството на Народното събрание или на Правната комисия по-скоро да се огледат онези закони, които изискват точно този тип отчетност. Защото в момента, в който ние го направим тук, след това някой друг ще каже, защо ние да се отчитаме на шест месеца. Мисля, че трябва да подходим принципно и да поставим този казус на Правната комисия за решение. Аз лично, признавам си, не знам каква е била логиката тези отчитания да станат на шест месеца, те не бяха на шест месеца, бяха на една година едно време. Нещо е имало, така че е добре Правната комисия да се изкаже.
И второ, предлагам ви, действително да не се превръщаме тук в дискусионен клуб, не само Българската телеграфна агенция, всеки един от нас контактува с достатъчно неправителствени организации, в момента ще има и дебат за законодателството в медиите. Според мен това, че няма закон за вестниците, не означава, че те не се регистрират в съда. Ние сме в състояние да сложим изисквания както за прозрачност на собственост, така и за гаранции за достоверност на информацията. И недейте да ми казвате, че като народни представители не можем да направим нещо и да се питаме, ама в този ли закон, в онзи ли закон. В момента обсъждаме принципно нашата позиция искаме ли да въведем тази прозрачност и гаранция за някаква коректност на информацията, без в никакъв случай да превръщаме това в атака към свободата на словото и възможността всеки да си издава медия, или не искаме. Ако искаме, тръгваме. Има групи към парламентарните групи, има специалисти, в момента, в който решим, че сме готови с предложения, организираме заседание и разсъждаваме върху предложенията. Аз така ви предлагам.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Има ли други изказвания или можем да преминем към приключване?
Предлагам ви следния проект за решение:
1. След проведената дискусия на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция народните представители от Комисията по културата и медиите разгледаха и приеха Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г. № 304-00-24, внесен в деловодството на Народното събрание от БТА на 28 октомври 2013 г.
2. На основание чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция, чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите същата внася за разглеждане от Народното събрание на следния проект на решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.:
„Народното събрание На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.”
Това е предложението за решение, а по двата въпроса, които бяха коментирани – да се обсъди въпросът за срока на отчитане и въпросът, който коментира госпожа Буруджиева, мисля, че нашите права като народни представители ни дават възможност на законодателна инициатива и когато има готовност, те да бъдат обсъдени и внесени за конкретно решаване.
Имате ли съображения по проекта за решение?
Ако няма, моля който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Решението се приема.
Благодаря, господин Минчев, на Вас и Вашите колеги.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря и аз. Радвам се много, че днес имахме възможността да говорим. Много Ви благодаря. Ще разчитаме на вашата помощ и друг път ако стане така, че съвпадне нашето заседание с липсата на други заседания, това за нас е много добре, защото има възможност да се чуем повече. Вие сте заети хора, но ще се радваме, ако наистина ни помогнете. То е за каузата на България.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева
На 27 ноември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2013 г., № 304-00-24, внесен от Българската телеграфна агенция на 28 октомври 2013 г.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник- председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа, до момента са се регистрирали 12 от членовете на нашата комисия, така че имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Откривам заседанието.
Колегите народни представители знаят, че с решение на Народното събрание в състава на Комисията беше избран господин Бюнямин Хюсеин Хасан. Да го поздравим с избора и с „Добре дошъл!” в Комисията по културата и медиите!
Дневният ред на нашето заседание е обявен предварително:
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2013 г., № 304-00-24, внесен от Българската телеграфна агенция на 28 октомври 2013 г.
Искам да попитам колегите народни представители имате ли други предложения към така внесения проект за дневен ред? Вие сте информирани, че включването на отчета на Българската телеграфна агенция за първото полугодие на 2013 г. е съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция. Имате ли някакви съображения?
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За - 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Позволете ми да представя участниците в нашето заседание от Българската телеграфна агенция: господин Максим Минчев – генерален директор, господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, госпожа Евелина Андреева – главен секретар, господин Борис Хамалски – редакция „Вътрешна информация”, господин Данчо Антонов – главен счетоводител, и госпожа Десимира Миткова – репортер.
Както и в предишни наши заседания имаме стажанти от Института за модерна политика.
А сега предоставям думата на господин Максим Минчев да представи отчета на Българската телеграфна агенция. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Според строгите изисквания на новия Закон за Българската телеграфна агенция, приет преди две години с ваша помощ, ръководството на БТА започна да се отчита на всеки шест месеца пред уважаемата комисия. Вече казахме, че това е добре, заради възможността редовно да информираме народните представители за работата, успехите и проблемите на националната агенция, но май няма как да не признаем, че това леко ни затруднява, защото шест месеца са твърде кратък срок, за да може да се отчете мащабна дейност и да не се повтаряме.
В рамките на месец трети път сме заедно и тук е мястото може би да подкрепим заедно и идеята на председателя на Народното събрание отчетите да бъдат веднъж годишно. Иначе ние сме готови и на шест, и на три месеца да го правим.
И все пак, периодът от януари до юни 2013 г. се характеризираше най-вече с това, че агенцията, която работи по новия закон, вече извърши необходимите структурни промени и успя да се настрои за работа по новата финансова рамка, която се характеризира, както знаете, с това, че вече сме организация първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Беше ни трудно да работим по този нов начин, защото бяха минали 19 години с Временен статут, но надявам се, че с помощта и на Сметната палата, и на другите институции успяваме да преодолеем тези различия и да влезем в така важния за нас ритъм.
В миналия отчет вече съобщихме за най-главната промяна, а именно оптимизацията на личния състав на агенцията. Сега работим на ръба на санитарния минимум, защото знаете, че ние сме на 365 дни и 24 часа работен цикъл.
Отчитаният шестмесечен период се характеризираше с провеждането на национален референдум за развитието на ядрената енергетика у нас и с провеждането на парламентарни избори. Това означаваше, че периодът нямаше как да не запази високите темпове и качество на работа. Както и преди продукцията на Българската телеграфна агенция продължаваше да отговаря на агенция от среден, че и малко отгоре европейски мащаб – около хиляда информации на ден и над три хиляди снимки. По време на изборите цифрата скочи двойно, а няколко пъти – дори и тройно, което затвърди агенцията като информационен лидер на Балканите и сред добрите агенции на стария континент.
За да обслужим по-добре референдума и изборите, през периода дадохме началото на две пазарно ориентирани емисии – „Българска община” и „Вот 2013”. Особеното е, че за първи път се състоя така нареченото отваряне на продукта, тоест тези две емисии са напълно безплатни, със свободен достъп. Важното е за нас да кажем, че на тези избори спазихме желязно правилата на Българската телеграфна агенция за равнопоставеност в отразяването на политическите сили, а чрез „Българска община” – и на разширяване на представянето им на регионален принцип. За нас най-важното е, че и по време на кампаниите в изборния ден и след провеждането на изборите по традиция в Агенцията не постъпи нито едно официално оплакване, нито една претенция и нито една забележка към нашата работа. Това ни радва, така мисля че трябва да работи всяка национална медия.
Не настъпиха въпреки сложната обстановка в българската медийна среда драстични промени сред нашите клиенти. И сега, както и преди, продължаваме да бъдем най-големият източник на информация за българските национални и регионални медии. Както и в предишния период, продължихме да наблягаме в нашата информационна дейност на работата на държавните институции. Отново насочихме усилията си към отразяване на обществено-политическия, икономическия и културния живот не само в София, но и извън столицата. Въпреки трудностите и кризата продължаваме да поддържаме най-голямата кореспондентска мрежа в страната от всички български медии. Нашите колеги работят във всички области – имаме кореспонденти и съответно отразяваме всичко, което се случва в Република България.
През отчетния период продължихме развитието на нашата кореспондентска мрежа. Вече можем да се похвалим с десет национални пресклуба. През м. април отвориха врати два прекрасни нови пресклуба в Плевен и в Сливен.
Няколко думи за ползата от тези пресклубове. Първо, това е още една информационна и културна точка в дадена област, дадена град, която съсредоточава и улеснява целия медиен живот в региона. На второ място, улеснява се работата не само на журналистите в дадения град или регион, но и на институциите, било то държавни или частни. Трета е чисто икономическата изгода. Ето един пример как се прави: получаваме с помощта на областната администрация или на кметството помещение. Обикновено то е занемарено, старо, но някъде на кьоше в центъра. Правим ремонта според изискванията на Българската телеграфна агенция и новите изисквания на информационните технологии. Рекламната стена избива ремонта и дава предимство още в самото начало. Четвърто, това са приходите, които в почти десет области на практика дават възможността нашите кореспондентски пресклубове да се самофинансират, а при по-голяма активност – да подпомагат и бюджета на Българската телеграфна агенция, който, както знаем, през последните седем години не се радва на повишение, да си го кажем.
В момента работим по разкриването на пресклубове и в други региони. Много сме близко до това да се случи в Перник, Кюстендил, Русе, Разград и Силистра, тоест напреднали са преговорите. Ще се радваме, ако успеем да направим тези пресклубове, защото това е от изключително голяма полза и за нас, и за политическите сили, и за обществения и културен живот в регионите. Всичко това зависи не само от нашата активност, но и от вашата, уважаеми дами и господа народни представители. Радваме се, че ни помагахте и солидарно работим с всички парламентарно представени политически сили.
Продължихме и с нашата активна обществена дейност. През отчетния период бе извършена мащабната подготовка за провеждане на Деветата световна среща на българските медии, която успешно премина през октомври в София, Пловдив и Велико Търново, но тя ще бъде предмет на следващия ни отчет.
През периода продължи да се реализира показването на нашата прекрасна изложба „Родени свободни”, посветена на българската възрожденска журналистика. Тя е уникална по своя характер, беше показана в Букурещ, Русе и Варна. Тази година продължихме, вече бяхме в Сливен, в Пловдив, във Велико Търново, а другата седмица я откриваме във Видин.
През периода успешно бе организирана изложбата „Незаличимо”, с която отбелязахме и 115-годишнината на Българската телеграфна агенция. Тя е истински уникална по своя характер. Вече е показана в София, Пловдив, в момента е във Велико Търново. Предстои й шествие във всички региони на страната. Мисля, че за нашата годишнина от Агенцията, ако ви предложим да ви я покажем и в залите на Народното събрание, ще ви доставим удоволствие. Тази изложба представлява снимки от архива на Българската телеграфна агенция от Освобождението на България до ден-днешен, някои от тях не са били показвани, снимки от времето на партизанското движение, Съединението на България, от Лайпцигския процес, от процеса срещу Иван-Асен, Христо Георгиев, бригадирското движение. Тази изложба не се гледа само, тя се и чете, защото към нея са и текстовете към момента както се е писало – както се е писало в Царска България, в социалистическа България, в демократична България. Ако я открием, убеден съм, ще доставим удоволствие на всички и ще дадем своя принос. Но това е едно пожелание, разчитаме на вас.
Не бяха занемарени международните контакти. През изминалия период преподписахме договори с всички световни информационни гиганти: „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс прес”, ИТАР-ТАСС, ДПА и „Синхуа”. Имаме договори и с някои други нови агенции от нашия мащаб. Искам само да ви кажа, че всеки договор, който ние подписваме, се съгласува тясно с Министерството на външните работи, защото става дума и за национална политика. Оттам бяхме насърчени да подпишем договор с Беларус, с Иран, със Саудитска Арабия, тоест да имаме възможност да получаваме допълнителна информация от други райони в света, които по ред причини са затворени.
Продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на новинарските агенции, на Алианса на балканските и на Югоизточна Европа информационни агенции, на Черноморската и на Световния алианс. Оглавяваме в момента ръководството на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа и на Черноморието.
И накрая, промяната на инфраструктурата на медиите в национален и международен мащаб, промяната в самата наша професия, интернет, социалните мрежи, новите медии, глобализацията – всички тези фактори оказват огромно влияние върху агенционната журналистика. През септември в Москва на Азиатския форум, през миналия месец в Женева на Европейския форуми и миналата седмица в Саудитска Арабия на Световния форум все повече се убедихме, че агенциите, през които минава 80 на сто от световната информация, все повече се сливат със сайтовете и мрежите и тук се губи връзката „източник на информация”. Оттам идваме вече и до коректността в преноса, и до финансовите параметри, до достоверността, до отговорността и т.н. Ние сме истински потърпевши. Това, разбира се, е в световен мащаб, но ако другите гледат да си оправят къщите, то при нас е малко по-трудно. Затова ролята на държавата, на парламента и на законодателните инициативи и най-вече на спазването на законите е повече от важна.
Изминалият период, уважаеми дами и господа народни представители, беше добър за Агенцията. А що се отнася до това какво ни предстои, мога само да изразя оптимизма, че и занапред Българската телеграфна агенция ще продължи да бъде националният информационен лидер на България. Разбира се, ще разчитаме и на вашата помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Минчев, за всеобхватното представяне на богатата дейност на Българската телеграфна агенция.
Уважаеми колеги, вие разполагате и с пълния отчет на Агенцията за този период, който обсъждаме днес. Заповядайте за въпроси.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Само една вметка. Не казах нищо за финансовите параметри, не защото това не е наша болка, но защото само преди три седмици бяхме тук, вие сте добре запознати с всички неща в детайли, нека да не повтаряме. Пак ще разчитаме на вашата помощ, нищо друго.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Извинявайте, какво става всъщност с „ЛИК”, продължава ли да излиза”?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Кутев, ще Ви кажа. Ние ще имаме общо събрание на Агенцията след няколко дена, където ще обявим: разходите за тази година за „ЛИК” за съжаление нееднократно превишиха приходите. В условията на пазарна среда ние не можем да позволим издаването на „ЛИК”. Беше ни направена вече забележка от Сметната палата. На този етап се ориентираме към временно спиране на изданието. Всички опити да намерим допълнително финансиране, вие знаете в тази зала, включително и от Министерството на културата, са неуспешни. Загива или си отива едно списание, което е традиционно, но не можем да си позволим да поддържаме губеща дейност.
АНТОН КУТЕВ: Аз не случайно зададох въпроса, забелязах, че го няма. Въпросът е, че временно спиране в България обикновено е достатъчно продължително, а пък ако не вие, няма кой друг да направи усилия за това. В момента с подобна насоченост издания в България са изключително редки. Аз оставям настрани въпроса до колко човека достига, каква е аудиторията, за мен смисълът е в това то изобщо да излиза, защото наистина този сегмент го няма. Доколкото ми е известно, освен „Култура”, която не е в същия сегмент, но в подобен и която излиза практически основно с подкрепа на частни начала, друго почти нямаме.
Така че, аз ви моля, защото надали някой друг ще има подобна инициатива освен вие, но е добре в рамките на тази календарна година да направим така щото да продължим разговорите за това как да излиза списанието. Аз знам, че вие ще ни кажете: проблемът е във вас, като ни дадете пари, ще излиза, като не ни дадете, няма да излиза. Това е логиката, тя ми е напълно ясна, но аз мисля, че заедно с вас ние бихме могли да го направим. Тоест струва си да вложим усилията и ви казвам, че те са всъщност основно във вас. Защото просто това е нещо, което вие можете да инициирате. Не спирайте с опитите, смятам, че в рамките на календарната година бихме могли да търсим резерви в бюджета, за да може специално и целево да финансираме списанието. Просто не се отказвайте и нека да продължим разговора.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако позволи Антон Кутев, да допълня въпроса за „ЛИК”. Можете ли да ни дадете информация каква е цената на електронното издание сега, сравнена с хартиения вариант, защото хартиеният носител беше спрян поради липса на средства?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Разходите тази година за електронното издание в първото десетмесечие са около 118 хил. лева, приходите, въпреки всички усилия от реклама и от всичко, са около 600 лева. Ние създаваме оригинална продукция, не препредаваме, както правят сайтовете. Говорихме с няколко министри на културата – Стефан Данаилов, Вежди Рашидов и Петър Стоянович. Всичките са много „за”, но няма пари.
АНТОН КУТЕВ: Ясно е, че сега в бюджета няма как да стане, не знам как ще се развие бюджетът нататък, но смятам, че ако има все пак някакви резерви в бюджета след определено време, трябва да ги използваме. Но пак ви казвам, че това ще зависи от вас. Защото в цялата тази суматоха надали ще има някой друг, който да инициира това продължаване, ако не сте вие. А аз мисля, че това е отговорност, мисля, че ние трябва да направим всичко възможно да задържим списанието. Ако можем да го направим, е добре, но зависи от вас.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз съм много голям фен на „ЛИК”, израснал съм с това списание. Десет години успяваме да го задържим, но Сметната палата по друг начин разсъждава.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може би да приемете въпроса на Антон Кутев и моя въпрос като грижа, защото наистина „ЛИК” има много фенове, и в електронния вариант включително. Трябва да търсим възможности за запазването му, но сумата, която съобщихте, е доста голяма – 118 хил. лева. Макар че при вас поне няма промяна на бюджета.
Мартин Захариев има думата.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз понеже идвам от издателския бранш с едно богато портфолио от списания, близо двадесет години съм се занимавал с това, да ви кажа, че в следващите пет до десет години списанията ще са едни цветни, модерни некролози. Всичко отива в дигитална среда, целият сектор и бизнес. Само най-знакови и то световно разпознаваеми брандове ще останат на този пазар, говоря в дългосрочен план. Много е важно да го има „ЛИК”, но да го има в дигитална версия. Смятам, че дори и да изкарате пет хиляди тираж, няма да реализирате повече от хиляда на пазара. При месечен цикъл. Това са фактите. Аз следя този пазар, знам какви са тиражите, знам каква е реализацията. Дори и най-тиражни списания в България, в най-комерсиален вид и материя, не могат да постигнат повече десет хиляди тираж месечно. За едно специализирано културно издание това са твърде високи цифри, непостижими цели.
Другото е, че вие не можете да се издържате и от достатъчна реклама, тъй като този сектор не е припознат от рекламодателите. Секторът на културата и изкуството е, меко казано, подценен. Ако се намери държавна помощ, тогава – да. Но в дигитален вид е задължително неговото оцеляване.
Имам една констатация и едно предложение към уважаемите народни представители. Констатацията е, че очевидно е безсмислено да правим шестмесечни рипорти. Според мен те трябва да бъдат на календарна година и тази недомислица в закона за Българската телеграфна агенция трябва да бъде променена с много прост текст: отчитането на Българската телеграфна агенция пред Народното събрание трябва да стане веднъж годишно до определена дата. А не два пъти. Ако имаме консенсус с останалите колеги, такъв един текст трябва да бъде подкрепен. Това касае и другите обществени медии, които се отчитат пред парламента. Просто няма динамика на пазара, която да изисква шестмесечна отчетност, просто няма такава динамика.
И другото, големият проблем на Българската телеграфна агенция според мен, той е визиран и в настоящия, и в предходните им доклади, е кражбата на съдържание. Това, от което Българската телеграфна агенция не прави пари, не може да капитализира и най-важното не може да се защити поради много ниска степен на контрол и много зле работещи в случая нездрава медийна среда и контролни органи, е кражбата на съдържание. Осемдесет процента от българските електронни медии крадат съдържание от Българската телеграфна агенция, без да се позоват на нея и Българската телеграфна агенция не може по никакъв начин да защити интереса си, било то по съдебен или какъвто и да било друг ред и да капитализира това свое огромно усилие. Това е ключовият проблем на Агенцията според мен. Аз не го казвам като някакво предложение, а като тема за размисъл, в която и народните представители, а и мениджмънтът на Агенцията трябва да намерим общ подход. От хиляда новини, които вие генерирате на ден, кажете ми колко продавате?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Захариев, сутринта всички електронни медии – радиа и телевизии, започват с информация на Българската телеграфна агенция. Може би това беше и причината да не отидем днес на срещата (тя съвпада) за етичния кодекс, защото отваряме вестниците, уважавани вестници и виждаме, че 30% от информацията е наша. Ще ви кажем нещо, направихме два или три пъти умишлени грешки в нашата информация, за да видим копи пейст, и това го видяхме. За какво говорим сега! Нотариално ги заверихме, за да покажем грешката, но излиза като авторски материал на уважавани хора. Да не говорим!
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Но никой не го споменава.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, вие знаете това, вече го коментирахме. Във Франция е чест да се позовеш на „Франс прес”. И „Фигаро” ще напише с удоволствие, че информацията е от „Франс прес”, и „Щандарт” във Виена ще напише, че информацията е на АПА, но при нас е въпрос на чест да не напишем, че е на Българската телеграфна агенция или ако можем, да я откраднем. Съжалявам, че го казвам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Минчев, това не е ли проблем на Съвета за електронни медии?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не, Съветът за електронни медии регулира електронни медии, които са на честотен принцип.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожа Буруджиева има думата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз имам две предложения по така повдигнатите въпроси за дискусия тук. Първото е да доизясня към какво се опитваше да ви подтикне господин Кутев, а то е да си опишете какво бихте искали да правите, какви финансови ресурси ви трябват, за какво ви трябват и тук през Комисията да го придвижим по най-бързия начин към Министерството на финансите, подкрепяйки възможността все пак да се получи финансиране в рамките включително на тазгодишния бюджет и възможни остатъци от него за финансирането на целева субсидия за „ЛИК”. Но аз наистина ви призовавам за една много добра финансова обосновка, защото тук малко се изумихме от сумата, имайки предвид какво представлява, вероятно авторски права се плащат или не знам какво точно. Но направете разчетите, дайте ги, ангажираме се като комисия, предполагам, всички заедно да лобираме пред финансовия министър това да се случи. И затова апелираме да е сега, защото по-трудно ще се вместим в следващия бюджет, отколкото сега във възможностите, които има все още настоящият.
Второто нещо, което дискутираме, колеги, аз ви предлагам, ако нямате нищо против, да се подготвим за следващото заседание за специална дискусия по този въпрос: как бихме могли да променим максимално бързо закона за медиите в България, като в крайна сметка въведем изискването всяка една медия, ако няма кореспондентско бюро и национална мрежа и международна такава, да представи договор за обслужване с информационна агенция. Всички знаем, че медиите получават информация през информационните агенции и не разбирам защо това не им е вменено в задължение към лиценза или към каквото и да било. Ние сме в правото си това да го променим и по този начин да приключим с тази разправия да ползват и да не плащат.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Напълно права сте. Ще повторя, госпожо Буруджиева, 80% от световната информация минава през агенциите. И това се признава от СNN, от „Ню Йорк таймс” и от БиБиСи. Всички останали медии по отношение на информацията са след това. Първата информация 80% е на агенциите. И това се приема, това е истина.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: В този смисъл ние можем да задължим да цитират агенция или друга медия. Това е едно изменение, няма да ни отнеме много, ако всички се обединяваме за това нещо, мисля, че може да го направим. И не смятам, че медиите биха възразили, защото в крайна сметка утре на тях може да им крадат продукта. Така и правят между другото.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Може ли да направя само едно допълнение към Вашето изказване.?Достатъчно би било всеки информационен сайт, който се нарича новинарски в България, да публикува на титулната си страница източниците на информация. Защото вие виждате, че в абсолютно всяка информация (а сайтовете се наричат и агенции) има цитиране на „Ройтерс”, „АП”, „Франс прес” и т.н., а в тази държава единственият субект, който е абониран за петте информационни агенции, е Българската телеграфна агенция. Те четат през Българската телеграфна агенция това, за което ние сме платили авторските права.
Преди малко вие реагирахте защо е такава голяма сумата за електронното издание на „ЛИК”. Защото всяко нещо, което ние сме написали вътре в това електронно издание, е с авторски права, осигуровките на хората, които са заплатени – всичко е светло.
МАКСИМ МИНЧЕВ: А по отношение на „ЛИК” ние сме готови. Виждаме желание, за което много благодаря, говорихме и с госпожа Гинче Караминова, и с вас. Имате желание да ни помогнете. Ние много искаме да получим допълнително финансиране, не само за да си стегнем къщата, не само за да спасим „ЛИК”, но и да направим, това, което вече е абсолютно задължително. Говоря за видеоновините, които ние десет години отлагахме, защото пазарът в България не беше готов за тях, а ние финансово също не бяхме готови, но сега вече маркетингът ни показва, че ние трябва да пуснем видеоновини на пазара.
И за прословутата дигитализация на нашия архив, който, продължавам да казвам, е истинско национално богатство. Той е истинско национално богатство, той трябва да се продава и да се ползва от цялата държава и от цялото общество.
Ние ще си направим нашите искания, ако ни помогнете, ще ви благодарим само.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Минчев, в отчета вие сте посочили, че има заведени дела за около 150 хил. лева вземания.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вече спечелихме две от тях.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Просто да ни информирате по-подробно какво е положението, има ли част, за които няма дела?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодарение на вашата помощ, на вашите съвети и на работата на юристите, в последните два-три месеца започнахме да прибираме част от задълженията си, но повярвайте ни, това също ни поставя в една малко неудобна ситуация, защото реално ние съдим колеги.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но това са договори!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Не казвам, че няма да продължим, ние го продължаваме, но ставаме вече много лошите.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Ако позволите, бих добавил нещо в този контекст. Това са действително някакъв вид успехи в борбата ни срещу организираната медийна престъпност, но това са спорадични явления и аз не мисля, че това ще промени общото отношение към авторското право у нас. Това че ние сме хванали двама, просто ще накара другите да бъдат по-внимателни и да сменят две думи за всеки случай. Това е достатъчно, за да се спре всичко в съда. Хората са предупредени, вече знаят, ще сменят заглавието, няма да го изкопират.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Наистина трябва просто да посветим едно заседание и да обсъдим как решаваме казуса чисто юридически и като законодатели. Защото аз като социолог много добре знам как не може да се докаже, че друг ползва твоята анкетна карта, защото това просто е абсурд по Закона за авторските права. Но тук не е въпросът в това. Давам ви пример по аналогия със социологическите централи, вие трябва да сте член и да си платите членския внос на еди-коя си организация, за да бъдете признати. За да сте медия и да ми претендирате да сте медия, трябва да имате нещо такова – в момента говоря съвсем на ангро. Затова казвам, че трябва да разсъждаваме. Всяка медия трябва да има агенция, на която се позовава за своите новини, и има договор. Както вие имате договор с петте агенции. Или кореспондентско бюро. Защото иначе означава, че на някого някъде не се плаща потребèна информация. Аз така го интерпретирам. Но трябва тепърва да се подготвим как да стане това.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Лъчезар Иванов има думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В подкрепа на госпожа Буруджиева, която подкрепям абсолютно, искам да споделя следното. Логично е това да бъде направено. Ще направя една аналогия. Едно лечебно заведение, за да бъде акредитирано и за да може да извършва каквато и да е дейност в лабораториите, трябва да бъдат акредитирани. Мисля, че всички присъстващи тук разбират за какво става въпрос. Не може да има електронно издание, дали ще бъде печатно издание, ако ти не посочиш източника на информация и че тя действително отговаря на фактологията. И в случай че фактологията не е точна, тъй като в България ние все още сме в дълг на обществото от гледна точка на това, че всеки пише каквото иска и след това се пише с мънички букви на последната страница едно опровержение и нещата са приключени. Както тук преди малко се каза, не можеш да водиш юридически никаква битка.
Така че абсолютно подкрепям, както, предполагам и парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи изцяло предложението и нека уважаемата госпожа председател да подложи на гласуване на едно редовно заседание да се обсъди специално проблемът на авторското право върху източниците на информация и да бъде запазено тяхното право. Тъй като обществото плаща за вас. За да се абонираш за едно или друго издание, трябва да си платиш. Тоест частните медии успяват да си съберат парите, а за генерираната от вас информация вие не успявате да си съберете парите.
И една забележка, ако разрешите, и то съвсем добронамерена. Аз разбирам много добре неудобството ви, когато се обърнете да съдите ваши колеги от вестниците, но в крайна сметка истината е, че ако вие не държите на вашата институция, защото за мен вие сте институция, не държите и на една стриктна финансова дисциплина, тези емоции остават настрана. Тоест вие трябва да стегнете вашия юридически екип (това е мое предложение) в една институция като вашата, вие като ръководител, счетоводител и юрист. Да не се обидите, но юристът е този, който ще пази вашите права. Затова втори път като осъдите ваши колеги, другите ще се замислят дали ще правят така. Могат да напишат „БТА”, но след това ще трябва да си платят.
Така че, завършвайки, абсолютно подкрепям предложението на проф. Буруджиева да направим едно редовно заседание, на което да поканим и хора от Агенцията за авторски права, за да кажат те своето мнение как да бъдат защитени най-добре правата. Мисля, че трябва да присъства и екип от юристи, за да може нещата да ги завършим, не само да останат тук в Комисията, но излизайки от Комисията, да бъдат вече юридически облечени.
АНТОН КУТЕВ: Това предложение, което обсъждаме досега, е хубаво, но все пак ние сме комисия към Народното събрание, а не дискусионен клуб. И аз се опасявам, че ако направим това, за което говорим в момента – как ще се съберем и ще си поговорим едни неща, всъщност ние бихме имали основание за разговор, ако имаме някакви предложения за законодателни промени. Другото общо взето ще бъде просто дискусия, която не вярвам, че ще доведе до резултати.
По принцип тези неща може би трябваше да се решат преди година и половина, когато влезе в сила Законът за БТА. Законът по принцип е добър, но си спомням, че той беше почти изцяло свален като логика и като съдържание от немския закон. Обаче очевидно е, че обстоятелствата съвсем не са същите и че разликата между възможностите в Германия и в България са коренно различни. Казвам това, не за да поставям под съмнение съдържанието на закона тогава, а за да се опитам да формулирам кой трябва да внесе законодателни промени. Защото аз също смятам, че ние в Комисията имаме основание да разсъждаваме за промени, с които да гарантираме авторското право в този случай, но ми се иска това да стане, след като някой е дал конкретни предложения. А този някой, който трябва да даде конкретни предложения, според мен сте вие. Дали ще бъдат предложения за промени само в Закона за Българската телеграфна агенция или по принцип ще търсим предложения за промени в Закона за авторското право, тогава вече ще има обаче основания, ако вие дадете тези предложения, ние имаме основания за едно смислено заседание на Комисията. Защото иначе, принципно погледнато, тези въпроси са решени в закона. Тоест ние по принцип ако трябва да гледаме на ангро, имаме решение на проблем. А това че то не се прилага, е отделен въпрос.
От тази гледна точка, без предварителна работа това няма да стане и може би трябва да поемете инициативата за това.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Абсолютно съм съгласен с Вас, но си мисля, че в Закона за Българската телеграфна агенция тези неща са перфектни, по-скоро това е проблем на Закона за авторското право и на закон за медиите, какъвто няма.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Минчев, аз ще направя предложение накрая и за законодателна инициатива, ако има предложение, вие сте го коментирали и в отчета, но новините не подлежат на Закона за авторското право. Разбираме, че има морални отношения с колегите ви, които поставят вас в изключително неудобна ситуация. И може би по повод на предложенията, които бяха направени от народните представители, да се оформят предложения, които да бъдат обект на обсъждане за промяна в Закона за БТА. И всъщност и другото предложение, с което Вие започнахте, за разговор с председателя на Народното събрание, да се направят отчетите на една година. Ние няма как днес да вземем това решение, но можем да имаме инициатива, ако има съгласие, да се внесе предложение за промяна.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Една бележка по повод на периода за отчитане. Колеги, не е само Българската телеграфна агенция, която се отчита на шест месеца. В Съвета за електронни медии на шест месеца се отчитат Българската национална телевизия и Българското национално радио, Съветът за електронни медии се отчита на шест месеца. Тоест ние трябва по-скоро да поставим въпроса принципно на ръководството на Народното събрание или на Правната комисия по-скоро да се огледат онези закони, които изискват точно този тип отчетност. Защото в момента, в който ние го направим тук, след това някой друг ще каже, защо ние да се отчитаме на шест месеца. Мисля, че трябва да подходим принципно и да поставим този казус на Правната комисия за решение. Аз лично, признавам си, не знам каква е била логиката тези отчитания да станат на шест месеца, те не бяха на шест месеца, бяха на една година едно време. Нещо е имало, така че е добре Правната комисия да се изкаже.
И второ, предлагам ви, действително да не се превръщаме тук в дискусионен клуб, не само Българската телеграфна агенция, всеки един от нас контактува с достатъчно неправителствени организации, в момента ще има и дебат за законодателството в медиите. Според мен това, че няма закон за вестниците, не означава, че те не се регистрират в съда. Ние сме в състояние да сложим изисквания както за прозрачност на собственост, така и за гаранции за достоверност на информацията. И недейте да ми казвате, че като народни представители не можем да направим нещо и да се питаме, ама в този ли закон, в онзи ли закон. В момента обсъждаме принципно нашата позиция искаме ли да въведем тази прозрачност и гаранция за някаква коректност на информацията, без в никакъв случай да превръщаме това в атака към свободата на словото и възможността всеки да си издава медия, или не искаме. Ако искаме, тръгваме. Има групи към парламентарните групи, има специалисти, в момента, в който решим, че сме готови с предложения, организираме заседание и разсъждаваме върху предложенията. Аз така ви предлагам.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Има ли други изказвания или можем да преминем към приключване?
Предлагам ви следния проект за решение:
1. След проведената дискусия на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция народните представители от Комисията по културата и медиите разгледаха и приеха Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г. № 304-00-24, внесен в деловодството на Народното събрание от БТА на 28 октомври 2013 г.
2. На основание чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция, чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите същата внася за разглеждане от Народното събрание на следния проект на решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.:
„Народното събрание На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.”
Това е предложението за решение, а по двата въпроса, които бяха коментирани – да се обсъди въпросът за срока на отчитане и въпросът, който коментира госпожа Буруджиева, мисля, че нашите права като народни представители ни дават възможност на законодателна инициатива и когато има готовност, те да бъдат обсъдени и внесени за конкретно решаване.
Имате ли съображения по проекта за решение?
Ако няма, моля който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Решението се приема.
Благодаря, господин Минчев, на Вас и Вашите колеги.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря и аз. Радвам се много, че днес имахме възможността да говорим. Много Ви благодаря. Ще разчитаме на вашата помощ и друг път ако стане така, че съвпадне нашето заседание с липсата на други заседания, това за нас е много добре, защото има възможност да се чуем повече. Вие сте заети хора, но ще се радваме, ако наистина ни помогнете. То е за каузата на България.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева
