---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 13


На 19 декември 2013 година (четвъртък) от 15.00 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Запад се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите”, № ПГ-016-00-19, внесен от Инициативен комитет на 22.12.2010 година;
2. Разглеждане и приемане на доклад на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за Втората сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
3. Разни.

Заседанието на комисията се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 15.00 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, откривам днешното заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Днешният дневен ред е интересен, тъй като ще разгледаме Националната гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите”, № ПГ-016-00-19, внесена от Инициативен комитет на 22.12.2010 година.
След това ще приемем и Доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за Втората сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам да започнем с разглеждането на Националната гражданска инициатива, която е организирана от Гражданско движение „Днес”.
За участие в това обсъждане сме поканили и следните гости:
от страна на вносителите тук са:
г-жа Анжелика Цокова,
г-жа Галина Николова;
от Министерство на икономиката и енергетиката:
г-н Димитър Ганчев – съветник в кабинета на министъра,
г-н Димитър Кишкилов – началник отдел „Сигурност в конвенциалната енергетика”;
от Министерство на регионалното развитие:
г-н Бойко Пеев - държавен експерт от Дирекция ВиК;
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:
г-н Еленко Божков – член на ДКЕВР,
г-жа Милена Миланова – член на ДКЕВР,
г-жа Мариела Цанкова – директор на дирекция „Регулаторна политика и международна дейност”,
г-жа Маргарита Найденова – директор на дирекция „Ценово регулиране, лицензии и пазари”.
Тук е и представител на Комисията за защита на потребителите:
г-н Иван Бъчваров – главен секретар.
Казвам „Добре дошли!” на членовете на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Общественият съвет беше избран по време на тази пленарна сесия, вече е приел своите правила и така и аз се чувствам по-спокойна когато работата на ръководената от мен комисия е под надзора на гражданското общество в лицето на този Обществен съвет.
Благодаря ви, че сте дошли.
Тук са традиционно представители на граждански организации и движения, които имат отношение към разглежданите теми и които са наши добри партньори.
Започваме с разглеждането на Националната гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите”. Впрочем, аз много държах това заседание за разглеждане на инициативата да се случи преди 22 декември, защото на 22 декември инициативата навършва 3 години откакто е внесена в Народното събрание.
Кореспонденцията между представителите на Гражданско движение „Днес” и Инициативния комитет за започване на тази гражданска инициатива, контактите с ръководството на 41-то Народно събрание са наистина многобройни, интензивни, но в крайна сметка до разглеждане на исканията на гражданите, които са заявени в инициативата „Срещу произвола на монополите” реално не са били разгледани от 41-то Народно събрание и не са взети законодателни и други мерки те да бъдат реализирани, въпреки многобройните писма, които Гражданско движение „Днес” е отправило до госпожа Цецка Цачева като председател на 41-то Народно събрание, въпреки настояванията на Инициативния комитет и на Гражданско движение „Днес”.
След като бяхме сезирани, се наложи да се поразровя из архивите на Парламента и образно казано „да поизтупаме прахта” от подписката, която е стояла там в продължение на няколко години и да я поставим на дневен ред за разглеждане от нашата комисия, след което тя да продължи своето движение според парламентарните процедури, така че в крайна сметка наистина това, което хората са поискали чрез тази подписка да бъде реализирано, защото то е в интерес на всички български граждани.
Тук ще трябва да кажа няколко думи затова, че гражданската инициатива на практика стартира на 26 април 2010 година, когато в съответствие с изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се събира организационно събрание с участието на 108 граждани с избирателни права, което дава старт на започването на тази гражданска инициатива. След това в съответствие с изискванията на закона в тримесечен срок е реализирана подписката в подкрепа на исканията на инициативата „Срещу произвола на монополите”, като забележете, че за този тримесечен срок Инициативният комитет успява да събере впечатляващата и респектираща бройка подписи, а именно 694 530, защото и аз съм участвала в събирането на подписи, макар и за национален референдум. Мога да кажа, че това наистина е изключително сериозен труд от една страна, от друга страна темата наистина трябва да бъде важна за хората, за да може да бъде събрано такова количество подписи за такова кратко време, което е достатъчно доказателство, че това е една от най-важните теми за българските граждани, а именно контрола, озаптяването на монополите и техните отношения с потребителите и с гражданите.
След проверката се оказало, че абсолютно коректни в съответствие с изискванията са 400 281 броя от събраните подписи, което също е една изключително респектираща цифра, едно изключително респектиращо число. Всъщност от подписките, които ние сме разглеждали тази е с най-голяма обществена подкрепа, така че най-малкото Парламентът е длъжен да я разгледа и да вземе съответните мерки, съответните законодателни инициативи, за да бъдат приети исканията на гражданите.
Сега аз разбира се след малко ще дам думата и на представител на Инициативния комитет да представи исканията на гражданската подписка, но това което може общо да се каже, че исканията на гражданите, които са се подписали под тази подписка, е да се осъществи ефективен граждански контрол върху така наречените естествени монополи, така че да се регулират цените. Да се намалят цените от една страна, от друга страна потребителите да бъдат защитени и да има повече равнопоставеност в отношенията между гражданите и монополите, както са ги нарекли – Електроснабдяване, Водоснабдяване, Газоснабдяване и Топлофикация.
Разбира се ние сме се подготвили. Тук има и колеги, които работят по темата, за да отговорим на всяко едно от исканията и предложенията на гражданската инициатива, но нека да започнем поред и първо да дадем думата на госпожа Анжелика Цокова, която ще представи исканията на тези близо 700 000 български граждани, които са участвали в подписката. Благодаря.
Г-ЖА АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа, аз вече бях отчаяна, както и целият екип на Гражданско движение „Днес”, че три години вече никой не обръща внимание на българските граждани.
За да не се повтарям с госпожа Манолова, само ще направя няколко корекции. От 26 септември 2010 година беше учредена инициативата. Наистина огромен брой български граждани я подкрепиха, защото това бяха най-наболелите въпроси между гражданите и монополните дружества. Ние събрахме тези граждански искания на базата на информацията, която получихме от нашите доброволчески структури на територията на страната, където имаме юристи доброволци, които отговарят на гражданите и ги съветват по проблеми, възникнали между тях и монополите.
Тази тема беше достатъчно силно озвучена и вече много артикулирана в публичното пространство. През 2009 година почти никой не се сещаше, че има проблем между гражданите и монополите и почти никой не чуваше гласа на българските граждани.
След като внесохме подписката, която е направена по всички изисквания на закона, а законът е много сериозен спрямо гражданите – трябва да има трите имена, настоящ адрес, ЕГН. Виждате, че много хора са се притеснили от този факт. Независимо от това всички, с които контактувахме през тези три месеца ни даваха кураж да смятаме, че правим нещо значимо и важно за българските граждани и за потребителите в частност. Ние имаме една огромна папка с писма до институциите. В началото ни беше дадено да разберем, че да, ние сме свършили всичко по закон, но по закон не се отнесоха към нас. В едномесечен срок трябваше да бъде регистрирана подписката и след това до три месеца трябваше да бъдат дадени точните предписания какво ще се случи, което не се случи три години, както разбрахте.
В течение на този огромен дълъг период ние си позволихме да внасяме допълнителни искания, защото проблемите се меняха с промяната на ситуацията.
Люшканията около решаването на някакви въпроси продължават и до момента.
Ние се надяваме, че всички български граждани заедно, наистина ще отстоят правата си по отношение на взаимоотношенията с монополите и ще настояваме категорично за решаване на тези проблеми.
Това не е изолиран случай. Проблемите, както знаете са безкрайно много. Имаме предложение и по отношение на банките, на колекторските фирми, взаимоотношенията със съдия изпълнителите и т.н.
Това са неща, които аз ви призовавам да настоявате и вие за тях, защото това е важно.
Това, че в момента има невероятни стълкновения, граничещи с омраза в българското общество дава ясен сигнал затова, че в България има огромен проблем. Нека този проблем да не се случва и помежду ни, нека гражданското общество на остане единно, защото само единството ще ни помогне да защитаваме своите права.
Сега ще дам възможност на господин Георги Христов, той е наш експерт. Аз не случайно към него се обръщам и ще го помоля той да каже нашите искания, защото много бяха транспонирани в работата по отделните закони. Двете министерства се разделиха, аз не съм експерт и не мога да следя в детайли какво точно се случва, така че нещата, за които настояваме, продължаваме да настояваме и които не са решени той сега ще ги сподели.
Господин Христов, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми членове на комисията, уважаеми присъстващи, първо ви благодаря затова, че посетихте това заседание за разглеждане на една инициатива на Гражданско движение „Днес”, защото тези проблеми вече много са назрели и не могат да бъдат отлагани нито във времето, нито в пространството. Тази подписка, която се предложи и която действително заслужава голямата оценка затова, че е повече от необходимото за един референдум, трябва да подчертая, че това е концентриран израз на отношението на хората към монополите, в техните отношения с монополите.
Също така тя формулира в себе си и някои искания, които целят нормализиране на тези отношения.
Трябва да подчертаем, че с информацията която имаме в Гражданско движение „Днес”, събирана главно от нашите структури в страната и не само от там, отношенията са направо уродливи. Позволявам си тази квалификация, защото в тях доминира неравнопоставеността и дори терор. Ние можем да ви разкажем много примери, в които наистина отношението е като на терористи към пострадали хора. Имаме такъв един фрапиращ случай във Велинград, където полицаи са извикани да държат човека, на който принудително му монтират една касета, която няма нищо общо с неговия имот. Заедно с това, когато има сигнали към компетентни органи те се разглеждат изключително формално, получава се един така да се каже § 22, в който не се цели въпросът да се реши на съответния пострадал, а му се обяснява надълго и нашироко, а някой път и не толкова надълго и нашироко, че всичко е „о кей” и няма нужда той да се жалва.
Такива случаи имаме напоследък много драстични с хора, които са в много тежко здравословно състояние, даже в т.ч. и такива които са с онкологични заболявания. Защо е така? Защото се пренебрегват изискванията на закона, особено Закона за енергетиката между тези, които ползват монополни услуги и монополистите да има договорни отношения, защото само договора гарантира равнопоставеност, а не общи условия, които са волеизявления на една организация, която има интерес само да печели.
За съжаление обаче, което искам дебело да подчертая, през последните години, като казвам последните години, това е от 2006 – 2007 година, това стана целенасочена политика. Тази политика се формира и се подкрепя от почти всички органи, компетентни по отношение работата с монополите и ще ви дам един пример, който според мен е твърде показателен. Например в електроенергетиката има 9-степенна система за управление на електроенергетиката, като се започне от министерството, през БЕХ, НЕК, през електросистемния оператор, търговци на едно и дребно, ЕРП-та, производители и накрая ДКЕВР. Всички тези организации ние безспорно сме установили, че работят в полза на монополите, мога да ви дам и примери, но не и на гражданите. Тук равнопоставеност и отчитане на интересите на гражданите няма. Типичен пример в това отношение е промяната на наредбата за топлоснабдяването, където и най-важното нещо температурния график беше изхвърлен от Министерството на икономиката и енергетиката.
Въпросът е има ли решение на всички тези неща?
Решения има и ние сме ги формулирали в нашите предложения до съответните компетентни органи. Тук искам да подчертая един методически подход, който е следния. В подписката бяха формулирани искания на гражданите, защото те са хората, които трябва да кажат какво искат, за да почувстват нормалност в тези отношение. Тези искания ние ги оценяваме като съдържание на по-високопоставени и като опозиционни неща, ние затова работихме много упорито и много компетентно в началото на 2011 година и в резултат на тези усилия ние направихме съответните предложения днес до всички тези органи, за които си говорим и ще ви кажа малко по-конкретно.
През 2011 година ние предложихме още в самото начало, даже още не беше излязъл третият либерализационен пакет, ние предложихме промяна в структурата на ДКЕВР, която да стане не държавен орган, а да стане държавно обществен орган, в който да има равно присъствие на представители на държавата и представители на гражданските структури. Това сега е повелително нещо, когато трябва да бъде изпълнено може би ще отнесе сериозни санкции държавата, защото към месец март трябваше това нещо да бъде направено. Тук е господин Найденов, той може би по-конкретно да каже.
Също през 2011 година се разработи граждански бизнес план, с който да се решат всички въпроси, които са поставени в тази подписка и не само в нея. Този план също не беше разгледан от съответните институции. Направихме сериозни предложения в Столичната община защото с примера на „Топлофикация - София” трябваше да се покаже, че нещо може да се направи. Най-недиалогичния орган това е Столична община, казвам го с най-голяма отговорност, защото колкото писма сме написали до тях, толкова пъти ние нямаме никакъв отговор. Ако имахме отговор от Столичната община, ние щяхме да получим едно решение, което да е показно, което да е пример и за останалите места, където имаме проблеми в топлоснабдяването.
През 2011 година ние също представихме един много добър проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, Глава 10 Топлоснабдяване. Този проект така си остана в миналото Народно събрание, премятаха го, гледаха ни високомерно и т.н. и в крайна сметка тя приключи без да има съответни такива мерки.
През 2012 година отново внесохме този проект, също така внесохме проект за изменение и допълнение на Наредбата за топлоснабдяването. Даже разглеждахме тези предложения и в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма тогава. Направихме предложения за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и в другите му части и основно в главите, които се отнасят до електроснабдяването.
Тези предложения, аз искам тук да го подчертая това, защото много се говори затова, че трябва да има контрол, ние Гражданско движение „Днес” имаме по-различно мнение по този въпрос.
Първо искаме да участваме в целеполагането, защото първата функция на едно управление това е целеполагането.
Ние искаме и предлагаме по-точно гражданските структури, гражданите да участват във формулирането на правилата, на целите и т.н., за да може на втория етап да бъде събирана обратна информация, която да представлява така наречения контрол. Контролът трябва да установява отклонения, които са формулирани с някакви цели, а не въобще да има контрол, въобще контрол няма, има контрол конкретно и тук в случая става въпрос за контрол, който е в полза на гражданите, в полза на тези, които ползват услугите на монополистите.
Трябва да отбележа, че през 2013 година също имаше една голяма инициатива на сдружението, която беше насочена към монополите, които се занимават с GSM услугите и там трябва да отчетем за първи път, че имаше успех, защото постигнахме така да се каже промяна на закона. Всички тези предложения не са предложения, които целят фрагментарни изменения в нормативните документи. Те целят промяна на философията на тези нормативни документи, така че да отговарят наистина на равнопоставеността, на цел за равнопоставеност между клиенти и доставчици на услуги. В това отношение ние особено държим, изключително държим на конкретното въвеждане на договорното начало, защото без това договорно начало няма да постигнем резултати.
Аз ще ви кажа в отрасъл Топлоснабдяване как стоят нещата. В закона е категорично постановено, че трябва да се сключат два договора, за да може да се осъществява този процес. Единият е договор за присъединяване, другият договор е за продажба на топлинна енергия. Нека някой да посочи една топлоснабдителна организация, която е предложила и сключила договор със своите потребители в изпълнение на този нормативен акт. Това не се прави нарочно, защото ако беше направено, тогава щеше да се установи че не се разпределя и не се плаща от потребителите реално доставената топлинна енергия, която те реално са потребители, а се разпределя и се плаща тази топлинна енергия, която е влязла на входа на абонатната станция и излязла обратно, т.е. топлинната енергия, която топлофикационното дружество доставя само на себе си.
Ние сме дали точно конкретни предложения, които да ликвидират всякакви такива безобразия.
Разбира се и в ДКЕВР също участваме сериозно, но там ние не сме доволни от това, че в последния момент ни се предоставят материалите, даже в много случаи участваме без да сме прочели съответните нормативни документи.
Това звучеше малко като отчет, но искам ви кажа, че в това, което казах се съдържа почти всичко от това, което хората в подписката са го задали като желание, като искания, които ние сме обобщили и сме подали в Народното събрание. Съвсем накратко ще кажа, че това се отнася, както до прозрачността на формиране на цените, защото там категорично няма прозрачност и не само че няма прозрачност, а и подхода, който се използва той не е коректен.
Трябва да ви кажа, че ние непрекъснато внасяме предложения, че трябва да се промени подхода за формиране на цените, защото така наречената норма за възвращаемост на капитала не може да бъде основен ценообразуващ фактор, защото този метод се използва тогава, когато се изчислява ликвидност на инвестиции, но не и да формираш цени. Цени се формират по калкулативен метод, като започнеш от материалите и стигнеш до труда и пр., да не ги изреждам. Затова ние държим, настояваме ДКЕВР най-после да предложи промяна на основния метод за ценообразуване, като замести всички останали неща с така наречения калкулативен метод. Благодарение на този пропуск трябва да ви кажа, че през 2006 – 2007 година започнаха да се предлага волунтаристично въвеждането на така наречените добавки към цената на електроенергията. Тези добавки не са нищо друго, освен изваждане от структурата на цената известни разходи, които след това се калкулират втори път, а да не говорим за трите така наречени цветни добавки, с които клиентите нямат нищо общо. Какво общо има един клиент да кажем с политиката на държавата за зелената енергия? Нищо общо няма, той не може да влияе на тази политика, той само търпи това, че му увеличават цената.
Същото се отнася и за така наречените обществено признати разходи, които в закона е записано, че се определят със заповед на министъра и той трябва да определи източника за покриване, а не всичко това да се прехвърля чрез цените на крайните потребители. Крайните потребители вече са в такава бедност, в такова състояние, че те вече не могат да понасят никакви други волунтаристични и всякакви други подходи спрямо тях. Това най-после нашите политици и не само политиците трябва да разберат, те трябва да изтрезнеят, да го разберат, да седнат с гражданските организации, да ни чуят, да видят нашите предложения и те да станат факт, крайно време е.
Това е по отношение на ценообразуването.
Имаме проблеми така да се каже, както с количеството на предоставените услуги, така и с качеството. Масово в страната, особено в Северозападна България, в Североизточна България страдат хората от това, че не им се доставя примерно електроенергия, която да отговаря на качеството, което е по стандарт. Същото става и с топлофикационните дружества, които след 10.30 – 11.00 часа вечер водата няма изискуемите 55 градуса, а е някъде около 40 градуса. Влез вътре да се къпеш при 40 градуса. Има хора, които работят втора смяна, има нощна смяна. Те като се приберат да се къпят с хладка вода ли, това ли е целта на тези, които доставят топлоенергия.
Също така по това, което господин Куюмджиев внесе. Ние благодарим затова, че се предложи решение на въпрос, който го поставиха гражданите. При драстично увеличение на сметките и някои други поразии да може да се задържи санкцията срещу тях, защото санкция има винаги към потребителя, но никаква санкция, и това е показателното за равнопоставеността, те не носят никаква отговорност, дори и при санкцията не носят еднаква отговорност. Само потребителите могат да носят санкция, но не и тези, които се разправят с тях. Същото се отнася и до това да можеш да се откажеш от задължения, защото в топлофикационния сектор нямаш никакви права. Може да си в чужбина, може да си където искаш, прибираш се и започваш да плащаш сметки, когато ти въобще не си ползвал тази услуга.
Тези неща трябва да бъдат категорично решени, защото не само че няма търпимост, но аз ще дам един пример. Не може един човек, който може да скача 70 см, ти да му вдигнеш летвата на 1,50 метра и той да се засили и да скача, това е абсурд. Той или ще мине под летвата или въобще няма да се засилва. Това трябва най-после да го разберат тези, които нормотворчестват и всички останали да го разберат. Представител на ДКЕВР, не искам да му споменавам името, ми обясняваше как това не е въпрос на ДКЕВР и на другите, а това е въпрос на доходи. Аз не решавам доходите, който решава доходите да вземе да ги реши, така че този човек, който ще се засилва да скача над летвата да има възможност да скача, иначе той няма възможност да скача и минава под летвата.
Това е истината и аз не съм този, на който да ми се поставя въпроса дали аз да решавам и да се съобразявам с това, че доходите били никакви.
Аз представих една справка, която се разглежда в Комисията по енергетика. Цената на електроенергията, макар че се твърди в средствата за масова информация друго, цената на електроенергията в България е втората в Европа, и не само в Европа. Господин Найденов също я има тази справка.
Що се отнася до Топлофикация и абонатните станции, най-после трябва вече да се приведат в състояние, което наистина да отчита и да регулира според реалното потребление. Там има фактори, които не искам тук да ги споменавам.
Нашето предложение до ръководството и особено във Ваше лице, като заместник председател на Народното събрание, е да не се повтаря случая от предишното Народно събрание. Вече на трето заседание на Комисията по енергетика се разглежда нашия законопроект за глава 10 и искам да подчертая, че този законопроект се прегледа от всички организации. Те обсъдиха този текст, направиха някакви предложения и той може да се счита, че вече е съгласуван с всички граждански организации, които имат отношение към този въпрос. Нашето желание за тази воля, за тези решения вече не е само на Гражданско движение „Днес”, а е вече на всички организации, които са с този предмет на дейност и с тази кауза.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Наистина ще бъде коректно да кажем, че част от предложенията, които са направени и предложенията, които са поставени в подписката благодарение на вашата активна позиция са реализирани. Част от тях са в законодателството, с което стартира 42-то Народно събрание. Преди този проект, който внесе господин Куюмджиев, имаше един друг Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с който се промени модела за ценообразуване и благодарение на който в крайна сметка с 5 %, не е много, но е факт, че за първи път падна цената на електрическата енергия. Всъщност и нашата Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения се е занимавала с темата енергетика, включително в началото на м. септември. Проведохме едно съвместно заседание с Комисията по енергетика по наше настояване. Публично обсъждане затова, реално намалели ли са сметките за ток на гражданите или не, тъй като имаше спекулации по тази тема, че това е само на хартия. Да, реално в резултат на това публично обсъждане се стигна и до някои добри предложения, като например въвеждането на единна фактура между различните енергоразпределителни дружества. Те тогава декларираха, че ще уеднаквят начина, по който ще изглеждат сметките на гражданите, впоследствие го направиха.
Сега аз съм поканила специално и господин Явор Куюмджиев, тъй като една от основните теми се отнася до енергоразпределителните, топлофикационните и газоснабдителните монополни дружества. Той наистина е вносител на един друг важен закон, отново за промени в Закона за енергетиката, където се третират част от тези проблеми.
Всъщност искам да кажа преди да дам думата на него и после на нашите гости, че битката с монополите е един от основните приоритети на това Народно събрание. От първия момент проблема с монополите и осигуряването на равнопоставеност и на гражданите и на бизнеса, нормална, реална, конкурентноспособна среда е една от основните теми. Тук освен чрез закона, за промени в енергетиката сме работили по някои други закони, промени в Закона за банките, в ГПК, който да регулира отношенията между гражданите и банките, проекти на закони за търговските вериги, за офшорните компании и пр. Реалният старт на антимонополната тема в 42-ия Парламент ще започне от началото на 2014 година, от следващата пленарна сесия, така че днешното обсъждане е изключително важно, защото всички тези теми, които постави госпожа Цокова, освен тези които са предмет конкретно на подписката, естествените монополи, другите теми по които работи Гражданско движение „Днес”, а именно банките, търговските вериги, съдебните изпълнители, колекторските фирми, ще бъдат предмет на обсъждане и ние очакваме да взаимодействаме добре с вас по решаването на всички тези проблеми.
Сега може би г-н Явор Куюмджиев да каже кои от поставените проблеми от Инициативния комитет и Гражданско движение „Днес” до тук са намерили решение и кои ще намерят решение чрез предложения от него Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и после ще продължим обсъждането.
Заповядайте, господин Куюмджиев.
Г-Н ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Манолова и за думите и затова, че ме поканихте на това обсъждане, защото темата която се дискутира тук днес е наистина от изключителна важност за българските граждани. Мога само със задоволство да констатирам, че и без да знаем за конкретиката на тази подписка, която е внесена преди три години, през лятото започнахме инициатива, която решава част от тези проблеми.
С господин Христов сме дискутирали няколко пъти на различни форуми тези теми и аз благодаря и за подкрепата на Гражданско движение „Днес” в кръстоносния поход, който подехме за уравновесяване правата на крайните клиенти и монополите поне в две области – електроенергетика и газовата енергетика, тъй като там срещнахме огромна съпротива от представители на въпросните монополи, от различни квази граждански организации, които защитават тези интереси, така че на господин Христов искам публично да му благодаря за тази подкрепа, която тогава оказа.
Идеята е, че ние наистина усещаме, разбираме тези проблеми, ние търсим възможност за най-доброто решение на тях и го доказваме не само с дискусиите, които правехме по повод внесения от група народни представители законопроект, но и по начина по който вече четири заседания Комисията по енергетика, на която аз съм заместник-председател, води подобни дискусии със специалисти от всички възможни институции, граждански организации, експерти, за да намерим решение на следващите проблеми. Например как да се поправят някои от нещата и проблемите в топлофикационните дружества и отношението им с клиентите. Аз вярвам, че този процес ще продължи и ще достигнем до взаимно приемливи решения.
Това, което обаче не трябва да забравяме в нито един момент, е възможността на системата да издържи, някои да кажем непремерени намеси или дърпането й в една или друга посока.
Другото нещо, което трябва да отчетем е европейската практика в подобни случаи и за мен е много важно да постигнем едно ниво на взаимно разбиране на всички аспекти на проблемите, защото не можем да допуснем пък от друга страна да изчезне топлофикационната услуга например от държавата ни, защото причините са много. Не вярвам, че някои от тук седящите иска във високите блокове в жилищните комплекси да носим кофи с кюмюр до 9-ти етаж или 15-ти етаж, не вярвам, че някой иска да изграждаме комини там, където не са предвидени, за да се отопляваме с дърва и въглища през зимата. Трябва да намерим пътя, по който да вървим и всъщност това, което най-много липсва е доверие. Гражданите и клиентите не вярват, че това което получават като сметки е това, което са потребили.
Как се стигна до този въпрос е може би предмет на друг анализ и на други дискусии. Нашата задача е това доверие да го възстановим, за да може наистина да се развиваме като нормална европейска държава, в която гражданите да се чувстват щастливи от условията, които получават, да си плащат за тях, защото и неплащането не е път за решаване на проблема и да бъдат на едно нормално европейско ниво топли и уютни през зимата, а не да изпадаме в средновековни практики.
Само на финала още едно изречение искам да кажа, че през м. януари, както каза госпожа Манолова, предстоят всички антимонополни закони да бъдат разглеждани. Част от проблемите, особено в енергетиката се решават в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който внесохме вече, останалите предстои да бъдат внесени в най-кратки срокове.
Усилената ни работа ще продължи и вярваме, че дискусията с всички вас ще продължи и ще намерим най-правилния път за решаването на проблемите.
Благодаря, госпожо Манолова.
Благодаря и на вас за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Тъй като част от исканията са конкретни, тук всички присъстващи са в течение на това кое вече сме реализирали, кое предстои да се случи. Да не го изброяваме, да не го повтаряме.
Предлагам да дам думата на нашите гости от съответните институции, които сме поканили да изразят отношение по разглежданите въпроси и след това да стигнем до извод с какво конкретно се ангажираме за реализиране на исканията по гражданската подписка.
Ние с господин Куюмджиев сме отметнали всички точки от вашите искания, както и точките от предложенията, кое е свършено, кое е в процес, кое не.
Може би все пак накратко да чуем институциите и след това ние да обобщим с Вас, господин Куюмджиев.
Колегата Адриан Асенов, народен представител от политическа партия Атака.
Г-Н АДРИАН АСЕНОВ: Уважаеми гости, уважаема госпожо председател, искам да взема отношение относно това, което слушахме преди малко. Аз до голяма степен съм съгласен с почти всичко, а също така и с предложенията на господин Куюмджиев, които всъщност бих казал са удачни в повечето случаи, но основният въпрос според нас остава, а той е именно за електроразпределителните дружества, които не са в български ръце. Това е един частен монопол, неестествено създаден, но фактически естествен вече частен монопол, а както знаете по-лош от държавния монопол е частния монопол, защото там печалбата е над всичко. Така че колкото и да се опитваме да правим козметични промени или подобряване на нещата или леки подобрения като цяло, проблема ще си остава.
Аз за пореден път ви призовавам помислете затова, говоря за нашите гости, за тези които са професионалисти, те са наясно и със своите становища, но гостите които са тук, помислете дали не трябва да се работи по линия на одържавяване. Не всекиму е според възможностите да го направи, но по линия на одържавяване на електроразпределителни дружества, което между другото е практика в другите страни от Европейския съюз, от който Европейски съюз сме част и ние.
Също така искам да питам представителя на ДКЕВР докъде стигна нашият въпрос, който е поставен на ДКЕВР за отнемане лиценза на ЧЕЗ, понеже разбрахме, че поради предсрочното прекратяване на мандата на предишното Народно събрание е имало известен проблем, не сме получили отговор, но вече 6 – 7 месеца от новото Народно събрание също нямаме отговор.
Една конкретика за това нещо. Който не знае искахме отнемане на лиценза за многобройните нарушения на тези дружества и на ЧЕЗ конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Асенов.
Предполагам, че ще получите отговор и на Вашия въпрос, но темата днес е подписката на Гражданско движение „Днес”, така че започваме от нея.
Накратко тук присъстващите институции да заявят своето становище и накрая да вземем решение какво ще правим.
Има думата представител на ДКЕВР. Заповядайте.
Г-Н ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Аз смятам, че не трябва да съм многословен, защото нашата работа е повече да слушаме и да си записваме това, което предлагате, с такова убеждение съм.
Второ, също важно нещо, с което искам да започна е, че тези осем точки, които сте предложили през 2010 година, както разбирам, звучат изключително актуално сега. Вярно, някои от проблемите са решени и да кажа също преди да вляза в детайли, че ние не просто ги одобряваме, ние акламираме тези предложения, които сте внесли.
И така по предложенията ви да се увеличи гражданското участие при вземане на решения, като се разшири състава на Консултативния съвет.
При подготовката на сегашния законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката по инициатива на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ние предлагаме съставянето, формирането на Обществен съвет, така както е при министерството, като предлагаме този Обществен съвет да има право на еднократно отлагателно вето, с което да спира решението на ДКЕВР до вземане на решение след ново обсъждане, заедно с представителите на Обществения съвет.
По-нататък. Създаването на специализирано звено за дълбок енергиен одит с пълномощия за работа. Това е точка 2, с четири подточки.
Какво е предложението ни там? Имаме в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в сайта един раздел, в който предлагаме възможност на граждански експерти, на експерти, които да се включат активно в дейността, свързана с лицензионните дружества. Това е разписано добре в Наредбата за лицензиране, глава 11, раздел 3, може да го видите и го възприемете като призив за помощ, трябват ни експерти.
Амбицията и намеренията ни са веднага в началото на 2014 година да започнем одит във всички електроразпределителни дружества. Трябват ни хора, трябват ни специалисти, подчертавам, които да се запишат и които ще бъдат одобрени с решение на комисията за участие на работните групи по одита.
Категорично съгласни сме и търсим решение затова да се публикуват база данни, да се систематизира тази база от данни, свързана с цени, ценообразуващи елементи, разходни норми и т.н. Да не ги изброявам.
В сайта на комисията искаме също да възобновим спрения преди три години годишен бюлетин на комисията, в който се публикуват много важни данни за експертите, така че да може да се осъществява контрол, както върху работата на дружествата, така и върху работата на самата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
Тук идваме до нещо интересно, надявам се да се въведе. Програма за декларативно намерение на размера на признатите загуби на енергия в дейността на естествените монополи, с цел в следващите 5 години да се постигнат средноевропейски нива.
Аз мисля, че обещах изненади в тази посока, да кажем и действия в тази посока от страна на комисията на отчета, който имахме пред подкомисията за контрол върху дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Смятам, че утре от 13.00 часа на Пресконференцията, която ще даде ДКЕВР ще сме в състояние да отговорим на тази точка 3 от вашите предложения и то по един категоричен начин. Оставете и ние на наша територия да можем да съобщим нещо интересно.
Леко ще отворя завесата. Както ви казах утре в 13.00 часа свикваме Пресконференция, на която ще разговаряме и ще обявим решението за дейностите, свързани именно с това какво се случва с технологичните разходи на електроразпределителните дружества и какво трябва да се случва в този програмен аспект, за което говорят господата от Гражданско движение „Днес”.
В края на 2014 година, 30 декември е срокът който ни поставя Европейската комисия за пълна либерализация на пазара. Мисля, че ще се справим, въпреки препятствията, които поставят монополите, които наричате естествени. Давам веднага един пример с пазара на преносимата енергия. Започнали сме от м. август, когато приехте Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, сега сме м. декември, още се борят с тестовете в ЕСО. Намерението ни е да ги преборят тези тестове и тези регистрации най-късно до 30 януари, защото очакваме, че с въвеждането на балансиращия пазар на електрическа енергия на една значителна икономия от средства от разпределяне на небалансите, включително от централите от възобновяеми източници.
В точка 6 говорите за прозрачност. Това означава директно прилагане на директива 2009/72/ЕО. Ето една работа, която свършихме. Повече от текстовете от тази директива влязоха в това изменение на Закона за енергетиката. Тя трябва да се прилага директно, защото повечето регламенти за прозрачност се прилагат директно и тук искаме помощ за директно прилагане на регламентите. За прозрачност, както на пазара, така и за информираност и прозрачност на крайните потребители, която разглеждахме онзи ден в комисията.
По отношение общите условия на Топлофикация. Аз тук искам отново да благодаря на господин Христов, който беше най-точен и прецизен в определенията и бележките, които направи. Ясно се видя нежеланието на „Топлофикация София” да предоставя възможност за необходимата информация на гражданите, за да могат да осъществяват контрол върху това, с което се осъществява процеса, дали е справедлив, дали е качествен.
Освен това аз ще добавя нещо по това, което той каза. Отношението на Софийска община към „Топлофикация София” е не само несериозно, то е обиждащо, както за гражданите, така и за институциите. На заседание на ДКЕВР, на което се разглеждат общите условия на „Топлофикация София” не присъства нито един член на Съвета на директорите. Половината болни, другата половина имат много важни задължения, които ги поставят в състояние да не могат да присъстват.
Медиаторството. Това е един много сериозен въпрос. Тук пак ще сложа едни малки скоби. Госпожо Манолова, знаете ли, че на заседанията на ДКЕВР, така наречените обществени обсъждания, от институциите, които трябва да присъстват и които каним и трябва да защитават интересите на гражданите, и аз имам една интересна статистика, присъстват много малко. Омбудсманът на Република България е с нула присъствие, всеки път го каним.
Тук се радвам, че има колега от Комисията за защита на потребителите. Изключително скромно участие на заседания на комисията, това не важи за гражданските организации. Трябва ни медиаторство, трябва ни помощ.
Има два подхода. Едното е, което не се харесва на законодателят и на този, който определя бюджета.
Просто ние се задъхваме с жалбите на гражданите. За сектор Електроснабдяване има 8 000 жалби. Успяваме да гледаме около 30 на седмица с много усилия и да решаваме. Да не говорим за Водоснабдяване и прочутата Софийска вода, където броя на жалбите е изключително голям.
Ние имаме нужда или да се премести нормативно част от дейността, свързана с жалбите в друг компетентен орган или на нас да ни се увеличи щата на хората, които да се занимават с тези жалби. Да, знам какво е мнението на повечето от вас. Още повече, че сега ни предстои една нова дейност. В Закона за енергия от възобновяеми източници, който Парламентът направи в пакета закони за бюджета е вменена една нова допълнителна дейност, а именно да администрира и събира приходите от тези 20 %, които се налагат върху производителите от ВЕИ, което означава също работа, регистър, администрация. Ще ни бъде необходим административен капацитет.
Предложенията от господин Христов и от Гражданско движение „Днес” заслужават внимание и са много интересни, но пак ви казвам, аз съм тук с убеждението и с впечатлението, че ние трябва да слушаме и да си записваме. Ако държите съм готов да говоря по тях, но мисля, че е по-добре да приключа, за да дам възможност на други колеги да говорят. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Божков.
Заповядайте Вие.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Георги Найденов от Технически ренесанс. Уважаема госпожо Манолова, аз бих искал да допълня изнесеното от господин Христов, за да могат институциите да вземат отношение.
Обръщайки внимание на прекрасната Ви роза на ревера, което липсва в България, става въпрос за френския челен опит. Бяхме с покойният проф. Шушулов, лека му пръст, на 16 януари 2006 година в едно студио на БНТ. Става въпрос затова как подхождаме ние. На кърмачките във Франция им дават 1 чаша шампанско на ден, при нас ги насърчават с научни методи.
Става въпрос за ДКЕВР. Нека да си прочетат доклада на ДАНС от 2009 година. ДАНС знае всичко, как са източвани дружествата. Става въпрос за капацитета на ДКЕВР. ДКЕВР ще има капацитет като работи с неправителствените организации. Това е посочено в редица европейски документи, аз няма да се спирам в детайли, но да им помогна. В Софийска вода специално е станало основно човешко право от 10 септември т.г. по предложение на 13 държави, членки на Европейския съюз, гражданите наложиха на Европейската комисия, да се организира и да се извади извън регулация водата. Едни хора, ромите от един квартал се оказаха почти прави. Те си знаят правата повече от нас, но не бива да се пилее като човешко благо. Това имам предвид. Регламент 1220/2013 е за прозрачност.
В документите на Европейската комисия, един доклад от 2012 година, окончателно се посочват правата на потребителите в приложение Нов план за действие на Европа по 6, 7, 8 и 9, да не ви ги чета за правата за защита и подкрепа на потребителите. Отделно в т. 18 от същия се посочва, че поетапно спиране от 2009 година на регулиране на цените на природния газ и електроенергията.
Нещата са отдавна решени. Връчваме ви писмото от Европейската комисия, в което всички плащания на монополисти, които са под лицензия от държавата и може да бъде отнета, когато те регулярно я нарушават, а това се случва, така че изпълняваме заръката на вашия премиер господин Станишев за повече държавност.
Във Франция, използвайки пак техния челен опит, четирима души в държавата имат само имунитет, всички други се подчиняват на законите.
Дали тези четирима души, ако ги хванат в нарушение ще им отнемат имунитета и ще ги свалят с един поглед.
Тук е описано, че само с договор можеш да изискваш заради конкуренцията, която е блокирана и е посочено и в нашето законодателство отдавна, чл. 29 и чл. 31, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията и в договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 101 и чл. 102. Така че нещата са решени, с някои хора от ДКЕВР се разбираме с един поглед, така че нещата си вървят, ще им предоставим информацията.
Отделно в енергийния сектор да ви посоча, монополистите не могат да изключват нито електроенергията, нито топлоенергията и трябва да има квота, отдавна го коментираме този въпрос. Молим, на вниманието на ДКЕВР, защита за всички.
Посочили сме го на една страница. Тук посочваме една информация, че сме на второ място в света по индустриална енергия, а тя се получава с умножаване на коефициенти, с 8 % сме над Германия по отношение цената на индустриалната енергия.
Отделно трябва да приемем челния опит на Газпром, който призна злоупотребата с монополно и господстващо положение на 14 декември т.г. и в момента е в преговори с Европейската комисия по отношение на поемане на определени ангажименти. Бихме могли в детайли да посочим други допълнения в защита на потребителите, които могат да отворят пазара и би трябвало вече да е отворен пазара на енергия и да защитават интересите си, така че мисля, че въпросът е приключил с монополистите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам думата на институциите и след това на гражданските организации, ако искат да вземат думата.
Заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Димитър Ганчев, Министерство на икономиката и енергетиката.
Аз искам, госпожо председател, да уверя Вас и Вашите гости, че нашето министерство подкрепя и ще продължава да подкрепя всяка законова инициатива, която цели подобряване на отношенията между потребители и така наречените естествени монополи и която има за цел да подобри ефективността на контрола върху работата на тези монополи.
В този смисъл ние подкрепяме, както стана вече дума, някои от предложените мерки, като въвеждането на медиаторство и една по-широка прозрачност върху мерки за подобряването на прозрачността върху работата на монополите.
Съзнаваме съвсем ясно неравнопоставеността в преговорните отношения между потребители и монополи и в този смисъл са и мерките, които ние предприемаме в последните месеци като законови инициативи за промяна в съответните нормативни актове по отношение на работата с търговски вериги, потребителски кредити и въвеждане отпадането на редица режими и либерализирането на други.
Все пак ние сме за едни умерени и преценени мерки с направена съответна оценка на въздействие на тези мерки тъй като, както каза и господин Куюмджиев в своето изказване, не бива да дебалансираме системата с резки промени в една или в друга посока.
В този смисъл е и въвеждането на преки договорни отношения между потребители и монополи, не сме сигурни, че ще бъде една мярка в подкрепа на потребителите. По-скоро виждаме контрол върху общите условия и договорите, които се сключват като общи условия между потребители и монополи и подобряването на този контрол.
Знаете, министерството положи големи усилия за стартирането на работата на пазара на балансираща енергия, което считаме за една сериозна стъпка в посока либерализиране на пазара.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Тук е представител на Министерството на регионалното развитие. Искате ли да кажете нещо по ВиК?
Г-Н БОЙКО ПЕЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаема комисия, колеги, искам да започна с няколко думи по отношение на нещата, които казаха колегите за жалбите. Жалби колкото искате и в Министерство на регионалното развитие. Жалби колкото искате по отношение водоснабдяване и канализация.
Искам обаче да ви уверя, че може би от тази година или от преди две години започнахме особено голямо внимание да обръщаме на отговора на жалби на граждани. Основа затова ни дава разбира се и законодателната инициатива, която провежда министерството, новия Закон за водите, който беше приет наскоро. Всички законодателни инициативи, които сега министерството провежда и искам да изброя няколко основни от тях.
Наредба за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни канализационни системи. Тази наредба достатъчно ясно и достатъчно конкретно и подробно описа какви са правата на потребителите по отношение на присъединяване към канализационните и водоснабдителни системи.
Освен това Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, която наредба е разбира се на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но ние достатъчно професионално и достатъчно отговорно „ползваме” условията, които са посочени в тази наредба.
Напоследък това, по което министерството активно работи, това е върху наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите. Искам да обърна внимание особено на това, че действително колегите ще потвърдят в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, че има достатъчно на брой критерии, които оценяват качествата на ВиК операторите, но все още има достатъчно много поле за усъвършенстване, за осъвременяване на това как да оценяваме ние ВиК операторите, дали те са достатъчно компетентни, достатъчно мотивирани, за да могат да осигуряват необходимата услуга – водоснабдяване и канализация на гражданите.
В заключение искам да кажа, че в Министерството на регионалното развитие и конкретно дирекция Водоснабдяване и канализация сме особено горди, да не прозвучи хвалебствено, че успяхме да завършим изработването на регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация, т.е. сега в страната има достатъчно здрава и професионална основа, върху която по-нататък водоснабадителните и канализационните системи да бъдат развивани, да бъдат включвани в тях достатъчно компетентни инвестиции, въпреки че тук думата не е много точна, но инвестиции, които са на място, а то е на базата на това, че в тези регионални генерални планове ние имаме краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми.
Краткосрочната програма е тази, която фактически се концентрира върху най-важните така да се каже инвестиционни нужди по отношение на водоснабдителните и канализационни системи и повярвайте, че в Министерството на регионално развитие приоритета вода стои на първо място, колкото и да звучи хвалебствено. Това е една водеща дейност в министерството и грижата затова потребителите да получават съответната услуга е достатъчно професионално и отговорно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мога ли да Ви задам един конкретен въпрос, тъй като темата не е по принцип кой какво прави в общ план. Всеки от нас работи, всеки може да разкаже какво е свършил. Темата е малко по-конкретна и е обвързана с исканията на Инициативния комитет по гражданската подписка.
Използвам случая да Ви попитам, тъй като наистина преди месец ние приехме промените в Закона за водите, които се отнасят до ВиК сектора, в момента вие би следвало да изработвате подзаконовата нормативна база в съответствие с промените в закона.
Искам да попитам конкретно в последната наредба, която цитирахте и в другите подзаконови актове предвиждате ли ангажимента за осъществяване на граждански контрол в новите асоциации по ВиК, т.е. гражданите ще могат ли чрез участие на свои представители в управителните органи да осъществяват такъв контрол и ако не го предвиждате, аз мисля, че би било в духа на днешната дискусия, тъй като не сте приключили с работата по тези наредби, да направите една крачка в тази посока. Мисля, че ВиК услугите са малко встрани от драматичното поставяне и решаване на другите проблеми и това е обяснимо, защото сметките за вода са по-ниски от сметките за ток и по-малко тежат на бюджета на домакинствата. Това е не защото вие сте отличници в работата с гражданите, и мога да дам десетки примери, които доказват обратното, така че вие сте леко встрани от вниманието, защото не тежите толкова на бюджета на българските домакинства, но тъй като би следвало решаването на проблемите да е в една обща посока, ето аз ви давам една конкретна препоръка, която се надявам да предадете на ръководството на министерството. През парламентарния контрол ние имаме и други начини да контролираме какво сте свършили от препоръките, които ви отправяме. Да предвидите гражданско участие и контрол в работата на ВиК операторите и на асоциациите по ВиК.
Г-Н БОЙКО ПЕЕВ: Искам да Ви уверя, госпожо Манолова, че това ще бъде взето под внимание, ръководството ще бъде запознато. Едновременно с това искам да Ви кажа, Вие разбира се обърнахте внимание, че в момента ние разработваме и сме към приключване на Правилник за организация и дейност на асоциациите по ВиК. Бъдете уверена, че това ще бъде достатъчно професионално отнесено към съответния правилник.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Чудесно, много Ви благодаря.
От Комисията за защита на потребителите? Заповядайте.
Г-Н ИВАН БЪЧВАРОВ: Иван Бъчваров, главен секретар на Комисията за защита на потребителите.
Първо бих искал да коментирам точките, в които се съдържат исканията на колегите
По-конкретно ще се изкажа по точка 8 за медиацията.
По другите точки ние нямаме отношение.
Конкретно за медиацията искам да подчертая, че в проекта на Закона за защита на потребителите изрично са предвидени два или три члена, и след това ще има и правилник, именно за създаване на помирителни комисии за конкретните електроразпределителни дружества, водноразпределителните дружества, енергетика, телекомуникации и финансовите услуги. Именно в тези помирителни комисии е предвидено освен представител на Комисията за защита на потребителите да вземат участие и представители на съответните регулаторни органи, като експерти разбира се, те всъщност ще ги представляват и представителите на гражданските сдружения, които се занимават в тази област, тъй като до този момент нямаше нормативна база да се включат конкретно такива експерти, такива граждански сдружения, които да участват в споровете от такъв тип, а те бяха едни общи комисии, в които участват само представители на сдруженията за защита на потребителите.
Това е първото, така че след приемането на промените в закона предполагам, че в кратки срокове правилника ще бъде приет и ще се надявам, че ще могат да функционират тези помирителни комисии.
Що се касае до общественото обсъждане на общите условия на определени дружества, като наистина редовно се изпращат от ДКЕВР писма, първо бих искал да подчертая, че в самото начало изпращахме представители на тези обществени обсъждания.
Първо по принцип и сега продължава да ги няма самите договори, които се обсъждат, а се обсъждат на място.
На второ място бих искал да подчертая, че това е едно предварително обсъждане, а след това голяма част, даже включително и нашите препоръки, не бяха приемани до този момент от ДКЕВР. Надявам се, че с новото ръководство на ДКЕВР ще започнем една по-добра комуникация и координация, тъй като примерно към едно от електроразпределителните дружества ние сме завели колективни искове, по-конкретно с ЕВН, за две или три неравноправни клаузи, които включително и съда ги обяви за нищожни, но те все още са в общите условия на това дружество. Написали сме писмо до ДКЕВР да ги преразгледат и да участват активно в отстраняването на тези неравноправни клаузи, но за съжаление няма ефект.
В заключение само за ваша информация разгледахме общите условия на всички топлофикационни дружества и на всички ВиК дружества в страната. В момента сме в процес даване на препоръки за отстраняване на установените неравноправни клаузи, по-голямата част от тях са отговорили вече, но ако на някакъв етап не желаят да бъдат отстранени тези неравноправни клаузи, ще бъдат заведени колективни искове за прогласяване на нищожност от съда.
Това е само като информация за колегите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други желаещи, като не е задължително всички да вземат думата, не се чувствайте длъжни. Днес е последно заседание. Да чуем тези, които имат експертиза и са работили по темата и имат конкретни предложения, иначе проблема го знаем много добре всички.
Заповядайте.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Найден Москов от Българска асоциация на пенсионерите.
За сведение дългогодишен преподавател в Техническия университет, Енергомашиностроителен факултет, колега на починалия Шушулов, който беше председател и който обра много благословии на българския народ.
Първо за ценообразуването искам да кажа няколко думи. Съгласно неолибералния модел на обществото и управлението на общество се преценява цената на един продукт по това за колко може да бъде продаден, това е известно.
Във връзка с това искам да кажа, че това е много неправилно и много несправедливо спрямо потребителя, така че от асоциацията смятаме, че трябва да се възвърне тази калкулация, която дава цената на този продукт, като се вземат под внимание вложения труд, цените на продуктите и т.н, както се правеше едно време и да се обоснове неговата цена. Такова нещо казах аз и в едно заседание на Комисията по енергетика и заявих, че цената за отопление на един кубик вода не може да бъде повече от 50 - 60 киловата. По законите на физиката, на топлотехниката, на топлообмена няма такъв закон. Не може да се оправдае, както съм виждал във фишове 120 киловата за кубик вода отопление.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да говорим конкретно по исканията. Темата с ценообразуването се случва в рамките на публичните обсъждания, организирани от ДКЕВР, така че при следващите обсъждания може да си кажете мнението. Тук просто е излишно, тъй като ние не сме органът, който ще определи цената. Има независим регулатор, негови представители са тук, но те са тук по друг повод.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Мадлен Кирчева от Гражданско сдружение за защита на гражданите.
Тук от господин Христов беше поставено едно понятие, а именно целеполагане. Ние гражданите действително искаме да участваме в целеполагането. Аз задавам въпрос кого устройва, какъв интерес устройва приватизацията на ЕРП. ЕРП-та трябва да бъдат възстановени в партимониума на държавата затова, защото печалбата ще остава в полза на българските граждани или ще работят с нулева печалба. Това първо.
Второ. Относно така наречената зелена енергия. Известно е на гражданите, че фотоволтаиците и вятърните централи са изграждани с кредити, кредити, за които са сключени за много кратко време, за много кратък срок на възвръщаемост.
Вашият колеги и член на Комисията по енергетика господин Таско Ерменков това лято предложи тези зелени електропроизводители или да договорят с банките кредиторки своите кредити, така че да ги разсрочат за по-дълъг период от време и цената на електроенергията да стане поносима за гражданите, но това нещо не беше направено. Прие се от Парламента въвеждането на такса от 20 %. Възроптаха производители във ВЕИ и ветрогенераторите.
Аз обаче предложих на господин Ерменков в Комисията по енергетика, ако тези високи цени останат платими от гражданите, то нека Парламентът да приеме законопроект, с който след като ние гражданите ще плащаме кредитите плюс лихвите по тези кредити за възобновяеми енергийни източници, то нека с всяка сметка, платена от гражданите в рамките на този период, в който се изплащат кредитите, с всяка сметка платена от гражданите, ние гражданите да станем съсобственици, акционери в тези енергийни дружества. Така че когато в кратките срокове бъдат изплатени тези кредити и вече тези енергийни дружества започват да реализират печалби и ние гражданите да бъдем съучастници в разпределението на дивидент от печалбата на тези дружества.
По отношение на Софийска вода. Аз се обръщам към тук присъстващите членове на Комисията по енергийно и водно регулиране. Господа, решението за предоставяне и сключване на договор с Дензъл Уотърс, взето по настояване на кмета Софиянски от тогавашния Общински съвет 1999 година е в нарушение на действащата тогава правна уредба. Нарушен е Закона за националната сигурност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви благодаря. Наистина нека да се уважаваме. Това са теми, които са извън обхвата на нашето обсъждане.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Не, не са извън темата, защото Дензъл Уотърс и Ивеолия осъществяват ограбване на столичните граждани. Ние искаме, пусна се подписка за възстановяване в публична собственост на Столичното водоснабдяване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подписката като я финализирате ще я представите и ще я разгледаме. Дайте възможност и на други желаещи да се изкажат.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Тъй като не можем да се справим с дебелоочието и правното невежество на Столична община, имаме вече практика да бъде одържавявана Топлофикация и това може да бъде постигнато с решение на Парламента, вече е правено.
Не можем да се справим с госпожа Фандъкова и общинските съветници от ГЕРБ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, има ли други желаещи, които искат да се изкажат.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имам въпрос, който не е по темата. Ние имаме 20 000 българи в Лондон, които не са по темата, но са български граждани и ако някой се държи като зеленчук към тях, нормално е да имате някаква санкция на комисията.
Поискахте да го внеса писмено, исках да попитам каква е реакцията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Какво общо има това с подписката, която разглеждаме в момента.
Много Ви моля да поставите този въпрос в точка Разни.
Има ли други желаещи, които искат да вземат отношение по обсъжданата тема.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Костадин Недев, Българска асоциация на пенсионерите обединени.
Искам да подкрепя господин Христов. Той каза в своето изказване, че ВЕИ и фотоволтаиците са за сметка на потребителите. Който иска да прави такъв бизнес, да си го финансира, защо ние трябва да им го плащаме. Ето сметката за ток – 27 лева ми е тока, а добавките са още 27 лева и стават 54 лева, това е ограбване на потребителите. Аз съм си платил за прикачване, за присъединяване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Покажете сметката на господин Куюмджиев.
Моля господин Куюмджиев да разчетете сметката на господина и да му окажете съдействие.
Г-Н КУЮМДЖИЕВ: Аз исках да си замълча по някои от нещата, които бяха казани тук, но вече се преминаха едни граници и трябва да си изясним фактите, да си изясним в крайна сметка терминологията.
Конкретно по сметката. Вие в сметката нямате зелена енергия, от 1 август я няма. Това не са зелени добавки, искам това да го разберете веднъж завинаги. Зелените добавки, кафявата добавка и добавката невъзстановяеми разходи бяха премахнати от фактурите от 1 август 2013 година. Посочените по-долу суми са за транспорт. За да стигне от трансформаторите на АЕЦ енергията до Вашия контакт, тя минава през мрежите високо напрежение, трансформира се.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, този разговор може да продължи след това. Уважавайте хората, които сме поканили.
От Гражданско сдружение „Днес” имате ли да кажете нещо? Предлагам да обобщим всичко, което беше коментирано и предложено от институциите и да начертаем план за действие за реализиране на исканията, които сте отправили чрез гражданската инициатива.
Г-ЖА АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Аз благодаря на всички за обсъждането. Само бих искала да кажа на господин Ганчев да не се притеснява министерството, че много ще дисбалансира системата, ако направи нещо добро за гражданите.
Наистина вие нямате представа какво се случва в страната. Хората живеят в крайна мизерия, едва смогват да си плащат сметките, а нашите родители са свикнали да бъдат дисциплинирани и преди всичко си плащат сметките.
Мислете за родителите си и за децата ни, които изгонихме, когато пишете тези закони и когато застъпвате някакви позиции.
Много благодаря на всички за проявеното отношение.
Благодаря специално на ДКЕВР, че направиха един доста широк анализ на всяка една от точките. Ние това и очаквахме от тях, защото смятаме, че те наистина в последните години обърнаха много голямо внимание на гражданското участие в обсъжданията.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В заключение искам да кажа няколко думи.
Както стана ясно в Парламента са внесени няколко закона, които се отнасят до коментираните теми.
Единият е Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, през който предстои да бъдат направени част от промените, които се съдържат в 33-те искания на Националната гражданска инициатива. Става дума и за засилване на обществения и граждански контрол върху дейността на регулатора. Става дума и за подобряване и повече равнопоставеност в отношенията между потребители и енергоразпределителни дружества. Става дума и за това да няма възможност за прекратяване на снабдяването с еленергия в случаите, в които е в невъзможност потребителя да си плати поради твърде завишени сметки и конкретния запис в проектозакона за отчитане на 50 % по-висока сметка от средноаритметичната за последните 6 месеца да се пристъпи към преразглеждане на сметката, с цел защита на потребителя. Знаете, че се промениха вече правилата и тук се прецизират текстовете, в които изобщо един потребител може да бъде обявен за некоректен и да му се прекъсне електрозахранването. Отпаднаха и някои такси. Такса включване, това се предлага сега в закона. Предлага се в закона, обсъжда се допълнително такса включване, такса прекъсване следва да бъде прецизирана, т.е. участват исканията, тъй като макар и формално да не сме ги обсъждали в този формат, вие многократно сте ги заявявали на други форуми, по време на обсъждането на Закона за енергетиката в началото на м. септември. Така или иначе част от тях са факт в промените в този закон.
Сега има едни неща, които няма да се случат и за които може би трябва да кажем ясно, че няма да се случат, независимо от обсъжданията, които предстоят. Например въвеждането на картова предплатена услуга за консумация на електрическа енергия. Да кажем честно, че това няма как да се случи, защото ако ще има реализация на другото ви искане за непрекъсваемост на доставките на тези услуги, няма как с картовата система това да бъде реализирано, защото изчерпва ти се ваучера и ти си без ток.
Да, даже тук ми подсказва колегата Куюмджиев, че това би довело до връщане на бита на българина десетки години назад.
Нещо друго, което няма как да се случи например е премахване на задължението да влизат в договорни отношения с естествените монополи живеещите в сгради с вертикални инсталации.
Казвам, че има част от нещата, по които трябва да бъдем достатъчно честни и да кажем още на този форум, предвид и всички обсъждания, които са се провели дотук, че трудно ще бъдат реализирани.
Затова аз съм ви посочила две от исканията. Всъщност процента на това, което смятаме че е невъзможно и влиза в противоречие с други искания или други действащи актове, които са в полза на гражданите, е примерно под 10 % от исканията.
Това което ви предлагам и предлагам да влезе и в проекта за решение, е да дадем възможност на ваши представители, на Инициативния комитет на Гражданско движение „Днес” да се включите, включително и експертите в работата по този закон при приемането на второ четене.
Също така предлагам да препоръчаме на Комисията по енергетика да проведе допълнително специализирано обсъждане на всички теми, които са предмет на Закона за енергетиката. Тук хората, които се изказаха по ценообразуването и по други теми да не ми се сърдят, там му е мястото да се обсъдят, да се задават и допълнителни въпроси, които биха били в интерес на гражданите, да бъдат поставени и евентуално да намерят място в разпоредбите на този закон.
Това по Закона за енергетиката.
Според мнението на народните представители и това, което произтича от предишни обществени обсъждания тепърва ще се преразгледа и работата на така наречените независими регулатори и други органи, които регулират различни обществени отношения. В случая имам предвид Комисията за защита на потребителите. Нейната работа би следвало да бъде предмет на специално обсъждане. Сега да не изказвам лично мнение, но тук има забележки наистина към работата на тази комисия. Част от причините може би вероятно се крият и в законодателството, така че това ще бъде една следваща тема на обсъждане в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, като идеята е вероятно и след промени да увеличим правомощията на тази комисия, да включим по-активно участие на гражданското общество, защото това е най-гражданската комисия и най-гражданската тема, така че тя наистина да си върши функциите, именно да защитава потребителите.
Предприели сме промени в ДКЕВР.
Благодаря ви за днешното участие, но знаете, че предвиждаме ДКЕВР да се избира от Народното събрание, да се увеличи неговия състав, да се увеличи контрола, който ще осъществява и Парламента върху дейността на независимия регулатор. Тук ще отворя една скоба. Упрекът ми не е към ДКЕВР, а въобще към независимите регулатори. Това е една от другите теми, които вълнуват гражданите. Наистина ние ги направихме толкова независими, че те не зависят от никого освен от собствения си интерес. Те просто се самовъзпроизвеждат, саморазширяват и си стават самодостатъчни в един момент, така че темата за контрола върху независимите регулатори е другата тема, която ще бъде на вниманието на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и на Парламента.
Един щрих от тези комисии е ДКЕВР, където разбира се ситуацията е по-различна, но предвиждаме и по отношение на вас контрол през Парламента и контрол през гражданското общество.
По другите теми – либерализацията на пазара, тези които са прекалено специфични аз не мисля да ги коментирам, защото не съм достатъчно в течение по всяка една от темите, но както ме увериха от Комисията по енергетика това са теми, по които се работи. Те също ще бъдат предмет на обсъждане в Комисията по енергетика.
По отношение на искането за медиатор между гражданите и естествените монополи. Един от законите, който може би трябва да бъде преразгледан е Закона за медиацията, където различните видове медиация са регламентирани. Според мен няма пречки действащият закон да бъде използван за медиация между проблеми и конфликти между потребители и доставчици на обществени услуги, но тук би могло наистина да разгледаме по-конкретно законодателството, за да удовлетворим това ваше искане, а иначе резултатите от днешното обсъждане, заедно със становището, което ще представи нашата комисия ще предоставим на всички народни представители. То ще бъде обсъдено в Пленарна зала и ще предоставим възможност и на народното представителство да осъществи допълнителна законодателна инициатива по всяка една от точките на вашето искане. Тъй като сами разбирате според Закона за прякото участие на гражданите в управлението самата гражданска инициатива не е законопроект, а искане за предприемане на законодателни действия, ние приемаме от комисията, че исканията са основателни, даваме насоките, организираме вашето включване в законодателния процес, там където той вече е стартирал и ще препоръчаме на народните представители и на парламентарните групи да предприемат действия по тези пунктове, които не са предмет на внесени законопроекти и разбира се ще представим това становище на министъра на икономиката и енергетиката, заедно с всички предложения, както и на министъра на регионалното развитие. За министъра на регионалното развитие с конкретни предложения в подзаконовата нормативна база по новоприетия Закон за водите да бъдат отчетени исканията на гражданите и по-специално искането за осъществяване на граждански контрол, защото гражданския и институционалния контрол са най-доброто средство затова, че правата на гражданите, отношенията потребители – доставчици на обществени услуги ще бъдат равнопоставени.
Това ще напишем в нашето становище, т.е. включваме ви в законодателната дейност на Парламента по Закона за енергетиката, по другите закони, които се отнасят за защита на потребителите, Закона за медиацията. Предоставяме на народните представители подробното становище за започване на законодателни действия и изпращаме на изпълнителната власт нашето становище по тази тема.
Аз благодаря за тази подписка. Всъщност вие сте изпреварили събитията. Оказва се, че 3 години по-късно повдигната от вас тема събори едно правителство и слава богу, че не можа да събори до тук и още едно. Ние работим по въпроса да си взаимодействаме, да решаваме проблемите в движение, още преди да са придобили острота, която да взривява гражданите, така че много се надявам, че ще се включите активно в нашата работа, но в крайна сметка това е в интерес на хората.
Благодаря на госпожа Ивилина Алексиева, че е тук – председателя на Обществения съвет. Те вече са провели заседание на Обществения съвет. Разчитаме по важни теми, които излизат извън нашето внимание да ни коригирате, да ни ги поставяте на вниманието, да предлагате да ги включим в законодателната програма.
Ето например господин Томалевски, който е недоволен от мен ще може да се обърне към вас, така и вие да помогнете за решаване на неговия проблем.
Мисля, че в крайна сметка и Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения трябва да бъде контролирана точно от гражданското общество.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Извинявам се, че ще взема думата след Вашето изказване, но бих искал да Ви обърна внимание на думата равнопоставеност, понеже много се внимава във висшата политика какви приказки използваш. Не са равнопоставени страните. Обикновените потребители са с високо равнище на защита, приоритетно, така че при спор не може да се отнемат техните права след като се реши спора.
Отделно бих искал да Ви обърна внимание на примитивизма на администрирането и административните органи, защото навсякъде в Европа, дори излезе регламент 2016 от 2013 година, в който всички публични документи са качени на сайт, хартията вече е второстепенен документ. Аз трябва да мъкна толкова хартия, за да доказвам, че не си говоря с кораба майка. Това имам предвид – 41.8% са усвоените фондове от Европа, значи имаме още марш, 55% е за Европа, 67.5 % за Гърция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искате да започнем нова тема.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Не, нямам такива намерения, просто исках да ви обясня.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам само да кажа, че заседанията на комисията са онлайн, всички документи са обявени на интернет страницата. Всички становища, мнения, доклади, законопроекти и т.н. са качени на тази страница.
С това приключваме темата. Ако сте удовлетворени от старта на работата по вашата подписка, ще помоля само да разгледаме и точка Разни, за да отидем заедно в Клуба на народния представител на чаша вино да изпратим старата година и нашата работа заедно в 2013 година.
ПО ТОЧКА ВТОРА от дневния ред.
Народните представители са запознати с доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за втората сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако темата интересува и гражданските организации, които днес са тук докладът е качен на интернет страницата на Народното събрание. Не ви го давам на хартия, можете да си отворите лаптопите и да го прочетете там.
В него само ще има една корекция. Ще включим днешното обсъждане по темата с гражданската инициатива на Гражданско движение „Днес”.
Точка Разни предлагам да я пренесем долу в Клуба на народния представител.
Заповядайте.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Тъй като се обърнахте към мен се чувствам длъжна да кажа няколко думи и обещавам на всички присъстващи кратки изречения.
На първо място бих искала да благодаря на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за избора ми за председател на Обществения съвет към тази комисия.
Приемам този избор като доверие в аванс. Вярвам, че с натрупаните до момента професионални знания и умения, които притежавам ще съумея да допринеса, така че този Обществен съвет наистина да свърши една добра и полезна работа.
На второ място бих искала да изразя благодарност към членовете на Обществения съвет, с които, както Вие казахте в началото, имахме възможност да се съберем и успяхме да приемем бързо Правилника за организацията на дейността ни, което вече в последствие ще помогне да започнем да разглеждаме и въпроси по същество.
От името на организации, членуващи в Обществения съвет се обръщам към Вас с въпрос. Тъй като по време на заседанието в точка Разни вчера беше повдигнат въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, а пък Вие, Вашата комисия сте нашата врата към Парламента, та въпросът ни е, ако имате информация докъде се движи и кога се очаква приемането на тези два законопроекта на второ четене? Поставям въпроса от гледище на това, че организации изразиха желание, ако има възможност Обществения съвет да разгледа двата законопроекта и да излезе с общи принципни позиции по тях. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
По двата въпроса. Законът за обществените поръчки е в процедура между първо и второ четене. Срокът за предложения изтече. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Създадохме една работна група, която с експерти, с представители на различните министерства работи по текстовете. Вчера на заседанието на Комисията по правни въпроси започнахме обсъждането и гласуването вече на конкретните текстове за второ гласуване в Пленарна зала, но не напреднахме много. Работата продължава, отметнаха се първата част от текстовете, една не голяма част от целия законопроект, така че ако искате ще ви предоставим доклада за второ четене да се запознаете с него. Ако желаят представителите на граждански организации ще им осигурим достъп до заседанията на Комисията по правни въпроси, там където се приемат текстовете.
Законът за банките е в една по-предварителна фаза, на фаза обсъждане. Още не е внесен в Парламента. Паралелно с него би следвало да има промени и в други закони – ГПК, който осигурява първа писта за банките да си реализират задълженията. Всъщност ГПК беше приет през 2006 година, когато беше съвършено различна икономическата ситуация. Той вероятно трябваше да бъде променен още в предния Парламент, но сега трябва да направим това. Аз лично работя по промените в ГПК, които предстои да се случат. Така че може би в някое от следващите обсъждания в комисията ще поставим на дневен ред и тези теми.
Благодаря. Ако това е всичко, каня всички в Клуба на народния представител да отбележим приключването на пленарната сесия.



Мая Манолова
Председател на Комисията
за взаимодействие с граждански
организации и движения:


СТЕНОГРАФ
Траянка Стоянова