---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


П Р О Т О К О Л

№ 6


На 25 септември 2013 година (сряда ) от 13.00 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Национална гражданска инициатива „За нов закон за културното наследство”, № ПГ-339-00-15, внесена от Инициативен комитет на 12.07.2013 г.;
2.Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието на комисията бе открито в 13.15 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието. Имаме кворум. Тук са представителите от парламентарната група на Коалиция за България, на политическа партия ГЕРБ и на Движението за права и свободи. Отсъстват тримата представители на политическа партия Атака. Имаме мнозинство и можем да започнем днешното заседание.
Има ли предложения за промени в предварително обявения проект за дневен ред?
Няма. Тогава да преминем към гласуване.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – няма, въздържали се – няма.
С мнозинство от 9 гласа предложеният дневен ред е приет.
Според него днес трябва да разгледаме Националната гражданска инициатива „За нов Закон за културното наследство”, № ПГ-339-00-15, която е внесена от Инициативен комитет на граждани на 12.07.2013 година.
Подписката е в подкрепа на гражданската инициатива за нов Закон за културното наследство.
Ще кажа с няколко думи какво предлага Инициативния комитет: да бъдат променени неясните, противоречиви и несъвършени текстове в Закона за културното наследство, като се приеме нов закон, цитирам дословно искането от подписката; „Да бъде изменена Наредба № 2 от 12 януари 2012 година за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи; Да се въведат ясни и точни граници за недвижимите културни ценности и техните охранителни зони, които да бъдат публично оповестени пред гражданите; Да се приемат нови законодателни норми, гарантиращи правото на гражданите да колекционират, притежават, купуват, продават и разменят помежду си предмети с културна стойност, както и законодателни правила и норми, гарантиращи работещи пазарни механизми в съответствие с европейските изисквания за свободен пазар.”
Последно искане – представител на Гражданска инициатива да участва в работните групи по изготвянето на новия Закон за културното наследство, както и да бъде включен в състава на Обществено консултативния съвет към министъра на културата от квотата за представители на гражданското общество.
Подписката, както казах, е внесена на 12 юли 2013 година и е разпределена с Разпореждане на председателя на Народното събрание от 1 август на две комисии – Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, нашата комисия която е водеща по тази подписка и на Комисията по културата и медиите.
Според правилата на комисията сме поискали становища от заинтересованите институции и организации, а именно от Министерството на културата, от Асоциацията на българските археолози, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, от Националния исторически музей, от Прокуратурата на Република България и от Съюза на нумизматичните дружества в България - Велико Търново.
В резултат на нашето искане сме получили следните становища от:
Д-р Петър Стоянович, министър на културата;
Доц. д-р Тотко Стоянов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските археолози;
Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките;
Г-н Николай Соларов, Прокурор във Върховна касационна прокуратура;
Г-н Георги Хараламбиев, председател на Съюза на нумизматичните дружества в България – Велико Търново;
Г-н Петър Неделчев, председател на Нумизматично дружество – Филипопол.

Самата Национална гражданска инициатива в подкрепа на исканията за нов Закон за културното наследство, съобразно правилата на комисията е своевременно публикувана на страницата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на интернет страницата на Народното събрание.
По същия начин на интернет страницата на Народното събрание са качени и постъпилите становища от заинтересованите организации. Те са изпратени на имейл адресите на членовете на комисията. Ако някой иска да се запознае с тях в движение имаме готовност да ги предоставим.
За участие в днешното заседание на комисията сме поканили представители на тези институции и по моя информация днес сред нас са:
Г-н Борислав Бориславов - съветник на министъра на културата.
Здравейте.
Г-жа Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” при Министерство на културата.
Здравейте и на Вас.
Доц. д-р Тотко Стоянов – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските археолози.
Здравейте.
Гл. ас. д-р Калин Димитров – заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските археолози.
Здравейте.
Прокурор Николай Соларов от Върховна Касационна прокуратура.
Здравейте.
Г-н Валери Стойчев, заместник-председател на Съюза на нумизматичните дружества в България – Велико Търново.
Здравейте.
Заявили са участие и:
Г-н Петър Неделчев, председател на Нумизматично дружество „Филипопол” – Пловдив
Г-жа Росица Манолева и г-н Георги Георгиев, представители на нумизматични дружества.
Г-жа Юлия Върбанова от Съюза на антикварите в България.
Съобразно изискванията на Закона за допитванията до гражданите сме извършили проверка на документите и представените подписи към гражданската инициатива и затова ще ви докладвам, че към подписката е представен списък на участниците в организационно събрание от 15 април 2013 година, обръщение към всички граждани с отношение към културното наследство, любители и съмишленици на колекционерството и металдетектинга в България, както и са приложени предложения и мотиви към внесената Национална гражданска инициатива.
От документите, които са представени се вижда, че са спазени изискванията на чл. 45 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, а именно на първото заседание са присъствали и е било организирано от 52-ма граждани с избирателни права, като след това е спазен и тримесечният срок за провеждане на подписката.
Направена е своевременно и необходимата проверка от ГРАО, като според нейния доклад, който тя е представила в Народното събрание са установени и приложени към подписката 4 907 броя проверени записи, съдържащи подписите на български граждани с избирателни права, като от тези 4 907 броя 4 131 са с абсолютно коректно вписани данни, 776 са с некоректни записи като от тези 776 – 605 са записите с грешни, непълни или липсващи ЕГН, а 171 броя от тези 776 са изцяло записани с грешни данни, но в самия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление няма изискване за необходим брой подписи, така че смятаме, че представената подписка е на основание на изискванията на закона и може да бъде разгледана от Народното събрание, като първия етап от това разглеждане е обсъждането, което ще се случи днес в нашата комисия.
Предлагам в самото начало на обсъждането да дадем все пак думата на представителите на Инициативния комитет, който е организирал подписката, като очакваме те да представят своите мотиви да искат тези промени в Закона за културното наследство.
Г-Н ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Съюз на нумизматичните дружества в България – Велико Търново.
Аз представлявам 14 организации, в момента няма представител от Пловдивското дружество, представлявам и тях и съм също един от инициаторите на подписката.
В момента всички колекционери, които сме нумизмати желаем това, което е събирано от нашите членове да бъде оставено в България, да го запазим, без да се притесняваме от това, че някой може да ни го вземе, национализира, че ще дойдат да ни притесняват някои хора и да искат да го изземат. Всички тези наши искания противоречат на закона, който е в момента. В закона се поставя нашето право на собственост, което е по Конституцията, е нарушено. Ние нямаме право да разменяме, търгуваме, изобщо да разполагаме свободно с нещата, които притежаваме, нашите монети.
В закона е заложена една презумпция, говоря накратко, по която силата на престъпление не отговаря на степента на наказание, според чл. 278 от Наказателния кодекс, тъй като по презумпция там за една монета, която струва 5 стотинки, човекът може да бъде осъден на две години и на 4 000 лева глоба.
В самия закон има противоречия в членовете. Един път пише, че колекционерите могат да си извършат идентификация и регистрация, докато по-нататък пише „те са задължени”. Това е в самия действащ в момента закон.
Затова ние сме се събрали заедно с нашите юристи и сме изготвили едни предложения, които биха улеснили дейността на всички колекционери в България, за свободното представяне на техните експонати, както по изложби, така и по търгове, да има аукциони и да не бъдем притеснявани по никакъв начин. Има ли вътрешен пазар в България, ще има и запазване на тези ценности в България.
В момента какво се получава? Вътрешният пазар специално на монети се е сринал на 95 % според нашите изследвания, обаче чуждите аукциони са пълни с монети, които няма как да не са извадени от България. Ние сме против някои нередности, но този закон принуждава хората по един или друг начин като открият дадена монета да не я регистрират в България, а да я изнасят в чужбина.
Пътят за регистрация и идентификация според нас не е правилен, както е заложен. Идентификация според нас трябва да се прави единствено на доброволни начала, само ако има правно основание.
Нашите искания са около 4 – 5 страници, да ги чета ли сега?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз смятам, че коректно пресъздадох най-важното от вашите искания.
Г-Н ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Ние просто искаме един свободен пазар, една свобода за нашата дейност.
Мога да гарантирам, че всички колекционери в България имат високи естетически чувства и качества на високи естети, с познания много по-дълбоки в дадената област, която те колекционират. Това нещо в момента е подтиснато, има един страх сред нашите хора, не смеят изобщо да се похвалят, че са колекционери, че са нумизмати, на база медиите, които постоянно втълпяват, че виждате ли нумизматите едва ли не са виновни за световната криза. Стана нарицателно да кажат „Този е нумизмат”, което звучи като „Той е престъпник”. Просто в провинцията така се е наслоило . Искаме да бъде променен закона с нашите искания, с цел това нещо да отпадне.
Това е което исках да кажа, останалото сме го написали точка по точка за промяна на закона. Идентификацията да може да се извършва от музеи, нумизматични дружества, търговците и независимите експерти. В момента идентификацията се извършва само от музеите. Много от музеите биха били затрупани от предмети за идентификация и няма да имат физическа възможност да извършат това нещо. Понеже аз съм в една от комисиите, която точно извършва идентификация, както беше по стария закон и нумизматичните дружества имаха това право, видях какъв труд е за тези 23 колекции, които ние сме регистрирали специално за нашето дружество, какъв огромен труд е това. Не зная едни музеи как ще се справят, ако всички около 5 000 нумизмати, за които се говори, че все още са останали, поискат да си регистрират и идентифицират тези колекции. Това нещо просто не виждам технически как ще стане. Отделно информацията, която ние сме получили при идентификацията и при регистрацията на монети, в момента не е защитена от Закона за личните данни. Това нещо трябва да бъде направено по такъв начин, че никой да не може по никакъв начин, освен по определените от закона начини, да изисква тези информация от нас.
Две дела са водени, на Пловдивското и на Плевенското дружество затова, че се иска безразборна информация.
Това е накратко, което искам да кажа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Някои други от Инициативния комитет, които са дошли заедно с Вас искат ли да кажат нещо в добавка на тези аргументи, които Вие изложихте?
Ако не, нека да дадем думата и на институциите, защото всеки от членовете на комисията се е запознал с искането на гражданската инициатива. Мисля, че това е достатъчно като представяне.
Ще започна от Министерство на културата. Вие сте представили становище, но би било добре ако обявите най-важното от него на днешното заседание.
Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Добър ден. Казвам се Борислав Бориславов, съветник съм на министъра на културата по въпросите на културно - историческото наследство.
Още първите дни откакто д-р Стоянович беше избран за министър, по негова инициатива се проведоха няколко срещи с представители на всички институции, заинтересовани с опазването на културно - историческото наследство и се стигна до извода, че внесените промени в закона от предишния Парламент трябва да бъдат оттеглени и е необходимо безспорно да се извърши работа по промени по действащия Закон за културното наследство.
В края на м. юли е проведена среща с инициативни комитети и заместник-министър Кръстева и е отправена покана към Инициативния комитет да представи свои представители за работната група по промени в закона, така че предстои структурирането и започването на работа на тази работна група в Министерство на културата. Представители на Инициативния комитет са посочени доколкото знам, така че надявам се по същество, там в тази работна група да бъдат дискутирани всички предложения на Инициативния комитет. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие не желаете да се ангажирате с някакво конкретно становище по основателността на исканията на гражданската инициатива?
Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Аз разбира се имам своята лична позиция, която е много ясна и без колебание бих я споделил, но мисля че е редно това да стане на работната група за промени в закона, където ще бъдат представени всички заинтересовани страни и не бих искал предварително да ангажирам министерството с позиция по тази инициатива. Мисля, че е добре да се чуят останалите граждански организации, които са представени в тази зала. В крайна сметка министерството ще има крайното мнение като вносител на законопроекта за промени в закона.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, благодаря Ви. Тогава да дам думата на представител на Асоциацията на българските археолози. Тук са председателят и заместник-председателят на Управителния съвет. Кой желае думата?
Доц. д-р ТОТКО СТОЯНОВ: Ние също изразихме с писмо до председателя на комисията становището по внесеното предложение от гражданската инициатива.
Нашето мнение накратко, което беше изразено и на тази среща при министъра на културата по въпроса дали има нужда от нова работа по Закона за културното наследство, ние тогава заявихме, че при действал 4 години закон задължително има неща, които могат да бъдат усъвършенствани, но като цяло философията на закона в сегашния му вид следва да бъде запазена.
Същото сме посочили и в нашето писмо по повод на искането на гражданската инициатива и смятаме, че в тази посока наистина би могло да се работи. Има предложения и искания на гражданската инициатива, които не бяха тук споменати и които според нас са в пълен разрез с философията на закона в България, тя е била такава и в предишните законодателни варианти в опазването на културното наследство, така че тези неща според нас трудно биха могли да се дебатират. Така или иначе по въпроса за колекционерството, за нумизматите и т.н. вероятно има неща, които биха могли да се усъвършенстват и ние никога не сме били против това в рамките на възможното, тези неща да се случват свободно, но пълна свобода, както те искат е невъзможно. Свободно действие на така наречената Федерация на металдетектинг според нас е в абсолютен разрез с изискванията на закон от типа на българския, каквито са и законодателството на така наречените латиноамерикански страни или латинозаконодателство. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Да чуем и мнението на Прокуратурата. Господин Соларов, желаете ли да представите Вашето становище.
Прокурор НИКОЛАЙ СОЛАРОВ: Да, разбира се и съжалявам, че няма някои хора от инициаторите на това гражданско образование Асоциация на металдетектинг. Ще се спра и на няколко от съставите от наша гледна точка, които предлагат за изменение господата от Велико Търново, едно място на бурна размяна законна и незаконна, през последните 20 и повече години.
Искам първо да благодаря на онзи екип на г-жа Чилова, която ни покани и чу за първи път становището на правоприлагащия орган. Искам да благодаря и на екипа на господин Вежди Рашидов, който направи страшно много, за да се попълни подзаконовата уредба, която изискваше закона, защото това е една материя, ако искаме честно да си спомним с ръка на сърцето, която 20 и повече години в страната след промените не беше засягана, защото имаше силни лобистки интереси, защото се внесоха над 15 варианта на този закон и най-после този закон влезе в сила. Ние бяхме единствената балканска страна, която нямаше съвременен закон.
Асоциацията на археолозите също е обществена организация и ние работим прекрасно с тях. Моите уважения и аз като представител на Прокуратурата говоря от името на двете полицейски структури, защото не знам защо не са тук. Едните са от ДАНС, с които основно работим.
Свързал съм се и с двете структури и становището, което предлагаме е на правоприлагащите органи в страната, независимо че те са в изпълнителната власт, а ние сме в съдебната. Седем години работим само по това нещо и струва ми се, че наистина философията на закона е правилна и не бива да се пипа. Това е мнение на почти всички хора, които милеят за запазването на националното културно наследство.
Основните състави по отношение на екологията въобще не трябва да се пипат.
Тези неща, които бяха проблеми в прецизирането на терминологията, съдът ги реши, отработи ги за тези години и вече няма проблеми по отношение на екологическите, културните ценности и т.н.
Абсолютно неверни са твърденията на господата от гражданското образувание, които са дали в началото, в преамбюла и след това в становището си, че имало несъответвие с европейските нормативи и с Конвенция ЮНЕСКО 70 и за защита на физически лица, въобще не е вярно, напротив. Този закон вкара правилната световна и европейска терминология във вътрешното българско право. Това категорично не е вярно.
Най-отговорно искам да заявя като представител на държавното обвинение, че 6 души от тази организация за металдетектинг за нас в Министерство на културата, за полицията и за ДАНС е организация, която е на границата на допустимото в закона. Много тъмно и мрачно я регистрираха в един Окръжен съд със сериозни лобисти. Имаме данни затова и доказателства. Там имахме проверки на прокурори, за съжаление дисциплинарките са с 2-годишен стаж и т.н. На шефа на тази организация колекцията му е върната малко в нарушение, след това той я е регистрирал. Шест души от тази организация в момента са обвиняеми по наказателни производства, двама са в ръководното тяло на организацията Металдетектинг, като единият беше задържан заедно с един наш ……… на една граница, по сигнал на чужди служби, текат им дела и в чужбина, и в България. Не ми е работа да цитирам конкретни имена, но мога на едно следващо заседание при по-сериозна конфиденциалност на информацията мога да ви изложа конкретни данни, за да не се оплаче някой, ако го оправдае съда.
Аз и в моето становище съм направил статистика по този въпрос.
Изненадан съм, пак казвам и ние, и Асоциацията на археолозите, музейните работници от БАН, и Министерството на културата. Категорично считаме, че дори и да имаше някаква непрецизност в терминологията, съдът я отработи.
Давате ли си сметка, уважаеми дами и господа, в т. 2 има предложение на господата от Велико Търново, доста ………. от правна точка звучи, мен ме плаши, ако нещо такова би влязло.
Ето, цитирам го: „2. Да се изключат от категорията „културни ценности” всички вещи, които нямат особен, научен, културен или естетически интерес”.
Да оставим естетиката, тя е философска категория, правото трудно ще влезе в нея, но какво означава „особен”. Аз съм вече 25 години прокурор, поне 10 - 12 години ще се занимава съдът с термина „особен”.
Правоприлагането е нещо много сериозно. Времето е такова, ние сме такива, последните 20 години са такива, но все пак законодателството трябва да има някаква стабилност, за да може да има ефект и специалната и генералната превенция. При една бърза промяна на законите тя губи ефекта си.
Още едно нещо искам да ви кажа. Направо съм шокиран от т. 5, която казва: „Изрично да се отменят наредбите, постановяващи задължително идентифициране и регистриране на забранените от закона вещи, монети, предмети и т.н.”.
Първо не знам защо нумизматите толкова се оплакват и кой ги вини за световната криза. Аз не съм чул такова нещо, на самите културни ценности, според философията на закона, според европейското законодателство, според Конвенцията на ЮНЕСКО и всички, след войната международни актове на международното право, свързани с опазване на културното наследство диференцират значимостта на културните ценности. Най-сериозната и най-тежка защита в България на културни ценности е над археологическите културни ценности. Значи такава защита е имало и при Княжеството, и при Царството, при Народната Република и сега. Не знам дали някой ще смее да направи амнистия. Това, което искат господата е тотална амнистия на всички извършени престъпления при иманярство, което е термин нелегален, но публичен за последните 20 години.
Много можем да говорим по този въпрос. Напротив, бумът на иманярството беше свързан с бума на организираната престъпност в България. Имаше групировки, които се опитваха да са тайни на службите, и в медиите да са изнасяни. Цените са огромни, пак да не се заблуждаваме за така наречените наши колекционери. Моите уважения, всички говорят, че са били изнесени колекциите. Тези, които имаха големите колекции, те им седят в Мюнхен по банките общо взето, там са по хранилищата. За колекцията на монети не знам, но нерегистрацията на колекциите от монети пречи страшно много при кражба на тези колекции. Имаме поне десетина такива шокиращи случаи в последните години.
Нашите иманяри, въобще иманярите в Южна Европа, в Гърция, в Италия дори, в съседна Сърбия, в Турция, те не копаят за античното наследство за техните си колекционери. Напротив копаят го за аукционите в Мюнхен, за пазарите във Великобритания и Съединените щати. Там са пазарите, копаят се за да се изнасят, а ние си говорим за неща, които звучат от една страна добре, но от друга страна такива искания за мен са един така чист правен нихилизъм и не виждам и конституционалността на едно такова искане, конституционосъбразността на едно такова искане, което на практика е амнистия.
Нещо, което държавата през последните повече от 130 години свободна държава го е защитавала по категоричен начин, при всичките форми и режими на управление, което Конституцията го защитава, закона го защитава, което се казва в чл. 2 от закона, че това е публична държавна собственост, естествено че ще бъде защитавано.
Уважаеми колеги, това са вещи, извинявам се, ако ги опростявам, които са под специален надзор. Техният вътрешен оборот е под специален режим, както наркотиците, както лекарствата.
Аз друго искам да кажа към законодателя и към Министерството на културата, благодаря че съм включен в комисията. Защо антикварите ги няма в закона? Антикварите никъде в Европа не са търговци по общия Търговски закон. Те продават вещи, които са под специален режим. Там е истината, там трябва да се търсят и регистрациите и отговорността. В Испания има кралски указ. Миналата година бях щастлив, италианците се похвалиха, че са намерили статуи, които са откраднати от Италия през войната, занесени са в Испания, те ги откриват, защото с кралски указ от 20-те години, точно преди Гражданската война, завеждат книги на антикварите, които са прошнуровани, прономеровани и служител от общината ги проверява всяка седмица.
Аз смятам, че фискът в България много страда, не е добре регламентиран и контролиран оборота в антикварните магазини.
Категорично съм за открит пазар, категорично съм да излязат всички колекции на светло. Това е точно работа на светло, а не работата на тъмно и задкулисните действия да са гаранции за демокрация и в основата на гражданското общество, но ми се струва, че трябва да има правила и тези правила да важат поне за голяма част от хората.
Категорично казах, че Асоциацията за металдетектинг за нас е образувание, което е на границата на закона. Аз не мога да разбера защо, и ние сме писали вече 6 – 7 години няколко пъти. Уредите за металдетектинг, били те металотърсачи или различни други геодезически и т.н. и те са с двойно приложение. Те са създадени, за да търсят мини. Това е предмет с двойно приложение. Това, че бълва от безработни инженери в България, ако отворите в интернет, ще видите чудеса на техниката, които се продават незаконно и използват незаконно. Най-после Министерство на културата направи една много добра наредба, която регламентира прецизно дейността и която много помага и на света, и на полицията и на Прокуратурата при задържането на такива органи.
Още един път искам да кажа. Да не спекулираме с чуждия опит. Не може господата от Асоциацията за металдетектинг да излизат по телевизията и да говорят примерно за британския пример. Няма нищо полезно в отношението на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към този вид дейност. Напротив, нашата държава е една от трите основни източници за черния пазар, който е там. Парите са там, музеите им са пълни с незаконно изнесени предмети от целия свят, така че когато някой разказва как англичанинът се разхожда по нивите и т.н. и търси, как го намира, чудесно му се плаща…
Аз също съм съгласен, че тук има правно несъответствие, но то е свързано с бюджета явно. Наистина по Закона за собствеността откритите вещи и предмети по законен път трябва да бъдат обезщетявани с 25 % и то в голяма част от белите държави е така.
Другият проблем е с картите – 45 % от обработваемата стопанска земя в България е върху регистрирани паметници, археологически недвижими ценности, има много и извън района. Аз също смятам, независимо че някои от вариантите на картата се появяват в интернет, незаконни и т.н., също смятам че едно тотално либерализиране не е необходимо, не знам какво толкова нумизматите ги бърка и защо искат да знаят къде са били градовете и недвижимите светилища, оброчища, храмове и т.н., недвижимите паметници на културата също смятам, че това е елемент от националната сигурност повече или по-малко. Във всички развити европейски държави опазването на културните ценности е елемент от националната сигурност. Създаде се такова звено, което нямаше.
Доста преживяхме, уважаеми дами и господа. Отговорно ви заявявам, че в периода на развитие на трибуквените групировки в страната и когато в полицията с министерска заповед се промени закона и закриват звеното, тогава по сигурността. Тук в една от групировките си намират специалист от зелените барети, който е бил във Виетнам и решават да организират иманярство в България под шапката на тази групировка. Тогава са извеждани и баретите. Неща за които се гордее България. Сега археологически паметници на културата, тогава движими културни ценности, сега са всеобщонационални и световно достояние, така че ако се работи по закона, струва ми се, че трябва прецизно да се работи.
Това, което е в терминологията категорично съм съгласен с тези неща и на обществените организации, които плюят че трябва да се плаща на хората, които законно си намират нещата. Категорично смятам, че има различни режими и те са правилни като философия за регистрация и идентификация на културните ценности, трябва просто да се прецизира и дори смятам, че това не е работа на закона, а е работа на Министерство на културата.
Именно подзаконовите нормативни актове дават възможността за динамиката, по-бързо да се отговаря на обществените отношения, но иначе принципите в закона, те трябва да са категорични, трябва да са трайни. Не може да се пипа Наказателният кодекс постоянно, точно започна да работи. Най-после имаме по спорните състави становища на Върховния съд, стигнаха делата при нашето тромаво тридистанционно производство до Върховния съд.
Пак ви казвам, за мен е шокиращ изразът „особен научен интерес” и това да бъде основанието, за мен това не е правилно. Основание това е интересът на хората, които искат да се облагодетелстват, да минат покрай закона или против него.
Извинявам се за емоцията, но това са все неща от моя живот, по които работихме. Благодаря на Парламента за това, че взеха под внимание някои от нещата. За първи път, честно да си го кажем по този закон Парламентът взе становище при изработването му, на конкретното правоприлагане. Включени сме в групата на Министерство на културата. Надявам се, че представители на обществените организации също ще бъдат включени. Сега вече можем да говорим в конкретен тесен кръг и по всеки състав поотделно и със статистика, но пак да ви кажа, всеки човек носи в себе си иманярството, така е възпитан, че ще открие съкровището, че е на еди кой си хайдутин, тракийското злато, вземаха съкровищата по Калиакра вече толкова години, турското злато е обрано от хайдутите и т.н.
Страната ни е много богата на културно наследство, което трябва да го опазим за поколенията, поне аз за това работя. Смятам, че ние работим открито, на светло и пак заявявам Асоциацията за металдетектинг е едно образувание, което мина благодарение на формализма в правото и което ние ще атакуваме по сигнал на други обществени организации поради факта, че още тази есен, поради факта че 6 души членове на тази организация, включително и хора от ръководното й тяло са извършили престъпление , за което има точно по тези състави образувани наказателни производства, включително и в чужбина.
Пак се извинявам за емоционалното изказване, но такъв съм.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Соларов.
Полезно ни беше Вашето изказване.
Да не навлизаме в режим на реплика и дуплика, защото всяка една от организациите има право на свое мнение. Както вие, така и Прокуратурата. Кажете все пак, но кратко.
Г-Н ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Може би господин Соларов не е получил точния текст на промените, които искаме на чл. 7 като говори за особена стойност. Тук точно прецизираме какво е културна ценност.
”Културна ценност е материално или нематериално свидетелство за човешкото присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е автентично и има висока художествена и естетична стойност, притежава обществена значимост.
Не са културни ценности по смисъла на този закон: предмети, които са машинно произведени, освен ако не са уникати или много рядко срещани екземпляри в световен аспект; предмети от човешката история, в т.ч. от античната, средновековната, новата история, антикварни или етнографски вещи, монети и пр. вещи, които могат да бъдат определени като често срещани масови типове, произвеждани в количества без особена стойност за науката или националната идентичност; предмети в т.ч. монети и такива с археологически произход, които са в разрушен вид или съставляват малка част от предмета, или са обезличени в значителна степен, или не притежават значима научна или художествена стойност; всички вещи, които са с единична пазарна цена или експертна оценка на стойност под 10 минимални работни заплати за страната, определени към момента на оценката”.
На запад това нещо е 30 000 евро.
Прокурор НИКОЛАЙ СОЛАРОВ: На мен не ми го четете, аз съм го прочел.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, очевидно няма да стигнем до едно мнение. Поканили сме за становище Прокуратурата и вас като вносители. Всеки има право на свое мнение.
Г-Н ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Извинявам се, но господин Соларов прочете нещо за някаква стойност, не можах да я схвана от къде я има.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Той коментираше текста за особена стойност.
Г-Н ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: От контекста е изваден изразът „особена стойност”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Той има своите правни аргументи.
Прокурор НИКОЛАЙ СОЛАРОВ: Аз съм се аргументирал, само археолозите ако искат да кажат за ваша информация, колко струва една игла неолитна кост и какво представлява тя примерно, защото имахме такъв случай в Канада.
Гл. ас. д-р КАЛИН ДИМИТРОВ:
Да отговоря на господин Соларов.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Няма да коментираме оценката на отделни културни паметници.
Гл. ас .д-р КАЛИН ДИМИТРОВ: Нямах предвид това.
Аз съм Калин Димитров – заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на археолозите.
Искам да коментирам предложенията за изменение в закона, внесени от Инициативния комитет. Първо искам да подкрепя дотук изказалите се, че не виждаме нужда от цялостна промяна на закона и че трябва да остане в рамките на неговата философия. Да потвърдя това, което каза господин Соларов, че терминологията в новия Закон за културното наследство е тази терминология, която е и в международните конвенции, по които България е страна и опита да се излезе и да се създава друга терминология е абсурден.
За изменението на наредбата за стойността в някаква степен може би мога да се съглася с господин Соларов, че фиксирането на такава стойност в самия закон, може би не трябва да бъде, но понеже сме участвали в обсъждането на тези текстове, тогава презумцията беше, че не бива да се създава един вид държавен пазар на културни ценности, т.е. да се вдигне твърде много цената на изкупуваните културни ценности и това да накара някои хора да се занимават с това нещо.
По отношение на въвеждането на ясни и точни граници на недвижимите културни ценности това няма как да стане физически, т.е. много хора, които се занимават с така наречения металдетектинг казват: „Искаме да знаем къде няма археологически ценности, за да се занимаваме там с нашето хоби”. Знаете много добре, че никой няма да им каже такова нещо, това не е възможно. Те именно затова са археологически културни ценности, защото не са отгоре и не можем да ги съберем, а са в земята и няма как да знаем къде се намират те, така че и това също е нещо, което не може да стане.
Позоваването на опита на англосаксонското законодателство и на част от федералните провинции в Германия, където е разрешен този металдетектинг е неподходящо за нашата законова уредба.
Правото на колекциониране. Правото на колекциониране не е някакво исконно право като правото на живот, то е някакво хоби. Ние не можем да променим и да нарушим другото право и другата философия, която е заложена в закона, че археологическото културно наследство е публична държавна собственост, то седи много по-високо горе в подредбата на ценностите и няма как да се съобразим толкова много с желанието на някои хора да колекционират.
Всъщност законът им е дал тази възможност и те отказват да спазват неговите разпоредби, тъй като смятат, че това много ги затруднява, с което няма как да се съгласим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря.
Уверявам Ви, че сме се запознали със становищата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Мисля, че на всички членове на комисията, след като прочетохме становищата, чухме и изказванията на гостите, сме наясно със същината на тази гражданска инициатива. Ние като комисия, която имаме за задача именно контакт с гражданските организации, но не сме специалисти в конкретната материя, мисля че може би трябва да спазим изискването, тогава когато има гражданска инициатива и тя е внесена в Народното събрание, ние да го разгледаме и да обявим своето решение и мерките.
Аз ви предлагам да се ориентираме към това, тъй като навлизаме в спецификата на материята, няма да ни помогне да вземем по-добро решение. Смятам, че след като Министерство на културата е записало в своят план, че до м. декември 2013 година ще внесе в Народното събрание изменение на Закона за културното наследство, и след като вече е в ход сформирането на работна група и първото й заседание е обявено за първите дни на м. октомври, мисля че за нашето решение ще е подходящо, да възложим на министерството чрез тази работна група да изработи текстовете и да се съобрази максимално с направените предложения. Едва когато те дойдат в Народното събрание наистина ресорната комисия по култура да ги разгледа по същество и да вземе своето решение и тогава разбира ще има възможност и за допълнения, изменения и т.н. Включително гражданските организации също ще имат възможност още един път да изразят своето становище и предложения и тогава конкретно текст по текст да се разглеждат нещата.
Предлагам ви да се ориентираме към едно такова решение, ако някой друг няма друго мнение по въпроса.
Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: От Коалиция на протестите. Тук ще говоря от свое име, тъй като имам магистратура по културен туризъм и все пак не съм съгласувала становището си с организацията, тъй като много късно разбрах за това заседание.
В тази връзка имам молба да бъдем уведомявани. Не можем ние непрекъснато да следим какви заседания ще има. Да бъдем уведомявани навреме, за да можем да се подготвим адекватно.
Моето становище е, че философията на управлението в областта на културното наследство в последните години е принципно объркана и на практика държавата абдикира от задължението си и целта. С лозунга „По-малка държава” се беше превърнала в самоцел за разграбване не само на държавата, но и на културното наследство.
Съгласна съм със становището на гражданската инициатива, което са направили за промяна, че понятията трябва да се прецизират.
Тук наистина не съм съгласна с господин Соларов от Прокуратурата, че са прецизирани тези понятия. Не са прецизирани и от там много куца всъщност системата.
Съгласна съм, че трябва да се либерализира, но това трябва много прецизно да е направено, не пълна либерализация. Археологическото богатство на българските земи е също неделима част от археологическото богатство на Европа. В Европа се направиха много в последните години последователни политика за опазване, изучаване, социализиране на това наследство, като за целта се финансират национални международни проекти. България по този въпрос не прави нищо. Ние реагираме „на пожар”, т.е. тръгваме да спасяваме някакъв обект, който е вече почти пред разрушаване и няма такава археологическа карта. Аз поради работата си много пътувам в България, много обекти съм видяла, които са наистина културно наследство, като археологически крепости и т.н., които въобще не съществуват на реалогическата карта на България и трябва да се работи в тази насока.
Също така мисля, че в културното наследство трябва да се вкара и народно творчество и много други неща, трябва да се прецизира всъщност какво е културно наследство, защото културата не е само археологията или само иманярството.
Основна грешка е, че няма стратегия и някак си се работи „на парче”. Трябва да се направи стратегия, трябва да има планове за управление.
Съгласна съм, че с много лобистки поправки и много лобистки интереси са прокарани някои идеи. Също така в Закона за вероизповеданията, който наскоро се обсъждаше, там са прокарани такива членове, понеже не са в Закона за културното наследство. Знаем, че в момента за много имоти, както в Мюфтийството така и в параклисите, мюсюлманите имат претенции към тях. Не е тайна, че Параклисът „Свети Илия”, който е край Долни Богров, има апетити към него точно поради несъвършенства в закона. Знаете, че Катедралата „Александър Невски” и „Света София” също са ничии, т.е. институциите не могат да се погрижат за тях, има апетити към тях.
Ние сме единствената държава, която си построихме хотел върху Колизеума, това го знаем всички, така че много бързо и много спешно трябва да се направи такава карта на тези исторически и културни обекти, за да се престане с разрушаването им .
Ние също бихме искали да се включим в тази работна група за изработване на този закон и бихме могли да предложим много неща.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Някой от гостите, които поканихме желае ли още да вземе думата. Не, от членовете на комисията.
Заповядайте, господин Младенов.
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости, в становището на Министерство на културата, това което е записано и това, което коментира колегата преди малко изрично е казано, че те имат намерение да направят законодателни промени до края на м. декември 2013 година и да ги внесат в Министерски съвет. Изпратили са писма до съответните институции, включително и до Прокуратурата. Събират становища и евентуално ще пристъпят към тези свои намерения.
Нека да ги оставим те да си свършат работата, да преценят необходими ли са тези промени, да вземат становища от различните институции. Това, което колегата от Прокуратурата го е написал и го каза преди малко, аз съм скептичен въобще дали се налагат такива промени, четейки и становищата на Българска академия на науките, така както и на други организации. Кой ще направи експертизата, от колко време действа този закон? Кой ще направи експертиза какви са пропуските и има ли такива пропуски? Как се прилага на практика?
Аз мисля, че колегата от Прокуратурата каза доста неща от практиката. Водеща комисия в Парламента е Комисията по културата и медиите. Ние тук едва ли можем да дадем конкретни становища.
Така че приемаме на колегите от неправителствения сектор тези искания, които са отправени до нас, но смятам че процедурата трябва да се извърви – Министерство на културата, комисията и след това, ако трябва пак да се гледа в нашата комисия за определени становища.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има ли други желаещи, колеги?
Аз мисля, че можем да се обединим около това, че наистина по действащия Закон за културното наследство част от членовете на комисията са участвали в дебатите и сме следили сложния и динамичен процес по приемането на този закон. Като цяло, като философия и като правила, регламентира ясни процедури по колекционирането, притежаването, продажбата и размяната на предмети с културна стойност, като от една страна създава правила за съществуване на частни колекции у гражданите, от друга страна пазарни механизми за тяхната размяна.
Очевидно има неща, които могат да бъдат подобрени в този закон, най-вече по отношение на терминологията, за да няма неяснота по прилагането на закона.
Очевидно е, че Министерство на културата смята, че могат да бъдат подобрени някои текстове. Предстои да започне такава процедура.
В тази връзка аз ви предлагам да се обединим около следния проект за решение, тъй като решението ще бъде прието от Народното събрание. Да предложим две неща.
Първо становището на нашата комисия, заедно с всички становища и мнения, които прозвучаха на днешното заседание и прозвучаха на заседанието на комисията, да бъдат изпратени на министъра на културата, заедно с исканията на гражданската инициатива, подробно описани, подробно мотивирани.
Второ. Предлагам да препоръчаме на министъра на културата, във връзка с предвиденото изработване на законопроекта за промени в Закона за културното наследство да проведе обществено обсъждане по въпросите, които са предмет на гражданската инициатива, както и да включи представители на гражданската инициатива и на други граждански организации в работната група, която ще работи по промените в текстовете на закона.
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Само едно уточнение. Министерство на културата е длъжно да направи така или иначе обществено обсъждане, така че не е необходимо да го конкретизираме. Това е в техните задължения.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имаме предвид едно по-широко обсъждане, в което да включи и гражданските организации, които са участвали тук в обсъждането на инициативата. Наистина да се проведе един дебат, в който и гражданите да могат да си кажат мнението.
По отношение на въпросната наредба, която регламентира заплащането на граждани, които намират и предават предмети с културна стойност, ние да възлагаме да правят промени в наредбата, мисля че не се налага. Те така или иначе ще се информират и с аргументите на вносителите на подписката, и с дебата който се състоя в комисията, предлагам да приложим и протокола.
Аз мисля, че след като бъде поканена и Прокуратурата, и гражданските организации, всички те заявиха, че може да има корекции в тази наредба, така че хората да не се чувстват ощетени при извършването на тази дейност от една страна, от друга страна пък и да не стане наистина дума за държавна търговия.
Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Само искам да уточня, че това вече е направено и до 25 септември са получени отговори от над 20 граждански организации и институции за участие в работната група, в т.ч. и от Инициативния комитет са дадени двама души, така че вие преценете дали е нужно да давате препоръки за нещо, което вече министерството е свършило.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Повод да предложа такова решение е изказването на представители на граждански организации, които очевидно не са информирани за тази кореспонденция между министерството и други граждански организации. След като тепърва заявяват желание да участват, явно не са се включили и не знаят затова или може би има проблем, или в комуникацията, или в разгласата, или има определен кръг от организации, с които общува Министерство на културата.
Според мен случаят е такъв, че касае освен съсловни и други заинтересовани организации. Има граждански организации, които без да са нумизмати, металотърсачи, колекционери, антиквари, се интересуват от това как държавата опазва културното наследство, какви са правилата. Нека да им дадем възможност да се включат.
Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Разбира се никакъв проблем не е да се включат и други заинтересовани граждански организации. Просто да пуснат до министерството едно писмо със заявено желание за участие в работната група.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Да посочите на какъв адрес. По отношение изказването на г-жа Мая Манолова искам да кажа, че няма наистина връзка с нас. Във всички министерства се канят само браншовите организации и асоциации. Просто няма никаква информация какво се прави, т.е. пак се прави така, че се канят определени лица, защитават се определени интереси и това създава смут в гражданското общество.
По какъв критерии примерно поканихте тези организации, които са обществени, не е ясно.
Затова много ще помоля, не можем да следим по всички министерства какво става. При госпожа Манолова има вече имейлите на всички граждански организации. Ще бъда благодарна, ако и вие се ангажирате да разпространявате информация. Наистина това не е ваше задължение, така е, но просто трябва да има някаква обратна връзка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм готова да предоставя на Министерство на културата списъка на тези организации, които са пожелали да участват в обсъжданията в Парламента. Вече по какъв начин ще си кореспондирате с тях е ваша работа, но наистина и на нас ни отива и като Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения да препоръчаме на министъра на културата, пък вече как той ще го реализира, да се надяваме, че ще е максимално открито, защото вярвайте ми всички процеси са публични. При правенето на един закон по-добре е всичко, което може да се чуе за него е да се чуе на най-ранната фаза, още докато си оформя позицията вносителя, а не после когато вече е влязъл в Парламента и сроковете са по-кратки.
Аз въпреки направените забележки поддържам двете предложения за решения.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ми позволите две думи.
Аз подкрепям това, което предлагате, още повече че съгласно закона ние сме длъжни като орган, до който е отправена подписката и инициативата да го разгледаме и да обявим своите мерки. Това са нашите мерки. Ние предлагаме министерството да работи по тази тема, независимо че те вече са започнали, те също са сезирани между другото паралелно, така че това е правилното.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Освен това да работят публично, открито, с участие на гражданските организации, включително и чрез включването им в работната група. Има ли колеги други възражения? Няма. Тогава ако ми позволите аз ще редактирам тези две точки от проекта за решение и ще го внесем в Пленарна зала, заедно със съответен доклад за днешното обсъждане.
Да гласуваме все пак проекта за решения.
Който е съгласен с предложените решения, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – няма, въздържали се – няма.
Решенията се приемат.
С това сме приключили с тази точка от дневния ред.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни.
В точка разни искам да поставя следния въпрос. Тъй като Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения още не е сформиран, а сме обявили на сайта на комисията една покана в съответствие с правилника. Граждански организации и движения да предложат свои членове или свои представители за членове на Обществения съвет, като изискването е все пак гражданските организации и движения да имат опит в разработването и реализирането на успешни практики и проекти в публичната сфера. Кратка мотивация за предложените лица, както и желателно е да има информация за техния професионален или експертен опит и техните интереси в определени публични сфери.
Предлагам един срок до следващата седмица – 02 октомври, сряда. От сайта на комисията, има една седмица време и всички, които се интересуват ще се информират и се надявам да получим такива. Даже ако има такива извън срока, както знаете не е фатално, но е добре да се вместим в един срок.
Това е от мен по точка разни.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Национален форум Обединение.
Току що говорихте за критериите, по които ще участват гражданските организации в Обществения съвет. Тъй като повечето от организациите се сформираха едва през м. юни и м. юли, така че ние не можем да декларираме никакъв опит като организация в изготвянето на проекти и т.н., въпреки че имаме екип, които са участвали в разработването, така че би трябвало да няма такова ограничение към гражданските организации поне на този етап.
ПРЕДС. МАЯ МАНАЛОВА: Все пак да има мотивационно писмо от гражданина, който иска да се включи в Обществения съвет. Само искам само да кажа, че с Обществения съвет не се изчерпва само възможността на гражданските организации да участват в заседанията и в обсъжданията на комисията. Той има едни малко по-тесни функции - да прави предложения за теми, за публични обсъждания, така че не е фатално някой да не бъде включен в Обществения съвет, той може да си участва в работата на комисията. Тази комисия е най-откритата, вратата е отворена, всеки може да дойде да вземе думата, да се изказва, да прави предложения.
Знаете, че предложенията ще ги обсъдим на заседание, така че в крайна сметка решението затова кои да бъдат включени ще го вземем публично и след изслушване на всички страни, така че нямайте притеснения, че някой който е полезен няма да бъде включен. Просто направете мотивирани предложения.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз имам въпрос кога ще бъде второто заседание на Гражданския парламент?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подготвяме една тема, всъщност тук мога да чуя и колегите от ПП ГЕРБ. Тъй като в предишната Парламентарна сесия проведохме няколко обсъждания в тази комисия, основно по Изборния кодекс и по други важни теми, защото Временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс нямаше ангажимент да прави публични обсъждания, там просто представихме доклади какви са мненията на гражданските организации. Направихме и едно интересно обсъждане по първите законодателни инициативи на това Народно събрание и предложения на граждански организации. Тогава решихме следващо такова обсъждане за най-важните теми да бъде по-профилирано, защото тогава всеки говореше за всичко важно.
Идеята ми е и обмислям, ако искате се включете в подготовката на един такъв дебат. Темата да бъде „Моно полно законодателство”. Да включим и Закона за банките, защото той беше най-сериозната заявка тогава, може би Закона за търговските вериги, Закона за потребителите, Закона за защита на конкуренцията, най-важните теми, които се отнасят до антимонополното законодателство.
Ако някои от тези закони е в по-напреднала фаза, например по Закона за банките сме в комуникация с председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Йордан Цонев. Имам неговото съгласие, неговото желание и разбиране преди внасянето на Закона за банките в Парламента да направим двете комисии едно общо публично обсъждане, защото това е наистина една много невралгична тема за хората.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво е да има едно обществено обсъждане и наистина темите да са по-конкретни, защото иначе става една говорилня, дори и да ги съберем двете комисии, така както казвате, пак ще стане една говорилня, но за мен е много важно да бъдат съвместни заседанията със съответните ресорни комисии, защото в противен случай ние сме малко като в небрано лозе, като днес, не сме специалисти в конкретната тема, за да можеш да отговориш и да имаш мнение. По-скоро нашата комисия да бъде като инициатор на тези обществени обсъждания, макар че Парламентарните комисии имат задължения за подобни обществени обсъждания, ние може би ще ги инициираме, да ги подтикваме към това тяхно задължение. По-скоро така го виждам, нали правилно съм разбрала.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Като взема предвид предишния Парламент, а така също и този преди него, в известна степен като че ли бяха ограничили работата на парламентарните комисии, в една по-голяма затвореност. Колегите от ПП ГЕРБ се присъединиха на предишното заседание и ще участват активно, идеята е да го отворим максимално и тази комисия така или иначе е един вид пионер в тази дейност, като започнем с обсъжданията на Изборния кодекс и наистина с буквално отваряне на Парламента и Пленарна зала за граждани, можем да го направим и по други теми. Права е госпожа Стоянова, че има повече ефект, когато на тези заседания присъстват и експертите от парламента, а именно членовете на дадена комисия.
Само пояснявам, че отправихме предложение за днешното заседание към Комисията по културата и медиите, да го направим съвместно, те предпочетоха да си направят отделно заседание.
Мисля, че днешният разговор по конкретната гражданска инициатива беше полезен и следващите теми са още по-важни и щекотливи за хората. С общи усилия наистина ще организираме дебати, по-структурирани, по-качествени, с експерти от които да произлизат и конкретни решения, а не просто да си говорим.
Ще ви държа в течение по подготовката и насрочването на такъв дебат и всички, които могат да бъдат полезни са Добре дошли и с участие в организацията.
Закривам днешното заседание на комисията.
Благодаря на всички за участието.
Благодаря на Националната гражданска инициатива, на Върховна касационна прокуратура, на Асоциацията на българските археолози, на нумизматите и на гражданските организации.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)