Стенограма

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 2



Днес, 19.09. 2013 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми дами и господа,
Добър ден на всички. Добре дошли на г-н Омбудсмана и обкръжението му. Добре дошли на новите колеги, членове на Комисията от политическа партия ГЕРБ.
В т. Разни ще си кажем някои детайли по отношение на дейността и спецификата на комисията, т.е. ще повторя някои неща, които мисля, че трябва да се знаят от всички.
А сега към дневния ред.
Уважаеми колеги, позволявам си да ви предложа следния дневен ред, който беше обявен предварително:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Приемане на Графика за провеждане на приемните за граждани от м.септември до м. декември 2013 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Няма. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред с 14 гласа „за”.
По първа точка - Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
Уважаеми колеги, както знаете, по чл. 22, ал. 1 от Закона за Омбудсмана той е задължен до 31 март всяка година да представя годишен доклад за дейността си, който доклад се разглежда от Народното събрание и се гласува.
Ние като Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите сме водеща комисия по отношение на този доклад и след изслушването му, след евентуални дебати трябва да излезем с решение, което да депозираме пред Народното събрание.
Сега давам думата на г-н Пенчев да представи Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2012 г. Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е Докладът за дейността на Омбудсмана през 2012 г. Този доклад с отделните си глави мина и през съответните специализирани комисии, или поне в някои от тях, защото не знам дали вече е минал през всички. Но тъй като вие сте водещата комисия, т.е. комисията която ще предложи да се приеме или не докладът, аз мисля да ви запозная с най-общите насоки в дейността на Омбудсмана, без да влизам в детайли по отделните глави. Ако имате въпроси, разбира се, ще отговоря.
Първо, искам да кажа, че уводът, обръщението на Омбудсмана е доста пророческо, в смисъл, че с няколко изречения съм казал това, което всички ние виждаме в момента, че хората – българските граждани, искат повече справедливост и повече прозрачност в управлението и всички ние като институции сме длъжни да им осигурим това.
През годината постъпиха 5336 жалби, което е с около 100-200 по-малко от бума на жалбите през 2012 г., но за успокоение на институциите тази цифра от 2012 г. е постигната и надмината до ден днешен. Тоест тази година очакваме доста повече жалби. Фактически през 2012 г. сме приключили 5549 преписки, т.е. малко повече от това, което е постъпило, тъй като всяка една институция, това го казвам и като съдия, да се намаляват висящите преписки, а не да се увеличават, т.е. постъпленията да са по-малко от приключилите преписки.
Освен тези 5549 приключили преписки 2764 граждани са минали през приемната на Омбудсмана. Отделно 618 граждани са приети лично от мен, както в моя приемен ден в София, така и при обиколките в страната и 5207 са консултациите по телефона. Тоест общо 14408 граждани през 2012 г. са получили по един или друг начин помощ от институцията на Омбудсмана.
Също така основен акцент през 2012 г. беше и моето желание да се срещна с колкото се може повече граждани, затова ние направихме 10 изнесени приемни през годината: в село Селановци, община Оряхово, в Силистра, Девин, Дупница, Разлог, Кюстендил, Стара Загора, Велико Търново, Русе и с. Патареница, Пазарджишко. На всички тези изнесени приемни в тези населени места аз имах срещи с ученици, студенти - там, където има университети, а с учениците бяха с различни възрастови групи. Имаше деца от начално училище, основно и съответно гимназии. Също така имах и среща с деца от детска градина. На всички тези срещи се опитахме да обясним на децата и да разберем до каква степен те знаят, че имат права и до каква степен тези права те ги познават. Бях много приятно изненадан от всички срещи, че нашите деца са много будни, много информирани и забележете, аз не видях разлика между учениците от столичната училища и учениците от село Селановци или в село Патареница. Може би във века на интернет това е нещо полезно. Децата са много наясно с нещата. Децата се запознаха с техните права, разбраха че имат права, но това не може да се каже за техните родители. Вие знаете злощастния дебат относно проекта на Закона за детето. Без да твърдя дали този закон е бил добър или лош, това не е моя работа, но дебатът най-неочаквано от десетки родителски организации все съвсем неочаквана посока – не дали да се премахнат институциите, не дали да има ;централизация и да минат към общините тези задължения по закрила на детето и по социални грижи, а въпросът беше сведен до това дали е морално да си бием децата или не, и дали ако някой държавен орган, какъвто е Агенцията за закрила на детето и Омбудсманът си позволи да вземе мерки срещу родителите, които тормозят своите деца, това било едва ли не национализация на децата. Те не били държавна собственост. На което аз винаги отговарям, че децата не са и частна собственост на техните родители, а те са човешки същества, които се раждат с права и тези права докато са още малки и трудно могат да ги отстояват сами, трябва да ги отстояват институциите, ако техните родители не желаят това.
Относно структурата на жалбите. Отново най-много са жалбите на потребителите – около 23%; жалбите по отношение нарушение на социални права – 19%; правото на собственост – 15%; основните права и свободи – 11%; права на лицата, настанени в места за лишаване от свобода и следствените арести – 4%; право на добро административно обслужване – 3%, право на здравеопазване – 3%, право на образование - 2%; право на чиста околна среда – 1%. Има, както винаги, доста голям брой недопустими жалби – 23%. Тези недопустими жалби са по въпроси от компетентността на други институции и най-вече от компетентност на съдебната власт. Аз не бих казал, че тези жалби са поради не информираност на гражданите. Имам чувството, че те са много добре информирани, но винаги смятат, че ако техният въпрос не е разрешен, както те смятат за добре и за справедливо, било от някоя институция, било от съда, Омбудсманът би трябвало все пак да им помогне като последна възможност. На което Омбудсманът обяснява, че няма как, че има разделение на властите и това е добре. Най-много жалби има в София-град – около 30%, Варна е на второ място – 6.4%, Пловдив – 6%.
Искам да ви обърна внимание върху една нова дейност на институцията на Омбудсмана. Знаете, че през м. май миналата година беше прието първото изменение на Закона за Омбудсмана, по силата на което Омбудсманът изпълнява и ролята на национален превантивен механизъм по силата на Протокола към Конвенцията срещу изтезанията и нечовешко отношение, която конвенция България е ратифицирала. България е ратифицирала и протокола. Но имаше задължение в определен срок да посочи кой ще бъде нейният национален превантивен механизъм – орган, независим, но държавен, който да може да прави мониторинг на всички тези места, където има задържани хора.
Ние фактически започнахме дейността като национален превантивен механизъм на 1 юли 2012 г. и за изтеклите 6 месеца мисля, че свършихме доста работа, макар че нашият персонален състав беше малко увеличен, тъй като и самият бюджет беше малко увеличен. Общо за 6 месеца сме посетили 162 институции, от които места за задържане – затвори, следствени арести и полицейски – 116, и 46 психиатрични клиники, заведения за деца, лишени от родителски грижи, деца с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с психически проблеми. Тоест всички тези заведения, които не биха могли да бъдат напускани от лицата в тях без оторизация от съответния орган. При тези обиколки сме направили 253 препоръки и мога да ви кажа, че в най-общи линии резултатите бяха очаквани в смисъл, че за никой не е тайна, че затворите в България за пренаселени и че това ще ни създаде проблем рано или късно със съда в Страсбург, защото те са пренаселени от години и няма никакъв начин да има по-малко хора в тях. Просто трябва да се построят нови затвори и то съвременни със съвременни битови условия, защото тези, които в момента съществуват, за много от тях има препоръки да бъдат закрити, защото условията са нечовешки. Знаем, че пари никога няма. Но знаем и основното правило, че нарушаването на човешки права не може да бъде оправдано с липса на средства. От 253 препоръки 135 са изпълнени. На 76 препоръки не се получи отговор до края на годината.
Един от основните принципи, към който сме се придържали и през 2012 г. е прозрачност в работата на Омбудсмана. За нас това е най-важното. Аз вече казах за личните срещи с граждани, ученици и студенти, на които се обменяха най-различни възгледи, кръгли маси по отделни въпроси. Също така имаме и доста активно участие в медиите – и печатните, и електронните, като се стремим да не си избираме в кои медии да участваме, а във всички. Например, с интервюта във вестник „Ретро” и „Трета възраст”, които са най-четените от пенсионерите, защото нямат достъп до други медии. Там редовно сме излизали с интервюта и материали. В сутрешните блокове сме участвали в потребителни предавания, като „Бар код” по ТВ7, Потребителска кошница. Даже имахме една серия предавания по БНТ2. Реагирали сме по съобщения в медиите. Например, имаше един случай, когато на автобус № 85 по неизвестни причини бяха му променили или по-точно по необясними причини, както обикновено става в България, маршрута и хората се бяха оплакали. За три дена маршрутът на автобуса беше върнат след намесата на Омбудсмана. Те даже бяха учудени, че ние се самосезирахме. Имахме една кръгла маса за българите в чужбина, като имахме и skype връзка, за да може всеки да участва и да вземе отношение по поставените въпроси.
В заключение, искам да ви кажа, че вчера се върнах от Дъблин, където бях на Деветия семинар на мрежата на европейските омбудсмани. Това е най-висшият европейски форум – организация на омбудсманите. Там една от темите, които бяха предмет на обсъждане, беше „Иновациите в омбудсманските институции”. За моя гордост България беше цитирана като положителен пример в четири насоки: в това, че омбудсманът е национален превантивен механизъм, за участието в социалните мрежи, за това, че Омбудсманът има личен контакт, лично приема граждани (Мисля че само още един – този на Латвия прави това) и в опита на Омбудсмана да защити гражданите от привилегиите на банките и да иска да има равнопоставено положение между гражданите и банките. Знаете, че аз сезирах Конституционния съд по този въпрос, което завърши с тотален провал за омбудсмана – 12 гласа на нула, че не е противоконституционна разпоредбата на чл. 417. Но аз имам в момента надежда след разговорите с министър Стойнев и от програмата на г-н Орешарски, че този въпрос ще го реши парламентът. В края на краищата парламентът е властен да каже дали един текст да го има или да го няма. Още повече, като има решение и на съда в Люксембург в тази насока.
В най-общи линии с това спирам вашето внимание и съм готов да отговарям на всички въпроси. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим, г-н Пенчев.
Аз лично съм впечатлен от тези 258 страници не само като съдържание, а и те са поредно доказателство, че за поредна година Вие доказвате необходимостта и ефективността от тази институция. Черпя тези аргументи и от комуникацията си сега и в предишното Народно събрание с институцията Омбудсман.
Благодаря Ви от името на всички за представянето на доклада.
Уважаеми колеги, откривам дебата по отношение на доклада на г-н Омбудсмана. Ако имате въпроси, съображения, свои виждания, заповядайте.
Георги Анастасов:
Първо моля за извинение, че закъснях, но съм член на Бюджетната комисия и задавахме въпроси на министър Чобанов, които продължават и в момента. Моля за извинение от всички.
Ако съм пропуснал това, за което ще питам, също ще помоля да бъда извинен, г-н Пенчев.
Имам два въпроса.
Единият от въпросите, които вълнуват обществото, това е въпросът за договорите с банките. Предполагам, че имате много оплаквания от български граждани затова, че банките едностранно могат да променят условията. Тогава реципрочно не могат ли и гражданите да променят едностранно. Когато имаш две страни на един договор, те трябва да са равнопоставени. Както и това, че може незабавно да се секвестира имуществото на длъжници. В никакъв случай не искам ад кажа за недобросъвестните длъжници. Но има много граждани, които изпадат в тежко финансово икономическо състояние, особено с икономическата криза, като остават без работа. Не че не желаят да плащат, но нямат възможност. Тоест да се окаже въздействие.
Разбира се, че ще кажете, че това е работа и на парламента, но е хубаво и Омбудсманът да прояви тази активност, за да се наложи не само политическо, но и гражданско решение.
И вторият ми въпрос е за енергийните дружества. Дали говорим за топлофикация, за електроснабдяване. Те също имат определени приоритети и направо вадят изпълнителни листове срещу гражданите. Също така и за таксата за пускане на тока. Има много граждани, които нямат финансови възможности да си платят тока. И ако за някои хора 200 лв. са една дребна сума, за други хора 200 лв. е месечната им издръжка, за съжаление.
И още нещо. Ние с Вас участвахме в първото предаване „Граждански контрол” по една телевизия. (Няма да й казвам името, за да не й правя реклама.) Там забелязахме с вас едно фрапиращо нарушение – има граждани в Сливен, които не могат ад видят какво показват сметките им. Там не говорим за район, който е само от един етнос. Кварталът е смесен – различни етноси живеят – българи, цигани (роми) и други етноси. Това е един сериозен въпрос. Аз направих справка и те поеха ангажимент да изпратят справка в Комисията по правата на човека, но все още не е изпратен материал. Но въпреки всичко, понеже съм поел ангажимента да ви сезирам, а също и комисията и аз разговарях с председателя на комисията днес, за да привикате съответното дружество EVN. Самото дружество е некоректно към тези хора. Това че ще сменят кутиите да не го слагат в таксата. Казват, че нямат пари. Да са го направили преди това. На други места го има с кръгчета, където се вижда токът. Не можеш да купуваш нещо, което не се вижда – „котка в чувал”.
Това са ми въпросите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Колеги, предлагам форматът да е въпрос-отговор. Затова давам думата на г-н Омбудсмана.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Анастасов, за въпросите.
За банките преди да кажа, че това е работа на парламента, аз направих не една и две стъпки. За референтния лихвен процент в Закона за потребителския кредит бях сезиран още в началото на мандата ми от една група във Фейсбук, че фактически този референтен лихвен процент се изменя - се формира по критерии, част от които са икономически, но част са някакви вътрешни на банките - целесъобразност. Тоест съгласно европейските директиви референтният лихвен процент трябва да се формира само на базата на икономически показатели, които са независими нито от волята на банките, нито от волята на кредитополучателя. Просто са обективни. Тогава се обърнах с писмо към министър Дянков и към Иван Искров, шефа на БНБ и им казах: Господа, има такива и такива възражения. Не смятате ли, че трябва да се предизвикат промени в Закона за потребителския кредит. Г-н Дянков може чрез Министерския съвет да предизвика промени. Бях много жестоко скастрен, че искам да обвинявам банките.
След това за чл. 417, ал. 2. Тази привилегия, слава Богу вече нямат ЕРП и топлофикациите. Само банките останаха с възможност по извлечение от сметката, независимо какво пише в него, да извадят изпълнителен лист веднага, независимо, че има много случаи, в които гражданите водят дела именно затова, че референтният лихвен процент, според тях, е произволно, неправилно решен, те водят дела, но тези дела не могат да спрат изпълнението на продажбата на ипотекирания апартамент. Аз имам десетки такива случаи. Какво се получава? Какво ме възмущава. Когато аз искам да си купя жилище с банков кредит, банката ми изпраща свои специалисти вещи лица, които казват този апартамент струва 100 единици. Ще вземете за него 80 кредит. Когато след две години аз вече не мога да плащам, идва криза, не мога да си покривам вноските, банката изважда веднага изпълнителен лист и съдебният изпълнител продава този апартамент за 20 единици. И аз от средна класа, който съм си купил апартамент за мен и децата, ставам клошар със задължение 180 единици, които се олихвяват. Тогава питам защо първият път казва 100, а сега казва, че струва 30 или 20. Кой е виновен? Аз ли съм виновен, че не съм специалист, или банката, която си има специалисти. Имало бум на строителството, имало балон. Да, ама вие затова сте специалисти, да предвидите, че това е балон. Тоест това е страшно несправедливо.
И когато аз сезирах Конституционния съд, че тези привилегии на банките са неоправдани, отново имаше бурна реакция и на БТБ и то специална реакция във вестници отговор до мен, че едва ли не аз съм искал да върна банкова криза от 1996 г., че аз съм клатил държавата. Представяте ли си Омбудсманът, който си изпълнява едно свое конституционно право да сезира Конституционния съд, това било злоупотреба.
Конституционният съд каза: „Да, това е привилегия, но тя е оправдана, защото банките са много важни. Да не пострадат добросъвестните вложители.”
Какво е положението в момента. Положението е такова, че същата правова уредба, несправедлива според мен, я има и в Испания. И когато един мароканец, живущ в Испания сезира съда в Люксембург. Съдът му казва: Извинете много, но вашата уредба не е европейска и не може. Щом като имате висящо дело за размера на кредита и лихвите, вие сте длъжни да спрете продажбата на апартамента.
Искам да ви кажа, че това решение на съда в Люксембург е абсолютно задължително за България. Защото когато съдът в Люксембург каже, че една разпоредба не отговаря на европейските стандарти, това важи за цялата общност. И сега, ако ние ги питаме отново, те ще ни кажат, че вече са ни отговорили на този въпрос.
По мое мнение, българските съдилища трябва да я спазват тази разпоредба вече и затова аз смятам, че най-добре е вместо България да бъде съдена и осъждана в Страсбург, обръщам се към парламента просто махнете тази привилегия и да се свърши. Хората да видят, че има някаква справедливост. Аз ви дадох пример с жилище. Но наскоро един бизнесмен от Кюстендил плачеше, защото имаше същия казус, но с десетократно по-големи суми. Продават му къща за милиони затова, че дължи 100 хиляди лева.
Що се отнася до ЕРП. Има много какво да се направи и не само за ЕРП, а и за топлофикация. Непрестанно се занимавам с това и съм писал до г-жа Фандъкова и до министри. За мен тази сградна инсталация трябва да се премахне. Сега чувам, че има много положителни стъпки специално за ЕРП. На министър Стойнев му казах, че когато го видя в Държавен вестник, тогава ще говорим. Аз виждам, че имате добри намерения, вярвам ви, но това е парламент, Божа работа – има различни интереси, различни групи и не винаги може да мине предложението и дето се казва с младежки ентусиазъм да прокарате вашите добри намерения.
Затова и за топлофикация следва да се реши въпросът, защото следва зима и отново ще започнат същите проблеми. Хората ще излязат отново на улицата за сметките за парно. Защото излиза, че тези, които си спират парното, защото нямат пари, студуват, защото нямат пари да си платят топлото, те поемат разходите за сградната инсталация за отопление, което ползват други апартаменти. Това е дълбоко несправедливо.
А що се отнася до въпроса за Сливен, аз слушах за тази история, но понеже казахте, че Вие ще се занимаете, аз не посмях да се самосезирам. Но сега вече ще го направя. Ще се свържа с хората от Сливен и ще направя проверка. Обещавам ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Корнелия Маринова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Омбудсман,
Да продължим с ЕРП. Много оплаквания на граждани има до мен, че фактурите при смяна на електромера в отсъствие на собственика, защото законът не задължава фирмите, които подменят електромерите, да уведомяват собствениците. Впоследствие се отчитат показания във фактурите, които не отговарят по дълбоко убеждение на хората и по техните твърдения на действителната им консумация. Какво може да се направи в тази посока?
Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос касае този раздел от Вашия доклад, който наистина и по моя преценка е много задълбочен, обстоятелствен, касаещ правото на гражданите за добро управление и добра администрация. Там Вие отчитате, че трикратно са се увеличили сигналите и жалбите на гражданите срещу нарушения в местната власт. Интересува ме дали всъщност расте така и процентът на основателността на тези жалби, след като броят им толкова драстично се увеличава. И ако можете да кажете по-конкретно какво точно, в коя област в местната власт се допускат най-много нарушения.
И още един момент, касаещ изпълнението на съдебните решения. Тук добре сте дал препоръка да бъде създаден резервен фонд към Министерството на финансите, само че отговорът, който откриваме е, че няма да бъде създаден такъв резервен фонд и че са приканени държавните органи да се разплатят с хората, на които съответно дължат обезщетения, присъдени със съдебните решения. Моят въпрос е смятате ли, че това ще реши въпроса? Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-жо Маринова. Заповядайте, г-н Пенчев,
Константин Пенчев:
Искам само да припомня, че в деня на конституирането на парламента аз внесох един тематичен доклад за правата на потребители, който предполагам ви е даден, в който на базата на нашия опит сме обобщили най-често срещаните нарушения и сме казали, според нас, какво трябва да се промени в законовата и подзаконовата нормативна база, за да могат тези най-често срещани нарушения да бъдат избягвани. Едно от тези нарушения е именно подмяната на електромерите и проверката на електромерите в отсъствие на собственика, на титуляра на партидата. Това се базира на общите условия на ЕРП, в които се казва, че ако не присъства титуляра, се води свидетел. Те си водят техни дежурни свидетели и си правят проверките. Ние не веднъж сме препоръчвали и това трябва да се уреди законодателно, да могат гражданите да инициират промяна в общите условия. Защото, например, когато става дума за общи условия на мобилен оператор, аз мога да избера друг мобилен оператор, но когато става дума за общи условия на ЕРП, аз или ще имам ток, приемайки тези общи условия, или няма да имам ток, ако не ги приемам. Сега има законова възможност ДКЕВР да инициира промени, но аз не знам това да се е случвало.
Струва ми се, че трябва да има начин да може гражданите те да имат право, легитимирани са да искат да се променят общите условия. Има случаи, когато общи условия със съдебни решения на Върховния касационен съд са уважавани на граждани, като е прието, че тези общи условия са незаконни, несправедливи, но това няма никакво значение. Общите условия си продължават. Който има пари и нерви съди, който няма – плаща. Така че тук наистина трябва да се направят много неща.
За доброто управление. Днес подписах едно писмо до поредния смет, мисля че беше на Чирпан, но ако греша, моля да бъда извинен. Това е най-честото срещаното. Отказват се всякакви общински услуги, когато човек дължи пари на местната власт, примерно, не си е платил данъка. И аз всеки път обяснявам, че първо, никъде в закона не е казано, че аз като кмет мога да лиша някого от административни услуги, защото някой е неизправен длъжник, не си плаща данъците. Има много законови начини на този човек да му се съберат принудително тези данъци. Но това не го лишава от правото да получи примерно скица. Имаше дори един случай, мисля в Хасково, за удостоверение за раждане. Едно дете 11 месеца стоя неродено, защото бащата не си бил платил данъка за колата.
И още нещо. Справката за това, че аз дължа данъци, в общината се знае. Кметът казва, че на тези, които дължат данъци няма да получават исканите документи. Но съответната служителка иска удостоверение, че не дължите данъци, а това удостоверение струва пари. То се таксува. Какво значи това? Това е едно от най-често срещаните нарушения.
Има и такса смет, която е една безкрайна тема, за която тепърва ще се боря. Няма да я оставя така. Такса битови отпадъци. Това е такса за услуга. Тази услуга не е само сметосъбиране. Тя включва и други компоненти. Но това е услуга – получавам услуга и плащам за нея. Това не е данък. Обаче това се изчислява като данък във всички общини горе-долу – промили върху данък сгради. И означава, че този, който живее сам, произвежда малко отпадъци, но живее в центъра на София в голям апартамент и плаща една огромна сума. А едно многодетно семейство в Люлин плаща много по-малка сума. И аз веднага бих могъл да дам следния пример. Ако живеете в центъра ще плащате много по-скъп ток, отколкото в даден квартал или по-скъпо парно само защото сте в центъра. Ще плащате данък сгради по-скъп, но ще ви обложим още и с по-скъп ток, и всичко. Това за мен е напълно несправедливо. Имахме една много широка „кръгла маса”, на която присъства и г-жа Менда Стоянова, която в предишното Народно събрание беше шеф на Бюджетната комисия. Тя пое ангажимент. В закона пише, че такса смет се определя въз основа на ползваните услуги или по друг начин, като например броя на обитателите. Тоест не пише на база данък сгради. Ако пишеше на база данък сгради, щях да сезирам Конституционния съд. Това не го пише, но повсеместно го правят това. С кметове съм водил много разговори на тази тема и направо сме се карали. Казва ми се, че ако въведат на брой обитатели, ще се оскъпи много услугата. Ние за сметосъбираме плащаме 100 единици. Тези 100 единици се разпределят по някакъв начин между хората. Как ги разпределяме? Или по несправедливия начин или по някакъв по-справедлив начин, но защо трябва тези единици да станат не 100, а 200 и тогава ще ги разпределяме по по-справедливия начин, никой не може да ми обясни. В момента бизнесът плаща огромна част от такса смет. А ако се плаща за количество, трябвало и бизнесът да плаща на количество, т.е. едва ли не ще се повиши такса смет. За мен това не е отговор, защото хората трябва да знаят за какво плащат, да има справедливост.
За мое голямо съжаление, понеже общинските наредби могат да се обжалват пред административния съд, малките съдилища на много места, а и Софийският административен съд уважаваха жалбите, но Върховният административен съд отменяше.
По много важния въпрос за съдебните решения. Искам да ви кажа, че това също е стара сага. Една от привилегиите, която я има в Гражданско-процесуалния кодекс и това е от край време, откакто съществува този кодекс, а не само в новия, че срещу бюджетни учреждения не може да се извади изпълнителен лист и не може да се пристъпва към принудително изпълнение, защото ако бюджетното учреждение няма пари да плати, то трябва да предвиди в следващата бюджетна година съответни суми, за да ги плати на гражданите. Това е направено така, защото държавата принудително ще изпълнява срещу държавата. Държавата е добросъвестна по определение. Хората спазват законите и конституцията по определение. Да, ама не е така. Примерно, един случай с Министерството на земеделието и министърът каза, че не е съгласен с това съдебно решение и няма да плаща. Край! Ако човек дължи на държавата, му се начисляват лихви, продават му жилището и т.н. А тук има да взима пари и някои хора разчитат на тези пари. Това са пари по Закона за отговорността на държавата. Човекът е бил репресиран, бил смачкан и съдът осъжда държавата. И Главният прокурор казва няма пари. Поводът, по който писах, беше за Тодор Деянов, бащата на Савестин. Той ме срещна на улицата и ми каза, че осъдил държавата, но не му плащат. Каза ми, че е внесъл жалба при нас. Просто побеснях, защото това е двоен аршин.
Този текст е атакуван от Омбудсмана в Конституционния съд. Докладчик беше Румен Ненков. Беше държавни учреждения и общини. Румен Ненков каза, че за общините е правилно, но за държавата, тя изначално е изправна и изначално е честна, почтена и затова за нея не може да отпадне тази разпоредба.
И това е моя препоръка да има някакъв фонд. Но това е само препоръка. Ако искат ще има. Плюс това и ако има някакъв фонд, вие виждате, че съдебната власт в момента изнемогва и тези пари те веднага ще ги вземат и ще ги дадат за нещо друго. Така че и този въпрос също трябва да се реши и може би по законодателен път. Вярно е, че много общини пропищяха, че не могат да работят, защото им запорираха сметките. Но в края на краищата всички сме равни.
Това е също един въпрос, който трябва да се решава. Моята препоръка беше колкото, за да вдигна шум, да покажа, че този проблем съществува. И наистина на Тодор Деянов му платиха, намериха пари. Но случай по случай ли ще решаваме?
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Други колеги? Заповядайте.
Милка Христова:
Господин Омбудсман впечатлена съм от обема и конкретиката на доклада за вашата дейност през изтеклата година. Аз лично ще гласувам за неговото одобряване.
Бих искала да ви задам следния въпрос. В моя избирателен район на приемна, на която присъствах, беше зададен въпрос относно използването на набраните лихвоточки по влоговете за жилища. Понеже в свободен разговор с граждани те споделиха с мен, че са отправили питане и към Омбудсмана и то цяла поредица – може би около 30-40 човека са отправили това питане, бих искала да ми отговорите мислихте ли, разсъждавахте ли вече по този въпрос. Имате ли някакви предложения относно удовлетворяването на искането на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Какви предложения да имам? Да се върнем към казуса. Нашите бащи и майки цял живот държаха парите си на безлихвени спестявания, за да могат на стари години да купят жилище за децата си. В един момент тези пари станаха нищо – останаха лихвоточки. Имам стотици такива жалби. Отговарям им „copy paste”, с извинение. Такъв е законът, какво да правим. А знаете, че в момента законът е направен и се прие, че тези лихвоточки ще бъдат изплащани само ако си купите жилище. Аз съм беден, умирам от глад, цял живот съм пестил тези пари, трябва да си купя жилище, защото живея под наем и в общинско жилище. Но ми казват, няма ги, свършиха. Това е ужасно несправедливо. Дето се казва, всеки българин беше титуляр на такава сметка. Това е едно от нещата, за които целият български народ беше измамен, ударен. Най-лесно е да кажа дайте да направим нов закон. Но няма кой да даде пари.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Д-р Димитров, заповядайте
Дарин димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми колеги,
Мен като лекар и като член на Комисията по здравеопазване все повече ме вълнува проблема със здравно неосигурените пациенти. Според Конституцията на Република България всеки има право на достъп до здравеопазване. За съжаление, в болничните заведения назрява един конфликт между неосигурени пациенти и самия екип на болничното заведение, тъй като те са търговски дружества. Не се връщат неосигурени пациенти, но те се лекуват за сметка на болничното заведение и за сметка на другите осигурени пациенти. Лекуват се за сметка на заплатите на работещите в здравното заведение. Когато дойде неосигурен пациент към него има малко по-агресивно поведение, отколкото нормалното поведение към пациент, което според мен не е правилно, тъй като всички имат право на здравеопазване.
Как виждате, как може да се реши този проблем за здравно неосигурените пациенти, понеже те се увеличават все повече и поведе.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Този въпрос е много сложен.
Първо, нека да се разберем, че здравните вноски са задължителни. Това са плащания към бюджета. Тоест те могат да се събират принудително, както данъците. Има много недисциплинирани граждани, които не си плащат не защото са бедни, защото си казват и да плащам и да не плащам пак няма да получа нищо или пък пак ще ходя на частен лекар, защото там по-добре ще ме лекуват, така че за какво да плащам. Просто трябва да се разбере, че това е дисциплина. Може да не искам да плащам данъци, но трябва да ги платя. Няма къде да ходя. Това е единият път.
Другият път е един много голям проблем, който от години е създаван от различни парламенти. Г-жа Тоткова беше една от най-ревностните противници на това в 39-я парламент. Това е, че голяма категория хора по закон не плащат, освободени са от здравни осигуровки: съдебна система, МВР, МО, държавни служители. Те са за сметка на държавата. Би трябвало държавата да ги внася в НЗОК – вади ги от бюджета и ги внася. Това не става. Ако в момента кажем, че вече няма да има тази привилегия и всеки си плаща здравните осигуровки, държавата няма да поема никого, значи лишавате групи хора от привилегии. Ще стане война.
Въпросът е забатачен по двете линии. Защото за мен също не е правилно една група граждани да не плаща. За МВР беше обяснено, че е много тежък труд, не са добре платени и да имат някаква привилегия. След това сложихме кого ли не. Съдебната власт, която е много добре платена. В сравнение с българските чиновници съдебната власт е добре платена. Идвам оттам и знам какво е. При същата нормативно определена заплата за председател на ВАС беше същата, каквато е на Омбудсмана. В момента получавам два пъти по-малко отколкото получавах като председател на съда при същата основна заплата. Представяте си.
Така че трябва да се решава този въпрос, защото не можем ад искаме добро здравеопазване без пари. А тези пари се събират и така всеки допринася. Който не е болен, слава Богу, че не е болен, но той плаща на болните. Това е принципът на солидарността и смятам, че това е едно от нещата на здравната реформа, което е много важно, независимо кой е министър на здравеопазването. Много се смениха, но не видях нещо да се случва.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Отивайки към финала на обсъждането и аз ще си позволя два въпроса, г-н Пенчев. Разбира се, и на други колеги след това, ако имат въпроси, пак ще дам думата.
Моите въпроси са от по-общ характер, но със сигурност пряко, директно касаят дейността конкретно на нашата комисия.
На стр. 36 от Доклада вие казвате, че „враждебната реч, наричана още слово на омразата, няма легална дефиниция във вътрешното ни законодателство.” Тоест словото на омраза няма дефиниция, включително и в Наказателния кодекс. Аз съм лаик в областта на Наказателния кодекс, но все пак там има текстове, ако поне да се опитват да дефинират, то поне тълкуват какво е слово на омразата и има съответни санкции за това.
Аз разбирам тази Ваша констатация по този начин. Това значи, че прагът на чувствителност на българското общество на прага на допустимост, на приемливост към агресивна вербална проява е твърде висок в Република България.
И в същото време на следващата страница понеже казвате, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение е конституционно обусловено и протектирано, аз го разбирам, че в същото време има чувствителност, има изострена, непримирима сензитивност по отношение на ограничаването на правото на свободно мнение. Вие визирате и чл. 39 и чл. 41 от Конституцията.
Правилно ли разбирам, и ако е наистина така, какви са причините, според Вас, и с какви законодателни мерки от страна на това или на следващото Народно събрание това би се коригирало.
Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е подходящ и за финал на дебатите, които водим при обсъждането на Вашия доклад. Очевидно е, че през последните години и особено по време на вашия мандат Вие се утвърдихте като своеобразен институционален филтър на огорчените хора в българското общество от най-общо казано от несправедливостта в обществото. Това не скривате Вие и в прелюдията във вашия доклад, а именно, подчертавате дебело с доза емоционален товар, аз поне усещам това, от ваша страна или поне гражданска съвест и отношение – огорчение от липса на справедливост, като визирате държавни, местни органи на власт, различни институции, различни корпоративни доставчици на услуги.
На какво се дължи това, според Вас, в нашето съвремие – на липсата на закони или на несъвършенство на законите или неспазването на тези закони.
Това са ми въпросите.
Константин Пенчев:
Първо за езика на омразата. Има текстове в Наказателния кодекс, но тези текстове с леки промени са 1968 г. Това е концепцията на целия кодекс. Наистина крайно време е да има нов Наказателен кодекс, защото това само с поправки не може да стане.
Второ, там се казва, който проповядва омраза на расова, политическа или не знам каква си основа, това не може винаги да обхване истинското деяние, за което сме много по-чувствителни не само ние, а и в Европейския съюз и в Америка – целият свят. Вие знаете, че там ако кажеш на някого негър, нямаш бъдеще повече.
Така че първо, а това са и забележки на Европейската комисия, че трябва да имаме дефиниция в нашия Наказателен кодекс какво значи език на омразата. Ако аз убия някого затова, че той е черен или му нанеса телесна повреда, има квалифицирани състави – ще бъда малко повече наказан, отколкото друг човек. Все още няма за хомофобията. Аз съм писал до миналия парламент, че побоищата над хора с друга или нетипична сексуална ориентация минават за хулиганство или нещо такова. А това не е това и е по-обществено опасно, отколкото аз по хулигански подбуди, т.е. без причина набия някого на улицата. Това е укоримо и трябва да бъда наказан. Но ако аз го набия, защото той представлява цяла една група хора, а аз мразя тези хора, това очевидно е много по-опасно и мисля, че рано или късно това трябва да се сложи. Но специално за езика на омразата аз съм дал пример с „чернилките” на Юри Москов, който ходеше от телевизия в телевизия и обясняваше. Това е такъв расизъм, че трябваше да пиша до Главния прокурор, за да млъкне. Защото бива, бива, но „две чернилки” – какво значи това? Това е езикът на омразата. Никого не е убил, никого не е набил и няма как да го инкриминираш, но това е езикът на омразата.
Правото на свободно слово. Всеки има право да изразява свое мнение. Да, аз лично не възприемам хората с различна от моята сексуална ориентация. Аз смятам, че не трябва да има гей паради, че това е нещо лошо. Ако аз го кажа никой не може да ме съди и да ми търси сметка за това, защото това е моето мнение и аз имам право да го изразя свободно, или на събрание, или пък да събера мои съмишленици и да агитирам да няма такива прояви. Но ако аз тръгна да ги нападам, да ги гоня и да викам: „У-у-у-у, гейове.” При това положение моята свобода на словото и на изразяването вече нарушава чужди права и нарушава други норми и вече всеки е свободен да изказва мнение, но до една степен и в една форма. Всяко едно право се упражнява така, че да не пречи на другите. Имаш право дотогава, докато не влезеш в нарушение на правото на другия.
Що се отнася до така наречената справедливост. Аз ежеседмично се срещам с хората и те ми казват едно и също. Казват, беден съм, знам че трябва да си платя тока, трябва да си платя парното. Това е задължение и аз не съм против това. Но нищо не разбирам от тази сметка. Смятам, че сметката ми е завишена. Отивам при касиерката и й казвам, че досега съм плащал 10 лева, а сега получавам сметка за 100 лв. Тя ми казва, че това не е нейна работа. Тогава искам да дойде на гишето някой началник, а тя ми казва, че не може. Да отидеш при юрисконсулт на топлофикация, това все едно да искаш да отидеш при Президента. Абсурд! Те се отнасят грубо с хората и пренебрежително на всичко отгоре. В случая има и лоши закони. Аз смятам, че Законът за енергетиката, Законът за топлофикация са направени в полза на ЕРП и на топлофикация, защото топлофикация има право да ми събира пари сградна инсталация, макар че съм си изключил радиаторите. Когато те си пишат общите условия, а моята сметка е завишена, те ми казват плащай, или ще ти спра тока. Тогава те имат право да бъдат надменни, защото техните общи условия са такива, а те се крепят от закона и регулаторът нехае.
Сега протестирате срещу всичко. По-рано беше по-лошо, защо не протестирахте. Има един момент – точка на кипене. Човек търпи, търпи, но в един момент му писва и вече нищо не може да търпи повече. Той става толкова чувствителен, че каквото и да се направи, хората са недоволни. Затова аз, когато станаха февруарските протести, които станаха заради неясните сметки на тока – защо са толкова високи изведнъж, без никой да им обясни защо. И тогава аз си казах защо. Във всеки доклад аз съм писал това и съм внасял в парламента тези неща и сега трябваше хората да излязат и да извикат. Омбудсманът никой не го чува, защото той пише доклади и ги внася. А когато хиляда души извикаха на улицата, мисля, че ги чухме.
Като говоря с хората, на моменти си мисля, че някакъв зъл гений е надвиснал над България. Някой като чели нарочно го прави, за да види докога ще издържат. Примерно глупостите с кмета. Плати си пет лева или десет лева, за да ти дам удостоверение, че не дължиш нищо на общината. Примерно, отивам да си извадя скица, колежката, която събира парите за данъците е до нея, съседното бюро, а тя от мен иска бележка, че съм платил данъците. Или пък първо внеси по банков път с таксата за банков превод, след това аз ще ти напиша удостоверение, че не дължиш и тогава ще получиш скицата. По този начин изкарваме хората до бяс или просто искаме да ги тормозим. И затова съм толкова емоционален. И в писмата до кметовете съм много емоционален. Не съм им симпатичен, но не ме интересува. Можеш да кажеш аз няма да те пусна вкъщи, защото не си ми симпатичен, но не можеш да ми кажеш, че няма да ми направиш дадена услуга, защото ти не ми копаеш на лозето, а си назначен да ми правиш тези услуги.
Смятам, че още много сме длъжници и трябва да се учим, че винаги гражданинът има право. Защото гражданинът е този, заради когото ние съществуваме като институция.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте
Евгени Стоев:
Бюджетът ви е достатъчно малък – 2.5 млн. лв., от които видях, че половината върви за издръжка. В доклада е записано, че най-голяма част от него отива за наем на помещенията, в които сте настанени.
Въпросът ми е след като сте първостепенен разпоредител със средства писали ли сте писма евентуално да бъдете настанени в сгради с отпаднала необходимост – държавни и общински, за да може да се избегне това и издръжката ви да бъде по-малка. Защото не сте само вие единствената институция в това положение. Комисията за финансов надзор и много други институции са настанени в сгради частна собственост и половината от бюджета ви отива само за наем и за издръжката ви.
Константин Пенчев:
Аз ще припомня историята на тази институция. Първият омбудсман Гиньо Ганев, избран 2005 г. започва в една стая в тази сграда. После отиде в сградата на някаква банка на ул. „Раковска” в едно много малко помещение. И накрая се е нанесъл в сградата на бившето аптечно управление.
Защо няма държавни и общински сгради за много органи? Защото, ще си позволя да кажа моето мнение, се направи приватизация на търговски дружества. Всички бяха губещи и им се продадоха акциите за стотинки. Оказа се, че зад тези акции за стотинки стоят едни прекрасни имоти в центъра на София. И всички тези имоти в центъра на София са купени за жълти стотинки и вече са частни.
Същото е и за Административния съд-София област. Купихме сградата за луди пари за инспектората и за София-град. А сега фактически тези имоти се отдават под наем на пазарни цени. Когато Гиньо Ганев се е настанил в тази сграда е имало разрешението на премиера и на финансовия министър. После е минала Сметната палата и е направила препоръки, ако можем да се изнесем. Аз щом встъпих през 2010 г. писах на Цецка Цачева и на Бойко Борисов, че има препоръки на Сметната палата.
Но на мен ми трябва сграда първо да е в центъра и не за мен, а за гражданите и второ, да имам зали, което да ми позволява да правя кръгли маси без да плащам за зала в Шератон.
И още нещо. Нашите заплати са вече доста под средните. А нашата работа е много трудна и отговорна и 50 души сме за всичко за цяла България, а в тях влизат и дейностите по превантивен механизъм. И понеже вече имаме свободни места, освобождават се, ние имаме голям проблем да си намерим хора, защото ако искаме да привлечем експерти от съответна специализирана администрация, те казват, че получават където работят повече и не могат да дойдат. Така че този проблем за нас е голям. На мен не ми се иска половината от бюджета ни да отива за наем. И когато встъпих в длъжност ние направихме един добър пазарлък със собствениците и аз ги накарах да намалят доста от наемната цена – поемат парно, ток, охраната на сградата и двора с паркоместата. Правят ни известна отстъпка, защото те знаят, че за цялата сграда трудно ще намерят наематели.
Но аз няма нищо против в момента, в който се намери такава сграда, за мен това ще бъде по-разумно, но аз няма възможност да потърся такава сграда. Аз знам, че и много други институции страдат от този проблем.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Ако няма други колеги, желаещи да вземат думата, да се ориентираме към гласуване на проекторешение, което ще ви предложа.
Има ли други колеги? Няма.
Мисля, че направихме съдържателно и интересно обсъждане.
Пристъпваме към това гласуване с надеждата, г-н Пенчев, за редуциране на жалбите и оплакванията към вас, но по обективни причини, т.е. по-малко несправедливост.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следното проекторешение:
Решение по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2012г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за Омбудсмана реши:
Приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2012г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Колегите Горанов, Гьоков, Савеклиева, Йорданова, Петков и Методиев да ги извиня и всичките 6 човека гласуват „за” приемането на доклада.
Моля, който е съгласен с проекторешението, което ви предложих, да гласува. Общо шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Благодаря на Омбудсмана и на екипа му. Успех ви желая. Приятен ден.
По втора точка - Приемане на Графика за провеждане на приемните за граждани от м. септември до м. декември 2013 г.
Само с няколко думи по предложения ви график.
По отношение на дейността на комисията в приемните може да прочетете подробности в Правилника за вътрешния ред на комисията. Това е традиция. Тази комисия, независимо по какъв начин е дефинирана, като заглавие, винаги е имала приемни за гражданите. На тези приемни се разглеждат жалби от най-различно естество. Желателно е поне един от двамата определени народни представители да е там. Там има и експерти, които след малко ще ви представя. Разглеждат се различни казуси и те не са повече от 5-6 на една приемна.
Този график трябва да го гласуваме, макар и формално.
Корнелия Маринова:
Г-н Председател, може ли преди да подложите на гласуване да споделя едно мое притеснение. Член съм на Общото събрание на Общобългарски комитет „Васил Левски” и имам заседание на Общото събрание точно в 11:00 часа във вторник. То надали ще продължи повече от час-час и половина, но да не се получи така, че да отсъстваме и двамата колеги, определени за вторник.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Можете свободно да се сменяте и без мое знание. Само моля да уведомявате г-жа Костова за смените.
Корнелия Маринова:
Държах да го знаете това като обстоятелство. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Моля, който е съгласен с така предложения График за провеждане на приемните за граждани от м. септември до м. декември 2013 г., моля да гласува. Шестнадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
По трета точка - Разни.
Уважаеми колеги, имам няколко неща да ви кажа.
Тази комисия, откакто се създадена, във всички варианти на Народното събрание винаги се е занимавала със жалбите на гражданите. В тази комисия постъпват, примерно, от 26 юли насам, откакто и конституирана комисията, има над 110-120 жалби. За съжаление, ние сме законодателен орган и нямаме кой знае какви правомощия и понякога изпълняваме само диспечерски функции, но на всички жалби и то в детайли, ние сме длъжни да отговорим и го правим. Жалбите се изпращат по институции, но институциите не дават отговор. Ние препращаме тези отговори на адресатите, които са ни сезирали.
Може би в началото трябваше да говоря за новите колеги, които не бяха на първите заседание., но не исках да ангажирам вниманието на Омбудсмана и на екипа му Искам да ви представя екипа към Комисията.
До мен е г-жа Виолета Костова, Малина Ангарева, Мариана Гинева и г-н Иван Сунгарски, доайена на комисията. Може би по-нататък ще има и други. Това са експертите, които се занимават с организационните въпроси и с жалбите на гражданите. Те са ангажирани и с комисията и с членовете й, когато по някаква тема трябва да се отзоваваме.
За новите членове на комисията искам да съобщя, че има вътрешен правилник, с който можете да се запознаете. Особеното на този правилник е това, че той не е шаблонен. Ще ви бъде раздаден, ако го нямате. В този правилник има доста подробно разяснение по отношение на приемна, жалби, по отношение на комуникация с комисията и ръководството й. Хубаво е и вие да го знаете и ви моля да огледате правилника.
Имаше въпрос как става комуникацията в комисията. В сайта на Народното събрание има в линка контакт към комисията, e-mail, телефон, факс.
Жалбите се депозират обикновено в писмен вид.
И още едно съображение. Понеже един колега изрази свои съображения, бих искал да ви кажа, че комисията на този етап е от 19 члена. По правилник приехме четвъртък да е денят, определен аз заседания на комисията. Особеното е това, че в тази комисия има четирима народни представители, които са членове на Комисията по здравеопазване. Има двама, които са членове и на Комисията по труда и социалната политика и двама са и членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и двама на Комисията по околна среда и води. А във всички други комисии са по един представител. Казвам това, за да се съобразяваме и с заседанията на останалите комисии. Аз имам ангажимент, понеже в Комисията по здравеопазване сме четирима, да не се засичат тези две заседания. Но трудно ще ни бъде с всички други комисии да се съобразяваме. Ще гледаме по по-гъвкав начин да фиксираме часа на нашите заседание. За съжаление, парламентарните комисии заседават в два дена – сряда и четвъртък, и няма как да се съобразим с всички. При такава заетост просто ще казвате кой как гласува.
Последното, което аз искам да кажа и след това, ако имате въпроси, ще ви дам възможност.
Тази комисия, уважаеми колеги, особено за членовете, които за първи път присъстват в нея, аз съм забелязал, че има една особеност. Тя е следната. Тук за разликата от всички други комисии – 22 други, трябва да знаем всички, че дозата политика и политически пристрастия при обсъждане на темите е минимум. Какво точно имам предвид?
Нашата основна тема е човешки права и свободи. Те са исконни. Те нямат политически цвят и заради това аз като член и от предния мандат на Народното събрание съм забелязал, а и със стари членове на тази комисия съм говорил, че политическите пристрастия никога не доминират в тази комисия. Те са на заден план. Дори е имало прецеденти – членовете на тази комисия тук да гласуват по един начин, доминирайки съвестта и граждански отношения, а в парламента, на база на партийна доминанта, по друг начин. Моля ви тази практика да я продължаваме. Наистина темата, с която ще работим, е по-особена.
Това исках да ви кажа. Ако имате въпроси, съображения, предложения към ръководството на комисията, заповядайте.
Евгени Стоев:
В миналия парламент в началото аз също бях член на тази комисия, но след това преотстъпих на нов колега, който влезе в 41-то Народно събрание по-късно.
Искам да попитам имаме ли бюджет за изнесени приемни и ще има ли график за изнесени приемни. Защото аз като народен представител от Велико Търново и като гледам тук от областта сме трима, а и сме в центъра на България и ще държим да се направи една изнесена приемна във Велико Търново – някъде там в центъра на България.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Имаме утвърден бюджет от Председателя на Народното събрание. Този бюджет на този етап едва ли ще ни позволи изнесени приемни. Аз се надявам след Нова година, след приемането на новия бюджет да има такива изнесени приемни.
Връщайки се назад във времето, се оказва, че тези приемни са ефективни, така че аз лично нямам нищо против да имаме изнесени приемни. Но до Нова година имаме одобрен бюджет и той едва ли ще ни е достатъчен и за това.
Други въпроси? Няма. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Тунчер Кърджалиев