ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ

О Б Щ Е С Т В Е Н С Ъ В Е Т




П Р О Т О К О Л
№


Днес, 14 януари 2014 г., в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър 1” се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на правила за работата на Обществения съвет – продължение;
2. Разглеждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 09.12.2013 г.;
3. Разглеждане и приемане на становище по Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 18.11.2013 г.;
4. Разглеждане на писмо от фондация „Безопасни улици от Валя“ и приемане на становище по направените предложения относно организиране на четири кръгли маси свързани с пътната безопасност, транспортната политика и инфраструктура;
5. Разни.

Списък на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от госпожа Ивилина Алексиева – председател на Обществения съвет.


ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Позволете ми първо да ви честитя Новата година. Да ви пожелая много здраве и много щастие на всички вас и на вашите семейства. Нека това да бъде една по-добра година за всички нас, по-толерантна и по-успешна.
Честит имен ден на госпожа Нина Гергова. Да Ви е живо и здраво името и да Ви носи много успехи.
Хубаво започваме, позволете ми обаче да кажа следното. Тъй като днес имаме изключително много точки в дневния ред, всички те много сериозни, а пък и днес ни е първото заседание по същество, да ви приканя в дискусиите да бъдем сбити, да бъдем ясни, да бъдем концентрирани, да бъдем експедитивни, така че да можем да си вземем всички решения.
Обикновено залите, които могат да се осигурят, са за периода от 14,00 до 16,00 ч. Предполагам, че днес ще можем и малко повече да останем, но винаги трябва да го имаме предвид.

Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред:
Правила за работа на Обществения съвет

Смятам, че там нямаме някакви особени противоречия.
Това, което съм ви изпратила като текст, отразява всичко онова, което ние приехме на предходното заседание. Останаха само две неща, които трябва да гласуваме днес. Те са инкорпорирани в чл. 8 от правилника. Това са два въпроса. Започвам с първия.
„В своята дейност Общественият съвет спазва високи етични стандарти.
Становищата, предложенията и препоръките, които се представят на заседанията на съвета, са по точките от дневния ред и аргументирани, като в мотивацията се отчитат правните и/или фактически последици от отправените предложения и препоръки.”
Имате ли забележки по този текст? Нямате.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„Против” и „въздържали се” – няма.
Предложението се приема единодушно.
Вторият текст, по който проведохме дискусия миналия път и днес няма смисъл да се провежда, е формулиран в три варианта.
Предлагам направо да преминем към гласуване. Чета вариант І:
„В случай, че член на съвета не участва в заседанията на съвета повече от два месеца без уважителни причини, както и когато системно нарушава етичните стандарти и с това препятства работата на съвета, Общественият съвет отправя предложение до комисията за неговото изключване от състава на съвета.”
РЕПЛИКА: Предлагам вместо „и” да се запише „или”.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, приемам това предложение. Това е коректна забележка.
Вариант ІІ:
„В случай, че член на съвета не участва в заседанията на съвета повече от два месеца без уважителни причини, Общественият съвет отправя предложение до комисията за неговото отпадане от съвета.”
Вариант ІІІ:
Не се създава такъв член.
Подлагам на гласуване Вариант І.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за” – 9, „против” и „въздържали се” – няма.
Дами и господа, приет е Вариант І.
Няма смисъл да подлагам на гласуване другите варианти.
С това приемам правилата за работата на Обществения съвет за приети.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Дами и господа, няколко пояснения. В момента този законопроект е преди своето първо четене. Какво се очаква от нас като Обществен съвет. Никой не очаква Общественият съвет да бъде юридически изключително компетентен, да дава изключително ясно разписани текстове по отделните параграфи, съдържащи членове и алинеи на така предложения законопроект.
Онова, което се очаква от нас, е да формираме становище подкрепяме или не подкрепяме този законопроект и да формираме наши предложения към законопроекта, които евентуално да бъдат взети предвид от комисията между първо и второ четене.
Позволих си да ви изпратя становището на Института за модерна политика не само поради причините, които ви бях обяснила, но и защото смятам, че там добре съм систематизирала направените предложения за промени.
Тук ви моля за извинение. Има една техническа грешка в становището. Моля за извинение и надявам се, че техническите ни сътрудници от комисията да го предадат. Разписала съм, че Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса вече не съществува като орган на управление, което не е вярно. По-скоро той скоро ще престане да съществува, тъй като в Народното събрание е на първо четене един законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който предвижда замяна на Надзорния съвет със Съвет на представителите и създаване на два други органа – Контролен съвет и Управителен съвет на касата ведно с нейния директор.
Откривам дебата по законопроект за изменение и допълнение на Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Имате думата.
МАРИЯ АСИМИ: Госпожо председател, снощи много късно сте пуснали законопроекта. Тази сутрин или в полунощ е изпратен текстът. Текстът наистина трябва да се прочете много внимателно, за да имаме компетентно мнение и да се изкажем. Там има „7 години по специалността” – каква е специалността – не се знае. Има „5 години за заместник-председател” – пак не се пише каква е специалността. Срокът за отговор от два месеца става на четири месеца. Но това просто съм го погледнала.
Това нещо е много сериозно. Да дадем някакво мнение и да се консултираме с Вас, защото това са Ваши предложения, предложения на Института за модерна политика.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, понеже това беше по процедурата, ще кажа две неща. Първо, този законопроект е законопроект, внесен от народни представители. Не предлагаме на вашето внимание да обсъждаме становището на Института за модерна политика. Дала съм го само и единствено за сведение. Ние като Обществен съвет ще формираме наше становище. Но в това становище, което ви изпратих, съм систематизирала предложените промени за онези от вас, които не са юристи и не е задължително да умеят в детайл и прецизно да четат юридически текстове. Тоест, тук има една систематизация какво се предлага.
Ние обсъждаме днес законопроекта. Само това.
Законопроектът е качен на сайта и седем дни преди днешното заседание беше разпратен персонално от мен до всички членове на Обществения съвет.
Откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Гергова. Имате думата
НИНА ГЕРГОВА: И аз пак ще взема думата за процедурен въпрос, тъй като наистина Вие изпратихте съобщението, аз го получих, отворих си го. Но има хора, които не са в Обществения съвет и може би не са го прочели.
Ако всички са съгласни, нека да прочетете становището на Института за модерна политика. То дава доста ясна представа за нещата.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Той е 10 страници, много е.
НИНА ГЕРГОВА: Ако може нещо систематизирано да представите, за да можем да се запознаем.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, прощавайте за това, което ще ви кажа. Моля ви за следващо заседание на Обществения съвет предварително да прочетем материалите, които трябва да обсъждаме.
Ще систематизирам с няколко думи какво предвижда законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Първо, разширява се обхватът на закона. Предлага се включване на нови категории лица, които изпълняват държавни функции или участват в разпределението на публични, включително и европейски пари. Това са заместник-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, заместниците на главния прокурор, кметските наместници, служителите в общински или държавни предприятия, както и други юридически лица, създадени със закон с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.
Членовете на комитетите за наблюдение на оперативни програми са финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. От кръга лица отпадат членовете на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и членовете на Сметната палата, доколкото Сметната палата няма членове, има председател и заместник-председатели. Поради тази причина думате „членове” се заменя със „заместник-председателите на Сметната палата”.
По отношение на конституирането на специализираната комисия. Предвижда се членовете на комисията да се избират, съответно назначават, след провеждане на публична процедура от всеки орган, който избира, съответно назначава членовете.
Разписана е процедурата на Народното събрание. Предвижда се предложенията за членове на комисията да се публикуват в тридневен срок от получаването им на интернет-страницата на Народното събрание, да бъда разглеждани от постоянна парламентарна комисия, която да изслуша кандидатите, да им отправи необходимите въпроси и след това да изготви доклад до Народното събрание.
Създава се възможност юридически лица с нестопанска цел в обществена полза да могат да определени срокове да изразяват становище и да отправят въпроси към кандидатите. Тези въпроси трябва да бъдат поставени към тях на публичното изслушване и кандидатите трябва да отговорят.
Всички становища, които са получени в постоянната комисия, се публикуват на интернет-страницата.
По отношение на структурата на комисията и изискванията към членовете. Предвижда се освен председател въвеждане на фигура заместник-председател, който да изпълнява функции, възложени му от председателя, и да го замества при неговото отсъствие.
Поставят се допълнителни изисквания към председателя и членовете на комисията, каквито до този момент не съществуваха: наличие на стаж по специалността не по-малко от седем години за председателя, съответно не по-малко от пет години за членовете, както и за членове на комисията да бъдат избирани, съответно назначавани лица, които се ползват с обществен авторитет и доверие.
Големи промени се правят и по повод правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и нейния председател. Създава се за първи път член, който регламентира правомощията на тази комисия. Извършват се промени в правомощията на председателя й, изрично се изброяват кои са те, като правомощието според сега действащия закон той сам да назначава специализираната администрация се променя, като се предлага сключването, изменението и прекратяването на служебните правоотношения да става въз основа на решения на комисията.
Има много промени по отношение на производството пред комисията. Спирам се на няколко основни.
Предвиждат се правила и във връзка с установяване на несъвместимост. Липсваше досега разпоредба: производството се образува от момента на постъпване на сигнала в комисията. В момента, в който постъпи, няма условия вече за бавене.
Въвежда се институт на предварителна проверка. Тя може да бъде инициирана от член на комисията въз основа на медийни публикации, данни за конфликт на интереси и несъвместимост, съдържащи се в такива публикации или събрани по друго производство.
Въвежда се принцип на случайния подбор на докладчик и експертите към комисията. Тоест, няма председателят еднолично да решава на кого да възложи това. Случайният подбор ще бъде чрез електронно разпределение според поредността на образуване на производствата и проверките и съответно поредността на постъпване на сигналите.
Изрично се регламентира правото на защита на лицето, спрямо което има образувано производство, правото на предоставяне на нови доказателства. Въвеждат се специални правила за прекратяване на производството. Производството се увеличава от два на четири месеца.
Предлага се правна възможност комисията да поиска от съда разкриване на банкова тайна, когато е необходимо за производството. Въвеждат се срокове за съобщаване на решенията. Предвижда се много съществена процедурна промяна – няма два пъти да се обжалват актове на комисията, а веднъж - индивидуалния и административен акт за установяване на конфликт на интереси и втори път – наказателното постановление. С един и същи акт ще се обявяват и двете и той ще се обжалва еднократно, като предвиденият ред е Административно-процесуалния кодекс, а в частта за обжалване на наложеното административно наказание се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания и се прецизира съдържанието на водените регистри.
Правни последици при установяване на конфликт на интереси. Има три нови разпоредби за отнемане в полза на държавата: веднъж възнаграждението, което е получено от лицето, заемащо публична длъжност за периода за изпълнение на правомощия или задължения по служба, които са породили конфликт на интереси, втори път – облагата, придобита от лицето, заемащо публична длъжност или свързано с него лице, в резултат на конфликт на интереси. Предлага се имената на лицата, които заемат публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, да се публикуват на две страници: първо на страницата на комисията и второ, на страницата на съответната институция.
За отчетността и контрола. Ежегоден доклад, който да се внася в парламента. И в проекта е заложено Народното събрание да осъществява парламентарно и гражданско наблюдение върху дейността на комисията.
Има и други промени, които са маркирани. Увеличава се срокът за деклариране на несъвместимост и частни интереси, както и промяна на обстоятелствата: 14-дневен срок, а беше седемдневен.
Предлага се промяна в случаите, в които не следва да се подава декларация. При промяна на длъжността, но само, когато промяната е в една и съща администрация. Досега такова ограничение не съществуваше.
Прилага се механизъм и срок, в който лице, което заема публична длъжност, да се отстрани само от изпълнение на правомощията си или от задълженията по служба по конкретен повод.
Изменят се текстове, свързани с отстраняване на лица от изпълнение на правомощие по конкретен повод. Извършват се промени в административно-наказателни разпоредби. Променят се размерите на глобите и имуществените санкции на база на анализа на досегашната практика и се прецизират други разпоредби на закона.
Това предвижда законопроектът за изменение и допълнение на този закон.
Откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Подкрепям изцяло становището на Института за модерна политика, което ни изпрати и предложи. За мен това наистина са необходими, важни промени.
Но за мен най-важното, което остава и което не е решено от закона, и аз лично смятам да се опитам да намеря подкрепа, за да се направят предложения между първо и второ четене, е въпросът със заетостта след мандат. Според този закон народните представители например са свободни след завършване на мандат за разлика от общинските съветници заедно с някоя и друга категория, най-вече съдии, президент, които са освободени от забраната да започват работа в някакви частни институции.
По света – всъщност в Европа не е чак толкова добре регламентирано – но в Америка поне две години след приключване на мандата, депутатът би трябвало да няма право, познавайки толкова детайлно и дълбоко специфична информация, да започва работа в някаква частна търговска или каквато и да било от този тип компания.
Така че аз смятам, че депутатите трябва да се изравнят с общинските съветници и с кметовете и за тях също да важи в някаква степен ограничението за заетост, защото това е един основен принцип на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Освен това, онова, което аз направих като предложение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за мен остава като важен момент, да се забрани на депутата да не може да работи всичко по време на мандата.
Този закон в чл. 5 казва, че изброените в чл. 3 лица нямат право да се занимават с дейност, ограничена по Конституцията или с някакъв специален закон. Но на практика аз не мога да разбера как би могъл да бъде ограничен, да се прилага и да действа и да бъде респектиран този Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ако депутатът по време на мандат може да работи на хонорар за когото и да било.
Така че за мен това са едни най-важни, съществени промени, за които трябва да се помисли. Това е предложението ми.
Иначе подкрепям изцяло Вашето становище.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря на госпожа Георгиева.
Други становища?
Заповядайте, господин Недев. Имате думата.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Подкрепям предложението на госпожа Георгиева.
Искам да добавя, че например главния секретар на полицията Калин Георгиев отиде да работи при Цветелина Бориславова. Веднага отиде там да работи. Това го давам като пример.
Снощи четох това, което бяхте ни изпратили. Там се споменаваше, че организации и обществени организации за общественополезна дейност имат право .... – каква беше Вашата идея – че мога да дадат становище или само такива организации трябва да дават становища?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Пояснявам. Това е инкорпорирано в предложения законопроект.
В предложения законопроект фигурира текст, съобразно който неправителствени организации, които са определили дейността си като общественополезна, могат да дават становища.
КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Да, благодаря. Могат да дават становище.
РЕПЛИКА: Защо другите да не могат да дават становища?
КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Да, съгласен съм и го приемам.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Колев. Имате думата.
СПАС КОЛЕВ: Първо, добър ден на всички. Не сме се виждали от миналата година. Да ви я честитя, да сме живи и здрави и да работим ползотворно.
Аз по принцип и организациите, които представлявам, подкрепям тези предложения. Но има две неща, които ме безпокоят мен и моите колеги. Това е, че малко академично и някак си кабинетно се подхожда в две – три точки.
Какво имам предвид? По този начин в т. 1, 2 и 7 ние превръщаме тази комисия в своеобразен конвент. Обществото едва ли се нуждае от това.
Имам по-скоро четири въпроса към Института за модерна политика и другите, които са направени. Няма да давам оценки. Малко завиването в дясно към американизирането на процеса е видно.
По т. 1 за стажа. Интересно е по каква специалност, защото има икономически, социални, финансови, юридически, политически и други интереси. Тоест, кой определя специалността и дали този, който ще бъде председател, е изкарал специално училище, школа или някакво друго специализирано заведение по това да бъде председател или член на тази комисия. Това е по въпроса за специалността.
Второ – по стажа. Ако ние заковем стаж, който се разминава с общоприетото, тогава ограничаваме възможността и на други да участват. Аз съвсем не съм съгласен, че един гений с две години стаж е по-малко полезен, отколкото един трътлест чиновник с 50 години стаж. И това не е само мое мнение.
Това е по първата точка.
По предварителните проверки. Дали те се увеличават с два или три дни, въпросът е да бъдат изядени мишките от котката, а не точния ден. Но, колкото е по-кратък срокът – и това е доказана световна практика – толкова по-интензивно работи самата комисия. Всяко едно удължаване на срока размива работата на комисията.
Тоест, аз смятам, че трябва да бъде ограничен срокът на действия и на решения. Ако една комисия от 10 – 15 или 100 човека с всичките си сътрудници не може за пет дни да реши какъвто и да е казус в нашата република, по-добре да я закриваме.
Случайният подбор също не е добре формулиран – електронно и на случаен принцип. Нека да се носи отговорност от комисията. Събират се членовете на комисията и решават: примерно нашият представител Божидар Томалевски ще отговаря за еди какво си. Тоест, комисията носи отговорност, а не компютърът на случайния принцип, за да знае и обществото кой е застанал с авторитета си зад това предложение.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Мога ли да Ви прекъсна за момент?
СПАС КОЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, членове на Обществения съвет. Дълбоко ви приканвам за следващото заседание, преди да изразяваме становища, да прочетем какво се предлага със съответния законопроект.
Прекъсвам Ви, защото поставихте много въпроси и няма да мога да запиша всички.
СПАС КОЛЕВ: Нали се записва в протокола?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Не, не, понеже тук говорим.
СПАС КОЛЕВ: Госпожо председател, аз много внимателно до 4,30 ч. сутринта три пъти съм изчел теста, който ни изпратихте.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Чл. 22б отговаря кои в момента имат право да бъдат конституирани.
СПАС КОЛЕВ: Вие разбирате ли, че ние сме против това някой да определя кои....
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Тоест, Вие не желаете да има каквито и да било ограничения и всеки един човек с основно образование, без компетентност по процедури, да може да бъде член или експерт на тази комисия. Кажете, за да го формулираме правилно за протокола.
СПАС КОЛЕВ: Имам чувството, че не сте ме разбрали. Ще се изразя правилно. Ще говоря бавно, за да се разберем бързо и да не губим времето.
Тук не става въпрос за ценз, а кой определя ценза? Тоест, кой определя дали председателят на комисията трябва да бъде юрист, финансист или завършил еди какво си. Кой?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Законът го е определил.
СПАС КОЛЕВ: Но нали ние променяме закона?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, има внесен законопроект. Този законопроект е за изменение и допълнение на действащ закон.
СПАС КОЛЕВ: Точно за това говорим. Точно за това правим промените.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
СПАС КОЛЕВ: Тук имаше три въпроса, ще бъда кратък и в рамките на 30 сек. ще поясня. „Взето след мандата!” Няма страна в света, където да има такова ограничение. Тогава дайте да направим така. Когато един депутат е депутат, да няма право на нищо. Ако е лекар, да не практикува. Ако е адвокат, да не получава хонорари, защитавайки някого.
Второ, това е ограничаване на правата. Затова в самото начало казах, че ние превръщаме тази комисия в конвент.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, госпожо Цанева. Имате думата.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Добър ден на всички. Казвам се Таня Цанева и в конкретния случай тук замествам проф. Михаил Мирчев.
Аз също исках да акцентирам на § 9, ал. 2, но не точно в този аспект, в който се говори до момента, защото наистина не е прочетен текстът на ал. 2, с който пък аз не съм съгласна.
Текстът на ал. 2 на § 9 е, че за членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо образование. Тоест, няма алтернатива за друг вид образование. Това ли е правилното – е моят въпрос.
Вторият ми въпрос, по-скоро второто ми безпокойство е, че нещо започна в Изборния кодекс, тъй като там участвам в Обществения съвет, започнаха да се определят едни години: толкова години трябва да има правоспособност или стаж по специалността, както е казано.
А в същото време това трябва да бъдат лица, които да се ползват с обществен авторитет и доверие. Тоест, за мен изискването за стаж някак си се „бие” с това. Може би трябва да бъде без стаж, но да бъде юрист и да се ползва с обществено доверие.
Тоест, това изискване, тази конкретика за годините стаж мисля, че е малко предубедено.
По втория въпрос, който повдигна колегата – че на електронен принцип трябва да се разпределят производствата – естествено, че така трябва да бъде. Отговорността се носи от този, на когото е разпределено производството от комисията.
Но, ако се върнем към старите правила, по които се работеше по принцип, това означава: този е мой човек, аз на него ще му възложа този случай на конфликт на интереси.
Така че правилният подход е този.
И още нещо. Аз за съжаление нямах много време да се подготвя, така че няма да ви бъда много полезна, но колегата ми Мирчев в следващите заседания ще бъде по-полезен. В § 41 – там, където се налагат глоби – „се наказват с глоби от...” еди си колко и в § 36 се казва, че наказателното постановление се издава от председателя на комисията и съответно се ползват разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
ЗАНН работи от много години и тук има много по-големи юристи, които ще го кажат това нещо. Искам да ви кажа, че когато има административни ръководители, така да ги нарека, които са длъжни да издадат определение, постановление за административни нарушения, когато не го направят, какво правим? Значи тях не ги санкционира друг закон!
Така че просто да се помисли за нещо и в тази насока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, само секунда. Поех ангажимент да ви дам мнението си. Но да разбирам ли, че това, което Вие казахте, питайки кой го определя, е всъщност Вашето несъгласие да бъдат само български граждани и само с юридическо образование?
СПАС КОЛЕВ: Мога ли да допълня колегата? Извинявайте много.
Мисля, че колежката много точно го формулира. Никой не е против българското гражданство. Надявам се да не е някой български поданик отвън. Но това трябва да се премахне – „задължително еди какво си образование”. Не става въпрос за юридическо или друго образование.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Сега вече стана ясно.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Само секундичка. Ще се постарая да бъда пределно кратък. Казвам се Стилиян Николов Иванов и съм председател на Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията. Работя с тази материя от 12 години. Организацията е регистрирана преди 12 години в обществена полза. Не съм член на Обществения съвет. Не съм член, защото просто така и не разбрах критериите. Но това няма никакво значение.
Искам да допълня колегата Спас Колев и да кажа следното.
Тъй като става дума за седем години юридически стаж, аз нямах време наистина да се запозная със законопроекта, но не смятам, че този подход е правилният, тъй като ние тук би трябвало да сме някакъв Обществен съвет, някакъв обществен коректив, а не просто – аз познавам от 23 години Борислав Цеков, знам, че той и целият Ваш институт наистина ще направят нещо добро. Аз съм убеден в това, но просто не съм чел тези неща, нямах никакво техническо време.
Искам да допълня колегата Колев и наистина да кажа, че веднъж, когато се разследва конфликт на интереси, кой колко сигнала е подал до тази комисия, защото аз мога да кажа колко съм подал аз като председател на организация. Кой ще определи това? Юристът, финансистът или, ако трябва, бившият полицай, или, ако трябва, човек, който е работил в сферата на културата, защото там също има конфликти на интереси. Това са гилдии.
Категорично съм на мнение – аз това ще го формулирам по писмен начин – но мисля, че за по-голяма конструктивност на тази среща е по-хубаво въобще да отложим това обсъждане за друго заседание, на което всички да бъдем подготвени експертно.
Аз смея да твърдя, че може би не знам колко страници е Вашето предложение, но на база практиката и практическия опит аз съм готов още 30 страници да приложа, само по отделните неща. Говоря за практика. А иначе, ако ще правим някаква говорилня и ще узаконяваме някаква глупост, която и сега е в сила – тук пък искам да подкрепя Нина Гергова, която вчера много хубаво го каза на една друга среща – ако ще правим говорилня, просто да си ходим, да си гласуват депутатите и това е.
Първо, този принцип – естествено, че ще е български гражданин. Но седем години стаж – по коя специалност, питам аз?
Ако си спомняте, голяма част от нас бяха на среща с Кирил Добрев и Мая Манолова, когато беше отчетена временната комисия. Тогава дадохме много интересни предложения. Цитирам госпожа Манолова, която каза, че е готова да подкрепят включително и граждански кандидатури. А защо не? Защо не?
Аз не смятам, че най-авторитетните са някакви политически креатурки на тази или онази формация, или на това или онова юридическо лоби. Извинявайте много, но самият закон върви в крива посока. Той върви в конфликт на интереси спрямо юридическата гилдия. Тоест, оттук нататък се оказва, че ако има някаква злоупотреба и конфликт на интереси в правосъдната система, тогата проверката ще се извърши от юрист, които има седем години стаж и му е преподавал или някой друг му е помагал да си взима изпитите в юридическия факултет. Какво правим? Възпроизвеждаме конфликт на интереси.
Така че като практик ви го казвам. Още повече, като се знае случая с тефтерчето, благодарение на което се стигна, ако щете, и до тази среща, която е следствие на всичко това, се установи, че там нещата миришат и то понамирисват от много места. Ние наистина като граждански организации, като организации, които представляват някакви хора, които имат някакъв авторитет в обществото наистина, ама наистина трябва да ударим по масата и да кажем: стига с тези политически квоти. Мен не ме интересува кой днес е на власт. Ще ми се върне примерно утре човекът, който февруари месец миналата година го свалихме, ще ми назначи някакви „тиквеници” със седем години и с юридическо образование. И какво ще направим? Ще видим същото тефтерче, само че този път ще е кодирано и ще трябва да търсим вече шифровчици или трябва да викаме някой поп, някой екзерсист, който да прогони злите гноми от тази комисия, от духа на закона.
Помислете в тази насока. Иначе само машинално.... Чудесно, аз пак ви казвам, убеден съм, познавам Цеков много отдавна, приятели сме. Знам, че няма да предложи нещо лошо. Но наистина не сме подготвени и това не е сериозен подход. Ако ще го претупваме, дайте да гласуваме. Аз самият казах, че не съм член. Нека да се гласува и да се приеме, както трябва и това е.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Иванов, първо да кажа, че напълно съм съгласна с Вашата позиция, че това е Обществен съвет, който трябва критично да поглежда законопроектите, които са внесени, и да дава своето становище и предложения.
Вие мисля, че не бяхте в началото. Аз казах, че, първо, законопроектът е изпратен на всички членове на Обществения съвет към комисията преди седем дни, тоест, достатъчно време за запознаване. Второ, от 9 декември е качен на интернет-страницата. Фактът, че някои от членовете на Обществения съвет не са се запознали детайлно със законопроекта е проблем.
Втори момент. По отношение на становището на Института за модерна политика, подчертавам, не го предлагаме за обсъждане. То не се обсъжда. Изпратих го с една много добра цел за онези лица, които не са юристи. В това становище съм преразказала какво се предлага със законопроекта.
Така че не обсъждаме становището. Оттук насетне аз виждам формиране на определени препоръки. Едната препоръка стана много ясна, тя ще се подложи на гласуване след това – отвън висше юридическо образование да се предвидят и други специалности.
Моето питане към вас ще бъде, когато стигнем до там, какви специалности ще предложите?
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Аз правя процедурно предложение да отложим за една седмица напред това обсъждане. Всичко това ние ще Ви го представим готово за обсъждане. Става ли така?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Въпросът е, че комисията изисква от нас и ние като Обществен съвет имаме задължение да се произнасяме в определени срокове.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Извинявайте, кога е срокът на комисията?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В края на януари.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: В края на януари. Чудесно! С пет-шест готови варианта няма ли да спестим доста време? Ако ние сме някаква масовка или хора на Софийските момчета и момичета, извинявайте.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз ще подложа Вашето предложение на гласуване.
Дами и господа, има постъпило процедурно предложение да си дадем определен срок и да се съберем по този законопроект отново.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
СПАС КОЛЕВ: Госпожо председател, само за една секунда. Нямах намерение да Ви прекъсвам.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В процедура сме.
СПАС КОЛЕВ: Тези номера с процедурите са за онази зала. Много Ви моля, във Ваша полза е.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Не, не е в моя полза и ще Ви кажа защо. Защото този Обществен съвет взима решенията си с мнозинство.
Така че питам: кой от Обществения съвет е съгласен да се даде разумен срок и да проведем обсъждането на следващото заседание?
Моля, който е „за”, да гласува.
Добре, дами и господа, отлагаме този въпрос за следващия вторник по същото време.
Но моля всички да са подготвени.
За първи път ние обсъждаме законопроект, така че е логично. Моля всички членове да имат общо становище по законопроекта – подкрепят или не подкрепят неговите основни положения и детайли – и със своите предложения. Защото ние ще си изпълним функциите тогава, когато кажем: ние подкрепяме този внесен законопроект по позиция „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е” или целия по принцип, но имаме следните забележки – една, две, три, четири – и следните предложения, които да се вземат предвид – едно, две, три, четири. Тогава ние ще сме си свършили адекватно нашата работа.
Разбираме ли се така?
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Във Ваша помощ! Това се прави в един табличен вариант от сътрудниците, които са тук и ни се карат. Те знаят как се прави. Организация еди коя си – предложение еди кое си по член еди кой си. Точка. Ако искат, ще им изпратя схема.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Напълно вярно е.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Съгласува се в рамките на до края на седмицата. Днес сме едва вторник. В рамките на до понеделник ние вече ще имаме някаква яснота. Във вторник се виждаме и гласуваме готовите текстове и така няма да си загубим времето.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Вие предлагате нещо друго. Вие предлагате предложенията да се дадат писмено.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Да, да.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, подлагам на гласуване второ процедурно предложение. Искате ли да бъде с петдневен срок, в петък, до края на работния ден да представите писмени становища по законопроекта към Обществения съвет.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
„За” – 6, „против” – 5, „въздържали се” – 3.
Предложението не се приема.
Това означава, дами и господа, че на следващото заседание всеки от вас в кратък порядък ще си представи своите предложения.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Извинявам се, че се намесвам, колеги. Разбира се, всеки си има стил на работа. Но в един Обществен съвет, какъвто сме ние, вие тук, ако не се дадат предварително писмено предложенията, каквито и да са те, повярвайте ми: и пет часа, и два дни, и пет дни няма да ви стигнат едно и също нещо да обсъждате на едно заседание. Просто няма да се стигне до нищо конкретно. Едно е, когато имаш база, върху която да мислиш, да работиш. Кой какво е предложил предварително да се осмисли и вече да се излезе с някаква конкретика. А така няма да се стигне до нищо, ако това не се направи предварително.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви. Разбирам това и като предложение за прегласуване на процедурното предложение.
Затова поставям на прегласуване процедурното предложение. Който желае да взима отношение по този законопроект, нека да гласуваме до края на деня в петък в писмен вид по е-mail да изпрати своето становище.
Моля, гласувайте.
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Отново повторете правилно формулирания въпрос. Ако искате, ще Ви помогна.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: До края на деня в петък да представите по е-mail в писмен вид становище върху този законопроект със съдържанието, за което говорихме.
Моля, гласувайте.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Предложението се приема.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Искам само да кажа нещо.
Колеги, понеже ние сега тепърва се учим да работим заедно, досега Общественият съвет не се е произнасял по законопроекти чак толкова. Съветът трябва да се научи да работи заедно. Много е хубаво всеки да има някаква позиция и дали тя ще бъде изразена писмено или устно, естествено, че винаги е добре да има нещо формулирано, но ние трябва да изработваме общо становище. Иначе, като го изпратим на председателя на Обществения съвет, госпожа Ивилина Алексиева трябва да вземем и да я назначим или комисията да се занимава с нас и тя да тръгне да ни обработва становището и да излезе с нещо общо.
Общественият съвет има екип. Само че не е назначен екипът. Всеки просто трябва да си прочете домашното. Аз днес също не съм добре подготвена. Трябва да си дойдем с някакво предложение, но тук заедно или по области, или по раздели по предложението, което се обсъжда, да го обсъдим и да излезем заедно с решение. А не да се натоварва някой, който нито ни е длъжен, нито има възможност, и да си работим поединично. Иначе няма смисъл да бъдем Обществен съвет.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, вече гласувахме процедурното предложение. Ще се съберем следващия вторник в 14,00 ч. тук, на заседание.
Наистина молбата ми е да бъдем подготвени, защото това, което се случва в момента, се случва, защото не сме подготвени. Даваме си сметка, чувстваме се виновни. Но нека за следващия път да бъдем подготвени.
СПАС КОЛЕВ: Моля Ви за думата, защото ми отнехте думата по измислена процедура.
Нека да се изслушваме. И Вие казахте: не сме подготвени. Задавам казус и това е в самото начало. Ако българското разузнаване чрез дипломат разиграва културно мероприятие навън, в което е включена заразена с трипер балеринка от „Атене” – Париж, на авеню „Монтен”, където е включен нейният любовник зъболекар, който по една или друга причина търгува с италиански картини на борсата в Ню Йорк, кой от този, който ми го цитирате Вие тук – не Вие персонално, а в законопроекта – юрист ще даде тълкувание на конфликт на интереси, че аз или Вие персонално сме дали такава и такава оценка на картината на Майстора, примерно, „Праскоберачките”. Разбирате ли за какво иде реч?
Когато ние тук всички като Обществен съвет искаме да бъдем в полза на обществото, не трябва толкова – аз и затова го казах – кабинетно и академично да решаваме въпросите.
Това ми беше репликата. Давам го като казус. Нека и в тази връзка да се помисли. Като правим предложения, без да се заяждаме, в крайна сметка аз и в самото начало Ви казах: Вие сте наш председател, гласували сме за Вас, но имайте предвид, че и Вие ще го отнасяте малко повече, отколкото всички ние други, защото сте председател.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Наистина не е сериозно срокът за това обсъждане – казахте, че материалите са дадени преди седмица – но не е сериозно в момента да правим това обсъждане и наистина трябва да го отложим. Ако трябва, да е за другия вторник. А тези, които желаят преди това писмено да си дадат мнението, нека да го дадат. Но самото обсъждане да няма нищо общо фактически и да не бъде отменено от писмените становища.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Няма такава опасност. Господине, разбирам Ви, но няма такава опасност. Напротив, писмените становища просто ще ни помогнат в нашето обсъждане, което ще бъде в следващия вторник от 14,00 ч. като точка първа от дневния ред.
ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Може би и оттук вече правя конкретно предложение. Предложението ми е наистина всички ние да предложим разумен срок, в който такива материали да бъдат изпращани до нас, за да можем да се подготвяме надлежно. Това нещо явно не е десет дни и не е една седмица. Нека да видим какъв да бъде разумният срок, с който и Вие да се съобразявате и да Ви бъде лесно и на Вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, по повод на този коментар, който напълно съответства с това, което решихме, ще ви върна на първото ни заседание, в което ние обсъждахме много задълбочено дали да имаме едно, две, три или повече заседания в рамките на един месец с оглед на големия интензитет на работа, който ще имаме, и колко по-рано да изпращаме материали. Проведохме един доста сериозен дебат по този въпрос. Решихме, че ще заседаваме два пъти месечно. Решихме, че ще имаме извънредни заседания, на които материалите да се раздават до един ден предварително. Решихме, че отделяме от собственото си време, усилия и ресурс, без възнаграждение, на обществени начала да положим тези усилия, за да можем да бъдем в полза на България и на Българския парламент, защото това е институционализирана форма на общуване на граждански организации с парламента и считам, че правилникът няма смисъл да бъде подлаган втори път на обсъждане.
А сега ми позволете да мина към трета точка, защото тя е изключително важна.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Обсъждане на национална инициатива под председателството на доктор Константин Тренчев.
Това е една национална инициатива. Позволих си, защото считам, че така е редно, от името на Обществения съвет по следващите две точки да поканя вносителите, за да ни запознаят те със своите инициативи.
Преди да Ви дама думата, господин Томалевски, само да кажа. Изпратена ви е инициативата. Бих искала да кажа, че тя е на основание на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да споделя какво пише в този закон, за да имаме рамката, в която се движим.
В този закон пише: „Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание” и до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.”
Вторият текст, който искам да подчертая пред вас, е, че „Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение, мерките за неговото изпълнение на своите интернет-страници в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.”
Подписката, доколкото си спомням, няма да търся в момента документите, тя е внесена и е разпределена на комисията, към която ние сме Обществен съвет. Имайте предвид, че бързо трябва да се произнесем в случая, защото отвъд комисията, която ще формулира становище, впоследствие въпросът трябва да бъде внесен и в Народното събрание, което също да формира становище. Има времеви период по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за Народното събрание и ние не бива да спъваме работата на Народното събрание.
Призовавам ви по тази инициатива да се произнесем днес.
Заповядайте, господин Томалевски. Имате думата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева. Благодаря и на всички граждански организации. С много от вас се познаваме. Благодаря и за това, че сте тук.
Изключително съм доволен, че съдниците на нашето предложение са именно гражданите и гражданските организации, а не политиците.
Преди да дам възможност на добре известния международен и конституционен съдия Гочев, бих искал да кажа, че тази инициатива има основно морален характер, а негова функция вече е политическият.
В момента съм в качеството си на говорител, тъй като председателят на инициативата доктор Константин Тренчев днес го награждават като почетен гражданин на гр. Белово. Това е отдавна планирано мероприятие и той не е в състояние да дойде тук, на заседанието.
Това, за което апелирам отново към вас, е да погледнете наистина много сериозно, тъй като вчера беше цитиран и Обществения съвет към Комисията по обсъждане и приемане на новия Изборен кодекс, а именно тези предложения – те са само четири – имат много сериозно въздействие върху това какви ще бъдат следващите избори – дали ще бъдат демократични, дали ще бъдат морални и дали близо 1,5 млн. български граждани, които имат електорални права, все още ще останат изолирани от процесите.
С две думи, ще го формулирам по следния начин: дали искаме статуквото да се запази или искаме да разчупим ледовете и да изгрее едно друго слънце, което естествено да даде и други плодове.
За да не ви отегчавам, тъй като виждам, че имаме и малко време, искам да остане повече време за дебат, ще акцентирам на основните четири точки.

Първото ни предложение е за отпадането на рестрикцията в чл. 65, ал. 1, а именно възможността на български граждани с двойно гражданство да могат да се кандидатират за народни представители.
Мисля, че всички тук присъстващи имате близки, роднини, а и не само роднини, но и приятели и със сигурност можете да кажете, че наличието на второ гражданство не ги прави нито по-глупави, нито по-умни, нито с две глави, нито с три ръце. Те са абсолютно същите българи, каквито сме и ние.
Този архаизъм в Конституцията от 1991 г., наложен по едни или други причини, мисля, че вече е отживелица.
По това ще дам възможност на конституционния съдия Гочев да даде неговото виждане по този въпрос.
Втората точка е промяната в чл. 150 пак от основния закон – Конституцията на Република България – с едно – единствено искане – да има възможност за гражданска жалба до Конституционния съд.
Уверявам ви, че България е единствената държава – не говоря за Европа, може би в Зимбабве, може би някъде в Африка, не искам да обиждам нито една друга държава – в която обикновеният гражданин, който има нарушени конституционни права, не може да се жалва или не може да сезира Конституционния съд, а трябва да търсите група депутати, после група не знам си какви, пък президент, пък този или онзи. Аз съм привърженик на кратките операции. Или: има нарушени права, показателен е въпросът как това е решено в Америка, имаш нарушени права, отиваш, сезираш ..... – христоматиен пример за демокрация.
Мисля, че е крайно време. Миналата седмица видях една група юристи начело с Антон Станков, които започнаха да водят едни обсъждания и дебати. Само че не виждам как е възможно 24 години вече да си говорим за преход, за демокрация, а в същото време да нямаме елементарните граждански права да сезираме Конституционния съд. Това е втората точка.
Тези две точки касаят промени в Конституцията, за което – забележете – не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Може да се направи и в рамките на настоящото. Естествено, при желание от парламентарно представените партии.
За нас е по-важно кое? Това да влезе в Народното събрание и да бъде поставено на дебат. А ние вече отвън и не само ние, ще гледаме кой е „за” и кой е „против” и респективно ще знаем кого ще подкрепим и с кого ще играем в политиката.
Трета точка – това пак е един много сериозен проблем, който се опитах в Обществения съвет по създаване на новия Изборен кодекс да го артикулирам. За съжаление нямахме много време, не беше разбрано. Това е създаването на 33 Многомандатен избирателен район в чужбина. Това е изключително важен и задължителен поне според мен район.
Ще се аргументирам защо. Вотът, който всеки един от нас обособява в изборния ден, трябва да има еднакъв характер, което ще рече пряк избирателен характер. Мисля, че съм прав в това, което казвам. Вотът, който се подава в чужбина при отсъствието на 33 Многомандатен избирателен район няма такъв характер. Той има само допълващ характер. Или тези хора, които гласуват в чужбина, които, забележете, ако преди бяха 30 хиляди, сега са 156 хиляди и дай, Боже, да бъдат повече, нямат пряко избрани депутати.
Трябва да ви кажа, че подобен анахронизъм не съществува в други европейски държави. Дори мога да ви кажа, че включително държави, които са с по-ранна или по-късна демокрация спрямо българската като Македония, вече имат такъв многомандатен район. Да не говорим за държави, които имат типично голяма диаспора, както е Франция и както е Италия.
Четвъртата точка пак се основава на основния закон, но тя касае единствено и само Изборния кодекс. Това е възможността за въвеждане на електронно гласуване, естествено само за чужбина.
Естествено тук ще има много хора, които ще бъдат „за”, които ще бъдат „против”. Но пак, позовавайки се на Конституцията, бих казал следното. Държавата е длъжна – повтарям, длъжна – да даде същите равни избирателни права на всички свои граждани, независимо къде се намират, както това произхожда и от чл. 26 на Конституцията – равни права и равни задължения.
Акцентирам вниманието ви и върху следното. Тези български граждани, които са извън България, на които за съжаление на много политици в парламента не може да се въздейства и да се манипулира – може би това е пречката или това е нежеланието на някои да въведат такова масово гласуване или онлайн гласуване – нямат същите равни избирателни права. Или, ако вие можете да гласувате в училището, те не могат. Те трябва да пътуват, има хиляди пречки.
Смятам, че просто вотът трябва да бъде организиран по такъв начин, че да бъдат приложени, ако е необходимо, алтернативни избирателни методи. Видяхте, че руснаците правиха избори преди две години. Отвориха секции в едноседмичен срок преди изборния ден. Затова, който има желание да гласува, отива, пътува, ако толкова иска да гласува, и се връща. Има гласуване по пощата и какви ли още не други. Но като цяло смятам, че едно гласуване по интернет ще облекчи наистина българите, живеещи в чужбина.
Говоря за българите, живеещи в чужбина, защото знаете, че аз представлявам не само „Другата България” като неин председател, член съм на редица неправителствени организации като институцията или хайде да не казвам „институция” „Будилник”. Вестник „Будилник” е институция на Асоциация „Будилник”. Тя също вече се наложи като институция. Показахме на великобританците, че можем да бъдем единни в нашите протести. Член съм също така и на Асоциацията на българите по света и на други организации. Това според мен не е толкова важно, не е толкова водещо.
Според мен по-важното е да разберете сериозността на тези наши искания и в един работен порядък да получим подкрепа, защото утре е първото заседание на Обществения съвет към Комисията за обсъждане и приемането на новия Изборен кодекс. Аз твърдо мисля, че трябва да има нов Изборен кодекс, а не да разглеждаме предложението. Споделям мое лично мнение.
Така че ще моля за вашата санкция.
Благодаря за сега.
Давам думата на конституционен съдия господин Гочев, който също така е и съдия от Страсбург.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Само секунда, господин Гочев, прощавайте.
Инициативата – повтарям за яснота – е в четири отделни точки. Точка първа е да се промени чл. 65, ал. 1 от Конституцията, като отпадне забраната за двойно гражданство за кандидатите за народни представители.
Втората точка е за правото на индивидуална конституционна жалба.
Третата точка е въвеждане на изборен район в чужбина.
Четвъртата точка е относно възможности за онлайн гласуване при избори за българите в чужбина
Помислете, докато господин Гочев представи юридически аргументи, дали искате да разглеждаме точките една по една или заедно. Аз лично ви предлагам да ги разглеждаме една по една.
Заповядайте, господин Гочев. Имате думата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Само още едно нещо да допълня. Тук имаме направена извадка от конституциите на различни европейски държави, а също така и един анализ на основополагащите документи на Европейския съюз, което е Лисабонският договор, Конституцията на Република България и Изборния кодекс. Ясно и точно можете да видите къде са несъответствията и къде са юридическите колизии. Това ще ви бъде раздадено на всички
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Моля господин Гочев да представи накратко юридическите аргументи, за да може да се проведе дебат.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Благодаря Ви. Не искам да ви отнемам много от времето, защото господин Томалевски достатъчно аргументирано и емоционално представи съдържанието и на четирите точки на нашата инициатива.
Аз ще се спра само на някои аспекти, които не бяха споменати. Според мен трябва да имате предвид при преценка на нашите предложения с тези инициативи, че те са едно предложение за разглеждане на състоянието на избирателните права на българите, които живеят в чужбина.
Първата точка се касае за пасивни избирателни права, тоест, правото да бъдат избирани. Третата и четвъртата точка касаят право да избират, тоест, да се изясни начинът на прилагането на това право – активното избирателно право.
По отношение на първата точка – за ограничението на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Това действително е един анахронизъм в нашето конституционно право. Тогава, когато е създаден този текст, са имали предвид един малък брой български граждани, които живеят в чужбина и главно лица, които са излезли преди промените. Съвсем логично е да се помисли, че тази разпоредба е една рестриктивна политическа разпоредба на тогавашната Конституция на Република България.
Сега нещата са коренно променени. От няколко десетки хиляди българи – емигранти, по това време в момента в чужбина живеят над 2 млн. български граждани, които са се преселили временно или постоянно в тези страни и главно в страните на Европейския съюз.
Това са хора, които заради битовите си условия са приели и второ гражданство. Това означава ли, че ние тези български граждани, които са главно на възраст, която е ясно – млади хора, да бъдат лишени от възможността да упражняват своето пасивно избирателно право, тоест, да бъдат избирани и да участват в управлението на родината си?
От тази гледна точка това ограничение на правото – основно право – да бъдат избирани, е ограничение от тази разпоредба на чл. 65, ал. 1. Според нашите виждания това нещо трябва да отпадне.
Що се касае до третото и четвъртото предложения, те са свързани с новия Избирателен кодекс. Господин Томалевски съвсем накратко ви обясни необходимостта от създаването на един многомандатен избирателен район, като по този начин ще се разпределят гласовете и те ще придобият своето съдържание. Правото на избираш да бъде реално право, а не да бъде едно право, което ще се разлее из територията на цялата страна или някъде, където не е насочено.
А тогава, когато имаше един многомандатен избирателен район, тези българи ще гласуват за конкретни личности. Това е даване на едно плътно съдържание на правото да избираш, което е конституционно право.
За четвъртата точка, която е свързана с онлайн гласуването, аз трябва да ви кажа, че съм много усърден привърженик изобщо на този начин на гласуване, защото вие си спомняте преди две години, когато се правеше преброяването и когато масово това преброяване стана онлайн чрез компютърно участие, видяхте колко много хора в България се преброиха по този начин. Оттогава вече са изминали две години. Очевидно много повече хора боравят с тази техника.
Според мен това е един великолепен начин да се улесни прилагането и упражняването на активното право на избор.
Що се касае до прилагането на това право по отношение на българите в чужбина, очевидно има много голямо значение, защото, ако българските граждани в чужбина, които имат право да гласуват, бъдат улеснени да могат да гласуват по този начин, няма нужда да трябва да преминават стотици километри, за да упражнят правото си на глас в съответното посолство, а това ще могат да го направят чрез гласуване по интернет.
Второто предложение е свързано не с избирателни права, обаче е нещо, което е изключително важно. Трябва да ви кажа, че аз лично много отдавна съм ангажиран с идеята с въвеждането на правото на гражданите да сезират Конституционния съд с индивидуална жалба. Трябва да ви кажа, че с течение на годините – може би двадесетина години ще станат – имаше доста голямо противопоставяне на тази идея. Но все повече и повече сред правовите среди и сред конституционалистите назрява мисълта за необходимостта от въвеждане на такова право за всички граждани.
Тази идея продължава да се разширява и вече навлиза в политическите и обществени среди с по-голяма сила. Така че аз съм сигурен, че това предложение, направено формално от нашия инициативен комитет, че трябва да срещне едно разбиране в много голяма степен сред политическите кръгове и обществените среди.
Не искам да ви губя повече времето. Всичко това, което ви казвам, е добре мотивирано в нашата писмена инициатива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Много ви благодаря.
Дами и господа, както преди малко се разбрахме, откриваме дискусиите по т. 1 – във връзка с изменението на Конституцията и въвеждане на възможност български граждани с двойно гражданство да се кандидатират, да участват в избори и да станат народни представители.
Давам Ви думата по тази точка, господин Томалевски, и след това откривам дискусията.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Искам да допълня още нещо.
Свидетели сме също така на една поправка в проекта за нов Изборен кодекс. Това е в чл. 351 и чл. 397, която в общи линии облекчава предишната рестрикция или предишната забрана, която беше за европейски граждани да не могат да се кандидатират за кметове.
Тук вече в много по-разширен аспект се разглеждат нещата, което ще рече, че могат да се кандидатират включително и български граждани, които имат гражданство извън Европейския съюз. Това е много важно.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Искам да кажа защо. Ако приемем, че кмет на София може да бъде Джо Блоу или който и да е друг, защо един български гражданин, който се казва Иванчо Бухалов – примерно – да не може да бъде в парламента и да прави закони?

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Добре, господин Томалевски. Това е право по Конституцията. Благодаря.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Още нещо да кажа понеже Вие сте юрист. Точно в конституцията е описано, че международните договори, какъвто е Лисабонският договор, Договорът за функциониране на Европейския съюз, които са подписани, имат примат по прилагането в България. По силата на този договор от Лисабон се въвежда института на чл. 9. Институтът на чл. 9, забележете, въвежда наличието на второ европейско гражданство, който цитира текста....
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, отнемам Ви думата.
Откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Имам няколко въпроса.
Първо, относно чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Знаете, че едно от нещата, за които най-много настояваме в новия Изборен кодекс, това е уседналостта. Какво се случва с тази уседналост, която ние искаме и с тези български граждани, които всъщност живеят в чужбина, а Вие предлагате те да имат правото да бъдат избирани?
Това е единият въпрос.
БОЖИДАР ТОМАЛЕСКИ: Може ли да отговоря веднага?
Въпросът за уседналостта не е проблем и не го дискутирам. Нас ни интересува по принцип да отпадне тази забрана. Този, който няма уседналост, той няма да бъде избран. Ако искате, въведете уседналост. Нямам нищо против.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Да, това е едно от основните неща още от зимата, които се искаха. Това е въпросът за уседналост в новия Изборен кодекс.
Вторият въпрос.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Момент. Държа да отговоря коректно на поставения въпрос. Чл. 65, ал. 1 от Конституцията не предвижда уседналост. Тоест, в случая става дума за упражняване на пасивно избирателно право при определените в Конституцията условия, между които уседналостта не присъства.
Тоест, това, което ще се получи с отмяната на тази забрана, е лица с българско гражданство и чуждо гражданство, които отговарят на изискванията на Конституцията, независимо къде живеят и пребивават в последните независимо колко месеци, да могат да бъдат избирани за народни представители. Това е коректният от гледище на Конституцията текст.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Точно това ми беше въпросът. Благодаря за отговора.
Вторият ми въпрос е по отношение на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Прекрасно е като идея. Помислете обаче единствено и само върху това, че всеки един гражданин с нестабилна психика ще може да подава такава жалба.
Хайде да помислим това малко по-сериозно. Много е добро, но трябва да бъде примерно поне за някаква група граждани.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, в момента говорим за чл. 65, ал. 1.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Не, не. Аз приключих с тази точка.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека да приключим с тази точка. Да спрем дотам.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Имам процедурно предложение. Мисля, че е по-добре всеки да си каже мнението по всички въпроси, защото ще е по-компактно. Иначе ще ни отнеме повече време.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Преди малко поне така се съгласихте. Аз мисля, че така е по-добре.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това е вторият ми въпрос специално – за индивидуалните жалби до Конституционния съд.
Наистина е много добро като идея. Това е едно от основните ни искания, също от зимата. Въпросът е какво правим, ако някой с нестабилна психика реши да отправя жалби и това няма да са малко на брой хора, всеки да вкара по една жалба в Конституционни съд.
Тоест, не трябва ли да се въведе или група граждани, или по дадено събитие – нещо, защото един човек е по-рисково.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Може ли да отговорим на госпожата?
Ако това е въпрос, трябва да Ви кажа, че не сте първата, която има такова отношение и това действително е така. Едно разширяване на кръга без ограничения на гражданите, да могат да сезират Конституционния съд, създава тази опасност. Но трябва да ви кажа, че във всички страни, където съществува тази институция, включително и в Европейския съд по правата на човека, е отворена вратата за всеки един гражданин. Друг е въпросът, че се създава механизъм за прецеждане и отсяване на недопустимите жалби или жалбите, които очевидно са необосновани.
Това нещо обезателно ще трябва да се прецизира и в нашите регламентации, стига да се стигне до там. При всички случаи този въпрос не може да не бъде отсят по един категоричен начин. Това обаче не означава, че ние трябва да лишаваме хората от това легитимно право, което съществува по силата на самата основа на конституционната рамка на нашата държава.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Разбира се, никой от нас не иска да лишава, когото и да е от конституционни права. Просто по някакъв начин трябва да го направим така, че да бъдат лишени единствено хората, които няма да знаят какво точно правят.
Третият ми въпрос е относно 33-ти Многомандатен избирателен район в чужбина. Едно от предложенията, които сме внесли специално за новия Изборен кодекс, е всъщност не е ли по-редно хората да гласуват по адресната си регистрация в България? Тоест, вместо да има 33-ти МИР в чужбина, ако аз живея в Англия, а съм родена в Каспичан, си гласувам по адресната регистрация в Каспичан, защото познавам проблемите на този регион, познавам хората там.
Така че не е ли по-добре да бъде такъв вариант?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Мога ли да отговоря веднага?
Подобна практика имаше в Гърция. Тогава вече навлизаме в хипотезата, че държавата е длъжна да осигури на съответното лице да се върне в района, където да гласува и пак ограничаваме възможността на хората да гласуват.
Апелирам пак към всички. Това, което сме го предложили, не е измислено, защото съм го обмислил вчера или онзи ден или ние просто сме се събудили, а сме ползвали основно практики – изборни европейски практики. Ето, тук има и експерт по изборни практики. Това е госпожа Цанева. Такива райони в чужбина има създадени във всички държави, бих казал, в които има ясно изразена диаспора.
Това е най-лесният начин да бъде оправени нещата.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека, когато имаме въпроси, да съберем въпросите и да изразим становище и след това да се дават отговори, защото иначе много бавно ще вървим.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Четвъртия въпрос - това е едно от неща, които самите ние сме внесли. Така че електронното гласуване специално за българите в чужбина според мен е задължително.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Колев.
СПАС КОЛЕВ: Може ли да се обърна към господин Божидар Томалевски само за пет секунди?
Господин Томалевски, само не ми стана ясно нещо за двойното гражданство. Това отнася ли се и за чуждестранно роден гражданин, който е получил българско гражданство? Например англичанин или пакистанец, който живее тук и има двойно гражданство?
Само това ми е въпросът към Вас.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: По-скоро ще дам възможността на господин Гочев да Ви отговори. Аз ще Ви отговоря каква е европейската практика.
В повечето европейски държави – това се вижда от тази извадка от конституциите, която съм ви дал – принципът на избор е
Това какво ще рече? Не може един гражданин, който и да е, да ми избере някакъв ненормален, а в същото време примерно той да не може пък да бъде избиран.
Да вземем американския модел. Американците не се интересуват абсолютно колко други и какви гражданства имаш и защо ги имаш. Те казват така: ти си американски гражданин.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, моля Ви да отговорите конкретно на въпроса. Ако не си роден в Америка, не ставаш президент.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Мисля, че въпросът беше за тези български граждани, които са придобили българско гражданство, след като притежават чуждото гражданство, дали са при същия режим. Аз смятам, че нашата Конституция е съвсем ясна, която казва, че всички български граждани, независимо как са придобили своето гражданство, имат равни права.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря за краткия и конкретен и изчерпателен отговор.
Заповядайте, господин Гаджев.
АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Единственото нещо, което трябва новият изборен кодекс да даде, това е равнопоставеност на всички български граждани в България и чужбина при едни бъдещи избори.
Ето защо аз умолявам Обществения съвет да вникне във всички тези четири точки в тази инициатива, която се опитваме да прокараме от доста дълго време. За нас е важно народните представители да разберат, че освен по тези четири точки, трябва да направят парламентарен дебат и по чл. 12 от Конституцията с цел да видят кои от тях мислят за решаване на проблемите.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, това стана ясно.
Моля, Обществения съвет, заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: Аз искам да попитам тогава защо Европейският съюз не ми позволява на мен, на теб, на този и на онзи? Господин Томалевски, Вие сега при изборите за Европейски парламент през лятото за коя държава ще гласувате?
БОЖИДАР ТОМАЛЕСКИ: Не Ви разбирам.
МАРИЯ АСИМИ: Защото, ако имаш двойно гражданство, ти имаш право да гласуваш само или в България, или в Германия, или във Франция. Ние нямаме право да гласуваме с двойното гражданство.
Отговор ли ще ми дадете? Нямам право, госпожа, с двойно гражданство съм и си знаем правата повече и от юристите. Никой не ме ограничава да гласувам. Нямам право в местни избори.


ТАНЯ ЦАНЕВА: Ако ми позволите, ще Ви отговоря.
В случая ние говорим за това да се даде възможност на българските граждани, които живеят в чужбина, независимо че имат второ гражданство, както да избират – те имат право да избират – но да бъдат и избирани.
В случая за Европейския съюз – да не губя времето на комисията, там нещата са съвсем различни. Знаете, че може член на Европейския съюз да гласува.... Според мен нещата не са съпоставими за това, за което говорите. Просто говорим за различни неща, както се поставяше въпросът и за уседналостта. Тя няма нищо общо с пасивното и с активното избирателно право.
Така или иначе взех думата, да кажа мнението си. Няма да повтарям. Ние сме „за” промяната на чл. 65. Говоря, както от свое лично име, така и от името на Сдружение ГИСДИ. „За” сме и за това да могат гражданите да подават жалби в Конституционния съд. „За” сме за създаването на 33-ти Многомандатен избирателен райнон в чужбина, като отварям една скоба. Не мисля, че това ще стане скоро. Тоест, виждам го като една възможност, като една опция. По същия начин мисля и за електронното гласуване.
Ако тръгнем към такива радикални промени в изборното законодателство, може да не се получи. Нека да го правим стъпка по стъпка.
Мерси.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Цанева.
Заповядайте, госпожо Гергова.
НИНА ГЕРГОВА: Аз подкрепям и четирите точки от инициативата, за да бъда по-кратка. Това за сезиране от гражданите на Конституционния съд, твърдо трябва всеки гражданин да може да сезира. Аз не виждам точно защо ние трябва да дебатираме това дали може или не може.
Аз защо „скочих”? Защото някои депутати се опитаха да ограничат правата на гражданите да бъдат в комисиите. Всеки един гражданин трябва да има това право да сезира Конституционния съд, а вече, както каза конституционният съдия, там вече се прецизира коя жалба е допустима и коя не.
По-скоро първата и третата точка аз ги свързвам не юридически, а по-скоро мисловно, защото наистина българите в чужбина са страшно много – вече 2,5 млн. човека – и тези, които са против това да гласуват тези, които имат двойно гражданство, бих искала да ги попитам следното. Първа и трета точка, ако се събират, ако има 33-ти Многомандатен избирателен район, точно така те ще имат свое представителство и така ще отпадне притеснението на тези, които смятат, че ще дойде някой отвън: този отвън ще ми диктува какво аз да правя тук. Той няма да диктува, просто ще има свое представителство, както би трябвало да бъде.
Бих искала да кажа и един много кратичък пример от Италия. Имам приятелка, която живее от години там, има двойно гражданство. Тя се кандидатира на местните избори. Нищо, че е българка, тя имаше право да се кандидатира и да бъде избирана.
В тази връзка няма лошо. Знаете, че много европейски граждани дойдоха тук да живеят. Ако придобият българско гражданство и ако те докажат на местна почва, че работят примерно за село еди кое си, защо да не могат да се кандидатират? Аз не виждам нищо лошо в това, ако съответно гражданите ги припознаят и те са полезни.
Така че и четирите точки ги подкрепяме. Ние сме ги обсъждали много пъти тези неща и наистина точно гражданската комисия би трябвало да подкрепи и четирите точки.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Гергова.
Заповядайте, господин Мазнейков.
ХРИСТО МАЗНЕЙКОВ: Аз съм за първи път между вас. Аз съм лекар. Много се радвам, че господин Гочев и господин Томалевски са тук, между нас. Аз съм от друга много известна македонска фамилия.
Искам да взема отношение по това точно, по което говорим.
Нашият род е разгонен от Македония като българи. Половината са избити, половината са избягали в чужбина – в Канада, в Щатите, в Австралия – из цял свят.
Сега тази година на изборите така се случи, че ние имахме световен конгрес в Торонто и трябваше да гласуваме. За целия мой екип, с който бяхме в Торонто, аз уредих предварително от България да отидем и да гласуваме в нашето консулство в Торонто. При гласуването какво заварихме? Там заварихме едни безкрайно дълги редици от плачещи баби, седящи на колички, които искаха да гласуват. Те искаха да участват в обществения живот на България – това, за което господин Гочев и господин Томалевски ни казват.
Ние сме задължени, защото хората повече от нас са българи. Тези хора живеят там, имат вестник, който публикува всяка седмица всичко, което се случва в България и този вестник е със 70-хиляден тираж и всяка седмица тиражът му се вдига. Знаете какво се случи тук с нашите политически вестници, как банкрутираха всичките.
Това са българите в чужбина. Ние тези хора трябва да ги подкрепим, трябва да им дадем мандатност. Хора, мои роднини, които за съжаление не можах да видя, защото живеят далече и как да дойдат тук, за да гласуват? Естествено, че на тези хора трябва да дадем възможност в 21 век да гласува онлайн. Естествено.
Така че аз смятам, че предложенията са много разумни. Ще бъдат изключително полезни за бъдещето на България, тъй като това касае мнението на хора, които са извън нашата страна. И забележете, те са непричьом. Те обичат повече България от нас, защото са загубили нещо, което им е много скъпо.
Аз се развълнувах, защото съм живял с тези хора и знам колко им тежи на тях, че не са в България. Затова горещо подкрепям и апелирам към вас, без да има повече приказки, да се подкрепи тази инициатива. Това е изключително важно и полезно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, доктор Мазнейков.
Сега се обръщам към членовете на Обществения съвет. Има ли други желаещи да изразят мнение и позиция?
Заповядайте, господин Недев.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Съгласен съм предложението за създаване на възможност за гражданска жалба до Конституционния съд. Това е правилно.
Господин Гочев, обаче Вие бяхте европейски съдия и там въведохте едни филтри. Всеки гражданин може да се жалва до Европейския съд. Обаче вие въведохте едни филтри, които прекратиха тази възможност. Това Ви го казвам като приятел.
По въпроса за електронното гласуване. То беше изпробвано масово във Венецуела при Уго Чавес, когато беше президент. Мисля, че това беше някъде преди година и половина. Това показа своите положителни резултати.
Ние сме съгласни вие да имате право да избирате и да бъдете избиран. Но има един въпрос, който тук се заобикаля. Вие чий брутен вътрешен продукт увеличавате? Имате ли нещо, което правите за България? Тук би трябвало по някакъв начин вие да участвате в растежа на българския брутен вътрешен продукт.
Така че какво участие имате вие към българската икономика? Вие застанахте ли там, ударихте ли по масата, за да се върнат куфарчетата с пари?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да чуем членовете на Обществения съвет с мнения, становища.
Заповядайте, господин Николов.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз съм от Граждански комитет „Равни пред закона”.
Ние сме си говорили с господин Томалевски в предишния Обществен съвет за Изборния кодекс. Аз споделих и тогава, и сега поддържам мнението, че човек, който има двойно гражданство, като бъде избран за народен представител, как ще установим дали има конфликт на интереси? Как той ще защитава интересите на България или на другата страна.
Ние нямаме нищо против, който има европейско гражданство по Лисабонския договор, да няма пречки да бъде законодател в България. Но за външни граждани, виждате какво се случва на югоизток. Нашето съмнение е, че ще имаме хора, които нямат нищо общо с България, а идват тук да ни определят ние как да живеем.
И друго – уважение към македонските бежанци. Ако желаят да подкрепят и да променят България, нека да си дойдат тук, защото те ползват икономиката на другата уредена страна, а ни решават нашите съдбини, без те да черпят и да изпитват своя резултат от избора си.
И със Стоил Стоилов сме обсъждали, че трябва да се справим като със случая с италианци, че при два изборни цикъла, когато си напуснал България, ти скъсваш връзките и губиш избирателно право. Когато си дойдеш, заповядай в изборния регистър и си поднови правото.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други членове на Обществения съвет, които желаят думата?
Заповядайте, госпожо Гергова.
НИНА ГЕРГОВА: Имам реплика към първия господин, който попита какъв принос имат към икономиката.
Само погледнете емигрантите колко пари са внесли тук в банките, за да помогнат на своите роднини. Повече няма да коментирам.
За македонците, господин Николов, просто нямам думи. Аз съм ходила там, разговаряла съм не само с македонци, но те са повече българи от нас, повярвайте ми. Наистина, ако се въведе 33-ти Многомандатен избирателен район, те ще допринесат много повече и за развитието на българската икономика, защото те виждат навън как е и ще допринесат техния опит и тук.
Аз не виждам защо се подхожда така.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Бих гласувал напълно с две ръце, господин Томалевски, и предлагам да спрем дебатите и да гласуваме.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, лишавате председателя да се изкаже в качеството си на член. Ще ми позволите ли няколко думи?


Започвам точка по точка.
По отношение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Една забележка. Конституцията не нарушава Конституцията. Тоест, този член не нарушава други разпоредби. Съжалявам.
Започвам със забележките. Прочетох мотивите и не считам, че дискусията е юридическа. Дотук с критиката.
Считам обаче, че дискусията е обществена. Моето лично мнение е, че да, който има право да избира, трябва и да бъде избиран. Обаче си давам сметка за нещо друго и това го отправям като въпрос за мислене, докато говоря. В обществото съществуват различни нагласи, които често са диаметрално противоположни.
Смятам, че всички се обединяваме, че това е особено важен обществен въпрос понеже става въпрос за изисквания към хората, които ще ни представляват в Народното събрание. В нашето общество съществува, както разбирането, което тук се сподели с пълна подкрепа от една част от членовете, съществуват и други разбирания. Част от това разбиране беше по друг начин формулирано, но аз съм го чувала: искам да гласува този българин, който си плаща данъците в тази държава и е обвързан с тази държава. Чувала съм го, всички ние сме го чували.
Чували сме, вярно е, че това, което се иска, не става дума за уседналост. Но ние сме чували от легитимни обществени групи, толкова, колкото сме и ние, и другата теза. Чували сме, че, не, само български граждани, само с българско гражданство, които в последните пет години са живели на територията на тази страна, само тях да може да избираме, че те по-добре знаят нещата в България.
Тоест, дори Конституционният съд имаше възможност да се произнесе и по уседналостта, ако ще се въвежда – колко максимално продължително може да бъде и т.н., но казвам, че съществуват различни обществени нагласи.
Сега изразявам едно опасение. Редно ли е – и тази точка я поставям като въпрос към Обществения съвет – ние, които изразяваме само мнението на себе си като експерти и на част от хората, с които сме заедно в една общност, да решаваме този въпрос или да предлагаме ние неговото решение.
Второ, редно ли е една парламентарна комисия, каквато е комисията, към която сме Обществен съвет, да взима ей, така решения по въпрос, по който съществуват диаметрално противоположни становища?
Като питам това и ви приканвам да мислите, аз си мисля, че е добре по тази точка да предложим на комисията да проведе в кратки срокове широк обществен експертен и политически дебат, включително и чрез използване на инструментите на пряката демокрация. Защото в противен случай би ли било легитимно това решение, когато не са чути всички мнения?
Това е моето предложение като решение по точка първа и ви моля да го подложим на гласуване, преди да гласуваме „за” или „против”.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо Алексиева, уважавам Вашата предпазливост, но ще Ви репликирам по следния начин.
Редно ли е тук събраните хора да легитимират едно предложение за конфликт на интереси, за което никой от всички тук присъстващите не е толкова добре запознат? Редно ли е пак, също питам, многото присъстващи, които представляват своите организации и са участвали в изработването на нов Изборен кодекс, по същата логика могат да бъдат обвинени от другите, които не са участвали – нещо, което се опитвате да ни вмените в момента за легитимността на този нов Изборен кодекс.
Както обаче е видно, новият Изборен кодекс е факт и той ще влезе в парламента. Всички ние тук имаме участие в неговото изработване. А всички тези, които не са участвали, това е техен личен избор.
Така че, ето, отговарям. Мисля, че е абсолютно редно комисията да даде своята санкция.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, не питах Вас. Моля ви, наистина не е неконструктивното, което Вие привидяхте. Ние ще гласуваме и ще кажем: пет подкрепят, 10 не подкрепят, 20 подкрепят. Но ви моля да помислим не трябва ли тази комисия, която е комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, преди да вземе решение да потърси становище и на други и да се чуе и чуждото мнение. Защото според мен това е особено сериозен въпрос и трябва да се чуят и други мнения.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Възложете го на парламента да го дебатират. Стига с тези витиевати неща. Трябва да има парламентарен дебат. Затова сме го предложили. Така ли да му кажа на доктор Тренчев?
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Едно изречение имам да кажа.
Смятам, че председателят госпожа Алексиева има право от гледна точка на това, че след като искаме промяна в Конституцията, чл. 65 досега никъде не е обсъждан освен във въпросната комисия за Изборен кодекс, което всички добре знаем. Това означава, че парламентът пак може да я неглижира.
Така че много по-добрият вариант е да поискаме този дебат, включително и да поискаме съдействието на медиите, за да се пусне това нещо поне в някаква дискусия.
Знаете много добре, че за Изборния кодекс всички медии започнаха да говорят, за да може българският народ да придобие някакво познание къде се движим и какво искаме да постигнем с този нов Изборен кодекс. Редно е, когато сменим Конституцията и по някакъв начин ще променяме нещо, да запознаем обикновените хора. Най-малкото сме длъжни да го направим.
Ако искате, ще направим едно писмо с тези предложения и ще ги пуснем до всички медии, за да може това нещо да се задвижи. Ако трябва, ще си дадем срок от една седмица или десет дни, но това трябва по някакъв начин да излезе на светло. Просто не сме ние само хората, които са легитимни да правят това.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Съгласен съм. Медиите имат всички тези части.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, не съм Ви дала думата.
Заповядайте, госпожо Гергова.
НИНА ГЕРГОВА: Аз също съм съгласна, че трябва да има дебат. Но ние тези въпроси – извинявайте, госпожо Добрина Алексиева – ги дебатирахме четири месеца. Който е имал желание да дебатира, е добре дошъл.
В тази връзка на последното заседание, когато приключи Изборният кодекс и се дебатираха нещата, аз също тогава предложих, че това е наистина нещо много важно за Изборния кодекс и трябва да се коментира повече. Но не всички са компетентни да го коментират.
И в тази връзка бях предложила да ходят, да си направят кръгли маси по места, за да може хората да бъдат адекватно информирани. Защото дори да предложим референдум дали да има чл. 65 – както беше референдумът за АЕЦ „Белене” – хората не са компетентни да изкажат своето мнение.
Така че, ако ще правим някакъв дебат, знаете много добре как медиите изкривяват нещата, моето конкретно предложение е следното. Нека ние да излезем с някаква позиция и да я гласуваме, а пък вече не пречи да се правят и дебати след това. Но нека ние да имаме своята позиция.
Защото не съм съгласна и с това, че ние не представляваме част от обществото. Да, ние представляваме само една много малка част, но тези, които са извън този Обществен съвет, не са имали желание да влязат и затова не са тук. Те нямат своята позиция.
Така че не съм съгласна с това нещо.
Така че нека да излезем ние с някаква позиция, а нищо не пречи да се дебатира и след това.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Гергова.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Само едно изречение.
Добре, тогава нека да гласуваме двата варианта – единият за отпадането на чл. 65 да видим какво е мнението, другият вариант е да се поиска първо дебат по въпроса.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Тези два варианта не се „бият”. И двата ще ги гласуваме.
Можем да предложим на Народното събрание, след като гласуваме дали подкрепяме тази инициатива или не, чрез своята комисия да обсъди този въпрос.
Говорим за едно и също. Тук господинът каза, че дискусията се превръща много в юридическа. Но има процедури и те трябва да се спазват от време на време. Не говоря за тук, при нас, а говоря по принцип. Народното събрание е длъжно да проведе този дебат. Вие сте внесли тази инициатива. То е длъжно, то ще проведе дебата. Аз държа да го кажа.
А това, което аз предложих, е този дебат да е по-широк. Предложих да поканим тази комисия, обществени организации отвъд нас, а ние сега ще гласуваме. Предложих тази комисия да проведе експертен обществен и политически дебат по този повод. Това ми е предложението, а не, след като ние формално вземем едно решение и го кажем в парламента, те да си го разгледат на едно заседание и да кажат „подкрепяме” или „не подкрепяме” и точка. Вероятно ще кажат „не подкрепяме”, защото конституционно мнозинство трудно се формира в момента. И тогава просто въпросът да бъде захвърлен.
Това предложих.
Дами и господа, подлагам на гласуване, първо, подкрепяме ли по принцип предложението като Обществен съвет по точка първа от тази национална инициатива за промяна на чл. 65, ал. 1 от Конституцията с отпадане на забраната за двойно гражданство за лица, които да се кандидатират за народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за” – ....., „против” – 3, „въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
В тази връзка, подкрепяйки тази точка, да гласуваме второто предложение. Препоръчваме на комисията във връзка с нашата подкрепа да организира със съдействието на Обществения съвет (ще изразим нашето желание да съдействаме) широк обществен експертен и политически дебат, включително чрез използване на инструментариума на пряката демокрация.
Ако искате с, ако искате без тази последна вметка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” -...., „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Предложението се приема консенсусно.
Отиваме към точка втора. Не дадохте възможност на председателя. Казвам ви моето становище.
Бях член от Инициативен комитет, който предложи и събира подписка. Тази подписка е регистрирана за организиране и произвеждане на референдум. Тази подписка е регистрирана в регистъра на страницата на Народното събрание с два въпроса. Единият от въпросите беше да се въведе ли право на индивидуална конституционна жалба. Събраха се доста подписи, но не достатъчно, за да бъде задължено Народното събрание да разгледа въпроса. Да не сгреша, но някъде около 150 – 160 хиляди подписа се събраха.
Отвъд това моето категорично становище е ясно. Отвъд това ми се струва, че сред тук присъстващите също има консенсус. Отвъд това ми се струва, че има и пълен консенсус в обществото. Прощавайте, че го предполагам, но мисля, че това е една изключителна правна възможност.
Така че въпросът не е да има или да няма право на конституционна жалба. Въпросът е в механизма, как това да се направи. Бяха изразени съмнения, които подкрепям, затова че може да се стопира работата на Конституционния съд – всеки ден, всеки по всякакъв повод. Беше изказано мнение, че има механизми, които да правят оценка на допустимост. Направи се и предложението. Ние също имаме разработен вариант, примерно, да не е от индивидуален човек, а да е от например хиляда граждани, които се събират с подписка и да могат да я внесат. Може да се дебатира по бройката или да бъде само срещу законопроекти, с които се нарушават граждански права, но не по всички законопроекти.
Тоест, става дума за формата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо председател, имам конкретен въпрос към Вас. Покажете ми държава в Европа, в която индивидуалният гражданин няма право да сезира Конституционния съд.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, ние дорасли ли сме до държавата в Европа?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не можете да разсъждавате по този начин, бе хора. Аз да не съм маймуна.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, отново казвам, че има такъв дебат.
Тоест, според мен и съм сигурна, че сме убедени, че няма дебат по правото на индивидуална жалба в обществото, защото хората го подкрепят. Но има дебат по механизма.
Затова ви предлагам първо да гласуваме подкрепяме ли предложението на господин Томалевски в тази точка втора за правото на индивидуална жалба пред Конституционния съд.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за” ......, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Предложението се приема.
Дами и господа, тук предлагаме на комисията да проведе – аз предлагам такъв текст – обществен, експертен и политически дебат, да положи усилия за формиране на конституционно мнозинство по този въпрос.
Препоръчваме да предприемат действия, да положат усилия за обществен, експертен и политически дебат по механизма, по който да се даде това право.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Защо не формират коалиционно мнозинство и по първия въпрос?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Защото по първия въпрос това ще се реши след този дебат. Защото по първия въпрос, както установихме, няма консенсус в обществото. Няма.
Господин Томалевски, направете подписка и вижте.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Имаме ли някакви социологически проучвания? Имаме ли някакви ....
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Стига с тези хватки. Тук сме хора, които сме участвали в изработването на Изборния кодекс.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Бих казала, че тази национална инициатива формално се подкрепя от 468 човека и, ако трябваше формално да използвам процедура и да подходя по въпроса, щях да кажа, че няма подкрепа.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Има закон. Ние се придържаме към закона, а в закона не е описано дали сме 400, дали сме 20, дали сме 40. Ако искате да ви направя подписка, ще събера 400 000 души. Така че недейте да манипулирате комисията.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, на втора точка сме.
Как да формулираме предложението си към комисията по точка втора. Моля, заповядайте.
СПАС КОЛЕВ: Аз няма да взимам отношение. Вие сте правият в този спор.
АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Аз исках да Ви чуя, защото имаме в Конституцията чл. 12. (Шум и неразбираеми реплики.) Кажете на хората в Народното събрание. Обществото е узряло за промените. Да узреят и тези вътре, защото иначе ще стане страшно.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Този Обществен съвет вече изрази своето мнение.
СПАС КОЛЕВ: Емоциите не са най-добрият съветник.
Само две реплики ще направя.
Няма пълен консенсус в обществото по нито един въпрос.
Аз предлагам непалеагивно решение. Тъй като представлявам немалка част от обществото и сме го доказвали. Нека да не делим обществото. Тази част от обществото мисли по следния начин, че не всички са еднакви, но правата на всички са еднакви.
Затова предлагам едно компромисно решение, за да не се караме. Не е тук мястото да вдигаме емоциите. Тук има юристи, уважаван съдия, Вие – също. Аз съм слаб юрист, имам 5 по общо право в Икономическия институт. Но има една латинска приказка: това е следствие на онова.
Ние гласувахме първо по втора точка. Първата я гласувахме.
Затова нека да се съгласим да вменим на комисията и на парламента, с уговорката само между нас си, взимам повод от Вашите думи, парламентът също не представлява цялата част на обществото. С тази уговорка да вменим на комисията и на парламента да стартират една такава сериозна дискусия.
И тук има една стилистика, много моля да я кажа, защото понякога изглеждаме смешни в очите на голяма част от обществото. До момента дебата никъде не е имало по никакъв въпрос – нито в тези комисии, нито където и да било друго.
Дебат означава прения. Имало е дискусии, обсъждания, лекции по международните положения, за наказаните на 15 дни за дребно хулиганство и т.н. Но нека ние да бъдем тези, които да предизвикат едни истински дебати, тоест, едни истински прения и в пленарната зала, и в обществото като цяло.
Така че, много ви моля, нека да гласуваме т. „б” на втора точка и да продължим. А иначе всички знаят моето мнение и на моите организации – че стоят зад това, както и Вие.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Подкрепихме точка втора и сега препоръчваме на комисията да проведе широк обществен, експертен и политически дебат чрез използване на формите на пряката демокрация, както е по първата точка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” - ....., „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
Отиваме към т. 3 и т. 4.
Аз тук имам юридически проблем по т. 3 и т. 4 и ще ви кажа какъв е. Проблемът е следният. Първо, лична позиция за избирателен район в чужбина. Второ, за онлайн гласуване с уговорката не само за чужбина, защото, ако ще се въвежда, трябва да има равно третиране и да бъде за български граждани, живеещи на територията на Република България и в чужбина.
Този въпрос беше веднъж повдиган и в двата му аспекта и беше обект на дебат от един обществен съвет и от една временна комисия по съставяне на изборен кодекс. Състави се този кодекс. Сега къде се намираме? Намираме се в ситуация на внесен проект на изборен кодекс. Има комисия, която ще го разглежда, има Обществен съвет към нея. Утре заседава за първо четене - приема ли се, не се ли приема. От утре насетне, от приемането на проекта за изборен кодекс за първо четене, започват промени за второ и последващо четене.
В случая тази инициатива се явява, първо, в тази комисия, което е паралелно с работата на една друга комисия. Второ, право на законодателна инициатива за второ четене имат само народни представители, но не и обществени съвети.
Казвам това, защото имам технически проблем. Според мен в голямата му част ние пак ще го подкрепим. Но според мен тук основният ни проблем е по какъв начин ние да посъветваме комисията, така че да не стане нещо, което не е в нашите компетенции, а в компетенциите на друга комисия, пък и на друг Обществен съвет.
Обръщам се към нашия Обществен съвет, господин Томалевски, а освен това аз ще си кажа мнението. Но се обръщам към нашия Обществен съвет. Ние ще гласуваме след малко. Хубаво, ще гласуваме, че Общественият съвет подкрепя тези предложения. Но какво препоръчва на комисията този Обществен съвет? Нали разбирате, че ние не можем да им вменим задължения. А пък има проект на кодекс.
На първите дебати аз си спомням, че по въпроса за нов изборен район в чужбина имаше обструкции, които няма смисъл да ги казвам сега. Помислете какво трябва да препоръчаме на комисията.
СПАС КОЛЕВ: Госпожо председател, имам само един въпрос към Вас, тъй като сте по-запозната, не че сте най, да не Ви издигаме в небесата. Обръщам се и към Божидар Томалевски.
В Обществения съвет, който коментираше и се даваха сериозни предложения – даже и аз съм участвал три – четири пъти там, докато възложим на други по-компетентни хора да ни представляват – Вие като представители – мисля, че там и Светослав Николов участва, Ангел Гаджев участва, Бисер, въобще тези, които аз познавам, да не ги цитирам всички – нали беше предложено създаването на 33-ти Многомандатен изборен район? Нали го бяхме предложили. Какво стана? Докъде стигна?
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Да се ограничим до обществения дебат, защото ще има различни мнения. Да се ограничим по тази точка до обществения дебат.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В смисъл, да се проведе обществен дебат?
СТИЛИЯН ИВАНОВ: Да, няма друг начин да излезем от това положение. Ние го поддържаме, но предлагаме и обществен дебат.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Първо, подлагам на гласуване т. 3 за създаване на 33-ти Многомандатен изборен район в чужбина.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” – 11, „против” – 1, „въздържали се” – 2.
Предложението за създаване на 33-ти Многомандатен изборен район в чужбина се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване инициативата за онлайн гласуване за всички български граждани, независимо къде се намират в деня на изборите - точка четвърта.
Предлагаме на комисията да проведе обществено обсъждане и по тази точка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за”...., „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Може ли едно предложение да направя?
Възможно ли е така и така, като се приема тази идея за двете комисии, включително и самата парламентарна комисия за гражданските сдружения, възможно ли е въобще да се направи един много сериозен дебат относно това, какво се случва с Изборния кодекс, където не само тези две точки – за 33-ти МИР в чужбина и за електронното гласуване – да влязат, а да влязат и всички въпроси от нашия Обществен съвет, който е към тази комисия и на Обществения съвет за Изборния кодекс, за да може малко по-сериозно да се разшуми наистина в обществото.
Благодаря.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Бих могла да дам един много кратък отговор. Който иска, може да влезе и да види доклада на предишната временна комисия, която беше създадена. Там изрично е записано от кои граждански структури какви предложения са дадени и кои от тях са влезли.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Знам, благодаря Ви. Аз съм един от хората, които са инициирали промени в Изборния кодекс въобще. Въпросът е да го направим малко по-обществено достъпно чрез един по-сериозен дебат. Тоест, там да се поканят и медиите, за да стане малко по-ясно за всички български граждани какво правим.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Просто усложнявате нещата.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз си мисля, че няма никакъв проблем, дами и господа! Никакъв проблем няма всички ние да ходим на заседанията на друг Обществен съвет, защото всички обществени съвети са отворени.
А отвъд това всички граждански организации, които желаят, могат да присъстват на заседания на постоянните комисии. Правилата за посещения се прилагат и за тях. Тоест, наистина да не го усложняваме.
Дами и господа, аз ще приключа дотук и давам думата на господин Томалевски. Мисля, че подкрепихме инициативата и мисля, че взехме разумни решения.
Заповядайте, господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря, първо, на всички приятели, на всички колеги, че получихме подкрепа.
Само едно уточнение да направя. Мисля, че сте далеч от мисълта, че тук събраните хора и въобще нашите обществени съвети могат да вменят на една комисия да направи нещо или да имаме законодателна инициатива.
Но, водени от мисълта, че ние предлагаме това нещо да се случи. Забележете, нашата инициатива предлага това да се случи през парламента, да има парламентарен дебат. Хайде да обърнем фокуса на прожекторите, където да бъдат всички по телевизиите и да видят кой е „за” и кой е „против”.
Ето това искаме и ви уверявам, че от момента, в който има създаден парламентарен дебат, ще получим една много сериозна и широка подкрепа по всички тези четири точки, включително и от трудно формиращия се кворум.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Има едно много разумно предложение, за което се подсетих сега от думите на господин Томалевски.
Нали знаете, че тези неща все пак стават с упражняване правото на законодателна инициатива. Искате ли да препоръчаме на комисията да предостави тази инициатива на всички народни представители с оглед възможността те да упражнят своето право на законодателна инициатива?
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „за” -......., „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
Благодаря Ви, господин Томалевски.

Отиваме към следващата – четвърта точка от дневния ред, която е изключително важна, както и тези до тук.
Предложение на Фондация „Безопасни улици от Валя” за организиране на кръгли маси по определени теми.
Фондация „Безопасни улици от Валя” предлага организиране на кръгли маса. Допреди малко народният представител от тази организация беше тук. Наложи му се да си тръгне, пък и ние виждате как заседаваме.
Затова моля този, който е упълномощен, да представи инициативата с няколко думи.
Заповядайте. Имате думата.
МИХАИЛ ПОПОВ: Казвам се Михаил Попов и съм секретар на Фондация „Безопасни улици от Валя”.
Аз няма да ви отнемам много време. Аз мисля, че тъй като беше изпратено по е-mail, доста хора са го прочели. Всички донякъде са наясно с безопасността на движението по пътищата в България. Всички знаете, че сме на последно място в Европа с най-много инциденти, с най-много жертви по улиците, с увеличаващите се жертви, особено в населените места, с намаляващи в извъннаселените места, затова и статистиката показва понижение. Но все още имаме три пъти повече жертви от държавите с най-малко инциденти на глава от населението.
Причината да направим това искане за провеждане на четири кръгли маси е следната. Всяка една партия, когато дойде на власт, или всяко едно правителство, в един момент вижда, че България е на последно място, специално по тези показатели, в Европа. То решава да направи нещо. И какво да направи, какво да направи – най-лесната работа е да промени някой член от Закона за движението по пътищата, съответно нищо не се получава от цялата тази работа. Жертвите си продължават и така продължаваме години напред.
Преди три години ние всъщност започнахме една инициатива с тогавашното правителство. Тогава получихме една подкрепа от тях и де факто тези четири кръгли маси тогава ги започнахме малко по малко, но заради ситуацията и политическата обстановка в страната нещата бяха прекратени.
За да не се получава това нещо, тъй като това е доста продължителен процес, не може да се реши за два – три месеца или една година, ние искахме тези кръгли маси да бъдат под покровителството на президентската институция и независимо от това кое правителство ще е на власт, колко правителства ще се сменят, това нещо, като се започне, да се доведе до един край.
Да ви кажа направо четирите кръгли маси за какво искаме да бъдат. Основно една от кръглите маси задължително трябва да бъде за изцяло нов закон за движение по пътищата, тъй като този закон вече от толкова поправки, ако някой го вземе да го скъса и да го хвърли, няма да направи грешка.
Така че едната кръгла маса трябва задължително да е за това.
А каквито и санкции да има, каквито и глоби да има в този закон, той няма да бъде работещ, ако събираемостта е такава, каквато е в момента и каквато е през последните двадесет и няколко години. Както знаем, събираемостта на глобите в България е под 50 процента. Тоест, другата кръгла маса трябва да бъде задължително за Закона за административните наказания, принудителните административни мерки, връчването и събираемостта на санкциите – в тази насока трябва да бъде тази кръгла маса.
Другата кръгла маса. Дори и това да е оправено, ако хората, които се качват на автомобили, не излизат подготвени, което става в момента, пак ще продължават безкрайно много произшествията по улиците. Затова третата кръгла маса трябва да е задължително по въпроса за шофьорските курсове.
В момента ние все още работим по старому. Направиха се едни промени. Реши се да се правят тестовете на таблети. И какво от това? Въобще целият начин на провеждане и на изпитване в тези шофьорски курсове е много далече от начина, по който се прави това в държавите с най-малко инциденти на глава от населението. Трябва да се вземат предвид добрите практики от тях и просто да се приложат.
Затова ние искаме да се направи едно обществено обсъждане, да се покаже на хората и на политиците най-вече, че вече е време и трябва просто да се случат тези промени. Защото една от причините, за да падне бройката на инцидентите и статистиката да покаже намаление в България е, че хората нямат пари и не си карат толкова колите. Съгласни ли сте?
Вие ме насочихте за четвъртата тема на кръгла маса, която трябва да се проведе. България работи по изцяло погрешна транспортна политика и инфраструктура. Тоест, транспортната политика и инфраструктурата – това трябва да е темата на четвъртата кръгла маса.
Ще ви дам един най-прост пример. Всеки е видял какво става с тези постоянно никнещи кооперации, големи магазини, МОЛ-ове и т.н. Една обикновена кооперация изниква между два панелни блока, пространството се напълва с коли отвсякъде, защото, първо, трябва да се промени Законът за устройство на територията. Трябва да се промени отстоянието между сградите. Децата вече няма къде да играят. Пространството се напълва с коли, като те са в градинки, тротоари и къде ли не, а хората ходят по улиците. Това е най-простият пример
Мога да ви дам и друг пример. Сутринта бях на едно обществено обсъждане в Министерството на транспорта. Там шефът на СБА каза: дайте тези знаци да ги оправим. Караме извън града с 80 км/ч и изведнъж се явява знак за ограничение 50 км/ч. Дайте да ги махнем. Добре, да ги махнем. Но всички или повечето са ходили в чужбина и знаят, че там всеки изход има лента за ускорение. Ако просто махнем знака, ще стане още по-голяма беля.
Ако се направи една лента за ускорение, шофьорът, който излиза, да си влезе със скоростта, която вече е приблизителна до скоростта на другите автомобили, които се движат по това платно, тогава вече знакът може да се махне и няма да има проблем.
Точно затова се предлага и четвъртата кръгла маса – транспортната политика и инфраструктурата.
Имаме и едно предложение, което е извън тези кръгли маси. Но понеже новият Наказателен кодекс ще се вкарва в Народното събрание, това предложение е свързано с глобите, които се налагат. Всъщност ние нямаме такива глоби. Ние сме може би единствената държава в света, в която човек, който е нарушил правилата за движение, убил е човек на пътя, той изтърпява някакво наказание, което в 90 и няколко процента от случаите е условна присъда, той не търпи абсолютно никакво друго наказание.
В почти всички държави в света има глоба, която държавата налага на този водач, защото тази държава очаква за този човек, който вече не е между живите, да получи някакви дивиденти. И хората работят по този начин. Мисля, че и при нас е крайно време да се въведе и да се наложи една такава глоба в Наказателния кодекс.
Това е, което имах да ви кажа.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Колев.
СПАС КОЛЕВ: Ще ме извините, че ще бъда мъничко по-дълъг в изказването си, защото това, което колегата каза, е много важно. В петък, 17 януари, има заседание на Обществения съвет при Министерския съвет, при премиера. Казвам го и като говорител на този Обществен съвет, и от името на контактната група, защото една от точките, колега, е и пътната инфраструктура, транспорт – автотранспорт и т.н.
Ще бъда съвсем кратък в моята дължина на изказ.
Подкрепяме и мисля, че няма кой да не подкрепя, изцяло идеята за нов закон за движение по пътищата. Но имайте предвид, че ние и като гражданско общество, трябва да го променим така, че да отпаднат всички рестриктивни и наложени измислени забрани. Защо? Аз съм на 50 години и 40 съм живял в центъра на Европа. Така ми се случи. Там магистралите са им достатъчно известни. Дори и до ден-днешен във Франция няма такива идиотски забрани, които имаме ние. Само за сравнение ще кажа. Разровете се в стария закон, за да видите, че по времето на тоталитарния режим нямаше такива забрани. Имаше значително по-малко нарушения, катастрофи и най-вече такива с жертви.
Другата гледна точка. Административните наказания са важни. Преди две седмици стана обществено обсъждане във Франция, тъй като в центъра на Париж 73-годишна двойка беше блъсната отзад на „Champs-Élysées” и колата се запалва. Те са вързани с коланите, не могат да излязат и изгарят.
В момента се поставя на обсъждане, включително отпадане на измислените колани. Защото при 30 км/ч от парламента до Булбанк колан не ми е необходим.
Второ, за инфраструктурата. Ние трябва много сериозно да вкараме обсъждане и да упражним натиск и върху парламента, и върху правителството за връщане на една друга система. В момента знаете ли, че влакът София – Варна и обратно пътува 8,5 ч., защото НКЖИ не подава скоростта, която е необходима на БДЖ, БДЖ по този начин не може да си изпълни социалния ангажимент, който има към гражданите.
Така че това е много голям и много сериозен и комплексен въпрос, защото само за сведение ще ви кажа следното. Двадесет и четири години след прехода средната скорост на нашите ж.п. влакове е паднала два пъти и три десети, тоест, от 110 км/ч е паднала на....
Така че предлагам този разговор да го разширим в едно друго заседание. Сега по принцип да подкрепим това, което колегата предлага. Но тъй като този въпрос има много компоненти, да се съберем специално, ако трябва, по тази точка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Простете, само за една секунда. Искам да кажа, че ние вече започнахме експертен дебат. Всичко това като становище е да имаме един такъв дебат, едни дискусии, които могат да се организират, за което е и предложението.
Затова ще помоля членовете на Обществения съвет в изказванията си да се концентрират по-скоро около това дали ние като Обществен съвет се обединяваме около необходимостта да се организират такива кръгли маси. Нека да ги наречем по-широко – дискусии, но, ако искате и кръгли маси, защото пък „кръгла маса” изразява равенството на страните. Да решим дали искаме парламента, дали смятаме, че това е работа на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, дали тя трябва да организира тази инициатива.
Използвам случая, за да не взимам думата отново, казвам собственото си мнение. Ние сме парламентарна република. Парламентът е най-висшия орган на власт в страната ни, а това е специализираната комисия.
Според мен именно тази комисия трябва да инициира и да организира с подкрепата на Обществения си съвет, такъв тип дискусии по повдигнатите теми, като покани всички заинтересовани страни, включително председателите на ресорните парламентарни комисии по различните теми. Например, когато се дебатира по транспортни въпроси, да се покани председателя и членове на съответната комисия. Да се поканят и органите на изпълнителната власт, които са компетентни, администрациите, които са компетентни в тази сфера, неправителствени организации с предмет на дейност в съответната сфера, за да се проведат едни наистина сериозни обществени дискусии.
Казах моето мнение.
Заповядайте, госпожо Гергова.
НИНА ГЕРГОВА: Аз подкрепям Вашето предложение, господин Попов. А точно такава беше и моята идея – да не дебатираме сега по същество, защото така или иначе, всички не сме компетентни по тези въпроси. Аз лично не съм компетентна.
Така че нека да подкрепим предложението за такива дебати с единствената забележка – това аз лично не бих желала да бъде под потронажа на президентската институция, защото на този президент просто не вярвам. Няма да го обръщаме в политически въпроси, за да кажа защо: защото от Китай каза еди какво си, от Германия каза еди какво си и т.н.
Нека да бъде под патронажа на парламентарната комисия по транспорт или някоя друга институция, която има отношение към тези въпроси.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Вместо да бъде под патронажа на президента, ще го направим ние като Обществен съвет.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, предлагам на вниманието ви следното решение:
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Може ли само да допълня едно изречение?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Към решението ли или към мотивацията?
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Към мотивацията!
Предложението е много добро и специално теми едно и четири за кръглите маси. Те са много добър вариант.
Изпуснали сте според мен обаче нещо и бих ви го предложила. Това е специално в училищата отново да се изучава безопасността на движение по пътищата. Това не се изучава както трябва. Може би трябва да се наблегне повече на това.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, комисията ще си направи и други подтеми, ако счете за необходимо.
Предлагам да препоръчаме на комисията да организира и проведе обществени дискусии по така формираните теми с участието на представители от ресорните парламентарни комисии и компетентните органи на изпълнителната власт и техните администрации, експертни представители на неправителствени организации с предмет на дейност, свързана с предмета на дискусиите. Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и в съответствие с чл. 2, ал. 1, предложение 2 от Правилата за работа на Обществения съвет изразява своята готовност да подпомогне комисията при организиране и провеждане на публичните дискусии.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” - ..., „против” – няма, „въздържали се” – няма.
С това приехме и тази точка от дневния ред.
МИХАИЛ ПОПОВ: И аз искам да благодаря на всички за подкрепата, защото няма да ви казвам от колко време се борим за това нещо.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, това е сериозен обществен проблем.
Дами и господа, имам само една процедурна молба преди да преминем към точка „Разни” и да говорим за други неща.
Последното изречение, което включихме тук, че ние изразяваме своята готовност да подпомогнем комисията при организиране и провеждане на дискусии, да го включим и в решението си по предходната точка. Това така или иначе е в нашите задължения, но все пак да изразим своята готовност.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ние го подкрепихме вече.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Добре, приемаме това.
МИХАИЛ ПОПОВ: Искам само още нещо да кажа.
Понеже някой спомена, че трябвало точно специалисти да говорят по въпросите. Искам да ви кажа, че в България няма специалисти по безопасност на движението. Няма специалисти. В България има специалисти по полагане на асфалта, специалисти по транспорт – с колко тона трябва да бъде натоварено превозно средство и т.н. Имаме специалисти по всичко друго, а катаджийте също не са специалисти по безопасност на движението.
Това ви го казвам, защото на последното обществено обсъждане, което се направи в парламента, един от браншовиците се обърна към нас и каза: вие нямате място тук, защото вие не сте специалисти.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Не, не. Това е много хубав акцент.
Дами и господа, в решението, което взехме, експерти са една малка част от всички онези, които ще бъдат поканени за участие и именно неправителствените организации, представителите на гражданското общество можем да кажем какво търсим и очакваме от експертите да направят.
ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Госпожо Алексиева, тъй като наистина всички осъзнаваме актуалността на този проблем, абсолютно наложително беше това нещо да се направи.
Единственото нещо, което може би трябва да добавим към това, което Вие предложихте за решение, е как да се разположи то във времето. Това трябва да стане незабавно, бързо, приоритетно. Измислете Вие наистина онези думи, които трябва да бъдат прибавени към това решение, но това не бива повече обществото да го отлага във времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да допълним „приоритетно”, „препоръчва приоритетно”? Защото комисията си прави своя график, но ние препоръчваме това да стане приоритет на комисията.
Преди мъничко, когато гласувахме по предложението на господин Томалевски, по последната точка само казахме да се организира дебат, а това да се чете съвместно между двете комисии по отношение на изборните правила. Тоест, дебат между Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения и Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс.
Тези две точки препоръчваме да ги разгледат съвместно. Приемаме ли, че това е редакцията на предложението, което сме гласували?
Благодаря.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
Разни.
Имате думата.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Искам да кажа няколко неща.
Първо, този Обществен съвет беше създаден в края на миналата година. Смятам за редно да си направим един е-mail като Обществен съвет, да си направим една страница във Фейсбук също като Обществен съвет, за да могат хората, които имат проблеми, както примерно е случаят с това предложение, което сега сме получили, да започнат тези неща да пристигат директно към нас.
Това е едното ми предложение.
Второ, тъй като днес е първото заседание на Обществения съвет за 2014 г., редно е да направим някакво писмо, с което да анонсираме включително и към медиите какви са нещата, на които ние ще наблегнем. Примерно: антимонополно законодателство, антикартелно законодателство, Закон за лобизма, някакъв натиск върху образованието, защото там наистина вакуумът е огромен и това може би трябва да е едно от най-сериозно обсъжданите при нас неща – темата за образованието.
Тоест, предложението ми е по някакъв начин този Обществен съвет освен да се анонсира какво ще представлява и кой и как може да стига до него. В крайна сметка да анонсираме и кои са генералните задачи, които си поставяме. А оттам нататък всяко едно нещо, което се случва в момента и получим като предложение, това ще бъде обсъждано.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Заповядайте, госпожо Асими.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря. Аз исках да предложа дори за днешното заседание да знаем темите за следващата седмица, за да бъдем подготвени. Да знаем какво ще дебатираме следващия път. А не, както днес, се изложихме, калпазани.
Тук е доктор Мазнейков. Аз мислех, че той ще постави този въпрос. България обучава доктори. Това е най-скъпият университет. Това са шест години обучение, пък – практика и т.н. Но аз подхващам тази тема. Имам претенции, че имам обща култура. Не може тези мозъци, които в практиката се учат докато са живи, да изтичат в Европа. Ние как ще ги върнем? Как ще ги върнем?
ХРИСТО МАЗНЕЙКОВ: Някой е решил, че няма да им дават стипендии на младите, на умните деца и ще ги караме да изплащат обучението си. Те всички избягаха в чужбина.
В курса на моята дъщеря от 156 човека в момента в България са останали 51.
МАРИЯ АСИМИ: Доктор Мазнейков, щях да кажа нещо, което е черен хумор – ако ги няма тези катастрофи, как ще слагате ставите? Да не говорим за тези неща. Но не може тези млади хора да бягат навън. Обучението навън, доктор Мазнейков, е 50 – 60 хиляди долара на година на един студент, а нашите студенти учат безплатно. Нашите студенти не дават една стотинка. Взимат се от Вас една, от мен една, от него една и т.н. В крайна сметка, особено медиците, излизат навън, защото са много лошо платени.
ХРИСТО МАЗНЕЙКОВ: И не им даваме условия за развитие.
РЕПЛИКА: Но той казва, че иска да си плащат.
МАРИЯ АСИМИ: Нека да си плащат.
Искам да имаме теми, защото здравеопазването е една такава тема. Вие застрахован ли сте, че няма да се разболеете от рак или аз?
Още нещо. Вашата дума и Вашият глас тежат толкова, колкото на господин Орешарски, на господин Плевнелиев. Всички сме равни. Всички гласуваме с един глас. Никой не е с три стомаха.
Така че актуалните теми, например, здравеопазването – това е национална сигурност. Образование – неграмотни, неграмотни деца! А претендираме за нещо.
Аз съм съгласна за българите, за което господин Томалевски толкова много се обиди. Нямаше право да бъде обиден. Нека да дискутираме този въпрос. Аз съм една от потърпевшите. Аз съм тук и не мога да бъда народен представител, защото съм с двойно гражданство. Аз съм европейски гражданин два пъти. Но какво от това? Никой не ми забранява да гласувам.
Предлагам да имаме програма с какви проблеми ще се занимаваме, кое ще бъде приоритет. За мен най-напред е здравеопазването. Аз съм съгласна с госпожа Добрина Алексиева – задължително трябва да говорим за образование. Трябва да имаме уважение към всяка институция. Ние сме тези, които трябва да покажем уважение. Дали ни харесват или не, нито съм червена, нито съм поддръжник на червените, най-малко на тях. Сините ме изиграха и ме излъгаха. Ние трябва да се научим да уважаваме институцията. А кой я представлява е отделен въпрос. Освен това трябва да се мъчим да казваме нещата с истинските им имена.
Трябва да се борим за чистота в българския език. По телевизията говори невроложка за някакво дете на две годинки – заведено на четвърти километър. Чуйте израза: дават му една топка, то я ритна: много социално дете.
Има социални политики, има социални грижи. За това дете има дума. Това дете е адекватно, това дете е контактно, това дете е общително. Ние говорим грешно. Ние нямаме обръщение. Ако щете, вземете: Бойко, Цецо... Да, като си говорим в къщи, можем да им кажем и друга дума. Ние трябва да имаме уважение към всички институции и за това нещо трябва да се грижи точно гражданското общество. Държавата е обществото, а иначе България е територия.
Днес никой не повдигна въпроса за земята – ще има ли мораториум, какви са решенията? Това също е един много болен въпрос. Да не говоря, че е най-болният.
Заповядайте, репликирайте ме.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Понеже във вторник така и така от 14,00 ч. ще обсъждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по чл. 65 също ще говорим, предлагам следното. За другата седмица, направо за другия вторник ще се подготви е-mail на Съвета, страницата във Фейсбук, анонсът какво ще гоним оттук нататък. Аз ще подготвя на хартиен носител анонс какво точно ще гоним като Обществен съвет. Тоест, говорим за антимонополното законодателство, антикартелното законодателство, закона за лобирането, образованието, демографската криза, здравеопазването. Тоест, да се знаят приоритетите, които ние ще анонсиране.
МАРИЯ АСИМИ: Искам да Ви попитам и Вас за демографската криза. Нека да има деца. Съгласна съм. Къде е икономиката? Къде ще работят тези деца? В Европа?!?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Казваме го само като анонс, за да го запишем.
ХРИСТО МАЗНЕЙКОВ: Госпожата повдигна много важен въпрос за здравеопазването. Това, което вие не го знаете и никой не ни помага, е в момента това, което искат управляващите да направят - ние да бъдем като на Запад. Да, но ние сме по-добре отколкото тези на Запад. Защо трябва аз да стана като тях, а не те като мен?
Какво имам предвид? Имам предвид, че сега нонстоп оперирам българи от Англия, от Италия, от Германия с европейски карти, които идват и се оперират при нас. Защо? Защото например в Италия на момичето му предлагат операция след три месеца, в Англия след шест месеца, в Германия след два месеца. А ние в България можем, ако пострадате днес, да ви оправим утре. Това е най-голямото достояние на българската медицина и с цената на всичко не трябва да се губи.
Ето затова се борим. Те искат да направим наистина чакащи като на Запад.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Извинявайте, изпуснах репликата за земята, от която госпожа Асими се интересуваше. В момента това, което се случва, са промени, които се готвят. Едната промяна е, че хората, които ще инвестират пари, за да си закупят земя в България, трябва да докажат произход на тези средства. Това е първото. И това не е достатъчно да се чуе, необходимо е да влезе като закон.
Второто е въпросът с така наречената уседналост, което също влиза във въпросните промени.
И сега относно една идея, която имаше в „Равни пред закона” преди време – за пограничната зона. Шефката на Комисията по земеделие каза, че ако има такава погранична зона, тя не може да изолира само чужденците, би трябвало да изолира и българите.
Мисля да отправя следното предложение. Само тези българи, които по наследство придобиват земя, да останат в закона, а останалите, включително и българи и чужденци, да взимат земята на концесия и задължително да има погранична зона. Това е моето предложение по този въпрос.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, постъпиха три предложения. Започвам отзад напред, от по-лесните към по-трудните.
Единият въпрос беше във връзка с дневния ред. Напълно съм съгласна и в първия момент, в който такъв дневен ред може да се определи, той се изпраща на членовете на Обществения съвет. В това отношение можете напълно да разчитате на нас. Но знаете, че ако от днес за утре нещо трябва да се разгледа, аз не мога да ви го изпратя вчера.
Следващата седмица се събираме във вторник в 14,00 ч., предполагам в същата зала.
МАРИЯ АСИМИ: Защо комисията ще ни определя? Тук не съм съгласна. Ние сами ще си определяме реда.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека само да довърша.
Ето, до този момент ние си поставихме две неща в дневния ред: да си разгледаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прекратяване и установяване на конфликт на интереси и да си разпишем приоритетите, защото виждаме, че в момента сме малко уморени. Ще кажа нещичко за тези приоритети. Но ето, ние сме формирали тези две точки.
Ако междувременно, тъй като днес сме уморени, утре сутринта, до обяд, до края на вечерта искате някаква друга сериозна тема да влезе, да седнем и да я обсъдим, обадете ми се. Ще се консултираме и ще я включим в дневния ред.
Ако комисията има, защото по нашите правила ние консултираме и подпомагаме комисията и ако тя има нужда от консултиране и подпомагане в определен срок, по определени неща и инициативи, ние трябва да го проучим. Така че и това ще направим.
Това е по този въпрос.
Тук имаше един технически и един съществен приоритет.
Техническият. Той е да имаме собствен е-mail и собствена Фейсбук-страница. Тук има следния проблем. Нашите технически сътрудници са ангажирани на 150 места, в различни комисии и не могат да поемат и това. Госпожа Добрина Алексиева изразява желание сама да разработи и да поддържа тази фейсбук-страница.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Аз сама не мога да успея. Мога да го направя с още един-двама колеги. Въобще не мислете, че само един човек е в състояние да го направи.
МИХАИЛ ПОПОВ: Затова мисля да предложа трима администратори на страницата.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Точно така. Нека да довърша изказването си.
Госпожа Добрина Алексиева предлага. Аз лично си правя отвод, защото няма да имам физическата възможност. Може би от време на време нещо ще публикувам като потребител, но не мога да участвам в поддържането на страницата.
Затова ви моля, защото е мое задължение, моля ви да изразите вашите желания кой е готов заедно с госпожа Добрина Алексиева да бъде администратор. Ето, има втори човек – Нина Гергова.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Само да помоля нещо. Тъй като към момента много намаля Общественият съвет, предлагам направо следващия път, когато анонсираме тези неща, директно тогава да се гласува кой ще участва в тази дейност, защото сега останахме малко хора.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Съгласна съм, но това сега не го гласуваме. Това го решаваме по партньорски в точка „Разни”. Тук вече има изявени две желания за участие. Има ли трети, който би поел този тежък ангажимент? Оттук присъстващите няма. Ще помислим и допълнително ще го обсъдим.
Отиваме на последния въпрос – във връзка с приоритетите.
Много ми е важно това да го изясним, защото може хора да останат разочаровани. Затова казвам, че ние не сме Общественият съвет по всичко. Малко по-различно се изказвам, защото и аз съм изморена, съжалявам, но ние не сме Общественият съвет по всичко.
Питате: защо комисията, защо комисията. Така, както парламентът е решил и така, както след това водещата комисия е решила, ние сме Обществен съвет с точно определени функции и аз съм ги разписала в нашите правила – подпомагане работата на комисията. Каква й е работата? Законопроекти, които са й разпределени, гражданските инициативи и предложения, които идват при нея – това е нейната задача и ние я подпомагаме в това.
В този смисъл няма как приоритетно да не гледаме това, което прави тази комисия, защото такава ни е функцията – подпомагаме я при организиране и провеждане на публични дискусии. Как? Комисията ни пита можем ли това, това и това и ние казваме: можем, не можем и го правим. „Оказва експертна помощ по постъпили движения, становища и предложения” – тоест, когато комисията има нужда от нас за това, ще го направи. И накрая – нашите приоритети!
Тоест, в този контекст, когато имаме възможност, ние ще се събираме. Няма нищо лошо в това ние да си направим план, какъвто ще си направим. Можем да седим и да дебатираме и да предложим на тази комисия, защото ние сме граждански организации, а пък тя е за взаимодействие с нас, да й предложим да помисли, да организира и т.н. Ще направим този план. Но нека имаме предвид, че имаме и други функции и да можем да ги балансираме. Казвам го оттук насетне.
Благодаря ви.
МАРИЯ АСИМИ: Госпожо председател, аз исках да кажа и държа да ме чуете. Нали това е обществото? Нали ние сме тези, които имаме прекия контакт с комисията. Ами това са нарушени функции. Тези предложения идват от нас, ние ще предлагаме. Така е. Както казва господин Томалевски, аз не взех конституциите на други държави, за да го предложим.
И още нещо. Възпитателният пример да бъде от нас всички. Да се запише, че искам да имаме уважение, а не отвън да ни се казва: червените боклуци са тук. Искам да имаме уважение към всички партии и институции. Моя партия няма в парламента, защото не ме представляват, но трябва да имаме уважение към всички. Ако ние не покажем това, обществото да го види, да излезе от страницата ни, няма да имаме политическа култура. Нацията няма такава.
И нещо друго. Нека да помислим как да накараме българите да гласуват в България, а не 2,5 милиона в чужбина, от които 50 хиляди я гласували, я - не.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, с това изчерпахме дневния ред и приключихме за днес.
Закривам заседанието на Обществения съвет.
(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Ивилина Алексиева)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)