П Р О Т О К О Л № 2

---

На 18 юли 2013 година се проведе извънредно, съвместно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14.35 часа и ръководено от председателя на Комисията по външна политика, господин Янаки Стоилов при следния


Дневен ред:


1.Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Ангел Найденов, министър
-ген. Валентин Цанков, съветник на министъра
-Лора Ангелова, съветник на министъра
-Ина Тодорова, парламентарен секретар

Министерство на външните работи:
-Златин Кръстев, началник на отдел „НАТО“
-Невена Алексиева, парламентарен секретар


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Янаки СТОИЛОВ: Уважаеми колеги. Уважаеми госпожи и господа. Откривам заседанието, което е съвместно на няколко от постоянните комисии – Комисията за контрол над службите за сигурност, накратко казано, Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията по правни въпроси.
Повечето от тези комисии, както знаете, провеждат заседанията си закрити, когато особено не се обсъждат законопроекти. Ако смятате, че по днешното заседание можем да проведем открита дискусия по поставената тема, би следвало да гласуваме, така че да могат да присъстват и други лица, които иначе нямат достъп до специалния режим на заседанията.
Така, че предлагам заседанието да бъде открито. Има ли други предложения, за да ги вземем предвид? Няма. Тогава нека да гласуваме. Тези от вас, които приемат обсъждането на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година, внесен от Министерски съвет през август 2012 година, да гласуват. Благодаря ви. Очевидно мнозинство.
Преминаваме по съществото на темата и ще предоставя направо думата на министъра на отбраната – господин Ангел Найденов, на когото благодарим, че от името на правителството е тук и, предполагам, че ще направи кратко встъпление по представения доклад, след което ще може да се премине към дискусия.
Също така, освен него на заседанието ще участват и господин Златин Кръстев, началник отдел „НАТО“, госпожа Невена Алексиева, парламентарен секретар на Министерството на външните работи. От Министерството на отбраната при нас са съветниците на министъра – генерал Валентин Цанков, госпожа Лора Ангелова и госпожа Ина Тодорова, парламентарен секретар на Министерството на отбраната. Ако искате, можете да заемете и по-удобни места.
Господин Найденов, въпреки, че докладът не е изготвен от правителството, в което участвате, Ви предоставям думата да направите встъплението, което смятате за необходимо.

Министър Ангел НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа председатели. Дами и господа народни представители. Уважаеми представители на медиите.
Аз нямам нито претенцията, нито амбицията да представям Доклад за състоянието на националната сигурност, още по-малко пък Доклад за състоянието на националната сигурност през 2011 година от името на правителството.
Аз, разбира се, ще отговоря на всички въпроси, особено в частта за отбранителната политика, но смея да подчертая, че в случая би следвало да търсим и да очакваме представянето на този доклад от структурите, които са свързани със Съвета по сигурност към Министерския съвет, тъй като аз мога да дам само един аспект от всички елементи на националната сигурност и това е военният аспект.
Държа обаче да подчертая, че при всички случаи, този Доклад представлява една основа, на която могат да бъдат направени заключенията на всички членове на парламентарните комисии, които участват в разглеждането на Доклада. Защото, макар и за 2011 година, той очертава определени тенденции, както по отношение на външната сигурност, така и по отношение на вътрешната сигурност в частта, която засяга икономическата, социалната, финансовата, енергийната, естествено сигурността, свързана с отбранителната политика.
И общият извод, който аз, уважаеми дами и господа, народни представители, мога да направя е, че националната сигурност през 2011 година, през 2012 година, вероятно доклад, който предстои да бъде разгледан, не беше гарантирана в степента, очаквана от българските граждани. Не само като продукт на недостатъчно осигурените финансови средства, тъй като и най-непредубеденият поглед може да види, че имаме една тенденция на намаляване на общия процент за вътрешна и за военна сигурност между периода, който е 2010-та, - 2011 година. И това е намаляване, което е в границите на почти 1 % от брутния вътрешен продукт, но и заради факта, че всички онези политики, които са записани в Стратегията за национална сигурност, и които следваше да бъдат реализирани от страна на държавните структури, на правителствените институции, на ведомствата, които имат отношение към националната сигурност, не бяха реализирани във вида, в обема и разбира се, очакванията на българските граждани.
Ясни са констатациите, които са правени и в 41-то Народно събрание по отношение на здравеопазване, по отношение на енергетика, по отношение на социална политика. Тоест, все елементи на вътрешната сигурност. И аз не мисля, че в състава на парламентарните комисии може да бъде направен друг извод по отношение на целия Доклад, освен извода, че този Доклад не следва да бъде подкрепян.
Струва ми се, особено в частта на националната сигурност, имаме всички основания за критика и съответно за негативни бележки по отношение на усилията, положени от предишното правителство. Казвам го не от опозиционна предубеденост и на човек, който наследява едно критично състояние на ведомството, което имам отговорността да ръководя, а го казвам като човек, който дълги години е наблюдавал процесите и същевременно може да направи констатацията за негативните тенденции и за задълбочаване на проблемите, които съществуват в областта на националната сигурност.
Позволете ми, по отношение на отбранителната политика да кажа, че е достатъчно човек да погледне състоянието на планирания, и то от предишното правителство бюджет, заложен като минимум 1,5 % от брутния вътрешен продукт, процент, който се движи в границите на 1,25 до 1,33 и съответно да направи извода за последиците от непрекъснатото орязване на финансовите средства.
Днес за пореден път имам възможност да кажа, че какъв би могъл да бъде друг извода, освен негативен, тогава, когато от 12 хеликоптера лети 1. И смея да отбележа, слава Богу, че лети, защото днес той беше използван, за да бъде доставено оборудване на спасителните екипи, които работят по спасителната операция за миньорите в Мина „Оран“.
Същевременно, какъв може да бъде изводът за състоянието на отбранителната политика, в частност на въоръжените сили тогава, когато от транспортните самолети летят четири? Ан-2, Ан-30 и два Спартана. Какъв може да бъде изводът, уважаеми дами и господа зад политиката, която е следвана тогава, когато един военен контингент може да замине със 70 % нови униформи и 30 % втора употреба? Представяте ли си за какво говорим? Униформи, предоставени на българските военнослужещи, участващи в мисии и в операции зад граница втора употреба!
Мога да спра до тук и това ще бъде достатъчно, за да подкрепя извода, който правя за липса на аргументи и на убедителни доказателства за подкрепа на Доклада за състоянието на националната сигурност през 2011 година.
Благодаря ви за вниманието.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин министър. Преминаваме към дискусия. Имате думата за изказвания, становища по Доклада. Господин Чуколов, заповядайте.

Господин Десислав ЧУКОЛОВ: Благодаря Ви. От партия Атака няма да подкрепим този Доклад за националната сигурност на България през 2011 година. През 2011 година, тогавашния премиер Бойко Борисов започна годината със следните думи, цитирам го: „Дюнерите ни пазят от атентати“. Според нас, от Атака, нивото на този Доклад и цялостната политика на държавата тогава отговаря на нивото на тези думи.
За да имаме национална сигурност, първо трябва да има народ. В този доклад, гледахме го подробно с колегите, в този Доклад не виждам нещо, не виждам записани факти, които да говорят за това, че правителството през този период е работило за подобряване на състоянието на българския народ.
За нас като патриоти е изключително важно да се работи в тази посока. Какво виждаме, какви констатации? „Социалната сигурност на населението и през 2011 година намери израз в запазване на доходите на домакинствата при ограничени възможности на бюджета“. Една бърза справка. Ако излезете хората на улицата да ги питате дали през 2011 година са били по-богати, по-бедни или се е запазило нивото на доходите им, ясно е какъв отговор ще получите.
По-нататък в този Доклад четем следното, уверяват ни в Доклада, че се работи, за да не изпадне населението в бедност и социална изолация, като се цитират крайни цели към 2012 година, как тогава броя на населението, което живее бедно, да намалее с 260 000 души, което просто ни показва, че проблемите са отсрочвани във времето и нищо конкретно не се е правило.
Нещо друго, което е много интересно. През 2011 година, аз и колегата ми Венцислав Лаков, други мои колеги от Атака сме задавали множество въпроси към тогавашния вътрешен министър – Цветан Цветанов, към здравния министър – не помня кой от всички здравни министри беше през 2011 година, но ставаше въпрос за зачестилите случаи за побоища над медицински лица и екипите на Бърза медицинска помощ. В този Доклад, противно на действителността тогава се казва следното: „Отчитайки важността на проблема, усилията на Министерството на здравеопазването през 2011 година бяха насочени и към подобряване достъпа на населението до Спешна медицинска помощ“. Нещо, което просто не отговаря на истината.
Така. Друго, което искаме да кажем е, че през този период – 2011 година, декларира се на много места в Доклада, как Министерството на вътрешните работи се е борило срещу престъпността в България. За целия 4-годишен период на управление на миналото правителство, Министерството на вътрешните работи и Цветан Цветанов бяха фокусирали своите усилия, ужким към организираната престъпност, за която през 2013 година, сега наскоро, Цветан Цветанов каза, че всъщност тя била смъкнала ГЕРБ от власт. И той сам си признава, че нищо или явно нищо не е направил по въпроса. Но обикновената престъпност, престъпността, която тормози голяма част от населението на България – битовата престъпност, нищо не се е правило по този въпрос.
Това, което абсолютно не можем да приемем в този доклад са думите, които са на 44 страница, ако някой следи текстовете, в които се казва, че Планът за интегриране на ромите, какво четем там? В някои направления този План надхвърля изискванията, поставени от Европейския парламент и Европейската комисия, към държавите-членки по провеждането на интеграция, насочена преди всичко към ромите.
Вижда се къде са били акцентите в работата на правителството през 2011 година – да надхвърлят, дори да надхвърлят изискванията, поставяни от Европейския парламент и Европейската комисия що се отнася до интеграцията на ромите. Същите роми, за които помня, че през 2011 година до там докараха нещата, за да избухнат масови протести през есента на 2011 година, случаят в Катуница, да ви припомня.
Така, че по никакъв начин няма да подкрепим този Доклад и говоря от името на представителите на Атака в тук присъстващите комисии. По-късно в дебата и колегата ми Венцислав Лаков ще вземе думата с конкретни примери и факти.
Благодаря.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Чуколов. Следващи становища? Тъй като беше намерение за изказване от Ваша страна, господин Лаков, заповядайте.

Господин Венцислав ЛАКОВ: Аз искам да напомня на колегата Чуколов, а също и на министър Ангел Найденов по отношение на отбраната.
Искам само да ви припомня, че през 2011 година, в другата ни комисия констатирахме скандален полет с „Кугър“, който превозва министър-председателя, транспортния министър – Иван Московски, кой знае защо – Христо Стоичков, с предизборна цел от Пловдив до Плевен и това струва над 5 000 лева на бюджета, но това е само един пример, колко добре са се движели нещата.
Искам да ви припомня, че тогава бяха поставени основите на един изключително неизгоден за България договор за обслужване на самолетите „Спартан“, който е в пъти по-скъп от аналогичен, сключен от Естония. Искам да ви припомня, че тогава военното ръководство, тоест политическото ръководство на Министерството на отбраната, под силен външен натиск акцентира върху създаването на никому ненужните батальонни бойни групи. И целият ресурс на Армията отиде за създаването на тези шест на брой батальонни бойни групи. Всъщност, това представлява точно експедиционен корпус, който трябваше да обслужва мисии извън граница.
В Доклада се признава, че между 55 и 60 милиона годишно отиват точно за такива чужди мисии и в крайна сметка, това е за сметка на бойната подготовка на Българската армия.
Това са факти, които няма как да бъдат премълчани и няма как да си затворим очите, че преди са прахосвани за глупости, нека така го наречем, вместо за важни неща в условията на криза и на ограничени бюджетни средства.
Така, че абсолютно небалансирано и как да кажа, може би с претенция за обективност, но всъщност нищо не ни казва този Доклад. Тук има едни констатации по отношение на корупцията и се дават дефиниции какво е корупция и колко лоша е тя. Какво обаче е направено по отношение на корупцията, не се посочва. Едва тези дни става ясно колко дълбоко е била тази корупция и колко на високо по върховете се е простирала тя. За такива тенденции в Доклада въобще не се споменава.
Споменава се, че чуждите служби били заплаха за България и това е само една констатация. Какво е направено по отношение на тези чужди служби, какво е противодействано и какви реализации има по отношение на тяхната дейност, също се премълчава. Тоест, нищо не е направено. Това се признава тихо-мълком в така разглеждания документ.
Изключително смешно от позиция на времето звучат и хвалбите по отношение на енергийната сигурност. Говори се за интерконекторните връзки, които аха, аха да станат, но ето, 2013 година още не са станали.
Така, че силно напудрен, необективен документ, който мисля, че не трябва да бъде подкрепен и от цялото Народно събрание.
Благодаря ви за вниманието.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Лаков. Господин Мерджанов и господин Дъбов желаят думата. Господин Мерджанов, заповядайте.

Председател Атанас МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги. Уважаеми госпожи и господа журналисти.
От позицията на изтеклото време, преглеждайки отново Доклада за състоянието на националната сигурност, все по-натрапчиво звучат някои неистини, които се съдържат като изводи в този доклад.
Аз няма да се разпростирам в достатъчен, сериозен анализ на онова, което се е случвало през 2011 година, само ще напомня няколко факта. Затова ме задължава преди всичко и днешната мрачна годишнина от това, което се случи на летището в Сарафово, защото в същия този период, тогава, надявам се и министърът на отбраната си спомня как заседаваше Комисията по външна политика и отбрана, през 2011 година и когато с категоричното мнение на тогавашната опозиция, тоест нейното мнение не беше взето предвид, беше прието и одобрено Споразумението с Израелската страна за взаимна военна помощ. Това беше едно от началните предупреждения, които тогавашните анализатори от всички възможни специални служби, вероятно не отчетоха по необходимия надежден начин. Това само като фрагмент в цялостната дейност.
Казвам го с болка и загриженост, защото тогавашните ръководители на държавата се родееха със среди, които уж гарантираха в най-голяма степен техния професионализъм и познаване на проблемите на сигурността, на отбраната.
Само ще напомня, че 2011 година беше и изборна година. В нея се проведоха изборите за местни власти и за президент. Тази година е известна в общественото мнение, пък е и оценено в редица европейски доклади и най-вече в докладите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като година, в която се извършиха най-големи и най-масови спекулации и фалшификации по време на изборния процес, на неговата подготовка, на неговата реализация и провеждане.
Тази година – 2011 година е известна с най-големия нараснал брой използвани специални разузнавателни средства. Това са само част от фактите. Редица от тях бяха изтъквани от нашата колежка Корнелия Нинова по време на парламентарни дебати, в нарочни питания към тогавашния министър-председател и социален министър.
Ето това са само част от основанията, които в никакъв случай не ни дават основания да подкрепим Доклада за състоянието на националната сигурност през 2011 година.
Благодаря ви.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Мерджанов. Думата има господин Дъбов, господин Янко Янков, Красимир Янков и господин Бисеров. Заповядайте, господин Дъбов.

Председател Димитър ДЪБОВ: Съвсем накратко. Аз също няма да подкрепя Доклада. Ако обърнете внимание, той е внесен от Министерския съвет през месец юни 2012 година. Един месец преди атентата в Сарафово. И след това, до края на мандата на 41-то Народно събрание, близо осем или девет месеца, той не е влязъл в комисии, очевидно, защото изводите в този Доклад се разминават с това, което се случи в Сарафово.
На страница 84-та, където започва подразделът „Вътрешен ред“ е записано: „Поддържане на високо ниво на сигурност и недопускане на реализиране и заплахи за националната сигурност, свързани с тероризма“. Значи, един месец преди атентата се е давало една висока оценка на борбата срещу терора и тероризма в България.
На следващата страница има също два извода, с които трудно можем да се съгласим, от днешна дата, неутрализирани са, това е императивно записано „Неутрализирани са проявите на тежка организирана престъпност“. Едва ли някой би могъл, даже така е почернено, ако ви прави впечатление в текста това. И следващ извод „Овладяват се най-тежките и обществено значими форми на конвенционална престъпност“. Нищо от това не е вярно.
Именно поради тези причини и изводите, които направи българското общество, че има сериозен проблем в системата на национална сигурност, с атентата в Сарафово, неподготвеността и на икономическите структури, и на държавата като цяло да посреща такива изпитания, този Доклад не е влязъл, близо девет месеца, до края на мандата на 41-то Народно събрание. Няма никаква причина той да бъде оценяван от нас положително.
Завърших.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Дъбов. Господин Янков, заповядайте.

Председател Янко ЯНКОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър. Уважаеми гости.
Аз, в качеството си на председател на Комисията по отбрана внимателно прочетох Доклада. Постарах се да се поставя в позицията на един обикновен български гражданин, който, намирайки го на сайта на Министерски съвет, би трябвало като го прочете да придобие някаква увереност, някакво самочувствие за това, че всички институции, структури в държавата полагат необходимите грижи за състоянието на неговата социална, икономическа и физическа сигурност, на неговото имущество и така нататък, неутрализират своевременно заплахите, извършват и превантивна дейност.
За голямо съжаление, уважаеми дами и господа, аз обаче неможах да си направя такъв извод, като български гражданин. Докладът, по мое лично мнение и по мнение на експерти е съставен като един механичен сбор от доклади на различни ведомства, които в крайна сметка нямат някаква сериозна логическа връзка по между си, правят си някакви общи изводи и квалификации, които и сега, от дистанцията на времето, не позволяват да направим извода, че този доклад е написан формално, не е свързан с конкретни политики. И в крайна сметка, всичко това, което се случи през тези две години, като управленска дейност, го показва.
В Доклада е записано, че той следва Стратегията за национална сигурност, която е приета. Това обаче до голяма степен също не е вярно, защото не е така в действителност. В Доклада са направени много противоречиви изводи, които всъщност отново не кореспондират с един реален, истински професионализъм.
Какво конкретно имам предвид, уважаеми дами и господа? Ето, както вече беше казано, в Доклада се посочва, че основните рискове и заплахи за националната сигурност на Република България са основно тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожение. Според нас, това на този етап, оръжия за масово унищожение не може да бъде квалифицирано като най-сериозната заплаха за българската държава, но това е отделен въпрос. Кризисни ситуации в държавите от региона. Нима в нашата държава кризисните ситуации не са възможни в условията на такава тежка икономическа и социална криза и така нататък?
И същевременно виждате, че една година след написването на доклада, няма и толкова, ние сме поставени пред един факт на извършване на сериозен терористичен акт, който говори за сериозен пробив и, че това, което е написано в Доклада никой не му е обърнал внимание и не е направено нищо по него.
Ако погледнете по-нататък, уважаеми дами и господа, ще видите, че всъщност в анализа на заплахите, в раздел първи, който е „Оценка на рисковете, опасностите…“ и така нататък, „…за националната сигурност на Република България“, на първо място стои финансовото осигуряване на сектора на сигурност и отбрана на Република България. Това не може да бъде основен приоритет в анализа и оценка на рисковете и заплахите. И това е изключително, изключително важен момент.
Само преди, искам да обърна внимание на журналистите, които присъстват тук, че само преди два дни, мисля, ние изслушвахме кандидатите за ръководители на Държавната агенция за национална сигурност. Там, в тяхното изложение като една от основните заплахи за националната сигурност беше изтъкнато икономическото състояние на страната и последиците от него.
В този Доклад никъде няма да видите, напротив, в Доклада се цитира, че България е една изключително икономически стабилна държава, със строга финансова дисциплина и по тази причина, от гледна точка на икономическата стабилност ние нямаме никакви проблеми. Което всъщност драстично противоречи на това, което прави като извод Държавната агенция за национална сигурност, защото всичко това е свързано с процеси, уважаеми дами и господа, които наистина директно и пряко застрашават националната сигурност.
На първо място, ако видите демографския проблем. България се декапитализира от гледна точка на човешки ресурс, на физически и човешки ресурс, на интелект, на всичко свързано с бъдещото на нацията. И това е наистина един от най-сериозните проблеми за националната ни сигурност. И това всъщност никъде не е споменато. Тук се говори в Доклада, че основният проблем трябва да бъде поддържането на дефицита, който ние сме поели като ангажимент пред Европейския съюз. Това по никакъв начин не може да бъде един реален извод.
По отношение на социалната сигурност. Говори се там мимоходом за безработицата. Говори се в Доклада, че тук правителството се е справило с организираната престъпност. Може ли да бъде направен такъв извод на фона на всичко това, което се случва през това време след написването на този Доклад, уважаеми дами и господа? И което се вижда.
По отношение на отбрана, което е пряко наше наблюдение и това, което каза министърът на отбраната. Това, което е написано в Доклада не отговаря на реалната действителност в отбранителния сектор на страната, както по отношение на постигането на целите, така по отношение на мотивацията. Недокомплектът на Българската армия е много сериозен. През този период над 2 000 офицера напуснаха Армията. Имаме повече от, мисля, че над 1 500 войници не достигат в Армията на този етап мотивацията на всички останали?
И един изключително сериозен момент, това е харченето на публичните средства, за които не веднъж вече и министърът на отбраната, и от проверките, които се правят в Министерството на отбраната, става ясно.
Така, че аз лично, като председател на Комисията по отбрана ще направя всичко възможно, за да мога да убедя нашата парламентарна група да не подкрепи този Доклад. Не за друго, а защото този Доклад е имитация. Този Доклад не може пряко да обслужи българските граждани и българската национална сигурност, защото нашият народ не се интересува от много написани страници, а от конкретни неща, които в крайна сметка да му дадат ясна визия как да си планира бъдещето и по отношение на икономическата, на социалната сигурност.
Така, че моето лично мнение, наистина съвпада с мнението на тези колеги, които се изказаха досега и аз затова ще се помъча да убедя нашата парламентарна група, ние да не подкрепим този Доклад.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Янков. Думата има Красимир Янков.

Господин Красимир ЯНКОВ: Господин министър. Колеги. Уважаеми журналисти. Гости.
В началото искам да подкрепя господин Чуколов не във формата на допълнение, или може и така да го приемете, но за 2011 годна обществото, хората, гражданите разбраха, че битовата престъпност е увеличена, но разбраха, че се оказва и натиск, за да има по-малко заявителски материали. Имаше натиск за по-малко заявителски материали, за да има статистика, която не кореспондира с реалността.
По същество, мога да повторя и колегите, но ми се ще да обърна внимание, че първо, времето, в което се предлага да бъде разгледан и приет Докладът – 2013 година, също не кореспондира с реалностите, които са в този Доклад като анализ, защото в самия увод може да видите, че този документ има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.
Малко сме закъснели. И малко по-нататък, на втора страница, Годишният доклад за състоянието на националната сигурност дава възможност на институциите, организациите и гражданите да се запознаят с оценките за факторите и обстоятелствата, които въздействат върху сигурността на страната и да изразят отношението си към политиката за сигурност.
И по-конкретно ще се спра на раздела „Енергийна сигурност“. Извинявайте, но 2011 година в енергийната система или енергийния бранш ще бъде запомнена с приета нова Стратегия, която не кореспондираше с очакванията на българските граждани. Поне по мое мнение. Това, което е изписано в този Доклад, и малко по-късно се оказа, че гледайки през призмата на времето, към днешна дата, дори и тази Стратегия не беше изпълнена или не бяха търсени възможности за изпълнението от предходното правителство. Това, което е създало продукта, наречен Доклад за националната сигурност.
И простете, но ще подкрепя колегите, които преди мен казаха, че има фрапиращи несъответствия като противоречия, отново съм на 45-та страница: „През 2011 година беше постигнат значителен напредък и в изпълнение на ангажиментите на страната по защитата на обектите от европейската и национална критична инфраструктура“. И малко по-нататък, на 46-та страница, установяваме, че както са предприети мерки за значителен напредък, всъщност продължават процесите по установяване на обектите от критичната инфраструктура, от системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и изготвяне на регистър на обектите, както и дигитализирането им върху информационна платформа. Не, че едното предхожда другото, но сами разбирате, че съвсем формално, изписани мероприятия, без да има възможност за анализ и предложения за превантивни мерки, всичко това, което казаха и колегите преди мен.
Благодаря.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Янков. Господин Бисеров, заповядайте, имате думата.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, като председател на Комисията по правни въпроси ще се опитам да взема становище по темата „Правосъдие“. Изпитвам затруднения.
В този Доклад от 100 страници, в трите раздела, подразделите „Правосъдие“ са отразени по следния начин:
Първият раздел е една страница. Вторият раздел е две страници. Третият раздел е една страница.
Считам, че когато страната ни е под мониторинг, областта „Правосъдие и вътрешен ред“ и да има такива ограничени текстове по раздел „Правосъдие“ е скандално. Считам Доклада за израз на управленческа некомпетентност. Не мога да направя анализ на Доклада в тази му част, защото такава част липсва.
Само припомням, че освен, че сме под мониторинг, това беше годината, когато изпълнителната власт постави под най-силен натиск съдебната система. Когато изпълнителната власт, секторът „Сигурност“ наложи пълен контрол върху дейността на съдебната власт или над по-големи части от нея.
При това положение, ние няма как да приемем, че имаме годен Доклад. Поне в тази част. Няма как да подкрепим приемането на такъв Доклад.
Благодаря Ви.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бисеров. Други изказвания? Заповядайте, господин Жаблянов.

Господин Валери ЖАБЛЯНОВ: Аз няма да направя изключение от общия тон на досегашните изказвания.
Искам да обърна внимание само върху някои аспекти от Доклада, които струва ми се, имат отношение към тясното разбиране на националната сигурност, тъй като Докладът е, както се казва е еклектика от всевъзможни интерпретации на различни държавни учреждения върху произволен сбор от факти. В Доклада няма приоритети. В Доклада най-съществените въпроси са засегнати повърхности, изводите са неверни.
Ще се спра на 37-ма страница където изрично е казано: „Република България, в рамките на своите възможности подпомагаше демократичните трансформации в Арабския свят, пример, за което са двете конференции в рамките на Софийската платформа“. Считам, че определянето на трансформациите в Арабския свят като демократични е меко казано пресилено. Процесите в Арабския свят и отношенията в Близкия Изток, които имат пряко отношение към атентата в Сарафово не са анализирани. Въпросът е засегнат с две изречения. И струва ми се, още в първите дни и седмици след атентата беше направен точният извод, че той е резултат от де- балансираната външна политика на България, именно по отношение на този невралгичен район. Само този извод е достатъчен, за да направим извода, че външната политика на страната се е движила от всичко друго, но не и от задълбочен анализ на мястото и ролята на България в този регион.
Следващият аспект на сигурността, който струва ми се, така, се провали в най-пълна степен беше въпросът за социалната сигурност. В главата където се разглеждат рисковете пред социалната сигурност, също сме свидетели на изключително интересни констатации, например. Отчита се, че е налице процес на постепенно възстановяване на българската икономика през 2011 година, ограничаване на безработицата чрез обезпечаване търсенето на труд, с качествена работна сила. Очевидно е, че тези изводи се разминават с данните на Националния статистически институт. Аз не знам на каква основа са направени.
И разбира се, тук вече и колегата Янков повдигна въпроса за енергийната сигурност. Тук наблюдаваме следната констатация: „Състоянието на електропроизводствените, електропреносните и електроразпределителните дружества е стабилно и те са насочени към изпълнение на основните си задачи за качествено и непрекъснато енергоснабдяване“. Това на фона на протестите през февруари месец, мисля, че звучи като констатация от някакъв фейлетон. „Същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители на електроенергия“, страница 81-ва. Тук мисля, че коментарът е излишен.
Само бих завършил с това, че за съжаление Докладът не само, че не може да бъде приет в този вид, а той е подвел и тези, които са го изготвили, ако въобще са си направили труда да го прочетат.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов. Господин Аврамов, Вие имате думата.

Господин Димитър АВРАМОВ: Аз се присъединявам към колегите, които казаха, че този Доклад наистина не може да бъде приет. Той представлява едни повърхностни наброски, с претенцията да казват истината. Истината е съвършено друга. Всички сектори в българската държава, които имат пряко отношение към националната сигурност на държавата не работят ефективно, а някои са в състояние, което наподобява будна кома.
Няма да говоря за другите сектори, които са споменати в този Доклад, наистина нещата са далеч по-различни от писаното от нас. Искам да ви обърна внимание на един текст в този Доклад, който донякъде, макар и повърхностно се доближава до истината. Той е съвсем кратък, ето какво пише тук: „Значим риск за националната сигурност остава активността на чужди държави за обособяване на нови „национални“ малцинства у нас и тяхното утвърждаване чрез използване на международни институции. Продължават опитите за „приобщаване“ към други страни на база етнос на отделни общности от българското общество. Подобни действия целят дезинтеграция на българското общество и създават възможности за пряка намеса във вътрешните работи на страната“.
И още няколко изречения. „Основните опасности за националната сигурност произтичат от планирането и осъществяването на действия от чуждите специални служби, които са насочени срещу националните ни интереси. Икономическите, социалните и политическите процеси у нас остават на тяхното внимание като усилията им са насочени към придобиване на позиции за влияние и въздействие върху обстановката у нас в полза на техните държавни приоритети“. Това е много важен текст, между другото, макар така поднесен повърхностно и неконкретно.
Аз бих искал да попитам, макар и не риторично, кои са тези чужди държави, които работят срещу българските национални интереси – далеч от нас, някъде през океана, или съседни нам държави? Мисля, че нещата са ясни. Тук се визират така наречените „смесени райони“ в България и особено районите, населени с българо-мохамедани в Родопите.
Аз искам да направя едно леко връщане в историята, близката история, след нашия криминален преход към имитирана демокрация, в началото на 90-те години, когато беше извършено първото преброяване след промените, това беше 1992 година и когато специална парламентарна комисия беше създадена, за да проучи нарушенията, а те бяха хиляди нарушения, в Родопите срещу това население – българо-мохамеданите.
От следващата година 1993 година, благодарение на доклад на тази комисия, преброяването беше анулирано в долината на Места, Якоруда, Гоце Делчев и така нататък. Нещата обаче продължиха в тази посока, благодарение на безхаберието на българските правителства, които са ни управлявали досега, които оставиха Родопите курбан на чужди вътрешни и външни сили, тоест враждебни на България сили.
През това време, 90-те години, на някои български граждани, с политически амбиции често пътуваха в Република Турция, в така наречения „Център за стратегически изследвания“, начело с професор Туран Язган, ревностен пантюркист и поклонник на бащата на пантюркизъм – Зия Гьокалп. Там бяха инструктажите. Много инструктажи бяха извършени от специални звена на Република Турция по какъв начин да бъдат турцизирани българо-мохамеданите, включително и от така наречения „Междуведомствен съвет за работа с така наречените „външни турци““ към турското правителство.
Дълги години начело на този съвет стоеше професор Кахаменал, Мустафа Кахаменал. Това е отявлен фундаменталист, човекът, който по време на войната в Босна прокарваше муджахидини в Турция за подготовка, след това ги прехвърляха в Босна и Херцеговина да се бият с християните.
Нещата продължиха усилено и на следващото преброяване 2001 година от една община каквато е Якоруда от над 11 000 жители, 7 000 човека са се самоопредели като турци. Ще кажа по-ясно, самоопределиха ги с рекет, с насилие. 1992 година, когато беше онова преброяване, за което споменах вече, само от Якоруда дойдоха в парламента 1 700 оплаквания на хора, че са подложени невероятен натиск и заплахи да се самоопределят за турци. Нещата продължиха, разбира се и по-нататък, във Велинградска община след 2001 година, над 5 400 човека са турци. Там няма турци, това са българо-мохамедани. Това е заплаха за автономизиране на тези райони. Те вървят в тази посока. Вървят и към създаването на мюсюлмански анклави. Нищо не се прави по този въпрос.
Тук се споменава, че се създават някакви нови етноси. Разбира се, след като една голяма част от българите-мохамедани се турцизират усилено под натиска на Анкара, разбира се, и със съдействието на някои вътрешни сили в България, Анкара тръгна и по друга линия – да създава помашки етнос. Бяха създадени така наречената Федерация „Справедливост“, начело на която стои Сезгин Мюмюн. Това е човекът, който е съден преди 1989 година за шпионаж в полза на Турция, на 11 години. Това е същият човек, който даде на Иван Костов онази декларация за Възродителния процес, той я внесе в парламента и беше гласуван този позорен акт. Макар, че никой тогава в парламента, бившия парламент говоря, поне по някакъв начин да каже нещо за генезиса на този Възродителен процес и защо българската държава толкова години след освобождението от турско робство продължава да заема отбранителна позиция срещу турската инвазия?
Малко по-късно, даже наскоро – миналата година, беше създаден така наречения Европейски институт „Помак“, пак от Сезгин Мюмюн и други няколко човека там, които издават книги, обявиха Балканските войни за етническо прочистване и така нататък.
Ще кажа още една подробност, темата е много широка. Само преди година и половина в турското Вътрешно министерство има една знаменателна среща между антибългарската изселническа организация „Балгьоч“, начело на която е професор Балкан, Емин Балкан, тогавашният вътрешен министър, първи заместник-вътрешен министър на Турция и шефът на дирекция по сигурността, час и половина въпросните персони обсъждат по какъв начин Турция да обяви българо-мохамеданите за родопски турци. Веднага след това съвещание в България се появява много фамозна персона, депутат в Меджлиса от партията на Справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган, на премиера Ердоган, казва се Рифат Саид. Това е агент за специални операции. Три месеца въпросната личност обикаля Смолянски окръг, за да проучи какви са нагласите на българите-мохамедани и по какъв начин да продължи процесът за тяхното турцизиране.
Това са заплахи, наистина много сериозни за българската държава, защото тези хора се капсулират, дезинтегрират се от българското общество и един ден ние можем да осъмнем с автономни области и мюсюлмански анклави в този регион.
И още нещо ще спомена. Тяхното турцизиране става на базата на така наречена „Доктрина за турско ислямски синтез“, която съществува още от времето на Ататюрк. Основен принцип в тази доктрина е, че етносът се идентифицира с религията. Значи, щом си мюсюлманин, трябва да си и турчин.
И още нещо за Западните Родопи, няколко изречения. Не е случайно, че в Западните Родопи в последните 18 години, бяха построени 40, над 40 джамии с парите на Мюсюлмански братя. Защо точно Западните Родопи? Защо отново натискът отново е много силен и там? Защото Западните Родопи са врата за ислямската дъга, която е факт, между другото, която тръгва от Санджак, Босово, Косна, минава през нашите Западни Родопи, изрично е подчертано в нея, че Кърджали е основен пункт на тази дъга, която минава в Западна и Източна Тракия на турска територия.
Някои говориха, че това било измислица на ченгета. Не е. Не е измислица. Тя съществува и 1999 година има турска разработка за нея, начело на която е шефът на Комисията по външна политика на турския Меджлис – Хюсеин Кансу. Аз я имам тази разработка, на турски, разбира се, в нея изрично се казва, че тази мюсюлманска дъга трябва да мине и през България, защото Турция има исторически и географски претенции към бившия Дунавски дует.
Свършвам. Благодаря за вниманието.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Процедура иска господин Бисеров.

Председател Христо БИСЕРОВ: Процедура по начина на водене, господин председател. Възразявам на такъв начин на провеждане на заседанието на комисията. Тук не е телевизия „Скат“, нито телевизия „Алфа“. Изразявам удовлетворение от това, че господин Аврамов не е член на Правната комисия.
Благодаря ви.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Господин Попов, заповядайте, имате думата.

Господин Филип ПОПОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще върна темата към страница 13 и по-скоро енергийна сигурност, § 2. Ще си позволя да зачета част от този параграф, а именно: „2011 година се характеризира като средно влажна година в условията на увеличено търсене на електроенергия на свободния пазар. Докато през първото полугодие възникнаха наводнения в отделни райони на страната, втората половина на годината бе определено суха“.
Този поглед върху този важен отрасъл, този компонент от националната ни сигурност – енергийната ни сигурност, аз просто се учудвам, че това са го писали експерти в националната сигурност, а не метеоролози, при цялото ми уважение към професията. Това свободно литературно творение наречено Доклад за националната сигурност, в този му вид, считам, че по твърде елементарен и плосък начин се е плъзнало по повърхността на проблемите. И ако нашата национална сигурност и енергийната ни сигурност е поставяме в зависимост от климатичните условия, тази географска ширина, която се намира България, то мястото и заглавието на тази творба не е Доклад за националната му сигурност.
В този му вид аз не мога да го приема това нещо за Доклад и да го одобря. Благодаря.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря. Други становища? Господин Димов, заповядайте.

Господин Димитър ДИМОВ: Благодаря Ви. Аз ще бъда кратък. Ще засегна частта на Доклада, в която е записано социалната сигурност. Някои от нещата вътре вече бяха споменати от някои от колегите. Но интересно какви са били приоритетите пред правителството на господин Борисов?
Първи приоритет е ограничаване на безработицата чрез обезпечаване търсенето на труд с качествена работна сила. За ограничаване на безработицата нямаше как да се говори през времето на 4-годишния мандат на Борисов. Напротив, над стотици хиляди, всъщност български фирми бяха фалирали, следователно стотици хиляди български граждани бяха оставени на улицата без абсолютно никаква перспектива за своето бъдеще.
Втори приоритет в програмата на Борисов е бил продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система. Всъщност, продължаване на изпълнението какво се има предвид тук? Увеличаване възрастта за пенсиониране, което всъщност доведе до невъзможност на още стотици хиляди български граждани да стигнат възрастта за пенсиониране и да се отдадат на необходимата им и заслужена почивка, с един нормален доход, който всъщност в момента не е нормален, а може да се нарече мизерен, защото пенсия от 140 – 150 лева е социално подаяние на пенсия.
Трети приоритет. В сферата на здравеопазването усилията са насочени към провеждане на адекватни промени в системата като обективно необходим и неотложен процес. Тук адекватни промени в системата, ако трябва да съдим по действията, които правеше правителството на Борисов, може би се има предвид, че министрите на здравеопазването се сменяха през няколко месеца. Ако това за него са адекватни промени, за нас не са.
И още нещо, което е записано – „да се постигне по-висока стабилност и устойчиво развитие на националната здравна система в унисон със съвременните стандарти“. Да закриеш десетки болници, не означава, че си постигнал по-висока стабилност и устойчиво развитие на Здравната система.
Правителството на ГЕРБ направи точно това – закри десетки болници в цялата страна, с което доведе до това стотици хиляди български граждани да останат без адекватно здравеопазване, без да имат възможност да получат най-елементарната лекарска помощ.
Четвърти приоритет, може би там има развитие – активизиране и оптимизиране на процесите свързани с подобряване положението на ромите и тяхната интеграция в обществото. Още по-целенасочени и координирани усилия от страна на институциите. Какво означава по-целенасочени и координирани усилия от страна на институциите спрямо ромите? Това означава и всъщност потвърждава думите, които ние от Атака винаги сме изричали и нашата теза спрямо ромите е, че българските институции всъщност, при поява на представител на малцинствата има директива да не се връща, да се изпълнява всичко, което е по тяхно желание. Ето тук в този Доклад, това, което е написано го потвърждава, че представителите на малцинствата имат право на всичко и нищо не бива да им бъде отказвано. Това е записано тук.
И последният приоритет, който съм си отбелязал е развитие на социалния диалог. Всъщност, единственият социален диалог, който видяхме по времето на управлението на господин Борисов и ако той това го счита за социален диалог е да излизаш на площада в някой от българските градове, да нарича хората, че са прости и той също е прост и по този начин ще се разберат.
Ако това е социален диалог, за нас не е. И гледайки тези приоритети и неизпълнението им, естествено, няма как да подкрепим този Доклад. Благодаря ви.

Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Не виждам други желаещи за изказвания. Накрая ще позволите накратко да изразя становище, без да повтарям досегашната дискусия.
Този Доклад, който обсъждаме не съдържа най-важното, с което трябва да започва, може би, не само Годишният доклад, а и всички следващи в близките години. Как да се гарантира националната сигурност на страната в период на криза на националните държави? Защото това е проблем, особено за неголемите държави, които са подложени на допълнителни кризисни въздействия от различно естество. Защото обстоятелствата, които влияят на обсъждания Годишен доклад имат доста по-продължително въздействие. Става дума за загубените през последните години от България икономически позиции, за отслабените служби за сигурност, за инерционната външна политика, за критично намаления военен потенциал, за социалната дезинтеграция на българското общество, за слабия, все още и зависим граждански сектор. Тук нямам предвид външните фактори, които влияят върху развитието на гражданския сектор, а тези, които имат своите собствени основания и по отношение на тях, наистина положението съвсем не е толкова оптимистично.
Освен това, трябва да признаем и факта, че върху структурите за сигурност или по-скоро върху определени лица, които работят има въздействие на различни фактори от икономическо и политическо естество, което намалява тяхната способност и мотивация да работят за държавните и национални интереси.
Също така, трябва да отбележим и обстоятелството, че в Европейския съюз напоследък все повече се задълбочава разделението и различните виждания за неговото бъдеще, което поставя България в допълнително неблагоприятно положение поради все по-ясното формиране на европейско ядро около икономическия валутен съюз и проблемите, които имат голяма част, главно сред новоприсъединилите се страни.
Затова, ние и обсъждахме в Комисията по външна политика въпроса за пълноценното членство на България в Европейския съюз. Това беше представено от министъра на външните работи, а към това можем да добавим и необходимостта от активна и многопосочна външна политика, която България да провежда, преди всичко в региона, в който се намираме.
Би трябвало да обърнем допълнително внимание на развиващите се в Турция събития от друг аспект, тъй като те освен в чисто вътрешнополитическите основания, вероятно трябва да бъдат разглеждани и в по-широк регионален и геополитически аспект.
От друга страна, положението в Македония и рисковете от нейното отдалечаване по отношение на скорошно членство в Европейския съюз.
И също така, твърде динамичните, противоречиви и конфликтни процеси в Близкия Изток.
Не искам да се впускам в по-големи подробности, ако заседанието нямаше толкова открит характер, щях да си позволя да добавя и още някои не само характеристики, но и тенденции в развитието на процесите. Ние в общи линии можем да сме удовлетворени, че България засега осигурява, в някаква степен, своята национална сигурност, но трябва да сме достатъчно критични, че заслугите за това не са само и толкова на българските институции, а на различни обстоятелства и тяхното съчетаване. Но ние не можем да разчитаме просто на благоприятното развитие на обстоятелства и затова най-тежкият проблем пред нас ще бъде следващата година, ако обсъждаме такъв Доклад, защото той вече ще отразява дейността на сегашните държавни институции и анализ до каква степен те са успели да променят незавидното състояние и в много случаи, основателните критични претенции, които бяха изказани.
Най-накрая, започналото вече горещо политическо българско лято, също в някаква степен трябва да бъде разглеждано и в контекста на националната сигурност. Не искам да се впускам вече в този тип анализ, но мисля, че членовете на тези комисии също го имат предвид.
Благодаря ви и предлагам да преминем към гласуване по представения Доклад. Господин министър, бихте ли желали в края също и Вие, в резултат на дискусията, да добавите нещо? Заповядайте.

Министър Ангел НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз искам само да отбележа, че в днешния ден много пъти се връщаме и с основание се връщаме и трябва да се връщаме към терористичния акт отпреди една година на летище „Сарафово“. И да подкрепя изразеното от господин Дъбов мнение, че този Доклад, който беше внесен през юни месец на 2012 година не беше придвижен и не беше гледан в Народното събрание тъкмо, защото на фона на терористичния акт отпреди една година не можеше да има друг извод, освен факта, че националната сигурност на България не е била защитена от предишното правителство.
Само да ви припомня колко ефинизми бяха използвани, за да не се направи генералният извод за състоянието на националната сигурност. Да ви припомня, че част от експертите, занимаващи се с оценката на случилото се преди една година и в резултат на случилото се, абсолютно невинните жертви, говориха за подценяване на предупрежденията, получени от институциите в България, в началото на 2012 година относно заплахата за израелските граждани. Друга част говориха за подценяване на възможните рискове, включително, разбира се, от присъствието на чуждестранни граждани на територията на страната, с висока степен на риск. Трети говориха за пробив в охраната на летището. Четвърти говориха за пробив в мерките за сигурност.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че имаме всички основания да кажем, че това беше пробив в системата за национална сигурност. И ако направим този извод, и ако се съгласим с този извод, очевидно, че резултатът от днешното разглеждане на Доклада за състоянието на националната сигурност не може да бъде друг, освен да бъде отхвърлен.
Ако трябва да бъдем по-разбираеми, в трите компонента на понятието „национална сигурност – външна, вътрешна, военна сигурност“, кой от тези компоненти беше гарантиран, за да имаме друг извод, освен отхвърляне на Годишния доклад? Кой от външнополитическите приоритети, които бяха заявени от предишното правителство беше реализиран?
Споменах вече за военната сигурност и аз там няма да се връщам и да се спирам отново, въпреки изводът, който мога да направя, че българските военнослужещи, макар и с огромно напрежение, понякога с риск за техния собствен живот, изпълняват задачите, които им са възложени по Конституция и в съответствие със законите.
Но да погледнем елементите на вътрешната сигурност и част от народните представители коментираха тази теза. Какъв да бъде изводът, тогава, когато за близо 50 % от българските домакинства безработицата и мизерията са се превърнали в основен начин на живот? Какъв да бъде изводът тогава, когато в една здравна система отиваш на резултати, свързани със закриването и с фалита на болници, когато си отнел достъпа, не просто до качествено здравеопазване, а изобщо до здравеопазване? Или тогава, когато нито един от приоритетните проекти в енергийната система са били реализирани? Или тогава, когато в основни линии, всички бюджетни системи бяха превърнати в заложници на политиката, следвана от финансовия министър? Политика на постоянни рестрикции, без значение на социалната цена на онова, което се реализираше.
Ако имаме пред себе си подобни разсъждения и изводи, които, за съжаление чертаят една доста мрачна картина на състоянието, като цяло, в страната, според мен, резултатът от подобно обсъждане не може да бъде друг освен отхвърляне на предложения Доклад.


Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Нека да преминем към гласуване. Нека това да стане по ред гласуването на комисиите?


Председател Янко ЯНКОВ: Уважаеми колеги, моля на вниманието на членовете на Комисията по отбрана, който е „за“ приемането на настоящия Доклад, моля да гласува. Не виждам. „Против“? Всички членове на Комисията по отбрана. „Въздържали се“? Няма. С 10 гласа „против“ Докладът за състоянието на националната сигурност за 2011 година се отхвърля от Комисията по отбрана.


Председател Янаки СТОИЛОВ: Господин Дъбов, заповядайте.


Председател Димитър ДЪБОВ: От членовете на Комисията за контрол върху специалните служби, които са „за“ този Доклад, моля да гласуват. Няма. Които са „против“, моля да гласуват. Всички присъстващи в залата – осем „против“. С, което Комисията за контрол над специалните служби, отхвърля така предложения Доклад.


Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги от Правната комисия, предлагам да приемем отрицателно становище по отношение на Доклада за неговото отхвърляне. Има ли възражения? Няма. Приема се Докладът да бъде отхвърлен. Благодаря.


Председател Янаки СТОИЛОВ: От Комисията по външна политика, тези, които подкрепят приемането на Доклада, моля да гласуват. Няма. „Против“? 7 гласа „против“. Благодаря ви.


Председател Атанас МЕРДЖАНОВ: Моля, колегите от Вътрешната комисия, които са „за“ приемането на Доклада, да гласуват. „За“? Няма. „Против“? Осем. „Въздържали се“? Няма.
Ако ми позволите, господа председатели, една препоръка към министър Найденов?
Господин министър, обръщам се към Вас, тъй като лично аз забелязвам сериозна рутина в написването на подобни годишни доклади. И може би, ако не беше това задържане на Годишния доклад за националната сигурност, нямаше да направи толкова натрапчиво впечатление, че понякога сме свидетели на едни и същи формулировки в съответни ведомства. Вероятно служителите от съответните ведомства, които подготвят подобен тип материали се отнасят и доста формално.
Може би си струва да се помисли за нов ред, за нов механизъм, за нова матрица, ако щете, в подготовката на подобен тип материали, които са задължение на съответните ведомства. Сигурно трябва доста по-отговорно да се отнасяме, особено в сферата на сигурността, тъй като виждаме, че в крайна сметка никой не е застрахован, а подценяването на определени рискове, заплахи, липса на достатъчно обективни анализи на службите през съответния период, са действително реалната пречка за преодоляване на тези тежки последствия за страната ни.
Благодаря ви.


Председател Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин Мерджанов. Можем да закрием съвместното заседание на комисиите. Тези, които имат други ангажименти ще продължат своята работа.

Заседанието беше закрито в 15:45 часа.


Председател на Комисията за контрол над
службите за сигурност, използването и
прилагането на специалните разузнавателни
средства и достъпа до данните по Закона
за електронните съобщения:

/п/

ДИМИТЪР ДЪБОВ



Отпечатано в един екземпляр.
Изготвил/напечатал: Жулиета Георгиева
19 юли 2013 година.
Общо символи – 55 725.