Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 6



Днес, 18.06. 2014 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана; от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) – Росица Иванова, секретар на НССЕИВ, старши програмен ръководител и Даниела Николова, държавен експерт; от Министерския съвет- Мирослав Попов, съветник; от Министерството на външните работи, дирекция „Права на човека” – Йорданка Парпарова; от Министерството на вътрешните работи – Емил Колев; от Министерството на труда и социалната политика – Наталия Илиева, заместник главен директор на Главна дирекция „”Европейски фондове, международни програми и проекти” и Антоанета Цонева, държавен експерт в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност”; Георги Кръстев, експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на постоянната Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите. Предложих на вашето внимание следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2013 г., № 439-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2014 г.
2. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 402-00-23, внесен от Министерски съвет на 17.04.2014 г.
3. Разни.
Има ли други предложения? Няма. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С 14 гласа „за” се приема дневният ред.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2013 г., № 439-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2014 г.
Давам думата на г-н Пенчев да докладва.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вниманието ви е Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г. През 2013 г. мога да кажа, че имаше доста усилване на дейността на Омбудсмана, защото всички знаем какво се случи през тази година – февруарски протести, предсрочни избори, после други протести, недоволство на потребителите главно, довели до подаване на оставка на предишното правителство. Така че съвсем нормално беше през този отчетен период да се увеличат много рязко жалбите на гражданите. Наистина те достигнаха рекордния брой от 7320, което е с 37% повече от изминалата 2012 г. В доклада съм дал и статистика. Отговорили сме и сме оказали пряко съдействие над 17 хиляди граждани, било само в отговор на жалби или консултации по телефона, в приемната лична среща с Омбудсмана и т.н.
Отново и през тази година, и съвсем нормално е, най-големият брой са жалбите на потребителите – 1957, което прави около 27% от всички постъпили жалби. Знаете, че ставаше дума за ЕРП, за топлофикациите, мобилните оператори, В и К услугите и т.н. На второ място като дял от жалбите са жалбите за нарушени социална права – около 17%; правото на собственост – около 14%. Правото на собственост имам предвид предимно жалби във връзка с все още бавещата се реституция на земеделски земи, незаконни строежи, събаряния, или обратното - непредприемане на действия от съответните органи за събаряне на незаконно строителство.
През този период Омбудсманът продължи да изпълнява своята дейност като национален превантивен механизъм, като през изтеклата година са проверени общо 199 обекта. Става дума за затвори, за следствени арести, за психиатрични клиники, домове за деца без родителски надзор. Също така бяха проверени и 7 общежития за бежанци. Знаете за този проблем, който възникна в края на 2013 г. Ние своевременно реагирахме, направихме проверки, дадохме нашите препоръки за сформиращите се лагери за бежанци. В момента тече нова проверка на екипа на Омбудсмана тази и другата седмица, за да видим какво се случва и дали са спазени препоръките. Дадени са общо 388 препоръки до съответните органи, които отговарят за условията в отделните заведения, които бяха проверени от националния превантивен механизъм.
Също характерно за 2013 г. е, че за първи път откакто има Омбудсман в България, аз изпълних своето правомощие да внеса нарочен доклад в парламента по определена тема. Докладът беше на тема „Защита правата на потребителите”. Той беше внесен в деня на учредяване на 42-то Народно събрание знаково, за да можем да отбележим това, че основно недоволството на потребителите доведе до предсрочни избори. В този доклад в един малък обем бяха синтезирани практиките на Омбудсмана във връзка с отделните доставчици на обществени услуги. Кои са най-болезнените проблеми на гражданите и как, според мен, би могло законодателно тези проблеми да се решат. Някои препоръки на Омбудсмана намериха място в законодателните инициативи на отделни народни представители. Има промени и в Закона за защита на потребителите, който със задоволство виждам, че ще бъде гледан на второ четене тази седмица. Там промените са много важни.
През годината Омбудсманът продължи и една друга насока от дейността му – популяризиране правата на хората, като превенция срещу нарушаването им. Става дума, че аз редовно посещавам училища или пък ученици идват в институцията на Омбудсмана, говорим за правата на децата и учениците, на хората изобщо. Също имам срещи със студенти от Юридическия факултет на Софийския университет, на УНСС, по програма „Еразъм”. Също така Омбудсманът активно участва в различните печатни и електронни медии не само като интервюта, но и в цели рубрики, примерно, „Потребителска кошница” на БНТ 2 и „Граждански контрол” на НЮЗ 7. Това са предавания за правата на хората. Там взимаме активно участие и си взаимодействаме.
По същия начин имаме активен диалог с всички най-различни видове неправителствени организации, пациентски организации. Изключително много хора искат да си говорим за бъдещето на страната, за пътя на развитие. Моята политика беше да изслушам всички, независимо какви възгледи споделяха. И когато ме питат за моето мнение им казвам, че всеки гражданин има право на мнение и всеки гражданин е интелигентен и значим и не мога аз да си позволявам да давам препоръки и да давам оценки за едно или друго становище. Отнасям се с уважение към всички представители на гражданското общество.
В най-общи линии това са аспектите, по които се развиваше дейността на Омбудсмана през 2013 г. Аз съм готов да отговарям на вашите конкретни въпроси. Благодаря ви.

Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Уважаеми колеги, имате думата по отношение на доклада. Заповядайте. Има ли становища, мнения, въпроси?
Г-н Пенчев, аз бих искал два въпроса да ви задам.
Първият е свързан с цифрата, която цитирате в доклада – близо 18 хиляди граждани са получили съдействие и защита през 2013 г. Нали не си обяснявате това само с обективното нарушение на правата и повишена чувствителност. Нали можем да допуснем, че хората си познават по-добре правата вече и свикнаха с институцията, т.е. припознаха институцията Омбудсман като един от стожерите при опазване и съхраняване на правата им. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е свързан с тенденцията по отношение на ръста по параметрите и по критериите, които вие оценявате като нарушени права. Казахте, че на първо място са правата на потребителите и на второ място – социална политика и на трето място – право на собственост, и т.н.
Отчитате ли в последните години някаква тенденция по отношение на относителния ръст или обратното – намаление на този вид оплаквания, някои да растат последните години, други – да намаляват.
Това са ми въпросите.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Председател.
Първо искам да кажа, че пропуснах да спомена, че има много добро взаимодействие между Омбудсмана и вашата комисия. Знаете, че редовно имаме кореспонденция, жалби, проучвания.
Далеч съм от мисълта, че това рязко увеличение на жалбите през последните години говори за рязко влошаване на работата на администрацията. Аз не виждам никаква връзка между двете. Просто гражданите, първо, разбраха, че могат да си търсят правата в институцията на Омбудсмана и второ, работата на институцията е създала у тях увереност, че те не само ще бъдат чути, но и в много случаи ще им бъде оказано съдействие. Тоест и доверието н институцията расте и затова.
Искам да кажа, че този огромен брой жалби за миналата година, в момента за тази година няма тенденция да се повтори. Тоест, наистина онзи пик на недоволство главно срещу доставчици на обществени услуги той предизвика това рязко увеличение на жалбите. Но иначе тенденцията е горе-долу същата. Последните две-три години правата на потребителите винаги са били на първо място – с относително най-голям дял. Само правото на собственост беше на второ място. Сега явно социалните права очевидно те изместиха правото на собственост и те вече са на второ място.
Тенденцията горе-долу е една и съща откакто съм встъпил в длъжност.
Има и нещо друго. На хората вече им стана ясно какво Омбудсманът не може. В началото ме заливаха с жалби относно неправилно, според тях, решени дела и съдебни спорове. Може би знаете, че аз идвам от съдебната система и имаха чувството, че Омбудсманът едва ли не е някаква последна инстанция. Но хората вече разбраха. И хора с ниско образование, идвайки в моята приемна ми казват, аз знам, че вие не можете да се месите в съдебни спорове. Така че това довежда до една стабилизиране, в смисъл, че аз си мисля, че ако вие приемете този закон за потребителите с тези арбитражни комисии най-грубо да ги наречем, предполагам, че ще намалеят жалбите до Омбудсмана и по потребителските жалби, защото вече ще има специализиран орган, който ще може да им решава на място въпроса. Те в момента ми се оплакват главно от бездействието на регулаторните органи – на Комисията за защита на потребителите, на Комисията за защита от дискриминация, че им бавят преписките, че не се произнасят. Това са оплакванията. Когато тези органи заработят по-ефективно, очевидно ще се стесни малко полето на Омбудсмана.
Искам да добавя нещо, което пропуснах. Мисля, че съм доста активен по сезиране на Конституционния съд и в сезиране на двете върховни съдилища за тълкувателни решения. Смятам, че това са много важни правомощия на Омбудсмана и той трябва да ги използва, защото по този начин, примерно, с едно решение на Конституционния съд се решава проблемът на ограничен кръг граждани. Тоест с едно действие на омбудсмана се решават много проблеми.
Също през изминалата година ние се концентрирахме максимално и не само, че получихме много жалби, но ние свършихме почти толкова жалби, колкото бяхме получили. Тоест едно забавяне на времето успяхме да преодолеем, макар и с много големи усилия, защото за хората е важно да получат веднага отговор и съдействие, а не след половин година.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря ви. Тоест можем да констатираме, че безспорно има информираност вече от страна на българското общество за точните функции и пълномощия на Омбудсмана, първо. И на второ място очевидно битието на българския гражданин е такова – винаги по отношение на едни и същи проблеми той се чувства угнетен, отчитайки социално-икономическата конюнктура.
Уважаеми колеги, имате думата. Други въпроси има ли? Мнения, становища? Заповядайте.
Евгени Стоев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, гости,
Аз, както и миналата година, гледам Глава седемнадесета. Отчет на разходите на Омбудсмана. Направи ми впечатление, че в действителност разходите на Омбудсмана всяка година се свиват и въпреки всичко старанието му е да ги разходва икономично. Направих изчисление и виждам, че в общия бюджет, който е 2 578 000 лв. са похарчени 2 360 000 лв. и има икономия от 217 000 лв.
Друго, което всяка година върви като голямо перо в бюджета на Омбудсмана, това е разходът за наем на сграда частна собственост, в която се помещава институцията на Омбудсмана. Във връзка с това аз ще задам въпроса.
Има ли сгради с отпаднала необходимост? Защото станаха много трансформации в периода на това управление. Закриха се доста комисии, други се сляха. Сградата на НДСВ се освободи. Големи данъкоплатци отидоха на Аксаков. Към тази сграда сега има претенции г-н Бареков.
Въпросът е може ли да се направи така, че в сгради, които вече са освободени, там да отидете, да си извършвате дейността в сгради, които са държавни или общински, а не да се харчат едни безумни пари към вашия наемодател, който е в момента.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Заповядайте, г-н Пенчев, макар че тук може би трябва да кажем, че първият Омбудсман на България беше настанен първоначално там и г-н Пенчев няма отношение към въпроса.
Заповядайте, г-н Пенчев, да чуем Вашето становище.
Константин Пенчев:
Преди няколко дена приключи поредната проверка на Сметната палата, която планово проверява дейността на Омбудсмана как се разходват публичните средства. Там те за пореден път препоръчаха да бъде намерена сграда по възможност държавна или общинска собственост, за да се спести това перо. Проблемът е, че тази сграда трябва да бъде горе-долу по площ каквато в момента заемаме, защото това е абсолютно необходимо. И трябва да бъде наистина на централно място не заради Омбудсмана, а заради хората, които го посещават.
Аз знам, че някои партии освободиха голяма част от сградите. Но лично аз нямам сведения. Помня, когато бях председател на Върховния административен съд и когато търсехме сгради за административните съдилища, тогава се оказа, че в София почти няма държавни и общински сгради. Всички те са приватизирани по някакви начини. И тогава за Административния съд София-град и на Съдебния инспекторат беше купена за много пари една сграда, която е близо до Омбудсмана – на гърба на Халите. Аз не знам, но мисля, че областният управител може да знае дали се освобождават такива сгради. Аз знам, че НДСВ ги свиха, но не знам дали достатъчно. Защото те бяха на Врабча 4.
Нямам нищо против. За мен е много по-добре да си бъда в една държавна сграда и да знам, че бюджетът, дори и да не е в този размер, ще го харча за същинската дейност на омбудсмана.
Когато встъпих в длъжност имах един тежък разговор с представителите на собствениците и им обяснихме, че няма кой да им наеме тази голяма сграда и се постигна намаляване на наема. Има опции в договора, че те поемат тока, парното, охрана, гараж, който ползваме, скенер, който се обслужва от техни служители, за да има контролиран достъп до Омбудсмана.
Наистина не е толкова изгодно, но понеже става дума за не малко площ в центъра на София, очевидно че е скъпо.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Реплика? Няма. Други въпроси, мнения, становища? Има ли, колеги? Няма. Преминаваме към вземане на решение, съгласно чл. 86 от Конституцията.
Предлагам ви следното решение:
Решение по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за Омбудсмана реши:
Приема за сведение Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2013 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Благодаря Ви, г-н Пенчев и г-жо Георгиева за участието. Успех. Приятен ден.
Уважаеми колеги, скъпи гости, преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.), № 402-00-23, внесен от Министерски съвет на 17.04.2014 г.
Тук е г-жа Иванова и й предоставям думата да ни запознае в резюме с доклада. Заповядайте.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Пред вас е Административният мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите за 2012-2020 г. на Република България.
В съобщението на Европейската комисия от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите изрично се посочва, че най-напред държавите-членки трябва да гарантират, че ромите не са подложени на дискриминация, отношението към тях е еднакво с отношението към останалите граждани на Европейския съюз, с еднакъв достъп до всички основни права, както са заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз.
Искам да отбележа, че Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите е спазила всички тези основни принципи и така е заложила мерки и дейности по изпълнение на своите основни цели.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите беше приета на 1 март 2012 г. от 42-то Народно събрание с акт на най-висшия орган в държавата – Народното събрание. Ако не се лъжа, България е единствената държава-членка от Европейския съюз, която приема този свой стратегически документ с такъв акт.
Докладът съдържа информация за напредъка по приоритети, като включва основните части – изпълнение на национално ниво, като информацията е подадена от съответните институции, които са отговорни за изпълнението на съответните приоритети.
Не случайно започнах с рамката на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите, защото с това Комюнике от 5 април 2011 г. всички държави-членки на Европейския съюз се задължиха да изработят документ – проект, стратегия, каквото те преценят, съобразно конкретните условия, за интегриране на ромите до 2020 г., като задължиха всички държави-членки да планират мерки и дейности по основни четири приоритета: достъп до здравеопазване, достъп до образование, достъп до заетост и достъп до подобряване на жилищни условия. България е страна, която добави още два допълнителни приоритета и с това към периодичните информации, които отправяме към Европейската комисия и отсяваме къде се намираме ние при изпълнение на нашите мерки и дейности. Тези два приоритета са: върховенство на закона, и недискриминация, и култура и медии.
В Националната стратегия и във визията и в стратегическата цел спазването на принципите на равнопоставеност и недискриминация са изведени като приоритет. Във визията изрично се посочва интеграцията на ромите, на български граждани в уязвимо положение, принадлежащи към други етнически групи е активен двустранен процес на социално включване, насочен към преодоляване на съществуващите за тях негативни социално-икономически характеристики и последващ просперитет в обществото.
В плана за действие към стратегията – това, което отчитаме, което е изпълнено за 2012 г. и 2013 г. по приоритети в административния доклад, с който разполагате, по приоритетите има 122 дейности, върху които аз искам да концентрирам в момента нашето експозе по приоритет „Върховенство на закона и недискриминация”, защото Комисията е за правата на човека и жалби на гражданите. В този пети приоритет има 7 мерки. Някои от вас могат да кажат: Да, те са твърде малко в сравнение с това, че за останалите пет приоритета има 120 близо мерки. Аз бих казала, че те не са малко на брой, твърде са конкретни и твърде всеобхватни. Те са всеобхватни и конкретни, насочени предимно към обучителни и към определена група хора дейности.
Информация за изпълнение на мерките са ни подадени от Министерството на вътрешните работи, от Комисията за защита от дискриминация, включително и статистически данни за броя на производствата за защита от дискриминация по признак етническа принадлежност, от Агенцията за социално подпомагане по какви проекти какви мерки са заложили за обучение на техните служители по териториалните структури и за обучение за работа в мултикултурна среда, информация, подадена от Национална комисия за борба на трафик с хора с един проект, който е финансиран от Френското посолство и се изпълнява с нашите ромски здравни медиатори; Министерството на отбраната; Министерството на младежта и спорта е отразило изпълнението на своите мерки, като акцентира върху дейността „Интеграция чрез спорт” и от Държавната агенция за българите в чужбина.
За първи път такъв административен мониторингов доклад се прави. Събира се информация, както казах, от национални, така и от общинските власти. Естествено е да си направим съответните изводи и препоръки, че това, което е отчетено до момента, е недостатъчно и това, което трябва да се заложи в следващия програмен период, с който процесът започна на 30 и 31 май т.г. за изработване на Плана за действие за следващия програмен период, който ще отчитаме следващата година в нов административен мониторингов доклад това е преди всичко да се направи една разяснителна кампания на по-ясен, на по-разбираем език. Да имаме един мониторинг на речта на омразата в ключовите медии, както и периодични изследвания на дискриминационните нагласи и установяване на фактори, които влияят върху тяхното намаляване.
Искам да се спра и на съвсем малка част от това, което действително е доста добре застъпено в нашата стратегия – комуникационният план, който е част към Плана за действие.
Основната цел на този комуникационен план е промяна на негативните нагласи в българското общество към ромската общност чрез осигуряване на по-добра публичност и прозрачност на дейностите по осъществяване на интеграционните политики и популяризиране на добри практики и примери в областта на интеграцията на ромите. Бих казала, че както целите, така и посланията са доста добре развити. Оттук нататък това, което ние искаме да изпълним с отчитане на мерки и дейности в подобни доклади е да подадем посланието, че на ромите не трябва да се гледа като на проблем. На ромите трябва да се гледа като ресурс. Има една немска делегация тук, която вчера е била в Народното събрание на среща с комисии. Бях поканена на срещата при немския посланик с тази комисия и ставаше въпрос, че от 23% от хората, които се явяват на пазара на труда в трудоспособна възраст сега, 16% от тях са български граждани от ромски произход. Тоест това е още по-голямо доказателство, че наистина ние трябва да гледаме на тези хора като на ресурс.
Готови сме да отговаряме на конкретни въпроси по отношение на това, което е заложено в доклада.
Последно изречение. За ваша информация искам да ви запозная с това, че тази информация може би в 90% от частта, с която вие разполагате, беше отчетена и пред Европейската комисия, тъй като нашата интеграционна политика и въобще на Европейския съюз се наблюдава от Главна дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия. С този доклад, който беше предоставен там, се мери напредъка къде сме ние сред останалите държави. Получихме една доста прилична оценка. Разбира се, имаме препоръки по всичките приоритети оттук нататък какво трябва да се прави. Планираме следващ програмен период да имаме и критики и то градивни критики, така че наистина интеграционната политика да се случи.
Това беше от мен. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-жо Иванова. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, становища. Заповядайте.
Николай Петков:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости, ние смятаме, че този доклад е една по-скоро оценка за дейността на сегашното правителство. Смятаме, че в доклада не са спазени изискванията за мониторингов документ и затова нашето предложение е той да бъде върнат за нова подготовка. Аргументите за това и указанията мога сега и ще си позволя да ги прочета. Те са написани от нашите експерти.
Да се изготви методика, по която да се състави докладът. А самото методика да бъде апробирана чрез него с цел да стане методологична основа за постоянен мониторинг.
Да се посочат ясно и във взаимна връзка характеристиките на положението на неинтегрираните в обществото групи, маргинализирани и уязвими и политиките за преодоляване на това положение.
Да се анализират осъществените от държавни институции, местни власти и неправителствени организации практики и механизми, медиаторство, центрове в общността и други в контекста на интеграционната политика.
Да се анализират рисковете от опасностите при планиране и осъществяване на оценка на интеграционните политики.
Да бъдат изведени проблемите с подгрупите, които са обект на засилена маргинализация и уязвимост – деца, жени, хора с увреждания.
Докладът да бъде организиран по тематичен и географски принцип, като информацията, изводите и тенденциите бъдат представени и визуално – карти, схеми и диаграми.
Да бъдат направени изводи за дейностите с най-голяма добавена стойност и потенциал за интелигентния устойчив и продължаващ растеж.
В социалната сфера, мисля, че колегите от социалната политика доста добре са се аргументирали. Това са аргументите и указанията на нашите експерти.
Моля да подложите на гласуване предложението докладът да бъде върнат за нова подготовка.
А що се отнася до самата процедура, мисля, че колегата ще вземе отношение по няколко въпроса от тази тема. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Д-р Димитров, заповядайте.
Д-р Дарин Димитров:
Уважаеми г-н Председател, Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Докладът наистина е много обширен. Обхваща всички области в страната, обхваща дори и здравеопазването, което ми беше много интересно да го прочета в различните области. За съжаление, всички ние много добре знаем, че наистина много малко правим за ромите в България. Аз като лекар работя много с роми и виждам каква промяна има в ромите, когато те се връщат от държави в Западна Европа. Не зная по какъв начин става това, но аз ги чувствам променени и наистина интегрирани хора със съвсем друго мислене. И може би наистина трябва да се помисли как в България да се направи това, така че да се ускори това нещо. Разбира се, ромите са много разнородни. Има роми с различни финансови възможности, с различен статус, хора с много висока интелигентност и с много ниска интелигентност.
Според мен, трябва да се работи, като не се говори за ромите като цяло, а може би в определени области и при определени роми да се работи по-активно.
Като гледах доклада е добре, но по отношение на процедурата за подготовка на доклада имаме определени въпроси.
Първо, искам да попитам докладът публикуван ли е на интернет страницата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Получавани ли са становища, предложения по него?
На второ място, проектът на доклад обсъден ли е в Комисията за интеграция на ромите.
На трето място, докладът разгледан ли е на заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. По него правени ли са предложения от членове на съвета. Предложенията приети ли са? И ако не са приети, какви са причините.
Това са ми въпросите. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря.
Разбира се, процедурното предложение ще го подложа на гласуване, но все пак да припомня на колегите, че тази Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, когато я гласувахме на 24 февруари 2012 г. тя беше представена от тогавашния вицепремиер – г-н Цветанов, ако се сещате. Тази Национална стратегия е базата, на която се основава този ежегодишен доклад, именно на стратегията, която консенсусно в пленарна зала я приехме. Тоест, какво искам да кажа с това?
Искам да кажа, че ние канализирахме чрез тази стратегия начина на работа на този национален съвет и не виждам тук никаква причина този консенсусен подход да не го продължим в тези 273 страници. Който ги е чел, вероятно е забелязал, че има неимоверен труд за тази година и половина и повече.
Така че аз не съм съгласен с предложението ви да бъде върнат за преработване доклада. Това го отразявам като моя реплика към предложението.
По отношение на въпросите, които д-р Димитров зададе, давам ви думата г-жо Иванова.
Росица Иванова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз казах, че този доклад в почти този си вид беше вече предоставен веднъж на Европейската комисия и след като беше приет от Европейската комисия, беше официално публикуван на страницата. Ние очакваме да бъде приет този доклад от Народното събрание и тогава да бъде публикуван с обява. Да, този доклад е приет съобразно това, което е заложено в стратегията.
По отношение на въпроса ви дали той се е разглеждал от Комисията за интеграция на ромите искам да направя следното уточнение.
Казахте, че експерти са готвили мнението ви? Така ли е?
С промяна на Правилника за дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси месец декември 2013 г. няма Комисия за интеграция на роми, така че няма как този доклад да бъде разглеждан там. Има създадена Комисия за изпълнение на Националната стратегия на Република България. На 25 февруари Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси имаше своето първо заседание и една от точките за гледане на това заседание беше именно разглеждане на този доклад.
Уверявам ви, че всички материали за провеждане на заседанието, включително и докладът, бяха спазени като процедура и 7 дена преди провеждането на заседанието да бъдат изпратени на всички членове на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
На следващия въпрос. Да, имаше коментари, предложения и те бяха приети и отразени в този доклад.
На следващия въпрос искам да отговоря, че информацията, която беше получена за изготвянето на доклада, беше подложена на съгласувателна процедура от Министерския съвет. Тоест преди приемането тук и внасянето за одобрение и за разглеждане, той е приет на Министерски съвет.
Така че още веднъж, повярвайте, всички процедури по разглеждане на този доклад са спазени. Всички процедури не само по правила и функции на нашия Национален съвет, както и към това, което ние сме длъжни да отчитаме на Европейската комисия.
В стратегията под всеки от приоритетите пише, че съответното министерство по съответния приоритет е отговорно за изпълнението на мерките.
Тогава, когато беше изготвена стратегията в 2012 г. всяко министерство изготви мерките в Плана за действие. Всяко министерство! Така че министерствата са подали информация какво е изпълнено по заложените мерки. Така че, когато отчитаме, не търсете от нас ние да отчитаме глобален напредък в социална, икономическа и всякаква сфера. Ние отчитаме това, което е заложено по мерките и това, което е изпълнено по мерките. И действително, ако видите Плана за действие, ние това отчитаме. С това ни започва доклада, че ние отчитаме заложените мерки.
И последно, с което искам да завърша. Аз започнах с рамката на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите. Защото това беше европейска рамка. В Европа живеят 12 милиона роми и нещо трябваше да се направи като политика.
По отношение на нашия документ Нашият документ е съставен и базиран на Националната програма за развитие. Тази Национална програма за развитие има пет национални цели и в този си смисъл ние не правим политика за роми. Вие не разглеждайте този доклад като доклад за политика за роми. Ние правим политика за икономическо развитие на Република България и в частност чрез Плана за действие ние залагаме мерки, конкретни мерки и дейности за подобряване на положението на уязвими групи, включително и ромите.
И наистина последно изречение. Съвсем в преамбюла на Стратегията, защото стратегията е преминала през ръцете на всички, които я защитаваме, в първото изречение на стратегията пише, че тя не е насочена само към ромите. Тя е насочена към всички уязвими групи, които живеят в сходни на ромите състояния и положения.
Така че в този аспект аз ви моля наистина да преосмислите вашето становище, защото още веднъж казвам. Тук се отчита по заложени мерки. И няма как ние да отчетем глобална политика на даден сектор, на дадено хоризонтално министерство. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. За реплика д-р Димитров или някой друг? Няма. Други становища? Г-н Гьоков, заповядайте.
Георги Гьоков:
Извинявайте, г-н Председател, уважаеми колеги, до голяма степен това, което исках да кажа го казахте и Вие, г-н Председател и вносителите на доклада.
Колеги, вие искате или разглеждате доклада като самата стратегия, която е приета с консенсус. Докладът е отражение на изпълненото по стратегията. Дали ние го приемаме или не го приемаме, този доклад е написан на база на отчетите на 28 области – на 28 областни доклада, доколкото разбирам и това дали ние го харесваме или не, това е изпълнението до този момент. Още повече, докладът не е политика към ромското население. Докладът е отчет за изпълнението на Националната стратегия на политиките към ромите.
Така че аз не виждам защо да не го приемаме доклада. Ако имаме някакви забележки, че формата и съдържанието му не отговарят на нашите очаквания, да, но по същество няма защо да не приемаме доклада.
Същият доклад го разгледаме в Комисията по труда и социалната политика. Там бяха зададени общо взето същите въпроси. Аз призовавам и апелирам за разделяне на самия доклад от националната стратегия. Ако не ни харесва националната стратегия, дайте да я критикуваме. Но самият доклад е отражение на изпълнението на националната стратегия.
Аз ще подкрепя доклада, приемането на доклада и предложението Народното събрание да приеме доклада за информация или за каквото трябва. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Друг? Заповядайте.
Маргарита Стоилова.
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз също не мога да се съглася с предложението на колегите, тъй като имам наблюдение най-вече на работата на Центъра за обществена подкрепа и местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетните на територията на област Пловдив, по специално в община Асеновград. Искам да кажа, че от няколко години, откакто съществува Центъра за подкрепа това наистина е една институция и виждам, че накратко тук е отразена дейността на тези институции. Ние трябва да вървим в подкрепа точно на тези институции, които работят с тези малцинствени групи. Имат съответната подкрепа тези групи и трябва да поощряваме усилията. Защото ще получим резултати само, ако както местните комисии за противообществени прояви, така и тези институции да заработят.
В стратегията са предприети определени стъпки, определени мерки. Естествено, че не може всичко да бъде свършено. Но преките ми наблюдения са, че когато тези институции работят, има и положителни резултати. Ние трябва да вървим в посоката тези положителни резултати да се засилват, така че в следващите доклади да имаме много повече положителни резултати, които са получени в резултат на тази работа.
Считам, че докладът в този си вид може да бъде подкрепен от нас народните представители.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Заповядайте.
Донка Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, гости, няколко съображения.
Всъщност не става дума за това, че ние отричаме или не харесваме стратегията, нито доклада. Естествено, че докладът кореспондира със стратегията и се прави отчет на едногодишното изпълнение на стратегията.
Това, което нас ни притеснява и колегата като въпроси зададе, то има за цел да създаде условия и възможност за огласяване на това, което се прави. И не само ние пряко заинтересованите или експертите да имаме информация какво се прави и доколко то е успешно. И тук ще вмъкна само, че на мен лично като човек, който идва от практиката, ми липсва усещането (както и при всяка друга стратегия) за реални конкретни видими резултати от всичко това, което правим. А ние правим много като цяло. Говоря и за централната власт, говоря и по места.
Ясно е, че докладът е обединил всички доклади на отрасловите министерства и това го виждаме при приоритета „Образование”. Запознавайки се с този раздел от доклада няма как да нямам усещането, че това е един цялостен, пълен обстоен отчет за цялостната работа на Министерството на образованието и науката. И така трябва да бъде, защото когато говорим за интегриране, независимо на коя част от населението в страната ни, разбира се, че говорим за цялостни и обхватни политики.
И отново ще кажа, тук във всички програми, грижа за всеки ученик, квалификация, всичко това така и се прави. Вярвайте ми, по места се прави. Но липсват ми, отново ще кажа, реални резултати. Тук понеже Вие казахте за среща с делегация от Германия. Аз съм от Шумен и вчера преди да тръгнем с моя колега от Шумен за тук, имахме среща със заместник-кмета на град Хан и експерти от тази община, които работят точно по проблемите на обединяване, на интегриране на българското население там. Оказа се, че в този град живеят много българи от нашия край – Шуменския, от Елин Пелин и Русе. Разговорът беше как ние да си сътрудничим, че тези наши съграждани, отивайки там, да бъдат по-информирани, по-подготвени за това къде отиват, за какво отиват и това да бъде полезно, както за нашите съграждани, така и за хората, които са ги приели и искат наистина да направят всичко добро за тях.
В крайна сметка не знам дали само мое е усещането за това, че няма измерими резултати, но мисля, че може би най-големият проблем на тази част от нашето население е недостатъчната им информираност за каквото и да било. Според мен, тази недостатъчност в информирането е може би в тяхната липса на желание да бъдат информирани или пък недоверието им да получат информация точно от там, откъдето трябва. Имам предвид институциите, защото те когато напускат пределите на България, ромите и въобще нашите съграждани едва ли имат достатъчно информация, едва ли са получили достатъчно информация от институциите за това какъв е пазарът на труда там, какви са възможностите, които се предлагат, за да могат реално да отидат, според тях, на по-доброто място.
Не по различен начин стоят нещата и за България.
И искам да кажа, че ние се въздържаме по-скоро за това, че добре е толкова много мерки, толкова много дейности са планирани, те се изпълняват, но според нас липсва точно този механизъм за информираност, както за планираните дейности, така и за резултатите от тях.
А иначе аз благодаря за подробния доклад. Наистина това е голям труд по отрасли и ние си даваме сметка, но все пак искаме да имаме измерими резултати. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Г-н Стоев иска думата.


Евгени Стоев:
Г-н Председател, във връзка с доклада. Понеже г-жа Иванова каза, че на ромите не трябва да се гледа като проблем, а трябва да се гледа като на ресурс. И в тази връзка казахте, че от 26% на пазара на труда 16% са от ромите. Аз мисля, че те са на пазара на труда, защото първо става дума за квалификация, става дума за трудови навици, които те нямат изградени. Мисля, че те като ресурс, който стои като заложен ресурс, те са повече потребител на ресурс и това са по фондовете – фонд „Безработица” Социални фондове. Така че те не трябва да се разглеждат като трудов ресурс, който може да започне да работи. Защото тук е много сложен въпросът с квалификацията и особено в 21 век. За това не можах да разбера като трудов ресурс ли се разглеждат тези 16%. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Имате думата, г-жо Иванова.
Росица Иванова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Народен представител, информирана съм, че такава делегация имаше в Шумен. Делегацията беше тази, която вчера посети Народното събрание.
Така както сме изпратили доклада във формат А4, на 55 страница има специален раздел „Миграция по бедност”. Това означава дейността на съвета, което е направено точно по това, за което Вие питате и за което казвате, че не е достатъчно добре отразено, като публичност и информираност, а именно дейността на Съвета във връзка с либерализирането на трудовия пазар от 1 януари 2014 г.
Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси направи три посещения във Федерална република Германия точно по проблемите, които Вие визирате. Ние се срещнахме с районите, в които има най-много български граждани-поток към Германия – Франкфурт, Офенбах, Манхайм, Дюселдорф, за същото това, за което Вие говорите. Бяхме в изключително тясна връзка и с Фондацията от Шумен – Фондация „Искра”, по чиято покана делегация от Хан беше вчера в град Шумен и в град Русе.
Така че това, което казвате, че ви липсва, е обстойно написано в доклада и го има. Ние поддържаме връзка с нашето посолство в Берлин и искам да ви кажа, че всеки месец ние получаваме актуални данни за броя български граждани, които се отправят към Германия, както по градове, така и по регистрация дали са включени да ползват социалната система или не. От вчера най-прясната информация също я имам. Имам и броя на гражданите от български произход, които са в Германия, но мисля, че не това е темата. Но искам да ви убедя, че това, което ви убягва, го има и то много надлежно е посочено в доклада.
Освен всичко, предстои сключване на споразумение и то ще влезе в следващия програмен период, в лицето на Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика с някои от провинциите в Германия, защото Германия има 16 провинции и във всяка една от тях има различни проблеми и т.н.
Това е по отношение на въпроса, че информацията, която ви липсва, напротив, има я и надлежно сме я обяснили.
По отношение на другата информация, за която аз казах, че представителите на Бундестага, които бяха 7 човека, им е направило впечатление тази статистика, това е добре, че трябва да се планират мерки и то по отношение на заетост, и то по отношение на трудова заетост. И в тази връзка, в този контекст в доклада, но не мога да се сетя на коя страница, но има един отчетен проект от Министерството на труда и социалната политика за маркиране, картографиране на най-маргинализираните общности. Този проект беше 27 месеца и се картографираха местата в България, където живеят най-маргинализирани общности. Тоест оттук нататък целите, мерките, дейностите се маркират по точно определени места, а не всеобхватно.
Така че и в този смисъл аз мисля, че всичката тази информация я има. Освен всичко, ако се не лъжа, има и споменат доклад на Световната банка. Защото това, което аз ви казвам, не е новост. Световната банка на всеки свой форум говори, че ние от невключването на български граждани от ромски произход в пазара на труда губим по 500 милиона. И точно мерките, които трябва да бъдат в приоритет „Заетост”, трябва да бъдат насочени преди всичко към заетост и пазар на труда.
Аз мога много да говоря. Дано да съм ви убедила, че информацията, която ви липсва, сме се постарали да я селектираме, да я съберем и наистина да я включим в доклада. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-жо Иванова. Други? Г-н Стоянов иска думата.
Ради Стоянов:
Г-н Председател, колеги, аз като представител на партия „Атака” ще гласувам против доклада. И нашата позиция на партия „Атака” е против, както самия доклад, така и против самата идея за Национална стратегия за интеграция на ромите.
Имаме два типа аргументи.
Първият аргумент е принципен. Ние всички знаем, че в Конституцията на Република България, в чл. 6 пише, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност и т.н. Самата идея, че ние имаме Национална стратегия за интеграция на една от етническите групи е дълбоко расистка. Ние имаме експерти и това, че имаме Национална стратегия за интеграция на ромите, а нямаме национална стратегия за интеграция на китайците, примерно, тъй като има китайско малцинство, китайска диаспора. Тяхната култура е много по-различна и тяхната интеграция в българското общество би трябвало да е много по-трудна. За съжаление, обаче, такава национална стратегия нямаме.
Г-жа Иванова каза, че тази стратегия не засяга само ромите. Аз обаче си направих труда да прочета доклада и там на много места има програми, които са изрично насочени към ромите. Примерно, в Раздел „Заетост” пише: „През 2013 г. бе планирано 17 700 лица от ромски произход, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” да бъдат включени в различни дейности за повишаване на конкурентноспособността на пазара на труда.”
Добре, обаче има и други лица, които не са от ромски произход, какво правят те. Има други етнически групи, които също са затруднени. Има други социални групи – българските пенсионери са също в много тежко социално положение. И какво се оказва, че ние имаме Национална стратегия за интеграция на ромите, обаче, нямаме Национална стратегия с приоритети за интеграция на пенсионерите.
Съжалявам, може би ще изненадам много от колегите, обаче, тук аз смятам, че наблюдаваме една расистка политика, която е пряко насочена към една етническа група и тя се ползва с определени привилегии, с които не могат да се ползват представители на други етнически групи.
И още нещо. В приоритет „Заетост” отново чета: „Специализирани трудови борси, насочени към ромската общност.” Ако не си ром, не можеш да участваш в тези трудови борси. Според мен, това също е дълбоко расистко.
Примерно, в приоритет „Образование” пише: „Стипендиантска програма за ромски студенти, приети по медицински и други програми, свързани със здравеопазването.” Отново имаме расизъм. Има дискриминация на останалите членове на българското общество, които не са роми.
Извинявайте, колеги, аз ли съм единственият, който вижда расизъм тук!
Аз смятам, че Конституцията на България е върховният закон и ние не трябва да я нарушаваме. За съжаление, през последните десетилетия всички български правителства са нарушавали чл. 6 на Конституцията, като отделят специално време и специално внимание точно на ромите.
Смятам, че в България българите сме много толерантна нация и никой не дискриминира ромите за това, че те са от тази етническа група.
Аз смятам, че всеки един човек, независимо дали е ром, българин, арменец има шанс за реализация професионална и в обществото, ако покаже съответните качества.
Вие говорите за безработицата сред ромите. Нормално е да има висока безработица при положение, че огромната част от тях са неграмотни. В България основното образование е задължително и безплатно. Какъв е проблемът ромите да образоват своите деца и те да имат равен шанс с всички останали. Значи проблемът не е в обществото. Проблемът е в отношението на ромите към образованието. И когато един човек не желае да се образова, е нормално той да не може да си намери работа.
Аз не смятам, че когато човек не желае да се образова, да се квалифицира, да работи и съответно да си намери добре платена работа и да се устрои в обществото, обществото и държавата трябва да се грижи специално за него. Противното би означавало, че ние приравняваме ромите с инвалидите или с хората с умствени затруднения, които не могат самостоятелно да се справят. Тоест вие смятате, че те заслужават специално отношение, защото са повече от другите или обратното. Смятате, че те по някакъв начин не са равностойни в интелектуално отношение с останалите български граждани, заради това имат нужда от специални грижи. Тоест имат специални нужди. И в двата случая това е расизъм, който аз като представител на партия „Атака” не мога да приема. Точно заради това ще гласувам против.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Това беше становището на г-н Стоянов. То беше становище. Аз не прозрях някакви въпроси. Разбира се, ако чувствате, имате потребност да отговаряте ще ви дам думата. Това беше тълкуване, според мен, и то концептуално на тази тема – на стратегията, но не и на доклада. Това не е някаква пристрастна тема на г-жа Иванова. Тя докладва какво е свършил Националният съвет по отношение на изпълнението на стратегията.
Само още веднъж си позволявам да припомня. Тази стратегия беше приета консенсусно от 41-то Народно събрание, разбира се, от тези, които участваха в гласуването.
Ако искате да отговорите на някои от констатациите, заповядайте. След това г-н Методиев и иска думата един от експертите.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател, уверявам ви много набързо съвсем по същество мое становище.
Аз започнах моето изложение с Комюникето от 5 април 2012 г. на Европейския съюз. България е страна-член на Европейския съюз и като такава тя има определени задължения. С това Комюнике от 5 април 2012 г. Европейският съюз задължи всички държави-членки да имат, още веднъж повтарям това, което казах в изложението си, стратегически документ по отношение на интеграция на ромите, тъй като на територията на Европа живеят над 12 милиона роми. Това е Комюнике на Европейския съюз, което България като държава-членка е длъжна да спази.
Малта – една малка държава, която няма на територията си роми, също е изработила такава стратегия и когато ходим да отчитаме в Генерална дирекция „Правосъдие” напредъка на три месеца какво се случва по нашата стратегия, Малта винаги присъства и никога не казват: Ама ние нямаме роми! Те казват. Ние имаме стратегия, защото свободното движение на хора и капитали може да стане така, че да дойдат роми. Ние трябва да сме подготвени с мерки.
И следващото, което искам да отбележа. Правилно сте забелязали, че има мерки. Защото, аз още веднъж казвам, това, което е заложено по план ние в момента изпълняваме, ние в момента отчитаме дали е изпълнено. След като има заложени подобни мерки в Плана за действие нормално е ние да ги отчитаме и вие да ги намерите в доклада в момента.
И действително последно, на 9 декември 2013 г. Европейският съюз прие първия си правен документ по отношение на ромите, който казва, че ще отпусне 26.5 милиарда евро до 2020 г., които са различни от структурните фондове и оперативните програми, като тези средства ще бъдат отпускани на държавите, съобразно техния основен документ – националните стратегии, как те се изпълняват, какъв е напредъкът по изпълнението. И не случайно вече две години подред оценка на Европейската комисия, включително и на този доклад оценката на Европейската комисия излезе на 4 април т.г., но ще е твърде самохвално да говорим тук каква е оценката. Казах ви, доста прилична е оценката.
И такива други средства извън Европейския съюз, като Европейско икономическо пространство, като Норвегия, например, дава огромни средства в сектор „Здравеопазване” и „Образование” точно по мерките, които вие казвате - „Стипендиантски програми”, те насърчават за роми по медицина и т.н. Ще се огранича само до тук.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. За реплика, заповядайте, г-н Стоянов.
Ради Стоянов:
Г-жо Иванова, това не променя факта, че тези мерки са расистки. Аз не чух обяснение, примерно, защо нямаме мерки за интеграцията на българските пенсионери, които живеят с минимална пенсия от 75 евро.
Има ли евродиректива, има ли национална стратегия или европейска стратегия за интеграция и подпомагане на хората с доходи под 100 евро на месец. Обаче имаме Национална стратегия за интеграция на ромите! За мен това е расизъм. Имаме двама стипендианти, единият е ром. Той може да кандидатства по съответната стипендиантска програма, а другият не е ром и не може. По същия начин, по който навремето чернокожите са нямали право да бъдат част от определени административни процеси, примерно в Съединените щати или в държавите, където е имало робство. Имаме неравенство. Всеки, който твърди обратното, аз ще го помоля да се аргументира и нека да направим една дискусия. Аз смятам, че това е расизъм.
Предс. Тунчер Кърджалиев:.
Аз пък мисля, че много добре ви отговори г-жа Иванова. Да не влизаме в схоластични дебати.
Г-н Методиев искаше думата. Заповядайте, г-н Методиев.
Александър Методиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, Уважаеми гости, аз ще бъда кратък.
Докладът в този си вид е добре сработен. Наистина има развитие в съответните приоритети с изключение на приоритет „Жилищни условия”.
С риск казвам, че аз най-добре виждам условията, в които живеят ромските семейства и най-добре съм запознат с тези жилищни условия. И като знам, че останалите приоритети без жилищните условия, в които живеят ромите, няма как да се осъществят в краткосрочен план.
Ние искаме ромите да бъдат данъкоплатци и съответно, за да бъдат редовни данъкоплатци в тази държава, те трябва първо да бъдат собственици.
Във връзка с това относно предвидените на ОП „Региони в растеж 2014 -2020 г.” относно приоритет „Подобряване на жилищните условия”, аз считам, че е време да се предприеме стъпка към решаване на проблема със собствеността на жилищата в ромските квартали, в които продължават да живеят от години, десетилетия може би, с което вероятно трябва да има промяна – изменение и допълнение в Закона за устройство на територията, за да подобрим наистина жилищните условия на ромите. Защото де факто има ромски жилища в ромските квартали, които могат наистина да бъдат узаконени, съответно отговарящи на българските стандарти и съответно отговарящи на градоустройствените планове на съответната община. За това ми се ще да предприемем тази стъпка към решаване на този наболял проблем. Защото знам, че като на някой му се дадат условия за живот, той вероятно ще има желание и за другите приоритети, за които се спомена тук – образование, заетост, здравеопазване. Оттам идват и тези лоши навици за лошото образование на ромите, лошото здравеопазване, лошата заетост и съответно другите общи приоритети, които трябва наистина да бъдат реализирани и то в посочените срокове, защото де факто наистина има развитие, за което благодаря на институциите, които добре се справят до момента. Но този наболял проблем с жилищните условия би трябвало да започне с тези предварителни мерки, които са за 2014-2020 г. И аз ще искам да се предприеме тази стъпка за собствеността на тези жилища в ромските квартали. Пак казвам, жилища, които отговарят на българските стандарти. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Г-жо Иванова, отговор едва ли еднозначен Вие ще имате, но някакъв коментар по отношение на тезите, изказани от г-н Методиев.
Росица Иванова:
Съвсем накратко, тъй като не знам доклада наизуст. В момента съм на страница „Планове за 2014 и 2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж”. Искам да ви кажа, че специално тази оперативна цел, както казах Националната стратегия е подчинена на Национална програма за реформи и петте основни национални цели, така че по този приоритет ние гоним една от националните цели, която е „Инвестиции в образованието, умения и учене през целия живот, посредством изграждане на образователна инфраструктура и на инфраструктура на обучение и устойчиво интегрирано градско развитие.”
Всичко това, което казвате, ще бъде включено за следващия програмен период 2014-2020 г. Ние сме изпратили писма до всички министерства, с което да започнат да подготвят своите планове за следващия програмен период, съобразявайки се с основните документи сега – предварителните условия, споразумението за партньорство, оперативните програми и интегрирания подход, който търсим.
За съжаление, аз без да ви отегчавам и да отнемам от времето ви искам да ви кажа, че няма как да защитаваме толкова сериозни политики в Европейската комисия, при положение, че ние връщаме пари за строителство. 16 млн. лв. бяха дадени по една оперативна програма за регионално развитие с интегрирани мерки заедно с оперативна програма „Човешки ресурси” сега за този програмен период и бяха избрани след конкурс, в който кандидатстваха 36 общини, ние избрахме 4 общини. Вие сте от Самоков. Самоков също участваха, но за съжаление не бяха одобрени, защото не беше разработен добре проектът. Бяха одобрени 4 общини. Община Бургас с 5 млн. лв. отказа тези средства и ние се чудим как да ги защитим в Европейската комисия, защото по програмите знаете има срокове от до. Изтърват ли се тези срокове, ние трябва да върнем средствата. Следващият в класирането беше община Варна. Ние предоставихме тези средства на община Варна. Познайте какво се случи. Община Варна също отказаха средствата. И в момента сме в режим на много бързо решение – на следващите четири общини, които да имат готовност да сключат договори, защото тези 5 млн. лв. точно за строителство на социални жилища да бъдат усвоени до края на 2015 г. Знаете как е при обществените поръчки - обжалване, възлагане и т.н. - процедурата колко е тежка.
Всичко това ние го имаме предвид, но при едно такова изпълнение няма как да защитим още повече и още повече – това, за което Вие говорите.
Благодаря за предложението. Всичко това тепърва - процесът по планиране ние го стартирахме сега с методическата оценка, която ние оказваме, както на местни власти, така и на институции и на министерства. Така че това, което се изработи, при всички случаи ще бъде обсъждано на всички нива, с всички заинтересовани партньори и ще се постараем и с вас да съобразим това. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Г-н Методиев, за реплика.
Александър Методиев:
Г-жо Иванова, казахте, че връщате финансови средства. Вие най-добре знаете, че 2009 г. е спрян един проект в Самоков за 48 еднофамилни жилища. Конкурсът е минал и има спечелил изпълнител за този проект, но е спрян 2009 г. поради липса на средства. Защо се връщат тези средства, а не беше продължен този проект.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Това са конкретни казуси. Да не влизаме в тях.
Росица Иванова:
Тогава средствата бяха уговорени от Световната банка за възстановяване и развитие. Г-н Симеон Дянков прекрати договора и поради тази причина не стана финансирането. Това е моят отговор.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Вие искате думата? Заповядайте.
Мирослав Попов:
Благодаря, г-н Председател. Казвам се Мирослав Попов, съветник в Министерския съвет. Фокусът на интересите ми е етническите въпроси, а не само ромските.
Три коментара ще си позволя по повод на доклада и на дискусията тук.
Тъй като възникнаха много базисни въпроси, поставени не само от колегата от Атака, ще ми се да констатираме, че имаме осъществена една огромна дейност и документирана, и от друга страна, имаме изглежда един спестен обществен дебат по тези въпроси. Например, голяма част от тезите на г-н Стоянов са едно към едно възпроизводство на основни моменти от дебата, да речем в Съединените щати, между републиканците и демократите във връзка с affirmative action. Що е то позитивна дискриминация и има ли тя място у нас – в Америка или в България? Това е централен въпрос за българското общество. Помагаме ли на нуждаещия се или оставяме всеки да се справя сам. Философията на този документ е, че помагаме на нуждаещия се.
Съгласен съм, обаче, с другия аспект на Вашето изказване, че ние „ромските въпроси” трябва поне малко да ги дефетишизираме и сте абсолютно прав, че социалният критерий трябва да е водещият. На бездомника му се помага, защото няма жилище, независимо от етническия му произход. На неграмотния му се помага да получи образование, независимо от етническия произход. Тоест става дума за тези специфични мерки, които се осъществяват по линия на тази национална стратегия как се допълват или как се вграждат в цялостната национална политика и тук мисля, че имаме проблеми. Ключът към този въпрос като цяло се нарича социално включване. И затова този доклад трябва да се гледа във връзка с докладите за социално включване, което е редно, в социалната комисия.
Последният момент е следният.
Дами и господа народни представители, срещу България не директно, но срещу българските и румънските роми през последните години се изписаха много неща на запад от линията Балтика, Адриатика. Аз няма да се поколебая именно като експерт да кажа, че има елемент на сатанизация на ромите, които излизат от България. И това българското Народно събрание вероятно в момента, в който приема цялостно този доклад (той ще влезе и в пленарна зала, доколкото съм запознат) тези неща би трябвало да се кажат. Тоест ние не можем да приемем, като български граждани - хора с достойнство, самочувствие, представата, че част от нашите граждани са „социални” туристи. Тази философия, която идва от определени политически сили, западноевропейски, не би трябвало Народното събрание да я споделя. И упрек би трябвало да се отправи и към външно министерство. Ние трябва да отклоняваме този начин на интерпретиране на проблемите на българските и румънските роми, като социални туристи, които едва ли не отиват да подядат фондовете на Западна Европа.
Благодаря ви. Това беше от мен.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. За кратка реплика, заповядайте.
Ради Стоянов:
Благодаря Ви, че се съгласихте с мен като експерт. Аз оценявам това. Факт е обаче, че в този мониторингов доклад пише „Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите”. Имаме национална стратегия за интеграция на ромите, а не на социално слабите хора. И независимо от Директивата на Европейския съюз аз продължавам да твърдя, че това е расизъм. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Фактът, че 10 пъти се прави тази констатация не я прави вярна тук. Разбрахме. За кой път казахте „расизъм”. Никой не споделя Вашето становище.
Вие искахте думата. Заповядайте. Моля Ви да се представите.
Георги Кръстев:
Благодаря, г-н Председател. Казвам се Георги Кръстев и съм един от авторите на експертното становище, което беше представено от г-н Николай Петков.
Може би щях да си премълча и изобщо да не взимам отношение, но съм силно ангажиран лично, като ръководител на групата, която разработи стратегията. И веднага искам да направя разграничение между стратегията и административния доклад по нея.
Стратегията беше приета с консенсус от всички гласували. Това е факт. Единствената стратегия, която е приета с решение на парламента в цяла Европа, в Европейския съюз.
На второ място бих искал да направя уточнение, че трябва да се прави разлика между административен доклад по изпълнението на стратегията и доклад за дейността на администрацията по изпълнението на стратегията. Административен доклад означава администрацията с нейния ресурс, с какъвто друг не разполага, да събере цялата информация, да обобщи по подходящ ясен начин и да я представи. Тоест не да отчита само собствената си дейност, а изобщо какво се случва да територията на Република България и не само.
Разгърналата се дискусия в последно време, включително и констатацията, която беше направена за своеобразното и не толкова сатанизиране не намира никакво отражение в този мониторингов доклад. В него няма проблеми. Върховенството на закона, както г-н Методиев отбелязва за жилищните условия, не е засегнат. Върховенството на закона не е само какво е направила полицията, Комисията за защита от дискриминация, а да не говорим за Държавната агенция за българите в чужбина. А какво е състоянието на законността. Това го няма.
Трябва да ви кажа, че най-лесно се пише много, от опит знам това, особено когато се прави copy paste и се сглобяват текстове. Но проблемите не са дефинирани, нито по същество, нито в техните териториални измерения.
Уважаемата народна представителка от Пловдив, за съжаление не й запомних името, каза за работата на Комисията за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Това го има в приложението, което е дошло от Пловдив. Това го няма в основния текст, а проблемът е изключително сериозен. Проблемът е толкова сериозен, защото тези комисии, включително и централната, са под заплаха или под вероятност да бъдат закрити. Как това се отразява на законността? Това го няма.
Моят стремеж е по-скоро в процедурно методологичен план. Аз нямам намерение да обсъждам целия доклад. Въпросът е следният.
В Националната стратегия се говори за Комисия за интеграция на ромите. Аз много добре знам, че в Министерския съвет с правилника на Националния съвет тази комисия е променена на Комисия за изпълнение и т.н., но все пак има йерархия на нормативните актове. Може би трябва да се съобрази по някакъв начин Министерският съвет с неговите правилници и неговите актове с решенията на Народното събрание.
На следващо място. Абсолютно задължително е и това е записано в чл. 1, ал. 2 или ал. 3 от Правилника на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, което е изключително важно от гледна точка на систематичното място, всички документи на Министерския съвет, които касаят интеграцията на ромите да се разглеждат от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Как може самата стратегия да не е разгледана от Националния съвет. На 25 февруари е казано в срок до 20 март да бъде селектирана информацията от държавните институции и неправителствените организации. Има ли заседание на Националния съвет, на което този доклад е разгледан? Кога?
Има нарушения, според мен, от процедурен характер, поне доколкото е отразена информацията от Националния съвет.
Въпросът е следният и е по-важен - методологичен. Нямаме ясна методология за това как е изготвен този доклад. Нямаме дефиниране на проблемите. Нямаме дефиниране на тяхното пространствено разположение. Нямаме дефиниране на решенията. А този доклад е особено важен, защото е първи. Той ще бъде образец. Ако бъде приет така, всички доклади ще бъдат писани така. Събиране на информация, струпване на информация и всеки според избирателния район или според интересите си да чете има ли го, няма ли го. Не може така да се подхожда.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви за мнението. Имаше няколко въпроса, г-жо Иванова. Заповядайте, имате думата.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател, не съм съгласна, че няма методология. В самото експозе аз започнах с информацията, че този доклад вече е разглеждан от Европейската комисия. Европейската комисия беше изпратила, в рамките на месец ноември 2013 г., методология, по която да бъде изработен докладът.
По отношение на Националната стратегия за интегриране на ромите ние се отчитаме на четири места: Генерална дирекция „Правосъдие”, Европейска комисия; Международен управляващ комитет на международна инициатива „Десетилетие на ромско включване”; по правилник задължително пред Министерския съвет и до 20 април пред Народното събрание.
Имам въпрос. Това означава ли, че по една и съща проблематика ние трябва да готвим четири доклада. Аз мисля не.
Използвахме методологията, която ни е изпратена от Европейската комисия. Ние си изпратихме там доклада. Получихме много прилична оценка и то на фона на изпълнение на всички национални стратегии. Нека не звучи самохвално. Ние сме в първата девятка на тези държави, които са отчели напредък. Нека не звучи съвсем самохвално, че на база на напредък и на изпълнение от съответните държави има експерти в съответните работни групи. От България, благодарение на това, че има напредък, има и експерт в тази работна група.
Следвайки методология по изработване на този доклад, ние го съгласувахме с целия Национален съвет. Документите са изпратени предварително в срок – 7 дена преди да има обсъждане. Те са изпратени по електронна поща, след което от нашите членове ние сме получили съответни становища. Те са отразени в този доклад. След което последователно този доклад беше представен за съгласуване в Министерския съвет. В Министерския съвет излишно е да обяснявам какво значи една съгласувателна процедура. И отделно колежката днес от нашия Секретариат, представя този доклад пред международно управляващ комитет на Международната инициатива „Десетилетие на ромско включване”.
Така че на толкова много нива, включително национални и международни, ние отчитаме изпълнението на стратегията с този доклад означава, че ние сме спазили някаква методология, защото сега върви процеса по споразумения за партньорство и предварителните условия и буквално вчера сме подали информация, че ще има изработване и нашето звено е одобрено за конкретен бенефициент по Оперативна програма „Човешки ресурси”, на система за мониторинг и контрол. Първи сме в Европа, които ще правим такова нещо. Но за да изработи човек система, той трябва да спазва някаква методология. Тоест по съответна методология всяко едно от министерствата и ведомствата и областните управи са ни изпращали информацията, след което тя е селектирана. По определена методология тази информация, обособена в доклад, е изпращана. И каквато е методологията за нас, такава е и за Румъния, и за Унгария, за Гърция и за всяка една друга държава. По този начин ставаше измерването на напредъка.
Така че още веднъж искам да кажа, че не мога да приема, че докладът не е направен по определена методология.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Бяхте много изчерпателна.
Ако няма други колеги, да се ориентираме към финала на тази точка. Не виждам желание за изказване.
Имаше предложение от г-н Петков докладът да бъде върнат за преработване. Г-н Петков, надявам се, че ще се съгласите с мен. В правилника няма текст, който да ползваме, за да го гласуваме това предложение по начина, по който го направихте. Но сигурен съм, че ще се съгласите с мен, по същество отрицателното становище на комисията за приемането на доклада, ще значи точно това. Така че, ако сте склонен да приемете моето предложение, всеки доклад минава с решение на комисия и го предлагаме на Народното събрание по този начин. При условие, че не го одобрявате, гласувате „против” или „въздържал се”. Това значи по същество изпълнение на вашия замисъл. И заради това предложението, конкретно дефинирано по начина, по който Вие го направихте, няма да го гласуваме.
Предлагам ви решение. А вие на база на вашите съображения го подкрепете или не.
Проекторешението звучи по следния начин:
По административен мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.), Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Приема за сведение Административен мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020г.), № 402-00-23, внесен от Министерски съвет на 17.04.2014 г.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Решението се приема.
Благодаря на всички за участието.
По трета точка – Разни.
Тя е универсална точка, за да може, ако има оперативни задачи, да си ги кажем. Имате ли нещо, уважаеми колеги, за точка Разни. Няма.
Закривам заседанието. Благодаря ви за активното участие.


Председател:
Тунчер Кърджалиев



Стенограф:
Д. Христова