1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.
2. Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 2 април 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:

1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.
2. Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов - председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, добре дошил на нашето поредно заседание. Позволете преди да открия заседанието да изкажа своята благодарност на моите колеги от Комисията по културата и медиите, които през тези месеци не ме забравихте. Получавах вашите поздравления и стискане на палци за оздравяване, за което много ви благодаря. Човек в такива моменти има нужда от всичко. Наистина много хора се обаждаха, имаше невероятни пожелания, които все ме убеждаваха колко съм силен и как трябва да се победи тази коварна болест. Битката продължава и се надявам да стигнем до един дълготраен резултат. Благодаря ви от сърце на всички!
Скъпи приятели, имаме кворум. Дневният ред се състои от две точки. Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, моля да гласуваме нашия прекрасен дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Сигурно ви прави впечатление, че с идването ми отново тук има нов ред в залата, който до голяма степен може да дискредитира народните представители, защото сега всеки, който стане и излезе, ще се види, че столът му е празен.
В заседанието ни днес участват от Министерството на културата: д-р Петър Стоянович, министър на културата, Васил Василев, заместник-министър, Велислава Кръстева, заместник-министър, Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, Михаела Арсова, експерт в министерството, Владимир Мънзелов, от Пресцентъра на министерството, Екатерина Русева, парламентарен секретар.
Поканени са представители на неправителствени организации, които ще дойдат може би за втората точка.
Приятели мои, минаваме към първа точка.

Точка 1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.
Пред вас е проектът за доклад за гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Всички сте запознати с него. До този момент е подадено едно предложение между първо и второ четене от народните представители Ирена Соколова, Гинче Караминова, Силвия Хубенова и Ирена Коцева, което ще дискутираме, когато стигнем до този важен момент.
Давам думата на господин заместник-министър Васил Василев или Георги Дамянов, ако имат да добавят нещо преди да обсъдим на второ гласуване законопроекта.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Принципно е обсъдено на първо четене. Ние нямаме нови конкретни предложения, даваме своето съгласие и приемаме тези правно-технически предложения, които е направила Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преминаваме към обсъждането на приетите текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Има ли възражения и допълнения по заглавието?
Моля уважаемите народни представители да гласуват.
За – 18, против и въздържали се – няма.
§ 1. В чл. 8, ал. 2, т. 6 думата „съдебната” се заменя с „търговската”.
На основание чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следните предложения за изменение и допълнение на § 1:
§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, буква „б” накрая се добавя „или Конфедерация Швейцария”.
2. В ал. 2, т. 6 думата „съдебната” се заменя с „търговската”.
Текстът по § 1 е правно-технически, съгласуван с референта, затова давам думата на госпожа Емануилова, ако иска да каже нещо.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Корекцията е свързана само с новата т. 1 и тя е по-скоро с § 4, където се добавя навсякъде в законопроекта „или Конфедерация Швейцария”. Това е съгласно Закона за нормативните актове и указа – навсякъде, където правим изменение в съответните членове, трябва да бъде допълнено „или Конфедерация Швейцария”. В този смисъл са и всички други корекции, които са подадени от нас.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре. След направеното разяснение на този текст по § 1 той придобива следната редакция:
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, буква „б” накрая се добавя „или Конфедерация Швейцария”.
2. В ал. 2, т. 6 думата „съдебната” се заменя с „търговската”.”
Има ли възражения или допълнения към този параграф в този вид? Ако няма, предлагам да гласуваме § 1 с направените допълнения.
Моля, колеги, гласувайте.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 2. Тук ще дам думата на господин Мартин Захариев, който иска да направи предложение по § 2. Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви. Предлагам в ал. 3 думите „7-дневен срок” да се заменят с „десетдневен”; в ал. 4 думите „7-дневен” да се заменят с „десетдневен”.
По т. 1 да допълним: входящ номер на заявление за регистрация, данни за заявителя, брой и вид на предложените документи и данни за движението на преписката”.
В § 2 точка 1 да отпадне, като останалите точки се преномерират по възходящия ред.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Някакви обяснения ще дадете ли, господин Захариев, за това Ваше предложение?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Просто са свързани параграфите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, чухте предложението. Аз мисля, че това е правилна промяна.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Това е техническа поправка.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Който е за това предложение на господин Захариев, моля да гласува.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Може ли думата?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз все пак моля господин Захариев за малко повече яснота, тъй като ако приемем сега това, което той предлага (което е техническо наистина) и тъй като параграфите са свързани, това в някакъв смисъл противоречи на мълчаливото съгласие. Ако приемем мълчаливото съгласие, за мен почти няма никакъв смисъл да приемем това, което сега току-що ни се предлага.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не съм на това мнение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нали трябва да има някакъв срок?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Предложението на народния представител е за създаването на нов чл. 9а, който член урежда мълчаливото съгласие и прецизира съответно предложението на Министерството на културата, което е направено в т. 1 на § 2. Така че ако се приеме § 2а, тогава вече т. 1 трябва да отпадне, тъй като влизат в противоречие.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, тогава господин Захариев да направи и второто си предложение, да вървят заедно, за да има яснота.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, за да може да вървят заедно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Затова, колеги, много моля, като ви хрумват такива предложения, да влизат навреме, за да можем да оглеждаме нещата, а не да се чудим къде сме.
Давам думата на господин Захариев да направи и второто си предложение за § 2а, чл. 9а.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Зачитам, господин председател, текста:
„§ 9а. При непроизнасяне от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър срокът по чл. 9, ал. 1, е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28-29.”
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, аз ще го прочета във варианта, в който го предлагаме, тъй като това предложение го знаехме предварително.
„§ 2а. Създава се чл. 9а – Мълчаливо съгласие
1. При непроизнасяне от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър в срока по чл. 9, ал. 1, е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и чл. 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
2. В случаите на мълчаливо съгласие министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър е длъжен да извърши вписване в регистъра по чл. 9, ал. 9, в седемдневен срок от изтичане на срока по чл. 9, ал. 1.”
Това е предложението на господин Захариев.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Ако приемем § 2а, ще следва корекцията в § 2 и съответно цялата редакция вече на § 2 окончателно следва да се гласува от Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Гласуваме по ред. Първо гласуваме § 2а. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
АННА ЕМАНУИЛОВА: В резултат на гласуването на новия чл. 9а, в § 2 като окончателна редакция трябва да отпадне т. 1 и ако ми позволите, мога вече да изчета как ще бъде текстът.
„В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 и 4 думите „7-дневен срок” се заменят с „десетдневен срок”.
2. В ал. 9, т. 1 се изменя така:
1. Входящ номер на заявление за регистрация, данни за заявителя, брой и вид на приложените документи и данни за движението на преписката.”
Тоест текстът на вносителя в останалите точки остава в същата редакция.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, да гласуваме. Който е за така предложения текст, моля да гласува да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 3. В чл. 15, ал. 2, т. 2 цифрата „3” се заменя с „4”. Ще помоля референта да си каже мнението.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви. Аз в началото съобщих, че навсякъде в членовете, които се променят, следва да се добави „или Конфедерация Швейцария”. Добавена е в ал. 1, т. 1, буква „в”; в т. 2, буква „б” е добавена; в т. 4 също е добавена. Останалите редакции са си по вносител. Редакцията е правно-техническа, тя не променя с нищо съдържанието по вносител.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Чета окончателния текст на § 3:
„§ 3. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква „б” накрая се добавя „или Конфедерация Швейцария”.
2. В т. 2, буква „б” накрая се добавя „или Конфедерация Швейцария”.
3. В ал. 2, т. 2 думите „т. 3” се заменят с „т. 4”.
4. В т. 4 след думите „европейското икономическо пространство” се добавя „или Конфедерация Швейцария”.”
Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
„Допълнителна разпоредба.”
Има ли възражения или допълнения към заглавието? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Възражения по § 4? Няма.
АННА ЕМАНУИЛОВА: „§ 4. Навсякъде след думите „Европейското икономическо пространство” се добавя „или Конфедерация Швейцария”.
Моля да го гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Възражения и допълнения по заглавието?
Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 5. Има ли възражения по § 5? Няма.
Моля който е „за”, да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 6. Има ли възражения? Няма.
Гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 7 има предложение от народните представители Ирена соколова, Гинче Караминова, Силвия Хубенова и Ирена Коцева.
Колежки, имате ли да добавите нещо към това, което сте предложили? Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Колеги, налага се промяна в чл. 19 от Закона за авторското право, което е желание всъщност на съсловните и авторски организации. Сегашната редакция на чл. 19 е: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведенията и за всяко поредно използване на същия вид.
Предложението за нова редакция е: на автора се дължи възнаграждение. Не просто има право, а се дължи възнаграждение. Това е поправка, която организациите искат и настояват за нея, тъй като има множество до този момент влезли в съдебна зала процедури и неприключващи точно поради превратното тълкуване на текста.
Това е основанието за внасяне на поправката. Тъй като възмездността при използване на чуждо интелектуално право не е достатъчно добре дефинирана, това е основанието за поправката.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Господин Дамянов, нещо да кажете по този въпрос?
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Приемаме поправката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: След като трябва авторът да получава средства, ние го подкрепяме. И ако трябва да обясняваме на някого в съдебната практика, нека да бъде по-ясно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това предложение много ми харесва, защото категорично се казва да се дава възнаграждение.
Колеги, аз предлагам да гласуваме предложението на колежките.
Госпожа Емануилова, нещо да кажеш по този въпрос?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Ако народните представители подкрепят предложението, ще дам окончателната редакция.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Госпожо Емануилова, прочети сега окончателната редакция.
АННА ЕМАНУИЛОВА: В Закона за авторското право и сродните му права се правят следните изменения:
1. В чл. 19 думите „авторът има право на” се заменят с „на автора се дължи”.
2. В чл. 40б, ал. 8 думите „тримесечен срок” се заменят с „двумесечен срок”.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, можем да преминем към гласуване на този прекрасен текст.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 8. Текстът придобива следната окончателна редакция:
„§ 8. За откритите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по чл. 40б от Закона за авторското право и сродните му права срокът за разглеждане на заявлението и документите е тримесечен.”
Възражения? Не виждам.
Моля, колеги, да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приключваме с този законопроект.

Преминаваме към втора точка: Изслушване на министъра на културата д-р Петър Стоянович на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, знаете правилата на изслушването. Моля, който има въпроси към господин министъра, да ги зададе.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Господин министър, Вие сте запознат с декларацията на българската филмова общност. В тази връзка въпросът ми е как в рамките на Бюджет 2014 г. ще се спази Законът за филмовата индустрия. Предвидените средства са 12 млн. 700 хил. лева и това е в разрез с чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Няма да говоря за икономическия прираст, няма да говоря за икономическата логика, защото госпожа Андреева почти винаги, когато вземе думата, говори на тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин председателю, първо и аз да изразя радостта на Министерството на културата от Вашето появяване тук в нашите редици след известна пауза. Здраве и успехи и все така енергичен стил на водене, на който се радваме и днес!
Колкото до Вашия въпрос, госпожо Караминова, ние като екип на министерството съзнаваме напълно необходимостта българската филмова индустрия да бъде подпомогната в законово предвидения размер. Да ви кажа честно, смятам, че ако имахме възможност като държава, аз смятам, че и повече от тези пари би трябвало да бъдат отпуснати за филмовата индустрия. Както знаете, при изработването на проектобюджета за тази година ние настоявахме до последно. Благодаря много за подкрепата и на Комисията по културата и медиите, която също застана на страната на нашите усилия. Фактическото положение е такова, че останахме – за поредна година, държа да подчертая – в рамките на тези 12,7 милиона. Това не е прецедент, както току-що подчертах. За жалост явно години наред българската държава няма реално финансовия ресурс, за да може да излезе на горния рубеж от 17 милиона. Много се надявам и след съответните промени в ръководството на Филмовия център българската филмова индустрия да има една успешна производствена година. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми господин министър, все пак Вие знаете, че предишното правителство управляваше в момент на тежка икономическа криза и въпреки всичко успявахме с един милион всяка година да повишим средствата за филмовата индустрия. Даже миналата година бяха 13 млн. и 100 хил. лева, сега са по-малко, в 2012 г. бяха 12 млн. и 100 хил. лев. Все пак смятам, че трябва да се защити този дефицит от 6 млн. и 200 хил. лева. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други колеги? Заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Във връзка с току-що зададения въпрос дали мога да добавя въпрос от мен? Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господа и дами заместник-министри, колеги! Моят въпрос засяга следното. Доколкото имам информация по повод на производството на филми, имаме от година на година филми, които не се завършват. И в този ред на мисли аз задавам следния въпрос. Аз винаги бих подкрепила увеличаването на бюджета за производство на български филми, не само игрални, но и документални, това което обаче мен ме интересува, е има ли достатъчно контрол относно това как се усвояват тези средства, дали вървим само на производство на филми или все пак произвеждаме и някакво качество? По какъв начин стимулираме онези творци, които са произвели качество, защитено на фестивали и т.н.? Разбира се, най-общо, давам си сметка, че едва ли бихме могли сега да ми дадете някаква конкретика. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз тук ще помогна малко. В член 16 в Закона за киноиндустрията е записано, че тези средства не могат да бъдат насочени в друга дейност. Това е сериозен контрол. Освен това създадените комисии – това беше най-доброто на закона – са от средите на кинотворците. Те също наблюдават.
Аз смятам, уважаеми колеги, не че искам да защитавам министъра, който три месеца се бави да смени ръководството на Националния филмов център, но смятам, че с това, макар и временно ръководство, тъй като новият директор е изпълняващ длъжността, ще се задвижат нещата. Защото наистина имаше проблем въобще с движението, със създаването на комисиите и съветите и съответно забавянето. Но въпросът със средствата е много труден. Непрекъснато го коментираме, говорим, не знам, аз съм малко песимист по отношение на това. За следващата година в програмните бюджети тази сума от 12,3 милиона си е закована устойчиво. Ще се опитаме, дано да има и по-добри показатели, надявам се да се увеличи сумата. Това е голяма тревога, разбира се, на кинодейците, но тя е стара битка от години наред.
Други въпроси? Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Моят въпрос е свързан с опазване на културното наследство и намерението на Министерството на културата да се, цитирам, сдобиете с културна полиция в посока на съществуването вече на един контролен орган, който вие имате, регламентиран в чл. 24 от Устройствения правилник на министерството – Инспекторат по културно наследство. За него също казвате, пак цитирам, че ще бъде вдигнат на по-високо ниво. Какви са административните процедури, които правите в тази посока?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Смисълът на това да имаме едно поделение, условно наречено културна полиция, е в това да гарантираме в по-добра степен разкриването на нарушения и опазването на културното наследство. Не бива да си представяме, разбира се, че от утре единият етаж от Министерството на културата едва ли не ще е от хора с мундири, които ще влачат задържани из коридорите. Не би трябвало така опростено да си го представяме. В тази битка, от една страна, имаме експертното знание на Министерството на културата, което в по-малка степен е застъпено в Министерството на вътрешните работи, обратно – в Министерството на вътрешните работи имаме звена, с които работим и досега много активно, включително и с поделения на ДАНС, които изпълняват специфични задължения, които ние няма как да изпълняваме. По средата на всичко това нещо стои прокуратурата, разбира се, като независим орган.
Смисълът да се създаде тази, условно казано, приемете, че това е „културна полиция” в кавички, така сме я нарекли за удобство пред медиите, всъщност е една стъпка напред в съвместната работа, в симбиозата на усилията между различните ведомства, за да може да се гарантира опазването на културното наследство. Инспекторатът е част от тези усилия, но това не е едно и също звено, то няма как да бъде едно и също звено. Ако искате някакви по-детайлни обяснения, бих си позволил председателя да даде думата на госпожа заместник-министър Кръстева да обясни, тъй като тя няколко пъти имаше възможността да почерпи от италианския опит, който е най-интересен за нас на континента и би могла да даде още някои конкретни пояснения по този въпрос.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преди това да попитам. Приятели, какво стана с летище „Божурище”? Когато аз си тръгнах, се отвори голяма приказка. Има ли нещо по-съществено в министерството за опазването на този културен паметник или работата е доникъде?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Както знаете, имаше парламентарна комисия в случая с летище „Божурище”. Тази комисия завърши своята работа, има съответни решения, които все още не са гласувани в пленарна зала. Поради този факт аз не мога да се произнеса по тях, ще се съобразим с тях естествено като министерство, но тъй като съществува теоретична възможност в пленарна зала те по някакъв начин да бъдат приети – неприети, атакувани, добавени и пр., ние като ведомство не виждаме правна възможност да се произнесем по тях. Ние ще се съобразим с тях в момента, когато те бъдат гласувани официално от българското Народно събрание.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Ще се запознаем. Заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри! В края на миналата седмица имах среща с директора на Шуменския театър господин Илия Раев и той изрази пред народните представители своята тревога от състоянието на сградата на театъра. Неговото притеснение беше най-вече и във връзка с наближаването на традиционните Друмеви театрални празници в Шумен. По предварителна информация аз знам, че е имало обявена обществена поръчка за ремонт на театъра, има обжалване, може би тази процедура е прекратена.
Моят въпрос е какво е Вашето становище по този проблем и с какво можем заедно с Министерството на културата да помогнем в тази ситуация? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Проблемът с проекта в Шуменския театър е един от най-тревожните в нашето министерство. С две думи казано, за да не навлизам в подробности, там има един проект за реновиране на Шуменския театър, но поради спецификата на българското законодателство сме навлезли в един непрестанен кръг на обжалвания между двамата потенциални изпълнители на проекта. Една фирма, втора фирма – имената не ги знам наизуст, извинете ме. Този проблем за нас е наследен проблем. В момента сме отново в един тупик, в който министерството няма възможност по закон да направи абсолютно никакво движение. Тече поредното жалене от едната фирма към другата и има реална възможност този проект да бъде – директно мога да го кажа – провален. Даже на последното заседание, което имахме в края на миналата седмица с експертната група в министерството, обсъждаме реално възможността, тъй като това продължава по начин, по който, от една страна, не излиза с решение и може би няма да може да излезе с решение, от друга страна – поставя във вечна и нервна зависимост Илия Раев и целия театър, дали въобще да не прекратим целия този проект. Минава ни и това през главата. За жалост ние сме поставени от законодателството и от обстоятелствата пред необходимостта да бъдем свидетели на този много неприятен инцидент, който се развива в Шумен.
От наша гледна точка основната причина за това е, че съществуващото законодателство в тези случаи позволява с месеци, дори с години фирмите, недоволни от начина, по който е проведен и завършил за тях съответният конкурс, да обжалват и практически да спират всякаква строително-монтажна работа в съответния обект.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Факт е, че това е стара драма, но аз мисля, че има и други корени, които сега не искам да коментирам – предпочитане на една фирма пред друга. Поне първият вариант беше този. И оттам тръгнаха тези закачки – няма да съм аз, няма да си ти. За съжаление има въпиюща нужда за ремонти. Тук ще кажа нещо смешно. Предишният министър Владо Пенев на една моя среща разказа: „Понеже знам от Веждито, че ремонтът е направен и се обаждам на Раев и му казвам, че ще дойда в Шумен за откриването на ремонтираната сграда.” Раев му казал: „Какво ще идваш, ремонтът не е започнал.” Така че това е дълга сага.
Наистина този закон е някакво безумие, защото за съжаление парите отиват, а резултат няма. Не съм запознат с новите промени, които сега се правят за тези истории със строежите, но имаше един период, в който при аварийно състояние се събираха предложения на три фирми, избираше се най-доброто предложение и се правеше ремонтът. Това беше така за Пловдивския драматичен театър. Това съществува, момчета, и не се плашете да го реализирате, защото иначе нищо не може да се направи. Това ще бъде драма и в други моменти, в които ще започнете да инвестирате за развитието или ремонтна дейност. По-екстремна ситуация от ситуацията в Драматичния театър в Пловдив, на който сцената е изгоряла, просто не може да има. Доказано е от всички институции, от пожарна и т.н. Може да се процедира по този начин. Шуменският театър не е рухнал, но ако още една година нищо не се направи, зрителите ще трябва да ходят с легени.
Други въпроси към господин министъра? Заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри! Моят въпрос е продължение на поредица от предишни въпроси и засяга както програмата за отбелязване на 105-годишнината на Никола Йонков Вапцаров, която, както знаем, е в края на годината. Бих искала да попитам доколко програмата вече е разработена и съвсем конкретно, Вие поехте ангажимент миналия път към всички нас, че ще ни кажете конкретната дата (с благодарност наистина, че бързо се задейства екипът на министерството, че беше издирен паметникът на Вапцаров, творба на големия скулптор Шмиргела), кога отиваме да поднесем цветя на паметника на Вапцаров, когато той ще бъде върнат? Точната дата и час. Защото тук се намират и представители на Съюза на българските писатели, пред които ние поехме ангажимента този паметник да бъде върнат на мястото си. Конкретно кога? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Обърнете внимание: точен час и ден! Това е много абсурдно. Но темата е много сериозна, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това за точния час го приемам като едно подхвърляне през банките. Трябва да е така, че да можем да го отразим подобаващо в средствата за масова информация. Предлагам ви в последната седмица на месец април да направим това в двора на Националната художествена галерия. Между другото, постаментът все още е там, така че веднага можем да го върнем на мястото, където той беше.
Колкото до тържествата, които са в края на годината, аз ви предлагам един разумен срок. Ако искате, бихме могли да представим програмата в Комисията във втората половина на м. май. Не е късно, мисля, че има достатъчно време да подготвим тържествата, тъй като все пак сме зависими отчасти и от Банско, и от много други места, където трябва да направим координацията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много бележити дати има тази година. Аз не искам да питам какво става с Борис Христов, който е първи наред. Оправданието „няма пари” няма да мине. А онзи ден дойде от БАН един патриот да ме подсети, че в 2016 г. се навършват 200 години от рождението на Пенчо Славейков, което също е голямо събитие.
Така че, колеги, в програмата, която ще правите, и във финансовите си обосновки за следващата година имайте предвид и важните дати.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Ако министерството има готовност, ще предложа през май-юни да ни предостави информация за национални културни програми, за да имаме и ние представа докъде е стигнала тяхната подготовка и как те са свързани с бележитите годишнини. Имаме покръстване и други годишнини. Тъй като много неща бяха забавени, нека тези програми да ги актуализираме.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Да довърша Вашия въпрос, господин председател, към уважаемия господин министър. Има заделени 25 хил. лева за годишнината на Борис Христов, за стогодишния му юбилей, който ще бъде под патронажа на председателя на парламента. Този бюджет ще бъде основно изхарчен в месеците април-май не само в България, но и в чужбина. Свързано е с преиздаване на книгата за Христов „Живот, глас и изкуство” на големия български познавач Арабаджиев и т.н., юбилеен албум, концерт на Симфоничния оркестър на радиото. Какво е участието на Министерството на културата в този процес, е моят въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Да ви кажа честно, малко се учудвам от този въпрос, ще ви обясня защо. Всъщност още самата подготовка на честванията мина през кабинета на министъра на културата. Всъщност участието на господин Миков като председател на Народното събрание начело на този Национален комитет е изключително важно, но от организационна гледна точка – почетно. Както е редно в такива случаи. Цялата координация, на първо място, в голяма степен и организация на всички тези събития, които са пръснати на три континента, пада върху плещите на Министерството на културата. Имаме едно честване даже и чак в Южна Америка. В моя кабинет имам нарочен съветник, доктор на музикалните науки, който се занимава изключително и само с тези чествания. Той е в непрестанна връзка с всички тези организации.
Цялата подготовка на няколкото същински, големи мероприятия в София и из страната са в нашите ръце, включително с къщата-музей „Борис Христов”, със заемането от Италия на архивите. Колегите бяха на една опознавателна експертна обиколка за заемане на вещи, писма, голяма част от архива на Борис Христов от Италия – всичко това съвсем логично падна на нашите плещи. Не се оплаквам от това, мисля, че ангажиментът на Министерството на културата не само не е под въпрос, той е в основата на организацията на тези чествания. Включително и книгата на Сашо Абаджиев, която трябва да види бял свят, е част от нашите усилия и разговори с него.
Ако сме изпуснали нещо конкретно, което е напълно възможно да стане, с удоволствие бихме могли да го добавим. Още повече, част от първоначално заложения от нас бюджет на малко на 300 хил. лева се сведе до тези четвърт милион, което ни накара да направим някои дребни ограничения, но мисля, че те в никаква степен няма да накърнят честванията. Честванията ще бъдат концентрирани в средата на годината покрай юбилея на Борис Христов, той е роден през май. Имаме едно забележително представяне в центъра на София с операта „Борис Годунов” на живо пред храм-паметника „Александър Невски”.
Винаги сме отворени за още предложения, но мисля, че този обем на дейности по най-достоен начин ще представят и България, и самия Борис Христов.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз искам да допълня нещо. Господин министър, докато бях вкъщи, по цял ден гледах телевизия – всички телевизии, клюки и т.н. Четох и много вестници. Аз знам какво е „под патронажа”. Нищо не носи патронажът, патронажът пари не дава, макар че би трябвало да се намеси и парламентът. Но това е друг въпрос.
Аз ще помоля да ни изпратите кога какво ще се реализира. Но моят съвет е да стегнете вашите пиари и да задвижите нещата в преса, телевизия, радио. Едно цяло поколение не знае кой е Борис Христов! Това трябва да се говори, той е световна личност. Затова стегнете вашите хора и има достатъчно културни предавания, пък и в други предавания на телевизиите, по темата за годишнината на Борис Христов. Да се тръгне по-рано и да се знае кои са върховите моменти. Много е важно това. Защото сега има някаква тишина и се остава с чувството, че нищо не се прави.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Приемам, разбира се, с благодарност Вашето предложение, ще го изпълним в максимална степен, макар това да не е разписано никъде като задължение на нашето министерство. Но го смятам за логично, при положение че има такова външно схващане за нещата, ние да го поемем.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото аз си спомням, че председател на организационния съвет беше министърът на културата. Пешкира опира министърът на културата, не чакайте да тръгне от парламента.
Заповядайте, колега.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът е от името на представителите на ГЕРБ в Комисията: има ли сформирана работна група за изработване на промени в Закона за закрила и развитие на културата? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Имаме намерение да работим по този закон. Сформирана работна група черно на бяло няма, тъй като в момента, както е нашата законодателна програма, която няколко пъти сме представяли пред вас, сме в зенита на Закона за културното наследство. Мина авторското право и след това искаме максимално бързо да подкараме, казано малко фамилиарно, Закона за меценатството, който смятаме от финансова гледна точка за много важен за сферата на културата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря за отговора. От всичко това разбирам, че вие имате намерение да сформирате такава група и да се работи по промени в този закон. Нали така? Правилно съм Ви разбрал.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Теоретично – точно така.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други въпроси? Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Изкушена съм да задам въпроса за стратегията за култура, но съм го задала към Вас на парламентарен контрол и затова сега, за да си затвърдя позицията на буквояд, ще питам за конкретика, свързана отново с назначение в Министерството на културата. В случая обаче по-скоро става въпрос за това обещание, което дадохте на предишния блиц, че в Управителния съвет на Националния фонд „Култура” вместо двама представители на Министерството на културата, ще включите представител на българската филмова общност. Направихте ли го и кой е човекът от българската филмова общност, включен в Управителния съвет на Национален фонд „Култура”? Знаем, че това е важно и във връзка с изготвянето на програмите и направленията в Националния фонд „Култура”, за развитието на филмовата индустрия. Мисля, че това е най-нормалното, а Вие го обещахте на предишния блиц. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Намесвам се, понеже двата въпроса малко са объркани. Поначало Национален фонд „Култура” и изработването на стратегията са две неща, доста различни. По принцип в досегашните управителни съвети – това съм го съобщил на господин министъра – винаги е имало представител на Съюза на филмовите дейци, на артистите, на писателите, защото там е творческата нужда. И мисля, че съм получил разбиране за това.
А колкото до стратегията, това е нещо много важно. И вчера имах възможност да обсъждам тази тема с господин министъра, тъй като времето минава и трябва да се направят решителни крачки. Защото всяко изменение след това на Закона за закрила и развитие на културата и т.н. трябва да е плод на стратегия, а не да бъде някакво съчинение, което после противоречи на една стратегия. Според мен поне е така.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Още веднъж благодаря, че ми обърнахте внимание миналия път върху грешката в моята заповед. Признавам я и благодаря. Тя наложи да я отменя, така че в момента в Национален фонд „Култура” работим с досегашния председател и досегашния състав. В досегашния състав на Управителния съвет има представител на филмовата общност, ако мога така да кажа, това е господин Матей Еленков.
Искам да направя едно много важно уточнение, тук са и хората, които с мен разпратиха писмата из съответните гилдии. Според закона основна част, освен представители на няколко министерства, така е по закон, представителят на Министерството на културата е един-единствен, извън министъра. Всички основни други хора, ограничени в общото число 10, са представители на съответни гилдии, творчески съюзи, организации и пр. Ние, водени от желанието да има максимално добро представителство в този Управителен съвет, изпратихме писма до абсолютно всички гилдии, творчески организации и пр. Мисля, че веднъж даже ви споменах тук, на първия кръг писма получих един-единствен отговор от над десет писма. Затова изпратихме втори писма и може би на половината от тях получихме отговор. Така че в момента този проект, който имах, той не е актуален може би, съм включил хора по предложение на съответните управителни тела на съответните съюзи, гилдии и пр. Аз не познавам тези хора и не съм длъжен да ги познавам.
Обективно погледнато, нашето министерство не може да бъде обвинено по никакъв начин, че не е направило този процес максимално прозрачен. Разбира се, следващият състав на Управителния съвет ще бъде съобразен с всички гледни точки, които има и Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, искам да Ви кажа, че Вие като министър на културата също имате въображение и възможност да предлагате. Никой няма да ви упрекне, ако съюзите не участват активно. Макар че мисля, че те ще предложат. В този смисъл това трябва да се реши колкото се може по-бързо и да се избере новото ръководство, да се задвижи, защото, дай боже, да дойдат и добри моменти и да се възстановят голяма част от тези проекти, които навремето се правеха във Фонда. Имайки предвид и евентуалните средства от хазарта, които всички ги чакаме.
Общо взето, трябва да звъниш по телефона на съюзите, защото някои от тях не знаят за какво става въпрос. Истина е, че в последните години средствата, с които разполагаше фонд „Култура”, бяха толкова малки, че се загуби самочувствието. Все пак се разпределяха 500-600 хил. лева, а сега са 300 хил. лева, което е нелепо. И авторитетът Национален фонд „Култура” е смешен, като разбереш какви стотинки са му в джоба.
Други въпроси има ли? Реплика – заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател. Имаме реплика към уважаемия господин министър по повод питането ми за юбилея на Борис Христов. Той каза, че това възбуждало учудване в него. Всъщност аз зададох въпроса, за да предизвика възторг у Вас, господин министър. Защото това е едно от забележителните чествания през 2014 г., в което водещо е Министерството на културата и, слава богу, има и бюджет, който не е никак малък. Така че Вие вместо да използвате шанса да рапортувате за нещо добре свършено, се учудихте. По-скоро, трябваше да се възторгнете според мен.
Освен това аз съм сигурен, че част от колегите не знаеха за тази сума и за този бюджет, както и нашите гости. Така че не само публичната общественост, медиите и т.н. трябва да разберат кой е Борис Христов, но и членовете на тази комисия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Както разбрахте, току-що поисках да получим комплект пакет с това какво ще се прави и тогава ще помагаме и ние. Защото във всички случаи и по линия на парламента трябва да се „шумне” малко, тъй като това е първият голям патронаж на новия председател на Народното събрание за културен деец.
Колеги, други въпроси има ли? Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа гости на Комисията по културата и медиите! Повод да задам въпрос към министъра на културата е писмо, което получих с копие до вас по отношение на Националната стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм. Учудвам се на писмото Ви, доколкото в три правителства – в две от тях имаме заповед за работа в рамките на Националната стратегия. В този кабинет десет месеца няма такава заповед.
Приемам Вашето писмо като напомняне, че все пак Вие приемате Националната стратегия, доколкото тя е вписана като приоритет № 1, абсолютно приоритет на програмата „Държавност, справедливост и развитие” и без нея останалата част от две страници с мерки и конкретни действия от страна на правителството няма да бъдат изпълнени.
От тази гледна точка ви призовавам в най-кратък срок, ако желаете да продължим работата на 150 човека, които са уведомени, разпространила съм вашето писмо, да продължим Националната стратегия, да издадете първо заповед и да продължите Наблюдаващия комитет в две нива. Първото ниво включва Вашите двама заместник-министри, едно лице, разбира се, което административно обслужва Националната стратегия и първо ниво Наблюдаващ комитет, плюс тримата представители на гражданския сектор. Това нещо мисля, че е аксиоматично, за да продължим работата преди Вие да ми размахвате пръст през писма. Не го приемам и Ви моля, ако искате в конструктивен тон, както е записано с червен курсив в управленската програма „Държавност, справедливост и развитие”, да търсим национален консенсус, но да го търсим, когато има държавна задача, облечена в заповед на министъра на културата.
Разбира се, Ви напомням за два факта, свързани със стратегията, които също са толкова аксиоматични, колкото заповедта. Това е на първо място финансовата рамка или бюджетът, който Комисията по културата и медиите не прие в рамките на 2014 г., и на второ място, разбира се, Ви моля за бързи, незабавни действия по връщане на направление „Културни и творчески индустрии” в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Няма да се съглася много с това, че фонд „Култура” не е мислен като сериозен финансов инструмент. Има няколко стълба на финансиране: бюджета, разбира се, като първоначална инвестиция, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” заедно с другите оперативни програми, Национален фонд „Култура”, който може да получи огромен ресурс и, разбира се, цялостната концепция. Казвам го като координатор на работната група в стратегията за Национален фонд „Култура”. Национален фонд „Култура” публично трябва да дебатира програмите си по увеличеното финансиране.
И да уведомя уважаемата комисия, че в Съюза на българските филмови дейци не е получавано писмо за Фонд „Култура”. Държа да го отбележа.
С това привършвам и ви моля да направите тази заповед в най-скоро време. Ако желаете, в конструктивен тон да продължим Националната стратегия, да обединим институциите, доколкото новите данни за икономическия принос са готови, те показват само една положителна динамика и представляват златен шанс за българската култура, които, надявам се, да представим в следващата или по-следващата седмица в Комисията по културата и медиите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преди да отговори господин министърът, да благодаря за този тон, очаквах, че ще ме изненадаш пак с атаки.
Искам само да задам един въпрос. Разбира се, че трябва да има възлагане на тази задача, трябва да има заповед и то е ясно. Въпросът е тази мини група от пет човека върши ли работа или групата трябва да бъде поне 15 човека. Защото между 100 и 15 има разлика. Може да се работи по-активно, защото ние си поставяме вече и срокове, минаха толкова години!
В този смисъл аз допускам, че ще имате разговор в най-скоро време с господин министъра, но обсъдете, дали трябва да бъдат 5 или 15 в основата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Веднага Ви отговарям. Националната стратегия е изградена, както много пъти сме обяснявали, отдолу нагоре. Тя има 27 работни групи, всяка една работна група, за да има паритет между хора от публичната администрация и хора от гражданските и творческите организации, има по един външен координатор, тоест от граждански и творчески организации, по един вътрешен координатор от Министерството на културата. В някои от групите няма вътрешни координатори дори от Министерството на културата, доколкото става въпрос за пропазарни сектори. И това е окей за нас. Но има 27 човека със сигурно външни координатори, плюс още толкова вътрешни координатори. Въобще не става въпрос за пет човека.
Наблюдаващият комитет, който включва трима изследователи и представители на гражданския сектор и трима представители на Министерството на културата, по-скоро координира, разрешава междуличностни въпроси, структурира работата, задава методологията. Това е.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Въпросът ми е: всичко, което се изисква от министерството, се случва до края на другата седмица. Колко време смятате че трябва, за да има някакъв краен резултат?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, аз няколко пъти акцентирам, а всеки път задавам един и същи въпрос в Комисията по културата и медиите в така наречения блиц, по отношение на оперативната програма. Защото дали ние ще изкараме едни мерки на хартия, текстът е почти завършен. Гражданският сектор не е пропускал време, за да работи. Но ние не сме искали да даваме мерки на хартия, които не са облечени в конкретно финансиране. Затова поставям въпроса за отстояване и връщане на приоритета „Културни и творчески индустрии”, който считам че трябва да се реши на правителствено ниво. За жалост гражданите не могат да влизат в Министерския съвет и да дебатират или да отстояват пред министър-председателя тези аксиоматични за провеждане на културната политика въпроси. Това е изключително важен стълб.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Пак не ми даваш отговор. След пет години?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Не, напротив. Можем до края на май или началото на юни да представим текста за публично обсъждане.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А не те разбирам, с кого ще си говорите в Министерския съвет?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Не, аз говоря за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и връщането на приоритетното направление „Културни и творчески индустрии”. Има министър на икономиката, енергетиката и туризма, който отговаря за оперативната програма. Разговорът трябва да се проведе незабавно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: С него?
ДИАНА АНДРЕЕВА: С него.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще ви го уредя.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Това е въпросът. Иначе аз казвам реалистично до края на май месец, тъй като има и празници, аз лично давам срок до края на май месец или началото на юни, в който можем да завършим стратегията. Но нека администрацията също да свърши своята работа.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: И аз щях да подхвана от друга страна отговорът, но виждам, че има консенсусно начало на тази маса.
Започвам отзад напред. Няма никакви ограничения да кандидатстват културни и творчески индустрии в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. И сега това е така. Нека да не прехвърляме задълженията за това нещо върху Министерството на културата. Моля, това просто не е феърплей. Мога да ви изчета съответната разпоредба от закона, за да стане ясно.
Да се върнем обратно към предложението за продължаване на работата по Националната стратегия, от първия ден, в който аз съм се запознал с госпожа Андреева, до ден-днешен нито за момент не съм спрял да гоня основната цел максимално бързо приключване на работата на неправителствения сектор. Ако тя не иска да си криви душата, ще потвърди, че нито за един момент аз не съм спирал по някакъв начин Министерството на културата и съответните дирекции в него. Оттам насетне трябва да призная наистина, че вместо едно любезно, подканително писмо, което й изпратих, то е трето поред или второ, вероятно тя говори за последното, това не е размахване на пръст, едно любезно напомнително писмо, че сме готови да продължим, е трябвало да има заповед на министъра спрямо неправителствения сектор. В рамките на почти една година можеше сто пъти да ми се каже, че се очаква такава заповед, щяхме да загубим по-малко време. Нямам нищо против, ще поканя госпожа Андреева с удоволствие, в рамките дори на тази седмица, ако това е удобно, ако не, аз ще дойде където тя каже, защото не искам да губим и следващата седмица, когато не съм в България.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Един момент. Тази седмица кога ще се видите, госпожо Андреева?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, тази седмица няма да имам възможност. Но следващата можем да се видим.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Следващата седмица той няма възможност, защото ще пътува. Не може ли до края на тази седмица да направите срещата, госпожо Андреева?
ДИАНА АНДРЕЕВА: За съжаление този семестър преподавам в три университета и ще трябва да лиша студентите от своето присъствие. Но само да отбележа един факт. До 15 октомври в насоките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” – това за 63-ти път го повтарям, господин министър, съществуваше приоритетно направление „Културни и творчески индустрии”. Мисля, че можем да положим усилия заедно, ако Вие не искате сам да водите този диспут в Министерския съвет, аз нямам нищо против като представител на гражданското общество ще поведа разговора, ще приложа икономически данни, които изпреварващо имам и за 2012 г. и да пробваме. Може пък да ни се случи връщането на този приоритет.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, кога се връщате от Виетнам?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Аз ще бъда само в Хошиминския университет другата седмица, където няма да преподавам, само ще гостувам. Датата 14 април, понеделник, е първият ден, в който сме на работа.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо Андреева, ще можете ли тогава да отидете на среща?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Няма ме. Но ще положа усилия, сега в петък можем да се видим в сутрешните часове.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Значи в 10,30 ч. в петък при господин министъра. Аз ще проверя.
ДИАНА АНДРЕЕВА: И да уточня, че съм получила едно писмо от Вас, господин министър. Бих искала да напомня, тъй като писмото е и до Вас, сме получили отговор от страна на министъра на културата по повод наше тристранно споразумение, което беше основа, за да се случи Националната стратегия. Много ви моля, при подаден текст, ще се опитам до понеделник да подам новия текст за споразумение с новия председател на Комисията по културата и медиите, госпожа Мая Манолова като председател на Комисията по взаимодействие с гражданските организации и движения и Министерството на културата, както и граждански и творчески организации да го разпишем. Вие сте ни писал на 16 октомври 2013 г.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: И до днес нямаме проектотекст. В момента, в който го дадете, сме готови да го подпишем.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Имате проектотекст, но не се е случил диспутът. Предлагам ви това споразумение също да бъде подписано.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, закривам заседанието. Благодаря.

(Закрито в 15,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Данаилов