Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
04/06/2014
Доклад
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ЖАЛБИТЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ
№ 453-14-14/12.06.2014 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), №454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 04. 06. 2014 г., Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), №454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на правосъдието - г-н Атанас Славов - държавен експерт и г-жа Христина Василева –главен експерт в отдел „Нормотворчество“, от Министерство на външните работи - г-жа Мария Спасова - началник отдел „Права на човека“, г-жа Албена Пеева-Смилкова - старши дипломатически служител в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” и г-н Димитър Карастоянов - старши дипломатически служител в дирекция „Югоизточна Европа“.
Присъстваха и представители на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на Народното събрание, Сдружение форум „Средна класа“ и Сдружение „Български футболни привърженици“.
Проектът за решение бе представен от народния представител Павел Шопов.
Според мотивите на вносителите, цивилизованият свят е признал холокоста на евреите в германският райх, по-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, дори самата българска държава не е признала, чрез своите институции, геноцида над българите в Османската империя. Анализът на турските данъчни регистри показва, че през XV век от българските земи изчезват 2600 населени места, селското население намалява с 560 000 души, а градското с 90 000 души, като това представлява 43,5 % от цялата българска общност. Г-н Шопов припомни, че същото проекторешение е било внесено и в 41-то Народно събрание и е било отхвърлено с огромна част „въздържали се” народни представители.
Представителите на Министерство на външните работи подчертаха, че геноцидът е кодифициран като престъпление, съгласно международното право през 1948 г., с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията е влязла в сила през януари 1951 г. и има действие за в бъдеще, т.е. за събития, които са се случили след влизането й в сила. Тя няма обратна сила за събития, настъпили преди 1951 г.
В становището си Министерство на правосъдието приема, че внесеният проект за решение съдържа оценки от морално-политически характер и затова не може да бъде предоставена правно-експертна оценка по исторически събития.
Председателят на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите д-р Тунчер Кърджалиев изрази мнение, че това са факти от историята и тяхната едностранна, съвременна, морално-политическа интерпретация от една партия е неудачен акт. Той изказа становище че такива решения от национално и особено с геополитическо значение не бива да са продукт на конюктурни политически събития и средство за легитимиране и/или прелигитимиране на една партия. За такива събития е необходим не само обществен, а и исторически консенсус чрез изготвяне на експертни становища и провеждане на дискусии между историци, юристи, политици и учени.
В хода на дискусията бяха изказани и мнения, че не е правилно Народното събрание да се занимава с исторически факти и да дава оценка на исторически събития, случили се в България в близкото или далечното й минало.
Зам.-председателят на комисията г-н Георги Анастасов предложи отлагане на приемане на проекторешението за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913) и поиска организиране на кръгла маса с участието на експерти и неправителствени организации, която да дискутира историческите факти и да излезе с решение. Неговото предложение бе отхвърлено със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.
След проведените разисквания и изразените мнения по проекта за решение, Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, с 1 глас „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), № 454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА И ЖАЛБИТЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ:
/Д-Р ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ/
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ЖАЛБИТЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ
№ 453-14-14/12.06.2014 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), №454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 04. 06. 2014 г., Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), №454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на правосъдието - г-н Атанас Славов - държавен експерт и г-жа Христина Василева –главен експерт в отдел „Нормотворчество“, от Министерство на външните работи - г-жа Мария Спасова - началник отдел „Права на човека“, г-жа Албена Пеева-Смилкова - старши дипломатически служител в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” и г-н Димитър Карастоянов - старши дипломатически служител в дирекция „Югоизточна Европа“.
Присъстваха и представители на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на Народното събрание, Сдружение форум „Средна класа“ и Сдружение „Български футболни привърженици“.
Проектът за решение бе представен от народния представител Павел Шопов.
Според мотивите на вносителите, цивилизованият свят е признал холокоста на евреите в германският райх, по-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, дори самата българска държава не е признала, чрез своите институции, геноцида над българите в Османската империя. Анализът на турските данъчни регистри показва, че през XV век от българските земи изчезват 2600 населени места, селското население намалява с 560 000 души, а градското с 90 000 души, като това представлява 43,5 % от цялата българска общност. Г-н Шопов припомни, че същото проекторешение е било внесено и в 41-то Народно събрание и е било отхвърлено с огромна част „въздържали се” народни представители.
Представителите на Министерство на външните работи подчертаха, че геноцидът е кодифициран като престъпление, съгласно международното право през 1948 г., с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията е влязла в сила през януари 1951 г. и има действие за в бъдеще, т.е. за събития, които са се случили след влизането й в сила. Тя няма обратна сила за събития, настъпили преди 1951 г.
В становището си Министерство на правосъдието приема, че внесеният проект за решение съдържа оценки от морално-политически характер и затова не може да бъде предоставена правно-експертна оценка по исторически събития.
Председателят на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите д-р Тунчер Кърджалиев изрази мнение, че това са факти от историята и тяхната едностранна, съвременна, морално-политическа интерпретация от една партия е неудачен акт. Той изказа становище че такива решения от национално и особено с геополитическо значение не бива да са продукт на конюктурни политически събития и средство за легитимиране и/или прелигитимиране на една партия. За такива събития е необходим не само обществен, а и исторически консенсус чрез изготвяне на експертни становища и провеждане на дискусии между историци, юристи, политици и учени.
В хода на дискусията бяха изказани и мнения, че не е правилно Народното събрание да се занимава с исторически факти и да дава оценка на исторически събития, случили се в България в близкото или далечното й минало.
Зам.-председателят на комисията г-н Георги Анастасов предложи отлагане на приемане на проекторешението за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913) и поиска организиране на кръгла маса с участието на експерти и неправителствени организации, която да дискутира историческите факти и да излезе с решение. Неговото предложение бе отхвърлено със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.
След проведените разисквания и изразените мнения по проекта за решение, Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, с 1 глас „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), № 454-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20. 02. 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА И ЖАЛБИТЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ:
/Д-Р ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ/
