П Р О Т О К О Л № 19/29.01.2014 г.

---

На 29 януари 2014 г., сряда, от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г.
2. Изслушване на Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Представяне на актуална информация относно настоящата версия на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. от госпожа Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието, Ирена Борисова – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в Министерството на правосъдието, Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”.

Заседанието беше открито от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да протече при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г.
2. Изслушване на Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Представяне на актуална информация относно настоящата версия на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. от госпожа Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС № 302-01-54, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.12.2013 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Зинаида Златанова – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието
Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Ирена Борисова - държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейски въпроси”
Георги Рупчев – държавен експерт в дирекция”Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”
Александър Стефанов – държавен експерт в отдел „Нормотворчество”.
Предвид закъснението на госпожа Златанова давам думата на Ирена Борисова да представи законопроекта.
ИРЕНА БОРИСОВА: Аз ще представя законопроекта в качеството си на държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейски въпроси”.
С представения на вашето внимание днес законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс сме предложили изменения в четири основни групи на Наказателния кодекс. Като въпреки разнородния характер на материята, която се урежда, предложенията са обединени в един законопроект, за да не се предизвиква поредица от изменителни закони за един и същи акт в близки периоди от време.
Следва също така да се има предвид, че там, където се предлагат изменения на действащи норми от кодекса, предложените редакции в проекта са към разширяване на приложното им поле. Поради това не би следвало да има последици прекратяване на висящи наказателни производства.
Първата група изменения в Наказателния кодекс са свързани с необходимостта от въвеждане в националното ни законодателство на директива 2011/92 ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, чийто срок за транспониране беше до 18 декември 2013 г.
Предложенията са свързани както със създаването на нови престъпни състави и разширяване обхвата на съществуващите такива по отношение на сексуалните посегателства срещу деца, така и със завишаване санкциите по отношение на някои от тежките форми на този вид престъпления.
За първи път в Наказателния кодекс посредством настоящия законопроект се предвижда и възможност съдът да налага на извършителя на престъпление от сексуален характер срещу деца наказание лишаване от право да се заема или упражнява определена държавна или обществена длъжност. С това се избягва рискът от повторното извършване на престъпления и се предотвратява възможността на осъдените лица да извършват за определен период от време контакт с непълнолетни лица. По този начин, разбира се, се цели повишаване ефективността на превенцията и борбата с този вид престъпления.
Втората група изменения в Наказателния кодекс са свързани с необходимостта от изпълнение на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на туризма към Съвета на Европа МАНИВАЛ, която е била отправена на страната ни с оценителния доклад в рамките на третия кръг за оценка за привеждане в съответствие с международните стандарти на престъплението финансиране на тероризъм. Между другото, тази препоръка беше подновена към нас и със скоро публикувания доклад за оценка от четвъртия кръг.
С предложеното изменение се прецизира редакцията на чл. 108а, ал. 2 от Наказателния кодекс, за да се осигури, че криминализирането на финансирането на тероризма обхваща по един недвусмислен и ясен начин не само финансирането на терористични актове, но също така и финансирането на терористични организации на отделни терористи, дори при липсата на връзка с конкретен терористичен акт или актове, тоест независимо от целта, за която са събрани или предоставени средствата.
С предложеното изменение се предприемат и необходимите законодателни действия, с цел да бъде пресечен потокът на всякакви средства до терориста или терористични организации. третата група предложения за изменение в Наказателния кодекс са свързани със задълженията на България по допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и към наказване на активния подкуп и търговията с влияние и в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице, съобразно изискванията на международните антикорупционни конвенции, които са ратифицирани от Република България.
По-конкретно с предложените изменения посредством допълненията в т. 15 на чл. 93 от Наказателния кодекс се разширява определението за „чуждо длъжностно лице”, като целта е да бъдат обхванати лицата, изпълняващи функциите на арбитър по закона на чужда държава и така да се направи възможно наказването на подкупа и търговията с влияние с тяхно участие.
Освен това се създава една нова разпоредба – чл. 304в, която изрично предвижда, че наказанията за активен и пасивен подкуп и търговия с влияние се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние, облагата е предложена, обещана или дадена на друго лице.
С въвеждането на тази обща разпоредба съответно отпада необходимостта от чл. 303, който изрично предвижда наказване само на пасивния подкуп, когато облагата е предназначена за трето лице, поради което той се отменя.
Последната група предложения за изменение в Наказателния кодекс произтичат от стартирана процедура за нарушения по описа на Европейската комисия - № 2012/20-85, във връзка с неизпълнение от страна на България на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като това представлява, както знаете, първият етап на досъдебна фаза на процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Процедурата е свързана с чл. 251 от Наказателния кодекс, като за преодоляване на констатираните проблеми са предложени изменения и допълнения в Кодекса, посредством които се създават дефиниции на понятията „големи размери” и „особено големи размери” в съответното място, именно чл. 93 от Наказателния кодекс, които към момента понятия са определени единствено със съдебната практика.
Изменението на чл. 251 , ал. 1 от Наказателния кодекс цели да се инкриминира неспазването на задължението за деклариране само когато то не е спазено на границата на страната, когато същата се явява външна граница на Европейския съюз.
Така в случай на неспазване на режима за деклариране на вътрешните граници на Европейския съюз ще се налага единствено административна санкция, но не и наказателно-правна, в съчетание с конфискация.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С оглед на това, което представихме пред вас, и значимостта на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предлагаме Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да подкрепи предложения от Министерския съвет законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, както сте забелязали, този законопроект вече мина на първо четене днес в пленарната зала. Но имаме възможност да приемем становище, което утре да го представим преди гласуването, тъй като гласуването беше отложено утре за 9 часа сутринта.
Аз благодаря на представителя на Министерството на правосъдието, че добре са се запознали с нашето становище и практически преповториха всичките тези четири групи промени, които сме отбелязали и ние.

Имате ли въпроси или становища? Заповядайте.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, господин председател. Аз искам първо да благодаря на колегата от Министерството на правосъдието за така изчерпателното представяне на промените в Наказателния кодекс.
Имам само един въпрос, който е свързан със сроковете за транспониране на директива 2011/92 на ЕС, тъй като срокът е бил до 18 декември 2013 г. Моят въпрос е: какво е наложило забавянето? Със сигурност е имало причини и основания. Предполагам, че това е по-скоро изключение, отколкото практика.
ИРЕНА БОРИСОВА: Благодаря Ви за въпроса, който е съвсем резонен.
Следва да се отбележи ,че в края на 2012 и през 2013 г. в Министерството на правосъдието успоредно стартира работата по въвеждането както на тази директива – сексуалната експлоатация и насилие над деца, за по-кратко казано, така и на другата, която въведохме малко по-рано – тази за борба с трафика на хора.
В хода на дискусиите, понеже те протекоха с широкото участие на редица други институции, сред които, разбира се, съдът, прокуратурата, представители на Националната комисия за борба с трафика на хора, на Държавната агенция за закрила на детето, открихме, че много повече изменения се налагат във връзка с тази втора директива, с която се забавихме.
По-дълъг беше процесът на изработване, законът за изменение и допълнение е по-обемен, по-всеобхватен, имаше редица дискусии както във връзка с измененията, които са предложени в общата част, така и във връзка с тези, които са в особената част. Повече време отне и съставянето на таблицата за съответствие.
Но Вие сте права ,че това е по-скоро изключение, отколкото правило. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси или становища? – Няма.
Колеги, който е съгласен да одобрим нашето становище по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласува.
Гласували: 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.
Току-що ме уведомиха, че госпожа Златанова може да бъде в 16 часа на заседанието. Ние имаме две възможности. Едната е да започваме с госпожа Кръстева по отношение на последния вариант на Споразумението за партньорство и да изчакаме госпожа Златанова и тогава вече да довършим разговора за Споразумението за партньорство и да упражним парламентарния контрол по чл. 26. Другата възможност е да си дадем почивка до 16 часа и да изчакаме госпожа Златанова.
Разбирам, че желаете да продължим с

Трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАСТОЯЩАТА ВЕРСИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г. ОТ ГОСПОЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО.
По тази точка сме поканили да присъства
От Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”.
Госпожа Кръстева, заповядайте.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Здравейте. Не знам дали трябва да извиня госпожа Златанова.
Относно Споразумението за партньорство, ако мога да започна с него. Докъде сме стигнали до момента.
През ноември месец, след като получихме забележките на комисията, те бяха в две посоки. Имаме някои много сериозни забележки, много сериозни въпроси за решаване и други, които са по-детайлни.
Като обобщение мога да кажа, че с министерствата до декември месец имахме целодневни срещи, заедно писахме нещата, буквално оперативно, на едно място всички, на общите въпроси – повече от едно. Така че това е от отдавна, не може да се каже един документ, само на една институция. (В този момент влиза госпожа Зинаида Златанова).
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Много се извинявам за закъснението.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Винаги има оправдания, независимо каква е причината.
Ние бяхме решили да започнем със Споразумението за партньорство. Вие ли ще ни го представите или да изслушаме първо госпожа Кръстева, която започна. Може би Вас да Ви чуем.
Заместник министър-председател: Нека госпожа Кръстева да довърши.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Така че последният вариант на Споразумение, който пуснахме до Европейската комисия през януари – на 17 януари, е не за цялостната официална процедура, която да минава през компетентните центрове и всички главни дирекции, а само за да погледнем в четирите главни дирекции докъде сме отразили коментарите – говора за главна дирекция „Селско развитие”, „Рибарство и аквакултури”, „Заетост” и „Регионална политика”. повтарям – докъде сме стигнали с отразяването на коментарите и вече през месец февруари да можем да проведем по-сериозни преговори преди официалното изпращане на Споразумението през месец март.
От техническа гледна точка системата за електронно представяне на Споразумението е отворена през м. януари, така че ние технически можем да изпратим Споразумението в момента, в който сме готови. Но не е желателно да го изпращаме, докато не сме решили почти всички въпроси, които стоят между нас и комисията като виждания.
Основно по темите, които променихме в Споразумението.
Изцяло променихме частта „Развитие на селското стопанство”. Ако вътре погледнете приоритетите, ще видите ,че политиката е разхвърляна из четирите приоритета на Споразумението за партньорство, не е отделена в отделен раздел, предвид че това е сфера, в която едновременно борим и безработица, и се грижим за малките и средни предприятия, и води до икономически растеж. Така че тя е хоризонтална.
По същия начин стои темата за „Рибарство и аквакултури”. Там и в двата сектори са приети почти всички коментари на Европейската комисия. остават детайли да бъдат изчистени. Като общо политиката е еднаква с това, което виждат главните дирекции.
Друго поле, което трябваше да оправим, е електронното управление. Електронно управление и държавна администрация - и двата сектора, които се подкрепят от едната нова оперативна програма „Добро управление”. Имаме вариант на Стратегия за развитие на държавната администрация, която е приета на Съвета за административна реформа през месец декември. Очаква се да бъде приета и на Министерски съвет през месец февруари.
Основните приоритети, които са залегнали в новата стратегия, са описани вече в приоритетите на Споразумението. И при предварителни, абсолютно технически разговори с Европейската комисия по-скоро ангажиментът за държавна администрация, приоритетът е изпълнен изцяло и съвпада с техните виждания.
Относно електронното управление обаче нямаме все още приета стратегия. Такава се разработва.
Това, което е променено в Споразумението, е, че оперативна програма „Добро управление” ще бъде еднофондова, тоест финансирана само от Европейския социален фонд. Само че да обърнете внимание – в този период, който вече ни предстои, социалният фонд подкрепя досегашни мерки, финансирани от ЕФРР. Това, което не подкрепя социалният фонд, е чисто полагане на кабелите, тоест широколентовата инфраструктура.
Остатъкът от широколентовата инфраструктура, който трябва да бъде завършен, ще бъде по Програмата за развитие на селските райони, така че там е планиран ресурсът и мерките. В „Добро управление” ще остане всичко останало, включително областите за общинска и държавна инфраструктура и хардуер, където е необходимо, софтуер, свързване на регистри и бази данни.
В областта на здравеопазването вече имаме стратегии и план за действие за здравеопазване - мерките са четири приоритетни. Остава като предварително условие да имаме и картите за болничната, доболничната, спешната помощ, за да можем да сме изпълнили условието. До края на 2014 г. ме съмнява да изпълним това условие, предвид на това, че планът за действие, който проследяваме като предварително условие, и стратегията казват, че въпросните карти ще бъдат готови през 2015 г.
И най-вероятно още с представянето на оперативните програми и тяхното одобрение мерките, свързани с Европейския фонд за регионално развитие, ще бъдат затворени. Водим разговори за Европейския социален фонд в областта на здравеопазването. Иначе приоритетите са ясни, посочени и написани. Европейската комисия е съгласна с нас, че наистина това са приоритетите.
Отворените въпроси, които остават да довършим, докато изпратим официалния вариант на Споразумението, е регионалната политика като такава. Към момента регионалната политика и териториален обхват е хоризонтална тема в Споразумението за партньорство, а не отделен приоритет, не отделни хоризонтални измерения вече, а във всички сектори.
Остава въпросът колко града ще подкрепяме, дали това ще бъдат към момента 67-те или ще бъдат намалени. Все още разговаряме.
Това е първата основна, все още отворена тема.
Втората отворена тема е нашата политика в областта на подкрепата на отделни икономически сектори. Знаете ,че се разработва Стратегията за интелигентна специализация, където са описани основните сектори в икономиката, които ще бъдат развивани и в които ще разчитат на средства от европейските фондове. Все още тези сектори в Споразумението за партньорство не са ясно откроени, с ясните ангажименти в тях.
Въпреки всичко в Споразумението сме оставили подкрепата за малки и средни предприятия, по-ограничен обхват за големите, основно технологична модернизация. Има финансови инструменти в намален обем от предварителната версия. Намален обем финансови инструменти има и в бъдещата оперативна програма „Региони в растеж”.
Обосновали сме и рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа – първи и втори, а там, където е необходимо – и трети клас. Извели сме приоритетните обекти за оперативна програма „Транспорт”, включително метро.
Относно предишните версии за инвестиции за Северозападния регион, Стратегията, която бяхме поели като ангажимент да направим до Нова година, не е готова. Надявам се през февруари месец да имаме последен вариант.
Продължават срещите с местната власт и областните управители, за да можем да завършим основните проекти за Северозападния регион.
В Споразумението вече предвиждаме новия вид финансиране - на многофондово финансиране за местното развитие, досега познатото ни „Лидер”, което, както знаете, има воден дебат за белите петна в пространството. Един от основните начини да покриваме някакви съществуващи бели петна в някои сектори, в някои мерки, това е инструмент, който ще бъде използван. Договрено е с министерствата, с оперативните програми.
Предстои подготовката на изрично постановление за многофондовото управление на ВМР, което да разпише наистина механизма и подхода как това ще се случи, така че да избягаме от концепцията „бели петна”.
Аз това мога да кажа.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, ако имате да добавите нещо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Само искам да обърна внимание на следното, което госпожа Кръстева каза – там, където имаме отворени все още въпроси, те стават, разбира се, все по-малко и по-малко, като например тест за интелигентна специализация, броя градове - истината е, че спорим с Комисията, това не е тайна за никого, и Стратегията за Северозападния регион.
В тези въпроси и области истината е, че имаме недоизяснени позиции с ключови партньори – боя градове. Сдружението на общините категорично възразява да се променя по какъвто и да било начин и общо взето стои зад правителството в тези наши преговори с Европейската комисия да се променя по какъвто и да е начин това решение за броя градове.
Така че тук ние сме в голяма степен обвързани с тяхната позиция, която е ключова и която може да ни забави - това искам много ясно да се чуе тук – в преговорите ни с Комисията. Но ние ще го отстояваме докрай по тяхно желание.
Друг такъв пример е Стратегията за интелигентна специализация. Там имаме доста сериозно несъгласие от страна на бизнеса с подхода, който Европейската комисия предлага – именно да се очертаят предварително секторите, в които да бъдат насочени интервенциите в тази област. Защото тяхното твърдение и позиция е, че вече многогодишната традиция в България е да не открояваме – поне досега не е имало такава политика, да се насърчават от държавата определени сектори от икономиката, те да бъдат стимулирани или фаворизирани по някакъв начин. Това за тях е много сериозен въпрос, по който също трябва да балансираме европейската политика с това, което нашият бизнес очаква.
Третата тема, която не е в такава степен решаваща за скоростта на преговорите – Северозападният регион. Да, всички си даваме сметка, и тук присъстващите включително, че това е нещо ново, което България се реши за първи път да прави в регионите си, което беше подкрепено от Европейската комисия категорично като посока.
Да, трябва да сме наясно ,че всъщност като всяко нещо, което се прави за първи път, може да отнеме малко повече време. Но продължаваме да смятаме и да сме убедени, че усилията си заслужават. Все пак това е най-бедният регион не само в България, но и в Европа. Това е като допълнение. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, имате възможност за въпроси и становища. Заповядайте, господин Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има позитивен момент по двете части, които са представени в Споразумението за партньорство, а именно в Приложение 2, за инвестиции в стопанства, предприятия, за иновации и конкурентоспособност и също така за изграждане на водоснабдителна инфраструктура и доизграждане на обновяване на системи за отвеждане и пречистване на отпадните води в агломерации под 2000 еквивалент/жители. Това е прекрасно допълнение към оперативна програма „Околна среда”.
Има и ред други позитивни моменти. Но като цяло това, което виждаме от проекта на Споразумението за партньорство, е, че стратегически документи предстои да бъдат приемани. Там закъснението си остава в сила.
Затова моят първи въпрос в тази връзка е: Какво се прави по отношение на подготовката и приемането на стратегическите документи?
И в частност в случая бих насочил вниманието ви от експертна гледна точка да ни се отговори за опазването на околната среда и частта за адаптация към изменението на климата и устойчивост при бедствия. В тази връзка е предвидено да се подготви национална стратегия за адаптация към изменението на климата която включва – не искам да отнемам времето на всички тук – три компонента. Само последната компонента е развита. Другите два компонента предстои да бъдат разработени и приети.
В същото време тези мерки и цели като политики са заложени в различните оперативни програми. Това ще възпрепятства ли реализацията на съответните мерки и достигане на целите по отношение на политиките и политиката за адаптация по изменение на климата? Според мене след старта на програмите не бива да има каквото и да е забавяне.
Следващият ми въпрос. По време на презентацията тук много коректно се представи по отношение на Програмата за регионално развитие. За съжаление отново се дава превес на големите градове. И ако не продължим това, което е стартирало за региони в растеж – тези 67 града, които според мене трябва да бъдат допълнени, най-малкото защитени, каква е нашата позиция в диалога с Европейската комисия? ще защитаваме ли да има баланс а не цели 85 процента да отидат в пет-шест големи града. Ако се знаят тези градове, добре да ги научим и да ги знаем всички, и да знаем, че само за тези големи градове се концентрират всички усилия. И ще станем като Гърция – една огромна част от населението живее в Атина и в Солун, всичко друго е обезлюдено.
Така че бихме искали да чуем отговор на този въпрос.
По отношение на оперативната програма „Добро управление”. На мене ми направи впечатление, Вие посочихте, че акцентът ще бъде в Европейския социален фонд. Дали ще съумеем със средствата на Европейския социален фонд да постигнем съответните цели чрез мерките? И ресурсът, който се освобождава от Европейския фонд за регионално развитие, къде ще се пренасочи?
това са само част от въпросите, които са пред мене, но мисля, че е достатъчно, за да имат възможност и колегите да вземат отношение по темата. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Как предпочитате да процедираме – с отговор на въпросите или да се съберат повече въпроси? Разбираме, че искате веднага да се отговаря.
Заповядайте, госпожо Златанова, да отговорите на въпросите, които постави господин Чакъров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Стратегическият документ „Климатът и превенция на бедствията” се работи.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Чудесно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Той не е от тези, които ще спрат работата по Споразумението. Знаете, въпросът с климатичните промени продължава да се развива и да стои във фокуса на вниманието на Европейския съюз като цяло непрекъснато. Ето, и сега имаме последната новост – пакетът „Климат – енергетика”, който се дискутира усилено, сигурно ще го дискутирате и тук някога.
Така че това не ни притеснява в степен, че да е под заплаха Споразумението.
По отношение на броя градове. Аз казах и преди малко. За съжаление тук влизаме в колизия с основен принцип на планирането на този програмен период, а именно концентрацията на ресурсите. Нашите аргументи устойчиво си ги повтаряме, има приемственост в тях, че да, България е най-бедната държава, тя има нужда от много по-интензивни интервенции на територията на цялата страна поради тази причина.
Ето, и на последния неформален съвет на кохезионните министри в края на миналата година еврокомисарят отново обърна внимание на всички министри от всички държави членки, че концентрацията е основен ключов принцип в програмирането на този програмен период и се иска много по-целенасочени действия за постигане на по-видими резултати – това е смисълът, а не просто разпиляване на ресурса до степен да не може да обясни нито Европейската комисия, нито правителството какъв резултат е постигнат в дадени инвестиции.
Така че това е голямо противоречие. И ние самите си даваме сметка ,че и нашите аргументи и основният принцип е такъв. В крайна сметка пак казвам – засега ние, подкрепени от Националното сдружение на общините, държим на това. Да се увеличат градовете – няма как, не го виждам за възможно. Но ако бъдат защитени, ще е чудесно. Много ще е трудно.
По отношение на оперативна програма „Добро управление” смятаме, че и еднофондовото финансиране от ИЕСЕП ще послужи за целите на тази оперативна програма, които си поставя и сега оперативна програма „Административен капацитет”, тя върви добре и се счита за достатъчна и предостатъчна за целите ,за които е създадена.
Мисля, че в този програмен период – втория, в който влизаме като държава членка, ще бъдем способни да се справим с това, което дава ИЕСЕП. Общият дял на ИЕСЕП, както ми подсказват колежките, е 28,6 от 27. Правителството взе такова решение още в първите месеци за по-голям дял да подкрепим европейското решение в този смисъл.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! Имам два въпроса. Въпросите са съвсем семпли. Само че преди да ги задам, да се закача колегиално с господин Чакъров.
Наследниците не са доволни от наследството и наред с това рядко се отказват от него.
Иначе въпросите, както казах, ще бъдат съвсем семпли, затова настоявам за също така конкретен отговор.
Първо, по отношение на широколентовия достъп. Това, което беше казано преди малко, че мерките, свързани с широколентовия достъп, ще бъдат финансирани за сметка на програмата за развитие на селските райони. Въпреки че госпожа Златанова преди малко спомена ИЕРГЕФ, считам, че е било грешка. Ако не е така, моля да изясни. Но въпросът ми е свързан с друго.
При планирането на мерките за широколентов достъп взето ли е предвид, проведени ли са консултации с други държавни ведомства, които реално притежават инфраструктура, свързана с широколентов достъп. Имам предвид Националната компания „Железопътна инфраструктура”, „Булгартрансгаз” и структури на НЕК, доколкото всяка от компаниите покрива практически цялата територия на страната с оптика, която осигурява широколентов достъп. При планирането на тези мерки направени ли са подобни консултации? Това е първият ми въпрос.
Втори въпрос. С радост разбрах, че стратегията за сектор „Здравеопазване”, което е една от най-тежките предварителни условия, вече е факт. Доколкото от самата стратегия не е видно, а наред с това всички знаем, че една от основните претенции на Европейската комисия е оптимизация на болничната мрежа, има ли приложение към стратегията или друг документ, който ясно да указва колко болници ще бъдат закрити? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: На първия въпрос на господин Дончев отговарям – не на този етап, защото още не сме на този етап. Доколкото разбирам, стратегията ще бъде представена и на вниманието на парламента. Разбирам, внесена е вече, значи са успели колегите да я внесат. И тези въпроси ще може да ги дискутирате в този формат, който мисля ,че за такава важна политика е съвсем подходящ. Но не, няма все още.
Във връзка с широколентовия достъп аз за ЕФРР нищо не съм говорила. То беше по повод на това, че е еднофондова Програмата за добро управление. А там, ако би могло да има такъв тип инвестиции, биха могли да бъдат финансирани от ЕФРР. Това исках да кажа.
Анализ се прави в Министерството на транспорта, мисля, че там колегите го започнаха отначало – къде има нужда, къде широколентов достъп е нужен.
Не разбрах дали въпросът Ви е защо е в земеделската програма.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Въпросът ми беше съвсем друг – при определянето на мерките, тоест на инвестициите, интервенциите, свързани с широколентов достъп, съобразено ли е наличието на такъв тип инфраструктура, който де факто се притежава от държавата или от държавни дружества? Мога да помогна – НЕК, НКЖИ, „Булгартрансгаз”. Те покриват почти цялата територия на страната.
Ще Ви улесня: в Министерския съвет има достатъчно информация за обхвата на инфраструктурата, притежавана от тези дружества. На база на тази информация още преди година и половина беше по-скоро ясно, че почти цялата територията на страната се покрива от де факто държавна инфраструктура, която осигурява широколентов достъп.
Ако мога да изведа някакъв уточняващ въпрос, предвид тази представена информация колко в крайна сметка средства следва да похарчим по селската програма за осигуряване на широколентов достъп?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нали не допускате ,че не сме се сетили да го съобразим това, което току-що казахте? Разбира се.
Именно затова в селската програма са предвидени тези инвестиции. Говорим наистина за отдалечени места, там, където няма и досега не е изграждан. И на база на този анализ, на тази информация ще бъде преценено къде именно в селските райони да бъде доизграждана тази инфраструктура.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Един уточняващ въпрос, свързан с въпроса ми за Стратегията в сектор „Здравеопазване”. Кога в крайна сметка ще се вземе решение колко болници ще бъдат закрити?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Стратегията, за която споменаваха и колежките, ще бъде изработена през 2015 г.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожа Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Имам няколко уточняваща въпроса към госпожа Кръстева и по-скоро коментар по темата за воденото от Общността местно развитие и цялостната концепция.
Аз имам притеснение, надявам, се, че това сте го взели предвид при планирането. От една страна, това трябва да бъде фондова инвестиция. Вие като координационно звено трябва да поемете от една страна координацията, от друга страна как ще докажете ефекта на интегрираните проекти, това да имаме все пак да се надгради това, което говорихме, в духа на приемственост на интегрираните проекти, които бяха дефинирани на Северозападния район, в който имаме все пак разработени интегрирани планове в 13 от градовете и как това ще бъде използвано.
Предвиждате ново ПМС, отделен механизъм за работа. Отново ен на брой ПМС, с които да се управляват отделните програми. Мисля, че пак ще се случи това, което искахме да избегнем в този програмен период. Да не говорим, че мерките „Лидер”, които наподобяват тази инициатива по Програмата за развитие на селските райони и в този период не показаха добър ефект. Те показаха инвестиции предимно в меки мерки, които намалиха ресурса да се инвестира в дребно мащабна инфраструктура, която е за най-бедните региони.
Така че тук ми се струва, че трябва да се промени подходът. Но това е просто като коментар. На този въпрос няма да ми отговорите днес, но се надявам да го вземете предвид.
Моят въпрос е по-скоро за интегрирания подход за териториално развитие, а именно в Северозападния район. Там мисля, че тотално вече става пълен микс и пълен кошмар. Защото един път имаме интегрирани планове в 13-те града. Тези интегрирани планове ще са бенефициенти по програмата за региони в растеж. Втори път същите тези общини разработват сега някаква програма, която закъснява. Тя е нормално да закъснява, защото много трудно ще измислят още нови допълнителни различни проекти.
Ако правилно съм разбрала, няма да има междинно звено, а ще има координационно звено във Враца. В същия момент Видин е избран по неясни критерий за двигател на растеж в района. Но координационно звено във Враца. Ще се кандидатства по всеки проект във всяка община, във всеки отделен направляващ орган, което не е идеята на ИЦИ. Идеята на ИЦИ е да се кандидатства на едно място с една интегрирана апликационна форма. А вие правите точно обратното.
Всичко това ми се струва, че ще доведе до хаос, до объркване в тези малки населени места. Тези бенефициенти имат много слаб капацитет, а в момента те ще бъдат тотално загубени, един път между най-различните видове ПМС и втори път да кандидатстват с всеки един проект по отделните оперативни програми и управляващи органи за теоретично междуфондови интегрирани проекти, които очевидно ще са само на хартия такива. И мисля, че ще се получи една пълна каша, да не говорим, че все пак говорим за разпределение на един и същи ресурс.
Така че моят въпрос е как точно го предвиждате. Защото тази интегрирана териториална единица единственото, което виждам от това как е предвидена, е да бъде дезинтегрирана.
И за темата с интегрираните планове и устойчивото градско развитие. Това по-скоро ще бъде утре към министър Терзиева нашият въпрос. Но 67-те града, разпределението на средствата между тях е много притеснително за 7-те години. Въпреки притеснението на колегата Чакъров, че остават много пари в големите градове, парите хич не са много. Те са за целия програмен период, но са между 30-4- 50 млн. за седем години максимум. Така че всъщност те са много по-малко. Това е нашето притеснение.
(Неразбираема реплика на Джевдет Чакъров)

Не знам какво се получава, обаче за мене е притеснително.
Тук по-скоро за мене стои въпросът вие не предвиждате ли все пак да преразгледате вашето решение за преразпределение на средствата между оперативните програми. Защото примерно програмата за региони в растеж – бюджетът й е дори по-малък за настоящия програмен период.
Аз мисля, че необосновано е завишен бюджетът в „Добро управление”.
Не стана ясно в „Наука и образование“ ще има ли ИРДИА финансиране от регионалния фонд или няма да има ИРДИА финансиране.
Пак казвам, аз апелирам към вас да преразгледате разпределението на бюджета между отделните програми. Защото програмата за „Региони в растеж“ в момента има бюджет 1,6 млрд., намалена е на 1,3 млрд. Имаше потенциал там да бъде увеличен ресурсът там и така за 7 години всички градове – и големи, и малки, ще получат пренебрежимо малки суми. Толкова пренебрежимо малко е ресурсът, дори концентрация на ресурса вероятно няма да постигнем и ефектът от това, което е създадено като инвестиция.
И още един уточняващ въпрос. Разбрах за пътищата от първи до трети клас, но не разбрах за пътищата четвърти клас. Те трябваше да бъдат по линия на Програмата за селските райони. А сега разбирам, че и там дори не са. Това означава ли, че ще има нула инвестиция в четвъртокласните пътища?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, все пак да не водим този спор дали консервативен или неолиберален подход на управлението или социален подход ни е необходим. Ще ми помоля за много по-кратки и по-ясни въпроси, за да можем да чуем колкото се може повече отговори.
Предстои ни още една точка от дневния ред – така нареченият извънреден парламентарен контрол. Така че моля въпросите да бъдат ясни и конкретни, за да получим отговор.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Много добре знаете, че има по-голяма концентрация на по-голяма добавена стойност…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Точно защото знам, трябваше да са в Програмата за селските райони.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Те са там.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Защото казахте, че не са, затова питам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ПАВЛОВА: Не съм казала такова нещо.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожа Кръстева говореше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Максималното ще направим. Да не забравим, че самата Програма за селските райони е по-малка в сравнение с предишните. Така че няма как да се разширяват и да се раздуват отделни интервенции. За целите на медиите може да си разменяме тези реплики. Но всички знаем, че ресурс, намален с 600 млн., няма как да стане…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: С 400 млн. е намален.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: За Северозападния район предишното правителство имаше смелостта да направи тази крачка. Но същевременно години наред чуваме в политически план колко и какъв е западнал този регион. Досега такава стъпка не беше правена. Дали ще бъде отделна програма или за интегрираните инвестиционни форми, не смятам да занимавам народните представители. Това е чисто политически въпрос.
РЕПЛИКА: Нас ни интересува всичко.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: От три месеца работим по съвсем нов метод. Търсим най-доброто решение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А къде изчезна Смолян?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: По препоръка на Европейската комисия няма да правим пилотни проекти за местно развитие. Напротив, ще се пуснем на конкурентен принцип, така че всеки, който има готовност, да има местни инициативни групи и по провокативност да има готовност да има планиране, да им се съдейства и да могат да кандидатстват. И този, който даде най-добрите планове, да бъде избран да работи.
Така че тук обръщам внимание, че всички ще имат възможност да работят, имам предвид всички на цялата територия на страната.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, други въпроси? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Кратък е въпросът ми към вицепремиера.
Казахте, че воденото от Общността местно развитие ще бъде разписан като подход детайлно в постановление. Казахте също така, че подходът предполага многофондовост. Колко фонда ще подпомагат прилагането на този подход и кои ще бъдат ?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: С изключение на Кохезионния фонд, би трябвало всички фондове да бъдат на разположение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Наука и образование”?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: „Наука и образование” ще има РГЕ.
Към средата на февруари ще проведем отново една широка обществена дискусия по този вариант, както проведохме по миналия. Към края на февруари се очаква да обяви правителството окончателния вариант на Споразумението за партньорство. И да бъде предоставено официално на Европейската комисия по официален път, с което ще започнат и официалните преговори по него.
Неокончателното разпределение между оперативните програми, за което и госпожа Павлова говореше – не знам каква информация има последно, но към този момент, за да сме точни, все още не е одобрено от правителството официално. Когато това стане, ще информираме парламента веднага и когато го изпратим в Брюксел, ще бъдете информирани какво към този момент е както разпределението между оперативните програми, така и между тематични цели вътре в оперативните програми.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За интегрираната транспортна стратегия?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Имаше и в предпоследния вариант такава препоръка и ние тогава я започнахме. Когато я видяхме в предпоследния вариант препоръката, веднага беше започнато, още през месец юли доработването, надграждане на това, което беше необходимо, върху това, което го има.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И горе-долу кога се очертава да бъде готова?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нямаме яснота.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Други въпроси, колеги, имате ли? Тогава ако няма, да приключваме с тази точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС.
Всяка парламентарна група има право на два въпроса. Всеки един въпрос е до две минути. Въпросите не трябва да бъдат представяни с числови данни, а да се отнасят само до политики. Отговорът на министъра е до три минути. Има право на реплики и дупблики.
Заповядайте, колеги. Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Госпожо вицепремиер! Моят въпрос към Вас е във връзка с направения за целите на програмирането на програмния период 2014 – 2020 г. –от една страна, социално-икономически анализ и, от друга страна, на тази основа беше разработена национална концепция за пространствено планиране. Тя определи градовете, които да бъдат бенефициенти на оперативна програма „Региони в растеж“ на принципа на интегрирана инвестиция от няколко фонда и от няколко оперативни програми. Така бяха определени така наречените 67 града, за които всички говорим през цялото време.
Определяйки тези 67 града, те бяха разпределени в така наречените йерархични нива в столицата, най-големите градове в страната, средно големи и малки градове в ниво 4, които да получат финансиране по различните приоритетни оси и дейности и т.н.
Това беше извършено от екип от специалисти от БАН, урбанисти и анализът беше направен на абсолютно всички градове в страната, които трябва да отговарят на определени критерии, като например предоставяне на административни услуги, вид и обхват, брой население в определен град, медицинско обслужване, брой медицински центрове, образователни центрове, детски градини, училища и т.н.
Следвайки тези критерии, бяха разпределени и градовете, които да бъдат във всяко йерархично ниво: ниво 1 – столица, ниво 2 – всички големи градове, 9 на брой и ниво 3 – останалите големи градове, където попадаше и град Видин, който отговаря на критерий йерархично ниво 3, заедно с градове като Монтана, Враца и останалите градове.
С изненада установихме и разбрахме, но не разбрахме на основата на какъв анализ – и има ли такъв – Видин е преместен заедно в групата на големите градове, където са Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, Русе…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо Павлова, струва ми се, че двете минути изтекоха.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Моят въпрос към Вас е: базирано ли е това на анализ или е на някакви политически или други критерии и принципи влизането на Видин в тази категория? Защото всички знаем, че по показатели Видин не отговаря на критериите, по население – да не говорим и няма как да се сравнява.
Моят въпрос е принципен. Подкрепянето на Северозападния район е безспорен факт и приоритет. Но тук говорим за конкретни критерии, на които отговарят едни градове и на които не отговарят други. Видин отговаря на критериите с градовете от своя ранг, обхват, брой население и т.н. Как изведнъж попадна в категорията на градове, с които ще получава наравно финансиране за еднакви дейности, при условие, че той не съвпада с тези градове. И е ясно, че няма как да сравним Видин със Стара Загора, Варна и Бургас.
Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, докато нямам окончателно одобрение на оперативните програми, може медиите да спекулират колкото искат с това кой град къде влиза и излиза, в коя група. Няма нужда да го коментирам. Просто това са слухове. (Реплики в залата)
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Много ви моля да не влизаме в диалог.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Може да се промени във всеки един момент. Не ме карайте да отварям всичките 67 града и да видим как точно отговарят на тези критерии, които са заложени в тази стратегия. Дайте да отворим тогава всички и да ги гледаме един по един – дали и как отговарят и как са били изработени точно тия критерии. Дайте тази дискусия да отворим тогава. И ще одобрим споразумението след 8 месеца. Дайте да отворим това, искате ли? Това е моят отговор.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Други въпроси? Госпожо Караджова, заповядайте.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо вицепремиер, аз ще сменя темата, която до момента обсъждахме. Искам да Ви задам един въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Само да попитам дали е по еврофондовете?
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Не.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Може ли да помоля, ако има по еврофондовете още въпроси. Защото това и за мене е непосилно.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да изчерпим въпросите по еврофондовете. Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Първият ми въпрос е във връзка с проблема с необходимостта от налагане на финансови корекции по оперативна програма „Околна среда” заради допуснати грешки в обществените поръчки. Възниква въпросът естествено как ще бъде решен този въпрос за финанси, които ще бъдат необходими след финансовите корекции, не само за оперативна програма „Околна среда”, а и за другите оперативни програми.
Въпросът ми е: тежестта ще падне само върху общините или все пак и управляващите органи, които трябва да контролират и да дават препоръки да не се допускат тези слабости и грешки – така да ги наречем? Дали ще се поеме така коректно отговорността?
И друго. Нека да видим възможностите на общините. Малко са общините, даже и големите общини в страната ни, които да могат да поемат тези сериозни финансови корекции. По-скоро те са непосилни за тях.
Вярна ли е информацията, че при финансови корекции по един проект по една оперативна програма се удържат средства по следващ проект по друга оперативна програма? Аз искрено се надявам, че това не е така.
Вторият ми въпрос е следният. До момента действаше план за кофинансиране на проектите. Предвижда ли се такъв механизъм – става въпрос по фонд ФЛАК? Дали се предвижда в следващия програмен период да има такъв подобен фонд за подпомагане на общините? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С тези два въпроса парламентарната група на ДПС изчерпи възможността си за участие в инцидентния контрол. Заповядайте, госпожо вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: За фонд ФЛАК не се предвижда да спира този инструмент. Така че ще продължи да работи, както и в предишните години.
По отношение на финансовите корекции. Ако правилно разбрах въпросът Ви е: защо се удържат средства по други проекти, които същият бенефициент…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Съвсем накратко ще доразвия въпроса. Например по оперативна програма „Околна среда” за един воден цикъл се определят финансови корекции. Може да е 5, може да е 10 процента спрямо проекта. ако е 30 млн. лв., това са 3 млн. лв. За една средна община това е непосилно.
Освен това тази инфраструктура се изгражда съобразно сега действащото законодателство. Приключва, реже се лентата, на другия ден то се предава на оператора на ВиК. Самата община не е оператор, няма никакви дивиденти. Тя няма ресурс, откъдето да възстанови тези средства. А от бюджета на общината това е невъзможно да се направи.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ясно е, господин Чакъров. Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, аз мисля, че този принцип е съвсем ясен. Той работи и на европейско ниво. Този, който е станал причина, е допуснал грешките, там, където са допуснати, това е принципът в случая бенефициентите, да бъде санкциониран той с финансови корекции. Това е европейският принцип.
Дори нещо повече. Когато преди две или три години тук беше комисарят, който има срещу ОЛАФ в портфолиото си, стана въпрос и се обърна сериозно внимание не само на България, а и на другите държави членки, че дори тогава, когато Европейската комисия санкционира, е нужно държавата членка да върне обратно и да проучи кой в държавата членка е станал причина за грешката, за да се допусне санкция, и съответно обратно да санкционира него и парите да отидат в държавния бюджет. Тоест още по-строго. Разбира се, като това го насърчава комисията, но невинаги се случва. Тоест това е общоевропейско. Но това е принципът.
Иначе, извинете, господин Чакъров, тези, които правят грешки…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Идеята не е за презумпцията за виновност, а да намерим изход от ситуацията, как ще направим проектите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Да си правим сметките.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: С министъра на финансите да говорим и държавата да се намеси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Търсете изход. Обаче обществените поръчки трябва да се правят законно и без грешки, за да няма финансови корекции. Това ни е най-добрата защита.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Задавайки въпрос, на първо място искам да уточня, че нямам намерение да се кандидатирам за експерт или за директор във финансите или в счетоводството на Министерския съвет или на което и да е друго ведомство. Въпросът ми е свързан с бъдещата оперативна програма „Добро управление”. И ще се съобразя с напомнянето на господин председателя, че не може да искаме точни количествени данни.
Въпреки това Вие сте придружени от екип експерти. Аз ще се задоволя да кажа с отговор за проксимация от порядъка примерно на 10 млн.
Въпросът е: какъв е индикативният размер на средствата, които са предвидени по тази програма по двата основни приоритети – инвестиции в администрациите и мерки, свързани с „Техническа помощ”, тоест издръжка на системата на централно ниво, както и инвестиции в ИСУН? Те по-малко ли са или повече от средствата, които бяха налични през предишния програмен период по двете оперативни програми – „Административен капацитет” и „Техническа помощ”?
Имам и уточняващ въпрос. Спрямо обема средства, които имаме по двете оперативни програми – „Административен капацитет” и „Техническа помощ” кумулативно това, което се мисли за оперативна програма „Добро управление” по-малко ли е като размер или е повече? И ако е по-малко, защо е по-малко, а ако е повече, защо е повече?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Малко е като общ обем, но тази част, която ще бъде като „Техническа помощ”, остава като предишния програмен период.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Тоест, ако направим сбор от „Техническа помощ” за периода 2007 – 2013 г., това, което планирате към момента, е по-малко като обем средства? Отговорът е „да”. Добре, благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ангелов, заповядайте. последен въпрос – за фондовете.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: За споразумението. Аз имам два въпроса, госпожо Златанова.
Първият ми въпрос е: Има ли коментари по Споразумението за партньорство, за отразяването на които да са необходими законодателни промени? Това е важно, доколкото все пак сме народни представители.
Другият ми въпрос е: Поставило ли си е правителството някакъв целеви срок за подписване на Споразумението за партньорство, пък бил той и индикативен?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Пределно ясни въпроси. Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Сещам се, че може би не е лошо да се приеме изменението и допълнението на Закона за обществените поръчки. И Закона за електронното управление. Вероятно Законът за водите.
Наизуст не мога да ги изброя. Нека да Ви дам справката, за да съм прецизна.
Толкова по този въпрос.
По втория въпрос – за целеви срок. Ами вижте, второто съгласуване с Европейската комисия ние го изпратихме през август, те ни го върнаха през ноември. Значи отидоха повече от два месеца. Тоест процесът не зависи само от нас. Ние в много кратки срокове връщаме обратно на Европейската комисия при този обмен документите. Но и там все пак се работи с много служби на комисията, много различни експерти гледат хоризонтални въпроси. Така че надяваме се при добра мобилизация и тук, и в Европейската комисия да се решат въпросите.
И да не забравяме и друго – едни и същи генерални дирекции в момента гледат на практика 28 комплекта документи на всички държави членки. Така че правят всичко възможно. Но зависи и от тяхната бързина.
Пак казвам, тогава, когато започнат официалните преговори в края на февруари, когато бъде одобрено споразумението от Министерския съвет… Всъщност самото започване на официални преговори означава, че са останали много малко неизчистени въпроси, които вече в рамките на официалните преговори ще бъдат изчистени. Не искам да давам срок в момента. Но това е в момента срокът, който е важно да спазим, и да започнат официално преговорите в края на февруари.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Доколкото няма присъстващи от парламентарната група на „Атака”, няма въпроси от тях.
Последен въпрос от госпожа Караджова.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА Госпожо вицепремиер, аз ще попитам по темата „Механизми за сътрудничество и оценка”.
На 22 януари излезе последният доклад на Европейската комисия. констатациите са такива, каквато са.
Въпросът ми е конкретен. Мерките, които трябва да предприемем в рамките на следващите 12 месеца има някои, които са свързани със законодателни промени. Там водеща роля има Министерството на правосъдието. Едното е свързано с постигане на реален напредък в областта на електронното правосъдие, което е свързано с промени в Закона за съдебната власт. Един вариант, готвен от предишното правителство, вече е внесен от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ.
Въпросът ми към Вас в тази област е: на какъв етап е вариантът, който се готви съвместно между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет и кога можем да очакваме той да бъде внесен?
И другият ми въпрос е свързан с една тема, която също присъства през последните години в докладите – конфликтът на интереси. Всички знаем, че последните разкрития в Комисията по конфликт на интереси породиха необходимостта от промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Вариант, изготвен от народни представители, има и е внесен.
Искам да попитам следното. доколкото имам информация, и Министерството на правосъдието готви промени в закона. Те кога ще бъдат внесени за разглеждане? Така че да можем поне на тези две препоръки, които зависят и от законодателната власт, да предприемем съответните действия.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само да използвам случая, че идвате от заседание на Висшия съдебен съвет, да ни кажете с две думи, ако е възможно, какво е отношението на Висшия съдебен съвет към доклада и как приемат препоръката Инспекторатът към него да се занимава не само с организация и движението на делата, но и с качествен контрол върху дейността на съдилищата? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Законът за съдебната власт не може да върви преди широкото обсъждане на актуализираната Стратегия за продължаване на съдебната реформа, която по препоръка на същия този доклад трябва да бъде широко обсъдена и съгласувана с най-широки слоеве от населението, професионални общности, гражданско общество, което ще ни отнеме едно три-четири месеца. Става въпрос за едно добро съгласуване. Имаше и такива критики, включително от народни представители, по отношение на Наказателния кодекс, че не сме го съгласували достатъчно. Това е един разумен срок за една такава стратегия, за да си каже всеки мнението. Трябва тя да мине по всички възможни институции и организации, които биха имали интерес.
Аз в тази връзка още на 7 февруари ще имам среща със Съюза на съдиите, които са ме поканили именно да обсъждаме съдебната реформа. Защото, както юристите измежду вас знаят, Законът за съдебната власт всъщност трябва законово да облече съдебната реформа, това, което ще се случва в управлението на съдебната власт в бъдеще. Като ние нямаме ясни решения на редица въпроси, които стоят, освен електронното правосъдие. Няма как да внесем закон, след като няма ясно съгласие.
Още повече самото електронно правосъдие не е политика сама по себе си, както не са и еврофондовете политика сами по себе си. Това го повтарям много отдавна. То не е политика само по себе си, то улеснява самата съдебна система да работи по-добре. Тоест ние първо трябва да облечем в закона как ще функционира съдебната власт, по какъв начин, въз основа на актуализираните мерки, въз основа на това, което самата Европейска комисия ни препоръчва и след това да направим електронното правосъдие, така че то да обслужва този начин на функциониране на съдебната система.
Давам ви пример – дали ще имаме централизиран софтуерен продукт и централизиран сървър, който ще прави разпределение на делата или ще имаме по апелативни райони, това са решения, които трябва да се облекат в законодателна инициатива. Така че имаме готов проект, който се съгласува с Висшия съдебен съвет, но изчакваме още някои ключови неща да ни станат ясни, за да може да го внесем.
Конфликтът на интереси. Аз мисля, че законът трябва да е постъпил в Народното събрание – да не ви заблудя, но тези дни, приет от Министерския съвет. мисля ,че срокът е изтекъл, така че би трябвало да е внесен.
От Министерския съвет, господин Червеняков, Висшият съдебен съвет има като цяло положително отношение към констатациите в доклада, смята ги за обективни и до голяма степен съвпадащи с тяхната собствена оценка за състоянието на нещата.
Като цяло се обединихме около виждането, че много положително е това, че Европейската комисия е оценила първоначалните стъпки, които Висшият съдебен съвет направи, като положителни, което означава ,че посоката е правилна, което е много важно. Така че ние трябва да продължим по-настоятелно в тази посока, имайки предвид и натовареността на магистратите, и възобновяването на конкурсите, и дисциплинарните практики, и други неща. Откровено казано, тъй като аз присъствах на събранието, конкретни въпроси за Инспектората и ролята му на качествен контрол не бяха обсъдени. Предполагам, че ще го обсъдят подробно колегите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, поради изчерпване на дневния ред следва да закрием заседанието.
Преди това имаме още една точка –
РАЗНИ.
Разрешете ми по тази точка да направя едно съобщение. Във връзка с укорите за лошото водене на заседанията от моя страна, бонбоните бяха в тази връзка. Защото от следващата седмица някои от вас ще продължите работа в тази комисия, а други от нас ще напуснат нейната работа.
Благодаря на всички за съдействието и за доброто сътрудничество.
С това нашата работа за днес завърши. Дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16, 50 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)