---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 14


На 23 януари 2014 година (четвъртък ) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 09.12.2013 г.;

2. Разглеждане и приемане на становище по Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 01.11.2013 г.;

3. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Заседанието бе открито в 14.30 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, предлагам да започваме.
Откривам заседанието на комисията.
Освен членовете на Обществения съвет и представителите на организациите, които имат отношение към разглеждания дневен ред виждам, че тук е шефът на Синдикат Подкрепа доктор Тренчев. Добре дошъл.
Да започнем с приемане на дневния ред, който предварително е обявен и раздаден. Колеги, имате ли някакви забележки по дневния ред? Не.
Формално предлагам да го гласуваме.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка - Разглеждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 09.12.2013 година.
По първа точка сме поканили и предполагам, че ще вземат участие в обсъждането следните дами и господа:
Г-н Атанас Славов – началник отдел „Нормотворчество” от Министерство на правосъдието и ще представи позицията на Министерство на правосъдието.
От страна на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси тук са:
Г-н Николай Николов, който изпълнява длъжността председател;
Г-жа Катя Станева – член на комисията;
Г-н Паскал Бояджийски – член на комисията.
От организациите, които са представили становища по този законопроект тук е
Г-жа Ивилина Алексиева – Изпълнителен директор на Института за модерна политика. Тя е председател и на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Постъпили са становища, които ако се включат в работата на комисията ще представят съответно:
Асоциация „Прозрачност без граници”;
Фондация „Програма Достъп до информация”;
Център за изследване на демокрацията.
В залата виждам са членове на Обществения съвет към комисията и представители на различни граждански организации и движения.
Добре дошли на всички!
Започваме с това обсъждане. Не виждам колегата Кирил Добрев, така че ще се наложи аз да представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Уважаеми дами и господа, безспорно е, че една от темите, които най-много вълнуват българските граждани е темата затова как се упражнява властта, как хората които заемат високи публични длъжности упражняват своите правомощия, дали защитавайки обществения интерес или са подвластни на корпоративни политически и други въздействия.
Поради това беше създадена Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като очакването беше тя да бъде един надежден механизъм за борба с измамите и с корупцията от една страна.
От друга страна да бъде един вид спирачка за неправомерни влияния върху хората, които заемат публични длъжности. За съжаление от разразилият се наскоро скандал с така нареченото тефтерче на бившия председател Златанов, по-скоро остана впечатлението, че и самата комисия с нейния председател е била подложена на такъв неправомерен натиск и грубо казано е изпълнявала политически поръчки на силните на деня. В резултат на това председателят на комисията Филип Златанов подаде оставка.
Предстои и с оглед жребият и мандатността, които са заложени като принципи в работата на тази комисия, да бъде подменен изцяло нейният персонален състав, но нашето мнение с вносителя Кирил Добрев е, че персоналните промени не са достатъчни, за да гарантират прозрачност и публичност в работата на тази комисия, нито само персоналните промени ще променят нейния имидж сред българските граждани. Необходими са законови гаранции, които да уверят хората, че наистина членовете на тази комисия освен, че работят в обществен интерес, но и изпълняват своите функции, превенция и установяване на конфликт на интереси по отношение на лица, които заемат висши длъжности. Такова беше мнението впрочем и на гражданските организации, които се включиха в едно широко обсъждане, което направихме във формат парламентарната Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения. Представителите на гражданските организации, включително и тези, които отблизо следят работата на тази комисия заявиха ясно, че са необходими законодателни промени и в настоящия законопроект, който представяме на вашето внимание, всъщност в правни норми сме въплътили тяхното мнение за промени в работата на тази комисия, изобщо на всички процедури по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Какви са най-важните промени, които са записани в нашия законопроект?
На първо място ние предлагаме сериозни промени в структурирането на самата комисия, както и в начина, по който ще бъдат избирани нейните членове, тъй като този избор е предстоящ.
Предлагаме това да става с ясни и публични процедури, с изслушване на кандидатите, в което изслушване да могат да се включат и неправителствени организации, така че те да отговорят на всички въпроси. В крайна сметка да бъдат избрани наистина хора, които са с висока професионална квалификация, тъй като повишаваме изискванията за заемане на тези длъжности, а също така да имат безспорен авторитет и безупречен морал в обществото, което да гарантира работата на тази изключително важна комисия.
Предлагаме също така да бъдат въведени принципите на публичност и прозрачност при издигането и назначаването на членове на комисията от квотата на президента и на Министерски съвет.
Предлагаме да се засили колективното начало в работата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Какво имаме предвид? В действащия сега закон са записани ясно правомощията на председателя, всъщност той притежава на практика цялата власт по вземане на най-важните решения в комисията. Сега променяме функциите така, че всъщност основните правомощия да бъдат правомощия на комисията, а не просто на председателя. Например назначаването на експертите и на администрацията в самата комисия, те имат изключително важна роля по различните преписки, да става с решение на комисията, а не да бъде еднолично решение на нейния председател.
Предлагаме, също така с оглед и на констатациите за досегашните лоши практики в работата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, да бъде въведена фигурата на докладчика по всяка една преписка, т.е. тази фигура да бъде определяна чрез случайно разпределение на преписките, с компютърен механизъм, така че да се изключи възможността за предварително субективно разпределение на една или друга преписка. По същия начин чрез случайно разпределение ще бъдат определяни и експертите, които ще работят по всяка една преписка.
Променяме също така сроковете в самите процедури, с цел да не могат да се бавят преписките. В момента, в който бъде внесен един сигнал в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по отношение на някое лице, това да се счита за начало на процедурата. Така ще има една яснота с какво темпо се движат едни или други преписки.
Променяме също така и самите процедури. В момента според действащия закон те се точат достатъчно дълго във времето, защото първо се развива административното производство за установяване на конфликт на интереси, а след това административно наказателно производство, в рамките на което се преценява вида и размера на наложената санкция. Съответно и двата акта подлежат на съдебен контрол, което разточва във времето установяването и наказването на конфликт на интереси по отношение на някои лица, заемащи публични функции. Сега предлагаме това да става в рамките на една процедура, което съществено ще съкрати сроковете и ще уеднакви съдебната процедура, например да не стигаме до такива парадокси, като един потвърден акт на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, след това да бъде отменян при обжалването на самото административно наказателно производство, което е завършило с налагане на постановление за една или друга санкция.
Има и други промени, които също биха имали сериозно значение за работата на комисията и изобщо за цялата дейност по предотвратяване на конфликт на интереси, например чрез разширяване на кръга от лица, които попадат в обхвата на този закон, като най-важното е, че тук сме включили и всички личности, които заемат длъжности по разпределянето на публични пари, но и на европейски пари, членовете на комитети за наблюдение и други решаващи органи, които имат значение за разпределянето на парите от европейските фондове.
Има промени в административно наказателната част, в производството по установяване на несъвместимост на лица, заемащи определени функции, но предполагам че всички, които имат интерес от промените са се запознали вече с конкретните текстове на този проектозакон.
Благодаря на организациите, които представиха своите становища. Във всички случаи ще ги вземем предвид между първо и второ гласуване, но сега ще дам думата на тези от тях, които присъстват на това заседание да представят своята позиция.
Също така ще чуем мнението и на Обществения съвет.
Вие в какво качество искате да вземете думата, като представител на Института за модерна политика или като председател на Обществения съвет, защото има становище и от двете организации.
Госпожо Алексиева.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, приятели и гости, аз бих искала да взема отношение първо в качеството си на председател на Обществения съвет към вашата комисия.
Мотивите ми затова са два. Когато Общественият съвет се събра и обсъди така внесения законопроект, ние преценихме, че не следва да влизаме в детайли и в юридическо прецизиране на нашето становище, а по-скоро да споделим с комисията нашите виждания, насоки и нагласи. Така че струва ми се, че след това ще започне и по-задълбочения юридически дебат. Сега ще представя накратко становището на Обществения съвет.
По време на дискусиите, проведени от Обществения съвет на 14 януари т.г. и на 20 януари т.г. бяха отчетени на първо място причините, довели до необходимостта от извършване на промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Членовете на съвета бяха запознати в резюме с проведените обществени дискусии. Веднъж дискусията, организирана от вашата парламентарна комисия, съвместно с Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушения, извършени в Комисията да установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, както и с резултатите от обществената дискусия, организирана от самата комисия.
Също така на членовете на Обществения съвет беше обърнато внимание и че Временната анкетна комисия в Народното събрание е изготвила един обстоен доклад, в който изразява констатациите от работата на комисията, а също така и направи редица препоръки за законодателни промени.
Представител на Граждански форум Промяна изрази становище за отлагане разглеждането на внесения законопроект с мотиви: особеното значение на закона и необходимостта от специализирани дискусии и семинари с присъствието на експерти.
Това предложение не беше подкрепено от Обществения съвет. Съобщавам го сега и го прилагам заедно с нашето становище, защото такива са правилата, които прие Обществения съвет винаги, когато член на Обществения съвет или група членове имат мнение, различно от общото мнение, ние ви запознаваме с него.
След задълбочен дебат и в резултат на проведено гласуване с 9 гласа „за”, 1 глас против, без въздържал се, Общественият съвет подкрепи по принцип така внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като предлага между първо и второ четене да се обсъдят предложения и препоръки за допълнителни промени, които ще изложа след малко.
Също така със същото мнозинство Общественият съвет настоява (Обществения съвет се обедини около думата „настоява”) за провеждане на сериозен обществен дебат по конкретните промени между първо и второ четене на законопроекта.
Като имаме яснотата, че е в правомощията на народните представители да преценят доколко отправени предложения за промени между първо и второ четене съответстват на духа и на обхвата на приет на първо четене законопроект, конкретните препоръки за съответните промени между първо и второ четене, около които се обедини Обществения съвет са в четири насоки.
Първо. Във връзка с обхвата на закона.
Общественият съвет препоръчва в обхвата на закона да се включат още категории лица – членовете от България на Европейския парламент, еврокомисарите от България, членовете на Управителния и на Контролния съвет на Националната здравно осигурителна каса, след като внесения в Парламента Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване бъде приет на второ гласуване, нотариуси, частни съдебни изпълнители.
В същото време Общественият съвет препоръчва да се обсъди още веднъж реда за установяване на конфликт на интереси за президента, вицепрезидента и съдиите в Конституционния съд, с оглед техния специален конституционен статут.
В тази връзка и отново на основание нашия правилник прилагаме и детайлно становище на представителя на ГК Равни пред закона, което не беше разгледано в детайл от Обществения съвет.
Във връзка с изискванията за членовете на комисията.
Според Обществения съвет единодушно изискването не следва да се свежда само и единствено до лица с юридическо образование. Предложението ни е да отпадне изискването за юридическо образование.
Постъпиха и предложения състава да се увеличи до 9 члена, като се включи и квота от страна на съдебната власт. Тези предложения не бяха подкрепени от съвета. Подобна позиция също представяме от представители на ГК Равни пред закона.
Постъпи също така предложение състава на комисията да се избира изцяло от Народното събрание, което също не беше подкрепено от Обществения съвет.
Третото направление е по повод производството на комисията. Изключително широко формирано. Тъй като това е едно много специфично производство, Общественият съвет не счита, че трябва да се намесва в това специфично производство.
Общественият съвет предлага да се обмислят правила, които да гарантират в по-голяма степен компетентни и пълни експертни становища по отделните казуси пред комисията, с цел гарантиране на независимостта на експертите. В този смисъл съветът предлага народните представители да обмислят възможността за създаване на изричен текст в закона, който да регламентира възможността за съставяне на работни групи от експерти по отделни казуси, с оглед спецификата на конкретния казус.
Още три кратки неща.
Постъпи предложение от Граждански форум Промяна за персонално, а не колективно вземане на решения, което не беше подкрепено от Обществения съвет.
Общественият съвет предлага да се въведат допълнителни ограничения спрямо народните представители, а именно забрана за упражняване на дейност по гражданско правоотношение и получаване на възнаграждение за тези дейност по време на мандата им като народни представители, като бяха дадени примери с упражняване на адвокатска дейност.
Това е в рубрика Други.
И отново в рубрика Други има едно предложение, което постъпи, но не беше подложено на гласуване поради липсата на конкретна формулировка и отсъствие по обективни причини на представители на Фондация Обща кауза, който да представи пояснения, и то е свързано с въвеждане на ограничения за извършване на определен тип стопанска дейност от народни представители в сфери, в които те разполагат в детайли със специфична информация в срок след изтичане на мандата им.
Фондация Обща кауза ще представи допълнително писмено становище.
На последно място отделно, но във връзка с разглеждания законопроект, Общественият съвет, формулировката отново беше настоява, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да инициира обществени обсъждания и заедно с неправителствени организации да обмисли създаване на Закон за лобизма в България, който считаме, че е свързан в известна степен и с разпоредбите на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Извинете за дългото изложение. Надявам се, че успях в детайли да ви запозная със становището на Обществения съвет. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Уважаеми дами и господа, има ли други желаещи да представят съответно становищата на организациите, които представляват.
Заповядайте.
Г-Н ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Благодаря, госпожо Манолова. Аз съм от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Ние сме изпратили становище до Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
В него сме заявили, че сме били част от работна група в Министерство на правосъдието, която е участвала в подготовката на законопроекта на Министерство на правосъдието, който ще ви бъде представен от представителя на министерството, но има едни параграфи, едни положения, по които не успяхме да постигнем необходимия консенсус от 3 гласа „за” и причината затова бях аз. Използвам възможността да мотивирам своето становище.
На първо място по отношение на разпоредбите за несъвместимостта, които се предлагат да бъдат включени в правомощията на комисията, тя да установява несъвместимост, независимо от това дали има конфликт на интереси или няма конфликт на интереси.
Досегашната практика на Върховния административен съд и на нашата комисия вече след доста такива решения е, че несъвместимостта е част, тя е форма на проява на конфликт на интереси като понятие, описано в чл. 2 със своите същностни елементи и тогава, когато има конфликт на интереси комисията може да установи несъвместимост и тази несъвместимост е довела до конфликт на интереси. В противен случай ще се стигне дотам, че редица органи, които също могат да установяват несъвместимост по отношение на държавни служители например, работещи по трудово правоотношение, общински избирателни комисии по отношение на кметове, общински съветници и т.н. , да не изброявам, ще имат също компетентност да установяват несъвместимост, което, уважаеми колеги, би довело до там, че два органа в държавата ще установяват едно и също нещо и опасността от лични решения на тези два органа е голяма. Така че смисълът на забраните по глава втора е именно да се преустанови неоправданата употреба на държавната власт и по тази причина самите състави на закона са едно административно нарушение.
От тази гледна точка беше и моето несъгласие с предложените промени и благодаря още веднъж за възможността, че мога да изразя становището си. Това води и до следващото мое становище, което е споделено тук от колегите, за отпадане на изречение второ на чл. 27, в което изречение всъщност се казва, че след като комисията с едно решение установи конфликт на интереси и наложи наказание, правилата за оспорване на наложеното наказание ще бъдат тези на ЗАН, а правилата, които са за оспорване на комисията, очевидно досегашните пред Административния съд София град. Би се стигнало до положение, тъй като конфликт на интереси е административно нарушение, за да има наказание първо трябва да бъде установено това нарушение, производството пред Административния съд да продължи, а производството пред Районния съд да бъде спряно, докато не се установи дали има всъщност нарушение и чак след като влезе в сила решението на Административния съд, което става след решение на Върховния административен съд, отново тогава да се задейства производството пред Районния съд за установяване и налагане на глоба, което няма да е различно от досегашния режим. Затова идеята, която сме подкрепили като работна група пред Министерство на правосъдието е да отпадне това изречение.
На следващо място по отношение на разширяването на обхвата на закона. Чуха се тук гласове от неправителствените организации, но искам да обърна внимание на това, с което вие започнахте, че законът е по отношение на това как се упражнява властта и тъй като властта се изразява в крайна сметка в индивидуалните или общи административни актове и други актове, които приемат органите. Аз лично за себе си смятам, че до там трябва да бъде сведен обхватът на закона, тъй като по този начин комисията ще може да работи, като е концентрирана върху тези хора, които вземат де факто решенията дали да се одобри разрешението за строеж на братовчеда, от там да тръгнем, от главните архитекти нагоре, а включването в този момент на служителите на общински предприятия, на държавни предприятия, на всички юридически лица създадени със закон, ще разшири обхвата според мен. Нямах възможност да направя справка затова колко хора ще бъдат включени, но представете си БАМ и всички други общински предприятия и всички служители, които са от категорията на счетоводител. Той не взема никакви управленски решения, не сключва нищо, а трябва да подава декларация и ако не подаде декларация ще му се наложи административна санкция, която макар и намалена, в крайна сметка ще се стигне до усещането, че законът се изменя само, за да се налагат някакви санкции и по този начин да се работи.
Това мисля, че е другата забележка.
По отношение на процедурата по гарантиране на прозрачност, нямам забележки по нея. Това е в правомощията на народните представители, да решат как да стане това нещо, с оглед разбира се и на всичко, което се случи в Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, но в крайна сметка мисля, че сега е момента да се отразят тези забележки, за които споменах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Монов.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, скъпи гости. Аз имам едно процедурно предложение с цел оптимизиране на качеството на работата на комисията. Бих помолил да приемем един регламент не повече от 5 минути за едно изказване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Всички присъстващи приемат това като призив да се изказват концентрирано, по конкретни въпроси. Всъщност това е процедура по приемане на първо четене. Би било полезно, ако тези бележки, които правите ги предоставите и в писмен вид, така че да могат да бъдат съобразени. С част от тях ще се съобразим, с част от тях имаме различно становище. В крайна сметка всичко това е въпрос на дебат, но ще бъде полезно да ги предоставите и в писмен вид.
Заповядайте, господин Николов.
Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствените организации, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси получи искането за становище своевременно, предоставихме го на 14 януари т.г. Становище беше изложено и от колегата Бояджийски.
Бих искал да фокусирам вниманието ви върху няколко факта. Действително ние подкрепяме, тъй като участвахме в изработването на законопроекта на Министерски съвет, който доколкото знам вече е внесен в Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не е внесен, аз не знам на каква фаза е и дали те ще се включат в предложения по второ четене на нашия законопроект.
Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Това, което е важно, че в съществените си характеристики, в особеностите си, двата законопроекта, този който все още не е внесен и този, който разглеждаме в момента съвпадат.
Най-важните изменения в закона, който ние подкрепяме касаят съединяване на актовете, с които се установяват конфликта на интереси и налагането на санкциите в рамките на една процедура, без да се засягат правата на проверяваните лица и да се гарантира правото им на защита.
Второто най-важно изменение според нас действително касае намаляването на санкциите в закона, но не в смисъл намаляване за лицата, които заемат горните етажи на властта, а само долната граница на съответните санкции, защото както беше казано и на обществената дискусия, организирана от вас, не е редно директора на селското училище да носи същата наказателна отговорност, при същия минимален праг от 1 000 лева за неподадена декларация, колкото разбира се и примерно заместник-министъра.
На трето място изключително важно е, че в двата законопроекта, най-вече в този се формулират изрично правомощията на комисията, в т.ч. се фокусира нейната дейност върху превенцията, върху предотвратяването на конфликта на интереси дотолкова, доколкото такова поле до момента нямаше. Нямаше уредба в действащия закон.
На четвърто място, това което е също така важно в тези уредби е въвеждането на принципа на случайното разпределение на преписките между членовете на комисията, т.е. те вече са натоварените фактори, които трябва да изработват конкретния проект на решение. Тези четири пункта са факти, които ние отстояваме в публичното пространство и се опитваме да предложим и наложим в доста продължителен период от време, от една година, и е важно, че сега те се обличат в законова форма.
Само по отношение на поставените от господин Бояджийски въпроси в рамките на оставащата част от 5-те минути.
На първо място има в България в момента механизъм за установяване на несъвместимост. Механизмът е от органите по назначаване от общинските избирателни комисии за различните лица, заемащи публична длъжност.
Факт е, че несъвместимостта е институт, който е различен от конфликта на интереси, по-скоро цели неговото недопускане, неговото предотвратяване, но също така е факт, поне в случаите, които имаме при нас, а те не са малко, че очевидно този механизъм не работи. Това налага и разработването на един втори такъв механизъм в рамките на действащия закон, в рамките на който втори орган и специализиран орган, да установява несъвместимост, която разбира се да подлежи на съдебен контрол.
Последното нещо, по което бих искал да се изкажа. Във вашия законопроект се предвижда наистина и отговори по постъпили питания, по което ние също нямаме консенсус, но поне от моя гледна точка, питанията са изключително важни. Предоставянето на възможността за питанията са изключително важна опция дотолкова, доколкото голяма част от лицата, заемащи публична длъжност не познават този закон и преди да извършат определена дейност и да упражнят определено правомощие, желаят да се консултират до съответния специализиран орган и само в този случай, на чисто методическо основание следва да получат съответния отговор. Този регламент също според мен е удачен.
В заключение бих искал да благодаря изключително сърдечно на неправителствените организации, които участваха в дискусията, организирана от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Прочетохме внимателно и депозираните становища пред вашата комисия и смятам, че предложенията на колегите са изключително удачни и полезни. Имаме нужда от задълбочена и смислена дискусия, за да стане качествен закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми дами и господа от Министерство на правосъдието заповядайте.
Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на правосъдието изразява следното становище:
Принципно подкрепя законопроекта, който е внесен от народните представители, действително това са проблеми, които заслужават своята правна регламентация по нов начин. В същото време отбелязваме, че в рамките на Министерство на правосъдието имаше работна група, която изготви също законопроект, който предстои да бъде внесен в Парламента. Законопроектът е изготвен от Министерство на правосъдието и е одобрен на заседание на Министерски съвет на 15 януари т.г. и всеки момент трябва да бъде внесен в Парламента.
В тази връзка следва да отбележа, че когато се направи един сравнителен анализ на законопроекта, който в момента обсъждаме и този, изготвен от Министерство на правосъдието ще видим, че по основните въпроси има препокриване и принципно съгласуване между двата законопроекта. В същото време обаче се забелязват и някои концептуални различия, които вярвам ще бъдат изгладени на етапа на гласуване и обсъждане на двата законопроекта в Парламента, но като цяло подкрепяме направените предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи от организациите, които са представили становища.
Госпожа Алексиева и господин Николов.
Г-ЖА ИВЕЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, приятели, съвсем накратко, тъй като становището на Института за модерна политика е публикувано на страницата на комисията.
Според нас внесеният законопроект цели усъвършенстване на нормативната уредба за откриване и предотвратяване конфликт на интереси. Позитив е, че стъпва на принципа на приемственост на действащия модел. Подкрепяме разширяването на обхвата на закона и имаме свои предложения в рамките между първо и второ четене да се обсъди включването на членовете на управителния и контролния съвет на Националната здравно осигурителна каса, т.е. това предложение е контрапункт на внесеното предложение за отпадане на членовете на настоящия Надзорен съвет.
По повод конституирането на комисията. Считаме, че предвидената публична процедура за конституиране на комисията отговаря на принципите на добро управление.
По повод структурата на комисията, изискванията към членовете на комисията, подкрепяме завишаване на изискванията към членовете, според нас това ще създаде по-високи гаранции за професионализъм и безпристрастност на органа.
Считаме, че на законово ниво трябва да бъдат вменени и специфични функции на заместник-председателя на комисията.
По отношение на правомощията на комисията и нейния председател. Подкрепяме разписване на правомощия на комисията в този нормативен акт, досега такова нещо нямаше, вече беше споменато.
Напълно сме съгласни и с това, че трябва да се извършат предложените промени в правомощията на председателя на комисията, особено с оглед извършване на назначения в специализираната администрация по начина, по който е предложено в законопроекта.
По повод производството пред комисията. Достатъчно много предложения са направени в законопроекта. Ние подкрепяме така предложените промени, с акцент въвеждането на принципа на случайния подбор. Ние считаме, че този принцип, както и създаването на разпоредба, която указва еднозначно, че производството се образува от датата на получаване на сигнала, а също така и въвеждането на срок за съобщаване на решението са мощни гаранции срещу злоупотреби, мощни гаранции срещу оказване на натиск и бавене на преписки.
Също така подкрепяме предварителната проверка, подкрепяме и правната възможност комисията да поиска разкриване на банкова тайна по начина, по който е предложено, т.е. с разрешение от съда.
Тук ще поставя този въпрос, който според мен е важен и ще се дебатира. Видях предложения и коментари на други неправителствени организации. Институтът за модерна политика подкрепя увеличаване срока на производството от 2 на 4 месеца.
Защо? Защото практиката показва, и това е видно от доклада на Временната анкетна комисия, че 78 %, ако не се лъжа, случаите са решени в срок. Това не е защото просто тази комисия не е искала да си върши работата, това е, защото случаите са сложни, изисква се получаване на данни, на информация, нека по-добре срокът да се удължи, а комисията и нейната администрация да бъдат така добри да извършват своята дейност в рамките на новия 4-месечен срок.
Подкрепяме обединяването на двата акта – индивидуалния административен акт за установяване на конфликт на интереси и акта за налагане на наказание.
Подкрепяме и правните последици при установяване на конфликт на интереси, специално отдаване в полза на държавата, няма да ги изчитам.
Отчетността и контролът върху Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси според нас са добре разписани.
Това го казваме не с оглед единствено на текстовете, предложени в законопроекта, но във връзка с правилата, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие знаете, че се предвиди изискване към съдържанието на докладите на независимите регулаторни и контролни органи, а също така има постоянна подкомисия към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, която може да упражнява постоянен и текущ контрол. Няма да коментирам другите промени.
Искам да завърша с това, че Институтът за модерна политика подкрепя така внесения законопроект, но подчертава, че въпросът не е просто само и единствено за промяна на закона и подобряване на нормативната уредба. Изключително важно значение има упражняването на ефективен контрол. Институтът апелира към народните представители за упражняване на много сериозен текущ контрол в годишните доклади на комисията, защото когато има такъв проблем, какъвто проблем възникна, доверието се възстановява трудно. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Заповядайте, господин Николов да представите становището на Граждански комитет Равни пред закона.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: От Граждански комитет Равни пред закона.
Ние приветстваме тези промени в закона, обаче тук се натъкваме на един проблем с конфликти с Конституцията, което не е нормално да се дописва Конституцията.
Още от първия прочит на закона прави впечатление изключително широкото му приложно поле. Той включва, както политически, така и неполитически длъжности от най-високо до най-ниско ниво на упражняване на публичните функции.
Би било правилно в законодателната техника да се поместят съответните устройства на закона, например Закона за държавния служител, Закона за Конституционния съд, Правилника за организация и дейността на Народното събрание и т.н.
Ситуацията, създаваща предпоставки за конфликт на интереси следва да се съобразява с естеството на извършваната дейност и упражняваната функция, поради което спрямо администрацията логично обосновано се предявяват едни изисквания и след това с други.
Недопустимо е например за президента и конституционните съдии да се прилагат едни основания за конфликт на интереси, които се прилагат за държавните служители. Освен че по този начин се дописва Конституцията, което само по себе си е противоконституционно, за тези висши държавни длъжности по дефиниция конфликт на интереси е недопустим, тъй като всякаква частно правна дейност и длъжност им е забранена. Всяка друга функция за тях е несъвместима и би могла да доведе до повдигане на обвинения срещу президента и вицепрезидента през Конституционен съд, с оглед извършване нарушение на Конституцията, а при конституционните съдии до искане за предсрочно освобождаване от длъжност.
Въвеждането на дублиращ механизъм за търсене на отговорност при конфликт на интереси за тези лица влиза в колизия с принципите на правовата държава и на правната сигурност. Поставя се и въпросът кой ще бъде органът, реализиращ отговорността за тези висши длъжностни лица, както и по какъв ред ще се осъществи същата. С изменение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси бе създадена Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Същата се състои от 5-ма членове, от които Народното събрание избира 3-ма, президента назначава един и 5-ия се избира с решение на Министерски съвет, със заповед на министър-председателя.
Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се произнася за всички публични длъжности, при това окомплектовани с най-необходимата информация. По постъпилите сигнали за конфликт на интереси за президента, вицепрезидента и съдиите от Конституционния съд, това се извършва от Постоянна комисия на Народното събрание. Оказва се, че само Народното събрание, и то не в Пленарен състав, а чрез своя Постоянна комисия предоставя на комисията необходимата информация по предотвратяване и установяване конфликт на интереси спрямо президента, конституционни съдии и членове на висши административни кадрови органи на съдебната власт на ВСС. Длъжности, които по конституционна дефиниция следва да бъдат независими, още повече от комисиите в Народното събрание. Налице е нарушение на принципа на разделение на властите, чл. 8 от Конституцията.
Още много неща има, но просто те трябва да се изчистят. Не е допустимо друг орган, при това създаден по законов ред, да иззема правомощията на Конституционния съд.
Предложенията са съответно да има и хора от съдебната власт в тази комисия. Прави впечатление, че няма нито един, а все пак се произнася по конфликт на интереси и за висши магистрати.
В общи линии трябва да се изчистят тези неща.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Друг, който е представил становище да иска думата?
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА – РЕПУЦ: Представлявам Инициативен родителски комитет и моля за внимание по два въпроса, единият е процедурен.
Подала съм молба за приeмане в Обществения съвет към тази комисия с малко закъснение и бих искала да се произнесе комисията по молбата ми, към която съм приложила изискуемите документи. Евентуално в случай, че намерите това за допустимо да изложа становище на представляваната от мен организация по въпросния законопроект.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вашето включване в Обществения съвет ще го обсъдим в точка Разни. Можете да направите изказване.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА - РЕПУЦ: Ние приветстваме предложените изменения на закона, особено в частта, визирана в § 5, където в чл. 19, ал. 2 се поставя срок за произнасяне по направено запитване.
Просто обръщаме внимание на това, че обикновено когато става въпрос за направено запитване в рамките вече на започнала административна процедура по избор на дадено лице или по възлагане на обществена поръчка и какво ли още не, в рамките на тази административна процедура, когато има запитване, обикновено има ефект на спиране на тази процедура. От тази гледна точка много е удачно въвеждането на срок, за да не се бави безкрайно много във времето самата процедура и да не се възпрепятства административната преписка по нея.
От друга страна няма последици какво се случва, ако комисията съответно не се произнесе, т.е. не отговори в този 14-дневен срок. По аналогия на това, в чл. 27, където вече самата процедура, макар и удължена на 4 месеца, също е някакъв срок, той излиза съгласно закона като указателен такъв. Какви са последиците от липсата на срок? И ако в чл. 27 все пак има някакъв съдебен контрол, в чл. 19, когато наистина става дума за спиране и за протакане на някаква административна процедура, бихме искали да предложим едно законодателно решение, което съществуваше преди години в общинската собственост, когато течеше процедура по отписване на имоти от държавна собственост и прехвърлянето им като общински такива след приемането на новата Конституция. Тогава беше вменена една презумция, че ако не се произнесе по запитване административният орган в определения срок, се счита за мълчаливо съгласие и ако решите за обратното, но все пак да има някаква последица от неспазването на този срок, за да действа тази клауза.
Това е единственото, което бихме искали да вметнем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Има ли други желаещи да изразят становище от тези, които са го представили писмено?
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Писмено становище не съм представила, но искам да изразя позицията си по така вече изложените позиции и становища. Настоявам да бъдат показани на телевизионните камери подписите на членовете на Обществения съвет на заседание на съвета, както бяха обявени на 14 януари и 20 януари т.г. Твърдят, че са реализирани такива заседания. Какви са становищата на всяко едно от лицата?
Друго, което прави впечатление. Не може да се допусне в никакъв случай конфликтност по отношение на основната същност и дейност на правната норма, а именно превантивната функция на правото. Конфликтност с основна правна норма е за сметка на лица, които реализират различна добросъвестност спрямо основополагащ правен принцип за държавата, който е в обхватност с Конституцията.
В тази посока настоявам да бъде направен анализ със съответните становища за настоящата българска Конституция, как удовлетворява като представителност за българска държавност, а именно българинът придоби ли социален стандарт с текстовете от предишна Конституция и в какво ниво на удовлетвореност е от реализацията на тази основна правна норма.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи да се включат. Само да докладвам на комисията, че са постъпили също така и становища по внесения законопроект от Фондация „Програма достъп до информация”, от Асоциация „Прозрачност без граници” и от Центъра за изследване на демокрацията.
От Асоциация „Прозрачност без граници” изразяват положително становище по отношение на една голяма част от предложенията по законопроекта. Те дават и свои конкретни предложения, които ще бъдат обсъдени при второто четене на закона.
Центъра за изследване на демокрацията също подкрепя внесения законопроект, като предоставя някои забележки по отношение на предсрочното прекратяване на пълномощията на членовете на комисията, намаляване размера на предвидените санкции и относно възможността за парламентарно и гражданско наблюдение върху дейността на този независим орган. Те също така ще бъдат обсъдени. Фондация „Програма за достъп до информация” акцентира върху един текст от действащия законопроект чл. 17, ал. 2, който осигурява достъп до информация и който също ще бъде разгледан при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.
Като цяло становищата на всички организации, които са писали до комисията са положителни и са в подкрепа и с мнение за приемане на този законопроект.
Уважаеми колеги, народните представители, които си тръгнаха, заявиха че ще гласуват „за” за законопроекта – 2 гласа „за”. Остава и вие да изразите своето становище с гласуване.
Подлагам на гласуване внесения законопроект.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно законопроектът е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Разглеждане и приемане на становище по Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 01.11.2013 г.
Предлага се изменение на два члена от Конституцията – чл. 65, ал. 1 и чл. 150 ал. 1. Пасивното избирателно право на българските граждани с двойно гражданство и индивидуалната жалба до Конституционния съд, а също така и две предложения за промени в Изборния кодекс.
Във връзка с обсъждането на тази гражданска инициатива в залата присъстват и добре дошли представители на Министерство на правосъдието господин Атанас Славов. Не виждам представител на омбудсмана, който също е изпратил писмено становище до комисията.
Тук са и от страна на вносителите.
доктор Тренчев председател на синдикат Подкрепа;
господин Димитър Гочев, бивш конституционен съдия;
господин Светозар Филипов;
госпожа Велика Андонова;
господин Божидар Томалевски.
Също така тук са и госпожа Кети Вандова, Кремена Лазарова и Надя Андреевска, поне са заявили присъствие. Тук са всички.
Да представя с няколко думи подписката, след което разбира се ще дам думата и на вносителите.
Както вече казах тя се отнася до промени в чл. 65, ал. 1 и чл. 150, ал. 1 от Конституцията и два текста от Изборния кодекс, като искането е Народното събрание да предприеме действия за конституционни промени, което да дадат възможност затова да бъдат избирани за народни представители български граждани, които имат двойно гражданство, а също така в правомощията на Конституционния съд да бъде добавено допълнително да се произнася по индивидуални жалби от български граждани при обявяване на несъответствие между закон и Конституцията. Предложени са две промени и в Изборния кодекс, по които очакват произнасяне подписалите се в подписката до Народното събрание, а именно създаване на 33-ти многомандатен изборен район в чужбина и въвеждане на възможността за интернет гласуване за българските граждани, които живеят извън България.
От формална гледна точка са налице всички условия за разглеждането на гражданската инициатива, тъй като е представен протокол от организационното събрание на Националната гражданска инициатива. Протоколът е от 1 ноември 2013 година. Към него е приложен списък с участниците в това събрание, придружително писмо към подписката с мотиви към гражданската инициатива, която впоследствие е внесена в българския Парламент.
Това първо събрание отговаря на изискванията на чл. 45 и чл. 48 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, тъй като е било организирано от 53-ма граждани с избирателни права. Също така е спазен и тримесечният срок за провеждане на подписката, което се вижда от представените документи.
Подписката е предоставена на служба ГРАО за извършване на проверка за достоверността на представените подписи, от която се установява, че от налични 678 броя записи с подписи на български граждани, които подкрепят тази инициатива 468 са на граждани, с абсолютно коректно вписани данни. Доколкото липсва единична разпоредба, която да определя подписите, които са необходими за внасяне на подобна инициатива, може да се направи заключение, че отговаря на законовите изисквания и трябва да бъде разгледана от съответната парламентарна комисия и от българския Парламент.
Във връзка с предложението, което прави Националната гражданска инициатива сме отправили съответно молба към различни институции да изразят своето становище в резултат, на което са постъпили писмени становища от Министерство на правосъдието. Тук присъства представител на министерството, който ще представи становището. Има писмено становище от омбудсмана на Република България и становище на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, което също надявам се ще бъде представено от нейния председател.
Първо ще дам думата на вносителите на подписката да я представят пред членовете на комисията.
Заповядайте, господин Тренчев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми депутати, аз в случая не съм представител в качеството си на председател на синдикат Подкрепа, а като председател на Инициативния комитет и аз благодаря на госпожа Манолова затова уточнение.
Второто, което искам да подчертая е, че не следва да ви прави впечатление малкия брой подписали се, защото аз съм председател на организация, която по закон се проверява, и уверявам ви, че след като няма възражения може да броите, просто не искахме да усложняваме процедурата от името на 154 000, както и да е, това са подробности.
Аз ще се спра на три акцента. Госпожо Манолова, тук има много по-компетентни в областта на правото, които ще мотивират нашите предложения, но аз като общественик искам да споделя някои мисли, които ме убедиха да бъда председател на една такава инициатива. Тъй като мисля, че в тази зала, ако бъркам ви моля да ме поправите, аз съм човекът пребивавал най-дълго на политическата сцена. От 1988 година всички процеси се развиха пред очите ми. Аз помня как зачена българската Конституция и считам, че тази Конституция беше зачената в грях. Веднага се аргументирам.
В тази Конституция се предвиди текст, който не даваше право на нашите сънародници, избягали от райската градина, да имат права да бъдат избирани. По този начин ние се лишихме, уважаеми дами и господа, от хора, които бяха живели в демокрация, което на нас не ни беше много ясно към онази дата, какво е и как се прави. Второ бяха хора независими, включително и финансово и аз мисля, че ако не беше този дискриминационен текст, процесите в България можеха да се развият и малко по-позитивно. Но както и да е, миналото минало.
След великата дата 10 ноември много наши сънародници напуснаха тази страна вече по други причини. Към момента се счита, че над 1 600 000 наши сънародници са напуснали държавата през така наречения преход. Една немалка част от тях също са се сдобили с двойно гражданство, поради което те влизат също в обсега на този дискриминационен текст.
Ние считаме, че позовавайки се на опита на другите страни това е недопустимо за една държава, която държи да се нарича демократична.
Вторият акцент, който искам да поставя и който пряко касае госпожа Манолова като председател на Комисията за обсъждане и приемане на нов Избирателен кодекс е, че българите в чужбина, доколкото изобщо гласуват, те не знаят за кого гласуват поименно. Те гласуват за партия, но те не знаят поименно, както аз зная, отивайки в местното училище, за кой гласувам.
Съгласете се, госпожо Манолова, че все пак персоналното присъствие на човека може да повлияе на избора на съответния гласоподавател. И тъй като това безспорно, да не говоря, че след това тези гласове се мятат в някакъв район веднъж в Кърджали, веднъж във Видин, веднъж в Ямбол по неясни причини и критерии, считаме че единственият изход от тази ситуация е да се обособи отделен избирателен район, още повече че броят на сънародниците ни в чужбина е прекалено голям, където те да могат да гласуват, както за съответната партия, а така и за човек от тази партия, подредени в съответната избирателна листа.
И още един подакцент на това. Все пак сме 14 година на 21-то хилядолетие. Технологиите са отишли далеч напред. В много държави, в които в никакъв случай не могат да се сравняват с нас, ако щете поради своето континентално разположение се прилагат много по-съвременни форми на подаване на гласа.
Ние считаме, че нашите сънародници в чужбина поради изключително стеснения периметър, в който те могат да гласуват, са дискриминирани на принципа, че той не може да отиде до местното училище, а трябва да ходи, ако приемем Щатите като образец, който прекрасно познавам, трябва да се вдигне от град Денвър Колорадо да отиде в мисията в Ню Йорк или във Вашингтон, или в Чикаго в краен случай, което ще му струва не по-малко от 2 000 долара с преспиване в хотел и т.н.
Съвременните средства за комуникация позволяват това нещо да става онлайн. Можем да ви дадем примери с много държави, включително и такива, с които не трябва да се сравняваме, защото за нас е унижение, за да може изборния процес да се облекчи. И той, като ние на всички избори, без да проявяваме политически пристрастия, сме настоявали хората да използват това свое право да гласуват, аз считам, че броят на българските гласоподаватели в чужбина ще нарасне много повече, ако те могат да ползват такава модерна опция, каквато е електронното гласуване.
Това бяха трите акцента, на които персонално исках да се спра и които персонално ме ангажираха да взема участие в организирането и провеждането на една такава инициатива.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, доктор Тренчев.
Могат и други членове на Инициативния комитет да заявят позиция, да я доразвият с аргументи. Заповядайте господин Гочев.
Г-Н ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз не искам да повтарям това, което беше казано от председателя на нашия Инициативен комитет, защото тези неща, които той подчерта, са добре известни на всички ни и не бива да се повтарят десет пъти.
Искам само да обърна внимание на това, че в две от нашите предложения се касае за изменение на Конституцията. На нас е съвършено ясно колко трудно става това нещо, дори тогава когато става въпрос за изменение на такива текстове от Конституцията, за които не е необходимо свикването на Велико Народно събрание, съобразно една формула, утвърдена от едно решение на Конституционния съд. Това не искам да го третирам сега пред вас, защото действително това е един въпрос, който трябва да се прецени съвсем добре. Но при всички случаи тези две изменения, за които ние говорим едното, което касае активното избирателно право на българите и граждани, които имат двойно гражданство, както и правото за сезиране на Конституционния съд, касаят едни основни конституционни права на гражданите.
В единия случай става дума за избирателно право, което е фиксирано в основните начала и в Глава първа на Конституцията, което означава, че е нещо, на което действително трябва да се обърне сериозно внимание, а другото се касае за възможност за защита на българските граждани, на техните основни права в Глава втора от Конституцията.
По първия въпрос без съмнение, това което като аргументация изложи доктор Тренчев, аз я поддържам. А що се касае до втория въпрос искам да спомена, че в момента у нас в България съществува вече една доста широка вълна за обсъждане на възможността за една такава конституционна промяна и трябва да ви кажа, че още през следващия месец ще има една кръгла маса, организирана от Съюза на юристите, в която ще вземат участие много организации, които са вече в течение на всички проблеми практически и теоретически, които са свързани с едно такова изменение и разширяване на кръга на лицата и институциите, които ще могат да сезират Конституционния съд.
За мен е изключително важен този въпрос, защото това е една гаранция за защита на конституционните права на гражданите, която гаранция съществува в повече от световните конституционни законодателства. Аз се чудя защо тогава, когато се приемаше Конституцията през 1992 година не се възприе. Но както и да е, сега без съмнение тази идея все повече и повече намира място и аз смятам, че неминуемо тя ще стигне и в Народното събрание.
Това е, което исках да кажа. Благодаря
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми депутати, колеги и приятели, прекарах вчера 4 часа в Народното събрание. Аз ще имам малко по-различна лексика, не толкова кабинетна, не толкова административна, както някои говорят.
Ще ви кажа, че в момента се чувствам изключително подготвен да мога да коментирам Изборния кодекс Чух такива щуротии, които наистина не съм могъл да чуя. Четири часа прекарах тук и останах с впечатлението, че в България живеят единствено и само 240 души, това е населението на България и техните приятели. Бога ми, никъде не чух някой нещо да каже за българите в чужбина и точно госпожа Манолова каза: „Да, наистина, има някои облекчени процедури в чл. 351 и чл. 397”, но забележете – това е изискване на европейска норма или това не е промяна, а чисто и просто една адаптация към европейските изисквания.
И тук е момента да кажа, аз се радвам, защото тук е и заместник-председателят на „Другата България”, госпожа Велика Андонова, която в никакъв случай не е по-лош юрист от присъстващите в Парламента. За нещастие обаче тя е американски граждани. Това не й пречи да бъде постоянен наблюдател в ПАСЕ, след малко ще й дам думата да говори по този въпрос.
Как да ви кажа, не искам да повтарям това, което каза председателят на инициативата доктор Тренчев и господин Гочев, но ще задам един въпрос.
В новия Изборен кодекс е залегнала така наречената преференция. Аз съм категорично за, тя да бъде нулева. Споменаха се предложения тя да бъде 3 % или 7 %. Имам въпрос с повишена трудност. Може ли някой да ми каже как ще изразят своята преференция българите в чужбина, ако няма наличието на самостоятелен избирателен район? Е, на този въпрос никой не може да ми отговори. Наличието на самостоятелен избирателен район създава хората и съответно можем да дадем преференция.
Втори въпрос. Говореше се вчера и слушах много внимателно изказващите се от трибуната и специално господин Карадайъ. Съжалявам, че той не е тук Знаете ли какво той каза: „Изконното право да избираш и да бъдеш избиран”. Питам аз къде е изконното право на госпожа Велика Андонова да бъде избирана? Не, тя може само да избира. Не можем да имаме в 21-ви век двойни стандарти. Едни българи, които са малко повече и други, които имат само допълващ вот и които могат само да избират. Е, няма такъв филм, повярвайте ми, никъде по света. Не случайно сме дали тези разпечатки. Това са извадки от конституциите на държави от Европейския съюз, а също така и сравнителен анализ между българския Изборен кодекс, Лисабонския договор и Конституцията. Има едни явни колизии. Всеки един с просто, дори невъоръжено око, дори и да няма юридическо образование, може да ги забележи. Самият институт на чл. 9 от Лисабонския договор въвежда понятието двойно гражданство. Не е моментът да го коментирам това. Говоря от чисто човешки характер.
Мисля, че всички тук сме български граждани и никой от нас не би искал някой да се чувства дискриминиран. Нещо повече. Наличието на двойно гражданство е регламентирано в чл. 6 от Конституцията, а също на база чл. 6 от Конституцията има създаден цяла комисия в България. Това е Комисия за защита от дискриминацията. Не знам дали го знаете.
Самият факт, че някой има възможността да притежава двойно гражданство не може да го дискриминира относно неговото пасивно избирателно право или той да бъде избиран. Но стига дотук, ще кажа само следното.
Ако наистина се борим с купуването и продаването на гласове, което се пише на всички плакати, което се пропагандира във всяка една кампания, повярвайте ми единствения начин това да се случи е само, ако се разшири обхвата на гласоподавателите или да дадем възможност на тези хора, които не могат да бъдат купени, не могат да бъдат контролирани, това са българите живеещи в чужбина, защото с 50 лева не можете да накарате никой да гласува за вас, най-много да ви удари шамара, това е максимума.
Апелирам, и то към госпожа Манолова и тук присъстващите депутати. Знам, че конституционните помени, които ние искаме за чл. 65, ал. 1 и чл. 150, ал. 1 за защита на конституционните ни права и правото на индивидуална жалба са обект на промени на Конституцията при квалифицирано мнозинство Ето това искам тук от вас, апелирам и настоявам да предизвикате парламентарен дебат по това нещо.
А доколкото говорим за 33-ти многомандатен избирателен район и правото да гласуваме онлайн, мисля, че това може да се случи с ваше съдействие и с подкрепа на присъстващите политически партии. Засега те са само четири в Парламента, но в края на краищата емиграцията са 1.5 милиона български граждани, които дори нямат представителство в Парламента, а това е ½ от българските избиратели.
Апелирам към вас между първо и второ четене да има предложение и да бъдат направени тези промени. Благодаря ви за възможността да изложа това пред вас.
Г-Н КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Госпожо Манолова, едно малко уточнение във финансов аспект. Ще се постарая да взема от министър Вигенин една справка за електоралните бюра, да ги нарека така, в чужбина и за разходите, които прави Министерство на външните работи за командировки и т.н. Първо бюрата са малко, второ се правят разходи. Това е един допълнителен мотив, с оглед на философията да правим икономии, която се пропагандираше особено от най-видния световен икономист Дянков, но продължава и в сегашното правителство. Онлайн гласуването ще ви спести включително и финансови разходи, защото не мога да приема аргумента - не правим избори, защото са много скъпи. Хайде да ограничим малко харченето, просто с приемането на една разумна инициатива.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, доктор Тренчев. С това приключихте ли вносителите на подписката?
Нека да дадем думата и на организациите, които са дали становище по разглежданата гражданска инициатива, а също така да чуем мнението и на Обществения съвет към нашата комисия.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости и приятели, на заседание на Обществения съвет на 14 януари т.г. вносителите на предложената национална гражданска инициатива обстойно и в детайл аргументираха предложенията си, изложени писмено и в текста на инициативата. Беше проведена отделна дискусия по отделните предложения. Считаме, че въпросите поставени в тази подписка са от изключителен обществен интерес.
Дискусията може да бъде обобщена до следното.
Първо. По предложението за изменение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. В мнозинството си, присъствалите на заседанията на Обществения съвет представители на граждански организации и движения се изказаха в посока отпадане на конституционната забрана кандидати за народни представители да бъдат български граждани с двойно гражданство. Беше отчетено обаче, че съществуват и обществени групи, които застъпват диаметрално противоположната позиция със своите аргументи, част от които аргументи бяха посочени от членовете на съвета.
Ето защо като подкрепи предложеното изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България с 3 гласа „против” и без „въздържал се”, Общественият съвет препоръчва на вашата комисия да организира и проведе широк обществен, експертен и политически дебат по поставения въпрос, включително и чрез използване на формите на пряка демокрация.
Общественият съвет в съответствие със своите функции изрази готовност да подпомогне комисията в организация на дискусиите. Това становище е прието с единодушие от присъстващите.
По второто предложение за изменение в чл. 150, ал. 1 от Конституцията във връзка с въвеждането на право на индивидуална жалба до Конституционния съд.
Присъствалите членове на Обществения съвет изразиха своята подкрепа по повод въвеждането на право на индивидуална жалба. Дискутира се по механизма, по който това право следва да се упражнява. Изразени бяха различни становища във връзка с въвеждане на филтри пред упражняване на правото, като ограничения свързани с допустимостта, с предмета, със субекта, за да не се блокира работата на Конституционния съд.
В резултат Общественият съвет подкрепи по принцип инициативата за изменение на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, без „против” и с 1 глас „въздържал се”.
Общественият съвет единодушно препоръчва на вашата комисия отново провеждане на широк експертен и политически дебат по механизма за упражняване на това право и отново заявява в съответствие с функциите си, че ще подпомогне комисията в организация на подобни дискусии.
По предложението за изменение и допълнение в Изборния кодекс за създаване на отделен избирателен район в чужбина. В мнозинството си членовете на Обществения съвет изразиха подкрепа за въвеждането на този район. Постави се на обсъждане въпрос не е ли по-добре гласуването да се извършва единствено на територията на Република България по адресна регистрация, което не е в предмета на обсъждането, но въпреки това тъй като е различно мнение го представям.
Обсъди се също така, че подобно предложение е постъпвало вече в Обществения съвет към Временната комисия за изготвяне на нов Изборен кодекс, дебатирано е там. Дебатирано е и в тази Временна комисия и е отхвърлено.
Също така се взе предвид и факта, че сега има нова Временна комисия, този път за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс и нов Обществен съвет към нея и че именно там е мястото да се решава този въпрос.
Поради това Обществения съвет като подкрепи Националната инициатива в тази й част с 1 глас „против” и 2 „въздържал се” единодушно препоръча на вашата комисия да проведе съвместно заседание с Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс, което да се произнесе по направеното предложение.
Същото е и предложението ни по повод онлайн гласуването на българите в чужбина, с едно уточнение. Общественият съвет беше категоричен, че при въвеждане на онлайн гласуване, то не може и не следва да бъде само по отношение на българите в чужбина, но и по отношение на българите, които гласуват на територията на страната, повсеместно въвеждане на онлайн гласуване.
В заключение с единодушие от присъстващите Общественият съвет предлага на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да предостави копие от Националната гражданска инициатива на всички народни представители, с цел те да се запознаят с нея и при желание да упражнят правото си на законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Други желаещи да представят писмените становища или да изразят отношение? От Министерство на правосъдието, заповядайте.
Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Инициативния комитет, представители на неправителствени организации, Министерство на правосъдието се запозна с предложената Национална гражданска инициатива и изразява следното становище. То е различно за различните части на инициативата за различните предложения.
На първо място по предложенията за промени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, а именно въвеждането на индивидуална конституционна жалба. Министерство на правосъдието счита, че това е необходимо. Това предложение е рационално.
Анализът на българския конституционен модел показва, че Конституционния съд, ако не бъде ангажиран с разглеждането на индивидуални конституционни жалби на граждани, често пъти остава в периферията на процесите.
Един анализ, който е направен за съответствието на това предложение със законодателствата и конституциите на редица държави членки показва, че в много малка част от държавите членки на Европейския съюз такова право на индивидуална конституционна жалба липсва, само в Италия, Франция и още няколко държави. Но там, където липсва това право, всъщност гражданите отново имат по-широк достъп до Конституционния съд било чрез омбудсман, било чрез долуинстанционни съдилища.
Голяма част от държавите членки, като започнем с Германия, Испания, Полша, Чехия и т.н. предвиждат една или друга конституционна възможност за индивидуална конституционна жалба. В този смисъл Министерство на правосъдието подкрепя предложението като предлага обаче, когато се мисли по това предложение да бъдат разгледани възможностите за въвеждане на различни филтри, както и колегите подчертаха, така че да не се стигне до необосновано задръстване на институцията с отделни конституционни жалби, като тези филтри са, както по отношение на срока, процесуалната легитимация, предмета на жалбата, субектите, които могат да инициират.
Тук сравнителният анализ на конституциите на държавите членки предлага многообразие от механизми, които могат да бъдат преценени съобразно българската ситуация.
По предложенията за промени в Изборния кодекс, по-специално в частта относно електронното гласуване, Министерство на правосъдието счита, че дебата по този въпрос трябва да се обвърже с постановеното в решение № 4 от 2011 година на Конституционния съд, където съдът приема, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите. Само, ако е ефикасно, то ефикасно е гарантирана и тайната на вота. Именно по отношение тайната на вота трябва да се положат усилия тя да бъде гарантирана, иначе като цяло подкрепяме тази част от предложението.
По отношение на предложението за промени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Министерство на правосъдието изразява известни резерви по отношение на това предложение, изхождайки от природата на института гражданство. Гражданството не е обикновен конституционен институт. То отразява една правно-политическа връзка между лицето и държавата. Гражданството почива на идеята за лоялност към институциите на националната държава. От гледна точка пасивно избирателно право за лица, които имат двойно гражданство, по-скоро би било отстъпление от концептуално възприетото становище в нашата Конституция, че само лица с българско гражданство имат пасивно избирателно право, като това становище е систематично проведено по отношение на народните представители, така по отношение на президента, така по отношение на останалите конституционни органи на властта.
Също така трябва да отбележа, че никъде европейското право и по-специално учредителните договори не предвиждат възможност за лица с двойно гражданство да участват на избори в Националните парламенти. Просто това не е материя, която се урежда от правото на Европейския съюз. Договорите уреждат участието на лица в избори за Европейски парламент и в избори за местни органи на властта, но не и в избори за национален Парламент.
Това е към настоящия момент становището на Министерство на правосъдието. Две „да” и една по-скоро резерва.
Г-Н КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Манолова, бих ли могъл да задам въпроси на експерта. Искам да му кажа, че във Франция няма Конституционен съд, има Конституционен съвет. Недейте да мислите, че едното е взаимозаменяемо с другото. Искам да ви кажа, че той преглежда законите преди те да влязат за конституционност, нещо което не прави нашия.
Второ. Уважаеми господин експерт, Вие предполагам сте запознати с широко разпространената практика банкиране. Може би и Вие банкирате и прехвърляте милиони, може би не точно Вие, но има време, ако напреднете в кариерата. Как може такава отговорна дейност като личните финанси или фирмените финанси да могат да използват модерните технологии, гарантиращи, разбира се, защото има доста мераклии да се надвесят над парите, а считате, че е страшно трудно да се осигури анонимността по електронен път. Ще си помисля за вашите съображения как това не е уредено. Мисля, че ви дадоха някои справки в другите държави да се държи непременно затова. Няма, уважаеми господин експерт, демокрация в България, защото не пуснахте демократите. Не пуснахте хора, които знаеха какво е демокрация, защото ние не знаехме. Аз съм се борил за демокрация, за разлика от вас в детската градина тогава.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Иска ли някой от колегите да изрази становище.
Заповядайте, господин Монов.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми вносители на това предложение, ще говоря не толкова като народен представител, колкото като човек, който 30 години си вади хляба с психология.
Аз мисля, че най-важното е човек да направи личния си избор. Когато някой е направил личния си избор да не бъде в България, трябва да отстоява този свой личен избор – или се чувства нещастен там, където е за да иска толкова активно да участва в българския политически живот, или има някакви други съображения.
Аз бих попитал хората с двойно гражданство, вие можете ли да станете президенти на Съединените щати или да бъдете членове на Сената или на Камарата на представителите. Добре, питам. Просто задавам въпрос, затова моля ви не реагирайте така емоционално тъй като ние, които тук бяхме през всичките тези години и понесохме всичко онова, което се нарича преход, мисля, че имаме по-голямото морално право да отстояваме някаква позиция, че човек който дълги години се е откъснал от България не би могъл да бъде човек, който да определя как България да се развива, или си тук в България или те няма, защото има нещо, което се нарича културна история. Има нещо друго, което се нарича национална психика. Вие може би сте се отдалечили от тях и вие не знаете как да се впишете.
Аз не казвам нищо друго. Казвам само как да преодолеем това културно различие. По този агресивен начин няма да стане, който вие предлагате. Затова бих предложил следното като човек, който се занимава с решаване на конфликти. Дайте да си дадем време, много разумни са предложенията ви, да поговорим, да видим как законодателно това може да стане, да видим как се вписва в културната традиция, да видим как ще реагират. Дори да го изследваме по някакъв начин. Има хиляди начини, поне психологията ги познава, за да не стане нещо много страшно, да разединим нацията още веднъж – на хора, които са извън България и хора, които са в България. Аз не искам това да се случи. Всички ние носим един безценен личен и колективен опит през всички тези години на прехода и ако ние успеем да го съчетаем, от това само ще спечелим. Затова действително ви моля да приемем един такъв подход – да поговорим още по тези проблеми, а не всички да налагаме своя модел. Конюнктивната ни рамка и моята, и вашата е твърде стеснена от кризисния опит, който имаме.
Аз съм живял в едно кризисно общество, вие сте отишли на едно място и също сте изпитали криза. Ако ми кажете, че не е така, хич няма да ви повярвам. Затова дайте заедно да започнем този диалог. Тази комисия е място, в което както виждате диалогичността е водещия принцип и да си помислим затова. Много ми е странно човек от Айова примерно как ще оправя земеделието на Добруджа, честно ви казвам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монов.
Заповядайте.
Г-ЖА ВЕЛИКА АНДОНОВА: Искам да Ви кажа, че не сте прав. Аз съм с двойно гражданство. Доводите на господин народния представител не са убедителни и аз ще се обоснова.
Родена съм в Бургас. Работя в продължение на 28 години като юрист, от които 24 години съм адвокат в Софийска адвокатска колегия. Имам двойно гражданство, но всички данъци си плащам в Република България. Не съм живяла нито в този щат, който цитирахте, нито в Ню Йорк, от където съм получила американското си гражданство. Международен адвокат съм. Международен наблюдател съм. Колегата допусна грешка като каза ПАСЕ, аз съм към ОСС и знаете ли, навсякъде съм се представяла като български адвокат от Република България, не от Америка. Живея с културата на българския народ, не съм живяла в кризата на Америка, живяла съм в кризата в България. Колегата Томалевски имаше точно това предвид. Такива като мен са стотици, аз не съм единичен случай и мисля, че бих могла да допринеса много за законотворчеството в държавата ни. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Все пак тук е място, на което да чуем различни мнения. Може би въвеждането на допълнителен критерии за лицата с двойно гражданство затова да пребивават някаква част от времето в България би решило този спор.
Заповядайте.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Мадлен Кирчева от Сдружение за защита на гражданите.
Запозната съм със становището на Министерството на правосъдието, подписано от госпожа Зинаида Златанова и изцяло го подкрепяме в Сдружението за защита на гражданите. Наред с това имаме и свои мотиви, за да не приемем въвеждането на още един избирателен район, който ще се простира от Северния полюс до Южния и от Скандинавия до Китай, защото навсякъде по географската ширина и дължина на Планетата ние имаме български граждани с двойно гражданство.
Друг аргумент, който ще посоча и ще отида отвъд становището на госпожа Зинаида Златанова. Ние българските граждани, които живеем на територията на Република България настояваме за дерогиране пасивните избирателни права. Господин народният представител много добре мотивира защо именно не могат, не могат да бъдат избирани за народни представители български граждани с двойно гражданство, но същият мотив е абсолютно валиден по отношение на искане да бъдат дерогирани пасивните избирателни права на българските граждани с двойно гражданство.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: В момента няма с пасивни избирателни права, бъркате темата.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Те имат право да гласуват, нали така.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Това е активно избирателно право, нямат пасивно.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: В такъв случай, за да съм по-ясна дерогиране на избирателните им права по отношение на избиране и на президент, и на народни представители, затова защото тези хора не живеят с нашите проблеми, не ги познават, не познават лицата, които се кандидатират за народни представители или президент и техният избор внася изключително големи проблеми в нашия живот, затова защото те не са ориентирани.
Наред с това при дерогиране на тези избирателни права ще се спестят доста средства на българската държава в организиране на избори, на които някъде дори и не се отива. Аз имам близки, които живеят в Съединените американски щати – в Лос Анжелис, в Ню Йорк и в Ню Джърси. Те никога не ходят да гласуват.
Относно електронното гласуване споделям изказаното становище на Министерство на правосъдието.
Подкрепяме предложението да може да се сезира Конституционния съд с индивидуални жалби на граждани.
Искам да кажа. България, уважаеми дами и господа от тази инициатива, не сте усетили, че е в извънредно положение, в извънредна ситуация. България губи територията си, благодарение на някои гласувания в Конституционния съд, господин Гочев. България драстично губи населението си, затова защото играе тоягата на икономическата принуда. Затова защото пактът за социални, икономически и културни права, господин Тренчев, не беше подкрепен от Вас, макар и той да е ратифициран от Народна Република България, Пакта за социални икономически права като съставна част на Хартата за правата на човека.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля да не се отклоняваме от темата.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: България и българският народ са в извънредна ситуация и са необходими извънредни решения, включително, това е нашето предложение, въвеждане на възрастова граница от 30 години за кандидатиране за народни представители. Ние виждаме хлапетата по на двайсетина години какви ги вършат, те не са достатъчно зрели да си оправят леглото, да си изперат бельото и ще вземат решения, които ще засягат мен, моя род и моя народ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Започнахме да излизаме извън обхвата. Чуха се различни мнения. Може би и аз да кажа няколко думи затова какви са възможните процедури за придвижване на въпросите, съдържащи се в гражданската инициатива. Бих си позволила да кажа и собственото си мнение по същество.
Аз лично подкрепям и двете предложения за промени в Конституцията, като по отношение на възможността да бъдат избирани граждани с двойно гражданство би могло в съответните закони все пак да бъдат поставени някакви допълнителни условия, от сорта на тези за някакъв период да се пребивавали в страната естествено, за да се избегне и съмнението, че това са хора, които са откъснати от проблемите на България. Има подобни принципи и в европейските избори, в изборите за местна власт, така че би могло този въпрос да бъде решен по този начин.
Подкрепям възможността граждани да сезират Конституционния съд с индивидуална жалба при определени условия и при определени предпоставки, с така наречените филтри, които се предлагат и от изказалите становища.
Впрочем по отношение на двете предложения, които се отнасят до промени в Изборния кодекс, затова настоявах днес да се проведе това обсъждане, за да имат възможност народните представители в процедурата между първо и второ четене да внесат съответните предложения. Всъщност днес Изборният кодекс беше приет на първо гласуване. Във всички случаи поне седемдневен ще бъде срокът, за предложения между първо и второ четене, така че има достатъчно време да се направят и такива предложения.
По отношение на електронното гласуване, заявявам личното си мнение категорично против, не поради това, че има някакъв проблем с надеждността, а поради факта, че винаги промените в изборното законодателство се правят с оглед и проблемите при прилагането на закона. Един от най-големите проблеми е контрола върху вота. Електронното гласуване по интернет създава огромни предпоставки вота на гражданите да бъде контролиран. Ако се въведе и в България, това означава ромските квартали да гласуват масово, без изобщо да ходят до секциите и без изобщо да имат някаква представа, че са гласували. Ако ограничим това само за българите в чужбина, кажете ми как при европейски избори, където изискването е да гласуват, имат принципи на отседналост, т.е. могат да гласуват само граждани, които живеят в България или в определен период само в страни, членки на Европейския съюз. Как ще спрем тези, които живеят в Турция, Австралия, Канада, САЩ да участват в европейските избори? И освен това съмнението ми по отношение на това дали пък за парламентарни избори целия ромски квартал в Кюстендил няма да гласува онлайн, представяйки се за живеещ в Париж.
Спецификата на гласуването на българските граждани в чужбина е, че няма избирателни списъци за нашите сънародници в чужбина. Има едно изискване за определен брой заявления за образуване на избирателна секция, което ние в този кодекс, използвам случая да ви кажа, че сме облекчили максимално. Навсякъде, където има българска диаспора ще се направят толкова секции, от колкото има необходимост при облекчени условия, но тъй като там списъци няма, не е ясно кои живеят в определеното населено място, даже в определената държава, какво би попречило на маса сънародници наши, които живеят в България контролирано да гласуват през чужбина за определена политическа сила. Според мен нищо.
Всъщност най-големият проблем, и тук трябва да бъдат направени промени в Закона за гражданската регистрация и избирателните списъци, извинявайте ако ви отегчавам, но да кажа няколко думи. Всъщност фантомите, мъртвите души, които всички издирват и не могат да открият всъщност са българите, които живеят в чужбина. Те са 1,5 – 2 милиона, вие по-добре знаете от мен. Живеят в чужбина, имат постоянен адрес в България, защото имат лични документи, всеки български гражданин е длъжен да има постоянен адрес. Като такива, които имат постоянен адрес, те са включени в избирателните списъци в България и макар да имат ангажимент да регистрират настоящ адрес в чужбина, единици са го направили, т.е. докато няма яснота кой живее в България и кой живее в чужбина, няма как да се даде възможност онлайн да гласуват тези, които са в чужбина, защото просто няма как да спрем всички в България да не си продадат гласовете за по едни 50 лева, които назовахте и да упражнят правото си на глас отвън.
Наистина купуването на гласове и контролът на вота са проблем № 1, ако изобщо искаме честни избори. Освен това тук само ще кажа, че имаме една подробна справка къде може да се гласува интернет от европейските страни. Наистина е минимален броят на държавите.
В Европа има други практики, например чрез писмо, чрез пълномощни, всякакви форми, но това са хора, които са си надскочили над демократичния бой, както се казва, където може би е абсурдна самата идея аз да гласувам с писмо или с пълномощно от името на господин Монов по начин, който не е негово вътрешно убеждение, докато при нас това е за съжаление една широко използвана практика. Така че съвсем честно ще ви кажа – ще дадем възможност, след това ще представя и проекта за решение на всички депутати, които искат да внесат подобно предложение, но честно да ви кажа отсега, че аз ще гласувам против и ще участвам в дебата с един голям страх, а именно възможната злоупотреба с това гласуване от купувачите на гласове и тези, които традиционно упражняват контрол на вота на българските граждани.
Сега ще ви представя проекта за решение, който представих на колегите, да можете да вземете отношение по него, какво смятаме да предложим, и след това ще го гласуваме.
Няколко думи по процедурата. Вие по-добре и от мен си давате сметка, че двете предложения могат да се случат чрез иницииране на промени в Конституцията, а другите две чрез промени в Изборния закон, който е на дневен ред. Така че предлагам следното:
Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения предлага следното:
1. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да организира публична дискусия по въпросите за изменение на чл. 65, ал. 1 в Конституцията и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, постъпили в Народното събрание на 18 ноември 2013 година чрез Национална гражданска инициатива, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 18.11.2013 г.
Обсъждането да се проведе с участието на институции, експерти по конституционно право и граждански организации и движения.
От такава дискусия има необходимост според мен и ние ще се заемем с нейното организиране.
2. След провеждане на дискусията по точка първа и във връзка с правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията по чл. 154, ал. 1, комисията да предостави на парламентарните групи в 42-то Народно събрание резултатите от проведеното обсъждане, както и самата подписка.
Тя да стане основа за иницииране на подобни промени на Конституцията.
3. Предоставя предложенията за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесени в Народното събрание на 18 ноември 2013 година от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива, заедно със становището на комисията на народните представители във връзка с правото на писмени предложения за изменение и допълнение по чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на българския Парламент.
4. Становището на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да се предостави на омбудсмана на Република България, на Комисията по правни въпроси, Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс и на народните представители.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Искам само да коригирам, ако е възможно. Ние целим да има парламентарен дебат по тези теми, които касаят промени в Конституцията.
Безспорно е, че това което касае промените в Изборния кодекс е първо и второ четене, но пак казвам, настояваме да има парламентарен дебат, от парламентарната трибуна.
По повод омбудсмана. Той има свое становище, което е в абсолютна подкрепа на това, което ние искаме, касаещо двойното гражданство. Имало е такива кръгли маси с омбудсмана от 2011 година, той е написал ясно и точно: „До момента никоя институция не се е ангажирала да го процедира, да направи парламентарен дебат”.
Вие сте вносител на новия Изборен кодекс и Ви вярвам. Нека да има парламентарна дискусия. Имате подкрепата на омбудсмана. А колкото до госпожа Зинаида Златанова и позицията на Министерство на правосъдието, аз съм убеден, казвам го най-официално, убеден съм, че това не е становище на госпожа Златанова, а е написано от някой от нейните експерти, тъй като познавам фамилията на госпожа Златанова и те живеят в Германия, голяма част от тях. Това е, благодаря ви.
Г-Н КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: И моето право на отговор към уважаемата госпожа. Искам да ви кажа, че в далечната 1989 година Пактът за социално икономически и граждански, културни и т.н. права, заедно с всеобщата декларация за правата на човека бяха основно мое оръжие, госпожо, и аз не мога да разбера защо твърдите, че аз не съм ги подкрепял. Те бяха основното оръжие на малобройните десиденти по онова време и никога не сме оспорвали тези документи. Те бяха именно нашето оръжие за настояване за демократични промени в тази държава. Може би нещо сте се объркали.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Загубихме работните си места, господин Тренчев.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля имаме определена тема. Дебатът може да продължи после лично между вас ако имате желание. Да кажа две думи на господин Томалевски.
Това становище ще влезе в Пленарна зала. То ще предизвика парламентарен дебат, разбира се, ако народните представители искат да участват в него.
Освен това ние се ангажираме да проведем една истинска дискусия във формат Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, на която да поканим именити юристи, конституционни съдии, настоящи и бивши, хора които са ангажирани по двете теми, така че наистина темата да влезе в публичното пространство като един въпрос, по който могат да се включат с дебати в различни формати неправителствени организации и пр.
Мисля, че това е начинът да бъде привлечено вниманието на народните представители, за да инициират промени в Конституцията в тази посока, като всички документи от проведените обсъждания ще бъдат представени надлежно на парламентарните групи.
Така че дебат в Парламента ще има по тази подписка, ще има и допълнителен дебат, който ще инициираме в рамките на тази комисия.
Това, което мога да кажа е, че за разлика от предишния Парламент, не знам как е било в по предишния, не съм правила справка, всички важни теми, които се повдигат с граждански инициативи незабавно стават предмет на обсъждане в комисията, след което отиват в Пленарна зала, за да няма затъмнение по удобни, неудобни, несвоевременни и други теми. Всичко това се слага на масата и се обсъжда.
Аз лично, пак казвам, подкрепям двете предложения за промени в Конституцията и бих съдействала те да станат част от инициативите, които ще предприеме и моята парламентарна група. Мен ме убедихте. Ние сме направили съответни промени в Изборния кодекс, всъщност в проекта, за даване възможност на българите с двойно гражданство да се кандидатират за общински съветници и за членове на Европейския парламент. Това, което не противоречи на Конституцията вече е факт. Надявам се то да бъде подкрепено в Пленарна зала.
По отношение на другия въпрос правим всичко необходимо тази тема да влезе за обсъждане при следващи промени в Конституцията или да бъде самостоятелно основание за такива промени.
Уважаеми колеги, парламентарната група на Коалиция за България, нейните членове, всъщност тук сме и тримата, ще гласува за предложенията. Движението за права и свободи също заявиха, че ще гласуват „за”. От партия Атака не са ми ясни като подкрепа на тази подписка, но 6-те гласа са достатъчни, за да приемем това становище и да го изпратим за обсъждане в Пленарната зала на българския Парламент.
(Ръкопляскания)
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА.
Постъпило е предложение за включване в състава на Обществения съвет на госпожа Ирина Абаджиева – Репуц, която е предложена от Инициативен родителски комитет. Нейната кандидатура е подкрепена и от господин Тотю Младенов, който е член на нашата комисия, което значи като минимум, че парламентарната група на ГЕРБ подкрепя тази кандидатура. Коалиция за България също я подкрепя, така че честито, госпожо Репуц. Натоварени сте и с ангажимента на член на Обществения съвет на нашата комисия.
Едно становище на Обществения съвет, по предложение на Фондация „Безопасни улици от Валя”, което ще бъде представено от госпожа Ивилина Алексиева на вниманието на присъстващите народни представители.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и приятели, на заседанието на Обществения съвет представители на Фондация „Безопасни улици от Валя” обстойно аргументираха своето предложение за организиране на четири кръгли маси за пътната безопасност, транспортната политика и инфраструктурата. Беше проведена дискусия, на която беше отчетена сериозната обществена значимост по поставените проблеми, свързани с безопасността по пътищата и необходимостта от съгласувани мерки в спешен порядък за овладяване на ситуацията.
Ето защо, като прецени, че разрешаването на тези проблеми следва да бъде приоритетно в работата на Народното събрание, Общественият съвет с единодушие от присъстващите препоръчва на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да организира и проведе обществени дискусии, по формулираните в цитираното писмо теми, като по своя преценка включи и други теми, например железопътен транспорт, с участието на представители на ресорните парламентарни комисии, на компетентните органи и на изпълнителната власт на централно, областно и местно ниво и техните администрации, експерти, представители на неправителствени организации с предмет на дейност, свързана с предмета на дискусиите.
Общественият съвет към комисията, съобразно правилата си за работа изразява своята готовност да подпомогне комисията при организиране и провеждане на публичните дискусии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Алексиева.
Има ли някой нещо друго да добави в точка Разни? Няма.
С това закривам заседанието.
Край на заседанието 16.40 часа.

Председател на Комисията
за взаимодействие с граждански
организации и движения:

Мая Манолова


СТЕНОГРАФ

Траянка Стоянова