---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 17


На 6 март 2014 година (четвъртък ) от 14.40 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет;
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет;
3. Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от Президента на Република България;
4. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14.40 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, предлагам да започваме.
Здравейте на всички, и на депутатите, и на Обществения съвет, и на представителите на гражданските организации, и на другите поканени гости за заседанието.
Предварително е обявен дневният ред. Имате ли някакви бележки към него? Няма, тогава предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласували ”за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА - Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет.
Поканили сме за участие в днешното заседание международни експерти от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерски съвет:
Г-н Владимир Недялков;
Г-жа Деметра Дулева.
Ако искате в началото на обсъждането да представите становището на Министерски съвет относно годишната програма.
Заповядайте.
Г-ЖА ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Добър ден на всички. Както разбрахте аз се казвам Деметра Дулева, а до мен е господин Владимир Недялков, и двамата сме държавни експерти в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерски съвет. Избрани сме от нашето ръководство да представим пред вас Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и ние с удоволствие ще го направим.
Ще се постарая да бъда максимално кратка, ще представя само общия аспект на тази програма. Ако желаете в края на изложението можете да ни задавате въпроси, ще се опитаме да ви отговорим максимално компетентно.
Представянето на годишната програма е упражнение, което се прави всяка година. То произтича от членството на България в Европейския съюз, така че може би за някои от вас това не е дебют да слушате подобно представяне, но за мен е, аз за първи път съм включена директно, както в изготвянето, така и в представянето на тази годишна програма пред народни представители. Тя е одобрена от Министерски съвет и ви се представя за одобрение.
Тази година сме се опитали да приложим един малко по-различен подход при изготвянето на годишната програма. Искахме тя да получи малко по-голяма стратегическа насоченост и всъщност да представлява една стратегическа рамка въз основа, на която да се изготвят българските позиции при обсъждането на приоритетни теми в дневния ред на Европейския съюз и да избегнем това тя да бъде прекалено детайлна. Затова тя е само 27 страници, съдържа информация по всички секторни политики и общо взето тя върви в комплект с 6-месечната програма, която вече е един оперативен документ, работен документ, който съдържа буквално списък със законодателните и незаконодателни актове по дневния ред на Европейския съвет и Съвета на министрите.
Тази 6-месечна програма нямаме задължение да я представяме пред Народното събрание, тъй като не е документ, който се приема от Министерски съвет, както казах тя е оперативен работен документ, но ако вие желаете и проявявате интерес ние можем да представим списък на законодателните и незаконодателните актове, които са по дневния ред на Европейския съюз за 2014 година.
Споменах в началото, че годишната програма се изготвя от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, но на практика ние сме само финалния етап на тази програма. Всъщност нашата роля е да придадем на този документ един хомогенен и стратегически характер, но всъщност това е документ, който се изработва отдолу нагоре, в много широка консултация с 35-те работни групи към Съвета по европейски въпроси, с всички министерства, с участието на представителство, така че ние смятаме, че пряко или косвено всички заинтересовани лица са били включени в нейното изработване и накрая дирекцията е тази, която превръща информацията, която съберем от всички в един хомогенен документ.
Какво сме отчели при изготвянето на тази годишна програма? Опитали сме се да отчетем максимално контекста, в който тя ще се развива, а 2014 година е една нестандартна, необикновена година за дневния ред на Европейския съюз.
Първо защото през 2014 година ще бъдат проведени избори за Европейски парламент. От това произтича нова Европейска комисия, нов председател на Европейската комисия. Това на практика е едно ново правителство на Европейския съюз и това се случва веднъж на 5 години. Заедно с това освен, че ще има прекъсване на законодателният процес, примерно от 2 месеца и повече на Европейския парламент, конституиране на нови комисии и т.н., освен това 2014 година е начало на нов програмен период, в който се стартира новата финансова рамка, всички централизирани програми, новите финансови инструменти, новия кохезионен пакет и т.н. Ако през последните 2 години законодателният, и въобще дневният ред на Европейския съюз беше съсредоточен в огромен преговорен процес по финансова рамка, по кохезионна политика, по всички програми на Европейския съюз, 2014 година ще наблегне основно в старта на всички тези нови програми, финансова рамка и т.н., в оперативната фаза по прилагане на новите инструменти. Затова и съгласно коментарите на народни представители и хора, които работят в тази сфера, че дневният ред на Европейския съюз тази година е рехав. Той затова е и по-рехав. Първо защото ще има избори и второ защото навлизаме в една оперативна фаза по прилагане.
Също така сме се опитали да отчетем работната програма на Европейската комисия и работната програма на двете председателства на 2014 година. По стечение на обстоятелствата двете председателства ще се падат на две активни и големи средиземноморски държави, от които едната е съседка, започва Гърция, от 1 юли застъпва Италия. Затова и морската политика има особен приоритет през 2014 година, което донякъде съвпада и с нашия национален приоритет, тъй като през 2014 година България е ротационен председател на Черноморското икономическо сътрудничество, така че България има някаква по-активна роля в тази сфера, като ще се опита по време на председателството си да съчетава максимално дейностите по Черноморско икономическо сътрудничество с дневния ред по морската политика на Европейския съюз.
Нашите национални приоритети, които сме извели като такива в годишната програма, те следват, както в общия контекст, в приоритетите на двете председателства и конкретните национални приоритети.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние сме се запознали с материала, който е изпратен от Министерски съвет.
Г-ЖА ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Аз затова няма да се спирам в подробности, ако вие имате въпроси и желание за някакви по-специални акценти по програмата, на разположение сме да ви отговорим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Преди да дам думата на народните представители, както за мнения и становища, така и за предложения, които можем да направим в кръга на компетентността на Народното събрание, да дам думата на председателя на Обществения съвет.
Ако желаете, госпожо Алексиева, заповядайте да заявите становището на Обществения съвет .
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа членове на Обществения съвет и други гости, Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения към 42-то Народно събрание разгледа на свое заседание на 17 февруари 2014 година така предложената Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
След като се запозна с програмата, Общественият съвет единодушно я прие за сведение.
По време на обсъждането в съвета бяха изказани мнения, че следва активно да се участва в европейския дебат за развитието на иновациите, туризма и селското стопанство, тъй като те според членовете на Обществения съвет са държавни приоритети. Също така се отбеляза, че трябва внимателно да се следи Трансатлантическото споразумение между САЩ и Европа, с оглед защитата на националните и европейски интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли становища, мнения или бележки, които искате да изложите?
Аз бих искала да консултирам с вас едно мое предложение относно приложенията, които сте изпратили до Парламента с информация за приоритетните предложения за приемане от законодателя. Бихме могли да предложим за включване като подлежащ на наблюдение и контрол регламента за политическите партии, чието пълно заглавие е представено в справката, която е изпратена до Парламента и до парламентарните комисии. Особено в нашата комисия, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения това е една от дискутираните теми – политическите партии, регламента за тяхното създаване и функциониране, за тяхното финансиране, взаимодействието им с гражданските организации и функциите им изобщо по демократичната система на обществото. Така че бихме желали, ако това е възможно, ние ще го предложим на Народното събрание да бъде включено в рамките на компетентността, която има Народното събрание да бъде включено като предложение за наблюдение.
Второто предложение относно нови инициативи. Един акт, който е незаконодателен и който е озаглавен Принципът на правовата държава в Европейския съюз.
Бих била доволна, ако чуя вашето мнение по въпроса и евентуално след гласуване да го предложим за обсъждане и решение в Народното събрание.
Г-Н ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Да, разбира се логично е да бъдат предложени от всички комисии на Народното събрание въпроси, които ги интересуват и засягат дълбоко, така че в това няма разбира се никакъв проблем. Ще разгледаме всички предложения, които дойдат. Това, което и колежката спомена, че всъщност тя е структурирана отдолу нагоре, т.е. стъпили сме на предложенията на ресорните министерства и ведомства, което разбира се в никакъв случай не пречи да бъде допълвана с други приоритетни теми и области, които до момента по една или друга причина не са се появили, така че мисля, че няма проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, да ви предложа проект за решение по тази точка, а именно:
На основание чл. 111 от правилника да приемем Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерски съвет на 31 януари 2014 година и в кръга на своята компетентност предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2014 година да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции:
1. Регламент за политическите партии;
2. Принципът на правовата държава в Европейския съюз.
Ако нямате предложения и забележки от различните парламентарни групи, подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 8 , против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет.
Поканили сме вносителите в лицето на Министерство на правосъдието. Тук би следвало да бъде господин Атанас Славов, държавен експерт в дирекция „Нормотворчество” в Министерство на правосъдието.
Има представени становища по законопроекта на правителството и са поканени за участие Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Тук виждам господин Николай Николов. Госпожа Катя Станчева също присъства.
От Института за модерна политика сме поканили господин Борислав Цеков. Вие ли ще го отмените, госпожо Алексиева? Да.
От Асоциация Прозрачност без граници, които са представили становище сме поканили господин Калин Славов.
Има ли някой от Асоциация Прозрачност без граници? Няма.
Ще ви информирам за тяхното становище по законопроекта.
Само припомням, уважаеми колеги, че по конфликта на интереси бяха проведени две дискусии в Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения в резултат, на което ние подготвихме законопроект, внесохме го с колегата Кирил Добрев, обсъдихме го в нашата комисия, беше приет. Обсъден е и е приет в Комисията по правни въпроси. Сега след обсъждането и на законопроекта на правителството, двата законопроекта могат да бъдат коментирани и обсъждани и в Пленарна зала.
Да чуем представителя на Министерство на правосъдието, който да ни запознае със становището на министерството.
Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, накратко ще изложа мотивите за предлагането на законопроекта.
На първо място през 5-годишния период на функциониране на закона се очертаха няколко основни проблема в работата по конфликта на интереси. Опитали сме се да ги систематизираме в няколко основни посоки.
На първо място липсата на систематизирана регламентация на правомощията на комисията, което води до недопустима промяна на принципа на колегиалността с едноличното решаване от председателя на комисията. Има се предвид казуса, с който се занимавахме миналата година и още не е приключил, на всички въпроси, свързани с нейната работа.
На второ място отсъствието на уредба за начина, по който образуваните производства се разпределят за решаване, поради което движението на преписките и постановяването на решенията се извършваше въз основа на субективна преценка отново на председателя.
Бавното производство пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в резултат на уредбата, която съществува към момента, да има две отделни производства за установяване на конфликт и по наказване на лицата.
На следващо място непълнотата на уредбата относно правата на лицата, срещу които е образувано производство, която непълнота на уредбата не дава достатъчно гаранции за правото на защита.
Основните положения на законопроекта са в следните посоки:
На първо място опитваме се да систематизираме правомощията на комисията, така както би следвало да се спазват принципите на систематичната уредба на всеки държавен орган.
На следващо място създаване на правила за движение и решаване на преписките, с цел да се избегне именно субективизма при решаването на отделните казуси. Въвеждаме административно-наказателна отговорност за лицата, които не предоставят исканата от комисията информация и документи в срок.
На следващо място опитваме се да оптимизираме процеса, производството, като предвиждаме едно единствено решение на комисията, с което се установява конфликта на интереси и се налага санкцията, като реда вече за това производство и неговото обжалване най-вече ще се извършва по Административно процесуалния кодекс, а не както досега в две отделни производства.
На следващо място детайлизиране уредбата относно премахване лицата, срещу които е образувано производство пред комисията и най-вече във връзка с гарантирането правото на защита, знаем това е основно конституционно право, което следва да бъде гарантирано във всички фази на едно такова производство.
На следващо място разширен е кръга на лицата, спрямо които се прилага закона, като тук са включени и заместник-председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, заместниците на Главния прокурор, кметските наместници, обществените посредници и членовете на Консултативния съвет към Сметната палата, като в случая със заместник-председателите на върховните съдилища и на Главния прокурор, тук имаше различни становища в работната група. Тази редакция остана и тя най-вероятно ще претърпи промяна, доколкото именно тези заместник-председатели, те са и магистрати, които на самостоятелно основание подават декларации и ще стане едно дублиране на уредбата.
На следващо място усъвършенстваме регламентацията относно отвода.
На последно място предвиждаме достъпа до данни, които представляват данъчна осигурителна информация, да става и по искане на председателя на комисията, с оглед решаване на делата, производствата, които са образувани пред комисията.
Това са основните насоки на нашето министерство по проекта.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Има становище и на Обществения съвет към нашата комисия. Ще дам думата на г-жа Алексиева да представи становището на Обществения съвет. След това на организациите, които са представили съответни становища също ще дам думата, а също и на самата комисия в лицето на господин Николов.
Моля за извинение, в началото пропуснах да представя, че участват в днешното заседание, предполагам по последната точка и представители на президентската институция, на президента Росен Плевнелиев. Добре дошли, надявам се, че това няма да бъде последното ви посещение и ще спомогне за един по-добър диалог между институциите.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, на свое заседание проведено на 17 февруари т.г. Общественият съвет разгледа този законопроект.
Общественият съвет се обедини около становището, че внесеният законопроект в значителна степен е сходен и със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен по-рано от народните представители госпожа Мая Манолова и господин Кирил Добрев. Това е така и не може да бъде иначе, защото и с двата законопроекта се цели постигането на едни и същи резултати, преодоляване, предотвратяване на едни и същи проблеми в практиката на комисията. Ето защо Общественият съвет подкрепи единодушно по принцип и така внесения законопроект, като Общественият съвет отправя същите предложения (няма да ги повтарям, те са ви предоставени) между първо и второ четене, каквито отправи и към законопроекта, внесен от народните представители.
В допълнение представители на две структури поддържат своите становища, различни от становищата на съвета, внесени към същото становище по предходния закон. Постъпи предложение производството пред комисията да се конкретизира като наказателно, разбира се това е въпрос, който юристите към комисията и самата комисия ще реши. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Алексиева.
Становището на Обществения съвет е раздадено на народните представители, те са се запознали с него.
Ще дам думата на представителя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси .
Заповядайте, господин Николов.
Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изрази свое становище на 13 февруари 2014 година, с което изразява положително становище по отношение на законопроекта, внесен от Министерски съвет в деловодството на Народното събрание от 4 февруари 2014 година.
Имаме две съществени забележки, които бих искал да изтъкна.
На първо място § 19 от закона, който урежда реда за съставяне на наказателни постановления по отношение на казусите, които не са конфликт на интереси и съставите, които не са конфликт на интереси по смисъла на Глава 9.
Все още фигурират текстовете на чл. 39 и на чл. 40 от Глава 9. те визират нарушение на Глава 5 от Закона за конфликт на интереси. Тази глава се нарича Ограничение след освобождаване от публична длъжност. Същественото тук е, че в чл. 27а от действащия закон, който не се коригира с представените изменения, нито със законопроекта на двамата народни представители на г-жа Манолова и на г-н Добрев, нито със законопроекта на правителството.
Същественото е, че нарушенията на Глава 5 съгласно чл. 27а се установяват с решение на комисията като индивидуален административен акт. Тази позиция не се засяга. Въпреки това в чл. 43, който третира въпросът на § 19, се казва, че за нарушенията на чл. 39 и чл. 40 се съставя и акт за установяване на административно нарушение. По този начин се получава за едни и същи състави едно дублиране на реда за установяване – решение на комисията и акт за установяване на административно нарушение.
Аз трябва да кажа, че този дефект в момента го има в действащия закон. Той създава сериозни затруднения. Например тогава, когато имаме нарушения на чл. 22 – усвояване на фондове на Европейския съюз, установено с решение на комисията в едногодишен ограничителен срок след освобождаване от длъжност, а с решение на Върховния административен съд имаме едно отменено наказателно постановление по повод на това, че не е съставен и акт за установяване на административно нарушение. Такъв всъщност не е необходим, дотолкова доколкото при условие, че самото нарушение е установено с индивидуален административен акт, което е минало през две съдебни инстанции и се сезира Върховния съд, а за установяване на административно нарушение да се пише по реда на … е несъстоятелно. Този дефект е установен в законопроекта на госпожа Манолова и на господин Добрев.
Второто наше предложение във връзка със същностното ни становище, то се съдържаше и по първоначалния ни законопроект е при възможност, дотолкова доколкото има такива законодателни разрешения и в други закони, уреждащи статута на подобен вид органи, да се предвиди само възможност затова да се застраховат служителите със застраховка живот и злополука, има известни рискове, но това естествено трябва да го прецени изцяло законодателя.
Използвам възможността да кажа, че двата законопроекта в съществена част се припокриват и тук да се съглася със становището на Обществения съвет, което представи госпожа Алексиева. Трябва да кажа, че в законопроекта на госпожа Манолова и на господин Добрев в много отношение се съдържат много по-широки и радикални, бих казал, изменения и допълнение в сравнение със законопроекта, който предлага Министерски съвет. Мога да ви посоча конкретни примери в тази посока, но двата законопроекта в основните особености се припокриват – разширяване на субективния обхват; оптимизиране на дейността по установяване и санкциониране на конфликт на интереси чрез един акт, този на колективния орган, чрез който да се прави това; формулиране на правомощията, на функциите на колективния орган с нарочен акт; намаляване на санкциите и фокус върху превенцията на конфликта на интереси върху предотвратяването на този тип административни нарушения.
В заключение, ако има възможност само да уведомя народното представителство, че миналата сряда на 26 февруари в комисията постъпи едно становище от Постоянната комисия към Висшия съдебен съвет за конфликт на интереси, която също е един от основните прилагащи органи по действащия закон и по бъдещия закон, в което колегите ни уведомяват, че със свое решение от 3 февруари 2014 г. този постоянен орган към Висшия съдебен съвет е излязъл със становище, че чл. 3, т. 20 от закона трябва да бъде отменен.
Ще изпратим това становище официално, т.е. режимът на конфликта на интереси по отношение на самите магистрати – съдии, прокурори, следователи следва да бъде елиминиран. Аз мога да изразя лично мнение само по този въпрос, че едва ли това е основателно, дотолкова доколкото уредбата, която съществува в трите процесуални кодекса по същество не разрешава, имам предвид уредбата на отводите, не се припокрива с материята на конфликта на интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Технически ренесанс.
Бих желал да ви помоля да вкарате в този законопроект Европейския етичен кодекс, издание на госпожа Юрдекова, всички държавни и общински служители са под негово разпореждане, което е почти апокрифно издание. Няма да го намерите никъде и там примерно да ви обърна внимание, че предоставянето на информация по чл. 22 от него, което е съвсем елементарно, се извършва в устен вид, в противоречие на ЗДОИ. Има една помпозна процедура така да я нарека – попълване на формуляри и т.н. Бих желал да го имате предвид при осъществяване на законопроекта, ще го представя на вашата администрация. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
С две думи да представя становището на Асоциация Прозрачност без граници, тъй като те не са изпратили представител. Те дават положителна оценка на законопроекта на Министерски съвет, като оценяват положително разширяването на неговия предметен обхват, а именно обхвата на длъжностните лица, които имат задължения по този закон и попадат в неговото приложно поле.
Също така изразяват подкрепа и по отношение на повишаването на изискванията към членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Положителна е и тяхната оценка за стремежа и на този законопроект да преодолее субективизма и едноличното начало в работата на тази комисия и опита тя да бъде превърната наистина в колегиален орган, като са изказани и критики по отношение на промяната в някои срокове и по отношение на намаляването на размера на санкциите.
Това в крайна сметка е въпрос на философия. В законопроекта, който ние сме внесли с колегата Кирил Добрев също предлагаме намаляване на някои санкции и на някои състави, предвид тяхната тежест и кръга от лица, които подлежат на такова санкциониране, тъй като в обхвата на законопроекта вече се включиха и селските кметове и много други лица, които боравят с публични пари и които са на много ниски нива наистина част от санкциите изглеждат прекомерни, тъй като са по няколко хиляди лева, включително 10 000 лева. Това е абсолютно неизмеримо с възможностите да бъдат платени тези санкции, както и с тежестта на извършените нарушения. Така че това е въпрос на философия.
С другата препоръка може би ще се съобразим на първо и на второ четене.
Уважаеми колеги, народни представители, иска ли някой да вземе думата?
Заповядайте, господин Младенов.
Г-Н ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Ние наскоро разгледахме законопроекта, който Вие и господин Добрев представихте. Предлагам двата закона да ги гласуваме и между първо и второ четене, ако има бележки да се отразят и да се окомплектоват в един законопроект.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Може би наистина няма нужда от широка дискусия, тъй като ние правихме няколко големи публични дискусии, включително по скандала с тефтерчето Златанов, след това с предложенията на граждански организации. В резултат на тези дискусии ние написахме законопроекта с н.п. Кирил Добрев, който беше председател на Парламентарната комисия по тефтерчето Златанов и който е приет вече и от Комисията по правни въпроси. В една голяма част от темите се припокриват двата законопроекта. Това, което аз мисля, че е плюс на нашия законопроект с н.п. Кирил Добрев, освен това което каза господин Николов, но и факта, че предлагаме публични процедури за номиниране и изслушване на членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и ми се струва, че нашето решение за опростяване на производството за административната и за административно наказателната процедура е по-добро.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Там има много юристи, с които ще намерим оптималния вариант между първо и второ четене. Може би тук е моментът да кажа, че макар да оценяваме нашия законопроект като по-обхватен и по-добър, сме допуснали две грешки. Те са в окончателния вариант, който сме внесли.
Тъй като предложенията, които бяха правени в зала бяха допълнително наслагвани към закона, след това ги изчистихме, но сме направили два пропуска. Единият е в чл. 36, може да го погледнете. Другото е, че е останало едно от предложенията, което разбира се подкрепяме, за изключване от приложното поле, от субектния обхват на членовете на Надзорния съвет на Здравно осигурителната каса. Пак казвам, това е грешка, ще го обясним в Пленарна зала. Най-малко аз бих била човекът, който да внесе такова предложение, защото в рамките на предния Парламент една от първите атаки на тогавашната опозиция беше по темата Здравеопазване, срещу състава на Надзорния съвет. Част от тях бяха в конфликт на интереси, след което излязоха след разкритията, които направихме и в които участвах активно. Така че освен да се извиня за тази досадна грешка, не се сещам друго какво да направя. Естествено, че няма да го поддържаме.
Аз предлагам да подкрепим този законопроект.
Мисля, че тук ще имаме пълно мнозинство.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА:
Аз благодаря, госпожо Манолова за тези уточнения, защото се готвех това да Ви попитам, какви са били мотивите ви Надзорният съвет да бъде изключен от обхвата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Разбирам, че на предишното заседание, на което аз отсъствах, всъщност е разгледан този законопроект, на който Вие сте вносител. Бих Ви помолила, ако е възможно, да мотивирате изменението на чл. 23 по вашия законопроект и по-скоро ал. 2. Да мотивирате причината, поради която по този начин е формулирана алинея 2. – предварителна проверка, за самосезиране от медийни публикации. За мен би било интересно, разбира се, ако не възразяват другите участници да чуя Вашето мнение. Както знаете има публикации от всякакъв характер, наясно сте как точно се спазва Етичния кодекс от нашите журналисти, няма ли това да „запуши” комисията?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът Ви е резонен. В публичните дискусии, които проведохме в рамките на тази комисия по много категоричен начин една голяма част от гражданските организации, беше поставен въпросът защо не се разглеждат анонимни сигнали. Аз съм убеден привърженик на това, че всичко което не носи подпис и име не трябва да бъде разглеждано. Ние имахме много сериозни дискусии в екипа, който подготви законопроекта в посока, че това е очакването на гражданското общество, че има хора, които се страхуват да си напишат имената и че това трябва да бъде предмет на обсъждане. Аз не мога да се подпиша под такова предложение, затова е и компромиса който направихме, той разбира се е съобразен и с практиката сега на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, че в такива случаи, когато има достатъчно данни, по-скоро комисията се самосезира, отколкото да се чувства ангажирана по анонимен сигнал, който не е подписан, да започва предварителна проверка. Може тук колегите, които са от сегашния състав да кажат своето мнение, но специално мнението на вносителите по този текст е такова.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Радвам се, че вие също смятате, че не е редно по анонимни сигнали да се извършват проверки и точно в тази връзка някои медийни публикации също са анонимни. Някои от тях носят разследващ характер, има името на журналиста, който е провел разследването и изнася определени факти и данни. Това в никакъв случай не може да бъде категоризирано като анонимен сигнал и би било достатъчно основание комисията да се самосезира. За съжаление има много жълти вестници, в които бих казала това не са анонимни сигнали, те са анонимни клевети много често и тук е моето притеснение дали комисията, оставено на нейната преценка, без да има такова изискване, наистина материала да бъде подкрепен от името на журналиста и от редакцията, която го тиражира, публикува. Защото много често напоследък се разграничава. Получих флашка по пощата, намерих я на улицата и т.н., което е равно, а даже и повече от анонимен сигнал. Дали тук не трябва да помислим този текст да постави някакви такива ограничения?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да чуем и господин Николов, тъй като комисията има практика и опит в тази посока, да кажат те тяхното мнение.
Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, текстът на чл. 23, ал. 2 от първия проект за изменение и допълнение на закона всъщност визира две основни хипотези. Първата е наистина за случаите, при които комисията спазва изключително стриктно забраната в действащият чл. 23, ал. 2 да не се работи по анонимни сигнали. Това е изрично изразена воля на законодателя, това е принцип и наистина това е така. След като някой решава да упражнява обществен контрол той трябва да бъде така добър да застане с името зад своя сигнал, който пуска до контролиращ орган.
Наистина целта на предварителната проверка е по фактите, които се съдържат в анонимните сигнали да се направи една предварителна проверка, преди да се извърши самосезирането. Но тук се визира и едно второ основание за самосезиране, което се прилага сравнително често, може би около десетина пъти миналата година и то е самосезиране на база на медийни пулбликации.
В конкретния случай комисията се самосезира, приема решение за образуване на производство срещу еди си кое лице, заемащо публична длъжност, посочено в съответната публикация, за еди кои си факти, изтъкнати в нея, в т.ч. свързани лица. В 50 % от случаите ние нямаме възможност по тази медийна публикация, при действащия закон да проведем каквато и да било процесуална активност, тя трябва да е включена в рамките на определена процедура. Единствената сега действаща процедура е да се образува производство. В 50 % от случаите след образуване на производство, въз основа на такъв тип медийни публикации се оказва, че всъщност данните, които се сочат тук, не съответстват на правната реалност, която се съдържа да речем в Търговския регистър, в База данни население, изобщо лицето, което е визирано в медийната публикация не притежава дялове участия, сочени в медийната публикация фирми, липсват свързани лица и т.н.
Целта на чл. 23, ал. 2 е да се създаде процесуална форма, която не е производство, но все пак е процедура в рамките, на която да се проверяват данните от анонимни сигнали и от медийни публикации, за да може впоследствие самото образувано производство да е максимално резултатно. Това не бива да се прави по инициатива на комисията или без да има процедура. Целта тук е в рамките на една процедура да се проверят тези факти, за да може производството впоследствие да не бъде прекратено, да бъде наистина на основание на годни и проверени предварително данни образувано, за да може в крайна сметка да завърши с решение по същество.
Това е основната цел на предварителната проверка. Както виждаме тук в този текст тя е лимитирана със срок, тя започва фактически с точно определена процедура, ясни са органите, които носят отговорност за нейното образуване и за нейното прекратяване. Ако тя влезе в закона, респективно Народното събрание впоследствие в пълна степен да иска информация, да получава информация как се прилага тази процедура. Това е смисълът, по-скоро укрепване на правото на защита, по-скоро стартиране на производство, образуване на производство въз основа на качествени факти и на предварително проверени факти, а не създаване на някакви ограничения.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна с Вас, предварителната проверка би могла да бъде характеризирана като процедура, която ще даде определени гаранции, но моят въпрос беше следния. Тъй като тук става дума за медийни публикации, а те са страшно много особено, ако вземем предвид броя на вестниците, и аз не знам колко са и това, че всеки ден се бълват най-различни такива медийни публикации, дали комисията ще бъде в състояние да извърши предварителни проверки на абсолютно всички медийни публикации и дали комисията след като най-вероятно няма да бъде в състояние, по какъв критерии ще подбира медийните публикации, по които да извърши предварителна проверка? И тук продължавам да смятам, че е правилно да се сложи едно ограничение да се проверяват медийни публикации, които имат ясен автор и редакцията стои зад тази публикация.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Аз съм съгласна с Вашите аргументи и тъй като в момента коментираме законопроект, който беше подкрепен вече от тази комисия, при това на първо четене, не възразявам между първо и второ четене да поработим върху подобряване на текстовете, така че да има ясен регламент по отношение на самата комисия, така че да сме гарантирани, че наистина няма да се проявява субективизъм по отношение на това по кои точно медийни публикации да се започват предварителни проверки и по кои не. Мисля, че и самата комисия ще спечели от това, ако има ясен регламент, който да не й дава много възможности за свободни преценки.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: С риск да ви отегча, просто един последен въпрос, пак отново по вашия законопроект. Искам да коментираме т. 23 в чл. 30, § 1, която се отнася за държавните и общинските предприятия, където освен членовете и органите на управление и контрол се включват в обхвата на закона и служителите, т.е разширяваме обхвата на лицата. Освен органите за управление и контрол, които в крайна сметка вземат решение и носят отговорност и на служителите, работещи в тези държавни и общински предприятия. Моето притеснение е дали не слизаме много ниско и дали в крайна сметка няма да се търси отговорност от хора, които са на трудов договор със заплати, доходи, зависещи от въпросните членове на управителни и контролни органи, техни работодатели и дали не отиваме в една крайност и да се случи една репресия срещу хора, които дори и да са извършили някакво нарушение, може би са били принудени да го извършат. Не ги оневинявам разбира се, но не прекаляваме ли в тази посока да разширим обхвата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не възразявам и това да го обсъдим между първо и второ четене. Всъщност да припомня, че този законопроект беше писан в резултат на една широка дискусия, която се случи тук и може би има и определено залитане към това да разширим максимално обхвата. Например и на мен кметските наместници са ми в повече в този обхват, но не можах да извадя разумни аргументи, хората искат всички да бъдат проверявани за конфликт на интереси, да бъдат прилагани превенциите по отношение на тях. Аз лично съм ги включила като предложения на гражданските организации, можем да ги обсъдим между първо и второ четене.
Съгласна съм и с двете Ваши бележки, така че съм готова да ги прецизирам.
Уважаеми колеги, тогава предлагам да подложим на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА - Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от Президента на Република България.
Да кажа още веднъж, добре дошли, на представителите на Администрацията на президента:
Г-жа Петя Тянкова - секретар по правни въпроси на Президента на Република България;
Г-жа Румяна Коларова – секретар по връзки с гражданското общество на Президента на Република България.
Г-жа Наталия Киселова – съветник по правни въпроси на Президента на Република България.
Постъпила са становища освен от Обществения съвет, който виждам че детайлно е обсъдил предложението на Президента, но и от Института за модерна политика, от неправителствена организация Равни пред закона.
Предлагам, ако не възразявате и ако имате желание, да представите президентската инициатива от негово име.
Г-ЖА РУМЯНА КОЛАРОВА: Благодаря.
Аз няма да представям мотивите на Президента, защото те са публични и вече отдавна са предмет на обществено обсъждане.
Това, с което искам да започна е, че вече инициативата на Президента е получила много широка гражданска подкрепа и тази гражданска подкрепа, поне по наше мнение не се ограничава само с подписката, която по думите на нейните инициатори предстои да бъде внесена след няколко дни в Парламента, но също така личи от всички изследвания на общественото мнение, които бяха публикувани през последните седмици, със сигурност над 60 %, в част от изследванията и още по-голям дял от интервюираните граждани, еднозначно подкрепят инициативата за референдум.
Най-малкото в рамките на тази комисия трябва да се коментира, че това е една инициатива, която е изцяло обърната към гражданите. Според мен е много важно да си дадем сметка, че гласуването става в Пленарна зала, но реакцията всеки един от нас я усеща по прекия си контакт с гражданите. Сега не знам каква е процедурата в рамките на комисията, дали ще ни дадете възможност по-нататък да участваме в дебата, но това бяха моите уводни думи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да чуем становището на Обществения съвет и на други представители, които са заявили позиции.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо Манолова, и ще си запазя правото обаче впоследствие като представител на Института за модерна политика да представя детайлно нашето становище. Моля да извинение народните представители и гостите затова, че ще бъда малко по-детайлна и вероятно ще просроча малко времето и по отношение и на двете становища.
Сега представям становището на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Отново на свое заседание, проведено на 17 февруари 2014 година Общественият съвет към комисията за взаимодействие с граждански организации и движения обсъди предложението за провеждане на национален референдум от Президента на Републиката.
По време на дискусиите беше изразено, и желая да го подчертая, общото становище, че произвеждането на референдуми е необходим и важен елемент на управлението, като инструмент на пряката демокрация.
По повод конкретното предложение на Президента за произвеждане на референдум обаче бяха изказани несъгласия, които ще представя в детайли.
На първо място беше посочено, че искането за референдум е ненавременно, като аргументите в тази посока, които се изтъкнаха бяха, че публичният дебат, общественият дебат, институционалната работа по изработване на проект на нов Изборен кодекс са стартирали 6 или 8 месеца преди становището на Президента и че президентската институция е имала възможност да заяви своите позиции и да се включи в този процес.
На второ място беше посочено, че въпросите за референдума малко са неясно формулирани. Изразиха се аргументи както следва:
По повод въпроса: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” беше споделено становище, че той не е достатъчно конкретен. Въпросът не съдържа достатъчна информация затова колко народни представители да се избират мажоритарно и поради тази причина дори положителен отговор на въпроса след произвеждане на национален референдум, не обвързва Парламента с ясни и конкретни действия.
Във връзка с въпроса: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”, се изрази становище за евентуалната му противоконституционност. Изказаха се мнения, че подобен въпрос не може да бъде поставен на референдум, тъй като Конституцията е определила правото на гласуване като право, а не като задължение. Промени в тази част на Конституцията могат да бъдат правени не чрез референдум, а чрез Велико Народно събрание. Ето защо подобен въпрос не може да бъде предмет на референдум поне до произнасяне на Конституционния съд относно неговата конституционно съобразност.
Изказаха се и съображения по същество, свързани с това, че не следва да се отнема основно право и то да се превръща в задължение.
По повод въпроса: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”, се изразиха становища, че той също не е конкретно формулиран. Дори и при положителен отговор на въпроса, след произведен национален референдум, не е ясно по какъв начин Народното събрание ще гарантира тайната на вота и ще преодолее риска от контролиран вот.
Отново по същество се приведоха аргументи по повод нуждата от електронни подписи, за да се осъществи гласуване, т.е. в Обществения съвет си позволихме малко по-широка дискусия от една страна да говорим по предложението за референдум, но в определени части говорихме по същество.
В резултат от проведените обсъждания Общественият съвет единодушно прие следното становище:
Общественият съвет приветства идеята за произвеждане на национални и местни референдуми като форма на пряка демокрация.
По отношение на конкретната инициатива на Президента на Република България, с така формулираните въпроси с предложение за провеждане на национален референдум, Общественият съвет смята, че приоритетно трябва да се извърши промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление в посока задълбочаване на критериите за набиране на подписка и признаване, довежда до задължителност на произвеждането на референдум и определяне на резултатите от референдума. Едва след това трябва да се премине към въпроса за обсъждане на произвеждане на национален референдум.
Общественият съвет също така намира така поставените от Президента въпроси за неясно формулирани и ненавременни. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Давам думата на представителя на ГД Равни пред закона да представи становището.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Добър ден на всички.
Ние сме представили становището си на госпожа Манолова.
Във връзка с предложението за произвеждане на национален референдум № 401-00-3, внесено от Президента на Република България изразяваме следното становище:
Когато научихме, че Президентът на Република България иска да се инициира референдум по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, бяхме обнадеждени, че ще започне все по-често да се прилага този най-суверенен инструмент на пряката демокрация.
Учудване и безпокойство предизвикаха предложените въпроси от Президента, които пряко противоречат на Конституцията и на законите на Република България, а именно:
Въпрос № 2. „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване и националните референдуми?”
Въпрос № 3. „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и национални референдуми?”
Основното право на българските граждани да избират е закрепено в Конституцията, чл. 10. ”Изборите, националните и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно, пряко избирателно право, с тайно гласуване”.
Гаранцията на това най-основно правило за генериране на суверенитет са закрепени в Конституцията, а именно:
„Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират имат всички права и задължения по тази Конституция”.
Неотменимостта на основните права на гражданите и закрепена в Конституцията, а именно:
„Чл. 57 (1) Основните права на гражданите са неотменими”.
Считаме, че двата въпроса по същество са относими към промяна на основните права на гражданите, които са гарантирани и неотменими от Конституцията. Законодателят е дал правомощия за промяната им само и единствено на Великото Народно събрание, които правомощия са закрепени в Конституцията, а именно:
„Чл. 158. Велико Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България. Ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавното устройство и държавното управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и ал. 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на Глава 9 от Конституцията.”
Същевременно в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е закрепена разпоредба, ограничаваща задаването по компетентни въпроси като охранителна мярка, а именно:
„Чл. 9 (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от т. 1 от компетентността на Великото Народно събрание.”
Другите хипотези са изредени по-долу.
Въз основа на гореизложеното считаме, че въпрос 2 и въпрос 3 не могат да бъдат зададени, тъй като нарушават разпоредбите на чл. 158, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2 , т. 1 от горецитирания закон и със задаването им се изземват правомощия на Великото Народно събрание, което е недопустимо по Конституция.
Учудване предизвика предложената от Президента формулировка на въпрос № 1, а именно: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”
Относно формулировката на въпрос № 1 искаме да припомним, че е има опит от подобни избори в Република България като считаме, че формулировката трябва да е точна и с брой народни представители, които да бъдат избирани по този начин. Например каква част от народните представители подкрепяте да бъдат избирани мажоритарно: а) 31, б) 62, в) 124. Бройката е съобразена с 31 изборни райони в България.
Надяваме се занапред референдумите като пряка форма на демокрация да бъдат инициирани по-често, да бъдат мъдро и конституционно формулирани, да не се обезсмисля и принизява тази форма на демокрация, а и да не се пилее напразно енергията на гражданите на Република България.
С уважение, Светослав Николов.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Тъй като господин Николов, а и Общественият съвет засегнаха позиции, които в известна степен и Институтът за модерна политика отстоява, бих искала да конкретизирам позицията на института.
На първо място институтът винаги е бил последователен в своята позиция за насърчаване на прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление. Ние отчитаме, че това е първия държавен глава, който осъществи правомощието си да предложи насрочване на национален референдум по въпроси, които според него имат подчертано обществено значение.
Ще отделя малко повече време на един от въросите.
По отношение на въпроса част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно. Ние смятаме, че въпросът не е достатъчно конкретно формулиран.
Целта на един референдум не е да се провокира обществена дискусия по тема от общ характер, а да се отговори на конкретен въпрос. Например да се чуе волята на гражданите по конкретен вид избирателна система.
По отношение на въпроса за дистанционното електронно гласуване подкрепяме изказаните от други организации и движения, че всъщност въпросът не е дали да има, въпросът е как да се осъществи, за да се гарантира тайната на вота и свободната воля на избирателя и да не се допуска контролиран вот.
Ето защо произвеждане на един национален референдум, с така формулираните въпроси, дори при отговор „да” не довежда до никъде и не обвързва Народното събрание с последващи актове.
В тази си част Институтът за модерна политика се обръща към Народното събрание, ако народните представители в случай, че подкрепят предложението за произвеждане на национален референдум, то във всички случаи да редактират въпросите така, че да има реален отговор на тези въпроси, за да доведе до конкретна промяна.
Що се отнася до въпроса за задължителното гласуване в подробно изложения документ и становище, нашите професионалисти си направиха труда да проучат практиката, тук наистина смятаме, че е недопустимо поставянето на въпрос за въвеждане на задължително гласуване чрез национален референдум. Недопустимо е, защото засяга принципа на неотменими основни права, който е уреден изрично в чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това е така, защото едно основно право трябва да се трансформира в задължение или поне на основното право да избираш, което е такова в тази част на Конституцията, да се придаде повече тежест не на индивидуалното право, а повече тежест на неговата публична функция, което по своя характер е ограничение. Това може да стане обаче само, ако се измени чл. 57 от Конституцията, а чл. 57 от Конституцията може да се изменя само и единствено от Великото Народно събрание.
Друго, което бих искала да подчертая като аргумент към това общо становище е следното. Първо искам да изляза от чисто юридическата част и да поставя обществен въпрос. Ако ние допуснем с референдум да се ограничава това основно право, това означава, че с референдум ще можем да ограничаваме и други основни права, което по същество би представлявало дерогация на неотменимостта на правата.
Останалите юридически моменти, представени в становището не бих искала да ги излагам, но ако народните представители и гостите имат желание мога да ви предоставя становището. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Бих искал да обърна внимание, че когато съм искал думата, госпожо Манолова, ставало е въпрос за ефективност на поверената Ви комисия.
Госпожа Алексиева явно не е запозната с един основен принцип в Европа – пряк ефект. При спор на гражданин с община или държавен орган, приоритет се дава на гражданина. Не може да му се отнема правото на референдум по никакъв начин. Щом като иска да изрази мнението си, той трябва да го изрази.
В приоритета на държавните и общински органи е да убедят гражданите кратко, точно и ясно, както е по Закона за нормативните актове, да го убедят как да гласува, а не да му ограничаваме някакви права. Този принцип е влязъл в сила не само през 2007 година, а още 1995 година, когато подписваме европейско споразумение за асоцииране, така че не могат да му бъдат отнети изконни права и на европейски гражданин. Благодаря ви за вниманието.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Моля да ме извините, че вземам повторно думата, но пропуснах да кажа нещо важно по въпроса за задължителното гласуване. Ние считаме, че не бива да се поставят на референдум, преди да се сезира Конституционния съд, който на основание чл. 149 ал. 1, т. 1 от Конституцията да даде задължително тълкуване може ли при действието на принципа на неотменимост на основните права по чл. 57 от Конституцията, чиято промяна е в компетентността на Великото Народно събрание, на националния референдум да бъдат поставени въпроси за ограничаване основни права на гражданите, предвидени в Конституцията. Считаме, че това е важно, защото считаме, че Конституцията като основен закон следва да се спазва във всеки акт, който той предприема, орган на власт трябва да бъде абсолютно убеден, че Конституцията е спазена. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще дам думата и на народните представители.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз съм много изненадана от изразените от обществените организации становища. Изненадана съм, защото на практика неподкрепянето на искането за референдум се мотивира с два мотива. Противоконституционност относно задължителното гласуване и липса на конкретни формулировки по отношение на другите два въпроса, които няма да доведат до реални резултати.
За мен е странна логиката да питаме Конституционния съд дали даден въпрос е противоконституционен. Конституционният съд може да каже, ако се даде отговор на референдума с „да”, дали това е противоконституционно по настоящата Конституция и той вероятно ще го каже, но за мен се поставя коня пред колата.
Смисълът на референдума според мен е, да се попитат гражданите и ако те в болшинството си изразят становище примерно за задължителното гласуване и стане ясно, че за да се спазят законите на държавата следва да се промени Конституцията, това би задължило по някакъв начин Народното събрание и управляващите да преминат към действия, с които да се промени Конституцията така, както хората желаят ако референдума го покаже, а не обратно. По тази логика никога няма да се промени Конституцията. Моята гражданска логика, не юридическа е такава. Правни аргументи могат да се извадят всякакви. Аз от практиката съм се научила, че като се обърнеш към двама юристи има поне три мнения най-малко
По отношение на втората обосновка, че не са достатъчно конкретни тези поставени въпроси, също смятам, че е несъстоятелна по няколко причини. Аз смятам, че тук е по-важно да се научи волята на хората, искат ли да има мажоритарен елемент или не, а след това законодателят, ако хората кажат „да” е този, който те са избрали и на който са повелили така да се каже своето доверие, че ще направи такива закони, такива текстове, които ще гарантират хем да е изпълнено неговото желание, желанието на хората, ако референдумът каже „да”, хем да бъде съобразено, технически изпълнимо и т.н. Така че за мен да се отрича референдума е, не е правилно, защото той по никакъв начин няма да може да даде конкретни указания на законодателния орган как да промени един или друг текст на закона и дори необходимостта от промяна на Конституцията, струва ми се, това поставяне на каруцата пред коня. Учудвам се, че точно гражданските организации застават на такава позиция, още повече доколкото се запознавам със социологическите изследвания, болшинството от хората са за него, така че Народното събрание следва да подкрепи искането на Президента, да направи една работна група или Комисия, която да формулира въпросите по-конкретно, така че наистина след това те да намерят своето законодателно изражение и в никакъв случай да не се позоваваме на противоконституционност, а да питаме хората искат ли да се проведе референдум, дори ако е необходимо да се промени Конституцията, за да бъде гласуването задължително. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз също ще кажа моето мнение. Да започна от там, откъдето Вие приключихте, госпожо Стоянова. Аз съм изразявала в различни формати много съображения, най вече от правна гледна точка, въпросите, но нека в момента, тъй като това не е Комисията по правни въпроси, а Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да разгледаме в един по-практически план какво би се случило, ако бъде проведен такъв референдум и какви биха били неговите последици.
Според мен и като юрист и като гражданин, най-важни за един референдум са въпросите. Даже според мен са по-важни от условията, както за предизвикване на референдум, така и за признаване на неговата валидност, защото от това как е зададен въпроса, как ще му бъде отговорено, след това зависи и как той ще бъде приведен в действие, защото референдумът не е социологическо проучване. Референдумът не е, за да чуем какво мислят хората, да има ли мажоритарни избори или не. Не е такава идеята. Има социолози, да не им вземаме хляба. Те правят такива проучвания и ние можем да се информираме от тях, при това са многократно по-евтини.
Идеята на референдумите е да бъдат питани хората и тяхното мнение в случая, когато става дума за национален референдум е да стане закон, да бъде облечено в законодателна форма и затова е важно първо дали са достатъчно ясно формулирани, така че гражданите да може да отговорят еднозначно с „да” или с „не” и второ да е възможно те да станат закон. Затова ви давам един много конкретен пример. Аз например не знам как да отговоря на въпроса, искате ли определен брой народни представители да бъдат избирани мажоритарно. Аз не мога да участвам в референдума, защото не мога да отговоря на този въпрос. Ако под това се разбира 31 мажоритарни района, аз съм категорично против, това сме го гледали, видяхме как действа, сега го обсъдихме, заедно с предложението на ГЕРБ по промените в Изборния кодекс. Аз съм категорично против, но ако това предложение означава 120 народни представители мажоритарно, 120 пропорционално при условията на немската система, аз съм категорично за. Това всъщност беше и моето мнение, което публично съм обявила, защитила във всички дебати. Просто не можах да убедя част от гражданските организации, а след това и партията, която представлявам, че това трябва да стане предложение за Изборния кодекс. Така че аз на този въпрос няма да отговарям, защото не знам как, както и ако това означава всички да са мажоритарно избрани. Всъщност ние сме го гледали как действа, но аз пък много се съмнявам, че тези които в момента се подписват под подписката искрено, искат изцяло мажоритарен вот. Какво означава? Това означава Реформаторският блок никога да не влезе в Парламента. Добре, не съм го казала за тях, а за всяка една по-малка партия, двупартийна система плюс ДПС, това ли искат гражданите? Аз мисля, че не го искат. Всъщност ние тези неща надълго и нашироко сме обсъждали по време на дебатите по Изборния кодекс и това са подводните камъни.
По въпроса с електронното гласуване. Да приемем, че гражданите ще кажат: „Да, искаме електронно гласуване.” Ще бъде валиден референдума в тази му част. Какво трябва да направим? Трябва да променим веднага Изборния кодекс, за да пишем електронно гласуване. След това първата парламентарна група, която ще атакува кодекса в тази му част пред Конституционния съд, Президентът или органите, които имат право, ще получат ясен отговор: „Текстовете, написани в Изборния кодекс са противоконституционни”. Защо? Обяснявам по една проста причина. Вярно е, че в Решение № 4 бяха отменени конкретните текстове, а не електронното по принцип, но също така, ако си сложите ръка на сърцето, ако сравните текста от Изборния кодекс, който беше обявен за противоконституционен, мотивите на решението на Конституционния съд и текстовете, които след това ГЕРБ записа отново в Изборния кодекс, ще видите две неща. Първо, че това е едно към едно текстът, който беше въведен за противоконституционен, възпроизведен след това отново. Отново никаква защита за тайната на вота. Тук не обвинявам колегите от ГЕРБ. Просто за момента не съществува технологично решение, което да гарантира тайната на вота и даже тук вече ще кажа мое мнение. Такова няма как да бъде измислено, защото става дума за гласуване дистанционно, за дистанционно гласуване по електронен път. Кои държави са се опитвали да го въвеждат? Държави, които имат практика в дистанционното гласуване. В тези държави преди електронното дистанционно гласуване е имало гласуване по пощата, гласуване чрез пълномощник, гласуване чрез предварително депозиране на гласа на избирателя пред съответна изборна комисия или друг орган.
Вие мислите ли, че за България гласуване по пощата ще доведе до някакви положителни последици? Тук самия принцип, че избирателят гласува някъде далече, неизвестно в каква среда, неизвестно дали върху него не се упражнява натиск, не му се дават пари, не е принуден затова да не си загуби работата и по други причини.
Аз наистина не мога да повярвам, че човек, който си дава сметка за реалната ситуация в България може да предложи електронно гласуване. Да, знам как изглежда това пред публиката. Това изглежда, като че ли едни модерни хора, които работят със съвременни технологии, използват интернет, това е бъдещето, те предлагат едни неща, а едни други ретроградни, глупави и ограничени хора, крепители на статуквото, задкулисието и не знам още какво, не искат да се съгласят. Нали разбирате, че поставянето на въпроса по този начин е повече от некоректно. Сигурно аз не съм по-ретроградна от вас. Вие, ако сте толкова напредничава, госпожо, кажете наистина ли искате вота в Пловдив да се решава от избиратели, които ще гласуват с писма или по електронен път неясно от къде и как?
Аз съм сигурна, че като здравомислещ и честен човек Вие не искате това. Е, как да го подкрепим и след това да искате да задължим законодателя да го направи. Тук наистина, ако ставаше дума за някакво друго нарушение, тайната на вота е конституционно изискване.
Оставям настрана и нещо друго, надеждността на технологиите. Дали това е по-маловажно не знам, тук ще кажете за банковите преводи и т.н. Тук съм съгласна, ще се измисли технология, която ще е абсолютно безупречна. Тук ви обръщам внимание още на един факт, защото дискусията е по-свободна. Навсякъде по света, където има някакъв вид електронно гласуване, или е разписано в закон и без да е приложено, където са работели по този въпрос, не случайно те залагат дни преди изборния ден да се гласува електронно. Аз си задавах въпроса, защо? Там гласуването започва примерно 3, 5, 7 дни преди самия ден, в който се правят изборите. Това е и поради една друга причина, изобщо за надеждността на този вид гласуване и давам пример, вече мога да го кажа, защото минаха парламентарните избори. Сайтът на ЦИК беше блокиран повече от 24 часа за получаване на електронни заявления за гласуване на българите в чужбина. Едната беше азиатска държава, другата източно европейска, мести се машината или устройството, с което се блокира сайта и 24 часа сайта на ЦИК не могат да го оправят най-добрите специалисти, което значи реален проблем. Аз съм изчела много материали по електронното гласуване. Идеята е била първо в САЩ да се въведе това електронно гласуване за военните контингенти, които са на мисии и по предложение на съответните специалисти не е въведено точно поради тази причина. В крайна сметка къде има електронно гласуване? В Естония, 5 години са го въвеждали, сменили са личните карти на всички естонци безплатно с чипове, дали са им електронни подписи. Там има електронно гласуване, електронните услуги са ежедневие и в крайна сметка през 2007 година са гласували 3,7 % електронно.
За задължителното гласуване бяха изложени достатъчно аргументи, но пак казвам какво би се случило, ако и на този въпрос гражданите кажат „да”. Какво ще стане, какво е длъжен да направи Парламента? Длъжен е да промени Изборния кодекс и там да пише: „Гласуването е задължително, за негласуване се налага еди какви си санкция”. Тук даже коректния въпрос е: задължително гласуване със санкция в размер …, за да може хората да са информирани, защото няма задължение без санкция, иначе е удар в празното пространство и като се напише в Изборния кодекс колко време ще издържи пред Конституционния съд?
Това са моите съображения, извинявайте, ако ви отнех от времето да ги обяснявам надълго и нашироко.
Моето предложение накрая е, ако все пак 500 000 граждани искат тези въпроси, удостоверят това с редовна подписка, която ще бъде внесена, проверена, а в крайна сметка ако приемем, че примерно 600 000 граждани са вникнали във въпросите и са решили, че въпроса за мажоритарния вот им е ясен, аз тогава ще го подкрепя в тази му част да има такъв референдум, защото ще се съглася, че щом 600 000 граждани казват, че въпросите са им ясни, значи аз съм някакво изключение и да има референдум, щом им е ясно да гласуват, после каквото стане.
Затова моето конкретно предложение за решение е днес просто да отложим произнасянето по този въпрос, разбира се дебатът може да продължи до внасянето, проверката на подписката и в момента, в който я сложим и нея на масата да се произнасяме и в комисията, и в Парламента да вземем общо решение по едното и другото. Плюсът на подписката е, освен че повече хора са „за” , то е ясно, но и ще е и някакво доказателство, че тези хора разбират какво ги питат.
Г-Н АДРИАН АСЕНОВ: Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители и гости, представители на организации, част от аргументите по предложенията на Президента бяха достатъчно изчерпателни от страна на госпожа Манолова, така че аз няма да се спирам на тях. По-късно ще се спра в изказването си на въпроса за задължителното гласуване, за мотивите ми, според които трябва да има задължително гласуване.
Тук изниква една неяснота относно тези, които искат да има референдум, защото ще кажат: „Да, ама нека хората да преценят дали да има или да няма все пак.” Тук сме изправени пред един риск, когато определени хора като кръговете около Президента например, защото не е тайна, че той беше избран с измама, с това не откривам топлата вода в момента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам да ви предложа тук да не държите политически речи.
Г-Н АДРИАН АНДРЕЕВ: Аз не държа политическа реч, просто ви въвеждам в това, което искам да кажа. Искам да ви кажа, че има определени кръгове в българското общество, които са заинтересовани от едно или от друго. Тези същите кръгове владеят и доста от медиите. Съответно имат инструмент да манипулират хората в една или друга посока и в такъв смисъл казано, може да се окажем в една ситуация, при която тази икономическа или каквато и да е друга група, може да манипулира хората и фактически много хора да повярват, че има нужда от нещо, което на практика ще се окаже грешно като решение. В този смисъл мисля, че това предложение на Президента не трябва да бъде подкрепено.
Относно мажоритарния вот, бяхте достатъчно ясна, само ще направя едно допълнение, че мажоритарния кандидат това е идеалния олигархичен модел и идеалния олигархичен кандидат в българската действителност, свързан с купуване на гласове, с медийна манипулация на съответния мажоритарен кандидат за съответния район, понеже той има, най-често една от силните личности, които са на места, те са финансово подсигурени, могат да си позволят всичко, така че няма да я има борбата между хубавите и красиви личности, всяка с достойнствата си – известен учител, известен доктор и т.н.
Това е идилия, която ще се налага в медиите в подкрепа на президентското предложение, а реалната ситуация ще бъде двама или трима богаташи от изборния район ще си мерят силите с финанси, с купуване на роми и т.н. В този смисъл това ще бъде българска реалност на мажоритарния вот и подведени хората от медиите, че ще избират личности, красиви и умни хора, те ще им се наложи да гласуват за местни богаташчета, тарикатчета, както знаете модела братя Галеви ще бъде преекспониран в цялата държава.
В този смисъл мисля, че не трябва да има референдум на този етап в България и по тази тема. Относно задължителното гласуване. Тук ние отдавна сме се изказали, че е необходимо задължително гласуване, но не и по този начин, по който в момента ни го представя Президента, едва ли не като негова инициатива и съответно по неговите методики, но това е дълга тема и не искам да ви отегчавам понеже има доста изказващи се след мен. Относно избора на дистанционното гласуване и провеждането на избори по електронен път, това също е недобра практика в български условия, защото тук, който разполага с личните данни, той ще гласува от името на стотици хора, което е и практика в момента, а това само ще го улесни с електронното гласуване.
Третото, което искам да кажа, че в момента има далеч по-важни неща от предложените от Президента на Републиката за референдум. Това не са най-важните неща за българското общество в момента. Не знам защо той се е спрял на тях, не знам дали обслужва някаква линия, която трябва да се възпроизведе в перспектива, но има много по-важни неща. Например, ще ви дам три примера. Защо да няма референдум за пускане в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок, както знаете няма решение на Европейската комисия, с което да ни се изисква това нещо. Договорът винаги може да бъде преподписан при добро желание от страна на България, няма случай на държава членка на Европейския съюз, няма такава практика и няма такъв случай и такава възможност, така че това е възможен референдум. Може да бъде направен референдум за включването на Турция в Европейския съюз, защото знаете, че една огромна икономика и едни огромни неоосманлийски интереси, които са модерни вече от 10 години в управлението на Турция, заплашват България и прие едно практическо сваляне на границите – икономическо и политическо, България ще бъде абсорбирана от нашата югоизточна съседка. При една разяснителна кампания мисля, че това е добра тема за референдум.
Също така добра тема за референдум е непродаване на земя на чужденци. Тук пак може да се направи препратка и към договора за Европейския съюз и т.н., а защо не и за референдум за членството на България в Европейския съюз.
Виждате, че това в момента са едни, не на дневен ред неща, които предлага Президента.
Това е моята позиция, позицията на моя колега и на моята партия. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, искам една реплика. Просто не мога да се въздържа след това изказване на колегата. Правилно го помолихте да няма политическа реч, тъй като нямаме камери. Ще направя следната реплика. Бих формулирала малко по-простичко Вашето изказване така: народът е прост, манипулируем.
Г-Н АДРИАН АСЕНОВ: Не ми казвайте какво съм искал да кажа, каквото искал съм го казал. Това, което Вие казвате, си го казвате Вие.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: В Закона за референдумите ще направим предложение да се правят референдуми само по въпроси, формулирани от Атака.
Г-Н АДРИАН АСЕНОВ: Моля да се съобразявате къде се намирате.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля да свалите градуса на емоциите.
Сега ще дам думата на г-жа Коларова.
Г-ЖА РУМЯНА КОЛАРОВА: Благодаря Ви много.
Внимателно слушах вашите аргументи, доста по-внимателно от други аргументи, които са като червена нишка, едни опорни точки. Но що се отнася до вас, напълно съзнавам, че това са убедителни аргументи на един инициативен комитет, който би защитавал отговор „не”, което още веднъж показва, че искането на Президента е имало за цел да инициира публичен дебат, който е изключително необходим в България.
Искам още веднъж да повторя, че по всеки един от тези въпроси да кажете това го няма, като кажете това противоречи на основните принципи на основните свободи, или да кажете това е невъзможно. Има го, госпожо Манолова, и задължително гласуване има, и електронно гласуване има, не можете да кажете няма го, може да кажете не може да го има, защото го има.
Вашите аргументи, защо хората трябва да кажат „не” на референдума са абсолютно валидни и съм сигурна, че са убедителни за голяма част от българските граждани, както съм сигурна, че са абсолютно невалидни и неубедителни за другата част от българските граждани. Затова Президентът инициира референдум и недейте му слагайте в устата, че той заема позиция. Не я заема. Не се опитвайте да конкретизирате въпроса за елемента, каква част, защото кажем ли смесена избирателна система, която мен ако ме питате като експерт, аз исках това да пише там, смесена избирателна система – това беше моето мнение, обаче ние с вас знаем колко видове смесена избирателни системи има и много добре сме наясно, че това е точно толкова неточен въпрос, колкото въпроса, част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно, при това забележете. Мажоритарно означава, както също така знаем с вас, задължителен персонифициран вот. Това пак е мажоритарен избор, когато сте задължена да посочите личност, а не гласувате просто с партийна бюлетина. Това пак е мажоритарен вот. Така че от тази гледна точка няма как за избирателната система да бъде конкретен, колкото и конкретен да бъде, той винаги ще бъде неточен, това искам да ви кажа, винаги ще има възможност законодателят да направи дори обратното на това, което конкретно в текста е изписано. Добре го знаем това с вас. Затова истината е и това е според мен дълбокото основание на това искане за референдум предполагам, и това е дълбокото основание на уважаваните за мен и колеги и обществено значими фигури, които инициираха подписката в подкрепа на искането за референдум. Необходим е този дебат на българското общество не защото го няма, има го, ние с вас сме доказателството. Необходим е, за да се затвори страницата.
Това, което искам да кажа е, че за мен това искане за референдум има за цел да затвори публичния дебат по някои основни теми, да не се спекулира с тях. Защото когато става дума за дистанционно гласуване, то го имаше, може би ще го има при следващото мнозинство. Защо си играем тука има, тука няма, искам да ви попитам? Имаше го в предишния Изборен кодекс, макар и експериментално.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за електронно гласуване, не дистанционно.
Г-ЖА РУМЯНА КОЛАРОВА: Да, електронно гласуване. Искам да кажа, че в някои отношения такава практика има. Освен това в края на краищата може да се сложи край на опитите за въвеждане, просто като хората кажат „не”. Защо ви е страх да ги попитате хората? Това е моя въпрос. Защото е ясно, че вие имате силни аргументи. Защо ви е страх да изложите тези аргументи вън от тази комисия?
Аз бих искала в името на лоялността да направя няколко корекции. Дори и в най-мажоритарната избирателна система, каквато е първият печели всичко, каквато от години съществува в Обединеното кралство, няма две, няма три, има седем партии в Парламента. Това искам да кажа. Това искам да ви кажа, че дори и при нея в момента имаме коалиционно правителство. Аз не говоря експертно в случая, аз ви говоря с факти. Да не си затваряме очи пред фактите. Електронното гласуване е възможно, ако се измисли технология.
Аз не казвам, че моята позиция е права, целта на моето изказване тук не е да защитя позиция обратна на позицията на госпожа Манолова. Целта на моето изказване е да ви кажа, че всеки един от тези въпроси има смисъл и когато говорим за електронно гласуване има смисъл дори и защото в продължение на 12 години политиците залъгват хората с обещание за електронна здравна карта и за много други електронни услуги, които се получават. Така хората ще покажат воля, че искат това да стане реалност, че не искат да живеят непрекъснато с някакви обещания, че това ще стане, но друг път.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Всъщност последното изречение е моят аргумент. Това, че политиците не си изпълняват обещанията е факт, че хората се чувстват излъгани и след редица правителства и управления е факт. Това, което аз не искам е след референдум хората да се чувстват излъгани, защото смисълът според мен от референдума е, ако се каже „да” да се прави и то е реалност.
Г-ЖА РУМЯНА КОЛАРОВА: Госпожо Манолова, искам да ви попитам не се ли получи същото с референдума, който Вашата партия инициира? Не се ли чувстват участниците в този референдум излъгани в момента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В някаква степен да, но само припомням, че този референдум също не беше валиден. Ако този референдум беше валиден, това трябваше да се случи незабавно.
Хората участваха пак в едно допитване, от което тук е вече втория аргумент, който споделям на Обществения съвет и цялата неискреност на политиците сега, не искам да кажа на Президентството, защото то няма законодателна инициатива, няма законопроект за промени в Закона за референдумите. За всички нас е ясно, че това ще бъде поредното упражнение, хората ще бъдат питани, няма да се достигне 50 % избирателна активност, поредния удар в празното пространство. С какъв ефект?
Заповядайте.
Г-НА НИНА ГЕРГОВА: Благодаря,` госпожо председател.
Уважаеми колеги, депутати, аз по-скоро имам реплика към изказването на госпожа Стоянова. Тя каза, че никой от нас не е искал референдум. Явно не е слушала внимателно становището на Обществения съвет, в което ние казахме, че референдумите са полезни и би трябвало да има референдуми като форма на пряка демокрация, но след като бъдат променени законодателствата, така че референдумите да станат задължителни после за изпълнение, както казахте и след като бъдат зададени коректно въпросите.
Този референдум е ненавременен и с некоректно зададени въпроси. Аз няма да посочвам примери, тъй като тук достатъчно се посочиха само ще попитам, както искате електронно гласуване, ако работодател Х има 1000 работници с електронни подписи, как ще гласуват тези работници, бихте ли ми отговорили? Мисля, че е излишно да говорим повече затова.
Понеже казахте, че искате публични дебати. Къде бяхте 7 – 8 месеца, когато имаше публични дебати по трите въпроса? Къде беше Президентството тези 8 месеца и пак в 12 без 5, както обичат някои да казват, то реши да се намеси.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да свалим емоцията. Мисля, че е добър знак, че представители на президентската администрация са тук.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Няма да се спирам на това как са събрани 500 000 подписа за 10 дни. Предполагам, че това ще бъде публична подписка, така че всеки да може да провери неговия подпис дали случайно не е там, без той да знае. По-скоро ми се струва, че този референдум от президентството е поискан заедно с депутатите от ГЕРБ. Просто не бих си позволила да кажа, че са некомпетентни, напротив нарочно така са зададени въпросите и според мен те искат свикване на Велико народно събрание. Като не успяха да бутната правителството по друг начин, сега искат Велико Народно събрание. Това е моето лично мнение.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Националният форум Обединение винаги е бил за прякото участие на гражданите във властта чрез референдум, но виждам, че всички тук поставяме каруцата пред коня. На всички ни е ясно, че с тази законова регулация за референдумите няма как да се получи реалната власт на гражданите и затова би трябвало първо да помислим, как да променим регулацията, която урежда референдумите.
Второто което е. Чух, че трябва да се затвори дебата, дали да има задължително гласуване, дали да има електронно гласуване и т.н. Не, напротив, дебатът трябва тепърва да бъде отворен. Не може с дебат обществото за 30 – 40 дни до изборите, примерно на референдума, всеки да може да вземе информирано решение. Самият факт, че толкова късно беше становището на Президента за референдум, показа че той за 6 месеца не е успял да осъзнае това, което обществото се опита да предложи като изборни правила на политическата класа и политическата класа си направи Изборния кодекс такъв, по какъвто ще ходим на изборите. Така че тепърва би трябвало да се отвори дебата, а не да се затваря. Имаше два много силни аргумента, че въпросите на Президента са противоконституционни. Госпожа Манолова преди малко сподели, че е фен на немската система, аз също бих искал по такава да гласувам, но ето че и за тази система пак трябва да има промени в Конституцията и един такъв въпрос, по каква система да се изработва следващия изборен кодекс би бил също противоконституционен, така че тук трябва да преминем към дебата как да направим правилата за референдуми работещи, а не както показа първият референдум по сегашните правила, че не е работещ. Благодаря.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Уважаема госпожо председател, от уважение към институцията, която представлявате и поста, който заемате и съм доволна, че има представители на всички политически партии, по въпроса за задължителното гласуване най-напред ще кажа, не зная дали е гласувал някой в България задължително, аз гласувам много години задължително. Госпожа Манолова ме изпревари и каза, че наистина най-напред трябва да има съзнание да отиде да гласува. През м. май, след тези протести, видяхте какъв процент гласуваха, дали ще е мажоритарно или не, не излязоха. Българинът има различно мислене. Той, ако иска да отиде да гласува и доброволно ще гласува, никой не му е забранил.
Аз съм за референдумите, но както казаха тук всички останали, че трябва конкретно и точно да се каже за какво са те.
Мажоритарно гласуване. Какво значи мажоритарно? Ако бъде с преференция ти избираш, който искаш. Аз се чувствам тук като чуждо тяло при тези институции. Ние трябва да се отнасяме с уважение към институцията Президентство, а не към лицето Плевнелиев. Не трябва да се нагрубяваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, трябва да се произнесем по искането за референдум. Моето предложение е да отложим произнасянето до постъпване, проверка и произнасяне по подписката на българските граждани по реда на Закона за допитването на гражданите. Това е моето формално предложение.
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, Комисията по правни въпроси вече е разгледала искането на Президента, има становище. Струва ми се, че трябва да гласуваме поотделно това искане, а когато се депозират 500 000 подписа там тогава няма да имаме „за” и „против”, просто ще трябва да отговорим на въпросите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Все пак първо се гласуват предложенията за отлагане, за прекратяване, така че първо ще подложа на гласуване формално моето предложение за отлагане на гласуването по искането на Президента на Републиката за насрочване на национален референдум с въпроси, които са ясни.
Който подкрепя моето предложение, моля да гласува.
Гласували за – 8, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Закривам заседанието.


Край на заседанието: 16.30 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ
ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ:


Мая Манолова



СТЕНОГРАФ:

Траянка Стоянова