Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

---

На 7 май 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:

Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов - председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички! Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Имаме кворум.
Дневният ред ви е известен – изслушване на г-н Петър Стоянович. Това е по Правилника на Народното събрание всеки месец да правим среща с Министерството по проблеми, които нас ни интересуват и които те трябва да споделят с нас. В заседанието освен г-н Стоянович участват и заместник-министрите г-жа Кръстева и г-н Василев. Има и гости представители на обществени организации. Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, моля да гласуваме нашия прекрасен дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Господин Стоянович, имате възможност да направите преглед на по-важни проблеми, върху които е работило Министерството между двата блиц контрола с Комисия по културата и медиите. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря г-н председател. Дами и господа, тъй като периодът между последното ни виждане и днес не е много голям, ако това не противоречи на досегашната ни практика, да започнем с някои въпроси, които са по-важни отколкото формално да изброявам някои инициативи. Мисля, че е по-важно това, което вълнува членовете на Комисията и да започнем от тях ако не противоречите да започнем с въпросите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може би Вие сте прав. Но може би трябваше да започнете с някои неща, които са се случили, но ние сме готови и с въпроси.
Колеги заповядайте. Господин Велчев заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря г-н председател. Уважаеми г-н министър, на 23 април на заседание на Министерски съвет Вие сте внесли като точка 22 мисля, че беше, предложение да бъдете упълномощен от Министерски съвет да сключите споразумение със собствениците на Индустриален парк „София” да бъде изграден музей на авиацията.
Първият ми въпрос – и от него зависи дали ще има втори въпрос – това Ваше решение ли е или сте го взели под някакъв натиск.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ако трябва да отговоря с да и не – отговорът е не. Не разбирам откъде може да идва възможен натиск при положение, че министърът изпълнява препоръките в доклада на Българския парламент. Оттам насетне ние сме в посоката, в която най-висшият орган се е произнесъл по този въпрос. Това е. Даже мога да Ви го прочета като решение на временната анкетна комисия – „Възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет”. Ако изграждането на цял музей, при това с гарантирано финансиране, не е съхраняване на паметта аз лично не знам какво друго имате предвид. Може би Вие ще го кажете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма да взема Вашия отговор като подигравка. Мисля, че сериозно говорите. Но първо това, което ми четете не е гласувано в зала. Става решение на Народното събрание тогава когато влезе с доклада и се гласува в зала. Това, което четете е предложение на БСП. За да има решение трябва да влезе в зала и да се гласува, защото има и други предложения, които не знам защо не ги четете, а четете това, което сте си решили. С този Ваш акт Вие се поставяте над Парламента и затова зададох този въпрос, защото от трибуната Ви нарекох продажен министър. Държа да го кажа и пред Вас, защото поисках от всички членове на временната комисия да се явим на детектор на лъжата. И аз бих искал и Вие да се явите. Дали е оказван някакъв натиск върху Вас.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не знам г-н председател, каква е практиката сред народните представители, но подобен вид разговор ми се вижда несериозен в Народното събрание. Няма точка от закона, която да ме задължава да предприема действията, за които Вие говорите. В момента водим преговори със собствениците на този частен имот за изграждането на музей.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вашето изказване показва, че Вие не знаете и закона. Говорите за частната собственост – законът, който е приет и Ви дава пълното право независимо чия е собствеността Вие да го обявите, че е паметник на културата. Никъде не е казано, че когато е собственост на частни лица това не може да бъде паметник на културата. До Вас е заместник-министърът нека и тя да отговори. Но ние през тези два месеца имаме сто страници. Изслушахме всички и общото мнение на експертите беше, че нищо не Ви пречи да обявите летище Божурище за паметник на културата. Вие не съзнавате ли какво значи за летище да е паметник на културата. Изпратете Вашите специалисти в Германия и ще видите как летище от 1934 г. е обявено за паметник на културата. На него могат да кацат самолети, могат да излитат, но то остава летище. Независимо от това дали е имало писта или не е имало писта. Преди сто години са излитали от грунда, независимо от това дали е имало писта или не е имало писта. Теренът – това е историческо място. Знаете ли какво е историческо място или не знаете. Би трябвало да знаете. Благодаря. Колеги, повече нито имам въпроси, нито ще говоря по този въпрос, но ще настоявам, тъй като там е описано колко военни организации, граждански организации са се обръщали и към Вашето министерство, проф. Данаилов също знае, и към Президентството и към Министерски съвет. Вие за всички граждани сте глухи и за всички граждански организации. Но явно, че тогава трябва, съжалявам, да организирам хората, които да дойдат и да кажат пред Вашето министерство и пред Министерски съвет и да кажат това, което Вие не искате и да чуете. Това, което и написано в доклада, прочетете го. И да ми говорите за собственост, която е придобита по начин, който още не е доказан от Прокуратурата, защото Военна окръжна прокуратура е казала, че прекратява сделката поради съмнения и опасения, че ще се нанесат огромни вреди и щети на държавата. След това районен прокурор не знам защо отменя и отказва да образува следствие. Затова се обръщаме към Главна прокуратура сега и към Главния прокурор да разгледа как е била заменяна, как този имот е заменен. Но Вие защо бързате сега. Преди да е гласувано решение на Народното събрание Вие бързате. Как няма да се съобразите с решение на Парламента. Ако утре в зала се гласува, че се слага мораториум и че докато не мине разследването на прокуратурата с този имот не може да се прави нищо Вие как ще реагирате. Вие сте се договорили вече. Така ли?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ще се съобразя с решението на Парламента.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие сте се договорили вече от името на Правителството. Както и да е. Спирам да говоря по този въпрос. Явно ще се говори другаде.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, темата е болезнена наистина. На мен продължават да ми се обаждат – двама мои съученици, които вече са пенсионери и те ми се обаждат. Темата е доста драматична. Разбира се, че тук не оправдавам министъра, но сам едва ли би могъл да се справи с тази ситуация. Стана въпрос как се е зародило това. Те военните ни предадоха. Това е бивш военен обект това летище и с лека ръка правят заменка с тези апартаменти. Драмата оттам тръгна. Макар че в един момент беше спряно и после продължи. Няма какво да се лъжем. Някакви интереси вътре има. Това е ясно, но въпросът е кое е оптимално. Има земя, която може да се компенсира и за сметка на това да се запази територията и в това число и пистата.
Добре. Благодаря. Спорно започваме, но няма как. Политическата обстановка е нажежена.
Господин министър аз имам една серия въпроси. Ще ги карам по ред.
Доколкото знам са проведени срещи с директорите на институтите за сценични изкуства. Предвижда ли се нещо, някаква промяна в методиката за формиране на бюджетите им. Имам предвид опасността тази методика да доведе до по-голямо намаление на субсудията за 2015. Ние стимулираме продажбата на билети на повече публика и след това казва г-н министърът на финансите – вие добре работите и става това, което го знаете.
Друг въпрос. Докъде стигнаха разговорите между Министерството на културата и Министерството на икономиката и енергетиката за създаване на възможности за съфинансиране по програма „Творческа Европа“, така че по нея да могат да участват, както държавните и общинските, така и неправителствените творчески организации, въпреки липсата на възможност самостоятелно да съфинансират своите проекти?
И следващ – по същата тема: докъде стигнаха усилията на Министерството на културата за участие по програма „Културни творчески индустрии“ от програма „Иновации и конкурентоспособност“, тъй като бе пропусната възможността за инициативи и иновации в този важен сектор на българската култура? Имахме и един тежък разговор за среща с министъра на икономиката. Какво е движението и случката по този въпрос, как се решава?
Продължавам с въпросите. Може да ми отговорите. Може и да отложите. Какво става със Стратегията за развитие на българската култура, Бяхме стигнали до едни уговорки. Докъде са и как се движат нещата?
Още един въпрос: докъде стигна въпросът с противопоставяне на Министерството на културата на предложението за приватизация на ЕООД „Орфей“ ? Какво е становището на Министерството на културата за неговото бъдещо развитие? Има ли официално предложение в Министерски съвет за решаване по неговото бъдеще?
Накрая ще запитам ходихте ли до Банско да видите онази прекрасна къща и какво се случва с нея?
Ето моите въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: По ред на нещата. Имахме среща с наблюдаващия комитет по националната стратегия. Включително имахме и срещи с министър Стойнев и неговия екип в Министерството на икониката и енергетиката. Имаме тяхното уверение, че до около 15 юни ще ни представят проект по отношение на оперативната програма „Иновации и конкурентноспособност”. Бяхме там съвместно с представители на неправителствените организации. Мина доста конструктивно срещата миналата седмица преди празниците. Имахме и в Министерството още една голяма среща по подробностите. Това включваше и работата по Националната стратегия. Подготвяме практически довършителните неща на финалната фаза на тази стратегия. Имаме уверението и надеждата, че преди активния летен сезон ще имаме готов текст, който ще можем да пуснем за съгласуване. Общо взето и тези препоръки, които миналия път получихме от Вас и от членовете на Комисията по най-адекватен начин влязоха в сила и ползвахме максимално. Тук е и г-жа Андреева. Тя мисля, че ще може да го потвърди. Дотам е стратегията. Добре върви.
За приватизацията на „Орфей” – дали имаме официално мнение – нямаме готово подписано такова мнение. До лятото мислим да сме наясно с инвестиционния план или възможностите за развитието ако го поставим обратно в забранителния списък. В прав текст казвам – нямаме официално мнение, но то все пак трябва да се изработи на базата на перспективите на това дружество. Би било жалко то да бъде загубено.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не можах да разбера. Какво нямахте за „Орфей”?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: За „Орфей” имаме ли официално мнение. Черно на бяло пуснато някъде нямаме.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А кой го изготвя?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ние в момента го изготвяме. Не разбрах дали ме питате за Филмотеката. То част от въпросите ли беше или да си го кажа, то е част от въпросите, които миналия път зададохте. Преди да дойдем към Комисията сключихме договор официално с областния управител окончателно, с което затворихме всякаква възможност за инсинуации или напрежение около този въпрос. Таванският етаж вече и сградата е комплектована и безвъзмездно предоставена на Филмотеката за нейните нужди, т.е. и тези въпросителни, което бяха неоснователни, но човек се притеснява – вече са в миналото.
И накрая за къщата в Банско. Имах две срещи с борда на „Реставрация”, като там проблемът не е само къщата в Банско. Има доста голям списък от имоти, които Вие добре познавате като бивш министър на културата. Там имаме два основни проблема. Единият от тях е голямата бройка от дребни помещения и остатъци от помещения из България с отпаднала необходимост за ползване. Това са остатъци от ремонтни работилници – имоти малки в ужасно състояние, които нито могат да се продадат нито могат да се отдадат под наем, които все пак са в тежест на дружеството. И второто е, че има не малък брой от сгради в места, свързани с българското културно наследство, там са и Търново, и по крайбрежието има едно-две, и в Банско, разбира се, които са повече на брой отколкото финансовото състояние на фирмата може бързо да въведе в някакъв вид в положителен статус. Искам да кажа – не може ако има 10 хубави къщи не може те да бъдат хубаво и еднакво ремонтирани. Сега между 15 и 20 май ще ми бъде докладвано от изпълнителния директор и ще вземем решение къде да хвърлим основните си усилия, а другите просто да закрепим до края на тази година. В Банско в момента тече втората проверка. Те твърдят, че били в достатъчно укрепен вид, така че поне да не тече в помещенията. Другата седмица съм си определил да отида и да видя. Но мисля, че не е само Банско проблемът. Имаме възможност там, където има интерес от съответната община съответният имот да бъде давам под наем и да има даже и постъпления, както е например в Габрово, сега предстои в Търново. Но мисля, че по-глобално трябва да гледаме, по-стратегически във фирма „Реставрация” и мисля, че до края на месеца можем да изчистим основните проблеми, които стоят пред нас.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само нещо допълнително. Във връзка с тази група, която работи в Министерството на икономиката по тези два важни проблема за иновациите има ли представители на Министерството и колеги от неправителствения сектор. Има ли някой, който знае за какво става въпрос или ще има изненада?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: В самата група в Министерството на икономиката няма представител. Каква ни беше последната договореност?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, това е един много важен въпрос, по който трябва да сме наясно какво става.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър, срещата в Министерството на икономиката имаше няколко аспекта. На Вашия въпрос за аудиовидео „Орфей” министър Стойнев дойде с декларацията на Националния съвет за кино и ни попита: „Защо искате за извадим от списъка аудиовидео „Орфей”. Там поехме ангажимент да разработим концепция. Това е българската филмова общност, Национален съвет за кино и Националния филмов център, съвместно с колегите от Министерството да разработим концепция и да видим как аудиовидео „Орфей” може да участва в програми: и „Иновация и конкерунтноспособност” и Иновационния фонд, който е създаден с финансиране от над 20 млн. лв. в текущата година. Така че имаме този съвместен ангажимент да спасим аудиовидео „Орфей” като предложим програма за устойчивото му развитие. Разбира се, че и за мен е изключително важно и за колегите от киното да видим този акт, за който ще адресираме в петък нова декларация до г-жа Бобева за незабавно извеждане от списъка за приватизация. Защото не малко са и критиките, че малкото предприятия, които могат да се приватизират влизат отново в забранителния списък. На тази среща също така заедно с моята колежка доц. Биляна Томова, която е част от наблюдаващия комитет за националнтата стратегия бяхме поканени да участваме в национален съвет, който разработва иновативната стратегия за интелигентна специализация, където културните и творчески индустрии са акцент, както и да участваме в насоките по Оперативна програма „Иновацици и конкурентноспособност” и разбира се в работната група, която разработва оперативната програма. А новите данни, за които и днес имахме пресконференция, съвместно с г-жа Фандъкова за изследването за икономическия принос са в посока на извеждането на един от 5-те сектора в оперативната програма на културните и творчески индустрии. Това е факт с последна комунакация с Министерството на икономиката и енергетиката. Секторът е включен и в стратегията за малките и средни предприятия.
И си позволявам само едно изречение, г-н председател, на срещата, която имаше наблюдаващият комитет с д-р Стоянович, разбира са, че е протекла в колегиален тон и даже имахме две доста дълги срещи в доста къс период, но това, което и трамата човека и проф. Нели Огнянова и доц. Биляна Томова и аз сме искали е гаранция, че това, което ние ще направим като стратегия след това ще бъде и остойностено и няма да бъде променяно, разбира се и осакатявано както много пъти се случва. Това е нашето категорично настояване. Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря за информацията. Аз ще кажа, че той сам не може да даде гаранция, защото не зависи само от него. Това е една стратегия, която трябва да бъде подкрепена от държавата и политическите сили за да тръгнат нещата. Значи, доколкото аз разбирам, добре вървят нещата.
Има ли други въпроси, колеги? Заповядайте, г-н Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, г-н председател. Уважаеми колеги, уважаеми г-н министър. Имам два въпроса. Единият получи своя отговор. Беше свързан с Филмотеката и опасността тя да премине от публична държавна в частна собственост.
Използвам случая, преди да задам въпроса, да благодаря на съставителите на този справочник Българско кино 2014, Националния филмов център, Обсерваторията за културна политика, културни индустрии и разбира се донора на събитието – програмата Творческа Европа. Аз не съм виждал по-любопитен материал за българското кино в последните години. Ще е интересно за колегите да се запознаят.
Въпросът ми е: има ли вече заповед за утвърждаване съставите на Националния съвет за кино, Националната финансова комисия и Националната художествена комисия към Националния фимов център? Какво прави Министерството в изпълнение на изискванията за чл. 17 от Закона за филмовата индустрия? И каква е темата, определена от министъра на културата, свързана с важни национални чествания, съгласно чл. 30а от Закона за филмовата индустрия? Напомням на колегите си текста на чл. 30а, че държавно подпомагане на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития на бележити дейци се извършва по предложение на министъра на културата като българските продуценти кандидатстват пред агенцията на извънредна конкурсна сесия. Това е моят въпрос. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Наравихме едно писмо до Националния филмов център. Имахме разговори и тук в Комисията с председателството и сме предложили три възможни теми като трябва да призная, че и днес сутринта имахме едно малко заседание на кабинета в министерството. Колебая се между две от тях. Ще ги споделя с вас. Едното е годишнина от Съединението, което макар да е забележителен факт в българската история все пак е достатъчно публично известно и разработвано досега. Второто е съставянето на глаголицата – един факт с безспорна важност в българската история. И третата тема е годишнина от рождението и от смъртта на св. Методий. Много ми се ще, мисля че тъй като и в международен план имаме едно известно изоставане спрямо други държави, които са свързани с делото на Кирило-Методиевската мисия, да отидем по-скоро към художествено възпроизводство на делото и на живота на св. Методий, което не е правено отдавна за разлика от Съединението. Колкото до глаголицата тя е почти със същата важност, но при Методий е кръгла годишнина. В случая бихме могли да направим много скоро нещо за глаголицата, но да сложим тазгодишния акцент върху св. Методий. С това с две думи отговорих на Вашия въпрос. Мисля, че до края на тази, началото на другата седмица съвместно с Националния филмов център ще стартираме и самата процедура. Колкото до заповедта, г-н Василев, мисля че...
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Заповедта я издава директорът на Националния филмов център. Ние определяме само квотите. То е в ход – издадена е заповедта.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Сега не искам да се закачам, уважаеми колеги, тези теми сме ги обсъждани, но защо от толкова време заповедта тия дни е отишла? Ако е отишла. За да могат да се задвижат нещата много моля бъдете по-експедитивни. Няма какво толкова да се умува. Това изисква време – да се обяви конкурса и т.н. Не ми отговори, г-н Василев, за бюджетите. Някакви данни има ли как вървят засега нещата в сценичните изкуства.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Засега в тримесечието нещата се движат както се движиха миналата година. В същите рамки на зрители и на приходи. Що се отнася до 2015 г. искам само да спомена, че сценичните изкуства се формират на базата на Закона за закрила и развитие на културата. Това е делигирана държавна дейност на един разходен стандарт. Колко зрители ще има за 2015 г. ние не можем да ги предвидим реално, можем да влезем в някаква хипотеза. Що се отнася до защитаване на бюджет ще защитим и този бюджет, който ще бъде близък до 2014 г., но то няма как да се слючи само и единствено с наше усилие. Тук ще разчитаме на органа, който утвърдава бюджета на Република България.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря за този оттовор, който очаквах, г-н Василев.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, моят въпрос е свързан с античния културно-комуникационен комплекс „Сердика”. Защо се бави обявяването на обществената поръчка, тъй като сроковете за обжалването септември месец са изтекли. Сроковете за договарянето на операцията също ще изтекат и има опасност да загубим финансирането. Все пак това са 13 милиона, почти половината бюджет на Министерството на културата. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Споделям напълно теоретично опасенията. Съвсем наскоро си говорихме и с кмета Фандъкова, с която често се чуваме и по този въпрос. Бихме искали максимално да избегнем възможностите това нещо отново да бъде обжалвано, защото този път вече спънем ли се има, както вече казахте, реална опасност да изгубим финансирането. От нас като министерство всички процедури са минати по най-бързия възможен начин, тъй като да Ви кажа честно ние треперим даже повече и от Вас, тъй като при нас това е част от национален план, който трябва да се изпълни. В момента сме в последните дни да изчакаме формална процедура...
ЛАДИНКА МИХАЙЛОВА (главен секретар МК): Забави се заповедта на главния архитект на София да одобри да се направи препроектиране, което февруари месец беше готово. Близо три месеца се бави заповедта в Столична община. Издадена е преди празниците. Има двуседмичен срок за обжалване. До края на тази седмица мисля, че изтича срокът на обжалване, т.е. следващата седмица имаме готовност ако няма обжалване да обявим обществената поръчка.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има ли други въпроси? Заповядайте, г-н Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, на 2 април при предишния тур от въпроси от страна на народните представители ние Ви попитахме има ли изградена работна група и работи ли се по проект на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вашият отговор на 2 април беше, че не е подготвена такава комисия, но имате намерение да работите по такъв проект. Оказа се, и в мен държа Ваша заповед от 5 февруари, в която Вие утвърждавате работна група, която да подготви проект на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата в срок до 20 февруари. Има разминаване между информацията, която Вие ни дадохте и това, което реално е. Бихте ли интерпретирали тези елементи на неистина в разговора ни сега.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Попитахте ме тогава дали работи такава група, не мога да си спомня точно датата. Тя не работи, тя беше създадена, но напредък по този законопроект няма по две причини: първо, защото ръководството на Министерството наложи като първостепенно работата по други законопроекти – Закона за авторското право, Закона за културното наследство, който е във финалната фаза и сега – подготовка от лятото – Закона за меценатството него не сме почнали още, но той предстои. Това е основанието. В смисъл, напълно сте прав, че това, което Ви казах формално сте прав Вие, защото такава група съществува, но тя реално не работи по този законопроект. Това е отговорът.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви г-н министър. Господин председател, аз апелирам към всички да се изразяваме точно и ясно за да няма разминаване в изказите и в интерпретацията. Ние като народни представители сме длъжни да говорим ясно и точно, също така и органите на изпълнителната власт да се опитате така да правите. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, има ли други въпроси.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, моят въпрос е: предвидено ли е фонд „Култура” да финансира Глобални библиотеки? Големият проект. Ако е предвидено такова финансиране по какъв ред ще става и за какво ще бъдат отпускани средства?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ще ме извините за неточността. Ще говоря само по спомени. Глобални библиотеки навлиза в един нов етап и е формирана фондация. За да се получи част от финансирането, което ще дойде за другата страна партньор, трябваше да се вземат спешно мерки, които да финансират първия етап за създаване на тази организация. По решение на Национален фонд „Култура” по спомени – мисля, че бяха предвидени 20 хил. лв. за стартов. Това е практика, която е била осъществявана и в предишен етап когато е създавано Глобални библиотеки. Всички сме на мнение, че Глобални библиотеки би трябвало да продължи. Очакваме финансиране допълнително от донорните организации около 5 милиона долара. Това е един проект, който е реализиран в 911 населени места и той има първостепенен приоритет за развитието ни, защото в крайна сметка в тези населени места има подготвени и обучени хора, които се занимават с достъпността до интернет обществото, до образоваността. Така че отговорът е – да.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Аз си запазвам правото при следващ контрол да Ви задам и конкретен въпрос. А сега бих искала малко да разширя и да попитам във възможностите на Министерството на културата ли е да спомогне за попълване на фонда на единствената библиотека, която се намира в САЩ – българска библиотека в Чикаго, които молят за помощ от доста дълго време и са изпращали нееднократно писма и до Вас.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По първия въпрос – Глобалните библиотеки, доколкото си спомням, бяха осигурени от Министерството на финансите 300 хил. лв. Те къде са?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тези 300 хил. лв. са за субсидирана численост. В Централния бюджет е заложена субсидирана численост. Тези 20 хиляди са в периода, в който от получаването на едните средства до другите средства. Това беше проблем – междинното.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Огледайте го и дайте следващия път някаква яснота.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз попитах за финансиране на билиотеката в Чикаго. Не за финансиране, а за попълване.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ние сме водили кореспондения и сме поискали нужните документи, които все още на този етап не са получени за да може да бъде реализирана тази инициатива.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ние се „преследваме” вече 7-8 месеца. Проблемът е следният. Ние имаме, естествено като подобна институция, пълна готовност да подкрепим библиотеката в Чикаго. Въпросът е: първо, че по закон нямаме право, тъй като Тракбукс не са регистрирани по начина, по който българското законодателство ни позволява ние да финансираме това изпращане на книги там. Писали сме и в САЩ, писали сме тук и на нашите органи. В момента поради факта, че те вероятно имат някакви проблеми с тази регистрация или не, те „бомбардират” всички възможни институции в България като се започне от президент, министър-председател и всички тези писма накрая се събират пак във фунията при нас. И ние по същия начин, сигурно имаме тази кореспонденция мининум 10, а може би и повече от 10 тези пълни обороти се завъртат като включително ни обвиняват, че не сме патриоти и какво ли още не. Но съжалявам. Просто това е българското законодателство. Ние няма как и откъде да извадим тези пари и току-така да ги дадем, тъй като за закона те са организация, която не фигурира в регистрите. Това е.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други въпроси има ли? Заповядайте, г-н Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, г-н председател. Това не е толкова въпрос, колкото съображение ако позволите. Преди около два месеца в тази комисия, а и в една друга по транспорт и съобщения, предложих да се направи съвместна конференция за актуалното състояние на телевизионното разпространение в България. Водещо е Министерството на транспорта и съобщенията, правата са в Министерството на културата. Задават се два-три много горещи картофа в този сектор, които в крайна сметка ще резонират в работата на нашата комисия. Които трябва да доведат до конкретни решения, свързани с промени в Закона за радиото и телевизията. В тази връзка искам да разбера Министерството продължава ли да поддържа идеята за такава конференция, работна среща или не заедно с Министерството на транспорта и съобщенията. И ако двете министерства не предложат конкретна дата, дневен ред аз съм на мнение, че нашата комисия трябва да стане водеща в този процес и вероятно след изборите, но не по-късно от юни месец да вземем много сериозно отношение по задаващия се голям проблем, свързан с платеното разпространение на телевизия в България, напрежениято между кабелните платформените оператори и доставчиците на съдържание, както и опасността да бъде опорочена българската цифровизация във връзка с оттеглянето на определени канали от мултиплексите. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядейте, г-н министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Както г-н Захариев сигурно ще потвърди от Министерството на културата още от първата ни среща по този въпрос се оказа пълно съдействие. Имаше и среща на ниво заместник-министър. Разбира се, е много по-логично, поради спецификата на темата, чисто експертно домакин да е Министерството на информационните технологии и транспорта. Аз лично много трудно мога да възложа на моя колега Папазов да направи тази среща. Разбира се каквото трябва от нас ще бъде подготвено. Формалното домакинство, което те първоначално заявиха при тях да се измести под шапката на Комисията по култура и медии, което ще е много, според мен, добре работещо и безалтернативно като привикване. Ако това, разбира се, е съпътно на Вашата гледна точка.
ПРЕДС.СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Веднага мога да отговоря. Като организация е много трудно. То може да бъде с помощта на Комисията по културата и медиите, инициирано от Министерството на културата. Ако Вие не можете да говорите с министъра ще му се обадим ние.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тук ставаше въпрос за едно Ваше писмо с Вашия авторитет...
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е много сериозна работа. Аз съм си говорил със Захариев ако тази среща мине в една посока предстои нов закон за радиото и телевизията. От тази гледна точка инициатори можем да бъдем, но това е една малка крачка напред. Това е сериозна работа. Ще разговарям с г-н Захариев да видим кога да предвидим такова нещо. За организирането на такава среща се иска работа и подготовка, но проблемът остава и е много важен.
Други въпроси има ли?
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Господин министърът повече от половин година не иска да отговори нито по устно запитване, нито в писмен вид на депозирано през декември питане по два въпроса. Аз идвам тук. Идвах и на предходното заседание. Това ми губи времето. Аз съм зает човек.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: И аз съм зает. Не Ви разбирам за какво става въпрос.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Става дума за това, че г-н министърът не иска да отговори на питане, което е нарушение на правилата, а те са задължителни за всички, включително и за министрите. Разбирам, че това, което питам не е особено лицеприятно, но то не зависи от мен. Фактите са такива. Аз питам за това, което се случи преди две години: на 19.02.2012 г. се състоя шумно огласена от всички медии церемония по връчването на дарения от „Бояна парк София” АД, което е направляващо дружество на частното гробище в Бояна на дарения на Столична община в размер на 158 хил. лв. и на Министерството на културата в размер на 194 хил. лв., в знак на което кметът Фандъкова и заместник-миистърът на културата Митко Тодоров получиха удостоверения за дарения, но се оказа, че няма такива дарения. И питането ми е свързано с това обстоятелство. В интерес на истината предшественикът на г-н Стоянович се оказа на ниво и с достойнство и на питането от Закона за достъп до информация отговори, че такова дарение няма. Редом с това обществеността, изманипулирана на 19.02.2012 г. за щедростта на това частно търговско дружество не е надлежно и съизмеримо активно осведомена за това, че няма такива дарения. Впоследствие се оказа, че дарението за Столична община е в далеч по-малък размер и се състои във възстановяване на щети, нанасени поради това, че частното гробище си е прокарало тока през общинското гробище, разкопало е алеята, възстановило я е. Аз попитах – след като няма и не е имало счита ли за необходимо г-н министърът подобаващо да огласи това обстоятелство. В противен случай обществеността остава неинформирана, заблудена, което е недопустимо в демократичното общество. Това е първата част от единия ми въпрос. Другата част е свързана със споразумението, сключено между Министерството на културата и частното гробище за сътрудничество, което поставя Министерството в положението на погребален посредник на частното гробище. Само в скоби отбелязвам, че това гробище се появи на бял свят без връзка със закона, морала и здравия разум. Казвам го защото работя само по документи и разследвам практиките на погребалното обслужване, главно в столицата, от 2002 г. По този въпрос ако си спомняте сме си говорили с Вас. Аз идвам тук повече от половин година...
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинете, че ще Ви прекъсна. Вие написали ли сте някакво писмо до Комисията?
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Искате до Комисията. Няма проблем.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Темата е много деликатна и особено в този момент. Затова отговарям само по същество. Няма дарение. Потвърждавам Ви го. Това нещо Ви беше изпратено в едно писмо на две страници гъсто изписани, подписани от мен през януари или февруари тази година. Ако искате през Комисията още веднъж ще го получите по всичките тези пъроси. Другите места не ги ползваме ние като министерство, а се дават на представители на творческите съюзи по тяхно предложение.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Вашият предшественик Митко Димитров...
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Митко Тодоров беще предшественик на г-н Василев.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Митко Тодоров присъства на многолюдна и целенасочено афиширана церемония и получи удостоверение. Къде е то? Защо не го донесете да го видим.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, хайде да приключваме. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. Стефан Данаилов