Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ
24/10/2013

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


    П Р О Т О К О Л

    № 7


    На 24 октомври 2013 година (четвъртък) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения –председател на комисията Мая Манолова, съвместно с Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - председател на комисията Кирил Добрев, проведе

    Публична дискусия по проблемите при прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и предложения за преодоляването им.

    Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
    Списъкът на присъствалите народни представители от двете комисии се прилага към протокола.
    Публичната дискусия се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

    ***

    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте колеги.
    Уважаеми дами и господа, добре дошли в българския Парламент.
    Една от темите, които вълнуват, които буквално взривяват българските граждани е темата затова как се упражнява властта, в чии интерес работят хората, които са избрани на публични позиции, дали отстояват добросъвестно и честно обществения интерес или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен интерес, дали има надеждни спирачки, които да предпазват от хората, които упражняват публични функции от неправомерни влияния и дали тези спирачки са достатъчно ефективни. Затова в рамките на 40-то Народно събрание по време на управлението на правителството на Сергей Станишев беше приет Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, а по-късно в следващото управление на правителството на Бойко Борисов бяха направени промени в закона и беше избрана Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси като независим орган, който да представлява именно тази бариера срещу неправомерни влияния върху хората, заемащи висши публични позиции и осъществяващи реално властта в българската държава.
    Затова и скандалът с прословутото тефтерче на Филип Златанов, председателя на тази комисия, отекна с такава сила в съзнанието на българските граждани, защото в един момент се оказа, че органът, който трябваше да предпазва и установява неправомерни влияния върху хората от властта, върху хората които заемат публични длъжности, на практика е бил подвластен точно на такива влияния, на партийно политически влияния и е изпълнявал поръчки.
    За тази цел, за да бъде установен размера и мащабите на това влияние, на това неправомерно влияние, както и какъв е бил механизмът за натиск и за осъществяване на неправомерна намеса в работата на тази комисия, беше създадена нарочна Парламентарна комисия, която да установи всички факти, случили се и събрани по скандалния случай, известен с наименованието „Тефтерчето на Филип Златанов”.
    Председател на тази комисия е колегата Кирил Добрев.
    В своята работа комисията се натъкна на много смайващи факти и данни затова как е оказвано това влияние и колко широки са пораженията, които то е нанесло върху работата на този иначе по дефиниция уж независим орган.
    В резултат на тази работа и най-вече на публичните обсъждания и дебати, които се състояха по този повод бяха откроени два кръга от проблеми.
    Единият свързан с прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с проблемите, които в практиката се случват във връзка с прилагане на неговите норми и вторият кръг от проблеми изобщо за работата на така наречените независими регулатори, които наистина се оказаха толкова независими, че не подлежат нито на контрол, нито на надзор и наблюдение от никой орган в държавата. Един вид независими регулатори, които са непристъпни крепости по отношение на граждански контрол, изобщо на какъвто и да е мониторинг върху тяхната работа.
    Затова ние с колегата Кирил Добрев, председател на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестяване на факти и данни за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, решихме да организираме днешното публично обсъждане по проблемите, които възникват по прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, да представим нашите виждания за законодателни промени и да чуем мнението на гражданското общество по тези изключително важни теми.
    Поканили сме за участие в днешното обсъждане вицепрезидента на Републиката г-жа Маргарита Попова, която любезно се извини с наличие на друг важен международен ангажимент. Също така поканихме омбудсмана на Република България, министъра на правосъдието, Главния прокурор, Националното сдружение на общините в Република България. Част от тях изпратиха свои представители експерти, които да заявят вижданията на тези институции по отношение установяването и предотвратяването на конфликт на интереси в България.
    Тук са и мога да кажа със задоволство, една голяма част от гражданските организации, които имат опит, експертиза в работата по тази изключително важна тема и които надявам се ще бъдат полезни със свои предложения в днешната дискусия и разбира се тук са членовете на двете комисии – на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестяване факти и данни за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, създадена специално по случая Златанов.
    Давам думата на колегата Кирил Добрев, който ще ви запознае по-подробно с работата на комисията и с изводите, до които на този етап тя е стигнала.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
    Уважаеми колеги, членове на комисията, всички представители на граждански организации, Министерски съвет, Прокуратурата, които проявиха интерес към тази дискусия. Искам още веднъж да ви благодаря за вашето присъствие тук и затова, че ще успеем да направим един откровен разговор.
    Обикновено институциите се затварят в своята капсула или помежду си и решаваме някои проблеми със закони, които реално излязат ли навън трудно работят, надявам се днешната дискусия да бъде продуктивна, като ще можем да стигнем до краен резултат, защото „Тефтера Златанов” е просто една брънка от системата, по начина по който работят всички тези независими регулаторни органи.
    Сигналите, които получаваме в процеса на работа на нашата комисия, касаят още много други комисии и се надявам във времето ние заедно, съвместно, да успеем да променим и начина, и стила на работата.
    Сега ще ми позволите накратко за 2 – 3 минути да ви запозная с дейността на ръководената от мен комисия, заедно с колегите.
    Ние нямаме разследващи функции. Това естествено е функция на Прокуратурата, но нашата основна задача беше да разберем механизма, по който стават нарушенията, механизмът, който е позволен, естествено от закона, това нещо да се случва.
    Направихме 5 заседания, като на първото заседание изслушахме самата комисия затова как постъпват преписките, какъв е реда и още тук на първото заседание, образно казано катастрофира, защото реално в лицето на председателя Златанов е съсредоточена една огромна власт. Постъпва преписката – сигнал за конфликт на интереси. Лично с неговия подпис и неговото парафиране попада в така наречената специализирана администрация. Когато го разпише, тогава отива за работа. Може да престои 2 месеца, може 3, може веднага да се случи, след което специализираната администрация започва събирането на доказателства. Това е един период, който съвпада много с интересни цитати от тефтера, като: „Тупкане на топката, изчакване, оправяне, бързо”, защото самия акт на неговото преразпределяне може да отнеме неопределено време.
    Знаково е, че от всички преписки, които получихме за две години, законовият срок е 2 месеца за разглеждане, 90 % от тях са с просрочено време. Имаме случаи, които касаят или са разглеждани повече от година и половина.
    За гражданите и за организациите ще бъде интересно да узнаят, че има случаи, които са решавани само за 20 дни. Мога да дам един такъв случай с бившия шеф на ДЕКВР, който заради обществения натиск трябвало да бъде решен много бързо и за 20 дни човекът е обвинен в конфликт на интереси, естествено че това нещо е паднало после в съда.
    Вече по подготвената преписка, влязла в специализираната администрация започва събирането на доказателства. Това също трае неопределено време, нерегламентирано по закон. Събраните доказателства се вкарват вече за разглеждане от комисарите.
    Тук съм длъжен да кажа следното: от 5-членна комисия при първото изслушване трима от комисарите казаха, че по начина по който се подготвят преписките, те могат да бъдат манипулирани и се чувстват манипулирани.
    Аз не мога да кажа дали преписката е пълна, дали присъстват всички доказателства, но самият факт, че голяма част от решенията падат в съда с допълнителни документи показва, че част от преписките не са събирани обективно, не са събирани реално или липсват определени доказателства.
    Има един много интересен израз, защото когато ти си обвинен в конфликт на интереси от комисията „Златанов” имаш право да жалиш в съда, където да получиш възмездие, ако си прав или ако нещо са пропуснали, но имаме огромен проблем с прекратените, с тези за които не е установен конфликт на интереси, защото самият Златанов е записал кратко в рубриката прекратени „С къси мотиви”, без заглавие, само сигнал. По тези думи са прекратявани за кратко време много преписки и аз не знам и ние няма как да разберем дали всъщност имаме конфликт на интереси там или няма.
    Единственият, образно казано, контролен орган остава Прокуратурата, но комисията „Златанов” не винаги или по-скоро е пропускала да сезира Прокуратурата за своите решения, тъй като Прокуратурата има право в двуседмичен срок да направи протест.
    Продължавам с хронологията. След като комисията излезе със своето решение, тази информация по закон трябва да бъде качена в интернет, т.е. да получи публичност. Фрапантни случаи имаме, в които известни публични фигури, политици, да не кажа и по-висшестоящи, техните преписки не се качват в интернет.
    Лишени сме от гласност и тук не мога да не прочета фундаменталния израз, в който се казва „Недопустимо е да стане известно. Сигналът прекратен. Да не се качва в интернет – няма санкция по закон”.
    А в края на краищата ние сме се събрали тук да обсъждаме как да променим закона така, че всеки да носи своята отговорност. Групите, които комисията е засягала, включително и днес получих допълнителни сигнали, се е опитвала да влияе в доста сектори на българския обществени и политически живот.
    В тефтера и в преписките присъстват достатъчно много имена на политици, народни представители, кметове, министри, бивши и настоящи. Опитахме се и бяха поканени всички за изслушване. Част от преписките са решени положително, т.е. не е установен конфликт на интереси, в други е установен, но всички лица, с които водехме разговор се чувстваха поръчани, чувстваха се обидени от начина, по който самата комисия е подхождала към техния казус.
    Пак казвам, едни са решавани бързо, примерно за един и същи казус, касаещ роднински взаимоотношения по пряка линия за община Берковица преди местните избори, този казус е отнел 20 дни. В старта на кампанията сезираме Комисията за конфликт на интереси, до провеждането на изборите тя вече го е обвинила в конфликт на интереси, решението е направено на плакат и разлепено по стълбовете. Същият казус в друга община е отнело повече от година. Аз не мога да разбера, или по-скоро разбирам, дали има субективизъм или не в решаването на определени преписки.
    Днес този човек примерно е оправдан от всички съдебни инстанции, загубил е изборите със 17 гласа. Някой може ли да върне времето назад, може ли този човек да бъде компенсиран, може ли да измием по някакъв начин срама от челото?
    Последно, мислех тази комисия да не се занимава с една система, която ние всички трябва безкрайно много да уважаваме и това е съдебната система, но не мога да не кажа, че е направен ясен опит за нейното овладяване, защото в преписките, освен в тефтера, където присъстват много имена на магистрати, в преписките неправомерно са откривани процедури срещу съдии и прокурори, при положение, че комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси няма такива функции. С това се занимава Висшият съдебен съвет, със специална комисия, т.е. правен е опит за рекетиране на съдии и прокурори с образуване на преписки в комисията.
    Всичко това, което ви казах, тази дискусия, ще бъде много полезна за нас като законотворци, да успеем да промени закона така, че да даде независимост на този орган, а от там и да отворим вратата за всички останали подобни независими органи. Ние имаме своите виждания за промени в закона. Искам да чуя и от вас предложения. Примерно чисто технически, създаването или откриването на заместник председателско място ще оправи вакуума, който се е получил в момента с оставката на председателя. Трябва да определим и коментираме броя на членовете – 5 броя дали е достатъчен за всички тези преписки, които постъпват?
    Много е важно специализираната администрация, комисията да работи като колективен орган, да не бъде подчинена единствено и само на един човек, защото вкарването на жребии при преписките е много важно, защото едни и същи хора подготвят преписките за оправяне или за удар. Да имаме жребии при разпределянето на делата, образно казано. Крайният срок е два месеца. От работата си се сблъсках, че това е наистина малко време, въпреки че когато искат комисията да работи, явно може да работи, но два месеца дали е достатъчен този срок, дали повече правомощия да има като колективен орган, пак казах за назначаване, освобождаване, атестация на държавни служители и много други въпроси, които се надявам в дискусията да излязат като предложения.
    Госпожо Манолова, аз приключих.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Поздравления, господин Добрев.
    Наистина до интереси изводи е стигнала комисията. Тя не е приключила своята работа, предполагам че ще има още какво да добави към този анализ на ситуацията.
    Преди да дам думата, уважаеми колеги, исках и аз да представя идеите на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения и на експертите, които работихме по Закона за установяване на конфликт на интереси, за да го предложа като база евентуално за дискусия. Още не са готови никакви законодателни предложения в чисто формален план, но сме обсъждали възможните промени и бих искала да ви ги представя, за да чуя и вашето мнение по това, което ние считаме за важно да бъде променено.
    Както започна колегата Кирил Добрев във всички случаи би следвало да има промени в структурирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, да има една ясна и публична процедура, която да гарантира прозрачност при избора на членовете на тази комисия, както от квотата на Парламента, така и от другите квоти, от квотата на президента, от тази на Министерски съвет, защото те остават някак си, като че ли встрани по отношение на публичното представяне, как са направили предложението за един или друг член на независим регулатор, разбира се да има публично обсъждане, да имат възможност гражданите да зададат въпроси на кандидатите за членове на тази комисия, защото както виждате от тях зависят много неща, включително и съдбите на много български граждани, така че там трябва да има хора с безупречна репутация. Може би трябва да направим промени и в изискванията за заемане на тази изборна длъжност. Той да има един по-дълъг юридически стаж, да има изискване за безупречна репутация и за професионална квалификация.
    Очевидно е необходимо да бъдат направени и промени по отношение на състава. Пет души се оказват недостатъчни за една комисия, която ще се занимава с установяването на конфликт на интереси на толкова широк кръг от лица. В нейния обхват попадат над 100 000 души, които заемат различни публични длъжности. Със сигурност това, което предлага и господин Добрев и неговата комисията е да има заместник-председател на тази комисия, но според мен е важно и нещо друго, а именно да се засили колективното начало в работата на този орган. Не еднолично председателят да взема едно или друго решение и да назначава включително специализираната администрация, която се оказва толкова важна, а тези включително административни въпроси и тези назначения да стават по решение на комисията, отново в едни прозрачни процедури. Много е важно това, което той предлага – жребият при разпределяне на преписките или както в съдебната система е наречен точно – случаен принцип на разпределяне на преписките. Нормално е преписките да имат докладчици и не лице от специализираната администрация да носи отговорност, изобщо каква отговорност носи то, кои събрани данни е включило в преписката и кои си е спестило, а член на комисията, комисар да бъде докладчик по това дело. Необходимо е да се оптимизират и сроковете, да е ясно какъв е срокът и по-сложните и по-ясните преписки в какви срокове трябва да бъдат приключени. Може би трябват промени и в частта, която се отнася до оспорването на актовете на комисията. Тези от вас, които познават закона, сигурно знаят, че комисията се произнася с два акта. Тогава когато установява наличието на конфликт на интереси първо с акт на комисията за установяване на конфликт и след това с налагане на административно наказание за установения конфликт на интереси. Съответно и за двата акта са предвидени двуинстанционни съдебни процедури по оспорването им, което първо проточва във времето цялото обжалване срещу произнасяне на комисията, освен това в практиката, доколкото разбрах, има и парадокси. След като един акт на комисията е потвърден в съда, в рамките на първото производство като законосъобразен, във второто производство, което е независимо от първото по оспорване на наказателно административна санкция се стига до случаи, в които решението на комисията се обявява за нищожно или по някакъв друг начин се осуетява крайното налагане на административна санкция при установен конфликт на интереси.
    Впрочем в тази посока има и забележки на Европейската комисия. Тя също настоява с оглед процесуална икономия да се съкратят тези административни и съдебни процедури. И тъй като говорим за административно наказване, тези от вас, които познават закона сигурно са видели, че санкциите са в едни интервали, които не са съобразени с интереса, който е санкциониран. Тук трябва да се прецизират самите административно наказателни санкции и техните размери в посока и минималната да бъде намалена. Има случаи, в които е необходимо максималната да бъде увеличена, защото понякога се стига до несъответно наказание, предвид маловажния размер на случаи с установен конфликт на интереси.
    Може би трябва да се помисли и затова да бъде разширен обхвата на този закон. Сега и аз готвейки се за днешното обсъждане го изчетох много внимателно. Прави впечатление например, че един широк кръг професии и позиции, на които държавата е делегирала свои функции, не попадат в обхвата на този закон, например частните съдебни изпълнители, които реално изпълняват публична функция. Например експертите, които се ползват и дават едни независими лицензирани оценки, които са база за вземането на много важни публични решения. Например членовете на различни органи, които боравят с разпределянето на публични пари и особено на европейски пари, всякакви съвети, които се занимават с това как се контролира разпределянето на европейските средства.
    Според мен тук може да се помисли и по един друг въпрос.
    Всички тези длъжности, включително и лица, които боравят с публични пари да подлежат на контрол от този закон, независимо дали са по служебно и трудово правоотношение или по граждански договор, защото в много органи, които разпределят европейски пари има лица, които са на граждански договор, явно не попадат под ударите на Закона за конфликт на интереси, но участват във взимането на изключително важни решения и при тях наистина неправомерното влияние да работят в частен, а не в публичен интерес е много възможно, така че според мен трябва да се обсъди и тази възможност, те също да попаднат в този обхват.
    Само да маркирам и в каква друга посока. Например интересна е темата с несъвместимостта, която е раздел от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Биха могли тези текстове да бъдат разширени.
    Конкретно за юристите, искам да ви обърна внимание на един въпрос. Тук може би има хора, които са се сблъсквали с темата и ще бъдат по-полезни, но аз мисля, че в чл. 2, който е базов за Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, облагата би следвало да се предвиди евентуален характер на облагата, която би могла да бъде придобита в резултат на действия на лице, което е в конфликт на интереси и е оказало неправомерно влияние върху него, защото това на практика би затруднило доказването в самото производство по установяване на конфликт на интереси, но ги нахвърлям тези идеи, по които е важно да чуем вашето мнение преди по съответния ред с колеги народни представители да предложим промени в закона.
    Това беше от нас с Кирил Добрев.
    Заповядайте да чуем вашето мнение. Колегите народни представители искаха да вземат отношение.
    Ще дам думата на господин Кирилов.
    Г-Н ДАНИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
    С риск че не му е времето, защото времето беше преди Вашето изложение, всъщност аз исках да взема становище по изложението на уважаемия председател на Временната анкетна комисия. За да вземем верни решения, трябва да направим правилен и обективен анализ. Моето безпокойство е, че от това което чухме от председателя, освен обвинителния патос, общо взето имаше една селекция на факти, подредба и интерпретация, която измества и противоречи на това, което се случи, това което сме изслушали като становища на членовете на комисията. Останалите членове на Комисията за конфликт на интереси бяха единодушни и категорични, че в работата никой не им е влияел. На това изслушване също така стана ясно, че въпреки че всички членове са политически независими, тези двама, които биха могли да бъдат заподозрени в политическо пристрастие винаги са били на разнородни позиции. Представителят от квотата на Министерски съвет, на миналия Министерски съвет, винаги е изразявал особено мнение. Винаги неговото особено мнение е било зачитано от съда, затова господин Добрев са падали решенията на комисията в съда, защото юриста Паскал Бояджийски според мен правилно е анализирал и недостатъците в закона. Впрочем ако търсим един анализ на процесуални и материално правни недостатъци в закона, може би е хубаво да видим въпросните особени мнения, защото те са били уважавани от съда. Обясни се, че затова пък са спрели да качват особените мнения, защото те се ползвали от адвокатите на засегнатите лица.
    Не искам да навлизам в повторения на това, което как да кажа, беше едно емоционално споделяне на условно казано кметската група. Кметът на Велинград обясни, че още не е изпълнил изискванията на комисията, още не бил изпратил материалите. Като още не ги е изпратил, да, година и половина не се произнася комисията.
    За другия кмет, който подробно разказа господин Добрев. Няма да споря дали е 20 или 40 дни, тук колегата който беше докладчик, трябва да има по-ясни спомени. Той човекът не отрича, че снаха му работи в кметството. Не отрича, факт е това.
    За третата група. Тук господин Добрев много умело работи със сугестията и внушенията и аз искрено му се възхищавам. Третата група, така наречена съдебна власт.
    Господин Добрев, аз не съм видял, нито колегите експерти, дадоха един случай, който касае представител на съдебната власт. Вие така ги обобщихте, че публиката ще възприеме, че едва ли не всеки съдия е подложен на този контрол или надзор. Не, законът казва – само членовете на Конституционния съд, само ръководителите в съдебната система, това са около 40 лица и аз не знам Вие какво сте чели, но ако има такъв сигнал, той ще е силно симптоматичен. Ако има такъв, кажете. Аз не съм чул за тези около 30 - 40 топ магистрати, въобще комисията да се е занимавала с тези въпроси.
    Хубавото на работата на комисията досега беше постигането на съгласие и консенсус по това, че работата ще има смисъл, ако ние излезем с предложения за законодателни промени. Всички сме съгласни, че натрупаният опит досега, без значение как ще го мерим, ценим, оплюваме, съдим, но трябва да се вземе като база и основание за преценка.
    Всичко, което постави като теми госпожа Манолова е относимо. По него действително има смисъл да има дебат. При всички положения, макар този законопроект да е получил подкрепата и на международни организации, няма как да не се намери място за неговото подобряване и оптимизация.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, разбира се господин Добрев ще може да отговори, но преди това искам да призова моите колеги конкретиката да я извадим от днешния разговор.
    Докладването на господин Добрев беше много полезно, представяйки чисто функционално какви са механизмите за работа на комисията и за да бъдат обсъдени евентуални промени, това беше добре да се знае и от представителите на гражданското общество, като вече конкретните казуси наистина предлагам да не ги коментираме.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз също ще помоля колегите народни представители, където имаме възможност да си говорим в комисиите, при нас също те продължават с часове. С господин Кирилов сме имали възможност да си разменяме комплименти като днес. Добре е да се ограничавате във времето, за да можем да дадем възможност на тези хора, които сме поканили да изразят своето мнение.
    Ще отговоря само на господин Кирилов много кратко. Аз се опитах да спестя някои неща в разказа си, особено за ваши бивши колеги. Спестих много неща, но искам две неща да кажа.
    Какво ще кажете за личното тълкувание на Филип Златанов по казуса общински съветник в Ямбол, с което той е отстранен след това от правомощията си, а комисията дава различно становище по – късно?
    Днес дойде един сигнал, който е тук в джоба ми и се чудех дали да ви запозная с него. Опит за вмешателство в други контролни органи. Това е КЗК, двама души трябва да бъдат отстреляни. Влиза преписката на 11 септември и на 8 октомври вече са приключили с тях. Като светкавица работи тази комисия понякога, като метеор.
    Благодаря ви, по-добре да дадем думата на гражданските организации.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Понеже решихме с колегата Добрев аз да водя днешната дискусия, искате ли да вземете думата, за да се чувствате равнопоставен, господин Кирилов.
    Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да взема думата, но ще се въздържа, защото навлезем ли в детайли, ще изместим тежестта на спора.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Току що решихме, че няма да навлизаме в детайли. Изложението на господин Добрев, което беше интересно на всички, ще го ползваме в частта му, в която представя картина за механизмите за работа на комисията, което да е основа за законодателни промени в закона, включително по отношение на функционирането на тази комисия.
    Заповядайте, господин Цеков.
    Г-Н БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
    Господин Добрев, уважаеми народни представители и участници в дискусията, няколко думи за становището на Института за модерна политика по този закон и по необходимостта от промени в него.
    Първо разбира се бих искал да приветствам двете комисии и всички депутати от тях затова, че се организира тази дискусия. Навременна е, защото комисията накратко казано за предотвратяване на конфликт на интереси е много важен орган в цялостната антикорупционна политика на държавата и не бива да става жертва на политическата злоупотреба с нея, за която се говори и се изнасят данни в публичното пространство в последно време и която е предмет на работа и на специално създадената анкетна комисия.
    Нашият анализ на действащият закон сочи три групи проблеми, които трябва да бъдат адресирани поне от наша гледна точка.
    Първият и той се чува под различни форми от досега изказалите се и от оценките, които бяха направени от господин Добрев и от госпожа Манолова, е прекомерният субективизъм в администрирането на преписките. Примери се чуха, но предпоставките затова наистина се съдържат в закона.
    Втората група проблеми е свързана с поставянето на специализираната администрация под едноличния контрол на председателя. Третата група проблеми е свързана с липсата на текущ ефективен парламентарен контрол върху дейността на тази комисия.
    Ние предлагаме няколко конкретни промени, разбира се становището с всичките му детайли е депозирано писмено преди днешната дискусия, надявам се да бъде взето предвид при обсъжданията, но от ключово значение според нас на първо място е да се въведе процедура за публично изслушване на кандидатите за членове на тази комисия, не само от парламентарната квота, но и от президентската и от изпълнителната власт.
    Между другото Народното събрание през последните година – две има една нарастващо добра практика в това отношение, но прозрачността в назначенията не е характеристика нито на президентската институция, нито на Министерския съвет за съжаление и ние се надяваме действително чрез законово изискване изрично за публични консултации и изслушвания на кандидатите от всички квоти да бъде съставена тази комисия.
    На второ място по отношение на дейността на комисията, много е съществено да се преосмислят административните правомощия на председателя на комисията в посока на засилване на колегиалното начало.
    Чух сега констатациите, които бяха направени от председателите на двете комисии. Да, това трябва да се случи поне в две посоки. Първата е именно назначаването на специализираната администрация да не става с акт на председателя само, както е сега, а с решение на комисията. Има такива примери. Така се процедира в комисията „Петканов”, после комисия „Кушлев”, сега е дългото и тромаво име за отнемане на имущество по престъпен начин. Там регионалните директори не се назначават от председателя и този принцип беше въведен навремето да се назначават с решение на комисията именно, за да се ограничи възможността за еднолично въздействие, за неформално въздействие, за зависимост на регионалните директори от едноличната воля на председателя.
    На второ място, това се чу и тук, но ние предлагаме наистина да се въведе фигурата на заместник-председател – един или двама на тази комисия. Добре е да се помисли и за конкретни ресори. Те могат да бъдат на териториален или на някакъв друг принцип, но добре е да стане в други подобни контролни и регулаторни органи, има такъв тип специализация, макар че разбира се предмета на дейност е различен, но давам за пример Комисията за финансов надзор, където заместник-председателите отговарят за отделни сектори и за отделни пазари. Тук може да се намери аналог от гледище най-малкото на териториалното разпределение и на структурите на органите, които подлежат на контрол.
    На следващо място според нас е много важно да се въведат конкретни срокове за администриране на преписките в рамките на двумесечния срок, който сега съществува, включително за да се избегне и това забавяне в началото на работата по преписките и т.н. Това би имало дисциплиниращ ефект и е добре да не се разчита на вътрешната организация административна на комисията, а да се закрепи законово. Разбира се принципът на случайно разпределение на преписките трябва да се закрепи законово. Аз доколкото четох в медиите изявления на представители на комисията след напускането на досегашния й председател е въведен такъв принцип, чисто вътрешно организационен, но това трябва да стане вътрешно законово изискване.
    Заедно с това добре е да се помисли чисто юридически да се въведат специфични основания в този закон за прекратяването на производствата. Сега такива няма, прилагат се съответно правилата за прекратяване от административно процесуалния кодекс, но има специфика и това също ще доведе до ограничаване на възможността за субективизъм и злоупотреба с преписките. И разбира се това, което споменах като трета група проблеми и което трябва да се реши парламентарния контрол.
    Институтът за модерна политика още през 2011 година в своите доклади предложи на тогавашния състав на Народното събрание да се създаде специализирана комисия или подкомисия за контрол на независимите регулаторни и контролни органи. Не му е било времето тогава, но може би сега включително дейността и проблемите, които се обсъждат за тази комисия да стане повод да се създаде именно такава комисия или пък ако се прецени, че е прекомерно голям броя на действащите постоянни комисии, нека да е подкомисия, без значение, но да има специализирано звено. Зная като човек и с парламентарен опит, че ще се намерят достатъчно юристи и народни представители, които да кажат: „Нека всяка ресорна комисия в Парламента да си разглежда съответните контролни и регулаторни органи”, но това създава проблем, защото те са много натоварени, затъват в текущата законодателна дейност и реалния, текущия парламентарен контрол върху тези регулаторни и контролни органи страда. Затова трябва да има специализирана комисия или подкомисия и това е нашето последно предложение. Останалите детайли са в писменото становище, което сме депозирали. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Вие наистина сте представили и писмено становище. Ще го ползваме при подготовката на промените в законопроекта.
    Сега отляво, отдясно ще редувам.
    Да дам думата на колегата народен представител от комисията на господин Добрев.
    Заповядайте, господин Тодоров.
    Г-Н ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, аз ще бъда кратък, за да може и представителите на гражданските организации да изразят своето мнение. За тези, с които не се познаваме казвам се Илиан Тодоров от парламентарната група на партия Атака.
    Съгласен съм с всичко, което чух досега. Да, наистина нужни са спешни промени в закона, защото се вижда, че в този си вид той не работи. Повечето неща, които чух приемам. За някои, разбира се, трябва да се коментира повече, като например налагането на срокове. Съгласете се, че налагането на срокове за разглеждането на сигналите изисква капацитет и човешки потенциал, което означава ново раздуване на администрацията, без да се знае точно какви ефекти ще се постигне от това.
    Всъщност каквото и да говорим, каквито и промени законодателни да се направят, когато фундаментът, основата не е здрава, тогава всичко друго ще пропадне. Всъщност за мен лично основният проблем е избирането на председателя на тази комисия, защото по настоящото законодателство той се избира от Народното събрание, от народните представители. Всъщност ние попадаме в една ситуация, в която човекът, който трябва да се занимае с конфликт на интереси се назначава от управляващата партия или коалиция и цялото общество в последствие очаква от същия този човек да търси конфликт на интереси, от хората които са го назначили на същата тази работа. Така че нека да не изпадаме в илюзията, че нещо ще се промени само с промени в самия закон. Самото назначаване на основата на тази комисия за конфликт на интереси, от там тръгва всичко.
    Пак ще се повторя, каквито и промени да се направят законодателни, ако този човек не се назначава по един прозрачен начин, дори защо не и с конкурс. В България има безкрайно много експерти. Защо Парламентът трябва да го назначава, аз не мога да разбера, и той да е подвластен после на политически игри и борби. Това е, което иска да ви кажа. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Тодоров.
    Наистина личностите са изключително важи и особено в тази комисия. Наистина трябва да е безспорен професионалист, човек който да няма политически пристрастия, да не бъде свързан с никоя партия, но този конкурс, за който говорите, той също от някого ще бъде организиран, отново ще е свързан с властимащите, просто такава е структурата на назначаване. Може би наистина най-добре е Парламентът да го назначава и по възможност с голям консенсус между всички, включително и опозицията. Когато се предлага наистина личност, която да е безспорна, може да бъде постигнато това.
    Г-Н СПАС КОЛЕВ: Свободни, можещи , силни.
    Аз наистина нямах намерение да се изказвам, защото не се чувствам наистина толкова подготвен, затова ще бъда максимално кратък, доколкото позволяват петте точки, които и Вие госпожо Манолова като председател на комисия, и господин Добрев и другите Ваши колеги задават. Ще започна с недипломатичното – аз съм страшно булвелсиран и защото използвам този френски идиом, ще ви кажа, че ако бяхме по времето на Бонапард всички тук и вие като законодатели, и ние като гласоподаватели щяхме да бъдем обесени на решетките на Каросел.
    Защото чувам тук едни изречения, които се връзват, а не могат да се развържат. Чувам, че нещо ставало как, а не се знае точно какво или обратното, говори се какво е станало, но не се влиза в механизма на как.
    Ето защо първо към Вас, госпожо заместник-председател на Народното събрание, имам две забележки по конструирането на заседанието. Не може, когато присъства в каквато и да е зала заместник-председател на Народното събрание, от различни министерства да се изпращат експерти. Това е крайно неуважение към функцията на българския Парламент и неговата роля в държавното устройство, така че много Ви моля другия път разни министри, заместник-министри и тем подобни да си бъдат на мястото, защото в крайна сметка трябва да стане ясно, че министрите са функция на този Парламент, така както този Парламент е функция на българския народ и гласоподавател.
    Това е едното. Още повече съмнителните експерти, които до този момент 23 години, с тяхното експертно начало правеха всичките закони, наредби, вътрешни правила, доведоха до тези деформации в обществото, много по-жестоки отколкото преди 23 – 24 години .
    Второто нещо. Говорим тук за законодателни промени, господин Цеков мисля, че го каза. Ето защо както и Вие сте известена, ние гражданските организации, не малко на брой помолихме и внесохме в Народното събрание да бъде конструирана комисията на господин Кирил Добрев в постоянно действаща, защото ние за разлика от вас, които участвате в комисии и сте в така нареченото „голямо добро утро” на България, не се разхождаме само по жълтите павета, а се разхождаме по едни кални и разкопани улици. Улицата говори, госпожо Манолова, че проблемите не са само в тази Комисия по финансов надзор и в това тефтерче. Улицата говори, че има и други тефтерчета. Улицата говори, че има проблеми в Комисията за защита на конкуренцията. Улицата говори, че има проблеми в Национална компания Железопътна инфраструктура, с жестоки конфликти на интереси, с крадене на пари, с петролните далавери на една небезизвестна фирма „Анри 64” на бившия председател на Лекарския съюз, с досегашното ръководство на БДЖ, с различни общински пазари, където наистина се дерибейства. Да не говорим за изпълнителната агенция по лекарствата. Ще се отклоня само за 5 секунди. Не може и не трябва един цинаризин, на който производствената цена е 10 стотинки, да се продава за 2-20 в аптеките. Не може цялата комисия и половината министерство да знае, че изпълнителният директор на тази агенция по лекарствата е бивш служител, шеф и собственик на верига от аптеки, който даже си позволява да напише заповед за проверка на други видове аптеки, вериги, но без тази, която той представлява. Това ако не е конфликт на интереси, аз просто не знам какво е.
    Трето. По Прокуратурата и съдебната система. Прокуратурата и съдебната система всъщност са ваша функция на това Народно събрание и на всяко едно Народно събрание, защото то избира, то гласува, аз не съм най-големият специалист в юрист превенцията. Не искам да бъда нито адвокат, нито прокурор на когото и да било и комуто и да било, но след като обществото и вие като ръководител на Народното събрание сте приели голяма част от обществото, за която сме ви задължени, да ни приемате, защото се случва за първи път, да ни приемате и да ни каните на обсъжданията.
    Нека да обсъждаме конкретно нещата, които вълнуват и улицата, и българския народ като български гласоподавател.
    Преди да завърша искам да се обърна към колегите от гражданските организации, неправителствените и членовете на комисиите. Аз съм абсолютно съгласен с депутата от политическа партия Атака Тодоров, че трябва да се промени фундаментът, базата, но ваш проблем е да го решите, не е мой, аз не разбирам от това, даже не съм и депутат, пък и да бях едва ли щях да участвам в юридическата проблематика на Народното събрание.
    В заключение и съдебната, и всяка друга система са значително подвлиятелни на това, което става, те са следствие. Те са следствие на това, което вие като наши избраници, без да се делим на такива или на онакива, интелигентни и неинтелигентни, ние в крайна сметка сме гласували и вие тези 240 човека трябва да го решите в името на този народ, на този гласоподавател. Може би следващото Народно събрание ще има други гласоподаватели, други измерения. Благодаря ви за вниманието!
    Вие имате в Народното събрание време и в самата комисия да обсъждате детайлите. Тук смятам, че в тази зала и в този състав трябва наистина да се чуят болките на хората и конкретните предложения на тези, които са ги подготвили, както господин Цеков ги представи. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, Вие сте прав и мисля, че конкретният практически смисъл на това, което казахте, тъй като ние не можем да изследваме какво се случва във всеки един от тези органи, но това което трябва да направим със законодателните промени е, да е ясен механизмът, по който има обществено наблюдение и мониторинг върху работата на тези органи, това първо, Второ може би е необходимо наистина и в този закон да има ясно разграничение между административното нарушение конфликт на интереси и съответните нарушения по наказателния кодекс, защото част от това, за което вие говорите са си директно престъпления, ако има източване на пари и други престъпления по служба. Това което мога да кажа е, че постоянно действащата комисия по корупция в Парламента също е един начин такива сигнали да бъдат пращани, разглеждани и след това препращани към Прокуратурата.
    Г-Н СТЕФАН СТОЙКОВ:
    Госпожо Манолова, господин Добрев, уважаеми колеги, граждани, моят въпрос е по отношение на това, че като гражданин пуснах сигнал до Комисията по конфликт на интереси и установиха следния проблем: в мотивите към закона, а аз винаги чета мотивите към законопроекта, защото това е духът на закона, е казано, че частен интерес може да бъде и получаването на определен пост. Оказа се, че често се случва народни представители да получават постове благодарение на своята дейност като народни представители.
    По тази причина ще моля, когато се подготвя законопроекта, да се отчете, че имаме народни представители, които ние избираме и в Европейския парламент, тъй като се оказа, че един европейски депутат не извършва публична дейност по смисъла на разбирането на тази комисия, а той по времето на своето участие като евродепутат е станал член на бордовете на ЕАЦ Козлодуй и на още един борд. Комисията установи, че няма конфликт на интереси.
    По тази причина ще ви моля, ако е възможно в бъдещия закон да се запише, че когато лице заемащо длъжност народен представител, както се оказа тук съвсем наскоро със случая Пеевски, има несъвместимост по отношение на заемане на други постове, които са в държавно предприятие или други държавни структури или дори дейности, които обслужват някой друг държавен интерес, може да е публичен в някакви фондации и други такива организации. Тъй като по дефиниция според мен това би означавало конфликт на интереси.
    Това е моето предложение. Аз се казвам Стефан Стойков и съм от сдружението Форум средна класа.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, прав сте. Наистина има такъв пропуск в закона. Членовете на Европейския парламент не са в обхвата на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и от там естествено по отношение на тях не може да бъде установен такъв, но ние ги избираме, така че те трябва да бъдат добавени с разширяване на обхвата на субектите по отношение, на които действа този закон.
    Заповядайте, господин Славов.
    Г-Н КАЛИН СЛАВОВ: Асоциация Прозрачност без граници.
    От уважение към дискусията ще се стремя да бъда съвсем кратък. Когато се води дискусията, моля нека да се има предвид, че мислейки за промяната на даден закон, изключително важно е да мислим и за предметния му обхват. Така както говорим в момента ние свеждаме дискусията до Комисията за установяване на конфликт на интереси, нейното назначаване, и може би в известна степен до правомощията й да налага административни санкции.
    Каква обаче е глобалната ни цел? Глобалната цел е публичната функция, публичните институции да не действат в състояние на конфликт на интереси. Това, което ние бихме искали да добавим в принос към вече казаното, ни се струва, че би било добре да бъдат включени норми, които да регламентират управлението на конфликт на интереси, т.е. как в състояние на установен конфликт на интереси публичната институция реагира и успява да запази и своето функциониране и съумява да преодолее конфликта на интереси.
    В тази връзка може би, би било удачно в отделните институции да бъдат създадени своеобразни регистри на конфликтите на интереси, т.е. тогава когато дадено лице се е почувствало в конфликт на интереси, сигнализирало е, какви действия са предприети в този случай. С това ретроспективно може да се установи един или друг акт на държавен орган или действие в каква ситуация е било предприето.
    Също така не малко са граничните ситуации. Дали една ситуация би могла да бъде отнесена към ситуация на конфликт на интереси, по-скоро да или по-скоро не. Виждате че се получават най-различни предложения за разширяване на този каталог на подобни ситуации в закона. Знаете, че отиването към казуистика по-често ни изиграва лошата шега да не успеем да опишем всички ситуации. В този случай всъщност голямата част от практическите случаи остават неописани, а пък и живия живот винаги ни поднася нови изненадващи ситуации. Може би в тази посока е добре да се помисли за механизъм, по който лицата които се чувстват в подобна ситуация да бъдат консултирани, да могат да получат адекватен съвет или адекватна препоръка как да постъпят в една или друга ситуация, по този начин превантивно бихме могли да действаме, за да не се налага да отиваме в ситуация на действия на комисията, при които тя трябва да установява наказание и да се превръща в своеобразна може би публична гилотина. Благодаря ви.
    Разбира се нашата позиция и нашите предложения ще бъдат предоставени писмено и се надявам да бъдат полезни във формулирането на новите законови норми. Благодаря ви.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Кой е представител на Министерство на правосъдието? Заповядайте, имате думата.
    Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, господин председател, Атанас Славов, отдел Нормотворчество на Министерство на правосъдието.
    Упълномощен съм да представя позицията на министерството по така обсъжданите въпроси. В рамките на наблюдението от страна на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, в доклада от миналата година е отправена препоръка до страната да се измени Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие. Тази мярка е възложена впоследствие с решение на Министерския съвет на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, вследствие на което в рамките на комисията е изработен законопроект от работна група и този законопроект, неговото изработване е приключило.
    Към настоящия момент Министерство на правосъдието поема ангажимента да финализира работата по изготвения в рамките на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси законопроект, за което ще създаде самостоятелна работна група, в която ще покани представители на комисията, на Върховния административен съд, на правната доктрина, като тази работна група ще работи в няколко насоки. Те в основни линии се препокриват с предложенията, които вие направихте в началото на заседанието, а именно: усъвършенстване на процедурата по възстановяване на нарушения и тяхното санкциониране с актове на комисията, усъвършенстване на процедурата по установяване на несъвместимост на самостоятелно правно основание извън случаите на конфликт на интереси по чл. 2 от закона, разширяване на обхвата на публичните длъжности по чл. 3 от закона, за които съществува задължение за деклариране на частни интереси и се установява конфликт на интереси и на последно място усъвършенстване на дефинициите за частен интерес и облага, така че да се постигне по-пълна защита на обществения интерес и да се преодолее стеснителното тълкуване на закона, възприет в съдебната практика.
    Останалите въпроси, които бяха повдигнати също ще бъдат предмет на обсъждане от тази работна група, като аз изразявам увереност, че ще се постигне координираност в усилията на Парламента и Министерство на правосъдието, така че наистина в рамките на законодателния процес да имаме един нов закон, който по-пълно защитава обществения интерес. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че е важно да кажа на колегата от правосъдието, че това звучи много хубаво, но се боя, че докато сформирате работната група и извършите всички тези сложни дейности ние ще сме готови с проектозакона и ще сме го приели, защото ние се занимаваме от известно време с темата. Вече имаме законодателни предложения, ако искате се включете. Ако искате да имате самостоятелна инициатива, просто го направете в съкратени срокове, защото това което не коментирахме днес е и патовата ситуация, в която се намира комисията. Реално тя не работи защото има трима члена. Реално текстовете в закона са такива, че блокират и по-нататъшното определяне на председател и ротацията, която трябва да се случи.
    От друга страна, освен че тя има огромен обем от дейност, както казах около 100 000 души попадат в нейния обхват, но и се следи изкъсо от Европейската комисия, която ще представи скоро свой доклад за сектор Правосъдие и вътрешни работи. Правосъдното министерство е част от този мониторинг, така че и във ваш интерес е малко да ускорим работата по тази законодателна процедура.
    Г-Н СТОИМЕНОВ: Въпросът ми към колегата е в Европейската комисия има ли комисия за конфликт на интересите, как тя работи и какви са резултатите от тяхната работа, ако имате информация?
    Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: Аз по-скоро бих отговорил, че ще уведомя политическото ръководство за изразените тук становища и предполагам, че ще се постигне добра координация между институциите.
    Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: От гражданска инициатива „За нов обществен договор”. Само да допълня колегата Колев, че освен тези предложения, които сме дали, че искаме комисията да бъде постоянна, трябва наистина да се намерят такива механизми, за да не стават както сега е патовата ситуация, това беше и в Парламента патова ситуация, една парламентарна група дълго време не работеше. Ние бяхме дали едни предложения предварително за Правилника на Народното събрание, които ако бяха се приели, нямаше да се стигне до такава ситуация, затова в този закон трябва да се помисли как да се избегнат тези ситуации и би трябвало това да стане с участието на гражданското общество.
    В тази връзка предлагаме тази комисия освен да е постоянна, да има Обществен съвет към тази комисия от граждани и всеки месец или тримесечно комисията да се отчита пред този Обществен съвет от граждани.
    Освен това приветствам предложението на другите колеги, които се изказаха. Тези хора, които се избират в тази комисия да бъдат с публично обсъждане и нека това публично обсъждане да бъде точно в тази гражданска комисия. Може да се приложи и някакъв ротационен принцип. Това е може би малко по-екзотично предложение, примерно на една година да се сменят, за да няма корумпираност. По-добре е наистина да се създаде такъв Обществен съвет към тази комисия, за да може да има по-голяма прозрачност.
    Освен това, когато се сезира Комисията за конфликт на интереси, едновременно да се сезира Прокуратурата, ГДБОП и няколко институции, така че поне да се надяваме едната от всички институции, която бъде сезирана, че ще бъде достатъчно обективна да разгледа проблема. Благодаря.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз ще търся тогава, понеже отворихте темата, подкрепа от вас по следната хронология.
    Първо да доокомплектоваме комисията, защото тази комисия с този намален състав трудно работи. Народното събрание първо да успее да окомплектова комисията с така наречената парламентарна квота. Окомплектоването да става с публично изслушване и след това да преминем към промените в закона. Търся подкрепа от вас в тази посока.
    Г-Н МИТХАТ МЕТИН: Позволете ми да изразя съгласие с предложеното. За тези, които не ме познават казвам се Митхат Метин и съм народен представител от Движение за права и свободи. Участник съм във Временната анкетна комисия и присъствах на почти всички заседания и на изслушванията, разбира се. Оставам с твърдото убеждение, разбира се, че към този момент дейността на комисията, която администрира конфликта на интереси е блокирана, така че аз лично подкрепям едно скорошно попълване на състава и отпушването на дейността, естествено под много силния граждански контрол в лицето на Парламента.
    На второ място подкрепям и това, което каза преждеговорившата колежка. Лично аз бих подкрепил постоянна парламентарна комисия, която да наблюдава дейността на Комисията за конфликт на интереси, тъй като парламентарният контрол е най-висша форма на граждански контрол.
    Преди да приключа и не искам да вземам повече думата,тъй като искам гражданските организации да се изкажат, мисля че ротационният момент не е много добър за една такава дейност. Мисля, че един заместник-председател би разтоварил председателя от голямата тежест при администрирането на преписките.
    На второ място ми се иска да намерим всички един такъв механизъм, уважаеми колеги, не ми се иска да стигнем до така нареченото шиканьозничене, колегите юристи знаят какво означава това, злоупотреба с права. Когато ние даваме възможност на всеки един участник в гражданския оборот да се жалва и да ходи по различни институции и да пуска жалби и до Главния прокурор и до Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и т.н. всевъзможни жалби, ми се струва, че по този начин създаваме едно изкуствено нагнетяване на самото общество.
    Колегата, който напусна заседанието, отиде някъде по работа, от Парламентарната група на ГЕРБ беше на изслушването, когато ставаше въпрос за преписката на кмета на Берковица. По наша информация, сега не мога да го твърдя дали е така или не е така, но не правя и внушение, това е проверимо, четири физически лица, които имат публична обществена дейност, те са общински съветници от определена партия, правят групов сигнал до председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. След 25 дни председателят и комисията се произнасят, съответно един участник в предизборната надпревара е отстранен.
    Ние не трябва да допускаме този орган да бъде въвеждан като орган за груба политическа намеса в предизборната кампания, защото след половин година предстоят избори, на следващата година предстоят избори и ако оставим ние така нещата няма да сме си свършили работата като политици.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви много.
    Господин Николов има думата.
    Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ:
    Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствените организации, дами и господа народни представители, позволете ми да взема думата като член на действащата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Назначен съм от президента на Републиката.
    Първо бих искал да благодаря на госпожа Манолова и на господин Добрев затова, че един от основните правоприлагащи органи в тази материя а именно, че комисията беше поканена на тази дискусия, защото разбирам че параметрите на дискусията са много по-широки. Целта тук е не само да се индивидуализират пропуските в закона, в резултат на което се получи ситуацията, за която всички знаем. Целта доколкото разбирам е да се направи един цялостен преглед, включително на материално правните състави и съдържанието на самия закон, както каза господин Славов за последните четири години откакто той действа и за последните две години и половина откакто действа този институционален механизъм.
    Смятам, че добрият анализ и ясното очертаване на пропуските в абсолютно всички аспекти на законът – санкционен механизъм, институционална рамка, материално правни състави е изключително важен. Разбира се аз ще изразя съгласие с по-голямата част от идеите, които бяха споделени тук от представителите на неправителствените организации и от народните представители, просто защото голяма част от тези идеи лично аз съм ги отстоявал, дори съм ги прилагал доколкото е възможно в последните две години и половина.
    Абсолютно задължително е да се намалят санкциите по този закон. Може да звучи странно, че административен орган предлага намаляване на санкции, но съгласете се, че най-честото нарушение на закона, а именно неподаване на декларации в срок, долна граница 1000 лева, горна граница 3 000 лева за съответната глоба е коренно различно тогава, когато е извършено като изпълнително деяние от директор на селско училище, това са лица, които са задължени по закона, и примерно от заместник-министър. В двата случая долната граница е 1000 лева. Не е справедливо, не е честно, според мен поне, в този случай те да бъдат сложени на тази равна основа. Да, би могло да се каже долната граница за заместник-министъра да бъде 3 000 лева, но защо да не помислим за разширяване и на долната и на горната граница от 200 до 5 000 лева за това най-дребно нарушение на закона.
    На второ място разбира се категорично бих предложил и се съгласил с един процес на децентрализация на комисията. Да това наистина се очерта като един от основните проблеми в закона. От казаното до момента – създаване на фигура на заместник-председател, включително с ресор, както спомена господин Цеков, разбира се назначаване на специализираната администрация с акт на самия колективен орган, а не с акта на председателя и нейното атестиране, нейното развитие, аз бих подчертал тук още една много съществена особеност.
    Не знам как през 2010 година, когато законодателят е създал тази институция е изброил изключително изчерпателно и точно правомощията на председателя. Изрично е записано: председателят организира и води дейността на комисията – първо, второ, трето, четвърто и никъде в закона не са изброени правомощията на самата комисия. Имаме едно изначално неглижиране на колективния орган към фигурата на председателя. Разбира се от няколко текста правомощията на комисията могат да бъдат изведени, могат да бъдат извлечени, но тук основата е те да бъдат формулирани и представени.
    На второ място във връзка с процеса на децентрализация, наистина мисля, че той е задължителен във всички идеи, които бяха споделени и казани дотук.
    На трето място. Чудесно, ще децентрализираме комисията, ще говорим за санкции, ще се проведе изключително демократична и прозрачна процедура за излъчване и за попълване на съставите, но наистина липсва, на мен поне ми липсваше през цялото време през тези две години и половина нещо изключително важно в нейната дейност и то е изричен регламент на превенцията, на предотвратяването на конфликта на интереси.
    Това е изключително важно в рамките на норма или две в самия закон и не казвам, че това не е правилно. Въпреки липсата на норма, комисията организира една цялостна кампания за обучение на новоизбраните общински съветници и кметове след изборите 2011 година, седем семинара в цялата страна. Няма семинарно предложение, обучение на задължени лица по закона, което да сме отклонили или да не сме се явили. Инициирали сме множество обучения в самите областни управи, но цялостната дейност трябва да бъде поставена на една законова основа само може би с един или два текста.
    Формиране в началото на всяка година национална програма за предотвратяването на конфликта на интереси. За мен тази функция, която досега е упражнявана епизодично, може би между другото, може би защото няма регламент, може би защото има стотици преписки, които трябва да бъдат разрешени, трябва да бъде канализирана и трябва да бъде доразвита. Нещо повече, с текст в Правилника, понеже тук се постави въпроса за правилника и господин Славов също постави въпроса, ние регламентирахме един специален институт на питания към комисията във връзка с потенциални конфликти на интереси, на които питания се отговаря със становище, за съжаление предвидихме това да е функция на председателя, макар и след съгласуване и обсъждане в комисията. Така хора, които се съмняват дали да направят или да не направят нещо, ще попаднат ли в ситуация на конфликт на интереси, да им се даде възможност макар и чрез правилника, да отправят питане до комисията, за да им се препоръча поведение, към което да се придържат, за да не попаднат в такава ситуация. Според мен тази възможност също трябва да бъде включена на едно законово ниво.
    Не на последно място аз бих искал да подкрепя изключително активно идеите за намаляване на срока на процедурата и не защото това е реално изискване на Европейската комисия, а защото нека го кажа директно, първото производство което ние приключихме с влязъл в сила санкционен акт, траеше точно две години. През м. август 2011 година в комисията беше входиран сигнал срещу едно лице, издаде се индивидуален административен акт, с който се установи конфликт на интереси, две инстанции и Върховният административен съд се произнесе, наказателно постановление, още две инстанции за обжалването и през м. август 2013 година този санкционен акт влезе в сила.
    В конкретния случай много важно е това да става с един акт, без да се засяга правото на защита на конкретните лица, защото тогава санкцията, а не само установяването, нейната законност, нейната обоснованост ще бъде преценявана на по-високо ниво от Върховния административен съд.
    И още нещо изключително важно. Тук се постави въпроса за фундамента. Наистина кой е фундаментът в тази материя. Вероятно начинът, по който ще бъде излъчен бъдещия председател е важен, но има нещо, което е много по-важно. Каквито и законови механизми да бъдат предприети, каквото и да направим, дори и най-добрия закон в България, най-съвършения да бъде направен след тази широка обществена дискусия, след всяко едно производство, след всяко едно решение на комисията винаги ще има две страни, от които едната ще е недоволна –сигналоподателя или лицето, за което е установен конфликт на интереси. Това в потенциален аспект ще генерира напрежение срещу всеки един състав на комисията. Фундаментът тук е следния: дали да се пристъпи към едно ограничаване на сигнали, на правата на сигналоподателя. Лично аз за себе си този въпрос съм си го задал преди година и половина.
    Действащият закон се придържа към една европейска практика ясно установена. Всеки, повтарям, всеки който има данни за нарушение на закона, има право да сигнализира специализирания държавен орган. Не е необходимо той да има конкретен, частен интерес от конкретния случай. Не е необходимо той да е например фирмата, която е пренебрегната, за сметка на фирмата на първия братовчед на заместник кмета на общината. Не е необходимо от ответното производство за конфликт на интереси той да е повлиян. Затова той не е и страна в това производство, съгласно чл. 15 от Административно процесуалния кодекс.
    Мислил съм си за себе си, дали не следва да се проведе реформа, която да даде възможност на право на сигнал единствено и само на лице, което е засегнато или което твърди, че е засегнато от потенциалната конфликтна ситуация и отговорът за мен е негативен. Това е много силна възможност за контрол върху властта.
    Всъщност това е силата на този закон, че не е необходимо да има личен интерес сигналоподателя. Лично аз съм се впечатлявал и съм възприемал на сериозно сигнали, които идват от неправителствени организации. За съжаление техният процент от общия брой на сигналите все още е сравнително нисък доколкото го познавам разбира се. Това, което е важно, че то се оказа и слабостта на закона, защото както този закон, така и много други в България, включително и Наказателния кодекс много често се използва за разчистване на различни сметки и уверявам ви политическите сметки, както се казва надали са първи в класацията. Обикновено отношенията са чисто колегиални, чисто икономически. Но така е, когато придобие право българинът да сигнализира някой орган, затова че друг негов опонент, вероятно на някакво поле, е в тази позиция, той го ползва. Това не е проблем. Това не би трябвало да бъде проблем.
    Проблемът е действително за една обективна и ясна преценка според равни критерии за всички независимо от това от кой идва сигналът и защо идва този сигнал. Това е позиция, към която аз съм се придържал, нямам от какво да се срамувам за дейността си като индивидуален член на един колективен орган и пак да кажа, без да звучи като оправдание – прекалената централизация може би тук формира някакви проблеми, но нека, и с това да завърша, все пак това което излезе в публичното пространство като скандал да не бъде центъра както на дискусията, така и на законопроекта. Най-важното в този законопроект е превенцията. Нека да го повторя още веднъж и затова си позволих да взема думата. Около една трета от работата на аналогични органи съвсем целенасочено е в сферата на превенцията и на предотвратяването на конфликта на интереси. Огромен страх има от този закон, от тези близо 100 000 държавни служители и за съжаление аз мога да кажа, че все още този закон не се познава, все още има нужда от обучение.
    Пресен пример – 39 областни управители и заместник областни управители след последната служебна проверка, направена от комисията, която е напълно действащ орган, с изключение в едно отношение, се оказа че не са спазили срока за подаване на декларациите. Това лято такава служебна проверка беше направена.
    Искам също така да ползвам форума, за да информирам за два факта. От началото на м. октомври до момента комисията е приключила 43 производства със свои актове. За сравнение през м. септември те бяха 24. Да, тричленният състав в момента поставя комисията в положение наистина леко да куцукаме, тъй като този тесен състав, това е ръба на кворума. Решенията се вземат с три гласа, кворумът е с три гласа. Фактически наистина създава известни затруднения.
    Съвсем накрая искам да кажа, че наистина аз съм удовлетворен от дискусията и благодаря още веднъж за поканата.
    Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: От контактната група, която организира срещата на министър-председателя с гражданите.
    Аз ще говоря кратко и ясно, не като представител на президента дълго и неясно. Представител съм на обикновените хора. Ние искаме не превенция, а искаме справедливост чрез този закон, защото особено в столичните общински фирми Пазари АД и останалите фирми хората, които са назначени и имат власт и са в конфликт на интереси четат наредбата, по която се провеждат конкурсите като дявола евангелието и така го правят, че не противоречат нито на Закона за конфликт на интереси, нито на законодателството, което елегантно отбягват за лично облагодетелстване и аз лично, господин Добрев, адмирирам Вашата комисия, работата й, както и работата на комисията на госпожа Манолова при изработване на изборния кодекс и затова искам Обществен съвет към вашата комисия, гражданите и политиците да работят заедно в името на справедливостта. Лично аз ще ви дам сигнали за общинските фирми.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви много.
    Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: От Българска асоциация на пенсионерите. Най-напред трябва да ви кажа, че нашата организация е по принцип, по устав, надпартийна и аз ще се изкажа от тази позиция.
    Първо искам да напомня историята на създаването на тази комисия за конфликта на интереси. Тя беше зачената в грях. Още след първото четене се усетиха, че нещо не е в ред и я оттеглиха да се доработва и т.н., така че това което очаквах в началото още при създаването на този закон се потвърждава. Мисля, че г-жа Фидосова точно тогава направи големия гаф с нейните препоръки по отношение на нейните колеги и с това се показа, че има конфликт на интереси.
    За работата, която трябва да се извърши. Аз искам да напомня, че една работа, която се върши има три показателя – количество, качество и време за изпълнение.
    Казахте, че преписките много се протакат в тази комисия, правете междинни отчети. Дайте им срок, да има и междинни отчети и ако се види, че той протака, дайте го на някой друг, така че има изход от това положение.
    Накрая искам да направя някои препоръки по отношение на структурата на комисията. Аз разсъждавайки надпартийно, т.е. повече в интерес на гражданското общество, което в момента е в процес на раждане, само че някои се опитват да ритат родилката в корема, родилката майка България я ритат в корема. Гражданското общество ще се роди в България, постепенно, постепенно ще се роди, така че по отношение на състава и структурата на комисията предлагам два варианта.
    Единият вариант е комисията да има гражданска квота, не само от парламента, а гражданска квота.
    Председателите на комисията да бъдат трима, т.е. тройка, като в тази тройка се разпределят работите на отделните съпредседатели по отношение на това кой каква специалност има.
    Аз предлагам единият да бъде за вътрешните конфликти на интереси, в самото Народно събрание и в държавните органи, другият да бъде за външни конфликти, т.е. между гражданите и т.н. Третият да бъде специалист по финансовите въпроси.
    Вторият вариант е 50 : 50, т.е. успоредна гражданска комисия за конфликт на интереси, така че гражданската комисия да си има свои заседания, другата да си има свои заседания и един път месечно да се събират на съвместно заседание.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Много Ви благодаря за предложенията.
    Г-ЖА ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Чувствам се доста особено, предвид съседството от двете ми страни, от едната страна Министерство на правосъдието, от другата комисията.
    Казвам се Цветана Гочева и съм председател на неправителствена организация с дейност в обществена полза.
    Българска асоциация за погребална култура. Няма паднали, нали. Има и такава култура, но ние не я познаваме и изобщо не се придържаме към нея. Затова ще стане дума друг път.
    Аз имам едно мъничко и много конкретно предложение. Впечатлена съм от големия брой на обхванатите лица от този закон и се говори този брой да бъде увеличен. Конкретно предлагам към лицата, обхванати от закона да бъдат прибавени главните архитекти на градовете, както и на районите, ако в града има такива. Мотивът ми е съвсем прост. Според ЗОС и ЗМСМА и правилника например на ЗОС, главният архитект има право да внася решения. Тези решения касаят цялото население на града, на селището. Последиците от дейността на Главния архитект не са като последиците на шивача. Те имат много по-голяма стойност и неизмеримо по-голяма дълговечност. Тъй като съм наясно с греховете на нашия Главен архитект, то абсолютно настоявам не само да го обсъдите, но и по възможност да включите този контингент в обхванатите лица. Благодаря ви.
    Г-Н СТИЛЯН ИВАНОВ: Председател съм на фондация Подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията.
    С тази материя работим от 12 години, като за 40 преписки от началото на годината, ако сте работили браво, при нас работим по 120 преписки като неправителствена организация и са от съвсем различно естество, доста сложни. Аз се обръщам към представителя на комисията.
    Уважаеми дами и господа, тъй като комисията е в тупик и очевидно накуцва по думите на представителя на комисията, именно в този ред на мисли аз предлагам следното нещо. Писмото, което сме предложили няколко организации до госпожа Манолова, а именно най-бързо, за да не бездейства самата комисия, най-бързо ще се случи, ако комисията на господин Добрев, Временната анкетна комисия, наистина с акт на Парламента бъде превърната в постоянна анкетна комисия, това го даваме като предложение. Формулирал съм и нейното наименование – Парламентарна комисия за контрол на регулаторните органи и предотвратяване злоупотребата с власт. Позовавам се най-вече на това, че там където имаме конфликт на интереси, поне по европейските документи, с които съм запознат, навсякъде върви и злоупотреба с власт и търговия с влияние.
    Ето това са нещата, с които занапред аз се надявам да бъде превърната тази комисия в постоянна и тя да се занимава именно с тези три кита. Ние сме подали сигнал до Върховна касационна прокуратура, ще подадем и до Парламента. Искаме да знаем какво се случва с тази мила физиономия, кмета на град Пловдив и там на какво се натъкваме в крайна сметка, защото там имаме и конфликт на интереси, имаме и търговия с влияние, имаме и злоупотреба с власт, три в едно.
    Това е в чисто практически смисъл, а що се отнася до самата комисия, да тя определено наистина трябва да я запълните максимално бързо, за да работи и аз мисля, че тя е сформирана по друго време от една монтанска правна школа, самия закон също и именно затова дава такива резултати, на които сме свидетели.
    Наистина подкрепям предложенията на колегите първо да бъде разширен състава на самата комисия примерно до 7 или 9 човека и няма да бъде лошо при конструирането на този състав да има поне един представител от страна на структурите на гражданското общество. Ние тук повечето се познаваме и винаги можем да намерим някакъв общ консенсус, да излъчим един безспорен авторитет като юрист, нямам в момента никого предвид. Наистина това е един добър вариант за вътрешен мониторинг и отделно Обществен съвет, както към Парламентарната комисия, така и към самата Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, където също да има активен граждански контрол.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви много за предложението.
    Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Съжалявам, ако не съм бил разбран правилно. Преписките не са 40, а 43 на брой, от 1.01. до 1.10. т.г.
    Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Конфедерация за защита от дискриминация.
    Аз направо преминавам към отговор на зададените от вас въпроси дотолкова доколкото успях да ги запиша.
    По отношение на брой членове. Би трябвало, когато се пристъпва към законодателни предложения да се направи предварителен анализ колко броя преписки има образувани и в оборот на самата комисия и съобразно това да се прецени и броя на членовете, тъй като това е обема на работа де факто.
    Ако сте стигне до някакво завишаване на броя на членовете, например от порядъка на 7 или 9, би могло да се предвидят поне 3 квоти, едната от които, както тук се изрази на няколко пъти мнение, да има и представители, които да бъдат излъчени от гражданското общество.
    Разбира се това по никакъв начин не изключва възможността, които и да са излъчените кандидати, да бъдат изслушани, както в ресорните комисии, например тази или в самата Пленарна зала, когато следва да се извърши избора.
    Основното ни предложение в тази посока, тъй като аз се солидаризирам с мнението, изразено от депутата от ПГ Атака по отношение избора на председател. За да се предпази от политическо влияние председателят не следва да бъде избран от Парламента, който е най-висшия политически орган, а може така както е принципа и да се приложи аналогията на чл. 174 от Закона за Конституционния съд, да се избира от самия състав, когато този състав бъде конструиран от различните квоти. По този начин ще се избегне всякакво съмнение за политическо влияние и по-нататък.
    Що се касае до въпроса ви, дали е уместно да има избор на заместник-председател, да според нас това е уместно, тъй като имаме множество примери и в други подобни комисии и тази фигура е изключително необходима от гледна точка на заместване на председателя, тогава когато той отсъства и в случай като този както имаме сега такъв прецедент, за да не се блокира работата на комисията.
    Що се касае до въпроса дали трябва да има предвиден докладчик. Да, трябва да има според нас. Също може да се приложи една аналогия от Закона за съдебната власт и има аналогия и в други закони, създаващи със себе си специализирани административни органи, така че фигурата на докладчика би било допълнителна гаранция за един по-широк плурализъм и избягване на субективизма при определяне и разпределяне на преписките, при определяне на крайния акт и т.н.
    Би могло да се помисли, ако се увеличи състава и за създаване на специализирани състави вътре в самия състав на комисията, както вече беше казано. Има различни материи, по които съставите биха могли да специализират и по този начин да се създаде едно по-добро качество на работата на комисията.
    Разпределението на преписките при всички положения трябва да е по някакъв принцип, подобен на този, който е въведен във Върховния административен съд, т.е. чрез компютър да се разпределя преписка на съответния докладчик.
    Много важен е въпросът, който вие поставихте по отношение на начина на вземане на решение по назначенията на служителите. Тук безспорно трябва да се запише според нас в закона, че органът е колективен и колегиален, т.е. всичко онова, което председателят върши, трябва да се схваща като възлагане на изпълнение, т.е. председателят да има изпълнителна функция, а колективният орган да е този, който да има върховна функция и решаваща функция разбира се. По този начин дори да има някаква нотка на субективизъм, това би било туширало по някакъв много по-гарантиран начин възможността за вземане на такова решение, което да бъде повлияно от икономически, финансов или политически интерес.
    За контрола не бих могла да кажа предварително как и по какъв начин може да бъде осъществен, принципно е съдебен и парламентарен. По отношение на парламентарния контрол би могло да се помисли тогава, когато се дава отчета на съответната комисия дали този, който ще излага отчета пред Народното събрание не би трябвало да даде отчет и по работата на всеки един отделен член на тази комисия, дори тогава когато се въведе докладчик, дори тогава да има специализация на съставите.
    Какво имаме предвид? Ако на докладчика има разпределен определен брой преписки, може да се направи контрол всеки един докладчик по колко преписки е работил, колко от тях са оставени без уважение, колко от тях пък са отхвърлени от съдебната инстанция. По този начин може да се направи своеобразна атестация на работата на всеки един член на комисията.
    Последно бих искала да кажа, че не е без значение да се предвиди някаква форма на приемственост и мандатност, т.е. да се въведе изрична норма, която да указва, че не повече от два мандата може да има всеки един член и да има някакъв вид ротация при отпадането на членове, т.е. при избора или назначаване на членове, така че стават поне един, двама или трима, които да осигурят приемствеността при следващия състав, за да няма изведнъж блокиране на работата, когато изтече мандата на всички членове и следващите 6 месеца този орган да буксува по простата причина, че следващият състав не е навлязъл още в специфичната материя. Благодаря ви.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам само две думи да кажа. Понеже всички държите да има гражданска квота ние с госпожа Манолова поемаме тук ангажимента, ако наистина можете да се разберете, ние двамата да предложим, тъй като сега предложенията се правят от народни представители, да предложим вашето единно предложение в зала и тук ще го изслушаме след това заедно на публичното обсъждане.
    Г-Н АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Гражданско движение Днес.
    Аз ще преповторя част от дискусията, като ще започна с основното нещо всъщност, което е цел на закона. Заемащите публични държавни длъжности трябва да поставят обществения над личния или така наречен частен интерес по смисъла на този закон. В крайна сметка има и Наказателен кодекс, има и други действащи закони, спрямо които тези лица, които заемат висши държавни длъжности трябва да оперират в една сравнителна обективност под влияние на дадена субективност, защото тази субективност никога не може да бъде премахната. Който и да се мъчи да я премахне, няма как да я премахне. Това, което се опитваме да направим като плюсове и минуси, концентрация на власт в председателя и разпределяне на правомощия на всеки член и двете имат плюсове и минуси.
    В единия случай знаем кой точно отговаря за системата и кой е виновен да системата. В другия случай трябва да направим така, че всеки един член на тази комисия да носи персоналната отговорност за всяко едно докладване, всяка преписка по която той предлага съответното решение.
    Тук възниква въпроса с какво мнозинство тази комисия ще взема решения, след като докладчикът внесе. Има различна практика в света – 50 на сто, 85 на сто, сто процента. Ето това са политически фигури, всеки един е човек, всеки един има пристрастия, сто процента е трудно да се каже: „Вземете решение със 100 % мнозинство”. Явно всички вървим в посока така да се разпределят правомощията, че всеки един член на комисията да има персонална отговорност в докладването на преписката, която е разпределена при него на случаен принцип. Следващото съществено важно нещо е специализираната администрация. Ако този член работи със специализирана администрация, назначена от някой друг, много е вероятно той да бъде подведен или манипулирана информация или част от нея да бъде икономисана, след като се предоставя за докладване. Този елемент как може да бъде минимизиран. Би трябвало всеки един член на комисията сам да избира хората, с които да работи, да им има достатъчно доверие приготвяйки за него съответната преписка.
    На следващо място. В закона не видях някакво изискване за стаж, когато се предлага за член. Мисля, че всеки завършил студент е годен да стане член на комисията, което звучи малко несериозно, т.е. трябва да има някакъв юридически стаж това лице.
    Другото важно и съществено нещо. Наблюдавайки навън част от върховни органи, които се занимават със съдебна система мандатите им са по-дълги отколкото мандатите на парламентите. Това гарантира относителна стабилност на лицата, които работят в тази комисия, а не лицата да се назначават за 3 години в даден колективен орган. На втората година да започнат да правят совалки съответните политически структури, за да си гарантират следващия мандат и ако този срок се увеличи това ще гарантира това спокойствие на комисията по отношение на политическа дестабилизация. Естествено това не елиминира елемента утре закона се сменя, съответно всички са уволнени, но дава някакъв друг вид гаранция на работещите вътре в системата.
    Движение Днес е пуснало това писмено. Вътре сме написали 15 години мандат. Такъв е мандатът на едни висши съдебни органи в някои държави. Защо 15 години? Защото са лимитирани 2 мандата. Някой ако реши да работи там, може да си изкара целия трудов стаж вътре, съответно той ще си изгради името, съответно ако трябва да излезе от там, името му ще бъде тотално оплюто. Това ще трябва да се помисли, срокът е доста голям 15 години, но може да се помисли за друг срок. Нямаме практика в България за толкова дълги мандати.
    Субективност винаги ще има, но човек трябва да пази името си.
    Следващото важно нещо, ако го разделим така:
    Първото е обективност на членовете на комисията и защита на личния им суверенитет.
    Второто е прозрачността при работа на комисията. Дали заседанията на комисията да се предават в интернет. Мисля, че не е необходимо.
    По отношение на решенията обаче би следвало да има по цялата процедура срокове, в какъв момент кой точно какво трябва да направи, за да може обществеността да е информирана затова какво се случва в тази комисия и какво решение е взето.
    Аз имам още една забележка по отношение на закона. Законът забранява разглеждането на анонимни сигнали. Ако анонимният сигнал е достатъчно мотивиран и подкрепен с някакви доказателства, според мен това е основание за разглеждането и не би трябвало закона с лека ръка да казва: „Това цялото вън”.
    Ако има страх от даден човек в дадена структура и лице отдолу пусне сигнала, то няма как да се визуализира, защото знае какво ще му се случи. Според мен тук законът трябва да е малко по-гъвкав и да дава по-голяма възможност за вземане на решения от страна на комисията дали този сигнал е допустим за разглеждане вътре в самата комисия.
    Следващото, което касае вече малко по-конкретни неща е в масата закони в България, конфликтът на интереси и декларирането пред Сметната палата и на други места от такива висши държавни постове се казва, че трябва да се декларират акции и дялове. Дяловете да ги оставим, те се декларират малко по-трудно, но ако аз имам портфейли на борсата, играя постоянно и съм си дал парите на един брокер, малко трудно всеки ден ще давам информация точно в коя фирма колко акции притежавам. Това трябва да се прецизира като текстове. Говорим, че съществуват още и старите бонови книжки за приватизация и все някой има остатъци някъде и да не ги е продал.
    Другото важно нещо според нас е, че разпоредбите на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, когато говорим за установяването на такъв интерес, би трябвало да има някаква кореспонденция със специалните закони за съответните органи какво е установяване на такъв конфликт на интереси. В момента такава връзка няма, т.е. имаме един закон, в който се говори нещо общо и препратки към някои закони и ако отидем в дадените органи, които имат собствено законодателство, там вече нещата започват малко да висят, т.е. трябва да се разгледа цялото това законодателство от юридическа гледна точка и да се видят общите противоречия и това да се изглади във времето.
    Другото, което може да се препоръча тъй като голяма част от държавните структури нямат достатъчно адекватни вътрешни правила за конфликт на интереси, това което се говореше за регистрите, те нямат дори такова задължение да го направят. Това би трябвало също да влезе в този специален закон по отношение на конфликт на интереси.
    Това е което можем да кажем ние. Материалът е пуснат писмено. Благодаря.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Много Ви благодаря. Записах си някои от предложенията.
    В този контекст на мисли преди да дам думата, да питам члена на комисията Николов. Вие, преди всяко заседание, комисарите подписвате ли декларация дали имате конфликт на интереси по разглеждания казус?
    Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Няма такова задължение и няма такава практика. Това законът го регламентира. Остава само общото изискване при наличие на конкретен повод, ако има частен интерес, тогава самият член е длъжен да се отведе.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Освен това трябва да видим не само Вашата комисия, но и всички останали комисии, които имаме задача да гледаме, да се подписват декларации преди всяко заседание дали имате конфликт на интереси по гледания казус или не и още по-важно дали е упражняван политически или икономически натиск върху вас преди заседанието.
    Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Аз господин Добрев подкрепям Вашето предложение. Такава практика всички знаем, че е широко разпространена по отношение на временните комисии за провеждане на обществени поръчки. Там конкретно всеки член на комисията в общинска администрация, в държавна администрация попълва такава декларация. Предварително да използвам възможността да кажа, че по-широкият парламентарен контрол чрез създаване на специализиран парламентарен орган, дори и под формата на подкомисия, както се спомена всъщност би бил положителен не само в дейността на контролиращия орган, но понякога дори и на дейността на самите 8 специализирани държавни органи, така наречените независими органи .
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Заповядайте за процедура.
    Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Предлагам в бъдеще, когато се събираме да се определи регламент на изказванията от 3 или 5 минути.
    Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря.
    Госпожо Манолова, господин Добрев, дами и господа, имаме проблем и то много сериозен. Проблем, породен от едни хора с парламентарен статус и мислене, който чисто философски не може да бъде решен от същите хора. Трябва други хора, с друг статус, цивилен и друго мислене в реда, в който Вие казахте, господин Тодоров, трябва да се разглежда по-разширено.
    Ето защо аз наистина не само подкрепям, а настоявам да има гражданска квота или гражданско представителство в тази комисия, което до известна степен ще осигури някакъв процес на мониторинг какво се случва в комисията. Нещо повече, бих се позовал на някои европейски практики, аз обикновено така обичам да говоря, в едни други географски ширини за разлика от нашите, където няма такава шуробаджанащина и това е типично за нашата географска територия. Неправителствените организации, гражданските организации упражняват този мониторинг и този контрол и повярвайте ми има много сериозна ефективност. Министри си подават оставките, премиери си подават оставките и т.н., така че наистина настоявам да погледнете сериозно в тази посока и да бъдат легитимирани гражданите в тази комисия, което ще гарантира по някакъв начин сериозните и неповлияни мнения на комисията и решения. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Томалевски. Ние наистина не много справедливо си разпределихме времето. Като има регламент работата е по-ясна, сега всеки си говори, повтаряме се.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет Равни пред закона.
    Тук се вижда, че този Закон за предотвратяване и установяване конфликт на интереси неправилно е написан, има конфликт с чл. 8 от Конституцията, чл. 4, чл. 149. Това е порочно творение, да кажем на тази Монтанска школа, която не зачита Конституцията и виждаме, че точно тази комисия от 2011 година, когато е създадена, тя е едно политическо оръдие за саморазправа, както се видя и тук от тази дейност на временната комисия.
    Идеята е такава, че видяхме Конституционният съд как се произнесе по казуса Пеевски. Всички от школата, теоретичната част, преподаватели и т.н., които бяха излъчени от политическата квота на Народното събрание и Президента назначиха този депутат пак на работа при явна несъвместимост и видяхме как от съдебната система съдиите направо изтъкваха тази несъвместимост. От тук нататък вижда се, че тази комисия няма представител на съдебната система, няма представител на гражданските организации, както казахме. Предлагаме да не става така, че да останат 3 човека и ако единият се разболее, двама да не работят, да се попълни тази комисия с поне 3 човека от съдебната система – от съда, Прокуратурата и следствието, поне трима различни специалисти да бъдат добавени към тази комисия и един от гражданските организации.
    Има много неща, които трябва да се променят в закона и ние ще ги дадем в писмен вид. Искам само да добавя нещо: „При това комплектуването на необходимата информация за постъпилите сигнали за конфликт на интереси за президента, вицепрезидента и съдиите от Конституционния съд се извършва от Постоянна комисия на Народното събрание.” Оказва се, че само Народното събрание и то в непленарен състав, а чрез свои постоянни комисии предоставя на комисията, за която говорим в момента, необходимата информация за установяване конфликт на интереси за президента, вицепрезидента, конституционните съдии и членове на висшия административен и кадрови орган на съдебната власт ВСС, длъжности, които по конституционна дефиниция следва да бъдат независими, още повече от комисиите на Народното събрание. Налице е нарушение на принципа за разделение на властите, чл. 8 от Конституцията”.
    Много неща са, ще ги представя писмено. Виждате как този закон влиза в конфликт с Конституцията и никой не казва, колко години са това. Благодаря.
    Г-Н СПАС КОЛЕВ: Само един кратък въпрос. Бихте ли могли да осигурите зала, защото ние не разполагаме с такава като граждански организации, в която поканени тук граждански организации да се съберат и да обсъдят тези свои предложения.
    Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
    Бяха направени и ценни предложения, но изразявам протеста си за становището, което беше изложено от представители на президентската институция, просто възмутително. Не мога да допусна, че юрист, а предполагам, че това е професионалната насоченост на лицето, което се изказа, може да настоява за ограничаване правата на гражданите, но дотук.
    Предложението, което правя е комисията наистина да бъде постоянно действаща, не по-малко от 10 члена, като към нея не по-малко от трима представители на гражданското общество, тричленка. По безспорен начин се присъединявам към предложението за обществен съвет, съответно поне два пъти в месеца да заседава заедно с комисията и към всеки един от членовете на комисията, тъй като темата обхваща доста голям спектър и сектори, да бъде отговорен за съответен сектор и не по-малко от 3 експерти към него да могат да съдействат. Ако искат да ги считат като подкомисия, но сме длъжни да гарантираме ниво на ефективност. Това е моето предложение.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз за тричленките имам малко по- друго мнение. Последно изказване.
    Проф. СТОИМЕНОВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господа депутати, уважаеми приятели. Всъщност проблематиката, с която се занимаваме е една от най-сложните. Това е най-сложният процес за обществото, конфликта на интереси и издънването в тази област, разбира се, води до сериозни проблеми за самото общество.
    За съжаление досегашната история на развитие на човечеството този процес е протичал стихийно. Прави чест на нашите законодатели, че са обърнали внимание на процеса на конфликт на интереси, но той не може да бъде избегнат, защото той е естествен процес.
    Аз ценя много това, с което Вие започнахте, госпожо Манолова от самото начало, че тук става дума за конфликт на интереси между интересите на личността и интересите на обществото. Проблем, който не може да бъде избегнат, проблем който съществува постоянно и разбира се интересът на обществото е всички, които участват в колективното създаване на блага да поставят интересите на обществото над личните си интереси.
    Аз съм представил тук един материал, който предполагам че ще бъде поставен на сайтът на комисията, но в заключение само искам да кажа, че нито една комисия, на нито едно равнище не може да реши този проблем по-ефективно от това, което е записано в чл. 1, ал. 2 на Конституцията, че гражданите прилагат властта чрез изборни органи и непосредствено.
    Аз искам да задам само един въпрос и за средствата за масова информация, който поставих и в нашата национална телевизия по повод на това, че министър-председателя на Република България открива 17-километров ремонтиран участък от някаква система за отходни води и демонстрира с 3 000 лентички. Поставям въпроса има ли конфликт на интереси между министър-председател, който отделя огромната част от своето време за лентички и за спортни занятия и не отделя време да вникне в проблемите на държавата и нейното управление.
    Поставям въпроса дали един чиновник в едно министерство, на което му е възложено експертна оценка или да даде просто отговор на някакъв сериозен въпрос, го бави 3 или 4 месеца.
    Аз ще дам конкретен пример. Ние предлагаме един проект за една комплексна транспортна система, с което да се решат проблемите на Вазовските заводи и т.н. Един простичък въпрос.
    Министерството на икономиката и енергетиката вече четири месеца не може да организира обсъждането на този проект. Има ли тук конфликт на интереси, какъв е конфликтът на интереси? Въпросът е кой управлява това министерство? Дали го управлява министърът или го управляват служителите в това министерство. Ето това трябва да се провери, как се решава този конфликт? Ние сме предложили в изборния кодекс да се приеме закон за национална организация на избирателите, която да реализира чл. 1, ал. 2 от Конституцията и да осъществява обществен контрол, не само на национално равнище, но и в последното село. Благодаря.
    Да се представя – проф. Стоименов, председател на движение Народен юмрук за защита на пенсионери, безработни и социално слаби.
    Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Ще се опитам накратко, просто с две изречения да обобщя днешната дискусия, която беше изключително плодотворна.
    Първо. Да окомплектоваме комисията и да променим закона.
    Второ. Да направим публично изслушване за кандидатите на тази комисия.
    Трето. Решихме да има представители на гражданското общество. Ако няма да можем да променим закона дотогава, поемаме ангажимент с г-жа Манолова да направим предложение за такава квота от наше име.
    Четвърто. Евродепутатите да присъстват във въпросния списък – лица с конфликт на интереси, да бъдат също в този списък.
    Пето. Намаляване глобата. Тук ми се върти идеята за една работна заплата, защото със сигурност министърът и селският даскал или директор вземат различни заплати, от една до три заплати мисля, че добре звучи.
    Ще помислим за главните архитекти. Наистина техните поразии дават сериозно отражение. Не съм подготвен.
    Да увеличим броят от 5 на 7 членове на комисията присъстваше в предложенията.
    Да имат юридически стаж 5 години минимум, защото сега могат и студенти да бъдат членове на комисията.
    Да има постоянна комисия или подкомисия към Народното събрание, която да следи дейността на тези органи.
    Уважаеми колеги, много ви благодаря за търпението и затова, че бяхте толкова издръжливи. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз да кажа благодаря.
    Записали сме си предложенията. Надявам се заедно с Министерство на правосъдието, ако те не участват, без него, в изключително кратки срокове ние ще изготвим проект за промени в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.
    Каня членовете на комисията да се включат в подготовката на този законопроект, защото те дадоха също много ценни предложения, които предложения са по отношение на всички части от закона, както за структурирането и правомощията на комисията, но и за превенцията за установяване на конфликт на интереси, процедурите по установяване и актовете на комисията, нейните правомощия, санкциите, разширяване на нейния обхват, много важни предложения. Буквално според мен този закон има нужда да бъде пренаписан, за да може реално да се регламентира и предотвратява съществуването на конфликт на интереси.
    Благодаря и от мен.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА:
    (Мая Манолова )

    СТЕНОГРАФ
    (Траянка Стоянова)
    Форма за търсене
    Ключова дума