---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С

ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ




П Р О Т О К О Л

№ 21


На 10 април 2014 г. (четвъртък) от 14.30 часа в зала «Запад», пл. «Народно събрание» № 2 се проведе редовното заседание на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения

Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от Мая Манолова.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, откривам заседанието.
Предварително е обявен дневния ред. Има ли някакви забележки и предложения по него?

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане и приемане на доклад на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за третата сесия на 42-то народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
2. Разни.

Ако няма предложения по дневния ред, предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от днешната програма за работа, а именно:
Разглеждане и приемане на доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за третата сесия на 42-то народно събрание.
Знаете, че съгласно Парламентарния правилник чл. 38 ал. 2, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, задължително изготвя заключителен доклад за всяка една от своите сесии за проведените публични обсъждания, дебати с граждани, обсъждани законопроекти, законодателни и други инициативи. И сега сме на финала на третата сесия на 42-ия парламент, на база обсъждане свършеното през последните три месеца. Предполагам, че всички сте се запознали с доклада. Той беше изпратен на имейлите на Обществения съвет и на народните представители, във връзка със започналата инициатива на ръководството на Парламента за икономии особено на хартия, сме електронизирани. Ще моля, ако някой има нужда да го получи в хартиен вид, това могат да го направят експертите към Комисията.
Може би да кажа няколко думи. Защото както справедливо отбелязаха някои от представителите на гражданските организации, освен че е важно да се върши активно много работа, е важно и тя да бъде отчитана. Да бъдат информирани членовете и гражданските организации, българските граждани за свършеното. Защото никой не е длъжен да знае всичко. А и хората забравят.
Ако искате да направя едно кратко резюме на отчета ни за работата през третата сесия. Да припомня, че проведохме три широки публични обсъждания по теми, които са важни за българските граждани.
Едната тема свързана с търговските вериги и техните взаимоотношения с българските производители във връзка с готвените промени в Закона за защита на конкуренцията. Една част от предложенията, които бяха направени по време на това обсъждане залегнаха в проекта за закон, който беше внесен от народни представители в Парламента и предстои да бъде обсъждан през следващата парламентарна сесия.
Също така направихме едно широко публично обсъждане и във връзка с гражданска инициатива за промени в Конституцията, които да дадат възможност за подаване на индивидуални жалби от български граждани, за защита на техни конституционни права и свободи и за възможностите за българите с двойно гражданство, да бъдат избирани в избори за народни представители и за членове на Европейския парламент.
Проведохме на последното ни събиране и едно друго важно обществено обсъждане, по темата за проблемите с частните съдебни изпълнители, произвола който осъществяват върху българските граждани. И в резултат на това обсъждане с юристите от Коалиция за България сме подготвили два законопроекта, които ще внесем или утре или в началото на следващата седмица за промени в Закона за частните съдебни изпълнители и за промени в Гражданския процесуален кодекс, които да дадат повече защита на гражданите и срещу частните съдебни изпълнители, срещу монополите и големите им кредитори по отношение на банките, енергоразпределителните дружества, мобилните оператори, лизингодателите и прочее. И промените са в контекста на дебатите, които обсъждахме.
Да имат право гражданите на съдебен процес, а не по бърза процедура срещу тях да се получават изпълнителни листове. Да се обжалват оценките на недвижимите имоти, когато ще се продава от съдебен изпълнител недвижим имот на длъжник. Да се намалят таксите, които събират съдебните изпълнители. Да им се забрани да използват повече способи за удовлетворяване, отколкото са необходими, до размера на задължението. В момента усилено работим по финалните текстове на законопроектите и ще ви информираме за това, в какъв вид са внесени.
Освен това сме обсъдили и няколко законопроекта в рамките на Комисията, от които по-важен е Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. А знаете, че в резултат на обществено обсъждане, което организирахме в предишната сесия с народния представител Кирил Добрев, внесохме законопроект, който възпроизвежда вашите предложения и предложения на други граждански организации.
За съжаление в момента имаме проблем с разбирането от народните представители, че част от тези предложения са по настояване на гражданите. Но ние ще ги отстояваме на второ четене, включително и в пленарна зала. Например, предложението за отпадане на банковата тайна по отношение на лица, за които се установява конфликт на интереси. Нещо което поискаха гражданските организации, но сега има съпротива от народните представители. Например възможността Комисията да се сезира само въз основа и на медийни публикации. Тогава когато по отношение на лица заемащи висши длъжности има разкрити факти за наличие на такива зависимости и конфликт на интереси. Но ще отстояваме това, което сме обсъждали във формат гражданска комисия и в пленарна зала. Така че то в крайна сметка да стане действащ закон.
Разгледали сме една национална гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт, която ни беше разпределена от председателя на Парламента. Произнесохме се и по искането на Президента за произвеждане на референдум по три въпроса, които се отнасят до изборното законодателство.
Участвахме в процеса по приемане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, с участие на представители на изпълнителната власт. Изслушахме кандидатите на граждански организации за членове на Централната избирателна комисия. Благодаря ви за активността ви и по време на това обсъждане.
За съжаление като че ли, покрай суматохата, която се създаде около ЦИК във връзка с противоконституционния Указ на Президента и концентрирането на цялото внимание върху броя на членовете на ЦИК, дали да бъдат 19 или 20 в крайна сметка, се пропусна нещо друго много важно. За първи път в Централната избирателна комисия има представители на граждански организации, директно номинирани от тях. Част от седящите около тази маса участвахте, за което ви благодаря и в процеса по номиниране и в самото обсъждане на кандидатите. И за първи път трима от квотата на Коалиция за България и един от квотата на ГЕРБ са представители на гражданското общество. Личи на тази Централна избирателна комисия, че има връзка с неправителствените организации. Защото може би в някакъв по следващ момент хората ще го забележат и медиите ще го забележат, и изборните експерти ще го забележат, може би след провеждането на изборите, че това наистина е първата Централна избирателна комисия, която работи максимално открито, в присъствие на медии, на наблюдатели, на граждански организации. Първата ЦИК, която създаде Обществен съвет по подобие на Обществения съвет, който има в нашата Гражданска организация.
Първата Комисия която е изцяло публична, открита, прозрачна и информираща за всяко едно свое решение. Всъщност и първата Комисия, която въпреки жестокото противопоставяне в Парламента и скандалите около нея, взема почти всичките си решения с консенсус.
Нещо което също не се забелязва, първата Комисия, която назначи 15 председатели на районни избирателни комисии от ГЕРБ и 15 от Коалиция за България и един от ДПС. Досега всяка комисия си възпроизвеждаше мнозинството, което има. Предишната Комисия назначи 31 председатели от ГЕРБ. Не даде нито един на БСП. По предишната назначи обратното. Само един от НДСВ, другите бяха от Коалиция за България. Това наистина е първия орган, който благодарение на участието на нашата гражданска комисия с номинации и с обсъждане излъчи хора, които работят публично и открито.
Сред останалите свършени неща, разбира се и продължаване на нашето участие по демонстрациите с машинното гласуване. Това също е едно предизвикателство при тази Централна избирателна комисия. За първи път ще има машинен избор. Да се надяваме, че всичко ще сработи по най-добрия начин.
Тези от вас които имат доклада, тези които са го чели, той е подробен и съдържа всичко това, което ви казах с няколко думи, детайлно обяснено. Ако имате някакви забележки по конкретните текстове, аз съм готова да отговарям, да направим съответните корекции. Ще си позволя само в рамките на обсъждането на този доклад, може би може да го включим и като текст от доклада. Ако искате може да преценим това. Да обърна внимание на работата на Народното събрание по една гражданска инициатива – 700 хилядната подписка на Гражданско движение “ДНЕС”, която беше разгледана детайлно в рамките на нашата комисия и беше предоставена на народните представители и на съответните органи, до които се отнася.
Използвам случая да информирам всички представители на Движение “ДНЕС” и всички граждани, които са се подписали в тази наистина забележителна по своя обем 700-хилядна подписка, че в изпълнение на исканията на гражданите, Парламента вече е свършил много неща.
Искам и това да обясня. В Закона за прякото участие на гражданите в изпълнителната власт е записано, че в тримесечен срок от връчването на подписката, съответните органи трябва да обявят своето решение по проблемите на подписката и да обявят мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници. Тъй като в Парламента решенията обикновено се обличат в законодателни актове, в закони. Това което в изпълнение на подписката сме направили до този момент е приемането на няколко изключително важни закона, за които сега ще използвам случая още веднъж да ви информирам.
На първо място това са два закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, които в голяма степен поправят неравнопоставеното положение, в което се намират гражданите от монополните енергоразпределителни дружества.
Двата закона са приети на първо гласуване. И те включват следните конкретни неща.
Първо, енергоразпределителните дружества няма да имат право произволно и за най-малки задължения, да спират електроенергията на хора, които не са се издължили в срок. Това ще бъде невъзможно за малки суми. Както и няма да може да се случи в петъчен ден и в случаите, в които има възражения от гражданина срещу начислената му сметка. А таксата за прекратяване и обратно включване ще бъде за сметка на енергоразпределителното дружество, когато се окаже, че гражданина е бил прав в своето възражение срещу енергоразпределителното дружество. Повече енергоразпределителните дружества няма да имат право да начисляват, образно казано със задна дата задължения на потребителите. Знаете каква беше практиката. Констативен протокол. Не ти работи електромера. Начислявам ти за последните шест месеца 3000 лева. Това повече няма да може да се случва.
Освен това в случаите, в които гражданин получи сметка, която е прекомерно висока спрямо неговите месечни сметки, това не е решено окончателно за последните три или шест месеца, той ще може да възрази срещу тази сметка и тогава енергоразпределителното дружество трябва да докаже, че описаното количество ел. енергия е наистина потребено от гражданин.
МАРИЯ АСИМИ: Софийска вода, тя не е по-различна.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще стигнем и до Софийска вода. Нека първо да кажа какво сме свършили и после ще кажа какво не сме свършили. Очевидно Софийска вода е във втората графа. Нали трябва да оставим нещо и за следващата пленарна сесия.
Друг изключително важен закон, който също изправя зависимото неравностойно положение на българските граждани, спрямо един друг. Ако тук имаше техни представители, те щяха да възразят на това, че ще кажа монополист. Но аз го казвам спокойно. Става дума за банките. И става дума за Закона за потребителския кредит, който беше окончателно приет от Парламента и който наистина възстановява една справедливост по отношение на българските кредитополучатели. Вече няма да могат едностранно да се променят условия по договори от позицията на по-силния, а именно от позицията на банката. А вече няма да има банкови такси, извън първоначалната такса за проучване на кредитополучателя. Гражданинът ще може предсрочно да си погасява задължението към банката, без по отношение на това да се начисляват наказателни лихви. Това ще предизвика и повече конкуренция сред банковия сектор и надяваме се всички, намаляване на лихвените проценти. Защото когато може свободно да рефинансираш или да отидеш в друга банка на своето задължение, ще се появи реална конкуренция между самите банки. Вече гражданите ще могат да преценяват в случаите на ипотечни кредити, какъв вид кредит да получат. Дали такъв по отношение на който да отговарят с цялото си имущество, до окончателното издължаване на кредита или да отговарят само до размера на заложения имот, с който ако гражданина стане неплатежоспособен, банката да може да се удовлетвори само и единствено чрез продажбата на жилището, което е заложено пред нея. Знаете сега, че обикновено едно жилище не стига да удовлетвори задължението на един гражданин, който е плащал няколко години. Продават му жилището. След което той продължава да дължи, да му се трупат още и още наказателни лихви и това продължава до безкрай.
И разбира се, най-коментираната промяна, най-коментираното изменение за въвеждането на таван върху лихвите и таксите на годишна база, в рамките на 50 процента от размера на дълга, нещо което наистина ще спаси хората, които са в най-тежко положение и са принудени да погасят някакво свое задължение, да вземат кредити при безумни условия, които буквално да им съсипват живота и бъдещото и на тях и на техните семейства.
Следващият закон, който е на дневен ред, който е внесен и предстои да бъде разгледан в пленарна зала е Закона за защита на конкуренцията. Темата е: “Търговските вериги и техните взаимоотношения с българските производители.” Също монополно положение на банките, които буквално са феодализирали българските производители, които при крайно неизгодни условия предлагат своите стоки в търговските вериги. Един закон, който също следва от подписката на Гражданско движение “ДНЕС”, което освен, че е срещу енергоразпределителните дружества и Софийска вода, но има предвид монополното робство на българския гражданин от всички естествени и изкуствени монополи, които се вихрят в държавата.
Следващият закон, който мина през Комисия ще бъде разглеждан в пленарна зала, може би вече в следващата сесия е Закона за защита на потребителите, който ще даде много по-сериозни правомощия вече не на Комисията за защита на потребителите, а на Агенцията за защита на потребителите. Тъй като се създава по примера на много други европейски държави, Агенция за защита на производителите, която ще защитава потребителя от неправомерно поведение на доставчиците на различни видове потребителски услуги. Тук имаме предвид и търговски вериги и различни видове магазини, доставчици на услуги и прочее.
Един закон, по който работим в момента и който ще внесем през следващата седмица, който също е битка срещу силния на деня, в лицето на лицето на частните съдебни изпълнители. Промените в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители. Както обещахме на последното публично обсъждане, юристите от Коалиция за България работим усилено по тези два законопроекта, с които ще дадем възможности на хората, които са стигнали до фаза съдебно изпълнение, адекватно да защитят своите интереси по начин, по който да не се съсипе живота им от това, че в някакъв момент не могат да изпълнят някакъв свой кредит или свой дълг.
Всички това е в изпълнение на подписката на Гражданско движение “ДНЕС” и на ангажимента, който поехме и пред гражданските организации в Обществения съвет и които участват в работата на този Парламент от първия му момент, че това Народно събрание има един приоритет и то е да се работи в интерес на хората. Проблеми, които са трупани във времето през годините да бъдат решавани, независимо от противостоянието и от всичко, което се случва в обществото и като настроения срещу това Народно събрание и като поведение от силните на деня в лицето и на банките, и на фирмите за бързи кредити, и на търговските вериги, и на съдебните изпълнители. До тук отстояваме и това е основния смисъл на съществуването на този Парламент, а именно да работи в интерес на хората.
Това ако ви е прозвучало като отчет, нямате грешка. Отчет си беше, за това какво сме правили през последните месеци.
Заповядайте да кажете и вашето мнение във вид на допълнения, забележка, възражения или критика, кой както го чувства. Заповядайте.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Какво разбирате под малка сума? До колко лева е малка сума за изключване на тока? Казахте да не бъде изключван за малка сума. До колко лева?
И второ, аз се извинявам, че досега не съм го поставял въпроса. И сега започва морския сезон. Много хора, които са от Черноморието лятото се прибират там за дълго. Защо не се заставят енергоразпределителните дружества да имат офиси на Слънчев бряг, Несебър, Бургас? Например тук нашето ЕРП, което ни обслужва да може ние там да си платим тока. Както всички мобилни оператори имат офиси и там. Разбира се, не само по морето, може и по другите курортни градове.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте имате думата.
НИНА ГЕРГОВА: Благодаря госпожо Манолова. Благодаря за отчета. Аз чух за Гражданско движение “ДНЕС” как са протекли нещата, докъде са стигнали в пленарна зала. Не чух относно подписката, която обсъждахме за сезиране на Конституционния съд, да може граждани да сезират Конституционния съд. Тоест, изменение в Конституцията, докъде е стигнало? То се обсъди в нашата Комисия и от там нататък докъде се е придвижило? Стигнало ли е до пленарна зала? Има ли движение по това нещо?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате да отговаряме на въпросите. Всъщност реализацията на исканията от тази подписка могат да станат факт, след предприемане на съответна инициатива за промени в Конституцията. Ние, както бяхме поели като ангажимент и съобразно решението на Комисията, сме изпратили на всеки народен представител и на всички парламентарни групи информация за проведените обсъждания. Всъщност те бяха две. Едното само във формат комисия. Другото широко, включва омбудсмана и конституционалисти, и представители на подписката.
В крайна сметка, за да бъде започната тази процедура са необходими действия и те трябва да тръгнат от определен брой народни представители. Тук със законопроектите е по-лесно, защото и участниците във всички тези дискусии, в крайна сметка са хора, които са работили по темата. Като поработиш известно време с експерти, проучиш каквото ти трябва, може да внесеш законопроект. Но промени в Конституцията се инициират по определен начин.
За съжаление, аз го казах и тогава, не съм оптимист, че в рамките на този Парламент могат да бъдат предприети действия за промени в Конституцията.
По отношение на енергоразпределителните дружества, знаете, че те са собственост на частни компании. И откриването или закриването на офиси е в съответствие с техните виждания за целесъобразност на подобно действие. Окончателните текстове ще станат ясни на второ четене, както и при кои случаи може клиента да направи възражение срещу размера на сметката. Тоест, дали е с 50 процента по-високо от средномесечната за последните шест месеца или примерно е с 60 процента или с 20 процента, както и за какви минимални суми не може да се прекъсва ел. енергията. Това е въпрос на обсъждане и не искам да се ангажирам предварително с числа. Защото няма да е коректно. Ще подведа, без да искам и тези, които следят от българските граждани дискусията и вас.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Аз не знам дали ми е най-точна информацията, по първи въпрос, който е втори в отговора. На първо четене, доколкото аз имам информация, мина предложение, да не се спира тока на гражданин, който не е платил сметка до два пъти по-голяма от миналия му месец. Това мина на първо четене.
Има нагласа в много от колегите, за съжаление депутати, тук не го коментирам партийно, да не мине това на второ четене. Затова аз и в ред на мисли, който и в отчета на госпожа Манолова беше. Активността на гражданските организации представени на тази маса и извън нея, довежда до това, важни за хората интереси да бъдат отстоявани на всички нива. Тоест, от активността на хората, които са засегнати от този проблем зависи, дали ще се упражни съответния нормален обществен натиск върху всички депутати от всички партии. Този проблем, ако е важен да бъде отстоян. Ако не има сериозна опасност да не бъде защитено, за мен доброто предложение, което е минало на първо четене.
И втория въпрос, който вие зададохте пак. Ако се реализира проекта, който беше забавен, за съжаление няма да коментирам от кога и от кой, да се направи единно интегрирано гише на Български пощи. То решава въпроса не само на курортите, а и на малките населени места, стига да има пощенски клон. Там човекът може да отиде и да си плати и местен данък и държавен данък или такса и сметка за това или онова, съответно при никакви или при много минимални разходи като такси. Това е за мен сериозното решеине. Има го в европейските страни. Работи се и доколкото чувам от ръководството на Български пощи, се наваксва изоставането и всеки момент ще започнат да се откриват такива единни гишета на Български пощи на най-различни населени места.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Заповядайте.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА – Форум “Граждански контрол
Искам само да допълня в тази връзка. Да не се изключва електрозахранването на хора, които не живеят там. Примерно са във вила. Имат вила на курортно селище. Те не са уведомени и се изключи. Когато се отиде няма ток. И не знае за какво става дума и какви пари трябва да се платят.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имате думата.
МАРИЯ АСИМИ: Госпожо Манолова, добре е, че давате отчет на гражданските организации и добре е, че се вслушвате в предложенията на гражданските организации.
Имам едно предложение. Добре е, когато вие започнете да ковете този закон, дали за частните съдии, дали за потребителите, нека да бъдем поканени с нашите предложения. Много от тях може да отпаднат. Други може вие да ни предложите. Добре е нашите предложения да се чуят. От “Защита” се обади Димитрин Вичев и помоли, ако разглеждаме въпросите за ЧЕЗ, те държат пълна ревизия на електроразпределителните дружества. Той каза, че утре при господин Орешарски ще го предложи. Но помоли да се включи пълна ревизия на тези злоупотреби на тези електроразпределителни дружества. Възможно ли е или не, юристите в Правната комисия ще преценят, но го даде като предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Заповядайте госпожо Цокова.
АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители,
Искам да ви благодаря за възможността, която давате чрез този отчет на всички тези български граждани, които подкрепиха подписката инициирана от Гражданско движение “ДНЕС” и учредената от нея Национална гражданска инициатива. Тъй като мина много време от м. декември 2010 г., когато ние внесохме тази подписка и наистина информацията започна да се размива. Много от хората вече забравиха даже добрите неща, които са се случили. Ние смятаме, че е изключително важно и стимулиращо за българските граждани, когато постигнат някакви успехи във взаимоотношенията си с институциите, те да бъдат уведомявани по категоричен начин. Затова ви благодаря за тази възможност. Единственото нещо, което искам да попитам и ще дам след това думата на господин Христов, който е наш експерт, да каже нашите съображения.
По отношение на Закона за прякото участие на гражданите, това което вие засегнахте, бих искала да разбера. Защото в закона ясно е разписано, че в тримесечен срок Народното събрание би трябвало да даде своето решение писмено към съответната гражданска инициатива. Нещо, което на нас не ни се случи, не знам по какви съображения, с предишното Народно събрание. Затова и толкова много настояваме да разберем.
Разбира се, така или иначе много от законите, които атакувахме, нещата които искахме да се случат, започват да се случват бавно и постепенно. Но така или иначе по отношение на това писмено решение на Народното събрание, което би трябвало да отиде към Националната гражданска инициатива, има ли някакъв обозрим срок да се случат тези неща? Ясен ли е този срок, в който могат да се случат тези неща, които са предвидени като искания на гражданите подкрепили тази подписка? Това е моя въпрос.
Защото хората смятат, че независимо, че текат различни промени, в потребителската част много от законите вече са съобразени с исканията по отношение на тази подписка. Но хората, които се обаждат в нашите приемни и хората, които са подписвали подписката в срещите с нас, изразяват мнение, че не са чули категорично Народното събрание да каже: Да, по закона ние направихме това и това, защото в закона така пише. Това е моя въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще отговоря първо на този въпрос, защото е достатъчно важен. След това и господин Младенов ще се изкаже. Вашите експерти ще направят своите забележки.
Аз си признавам, че най-слабата част от работата на този Парламент е да информира гражданите какво е свършил. Очевидно това е проблем и на нашата Комисия. Може би и аз донякъде се подвеждам по това, че има он лайн излъчване, БНТ 2 показва. Но наистина факта, че хората първо не са длъжни да следят всичко, да са информирани по всички въпроси. И второ да ги помнят.
Този закон за прякото участие на гражданите има достатъчно проблемни и слаби места, както и при организацията на референдуми, което се видя при първия референдум, така и в конкретни текстове. И това, което в момента се опитвам да ви кажа, че Парламента не може с решение да се произнесе по вашата подписка.
Няма такава парламентарна процедура. Тоест, искането да бъде наложен контрол върху работата на енергоразпределителните дружества например, става с внесени закони и с промени в закона. А срещу останалите монополи, търговските вериги, ние не може да напишем решение. Решаваме монопола на търговските вериги по отношение на българските производители да бъде преустановен. Защото това не носи нищо след себе си.
Това, което ние може да направим е да внесем закон и да променим правилата. Така е и по отношение на банките. Така е и по отношение на Софийска вода, по която признавам си, все още не сме направили нищо.
Това, което аз днес поемам като ангажимент да свърша. Тъй като в основата на голяма част на тези законопроекти. Например по отношение на банките, на търговските вериги, изцяло в резултат на вашето настояване, включително енергоразпределителните дружества, законите ние ги приехме миналата седмица на първо четене. По тях имаше дълга и сложна работа и ще има още по-дълга и по-сложна до окончателното им приемане. Защото прав е колегата, ще има канска съпротива върху тези текстове, които сме внесли.
Това, което аз поемам като ангажимент, от името на нашата Комисия, ако не възразяват колегите, в едноседмичен срок, тоест до края на тази сесия, другата седмица до края, да ви напишем едно подробно писмо, в което точка по точка да обясним какво сме свършили в изпълнение на гражданската инициатива.
Аз предлагам, за да има решение, да вземем решение тук този формат, да ви информираме какво сме свършили. Защото Парламента няма акт, с който да се произнесе по една подписка, която е с толкова широко значение. Ние го правим. Изпълняваме това, което сте поискали. Още повече, че тук наистина е забележително – 700 000 подписа, но това е мнението на 7 млн. граждани. Тоест това са достатъчно сериозни теми, към които ние сме се отнасяли достатъчно сериозно и още по-сериозно работим по тях, едно по едно.
Ако не възразявате колеги, да вземем едно такова решение, от името на Комисията да изпратим една подробна информация, какво е свършил Парламентът в изпълнение на гражданската подписка.
Господин Младенов заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, ние се запознахме много внимателно с доклада. Той като цяло е подробен. Но липсва едно нещо, което е много важно според мен. Преди няколко месеца, госпожо председател, група народни представители от Политическа партия “ГЕРБ” внесохме за разглеждане в Комисията, изцяло нов законопроект за доброволчеството. Той беше приет от Комисията с пълно мнозинство, включително и от неправителствените организации и от гражданските организации.
Законът за доброволчеството урежда една много важна материя, която липса в нашето законодателство. Изключително важен е. Той мина на комисиите на първо четене. Но за съжаление вече два пъти в Парламента, когато се предлага от Политическа партия “ГЕРБ”, той не влиза за обсъждане на първо четене в зала. Ние не можем да го разберем защо е така. И затова настояваме, включително и чрез вашето съдействие, когато го внесем за трети път, той да бъде подкрепен и да се гледа в пленарна зала. Това е първият случай, когато гледаме изцяло нов законопроект, предложен от група народни представители, който се приема с пълно мнозинство от народните представители и в комисиите и в нашата Гражданска комисия, и няма възражения и предложения от гражданските организации. Това липсва и в самия доклад. Така че ще ви помоля това да се включи в доклада. Настояваме да се гледа в зала на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви господин Младенов. Да отговоря веднага. Всъщност това е абсолютно вярно. Напълно единодушно с членовете на Гражданската комисия, от всички парламентарни групи, ние подкрепихме Закона за доброволчеството. Той обаче не е включен в този доклад, защото това беше през м. декември. И ние сме включили обсъждането в Комисия в отчета за предишния период. Но понеже тогава не се отчетохме толкова публично, формално го приехме доклада и тогава бяхме свършили доста работа. Така че ние нашата работа, като Комисия по Закона за доброволчеството сме си я свършили. Бяхме поканили съответни заинтересовани организации и сме подкрепили закона. Ние сме за.
Тъй като водещата Комисия е Правната комисия. А проблема с пленарна зала, поне от последните месеци, вие сте прав, че това отдавна виси, поне от последните месеци, проблема е с претрупания дневен ред на Парламента.
Истина е, поради това, че се провалят някои пленарни заседания, в други се точат безкрайни дебати, не можем да смогнем със законодателната програма. Това вече го казвам като заместник-председател на Парламента. Например тези доклади, които ние приемаме накрая на всяка пленарна сесия на нашата гражданска комисия, трябва да бъдат разглеждани от пленарна зала. Ние ги внасяме, вече това ще е третия доклад на време и в срок. Те влизат в програмата на парламента, като някоя от последните точки, но още първия доклад не е гледан.
Аз поемам ангажимент по отношение на Закона за доброволчеството, да направя всичко възможно да бъде разгледан и приет, защото и аз споделям вашето мнение, че това е един важен закон. Няма да се случи до края на тази сесия, защото буквално имаме още дни от нея. Има важни закони, които трябва да се приемат – обществените поръчки, Черноморското крайбрежие, земеделските производители и други. Но в началото на следващата сесия поемам ангажимент, аз лично да настоявам да бъде включен. И ще ви подкрепя в пленарна зала.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Младенов, една огромна част от нещата записани в Закона за доброволчеството бяха приети на второ четене в Закона за изменение и допълнение на Закона за младежта.
Нека да започнем да работим. Ако днес например не правихме евтини номера един друг и ако бяхме приели измененията и допълненията в Закона за Черноморското крайбрежие. Казвам на всички, защото това се гледа от цялата общественост. От 15 март изчезна мораториума, който вие и вашето управление бяхте приели миналата година. И сега могат да влезнат багерите и да строят на дюните. Защо ги правите тези неща, за да отидем да строим на дюните ли?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, няма да позволя да влизаме в този дебат.
ХРИСТО МОНОВ: Ако искате Закона за доброволчеството, той е много добър закон. Но една огромна част от него е вече приета в Закона за изменение и допълнение на Закона за младежта и спорта. Да не влизаме в тези теми. Имаше конкретен въпрос към госпожа Манолова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук в тази Комисия сме се опазили от политически сблъсъци и политическо противопоставяне Дали сме знак, че независимо ГЕРБ ли внася, БСП ли внася, тук нещата се приемат, ако са важни за гражданите. Така че нека поне тук в този формат да се уважаваме взаимно и нещата да вървят. Защото аз ви благодаря и на колегите от ГЕРБ, които са в тази Комисия, с работата си в нея, с предложенията. Абсолютно мисля, че и вие и ние сме допринесли за това, тя да има краен продукт, който да е в полза на хората.
ДИМИТЪР КИСИМОВ – Българска асоциация на пенсионерите
Госпожо председател, уважаеми депутати, колеги, искам да задам един въпрос. В последно време се случи увеличаване и то чувствително много на адвокатските услуги. След това също много високо увеличение на някои съдебни такси. Подготвя се също данък земеделска земя.
От името на доста възрастни хора в България, всичко това, което казах удря веднага по техния джоб. С тези пенсийки едва ли ще могат да плащат услуги адвокатски, с тройно четворно вдигане. А проблемите на пенсионерите в съда не са никак малко. Като се започне от измами. Защото не достигат парите на хората и те са принудени да стигат до тези услуги на адвокати. Как става това? И защо никой не дава отговор, а се изписват де факто увеличените размери.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз наистина съм учудена от тази информация. Имам някакъв поглед върху работата на адвокатите. И мисля, че адвокатския пазар много се е свил и по отношение на хонорарите.
ДИМИТЪР КИСИМОВ: Госпожо Манолова, наблюдавам от близо три години какво става в съдебната система и то в услугите специално на адвокатите. Знаете ли, че има адвокати, които взимат неправомерни такси. Поне при мен има няколко случаи. И хората си отидоха от притеснение. 10 000 лева за адвокатска услуга.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има Наредба за адвокатските възнаграждения, която е в граници. Но доколкото знам колегите работят и под минимумите. Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ – Българска асоциация на пенсионерите.
В допълнение и уточнение на изказването на преждеговорившия, искам да кажа, че не само че се увеличиха. Те не са ограничени отгоре. Те са ограничени само от долу. Увеличи се долната граница, а нагоре колко е толеранса не е даден. И това нещо е отвратително за хората, които ползват такива услуги. Как може да не се постави горната граница? И това е решение на техния Адвокатски съвет. Те могат да си определят само долната граница. Да не бъде по-малко от еди колко си, а за да не бъде повече от еди колко си, не е дадено. Ето това е нещо, което гражданите не могат да си обяснят.
РАЙЧО ВЕЛКОВ: Аз искам да ви върна към Закона за банките и да направя едно запитване по отношение на това. Вие казвате, че ще има определени ограничения. Няма да може да бъдат взимани еди какви са лихви, без взаимното съгласие. Значи дължите 100 000 евро и банката ви казва: Ако не подпишете анекса, той става незабавно изискуем кредита. Ако искате подписвате на 2 процента по-висока лихва, ако не той става незабавно изискуем.
Какви мерки ще бъдат взети спрямо тези действия на банките, които те като силни на деня, както се изразихте вие, абсолютно никой не ги ограничава да го направят.
Второто, което е като въпрос, който искам ние всички да разберем. Защо банката след като си не изряден длъжник по определени причини. Дали е било някаква криза, дали си в момента неплатежоспособен, временно или не, ти прави запор върху абсолютно цялото имущество, с което разполагаш. Ти си искал да построиш завод за производство на определено нещо. Стигнал си донякъде. Не са ти стигнали собствените средства. Правиш ипотека на завода. Но когато дойде време, че си неплатежоспособен, банката ти прибира апартамента. И не те пита изобщо, къде ти е завода и за какво върши работа.
Минаваме и към въпроса ни по отношение на частните съдебни изпълнители. На какво основание те имат право на самооценка на стойността на определеното имущество. Идва и ти казва: “Този апартамент струва 50 000 евро.” Той има това право. Но този апартамент струва 500 000 евро. Но той му слага оценка 50 000 евро и ти го продава за 50 000 евро. И ти оставаш длъжник с още 500 000 евро.
Заложил си производствени мощности. Те не ти ги искат след това, когато тръгнеш да се изплащаш с тях примерно със залога си, а директно ти прибират апартамента. И частния съдебен изпълнител ти прави самооценка на апартамента. Какви са мерките, които ще се вземат в тези изменения и допълнения към законите. Защото той не е само един. Така че на цялата тази вакханалия, да й бъде сложен край.
И още един въпрос имаме ние. На предишната среща вие казахте, че не сте съгласни с мораториума върху дейността на частните съдебни изпълнители. Аз искам да ви попитам, дали не е възможно да се направи частичен мораториум, тъй като ние тогава разбрахме вашите съображения. Ще бъдат спрени действията по отношение на работници, които претендират за неизплатени работни заплати и т.н. Но общите задължения към частните съдебни изпълнители са над 5 млр. И 500 млн. А работните заплати, които има да бъдат взимани са десетки пъти по-малко. Не може ли да бъде наложен частичен мораториум върху дейността?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ви благодаря. Все пак това са конкретни теми, които се отнасят до конкретни законопроекти. Тепърва промените в Закона за частните съдебни изпълнители и ГПК ще бъдат обсъждани, включително и в нашата Комисия, когато ще може да изложите всички тези съображения. И да ги вземем предвид при изработването на законопроекта. Не мисля в момента да се връщаме към един дебат, който е приключил на предварителна фаза и който предстои да се случи, вече при внесен законопроект.
РАЙЧО ВЕЛКОВ: Не искам да ви коригирам. Просто той не беше пълен. Аз затова в момента взимам думата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Днес това няма да го обсъждаме в детайли.
РАЙЧО ВЕЛКОВ: Не беше пълен. Искам да си изясним преди да мине на второ четене в пленарна зала.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Още не е влезнал в пленарна зала въобще. Единият закон за потребителския кредит е вече окончателно приет. А другият не е започнал да се обсъжда – Закона за частните съдебни изпълнители.
Аз искам да ви помоля всички да се изказваме по същество, защото днес Комисията за взаимодействие с гражданското общество имаме един добър повод, едно добро събитие. Един от нашите експерти защитава докторантура публично, след малко в 16.00 часа. Ще ви поканя и вас да отидем да я подкрепим. Това е Полина във Факултета по журналистика.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ – Гражданско движение “ДНЕС”
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги, искам да кажа, че проблемите на гражданите са неизброими и ние от Движението предлагаме решения за тези, които може и са най-важни и най-актуални и които засягат всеки един човек в страната. И както се казва, те са не отлагаеми.
Аз си позволявам да поставя един много актуален въпрос. Като използваме това, че вие сте на много висока позиция и в партийната и в законодателната власт и т.н. Става въпрос за това напрежение, което в момента съществува в страната по отношение на лиценза на електроразпределителните дружества.
Тук ще се върна малко назад и ще кажа, че Комисията през тази година направи наистина много неща. Започна много трудно, с много викове, с много напрежение и т.н. и се свърши много работа, която вие отчетохте, така да се каже сухичко, но точно. Трябва да ви кажа, че духа от тук се прехвърли и в други места. Например в Комисията по енергетика. Ние гледаме там един законопроект, който внесе Движението, за изменение на глава десета от Закона за енергетиката. И засега върви добре. Даже днес има експеримент в една от абонатните станции, където ще се докажат някои от изводите.
За ЕРП-тата. Лицензията, уважаеми госпожи и господа, представлява обществено доверие. Ние ще ви кажем и ще може да ви дадем колкото искате данни, че електроразпределителните дружества въведоха и вкараха в България Средновековието в отношенията със своите клиенти. Мога да ви дам колкото искате примери. Примерно 2006 г., когато току що бяха дошли, те поискаха да се премахнат тези, които отчитат електромерите, защото трябвало да спестят пари. А спестяването беше 0,0035 лв. на киловатчас. И те не се съобразиха с това, че помощите за отопление се дават по особен закон и с особени поднормативни актове, които изискват точно отчитане и точни правила за раздаване на тези помощи. Въобще не ги интересуваше.
Сега напоследък имаме много случаи в които обвиняват хората, че превъртат електромерите. Ние проверихме много от тези случаи и се оказва, че тези електромери не могат да бъдат въобще манипулирани и достигнати, защото или са под СОТ или са под особен контрол.
Един също така, който се жалва при нас, бяха го хванали. Полицай бяха извикали. Държаха го разпънат като Христос, докато му монтират една касета, която незаконно се монтира на неговата къща. Мога да ви кажа десетки примери. Един човек в Нови Искър, който е с пейсмейкър, с много други заболявания и с високо кръвно, той вече месеци наред стои без електричество и без отопление.
Това го казвам, защото на заседанието на ДКЕВР онзи ден, когато се разглеждаше този изключително важен въпрос, нас представителите на гражданските организации не ни допуснаха. Шест човека стояха на входа. А пуснаха тези, които трябва да упражняват натиск върху България. Това бяха посланиците на няколко държави.
И тук трябва да кажа, че ЕРП-тата не са частна собственост, а са собственост на държавите, които упражняват в момента натиск върху държавата. Затова ние предлагаме, да се обсъди възможността за произнасяне на гражданските организации, категорично по въпроса за отнемане на лицензиите на тези енергоразпределителни дружества. Защото тук въпроса и проблема не е търговски. Който казва, че е търговски, както в момента така се разпространява в медийното пространство. Това не е вярно. Въобще не е търговски въпроса. Въпросът е за това, че грубо се нарушават лицензиите, които са дадени на тези дружества, а те имат отношение към всеки един човек в България. И не само като гражданин, а и към тези, които са не битови потребители, като детски градини, училища, университети, болници и прочее към бизнеса, който няма никаква сигурност в това, какви цени на електроенергията ще получат следващия ценови период.
Затова ние ви молим, да се заинтересовате от тази тема и ако е възможно, чрез средствата и инструментите, които има Народното събрание, този въпрос да дойде там, където му е мястото. Иначе ще бъде изкривен. Ние виждаме, че отива към изкривяване и към опрощаване на това, което повече не може да се търпи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Аз предлагам да приключваме с дебата. Ще вземе предвид всичко казано.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа депутати, колеги, аз искам да благодаря на госпожа Манолова за изчерпателния доклад. Тук някои хора могат да кажат, дали това е малко или много. Мога да кажа, че имайки предвид това, което е било досега, това което е направила тази Комисия за този период е много. Но имайки предвид това, което за съжаление съществува като пропуски в българското законодателство и проблемите, които съществуват, вероятно може да се каже, че това е малко. Въпрос на гледна точка. Но така или иначе посоката е вярна. Трябва да вървим по този път. Трябва да се борим, за да променим всички пропуски, които има в законодателството, които създават условия за съжаление, порочни и не добри практики.
Тежкото икономическо състояние, в което се намира в момента българския народ и българската държава, това създава условия навсякъде, където в законодателството има пропуски, те да бъдат използвани от недобросъвестни граждани, институции, фирми и т.н.
Аз в тази връзка искам да споделя, че ние гражданските организации направихме една подписка, с която искаме от министър-председателя и от министъра на енергетиката, господин Стойнев, информация по няколко въпроса. Единият въпрос, това е писмото на господин Йотингер, както и всякаква друга информация за вмешателство на международни лобисти, като посланици и т.н. срещу българското правителство.
Резултатите от извършените проверки на ЕРП-тата, договорите с дружествата с ЕРП-тата, както и всички допълнителни споразумения и информация за предстоящото посещение на господин Йотингер, както и да бъдем включени като обществени организации във всички инициативи и срещи, които се провеждат с него. Целта на това наше искане е, че ние искаме да изготвим от името на гражданските организации, една подписка до Европейската комисия, с която да искаме да му бъде потърсена отговорност на господина, затова че той провежда лобистки натиск върху българската държава и българското правителство в защита на частни чужди интереси.
Същото ще поискаме и от правителствата на съответните посланици, които са си позволили да направят това. Ние считаме, че желанието на българската държава, на българското общество за ревизиране дейността на ЕРП-тата е нещо съвсем справедливо, закономерно и че то не може да бъде подлагано на такъв международен натиск.
В тази връзка готвим такава подписка. Досега над 30 организации са я подписали. Продължаваме подписването и ще я внесем до съответните институции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Ще подкрепим вашата подписка. Тя звучи разумно и в интерес на гражданите.
А сега формално ще подложа на гласуване доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за третата пленарна сесия на 42-то народно събрание. Двама от депутатите писмено са дали своето да.
Лично господин Тотьо Младенов заяви, че ще гласува за. Така че гласуваме.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Докладът е приет.
Благодаря на всички и за участието в дебата.
По точка разни, мисля да приемем най-належащите и най-лесни за обсъждане и приемане решения. Става дума за заявки от неправителствени организации за включване в Обществения съвет към гражданската комисия.
Центърът за психологически изследвания предлага за член на Обществения съвет Людмил Бориславов Велчев. Представени са документи и за организацията и за господин Велчев. Предлагам да го включим в Обществения съвет. Те представляват и хората с увреждания.
Гласуваме единодушно “за”.
Приема се.
Българска стопанска камара прави промяна на своя представител в работата на Обществения съвет. Като на мястото на досегашния предлага госпожа Таня Желязкова. Предлагам да не възразяваме срещу това.
Сдружение “Български будители” иска да предложи свой представител в Обществения съвет, госпожа Цвете Борисова. Приложени са информация за госпожа Борисова и за организацията. Предлагам да я включим в Обществения съвет.
Европейска организация за защита на човешките права в България иска да стане член на Обществени съвет. Като предлага трима свои представители, които ще участват на ротационен принцип.
Подкрепяме го единодушно.
Института за модерна политика, който беше излъчил госпожа Ивилина Алексиева за председател на Обществения съвет предвид, че тя оглави Централната избирателна комисия. Предлага господин Петър Кичашки.
Аз предлагам да не вземаме това важно решение. Председателят на Обществения съвет би следвало да го обсъдим и да го изберем на отделно, специално заседание. Ако искате, за да не спъваме работата на Обществения съвет, предлагам нека временно господин Кичашки да поеме Обществения съвет, докато изберем председател до следващо, по-следващо заседание или някой да се заеме с тази работа докато госпожа Алексиева я няма. Това по принцип е много работа, сериозна работа и време и усилия.
СПАС КОЛЕВ: Аз ще направя едно предложение. Във вторник или другата седмица под Ваше ръководство, да се събере отново Съвета, за да решим и тези належащи неща от оперативен порядък. Но съм против в момента господин Кичашки да поема каквато и да е функция, не за друго, а защото принципа на равнопоставеност на организациите се нарушава. Един път от този Институт беше уважаваната наша председателка, сега шеф на ЦИК.
Предлагам временно господин Светослав Николов да го поеме, защото всички го познаваме. Той е достатъчно организационно подготвен човек и може да свърши тази работа до избора на друг.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да ангажираме един от членовете на Обществения съвет да подготви и да проведе следващото заседание. За по следващото някой друг, докато се организирате. Не възразявам да е господин Николов. Ако искате това да е решението, да му възложим да свика следващото заседание на Обществения съвет. А вече за по следващото ще се вземе следващо решение, за временен или постоянен избор.
Още две предложения току що постъпили. Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията.
Предлагат председателя й Стилян Николов Иванов в състава на Обществения съвет.
Има ли възражения? Няма.
Приема се единодушно.
От името на Национална социална общност, правят предложение председателя на Гражданската организация, госпожа Диана Гервасова Димитрова да бъде включена в състава на Обществения съвет.
Възразявате ли? Не.
Приема се единодушно.
Ще помоля и експертите към Комисията да ги включат и евентуално при организацията на следващото заседание да бъдат информирани.
Благодаря на всички за участието.
Който иска да чуе публичната защита на Полина Стоянова, каня ви от нейно име във Факултета по журналистика.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 50 минути /


Председател на Комисията за взаимодействие
с граждански организации и движения:



Мая Манолова



Стенограф:

Силвия Михайлова