---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 18


На 12 март 2014 година (сряда ) от 14.40 часа в сградата на пл. „Народно събрание” № 2, зала Изток се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на всички предложени кандидати по т. 1 от Процедурните правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник – председатели и секретар на Централната избирателна комисия.

Заседанието се излъчи в реално време в специалната секция на интернет страницата на Народното събрание и по БНТ 2.

Заседанието бе открито в 14.40 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, предлагам да започваме.
Добре дошли на всички граждански организации, които уважиха с присъствието си днешното първо изслушване на кандидатите за членове на Централната избирателна комисия, номинирани от неправителствения сектор.
Добре дошли и на самите кандидати.
Първо съвсем формално с колегите от Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения ще гласуваме дневния ред. Има ли някакви възражения от колегите народни представители? Дневният ред е предварително обявен.
Формално да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Дневният ред включва една единствена точка:
Изслушване на всички предложени кандидати по т. 1 от Процедурните правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник – председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
За първи път се прави такава процедура, за първи път гражданските организации ще могат да направят свои предложения. За първи път има публична процедура, при която тези предложения да бъдат представени и изслушани. Аз много се надявам, че политическите партии и парламентарните групи, които имат свое квотно представителство в бъдещата ЦИК ще се съобразят с мнението на гражданите и ще номинират от свое име поне половината от своите кандидати от квотата на гражданския сектор още повече, че от това което до тук е постъпило като предложение може да се направи извода, че гражданските организации са се отнесли достатъчно сериозно към номинирането на кандидатите. Сред кандидатите има имена, които са известни, познати именно със защитата си на каузата за честни избори, други представители на граждански организации, които са защитавали и други важни за гражданите каузи, познати лица, включително и такива, каквито ще видим за първи път, но които имат впечатляващи автобиографии, с професионален опит, с много битки зад гърба си.
Аз оценявам това, предполагам, че и колегите от гражданските организации ще го оценят и казвам още веднъж, благодаря на всички граждански организации, които направиха номинации, за сериозното и отговорно отношение към публичния избор на един толкова важен орган, каквато е Централната избирателна комисия. Всъщност публичността и избирането на хора с авторитет, подкрепяни от гражданското общество според мен ще бъде и най-сериозната гаранция за доверие в обективността на този важен орган.
Това като встъпителни думи.
До тук са постъпили 16 предложения от граждански организации. Аз предлагам да ги представим и да ги изслушаме по реда на тяхното постъпване, за да няма никакви съмнение за неравнопоставеност между кандидатите.
Процедурата в нашата комисия не е формално регламентирана от Народното събрание, т.е. ние можем да изберем свободен регламент, но аз ви предлагам да се придържаме в общи линии към тази процедура, която ще се състои в Комисията по правни въпроси, където вече ще се слушат окончателните предложения на парламентарните партии на тези, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.
Тази процедура включва кратко представяне от вносителя на предложението, което може да бъде в рамките до 2 минути. След това кратко представяне на самия кандидат. Аз очаквам тук да чуя неговата визия затова как ще работи Централната избирателна комисия, как ще осигури публичност и прозрачност на своята работа, как ще взаимодейства с гражданските организации, с институциите, които имат отношение към провеждането на изборите, какви са предизвикателствата пред този орган. В рамките на 5 минути кандидатът ще изложи своето виждане по тези въпроси и след това в свободен режим, мисля, че всички присъстващи могат да задават своите въпроси, както по професионалния опит и биографията на кандидата, така и по неговите виждания затова как ще се случи изборния процес и в предстоящите избори, а и изобщо по правилата на новия Изборен кодекс.
Ако не възразявате, да възприемем този подход.
Първото постъпило предложение в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения е предложението за член и председател на Централната избирателна комисия на госпожа Ивилина Алексиева.
Предложението е направено от следните неправителствени организации:
Институт за модерна политика;
Център за независим живот;
Сдружение „Регион”;
Европейски младежки алтернативи – Сливен;
Сдружение Активно общество, Видин;
Независим съюз за защита на потребителите;
Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите;
Читалище „Вселена-2003” – Видин;
Асоциация на рециклиращата индустрия;
Сдружение Младежки инициативи в общността;
и още 4 неправителствени организации.
То е подкрепено и с много сериозни референции от всяка една от тези организации за работата им с кандидата за член и председател на ЦИК. Формално предложението отговаря на законовите изисквания, има всички необходими документи.
Аз ще предложа и за тези, които не са представили всички необходими документи, нека да не правим предварителна преценка за допустимост. Нека всички да бъдат изслушани.
Кой от вносителите на това предложение ще защити своята номинация?
Заповядайте, уважаеми господин Цеков.
Госпожа Ивилина Алексиева е изпълнителен директор на Института за модерна политика. Предполагам, че в това качество господин Цеков ще представи предложението.
Г-Н БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми участници в днешното публично изслушване, първо бих искал да изразя високата оценка, която трябва да се даде на този състав на Народното събрание затова, че за първи път Централна избирателна комисия, номинации, целият този процес е отворен реално и към гражданското общество. Надявам се това да бъде една устойчива практика и занапред и се надявам, че възможно повече от кандидатурите, излъчени от граждански организации, които имат нужния капацитет и отговарят на изискванията, ще намерят и политическа подкрепа вече в същинския избор.
По отношение на кандидатурата, издигната от Института за модерна политика и тези повече от десет правозащитни, пациентски, съсловни организации, които изразиха подкрепа, ще кажа, че според нас тя съчетава по един подходящ начин от една страна експертизата в областта на изборното законодателство, професионалния и юридически поглед и опит в работата с изборното законодателство, от друга страна гражданското застъпничество за честни избори, с участие в наблюдението на редица изборни вотове, които сме имали и разбира се с не по-малко значение напротив, мисля, че едно от основните предимства в случая на госпожа Алексиева е нейния практически опит във висшата изборна администрация.
Ивилина Алексиева като юрист е била експерт в парламентарните комисии на 39-то Народно събрание, тогава тя беше част от работната група от експерти част, от които присъстват и тук днес, други които не ги виждам, Михаил Константинов, бог да го прости Илия Божинов, участваха в създаването на първия проект за Изборен кодекс.
През 2005 – 2009 година госпожа Алексиева беше член на Централната избирателна комисия. Като изпълнителен директор на Института за модерна политика е участвала активно във всички становища, които нашата организация е предоставяла по изборното законодателство, включително по дела пред Конституционния съд, по които Института за модерна политика е бил страна, свързани както с изборното законодателство, така и с делото за оспорване на законността на президентските избори през 2011 година.
През 2011 година госпожа Алексиева беше ръководител на мрежа от наблюдатели на една от регистрираните за наблюдение на изборите местни и президентски тогава организации, така че има опит и от тази позиция по отношение на изборния процес.
Смятаме, че това съчетание от качества я прави подходяща, заедно разбира се с това, че отговаря на формалните изисквания за юридически стаж и т.н., за да бъде включена в състава, в т.ч. и като председател на Централната избирателна комисия. Надяваме се да получи политическа подкрепа. Обръщаме се към всички парламентарни групи в Народното събрание да вземат предвид тази кандидатура, когато вземат решенията си за номинация на членовете на ЦИК. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Госпожо Алексиева, имате 5 минути да представите много накратко Вашата визия за работата на Централната избирателна комисия.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважа госпожо председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми номинирани кандидати и членове на Обществения съвет към комисията, гости и медии, за мен е голяма чест, че моята кандидатура за член на Централната избирателна комисия и евентуално неин председател беше подкрепена от толкова много организации, което ми дава увереност, че хората с които съм работила до този момент са направили една оценка, висока оценка на моите качества и възможност да работя и да допринеса за развитието на една прозрачна, на една независима, на една постоянна изборна администрация.
Тъй като комисията е за взаимодействие с граждански организации и движения, пък и аз съм номинация от гражданския сектор, бих искала да започна своето изказване с виждането си какво според мен, как според мен, трябва да изглежда Централната избирателна комисия. Аз виждам една високопрофесионална избирателна комисия, с една високопрофесионална администрация, която трябва да осигури и да направи всичко възможно, за да гарантира свободни и честни избори. Особено сега, първия тест са предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България.
От друга страна обаче като независим държавен орган, не само по време на избори, но и между избори, Централната избирателна комисия трябва да бъде като къща от стъкло. Тя трябва да бъде пример за добро управление при спазване на принципите за прозрачност, отчетност, граждански контрол. Именно през тези две призми – предстоящите избори и предизвикателствата пред Централната избирателна комисия и гаранциите за спазване на принципите за добро управление ще насоча от тук насетне своето изложение, като накрая ще кажа няколко думи как виждам развитието на администрацията на Централната избирателна комисия и как виждам отчетността на комисията в нейните годишни доклади.
Няма какво да се лъжем, изборите чукат на вратата, поради това и в много кратки срокове, след конституиране на Централната избирателна комисия следва да се предприемат изключително важни действия и актове. Ще маркирам само някои от тях.
На първо място определянето на условията и реда за образуване на избирателни секции в чужбина, определянето на условията, реда и организацията на гласуването в чужбина, но също така и приемане на нов правилник за организацията и дейността на комисията, за създаване на Обществен съвет към комисията, създаване на обучително звено към комисията, определяне условията и реда за машинно гласуване, утвърждаване образците на изборните книжа, изготвяне на методики и т.н., за да се влезе в ритъма на работа.
Тук не бива да пропускаме и разяснителната кампания, която трябва да тръгне много рано, защото кодексът е предвидил, че тя трябва да се реализира 15 дни преди изтичане на преклузивния срок за упражняване на определено право, тук давам само един пример. Гражданите на държави, членки на Европейския съюз, които желаят да гласуват на територията на Република България имат право да подадат заявления със съответната декларация 40 дни преди датата на произвеждане на изборите. Ето защо 15 дни разяснителна кампания означава 55 дни по-ранен старт на тази кампания.
Казвайки това, какво според мен трябва да направи Централната избирателна комисия, не само да работи професионално, при спазване на духа и буквата на закона, а и прилагане на закона равно и еднакво спрямо всички. Тя трябва да създаде и една такава организация, кодексът го предвижда, стандартите и добрите практики го предвиждат, че да не създаде никакво съмнение по отношение на някакви задкулисни, политически или други договорки. Напротив, цялата дейност на тази комисия трябва да бъде пред очите на обществото. Само така тази институция в своя старт ще допринесе за повишаване на доверието, както в себе си така и в държавните институции. От там насетне мен ми се струва, че при разпределяне работата на членовете, създаването на обучителното звено, създаването на екшън план, излъчването на заседанията онлайн, поименното гласуване, воденето на видеоархив, качването в страниците на необходимите документи така, както кодексът предвижда своевременно и незабавно, ще допринесат за тази прозрачност, за нещо, което не е уредено в кодекса и не му е там мястото. Работата на Централната избирателна комисия е да създава условия тя да бъде наблюдавана от заинтересованите страни, граждани, от политическите субекти, които ще се регистрират за участие в изборите, от неправителствените организации в онези свои заседания, в които те имат интерес да чуят и да видят какви ще бъдат решенията.
Ето защо аз смятам, че чисто от организационна гледна точка ние можем да подобрим практиката на предходната комисия. Ние бихме могли да обявяваме предварително дневен ред, ние бихме могли да извършим много неща по отношение на организацията.
Нека сега да мина към няколкото важни въпроса.
Първият е капацитета на изборната администрация, който трябва да се гарантира за предстоящите избори. Става дума не само и единствено за капацитета на ЦИК, но и на районните и секционните избирателни комисии. Тук от изключително важно значение има методиката, която ще бъде приета от Централната избирателна комисия и също така работата, ролята на обучителното звено.
По отношение на методиката ми се ще да кажа, освен че трябва да бъде своевременно подготвена и да отразява всички промени, които настъпиха с този нов Изборен кодекс, но и промени в самата методика на база на решение на Централната избирателна комисия, трябва своевременно да се оповестява. Отвъд това според мен в тази методика трябва да се наблегне на няколко неща по отношение на знаците за гласуване, по отношение на преференциите, по отношение новите правила за списъците на заличените хора и заличаването им от тези списъци, обжалваемостта на всички решения на изборните комисии, новите права на наблюдателите, така че изборните комисии да не ги спират, да не ги препятстват, промените относно застъпниците и разбира се жалбите и сигналите. Централната избирателна комисия трябва да създаде много хубав план за обучение.
Що се отнася до обучителното звено, кодексът предвижда то да се формира от членове на ЦИК, но лично на мен ми се струва, че е добре към тези членове на ЦИК да бъде прикрепен и човек от администрацията, така че тази професионална администрация на ЦИК също да се развива, да се осигури възможност за по-дълго обучение, повече обиколки през различните избирателни секции.
Обществен съвет. Аз много се радвам, че има такава форма на комуникация с организациите. Тук виждам две притеснения. Едното притеснение е той да не стане някак си притурка, съшивка към избирателната комисия, но от друга страна пък и да не е едно звено, което с някакви определени политически интереси да се опитва да влияе в полза или във вреда на определени субекти. Разчитам на високия професионализъм на хората, които ще влязат в това звено и на добрата координация и комуникация със звеното. Аз виждам в това звено наблюдател на нашите действия, коректив на нашите действия, ако бъда избран за член на Централната избирателна комисия, но също така и помощник, особено по отношение на разяснителната кампания.
Аз само маркирам нещата, защото излизам извън времето.
Имам достатъчно ясна представа какво трябва да се случи по време на информационно разяснителната кампания и как тя може да се подобри, а също така и за кампанията по отношение на новите медийни пакети, гражданите да не смятат, че това са някакви пари, дадени ей така „на калпак”, да има ясен механизъм. Също така какво трябва да промени на интернет страницата и как да се изгради професионална администрацията.
Очаквам и въпроси в това отношение, за да мога да довърша изложението си.
Накрая искам да кажа, че законът е вменил задължение на Централната избирателна комисия да изготви годишен доклад за дейността си. На мен много ми се ще този доклад да отговаря на най-високите стандарти, а не да съдържа само и единствено цифри и някакви отчети в количества, но по-скоро да отчете с достатъчна доза обективност и самокритичност кои са били добрите страни, кои са били лошите страни на организацията на изборния процес, къде е вината на Централната избирателна комисия и как може да подобри работата си. Как от тук насетне тя да предвиди мерки? В този доклад аз очаквам да предвиди мерки за преодоляване на слабостите, а също така и да направи оценка на прилагането на Изборния кодекс и евентуално към народните представители да излезе с предложение за подобряване на изборното законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Уважаеми дами и господа, има ли въпроси към госпожа Алексиева?
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ГОРАНОВ: Аз искам да Ви задам един въпрос.
Тъй като бяхте достатъчно лаконична по отношение на Обществения съвет, да ни кажете каква ще бъде ролята на Обществения съвет в Централната избирателна комисия, в случай че бъдете избрана за член. Вие знаете, че ние държим на прозрачността като цяло, така че в тази посока е моят въпрос, за ролята и мястото на Обществения съвет, а също така и принципа на неговия избор и критериите.
Г-Н АНДРЕЙ БОЯНОВ: От Институт за модерна политика.
Каква ще бъде методиката, по която ще бъдат определяни мандатите за предстоящите евроизбори?
ПРОЙЧО КАРАИВАНОВ: Представител на Честни избори и граждански права, Национална асоциация.
Искам да попитам госпожата дали ще вземат някакви добри практики, които са от предишните избори на ЦИК, защото ние наблюдаваме изборите от 1990 година и всяка година сме имали проблеми. За първи път предишната ЦИК ни даде готови удостоверения и ни освободи от допълнителни ангажименти.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Както виждам и медиите искат да се включат. Заповядайте, госпожо Паунова.
Г-ЖА ПОЛИНА ПАУНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Имам такъв въпрос към госпожа Алексиева. Понеже вече се появиха на няколко места твърдения, че Вие ще бъдете избрана не само за член на ЦИК, а че ще бъдете и председател на тази комисия, как ще гарантирате, че няма някаква договорка предварителна и как си обяснявате тези слухове? Поемали ли сте такъв ангажимент?
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Българска асоциация на пенсионерите - обединени. Ние имаме концепция за изчистване на списъците за мъртвите души, когато дойде нашия ред, ние ще я представим. Вие имате ли такава концепция и ще работите ли заедно с нас, ако и ние бъдем избрани за изчистване на тези мъртви души? Благодаря.
Г-Н РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ: От Сдружение Активно общество.
Въпросът ми е относно Обществения съвет. Ние искаме да участваме с наблюдатели на изборите, но това се случва за първи път. Има ли такава възможност да участваме в Обществения съвет?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други въпроси? Няма.
Заповядайте, госпожо Алексиева, да отговорите на въпросите.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Започвам по реда на постъпване, като първия и последния въпрос ще ги обединя.
Общественият съвет. Изборният кодекс вменява няколко определени задължения по отношение на наблюдателите и по отношение на Обществения съвет и Централната избирателна комисия.
Започвам с наблюдателите. Ново право на наблюдателите е разписаното задължение в Изборния кодекс държавните и местните органи на управление да оказват съдействие на наблюдателите. С още по-голяма сила това правило би следвало да важи за Обществения съвет. Онова, което аз виждам и ако бъда избрана в Централната избирателна комисия ще предложа на своите колеги, е да има една формална покана към неправителствени организации, които са регистрирали наблюдатели в предходни избори на определена дата, за да се съберат и както предвижда кодекса, те да изработят свои правилник за дейността си. Очаквам ненамеса от страна на Централната избирателна комисия по никакъв начин, никаква намеса, в работата на този Обществен съвет. Този Обществен съвет ще бъде една голяма, мощна според мен гаранция за прозрачността на работата на Централната избирателна комисия, защото ще се случи тъкмо обратното. Общественият съвет ще прави своя дневен ред. Общественият съвет ще иска съдействие, ние ще осигурим място, ще осигурим възможност той да се събира. Общественият съвет ще прави своите предложения, ще излиза със становища, ще присъства на заседанията на Централната избирателна комисия, ще отправя своите препоръки. Очаквам обаче и добра координация, защото Централната избирателна комисия също има нужда от съдействие и аз преди малко посочих едно от направленията по отношение на информационната и разяснителна кампания. На мен някак ми се ще тази кампания да бъде много по-достъпна за различните целеви групи, с много повече форми, отколкото и бюджетът на Централната избирателна комисия би позволил. Тук неправителствените организации биха могли, и аз съм убедена, че ще помогнат, защото е изключително важно особено за гражданите да знаят своите права и задължения, да знаят новия начин на гласуване, да знаят как да полагат преференция и т.н.
По отношение на въпроса затова дали една организация, която не е била наблюдател, но сега иска да се регистрира като наблюдател, Изборният кодекс казва, че Общественият съвет се формира от организации, които са били наблюдатели, имат опит като наблюдатели, но какви правила за участие в своите заседания Обществения съвет ще приеме е изцяло негова работа. Онова, което обаче мога да предположа е, че този Обществен съвет ще бъде също толкова отворен и прозрачен, и ще покани и новорегистрираните организации за наблюдение със свои наблюдатели за наблюдение на изборите да присъстват на заседанията, а също така да дават свои становища и предложения.
Благодаря на колегата от Института за модерна политика, разбирам въпроса му като лапсуса който допуснах, за което моля за извинение, когато говорих за методика, която трябва да се изготви спешно. Имах предвид методически указания към районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии, които трябва да бъдат изготвени скоро. Що се отнася до методиката за определяне на изборния резултат, което е част от Изборния кодекс, приложение към него, поиграла съм си, за да го направя достъпно с цифри и ако някой има интерес, направила съм си една схема, измислена ситуация с гласували 3 400 000 човека, бих могла да обясня на всеки, мисля, че не е сега момента да показвам как се изчислява, как гласовете стават мандати и за кого.
Що се отнася до въпроса за добрите практики от предходни избори, да разбира се ще ги ползваме. Що се отнася до удостоверенията, издадени за наблюдатели, разбира се Централната избирателна комисия ще разгледа този въпрос, ще излезе с възможното и разумно решение, но аз разбирам въпроса и малко по-широко по отношение на добрите практики. По отношение на тези добри практики и на мен ми се ще от кандидатите за членове на Централната избирателна комисия да излезе едно послание и по отношение на комисията, но и по отношение на нейната администрация.
С новите правила хората, които са в администрацията в момента, доколкото ми е известно са 7 – 8 човека, една част от тях на служебни правоотношения, седят и се чудят дали тяхната тежка работа досега по време на избори ще бъде зачетена. На мен ми се ще ние да имаме общото разбиране, че трябва да трупаме капацитет, а не да рушим капацитет и че една Централна избирателна комисия, заедно със своята администрация трябва да осигури приемственост на следващата, а не обратното, т.е. послание към тези хора да не се притесняват, защото те са вършили добре своята работа и трябва да продължат да я вършат. Освен това те са минали вече през битката. Чудесно е да имаш в администрацията си хора, които са изживели тази битка, направили са своите грешки и са постигнали своите резултати, и от тук насетне ще бъдат още по-добри.
По отношение на журналистическия въпрос. Аз не разбрах за какви договорки става дума, наистина не разбирам. Онова, което мога да твърдя е, че аз не съм преговаряла и лобирала за своята кандидатура, но оценявам високо това, което излезе в медиите, че моята кандидатура е била обсъждана. Това означава, че и нашите народни представители в някаква насока са преценили, че разполагам с необходимите качества.
Последният въпрос е по отношение на мъртвите души. Тук моето разбиране е, че се налага развитие на законодателството от тук насетне, така че да се осигурят категорични гаранции, че в списъците няма да попадат мъртви души. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Алексиева.
Предлагам да преминем към следващия кандидат.
Второто предложение е за господин Стоил Стоилов. Той е предложен от Асоциация за реинтеграция на осъдени лица и от Граждански комитет Равни пред закона.
Приложени са референции, свидетелства и други документи, които потвърждават неговия професионален опит и експертиза по наблюдение на избори.
Кой от предложилите го организации иска да представи неговата кандидатура? Заповядайте.
Г-Н ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Председател на Асоциация за реинтеграция на осъдени лица.
Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми присъстващи в залата, уважаеми кандидати, номинирани от неправителствени организации за членове на Централната избирателна комисия, ние издигаме кандидатурата на господин Стоилов за член на Централната избирателна комисия, мотивирани от убеждението, че крайно време е в българските избори да се включат професионалисти с доказан опит от международно наблюдение на изборите. В България все още има една малка част от професионалисти, които са доказали с участието си в международни мисии по наблюдение и организиране на изборите с организации като ООН, ОССЕ и Европейската комисия и мисля, че е крайно време техният опит натрупан в чужбина да бъде превъплътен и в България.
Без да искам да отнемам много от времето, но в рамките на предварително поставения въпрос за бъдещия Обществен съвет към Централната избирателна комисия имам едно пожелание. Нека този бъдещ Обществен съвет да не се превърне в цирка, който се игра между Гражданския борд към Министерския съвет на предишните избори и Централната избирателна комисия, в която членове на ЦИК бяха канени за участие в този борд, но те учтиво отказаха, защото видите ли Централната избирателна комисия е независима.
Пожелавам на следващата Централна избирателна комисия, независимо кои членове бъдат избрани, да престане с лошата практика Централната избирателна комисия да е един регистратор или една обикновена пощенска кутия на сигналите за нарушения в изборния ден. Да има поне някаква реакция, тъй като всякакъв вид наблюдения на избори се обезсмисля, единствено медиите реагират, а органът който е призван да реагира, той не взема абсолютно никакво становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов. Имате 5 минути да представите своята визия за ЦИК и за Вашето участие в ЦИК евентуално.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Аз няма да разгръщам цялостна визия за Централната избирателна комисия, тъй като госпожа Алексиева направи това, пък и нямам амбициите да познавам цялостната бъдеща дейност на ЦИК.
Ще концентрирам своето изказване върху три пункта, които аз лично смитам, че са важни в прилагането на новия Изборен кодекс.
Който е следил работата на Обществения съвет и е чел стенограмите, сигурно е останал с впечатление, че аз имах доста радикални изказвания в някои отношения, но за мен това е минало и ще откроя първия въпрос, който считам, че ЦИК би могла да акцентира буквално от днешния ден нататък. Това е разяснителната работа и гражданското обучение по отношение новата система за преференциално гласуване с доброволна преференция. Това е малка стъпка, не бих я нарекъл крачка или скок, в развитието на процеса в България, но все пак една малка стъпка, която може да даде самочувствие на хората че от техния глас нещо зависи.
Вторият въпрос, който бих искал да засегна, това е въпросът за наблюдението на изборите. За съжаление в страната няма изградена система за подкрепа на гражданския сектор, който наблюдава избори със средства от държавата.
В същото време концентрацията на наблюдение в момента е в големите градове и редица малки населени места, избирателни секции с проблемен електорат, който се възприема като уязвим, да го кажа по-меко, за да не се изразя с други думи, остава без наблюдение.
Това нещо създава условия да се възприема изборния процес като купен, манипулиран, нечестен и несвободен. Това за мен също е един ангажимент, върху който ЦИК би могла да акцентира в работата си с гражданския сектор.
Третият въпрос, на който искам да поставя акцент, това е обучителното звено. Аз няма да крия, че бях един от хората, които искаха партиите да бъдат в максимална степен отстранени от изборната администрация. Това се отнасяше, както за Централната избирателна комисия, така и за районните избирателни комисии, така и за секционните избирателни комисии. За мен постепенно наличието на обучително звено може да даде добър старт на формиране на един корпус от сравнително млади хора в цялата страна, които имат интерес към изборната тематика и които биха могли да станат основа на една по-независима изборна администрация до ниво секционни избирателни комисии, въпреки че кодексът не отиде достатъчно далеч, а остави процедурата на партийно номиниране, както на районните, така и на секционните комисии. Засега ще приключа с това и ако има въпроси, за мен ще бъде по-полезно да отговарям на въпроси, които биха могли да възникнат. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, колеги, имате ли въпроси към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Мирчев.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Тъй като господин Стоилов беше прекалено лаконичен, може ли да кажа две думи преди въпроса.
Лично моята оценка е, че кандидатурата на господин Стоилов е една от тези, които най-плътно ще влезе в определението професионализъм тъй като, доколкото аз съм следил неговата кариера, поне 20 години той се занимава точно с наблюдение и оценка на свободата, демократичността и ефективността на изборни процедури, съответно законодателство в много разнообразен обществен, политически, културен контекст. Работил е на няколко континента, така че това е професионализъм, който идва от големия свят, за да влезе в България, за да рационализираме нашите изборни практики.
Второ, искам да кажа на всички, които не са съвсем следили работата на Обществения съвет към комисията, че всъщност той на този Обществен съвет беше един от най-конструктивните, не просто най-активните, а най-конструктивните членове. Това, което каза в началото, че е давал радикални предложения, на пръв поглед така изглеждат, но никое от тези предложения не са били извън здравата логика на това, което можем да направим, независимо по пътя на малките стъпки, може би не сега, но да тръгнем в една такава посока, ако не сега, след един мандат, след два мандата да стигнем и до едни по-радикални решения за оптимизиране на нашите избори. От тази гледна точка не просто професионализъм на господин Стоилов, а професионализъм на инструментално равнище, което е особено важно, защото ЦИК не трябва да се занимава с теория, той трябва инструментално, при това в много къси времеви срокове да решава много оперативно и добре да решава възникнали казуси.
Това бяха моите думи. Не мога да ангажирам организацията ГИСДИ, чиито председател съм, но като неин председател все пак и колега на г-н Стоилов това държа да го кажа.
Имам един въпрос. Тъй като ти имаш много голям за ефективността на чужди наблюдателски мисии, от твоя гледна точка какво би било взаимодействието с ЦИК и тези мисии, за да се повиши тяхната ефективност, защото има много критики спрямо чуждите мисии и тяхната ефективност?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Колеги, има ли други въпроси към господин Стоилов?
Заповядайте да отговорите, уважаеми господин Стоилов.
Аз също бих задала един въпрос, за да има равнопоставеност между въпросите на кандидатите. Кое от дразнещите прояви в работата на досегашните централни избирателни комисии, имам предвид не само последната, и предишните, смятате, че е важно да бъде отстранено в работата на новата ЦИК, ако изобщо мислите, че има такива? Кое от това, което Ви е дразнило досега изобщо в дейността на изборната администрация, според Вас трябва да бъде променено?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Благодаря на професор Мирчев. Аз помислих, че той говори за някой друг човек, но ако е говорил за мен, благодаря му още веднъж.
Що се отнася до работата на международните наблюдателни мисии, не трябва да си правим илюзии, че международните мисии на ОССЕ и на Съвета на Европа, които идват, няма да използват достатъчно дипломатичен език в комуникирането на техните наблюдения в страната.
В този смисъл техните доклади могат да се четат и малко между редовете.
От друга страна за мен е важно изводите и препоръките на тези мисии да бъдат дискутирани в диалог с нас, имам предвид с нас като страна, тъй като в изборното законодателство за щастие или за съжаление изборите на се провеждат по закона за земното притегляне. В моята практика няма толкова елементи на изборите, които са безспорни, като се започне от отседналостта, като се започне от праговете за влизане в Парламента, като се започне от преференциите. Всичко това трябва да се разглежда във варианти и затова примерно в докладите на ОССЕ, която политическа партия ги хване, критикува останалите, защото те на практика дават основание и на едните, и на другите да търсят в тях неща, които подкрепят предварително зададена политическа теза.
Госпожо Манолова, на Вашия въпрос. Аз не претендирам, че съм следил много внимателно работата на предишната Централна избирателна комисия, но ми се струва, че Централната избирателна комисия трябва да стане малко по-топла към обществеността, малко по-човешко общуване да има между Централната избирателна комисия в процеса на подготовка на избори, малко повече разяснителна работа да има, отколкото тя да работи само с говорители, които излъчват съобщения на един суховат юридически език. Това е моя отговор.
По повод предишния въпрос на колегата за мъртвите души.
Да, имаше идеи, господин Гетов ги знае чудесно. Аз съм автора на идеята да се използват двата минали избори като основа на проекто изборния регистър. За съжаление обаче те не бяха приети и в момента трябва да работим с текста, който е на масата. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Следващото предложение е за г-жа Камелия Нейкова.
То е направено от три неправителствени организации - Професионално обединение на държавните служители, Фондация Обща кауза и Сдружение Нова алтернатива.
Представени са всички необходими документи, с референции от организациите за работата на госпожа Нейкова, както и доказателства за наличие на професионален опит и експертиза в работата по организация на избори, изборно законодателство.
Има ли някой от неправителствените организации, който да представи кандидатурата на госпожа Нейкова?
Заповядайте.
Г-ЖА ОЛГА ЧЕРНЕВА: Благодаря.
Казвам се Олга Чернева и съм председател на Управителния съвет на Професионално обединение на държавните служители и имам честта и удоволствието да представя нашия номиниран кандидат.
Уважаема госпожо Манолова председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, уважаеми народни представители, уважаеми номинирани и уважаеми номиниращи, от името на нашето обединение предлагам на вашето внимание нашата номинация за член на Централната избирателна комисия госпожа Камелия Нейкова.
Госпожа Камелия Нейкова отговаря разбира се на всички законови изисквания за член на Централната избирателна комисия. Тя е наш член от 2012 година. Има богат юридически опит, над 11 години. Има изключително богат административен опит, над 25 години работа в държавната администрация, което ще рече, че има професионален поглед върху изграждане на администрация, което ще бъде изключително полезно за администрацията на Централната избирателна комисия, която става за първи път държавен орган.
Ние като професионално обединение имаме за цел да развиваме административния капацитет, с цел да се прилага европейското право, с цел да се изгражда държавна администрация с повече независимост от политическо влияние, с цел да се прилагат принципите на добро управление и смятаме, че госпожа Камелия Нейкова ратува за такива принципи на добро управление. Тя има освен това изключително богат специфичен професионален опит в произвеждането на изборите. Тя е била от 2001 г., 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2007 година председател и секретар на общински избирателни комисии, на районни избирателни комисии, през 2007 г., 2011 година председател на общинска избирателна комисия също. През 2009 година е била член на Централната избирателна комисия за изборите на членове на Европейски парламент. През 2009 година е била член на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители. С други думи има действително богат практически опит. Освен това през 2010 г., 2013 г. и 2014 г. тя е участвала като експерт със своята изключително висока професионална експертиза във Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Нейният дългогодишен опит е придобит действително в работата на всички нива на изборната администрация, пряко участие в оперативната дейност и тази уникална комбинация от административен опит и конкретен, специфичен, професионален опит в произвеждането на избори, смятам, че ще е изключително полезно за един член на Централната избирателна комисия.
Затова предлагам на вашето внимание и обсъждане нейната кандидатура за член на този изключително важен държавен орган, който се създава по този високо демократичен начин и аз не мога да не изкажа своето задоволство от този начин на номиниране, на обсъждане, на избор, на изслушване на кандидатите за членове на Централната избирателна комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, уважаема госпожо Нейкова, да представите своето виждане за работата на бъдещата Централна избирателна комисия или за това, което смятате за важно и което може би не е споменато до този момент.
Г-ЖА КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа, които присъствате на днешното заседание, първо искам да благодаря на трите неправителствени организации, които ме номинираха за член на Централната избирателна комисия. Аз съм и професионално свързана с тях, така че това е гаранция, че те ме познават и в професионално и в лично качество и ако бъда избрана за член на Централната избирателна комисия се надявам да не ги разочаровам.
Действително опита, който имам най-вече ми помага с това, че съм била в оперативната дейност, ако мога така да се изразя, във всички етапи на изборния процес и във всички нива на избирателните комисии и още повече на мен ми харесва да се занимавам с изборно законодателство. Именно заради това, успоредно с работата ми в държавната администрация, професионално съм се занимавала с произвеждане на избори и с работа върху усъвършенстване на изборното законодателство.
Аз няма да повтарям колегите, които говориха преди мен – госпожа Алексиева и господин Стоилов, какво трябва да се случи в ЦИК, какво е в ЦИК, аз съм била член на Централната избирателна комисия, всяка една администрация, включително и Централната избирателна комисия винаги има нужда от доусъвършенстване. Това, което ще предстои в много кратки срокове, в порядъка на 3 до 5 дни, в по-голямата част госпожа Алексиева ги спомена нещата, да не ги повтарям, но аз искам да отбележа, че е твърде вероятно да се наложи тази нова комисия успоредно да прилага и стария и новия Изборен кодекс, ако до 5 март 2014 година има издаден указ на Президента за насрочване на частични местни избори в населени места.
Последната ми информация, просто не съм се запознала достатъчно, че на 16 март има такива избори в няколко населени места, така че ако има и други, след като встъпи в правомощия новата ЦИК тя ще трябва да прилага и стария и новия кодекс, което ще иска още по-добра организация.
Друго, което искам да отбележа. За мен също ще бъде много важно и приоритетно да се акцентира върху разяснителната кампания. Аз лично бих поработила доста върху секционните избирателни комисии, защото моето впечатление е, а вече съм убедена, че не греша, че всички проблеми или по-голямата част от тях са в секционните избирателни комисии. Много се говори какво се случва в ЦИК, РИК, ОИК и т.н., но е факт, че се изисква да се увеличи капацитета на секционните избирателни комисии и тяхната компетентност. Именно тук ще бъде ключова ролята на така нареченото обучително звено, което трябва много сериозно да изпълнява своите ангажименти, при взаимодействие разбира се с Централната избирателна комисия.
Също така Централната избирателна комисия ще трябва в много кратък срок да определи онези до 500 избирателни секции, в които ще се проведе експериментално машинното гласуване. Много критики чухме затова има ли го, няма ли го, трябва ли, не трябва ли. Аз няма да говоря дълго за машинното гласуване, но аз лично подкрепям то да бъде експериментално, защото в доста европейски държави то е било въвеждано, след което е било отменено и може би повечето от вас знаят и за решението на Федералния съд на Германия защо е отменено машинното гласуване, а именно че то във вида, в който е било, не дава възможност да се извърши повторна проверка на гласуването, както и избирателя да види как е гласувал. Така че това, което е заложено в Изборния кодекс нека първо да се пробва как ще работи и тогава да се приложи в цялата страна. Също така трябва да се утвърди и план-сметката за провеждане на изборите.
За мен е много важно и взаимодействието с другите институции и тук само ще отбележа една част от това взаимодействие. Например много малко се говори за административно наказателната отговорност. Този кодекс увеличи санкциите за различните състави на нарушения и самите състави станаха повече. Глобите са между 3 000 и 15 000 лева, само че аз от практиката си имам впечатление, че те не се налагат.
Като председател на Районна избирателна комисия ще си позволя да ви дам само един кратък пример. Аз съм съставяла акт за административно нарушение на председател на секционна комисия, който се прибра вкъщи с чувала с бюлетините и трябваше полиция да го издирва. Съставихме акт, но областният управител прецени, че това е маловажен случай
В тази връзка аз апелирам към всички институции, които са обвързани с произвеждане на изборния процес да бъдат по-отговорни при изпълнение на своите функции и да не омаловажават наистина такива нарушения, защото всеки си казва: „Е, какво от това, никой нищо няма да ми каже”. По този начин санкциите си остават само на теория. Много е важно и да се провери в много кратки срокове каква е техническата готовност на общините във връзка с възможността гражданите да подават заявления да гласуват по настоящ адрес чрез електронно заявление. Да може да се провери процеса, технически да е гарантиран и разбира се и сигурността, за да не се допуска аз да подам заявление от друго лице, както има подобна препоръка в становището на ОССЕ и на Венецианската комисия, да няма възможност един избирател да може да подава заявление за друг или да прави проверка за друг.
Важно е и споразумението, което ще се подпише, предполагам между Централната избирателна комисия и Съвета за електронни медии, във връзка с новото правомощие на СЕМ да извършва мониторинг върху доставчиците на медийни услуги, където това също е в изпълнение на една от препоръките на Венецианската комисия.
Мисля тук да спра и няма смисъл да демонстрирам знания по изборно законодателство.
Ако стана член на Централната избирателна комисия, мисля, че ще бъда по-полезна там. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви, госпожо Нейкова.
Уважаеми колеги, дами и господа, имате ли въпроси към госпожа Камелия Нейкова?
Заповядайте, госпожо Репуц.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Аз имам един въпрос към госпожа Нейкова. Видно от биографията й тя е била пряко назначена от господин Станишев за заместник-министър на отбраната по време на Тройната коалиция, а както знаем заместник-министрите са преки назначения на премиера. Тогава, както се вижда господин Станишев е бил назначителя. Как може да ни убедите, че всъщност Вашата кандидатура, макар и представена от неправителствени организации, реално не е партийна кандидатура?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други въпроси към госпожа Нейкова?
Заповядайте.
Г-ЖА ЦВЕТОМИРА ЖЕКОВА: Аз съм от Сдружение Нова алтернатива, която номинира Камелия Нейкова. Ние подхождаме изключително отговорно към нейната кандидатура, предвид нейната висока професионална експертност. Имах удоволствието да работя с Камелия Нейкова в рамките на тази една година в качеството й на заместник-министър на отбраната. Да си там, в системата на отбраната е нещо изключително трудно. Това, което видях е, че за много кратък период от време тя спечели респекта и уважението на всички служители в системата на отбраната, цивилни и военни, с три основни качества – трудолюбие, професионализъм и почтеност.
Мога да кажа, че каквото и да прави Камелия Нейкова, предвид на нейната квалификация, натрупан опит, винаги закона е на първо място, така че г-н Станишев е имал един удачен кандидат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Цеков.
Г-Н БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Госпожо Нейкова, Вие като един от активните участници в изработването на новия Изборен кодекс как оценявате сега, когато той е вече факт, провеждането на избори по силата на предвидените в него процедури и изисквания, ще се преодолеят ли поне част от основните дефекти в изборния процес, които видяхме през последните години, особено в едни от най-манипулираните, поне по наша оценка, избори през 2011 година, президентски и местни и разбира се всичко това, което се случи на последните избори. Каква е Вашата оценка, сравнявайки двата акта на Изборния кодекс отменен и новия, който вече е в действие?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Други въпроси? Господин Цветков, заповядайте.
Г-Н БОРИС ЦВЕТКОВ: Аз много се извинявам, че стават много въпросите и няма да има равнопоставеност, но понеже ми направи впечатление едно от нещата, които каза госпожа Нейкова, че всички или основните проблеми са в секционните избирателни комисии. Предполагам, че аз не съм разбрал точно. Не може колкото и да са сериозни проблемите, да изключваме и другите две нива в досегашната работа – районните и общинските избирателни комисии, ЦИК. Затова може би искам да уточните, за да го изясня за себе си обученията, които предвиждате на членовете на секционните комисии, които винаги са били факт и сега ще станат още по-добри, да не изключвате от този процес и членовете на районните избирателни комисии, включително по някои въпроси може да се обучат и членовете на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветков.
Има ли други желаещи да задават въпроси? Няма.
Заповядайте, госпожо Нейкова, да отговорите на въпросите.
Г-ЖА КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА: Аз ще отговоря по реда, по който бяха зададени.
Във връзка с първия въпрос затова, че съм била заместник-министър на отбраната само ще кажа, че моят професионален опит, свързан с изборния процес датира от 2001 година, а заместник-министър на отбраната бях 2008 – 2009 година, така че тази ми позиция като заместник-министър по никакъв начин не повлиява върху опита ми, който имам в изборния процес и двете неща нямат връзка помежду си.
Въпросът, който господин Цеков ми зададе за оценката ми за произвеждането на изборите. Ако трябва да сравня двата кодекса, този може би не е най-съвършеният кодекс, който ние се представяхме. Тук ще си позволя да представя пред вас личното си мнение. Лично аз съм привърженик на смесената избирателна система, но съм си дала сметка, че може би държавата няма готовност тази система да бъде възприета, най-вече заради необходимостта да се направи прерайониране, за да има сравнително еднаква степен на представителност в едномандатните избирателни райони.
Дали ще бъдат преодолени дефектите ще видим тепърва, но тези повече от 60 – 70 нови момента в Изборния кодекс дават много сериозни гаранции, че това ще се случи, още повече има доста сериозни текстове, които гарантират, че няма да се случи произволно вписване, дописване, заличаване, изключване в избирателните списъци, особено в изборния ден. Също така граждани, които имат право да гласуват им е гарантирано, че те ще бъдат допуснати да гласуват и всичко останало е въпрос на добра организация и отговорност на изборната администрация на всички нива .
Тук преминавам към въпроса, който ми зададе господин Цветков. Разбира се нямам предвид само секционните избирателни комисии, но дотолкова доколкото там се случва самото гласуване, преброяване на бюлетините, отчитане на резултатите, попълване на протоколите, всички тези оперативни, на вид уж дребни различни детайли, ми е правило впечатление, че например в определена част на деня голяма част от членове на секционни избирателни комисии, поне в района, в който съм работила, просто ги няма, а това не трябва да се допуска.
Също така с носенето на изборните материали в районната или общинската избирателна комисия, т.е. бих обърнала внимание на отговорностите на тези хора и понеже техните обучения се провеждат от районната или общинската избирателна комисия т.е., ако те бъдат обучени достатъчно добре, за да предадат този опит, може би това повече няма да се случва и ще намалеят нарушенията, защото аз ги определям като нарушения.Да те няма там в изборния ден за мен това не е отговорно.
Разбира се районните и общинските комисии трябва да бъдат на много високо ниво, подготвени, и то не само в рамките на някакви седмици, а те трябва периодично да усъвършенстват своите знания, поне така мисля аз. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нейкова. Мисля, че отговорихте на всички въпроси.
Да преминаваме към следващия кандидат, господин Ангел Ангелов, който е предложен от Сдружение за извършване на общественополезна дейност, Съюз на одиторите от Сметната палата.
Към предложението не са приложени документи, но в случай, че той бъде подкрепен от някоя от парламентарните групи, предполагам, че в предвидения срок ще направи необходимите действия за привеждане в съответствие на документацията по кандидатурата.
Желае ли някой от вносителите на предложението да го защити и обоснове? Не, а дали самият Ангел Ангелов е тук? Не, няма го.
Аз бих могла да представя в пълнота тази кандидатура, защото има само едно предложение, в което е описано, че той отговаря на изискванията, има юридическо образование, придобито в Софийския университет и притежава необходимия професионален опит. Той е адвокат, бивш одитор от Сметната палата, което според вносителите е предимство, с оглед на контролните функции на Сметната палата върху определени аспекти от изборния процес.
Същият е бил защитник и участник в съдебни процеси по оспорване законността на провели се местни избори по отменения Изборен кодекс.
Преминаваме към следващата кандидатура. Тя е на госпожа Таня Цанева. Номиниращата организация е Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), чиито изпълнителен директор беше доскоро госпожа Цанева.
Приложени са документи, референции, удостоверяващи професионалния опит на госпожа Цанева, всеки може да се запознае с тях.
Сега ще дам думата на господин Мирчев да представи кандидатурата на госпожа Цанева.
Заповядайте.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че госпожа Цанева е известна, защото се занимава с избори повече от 20 години като активист, координатор и Главен секретар на ГИСДИ. Отговаря на всички формални законови изисквания, представили сме документите, не само като образование, бих подчертал и като професионален опит и още, което бих подчертал е като публична репутация със своя всестранен опит във всички етапи на изборния процес, както на местни, така на национални и на европейски избори. С опита си натрупан през последните 20 години сме убедени, че госпожа Цанева би могла и би желала, това е нейната декларация да участва инициативно в новия състав на ЦИК, лично съдействайки за реализиране на принципа на професионализма, наред с принципа за отговорност и честност в работата на Централната избирателна комисия. Бих добавил, че тя наистина притежава комплексна компетентност, първо относно закона. Второ механизма във всичките му измерения, конкретните процедури на съвсем инструментално равнище, всички видове нарушения – има безкрайно много опит, юридическите практики, които след това следват регистрацията на нарушение.
Организацията ГИСДИ всъщност е първата организация, която в рамките на страната започна да се занимава с изследването Екзит пол в деня на изборите, след което в тази практика се включиха и изследователските агенции и институти и е първата организация, която направи пълно паралелно преброяване, и по този начин всъщност създаде този гарантиращ демократичността на изборите механизъм, за да бъдат предотвратявани евентуални помисли за злоупотреба на ниво централен математически колектив.
В заключение мога да кажа за нея и това, че има опит като международен наблюдател. Участвала е в мисии на ОССЕ, била е включително ръководител на международна мисия. Владее много добре английски и руски език, ползва гръцки език, което мисля, че не е без значение.
И накрая личностни добродетели. Много е важно, когато избираме хора, да ги избираме не само от гледна точка на деловата им компетентност, да ги гледаме и като личности. Мисля, че тя е един много диалогичен човек, който може да работи и е доказала, че добре работи с целия политически спектър, с представители на най-различни професионални групи и т.н.
В тази си работа от една страна е показала достатъчно гъвкавост, комбинативност. От друга страна, аз мисля, че тя е от хората, които при тази диалогичност и гъвкавост никога не изпускат принципността, както тази принципност, която регламентира закона, така и от гледна точка на добрите практики в нашата демокрация. Така че имам удоволствието да представя нейната кандидатура, както за член на Централната избирателна комисия, мисля, че има всички основания някоя партия да я хареса и за заместник-председател на ЦИК. Личното ми убеждение е, че може да бъде кандидатура и за председател на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаема госпожо Цанева, заповядайте в рамките на 5 минути да споделите кое е важно в работата на бъдещата ЦИК.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от неправителствения сектор, голяма част и аз от това, което мислех да кажа ще изпусна, за да не се повтаряме в някои моменти.
Искам да кажа, че като представител на сдружение ГИСДИ в Обществения съвет участвах активно, много от вас знаят, в изработването на Изборния кодекс от самото начало. Дори със съвсем малка част от вас още от Гражданския борд, по време на служебното правителство и затова мога да кажа, че се чувствам удовлетворена, че голяма част от нашите предложения на сдружение ГИСДИ намериха място в текстовете на Изборния кодекс, особено в раздел Наблюдатели, в методиката която стана част от Изборния кодекс, в изборната система с преференции и много други.
Тук искам да кажа, че не можахме обаче да се преборим с определението социологически агенции, което беше въведено в Изборния кодекс през 2011 година и за съжаление, и сега остана.
Затова аз си мисля, че това ще бъде една от трудните задачи на бъдещата Централна избирателна комисия, за да дефинира да излезе тълкувателно решение що е то социологическа агенция, тъй като всички вие знаете, че такова нещо няма в правния мир, а то е едно общоприето понятие на едни търговски дружества, които извършват социологически изследвания. Така записано, може би ще бъде пречка по отношение на гражданските структури да извършват такива изследвания в изборния ден. Така че бъдещата ЦИК трябва много да мисли по този въпрос дали ще може да излезе с някакво решение.
Приемам предизвикателствата за участие в Централната избирателна комисия, отчитайки всички трудности и особено краткото време, новия Изборен кодекс с въвеждането на преференциално гласуване, изготвянето на нов правилник за дейността на Централната избирателна комисия. От тук насетне това, което ще изброя, това са дейности, които Централната избирателна комисия съгласно Изборния кодекс трябва да извърши в не по-дълъг срок от 55 дни от произвеждане на изборите. Изборите са на 25 май, а това означава 1 април, т.е. много малко е времето и затова Централната избирателна комисия ще трябва да работи много професионално, също така трябва да изготви правила за провеждане на машинно гласуване, за създаване на Обществен съвет и за правила на неговата дейност. Този Обществен съвет аз го виждам като помощен и корективен орган, но наистина работещ орган, защото и в сега действащия правилник за дейността на Централната избирателна комисия, чл. 12, ал. 4 гласи, че на заседанията на комисията могат да присъстват наблюдатели, регистрирани по Изборния кодекс, но вие сами знаете, които сте участници в изборните процеси, че това никога не се е случвало.
В този 55-дневен срок, както казах, Централната избирателна комисия трябва да утвърди образците на изборните книжа за изборите на членове на Европейския парламент. Те трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Да се определят условията и реда за изработване, доставка и съхранение на изборните книжа и материали, съвместно с Министерския съвет. Да се изработят правила за съхранение на техниката за машинно гласуване. Особено болезнен въпрос това са секциите в чужбина. Максимално по възможност, трябва да бъдат съвместно с Министерство на външните работи, разкрити такива секции, за да могат наистина нашите български граждани в чужбина да могат да гласуват.
Още нещо последно, но то мисля, че също е много важно, Библията, както се казва на изборните процедури и срокове, това е хронограмата и методическите указания, които трябва да бъдат изготвени.
Възползвам се тук да взема отношение и по това за съхранение на добрите практики на досегашните централни избирателни комисии. Аз мисля, че те не трябва да се съхраняват само, те трябва да се надграждат, защото на конкретния въпрос, който беше зададен относно удостоверенията на наблюдателите, че вече не ги изработваме сами, самите граждански структури, аз мога да кажа за нас в ГИСДИ, че ние имаме по 5 000 – 6 000 наблюдатели, регистрирани за всеки избор в ЦИК, можете да си представите какъв труд е, че те се изготвят сега от Централната избирателна комисия. Тук искам да кажа, че те се изготвят в едни такива срокове, в които се обезсмислят и получаваме понякога в деня преди избора данни и те вече стават безсмислени.
Съгласна съм и с колежката относно това, че има едно голямо неглижиране относно налагането на административни наказания от страна на областните управители по отношение на извършени нарушения на разпоредбите на Изборния кодекс, но за съжаление Централната избирателна комисия тук няма никакви правомощия и не мисля, че би могла нещо да направи по отношение на областните управители, които налагат тези наказания.
Уважаеми колеги от неправителствения сектор, аз искам да изкажа едно огромно благодаря на всички, които подкрепят моята номинация за член на Централната избирателна комисия и със сигурност мога да ви уверя, че като представител на гражданска структура винаги ще отстоявам принципите на законност, публичност и прозрачност, на достъпност и равнопоставеност и правото на личен избор. Наблягам на достъпност, защото с това искам да отговоря на госпожа Мая Манолова. За мен през всичките тези 20 години, голяма част от тези 20 години, с какво мога да определя като негатив по отношение на Централна избирателна комисия, това е нейната недостъпност и аристократизъм. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цанева.
Уважаеми дами и господа, колеги, имате ли въпроси към госпожа Таня Цанева?
Заповядайте.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
От Европейско общество за защита на човешките права.
Към госпожа Цанева имам един въпрос с малка предистория. С много от събраните хора около тази маса се познаваме и от опашките пред Централната избирателна комисия, когато очаквахме решенията на Централната избирателна комисия за едно или друго удостоверение, за едно или друго удостоверение. Самия факт, че днес в Народното събрание около тази маса са Ивилина Алексиева, проф.Димитър Димитров, Стоил Стоилов и Таня Цанева, вече е една невероятна стъпка към откритост на решенията и към откритост на начина на вземане на решения.
В този смисъл, Вие завършихте експозето си с няколко думи затова, че не искате вече ЦИК да бъде онази черна кутия, на онези аристократи до решенията, на които трудно стигнахме.
Бихте ли казали малко по-конкретно как мислите, че това може да се случи? Благодаря ви много.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Представител на Института за социална интеграция. Организацията ни беше регистриран наблюдател на последните избори през 2013 година, а през 2011 година на местните и президентски избори работихме в партньорство именно с ГИСДИ, в който процес Таня Цанева беше координатор в нашата съвместна работа.
Много пъти сме обсъждали с Таня различните проблеми на изборния процес и на изборното законодателство и се радвам, че повдигна въпроса за изборните книжа, тъй като това е един момент, който досега не беше обсъждан и поставен от предишните кандидати.
Затова моят въпрос към Таня е, как си представяш перфектния протокол, отразяващ резултатите от изборния ден?
Г-Н СТОЯН ТОДОРОВ: Гражданска инициатива За нов обществен договор.
Колеги, на петия или на шестия кандидат сме. Познаваме Ивилина, Таня, Камелия и почти всички се познаваме. Да не си задаваме излишни въпроси, на които знаем, че кандидатите или номинираните знаят предварително отговорите, особено за Таня Цанева, на която казах преди да влезем в тази зала, че тя за мен е една институция. Познавам я от 20 години и само за едно единствено нещо мога да я уважавам, че действително превърна, заедно с нашия покоен приятел Илия, ГИСДИ действително в една институция и не си позволи за толкова години да превърне тази организация в слугинаж и подлога, на която и да е партия. Затова нека да не си губим времето и да си задаваме излишни въпроси, на които знаем абсолютно всички отговорите. Имаме перфектно номинирани кандидати.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: От Българска асоциация на пенсионерите - обединени.
Имам три въпроса. Първият въпрос е в изборния ден по нарушенията, които се правят по различни причини, как ще реагирате? Ще има ли така наречените отряди за бързо реагиране, които да могат да вземат мерки навреме, за да не се провалят изборите?
Второ. Това биха били въпроси и към други, но на Вас се падна.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате задайте ги на някой от следващите кандидати, защото госпожа Цанева получи вече достатъчно въпроси. Оставете други въпроси за някои от следващите кандидати.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ:
Вторият ми въпрос е за участието на партизани в изборните секции. Там се получават най-големите проблеми.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Бяха зададени достатъчно въпроси.
Заповядайте, госпожо Цанева, накратко да отговорите на въпросите.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: По отношение на въпроса на госпожа Румяна Дечева за достъпността. Тук няма законови мерки, норми, може или не може. Аз приемам, че тези неща трябва да се решават в чисто човечен план.
На втория въпрос за перфектен протокол, в кръга на шегата, не знам дали има такъв, но надявам се, ако вече говорим сериозно, че една част от, именно от задачите, и това ще бъде изпълнено и чрез тези обучителни звена, да се научат най-накрая секционните комисии, да ги научим т.е. как се попълват, как се работи със секционния протокол, да се надяваме, но вие сте гражданските структури, които като минат тези избори ще може да кажете дали е имало ефект от това и положителен елемент.
На въпроса в изборния ден за нарушенията, ще има ли отряди за бързо реагиране, пак ще кажа, това не е работа на Централната избирателна комисия, това е работа на гражданския сектор и на гражданските структури, както и ние сме го правили, а съответните норми за реагиране от страна на секционни избирателни комисии, общински, респективно районни и Централна избирателна комисия, да такива мерки са записани в Изборния кодекс.
Партизани в изборните секции. Предполагам, че имате предвид тези големи секции, в които има много вписани хора, поне аз така разбрах въпроса. Ние също от страна на ГИСДИ многократно сме алармирали за такива секции, в които има по 6000 – 7000 души. На предните избори в София бяха 21 000 души по избирателен списък, но те са по едни други причини, които биха могли да бъдат използвани тези списъци неправомерно, да има наистина вписани хора, че са гласували, които реално не са гласували, но това са чужденци, на които е даден статут и всички ги регистрират на ул. Леге № 6. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цанева.
Наистина дотук кандидатурите са познати на аудиторията, но така или иначе представянето е и за партиите и за гражданите, така че мисля, че е било полезно.
Следващото предложение е на проф. Тодор Галунов, който е номиниран от Граждански форум Промяна. Представени са документи, които удостоверяват неговия професионален опит.
Кой ще представи кандидатурата на проф. Галунов? Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: От Граждански форум Промяна.
Номинирахме проф. Тодор Галунов, тъй като той е преподавател във Великотърновския университет. Точно специалността му е Избори, изборни системи. Има голям опит, има публикации, има издадени книги и по тази и по други теми, но нека той се представи, тъй като по-добре ще говори за неговия опит. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Галунов.
Проф. ТОДОР ГАЛУНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на гражданските организации, уважаеми гости, за разлика може би от повечето преждеговоривши кандидати, моите наблюдения върху изборите са най-вече от научни изследвания.
Всъщност без да утежнявам моето изложение, изследвах българските избори през последните 136 години, българската изборна практика и смятам, че добре познавам изборния процес. Само мога да подчертая, че в българския политически живот всички изборни практики сякаш вече са използвани. Примерно, ако направя така една кратка хронология. България е минала и през семейния вот, през нейните мажоритарни избори, които всеки гласува на посоки, минала е през балотаж между първия и втория тур, минала е през тази драматична реформа на 1912 година, когато логото е най-после партиите да решават, да следят точно какво е партийното представителство като висша форма на демокрация. Двадесетте години реформа на БЗНС. Това е времето, в което се въвежда така наречената законовата рамка на гласуване. Големите надежди на реформата през 1931 година с централните и партийни листи, при които идеята е да се толерира най-голямата партия, но на всички малки партии, които имат повече от 2 % да се осигури представителство, за да не може те да се коалират срещу най-голямата. Горе долу това е лозунгът: „Да живее партията”. След 3 години лозунгът е: „Долу партиите, избори без партии”, през 40-те години, когато няма пропорции – избори с 1 кандидат и тези надежди, които ние възлагахме относно въвеждането на модерната българска изборна практика. Кризата през 2005 година и вече новите модели.
Накратко за визията ми за работата на Централната избирателна комисия, която може би е по-важна. На първо място разбира се е ясно, че ЦИК ще трябва да работи в условията на закона, на принципа на прозрачността. Това, което вече беше казано тук – къща от стъкло, това е един стар парламентарен принцип, който ЦИК трябва да приложи. Много важни са методиките, които ЦИК трябва да приеме.
Аз тук бих отделил особено внимание и на тази прочута методика, която създава криза в партиите, Методика за изчисляване на изборните резултати, тъй като по моите наблюдения именно тук има едно непознаване и партиите постоянно се съмняват, че някой им подменя вота. Трудно можеш да обясниш на много от кандидатите, че не може да се прави мандат с 400 или 450 гласа.
Тук е ролята на това обучително звено, което до голяма степен трябва да обучи и самите лица, които ще провеждат изборите, тук е ролята на разяснителната кампания, тъй като на мен ми се струва, че в българската разяснителна практика, особено на ниските нива, на ниво секции, да не кажа на ниво РИК има лица, които са доста неподготвени за тази цел. Това трябва да се преодолее.
Относно Обществения съвет. Естествено, че той трябва да се формира, да бъде коректив, доколкото това е възможно на Централната избирателна комисия, без да се допуска противопоставяне между тях.
Относно някои от проблемите, които бяха засегнати, по-скоро са въпрос може би на бъдещи промени, може би след време ще се наложат и промени в районирането, но това е по-дълга тема.
Също така до голяма степен отношението с медиите трябва да е по-прозрачно, да се избегнат тези реплики, че това е станал орган, който е малко аристократичен и трудно комуникира с медиите.
Аз по-скоро бих желал да отговоря по скоро на въпроси, тъй като голяма част от моите тези бяха изложени от лицата, които говореха преди мен, с повечето от тях аз съм съгласен. Привърженик съм по-скоро на постоянната изборна администрация, която да бъде професионална и компетентна.
В заключение искам да благодаря и на лицата, които издигнаха моята кандидатура и на организацията Граждански форум Промяна. Благодаря за вниманието.
Ако имате въпроси, готов съм да отговоря подробно на тях.
Само да ви кажа, професор съм по избор и избирателни системи, доктор на науките по избор и избирателни системи. Разследвал съм мажоритарната избирателна система, пропорционалната избирателна система и нейното приложно поле в нашата практика през всичките тези 136 години български избори, които са създали много интересни явления. Фактът, че познавам тази практика ще ни помогне по-скоро да преодоляваме негативите и да вървим към положителното от досегашните български избори. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате ли въпроси към професора?
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Как ще се преборим със суматохата, която се получава по време на предаването на изборните книжа?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Един въпрос от мен. Според Вас, като познавате теорията на изборните системи и имате поглед върху изборното законодателство, кое е най-голямото предизвикателство в първите избори, които ще се проведат по новия Изборен кодекс?
Проф. дпн ТОДОР ГАЛУНОВ: Аз мисля, че в момента сме изправени пред едно от тези предизвикателства. Фактът, че тук са представители на граждански формати, показва всъщност желанието на обществото и на законодателите, че ЦИК трябва да се професионализира. Ако този експеримент излезе успешен, значи реформата е много добра.
Другото е по отношение на преференциалния вот. Тук също има едно сериозно предизвикателство, тъй като до голяма степен част от българските избиратели ми се струва, че трябва да бъдат допълнително обучени, за да може ефикасно да използват това правомощие, така че това за мен са двете главни предизвикателства.
Относно хаосът, пак казвам – принципите на законността и добрата организация. При всяко положение, когато се спазва стриктно закона и се въведе някакъв по-строг ред, няма как този хаос да се поддържа постоянно. На мен също ми се струва, че главният проблем може да възникне по-скоро в секционните избирателни комисии. Тъй като следя изборните практики през последните години, смятам че там сякаш са най-големите проблеми, някои работи не са могли да изпипат или има някакви нарушения.
До голяма степен нещата ще станат доста по-прозрачни и доста по-контролируеми, когато всички тези неща влязат в компютърната система.
Пак казвам, проблемът на секционните избирателни комисии е сериозен и там трябва да се наблегне и на обучението на кадрите, на прозрачността и на гражданския контрол по време на самите избори, по време на преброяването на изборните резултати. Това е традиционен проблем в нашата изборна практика. Пак казвам, през тези 136 години главните проблеми са в секционните комисии.
Няма да ви утежнявам с пикантни подробности как се броят бюлетините през всичките тези десетилетия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Ако няма други въпроси, да благодарим на проф. Галунов.
Следващата номинация е на госпожа Цветана Сурлекова, която е номинирана от 12 неправителствени организации: Български институт за правна инициатива, Институт за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Програма Достъп до информация, Европейски институт, Риск Монитор, Център за независим живот, НПО Линкс, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Български адвокати за правата на човека, Сдружение Корективи и Асоциация за европейска интеграция и права на човека.
Представена е подробна автобиография, удостоверяваща професионалния опит на г-жа Сурлекова, отговаря на законовите изисквания, подкрепена е от достатъчен брой неправителствени организации.
Коя от организациите иска да представи нейната кандидатура?
Заповядайте, госпожо Цонева.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Здравейте.
Тъй като тази своеобразна коалиция от 12 организации са издигнали гражданска листа за Централната избирателна комисия е издигнала 4 кандидатури, аз искам да подчертая, че за нас тези 4 кандидатури са равностойни и сме издигнали едновременно.
Има подробна автобиография на Цветана Сурлекова. Върховен съдия във Върховния административен съд, с дългогодишен опит като съдия и като прокурор. Във Върховния административен съд и в Прокуратурата е разглеждала дела, които са свързани с провеждане на избори. Нашата преценка е, че такъв опит би бил изключителен ресурс за Централната избирателна комисия и заради това се обърнахме към госпожа Сурлекова с предложение да бъде наша номинация и се радваме, че тя прие това предложение. Това е с две думи, нека тя да се представи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
Госпожо Сурлекова, заповядайте.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги кандидати и гости, благодаря за вниманието.
Аз няма да бъда обстоятелствена, защото съдията не може да говори, по-скоро може да пише. Наистина съм работила дълги години в Четвърто гражданско отделение на Върховния административен съд и там се разглеждаха изборните дела, свързани с обжалване на изборни резултати, в т.ч. решенията на ЦИК.
Абсолютно съм запозната с работата на ЦИК и сега няма да говоря за моите виждания как трябва да се работи и как не. За мен като съдия е от значение, че трябва да се работи по закон и когато идвах насам, аз нямах представа точно какво ще бъда питана и си мислех, че може да ме питат дали ми харесва новия закон. Да ви кажа, че съм готова с отговора.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кажете, нямаше да се осмелим да питаме кандидатите точно затова, но живо ни интересува.
Г-ЖА ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА: Това е едно предизвикателство, но трябва да съм и дипломат. Каквото и да е, законът е закон затова да се спазва, ако не се спазва означава анархия. Именно това ще бъде задачата и целта на ЦИК – да работи, спазвайки разпоредбите, предвидени в закона каквито и да са те. Ако има някои пропуски и недостатъци в своята дейност, в указанията, който ще дава трябва да се разработят допълнително тези разпоредби. Има много новости, по които няма опит. Този опит трябва тепърва да се придобие и това ще бъде и целта на членовете на Централната избирателна комисия. Как ще се организира тя, как ще работи, това ще се предвиди в приетите от нея правила за работа, които ще бъдат фактически кодекс за работата на Централната избирателна комисия, но те трябва да бъдат съобразени с изискванията, предвидени в законодателния кодекс.
Именно поради тази причина много пъти се е налагало да се отменят решения на ЦИК, защото не е спазен закона. Ние самите като съдии сме преценявали всичко това и сме виждали, че понякога ЦИК излиза извън компетенциите си, че се е мъчил да измести закона. Не може така, всичко трябва да бъде в рамките на закона. В тази връзка на мен ми харесва изказването на професора и препоръките, които се дадоха към обучението на секционните избирателни комисии. Даже и в тази област имам практика. Преди години съм била заместник-председател на Районна избирателна комисия и трябва да ви кажа, че целия ден съм стояла на телефона, за да давам указания.
Секционните ни избирателни комисии не са достатъчно грамотни и обикновено грешките, които се допускат не са от някакъв умисъл за нарушение, а от незнание.
При предаването на протоколите на Общинската избирателна комисия съм констатирала много случаи за неточно попълване на протоколите, неумишлено, а пак поради незнание и затова основната цел ще бъде именно обучаването на всички членове на секционни избирателни комисии. Досежно организацията, целите и плановете, то се знае, госпожа Алексиева достатъчно беше аргументирана в първоначалното си изказване. Мисля, че е излишно да се повтаряме и да говорим за неща, които ще бъдат основа за работата на комисията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, заповядайте за въпроси.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: От Българска асоциация на пенсионерите.
Въпросът към кандидата е, как си представя дейността на новите две звена Обществения съвет към ЦИК и обучителното звено? Благодаря.
Г-ЖА ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА: Разбирам Ви добре и струва ми се, че едва ли бих ви била полезна към настоящия момент. Общественият съвет е едно явление в нашата демократична действителност, което и прави чест. Неговото участие в ЦИК е от значение за в бъдеще и това ние ще го утвърдим, ако стана член на ЦИК, в правилата доколко и как ще участва той в евентуалните действия на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други въпроси?
Благодаря Ви, госпожо Сурлекова.
Госпожо Цонева, вие имате още един съдия във вашите номинации.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Продължавам с кандидатурата на господин Евгений Стайков, председател на Софийски апелативен съд през 1998 – 2009 година, член на Висшия съдебен съвет между 2003 и 2007 година. В момента е адвокат, член на Президиума на Арбитражния съд на Българската търговско промишлена палата.
Това е накратко.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Видно от представените документи разбира се, господин Стайков отговаря на изискванията за член на Централната избирателна комисия.
Заповядайте, уважаеми господин Стайков, да кажете това, което смятате за важно на днешния форум, включително може да кажете и дали харесвате Изборния кодекс.
Г-Н ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа народни представители, господа представители на неправителствените организации, на журналисти, ще бъда съвсем кратък. С две думи да кажа как се стигна до моята кандидатура. След влизането в сила на закона ми се обади представител от неправителствена организация и ме попита дали ще се съглася да ми бъде предложена кандидатурата. Аз го попитах защо, това беше неочаквано за мен и в обяснението беше казано, че представители от съдийската общност са ме посочили като евентуално възможен кандидат.
При последващите разговори стана въпрос, че и представители на адвокатската общност т.е. на гилдията, в която работя понастоящем, са предложили моята кандидатура.
При това положение не можех да откажа и се съгласих.
С две думи да ви кажа защо считам, че бих могъл да се справя като член на Централната избирателна комисия. Имам опит като съдия 25 години, решавал съм много спорове. Централната избирателна комисия е особена юрисдикция. Тя в своите правомощия и компетентности трябва да решава спорове и мисля, че с моя съдийски опит бих могъл да помогна за правилното и законосъобразно решаване на споровете.
На второ място имам административен опит. Бил съм председател на Районен съд, на Градски съд и на Апелативен съд. Считам, че съм успял да се справя. Самата комисия е и административен орган, т.е. тя е оправомощена с определени административни функции, за които бих могъл да помогна.
Не на последно място по време на изборите за Велико Народно събрание съм бил председател на Районна избирателна комисия в едномандатен район. Мисля, че тогава успях да се справя, актовете на цялата комисия не бяха обжалвани и бяха приети добре.
Второто нещо, за което се съгласих е това, че се считам за независим кандидат, необвързан, не съм членувал в никоя политическа партия, не съм членувал и в неправителствени организации, в граждански организации включително, т.е по някакъв начин не се чувствам обвързан, от когото и да е евентуално, ако бъда предложен от някоя от парламентарните групи или някой от депутатите.
Бих казал няколко думи какво ще правя аз лично, ако стана член на ЦИК. На първо място ще се стремя да спазвам закона и законите такива каквито са, да ги прилагам точно, а не по целесъобразност, без значение чии интереси са спорни при решаването на споровете. Следва при един и същи факти и при едни и същи правоотношения да се вземат едни и същи решения като комисия.
На второ място очевидно е, че ще се наложи тълкуване на някои от нормите в закона. При прилагането на закона, мисля, че като член на ЦИК, а и останалите членове, би следвало да тълкуваме неясните норми, свързани с духа на закона и с принципите на избирателното право, а именно за честност и свободни избори.
На последно място бих бил прозрачен в моята работа т.е., когато аз гласувам за нещо, това да е видимо и да са видими и основанията, заради които предлагам определени решения.
Това е накратко, което бих направил. Що се отнася до въпроса на председателя на комисията, ще отговоря така, че законът е закон и ако бъда избран, ще го спазвам този закон. Сигурно е добър, сигурно има слабости и ако има слабости, тези слабости най-вероятно ще се видят в хода на неговото прилагане и разбира се това в бъдеще ще се види. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми господин Стайков, въпросът ми беше по-скоро в кръга на шегата.
Уважаеми колеги, дами и господа, имате ли въпроси към господин Евгений Стайков?
Заповядайте.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Моят въпрос е съвсем кратък, въпреки че е разделен на две. Вие казахте преди малко, че ще спазвате закона, както казаха и всички колеги, които присъстват тук и са издигнати. Аз мисля, че това е задължително, но това означава ли, че Вие имате информация, че досега в ЦИК не са спазвали закона, това първо.
Второ. Тъй като аз след малко ще взема отношение по презентацията на един Ваш колега, той също е съдия, искам да Ви попитам как виждате нормално взето решение при положение, ако допуснем хипотезата, че пет съдии, авторитетни като Вас, като госпожа Сурлекова и някои други, ще вземат правилното решение. Това е много щекотлив въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
Г-Н ПЕТЪР КИЧАШКИ: Институт за модерна политика.
Безспорно един съдия с 25-годишен стаж има дълбок юридически опит, това не мисля, че може да бъде оспорено. Моят въпрос обаче е във връзка с конкретния опит на господин Стайков във връзка с провеждането и участието в избори. Просто ми се иска да чуя малко повече за неговия конкретен опит, извън общия му юридически стаж във връзка с участието, провеждането и въобще контролирането в процеса на изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли към господин Стайков?
Заповядайте, господин Стайков, да отговорите.
Г-Н ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ: Ще се постарая да бъда съвсем кратък.
Действително законите трябва да се спазват от всички, не само от членовете на ЦИК и ще се опитам да съчетая отговора си по двата въпроса едновременно, а имено със своя опит като председател на Районна избирателна комисия в София.
Първото нещо, с което се сблъсках тогава, сигурно много от хората, които са работили по изборите го знаят, има една изключителна конфронтация между самите членове на Районната избирателна комисия. Моят опит беше такъв, тогава не беше записано в закона, за разлика от сегашния закон, че членовете на Районната избирателна комисия не трябва да носят отличителни белези, в работата си да не демонстрират явно своите политически пристрастия. Моят опит е такъв, че ние успяхме, в нашата Районна избирателна комисия, още след второто ни заседание, да започнем да работим професионално, да обсъждаме въпросите, да вземаме решенията по възможност единодушно, защото винаги можем да се убедим в логиката, а не гласуваме 6 : 6 и в този смисъл отговарям на поставения ми въпрос.
Считам, че прилагането на закона, аз така го разбирам, че при едни и същи обстоятелства, при едни и същи факти, ние, особено членовете на ЦИК трябва да вземат едни и същи решения, а не да се вземат конюнктурни решения, да се изопачава закона, да се извъртат нещата, за да може да се обслужи този или онзи.
Това е възможно най-краткото, с което мога да ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стайков.
Да преминем към следващата кандидатура.
Г-Н ПРОЙЧО КАРАИВАНОВ: Госпожо председател, тъй като трябва да напусна заседанието, искам да кажа, че ние нашата номинация я даваме на госпожа Нейкова, защото тя технически и най-грамотно представи най-големите проблеми, които за София не знам дали се отнасят, но в малките общини тези проблеми действително са много големи.
Също така искам да отправя една благодарност към Вас и Вашата комисия затова, че сте взели нашето мнение и сте ни изпратили писмо, че едно от предложенията ни е внесено в новия Изборен кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря за участието. Ще вземем предвид Вашето мнение и ние харесваме госпожа Нейкова, както и кандидатите, които се представиха дотук, мисля, че всички заслужават подкрепа. Така че на Вас хубав ден.
А сега да чуем госпожа Цонева, която ще представи кандидатурата на г-н Димитър Димитров.
Предложението е съпътствано с подробна професионална автобиография, опит в наблюдение на изборите, преподавател по изборни системи и електорална социология. Сериозна кандидатура.
Заповядайте, госпожо Цонева.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Професор Димитър Димитров, преподавател в Софийския университет, безспорен специалист по изборно законодателство и изборни практики, със значителен опит в тази сфера. Консултирал е множество законодателни инициативи, а също така и член на, в годините назад на Централната избирателна комисия. Има подробна биография. Нека господин Димитров изложи своето виждане за Централната избирателна комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаеми господин Димитров.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден. Тъй като навлизаме в третия час на обсъждането ще бъда сравнително кратък. С повечето от хората в залата сме имали някакви контакти, които са свързани с различни дейности, свързани с изборите.
Нека да кажа няколко думи за себе си и за тези, които по-малко ме познават.
От 30 години съм главен асистент в Катедра Политология в Софийският университет и съм все още такъв за всички, които се обръщат към мен с професор.
Искам да кажа две думи и за научните си постижения. Двете публикации, които съм споменал в автобиографията са с най-висок импакт фактор поне до 2010 година в областта от всички български автори. За тези, които не знаят какво е импакт фактор, това е най-често цитираните заглавия, които са свързани с България или с предмета. Разбира се имам 10 годишен стаж в администриране на избори между 1994 и 2004 година.
Имам разбира се множество мисии, по-важното в случая не е толкова изброяването им, страните и обхвата, колкото работата по изработване методология на наблюдение, по която все още се правят наблюденията в ОССЕ и в Европейския съюз.
Няколко пъти съм писал комплексни закони, съавтор съм, както беше споменато тук на един от популярните варианти на Личен кодекс на новото време от 2004 година. На всички възможни обхвати и комисии от предходното и сегашното Народно събрание съм участвал. Накрая, разбира се в различни формати, съм обучавал над 3000 – 4000 студенти в няколко университета в страната – Бургас, Пловдив, в Свободния университет и разбира се в този, в който работя.
Нека да кажа две думи и затова какво е главното предизвикателство, което виждам, казвам го от опит разбира се. Огромното предизвикателство е, че въпреки, че работата така, както е предписана в този кодекс е доста подробно регламентирана. Кодексът има предимства в чисто сравнителен план да бъде от гледна точка на процедурите много подробен. Въпреки това обаче времето за изпълнение на предписаните дейности е наистина много кратко и някои от тях са нови, примерно машинното гласуване. Вярно, че то не е само отговорност на ЦИК. ЦИК не може да не изрази мнение и становище, да не изработи някакъв вид поднормативен акт, с който да окаже какво би било полето на възможни решения, които разбира се ще бъдат изпълнени евентуално от Министерски съвет. Малко сложно е написана тази част от кодекса, така че евентуално ще трябва да се вземе и решение на ЦИК, което да мине през съда, за да е сигурно, че нищо не се нарушава в случая и да не се излиза извън обхвата на това, което е предписано в нормата.
Сроковете са такива, че наистина са предизвикателство за хората, които са работили в изборна администрация. Горе долу за десетина дни трябва да се вземат около 20 много принципни и важни решения. Обикновено така работи изборната администрация, тя силно е натоварена в един период, в който не е много видим за всички останали. Цялостна оценка на кодекса, това което очаквате всички, да се каже: „Да много е по-добър от всички други норми, особено в частта, която се отнася до подробното регламентиране на процедурите”.
Един от може би най-детайлно изработения Избирателен кодекс, който аз познавам. Имам доста широк опит и съм виждал много и различни подобни документи и закони. Тук много пъти се говори за Обществения съвет, но като цяло изборната процедура е изключително открита, говоря за последните два избора, тази оценка не мога да дам примерно за изборите, които са произведени през 2009 година и тогавашния състав на ЦИК, както и тогавашната нормативна база. Не са много, сигурно са два-три случаите, в които всичко е открито за наблюдение в реално време и се създава видео архив. Всъщност видеоархив ще видя за първи път от заседанията, ако евентуално бъда един от избраните членове.
Самият факт, че цялата база от данни с изборните резултати се сканира и може да бъде намерена, проверена на страниците на ЦИК, е може би крайната възможност за откритост.
Изключително чувствителен съм на тема наблюдение, тъй като разбира се, много такива ангажименти съм имал от различни гледни точки.
Ако бъда член на ЦИК ще обърна внимание на всяка претенция на наблюдателите, но нека те да не надхвърлят чисто техническите възможности за извършване и наблюдение. Аз много пъти повтарям, че едни избори се правят не за да бъдат най-наблюдаваните, а за да бъдат най-почтените.
Понеже стигнахме до почтеността, понякога изборната администрация дори и в условията на силна регламентация се налага да взема решения, които са спорни от политическа гледна точка, не казвам, че от юридическа биха били спорни, но такива партии или част от партиите не харесват. В този случай, разбира се, бих подкрепял такива решения, които не харесват всички партии просто, защото това е най-силната гаранция, че всички са еднакво ощетени, т.е. никой не е ощетен. Това е известна максима.
Последно. Говоря от името на един кандидат за евентуален член на ЦИК. Нека да кажа също, че каквото и да се случи, както и да се случи, то ще се случи от името на онова мнозинство, което е предписано в кодекса – 2/3 от присъстващите в момента на вземане на решение членове на комисията. Ще направя всичко възможно, разбира се, да мотивирам колегите си да следват онзи принцип, който казах в предното си изречение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, въпроси имате ли към господин Димитров?
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Имам много добри впечатления от господин Димитров, затова ще му задам въпрос като преподавател по този изборен материал.
Как мислите да решите въпроса с избирателните секции в чужбина и разпределението на гласовете, които досега водеха до много фрапиращи резултати?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Едва ли ще има повече въпроси към Вас, господин Димитров, защото прекалено добре Ви познаваме, известно ни е, че знаете какво пише в кодекса.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че ще изкажа частно мнение. Повтарям, че каквото и да кажа като кандидат, то не може да бъде различно от частно мнение. Аз дебело подчертавам, и друг път съм казвал, че личното ми мнение е такова, че в частта си гласуване в чужбина, създаване на район в чужбина, създаване възможности за гласуване дистанционно, имам предвид по интернет, за определени групи гласоподаватели, имам радикални възгледи.
Ако бъде създаден такъв район, направи се технически възможно, разбира се с много условия това да се случва, значително ще се разтовари така наречената локална несправедливост при определяне на изборните резултати, но това е теоретично понятие, което аз съм създал. Шегувам се. У нас знаете, че има различни изкривявания при разпределянето на мандатите и разпределението на гласовете по райони. Това е смисълът на локалната несправедливост, тя понякога e много драстична или драматична.
Ако бъде създаден район в чужбина, значително ще се изглади разпределението, ако трябва да кажа, т.е. съответствието между гласове и мандати ще бъде по-голямо или поне ще изчезне една от причините за големите изкривявания. Разбира се, аз не мога да бъда законодател, тук има законодатели ,към които се обръщам. Ако все пак бъда член на ЦИК, разбира се много активно ще поработя върху годишния доклад и ще използвам тази позиция или този формат за нещо много важно. Вероятно сте обърнали внимание по повод на референдумите, че се изказват невъобразимо различни мнения. Всеки има някаква представа примерно за интернет гласуването, за гласуването в чужбина и започва да оценява въобще възможността примерно да има интернет гласуване през своята представа, затова как изглежда интернет гласуването. Надявам се в първия годишен доклад, ако имам възможност да участвам в неговото изработване, да поработя затова да се създаде ясна и хомогенна представа затова кое е възможно, кое не и тогава да се пристъпи към обсъждане на възможното, а не да се изхвърля това възможно. По друг начин да го кажа. Ако има три решения от възможните 100 варианта, които са обсъждани, ние често обсъждаме онези 97, които няма да решат проблема. Нека да обсъждаме трите, които са ключ към решаване на проблема и се надявам в годишните си доклади изборната администрация, ако не друго, да сведе решенията до три, за да може наистина дискусията да бъде рационална и евентуално да има някакъв изход.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. Отговорихте изчерпателно на поставения въпрос.
Следващата кандидатура е на господин Цветозар Томов. Той е номиниран от дванадесетте неправителствени организации, приложени са всички необходими документи за тази фаза на изслушването.
Заповядайте, уважаема госпожо Цонева, да представите кандидатурата на господин Томов.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ТОМОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Цветозар Томов е социолог, доцент по социология в Пловдивския университет, управител на Агенция Скала, публицист и човек с ярка гражданска и независима позиция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Томов в рамките на 5 минути да кажете това, което смятате за важно по кодекса и по своята работа в бъдещата ЦИК.
Г-Н ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Благодаря, ще се опитам да бъда кратък. Най-напред ще кажа защо приех това предложение. Главно, защото имам самочувствието да мисля, че общо взето познавам проблемите на изборния процес в България поне в тези 20 - 25 години, откакто следя избори и защото от друга страна ми е интересно какво става в „черната кутия”, защото аз познавам изхода от черната кутия. Вероятно много често не мога да се ориентирам достатъчно добре кое иска нормативни промени, кое иска организационни промени, за да се реши някакъв видим проблем, свързан с произвеждането на избори в България. Някаква такава сплав от самочувствие и любопитство ме подтикна да приема това предложение.
От тогава мислех 3 дни, защото очаквах въпрос за визия и доста промених визията си затова какво да прави новата ЦИК. По-скоро разделих на две това, което мислех в неделя остана някак си валидно, но беше разделено на две.
Конкретно аз мисля, че новата Централна избирателна комисия трябва да бъде свръх консервативна в първите три месеца от съществуването си, защото иначе рискува да въведе прекалено много нововъведения и да допусне срив в провеждането на изборите за Европейски парламент. До 5-ти април по моя сметка трябва да се свършат чудовищни количества неща, Димитър Димитров го каза същото и според мен най-разумния начин да се стъпи на рутинните практики, които има, да се въведат тези промени, които новото изборно законодателство превръща задължителни и общо взето да не се предприемат резки стъпки към промяна на организацията на работа и към модернизиране на взаимодействието с изборната администрация. Докато минат европейските избори, може би докато мине референдума месец по-късно, ако такъв се случи, за да остане време, в което няма непосредствено големи национални избори, когато според мен би могла да си постави задачата новата Централна избирателна комисия да обобщи натрупания опит от приложението на новото законодателство и да се опита вече да тръгне към някакви процедури на решаване на принципните проблеми на българския изборен процес.
С няколко думи така си представям нещата. И новото, което от неделя досега възникна е, че не бива да се бърза с резки промени.
Благодаря. Ако има конкретни въпроси, ще се спра и на тях.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Така представихте Вашето бъдещо участие в ЦИК, че и на мен ми се прииска и аз да видя нещата от тази страна. Наистина това би било едно приключение за хора, които не са се занимавали с организация на изборния процес и според мен дозата нови хора с опит би дала тази сплав, която да осигури качествени и добри промени в изборната администрация – рутината плюс новия поглед.
Заповядайте за въпроси.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Доцент Томов, аз харесвам Вашето самочувствие, но ще бъдете ли достатъчно устойчив емоционално в комисията, тъй като преди една година Вие си подадохте оставката заради доктор Христо Стоичков, а това все пак беше една почетна титла. Ще работите ли устойчиво в ЦИК?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Цеков.
Г-Н БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Един въпрос, който прозвуча в началото на изслушването, но сега му е точния момент и мисля, че господин Томов е точния му адресат във връзка с предварителните партийни договорки.
Как ще гарантирате, уважаеми господин Томов, че вече няма задкулисна партийна договорка за Вашето включване в ЦИК, след като още преди да бъдете предложен от група организации, вече партия ГЕРБ заяви, че ще Ви издигне и доколкото Вие сте участник в органите на една партийна коалиция също от този спектър – Реформаторския блок? Това как се свързва с днешното Ви представяне като граждански кандидат?
Второ, какъв е Вашия конкретен опит в областта на изборното законодателство, наблюдението на изборния процес от гледище на контрол и също така разбира се работата на изборната администрация. Ако смятате такъв опит за необходим ще бъде интересно да се чуе и с оглед на това, че Вие имате според мен споделена позиция, оценка за предходния мандат на определена партия и идеи и след като те вече дадоха определена заявка, че биха Ви подкрепили, Вие чисто така от морално гледище бихте ли приели такава политическа подкрепа и номинация от партия, за която сте изразявал изключително остри оценки?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз не си позволявам да цензурирам въпросите. Всъщност този въпрос има своето обяснение. Той е следствие на един предишен въпрос, който беше зададен. Все пак в най-политическата му част предлагам да си спестите отговора. Да не превръщаме все пак днешното представяне на кандидатите в партийно политическа полемика.
Г-Н ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Най-напред на първия въпрос. Аз не съм реагирал срещу Христо Стоичков, това беше преди две години, не преди една, а срещу решението на Академичния съвет на Пловдивския университет, което според мен унижаваше университета. Моята реакция беше реакция на човек, който смяташе, че Академичният съвет, който олицетворява академичната власт в университета, взема едно решение, което уронва престижа на учебното заведение.
Да давам специални гаранции за себе си може би няма смисъл. Ще се старая колкото мога, дано ми издържат нервите, наистина.
Господин Цеков, всъщност зададе четири въпроса. Мога да кажа истината за моята номинация, тук има човек, който да потвърди. Аз бях поканен от госпожа Антоанета Цонева по Фейсбук струва ми се. Вървяха номинации между тези организации, които в крайна сметка издигнаха четирите кандидати. Научих за намерението на партия ГЕРБ да ме подкрепи около 36 часа по-късно. Бях коректно поканен от ръководството на партия ГЕРБ, те съобщиха, че смятат да подкрепят моята кандидатура. Нямаха никакви преки искания към мен, в какъвто и да е вид и аз нямах никакво основание да откажа, най-малкото предвид това, че самата процедура на номиниране на кандидати от граждански организации изисква те, за да бъдат избрани в ЦИК да бъдат подкрепени от някои от партиите, които имат право да номинират кандидати.
За мен това е един от дефектите на Изборния кодекс. По-добре би било да има самостоятелна гражданска квота и да не предизвиква такива възможни неясноти, но така или иначе съгласно действащия закон, ако изобщо е било сериозно моето съгласие да бъда номиниран и да бъда кандидат, аз нямам и моралното право да откажа на една партия, която ме подкрепя.
За въпросната партийна коалиция. Това е точно така и аз смятам, че ако стана член на Централната избирателна комисия, би следвало да се оттегля от Гражданския съвет на Реформаторския блок, но ще добавя, че аз никога не съм членувал в партия, членувал съм в Граждански съвет на една коалиция, който всъщност е като арбитър спрямо нейните политически решения. Категорично казвам, че ако стана член на ЦИК, аз по никакъв начин няма да взаимодействам с Гражданския съвет на Реформаторския блок.
По отношение на критиките ми спрямо правителството на ГЕРБ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, не отговаряйте на този въпрос.
Г-Н БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Отговорете на въпроса за конкретния Ви опит.
Г-Н ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Конкретният ми опит е свързан преди всичко с Института за развитие на публичната среда. Бил съм наблюдател в два избора и се включвам през последните няколко години доста активно, за да придобия някакъв опит, не казвам, че е кой знае какъв по отношение на начина, по който протича изборния процес в България. Извън това аз съм изследвал резултатите от всички избори в България от 1990 година насам. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Ако мога и аз да заявя едно лично мнение. Според мен не толкова притеснително е участието към една или друга гражданска организация, която е свързана с партия или директно участие в партия на членовете на ЦИК, а по-скоро, казвам го като лично мнение, според мен би имало евентуално противоречие между работата в социологическа агенция и в Централната избирателна комисия и особено като ръководител на такава.
Г-Н ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Разбира се това е законово изискване. Аз не го казах, защото знам, че трябва да се спази закона в едномесечен срок.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това би могло да стане формално и според мен това е по-сериозния проблем, а за другото тъй като ще има чисто партийни предложения, което не изключва те да бъдат и добри професионалисти в работата си и да бъдат независими е нормално човек да има и някакви политически пристрастия.
Заповядайте, господин Мирчев.
Г-Н МИХАИЛ МИРЧЕВ: Може би тук е мястото да кажа, че Цветозар Томов е един от десетте известни имена в социологическия бизнес. Аз като председател на Българска социологическа асоциация всъщност бих застанал зад неговата кандидатура като човек професионалист. Личното ми убеждение е, че в състава на ЦИК, освен юристи, не е лошо да има и един социолог, така че Цветозар Томов е добра кандидатура от тази гледна точка. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Мисля, че това беше добър финал по представянето на тази кандидатура.
Сега да преминем към следващите две кандидатури. Те са на инж. Костадин Недев Господинов и на инж. Найден Москов и двамата са номинирани от Българската асоциация на пенсионерите - обединени.
Кой ще представи кандидатурите?
Г-Н КОСТАДИН ГОСПОДИНОВ: Уважаеми колеги, ние сме техническа интелигенция и се учудваме, че от толкова години се споменават неща, които не се изправят. Ние не сме за работа против законите. Ние сме за законосъобразна работа, обаче когато нещо не работи то трябва да се изправи и мисля, че ще бъде лесно, тъй като госпожа Мая Манолова е с нас. Тя отвори Народното събрание за гражданските организации, така че мислим, че ще пробием и в Парламента.
Къде виждам нещата, които куцат? Списъците с мъртвите души. Колко години това не се оправя? Може би трябва да бъде назначена СИК няколко месеца предварително, да направи списъци на избирателната секция. Тези списъци да бъдат представени в ЦИК, да бъдат проверени, живи ли са, мъртви ли са хората, в България ли живеят или не живеят и след това да се върнат отново в СИК и това да бъдат изборните списъци, които са утвърдени от ЦИК .
По-нататък има несгоди със списъците за симпатизантите на партиите. Там също нашите имена ги има в данъчното, има ги в общината, има ги като отидем някъде в хотел или отидем на почивна станция. Всички наши данни ги има, нищо не пречи на недобронамерени хора да ги вземат данните и да напишат към симпатизанти на някоя партия, тъй като подписите засега не се проверяват в тези списъци, проверява се само ЕГН и те се подписват с различни химикалки.
По-нататък. Ние ще работим за машинното гласуване. Имаме електронен подпис вече. Не може ли да се въведе машинното гласуване? Може.
Искаме обезпечаване и на секционните избирателни комисии с техника и със сервиз, който да обучи хората там да работят със съответната техника и да няма забавяне.
Искаме да има прозрачност и при избора на компютърните фирми, които изчисляват резултатите от изборите. Спомняте си, че доктор Михайлов беше депутат от СДС и казваше: „Давай сега да работим, а после чичо Мишо ще оправи нещата”. Той обиди професор Михаил Константинов и професор Константинов беше принуден да си подава оставката, след това се върна и т.н. За да няма такива работи, трябва да има прозрачност при избора на компютърните фирми.
Освен това, печатането на бюлетините. Трябва да се спре с костинбродските истории. Госпожа Манолова, аз съм Ви много благодарен и много мои приятели са Ви благодарни, тъй като от Вас излезе тогава тази история и тя беше оповестена.
Протоколите. Имаше и наблюдатели от Австрия, които казаха, че има много грешки при изработване на протоколите, но това не се взе под внимание.
Разбира се ние като пенсионерска организация държим в ЦИК да се заплаща и да се правят всички осигуровки – здравни и пенсионни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Москов.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Искам да допълня колегата само. Ние сме организация, която е надпартийна и ще държим, ако влезем в ЦИК да бъдат изключени партийните влияния и партизанските номера. Ние ще бъдем затова да се отразят честно изборните резултати.
Аз не виждам в новия закон да се говори за така наречената отлежалост в ЦИК и в Народното събрание даже. Какво означава това? Да има някаква мандатност и след това да бъдат подменяни хората, т.е. да има някаква приемственост все пак, обаче да не бъдат все едни и същи, да се пенсионират на едно и също място.
Това е, благодаря.
Г-Н КОСТАДИН ГОСПОДИНОВ: Искам да добавя, че ние ще работим с всеки човек, с всяка организация, която добронамерено пристъпва към проблемите на Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Да преминем към следващата кандидатура. Тя е на още един социолог г-н Николай Близнаков, който е предложен от Регионален съюз на нестопанските организации Пловдив и от Сдружение Магна Силва.
Има ли кой да представи кандидатурата?
Г-Н НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ: Доколкото съм от провинцията така да се каже, аз съм сам в момента, без друг представител на организациите, които са ме издигнали. Това са 5 или 6 организации, аз нося на ръка другите списъци, ще ви ги предам след малко.
Аз трябва да ви кажа откровено, че когато се събрахме в понеделник вечерта активисти на няколко неправителствени организации, повечето колеги ми казаха, че няма смисъл да опитваме, тъй като всичко е наговорено, всичко е уредено, всичко е под масата. Аз и още няколко мои съмишленици, бих казал, все пак успяхме да ги убедим, че този път може би не е така, че може би наистина народното представителство ще има силата да избере безпартийни, партийно неангажирани активисти на гражданското общество, хора компетентни, без зависимости. За нас това, което става в момента не е тест за нас, не е изпит за нас, а е тест за народните представители. Знаете, че се познаваме от гражданското общество общо взето и ще можем доста добре да преценим дали избраните кандидати наистина представляват гражданско общество или са скрити подводници на една или друга политическа сила. Моята надежда и вяра е, че няма да бъде така и че наистина се отваря вратата към гражданското участие, професионализация на ЦИК и на другите комисии и стесняване на тясно партийното влияние.
Аз приех номинацията и основанията на моите колеги, когато обсъждахме кой да бъде номиниран и те бяха следните: аз съм юрист, завършил съм право, по-късно съм работил и като журналист, като социолог, преподавател и най-вече като мениджър в нестопанския сектор, ръководейки повече от сдружения, включително основната коалиция на централен район към Регионалния съюз.
Аз съм автор на първото предложение през м. януари 1990 година за въвеждане на смесена германски тип избирателна система, за която още не се говореше и по-късно беше приета от кръглата маса през 1990 година. Бях мажоритарен кандидат и народен представител във Великото Народно събрание в Пловдив. Автор и организатор на движението Равен старт, което не получи нужната подкрепа и беше унищожено по-късно.
Също така бях основател и на Парламентарния клуб Феър плей, което беше уникално за горещите дни на 1990 – 1991 година, образование между сини и червени депутати.
По-късно мога да кажа, че един критерии за мен и моите колеги обективност и безпристрастност бяха наградите, които всеки път нашата малка социологическа асоциация, местна асоциация получаваше за най-точна прогноза и резултати през 2003 г., 2007 г. и 2011 година, както и наградата на Дневник за най-точна прогноза.
Разработил съм и политически системи, които частично са експериментирани в Пловдив и в една от малките общини в района под името Мини референдум и Ротационна демокрация. Тези системи са представени в Европейския парламент и в момента продължаваме работата по тях, разбира се малко трудно върви, но искам да ви кажа, че опитът ми е от различни посоки. Последно работих като ръководител на пловдивската организация за кандидатстването на Пловдив за европейска столица – Пловдив културна столица 2019. Ще добавя и нелекия ми поучителен опит от Мандатната комисия във Великото Народно събрание, в която също членувах, който ми показа много слабости в законодателството, които и досега не са преодолени.
В Централната избирателна комисия заявявам, че мога да бъда член и гарант, да съдействам за пълна прозрачност. Разбира се този Изборен кодекс е по-добър от предишния, убедени сме в това, но трябва да бъде още усъвършенстван и най-добрите предложения сигурно ще дойдат именно отвътре, от хора, които са в Централната избирателна комисия или в РИК. Както казаха много от колегите, за нас досега, като че ли главните проблеми са били съсредоточени в секционните комисии и гражданското участие там, гражданският контрол именно по места е най-важното и е нещо, за което бих се опитал да допринеса. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Изчерпателно беше. Има ли въпроси към г-н Близнаков? С напредване на времето нормално въпросите намаляват.
Ще представя следващата кандидатура. Тя е на г-жа Благомира Андонова, която е предложена от Граждански комитет Равни пред закона.
Отговаря на изискванията. Кой ще я представи, Вие ли господин Николов?
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Добър ден. От Граждански комитет Равни пред закона.
Аз само искам да кажа, че ние сме направили комплексни номинации за госпожа Ивилина Алексиева, проф. Димитър Димитров, г-н Стоил Стоилов. С тях много добре работихме при изработката на новия кодекс.
В този свят на свестни и известни хора искаме да представим и една нормална кандидатура на човек, който от 8 години е заровен в проблемите на районните и общинските избирателни комисии.
Госпожа Благомира Димитрова Андонова има завършени две магистратури по икономическа социология и здравен мениджмънт. Има многогодишен опит в организацията за произвеждането на избори от 2005 г. до 2013 г., като заемала ръководни длъжности секретар и заместник-председател на Районна избирателна комисия. Считаме, че човек който 8 години е бил в това звено на изборната система и изборната администрация може да бъде много полезен за Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Госпожо Андонова, заповядайте.
Г-ЖА БЛАГОМИРА АНДОНОВА: Искам само да коригирам колегата. Вярвам, че и другите номинации са нормални.
Смятам, че новият Изборен кодекс е една солидна основа, върху която Централната избирателна комисия да стъпи, за да бъде една експертна и обективна комисия.
Ще се въздържа от коментар по Изборния кодекс, тъй като той вече е факт, на нас ни остава само да го спазваме. Смятам за пресилени опасенията от предизвикване на хаос, предвид новите моменти и новите членове в Централната избирателна комисия, тъй като всичко ново явно е добре забравено старо.
Машинно гласуване 2009 година е провеждано в 24-ти РИК, тогава аз бях секретар на Районната избирателна комисия в ІХ-та Френска гимназия, нямаше абсолютно никакъв проблем, с който да сме се сблъсквали и който да създава опасения и да навежда някакви съмнения, че би могло да настане някакъв хаос в това отношение.
Преференции, както знаят всички, съществуват още от 2007 година, така че и там не виждам някакъв проблем нито за избирателите, нито за секционните избирателни комисии, които вече са отчитали подобен род избори. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Андонова.
Колеги, има ли въпроси към госпожа Благомира Андонова?
Няма. Причината е свързана с това, че времето напредва. Ако прецените, че искате да кажете още нещо?
Преминаваме към следващата номинация. Тя е на господин Милен Чакъров, който също е предложен от Граждански комитет Равни пред закона.
Заповядайте да го представите.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Първо искам да се извиня пред всички за отсъствието на господин Милен Чакъров. Причината е чисто медицинска поради рязкото и неочаквано влошаване снощи на състоянието на неговата съпруга, за което и той моли да бъде извинен. Това е едно.
Второ, аз ще бъда кратък. Господин Милен Иванов Чакъров е подкрепен наистина от ГК Равни пред закона, подкрепен е от Сдружение Свободни, можещи, силни, от СНС Пропаганда, от контактната група при Обществения съвет на Министерски съвет, от доста други организации, но за да бъда кратък, ще кажа само няколко съществени неща за него. Той е дългогодишен съдия в град Велико Търново, депутат в 36-то Народно събрание, дългогодишен председател на Борда на директорите на Булгаргаз, с една дума сериозен, крупен стопански и обществен ръководител.
Позволяваме си лукса да издигнем неговата кандидатура поради три причини.
Първо ние смятаме, поне организациите, които аз представлявам и в които членувам, че за членове на ЦИК е необходимо да бъдат издигани политически зрели личности, не казвам партийни или партийно зрели.
Смятаме, че господин Милен Чакъров е точно такъв. Смятаме, че той е от нивото на г-н Димитър Димитров, който ние също подкрепяме, г-жа Ивилина Алексиева, г-жа Таня Цанева, още няколко колеги, които са издигнати.
Ето защо смятаме, че той би бил полезен в работата на Централната избирателна комисия. Аз исках да задавам въпрос на предишната кандидатка, вярно е, че днешното е добре забравеното старо, но има още една латинска поговорка: Не е нищо ново, но по друг начин. Ние като общество се надяваме много, че новият състав на ЦИК, независимо в какъв състав е, а това е и желанието на улицата, която ни роди, че трябва да се направи нещо по друг начин. Тук ще отворя една скоба: аз много пъти не съм бил съгласен с негови оценки и интервюта и изяви, но смятам, че една такава кандидатура като неговата е полезна да бъде вътре в новата Централна избирателна комисия.
Тук ще цитирам една мисъл на нашия бивш ръководител (не мога да го имитирам точно) на Х конгрес на Профсъюзите през 1986 година, когато той каза : „Другари, трябва да има плурализъм на мнението. Друго мнение у Политбюро нема и не мое да има. Това е”. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Последната номинация е на господин Светозар Съев.
Той е номинирам от четири граждански организации Гражданска инициатива За нов Обществен договор, Орлов мост за промяна, Коалиция на протеста и Обществен форум Изгрев – София.
Кой ще представи неговата кандидатура?
Заповядайте.
Г-Н СТОЯН ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, организациите, които изредихте предлагат номинацията на г-н Светозар Съев за член на Централната избирателна комисия.
Господин Светозар Съев е човек с правилна сексуална ориентация, семеен, с две деца, общественик, с висока гражданска позиция и е участвал активно в комисиите за подготовка на Изборния кодекс. Активно се включи в обсъждането и на други актуални за обществото проблеми и считаме, че неговата кандидатура е подходяща. Няма смисъл повече да ви отнемам времето.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, господин Съев.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, колеги и гости, аз благодаря на организациите, които са ме номинирали.
Искам да се представя още малко. За разлика от повечето колеги, които са номинирани аз съм инженер, със склонност към математика, автоматизация на производството и т.н. Мисля, че в този аспект бих могъл да бъда полезен, тъй като не видях много издигнати кандидатури на подобни лица като мен в Централната избирателна комисия.
Аз бих могъл да окажа помощ, както при стиковане на проблемите, свързани с реализация на такива нови системи като машинно гласуване, електронно гласуване и т.н., т.е. да може нормативната база да се съобрази така с техническите възможности, че да не създаваме прекалено сложни и скъпи системи, напротив да търсим най-оптималния вариант на подобни решения, както и по отношение на математически модели и т.н.
Аз съм инженер и от 1989 година се занимавам с частен бизнес, управител съм на няколко частни фирми и съм председател на един Борд на директорите, разбира се съм и съдружник в няколко фирми. Ако бъде, разбира се подкрепена моята кандидатура, естествено аз ще спазя изискванията на закона и всички тези места ще ги напусна. Освен това се занимавам и с обществена дейност, членувам в няколко обществени формации. Членувам също така и в спортни организации, включително в Българска федерация по ветроходство, вече втори мандат съм в ръководството на федерацията.
Защо се съгласих да се кандидатирам за член на ЦИК?
Сега съзнавам, че в момента политическата ситуация в България е такава, че има едно много ниско обществено доверие както в партийната система, така и в самата държава. Всичко това естествено е породено и от постоянните слухове за изборни манипулации и т.н.
Едно от местата, което може да се бори за повишаване на обществената активност и за повишаване доверието на обществото в изборите и в нашата политическа система, това е Централната избирателна комисия. Това е място, където със своята дейност, със своята прозрачност, с възможността, която Централната избирателна комисия трябва да създаде за широко участие на обществените организации и гражданите за организацията на самите избори и в самото провеждане може да гарантира такава прозрачност, която да повиши общественото доверие. Тук бяха зададени въпроси за мобилни групи и т.н.
Аз съм на мнение, че независимо, че това не е практика, която досега е съществувала и че членовете трябва да стоят в ЦИК, за да може да вземат оперативно решение за всеки възникнал казус, това не пречи да се направи една система. Аз на много места имам органи, които се управляват включително чрез имейл, чрез скайп, да се провеждат неприсъствени заседания, по мобилния телефон и една част от хората, които са в тази Централна избирателна комисия, включително с голям, широк обществен актив, с членовете на Обществения съвет и т.н. да се направят работни групи, които да могат мобилно да присъстват на конфликтните точки, които са по време на изборите, по този начин първо ние ще можем да осветлим обществото за проблемите, които има по време на изборите. Второ по този начин у тях ще се породи доверие, че тези проблеми се преодоляват своевременно и че ЦИК е гаранция за справедливото решаване на тези проблеми.
Аз мисля, че Централната избирателна комисия има множество проблеми, които са предизвикателство, пред което трябва да се изправи. Например, аз считам, че новия Изборен кодекс, когато дойдохме тук преди 10 месеца да го обсъждаме с участието на обществени организации, ние бяхме с много големи амбиции и желание за много голяма промяна. В процеса на обсъждане на проблемите, ние осъзнахме, че нашето общество все още не е узряло и че не е готово за тези големи предизвикателства и поради тази причина трябва да изградим един обществен консенсус, за който резултата е новия Избирателен кодекс.
Има много неща, на които и на мен лично не ми харесват, но аз считам, че за момента това е един, може би един от най-добрите варианти, изпълним, възможен, който би могъл да бъде решен да удовлетвори потребностите на обществото.
Аз какъв опит имам с изборите. Досега съм бил председател на секционна избирателна комисия. Участвал съм в няколко секционни избирателни комисии и съм участвал като цяло в организация на изборите. Искам да ви кажа, че моето впечатление е, че има огромна отдалеченост между секционните избирателни комисии и Централната избирателна комисия.
Аз ще ви кажа няколко примера. Първият пример се отнася за една община. Аз разполагах с един микробус на федерацията на която бях член. Възникна проблем в една избирателна секция и трябваше да се закарат два паравана за провеждане на изборите, тъй като имаше 300 човека на опашка и т.н. Обади ми се председателят на Общинската избирателна комисия, аз отидох, взех ги от склада, вдигна се един луд скандал защо използвам такъв транспорт, трябвало да се използва само транспорт на общината и т.н.
Това всъщност не е изборна агитация. Аз мисля, че в едни избори могат всички обществени, държавни и всякакви други организации, които имат възможност, да окажат помощ на изборния процес, а не да се ограничаваме само с възможностите на общината например. Поради тази причина, в тази Общинска изборна комисия се забавиха с 2 часа и половина за регистрирането на допълнителни кабинки, една част от хората, които искаха да гласуват си отидоха. След това имаше същия проблем, когато трябваше да се транспортират урните с хората, когато се оказа, че трябва точно определени автомобили да ги превозят независимо, че има полиция не може да се организират други автомобили освен тези и т.н. В резултат на това се получи едно огромно задръстване, до 6.00 часа сутринта не можаха да обработят изборните бюлетини.
Мога да ви кажа и редица други проблеми, които ще възникнат. Например при досегашната организация на изборите в изборните секции винаги се появяваше липса на бюлетини. Броим броя на бюлетините в урната, броим недействителните бюлетини, там има няколко формули за проверка на достоверността на избора, оказва се, че липсват две бюлетини и няма как да се засекат при проверките. Никой от Районната избирателна комисия или от някъде другаде е дал указания и в такъв случай ние изпадаме в безизходна ситуация. Протоколът е недействителен, не му се засичат проверките и можем с часове да ги броим и никога няма да може да стигнем до нормален протокол. Респективно трябва да се вземат тези две бюлетини, да се обявят за недействителни и да се сложат там. Въпросът е друг, че сега вече бюлетините ще бъдат с кочани, номерирани и няма как да вземем тези две бюлетини и да ги сложим. Ние трябва да помислим, действително липсващите бюлетини как да се отразят в протокола.
Аз мога да ви говоря още за много такива проблеми. Извинявайте за отнетото време. Аз ще спра дотук, ако имате някакви въпроси ще се радвам да ви отговоря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Съев.
Това беше последната номинация.
Преди да кажа няколко заключителни думи има ли някой от присъстващите, който иска да сподели нещо? Няма.
В такъв случай ще ви благодаря наистина от сърце за днешното участие и на кандидатите, и на тези, които са ги номинирали. За мен наистина беше чест да водя днешното изслушване. Отнасям се с огромно уважение към хората, които представиха своите виждания за бъдещата ЦИК и за своята работа в нея, както и към организациите, които номинираха свои граждански представители. Много се надявам, че партиите са следили днешната дискусия, защото освен онлайн на интернет страницата на Народното събрание тя се показва, както всички заседания на гражданската комисия по БНТ 2.
Ние ще изготвим съответно и кратък доклад, становище, информация за днешното изслужване, но личното впечатление е най-важно и макар, че повечето от имената, които се представиха днес тук са известни, познати, със заявени позиции, мисля, че днес бяха в съвсем различна светлина.
За мен наистина беше чест да ръководя днешното изслушване.
Много харесах всички кандидати. Мисля, че Централната избирателна комисия ще спечели, ако поне половината от нейния състав бъде от номинациите на гражданските организации. Казвам го напълно сериозно. От това ще спечели и целия изборен процес.
Според мен това е единственият начин изборната администрация да има авторитет и доверие сред хората, а именно ако бъде номинирана от гражданските среди.
Аз ще направя всичко необходимо нашата парламентарна група поне половината от нашите номинации да бъдат от граждански организации. Надявам се, че това ще направят и другите политически партии.
Благодаря ви още веднъж. Надявам се независимо от резултатите да продължим да си сътрудничим за общата кауза за честни избори.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 17.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ
ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ:


Мая Манолова



СТЕНОГРАФ:

Траянка Стоянова