Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.) № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.

---

На 5 март 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.) № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Дневният ред е от една точка: Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.) № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма възражения, моля, който е съгласен с предложения дневен ред, да гласува.
Днес в работата на Комисията ще участват от Министерството на културата: господин Васил Василев – заместник-министър, госпожа Деяна Данаилова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти”, Екатерина Русева – парламентарен секретар; от Обсерватория „Икономика на културата” госпожа Ирина Иванчева и госпожа Мариана Стойкова; и от Националния филмов център: Галина Тонева.
Дами и господа народни представители, драги участници и гости на днешното заседание, от предоставения ни текст на Годишната програма е виден стремежът на вносителите тя да бъде съобразена с работната програма на Европейската комисия за 2014 г. и опитът това да е в съответствие с приоритетите на поредната тройка председателства на Съвета на Европейския съюз – Ирландското, Литовското и Гръцкото.
Основен приоритет в началото на 2014 г. ще бъде финализирането на преговорите относно съществуващи предложения за стимулиране на растежа чрез създаване на работни места и довеждането им до успешен край в Европейския парламент.
В частта, която касае Годишната програма, свързана с културата и медиите, предлагам първо да дадем думата на представителя на Министерството на културата госпожа Деяна Данаилова да представи мотивите на министерството по Годишната програма.
Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишната програма за участие в процеса на вземане на решения в Европейския съюз през 2014 г. е съобразена с приоритетите на две председателства – Гръцкото, което тече в момента, и Италианското, което попада в новия 18-месечен цикъл на програма заедно със следващите две държави, които през следващата година ще председателствата Съвета на Европейския съюз. Все още не сме официално получили приоритетите на Италианското председателство, но водени от убеждението, че както винаги досега ще има последователност в политиките и във вземането на решения, изготвихме нашата Годишна програма, стъпвайки именно на приоритетите на текущата 18-месечна програма.
Още в началото на своето председателство Гърция обяви, че основният приоритет, който си поставя, е работа върху новия Работен план за култура, който ще обхваща следващия период от 2015 до 2019 г. Все още е спорен въпросът за времетраенето на този работен план, тъй като той е в процес на първоначално обсъждане. Това, което България си постави за пореден път за цел и се опита да въздейства на Председателството, както и на Секретариата и на Съвета, е именно културата да излезе на по-преден план в политиките на Европейския съюз. И тъй като това е много труден въпрос, по който от години се мъчим да намерим някакво общностно решение, ние предложихме да се направи възложен от Европейската комисия един анализ на другите секторни политики и да се намерят пресечните точки с културата. Защото сме убедени, че културата може да има принос в реализирането на другите секторни политики, както и обратно.
Също така през тази година, освен че започва новият финансов период на Европейския съюз при програмен период 2014-2020, започна и действието на новите програми на Европейския съюз. Министерството на културата на национално ниво координира програма „Европа за гражданите” и „Творческа Европа”. Все още регламентът за програма „Европа за гражданите” не е приет от Съвета, но това не ни спира да започнем първоначалните дейности за прилагане на програмата. Очаква се всеки момент, независимо кой формат на Съвета приеме регламента, вече са създадени към министерството национални координационни центрове, като основната задача на тези национални центрове е да популяризират програмите, да дават консултации на български организации, които искат да кандидатстват с проекти по тях, да ги улесняват в намирането на партньор на другите държави членки на Европейския съюз и по този начин да се върви към прилагането на програмите.
Също така акцент се поставя в Годишната програма и върху цифровизацията на културно съдържание. Това е тема, която занимава политиците в областта на културата от много години. Разбира се, тук трябва да споменем европейската цифрова библиотека „Европеана”, участието и приноса на България в нея, индикативните цифри, които са ни посочени като брой на елементи, които България трябва да включи в библиотеката до 2015 г., действията, които сме предприели в тази насока, също са важни.
През миналата година и продължават през тази година усилията да се сложи на по-централно място и опазването на културното наследство. В момента Гръцкото председателство подготвя едно съобщение на Съвета, което може би ще бъде прието през м. май в рамките на редовното заседание на Съвета във формат министри на културата. Защото като че ли досега Европейският съюз избягваше да има по-структурирани политики за опазване на културното наследство. Тук става въпрос също и за една директива, която цели да се предотвратява нелегалният трафик на културни ценности. Това е едно досие, един документ, който не е инициатива на структурите към Съвета в областта на културата, но независимо от това един от помощните органи към Съвета – Комитет по културни въпроси, много дълбоко разгледа предложението за промяна на директивата и смятаме, че към момента вече се върви към нейното приемане, тъй като и последното заседание на Комитета на постоянните представители преди два дни одобри компромисния текст и се очаква всички резерви на държави, които бяха поставени, да бъдат вдигнати след това решение.
Да минем на аудиовизуалните въпроси, които също са част. Разбира се, тук пак става въпрос за цифровизация на културно съдържание. Ще продължат усилията за утвърждаване на политиките за цифровизация на киносалоните и на филмовото наследство и през тази година. Това е един продължителен процес. Също така приносът на всички държави членки към европейската цифрова библиотека „Европеана”, но същевременно ще бъдат направени анализи на постигнатото до момента, защото предстои от 2015 г. да се приеме нов подход и решение относно финансирането на тази библиотека.
Следим също развитието и прилагането на регулаторната рамка в областта на електронните медии, а именно Директивата за аудиовизуални медийни услуги и нейното отражение в българското законодателство и изпълнение на самата директива и нейното прилагане.
Основни теми, които още Литовското председателство постави през втората половина на миналата година и които продължават сега и от Гръцкото председателство, са именно медийният плурализъм и свободата на медиите в една конвергентна среда. Ние много държим да се подчертават и авторските права в онлайн средата и в тази посока също се предприемат мерки българското законодателство да бъде съгласувано с европейските норми.
Разбира се, продължаваме да работим и по програмата за по-добър интернет, за закрила на подрастващите и на децата от вредно съдържание в интернет, и редица други дейности.
Това е в общи линии Годишната програма. Разбира се, Министерството на културата участва редовно във всички заседания със свои позиции, които представляват позицията на държавата по ключовите въпроси и очакваме с нетърпение какви ще бъдат приоритетите на Италианското председателство. Още отсега започваме сериозно да работим и да мислим за това какво ще представи България след четири години, когато нашата държава трябва да поеме председателството през 2018 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Данаилова.
Уважаеми дами господа народни представители, моля ви да зададете, ако имате въпроси, или да направите своите предложения към Годишната програма.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен поне ми прави впечатление, че в раздел „Култура” всичко е много общо и много пожелателно: ще продължат усилията, очаква се, България ще работи активно за включване… Аз не виждам нищо конкретно.
По отношение на опазване на културното наследство, знаете моето становище и виждане, че в тази област имам чувството, че Министерството на културата много слабо работи. И по отношение на опазване – говоря за паметници на културата, за исторически паметници, да не посочвам конкретни обекти, защото вие се сещате за какво говоря. И след като вече комисията, която е създадено в парламента (говоря конкретно за летище „Божурище”, излиза със становище, че се констатира, че е безспорен паметник на културата, аз не знам министерството какво прави. Вие говорите за опазване на паметниците на културата, за бъдеще време – пак чертаем някакво светло бъдеще, а не поглеждаме настоящето, в какво състояние е един паметник на културата, който се руши, за който нищо не се прави. Не знам какво чакате. Може би изчаквате парламентът да ви каже точно какво трябва да направите по процедурата за обявяване на паметник на културата. Може ли всички – две специализирани комисии към НИПК, които досега са минали, има становище и аз не виждам и тук нищо конкретно. Всичко е много пожелателно.
Вярно, това са директиви, съгласувано е с бъдещото председателство от страна на Гърция, но аз искам да видя и тук да се посочат конкретни мерки. Не знам, така си мисля. Защото нищо не показва, че ние като Министерството на културата опазвате паметниците на културата. Защото все си мисля, че ако наистина има ръководство, има хора, които милеят за паметта на българите, досега нямаше смисъл да се чака. Веднъж от самото министерство някой случайно пропуснал да завърши процедурата - казвам случайно, защото бяхме уверени от предишното правителство, че всичко така е направено, че няма връщане назад. Оказа се, че не е така. И сега, добре, какво чакате? Защо не предприемете действия по закона? Законът ви дава пълно право веднага да го обявите за паметник на културата. Да, ако трябва, пак ще се свика консултативен съвет, пак ще се види, за пети път ще се установи, че е безспорен паметник, защото аз пак ви казвам, ще прочетете доклада на временната анкетна комисия и ще видите, че там е посочено, че е безспорен паметник на културата. Добре, какво чакате? Директиви от Европейския съюз? Или гърците да ни кажат как да опазваме паметниците на културата. Защото и италианци, и гърци си опазват паметниците на културата. А при нас не виждам – поне от това, в което аз съм се заровил в този проблем и в този казус – не виждам някой да го е взел присърце, да вижда и да осъзнава, особено хора, които работят в тази област. Естествено има единици, и тук изслушахме в парламента хора, които също с болка говорят за това пренебрежително отношение. И както предишният министър каза, не всичко е кебапчета и кюфтета, има и духовност.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз много се извинявам, но не може всяко нещо да бъде „Божурище”!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вижте, това е национална кауза. Ако Вие не го разбирате, аз ще го говоря докато съм в този парламент. Питате защо предишният министър не си е свършил работата. Той я е свършил, но някой от администрацията не си е свършил работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Извинявайте, но ще Ви прекъсна. Няма такава хипотеза – някой е свършил, пък друг му е попречил ние все още чакаме становище от вашата комисия, така че като приключи, ще продължим напред.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Господин Велчев, аз първо не съм съгласен да свеждаме цялата стратегия или цялата мисия на Министерството на културата до „Божурище”. Безспорно, „Божурище” има проблем и аз мисля, че по отношение на проблема „Божурище” и Комисията достатъчно ясно сме изразили становището си – и тази, и другата комисия. Включително сте получили доста подкрепа и от Комисията по културата и медиите, а според мен и от другата комисия, но за другата не отговарям. Знам обаче какво беше отношението и на Стефан Данаилов, сегашния председател, и на Комисията. Въпрос е обаче, че не е редно според мен да превръщаме случая „Божурище” в единствения измерител за работата на Министерството на културата, просто защото няма да е вярно.
Още повече, че Вие по-добре от мен знаете, че целият този казус се разви в продължение вече на трето правителство и че всъщност всички обвинения към Министерството на културата са в еднаква степен обвинения към предишните два състава на Министерството на културата, особено към този при Вежди Рашидов, който искал да свърши работа, пък някой друг му пречил. Защото е ясно, че така не може. Тоест въпросът ми е, прекалявайки и прехвърляйки разговора всеки път и свеждайки цялото действие на Министерството на културата до случая „Божурище”, ние всъщност изкривяваме дейността на министерството и я довеждаме там, където, реално погледнато, тя не се намира.
Съгласен съм, че има казус, съгласен съм, че той трябва да се реши, въпреки че според мен Вие с дейността на тази комисия, която направихме заедно с Вас и под Ваш натиск, накрая ще оплескаме нещата така, че след няколко години някой обратно ще задава въпросите кой позволи това. Защото е напълно възможно резултатите от дейността на комисията да бъдат десетки милиони неустойки впоследствие, които като нищо ще се случат. Вие знаете, че аз съм свързан достатъчно с „Божурище” и това не значи, че не подкрепям идеята там да има паметник, въпреки че аз се съмнявам дали паметникът е културен или исторически (защото според мен има разлика между тези понятия). Там става дума за паметник, който има своята историческа стойност, който може да бъде поддържан и в тази конфигурация и това не води задължително до промяна на цялостната конфигурация. Но пак Ви казвам, за това има комисия, не искам моето становище да бъде вярното. Но пък и не искам в същото време този казус да бъде разглеждан всеки път, когато стане дума за Министерството на културата, защото просто не е това нито единствената, нито главната работа на Министерството на културата, нито онази, по която ние всички ще оценяваме.
Така че, нека в рамките на добрия тон и на подкрепата, която според мен всички имаме по отношение на казуса за „Божурище”, просто спазвайки правилата, да продължим нататък, за да можем да удържим нещата. А иначе Министерството на културата да си остане да си прави стратегиите и нещата, които мисли, и ако имаме принципни забележки към това, което прави, окей! Но имам молба да не измерваме всичко през „Божурище”.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Кутев, напълно сте прав. Само ще Ви кажа, че не бих поставял този въпрос толкова често, ако не виждам как в това министерство изобщо нехаят за това нещо. И Ви го казвам откровено. И нямаше да го поставям, може би наистина за Вас в един момент се прекалява с поставянето на този въпрос, но аз виждам, че ще го загубим. И ще го загубим от нехайство. Болно ми е! Не само на мен, защото знаете ли колко хора непрекъснато питат „Какво става?”, „Как може?”. Ще прочетете доклада и ще видите. Няма човек, който да не се възмути, като прочете за какви неща е ставало дума. И като имате предвид, че не е само това. Добре, аз бих спрял дотук, но запознайте се с доклада и ще видите, че имоти за над два милиарда и половина са продадени за 24 милиона.
АНТОН КУТЕВ: Но нали разбирате, че водейки този диалог, се връщаме към нещо, което съвсем друг министър и друг състав са го направили.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не упреквам министрите, Вие не ме разбрахте. Там има хора, които работят в това министерство и получават заплати! И работят от много години, от 20, 30 години. За това говоря. Те правят тези програми, да не мислите, че министърът ги е направил сега.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте за други въпроси или предложения. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не мога да задам нито въпроси, нито да направя предложения, защото този документ има чисто европейска характеристика – той нищо не казва, само пожелава. Не се шегувам. Наскоро в другата комисия имахме среща със съветничката на господин Барозу по науката и аз казах следното нещо. Имахте Лисабонска стратегия, тя беше изключително добра, никой не я изпълни и никой не каза нищо и никой от никого не поиска сметка. Тоест вие нямате воля за пет пари и няма да свършите нищо. И няма да е криво нашето министерство, а Европейската комисия, която работи все по-лошо и по-лошо и такива периферни страни като България се намират във все по-тежко и тежко положение. Докато не се появи истински Европейски съюз, там нищо няма да стане. И да пишем стратегии, и да нагласяме всякакви документи, резултатът ще бъде един и същи.
А що се касае до министерство, понеже тук се докосна въпросът за работата на министерството, аз мисля, че това министерство трябва да се реформира по отношение на хора и структури. Освен това искам да кажа на господин Велчев, че кашата наистина е забъркана и там и не Важди Рашидов е на мерника, с когато аз винаги си имам разправии, макар че той винаги ме тупа по рамото и е крайно любезен, но там имаше един Георги Стоев и цялата шайка измамници около него, които нищо не правеха и само крадяха. Това сме го приказвали с теб, ти по едно време започна да му искаш оставката, ако си спомняш, всички депутати от ГЕРБ тук помнят какви войни водихме срещу Сергей Игнатов и т.н. Войната остава една и съща – срещу хора, които не са на мястото си и на които не им се работи. Аз съм говорил със сегашния министър на културата и съм се разправял много пъти и съм казал кой там може и кой не може, но няма полза от тази работа. Защото това са едни консервативни структури, на които никакви реформи и никакви революции не могат да им повлияят, те са вечни, не мърдат.
Доколкото аз имам някакви бележки, те са, че Законът за културното наследство все още не е готов, че средствата за опазване на културното наследство всяка година намаляват, средствата за консервация и реставрация падат всяка година. Миналия мандат благодарение на благосклонността на Симеон Дянков нещо се получаваше, но министерството продължаваше да върви надолу и сега върви пак.
Това е, общо взето.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Аз имам два кратки въпроса. В програмата е записано, че се приветства приемането на регламентите за двете програми – „Творческа Европа” и „Европа на гражданите”. Моят въпрос е какви конкретни мерки са предприети на национално ниво, давайки си сметка, че сега стартира периодът 2014 - 2020 година.
И вторият въпрос. Вие посочихте в изложението си цифровизацията на културното наследство като една обща европейска политика. Въпросът ми е по отношение на възможностите на Норвежката програма за реализиране на цифровизацията.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за тези въпроси.
Относно националните мерки, предприети за прилагане на двете програми, вече ви споменах, че са създадени на национално ниво координационни нива, които са ситуирани в Министерството на културата, звена, които имат опит от предходните програми, които също Министерството на културата е управлявало. Започна провеждането на поредица от информационни срещи, на които да бъдат разяснени съдържанието на програмите, начинът, по който може да се кандидатства, насоките, отделните модули на програмите. Защото специално програма „Творческа Европа” обединява две предходни програми – програма „Култура” и програма „Медия”, и обхваща едно по-широко поле на възможности за по-цялостно финансиране на проекти в областта на културата.
За програмите са създадени също отделни интернет сайтове, които поддържат актуална информация. Тези координационни звена осъществяват връзки с останалата мрежа на другите национални звена в държавите членки на Европейския съюз. И тъй като програмите са партньорски, тоест проектите, които биха могли да спечелят по тези програми, задължително трябва да бъдат партньорски, минимум между три държави членки, една от основните функции на тези звена е да намират партньори на желаещите български културни оператори да подготвят проект в други държави членки.
Това е на този етап. Имахме един много добър информационен ден, който беше по програма „Европа за гражданите”, независимо че регламентът по тази програма още не е приет от Съвета. Поканихме експерт на Европейската комисия, който е натоварен с изпълнението на програмата на ниво Европейски съюз да разясни програмата. Зададоха се много въпроси, много отговори бяха получени, което безспорно беше много полезно.
Също така сме направили вече доста срещи, за да работим съвместно с организации от неправителствения, от гражданския сектор и заедно с тях да инициираме проекти. Министерството на културата не може да бъде пряк участник в проекти, защото е координиращо звено, но може да дава насоките, консултации и помощ.
Що се отнася до цифровизацията на културно съдържание, конкретно така наречената Норвежка програма, може би знаете, може би не, че вече бяха публикувани на сайта на министерството поканите за участие. Още при договарянето на Норвежката програма, давайки си сметка, че цифровизацията е един много сериозен въпрос, който изисква много финансови ресурси, не само технически и човешки ресурси, ние предложихме още тогава в преговорите с държавите донори и Европейското икономическо пространство това да бъде един от приоритетните лостове в самата програма. Радваме се, че от цялата сума на програмата „БГ 08”, която е насочена към културно наследство и съвременно изкуство в България, е заделена една част за цифровизация на културно съдържание, на културно наследство – сумата 2 млн. 935 хил. евро, като крайният срок за подаване на документи вече е обявен, това е 12 май т.г.
Общият размер на безвъзмездната помощ го споменахме. Ако ви интересува, минималният размер на отделен проект безвъзмездна помощ е 170 хил. евро, максималният – 750 хил. евро. Тоест става въпрос за мащабни проекти. В България има вече доста институции, които са започнали този процес. Но това, което предвижда специално този модул на Норвежката програма, е да се постигне и някаква устойчивост. Не само да се отчитат брой цифровизирани елементи на културно наследство или културно съдържание, а също така да се създават към културните институти, университетите и специализирани цифрови центрове или центрове за цифровизация, която да продължават този процес и занапред.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Зададох този въпрос, защото мисля, че е от голяма важност, включително и за наблюдение и контрол от страна на Народното събрание върху цялостната програма в сферата на културата в Годишната програма, но и специално за тези две големи програми, а също и темата за цифровизацията на културното ни наследство.
Заповядайте, ако има други въпроси, мнения, предложения. Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз не знам колко този документ е обвързващ за България, сигурно е такъв, но с неговия патетичен, високо бюрократичен европейски тон, какъвто е тонът по принцип на комуникацията във високите равнища на европейската бюрокрация, повечето от това, което е написано тук, има наистина пожелателен характер, но по никакъв начин не казва какво смята да направи България. Не знам вие ли сте писали този текст. Не само? Окей.
Бих ви предложил да допълните в частта „Култура” новия прочит, за който Европа говори от приблизително пет години насам, а именно изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство, културният туризъм като фактор за икономическия растеж. Ето това е една тема, която цяла Европа споделя, липсва в този документ и има достатъчно разработки от неправителствения сектор, които подкрепят подобна гледна точка и доказват, че между 3,4-4,5% от брутния вътрешен продукт на отделните държави са творческите индустрии. Ето това е нещо, което ми се струва, че ще стои добре в този документ – от една страна.
От друга страна, в частта „Аудиовизия” ще ви зачета три абзаца, които аз бих допълнил по следния начин.
Първи абзац. „Медийният плурализъм и свободата на медиите в конвергентна среща ще продължават да бъдат приоритет и на България през 2014 г. в контекста на предвидените инициативи на Гръцкото и Италианското председателство.” Прекрасно! Какво казвате с този текст всъщност? Този текст не казва нищо. Този текст би казал следното. Ако сложим запетая след това изречение и кажем, че медийният плурализъм и свободата на медиите в конвергентна среда ще бъдат разработени с нов закон за аудиовизуални медийни услуги. Защото нашият закон е изцяло аналогов, той писан преди 15 години, когато нямаше интернет в тази държава. Конвергентните услуги са навсякъде. Най-продаваната услуга в момента в телекомите е трипъл плей – услугата телевизия, интернет и телефония. Това е единственото нещо, което се продава всъщност. Но това нещо трябва и да се регулира.
Следващият абзац. „Цифровизация на културното съдържание продължава да бъде фокус на национално ниво през 2014 г. Вниманието ще продължи да е насочено към въпроси, свързани с авторските права.” Прекрасно! А как? Какъв ангажимент поемаме ние? Ще се борим ли срещу пиър-ту-пиър технологията? Ще закриваме ли или няма да закриваме? Ще извадим ли на светло пиратския пазар в България? Вие знаете ли, че всички филми на току-що завършилата 86-та церемония на „Оскар” са гледани от половин България вече, без да са официално дистрибутирани в България? Знаете ли, че „Под прикритие” е много по-гледан за седмичния си период като цикъл на излъчване в Българската национална телевизия в онлайн среда от пиратските сайтове, отколкото генерира като аудитория като броудкаст, като излъчване по Българската национална телевизия? Тоест този абзац има смисъл, ако се сложи и нещо зад него. Иначе това са едни празнодумства, с извинение пред Комисията, но те не произвеждат нищо.
„Мястото на ролята на европейските фирми в цифрова среда, както и дигитализацията на културното и филмово наследство е тема, която ще продължи да бъде актуална.” Как? Ами ще ви кажа как. Като отпадне онзи текст в Закона за радиото и телевизията, който казва, че европейските продукции за нашите телевизионни оператори са задължителни, само когато това е възможно. Това пише в Закона за радиото и телевизията в момента – „само когато това е възможно”. Защото когато имате формат, който е като „Дискавъри” „Хистъри ченъл” и т.н., да не ги изброявам, там практически не може да имате европейска продукция. Ама този текст касае българските телевизии, не американските.
В този смисъл казвам, че довършването с определени ангажименти в рамките на Председателството на Гърция, респективно на Италия във второто полугодие, има смисъл да бъде заявено от нашата страна като законодателни или други инициативи, за да придобие документът мисъл. Иначе това са едни най-добри пожелания и нищо повече. Те не произвеждат никакъв резултат.
Връщам се, и с това завършвам, госпожо председател, за мен е най-важно в частта „Култура” тотално да се смени подходът към гледането на културните и творчески индустрии, а именно като условие за устойчиво икономическо развитие, като индустрии, които дават хляб, заетост и генерират не само финансов продукт, но и продукт, който има в себе си култура, наследство и различен смисъл от чисто икономическия. И тогава може би тази комисия ще подкрепи с две ръце вашето предложение. Докато сега виждате, че всички сме по един или друг начин скептични към текста, който ни поднасяте.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Господин Захариев, напълно съм съгласна с това, което казвате, и мога да Ви уверя, че в първоначалния вариант на тази годишна програма почти всичко това, което казахте, фигурира. Но ние имаме за съжаление един зададен формат. Ако сте чели 18-месечната програма на трите председателства, ще се ориентирате във формата и в езика, който се използва.
Второто, което искам да кажа, е, че ние подаваме предложението си на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерския съвет, откъдето доста, бих казала, две трети от текста, първоначално подаден от нас, беше съкратен.
Разбира се, че ролята на културните и творчески индустрии за устойчив растеж сме го подчертавали и продължаваме да го подчертаваме много пъти и да работим в тази насока. В залата има хора, които могат да потвърдят, че в рамките на Съвета предходни министри са правили силни изказвания по този въпрос и именно ние продължаваме и в помощните органи към Съвета да искаме да се утвърди мястото на културата като един от генераторите на растеж и намаляване на безработицата. Подчертаваме го непрекъснато. Това го имаше в миналогодишната програма. Съжалявам много, че го казвам, но не ние сме крайно отговорните хора, които отговарят за този формат. Аз също в някои аспекти се чувствам неудобно да казвам пред вас тези неща, защото това е форматът, който се задава, това е езикът, който се използва. Съгласна съм, че трябва да се промени, но това трябва да се промени, когато може би България заедно с Естония и Великобритания започне да пише своята 18-месечна програма и има силата да го направи.
Благодаря ви.
АНТОН КУТЕВ: Аз естествено съм съгласен с една част от доводите на господин Захариев, но, честно казано, не мога в момента да си дам сметка, тъй като не съм точно запознат с механизма, по който се взаимодейства с Европейския съюз по отношение на тази програма. И не мога да си дам сметка дали наистина по-подробното разписване на тези неща е необходимо. Факт обаче, че този текст, който е предложен, той не ги изброява, но не ги изключва. Тоест в края на краищата, ако приемем, че механизмът на взаимодействие по някакъв начин – примерно в Министерския съвет има нещо евроотдел, който нещо си мисли или по някакъв начин редактира текста, най-малкото ние можем да направим изчерпателен списък със задачи, които да сме договорили с министерството, че гоним и това не е необходимо задължително да стане именно чрез този документ.
Пак ви казвам, че аз не познавам механизма достатъчно добре, ние бихме могли да приемем документа в този вид, но съответно на следващо или по-следващо заседание просто да помолим министерството да разпише подробно тази част „Култура” с конкретните задачи, да ги обсъдим, да ги приемем и да знаем оттук нататък какво трябва да се прави.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Още повече, че както каза госпожа Данаилова, има такъв текст, който е готвен преди внасянето.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Извинявам се, че се намесвам, колеги, но от твърде скромния си опит с европейски институции, включително с предходното председателство, както и с документите, които се готвят по повод на едно председателство, и начинът, по който се участва от другите страни членки, искам да ви уверя, че за съжаление форматът наистина е такъв. Смисълът на този наложен формат, ако изобщо търсим този смисъл, е, че трябва да се постигне най-общата договорка или конкретни задачи, които вече се постигат в рамките на това председателство. Тоест в следващите месеци в дебат и в различни формати, в които се осъществяват общите намерения, които са изразени. Абсурд е едно председателство да се ангажира с конкретика. Още по-малко нашата страна може да се ангажира в рамките на сътрудничеството си по повод целите, които си е поставило това председателство, да пише какъв национален закон ще прави. Това просто е тотален абсурд и нонсенс в европейски документ.
Така че призовавам, ако искаме да дебатираме нещо, за да бъдем полезни към точно този документ, който ни е представен, то е искаме ли нещо да им кажем на тази страни, които ще председателстват, и да им дадем акъл, така да се каже, какво искаме от тях. Което само по себе си за мен е недопустима хипотеза, но може да решим да си я разсъждаваме.
Другата страна на въпроса е искаме ли ние от нашето министерство транспониране на онова, което в Европа ще се решава като най-общи параметри, с конкретизация. Това обаче е вече съвсем различен документ. В нашия документ една европейска страна, най-общо казано, изразява намерение да работи, да сътрудничи, за да се дискутират определени теми при едно председателство. При това – забележете! – темата беше „Икономически растеж и работни места”. Вероятно ще излязат конкретни документи, много силно се надявам. По-важна е подготовката и участието ни в тези дискусии какво България би се опитала да наложи в тях като част от европейските документи. Но документът, който изразява намерението ни как ще участваме, няма как да бъде в друг формат, за наше най-голямо съжаление за европейската администрация.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Буруджиева. Има ли други изказвания от народните представители?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Едно уточнение, госпожо председател, ако позволите. Ясно е, работим с език на Европа, той е сложен, тежък, неразбираем, чисто формален, непроизвеждащ резултат. Тя Европа затова е и на това дередже в сравнение с Америка и Азия не само в индустрията, но и във всички други сектори. Така че разбирам формализма на документа, който сме внесли и който трябва да гласуваме. С цялата му условност очевидно ще трябва да го приемем в този формат, в който вие ни го предлагате, с ясното съзнание, че нищо не казваме там.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията по културата и медиите, уважаеми господин заместник-министър, госпожо Данаилова! Казвам се Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата, един от двамата експерти, които правят профил на културната политика в Съвета на Европа.
Взимам думата с няколко въпроси към госпожа Данаилова, към господин Василев, а и към народните представители, които би следвало да знаят, че има един доста сериозен пропуск в частта за култура и той е именно подготвяното трансатлантическо споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати, което е споменато в първите страници на Годишната програма, но много общо – че България ще участва в рамките на финализирането на това споразумение.
Защото то е важно за културата? Уважаема госпожо Данаилова, Вие бяхте заместник-министър, когато заедно с френската министърка на културата и още доста европейски държави, в това число и граждански и творчески организации, доколкото цялото българско кино се подписа под поне десет петиции за изваждане на културата и аудиовизуалният сектор от Трансатлантическото споразумение. За мен излиза на преден план една въпросителна защо това не е конкретно упоменато в програмата. Това е изключително важна тема и стратегически въпрос, особено за малка държава с малък пазар и особено сериозен проблем е субсидирането на филмовата индустрия. Вие знаете, че ако падне ограничението и имаме абсолютно свободен пазар, един американски филм може да получи милион сто и осемдесет, колкото и български филм.
За мен това е сериозен пропуск и аз обръщам внимание. Изказвам и мнението на колеги от филмовите среди. За нас това е голям страх. Знаете, че Франция провокира спирането на преговори в хода на Трансатлантическото споразумение, то все още не е прието. И Ви моля този пропуск под някаква форма да бъде вложен в частта за култура, защото това е изключително сериозен въпрос.
На второ място, когато говорим за икономически растеж и заетост и това е слоганът на цялата програма и председателство на не една държава, обръщам внимание, че в управленската програма „Държавност, развитие и справедливост” културата не просто е упомената с две страници, ами срещу нея има едно тире – национален приоритет. Сектори и отделни сфери в националната политика в предходните страници на Годишната програма са упоменати като приоритетни направления – че България ще държи да спазва и да взима отношение по въпроси в Европейския съюз, които обслужват националните приоритети. И от тази гледна точка аз не съм съгласна с казаното, че не може да влизаме в такава конкретика за икономически принос, растеж на заетост и подкрепям това, което каза господин Захариев, доколкото това е сектор, който в рамките на България изпреварва по заетост над 90 процента от останалите сектори – именно културните и творческите индустрии.
Доколкото Вие споменахте участието ни с Вежди Рашидов на предишен Съвет на министрите през ноември месец 2012 г., тогава за първи път малка държава с изказване, което беше подготвено от мен, от Вас и от министъра на културата, адресира извеждането на културата в рамките на „Стратегия 2020”, която е структуроопределящ документ за цялостното развитие на Европейския съюз, извеждането на изкуствата, културните и творчески индустрии, наследството и културният туризъм като абсолютно европейски приоритет. Направи го малка държава, единствената държава, която си позволи по тази точка да вземе отношение.
Аз Ви моля този въпрос с икономическото значение на културните и творчески индустрии, защото ние надминаваме и сме в първата десятка на страните от Европейския съюз. Новите данни, с които ще разполагаме следващата седмица, показват това в петгодишна динамика. Тоест това е наистина абсолютно икономически приоритет на страната. И приоритет, който е с оглед на новия програмен период 2014-2020 г. Това е доста сериозен мотив не толкова за икономическия принос, колкото за заетостта. Това е по-важен фактор, отколкото добавената стойност.
Пак се връщам в заключение на Трансатлантическото споразумение, пък и на инициативата за културни и творчески индустрии като абсолютен приоритет. На мен ми се струва, че едно след друго правителствата в България от влизането ни, че и преди влизането ни в Европейския съюз подценяват факта, че ние сме равноправен член на Европейския съюз и нямат достатъчно самочувствие да удрят по масата или да задават тон в Европейския съюз. А ние имаме абсолютни основания, защото на всичкото отгоре сме една от петте държави, въвела новата методика на ЕВРОСТАТ, която изчислява приноса на културните и творчески индустрии. И ми се иска това да го видя наистина в Годишната програма в частта за култура. Знаете, че гражданските и творческите организации ще съдействат, за да може да получите и новите данни, за да може да се изпълни първата точка от правителствената програма, която е национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, наследство и туризъм, която задава наистина нов ход в българската икономика. Нещо, което се подценява и от вицепремиера по икономическо развитие, и въобще от този Министерски съвет, за политическия кабинет на министерството не желая да говоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Желаете ли да отговорите, госпожо Данаилова? Заповядайте.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: За другите творчески индустрии няма отново да се спирам, защото аз вече казах, като взех думата предния път, че имаше включен текст, който Министерският съвет изключи. Може би ако прегледате по-внимателно и 18-месечната програма, и Годишната програма, ще видите, че има години, дори в които културата и аудиовизията не фигурират в годишните програми, защото на национално ниво, над министерството така е решено. Разбира се, ние се опитваме да се противопоставим и, слава богу, че успяхме доста голяма част от текста да остане, но във вида, в който е пред вас.
Що се отнася до Трансатлантическото споразумение, да, ние положихме много усилия, не сме се отказали и продължаваме, но към момента са спрени преговорите. В тази година не се очаква да има развитие, а ние визираме конкретно тази година какво се случва. И освен всичко Трансатлантическото споразумение има малко или много рестриктивен характер на заседания и на оповестяване на информация от тези заседания, да кажем, конфиденциалност до голяма степен и ние не можем да се позоваваме на нещо, което липсва в приоритетите на даденото председателство през годината и да излизаме извън този обсег. Но продължаваме да следим как се развиват нещата. Споровете бяха много тежки. Слава богу, Франция, подкрепена не само от България, а и от няколко други държави, успяхме, бих казала, не успя една държава само, да се преборим и да се постигне съгласие за културните изключения. На този етап. Но преговорите ще продължат. За да продължат преговорите, това ще се случи най-вероятно при новия състав на Европейската комисия, защото Европейската комисия трябва да даде мандат за водене на преговорите.
Това е към момента.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, но Ви моля все пак да бъдете кратка. Вие имахте възможност да се изкажете вече.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо Данаилова, няма да се съглася с Вас за Трансатлантическото споразумение, доколкото в предишните страници, преди секция „Култура” в Годишната програма все пак се дискутира и дебатира възможността България да взима отношение по Трансатлантическото споразумение. Аз не съм видяла ясен знак от новия състав на политическия кабинет, който третира темата за изключване на аудиовизуалния сектор и на културата. Вашата позиция знам, защото бяхме заедно в тази позиция. Но Ви моля да има ясен знак към сектора, че Вие ще се борите и при новия мандат на Европейската комисия след юли месец 2014 г. културата и аудиовизуалният сектор да бъдат изключени от Трансатлантическото споразумение. Моля Ви за това да дадете ясен публичен знак пред културната сфера и пред обществото.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам след проведените разисквания, тъй като нямаше повече заявки за изказвания на основание чл. 111, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем Годишната програма за 2014 г. и в кръга на своята компетентност предлагаме в Годишната програма на Народното събрание за 2014 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции:
1. Работен план за културна за периода 2015-2019 г.
2. Програмите „Творческа Европа” и „Европа на гражданите” за периода 2014 – 2020 г.
3. Цифровизацията на културното съдържание и създаване на условия за дългосрочното им съхранение в цифров вид за достъп до култура, за популяризиране на богатството и многообразието на културното наследство и за неговото опазване и предаване на следващите поколения. Приемане на мерки по Норвежката програма.
4. Усъвършенстване предоставянето на авторските права, системите за лицензиране на осиротелите произведения, както и нови възможности за финансиране на цифровото културно съдържание.
5. Утвърждаване ролята на европейските филми в света в изпълнение на програмата „Бетър интернет”.
АНТОН КУТЕВ: Аз съм съвсем съгласен да гласуваме предложенията, които направихме дотук. Въпросът беше преди гласуването да направим още едно уточнение във връзка с проведения разговор.
Първо, да възложим на Министерството на културата да направи в рамките на две или три седмици, колкото е необходимо, един конкретен план по изпълнение на дейностите по културата, които произтичат от този документ, който ние да разгледаме отново тук. Това е едната част от ангажиментите, които сега възлагаме на министерството, ако сме съгласни, разбира се.
И втората част е да поемем пък и ние ангажимента, включително при разглеждането на документа в зала, съответно да се отразят и позициите, които госпожа Андреева имаше. Тоест достатъчно ясно да бъдат заявени ангажиментите, които на политическо ниво трябва да бъдат поети, заедно с ангажимента все пак ясно да обявим, че сме искали доста по-сериозно място на културата в този общ документ, което по една или друга причина не се е получило. Тоест, това е работа на депутатите, ние ще си го направим в зала, но ангажиментът на министерството трябва да остане и смятам, когато го приемем, да го приемем с уговорката, че те поемат ангажимент да направят конкретен план на изпълнението в рамките примерно на три седмици, в които да го внесат в Комисията отново.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Добре, господин Кутев, като първата част на решението се отнася до Годишната програма при внасянето в Народното събрание, а другото предложение, което Вие развихте – на Мартин Захариев – фактически то касае работата на Комисията в някое от следващите заседания да се внесе такъв документ.
Заповядайте, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Благодаря. Слушах внимателно целия дебат, видя се много ясно това, което всъщност бихме искали да видим, че липсва – защитата на интересите на България и на хората, които се занимават с творчество. Затова предлагам в контекста с допълненията, които господин Кутев упомена, да не гласуваме сега този документ, а да го оставим за следващото заседание, когато бъдат представени нещата. И бих искал да видя по-скоро това, което е внесено в Министерския съвет, защото така Вие се изразихте, че всичко било написано подробно в Министерския съвет, обаче, видите ли, в Министерския съвет било орязано.
Това, което ни предлагате в момента за гласуване, смятам, че би трябвало да бъде много по-добре издържано. Включително и госпожа Буруджиева, когато се опита да защити този документ, каза, че не се е занимавала с кореспонденция с европейски институции, но в крайна сметка така трябвало да бъде. Не ми звучи сериозно.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз мисля, че беше ясно казано, че има рамка, в която се движим. Така че това, което се направи допълнително като предложение за разглеждане в Комисията, смятам, че ще бъде полезно, но вероятно няма как да променим рамката, в която трябва да бъдат изписани тези ангажименти.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Първо, държа на микрофон да кажа, че възразявам категорично да ми слагат в устата думи, които въобще не съм казвала. Дали съм била в кореспонденция или не с европейски институции, нито е работа тук да го уточнявам, нито съм го уточнявала. Така че ако за Вас думите нищо не означават, много Ви моля, взимайте си ги напечатани и си ги гледайте. Не можете фриволно да манипулирате думите на всеки един от нас тук, който се изказва. Това – първо.
Второ, категорично възразявам срещу бламирането на правителствената програма за участие през 2014 г. в работата на Европейския съюз. Абсолютно категорично! И това нещо да се прави с аргумента, че, виждате ли, не били защитавани българските интереси в Европейския съюз. Идва ми малко вповече, при положение че от липсата на такава защита директно сме загубили и пари. Не говоря за образ, имидж, как ни разглеждат хората и на какво заприличахме в последните години.
Така че, онова, което ние предлагаме, е да видим как тук в България да можем да си свършим по-добре, по-детайлно работата и как българските институции или представители, които ще работят през тази една година по програмата „Култура”, ще защитят българските интереси. Предварително да твърдим, че те не са защитени, за мен е категорично политически етикет. И категорично възразявам срещу употребата на такъв, когато става въпрос за национален интерес и за култура.
Стана ясно нашето предложение, че тази детайлна програма, която ние ще обсъдим, на практика задава параметрите и на защитата на българските интереси. И второ, че в пленарната зала ние лично, народните представители от „Коалиция за България”, ще отстояваме в общия правителствен документ двете неща, които се предложиха – приоритетът, който предложи господин Мартин Захариев и беше подкрепен от госпожа Андреева, и категоричната позиция да бъдат извадени аудиовизуалните изкуства и културата от споразумението, мисля, че бяхме повече от ясни. Върху това да се стъпи и да се правят опити за някакви политически тук „бла, бла, бла”, няма никакъв смисъл.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам много кратко да Ви репликирам във връзка с рамката, за която споменахте. Нямаме право на това високо ниво в Народното събрание, в комисиите на Народното събрание да се съобразяваме с нечии рамки и нечии шаблони. Това е абсолютно недопустимо! И това касае цялостната дейност, не само в областта на културата. И достойнство и авторитет имат тези държави, които отстояват своите принципи национални, а не включването в рамките и в шаблони. Защото рамки и шаблони виждам и в сферата на здравеопазването, и къде ли не. Би трябвало да се държим интелигентно и достойно и да избягваме рамките и шаблоните. Най-общо казано, това е моят призив.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Само една реплика. В духа на конструктивизма бих предложил да направим така. Очевидно да бламираме в момента Годишната програма на правителството, няма голям смисъл, така че аз лично бих предложил да подкрепим документа. Но тъй като видях, че господин Господинов и господин Добрев имат определени съображения относно документа, аз съм склонен да видим какви предложения ще дадат по отношение на този документ, за да видим как може да ги реализираме нататък. Така че, чакаме от вас в зала вашите предложения, ще ги обсъдим – има си механизъм в Народното събрание, вие имате възможност да използвате този механизъм. За мен между другото ще бъдат интересни предложенията, които ще направите, с удоволствие ще ги чета внимателно.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Разбира се, че няма проблем да влезе в зала и там ще има обсъждане. Аз обаче искам да припомня, че наше конституционно задължение е участието в изработването на Годишната програма. И още един факт – че всъщност това е отложено заседание, колеги, тъй като имаше удължаване на сроковете за обсъждане, мисля, че беше свързано и с приемането на Изборния кодекс, ние тогава не можахме да проведем заседание. Така че едно ново отлагане мисля, че няма да е работещо. Все пак има възможност допълнително да се внесат предложения и да се участва в дискусията в зала. И ако са изчерпани изказванията, бих предложила да гласуваме проекта за решение.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Само една кратка реплика. Не бих искала да Ви връщам, колега, към това, че дори една рецепта се пише под някаква форма, но тогава когато се употребяват думи под каквато и да било писмена форма, те също имат някакъв формат. Не мога да приема Вашето твърдение, че не бива да се съобразяваме с формати. Достатъчно добре обсъдихме факта, че не е нужно тези формати да са толкова кухи и че ние искаме да видим какво точно и как ще правят нашите представители. Но да апелирате да няма формати, аз също се присъединявам към господин Кутев, с огромно любопитство и интерес ще проследя форматите, които вие ще предложите. Защото безформено няма как да се произведе абсолютно нищо!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, колеги! Слушах много внимателно господин Кутев и господин Захариев и смятах, че тъй като и аз съм съгласен с техните мнения, ми се искаше пак, както напоследък се получава в тази комисия, да си гласуваме всички заедно предложения документ, за да няма след това някакви политиканствания, както се говори в залата. И беше хубаво да се приеме документ, който наистина да не е толкова общ и с общи фрази, а нещо по-конкретно. Вие сте мнозинство, вие ще си го приемете, аз знам, но на мен ми се искаше (откровено го казвам), точно защото съм против политиканстването, особено в областта на културата, да го приемем всички заедно, да го гласуваме. За съжаление, аз бих гласувал един по-конкретен текст.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз наистина дадох достатъчно възможност всички да се изкажат. Според мен трябва да преминем към приключване.
Заповядайте, господин Захариев, ако е нещо много важно и много кратко.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Много е кратко. Можем ли да се опитаме да излъчим общ добър позитивен сигнал, уважаеми колеги, към Европа с този документ и с едно положително гласуване или не можем? Риторично питам!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, предлагам, който е съгласен с предложения проект за решение по Годишната програма и с едно второ решение, което беше формулирано от Мартин Захариев и Антон Кутев за обсъждане в следващо заседание (разбира се, след необходимата подготовка) вече в по-детайлна разработка всички тези въпроси, които обсъждахме днес, внесена от Министерството на културата със съдействието на членовете на Комисията, моля който е съгласен с това предложение, да гласува.
За - 11, против – няма, въздържали се – 7.
АНТОН КУТЕВ: Може ли едно предложение за следващия дневен ред. Спомена се, че на следващото заседание ще има изслушване на министъра на културата, но има предложение от една група депутати да направим едно изслушване на Съвета за електронни медии отново в Комисията. Тъй като имаше едни случаи преди няколко дни, в които според нас се направи едно учудващо мероприятие - Съветът за електронни медии е извикал на изслушване шефа на радиото по повод на „Деконструкция” на Петър Волгин и конкретни задачи, които са разглеждани там. За нас тези неща са общо взето на границата на допустимото. Разбира се, да даваме оценки, без да сме чули становището и на Георги Лозанов, и на представителите в Съвета за електронни медии, не е правилно.
И тъй като смятам, че случаят е сериозен и представлява сериозен опит за политическа намеса на СЕМ в медии, което според мен не би трябвало да допускаме и тъй като аз не искам да издавам сега присъди и да казвам кое как е, затова предлагам да направим изслушване на СЕМ по тази тема. Тоест, искаме да разберем какво е наложило, кой го е предложил и какви са били изводите след срещата с ръководството на Националното радио и съответно да разберем това що за практика е, ще продължава ли и по какъв начин ще продължи нататък.
Предлагам за следващото заседание да се направи изслушване на Съвета за електронни медии в Комисията.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Кутев, имаме две възможности по повод на Вашето предложение, тъй като другата седмица нашият основен въпрос е изслушването на министър Петър Стоянович. Дали не е по-добре това изслушване да е на 19 март? Макар че бихме могли да проведем и двете изслушвания на 12 март.
АНТОН КУТЕВ: Аз лично предпочитам да са и двете изслушвания. Първо, те не са толкова дълги, аз не вярвам изслушването на министър Стоянович да продължи повече от час, така че ние ще имаме възможност да направим и двете.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Добре. Уважаеми колеги, да отправим покана към Съвета за електронни медии на 12 март след изслушването на министър Стоянович в рамките на един час да проведем и изслушването на Съвета за електронни медии по този въпрос.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаема госпожо председател, аз бих допълнил да поканите и представители на Националното радио. Защото иначе какъв дебат да водим без тях? Ако искат и от Българската национална телевизия да присъстват, защото става дума за обществени медии.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Кутев, ако може да дадете малко повече информация.
АНТОН КУТЕВ: От протоколите на заседанието, които са публични, предполагам, че са качени и на страницата на Съвета за електронни медии, но със сигурност се разхождат във „Фейсбук” и другаде в мрежите, така че те могат да бъдат намерени елементарно през „Гугъл”. Това са протоколи от самото заседание на Съвета за електронни медии.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако може малко информация. Нашето притеснение е от това, че повече от четири години Съветът за електронни медии не се е самосезирал по повод на каквото и да било предаване. Самият факт, че те се самосезират на нас не ни звучи особено добре, защото това е един вид политическа цензура. Не искаме да допуснем към никакво предаване такава цензура. Искаме да чуем и представителите на радиото, представителите на БНТ и СЕМ какво точно се е случило и какво точно е наложило точно за това предаване да се самосезират, при положение че от 2010 г. е последното самосезиране, когато Съветът за електронни медии се самосезира срещу репликата на един журналист, наричайки защитници на определена политическа партия „костовисти”. Тогава им е било последното самосезиране. Има не особено добри практики от 2001 г. насам за подобен тип викане на килимчето, което никога не е добре. Още повече, че законът ясно разделя функциите на Съвета за електронни медии относно това какво има да контролира. Помните, че на един от докладите имаше такива въпроси към господин Лозанов и той категорично заяви, че те не могат да контролират и не желаят да контролират. И сега това е повече от странно поведение. Затова искаме да ги изслушаме.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз все пак моля да изразите мнение по този въпрос чрез гласуване.
Моля, който е съгласен да бъде включена точка втора – да поканим председателя на Съвета за електронни медии и представители на Българското национално радио, да гласува.
За - 15.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева