---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ





П Р О Т ОК О Л

№ 22



На 5 юни 2014 г. (четвъртък) от 14.30 часа в зала «Запад», пл. «Народно събрание» № 2 се проведе редовното заседание на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения

Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от Мая Манолова.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


Дневен ред:

1. Представяне на проекти за законодателни инициативи, отнасящи се до изпълнителното производство и работата на частните съдебни изпълнители;
2. Разни.


ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, проектът за дневен ред е предварително обявен на интернет страницата на Комисията за взаимодействие с гражданското общество. Има ли забележки, предложения, възражения по него? Ще го прочета и за тези, които не са се включили в днешното заседание, може би наблюдават онлайн или по БНТ 2 днешното заседание.
Предварително обявеният дневен ред включва две точки:
Първа точка „Представяне на проекти за законодателни инициативи, отнасящи се до изпълнителното производство и работата на частните съдебни изпълнители” – тема, която беше широко обсъждана в една дискусия по инициатива на гражданската комисия в края на предната парламентарна сесия.
И втора точка „Разни“ за обсъждане на други въпроси, които са важни за членовете, за Обществения съвет или за други представители на граждански организации.
Предвид информацията, че група граждани е организирала мълчалив протест пред другата сграда на парламента, използвам случая да кажа, че вратите са отворени за всички представители на граждански организации, тъй като доколкото разбрах от медиите, току-що гражданите, начело с проф. Близнашки протестирали срещу това, че нямат достъп до днешното заседание. Аз мисля, че и представителите на опозицията в парламента комисия ще се съгласят, че тези врати винаги са били широко отворени за всеки гражданин, който иска да участва в конкретното заседание или да направи някакви други предложения за теми, дискусии, инициативи, закони и който каквото се сети и ние преценим, че е важно за гражданите. Така че обръщам се, тъй като нямам друга връзка с проф. Близнашки, да му кажа, че вратата е отворена и в преносния и в буквалния смисъл и вместо мълчаливо да протестира за това, че няма достъп до другата сграда на парламента, да дойде тук, където сме се събрали.
Дневният ред е предварително обявен, качен е на сайта, известен е на Обществения съвет, на гражданите, на членовете на Комисията. Който каквото има да каже, да възрази, да предложи, е добре дошъл. Ние сме готови да го чуем, да обсъдим и ако има аргументи да се съгласим с неговите предложения.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: В тази връзка, госпожо председател, искам да попитам има ли искане от тяхна страна да участват по темите от дневния ред на днешното заседание?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не, абсолютно по никакъв начин не сме уведомени за желанията на инициативния комитет да се включи в днешното заседание. Освен това няма никаква пречка, пак казвам – вратата е отворена, вместо да протестират мълчаливо срещу това, че не ги допускаме, да дойдат и да кажат какво искат. Защото няма случаи, когато тази комисия да е отказала, на който и да е гражданин, представител на институция, достъп до наши заседания. Наистина смисълът на тази комисия е да чуем всеки един гражданин. Тези, които имат желание да дойдат винаги са добре дошли.
Обръщам се, използвам тук, че има няколко камери, заповядайте, професор Близнашки, заповядайте, уважаеми членове на инициативния комитет, заповядайте, уважаеми граждани, елате, кажете това, което имате да кажете! Аз просто съм изумена, може би това е някаква пиар акция или някакво друго упражнение, което аз не разбирам, но за да сме наясно, че от наша страна няма никакъв проблем го потвърждавам.
Що се отнася до произнасянето на парламента по референдума, водеща комисия по този въпрос е Комисията по правни въпроси. Аз направих току-що справка с нейния председател, той възнамерява да включи тази точка за обсъждане през следващата седмица. Следващата седмица нашата комисия отново ще има заседание, така че и ние можем да включим такава точка и по искане на господин Близнашки, и по наша идея, така че няма никакъв проблем. Предполагам, че искат произнасяне от парламента по искането за референдум. Това ще го обсъждаме, когато точката е сложена на масата, сега предполагам, че и Вие нямате готовност да се произнасяте по този въпрос, макар че Общественият съвет го е обсъждал. Така или иначе Комисията ще го обсъжда на друго заседание, не в днешното.
Това бяха няколко изречения все пак за честта на Комисията за взаимодействие с гражданското общество. Всеки гражданин за нас е гражданското общество и той, и членовете на неговия комитет, и всички други български граждани.
Уважаеми колеги, преминаваме към предварително обявената тема.

Представяне на проекти за законодателни инициативи, отнасящи се до изпълнителното производство и работата на частните съдебни изпълнители

Ще припомня само, че последната дискусия, която беше организирана от Комисията за гражданско общество беше по повод проблемите, които възникват с частното съдебно изпълнение и с изпълнителното производство като цяло и с частните съдебни изпълнители. В дискусията се включиха освен омбудсмана, представители на институции, на граждански организации, на Камарата на частните съдебни изпълнители, всички които са заинтересовани от решаването на тези проблеми. Ще припомня някои от основните акценти от тази дискусия, тъй като няма спор, че работата на частното съдебно изпълнение вълнува, интересува и даже ще кажа още по-ясно – взривява българските граждани. На практика само за миналата година числата показват, че частните съдебни изпълнители са събрали над 1 милиард и 300 милиона лева вземания. През тази година имат да събират 5 милиарда. Това са вземания и от български граждани и от бизнеса, така че начинът, по който те са го правили до сега, правят го в момента и ще го правят в бъдеще е изключително важен за всяко българско семейство, за всеки български дом.
Бяха поставени сериозни проблеми с молба и от гражданските организации да намерят своето законодателно решение със съответни проекти за промени в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители. Много често се оказва, че те не са пропорционални даже на размера на задължението. Това особено отчетливо се вижда при малките дългове. Има случаи, в които едно задължение от 500 или 1 000 лева до момента на плащането набъбва 2-3-4 или 5 пъти и с начисляването освен на лихви, но и основно на такси, които се събират от частното съдебно изпълнение и че това трябва да се промени. Имаше много възражения относно това, че една голяма част от действията на частните съдебни изпълнители са необжалваеми, така че гражданите не могат да търсят правосъдие и съдебен контрол върху актовете на широко оправомощените частни съдебни изпълнители. Имаше предложения да бъдат направени промени в необжалваемостта на оценките, които се постановяват от частните съдебни изпълнители, както на недвижимите имоти, които са предмет на публична продан, така и на движимите вещи, които са предмет на търгове, организирани от частните съдебни изпълнители.
Имаше възражения върху липсата на пропорционалност между действията и способите, които използват частните съдебни изпълнители и размера на задължението, което има един гражданин или една фирма. Имаше много сериозни възражения и по отношение на начина, по който част от взискателите се снабдяват с изпълнителен лист. Възраженията бяха по отношение на банките, които имат една абсолютно облекчена процедура за снабдяване с изпълнителен лист срещу граждани, че гражданите в това производство не могат да възразят и не могат да го спрат в случаите, в които смятат, че има неоснователно начислени суми, завишени лихви или други недължими вземания по отношение на тях.
Ние сме подготвили два законопроекта на база на тази широка дискусия, която се състоя в Комисията по гражданско общество, като ще Ви запозная с някои от основните предложения, които правим и в Гражданско-процесуалния кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители. Искаме да чуем Вашето мнение преди да ги внесем утре в парламента. Има внесени и други законопроекти от народни представители, които се отнасят до ГПК и искаме да сме сигурни, че мнението на гражданските организации, които работят в тази комисия ще бъде чуто и защитено в пленарна зала, и ще бъде взето предвид при вземане на окончателното решение от страна на парламента.
Ще започна с промените, които правим по отношение на частното съдебно изпълнение, по отношение на основното възражение за начина, по който банките се снабдяват със заповеди за незабавно изпълнение по отношение на длъжници, респективно с изпълнителни листове. Създаваме възможност гражданите, когато смятат, че искането по отношение на тях е неоснователно или че са начислени недължими суми да могат да направят възражение и възражението да спре изпълнението на тази заповед за незабавно изпълнение. За тези, които са юристи и искат да чуят повече информация за това защо конкретно не сме извадили възможността на банките да се снабдяват със заповеди за незабавно изпълнение от разпоредбите на чл. 410, не сме ги предложили да влязат в обхвата на чл. 410, от чл. 417, защо не ги пращаме в чл. 410, ще уточня, че в чл. 410 на ГПК са възможностите за искане издаване на заповед за изпълнение без представяне на документи. Тоест, има една категория искове, които по молба на един кредитор до съда, ако не постъпи възражение на длъжника кредиторът се снабдява със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист може да започне изпълнително производство срещу длъжника.
В чл. 417 са описани всички хипотези, при които различни видове кредитори – взискатели са длъжни да представят съответните документи, за да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение. Ние смятаме, че банките трябва да останат в обхвата на чл. 417, тоест – да са длъжни да приложат към своето искане срещу длъжника извлечение от техните счетоводни книги, с които да установят вземането на банката, но създаваме нова възможност на длъжника срещу една банка да може да подаде писмено възражение, с което да спре изпълнението и спора между банката и длъжника да се развие в едно съдебно производство. Тук по този начин все пак оставяме възможност на длъжника да прецени, защото в ситуация, в която той е сигурен, че това е размерът на задължението, че той е в сериозно просрочено, в момента, в който прецени, че няма интерес от един допълнителен съдебен процес, който допълнително да го натовари с такси, той просто може да не възрази и да остави производството да върви по този бърз ред. Но когато има възражение, иска да се проверят лихвите, главниците, начисляванията, разноските, може да възрази и по този начин да спре това производство и да си осигури съдебен процес, в който с всички възможни доказателствени средства да доказва правотата на своето възражение.
По отношение на обжалваемостта на действията на съдебните изпълнители. Най-важното, което споделиха с нас на предната дискусия представители на граждански организации, е необходимостта да се предвиди възможност за длъжника да обжалва оценките и на недвижимите имоти, и на движимите вещи, които са предмет на изпълнение, предмет на публична продан или на съответен търг. Така че въвеждаме възможността оценката, която е определена или приета от съдебния изпълнител да може да бъде обжалвана пред съд и там чрез способите на доказване, съдебни експертизи да бъде установена действителната стойност на вещта, която ще се продава, което е в интерес на длъжниците по тези производства.
Също така даваме възможност на третите лица, у които се намира вещ, която е предмет на изпълнение със своя жалба да спират изпълнителното производство. Това са случаите, в които един длъжник е продал своя вещ на друго лице или на трето лице, да въведем защити за третото лице, което добросъвестно е купило една вещ от длъжник, да може да се защити от нейното продаване, от нейното реализиране за нуждите на изпълнително производство по отношение на продавача на тази вещ.
Въвеждаме и нови ограничения по отношение на началната цена при първата публична продан на един недвижим имот. Сега в ГПК в чл. 468 е записана възможност за задължение един имот, който се изнася на публична продан да бъде оценен от съответните вещи лица. Сега ние добавяме, че не може началната цена при първата продан, независимо от оценката на вещите лица, която е приета от частния съдебен изпълнител, да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Това е допълнителна защита срещу продажбата на имоти на безценица. А също и задължение, което до сега не фигурираше в ГПК във всички случаи, не само по отношение на недвижими имоти, но и на други вещи, цената да се определя от вещото лице, а не от самия частен съдебен изпълнител, с изключение на случаите, когато стойността на вещта, която ще се продава е под двукратния размер на минималната работна заплата.
С цел облекчаване на таксите, които се дължат на частните съдебни изпълнители за едно изпълнително производство, възлагаме задължение в едномесечен срок от влизане на този закон в сила на управителя на БНБ и на министъра на правосъдието да утвърдят изискванията към единния електронен регистър на електронните запори. По този начин гражданите ще си спестят такси от налагане на запори по отношение на техни сметки във всички възможни банки – нещо, което обикновено всеки съдебен изпълнител прави, автоматично пуска искане за запор във всички банки, за което се дължи такса. Сега чрез системата за електронните запори, особено за по-малките задължения ще падне една сериозна част от таксите.
Правим предложения в Закона за частните съдебни изпълнители, които предложения са изцяло по отношение на дължимите такси в едно изпълнително производство, като казваме, че в случаите, в които един длъжник разплати задължението си изцяло или частично в срока за доброволно изпълнение, тоест – в седемдневния срок, който му се дава след получаване на покана за изпълнение, ще дължи такса на съдебния изпълнител в половин размер, тоест – няма да плаща пълния размер на таксите, които се начисляват от действията, които е предприел съдебният изпълните, както и за малките задължения, което е изключително важно, че сборът от всички такси по изпълнението, независимо какви действия е предприел съдебният изпълнител, не може да надвишава размера на задължението.
Давам пример, тук трябва да се търси баланс изобщо към това да има някакъв интерес частният съдебен изпълнител да събира малки вземания в случаите, в които например става дума за дълг от 50 или 100 лева към кредитор, мобилен оператор, енергоразпределително дружество или какъвто и да е длъжник, все пак сметките трябва да се плащат, когато се дължат, да могат да бъдат събрани, за да не се блокира дейността. А също и когато един работник има да взема от работодател 50-100 лева все пак да има таван на таксите, които в крайна сметка ще бъдат събирани от частните съдебни изпълнители.
Тъй като става дума за промени в ГПК ние сме предложили и някои други промени, които не се отнасят до частното съдебно изпълнение, но които така или иначе са в интерес на гражданите, като страни по различни съдебни процеси. Част от тези предложения също са насочени към намаляване на държавните такси за различни искове при образуване на дело пред съд. Например, предлагаме да се уеднакви размерът на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот. Исковете за собственост имат по-ниски такси от облигационните искове, така граждани, които водят различни облигационни искове, свързани с права върху недвижими имоти ще бъдат облекчени в своите такси. Това са случаите, в които гражданинът не е искал сключване на окончателен договор, разваляне на договор, унищожаване на договор и други правни хипотези.
Правим и предложения, които се отнасят до призоваването в един съдебен процес, което е във връзка с възможността за служебно извършване на проверка на адресната регистрация на ответника по едно съдебно дело. Такава е възможна предвид вече възможността на съдилищата да се свързват онлайн с Национална база данни „Население“. Така че ще бъдат ускорени съдебните дела, което е в интерес и на много граждани, които търсят бързо и справедливо правосъдие в хипотезите на различни правни казуси.
Това са най-важните промени, които предлагаме. Мисля, че всеки, който е проявил интерес има нашите два законопроекта пред себе си, които са в предварителен вид. След като чуем какво е Вашето мнение ще ги внесем в парламента, тъй като очакваме, че Правната комисия вече ще се заеме с разглеждането на всички внесени промени, които се отнасят до ГПК.
Съвсем коректно сме поканили Камарата на частните съдебни изпълнители. Те са получили поканата и ни изпращат отговор, който ще Ви прочета дословно: „Уважаеми госпожи и господа! Благодарим Ви за поканата. Уведомяваме Ви, че Камарата на частните съдебни изпълнители не може да изпрати свои представители на заседанието на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, насрочено за 5 юни 2014 година. По същото време Международният съюз на съдебните изпълнители, който обединява над 80 държави от цял свят провежда свое редовно заседание, на което присъства и ръководството на Камарата на частните съдебни изпълнители. В допълнение, членове на Съвета на камарата паралелно са ангажирани в работни групи на експертно ниво за законодателни промени, касаещи съдебното изпълнение“. Това е в отговор на нашата покана.
Може би това, което пропуснах да кажа в началото е, че със сигурност, освен че вратите на гражданската комисия са отворени, всички заинтересовани лица обикновено биват канени изрично от екипа на комисията, така че на следващото заседание, на което ще гледаме референдума, освен че може всеки да се осведоми онлайн на страницата на нашата гражданска комисия и инициативният комитет, разбира се, ще бъде поканен изрично. По електронен път ще им изпратим писмена покана.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХАЙЛОВ /Център за човешки права/: Запознахме се с предложените законодателни промени. Преди да започнем да обсъждаме това, което е записано в тях бих искал да обърна внимание на нещо, което миналия път тук всички ще си спомнят, че беше обсъдено, но не е залегнало в законодателните промени, а всъщност поражда голямо недоволство сред гражданите. Става дума за начина на призоваване. Много граждани се оплакват, че биват призовавани, тоест – заповедите за изпълнение било по чл. 410, било по чл. 417 им се връчват чрез залепване на уведомление, което гражданите смятат, че не са получили, тъй като то се лепи, според частни съдебни изпълнители или според призовкарите на съда, на входовете на блокове и по една или по друга причина не достигат до тях. В същото време последиците от едно такова връчване и изпускане на срока са много сериозни, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила и съответно никой вече гражданин не може да се възползва от правата, които предвижда закона, за да се защити. Затова ние бихме искали, преди да бъде внесен законопроекта за обсъждане в комисиите на Народното събрание, да бъде добавена разпоредба, която да изключва прилагането на това връчване чрез залепване на уведомление поне по отношение на заповедното производство, тъй като действително много са сериозни последиците, ако бъдат изтървани сроковете. А едно залепяне на уведомление дори и съвсем съвестно от призовкаря или служителя на частния съдебен изпълнител да го залепи на вратата, всяко хлапе може да го скъса. Да не говорим, че един гражданин, който по принцип не очаква да получи честитка от съдия изпълнител няма навика да гледа всяка залепена хартийка по целия вход. Тъй като те много рядко стигат до апартамента става въпрос, че лепят една бележка, на която пише да се явят в 14-дневен срок документи, съответно гражданинът или не го вижда, или го къса. Съответно той изпуска срока, документите се смятат за редовно връчени, изтича срокът за възражения и оттам нататък абсолютно нищо не може да се направи.
И тъй като миналия път повдигнахме този въпрос, понеже това са 90% от оплакванията на гражданите, почти всеки, който дойде при нас казва, че не знае и когато направим проверка по делото как му е връчена заповедта за изпълнение се оказва, че е връчена именно чрез залепване на уведомление и възникват въпроси за добросъвестността на служителите. Но дори и съвсем добросъвестно те да са изпълнили задълженията си и да са го залепили, няма никаква гаранция, че този гражданин ще го прочете или някой няма да го скъса, примерно недобросъвестен съсед или някоя чистачка, която смята, че тези бележки само загрозяват входа. Затова според мен трябва да се обърне внимание на начина на призоваване и да се предвиди поне заповедта за изпълнение да бъде връчвана или лично, или на домоуправителя на блока, на който да бъде вменено задължение да получава. Поне на някакво лице, което да има някаква отговорност да я връчи, за да може, ако той приеме и не я връчи самият гражданин да може да си търси някаква регресна отговорност срещу него, защото с уведомление много често гражданите не знаят, че е имало такава процедура и когато вече им бъде наложен запор върху заплатата или върху банковите сметки вече всички срокове са изтървани.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това е сериозен проблем. Ние го обсъждахме на експертно ниво какви са възможностите, но тъй като и случаите, в които граждани се укриват и правят всичко възможно да не получат различни съдебни съобщения, както и проблемите със статута на домоуправителя в един блок, както и с факта, че много от съседите, поне това споделят призовкари, които бъдат открити, категорично отказват да получават всякакви съдебни съобщения предвид и разправиите, в които могат да попаднат със своите комшии. Ние сме предложили един текст в § 8, който наистина не решава проблема, но донякъде и все пак в резултат и на дискусията, която проведохме, именно в случаите, в които не е открит на съответния адрес и се счита за уведомен, на гражданина да бъде назначаван особен представител.
Може би ще допълним и тези текстове. Специално заповедното производство е една процедура, при която все пак някакво лице да удостовери, че гражданинът не може да бъде открит, което да бъде живеещо наблизо или на този адрес, а не служител на съда, за да има все пак някаква отговорност и за призовкарите, че те поне са изпълнили добросъвестно това задължение, което им е вменено от кодекса. Така че приемам тази забележка, ще допълним текстовете в тази посока и вече в пленарна зала те ще бъдат дообсъдени. Предполагам, че там ще се включат и представители на съдебната власт, за да кажат евентуално какви са им техните съображения.
Приемам предложението.
МАРИЯ АСИМИ /Асоциация за балканско сътрудничество/: Госпожо председател, във връзка с това, което каза господина, миналия път го дискутирахме, права сте, че има граждани, които не искат и се укриват, но от друга страна – погледнете, съжалявам, че ги няма ЧСИ-ата, сега също имаме още една жалба за 700 лева и 9 хиляди адвокатски хонорар и ЧСИ-то е написало 10 посещения на призовкар по 24 лева. Това е такава злоупотреба от страна на ЧСИ-ата. Аз не съм съгласна да се лепи, защото на мен, ако ми го залепят, не искам съседите ми да знаят, имам достойнство. Защо трябва да знае целият квартал, че имам да плащам ток или мобилният оператор, който ме е излъгал, ще ми виси след това, защо? Жив човек съм и ако съм на постоянен адрес ще ме намери. Не може ЧСИ-то да пише и да си слага. Един лев струва по пощата, ако се прати с обратна разписка. Това не го правят, а начисляват по т. 5 и т. 9, нямате представа какви грозни злоупотреби. Това е много важно. И точно това, което сте почнали е добре да се направи. Да се види и мнението, четох предложение на господин Ангелов, на няколко организации, изчетох тези законопроекти, много неща има да се доправят и е добре да има дискусия още един-два пъти и да се изчистят тези неща, а не след като влезе законът в сила да почва да се ремонтира.
Аз не казвам, че няма несъвестни граждани, има такива естествено, но такива злоупотреби с ЧСИ-ата има, и таксите, които са: начална такса, той нищо не е направил, но таксата му тече. И ти върви доказвай, че той не е свършил нищо.
Искам да попитам, госпожо Манолова, Вие сте юрист, какво пише в чл. 5 на Конституцията, че тя е върховният закон и всички трябва да го спазваме и че всички имаме равни права. Може ли аз да не мога да се защитя, ние не тръгваме от равен старт с ЧСИ-ата. И нещо друго ми е чудно, че няма частни съдилища, има частни ЧСИ-та, това също е странно. Съд частен няма, полиция частна няма, но имаме частни съдебни изпълнители, които злоупотребяват. Много са жалбите, мисля че трябва да се обсъжда много внимателно и да се пипа внимателно.
Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ /Технически ренесанс/: По отношение на залепването на призовките, честа практика е, ЧСИ-ата нямат интерес да получат гражданите призовката и техните куриери я залепват, снимат я и после я свалят и дори не я изнасят, само обявяват, че са я пратили. Не си правят труда. На техния сайт има публикуван Регламент №1393/2007 на Европейския съюз, когато лицето е в границата на Европейския съюз за връчване на съобщения чрез дипломатическите представителства. Ако едно лице не е тук то трябва да бъде открито в границите на Европейския съюз. Отделно ЧСИ-ата, ако искаха, ровят във всички други бази данни на гражданите, а не могат да ровят в базата данни на общините, които имат категорично всичките адреси, телефони на домоуправителите и винаги могат да проверят чрез домоуправителя кой, къде живее и дали се укрива. Няма никакъв проблем, ако има добронамереност от страна на ЧСИ-ата да се реши проблема. Така че моля Ви, обърнете внимание на това.
По другите проблеми има изказвания, включително и на висши представители на Върховен касационен съд – зам.-председател на Върховен касационен съд, нещата си вървят по отношение на ЧСИ-ата.
Благодаря Ви.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ /Граждански комитет „Равни пред закона/: Тук видяхме, че се засегна един голям проблем с призоваването, тоест – с уведомяването, че ти дължиш нещо. На предишно заседание на комисията, на което се обсъждаше този проблем казах, че е най-добре да се предвиди един публичен регистър. Като не могат да те намерят публикуват в публичния регистър и съответно човекът, който е клиент на публичния регистър може съответно да бъде уведомен. Но от ЧСИ-ата злоупотребяват с това и не отиват и не уведомяват длъжника, за да изпусне срока, за да не може да се защити. По-добре е да има един публичен регистър.
Благодаря.
НИНА ГЕРГОВА /Гражданска инициатива за нов Обществен договор/: Съгласна съм с преждеговорившите колеги. Само искам да засегна и още един проблем относно обжалването, който не видях, може би съм пропуснала, за което моля да бъда извинена. Вие сте допуснали, че може да се обжалват данъчните оценки, обаче да се жалваме от самите действия на ЧСИ не е добре уреден този въпрос. Тоест, ако аз в момента искам да се оплача от частния съдебен изпълнител трябва да се оплача чрез него, което е един много голям проблем, аз не мога директно да се оплача в съда, трябва да пусна жалба до частния съдебен изпълнител и той съответно да я изпрати до съда. Този проблем не го виждам отстранен тук.
Не съм съгласна с това, което каза госпожа Асими, да се изчака малко. Да, наистина не трябва да се бърза, но нека поне тези добри промени, които са направени, да минат, ако трябва после пак ще се променят, защото наистина хората много дълго чакаха, вече цяла година се обсъждат тези неща. Наистина, колкото по бързо минат поне добрите промени, които са направени, толкова по-добре ще бъде за хората.
КОСТАДИН НЕДЕВ /Асоциация на българските пенсионери/: Това, което предлагам го разгледахме заедно с омбудсмана на предишното заседание и той прояви разбиране. Предлагаме към Преходните и заключителни разпоредби да бъде добавен § 18, който да гласи така: „В случаите, когато длъжник е държавата, като собственик или принципал на предприятието или учреждението тогава сумите по изпълнителния лист се изплащат от бюджета, като се създаде специален фонд или сега, докато няма фонд – има Фонд „Непредвидени извънредни плащания“ и оттам да се изплащат тези суми, защото има много хора осъдили предприятията, но те правят разни хватки и с 5-10 години не могат да си вземат парите.
Благодаря.
ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА /Електронен референдум/: Добър ден, госпожо Манолова. Уважаеми колеги, аз искам да допълня нещо, което е пропуснато в този законопроект и е от много съществено значение, а именно запорирането на банкови сметки, по които се съдържат детски, майчински, инвалидни пенсии и други несеквестируеми вземания, за това нещо нищо не чух. Това е също голям проблем, тъй като хората се оказват без пари и без стотинка в един момент.
На миналата среща ние предложихме нещо много просто, което може да се въведе, а именно сметки, по които постъпват такива вземания да бъдат обозначени със специален банков код, така че частният съдебен изпълнител, който не знае какво се съдържа по дадена сметка да не може да я запорира и от страна на банката това да бъде предприето. Мисля, че е много елементарно и по този начин няма да изпадаме в масовия случай да се запорират такива вземания.
Другото, което искам да кажа е, че ние поддържахме връзка през цялото време със Страхил Ангелов, с Георги Кадиев и Борис Цветков и сме изпратили по техните законопроекти нашите становища. Всичко това вътре е описано, включително мисля, че и за банковия код.
Това исках да кажа, това е много важно според мен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът с несеквестируемите вземания наистина е важен. В крайна сметка и банките са тези, които би следвало да налагат запори до размера на несеквестируемия доход на един гражданин.
ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: Да, те не знаят какво се съдържа в тази сметка. Частният съдебен изпълнител не знае, от друга страна банката нехае и запори се получават постоянно. Нека да ги обозначават тези сметки с код, така че да бъде ясно, че не трябва да се пипат. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
Заповядайте.
РУМЕН НЕКОВ /гражданин/: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Благодаря и на присъстващите, че са тук. Щом сме тук и обсъждаме значи искаме да решаваме проблемите.
Интересувам се от областта на изпълнителния процес, пиша правни статии в тази насока. Искам само няколко бележки да направя.
На първо място, по отношение на обжалваемостта на оценката понеже е доста болен проблем, искам да Ви напомня нещо, защото ние сме народ с доста дълъг преход, пък на народите с дълъг преход паметта им е къса. ГПК от 2007 година се измени в тази насока да не се обжалва оценката, за да се ускори изпълнителното производство. Това беше цел, точно за това се направи и беше в отговор на поети ангажименти към Международния валутен фонд и към Европейската комисия в условията на предприсъединителните процеси.
Нека да Ви дам един алтернативен подход. Чуйте Камарата на независимите оцените в Република България, има такава, много от тях са лицензирани да оценяват недвижими имоти. Чуйте тяхното мнение във връзка с разпоредба, която да им даде правомощия, съответно задължения на съдебните изпълнители, определената от тях оценка да бъде задължителна за съдебния изпълнител и на тази начална цена да се пуска недвижимия имот. Съответно да изпадне обжалваемостта на оценката, защото това ще забави производството. Ако чуете едни окръжни съдии с колко дела са натоварени за решаване ще видите каква е всъщност ситуацията в съдебната система и колко се бавят тези дела по обжалването на действията и бездействията на съдебния изпълнител и как това ще затлачи производството.
Нещо друго, ако ми позволите, като бележка. Говорим за разширяване на действията за обжалване от страна на длъжника, обаче не говорим за това, че няма достатъчно конкретно уредени изпълнителни способи, които съдебният изпълнител, бил той държавен или частен, защото има държавен съдебен изпълнител също, нека не го забравяме. Системата на съдебното изпълнение е дуалистична, има два вида органи. И понеже има доста имущество, особено на юридически лица, като съвкупности, търговски предприятия, търговски марки, уредени в специални закони, които също могат да бъдат обект на принудително изпълнение, всъщност няма уредено в Гражданско-процесуалния кодекс правомощие, по което те да бъдат осребрени и това спъва също производството. Примерно може да се уреди като конкретна възможност и изпълнение на обекти на индустриалната собственост, търговски марки, полезни модели, промишлен дизайн и пр., като съвкупност от вземания, от машини и съоръжения, като търговско предприятие. Това да бъде разписано подробно, за да се даде възможност отговорността на длъжника за паричното му задължение да намери насрещната му отговорност в рамките на изпълнителното производство, той да търпи този изпълнителен способ.
Още веднъж ще се върна за обжалването на оценките. Казахте, че ще използваме данъчната оценка като критерий.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Казах, че на цена не по-ниска от данъчната.
РУМЕН НЕКОВ: Да, обаче, ако погледнете ще видите, че данъчните оценки в момента са много неактуални, нуждаят се от сериозна актуализация. Ако възприемете този алтернативен подход оценката, изготвена от независим оценител, който носи самостоятелна гражданска наказателна и дисциплинарна отговорност, тоест – хем може да бъде субект на наказателна отговорност, хем може да бъде наказан от камарата, в която членува да упражнява тази дейност, за която е лицензиран. Има достатъчно гаранции, които обезпечават неговата безпристрастност. Би следвало да помислим върху това нещо и да не се приема прибързано някакво законодателно решение, което ще спъне изпълнителния процес. Да се мисли за двете страни, защото взискатели са не само банките, взискатели са и работници и служители, и такива, на които се дължи издръжка и хора, които търсят застрахователни обезщетения и кръвнина и т.н. Нека да не спъваме изпълнителното производство. Има достатъчно също и инвеститори, които правят инвестиции в Република България и предполагам знаете, че има Закон за насърчаване на инвестициите, който дава възможност по всякакъв начин да насърчаваме чуждите инвеститори да правят инвестиции. Нека да не ги отказваме от това нещо. Просто да се помисли много добре.
Вижда се, че ВКС година и половина се мъчи върху едни 13 въпроса в рамките на изпълнителния процес. Това значи, че има много, много законодателни празноти в тази материя и те не се отстраняват. Концентрирайте Вашите сили, на законодателната власт, в тази насока уредбата да бъде без противоречия. И нека не заради две-три или пет, или десет черни овци от частното съдебно изпълнение да правим така, че да затриваме цялото изпълнително производство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вашето изказване е много важно, защото ни връща на една от идеите и от предната дискусия за това, че трябва да се търси баланс. Аз бих добавила към тази теза, че трябва да има баланс между интересите на длъжника и на кредиторите, защото едно лице може да изпадне и в двете хипотези. Тоест, един работник може да е в хипотезата длъжник на банка, на която не може да се издължи, но в същото време да бъде кредитор на предприятието, което му е забавило заплатите за последните две години и поради това то не може да се издължи на банката. Така че тук наистина трябва да се търси баланс.
Малко е трудно да заявим претенцията при тези промени, че ще приемем най-добрите текстове, защото всеки един текст не е безспорен. Освен че решава едни проблеми, той създава други проблеми. И това, което обикновено цели законодателят е да променя закона по начин, по който да отговаря на проблемите такива, каквито са на този етап на състояние и на хората, на обществото. През 2007 година, когато се възприе необжалваемостта на оценките на недвижимите имоти в частното съдебно изпълнение имаше един основен проблем бавните съдебни процеси, включително бавните изпълнителни дела, когато един длъжник можеше да чака с години да се шеканира процеса, да се злоупотребява със съдебно обжалване и в крайна сметка да не може да си събере вземанията, включително и когато кредиторът е обикновен работник, който съди своето предприятие например. И тогава се мина към този вариант, но той доведе до ситуация, при която при всеобщата задлъжнялост на българите в условията на криза се оказа, че техните имоти и вещи се продават на безценица, защото за по-лесно съдебните изпълнители злоупотребяват, определят ниски оценки, които гражданинът не може да обжалва и така се лишава от имущество, а в същото време не може да си погаси задължението.
Сега това, което ние сме предложили е някакъв компромисен вариант. Тъй като текстовете сега са раздадени и може би не всички сте ги прочели внимателно, ние предлагаме поне да става дума за едноинстанционно обжалване на оценката, да не се върви през дългата процедура през няколко инстанции, защото тогава наистина този процес може абсолютно да се затлачи. Освен това с идеята да бъде включена данъчната оценка, като начална цена при първата публична продан ние не изключваме оценката от независим оценител, от независимо вещо лице. Напротив, казваме, че задължително се правят такива оценки на всички имоти и на движими вещи, които са на стойност над две минимални работни заплати, но че независимо от тази оценка първата продан не може да започне по цена по-ниска от данъчната оценка. Тоест, това е допълнителна защита на длъжника по едно дело. Хубаво е, че стана дума, за да кажа, че няма безспорни текстове. Когато през 2007 година беше възприет този подход, който да облекчи банките, на практика тогава нямаше проблем за гражданите да си плащат кредитите, тогава беше бума на кредитите, тогава това беше направено с оглед бързината на оборота. И защото всеки от Вас знае, че в един съдебен процес, в който обжалваш едно безспорно вземане на една банка просто се товариш и с лихви, и с наказателни лихви, със съдебни разноски, и с вещи лица, и с държавни такси, и набъбва в крайна сметка размерът на задълженията. Оказа се обаче, че в един момент това не е добро решение, че то работи срещу гражданите и сега го променяме, но при всеки текст просто трябва да имаме предвид, че няма идеално решение и трябва да се търси баланса. И в момента, тъй като хората са притиснати, обеднели, без работа, без доходи, в невъзможност да си плащат ангажиментите и към банки и към други монополни структури, в момента при тези законодателни промени на фокус трябва да е отделният гражданин. Тоест, малко повече защита за него, малко повече законодателство, което е в ущърб на големите, на монополистите, включително на банките.
Така че благодаря, групата експерти и колеги народни представители, които писахме текстовете и с представители на Върховния касационен съд, предвид и тяхната практика, и с отделни частни съдебни изпълнители, въпреки тяхната съпротива, все пак да чуем и тяхното мнение ще търсим баланс, но фокусът е гражданинът.
СПАС КОЛЕВ /Свободни, Можещи, Силни/: Едно предложение, госпожо Манолова, по измененията по Закона за частните съдебни изпълнители. В чл. 78 се създава ал. 5. Трябва да се помисли сборът на всички тези такси да има някаква горна граница, защото Вие сте абсолютно права, че ако става въпрос за 50-100 лева, да – може да се прави по този начин. Но има случаи, както и Вие преди малко споменахте, включително и Ваши бивши колеги, били са на работа, получавали са добри заплати, в един момент кризата ги натиска и теглят оборотен кредит от 10 хиляди лева и ако се запази сегашната ситуация се оказва, че на банката и на частния съдебен изпълнител той трябва да върне 27 500, има такива документи. Тоест, това е едното предложение да има някаква горна граница на този сбор или процент. Вие, като законодател ще го решите значително по-добре от нас.
Второ, по връчването на призовките. Колкото и да бъда упрекван в някаква форма на връщане на тоталитарност в отношенията, мисля, че старата система беше по-добра. Когато не те намерят два или три пъти, идва кварталният със своите колеги, намират те и ти я връчва. Преди една година имах случай, в който така са ми залепили да ходя на някакво дело за 150 лева за някакъв стар „Москвич“, който някой я е купил от някого си преди 20 години и не са ме намерили и дойдоха кварталните вкъщи, звъннаха, излязох, подписах се и отидох, много лесно ме намериха. Така че това е решимо.
Отново сме възмутени от неуважението на Камарата на частните съдебни изпълнители не спрямо нас, гражданите, спрямо институцията Народно събрание, защото, госпожо Манолова, Вие сте в състояние с един телефон и едно решение да извикате премиер-министъра да Ви отговаря, а някакъв си представител на частен съдебен изпълнител имал видите ли ангажименти. Дайте да го затворим този конгрес с решение на Народното събрание за пет часа, да почиват и да дойдат тук да се обяснят и да си продължат конгреса.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. По отношение на призоваването ще Ви информирам, че имаше още едно възражение предвид идеята кварталните да съдействат при раздаването на призовките, тъй като с такива функции по разнасянето на призовките например са натоварени и кметовете на малките населени места и кметските наместници. Те също много роптаят срещу този ангажимент и поискаха от нас евентуално да се предвиди заплащане в случаите, в които играят ролята на призовкари по селата. Кметовете са ангажирани по силата на закона да разнасят всякакви призовки. Може би е редно все пак, тези пари може да отидат и конкретно за кметския наместник, да бъдат ползвани, да се плаща на общината нещо за селото, така или иначе малките населени места са в голяма оскъдица. Подсещам се, че може да се добави.
Що се отнася до режима на присъствие, осигуряване на достъп, канене и задължаване, за мое огромно изумление, както вече Ви казах, ето писмения отговор, който ни е пратила камарата, поканена е, получила е, върнала е, че няма да дойде. Тук пак се изумявам, след като дадохме обяснение и пред всякакви телевизии, в момента проф. Близнашки продължава с протеста си и твърди, буквално чета какво е излязло във „Фокус“, че събитието е символичен акт на съпротива срещу действията на Комисията за работа с гражданското общество на Народното събрание. Той в момента символично протестира срещу нашите действия и казва следното: “Комисията в момента обсъжда темата за референдума без да покани инициативния комитет, без да има желание да изслуша нашите доводи и аргументи. Правят го съвсем преднамерено, оставят ни настрана от едно събитие, в което ние бяхме главни участници“. Това е изумително, Вие си спомняте, че всички подписки на граждани, независимо дали са събрали 20 подписа, 50 подписа, 500 подписа, всички обсъждания се случват с участието на съответния инициативен комитет, независимо дали е събрал 400 хиляди или 4 подписа, стига да отговаря на изискванията на закона. Просто това е изумително. Разбира се, че в момента, в който обсъждаме референдума ще го поканим. Аз използвам, че има камера, наистина се възмущавам от подобно поведение и казвам още веднъж – елате, вратата е отворена, ако имате нещо да казвате – казвайте, не протестирайте символично за това, че не Ви пускаме, защото ето, вратата е отворена.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Може ли да обясня на всички какво се случва. Вчера вечерта към 23.00 часа на всички събития във Фейсбук беше публикувано, че днес дневният ред на комисията ще е за референдума. Аз им казах да не се поддават на тази манипулация и им пуснах съобщението за дневния ред за днес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Той е на сайта на Комисията.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да, обаче някой ги манипулира хората по техните събития и аз им казах да не се поддават, да видят какъв е дневният ред, ето сайта, съобщението. Това са глупости, които правят в момента.
НИНА ГЕРГОВА: В тази връзка имам едно предложение. Няколко пъти обсъждахме за т.нар. четвърта власт, нека в такива случаи да се санкционират медии, които дават манипулативни информации и дават мегдан на такива информации. Наистина на сайта на Народното събрание е написан дневният ред, написано е всичко и който разпространява нещо друго – да си носи съответната отговорност.
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Направо съжалявам, че му правя незаслужена реклама на Близнашки, но това се предава и онлайн и поне хората, които гледат БНТ 2 да са информирани, че това, което ще видят в новините довечера за протеста е пълен балон, абсолютно недостоен при положение, че вратата е отворена, да протестира, че не го пускаме…!? Вие как влязохте, някой имал ли е някога проблем да влезе тук?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Никога сме нямали.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Е, то бива, бива, но това минава всякакви граници.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Само да допълня, че инициативният комитет беше съставен тук в тази зала.
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Той знае къде да дойде.
Да се върнем към темата.
СПАС КОЛЕВ: Ако е необходимо и ние тук, като представители на гражданските движения и Вие, като председател на тази комисия за работа с тях да направим една сериозна декларация и да я публикуваме, защото това не е първият път, в който се опитват да изманипулират.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това е идея.
СПАС КОЛЕВ: Защото днес Вие водите, тъй като няколко пъти сме се събирали без Ваше участие и без тези на Вашите колеги. Може би, защото днес Вие присъствате с Вашите колеги, възможността да атакуват неправилността или невлизането в Народното събрание хваща по-голям декиш.
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, това е добро предложение и аз предлагам, като приключим да ме упълномощите да пуснем едно прессъобщение с информация какво сме правили, с изумление защо гражданите, които са искали да влязат са предпочели да протестират, че не са пуснати вместо да влязат.
МАРИЯ АСИМИ: В Закона за ЧСИ-ата за дисциплинарна отговорност –чл. 68, т. „г”, глобата по ал. 1 и ал. 2 се събира в полза на камарата. Какво значи това?! Ние имаме фирма с Вас, кога ще Ви осъдя? Никога. И парите влизат в камарата, не влизат в държавата. Нямаме пари за детски, нямаме пари за социални, а те отиват в камарата. Мъжът ми ме съди мен – от единия джоб в другия джоб. Не се смейте, точно така е. И искам да се погледнат дисциплинарните. Искам да ми посочите колко ЧСИ-ита са осъдени, колко са претърпели и колко са горди и ти казват, че нищо не можеш да им направиш, защото го съди този, който в момента е на конференция.
Госпожо Манолова, обръщам Ви най-сериозно внимание. По-висока трибуна от тук, светинята на демокрацията, Народното събрание, всички тук граждани, които не сме пред партийния дом сме доброволно дошли тук и никой не ни плаща. Обръщам Ви внимание, много ми е неприятно, че депутатите ги няма. От всички парламентарни групи са в някакви комисии. Когато има среща с гражданите ние сме работодателите, избирателите сме Вашите работодатели. Парламентът е бюджетно предприятие. Ние сме Ви работодателите, госпожо Манолова, гражданите, обществото. И това нещо – всеки път по един депутат или никой, това е такова неуважение към нас.
Обърнете внимание, аз искам да Ви кажа, че ЧСИ-то е много важно нещо, банките са много важни, всяка една политика. Ние Ви изпратихме онзи ден една декларация, която никой не каза, че е получил. Към всички парламентарни групи, до господин Михов, за поведението на депутатите, за лошия език. Във връзка с ЧСИ-то искам друго да кажа, че това поведение на ЧСИ-то не е различно от това поведение, този диалог се наложи като политическа практика – да се обиждаме, да ме занимават с 15-15 дето изобщо не ме интересува и това 15-15 стана като дъвка. А преференцията проработи. Сега днес целия ден с Близнашки се занимаваме. Може ли такова нещо?! Като иска Близнашки, професор, умен, не е толкова прост колкото нас… Простите седят в парламента, интелигенцията и умните са отвън. Сериозна забележка направете, нека да ме чуе и телевизията. Залата празна. Ние ще се занимаваме с референдума, хората няма какво да ядат, ЧСИ-ата ги гонят. Подпалиха се хора. Този парламент е благодарение на протестите за монополите. Тръгнахме от монополите, колко семейства изгоряха, господин Димитров, за какво седяхте на палатките…?! Колко семейства си отидоха?
Трябва да Ви кажа, че не съм съгласна с това, което коментирате всички. Нито здравеопазването е от Вашия парламент. От 20 години абсолютно съсипване на здравеопазване, на образование. Няма приемственост, ние сме тръгнали само избори да правим. Аз и колегите ми искаме, ние затова Ви пратихме декларацията, да сте тук и да работите. От нас контрол, от Вас прозрачност. Какво е това, днес ще ни облъчвате с оставка, отивате си, къде си отивате?! Тук сте да работите и ще работите. Ще правим всеки месец избори, не съм съгласна.
Госпожо Манолова, погледнете чл. 68.
ТЕОДОР ТОДОРОВ /Център за човешки права/: Госпожо Манолова, като стана дума за монополите имам един интересен въпрос. Защо е нужно да ограничаваме броя на частните съдебни изпълнители на този териториален принцип? Същият въпрос е и за нотариусите. В момента са 163, естествено е, че няма да се наказват един друг, това е напълно логично, всички се познават като двете си длани. Мисля че всеки, който издържи изпита за частен съдебен изпълнител би трябвало да може да стане такъв. Такива конкурси не се провеждат с години. Предлагам чл. 8 да отпадне и всеки, който издържи изпит пред Министерство на правосъдието да може да стане частен съдебен изпълнител, защо е нужно да ги ограничаваме?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Такава беше концепцията – държавно-регулирана дейност.
ТЕОДОР ТОДОРОВ: По същия начин и с нотариусите, защо трябва да има 300 човека? Това е частна дейност, като всяка една друга.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нотариусите и частните съдебни изпълнители изпълняват държавни функции.
ТЕОДОР ТОДОРОВ: Така е, но работата на адвокатите не е ли важна също в процеса? Не виждам логиката едните да не се ограничават, другите да се ограничават като бройка, защо? Издържат изпит, защо да няма повече хора, които да го правят. Затова има изпити, затова има процедури.
Благодаря Ви.
СВЕТОЗАР СЪЕВ /Орлов мост за промяна/: Искам да се върна към темата за съдебните изпълнители. Казвам съдебните изпълнители, защото аз съм страдал лично от държавен съдебен изпълнител преди 15-20 години, бях лишен практически от правата си като кредитор. Проблемът се състои в това, че има много пропуски в ГПК, които позволяват, има съдебни практики за призоваване, но една голяма част, особено частните съдебни изпълнители, заобикалят съдебните практики. Говорих веднъж с госпожа Сапунджиева и й казах, че са единственото министерство, което не прави подзаконови нормативни актове, примерно една наредба, защо трябва да има съдебни практики, а тези съдебни практики не влязат в един поднормативен документ, примерно една наредба на Министерство на правосъдието и вече заобикалянето на съдебната практика ще представлява нарушение практически на закона. В момента има някакви съдебни практики в съдебната система, ГПК не може да бъде толкова подробен и толкова сложен, че да обхване всичките възможни варианти.
Освен това при всяко установяване на някакво заобикаляне на даден член трябва да се променя ГПК. Ако ние направим ГПК в този вид, който е, и към него направим някакъв поднормативен документ – наредба, в която да систематизираме всичките практики, които са свързани с ГПК и ги направим задължителни за изпълнение, тогава всяко деяние на съдебен изпълнител, било частен или държавен, опит да заобиколиш ще бъде вече нарушение на нормативен акт, може да бъде санкционирано, може да бъде оспорено неговото действие. В момента с тези т.нар. съдебни практики те заобикалят тези практики, правят си каквото искат, не спазват една част от тях практиките и по никакъв начин не носят отговорност и санкция за това си деяние. Това става с едно допълнение в ГПК, един член в преходни и заключителни разпоредби, където може да се окаже, че всички съдебни практики, свързани с изпълнение на горепосочените членове ще бъдат издадени в отделна наредба, примерно на Министерство на правосъдието.
Този подход би гарантирал, че при възникване на проблем няма да трябва да променяме наново ГПК, просто Министерство на правосъдието внася предложение в Министерския съвет и той променя наредбата и въпросът е решен. Имайки деформация, тя много бързо се отстранява.
По повод на ЧСИ-ата, конкретно за закона, аз и преди съм го казвал, че големият парадокс е, че в България съществуват три такива органа. Държавните и частните съдебни изпълнители са в коренно различен законодателен режим, както по отношение на отговорността, така и по отношение на почтеността. Не може да има два органа, които да изпълняват едни и същи абсолютно аналогични функции в държавата, единият орган да бъде пряко подчинен и пряко санкциониран от министъра на правосъдието, а другият орган да бъде контролиран и санкциониран от някаква съсловна организация, като сдружението на частните съдебни изпълнители. Аз мисля, че този орган е изключително ненужен. Има достатъчно практика в Закона за държавните съдебни изпълнители, където е указан реда за контрол и санкциониране. Би трябвало и двата органа да бъдат под един и същи режим, тоест – да се уеднакви режимът. Не може камарата да защитава частните съдебни изпълнители, а държавните съдебни изпълнители да са отговорни пряко примерно пред министъра. Просто тази камара трябва да се закрие като орган.
Ще Ви кажа и други парадокси. Примерно преди 2-3 години имаше един парадокс, в който държавният съдебен изпълнител плащаше такси, когато иска справки от Агенция по вписванията, а частният – понеже в закона беше казано, че са освободени от такива такси не плащаше. При частния съдебен изпълнител, където парите влизат с цялата такса при него, той не плаща никъде такси, а държавният съдебен изпълнител, на който парите влизат в държавата, той трябва да извади от тези държавни пари и да ги даде на държавата. Това беше абсолютен парадокс и в това отношение законът е направен изключително лобистки и изключително така, че да ги подкрепя и да ги прави в неравностойно положение с всички други органи на държавното изпълнение, в случая държавният изпълнител. И аз мисля, че законът трябва категорично да прекрати това нещо, този лобизъм.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря и за това, че ме приехте като гост на заседанието на Вашата комисия. Виждам, че и темите, които обсъждате са интересни. Дебатът е интензивен и доста напрегнат. Позволих си да проявя интерес към становищата и на гражданските организации и към работата на комисиите, защото от колегите членове разбрах, че ще се обсъжда проектовариант за изменение на ГПК. В момента се запознавам с предложените разпоредби и бих казал, че голяма част от тези разпоредби би следвало да бъдат подкрепени. Изцяло подкрепям идеята и виждането, че защитата на двете главни страни в изпълнителния процес трябва да бъде балансирана и то трябва да бъде балансирана разумно и ефективно, без да стигаме до крайни положения, нито да се прекалява в защитата на кредиторите, нито пък да се създава защита на длъжника, която да обезсмисля интереса на кредитора. Имах един колега, който атакувайки банки казва, че банките са всъщност и нашите пари. Тоест, като ги атакуваме от едната страна трябва да се съобразяваме все пак и какъв интерес се защитава.
При всички положения, както беше и в дебата за потребителския кредит изразявам лично мнение и там подкрепих предложението на колеги за промяна в ГПК касателно публичната продан. Мисля че трябва да се подкрепят всички усилия в посока на балансирана защита и да се премахне рецидива, да се създаде един вторичен пазар на имоти, които са умишлено подценени и които се търгуват задпазарно. Това е във вреда не само на длъжника. Това е във вреда и на кредиторите. И двете страни са увредени от така извършената публична продан, затова пак казвам, че трябва продажната цена да е справедлива, да се верифицира пазарно и да има оптимален способ на защита на длъжника.
Не бях готов за включване, госпожо председател, обаче тук колегите наистина много становища изразяват. Позволявам си по повод на референдума да кажа следното. Не съм в течение с течащия процес, но след като е отворен формата поканете инициативния комитет. Мисля, че нито Комисията ще загуби от това, въобще подкрепям срещите на мнение и диалога.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. Със сигурност са важни всички мнения, особено на юристите в пленарна зала, когато наистина да приемем най-сполучливите текстове. Благодаря за одобрението на предварителния вариант на промените, които сме подготвили.
Що се отнася до инициативния комитет, Вие разбирате ли колко е изумително това поведение. Комисията по гражданско общество, както ще потвърдят и нейните членове от парламентарната група на ГЕРБ е разгледала няколко граждански инициативи, обективирани в подписки за различни промени в Изборния кодекс, в Конституцията, на различни закони по културно-историческото наследство, срещу монополите и пр. Абсолютно на всяко обсъждане на такава тема, разбира се, че инициаторите са поканени. Не е имало случай, в който ние да обсъждаме тема без да поканим инициативния комитет. В момента, тъй като подписката беше проверена, председателят няма необходимия брой за задължителен референдум, я е разпределил на Правната комисия, която е водеща. Следващата седмица ще я гледа Правната комисия, ще я разгледа и нашата комисия. Дневният ред е обявен достатъчно рано, качен е на сайта и никой от нас не е мислил днес в отсъствието на когото и да било да разглежда този въпрос. Разбира се, че следващата седмица, като сложим тази тема на обсъждане ще поканим не само Близнашки, ще поканим и представители на Президента, на президентската институция, от Министерство на правосъдието, от Централната избирателна комисия, българите в чужбина и всички страни, които имат някакво отношение по трите въпроса. Уверявам Ви, това е наша константна практика, вратата е отворена. Изумително е, че някой е решил, че ние разглеждаме някакъв въпрос, не знам защо го е решил, а после е решил, че ние не го пускаме вътре и трето – прави мълчалив протест срещу нашите лоши практики. Това наистина е възмутително. Аз го поканих, тъй като медии питат от три часа, да дойде и да се включи професор Близнашки днес по темата за частните съдебни изпълнители. А следващата седмица е във връзка с неговата подписка. Ето, има включена камера, каня го от 2-3 часа вече. Но, извинявайте, да продължава да говори, че седи и протестира срещу нашата работа, защото не го пускаме, е меко казано некоректно. Според мен е възмутително. Според мен целенасочено си прави някакъв странен пиар за сметка на парламентарна комисия. Не съм съгласна.
По темата за ЧСИ-ата.
ДЕЯН ПЕТРОВ /Център за човешки права/: Ще си позволя да Ви върна вниманието на въпроса с призоваването с едно обобщително предложение на днес обсъжданите варианти. Да не забравяме, че именно това беше една от основните промени в новия ГПК, с цел ускоряване и добавяне на ефективност към изпълнението. Целият съдебен процес се обезсмисля, ако няма добро изпълнение. Да не вадим зъбите на изпълнението и да лишаваме гражданите и юридическите лица, потърсили правосъдие от едно справедливо разрешение на техните въпроси. В този смисъл основният проблем, който ние обсъждаме с оглед призоваването в изпълнителното производство, е злоупотреба на отделни лица. Аз не знам доколко това е функция на Народното събрание, да се занимава с контрол и санкции на отделни нарушители или престъпници, както щете ги наречете. Камарата на частните съдебни изпълнители добра или лоша е органът, който по закон би трябвало да осъществява такива контролни функции.
Тук беше повдигнат въпроса трябва ли да има двоен режим държавни, частни и т.н. Спомнете си с нотариалната дейност как беше решен въпроса. Имаше държавни нотариуси, бяха свръх претоварени, качеството им на работа беше много ниско. Законодателят реши, въведе единствено и само частен нотариус да съществува в България като принцип, вследствие на което работата много се облекчи и до момента има отделни нотариуси, които се спазват законите, някои биват лишени от права. Но да не забравяме, живеем в европейска държава с действащо правосъдие, може да има своите недостатъци, но повечето нарушения, които биват извършвани или престъпления, дейността им попада под санкциите на Наказателния кодекс или на общата гражданска отговорност. Не е редно парламентът, който е зает с далеч по-важни работи да тича и да оправя някои подробности в некачествената работа на един такъв орган като Камарата на частните съдебни изпълнители. Как ще функционира частно съдебно изпълнение без да има орган? Така или иначе проблемът с призоваването - частният съдебен изпълнител е наел някой, който е излъгал, незалепил или залепил съобщение, в момента си има действаща система по призоваване към съдилища, нека частните съдебни изпълнители, ако желаят да ползват съдебните призовкари, те са обучени, дисциплинарно отговорни, имат вътрешни правила. Примерно, за да се стигне до залепяне на уведомление трябва да бъде посетен един и същи адрес три пъти в рамките на един месец по различно време. Това не се прави от лица, които не са длъжностни лица, не са призовкари. Нека ползват призовкарите, те вършат тази функция и нееднократно.
Също така не беше засегнат въпроса с призоваването на юридическите лица. Ние сме Център за човешки права, ние защитаваме правата на гражданите. Много често гражданите са кредитори на юридически лица, които съгласно действащия закон не могат да бъдат призовани в условията на отказ. Защо? Които не могат да бъдат призовани в условията на връчване на съобщение или призовка на съсед със задължение да я предаде. Защо? Защо юридическите лица следва да имат по-облекчен режим в сравнение с едно физическо лице, особено при положение, че по презумпция юридическото лице разполага с повече ресурс, той има адвокат, има юрисконсулт, има финансов ресурс, може да ангажира възможности за своята защита. Защо излишно бива поставено в едно по-благоприятно положение?
Също така, ако се приеме, че частните съдебни изпълнители следва да продължат да имат възможност самостоятелно да решават кой да извършва функцията по призоваването им, нека тези лица да са задължени да извършват три посещения в различно време в рамките на един месец, които да бъдат удостоверени по подходящ начин, било с подпис на съсед, било с фотографиране и свидетел, има много варианти. Но основният проблем е, когато впоследствие се открие в едно дело данни, че е бил посетен по документи адреса, е проблема с доказването на тези факти. Когато се оспорва едно такова уведомяване доказването какво е, тръгваме да разпитваме свидетели, които преди две години няма как да бъдат открити. Ако има задължение връчителят да удостовери своето действие, трите посещения и впоследствие залепянето на уведомление ще се улесни доказването. Не че ще бъде възможно някой да излъже, но ако това вече бъде предмет на спор и то в съда, тази лъжа ще бъде доказана и всеки ще си понесе последствията. Защото съдебното изпълнение е важно, но в рамките на правилата, които законодателят е възложил.
Последната ми бележка. Частните съдебни изпълнители и в момента са предмет на съдебен контрол в своите действия. Беше повдигнат въпроса защо жалбата се връчва чрез съдебния изпълнител до контролиращия съд. Това е основен правен принцип този, от когото се оплакваш – се оплакваш чрез него, за да може да коригира поведението си, ако желае. Проблемът не е, че чрез съдебния изпълнител се обжалва, проблемът е, че той няма срок, в който трябва да препрати жалбата. Нека да му дадем такъв срок, да го задължим и той все пак да си има правото и информацията да промени нещо в поведението си, защото в противен случай, ако ние директно обжалваме действията му пред съда представете си процедурата – съдът, влиза жалбата, разпределя се, разглежда се от съдия, праща се съобщение на частния съдебен изпълнител, той трябва да даде своето обяснение, да се върне обратно при съда. Това е едно губене на време, а да не забравяме, че съдилищата са изключително натоварени. За тук присъстващите, които не са юристи е трудно да го разберат, но съдебните състави действат извън възможностите си в момента.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Всички тези предложения, които се правят ще бъдат обсъдени в експертния състав и особено тези, които се отнасят до призоваването ще намерят своето отражение в проекта. Ние ще ги внесем, пък вече какво ще се случи в пленарна зала, не мога да гарантирам, но наистина проблемът с призоваването е достатъчно сериозен.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искаме, само да добавя колегата, че ние не сме съгласни частните съдебни изпълнители да бъдат наказвани и контролирани от частна съсловна организация. Нотариусите, вярно че имат различни функции, обаче те се контролират от инспектората на Министерство на правосъдието. Защо частните съдебни изпълнители да не бъдат по този ред контролирани от инспектората при Министерство на правосъдието?
РЕПЛИКА: Има нотариална камара.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Тя е частна структура.
На една от срещите при господин министър-председателя Орешарски бяхме извикали министъра на правосъдието и госпожа зам.-министърката Сабрие Сапунджиева ни информира как става така, че един дълг от 1 000 лева накрая се получава 10-11 хиляди? Разделя се, цедира се, над 10 пъти по сто лева, като всеки съдебен изпълнител си слага максимална такса от 1 000 лева и така човекът трябва да плати 11 хиляди лева. Има създадена работна група в Министерство на правосъдието, нека ги извикат или те да споделят опита, който са натрупали, защото изпълнителната власт не спи, а работи наистина по този проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз очаквам, че те това, което предлагат ще го внесат с промени в ГПК, обявиха отдавна, че работят. Това не пречи ние в изпълнение на това, което сме обсъдили в дискусиите с гражданските организации да го внесем в парламента. Има още няколко законопроекта от различни народни представители по сходни и по различни теми, те предлагат други решения. В крайна сметка нека се види всичко там, откъдето му е мястото в пленарна зала, все пак да не бавим прекалено дълго този процес.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Искам да взема отношение по идеологията на събираните такси. Сега принципът, по който се събират таксите върху вземането прави така, че да могат да бъдат ощетени и двете страни. Ще дам един пример. Една банка има да взима 20 хиляди лева от един гражданин, на когото апартамента му бива продаден на ниската цена от 3 000 лева от съдебния изпълнител. На съдебния изпълнител таксите са му 3 000 лева, той си събира вземането, първо неговото, няма пропорции, няма нищо. Гражданинът остава без апартамент, банката не взима един лев от това съдебно изпълнение. За кой работят частните съдебни изпълнители? Когато се формират таксите, според мен те не трябва да се формират на базата на дълга, защото този дълг може да бъде събран в 5-10%, съдебният изпълнител има интерес да го събере в процента, в който да попълни неговия хонорар и оттам нататък кредиторът. Трябва да се промени логиката, тоест – трябва вземането, процентът да бъде върху реалното вземане, което той реализира, а не върху дълга, защото дългът може да бъде безкрайно голям.
По повод на камарата искам да кажа, че е абсурдно. Нотариусите са сравнително независими органи. Частният и държавният съдебен изпълнител са ръката на съдебната система, която извършва изпълнението на взетото решение. В такъв аспект не може частна организация да ги контролира и т.н., те трябва да са изключително под контрола и санкцията на държавата и на съдебната система. Този междинен орган, според мен, камара е абсолютно негоден, още повече видно е, че при държавните го няма. След като го няма, едните и другите изпълняват едни и същи функции, това дали са държавни или частни въобще няма никаква разлика. Това е паразитен орган, който не е необходим и само затруднява процеса. Ще Ви дам един пример. Министерство на правосъдието е установило, че 10 частни съдебни изпълнители са нарушили закона и е внесло предложения до камарата за частните съдебни изпълнители. Естествено камарата е отказала да накаже 10-те частни съдии, в резултат на което Министерство на правосъдието тръгва да ги съди през Административния съд за техния отказ. Това е абсурдно просто.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Първо, процедурно, за да разрешим някои проблеми, които имате предвид със създаването на законопроекта, да Ви уведомя, че на 14 май бяхме с господин Ангел Славчев, Вашият колега Светлин Танчев беше патрон на събитието на „Дондуков“ № 4 по отношение на кръгла маса за частните съдебни изпълнители и събиране на вземанията, така че ако изискате запис от срещата мисля, че ще Ви бъде полезен.
Отделно да Ви напомня за законодателството, че е внедрен Регламент № 575 от 2013 година, Директива 2013/36, разглеждана от Министерския съвет и това трябва да се имплементира в нашето законодателство след като правите промени за банките и частните съдебни изпълнители. Става въпрос, че частните съдебни изпълнители са събрали 18 милиарда лева. Миналата година 750 милиона лева за т.нар. кредитори при 550 милиона лева за частните съдебни изпълнители. Как ги очаквате, станали милионери изведнъж, да дойдат на събиране тук? Колкото е по-богат един човек на Балканския полуостров, толкова не му се дават повече пари и затова няма да дойдат.
Днес имахме заседание в ДКВЕР, стана въпрос за още условия, които в нормалните държави като Полша са две страници, при нас са десетки страници и господин Боев – Вашият колега беше така любезен да ни извика, за да смачкаме цялата тази бумащина и да я направим минимална и става на въпрос, че в момента се изказваме, защото минаваме в полето на грубата конкуренция, както е на запад – вълчата конкуренция, където съгласно чл. 3, § 1, буква Д от Договора за функциониране на Европейския съюз е предвидено, че съюзът разполага с изключителната компетентност в областта на общата търговска политика. Тоест, актовете са разписани, ние просто не ги изпълняваме. Мога да ви изредя редица директиви, в тази връзка се е изказал и председателя на Наказателна колегия на Върховния касационен съд Павлина Панова на 3 юни тази година с приоритет на европейските решения на съда по Решение С-293 от 2012 и С-594 от 2012 година. Господин Камен Влахов, като заместник- председател на ВКС е изразил становище, явно се опитва да спаси ЧСИ-ата за уеднаквяване на тарифите на частните и държавните съдебни изпълнители.
ЧСИ в нарушение общо взето примерно на С-415 от 2011 година, което е влязло в сила и никой не го спазва. В момента банките са реализирали рисков фонд от 2,2 милиарда лева, които не са изплатени на т. нар. длъжници. Покриват загубите от търговска дейност на банките. По каква целесъобразност ще го получат, кой ще го получи този фонд, като го отпишат от бъдещата регулация, в момента трябва да го отпишат от счетоводните книги на банките. Става въпрос, че и господин Пенчев призна тази тенденция за прилагане от страна на ЧСИ-ата на европейското законодателство. Можем да ви предложим документация и няколко дела на ВАС, където се прилага европейското право и се отменят, пререшават се такива решения окончателни в интерес и на банки и т.нар. кредитори, защото изкривяваме пазара.
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви за участието в днешната дискусия. Предложенията, които бяха направени по отношение на призоваването и по-специално призоваването в условията на заповедното производство, по отношение на несеквестируемите вземания, по отношение на оценките, които се изготвят от независими оценители, размера на таксите, дисциплинарните и други мерки срещу частни съдебни изпълнители, които са извършили нарушения, по всички тези въпроси ще обсъдим предложенията по най-краткия начин, за да внесем двата законопроекта в близките дни.
По отношение на колегите Йончев и Ангел Славчев, поканили сме ги на днешната дискусия, всеки който има отношение по темата и публично е заявил такъв интерес е бил поканен от нашите експерти, така че те са преценили дали да дойдат. На нас специално мандатът на гражданските организации ни е достатъчен, за да не търсим някакъв допълнителен от други лица, затова какви промени да внесем. В крайна сметка те също имат народни представители в тяхното движени, могат да внесат всичко, което смятат за важно и полезно, ние ще го обсъдим и в крайна сметка ще приемем прецизирани най-добрите предложения, които да решат проблемите на гражданите с частните съдебни изпълнители.
Също така благодаря на Гражданско движени „Днес“, те са представили писмени предложения по законопроектите, които сме изготвили. Всички от Вас, които имат и писмени предложения, забележки, мнения, съображения в близките дни или на електронната поща на Комисията, или на хартиен вид, изпратете ги, ще ни бъде изключително полезно да вземем предвид Вашите предложения.
С това предлагам да приключим с тази точка.
Точка „Разни“ е включена в дневния ни ред. Има ли някой някакви конкретни предложения за работата на Комисията или по каквито и да е други въпроси?

Точка „Разни“

МАРИЯ АСИМИ: Госпожо Манолова, имам един въпрос към Вас.
Най-напред искам, ако има господа от ГЕРБ и ДПС да ги поздравя с изборния резултат, от уважение към изборите, които минаха, да ги почетем, защото обичат така да правим и ние сме длъжни да ги уважим. Съжалявам, че няма депутати от другите парламентарни групи.
Госпожо Манолова, какви мерки ще вземете спрямо бТВ, лично мен ме интересува? Ще Ви кажа по какъв повод. Вчера гледах едно предаване, питам, защо гласуваме в тъмни стаички, вотът е таен. Гледах това предаване, което беше с Вас и ми направи много лошо впечатление, не съм във Ваша защита, но тези неща трябва да се спрат, това е лоша практика. Спряха две жени от кюстендилско село, че те по интелигентни от нас и водят разпит. Ти да питаш някой как е гласувал, тайната на вота. Те да бяха дошли мен да ме питат, за да им отговоря. Това е недопустимо, госпожо Манолова.
Речникът тук. Вие не реагирахте, не зная защо, може би в момента или пък от куртоазия, но нямат право така да постъпват, да Ви оборят, че Вие сте сбъркали. Сигурно има някаква грешка до числото 17, просто работи преференцията. Това беше нещо, на което много съм държала и съм много доволна, наистина проработи. И тези неща не трябва да се пренебрегват. Телевизиите прекаляват по някой път. Както Вие сега казвате, че изкривяват, изкривяват и в момента, че никой не ги пуска и темата референдум. Виждате отново грешки. Докато така постъпваме няма да вървим напред.
Да Ви кажа, като гледам от тези няколко дни, ДПС най-достойно се държа, нямаше оплюване. Ние няколко дни се занимаваме с европейските избори, винаги е по-ниска избирателната активност на гражданите.
Искам да се обърна към всички парламентарни групи и извънпарламентарни. Хората са възмутени, хората са уморени, вече нямат доверие. Видях госпожа Десислава Атанасова преди да вляза, не можем ние да искаме реформи в здравната система или финансовата. Това са натрупани. Не съм във Ваша защита, всички сме нормални и не се опитвайте да ни правите ненормални. Реформата, която трябваше да тръгне от 2000 година, осакатена до сега, слава Богу за една година не успяхте да я развалите, тя от 14 години е развалена. Лошото е, че няма приемственост. Всеки, който идва на власт, държавата почва от днес, няма приемственост.
Образованието – падение. Официално съобщавате, че в университетите има свободни места повече отколкото са абитуриентите. Значи с две минус ти можеш да станеш студент, това, което не е било преди. Осакатихме и образованието. Здравето осакатихме. Всичките партии сте длъжни да имате единна политика за образование, здравеопазване, енергетика. Освен с 15/15 и Южен поток – трябва ли, не трябва ли. За Северен не говорим – той си върви. Може ли такова отношение, такава нетърпимост?! Аз не мога да разбера Вие опоненти ли сте в този парламент или врагове?! Може ли такова нещо? И съжалявам, че Вие не поканихте тези депутати да присъстват.
Още нещо да Ви кажа, общественият съвет при господин Орешарски, защо не поставите декларация, попитайте нас? Имаме впечатление от работата на дадени министри, никой не е за шестица, нито от предишните управления. Но Вие ни попитайте за нашето мнение, с кой можеш да контактуваш. Да, аз на Вас мога да Ви кажа, че Ви прави чест, че направихте този обществен съвет. Преди една година кой можеше да влезе в парламента?
Госпожо Манолова, искам да се отправи питане до този обществен съвет и ние да Ви даваме оценка, не господин Борисов, не господин Местан, не господин Станишев. Оценка дава работодателя, суверен е народът, а ние влизаме в тези обществени съвети и имаме впечатления. И никой от нас няма да Ви кажа, че е с отлични впечатления от даден министър, но има министерства, с които можеш да работиш. Аз съм възхитена от срещата със зам.-министър Сапунджиева. Министерството също трябва да каже думата си за тези ЧСИ-та, за ГПК и т.н. Тя казва, че е отворена вратата, както Вие казвате. Изкривяват се разговорите, човек, който не знае, че днес се обсъжда темата за ЧСИ-ата казва, че се обсъжда референдума, като слуша другата страна. Това не е медийна информация, а дезинформация и манипулация. Много сериозно внимание трябва да се обърне. До кога ще мълчим? Дали Ви харесвам или не, това е моята позиция. Ако Вие предложите закон, който удовлетворява гражданите, заставам зад Вас. Ако ГЕРБ предложи – заставам зад тях. Но не да ни се лепят етикети – този е гербаджия, онзи е бесепар. Не, не съм.
Пратили сме декларация. Госпожа Менда Стоянова държа да ми се извини на мен лично. От трибуната на Народното събрание на 30 април тя казва: „комисията на госпожа Манолова за взаимодействието с гражданските организации и гражданското общество, която Вие създадохте….“, да припомня на всички депутати. Вие не сте ни избрали, а цялата комисия и госпожа Менда Стоянова ни е избрала, не само Вие. Тя си противоречи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате изчакайте госпожа Менда Стоянова, тя може да дойде все пак някой път на заседание, да й го кажете лично.
МАРИЯ АСИМИ: С удоволствие и ще Ви кажа защо. Може да има група, която да е към Вас, може да има група към ДПС, не съм към никоя група, аз отговарям за себе си. И защо ние сме подкрепили ЦИК, а не сме подкрепили Сметната палата, какво значи това?! Обществото остава с впечатление, че ние сме някаква притурка към Вас и Вие като ни щракнете ние го изпълняваме. Никога няма да го изпълня.
Госпожо Манолова, това са неща, които трябва да се изчистят. Общественият съвет има контакт с министрите, никой нас не ни попита за впечатленията ни. Нещата много отдавна са до тук и Вие всички сега – четирите парламентарни групи трябва да се чудите как да тръгнат напред, а не да си гоните… Аз имам чувството, че борбата е кой да хване кокала.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА /Форум граждански контрол/: Стана дума, че на следващото заседание на Комисията ще се разглежда въпроса за референдума. Тъй като говорихте кого ще поканите, много моля да има представител на Конституционния съд, защото две от питанията в тази връзка са отнасят до конституционното право.
Второ, в нашата организация се повдигат много въпроси с това увеличение на топлоенергията с 19%. Ние, гражданското общество, трябва да вземем отношение и дори си говорихме с колегите, много молим да направим едно разширено заседание с представители от ДКВЕР, защото те предлагат и с представители на „Топлофикация“, които казват, че не искат. Нека тук да се изяснят всички тези въпроси, защото гражданите наистина са обезпокоени. Нека не забравяме, че хората няма какво да ядат, всеки лев за тях е от значение.
ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: В продължение на това, което колежката каза, аз също искам да се изкажа, тъй като ние сме подхванали една такава много сериозна инициатива и другата седмица имаме среща с част от ръководството на „Топлофикация“. Става въпрос за едно искане, което категорично настояваме да се въведе, а именно сключване на индивидуални договори с топлофикационните дружества от всеки потребител, а не от етажната собственост, тъй като в момента топлофикационните дружества с факта на закупуване на жилище те ангажират за цял живот да си техен потребител. В европейското право няма такова нещо. Директива 9313 изрично е казала, че всяко дружество, независимо дали е банка, ЕРП, топлофикационно или друго е длъжно да предлага на своите потребители индивидуално договаряне на условията. Така че в този смисъл тази инициатива, която сме подхванали и вече има действаща петиция, искам да я развием действително в някои от следващите заседания.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре би било да бъде заедно с Комисията по енергетика или за Постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на ДКЕВР към Комисия по енергетика, за да има и повече експертност, защото аз не съм специалист. Става дума за законодателна уредба и евентуално мерки.
НИНА ГЕРГОВА /За нов Обществен договор/: Наистина е време да се разгледа и Закона за електронните медии, въобще цялата медийна регулация. Трябва да има наказания за медии, които манипулират и дезинформират. Свободната журналистика стана манипулативна журналистика. Оправомощаваме Ви да направите тази декларация, съгласно предложението на господин Колев и наистина тези медии, които днес са изнесли тази дезинформация, да има право на отговор.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Призоваваме медиите да отразяват, а не да манипулират, защото те изказват мнение.
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ /Активни българи в гражданска държава/: Молбата ми е този път нещата да се вземат сериозно. Колегите тук са работили доста сериозно за разлика от времето, когато се обсъждаше Изборния кодекс и предложенията на гражданите бяха доста неглижирани и в краен резултат се получи нещо, което беше много далеч от исканото.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: А какво беше исканото? Гражданите искаха преференции, защо сега някой не стане да кажа, че е доволен, че има.
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ: Имаше много неща, които не влязоха.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кои неща?
В каква връзка го казвате в момента?
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ: Надявам се този път предложенията да бъдат взети насериозно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те и предишния път бяха взети насериозно.
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ: Отпадна голяма част от неща, които можеха да променят изцяло Изборния кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кое отпадна, според Вас, което можеше да промени изцяло?
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ: Ако разгледате това, което беше предложено от нашата организация, имаше, но не искам сега да навлизам в тази тема, защото това е отделна тема.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кажете конкретно кой, какво предлага, какво конкретно искате да кажете?
АНАТОЛИ МИХАЙЛОВ: Да се вземе под внимание това, което е разработено, аргументирано. Нашето предложение ще го изпратим писмено. Най-вече гражданският контрол, който трябва да бъде упражняван навсякъде, да се направи възможно това да се регламентира, да има присъствие, граждански контрол, ако се налага на всички нива в държавата. Това е начинът да се спрат злоупотребите, които се получават на всички нива, както виждаме.
Допълнителен въпрос имам. Обсъждахме господин Близнашки, за референдума и т.н, а не се повдигна въпроса за един друг референдум, който се поставя от ВМРО, който беше събрал над 500 хиляди гласа. Ако се поставят в Народното събрание на обсъждане референдуми не би ли следвало да се направи първо този, който е от много преди това?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разгледали сме всичко, което е внесено в този парламент или което някои граждани преди това са го внесли и са поискали да се разглежда. Нека ВМРО си придвижат въпроса. Напишете молба от името на инициативния комитет, ако сте участвали в него, да се гледа подписка, която е събрана преди време.
СПАС КОЛЕВ: Има конкретно предложение. Много моля всички колеги да влизат в групите и да четат, защото по точка „Разни“ целият обществен съвет още преди два месеца сме направили няколко точки. Една от тях беше разгледана днес. Преди да се вземе отношение, който и да е от нас, нека да влезе, има група за взаимодействие с гражданското общество във Фейсбук, има други групи, със сътрудниците на госпожа Манолова се работи интензивно, така че не да се събираме тук и да правим говорилня.
Много държа Народното събрание да излезе със заявление или декларация по повод неправилните твърдения на господин Близнашки.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако приключим навреме ще имам възможност с пресцентъра да уточня коя е подходящата форма.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Предлагам да включим в някои от следващите дневни редове обсъждане на Изборния кодекс и резултатите от него, защото всички ние сме много доволни от това, което се случи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 16.30 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ
ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ:



Мая Манолова

Стенограф:
Красимира Николова