Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 4



Днес, 07.11. 2013 г., четвъртък, от 14:15 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Диана Вакарелска, директор на дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”; от Министерството на финансите – Надежда Генова, началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”; от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, омбудсман, Роза Георгиева, началник на кабинета на омбудсмана и Росица Тоткова, главен секретар; от Държавната агенция за бежанците – Николай Чирпанлиев, председател и Гергана Младенова, главен счетоводител; от Комисията за защита от дискриминация – Ана Страшимирова, председател и Баки Хюсеинов, заместник-председател; от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси при Министерски съвет – Росица Иванова, главен секретар и Ахавни Топак Башан, държавен експерт; от Държавната агенция за българите в чужбина – Йордан Янев, изпълняващ длъжността председател и Красимир Томов, директор „Стопанска дирекция”; от Държавната агенция за закрила на детето – Ана Ананиева, заместник председател и Диана Арнаудова, директор на дирекция „Административно, правно, финансово и стопанско обслужване”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добър ден на всички. Добре дошли.
Първо, преди да започнем с нашата работа, искам да поздравя г-жа Христова с рождения й ден от името на цялата комисия и всички гости. Да сте жива и здрава! Тази усмивка, която сега я виждаме, винаги да е на лицето Ви. Г-жа Христова черпи за рождения си ден.
Милка Христова:
Благодаря за пожеланията. И от мен всички нека бъдем живи и здрави и да работим по-успешно в името на България.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми дами и господа,
Скъпи гости,
Има кворум и можем да започнем нашето заседание. Съвсем целенасочено 15 минути преди обичайния час насрочихме заседанието, защото днес има 11 или 12 други комисии. Всички сме членове и на други комисии и с оглед на това апелирам към всички представянията и изказванията да са по-кратки с оглед на дефицита от време.
Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г.
3. Разни.
Има ли други предложения? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема дневният ред.
По първа точка - Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
За представяне на законопроекта давам думата на представителя на Министерството на финансите г-жа Надежда Генова. Заповядайте.
Надежда Генова:
Уважаеми г-н Председател,
Ще се възползвам от Вашия призив и ще маркирам само някои основни точки, които смятам, че са най-важни в този закон, а именно разходи в размер на 32 400 000 000 лв., които представляват 39.7% от брутния вътрешен продукт и е съвсем близко до лимита от 40%. Тези разходи ще бъдат финансирани с 30.9 собствени приходи –данъчни и неданъчни, и по този начин се формира един дефицит от близо милиард и половина.
В закона като приоритетни области са изведени политиката в областта на образованието, социалната защита и реформата в здравния сектор.
Нещо ново, което се появява в този проект за бюджет, е сформирането на един резерв от 640 000 000 лв. От тях 500 000 000 са предназначени за инвестиционни проекти и 100 000 000 лв. в областта на образованието. Всичко това наложи едно намаление в разходите на бюджетите на министерствата и ведомствата, ако ги сравним с тези, одобрени за 2013 г. в рамките на 8-12%.
Конкретно за тук присъстващите бих могла да кажа, че една част са първостепенни разпоредители и се виждат в закона в отделни членове, а друга част са второстепенни разпоредители и техните разходи ще бъдат уточнени в началото на следващата година в зависимост от решението на първостепенните разпоредители.
Засега това. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Колеги, предлагам ви да разгледаме становищата на представителите на институциите, които сме поканили. Те пряко касаят дейността на нашата комисия и след това ще има възможност и за дискусия по така предложения бюджет.
Първо моля г-н Омбудсмана за извинение. Г-н Чирпанлиев ме помоли с оглед на ангажимент в следващия половин час да е първи, затова протоколът ще е разместен, с извинение. Сега давам думата на г-н Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците. Заповядайте.
Николай Чирпанлиев:
Уважаеми г-н Кърджалиев,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, нашата Агенция е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министерството на вътрешните работи. За тази година бюджетът на Агенцията беше 4.5 млн. лв. За последните два месеца и половина предвид екстремалната ситуация бюджетът беше на два пъти коригиран – веднъж с около 500 хиляди лв. и веднъж около милион и половина. Доколкото разбрахме вчера е предвидено той да бъде увеличен за следващата година от базовата стойност 4.5 млн. лв. с 2 млн. лв. По този план, за който вчера се изказаха Министър-председателят и Министърът на вътрешните работи, ние имаме редица задължения, които са свързани с разходи за изграждане на нови центрове за бежанци в страната, като ще ви дам само един пример. Настоящият бюджет е планиран за около 300-350 бежанци в нашите центрове. Те към момента са два пъти повече, а до края на годината се очаква да бъдат с около два и половина до три пъти повече. В тази връзка правителството изготви въпросния план и ни постави въпросните задачи. Ние следствие на този план сме направили разчет, съгласно който, ако трябва да изпълняваме целите и задачите му, т.е. да правим съответните процедури за даване на статут до 150 човека на ден, това означава, че към момента имаме 7 центъра за бежанци, от които се препоръчва 6 от тях да функционират. В публичното пространство стана ясно, че е възможно да има такъв център до 2 хиляди човека, а може би и повече в Телиш, което веднага постави въпроса за щат от около 450 човека на този, който имаме в момента и за една сума, която е почти 9 пъти повече от планираната. Тоест около 60 млн. лв. Говоря по принцип, за да се справим с поставените задачи.
Веднага искам да ви информирам, че най-вероятно 80% от тези суми би трябвало да дойдат по програми от Европейския съюз, а може би и по други направления.
Така че е видно, че пред нашата Агенция стоят едни изключително драстични промени, следствие на задачите, които трябва ние да изпълняваме. Ние разсъждаваме така, че е възможно, от една страна, да поискаме по съответния ред да бъдем второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет, а може би ще бъде и по-целесъобразно, предвид обемите, да бъдем първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Давам думата на г-н Пенчев, омбудсман на Република България.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, гости,
Аз също ще се придържам към заръката на уважаемия Председател да бъдем по-кратки и по-делови.
Омбудсманът знаете, че е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, но това, уви, не му помага особено с бюджета за 2014 г. Бюджетът за 2014 г. е намален спрямо този за 2013 г. с 12.10 %. Тоест, може би ние сме от институциите с най-голямо намаление, за което аз не виждам никакви мотиви. Дори бюджетът за 2014 г. е намален по отношение на този за 2011 г. с 0.5%.
Какво се случи 2012 г.? 2012 г. с изменение на Закона за омбудсмана Омбудсманът поема нова, съвършено различна, извън омбудсманската функция, а именно национален превантивен механизъм, съгласно договореностите на нашата държава с Конвенцията на ООН срещу изтезанията. Тази дейност беше съответно финансирана с 300 хиляди лв. допълнително за бюджет 2012 г., които обхващат екипи, които обикалят страната и правят проверки на всички места, в които има затворени хора против тяхната воля. Това са затвори, следствени арести, полицейски управления, бежански лагери, психиатрични клиники, домове за деца без родителски грижи, домове за хора с увреждания, т.е. една огромна работа, която нашият екип извърши и извършва постоянно. Това са съответно разходи за бензин, командировъчни, за квартирни и т.н. Сега по необичайни причини на нас тези 300 хиляди лева ни се отнемат тази година.
Освен това, искам да ви кажа, че при този бюджет за 2014 г. без никакво увеличение на заплати, с най-големи икономии 147 хил. лв. няма да ни достигнат за издръжка. Издръжката на омбудсмана през 2013 г. е била 1 434 000 лв., а за 2014 г. е 993 000 лв. Искам да ви кажа, че в тази издръжка от 993 000 лв. попада едно постоянно перо разходи – това са 870 хил. лв. на година за наем. Омбудсманът обитава частна сграда. В този наем влизат и В и К, електроснабдяване, топлофикация, парко-места. Това е една значителна сума. Тя е 87% от разходите, предвидени в бюджета. Този договор за наем е сключен през 2007 г., когато сегашният премиер министър е бил финансов министър и с неговото знание, с неговото съгласие и разбиране е сключен този договор. От тогава сме писали няколко писма до различните премиер министри и до председателя на Народното събрание да се намери евентуално подобна, подходяща сграда в центъра на града, защото това е удобно за гражданите, евентуално държавна или общинска собственост, но както знаете, такива сгради вече няма и ние не получаваме отговор на тези наши искания.
Искам да ви кажа и нещо друго. Аз разбирам, че трябва да има всеобщи икономии, че трябва да бъдем солидарни, само че някои са по-солидарни от другите. Специално на институцията на омбудсмана с 12.1% е намален бюджетът, при положение, че тази година броят на жалбите се е увеличил с 49% спрямо същия период на миналата година. Имаме 6524 жалби. Аз не виждам как ние с тези сегашни възможности можем да отговорим на изискването на гражданите да правим качествени проверки на техните жалби и да им решаваме проблемите във възможно разумни срокове. Защото всяко едно забавяне обезсмисля работата на институцията.
Също така ние трябва да продължаваме да бъдем национален превантивен механизъм. Аз съм подготвил едни документи и за комисията, от които ще видите, че ние имаме писмо от Подкомитета срещу изтезанията към Организацията на обединените нации, с което Омбудсманът на България е приветстван за това, което е свършил за България през 2012 г.
Искам само да ви спра вниманието върху решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която казва:
„Т. 6. Асамблеята призовава държавите членки да използват всички свои усилия и да избягват бюджетни съкращения в резултат на които може да се загуби независимостта на омбудсманските институции и дори ликвидирането им.”
Аз искам да ви уверя, че не може да става и дума за ликвидиране на омбудсманската институция и че ние и с този бюджет ще работим със стегнати колани, но едва ли това е целта.
Наистина за мен е важно да проявите разбиране и поне, ако не може да ни се върне проектобюджетът, който беше одобрен през април месец, т.е. бюджетът, който беше 2013 г., да можем поне тези 147 хил. лв., които не ни достигат и в един момент няма да можем да си платим наема, поне те да ни бъдат отпуснати. За това се обръщам към вас.
Пак ви казвам. Ние ще работим, ще продължаваме да работим, но ме е страх, че няма да можем да работим толкова качествено и да бъдем в услуга на гражданите. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Пенчев. Честно казано, аз се изненадах от тази редукция. Бях в течение, че април месец ви е одобрен проектобюджетът.
Във връзка с това искам да попитам. Например, от Комисията за защита от дискриминация имаше писмо, с което аргументирано се твърдеше, че този бюджет би ощетил дейността на комисията и в съответен порядък имаше корекция в позитивна насока. Правили ли сте такива постъпки било към Комисията по бюджет и финанси, било към Министерството на финансите? Защото очевидно аргументите са ви налице и ако наистина смятате по този начин и няма рационално предложение за корекция между първо и второ четене в Комисията по бюджет и финанси, ние поне в доклада, и мога да го подложа това на гласуване, можем да предложим някакво решение. Ще импровизираме тук накрая на заседанието.
Има ли такова писмо, има ли такова възражение?
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател, още когато получихме първото писмо на финансовото министерство, което призоваваше всички бюджетни учреждения да намалят 10% ние написахме аргументирано писмо точно с тези аргументи, които посочих пред вас, и до Министър-председателя - г-н Орешарски, и до Министъра на финансите – г-н Чобанов. След това, при получаването на конкретните цифри, ние написахме второ писмо до министър Чобанов и той ни отговаря, че „разпределението на публичните ресурси е обвързано с фискални цели и правила и със заложените приоритети. При много от министерствата и ведомствата е приложен подход за намаляване на разходите в границите на 8-12 на сто.” Това ми отговаря г-н Чобанов. Не обяснява защо точно на нашата институция тези скромни 300 хиляди лева трябва да бъдат намалени. Това е отговорът, който съм получил.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Заповядайте.
Даниела Савеклиева:
Искам да взема отношение по проблема, който постави г-н Пенчев.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Извинявайте, че започнах направо. Но ние като Комисия за защита правата на човека и жалбите на гражданите трябва да бъдем малко по-обективни при преценка на ситуацията, която се случва с институцията Омбудсман при условие, че тя е независима институция и при условие, че ние всички бяхме свидетели и приехме доклада, който предложи Омбудсмана г-н Пенчев за работата и дейността на институцията. Смятам, че за да запазим нейната независимост, за да може тя да бъде наистина обективна и да свърши работата, за която всъщност е предназначена, би трябвало ние като комисия да излезем с предложение, за да може бюджетът на Омбудсмана да бъде адекватен на задълженията и на работата, която изпълняват те като такива.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Във връзка с това, аз вече казах, на края на заседанието ще предложа един текст, който да бъде вписан в доклада. Знаете, че на второ четене бюджетът се гледа само в Комисията по бюджет и финанси, водещата комисия и всички предложения за корекция трябва да са в тази посока.
Давам думата на Комисията за защита от дискриминация – доц. Ана Страшимирова. Заповядайте.
Доц. Ана Страшимирова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, преди да представя нашите искания, искам да благодаря на г-н Кърджалиев и на комисията за адекватната намеса по повод на наше писмо във връзка с представения бюджет. Благодарим ви за отношението към Комисията за защита от дискриминация.
С така определения проектобюджет от Министерството на финансите в размер на 2 млн. лв. за 2014 г., за съжаление, комисията ще бъде много затруднена да покрие поетите ангажименти по международни договори, както и разходите за издръжка на нашата администрация. За сравнение само ще ви кажа, че през 2009 г. бюджетът на Комисията за защита от дискриминация като специализиран, независим държавен орган по равнопоставеност е бил 3 179 000 лв., а за 2013 г. - 1 870 000 лв., което означава, че почти с 50% е бил намален бюджетът на Комисията за защита от дискриминация.
Пак, сравнявайки цифрите по бюджета, ще ви дам за сравнение, че през 2006 г. Комисията като скоро сформиран орган е приела и обработила 389 броя жалби, а към 2013 г. броят на приетите и обработени жалби са 1039. Тоест, видно е, че работата на комисията нараства, но въпреки това бюджетът се намалява с близо 50%.
Другото, което искам да споделя, е, че следващата седмица пристига на проверка Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, където има препоръка от предишна проверка, че Комисията за защита от дискриминация като независим орган трябва да разкрие допълнително 8 регионални представителства и да бъде достатъчно материално и финансово обезпечена. За съжаление, с така предвидения бюджет от 2 млн. лв. ние ще имаме финансова възможност и ресурса да разкрием и да оборудваме, обезпечим от материално-техническо естество и с човешки ресурс офиси най-много на две места. А следващата седмица отново Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността ще бъдат в България, в т.ч. ще бъдат на посещение, както в наш регионален офис в Кърджали, така и в седалището на Комисията.
Тоест ние на практика нямаме възможността да осигурим финансово разкриването на тези 8 офиса.
Част от дейността на Комисията за защита от дискриминация е свързана и с участието на нейни членове и на нейни експерти в европейски проекти и тенденцията, която ние искаме да запазим е да вземем активно участие в тези европейски проекти, за които, обаче, за съжаление е необходимо и съфинансиране от наша страна.
Друго, което искам са почертая, е, че Комисията е член на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност. В мрежат членуват около 30 държави, които обменят опит и добри практики при тълкуване на основните понятия, свързани с равното третиране. В тази връзка и по повод на нашето членство, ние сме задължени да плащаме и такса от страна на Комисията за защита от дискриминация.
В тази връзка ви моля да вземете под внимание това, което сега споменах, и ако има възможност да ни окажете съдействие, като ние ще представим и писмено нашето становище. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Следва г-жа Росица Иванова, главен секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет. Заповядайте.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател, благодаря Ви, че току-що ме повишихте в длъжност. Аз съм секретар на Националния съвет.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, който подпомага правителството при формулирането на интеграционната политика.
Проектобюджетът, който представям, е в размер на 200 000 лв. Националният съвет, както споменах, е координиращ и консултативен орган. Той административно се подкрепя от секретариат, който е звено в Администрацията на Министерския съвет и аз представлявам този секретариат.
Средствата, които искаме, са най-вече за дейности в подкрепа осъществяването на интеграционни политики, а именно дейности в подкрепа развитието на културната идентичност на различните етнически малцинства, дейности в подкрепа на между културния диалог и разбирателството, дейности, свързани с борбата срещу расизма, дискриминацията, езика на омразата и ксенофобията, развитие на сътрудничеството с легитимни религиозни организации, работещи активно сред етническите малцинства, популяризиране дейността на Националния съвет, провеждане на мероприятия с международни и национално участие, разработване на проекти на стратегии, анализи, доклади, стажантски програми и така мога да изреждам още много.
През 2011 г. с рамката на Европейската комисия България изработи своята Национална стратегия за интегриране на ромите 2012-2020 г., като можем да се похвалим, че България е единствената държава сред всички държави-членки, която прие своя документ с решение на най-висш орган – Народното събрание. В тази стратегия е записано, че Секретариатът на Националния съвет е национална контактна точка по изпълнение на стратегията.
Във връзка именно с тази нова дейност – функция, която Секретариатът изпълнява, ангажиментите съответно се увеличиха. Това което доц. Страшимирова спомена – посещение на различни органи, които имат отношение към расизъм, толерантност, недискриминация, ксенофобия и т.н., в по-голямата си част ние се оказваме домакини, както и през следващата седмица на Консултативната комисия към Комитета за расизъм и нетолерантност ние ще бъдем един от домакините на това посещение – на независими консултанти към различни комисии на Организацията на обединените нации също. Така че в тази ни функция средства ще са необходими.
Във връзка с периодичното разпространение в публичното пространство на информации, свързани с въпроси за пребиваване на български граждани от ромски произход в държави, като Франция, Холандия, Англия, Швеция и т.н., ние сме изработили един координационен механизъм, в който залагаме на двустранни сътрудничества с всяка една държава, които се изразяват в изпращане на наши социални работници там. Аз се върнах преди седмица от Германия и искам да ви кажа, че отзвукът е невероятен, както в съответната преса, така и в цялата част на Европа, където има немско говорещи държави. Това се посреща изключително добре. Ние подготвяме подобно посещение и за Франция, като минималните участници, които са 3-4, изискват едно 7-8 хиляди лева за едно 3-4-дневно посещение.
Така че апелирам да ни подкрепите с този бюджет, защото с отварянето на трудовия пазар през м. януари за държави като Франция и Англия, от м. май за Швейцария, ще ни отворят наистина много работа и ние сме длъжни да защитим позицията на нашата държава, че не са само български граждани от малцинствен произход от тези, които ще посетят останалите държави, а това е една от четирите свободи – свободното придвижване на хора.
Моля да подкрепите нашето предложение, което е в размер на 200 хил. лв. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние Ви благодарим, г-жо Иванова.
Следва г-н Йордан Янев, изпълняващ длъжността председател на Държавна агенция за българите в чужбина.
Йордан Янев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще бъда кратък – точно толкова кратък, колкото е кратък и нашият бюджет от много години насам. Мога да ви кажа, че той е в размер на 758 000 лв. Наистина от доста години е един и същ. Не е променян през годините. Излишно е да казвам, че може би ние сме една от най-малките администрации в България и с едни от най-големите обекти за работа. Не откривам никаква тайна в случая, но тайната е в това, че тези 758 000 лв., ако бъдем точни, горе-долу по 50% - 380 хил. лева са за заплати, възнаграждения, вноски и т.н. и 367 827 лв. са за дейности, режийни разходи и т.н. Горе-долу по 50% нашият бюджет се разделя. Трудно е да се реализират нашите функции и задачи с толкова малко пари, но години наред ние се съобразяваме с това нещо, съобразяваме се с финансовите възможности на държавата. Този бюджет в никакъв случай не ни е достатъчен, но сме благодарни и на това, което ни се дава и се вместваме в тези 758 000 лв.
Нашите основни направления са свързани с младата българска емиграция, с децата на второ и трето поколение, поддържаме образователните звена в чужбина, които са повече от 220 вече, съботните и неделните училища. Преди седмица-две от Генерално консулство на България в Ниш искат от нас да закупим чинове за деца. А ние нямаме право, защото това са дълготрайни активи. Разбирате за какво става въпрос. Търсим варианти за това. Издаваме книги, подкрепяме различни културни инициативи и т.н. в рамките на тези 758 000 лв.
Ще бъдем благодарни да се запази същият бюджет и за догодина. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Давам думата на г-жа Ана Ананиева, заместник председател на Държавна агенция за закрила на детето.
Ана Ананиева:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Държавната агенция за закрила на детето е първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на труда и социалната политика. Нашият бюджет не е променян от 2010 г. Ние сме предоставили своя проектобюджет и бюджетна прогноза за следващия период. Нямаме възражения по проектобюджета от МТСП. При тази скромна сума, с която разполагаме, винаги бихме имали нужда от много дребни различия, които сме описали много подробно за какво биха ни послужили в обстойната разработка, която сме ви предоставили.
Нямам какво да възразя. Той просто се препокрива изцяло с миналогодишния. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Това е универсален принцип с финансовите средства.
Уважаеми колеги, давам ви думата било за въпроси, било за становища по изразените пояснения от страна на институциите, които сме поканили, а и общо за бюджета. Разбира се, сами виждате, концентрирали сме се към тези рубрики в бюджета, които са наша пряка отговорност и тема в Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите и затова апелирам в тази посока да е и дискусията.
Заповядайте, г-н Анастасов.
Георги Анастасов:
Първо, поздравявам всички, които присъстват тук.
Второ, моля да бъда извинен и да бъда разбран. Член съм на Комисията по бюджет и финанси и в момента гледаме бюджета на Република България, поради което ще помоля да бъда освободен, а за моя глас давам съгласието си г-н Георги Гьоков да гласува и с моя глас. Ние сме се разбрали как да гласува от мое име. Надявам се, че никой не възразява. Благодаря. Приятно заседание.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Свободен сте г-н Анастасов. Важни аргументи изтъкнахте. Имате думата, колеги. Д-р Димитров.
Д-р Дарин Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, аз ще бъда много кратък.
След това, което чух от уважаемите дами и господа аз разбрах, че една гражданска институция, която се слави с най-голямото обществено доверие е с много намален бюджет.
Разбрах, че съгласно програмата за бежанците на Агенцията за бежанците са й нужни поне още 10 пъти по-голям бюджет, което не е предвидено в сегашния бюджет.
Затова аз в момента не мога да подкрепя такъв проектобюджет. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Димитров. Други становища. Г-н Гьоков, заповядайте.
Георги Гьоков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги народни представители, гости,
Аз предвид тежкото финансово наследство, което получаваме от 2013 г., което се изразява в много неща и аз няма да ги повтарям, но ще обърна внимание само на това, че са изключително замразени социалните плащания в предходния бюджет за 2013 г. и със сегашния се размразяват.
Също така трябва да отбележим, че бюджет 2014 г. е от изключителна важност за България и за определяне на посоката, в която ще тръгне. Голяма част от институциите, които тук коментираха бюджета, са силно свързани със социалната сфера. Аз разбирам желанието на всички да имат по-висок бюджет и аз съм съгласен с това те да имат по-висок бюджет, обаче, от друга страна смятам, че това е единствено възможният бюджет. При тази приходна част, която аз оценявам определено като реалистично напрегната и колегите от отсрещната страна доста критики отправиха към приходната част и сега, когато трябва да прибавим към някои от институциите, които искат малко повече средства в бюджетите си, трябва да решим откъде да напрегнем повече приходната част, защото разходната е ясна. Нея можем да я разширяваме колкото си искаме.
Разбира се, една такава уважавана институция като Омбудсмана трябва да има по-реален бюджет, за да функционира като независима институция. Но аз съм ужасен от това, което чух от г-н Пенчев, че те плащат 870 хил. лв. за наем, т.е. по 72 500 лв. на месец. Аз си мисля, че нашата комисия, наред с предложенията, които трябва да бъдат разумни, за увеличаване на бюджета, но трябва да препоръчаме на Министерския съвет или на който трябва да търси решения за помещения за Омбудсмана, защото това е престъпление да се плаща такъв ужасяващ наем. Той е повече от издръжката, повече от всичко друго.
Аз няма да се разпростирам повече. Разбира се, че трябват повече пари за Държавната агенцията за бежанците и за Държавната агенция за закрила на детето и за всички, които са тук. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Ако имате коментар, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Коментарът ми е, че когато встъпих в длъжност, ние намалихме до реалната възможност наема, т.е. предоговорихме го. Казах че в този наем влиза топлофикация, електроснабдяване на сградата, паркоместа, т.е. част от издръжката на сградата влиза в наема. Но наистина цената е голяма. Просто така беше извършена приватизацията, че вече в столицата няма общински и държавни сгради, а има само частни.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Г-н Николов искаше думата. Заповядайте.
Владислав Николов:
Моето изказване ще е по същество. Нашата група няма да подкрепи бюджета и то неговата философия. Това, което г-н Гьоков спомена, че приходната част е реалистично напрегната, според мен е много меко казано. Изобщо не е реалистично напрегната, защото само за 2013 г. няма да изпълните бюджета. В оптимистичния случай ще е 600 млн. лв., а сте дали за 2014 г. милиард и четиристотин допълнителни приходи. И аз съм убеден, че вие няма как да изпълните тези приходи. Тоест 2 милиарда трябва да имате за догодина повече приходи. Затова напрегнат реалистично е толкова мека оценка, че няма какво да кажа.
Замразени социални плащания. Понеже и двамата с колегата сме в социалната комисия няма нито едно социално плащане замразено. Това че направихте няколко увеличения, това е нещо друго. Но няма замразени, г-н Гьоков, социални плащания.
Затова нашата група няма да подкрепи този бюджет. Той е много надценен. Надявам се в тази част, т.е. в приходната, където е толкова много надценен, да не окаже голямо влияние догодина към деветмесечието и да не може да се изпълнява разходната част дори и в този размер, който е определен за тези институции. Още повече, видяхме, че с 12% е намален бюджетът на Омбудсмана, което за мен не е оправдано. А за други администрации имаше увеличение от 7-8%, като нямаше мотиви нито за намалението, нито за увеличението.
Затова накратко нашата група няма да подкрепи този бюджет.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Искате думата за реплика? Заповядайте.
Георги Гьоков:
Г-н Председател, колеги и гости, извинявайте, но доколкото беше насочено към мен изказването на колегата, ще трябва да направя една реплика. Колеги, които сте от социалната политика, там трябваше да видите, че бюджетът е с най-висок дял за социалната политика – за социалното министерство е 13.8 – с 0.2% повече от миналата година, и ще засегне 3 милиона човека. Да не изреждам всички други неща – ще се размразят пенсиите, ще се размрази майчинството за втората година и т.н.
Така че ясно е, че вие няма да подкрепите бюджета, но ние ще подкрепим бюджета и сега да не кръстосваме шпаги. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Дуплика? Имате право. Заповядайте.
Владислав Николов:
Това размразяване на тези разходи е на базата на един заложен кредит от 4.2 милиарда и това повишение на социалната част, което вие толкова много прокламирате и говорите от триста и няколко, или да кажем в проценти – 13%, е на базата на взети кредити. Така че нищо не размразявате. Вдигате пенсиите с 3%. Минималната пенсия с 3.60, а другата беше с 4.60. Така че 3%, ако смятате че е толкова много, с което ще вдигнете тези пенсии, могат да ви ръкопляскат вашите избиратели.
А това, че е увеличен бюджетът, вие пропускате една друга съществена част в социалното министерство, че ги няма европейските програми, които бяха в същия размер за 2013 г.
Така че 2014 г. ще бъде нулева за европейските програми и няма да има в социалното министерство почти никакви пари по тези европейски програми. Затова го правите това нещо, за да можете да спрете безработицата, която се засилва и пикът й ще бъде догодина. Още повече, вие много добре знаете кои програми приключват тази година. Програма „Развитие” приключва и ще приключи месец януари догодина. Ще бъдат хората два месеца на борсата и пак няма да имат работа. Но това е друга тема за друга комисия. Просто искам да кажа това, което г-н Гьоков имаше предвид. Да, най-високият бюджет на социалното министерство, но на какво се базира? На заеми и на кредити! И на една завишена приходна част. Толкова е завишена, та дори вие знаете, че няма да я изпълните. Защото вие не можете да изпълните бюджета за 2013 г., а камо ли следващата година с милиард и двеста-четиристотин милиона повече. Знаете, че не можете да го изпълните, но го залагате, защото искате да замажете очите на определени групи хора и да дадете поне нещичко. Но няма да можете да го дадете, защото няма да го изпълните това. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Нормално е всеки народен представител да има свое мнение. Други мнения има ли, уважаеми колеги? Други становища? Заповядайте. Г-жа Христова.
Милка Христова:
Уважаеми колеги, аз не взимам думата от името на цялата наша група – Коалиция за България. То е ясно, че ние ще подкрепим бюджета.
Друго също е много ясно, че на никого определените средства няма да достигат. И за никого, мисля, това не е някаква изненада. Напротив, смятам, че трябва по някакъв начин да се мобилизираме. Това, което е заложено, тези параметри, да се поберем в тях. Казвам „да се поберем”, защото институции, държава - всичко зависи от нас в какво състояние ще бъде тя и занапред. И вместо тук да си разменяме реплики и дуплики, напротив, нека да започнем да гледаме в една посока напред и кой с каквото може да допринесе. Знам, че ще е много трудно, по изражението на лицата ви виждам, знам, че ще е много трудно, но не е невъзможно. Не е невъзможно! Истината е в едни задружни усилия да се постигне едно всеобщо добро. От мое име аз ще подкрепя бюджета. Благодаря за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-жо Христова. Други колеги искат ли думата? Г-н Стоянов.
Ради Стоянов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Ние от Атака имаме своето отношение към този бюджет и аз като представител на Атака в тази комисия ще се въздържа, защото ние имаме своите резерви. Те са доста дълги като аргументация. Но ще бъда максимално кратък и ще посоча само два момента, които ще ме накарат да се въздържа и да не подкрепя този бюджет.
Първият аргумент е изключително малкият бюджет за Държавната агенция за българите в чужбина. Вие знаете, че има милиони наши граждани зад граница и е смешно една българска институция с по-малко от 800 хил. лв. бюджет да се занимава с всички тях и да очакваме от нея да работи ефективно.
Другият момент, който сме обсъждали и сме поставяли като въпрос, е моментът с Комисията за защита от дискриминация. Ние смятаме, че това е една комисия, която до голяма степен има паразитни функции, въпреки че може би силно се изказвам. Тя дублира функции на други български институции и на българския съд. И от тази гледна точка ние от Атака сме изказвали много пъти мнението, че тази комисия трябва да бъде закрита и ако не бъде закрита нейният бюджет трябва да бъде намален за сметка на наистина полезните държавни институции, които вършат работа.
Поради тази причина аз не мога да подкрепя бюджета. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И аз Ви благодаря за мнението, г-н Стоянов. Доц. Страшимирова, заповядайте.
Доц. Ана Страшимирова:
Искам да взема отношение по повод на последното изказване. Доколкото си спомням и представител от политическа партия „Атака” беше излъчен и е член на Комисията за защита от дискриминация. Това дали сме паразитен орган или нещо подобно, първо, мисля че не е подходящо и не е мястото за коментиране. Мисля, че оценката какъв орган сме, ще дадат българските граждани. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Разбира се, какъв орган сте не решава една единствена партия и дали е целесъобразно съществуването, това е функция на целия парламент.
Иска дублика г-н Стоянов. След това се ориентираме към финала на тази точка.
Ради Стоянов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Разбира се, това не е решение само на една партия. И дотолкова доколкото тази комисия съществува ние искаме да имаме член, за да можем да наблюдаваме нейната работа. Това, обаче, не променя мнението ни, че тя не е толкова важна като функции и нейните функции биха могли да бъдат преразпределени към други институции и те да работят също толкова ефективно. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Ако няма други становища, да се ориентираме към приключване на дискусията.
Уважаеми колеги, скъпи гости, универсалната и дори мога да кажа иманентната и вездесъща характеристика на финансовите средства е тази, че те винаги не стигат, независимо от обстоятелствата. С оглед на това и на този фон аз оценявам този бюджет, възможностите и параметрите, които той предлага, поради тази причина аз лично и моята парламентарна група ще подкрепим този бюджет.
Присъединявам се към становището на г-н Пенчев, като още веднъж подчертавам, че всеки народен представител може да направи предложение между първо и второ четене и това предложение да бъде разгледано на второ четене във водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, по отношение на един или друг параметър от бюджета. Въпреки това право, ако няма такова рационално предложение между първо и второ четене, аз бих предложил един текст, който да бъде записан и в доклада на нашата комисия. това предложение ще го подложа и на гласуване преди цялостното гласуване на бюджета, а именно:
Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите изслуша и подкрепи аргументираното предложение на Омбудсмана на Република България и предлага при възможност да се увеличи годишния бюджет на институцията според изразеното желание в писмото на Омбудсмана до Министъра на финансите и Министър-председателя на Република България.
Ако считате, че това е разумно предложение и го подкрепяте, първо него ще подложа на гласуване и след това и целия бюджет.
Моля, който е съгласен с така направеното от мен предложение, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Заповядайте.
Даниела Савеклиева:
По процедурата, която току-що гласувахме, мисля, че болшинството от хората в тази комисия сме наясно, че този бюджет е недостатъчен, може би е по-добре да се обединим към някакво предложение, което би било добре да подкрепим всички.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Да. Не случайно казах процедурата каква е. Ние приемаме по принцип бюджета тук. Не можем целокупно комисията да направим предложение между първо и второ четене.


Даниела Савеклиева:
Да, разбира се. Но става въпрос за конкретно предложение, по което да сме на едно мнение. Тук да го обсъдим.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Това няма как да се случи. Няма такава процедура. Като хипотеза е възможно – 19 човека да дадат предложение между първо и второ четене. Но всеки поотделно също има право.
Сега ще подложа на гласуване целия бюджет.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение от министерския съвет за бюджет на Република България за 2014 г., да гласува. Моля да се преброят и хората, които изразиха предварително становището си. Десет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Благодаря на гостите. Приятен ден ви желая.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г.
Ще представи законопроекта г-н Стоянов. Заповядайте.
Ради Стоянов:
На 21 септември тази година, под диктовка отвън различни гей организации и лобистки групи планират да проведат своя шести пореден гей парад в България. Това чуждо на националните ни тредиции и морал уродливо явление се състоя за пръв път през 2008 г. И от тогава до днес се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции.
През всичките тези години от 2008 г. насам редица граждански сдружения и патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква са изказали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които то крие. Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа от цялото общество. А тази година беше реализирана подписка срещу подготвения гей парад, която е събрала подписите на десетки хиляди граждани.
Важно е да се спомене, че традицията на този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 г., когато в нюйоркският квартал Гринич Вилидж избухват така наречените Стоунуолски бунтове. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които продължават няколко дни и завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад, както в чужбина, така и у нас и от което те черпят своеобразна историческа легитимация и континуитет.
Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подобните й, са не просто опасност за традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, но също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени действия.
Чрез предложената поправка считаме, че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и защита на гражданския мир и обществената безопасност.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз напълно осъзнавам, че това е една сериозна поправка, която може би няма да бъде много добре приета от множеството организации, които се издържат от защита на така наречените „различни”.
В случая, обаче, ние като комисия, която се занимава с човешките права, трябва да си отговорим на един въпрос. Ние знаем, че когато има различни групи и всяка една от тези групи отстоява, настоява за собствените си права, много често се случва така, че тези права или исканията за тези права влизат в противоречие едни с други. И тук е основният момент, тук е тънката разлика. Трябва ли ние да защитаваме права на една група хора, които нарушават права на друга група хора.
Аз ще ви помоля да вземете отношение към представения проектозакон и към проблема изобщо, за да стане ясно в българското общество кой каква теза защитава.
Аз ще си позволя да направя едно много кратко резюме, с което да обясня защо се налага да предложим такава поправка.
Вие знаете, че много често зад маската на толерантността в България, а и в световен мащаб, се прокарват идеи, които всъщност представляват позитивна дискриминация. Тоест те дават привилегии на определени групи лица, които обикновено са малки групи и са в ущърб на останалите. Думичката „дискриминация” се използва винаги или поне много често, като оръжие за саморазправа с всеки, който дръзне да коментира проблемите на съответните малцинства. Тук искам да обърна внимание на това, че предложената от нас поправка в Наказателния кодекс по никакъв начин не забранява на хомосексуалистите да са такива, каквито са. Тя е насочена единствено и само срещу агресивното рекламиране и срещу поляризирането по един неприемлив за обществото ни начин на техните разбирания за сексуалността и за това по какъв начин трябва да бъде организирано човешкото общество.
Истинската същност на толерантността е в това ти да живееш така, че да не пречиш на другите. За съжаление се получава така, че с този тип прояви агресивно рекламиращите и пропагандиращи гей каузата хора пречат на всички останали. Тоест те нарушават отново права.
Чий права нарушават те? Аз ще се опитам да направя едно много кратко резюме, без да претендирам за правота.
Първата група хора, на които биват нарушавани правата с този тип явления, с този вид мероприятия са всички вярващи православни християни, които са мнозинство в България в момента. Вие знаете, че Българската православна църква осъжда хомосексуализма. В Библията хомосексуализмът е осъждан и той няма как да се ползва с одобрение. Няма как един истински вярващ християнин да има друга позиция, освен отрицателна спрямо хомосексуалистите, не за друго, а защото така пише в неговите свещени книги.
Аз си направих труда да направя една кратка справка. Оказа се, че и други от религиите, които се практикуват в България, също имат отрицателно отношение към хомосексуализма. Примерно, в исляма, по което може би г-н Кърджалиев може да вземе отношение, е записано ясно, че хомосексуализмът е забранен и дори за практикуване на хомосексуализъм се предлага в исляма смъртно наказание. В Тората също има текстове, които предвиждат сериозни наказания за практикуване на хомосексуализъм.
И веднага аз искам да задам един въпрос. Как един вярващ православен християнин, или мюсюлманин, или юдей би се почувствал, когато той бъде изправен пред една такава яростна демонстрация на хомосексуализъм. Той ще бъде поставен пред неприятната дилема или да наруши своята ценностна система и да изкриви това, което неговата вяра му диктува, или той трябва да прояви своето неодобрение и по този начин да бъде обвинен в ксенофобия. Аз смятам, че тук е основният конфликт. Този тип публични прояви на хомосексуализма нарушават правото на свободно изповядване на основни религии в България, на първо място на православното християнство. Вие знаете, че ние от Атака защитаваме православните ценности, но както става ясно от резюмето до момента, не само християните, а и мюсюлманите, юдеите също биха могли да бъдат обидени от подобен род мероприятия.
Аз се постарах да се консултирам, включително с хора, които са богослови, със свещеници и тяхното мнение е категорично, че няма как един християнин едновременно да бъде толерантен към подобни действия и да не извърши грях. Тоест в този случай с този тип мероприятия ние пряко нарушаваме правото на свободно вероизповедание на основните религии в България и най-вече на православното християнство, но също така и на други религии.
Също така вие знаете, че агресивното демонстриране, агресивното пропагандиране още веднъж казвам, ние не сме против хомосексуализма по принцип, т.е. нека всеки да прави каквото иска, да бъде такъв какъвто иска, но да не го демонстрира по един агресивен и публичен начин. Тук мога да представя още един аргумент. Говорим в случая за правата на детето. Възможно ли е един такъв акт на агресивно пропагандиране на хомосексуализма да повлияе върху крехката детска психика и по този начин да повлияе върху сексуалното самоопределяне на едно дете. Къде е границата в правата? Кои права са по-важни? Правата на хомосексуалистите, които искат агресивно да налагат своето поведение като норма, или правата на децата, които трябва в една подходяща възраст да се определят и съответно да решат какви са всъщност. Отново имаме противоречие между една група хора и друга група хора.
Вие знаете, че хомосексуалистите са между 1 и 3% от населението статистически. Оказва се, че заради между 1 и 3% от населението на съответната държава, ние нарушаваме правата на останалите 97%.
Аз ще помоля всички колеги, които присъстват, да вземат отношение. И преди да започнем да викаме истерично: „Атака са ксенофоби!” Аз мисля, че достатъчно ясно обясних, че в случая не говорим за ксенофобия. В случая говорим за това, че една малка група хора нарушават правата на други хора.
Аз съм поканил един специалист по богословие и ако имате въпроси, да ги поставите. Да изясним веднъж завинаги този въпрос. Агресивната пропаганда на хомосексуализма – нещо, което трябва да се случи, нещо добро ли е или всъщност пречи на българското общество.
Вие знаете, че България е страната с най-бързо намаляващи население, с най-висока смъртност. Дали е добре и от чисто демографска гледна точка ние да стимулираме подобни процеси.
Вие знаете, че според българското законодателство, българския Наказателен кодекс, все още разпространяването на порнография е престъпление. Вие знаете, че на подобни мероприятия много често се срещат лица, които са неподходящо облечени или практикуват някакви дейности, които са в разрез с нормалния морал. Дали това нещо е правилно и дали трябва да бъде стимулирано?
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Не искам да ви прекъсвам, но 10 минути е времето на вносителя. Минахте това време. Просто да го знаете.
Ради Стоянов:
Съвсем накратко. Само още две минути.
Съвсем накратко ще кажа, че тези хора, които апелират за толерантност, не винаги са толерантни. В Австрия на един гей парад на хомосексуалисти, които скандират „Исус е хомосексуалист.”
Оказва се, че тези хора, които претендират за толерантност, те са нетолерантни към другите. Има много такива случаи.
Във връзка с това ще ви помоля да вземете отношение принципно, а не просто да викаме „Атака са ксенофоби!” Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря на вносителя за мнението.
Имаме становища на Върховна касационна прокуратура, Върховен касационен съд, Министерството на здравеопазването. Поканили сме и експерт от Министерството на правосъдието.
Давам думата на Диана Вакарелска, директор на Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” и след това ще отворя дискусията.
Диана Вакарелска:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо искам да се извиня от името на министър Златанова, която беше предвидила да бъде днес тук, но вие знаете, че тя е и заместник-министър председател и тази сутрин графика й се промени. Така че аз съм тук, вместо нея.
От страна на Министерството на правосъдието аргументите, които ние излагаме, са изцяло юридически. Създаването на този нов чл. 155в, в предложения проект за изменение на Наказателния кодекс, би било в противоречие, както с Конституцията, така и с международни актове, така и с вътрешното ни законодателство.
На първо място в чл. 6 от нашата Конституция е прокламирано, че всички хора се раждат равни, свободни по достойнства и права. И всички граждани са равни пред закон и не се допускат никакви ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа и друга етническа принадлежност, лично и обществено положение и имуществено състояние. Този конституционен принцип стои в основата на гражданското общество и на правовата държава. Той е основен принцип на всяко демократично общество и намерил детайлно развитие и в Закона за защита от дискриминация, който урежда защита на всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.
„(2) При изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.”
В чл.4, ал. 1 е посочена и „сексуална ориентация”.
„(1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”.
Тоест създаването на този член би бил в противоречие с Конституцията и с вътрешното ни право.
Освен всичко това, той би бил в противоречие и с нормите на Европейската конвенция на правата на човека, където също се забранява дискриминацията, а също така и с Хартата на основните права на Европейския съюз, където в чл. 21 е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически и социален произход, генетични характеристики, език, религия, убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
Ето защо считаме от страна на Министерството на правосъдието, че предложеното изменение не може да бъде споделено.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-жо Вакарелска. Имате думата, колеги. Г-н Гьоков.
Георги Гьоков:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги и гости, тъй като колегата ни призова всички да се изкажем, да вземем становище, аз искам да кажа, че това, което се предлага, в лека степен е абсурдно. Защото първо няма нищо в националното, в европейското, а и без да познавам световното законодателство, твърдя, че сигурно и в световното няма такъв аналог и няма с нещо, с което да не е в противоречие.
Ще отправя един въпрос към колегата. Вие като сте проучвали толкова неща, някъде в световната практика, в европейската практика да има някакъв такъв наказателен текст? Това е абсолютна дискриминация. Няма значение, че става въпрос за 1-2 или 3% от населението. Не можем да живеем в 21 век и въобще да си помислим да предлагаме такива неща.
Мотивите Ви въобще не ме убедиха да гласувам за това, дори и въздържал се, а ме настроиха да гласувам абсолютно против. Ще ви кажа защо. Защото първо Вие на няколко пъти смесвахте светското и духовното. Опитвате се да изкарате нещо като конфликт на религията със сексуалната ориентация. Това общо взето няма нищо общо с държавното управление и със законодателството.
А смесвате и порнографията с хомосексуалност и въобще със сексуалната ориентация. Това също няма нищо общо.
Така че мотивите въобще не ме убедиха и аз категорично съм против това, което предлагате.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Тодор Радулов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз също не мога да подкрепя едно такова предложение, след като Конституционния съд, на Министерството на здравеопазването, на Висшия съдебен съвет са такива, че не подкрепят предложението. Оказва се, че това предложение е в противоречие с Конституцията и с европейските закони. Ще ви прочета само част от становището на Министерството на здравеопазването.
„Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, визиращи правото на свобода на събиранията и забрана на дискриминацията, признава за незаконна забраната за провеждане на така наречените гей паради.”
Считам, че при всички тези становища, които са дадени, не бихме могли да подкрепим едно такова предложение и едно такова решение от страна на колегите от Атака.
Съжалявам, но аз също няма да подкрепя такова предложение.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Радулов. Други колеги? Заповядайте.
Владислав Николов:
И ние от политическа партия ГЕРБ не можем да подкрепим такъв текст не само заради становищата, не само защото нарушава Конституцията, но такъв един текст може да бъде много страшен, имайки предвид, че утре няма да ви харесат турците, няма да ви харесат жълтите, няма да ви харесат черните и вие ще вкарате един такъв текст да ги наказваме, да ги глобяваме, че си показват своята принадлежност. Може би няма да ви хареса и някоя партия и ще я забраните с един текст!
Вие виждате ли в каква плоскост сте тръгнали и не виждам защо. Тръгвате от едно дребно събитие – от един гей парад един път в годината, не виждам какво толкова е нарушено на другите хора точно в един ден. Защото можем да кажем обратното, че другите хора нарушават, притесняват хомосексуалистите 364 дена в годината. А можем да кажем, че партия Атака ги притеснява всеки ден.
Колега, в тази плоскост не трябва да се върви. Мисля, че тонът – не викаме, не ви обвиняваме, че сте ксенофоби, но мисля, че не е правилно това нещо. С този текст сте много краен. И вашето предложение е много крайно. Затова трябва да се придържаме към добрия и нормален тон и да вкарваме нормални предложения. Може би това предложение е свързано с популизъм и търсене на някаква група хора да удовлетворите, но е много крайно и не е удачно. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. И аз искам няколко думи да кажа, колеги, и то като член на светско общество, г-н Стоянов, а не на религиозно със съответните норми, които са задължителни за всеки член на такова светско общество, докато религиозните са въпрос на мироглед, въпрос на светоусещане.
Всеки човек сам решава до каква степен всъщност ще приеме някакви конфесионални норми, независимо от това каква религия изповядва.
Аз поставям следния етикет на вашия законопроект. Той като политическа инициатива е нова провокация към българския парламент, според мен, поне. Освен това, към актуалните европейски и съвременни ценности и модерния правов ред.
Експерти и юристи отговарят във всичките мнения, които ги имаме и за които сме ги помолили в стила, в който заслужавате, като провокирате този дебат, а именно хладно и категорично спазвайки дълбоко професионален и прагматичен стил.
Аргументите ви, според мен, не включват убедителна теза, че посочените от вас за инкриминиране деяния са с обществено опасно значение или по някакъв начин уязвяват обществени отношения. За част от обществото - тези с отказ да проявяват толерантност, тези с по-радикални идеи за самото структуриране на обществото, може би има аргументи, но аз твърдя убедено, че в нашето общество, като цяло, няма обективна атмосфера на нетърпимост към лица с хомосексуални наклонности. Плурализмът е в основата на демократичното общество, също убедено твърдя, то е гарантирано освен това и от юридическите норми, които са актуални в Република България. И в този аспект смея да твърдя, че това положение не повлиява и обществения морал.
Проектозаконът за допълнение на Наказателния кодекс не е просто в хармония, а в остра и то по смисъла си съдържателна колизия с основополагащи за европейските и като цяло световни норми, по които Република България е страна.
Г-жа Вакарелска посочи достатъчно документи, на които противоречи вашето предложение. Аз само ще ги маркирам. Те са от ООН – Всеобщата декларация за правата на човека; от Съвета на Европа – Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; Международния пакт за граждански и политически права; основополагащият документ на Европейския съюз – Хартата на основните права на човека и т.н., но и на българската Конституция и на поне два закона, за които на първо четене се сещам, а именно Закона за защита от дискриминация и Закона за митингите и събранията в Република България. Конституцията – чл. 6, ал. 1, повелява равенство на всички хора по достойнство и права. В чл. 39, ал. 1 пише, че всеки има право на мнение и изразяване чрез свое изображение и друг начин. Чл. 43 – право на гражданите да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. Има аналогични текстове най-вече в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Той е общ член и третира правото на всички хора за свободно сдружаване, собствено мнение, право на участие в митинги, манифестации, право на личен живот, забрана на дискриминация по сексуална ориентация и т.н.
Личното ми мнение е, че не просто нямам желание да участвам в този нелепо зададен, некоректен дебат. Чувствам се неудобно дори да коментирам тези теми. В 21 век такова предложение, според мен, е неуместно, а може би по-точно е да се каже дори че е неадекватно. В нашето съвремие, съобразявайки се с актуалните ценности дори това е анахронизъм.
Едно лично послание имам към Вас. Ще го направя непременно и в зала, ако този законопроект бъде разгледан в зала.
Всеки човек в нашето съвремие има собствен мироглед, има собствени хоризонти. Когато този хоризонт се стесни и стане точка, този човек казва: „Ето я моята гледна точка.” Когато хоризонтът е тесен, човек по-бързо стига до изграждане на своята гледна точка. Съветвам Ви, да сте по-отворен към това общество, да отворите сетивата си и при всички случаи да разширите мирогледа си в нашето съвремие. Дори и за себе си ще сте по-полезен тогава. Благодаря.
Други колеги искат ли думата? Реплика. Заповядайте, г-н Стоянов.
Ради Стоянов:
Г-н Кърджалиев, всеки човек има право на изразяване на лично мнение. Аз съм съгласен с това нещо и точно това се опитваме да направим с този законопроект. Никой няма право агресивно да налага мнението си на други хора. За съжаление, по време на така наречените „гей паради” се случва много често точно това. Ние нямаме против хората с хомосексуална ориентация да си я практикуват вкъщи, да я практикуват на определени места, но без да скандализират останалата част от българското общество.
Аз не видях аргументи затова до каква степен са защитени правата, например, за свободно изповядване на религиозните ценности от хората, които не са хомосексуалисти. И дали с една такава демонстрация наистина няма да бъде нарушено тяхното право. Защото те наистина не могат да практикуват в пълнота своето вероизповедание и ще бъдат принудени да направят компромис с това, което им диктуват техните свещени книги. За съжаление, аз трябва да призная, че може би обществото не е дорасло до това нещо – наистина да бъдем толерантни и тази толерантност да важи за всички. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги? Няма желаещи.
Аз няма да отговарям. При условие, че толкова институции са против вашия законопроект, а и трите основни партии в парламента, Вашата реплика не се нуждае от отговор.
Колеги, ако няма желаещи да се изкажат, да пристъпим към гласуване. Изрично подчертаха г-жа Христова, г-жа Иванова, г-н Анастасов, Методиев и Стоилова. Всички са „въздържали се”, а Методиев е против.
Моля, който е съгласен със законопроекта за изменение и допълнение на наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г. и представен от г-н Ради Стоянов, да гласува. Един „за”.
Моля, който е против, да гласува. Десет „против”.
Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Законопроектът не се приема.
С това приключихме и точка втора.
По трета точка – Разни.
Ако някой има нещо да сподели, заповядайте.
Лично аз ще помоля другата седмица в четвъртък заместник-председателите на Комисията да ме придружат на среща с делегацията от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативния комитет към рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Срещата ще се проведе в четвъртък от 12:00 часа в парламента с представители от тези организации. Допълнително, още днес, ще ви бъдат раздадени материалите, за да сте подготвени. Ако имате въпроси, дотогава ще ги уточним.
Други въпроси има ли? Няма.
Закривам заседанието. Благодаря на всички.


Председател:
Д-р Тунчер Кърджалиев


Стенограф:
Д. Христова