ОБОБЩЕН ДОКЛАД С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ДВИЖЕНИЯ И ГРАЖДАНИ
Таблица с предложенията за промени в изборните правила, постъпили от граждански организации, движения и граждани до 24 юни 2013 година

---

ОБОБЩЕН ДОКЛАД С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ДВИЖЕНИЯ И ГРАЖДАНИ

На 18 юни 2013 г. се проведе национална кръгла маса за промени в изборните правила, в която участваха представители на граждански организации, движения и граждани. На 20 юни 2013 г. Народното събрание създаде Временна комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс със срок на действие три месеца.

I. Предложения за промени, представени на кръглата маса и постъпили в Народното събрание до 24 юни 2013 г.:

Институт за модерна политика
1. Промени в изборните правила:
а) въвеждане на механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански непартийни листи; инициативните комитети да бъдат допускани до участие в парламентарните избори чрез регистрация в Централната избирателна комисия с подписка 7 000 избиратели, за да има равнопоставеност с партиите; тази регистрация да осигурява възможност инициативният комитет да регистрира граждански листи в многомандатните изборни райони; при местни избори създаване на възможност регистрация на инициативен комитет в съответната общинска избирателна комисия не само за издигане на отделни независими кандидати (за кмет или общински съветник), но и за листи за общински съветници; когато инициативен комитет желае да издига листи в повече от една община да се регистрира в Централната избирателна комисия;
б) значително засилване на мажоритарния елемент в изборната система чрез въвеждане на задължителен преференциален вот, както при избори за народни представители, така и при избори за общински съветници; повече от една преференция и по нисък праг на преференцията;
в) забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един изборен район;
г) нови правила за избор на общинските съветници, за да се повиши отговорността им пред местните общности; в големите градове общинските съветници да се избират на районен принцип, а за останалите общини – всяко съставно населено място да избира свой представител;
д) създаване на независима, постоянно действаща, професионална и деполитизирана изборна администрация; съставът на ЦИК може да бъде намален при положение, че тя се превърне в постоянно действаща изборна администрация; равни квоти в нейното конституиране следва да имат законодателната власт и президентът; сравнително дълъг мандат на членовете на комисията, както и обновяване на ротационен принцип по подобие на обновяването на състава на Конституционния съд; районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии да се състоят от постоянен състав и временно избрани членове след консултации с политическите сили, които се включват в тяхната работа само по време на избори;
е) драстично намаляване на привилегиите на политическите партии по повод финансиране на предизборните кампании; партиите и инициативните комитети да се финансират от частни дарения с определен лимит при пълна прозрачност на дарителите;
ж) създаване на гаранции за свободна конкуренция между всички партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати в предизборната кампания; медийните изяви в предизборната кампания на кандидатите да бъдат безплатни и равнопоставени в обществените медии, a медийните изяви в частните медии да се извършва чрез закупуване от държавата на медийни пакети при ясни и прозрачни правила и осигуряване на равнопоставено участие на кандидатите в тези медии;
з) въвеждане на машинно/ електронно/ дистанционно гласуване;
и) изчистване на избирателните списъци от «мъртви души»; активна регистрация на избирателите;
к) въвеждане в задължение за ЦИК да проведе в значителна степен по-дълга и по-пълноценна разяснителна кампания за предстоящи избори;
л) въвеждане на правила, които да облекчат гласуването на български граждани в чужбина;
м) разписване на правила и процедури относно обжалване на резултатите от избори, така че съдът да приема представените/ изисканите доказателствени средства, включително и да брои повторно бюлетини.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) регламент за предсрочно отзоваване по гражданска инициатива на депутати, общински съветници и кметове в съответствие със съществуващите практики в развитите демокрации;
б) въвеждане на второ изборно равнище на самоуправление на областно ниво, законово регламентиране на общото събрание на населените места като орган на местното самоуправление и даване на статут на общини на районите в големите градове;
в) пряк избор на национален омбудсман.

Институт за развитие на публичната среда
1. Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс.
2. Отваряне на изходния код на софтуера, който се използва при обработването на резултатите.
3. Информационно-разяснителна кампания, която да се фокусира силно върху образоване на избирателите за техните права и стимулиране на активността.
4. Подаване на сигнали за нарушения. Необходимо е Изборният кодекс да включи и процедурни правила за разглеждане на жалби и сигнали, свързани с неправилно прилагане на изборните правила, начина на протичане на предизборната кампания, отразяването на предизборната кампания в медиите. Да се въведат гаранции за задължително произнасяне от ЦИК по жалби и сигнали на граждани, наблюдатели, застъпници. Ясен регламент за водене на публичния регистър на жалбите и сигналите от изборната администрация.
5. Централната избирателна комисия да се превърне в постоянно действащ орган – неговите членове да са ангажирани на пълно работно време в рамките на своя петгодишен мандат. Органът да се състои от 9 до 11 членове – съставен на експертен принцип, а не по политически квоти. Изборният кодекс да регламентира прозрачна процедура за назначаване на членове на ЦИК. Начинът на гласуване на членовете на ЦИК, РИК, ОИК, СИК се отчита поименно за протокола.
6. Стенографските протоколи от заседанията на ЦИК се публикуват на интернет страницата на комисията не по- късно от три дни след провеждане на заседанието. Да се поддържа видео - архив на заседанията на ЦИК.
7. Изборният кодекс да въведе ясна методика за определяне на размера на възнагражденията на членовете на изборната администрация на всички равнища – по подобие на възнагражденията на членовете на ЦИК.
8. В Изборния кодекс да се създаде отделна глава, която да гарантира правата и задълженията на независимите наблюдатели.
9. Сигурност при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и бюлетини. Наблюдателите да имат достъп до етапите на отпечатване, съхранение и разпространение на изборните книжа и бюлетините. Изборният кодекс да включи разпоредби, детайлизиращи реда и начина за съхранение и разпространение на изборните книжа, бюлетини и печати. Да се обсъди възможността бюлетините и/или кочаните да имат серийни номера, който да се вписват при предаване и приемане на бюлетините. В Изборния кодекс да се регламентира, че броят на получените от СИК бюлетини е с 10% над броя на избирателите в съответната секция. Да се регламентира как се определя броят на бюлетините, които се отпечатват за чужбина.
10. Изборният кодекс да предвиди повторно преброяване на бюлетините в секции, в които има отчетени над два пъти повече недействителни гласове спрямо средното за страната.
11. Необходимо е да има дефиниция в Изборния кодекс за политическа реклама и задължение за ясно обозначаване на всяко платено съдържание в медиите. Да се гарантира безплатно време за отразяване на кампанията в обществените медии. В административнонаказателните разпоредби на Изборния кодекс да се предвиди санкция за непубликуване от медиите на договорите им с политическите партии и кандидатите за отразяване на кампанията.
12. Възстановяване на преференциалното гласуване с праг за отчитане на преференциите, който ще даде реална възможност за разместване на водачеството на листата. Ако се въведе гласуване с машини – може да се обсъди възможността за отбелязване на повече от една преференция.
13. Да се промени изискването за брой подписи за издигане на независим кандидат за народен представител от инициативен комитет. В Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия се препоръчва да не се изисква подкрепата на повече от 1 % от избирателите в съответния район.
14. Да се предостави възможност на всеки избирател да провери в кои подписки фигурира, чрез електронна проверка през сайта на ГД" ГРАО" . Всеки лист от подписките да има поле, което да съдържа името и подписа на лицето, пред което гражданите са попълнили личните си данни и са положили подпис в списъка.
15. Да се обособи изборен район „Чужбина“. Да се дефинира понятието „населено място“, когато става дума за разкриване на секции в чужбина.

Институт за социална интеграция
1. Въвеждане на преференциално гласуване.
2. Премахване на „уседналостта“ при пасивното избирателно право.
3. Прозрачност в дейността на изборната администрация и обжалваемост на всички решения на избирателните комисии.
4. Отмяна на чл. 56 и 57 от Изборния кодекс. Заличаването от списъците да бъде само по заявление на напусналите страната, а не служебно от администрацията.
5. Премахване на „закрепостените“ застъпници.
6. Преразглеждане на сроковете при предсрочни избори.
7. Отпадане на платения достъп до национален ефир.
8. Електронното гласуване – повторен опит за експеримент. Като аргумент срещу електронното гласуване винаги е била възможността за манипулиране на изборния резултат, чрез пробив в информационните системи, както и улесняване купуването на гласове. Дистанционното електронно гласуване или гласуването по интернет не дава никакви гаранции за наличието на свободен вот.
9. Ефективно обучение на членовете на изборната администрация. Повишаване на ефективността на обучението на членовете на РИК и СИК чрез създаване на постоянно действащо към администрацията на ЦИК обучително звено, както и към въвеждане на задължителен обучителен елемент към участието на членовете на СИК и РИК в изборния процес.

Секретариат на кампания „Чуй гражданите”
Промени в изборните правила:
1. Съобразяване на разпоредбите на кодекса с международните изисквания и стандарти и с препоръките на международните наблюдатели.
2. Силен мажоритарен елемент в изборите за народни представители и общински съветници:
а) да се регламентира смесена изборна система - пропорционална и мажоритарна (Mixed Member Proportional) с не по-малко от 50% мажоритарен компонент, при която част от депутатите да се избират от райони с мажоритарно гласуване, а останалата част – чрез изборни листи;
б) да се премахне системата на затворените листи и да се осигури преференциално гласуване в рамките на една листа, като гласоподавателите гласуват само за желаните от тях кандидати, а местата се разпределят между кандидатите в листата в низходящ ред;
в) процесът на номиниране на кандидатите за листите на всяка една партия да се извършва на базата на единни минимални изисквания, изготвени в консултации с граждани и структури на гражданското общество и приети с акт на Народното събрание или разписани в кодекса;
г) чрез кодекса да се утвърди изискване кандидатските листи за народни представители и за общински съветници да отразяват многообразието на местните общности по различни признаци, включително и тяхната мултикултурност.
3. Изискванията за издигане на независими кандидати да се улеснят максимално.
а) таванът на изискуемите подписи за издигане на независими кандидати да се регламентира на не повече от 2500 подписа;
б) да отпадне изискването за депозити за независимите кандидати;
в) да се облекчи изискуемата изборна подкрепа (получен брой гласове) за избор на независими кандидати.
4. Изборният праг да бъде силно намален - между 2 % – 2,5 % .
5. Изборните райони да са достатъчно големи, за да са представителни за различните групи население, но и достатъчно обозрими, за да не се наруши връзката избирател-депутат. Да се регламентира периодичен преглед на изборните райони, за да се анализира доколко адекватно отразява демографските промени в обществото.
6. Въвеждане на електонно гласуване - от дома и от избирателните секции.
7. Централната избирателна комисия (ЦИК) да се превърне в постоянно действащ независим и политически неутрален изборен орган, който да е отворен за гражданско участие на всички нива на изборната администрация - от национално до местно. Прекратяване на партийното начало при конструирането му. Съставът на комисията трябва да е от експерти, които са познати и уважавани в обществото, притежаващи репутация на специалисти в изборната проблематика, както и репутация на независимост и обективност. В състава на ЦИК и в изборната администрация на всички нива да се регламентира участието на представители на гражданското общество – както в експертната работа, така и в рамките на прилежащи към нея структури. Да се регламентира към ЦИК и изборната администрация на всички нива създаването на независими наблюдаващи структури. Да се регламентира изискване за пълна прозрачност в работата на ЦИК.
8. Периодично актуализиране и изчистване от мъртви души.
9. Гласуването в чужбина да се прецизира по посока на осигуряване на повече възможности за гласуване на всеки български гражданин извън границите на страната.
10. Законовите механизми за гарантиране на сигурност при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и бюлетини трябва да се укрепят (вкл. като се ангажира печатницата на БНБ).
11. Изцяло да се прецизират законовите механизми относно споровете и жалбите във връзка с изборния процес.
12. Изрично да се утвърди недопустимостта в предизборната агитация на използването на враждебна и унизяваща достойнството и добрите нрави реч, както и междуетническо противопоставяне и стигматизиране на общности и групи, включително по етнически признак.
13. Методиката за определяне на резултатите от гласуването да да бъде изрично и подробно отразена в кодекса.
14. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) не повече от 2 мандата за депутат, за да се осъществява естествено обновяване на народните представители;
б) намаляване броя на народните представители до 120-140.
15. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Драстично намаляване на субсидиите за партиите, по съпоставим с други европейски страни начин – с не повече от 50 евроцента на глас.
16. Предложения от организационен характер:
а) да се формира към Временната комисия за изработване на Изборен кодекс експертно-консултативен обществен съвет, включващ граждани и граждански организации с възможно участие на омбудсмана и бивши конституционни съдии;
б) да се обяви по медиите и чрез страницата на Народното събрание срок за първоначално набиране на мнения и предложения от граждани, граждански организации и движения;
в) да се осигури текуща видимост на постъпващите предложения;
г) работата по техническото изготвяне на проекта за Изборен кодекс да протича в експертно-консултативния обществен съвет с работни срещи по установен график, при осигуряване на пълна прозрачност на дебатите и резултатите;
д) изготвеният в експертно-консултативен порядък проект на кодекс, преди внасянето му за първо гласуване, да се подложи на широко обществено обсъждане в разумен срок, така че да се осигури възможност за надеждна обратна връзка и предложения от граждани, граждански организации и различните обществени групи;
е) постъпващите по време на общественото обсъждане становища и предложения да бъдат видими на интернет страницата на Народното събрание.
ж) след приключване на общественото обсъждане да се публикува обобщена информация за приетите и отхвърлените предложения, както и мотивите за неприетите. Постъпилите предложения от общественото обсъждане да се обсъдят в експертно-консултативния обществен съвет към Временната комисия и текстът на законопроекта да се подготви за разглеждане на първо гласуване. След първото гласуване на кодекса в пленарна зала да се публикува информация за изказванията и предложенията от народните представители.

ПП „Другата България” и Коалиция на протеста
1. Промени в изборните правила:
а) въвеждане на мажоритарен принцип в изборите;
б) машинно гласуване;
в) промяна в пасивното избирателно право при избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, общински съветници и кметове;
г) самостоятелен изборен район в чужбина;
д) максимален брой секции в чужбина;
е) алтернативни методи за гласуване – по пощата, електронен път;
ж) отмяна на партийните квоти в ЦИК, РИК, ОИК, СИК.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) промяна на чл. 65, ал. 1 от Конституцията, за да може българската емиграция да участва активно в политическия живот;
б) промяна в чл. 150 – граждански квоти да могат да сезират Конституционния съд;
в) отзоваване на народните представители;
г) отмяна на глава девета – Велико народно събрание и прехвърляне на правомощията му на обикновенно Народно събрание.

Сдружение за Честни избори и Гражданско управление
1. Промени в изборните правила:
а) регистриране на всички избиратели и издаване на избирателен картон-книжка-свидетелство за това, включително и по електронен път; нерегистрирани граждани нямат право да гласуват;
б) намаляване на прага за влизане в Народното събрание на 2%;
в) електронно гласуване;
г) българите в чужбина да гласуват за президент и Народно събрание, но не и на местни избори;
д) назначаване на постоянни изборни комисии, състоящи се от непартийни квоти.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) не повече от 2 мандата за депутат, за да се осъществява естествено обновяване на народните представители;
б) задължително гласуване.
3. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Отпадане на финансирането на партиите за всеки подаден глас. Най-много това да е символично - по 1 лев за глас.

Национално движение „Свобода”
1. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
Броят на народните представители да бъде намален на 120.
2. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Драстично намаляване или отпадане на на субсидиите за партиите и коалициите.

СНЦ "Активни българи в гражданска дърава"
1. Промени в изборните правила:
а) издигането на кандидатите за народни представители само от национални инициативни комитети (НИК). Те са организации на граждани, партии или коалиции. НИК се регистрират в ЦИК и съществуват до прключване на изборите;
б) Министерският съвет регламентира минимално необходима сума, еднаква за всеки един регистриран кандидат, която държавата осигурява. На най-рейтинговите централни и местни, електронни и печатни медии държавата плаща лимитирано време, което се полага на всеки кандидат;
в) въвежда се еднакъв административен подход и контрол при разпределението на местата и техническите параметри на нагледната агитация. Налага се пълна законова забрана за използването на държавните възможности, от страна на всички длъжностни лица, които се кандидатират. Определят се справедливи условия за ползване на държавно имущество. За всяко доказано нарушение се налага персонална глоба на длъжностното лице, което е нарушило забраната в размер над 500 лв.;
г) прозрачност и обществен контрол по време на целия изборен процес, чрез гарантирана публичност чрез граждански и медиен контрол, както при броенето на бюлетините, така и в целия изборен процес; законово регламентирано равноправно участие с квота от 50% на гражданските организации в ЦИК и в целия контрол на изборния процес.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) отзоваване на народните представители;
б) въвеждане на задължително гласуване;
3. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Премахване на държавното субсидиране на партиите. Всички партии да се издържат само от членския си внос, така както го правят извънпарламентарните партии, получили подкрепа под 1% на парламентарните избори. Освободените средства да се насочат към осигуряване от държавата на равнопоставено участие чрез точно регламентирано и еднакво за всички кандидати медийно представяне и предизборна агитация.

Сдружение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори”
1. Да се промени изискването за брой подписи за издигане на независим кандидат за народен представител от инициативен комитет от 3% на 1 %.
2. Преференциално гласуване.
3. Постоянно действаща изборна администрация.
4. Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс.
5. Ясни правила за определяне на преброител.
6. Дефиниция на недействителен глас, когато бюлетината не е по установения образец.
7. Избирателните секции да не са с повече от 1000 души.
8. Да отпадне ограничението, че една неправителствена организация може има толкова наблюдатели, колкото са избирателните секции в страната.
9. Обучението на членовете на избирателните комисии да се прави в ЦИК с граждански структури, с неправителствени организации, които работят в тази сфера и знаят и могат да направят съответното обучение.
10. Да отпадне забраната неправителствени организации да извършват социологически проучвания в изборния ден.

Обществени съвети на българите в чужбина
1. Утвърждаване на активно избирателно право за българите в чужбина.
2. Облекчена процедура по откриване на избирателни секции. Секция да се открива автоматично без минимален брой заявления в местата където са гласували 100 души на предходни избори. Облекчено откриване на втора и следващи секции в градове, в които на предходни избори са гласували над 500 души.
3. Откриване на секции за всички населени места при 20 избиратели, заявили желание за това.
4. Постоянни избирателни списъци на живеещите в чужбина, по държави, въз основа на данните в ГРАО, с деклариран настоящ адрес извън страната, броят секции по държави да е пропорционален на броя български граждани, декларирали настоящ адрес в съответната държава.
5. Обособяване на изборен район в чужбина, в който да могат да се регистрират кандидатски листи и независими кандидати с три подрайона – Европа, Америка и Океания, Азия.
6. Въвеждане на интернет гласуване.
7. Обжалване на всички актове на ЦИК. Стенографските протоколи от заседанията на ЦИК да се публикуват на интернет страницата на комисията не по- късно от три дни след провеждане на заседанието. Да се поддържа видео - архив на заседанията на ЦИК.

Национален координационен съвет „Време”
Въвеждане на мажоритарна изборна система.

Сдружение на българските футболни привърженици
1. Промени в изборните правила:
а) въвеждане на предварителна регистрация;
б) гласуване само на територията на страната.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
Въвеждане на задължително гласуване.
3. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Отпадане на субсидията на партиите или редуциране в пъти до около 50 евроцента на глас.

Европейско общество – защита на човешките права в България 1. Пререгистрация на избирателите с двупосочна връзка. Не само избирателят да знае къде може да гласува, но да знае и кои други избиратели са регистрирани на неговия адрес.
2. Разяснителната кампания да бъде част от кодекса.
3. Безплатен достъп до медиите
4. Задължителни преференции при гласуване.




Гражданско движение „Орлов мост за промяна”
Промени в изборните правила:
1. Пълна равнопоставеност на всички субекти, които участват в изборите, независимо дали са малки или големи партии, инициативни комитети или отделни граждани, които издигат кандидатура. Прераглеждане на ограниченията за участие на гражданите в изборите, а именно една политическа партия с депозит от 10 хил. лв. може да издигне 240 депутата във всички изборни райони, а един инициативен комитет, ако иска да издигне 240 депутата, трябва да плати 240 пъти по 10 хил. лв. Един гражданин да не може да участва само в своя изборен район и само в един инициативен комитет.
2. Въвеждане на правила, които да облекчат гласуването на българските граждани в чужбина. Достатъчно избирателни секции, за да могат всички, които искат да гласуват.
3. Въвеждане на електронно гласуване.
Промени, свързани с изменение на Конституцията:
Отзоваване на народните представители.

Движение на протестиращите „Освобождение“
1. Промени в изборните правила:
а) отмяна на партийните квоти в ЦИК, РИК, ОИК, СИК;
б) съответни промени в Закона за телевизията и радиото;
в) криминализиране изготвянето на фалшиви списъци на избирателите;
г) ясна методика за определяне на мандатите след изчистване на списъците;
д) забрана повече от три семейства да могат да се регистрират на един адрес;
е) кандидатите за народни представители, когато си подават документите, да се проверяват дали се водят на отчет.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) отзоваване на народните представители;
б) изменение в чл. 65, ал. 1 с цел даване възможност на гражданите да участват в политическия живот на България;
в) изменение в чл. 150 – създаване на гражданска квота за сезиране на Конституционния съд;
г) отмяна на глава девета, заличаване на Великото Народно събрание.

Фондация „Обща кауза”
Преференциално гласуване с праг до 5%.

ПП „Зелените”
1. Пропорционална избирателна система с преференции без праг за всички избори.
2. Премахване или значително намаляване на финансовия ценз за участие в изборите.
3. Броят на подписи, необходими за регистрация за участие в избори за Народно събрание и Европейски парламент, да е равен на броя, необходим за съдебната регистрация на политическа партия по Закона за политическите партии, а именно 2500 души.
4. Въвеждане на електронно гласуване онлайн от производна точка-терминал, включително и от собствен домашен компютър, както и апаратно гласуване от терминал в изборна секция.
5. Създаване на равнопоставени условия за участие на партиите и коалициите в обществените медии по време на предизборните кампании за участие в медиите, които получават обществено финансиране. Във всички медии, извън обществените, да се позволят единствено дебати по предварително определена тема.
6. Да се премахне заплащането от партиите по време на предизборните кампании.
7. Регистрация в чужбина на секция при повече от 50 регистрирани избиратели в даден регион, като регистрацията може да се извършва и онлайн.
8. Назначаване на постоянна и независима изборна администрация и въвеждане на постоянни изборни книжа.
9. Прозрачни процедури за работа на изборната администрация и опростена процедура за обжалване на решенията и резултатите от изборния ден.
10. Прерайониране с цел постигане на равна тежест на гласовете на всички избиратели за един мандат.
11. Премахване на ограниченията за участие в избори за формални административни нарушения.
12. Въвеждане на динамична регистрация на избирателите, при която след предварително зададен срок всеки желаещ да участва в изборите се регистрира; възможност за допълнителна регистрация в извънредни ситуации.

Фейсбук група „Нов Изборен кодекс за ново бъдеще на България”
1. Намаляване на броя на подписите за регитрация на независим кандидат и на депозита.
2. Въвеждане на фабрично номерирани бюлетини със серийни номера и полиграфическа защита. Отпечатване от държавна печатница.
3. Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс.
4. Преференциални листи със задължителни преференции без праг.
5. Прерайониране с цел постигане на равна тежест на гласовете на всички избиратели за един мандат.


Национален съвет за интеграция на хората с увреждания
Да бъдат разработени нови правила и да бъдат доразвити тези, които съществуват в момента, за да се улесни достъпа до изборите на хората с увреждания.

Съюз на пенсионерите
1. Да отпаднат подписките, тъй като в тях се съдържат лични данни, което противоречи на Закона за защита на личните данни.
2. Партиите, които не получават държавна субидия да не внасят депозит за участие в изборите.

ПП „Глас народен”
1. Намаляване броя на подписите за регистация на партия – от 7000 на 2000.
2. Всички партии да имат равно безплатно ефирно време.
3. Забрана за излъчване на платени репортажи по време на предизборната кампания.
4. Въвеждане на мажоритарен елемент – избирателите сами да подреждат листите.
5. Забрана на платените застъпници и замяна с доброволни представители.
6. Достатъчно избирателни секции в чужбина, за да могат всички, които искат да гласуват.
7. Засилване на наказателните мерки за купуване и продаване на гласове.
8. Видеонаблюдение при броенето на бюлетините в секциите.
9. Бюлетините да бъдат отпечтвани от държавна институция.
10. Въвеждане на електронно гласуване.

Национално обединение за граждански контрол върху институциите
1. Неразделна част от Изборния кодекс да бъде Етичен кодекс за представителство, който да включва и условията за реализиране на избори.
2. Лица без средно образование да нямат право да гласуват.
3. Централната избирателна комисия да бъде заменена от обществен съвет.
4. Да бъде изработен Закон за реализиране на граждански контрол.

Съюз на българските избиратели
Промени в изборните правила:
1. Съставът на Централната избирателна комисия се определя чрез
конкурс по професионални критерии от президента на републиката със съдействието и под контрола на Съюза на българските избиратели. Не се допускат квоти или превилегии. Назначаването на ЦИК се извършва с указ на президента.
2. Съставът на районните избирателни комисии и избирателните секции по места се определят на общи събрания на общинските, градските и селски клубове на избирателите и се назначават със заповед на областните управители, след което се представят в ЦИК.
3. Дейността на ЦИК, РИК и избирателните секции се осъществява в съответствие с приет от Народното събрание закон за избиране на народно представителство и се контролира от провозащитната организация на избирателите.
4. Законът за избиране на народното представителство се разработва въз основа на приети от избирателите основни принципи и правила на избора, подлага се на широко гражданско обсъждане чрез клубовете на избирателите и се приема от Народното събрание.
5. Съществуващите многомандатни изборни райони се разделят на едномандатни изборни райони според броя на избирателите и полагащите се мандати, за да се осъществи реално народно представителство на конкретен брой избиратели от конкретен район. Всеки политически субект има право да издигне в едномандатния изборен район само една своя кандидатура.
6. Избор на личности и обществена номинация отдолу.
7. Гласуването е право, задължение и отговорност. 8. Български гражданин, който по свое желание не е упражнил правото си на глас се санкционира.
9. Гражданите с двойно гражданство, които не живеят постоянно в страната и не са регистрирали прибиваване в страната най-малко три месеца годишно и не плащат данъци на българската държава, нямат право на глас.
10. За валидни се смятат избори, в които участвуват най-малко 2/3 от общия брой на избирателите в страната.
11. Не се позволява прехвърляне на гласове от един политически субект в полза на друг или от един изборен район към друг изборен район.
12. Прозрачност, публичност и строг контрол на финансирането.
13. Държавата осигурява финансиране за подготовка и провеждане на изборите. Номинирането, подготовката и провеждането на предизборната кампания се финансира от участвуващите политически субекти в рамките на утвърден от държавата лимит. Произходът на паричните средства предварително и публично се декларират. Всички разходи за предизборната дейност на политическите субекти публично се отчитат и подлежат на ревизия от компетентните държавни и обществени органи. Държавните медии осигуряват равноправна и безплатна публична изява на всички политически субекти. Предизборните агитационните материали се изработват и се публикуват по едномандатни изборни райони на специално за целта подготвени от общинските власти агитационни пунктове. Финансирането на предизборната кампания се регламентира със закон.
14. Всеки народен представител подписва нотариално заверен обществен договор за представителство, отчет на дейността, снемане на доверието и отзоваване. Когато народен представител не изпълнява задълженията си, произтичащи от обществения договор или предизборната му програма и допренесе за нанасяне на морални и материални щети на държавата и нейните граждани, носи наказателна отговорност за измама в особено големи размери.
Промени, свързани с изменение на Конституцията:
Пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно по искане на 2/3 от избирателите, които той представлява в Народното събрание.



Европейско общество за защита на човешките права – България (ADHR-BG)
1. Въвеждане на алтернативни форми на гласуване, като начало за хората с увреждания и живеещите в чужбина.
2. За преодоляване на платения вот въвеждане на паралелни мерки,
като инкриминиране само на купуването на гласове, като организаторите на списъци и гласоподаватели се третират като купувачи на гласове, по смисъла на закона; възможност за смяна на секцията и населеното място на СИК; широка информационна кампания за възможностите за вот различен от договорения не само по време на подготовката на изборите;
в месеца преди изборите провеждане на разяснителна кампания от НПО в регионите с корпоративен и манипулиран вот.
3. Разписани в ИК всички формули и процедури за превръщането на гласовете в резултати. Редовно преразглеждане на очертанията на изборните райони, с максумум 10% разлика между най-големия и най-малкия, въз основа на прозрачни и обосновани критерии, без дискриминационен или изкривен поглед, с оглед равна тежест на всеки вот. Пропорционална система със задължителни префернции за брой кандидати равен на половината листа.
Възможност за гласуване с бяла бюлетина, върху която да се изписват имената на кандидати от различни листи. Въвеждане на правилото „ясно изразен вот”, без оглед на знака за отбелязване. Въвеждане на МИР „чужбина”. Опростяване на процедурите за разкриване на избирателни секции зад граница. Въвеждане на алтернативни начини на гласуване: машинно – секциите и дистанционно - по интернет и по поща. Третиране на отпечатаните бюлетини и на секционните протоколи като ценни книжа, електронно изпращане на сканирани протоколи, с моментален публичен достъп до тях.
4. Тристепенна професионална изборна администрация, избрана след изслушване, с различни компетенции на всяко ниво. Постоянно действаща ЦИК със състав 7-11 члена. Обжалване на всички решения, включително и съдебен. Възможност на гражданите да обжалват решенията на изборните комисии.
5. Всички правни изключения и/ или ограничения върху избирателно право да са „разумни”. След анализ на от 5 до 10 избирателни списъка за всеки от МИР, да се приеме методика за комбинация на пасивна и активна регистрация. Изработване на изборен регистър с възножност за динамични списъци според типа избори. Таван на броя на избирателите за една секция, в съответствие с капацитета, определен от вида гласуване и времето.
6. Възможност за политически движения да регистрират листи без да основават партия. Равнопоставеност на независимите кандидати и кандидатите от листите, възможност за участие само в една листа. Списъците в подкрепа на регистрациите на партии и кандидати да са с обем до 1% от избирателите за съответния район. Сумите за регистрация да съотвестстват на времето за административна проверка на документите и да са формирани като процент от минималната работна заплата, например 50 - 70%. Въвеждане на изисквания за географско разпределение на кандидатите, особено от по-слабо представените райони.
7. Равнопоставеност на кандидатите и на политическите партии при упражняване на свободата на изразяване, събиране и сдружаване, както и на представяне на програми и насоки за развитие пред избирателите, в една открита и оспорвана кампания. Ясно дефиниране на понятието „предизборна кампания”, за да може точно да се определи нейното начало. Ясен регламент за финансиране на кампанията, включително лимити за разходи, които да се прилагат и изпълняват по последователен, безпристрастен и ефективен начин, с намаляване на недекларираните дарения от физически и юридически лица до размера на минималната работна заплата. Публичност на направените в рамките на предизборната кампания разходи. Предотвратяване на участието на държавни служители в кампания в официалното им качество. Спазване на кодекса на поведение и публичност на подписалите го партии и кандидати. Възможност за водене на кампания и сесии за информираност на език различен от български при осигурен превод на български. Норми за обозначаване на платените агитационни клипове и репортажи в електронните медии и на материалите в печатните медии. Мониторинг на провежданата предизборна кампания в интернет.
8. Публичен регистър на собствеността на медиите. Регламентиране на безплатен и равен достъп на кандидати от различните партии до публични дебати, по предварително договорен с партиите и назависимите листи и кандидати теми и график;
9. Създаване на публичен онлайн регистър за всички сигнали, жалби и оспорвани решения. Създаване на възможност за оспорване на решенията на изборната администрация и по съдебен ред.
10. Гарантиране на всички граждани еднакви политически права на избиратели или кандидати. Специално внимание при лицата с увреждания- кандидати, за които да се въведе алтернативен начин на събиране на гласове при издигане на кандидатурата.
11. Прозрачна процедура за отпускане на минимални средства за логистика на организации на гражданското общество за реален достъп за да наблюдават всички аспекти на изборния процес.
12. Гарантиране на процедурите по гласуването и преброяването на гласовете, установени в закона, с ясни предпазни мерки срещу компрометиране на процеса.

Асоциация „Прозрачност без граници”
Промени в изборните правила:
1. Съставяне и поддържане на точни и коректни избирателни списъци и изчистването им от така наречените „мъртви души”. Въвеждане на активна регистрация.
2. Облекчаване на изискванията за регистрация на кандидатите в изборния процес. Намаляване на изискванията за минимален брой на граждани, изразили подкрепа в подписка за определен кандидат, като за национални избори техният брой следва да бъде не повече или равен на броя на членовете, необходими за регистриране на политическа партия. Равни условия за независимите кандидати и партиите във връзка с депозита за участие в изборите, по-конкретно – при връщането на внесения депозит.
3. Осигуряване на широк безплатен достъп на кандидатите до участие в различни формати на обществените медии (БНТ, БНР, в това число и до техните регионални канали и програми). Този достъп да е организиран по начин, по който обществените медии да могат да представят всички реални претенденти за участие, а не само парламентарно представените. Обособяване на платените агитационни материали от другите информационни и коментарно-аналитични предавания, както и
разграничение между редакционната политика на медиите и платените
изяви на участниците.
4. Централната избирателна комисия да предлага на Министерския съвет план-сметката за изборите. Увеличаване на броя на служителите в експертното звено към ЦИК. Конкретизиране на правомощията по контрол над процеса на техническо изработване и отпечатване на изборните книжа (бюлетини, протоколи, печати и т.н.) включително с функции по административно наказване. Изрично регламентиране на изискване за деклариране на конфликт на интереси на експертите и членовете на ЦИК и ограничение да извършват друга дейност, съответстващо на ограничението за народни представители.
5. Моделът на регионалните преброителни центрове да се прилага за всички видове избори в малки общини с население до 20 000 избиратели.
6. Изработване на правила за провеждането на предсрочни избори.
7. Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс.
8. Въвеждане на преференциално гласуване с нисък праг до 5%.
9. Прецизиране на статута на наблюдателите.
10. Прецизиране на понятието за агитация, което да отразява основните компоненти на тази дейност - агитация в подкрепа и агитация против регистрираните участници.
Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
1. Достъп на извънпарламентарни партии до държавна субсидия. Предложенията за повишаване на процентната бариера, над която се предоставя държавна субсидия (от 1% на 2%, 3% или 4%) са в противоречие с водещи демократични принципи, които гарантират политически плурализъм. Практическото прилагане на тези предложения ще доведе практическо „закриване” на малки политически партии и до възпрепятстване на политически алтернативни проекти.
2. Намаляване на размера на държавната субсидия поне с 50% и/или да бъдат въведени допълнителни изисквания за обвързването на размера с размера на даренията, които партията е получила.
3. Средствата от държавната субсидия да бъдат използвани единствено за политическа дейност (поддържане работата на партийните структури, изготвяне и разпространение на агитационни материали, публикации с идейно-политически характер, агитация и политическа реклама във връзка с предизборните кампании), а не за дарения и други неспецифични дейности.
4. Субсидията се предоставя на партията, която е получила своето представителство в парламента, и тя не трябва „да следва” народния представител.

Зелената партия
1. Страната да раздели на 120 мажоритарни изборни района. Гласува се само мажоритарно (за личност, а не за листа), като се избрат 120 депутата. Останалите 120 депутатски места се определят въз основа на получените гласове на неспечелилите мандат в тези 120 района. Тези гласове /без гласовете за вече избраните по мажоритарния принцип кандидати/ се сумират за цялата страна и пропорционално на получените резултати се разпределят мандатите между самите партии и коалиции за останалите 120 места. Подреждането на самите кандидати в националната партийна листа става пак според резултатите им в избирателните окръзи, т.е. ще зависи от вота на избирателите, а не от субективното мнение на партийното ръководство.
2. Да се отмени изискването за депозит за участие в изборите.
3. Да се забрани използването на държавната субсидия за предизборна агитация.
4. Предизборната агитация да се провежда само в националните медии, само в помещения, които са общинска и държавна собственост, при безплатен и равен достъп на всички партии.


Предложения от граждани:

Божидар Божанов
Отпадане на бариерата от четири на сто. Бариерата за влизане да бъде равна на едно депутатско място - т.е. 100/240 = 0.42%. По този начин малки партии ще могат да представляват своите избиратели.

А. Тошков
1. Промени в изборните правила:
а) изборите се провеждат в работен ден на територията на страната; не се гласува в чужбина;
б) да могат да гласуват само български граждани, които са пребивавали в страната за срока на предизборната кампания;
в) гласува се с валидна лична карта;
г) в листите на последно място да има избор – никой от педложените кандидати;
д) местата за гласуване да са оборудвани с компютри; премахват се бюлетините; възможност за гласуване и по интернет;
е) депозитът за независим кандидат, партия и коалиция е 1 към 3 към броя партии, влизащи в коалиция по 3. Независим кандидат - 1 000, партия – 3 000, коалиция – 12 000;
ж) при негласуване санкции.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) въвеждане на образователен ценз – завършен 7 клас;
б) въвеждане на възрастови ограничения- от 18 до 78 години.

Александър Агов
1. Промени в изборните правила:
Въвеждане на уседналост от 5 години както за активното, така и за пасивното избиретелно право по отношение на българските граждани при всички видове избори.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) да се отменят чл. 69, чл. 70, чл. 103 и чл. 132;
б) навсякъде се заличава „вицепрезидент” и се отменя чл. 104;
в) отмяна на чл. 129, ал. 2, изречение второ и трето и ал. 3, изречение първо;
г) отмяна на глава осма;
д) член 150, ал. 1 се допълва след „главния прокурор” с „и гражданска инициатива от подписите на най-малко 1000 души.”; преди „главния прокурор” се премахва „и” и се слага запетая;
е) всичките 25 членове на ВСС се избират от органите на съдебната власт, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители, Камарата на нотариусите и адвокатските колегии.

Стоил Стоилов
Промени в изборните правила:
1. Промяна на изборната система. Въвеждане на смесена избирателна система 50 на 50%. Въвеждане на преференциално гласуване с не по-малко от три задължителни преференции без минимален праг за пропорционалните 50% и гласуване в два тура за мажоритарните 50%. При запазване на пропорционалната система да се въведе преференциално гласуване със задължителни преференции.
2. Преформатиране на многомандатните изборни райони и изравняването им по брой население с максимална разлика от 10%. Броят преференции да е не по-малко от 30% от броя на мандатите за съответния МИР, ако се запази пропорционалната изборна система в относително еднакви МИР.
3. Методиката за определяне на резултатите да бъде част от Изборния кодекс и отваряне на сорс кода.
4. Разпускане на ЦИК и формиране на нова ЦИК на принципа на номинации по модела на Конституционния съд и върховните съдилища и след публично изслушване.
5. Отмяна на принципите за партийно номиниране на изборната администрация на всички нива – РИК, СИК, ОИК. Професионален подбор на всички членове на изборната администрация.
6. Създаване на изборен район „Чужбина“ с предварително фиксиран брой мандати или с пропорционално определяне на мандатите в зависимост от националната квота. Да се обсъди въвеждането на ограничения за правото на гласуване по срок на пребиваване в страни, които са извън Европейския съюз, с изключение на българските граждани, които са там по договор с държавата. Отварянето на избирателни секции да зависи от броя избиратели, а не от формални критерии като „населено място“. Да се създаде законова възможност за наемане на имоти, в които да се организира гласуването, за да е възможно разкриването на повече от една избирателна секция при необходимост.
7. Улесняване на участието на нововъзникнали политически субекти.
8. Въвеждане на активна регистрация и изработване на изборен регистър. За основа могат да служат списъците на гласувалите български граждани от последните два или от последните три национални избори и това да стане проектоизборен регистър. Избирателите да имат възможност по различни технологии да се дописват или отписват от този проектоизборен регистър, като определено време преди изборите той да бъде финализиран и отпечатан като изборен регистър.
9. Въвеждане на фабрично номерирани бюлетини със серийни номера (пълни и частични) и полиграфическа защита. Разпределение на
бюлетините по номера и въвеждане на материално отговорност на СИК за липсващи бюлетини след изборния ден. Ако се прецени бюлетините да се печатат в чужбина.
10. Независими наблюдатели на всички етапи от производството, транспортирането, разпределението и използването на изборните книжа.
11. Въвеждане на наказателна отговорност за производство, подправяне, притежаване, превозване, съхраняване и всякакви други действия с бюлетини, печати на СИК и др. изборни книжа без надлежно разрешение. Въвеждане на сериозна наказателна отговорност за изнасяне на бюлетини и печати на СИК извън изборното помещение.
12. Допускане на гласуване и с други знаци, а не само с „Х“, ако изборът е недвусмислен.
13. Регионални преброителни центрове.
14. Създаване на възможност за разместване на членовете на РИК между различните МИР в предизборния период и разместване на членове или цели СИК в изборния ден.
15. Намаляване на членовете на СИК.
16. Да се обмисли възможността да се намалят избирателите в една секция до 600 и да се съкрати продължителността на изборния ден до 17:00 часа.
17. Да се увеличи два или три пъти възнаграждението на членовете на СИК.
18. Значително намаляване на границата за дарения от физически лица и обвързването й с минималната заплата като горната граница е 50% от минималната работна заплата.
19. Въвеждане на вътрешен и външен периметър на изборните секции.
20. Да се премахне фигурата на партийния пълномощник. Да се приложи принципът в една секция да има само едно партийно-упълномощено лице.
21. Да се гарантира законово достъпът на независимите наблюдатели до вкарването на данните в изчислителните центрове.
22. Да се въведе изискване някои изборни книжа, печатите на урната, печатите на чувалите и други да се подписват от партийните застъпници.
23. Да се обмисли възможността за постепенна замяна на кристално прозрачните урни с полупрозрачни, за да се избегне разкриването на тайната на вота.
Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
Да се ограничи партийната субсидия на един спечелен глас и да се
постави горна граница, независимо от броя спечелени гласове. Да се обособи фонд за подпомагане на предизборната кампания на нововъзникнали политически субекти след тяхната регистрация в ЦИК.

Георги Митев
1. Промени в изборните правила:
а) за участие в избори да не се изискват парични средства;
б) намаляване на срока за регистрация за участие в избори;
в) 90 на сто от народните представители да се избират мажоритарно;
г) прагът за влизане в Народното събрание да се намали на 3, 2 или 1 на сто;
д) да се въведе електронно гласуване;
е) да се създадат условия за гласуване чрез референдуми.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) да се отмени чл. 12, които забранява сдужения да извършват политическа дейност;
б) изменение на чл. 129, 130 и 147- да се премахнат квотите, съдии, прокурори и следователи да се избират след широка дискусия;
в) отмяна на депутатския имунитет.
3. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
а) броят на подписите за регистриране на партия да се намали на 1000 и регистрирането да се извършва не по- късноот 7 дни;
б) да се отмени чл. 3, като граждански организации да участват самостоятелно, а не само чрез партия;
в) да се намали субсидията за партии и коалиции.

Владимир Брезоев
1. Отпадане на бариерата от четири на сто за влизане в Народното събрание.
2. Да се осигурят равни права при издигането, регистрацията и участието в изборите на всички политически субекти – независими кандидати, граждански организации и партии. Равни права, осигурени от държава.
3. Медийна равнопоставеност на всички кандидати.
4. Времето и средствата, които държавата осигурява на всеки редовно регистриран кандидат, да са равни и никой да не може да използва повече средства.
5. Еднакъв административен подход и контрол при разглеждането на местата и техническите параметри на нагледната агитация.
6. Пълна забрана за използването на държавно имущество от всички длъжностни лица, които се кандидатират.

Найден Кирилов
1. Промени в изборните правила:
а) мажоритарен вот;
б) намаляване броя на подписите за регистрация на партия.
2. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
а) преразглеждане на кратките сркокове за регистрация и изискването за голяма членска маса;
б) нови правила за субсидията за партии и коалиции.

Тони Алексиев
1. Промени в изборните правила:
а) да се намали депозита за инициативните комитети;
б) да се намали срока за регистрация на независимите кандидати.
2. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) не повече от 2 мандата за депутат, за да се осъществява естествено обновяване на народните представители;
б) отзоваване на народните представители.

Димитър Димитров
Създаване на регистър на избирателите. При изготвянето му дефиниране на изборен адрес, при съответните модули за всеки един вид избор.

Петър Донев
1. Прерайониране с цел постигане на равна тежест на гласовете на всички избиратели за един мандат.
2. Забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един изборен район.
3. Равен старт в медиите на всички участници в изборите.

Николай Димитров
1. Съдебен контрол върху актовете на РИК и ЦИК.
2. Да се премахне квотния принцип при определяне на членовете на СИК и РИК, като се въведе принцип на случайно избиране – от дирекция ГРАО може да се направи програма, с чиято помощ може да се изтеглят случайни граждани, които да преминат обученията за членове на съответната комисия.
3. Интернет гласуване.
4. Да се отмени изискването за депозит за независимите кандидати.
5. Да се въведе като принцип дарението на средства за участие в изборите. Да се въведе публична отчетност на списъците на дарителите и на размера на дарената сума.
6. Мажоритарна изборна система.

Стоян Жилов
Въвеждане на мажоритарна система с пропорционален коректив. Двеста народни представители се избират по класически мажоритарен начин с два тура на избори, като страната се разделя на 200 изборни района с приблизително равен брой избиратели. Останалите 40 народните представители се разпределят между партиите и коалициите спечелили над 4% на първия кръг на изборите, така че съотношението между тях в парламента да е пропорционално (доколкото е възможно) на резултата от първия кръг на изборите. Тези 40 народни представители се взимат от тези кандидати, които са класирани втори в своя изборен район и имат най-висок процент от своите съпартийци от цялата страна класирани втори.

Национална гражданска инициатива
В Изборния кодекс да отпадне ограничението „в разпределението на мандатите на национално ниво да участват само партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната“. В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалиции от партии, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.

II. В заключение могат да се формулират следните групи промени, които се съдържат основно в предложенията на граждански организации, движения и граждани:

Промени в изборните правила:
1. Промяна на изборната система; въвеждане на смесена изборна система или пропорционална система с преференциално гласуване. Въвеждане на задължителен преференциален вот, както при избори за народни представители, така и при избори за общински съветници; преференциалните листи да са с до три задължителни преференции без праг или с праг до 5%.
2. Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс.
3. Въвеждане на електронно гласуване и/ или гласуване с машини в избирателните секции.
4. Законовите механизми за гарантиране на сигурност при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа да се укрепят, като се ангажира печатницата на БНБ; ако не отпаднат хартиените бюлетини те да бъдат фабрично номерирани със серийни номера (пълни и частични) и полиграфическа защита.
5. Изчистване на избирателните списъци. Въвеждане на активна регистрация и създаване на изборен регистър, като за основа да служат списъците на гласувалите български граждани от последните три национални избори.
6. Заличаването от списъците да бъде само по заявление на напусналите страната, а не служебно от администрацията.
7. Прерайониране на изборните райони с цел постигане на равна тежест на гласовете на всички избиратели за един мандат.
8. Да не се допуска прехвърляне на гласове от един политически субект в полза на друг или от един изборен район в друг изборен район.
9. Избирателните секции да не са с повече от 1000 души.
10. Създаване на независима, постоянно действаща, професионална и деполитизирана изборна администрация; прекратяване на мандата на ЦИК и формиране на нова ЦИК на принципа на номинации и след публично изслушване; органът да е съставен на експертен принцип, а не по политически квоти; начинът на гласуване на членовете на ЦИК, РИК, ОИК, СИК да се отчита поименно за протокола. Централната избирателна комисия да предлага на Министерския съвет план-сметката за изборите.
11. Обучението на членовете на избирателните комисии да се прави в ЦИК с граждански структури, с неправителствени организации, които работят в тази сфера и знаят и могат да направят съответното обучение.
12. Изборният кодекс да въведе ясна методика за определяне на размера на възнагражденията на членовете на изборната администрация на всички равнища.
13. Прозрачност в дейността на изборната администрация и обжалваемост на всички решения на избирателните комисии.
14. Процедурни правила за разглеждане на жалби и сигнали, свързани с неправилно прилагане на изборните правила, начина на протичане на предизборната кампания, отразяването на предизборната кампания в медиите.
15. Изработване на нови правила при избори за общински съветници.
16. Намаляване на сроковете за регистрация за участие в избори.
17. Забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един изборен район.
18. Въвеждане на механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански непартийни листи, регистрирани в ЦИК.
19. Пълна равнопоставеност на всички субекти, които участват в изборите.
20. Изискванията за издигане на независими кандидати да се улеснят максимално; да се намали значително броят на изискуемите подписи за издигане на независими кандидати; да отпадне изискването за депозити за инициативни комитети; да се облекчи изискуемата изборна подкрепа (получен брой гласове) за избор на независими кандидати.
21. Да се предостави възможност на всеки избирател да провери в кои подписки фигурира, чрез електронна проверка през сайта на ГД" ГРАО".
22. Въвеждане на правила, които да облекчат гласуването на български граждани в чужбина. Гласуването в чужбина да се прецизира по посока на осигуряване на повече възможности за гласуване на всеки български гражданин извън границите на страната. Максимален брой секции в чужбина. Да се обособи изборен район „Чужбина“. Да се дефинира понятието „населено място“ при разкриване на секции в чужбина.
23. Отваряне на изходния код на софтуера, който се използва при обработването на резултатите.
24. Прозрачност, публичност и строг контрол на финансирането.
25. Информационно-разяснителната кампания да се фокусира силно върху образоване на избирателите за техните права и стимулиране на активността.
26. Премахване на „закрепостените“ застъпници.
27. В Изборния кодекс да се създаде отделна глава, която да гарантира правата и задълженията на независимите наблюдатели. Прецизиране на статута на наблюдателите.
28. Да отпадне ограничението, че една неправителствена организация може да има толкова наблюдатели, колкото са избирателните секции в страната.
29. Да отпадне забраната неправителствени организации да извършват социологически проучвания в изборния ден.
30. Ясни правила за определяне на преброител.
31. Безплатен достъп до медиите. Дефиниция на политическа реклама.
32. Отпадане или намаляване на бариерата от четири на сто за влизане в Народното събрание.
33. Моделът на регионалните преброителни центрове, ако се запазят хартиените бюлетини, да се прилага за всички видове избори в малки общини с население до 20 000 избиратели.
34. Преразглеждане на сроковете и изработване на правила при предсрочни избори.

Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
1. Преразглеждане на сроковете за регистрация и изискването за членска маса.
2. Драстично намаляване или отпадане на субсидията за партии и коалиции.
3. Средствата от държавната субсидия да бъдат използвани единствено за политическа дейност, а не за дарения и други неспецифични дейности.
4. Субсидията се предоставя на партията, която е получила своето представителство в парламента и не следва народния представител.

Промени, свързани с изменение на Конституцията:
1. Ограничаване на мандатите на народните представитли до два.
2. Въвеждане на отзоваване на народните представители.
3. Въвеждане на второ изборно равнище на самоуправление на областно ниво.
4. Пряк избор на национален омбудсман.
5. Създаване на възможност граждански квоти да могат да сезират Конституционния съд.
6. Намаляване броя на народните представители до 120-140.
7. Въвеждане на задължително гласуване.
8. Отмяна на имунитета на народните представители.
9. Отмяна на глава девета – Велико народно събрание и прехвърляне на правомощията му на обикновенно Народно събрание.

Предложение от организационен характер:
1. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения провежда обществени обсъждания с гражданските организации и движения, заявили желание за участие в комисията, по всички теми от Изборния кодекс и свързаните закони.
2. Заключенията от обсъжданията се изпращат на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс и се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.
3. Към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се създава Обществен съвет от представители на граждански организации и движения. Съставът и начинът на формиране на съвета се определят по предложение на гражданските организации и движения и се утвърждават с правила, приети от комисията.
4. Гражданските организации и движения определят лицата, които да ги представляват и представят техните предложения във Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.