П Р О Т О К О Л № 21/05.03.2014 г.

---

На 5 март 2014 г., сряда, от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, д-р Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки и Карина Караиванова – Ганозова – директор на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите по предварителния контрол на проектите по еврофондовете и одита на дейността по проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
Разни.

На заседанието присъстваха: Добринка Михайлова, д-р Миглена Павлова, проф. Валери Димитров, Василка Костадинова.
Заседанието беше открито и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Съгласно предварително раздадения ви дневен ред, изпратен по имейл, имаме две точки в дневния ред:
1. Изслушване на Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, д-р Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки и представители на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите по предварителния контрол на проектите по еврофондовете и одита на дейността по проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като госпожа Карина Караиванова е в чужбина.
2. Разни. В тази точка имаме да обсъдим някои текущи покани, които е получила Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да обсъдим как процедираме с Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Имате ли други предложения за включване на точки в дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Бих искала да ви представя участниците в днешното заседание. Присъстват госпожа Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ОСЕС”. Господин Михаил Цонев и госпожа Жаблянова дали са в залата – съветници към кабинета на вицепремиера госпожа Златанова, които са потвърдили участието си? Присъства проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата, Таня Константинова – директор на Дирекция „Одити на изпълнението” пак към Сметната палата, д-р Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, Галя Цакова – Ананиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” към Агенцията по обществени поръчки. От дирекция „Национален фонд” присъства Диана Маринова – началник отдел „Контрол и сертификация на европейските структурни фондове и програма „ФАР” и Василка Костадинова – началник отдел „Контрол на програма САПАРД” и Европейския фонд за регионално развитие.
В днешното заседание участие заявиха и ръководството на Института на дипломираните експерт-счетоводители господин Бойко Костов – председател и Емил Евлогиев – заместник-председател. Аз ви благодаря за приетата покана.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”, ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА, Д-Р МИГЛЕНА ПАВЛОВА – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ И КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ФОНД” В МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ПО ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОЕКТИТЕ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И ОДИТА НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
С това стартираме серията от изслушване на сертифициращия, одитиращия и управляващите органи. Започваме със сертифициращия и одитиращия орган, тъй като темите, които ще се засегнат, са хоризонтални и засягат работата на всички управляващи органи.
Бих ви предложила заседанието да протече по следния начин: представителите на институциите, които изброих току-що, в рамките на около 7 минути да направят тяхното представяне, като предварително им благодаря за навременно изпратените материали, с които членовете на комисията са се запознали. След това ще отворя възможност за дискусия, за въпроси от страна на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Като моето предложение е да се ориентираме в рамките на два часа да приключи това изслушване. Благодаря ви.
Госпожо Михайлова, да започнем с Вас, тъй като мисля, че и основният интерес ще бъде към представянето на Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз” по разбираеми причини. Заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! С голяма част от вас се познавам и съм имала удоволствието да се срещам и на други срещи. За тези от вас, с които не се познаваме, бих искала съвсем накратко, преди да представя обобщената информация за дейността на институцията, която представлявам и ръководя – Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз”, да кажа няколко думи за функциите и отговорностите на тази организация.
Агенцията е към министъра на финансите и е създадена, за да отговори на изискванията на европейските регламенти. Тя има много специфични функции. Тя е одитен орган по всички оперативни програми и осъществява одитната работа и дейност по различни други програми, които накратко ще спомена.
В обхвата на работата на Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз” са всички оперативни програми – а те са пет, финансирани по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, две програми – „Човешки ресурси” и „Административен капацитет”, финансирани от Социалния фонд и оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” от Рибарския фонд.
Също така се извършва одиторска работа по отношение на предприсъединителни програми - САПАРД, който вече е затворен, програма ИСПА, по фондове „Външни граници и миграция” към Министерството на вътрешните работи, Швейцарската програма „Европейски икономически механизъм” и Норвежката програма. А сега има планове за новия програмен период включително програма „Еразъм плюс” да бъде в обхвата на одит на нашата институция.
Както споменах, дейността е много регламентирана от Европейската комисия. Тя е тази, която задава какво и как да бъде планирано. Тя е тази, която задава как да бъдат извършвани одитите. Ние докладваме на тях, представяме своите годишни планове. Те се проверяват и одобряват от Европейската комисия и всички наши одиторски доклади се представят на Европейската комисия.
Като орган, който проверява системата за управление и контрол по отношение на европейските средства в България, ,следва да кажа, че ние не сме над всичко. Нас много стриктно и редовно ни проверяват одиторите на Европейската комисия. Те са тези, които преповтарят нашата работа, за да се доверят на одиторската работа, която сме направили и да потвърдят грешките ,които ние сме установили и евентуално приемат като такива или не.
В информацията, която сме ви представили, съвсем накратко сме споменали одитите, които сме извършили. Както споменах, дейността ни е регламентирана и тя е сведена основно до два вида ангажименти – системни одити и одити на проекти, така наречените одити на операции. Така че ние всяка година извършваме системни одити. Това е одит, който се извършва, за да се оценят доколко системите за управление и контрол при управляващите и сертифициращите органи действат ефективно и така, както са зададени в системата. Правим оценка на тези системи. И тази работа ни е необходима, за да решим до каква степен можем да се доверим на контрола, осъществяван на първо ниво от управляващия орган, и от сертифициращия след това и по този начин да намалим нашата одиторска работа при одити на проекти, тоест при изготвянето на нашите извадки.
Държа да подчертая, одитите на проекти, които ние осъществяваме, не се възлагат по никакъв начин, било то по сигнали или по друг, не са на база на оценка на риска, те са на база на статистическа извадка. Тоест всеки един проект в България, независима коя програма го финансира, има реален шанс да попадне в извадката на одитния орган, тъй като чисто статистически тези проекти биват избирани от нас.
Одиторският орган прилага систематичен подход, всеки един проект се проверява по четири неща, които са абсолютно еднакви, така че да изградим нашата оценка на проектите – един систематичен подход.
Това е в общи линии дейността ни. Агенцията не е голяма – 60 човека, от които 53 са одитори. Всички те са сертифицирани. Европейската комисия изключително се интересува от капацитета на Агенцията, от професионалната подготовка и доколко одиторите работят в съответствие с международно признатите одиторски стандарти.
Към този момент мога да декларирам, че Агенцията има висока оценка от Европейската комисия. Европейската комисия се доверява на нашата работа. Мисля, че това е един успех за нас.
Информацията, както казах, която съм представила, обхваща 2013 г. до този момент – до 2014 г. Споменати са осемте системни одити, направени в началото на 2013 г. и оценките, които са направени за управляващите органи и за сертифициращите органи.
Държа да подчертая, че миналогодишните системни одити се извършват на основа проверка на ключово изискване верификация, тоест контролът, който управляващите осъществяват в процеса по верификация, бяха проверени множество обществени поръчки. Всичко това направихме с цел да подпомогнем работата си при одита на операциите.
В края на 2013 година стартираха следващите системни одити, като по-голяма част от докладите към момента са готови, с изключение на „Околна среда” и на „Конкурентоспособност”.
Мога да кажа, че по всички оперативни програми системите за управление и контрол са оценени като ефективно функциониращи от нас с оценки единица или двойка, което означава, че системите функционират ефективно и контролът е в състояние да улавя грешките своевременно.
По предварителни данни към момента само оперативна програма „Околна среда” има оценка 3, но все още докладът не е издаден. Оценката е по-ниска, тъй като в тази програма сме проверявали одитната пътека и към момента по отношение съхраняването на документацията са констатирани пропуски за някои процедури, стартирали в един ранен период от оперативната програма. Липсват оценителни листове, което към настоящия момент е квалифицирано и се надяваме управляващият орган да намери тези документи и да бъдат представени.
В края на 2013 г. извършихме и системни одити на инструментите за финансов инженеринг „Джесика” и „Джеръми”, съфинансирани от оперативна програма „Регионално развитие” и от оперативна програма „Конкурентоспособност”. Фактическите проверки са приключили. В момента сме в процес на изготвяне на докладите.
По отношение на сертифициращия орган, и за двата сертифициращи органи – Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите и отдел „Сертификация на разходите” по оперативна програма „Рибарство” от Държавен фонд „Земеделие” бих искала да подчертая, че оценките са изключително позитивни и двата органа са оценени като добре действащи, наистина един допълващ контрол, който носи стойност в системата за управление и контрол.
Това е по отношение на системните одити.
По отношение на одита на операциите за 2013 г., в представената ви информация можете да видите, че са проверени 220 проекта по оперативните програми, включително програмите за трансгранично сътрудничество. Тях пропуснах да спомена – България – Македония, България – Турция и България – Сърбия. Също така извършваме и одити по България – Румъния и България – Гърция.
Основните слабости, които сме установили, може би това, което се интересувате, е къде са грешките, които установява основно одитният орган в проверките на проектите.
Основните слабости са в контрола по отношение на обществените поръчки. Може би по-голяма част от грешките с финансово влияние, над 90 процента от грешките с финансово влияние произтичат от грешки, допуснати в процедурите по обществени поръчки, които за съжаление, следвайки методиката на Европейската комисия, ние сме длъжни да прилагаме така наречения пропорционален подход, а именно част, процент от стойността на тези договори ние обявяваме за недопустими, като санкцията може да бъде от 5 до 25 процента.
Може би трябваше да спомена, че основната задача на одитния орган е да издаде годишни контролни доклади по всяка една оперативна програма с одиторско становище, одиторско мнение за това доколко разходите, извършени в конкретната финансова година от държавата, са законосъобразни и допустими за финансиране с европейски средства.
В годишните контролни доклади ние обобщаваме и представяме пред комисията извършена работа от системните одити и извършените одити на операциите. И там показваме натрупаната грешка от всички индивидуални проекти. Ако грешката е под 2 процента, а това е праг на допустимост, определен от европейските регламенти, се приема, че разходите са разходени законосъобразно и допустимо и няма санкции. Като, разбира се, за всяка установена индивидуално грешка от одитния орган се предлага финансова корекция и тя следва да бъде коригирана.
Ако грешката е над 2 процента, това означава, че програмата има сериозни проблеми. Тази година по всички оперативни програми грешката, екстраполирана за цялата популация и установена в конкретната извадка и след това екстраполирана в цялата популация, по всички оперативни програми е под 2 процента, с изключение на оперативна програма „Околна среда”, където екстраполираната грешка е 4,10 процента. За тази грешка ние сме предложили корективни действия на управляващия орган и те са предприели съответните действия за минимизирането й.
Какво друго мога да кажа? Извършени са и други ангажименти по програмите, които споменах, в съответствие с поетите ангажименти на одитния орган. Мисля, че няма нищо притеснително. Стартираха новите одити на операциите в момента. Към момента само оперативна програма „Конкурентоспособност” и „Околна среда” не са стартирали одитите. За всички останали в таблицата сме ви показали колко са попаднали в извадката ни. Екипите вече стартираха с проверките си на място и работата върви по график.
Както споменах, планират се и нови функции на одитния орган за новия програмен период – също да бъдем одитен орган по всички оперативни програми, включително и по някои нови програми. По тази причина сме представили докладна записка до министъра на финансите. Разчитам и на вашата подкрепа. Разчитаме на направения анализ на потребностите на капацитета на одитния орган. Считаме, че наистина е необходимо минимум, както показва оценката, от 12 нови одитора, за да бъде запълнен капацитетът на агенцията. Към този момент всички бройки са заети, те винаги са заети дори и майчинските. Ние търсим одитори от другите министерства и чрез командироване и мобилност ги взимаме при нас, защото работата наистина е изключително много – както споменах, ние извършваме повече от 350 проверки на проекти в рамките на 6 месеца. И мисля, че разбирате, че това е един изключително голям обем от работа. И за да можем да спазим сроковете, а те са изключително важни и Комисията безкомпромисна за тях, иска да бъде докладвано навреме, не бихме могли да се справим, ако капацитетът не бъде укрепен и с новите функции, предвид предстоящите одити за кредитиране на новите програми и стартирането на новия програмен период.
По отношение на това, което ми зададохте – за сменения подход в методиката. Може би само още няколко думи. Бих искала да подчертая, че, да, променили сме си подхода, но той не е в работата си, как да установяваме грешките. Никога не сме имали проблем с установяването на грешките. И до този момент във всички проекти сме извършвали достатъчно задълбочен контрол и сме идентифицирали проблемите. Но на база на препоръка от 2008 г. на Европейската комисия ние ползвахме така наречения подход – търсене на реален финансов ефект в едни конкретни случаи. Там, където имаше смесване на критерии за допустимост с показатели за оценка при процедурата, където имаше допусната такава грешка от възложители, ние изчислявахме доколко това смесване на критерии е оказало влияние при класирането. И в тези случаи, в които не се разместваше класирането, ние не предлагахме финансови корекции.
Този подход винаги е бил докладван на Европейската комисия. Този подход е по отношение на оперативна програма „Околна среда” във връзка с писмото на Европейската сметна палата. Държа да кажа, че Европейската Сметна палата установи тези нарушения, потвърди, че те са хванали грешките от одити, потвърди, че одитният доклад е оценил, че няма реален ефект и се съгласи с тази квалификация.
Въпреки това Европейската комисия изпрати изрично писмо,в което каза, че тъй като подходът на всички държави е налагането на 25 процента финансова корекция в тези случаи, се изискват и настояват и ние да го прилагаме. Ето защо ние писмено се съгласихме. В резултат на това изпратихме писмо до Комисията, че приемаме подхода от сега нататък да го прилагаме, тоест корекция от 25 процента, независимо дали има или няма финансов ефект. Уведомихме управляващите органи, изпратихме писмо до тях, имахме среща с тях, представихме си новия подход и за 2012 г. отворихме всички проверени от нас процедури и преизчислихме грешката по този подход.
Така че промяната в подхода единствено и само е как се санира нарушението, дали се търси реален ефект. Може би е хубаво да кажа, че имаме случаи, в които реалният ефект е бил повече от 25 процента, включително 85 процента от стойността. Вторият, който е трябвало да победи, е бил с по-ниска оферта. В този случай ние винаги сме прилагали реалния финансов ефект и сме били дори по-строги.
Така че мисля, че сме били достатъчно систематични в подхода си.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, за да може да се вместим в някакво разумно време, аз предлагам да има все пак някакъв лимит на представянията на съответните органи, тъй като ние като народни представители имаме понятие с какво се занимава изпълнителна агенция „ОСЕС”. За да остане повече време за въпроси, предлагам в рамките на пет до седем минути да се направи представяне, след което вече ще имат възможност да отговорят на конкретни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, господин Ангелов. Това беше и първоначалното предложение – в рамките на седем минути, тъй като предполагам, че ще има достатъчно много въпроси към всеки един от вас.
Проф. Димитров, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък и ще се вместя в този времеви лимит.
Нека да посоча, че през изтеклия период Сметната палата, на основата, разбира се, на оценка на риска е извършила одити за управление на средства от Европейския съюз, както следва. Те са съответно:
Одит за изпълнение на резултатите от дейността на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници и като национален партниращ орган за оперативни програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз. Периодът е от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2012 г. Ще забележите, че нашите одитни ангажименти обхващат по-дълги периоди – между три и пет години, с оглед проследяване на определени тенденции.
След това е извършен одит за изпълнение опростяване на регулациите на структурните фондове в периода 1 януари 2007 – 31 декември 2011 г., тоест за пет години.
Следващ одитен ангажимент е одит на изпълнение на проектите по отворена процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос в одобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари на оперативна програма „Транспорт” за периода 1 януари 2009 г. до 31 декември 2012 г.
Следващият одит е за изпълнение на проекти по приоритетна ос 2 – Област на въздействие подобряване на технологиите и управление на предприятията, технологична модернизация в малките и средни предприятия за периода 1 януари 2009 – 30 юни 2012 г.
Следващ одит е за изпълнение на процедура развитие по приоритетна ос 1 – Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазара на труда, насърчаващ включването, от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 1 януари 2010 – 31 декември 2012 г.
Одит за изпълнение на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” за периода 1 януари 2010 – 31 декември 2012 г.
Предстои приключването на одитен ангажимент – подготовка аз управление на средствата от фондовете по общата стратегическа рамка на Европейския съюз през новия програмен период за периода 2 януари 2012 до 30 септември 2013 г.
Предстоящо е приключването на одитни изпълнения на проекти, реализирани от Министерството на здравеопазването по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 1 януари 2009 – 31 декември 2012 г.
Одит за съответствие на приоритетна ос „Повишаване ефективността на предприятия и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда по оперативна програма „ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” за 2007 – 2013 г.
Одит за съответствие при финансовото управление на проект „Ломове – център за опазване на скалогнездещи птици” от процедура „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на Република България” по приоритетна ос 3” на оперативна програма „Околна среда”.
Имаме и няколко текущи одитни задачи, които са в процес на изпълнение.
Съвсем накратко за нашите констатации и изводи.
На първо място, какви слабости сме идентифицирали при осъществяването на тези одитни ангажименти. Имаме проблеми с определяне, наблюдаване и оценка на индикаторите за постигане на целите на програмите. Това е обща слабост на всички, която констатираме по всички одитни ангажименти. Тоест когато гледаме проблема за вложените ресурси и постигнатите резултати, оценката на резултатите е проблематична.
Честа смяна на ръководни кадри и на служители, отговорни за обобщаване и изпращане на информацията за изпълнение в управляващи органи, междинни звена и при бенефициентите.
Неизползване на възможността от органите, отговорни за управлението и контрола на средствата от Европейския съюз за прилагането на мерки за опростяването. Това не е от полза на бенефициентите, определено ги затруднява.
Необходим е анализ и оценка на вътрешните правила и процедури, документи и техните приложения, с цел оптимизиране на контролните процедури и избягване на свръхрегулирането, намаляването на общия обем документи, за да се създаде адекватна одитна среда за извършените дейности и направените разходи.
Не е добро качеството на одобрените за финансиране проекти.
В програмите се установяват слабости, като недостатъчно индикатори за измерване на резултатите по специфични цели. Смесват се индикатори за резултат – продукт.
Системата от нормативни актове за изпълнение на оперативните програми с характеризира с липса на унифициран, гъвкав и лесен за разбиране и прилагане подход за управление на програмите, като органите за управление използват различни процедури при изпълнение на проекти и програми.
Стартирането на процеса по изграждането на системата ИСУН през втората половина на 2013 г. и предвид затрудненията в резултат на закъснения с изграждане на пълната функционалност на тази система в началото на настоящия програмен период отново поражда рискове за навременно започване работата на системата и съответно за изпълнение на оперативните програми. Това е един хроничен проблем.
Не са достатъчни действията и мерките за намаляване на административната тежест и улесняване на бенефициентите.
Всички доклади – нека да подчертая, свързани с одит на европейските средства, са предоставени на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на министъра по управление на средствата от Европейския съюз и на заместник-министър председателя и министър на правосъдието, на Европейската Сметна палата и на Европейската комисия.
В своето изложение аз засегнах по-скоро управленски слабости. Макар че, нека да го кажа, материалът, който сме ви предоставили, госпожо председател, съдържа и ред добри практики, които са на разположението на всички. Аз поради краткостта на времето наблегнах по-скоро на проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров. Давам думата на госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще опиша предварителния контрол, който осъществяваме ние върху процедурите, финансирани цяло или частично с европейски средства. Този контрол беше въведен през 2009 г. с промяна в закона и в отговор на практиката и проблемите, които бяха констатирани. Основната му цел беше да ускори усвояването на европейските средства, като подпомогне възложителите при организацията и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
От 2009 г. до днес той претърпя няколко изменения.в последния вариант действащият предварителен контрол стартира през началото на 2012 г. и се характеризира със следното.
На първо място, се осъществява само от Агенцията по обществени поръчки, тъй като в първоначалния вариант го правихме съвместно с управляващите органи. Той обхваща всички процедури, финансирани с европейски средства над праговете, определени в закона, а те са 2 млн. 400 хил. лв. без ДДС за строителство и около 470 хил. лв. без ДДС за доставки и услуги, които представляват европейските прагове при възлагането на обществени поръчки.
Проверката обхваща най-чувствителните елементи при провеждането на една процедура за обществени поръчки, а именно документацията. Нашият контрол е насочен към проекта на обявление и проекта за методика за оценка на офертите, както казах, тези, които са най-проблемни и най-чувствителни и на базата на които се гради всъщност провеждането на самата процедура.
Контролът, който осъществяваме, е двуетапен. Първоначално проверяваме проекта на документите, които споменах, а след това провеждаме и втори преглед за съответствие с дадените препоръки от нас и последният, окончателен вариант, предоставен ни от възложителя, тогава, когато процедурата вече е в стартирала и е в ход. Като трябва да кажем, че този контрол го осъществяваме в изключително кратки срокове. В първия случай на първия етап – в 14-дневен срок, във втория случай – в рамките на 10 дни. Като законът предвижда възможност възложителят да може след осъществения контрол на втория етап от нас да реагира чрез възможността на използване на решение за промяна и съответно да коригира при необходимост недостатъци или пропуски в обявлението или методиката.
Трябва да кажа ,че цялостният процес по осъществяването на този предварителен контрол е електронен. Всичко това - обмяната на информацията между нас и възложителите става електронно. Както и фактът, че окончателният доклад във връзка с осъществения от нас предварителен контрол се предоставя на възложителя, на управляващите органи, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата.
Важно е да кажем, че той няма санкционен характер. Той има за цел единствено да подпомогне възложителя, да насочи вниманието му към проблемни области и да действа като превенция срещу нарушения.
В материала, който предварително ви изпратихме, сме представили кратка статистическа информация относно обемите на контрола, който осъществяваме - за миналата година сме проверили 1655 проекта на документации за обществени поръчки. Предоставили сме ви разпределение по оперативни програми, както и съотношение спрямо това какъв е обектът на обществената поръчка.
Контролът, който осъществяваме, го правим със средно около 16 експерта за периода, в който действа последният модел – 2012 – 2013 г. Извършили сме проверки на документи за процедури на обща прогнозна стойност над 7 млрд. 600 млн. лв. без ДДС, от които за повече от 4 млрд. вече има сключени договори.
Като цяло контролът е положително оценен и от управляващите органи, и от Европейската комисия. можем да кажем, че осъществяването доведе до положителни резултати, до избягване на често срещани грешки. За това говори и статистиката, която получаваме от Комисията за защита на конкуренцията.
Трябва да ви кажа, че при данни за 1180 проверени и обявени процедури през 2012 – 2013 г., само в 54 случая е подадена жалба срещу решението за откриване, когато е било обект на контрол от агенцията и незаконосъобразност на решенията, установена само в 20 случаи, тоест под 2 процента от проверените от нас процедури. Именно това ни дава основание да кажем, че контролът е бърз и ефективен и подобрява разбирането и прилагането на законодателството.
Това е към момента, което искам да кажа.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожа Василка Костадинова ще представи информацията за „Национален фонд”.
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще представя съвсем накратко информация по отношение на сертифициране на разходите по оперативните програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за които дирекция „Национален фонд”, която е структура в състава на Министерството на финансите, е сертифициращ орган.
Сертифицирането на разходите по оперативните програми се изпълнява при строго спазване на изискванията на регламентите на Европейския съюз. В това отношение сертифициращият орган извършва проверки и анализира цялата събрана налична информация, с цел потвърждаване на правилността и допустимостта на разходите, извършени при изпълнението на проекти, съответно спазването на националните и европейските правила.
Съвсем накратко, с две думи само искам да опиша процеса на сертифициране на разходите към Комисията. Той се основава на получаване на доклади от управляващите органи, в които се декларират допустимите разходи. Трябва да отбележа тук, че преди да изпратим съответните заявки към Европейската комисия, сертифициращият орган извършва задължително проверки на място в управляващите органи, като целта тук е превенция, в смисъл на това, че недопустими разходи, които могат да бъдат хванати на национално ниво, да не бъдат изпращани към Европейската комисия.
В тази връзка по отношение на проверките, които извършваме, те завършват с констатации и препоръки към управляващите органи и разходи, за които ние не добиваме достатъчна увереност, на база на извадки, разбира се, не се изпращат към Европейската комисия с искане за тяхното възстановяване. Те впоследствие се задържат на национално ниво, като впоследствие съответно могат да бъдат препотвърдени. За такива, които се наблюдават пропуски и грешки, се налагат съответните финансови корекции.
По отношение на дейността на дирекцията през миналата година бих искала да подчертая изключително голямото предизвикателство, което беше на национално ниво, във връзка с изпълнението на програмите, а именно минимизиране на риска от загуба на средства от автоматично освобождаване на бюджетен ангажимент от Европейската комисия.
Както знаете, в края на 2013 г. правилото M + 2 и M + 3 съответно бяха събрани, така че ние трябваше да посрещнем това предизвикателство и максимален брой разходи да бъдат заявени и получени от Европейската комисия. Това беше извършено на база на оптимизиране на вътрешните контролни процедури и пълна мобилизация.
Тук също така изключително съдействие имаше от управляващите органи, като във втората половина на годината беше извършена ежемесечна сертификация на разходите към комисията и по този начин успяхме да получим максимален брой средства. Само за кратка информация, беше реализирана загуба по оперативна програма „Административен капацитет” и „Техническа помощ”, също на много минимални стойности, както и по оперативна програма „Околна среда”, по която предстои тепърва да бъдат определени конкретните стойности, предвид представени големи проекти от Европейската комисия за одобрение, както и кореспонденция по чл. 95 на регламента.
Няколко цифри само ще дам.
Размерът на сертифицираните разходи към декември 2013 г. е приблизително 3,6 млрд. Евро, което представлява 45 процента спрямо бюджета на оперативните програми.
Само за ваша информация, процентът на сертифицираност спрямо бюджет към края на 2012 г. е 26 процента.
През миналата година бяха изпратени 67 сертификата към Европейската комисия и сертифициращият орган извърши 78 проверки на място. Това е наистина изключителна работа и изключително натоварване за дирекцията.
По отношение на темата за финансови корекции и грешки бих желала да спомена, че фокусът на работата на сертифициращия орган по-скоро е насочен към превенцията и създаване на предпоставки за недопускане на грешки, съответно отпадане на необходимостта от налагане на финансови корекции. Тоест акцент се поставя върху превенцията в хода на изпълнение на оперативните програми и по-скоро стремейки се да бъдем коректив на системата по усвояване на еврофондовете в България.
В тази връзка се извършва методическа работа, а именно по отношение на проверките, които извършваме в управляващите органи и констатираме слабости, се издават съответно инструкции и указания, които съответно следва да бъдат прилагани и които биха подобрили системата като цяло.
Тук бих желала да спомена например инструкцията за обмен на информация между бенефициенти и управляващи органи за намаляване на хартиения носител и използване на електронното отчитане, което много би облекчило бенефициентите. И бих могла да кажа, че по определени оперативни програми вече се прилага.
Също така по отношение на проектите, генериращи приходи по отношение на наблюдение на дълготрайността на операциите бяха дадени инструкции към управляващите органи за включване на съответните контролни процедури и тяхното прилагане.
Друга важна работа, която беше извършена от сертифициращия орган, това е подготовката за приключване на настоящия програмен период 2007 – 2013 г., което е изключително предизвикателство към системата като първи такъв период за България.
През август миналата година беше издадено указание на министъра на финансите по отношение на приключване на програмния период в тясна координация с одитния орган, управляващите органи и на базата на указанието на Европейската комисия. В това указание са определени точно отговорностите на всеки един от системата, сроковете за предоставяне на документите, съответно техния обем и съдържание.
Съвсем накратко ще спомена и работата по отношение на подготовката на новия програмен период, като тук участваме активно по подготовка на нормативните бази за новия програмен период, постановленията на Министерския съвет, като там на база на научени уроци, практика и опита, който имаме в нашата работа досега, сме предложили текстове, които се надяваме да влязат в новата нормативна рамка, с цел облекчаване и максимално усвояване на фондовете и през следващия програмен период.
Иначе сертифициращият орган разработва също така системи за управление и контрол за новия програмен период, задача, която е поставена на национално ниво и за която ще трябва да получим акредитация от одитния орган. Така че там също работим, имайки предвид също така, че системите на сертифициращия орган, бидейки едно хоризонтално звено, ще трябва да влязат и в описанията на системите на управляващите органи.
Също така сме в много напреднал стадий на подготовка на процедурите за новия програмен период, тоест процедурният наръчник също е във финална база.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Много Ви благодаря. Накрая позволете ми да дам думата на господин Бойко Костов, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Ще Ви помоля и Вие да се придържате в рамките на времето, за да може след това да имаме време за въпроси.
БОЙКО КОСТОВ: Ще се опитам да бъда по-кратък и от това време, което сте ми дали.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността да представя позицията на професионалната организация, която представлявам пред вас.
На първо място е въпросът къде сме ние – регистрираните одитори, в тази цяла система от одитни мероприятия, които се провеждат, за да се подобри общият административен капацитет по усвояване на средствата по европейските програми.
Нашата работа е свързана с бенефициентите по тези програми. И нашата основна цел е да подобрим документацията на самите бенефициенти, за да могат да бъдат намалени отказите от верификация на съответните разходи. И доколкото Изпълнителната агенция „ОСЕС” отчита, че само 10 процента от отказите се дължат на недопустими разходи или грешка в документациите, то в значителна степен може би добре изпълняваме тези ограничени процедури, които извършваме при бенефициентите.
Това, което ние като отговорна професионална институция отчитаме като наша слабост е, че ние следва още повече да увеличим специализираните обучения, които правим на регистрираните одитори във връзка с основните фази на одит-методологията при проверки на отчети по проекти, финансирани от международните институции.
Вторият въпрос, с който бихме повишили добавената стойност на работата на регистрираните одитори, е чрез завишаване на изискванията за контрол на качеството, а именно включването на тези ангажименти, извършваните ограничени процедури по проекти, финансирани със средства на Европейския съюз в системата за контрол на качество на нашия институт.
Ние считаме, че запазването на възприетата в предишния програмен период задължителност на независимата одитна проверка от независими външни регистрирани одитори на финансовите отчети на бенефициенти по проекти, съфинансирани от средствата на структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, би следвало да се запази. Отстъплението от тази досега възприета практика според нас ще доведе до влошаване на отчетността на проектите, финансирани от Европейския съюз, от една страна, и, от друга страна, до влошаване на качеството и ефективността на последващия финансов контрол върху тях.
През миналата година ние проведохме една национална конференция, организирана съвместно със Сметната палата, на тема „Одит на средствата от Европейския съюз”. Разбира се, това го казвам не с рекламна цел на професионалната организация, а просто за да кажа, че освен полезната дискусия, която се състоя, и там чухме мненията както на Изпълнителна агенция „ОСЕС”, на Сметната палата, на Института на вътрешните одитори, на бенефициентите в лицето на работодателите КРИБ и Асоциацията на индустриалния капитал и естествено на нашата професионална организация. Но по-важното от това беше, че ние възложихме на учебно-методичния съвет в нашия институт да направи един обобщаващ меморандум за констатираните проблеми от направените изказвания, изложени от различните страни в одитния процес. Този обобщаващ меморандум го изпратихме на изпълнителната власт. За съжаление от тях не получихме никакъв отговор, а сега го разпространихме като допълнителен материал, за да го видите.
Да не ви занимавам повече с детайли и проблеми, които ние имаме, и би трябвало да ги решаваме заедно със сертифициращия орган и с управляващите органи. Само искам да кажа, че нашето основно предложение, на което също за съжаление нямахме никакъв отговор от изпълнителната власт, беше за подобряване на административния капацитет по усвояване на средствата по европейските програми за следващия програмен период 2014 – 2020 да се създаде един междуведомствен консултативен орган за координиране на съвместната работа на сертифициращите органи, управляващия орган, Изпълнителната агенция „ОСЕС”, Сметната палата, Института на вътрешните одитори и ИДЕС в областта на контрола по проектите, уеднаквяване на одитните процедури и разработване на съответните методологии за по-ефикасен контрол по усвояване на средствата от европейските програми. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за краткото изложение. Колеги, аз ви предлагам да приемем следния подход при задаването на въпросите – да редуваме парламентарните групи по големина, както процедираме по време на блиц-контрола – две минути за въпрос, три минути за отговор, ако сте съгласни.
Има ли въпроси от парламентарната група на ГЕРБ? Госпожо Хубенова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моят въпрос е най-напред към госпожа Михайлова и той е свързан с няколко констатации, които имаше в изпратения към нас доклад.
Първият ми въпрос е свързан с това ,че тази година, наред с традиционните одити, които извършвате, се налага да извършвате и одит по съответствието, поради стартирането на новия програмен период. Доколкото аз разбрах, това е един от мотивите ви да поискате увеличаване на щата на ОСЕС, в смисъл, искате нови 14 щатни бройки, в което, разбира се лошо няма. Но не мислите ли, че бихте могли да използвате капацитета на външни одитори и част от системните одити, които не са толкова сложни, за които колегите вече казаха, че имат достатъчно опит, да бъдат възлагани на външни одитори?
И втори въпрос. Вие преди малко се опитахте да обясните промяната в методологията от Вашата гледна точка. Сега обаче аз искам да Ви кажа, че промяната на методологията на одитите от гледната точка на бенефициентите води до сериозен хаос и до много проблеми. Защото какво става с тези, които през предишните три години са оценявани по друга методология. Сега Вие казвате ,че сте направили нови одити на приключили проекти.
Всички ние сме работили като бенефициенти по тези проекти и знаем какъв огромен брой документация трябва да събере един бенефициент за всяка поредна „среща” с управляващия или сертифициращия орган.
Не мислите ли, че това е повлияло негативно върху усвояването на европейските фондове в един изключително важен период, имайки предвид правилото М + 2 и М + 3. Не мислите ли, че вместо активно да се усвояват средства и България да бъде на по-предни позиции в тази сфера, тези допълнителни одити поради промяна в методологията не са довели до проблеми с усвояването на средствата? Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Заповядайте, госпожо Михайлова, за отговор.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Минавам направо по същество.
Относно този въпрос – използването на външни одитори. Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” има опит с външни одитори в стартирането на предишния програмен период – в началото на програмния период, за да дадат оценка за съответствие след подпомагане от външна одиторска компания; за втората оценка за съответствие – подпомагани от четирите големи одиторски компании, също от външни одиторски фирми. И при първата, и при втората оценка имаме отрицателно становище на комисията.
Третата оценка е направена само с наш вътрешен капацитет и имаме положителна оценка.
В Европейската комисия изключително нетолерирано е използването на външни одитори. Ето защо тя изисква задължително и всяка държава член и всичките 28 държави членки имат създадени одитни органи. Те искат да припознаят своя орган там, искат да имат одитори, които работят по тяхната методология, да не използват ноу-хауто на одиторските компании, също така стандартите, по които всяка одиторска, в зависимост от това дали са регистрирани одитори, вътрешния одит и т.н. ползват като стандарти. Те искат те да задават правилата. Ето защо не толерират използването на външни одиторски компании.
Ние сме правили анализ колко е струвалото използването на външни одиторски компании и колко струва издръжката на собствения капацитет. Мога да ви кажа, че по-евтино е да увеличим капацитета си за десет одитора, отколкото да използваме външни одиторски компании.
При това ние като одитен орган не се освобождаваме от отговорност, ние носим отговорността за одиторската работа и ние трябва да осъществяваме контрол на одиторските компании и на одиторите, които осъществяват одиторска работа за нас. Имаме изключително подробни указания от комисията и ние трябва да ги следваме.тоест ние трябва леко да преповтаряме тяхната работа, за да се доверим и т.н., което удължава и утежнява процеса.
Мога да ви кажа, че ние контактуваме с всички 28 одитни органи. Често ни събира Европейската комисия одиторските дирекции на технически срещи. Мнението на всички държави членки е, че по отношение на специфичните функции, които са зададени по регламенти, е най-добре да бъдат осъществявани от собствен капацитет.
Така че към настоящия етап определено считаме, че със завишаване на собствен капацитет се прави инвестиране в държавната администрация – това са държавни служители, изцяло издръжката ни се покрива от оперативна програма „Техническа помощ”, не е в тежест на бюджета. Същото би било, ако и с одиторски компании работим, но е по-сложно и невинаги води до резултат.
Това е на първия въпрос.
Относно промяната на методологията. За бенефициентите – да, не е приятна промяната, съгласна съм. Ние опитвахме в продължение на няколко години да не приемем този подход, точно изтъквайки пред колегите си одитори от комисията, че вече от самото начало през 2008 г., включително по тяхна препоръка ние сме действали и прилагали този подход. Въпреки това в резултат на писма на Европейската комисия, изключително критични, нещата са поставени така от Европейската комисия, че нямаме възможност повече да се договаряме или да се противопоставяме по какъвто и да е начин. Единствената ни опция е да приемем подхода за прилагането на финансови корекции – това, което сме направили.
Да, единственото затруднение идва при оперативна програма „Околна среда”, която в момента изпълнява препоръка на Европейската комисия и извършва повторна проверка ,верификация на всички процедури над директивата от 2010 г. насам. Това са над 300 договора, които се преповтарят от управляващия орган.
Да, това е тежест за тях, съгласна съм. Но си мисля, че това трябва да се направи, за да се продължи напред. И мисля ,че управляващият орган ще се справи.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Господин Ангелов е следващият, който иска да зададе въпроси. Заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Към госпожа Михайлова. Въпросът ми е следният. Той е по-скоро констатация и мнение.
Не мислите ли, че е редно да се обмисли вариант за споделяне на отговорността при налагане на финансови корекции? Имам предвид между управляващия орган и бенефициента. Тъй като в рамките на този програмен период тежестта пада върху бенефициентите и основно върху българските общини, което от политическа гледна точка считам, че не е особено коректно, с оглед на обстоятелството, че общината в България е именно тази административно-териториална единица, която е най-близо до хората. Там е болницата, там е училището, там е детската градина и т.н.
Какво имам предвид? Факт е, че има висок процент на грешка и установени съществени пропуски при бенефикация на разходите. Проблемът е не само в конкретните операции, обект на одити, а в системата за управление и контрол на съответния управляващ орган.
Пороците при провеждането на процедури например за възлагане на обществени поръчки не се дължат само на грешки и нередности от страна на възложителите и бенефициентите. След като е налице процедура по осъществяване на предварителен контрол, до февруари 2012 г., съвместно с Агенцията за обществени поръчки и управляващия орган и от февруари 2012 – самостоятелно от Агенцията за обществени поръчки, и последващ контрол от страна на договарящите органи, защо тежестта се хвърля основно на бенефициентите. Не считате ли, че това трябва да се преосмисли? При положение ,че управляващият орган е извършил предварителен контрол, дал е положително становище, след което е направил окончателно плащане, което означава, че процедурата е разгледана отново, платено е, след което след две години идва проверка и се оказва, че трябва да бъдат наложени финансови корекции, тоест там трябва да се търси някакъв баланс и отговорността да бъде споделена между всички тези институции, които са допуснали съответната слабост.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Дали следва да бъде споделена отговорността. Също споделям това мнение. Но нека да не забравяме – служителят е този, който по Закона за обществените поръчки носи изцяло отговорността процедурата да бъде възложена и изпълнена в съответствие със Закона за обществените поръчки. Това е личната управленска отговорност на възложителя, така както и по Закона за финансово управление и контрол възложена.
Да, след първоначално проведената процедура, може да е минал контрол и на Агенцията, може да е минал контрол и на управляващия орган и наистина след година или две при проверка на одитния орган или при проверка на Европейската сметна палата или Европейската комисия може да има лично мнение по определени въпроси и да бъдат изведени нарушения с финансово влияние в рамките на компетенциите на органа, който е осъществил последващия контрол.
Аз лично като ръководител на одитния орган не бих се ангажирала с взимането на решение кой следва да носи отговорността. Ние предлагаме финансови корекции. Дали те ще бъдат приети и наложени, зависи от управляващия орган. Той носи тази отговорност да представи пред Европейската комисия, сертифициращият носи отговорност да сертифицира само законосъобразни и допустими разходи.
От тази гледна точка считам, че дискусията трябва да бъде изместена включително на политическо ниво. Но като цяло отговорността носи управляващият орган.
Аз мога да ви кажа, че много често и агенцията в по-старите процедури, сега от новия контрол, който е правен през 2012 г. не са попадали в нашия обхват такива процедури, тъй както Вие казахте, сме две години по-късно. Ние проверяваме процедура, по която вече има извършени фактически разходи, така че ние не можем да кажем доколко този предварителен контрол в момента от наша гледна точка е заработил. Но искрено се надяваме, че е така.
Ние виждаме, че общините също подобряват контрола си, научиха се къде са основните проблеми при процедурите, къде са грешките, които те допускат. Ние правим анализ, представяме го публично и на интернет страницата, включително участваме на срещите на Сдружението на общините, за да споделяме практиката и опита си и да насочваме вниманието на възложителите да не допускат грешки. Истината е, че се допускат още такива, но се надяваме те да бъдат все по-малко и по-малко и да не се налага да има финансови корекции по такива причини.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз само бих искал да доуточня и да кажа за административния капацитет. Безспорно такъв е необходим и трябва да бъде оптимизиран, с оглед на функциите, които изпълнява „Одит на средствата от Европейския съюз” и изключително важната роля, която има. Считам, че за външни одитори е добре, но в конкретния случай считам, че е по-правилно да има и субектност на отговорност. Така че по-разумното е да се отпуснат тези щатове и да има административния капацитет.
Госпожо Михайлова, по време на Вашето изложение Вие ни информирахте, че по време на системния одит на управляващия орган и междинно звено се е установило, че системите за управление и контрол се водят частично и че са необходими съществени подобрения.
В тази връзка бих Ви помолила да ни дадете информация предложеният за подобряване на работата на междинното звено на управляващия орган дали са инициирани от ваша страна, респективно от ОСЕС, или от страна на управляващия орган и от страна на Министерството на околната среда и водите, най-общо казано и тези, които работят в обхвата на министерството?
И ако вие сте в хипотезата, че сте дали препоръки, тези препоръки в момента изпълняват ли се, прилагат ли се, с оглед на подобряване работата на междинното звено и управляващия орган?
Вие също така ни запознахте, че с годишните контролни доклади и годишните становища ще отговорим на препоръките на Европейската комисия, дадени с писмо от 27 ноември 2011 г. Управляващият орган по въпроси започна повторно проверки на поръчките – подчертавам, от 2010 до 2013 г. Все пак бихме искали да чуем и вашето мнение. Аз също ще повторя въпроса. Финансовата корекция от Ваша гледна точка трябва да бъде хоризонтална. Бих искал да чуя вашата експертна позиция. Или всеки един проект трябва да бъде така третиран, едно по едно за всеки проект.
Ние знаем в единия случай какво би се получило, във втория случай какво би се получило.
Аз задавам тези въпроси с много голямо притеснение и загриженост, защото е пропуснато време, това е повече от видно. И в момента знаем каква е ситуацията по отношение на ОПОС. В никакъв случай не можем да си позволим като страна, която се намира в конкретна финансово-икономическа ситуация, знаем какво означават за нас европейските средства, едва ли е необходимо точно на Вас да обяснявам, да се получават такива неща.
Така че когато има ясна картина, трябва да се интервенира. И не бива да отлагаме тези моменти. Напротив, трябва да има повече публичност, така, както е редно, както искат и нашите партньори от Брюксел, своевременни, адекватни действия. Считам определено, че действията, даже и да са адекватни в момента, те са доста закъснели, да не кажа много закъснели. Но поне на този етап трябва да работим много интензивно, за да преодолеем тази ситуация, в която се намираме, за да има ефективна работа и реално осигуряване на евросредствата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Госпожо Михайлова, въпросът отново е насочен към Вас. Заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: По отношение на първия въпрос – какво точно в системата в момента е квалифицирано като недостатъчно ефективно функциониращо.
В обхвата на последния системен опит, както споменах, е проверявана така наречената одитна пътека, тоест доколко към всяко едно досие се съхраняват всички необходими документи, предвид изискванията по регламента документацията да се съхранява до затварянето на програмата и определен период години и след това. Това е изключително важно.
При проверката на досиета, които са попаднали в обхвата, сме констатирали, както споменах, липси на оценителни листове, които поставят под съмнение как е извършена селекцията. Става дума за процедури и селекция, извършвана през 2008 г. Това е доста стар период. За съжаление самото министерство има затруднения с архивирането и наистина полагат огромни усилия да се намерят и помещения, и правилно да се архивира цялото това огромно количество документи, папки и класьори.
Както споменах, надяваме се, че тези документи ще бъдат намерени и няма да има финансово влияние. Защото липсата на тези документи не може да ни даде на нас увереност като одитори доколко селекцията правилно е била направена и тези, които следва да бъдат финансирани, са финансирани, а не някой други.
Това е по отношение на системата към момента за системния оди, който сме направили.
Дали сме дали препоръка по отношение структурата на управляващия орган. Не бих казала. Винаги сме давали препоръка как да се подобрят контролните листа, как да се оптимизира контролът, как да се премахне излишният контрол, да не се дублира контролът, за да могат процесите да текат без затруднение и наистина всеки последващ контрол да има добавена стойност, а не да преповтаря предходен или той да бъде извършван формално.
Във връзка с писмата на Европейската комисия за предупреждението за спиране на средствата управляващият орган инициира обединяването на междинното звено и управляващия орган. Възложена е задача на министъра на околната среда и водите да се анализира състоянието и предварителния контрол, който се осъществява от междинното звено и управляващия орган. Представен ни е доклад, в който ни се показва, че се върви към обединяването на тези две звена. А също така това е и бъдещето, заложено за новата оперативна програма – да има само управляващ орган без междинно звено.
Лично ние на наши срещи сме споделяли, че приветстваме, одобряваме това решение и мислим, че то наистина ще подпомогне процесът да бъде ускорен и е положителна крачка по отношение управлението на средствата там.
Относно това дали проект по проект следва да бъде коригиран от управляващия орган или по-разумно да се приеме постфинансова корекция на цялата програма до този момент, отново искам да подчертая като одитен орган – това не е наше решение. Това е управленско решение и ръководителят на управляващия орган, съвместно, разбира се, и с ръководството на министерството трябва да вземе това тежко решение.
Към момента управляващият орган реши и е в процес на финализиране на проектите на процедурите. Ангажираха се с по-сложната задача. Доколкото разбирам, водени са от идеята да може да се минимизира грешката максимално. Защото при повторната проверка на тези процедури вероятността да се открият нови големи грешки не е толкова голяма. Ние искрено се надяваме ,че системата досега е работила наистина ефективно и че дори да открием нови финансови корекции в тези стари процедури, те няма да са толкова много.
Ако тръгнем към плоска финансова корекция към всички до този момент декларирани и сертифицирани разходи към Европейската комисия, то тогава финансовото влияние ще бъде много по-голямо. Плоската корекция се покрива от държавния бюджет, а индивидуалната е към всеки проект и бенефициент. Така може да се изисква и от конкретния бенефициент.
Така че това е решението на управляващия орган към момента.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, но изяснете коя община ще може сама да си поеме корекциите? Посочете ми една община, която има този капацитет, като държавата трябвало да бъде. Аз съм далеч от мисълта държавата да поема грешките на някой друг. Но кажете коя община, имайки предвид финансовото състояние на общините в България, ще го направи? Докъде ще стигнем ние?
Освен това ще Ви помоля да бъдем малко по-екзактни в изказа си и да не подвеждаме с информация, да говорим тук, че селектираме 2008 г. Аз, доколкото знам, почти всички проекти, които се работят, са одобрени 2008 – 2009 г. Става въпрос за обществените поръчки по какъв начин са проведени. Но там се отчита напредък след поправките в Закона за обществените поръчки. Даже препоръката на Европейската комисия трябва да бъде прилагана предварително и контролно, много по-обстойно, много по-разширено, много по-обхватно. За това става въпрос.
А защо не е осъществен необходимият контрол за съхраняването на документите? Защо липсват документи? Там е ключът. Вие каква информация имате в това отношение? Ще Ви помоля да ни информирате всички нас за какво става въпрос.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: За съжаление от 20 досиета, които сме проверили, както казах, липсват документи. Към момента управляващият орган е в процес на така наречената процедура по възразяване и имат възможност да ги потърсят. Да, те са споделили притесненията си. Такава констатация ние имаме и в предходен системен одит. Отново е констатирано, че някои от документациите имат проблеми на един по-ранен етап, които са провеждани. Просто в годините част от документацията не е достатъчно добре архивирана и съхранена.
В резултат на първия системен одит през 2009 или през 2010 г. не си спомням, сме дали препоръки да се подобри системата. От този момент насетне и в новите досиета, които сме проверили, няма липса на документи. Така, че са положени усилия от управляващия орган това да бъде коригирано.
Пак казвам, считам, че това са единични грешки, а не грешка в системата, за да бъде санкционирано по-сериозно. Говорим по отношение на архивирането.
Ако не се намерят документите, ще има и финансово отразяване и да, ще е сериозен проблемът. Но все още докладът не е окончателен, процедурата не е приключена. При окончателния доклад ще мога точно да кажа. Сега ви запознах с предварителните резултати по отношение на точно този въпрос.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Аз искам само да уточня и за колегите, и за присъстващите, че на 19 март предстои изслушване на министъра на околната среда и водите, ресорния заместник-министър и управляващите органи. Предполагам, че и те ще могат да отговорят на конкретно поставените въпроси от господин Чакъров за съхранение на архивите.
Тук се връщаме до въпроса за електронизация на много от процесите, но предполагам, че това ще бъде приоритет и в рамките на следващия програмен период.
Госпожа Василева поиска думата, за да зададе въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Караджова. Уважаеми колеги и гости! Преди всичко искам да благодаря на всички за информацията, която предоставихте, за това, че сте тук сред нас и за това, че имаме възможност заедно с вас да обсъдим някои от проблемите, които касаят управлението на европейските фондове и програми.
Използвам възможността, че контролните органи са тук заедно и ще помоля всеки един от ръководителите на контролните органи да изрази своето мнение относно един въпрос, който беше засегнат в някои от изказванията до този момент, а именно големия обем проверки от различни контролни органи.
За жалост, в някои случаи това води до дублиране на дейността, в други случаи, които са още по-нежелани, води до противоречиви становища, които действат объркващо както на бенефициентите, така и на управляващите органи.
В този смисъл бих искала да чуя мнението на всички вас – какъв механизъм смятате, че би могъл да бъде въведен, за да доведе до по-добра координация, елиминиране на дублирането и по-скоро осигуряване на допълващо действие на контролните органи, така че да сме сигурни, че системите работят и в същото време да не пренатягаме системата при бенефициентите и управляващите органи.
Взимам повод от информацията, която беше предоставена от Сметната палата, именно проведена. Сред текущите ангажименти се провежда одит във връзка с подготовката за управление на средствата от фондовете за периода 2014 – 2020 г. Предоставена е информация с вашите констатации относно наличие на добри практики и установени проблеми.
Сред проблемите вие посочвате несъвършенството на системата от нормативни актове, като указвате, че има липса на унифициран, гъвкав и лесен за разбиране и прилагане подход, има разнопосочни, различни процедури, има силна динамика и непредсказуемост на средата по отношение на правилата за изпълнение.
В този смисъл моят въпрос към Вас, господин Димитров, е: не смятате ли, че Законът за управление на средствата от Европейския съюз би могъл да бъде рамката, която да елиминира подобни проблеми и дефекти в системата?
Оттук, ако позволите, няколко вече конкретни въпроси към съответните органи.
Бих искала да получим информация от сертифициращия орган, тъй като вие правите регулярно оценка на риска и следите какво се случва по отношение на сертифицирането на разходите, какви са вашите очаквания, каква е оценката ви към настоящия момент по отношение на средствата, които са в риск за потенциална загуба през 2014 г., отчитайки правилото М + 2? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е във връзка с промененото третиране на ДДС по водните проекти. Национален фонд възстановява ли ДДС към настоящия момент?
По отношение на ОСЕС, тъй като чухме доста коментари, явно „околна среда” е горещата тема. Благодаря на госпожа Михайлова за информацията. Господин Чакъров излезе, но все пак би било хубаво да се упомене, че системният одит в началото на 2013 г. показва оценка „двойка”, което означава ,че системите работят и се нуждаят от леко усъвършенстване. Дано да се намерят въпросните документи, дано да ви дадат увереност и да не се получи оценка „тройка”, защото всички знаем до какво води това.
Тъй като беше оповестено, че съществува план за действие, Вие самата в общи линии очертахте стъпките, които се предприемат от управляващия орган, това, което ме интересува, е дали този план за действие е съгласуван с ОСЕС, дали вие вече сте стартирали проверка на действията, които са предприети от управляващия орган. Защото несъмнено е, че вашето потвърждение на тези стъпки ще бъде индикация за Европейската комисия, за да вдигне временното спиране на средства.
И смятате ли, че тези действия, които са предприети от управляващия орган, ще доведат до вдигане на временната мярка, наложена от Комисията, или точно обратното? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря на госпожа Василева за цялата серия от въпроси. Проф. Димитров, ако искате Вие да започнете. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Да, всъщност мисля, че тук става дума за два въпроса. Единият беше общо към всички контролни институции и съответно органи – за избягването на дублирането и как си разпределят, образно казано, сферата на контрола.
Ние поначало имаме вече изградена, мисля, че положихме началото на тази практика да извършваме известно съгласуване още при планирането на своите одитни ангажименти с институции със сходни функции, както Агенцията за одит на средства от Европейския съюз. Но нека да подчертая, че одитните ангажименти, които те извършват, все пак са много по-различни от одитните ангажименти, които ние извършваме. Защото ние сме на основата на оценка на риска. Но поначало ние проверяваме много по-дълги периоди, стремим се да установим проблеми, които до голяма степен са хронични, жилави, ако мога така да се изразя, недобри практики в управлението на европейските средства, повтарящи се проблеми. Стремежът ни е да обхванем по-дълги управленски периоди, да обхванем по-същностни проблеми при управлението на европейските средства. В този смисъл в нашите одити не са толкова оперативни, както са одитите на Агенция „Одит на средства от Европейския съюз”.
В този смисъл не смятам, че тук може да има дублиране, защото нашите констатации, изводи и препоръки все пак са с различен фокус. И не смятам, че има опасност от дублиране. Не са идентични нещата.
Въпреки това ние се стремим да не се дублираме, още повече, когато става дума за конкретни проекти, оперативни програми, тоест да няма дублаж, за да не стигаме до противоречащи си изводи. С други думи, опитваме се да спазваме един рационален принцип – принципа за разделение на контролния труд, доколкото всички ние сме представители на контролни институции.
Засега мисля, че госпожа Михайлова ще се съгласи с мене, че не сме стигнали до някакви принципно противоречащи се изводи и оценки. Аз смятам, че не мога да кажа, че това е проблем в нашата работа, когато разграничаваме контролната си дейност като одити, които извършва Агенция „Одит на средства от Европейския съюз” и нашите одити върху управлението на европейските средства.
За втория ви въпрос. Разбира се, това е въпрос на законодателна целесъобразност – как да бъде управлението на европейските средства. Децентрализирано. При нас е доста децентрализирано. Или пък с този закон да се въведе някаква по-унифицирана и по-централизирана система за управление на европейските средства. Но мисля, че вече е късно, тъй като ние започваме новия програмен период.
Лично моето мнение бих го казал. Един закон би поставил нещата, доколкото той урежда трайно тези отношения на по-добра основа. Защото струва ми се, че той би допринесем за създаването на едни унифицирани, стандартизирани, добри управленски практики. В това отношение законът може да допринесе съществено. Но това е, пак повтарям, мое лично мнение, защото все пак става въпрос за политика, изразена чрез закон. А работата на Сметната палата не е да дава политически оценки. Просто ние, така да се каже, упражняваме контрол под формата на одит за изпълнението на законовите и другите правила.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров. Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: В допълнение на това, което каза господин Димитров, бих искала да кажа, че ние сме много рамкирани в проверките, които трябва да извършим. Те се селектират случайно, но без извадки. Не можем да решаваме да се откажем от един одит или не, защото в този случай ще има манипулиране на извадката. По тази причина, когато те попаднат в нашия обхват, ние няма как да го отложим, дори някой друг контролен орган в момента да извършва проверката, освен да го отложим с някоя седмица във времето, за да не се дублира, и да искаме едни и същи документи да са в огромна тежест на конкретните бенефициенти, които проверяваме.
Но в новия регламент на Европейската комисия, доколкото си спомням – 13-03, има вече заложен изричен текст, тъй като по препоръка на Европейската сметна палата се изисква да бъде олекотен контролът и да не бъде осъществяван толкова много контрол, има заложен член, пак по памет цитирам, до 200 хил. евро проекти да бъдат одитирани само веднъж в целия им живот, дори да са две-три години. Ако са одитирани веднъж едната година, дори да попаднат следващата година в извадката, те не трябва да бъдат одитирани.
Също така, ако те са проверени от одитори на европейската комисия, само в този случай ние нямаме право и не трябва да ги одитираме. Така, че те се опитват да олекотят контрола, доколкото това е възможно. Разчитат на работата на одитните органи и ние – на тяхната работа.
По отношение на въпроса за плана за действие на оперативната програма „Околна среда” планът е изготвен от управляващия орган. И след като той бе одобрен, е предоставен. Той е, бих казала, добър план, рамков, със зададени няколко основни стъпки какво трябва да бъде направено, анализ на ситуацията, решаване какъв да бъде подходът, извършване на съответствие на избрания подход, представяне на тази информация на нас. По наша инициатива ние се виждаме често с управляващия орган, каним ги при нас, дискутираме и сме информирани на какъв етап са проверките ,които те осъществяват.
Доколкото имам последна информация, дори от вчера, до няколко дни ние ще получим вече информация от управляващия орган за извършените от тях проверки.
Какво сме направили до този момент. За да стартира нашата работа по-навреме, ние поискахме базата данни, проверихме я, установихме някои различия с тях, дадохме им ги в процеса на работа, така че те да включват и проекти, които бяха пропуснати. Проверихме им контролния лист, по който те работят, допълнихме го, тъй като първоначално той не обхващаше всички въпроси на Европейската комисия. Така че мисля ,че имаме добра стартова позиция в момента. Изчакваме техните проверки да приключат. Имаме базата данни. Въпрос на дни е ние да направим извадката и да видим кои проекти от техните ще преповторим.
Тъй като те ползват нашия чек-лист, искрено се надявам наистина да потвърдим резултатите от техните проверки и се надявам отклоненията, които бъдат установени от тях, впоследствие проверени и потвърдени от нас, да не са толкова големи за самата оперативна програма.
Индикативно как виждаме ние във времето нещата. Може би до края на април ние ще сме приключили също с проверките и ще имаме готовност да докладваме на комисията.
Какво ще е решението на комисията, дали ще приеме работата на управляващия орган, дали ще приеме нашата оценка, не мога да кажа. Мога само да гарантирам, че ще се постараем ние да осъществим наистина адекватен контрол, такъв, какъвто те очакват, и да докладваме резултатите такива, каквито са, за да не се стига до плоска финансова корекция.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Тъй като имаше въпрос към всички участници – представители на контролните институции, ще Ви дам думата, госпожо Павлова, да отговорите.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря. Аз бих могла да споделя своята позиция само относно контрола, който се осъществява във връзка с провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и по-специално да споделя с вас факта, че във връзка с разработването на проекта за споразумение за партньорство между Република България и Европейския съюз за следващия програмен период, както знаете, има едни предварителни условия, на които трябва ние да отговорим.
В областта на обществените поръчки първото нещо, което трябва да изготвим, това е Национална стратегия за развитие на сектора, която обхваща периода 2014 – 2020 г. Този стратегически документ същност набелязва основните мерки и действия, които страната ни следва да предприеме и да извърши, за да може да бъде подписано и финализирано Споразумението за партньорство.
Към момента ние работим по изготвянето на този документ, заедно със службите на Европейската комисия, Генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги”, а също и с активното участие на останалите дирекции, които осигуряват европейските средства.
Очертали сме петте области на въздействие, в които трябва да бъдат предприети конкретни мерки, отговорните институции и сроковете, за които ще бъдат изпълнени.
Разбира се, на първо място, това е законодателството – усъвършенстване, опростяване и кодифициране на законодателството в областта на обществените поръчки.
На второ място, това са мерки, свързани с прилагането, практиката по прилагането на това законодателство, изготвянето на наръчници, стандартизирани образци на документи, помощ на всички участници в процесите по възлагане.
На трето място, мерки, насочени към укрепване на административния капацитет, отново при всички субекти, които участват в процедурите.
Предвиждаме създаването на изцяло електронни обществени поръчки.
И накрая, разбира се, усъвършенстване и повишаване ефективността на контролната система в страната и на системата за обжалване.
Към момента, пак казвам, този документ все още е работен проект, но очакваме в скоро време неговото приемане. Мисля, че ще даде отговор на проблемите с това ,че много контролни органи, различни становища има. Говоря отново само за сферата на обществените поръчки.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо Павлова. Има думата госпожа Костадинова от дирекция „Национален фонд”.
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: По отношение на първия въпрос – относно големия обем проверки от различни контролни органи. Аз в моето изложение казах, че в момента работим по разписване на процедурите за новия програмен период. Така че една от темите, по които тече дискусия в дирекция „Национален фонд”, са именно проверките на място, които извършва дирекцията.
Промените, които считаме, че трябва да бъдат направени за новия програмен период, са при наличие на една работеща система за управление и наблюдение, тоест един работещ ИСУН, проверките, които ние ще извършваме, възнамеряваме да стават чрез системата за управление и наблюдение, без да се ходи на място и управляващите органи по такъв начин да се облекчат от проверките на сертифициращия орган. Когато са качени всички документи там, считаме, че това ще бъде възможно.
Между другото, в този програмен период не споменах преди малко, че се работи към промяна във функционалностите на ИСУН, така че информация, която е налична там, а има разминаване с такава, която получаваме на хартиен носител, да бъде изчистена, така че да може да се ползва системата от всеки и по този начин да бъде намален и експертният, и времевият ресурс по отношение на проверките, които се извършват.
По отношение на очакванията за загуба на средства през тази година. Да, ние имаме изчисление на праговете, които са за края на 2014 г. Общо за структурните и Кохезионния фонд по седемте оперативни програми това е приблизително за 1 млрд. 350 млн. евро.
Към настоящия момент нашето становище е, че не може да се ангажираме със загуба на средства през тази година. По-скоро считаме ,че не би се осъществила такава, във връзка с това, че проектите вече се намират в един напреднал и финален стадий на изпълнение, имайки предвид и мобилизацията, която беше извършена през миналата година, съкращаване на сроковете, разбира се, не за сметка на качеството. Само искам да кажа ,че сме позволили ежемесечна сертификация към Европейската комисия и сме извършили такава през миналата година. За сравнение, съгласно указанията на министъра на финансите такава се извършва три пъти годишно и ние успяхме и го постигнахме. Така че на този етап не считаме, че има риск от загуба на средства за тази година.
По отношение на ДДС. Бих искала да кажа, че в момента се работи по актуализация на указанията на министъра на финансите. Колеги от дирекция „Национален фонд” работят съвместно с колеги от „Данъчна политика”ы където ще бъдат изяснени тези въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Въпросът беше конкретен и ясен. Вие в момента възстановявате ли ДДС?
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: Да, когато е допустим разход.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По водните проекти?
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: По принцип знаем, че ДДС е възстановим разход тогава, когато е допустим разход.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Госпожа Янкова е заявила желание да зададе въпрос.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Мисля, че днес успяхме да констатираме, че административният капацитет на одитиращите органи на Агенцията по обществени поръчки, на Сметната палата, на сертифициращата са настроени на часовник първите седем години, изминати от европейското ни членство.
По-важно беше и не успях да го чуя, да бъдете малко по-смели в предложенията как да олекотим следващия програмен период. Безспорно това е част от политиката и политическо задание. Безспорно вие като експерти се пазите от това.
Успях да намеря в доклада на госпожа Павлова на стр. 3 нещо, което ме притеснява. Тъй като ние сме комисия в българския парламент, предлагам на председателя да се намесим сега между първо и второ четене на Закона за обществените поръчки. Не е нормално притеснението на председателя на комисията, на госпожа Павлова в самия доклад да се притеснява, че през новия закон се дават разнопосочни сигнали и указания към възложителите от непоследователното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗОП. Това означава, че би могло да се доведе до по-голямо объркване на бенефициентите и до създаване на условия за налагане на финансови корекции.
Тъй като вие сте първи и тъй като предварителният контрол е изключително важен, той задава камертона оттам насетне как ще върви ЗОП, за нас е изключително важен капацитетът на Агенцията по обществени поръчки и е изключително важно вие да бъдете в центъра на целия този процес като начало, като предварителен контрол и впоследствие това, което ви е вменено като компетенции.
Поради тази причина с колегите народни представители като участник в такъв процес си задавам въпроса колко контролни органи има върху един бенефициент – повече от 11. Дали Законът за обществените поръчки експертно и компетентно се тълкува по начина, по който стои като закон, като приложение върху бенефициентите? В много случаи сме стигали до това, че законът е тълкуван разнопосочно, според възгледа и според начина на работа на отделната одитираща институция.
Тук може би е необходимо да започнем този дебат. Днес беше първа среща с участие на новия председател в началото на програмния период, може би ще бъде необходима втора работна – как да облекчим действително административните тежести при одитирането на бенефициентите, как да си бъдем полезни. Защото в крайна сметка не можем да кажем, че в този процес бенефициентът е някъде далече, бенефициентът променя България и качеството на живота, и страната като цяло. И ние сме под различен начин играчи на един и същ терен и трябва да правим страната, да я променяме, а паралелно с това да подпомагаме този процес и да го олекотяваме. Но безспорно, да тежи контролът на публичните финанси – и на Сметната палата, и вашият като контрол и съответно да бъде по-олекотена дейността на сертифициращия орган.
Аз тук възкликнах от необходимостта и възможността, че в желанието ни сертифициращият орган може да стигне дотам, че когато управляващият орган отчете всички документи и ги верифицира, в десетдневен срок могат да се реализират плащанията. И може би въпросът ми първо към Вас е: докъде стигнахте в тези седем години на най-гъвкавото и бързо плащане към управляващия орган и към бенефициента?
Имаше времена, в които бяха до три месеца. Имаше пожелание да бъде до 28 дена. Сега в какъв срок успявате да се разплатите? Имаше времена, в които някои политици, големи играчи начело на държавата казваха: ние си вземаме от тези пари, харчим си ги, после си ги връщаме – те са си наши. Имаше и такива времена. Тоест, първо ще тръгнем от Дирекция „Национален фонд”. Вие като сертифициращи какъв урок извадихте от тези седем години? И на базата на това, което ни предлагате, предлагам на председателя на комисията, да направим едно заседание и да обсъдим методологическите предложения, които Дирекция „Национален фонд” предлага за следващия период. И да поканим представители на всички управляващи органи, за да си бъдем полезни.
На следващо място, по отношение на Агенцията за обществени поръчки. Може би трябва в следващия планов период – подлагам го и на дискусия – да ви изведем като основни в предварителния контрол и вие реално да се произнасяте дори по контрола на обществените поръчки. Не игнорирам Агенцията за държавен финансов контрол, която може би сме пропуснали днес да я поканим.
По отношение на многото въпроси и актуалността на госпожа Михайлова, която налага и санкциите, аз мисля, че да, Европейският съюз задава камертона, да, оттам идва и контролът, и отчетът. В един момент, когато си говорихме, си помислих: Дали са от българския парламент или се вдигнах и отидох в Европейския съюз? В крайна сметка сме в България.
И това, което и господин Чакъров, и господин Страхил Ангелов поставиха – нас ни притеснява изключително много и трябва да намерим мярката. В предишното правителство имаше предложение за постановление при финансовия министър, спестявайки си парите от Европейския съюз и натоварвайки бенефициентите, ние какво правим с финансите на страната? Да, спестяваме един публичен ресурс, който след това ще го похарчим. Натоварваме си институциите. Да, те са грешили. И сигурно е необходимо да бъдат коригирани.
Въобще съм си мислила, че корекция от 2, от 3, от 5 процента е дисциплинираща. Но корекция на голям проект от 25 процента е убийствена. Тя не би могла да се понесе в крехките приходи на бенефициентите, където в по-голямата си част са общините. Трудно е. Това не е ваш въпрос, това е политика. и това е въпрос и на нашата комисия, и на парламента, и на правителството, и в дебата с Европейската комисия. но тук за нас ще бъде изключително важно какъв е вашият възглед по отношение на това.
Дори има такъв един момент. Казват – ако одитор от одита на средствата от Европейския съюз дойде и си излезе, без да ви е наложил корекция, той не ви е проверявал. Сигурно нямате такъв случай. Но това в крайна сметка е и превенция, и контрол. Може би нашето, може би моето голямо притеснение е в този баланс, в който си казваме, че ние се самоконтролираме, ние си спестяваме парите, защото сме ги открили като грешки, ние ще си ги ползваме за развитието на страната, паралелно с това когато се стовари финансовата корекция, тя стои с години като проблем в публичните финанси на бенефициентите, когато те са общини.
Към проф. Димитров нямам бележки, защото това е респектиращата институция, която е контролираща публичните финанси на страната. може би вие, правейки проверка, препращате към Агенцията по държавен и финансов контрол вашите доклади. Има в докладите ви препоръки за превенция, за промяна, за отношение.
Иска ми се да не бъдем в този процес, който предстои за промяната на страната в следващия планов период, да бъде по-динамично харченето на средствата, да бъде по-полезно, да бъдат по-малко тежестите, но в крайна сметка и институциите да бъдат достатъчно респектиращи и да си бъдат на мястото.
Някога може би ще проведем разговор, доколко, оправдавайки се и вторачвайки се в европейските директиви, ние побългаряваме контрола и го правим достатъчно тежък и тежащ върху самите бенефициенти. Защото в крайна сметка те трябва и да напишат проекта, и да направят поръчката, и да го изработят, и съответно да излязат пред публичността и пред обществеността, която ги е сложила на определени места с открито чело. А не хора, които много са работили, които са свършили много за държавата, които са правили много, в крайна сметка да излязат охулени заради работата, която са свършили. Да не направим така, че да демотивираме бенефициентите да бъдат активни на терена на европейските средства, за да можем да променяме България.
Това бяха може би моите разсъждения на глас, не толкова като въпроси. Този, който смята ,че може да ни подпомогне, днес с комисията ние направихме един прочит в каква кондиция са одитиращите органи. Те са в добра кондиция. Изградили ли са капацитет? Изградили са капацитет. Как си взаимодействат с бенефициентите? Прекрасно, но понякога за сметка и с тежести върху бенефициентите. Как можем да олекотим този процес? Днес започваме този разговор, който в близките месеци трябва да свършим, за да се настрои часовникът ида работи добре.
Госпожо председател, извинявайте за дългото изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Преди да дам думата на представителя на контролните органи, бих искала да кажа, че всъщност Вие обобщихте в основни линии дискусията и становищата на представителите на отделните парламентарни групи в комисията. Темата за опростяването на процедурите за намаляване на административната тежест трябва да бъде водеща. Но, от друга страна, също така трябва да гарантираме и упражняването на достатъчен контрол и на функциониращи системи за управление и контрол.
Давам ви думата в поредност, която вие прецените и искате да отговорите. Да започнем с „Национален фонд”. Има думата Василка Костадинова.
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: Нека първо аз да отговоря, предвид конкретния въпрос на госпожа Янкова – плащане към бенефициентите в рамките на 10 работни дни след верифициране на отчетените разходи. Това е едно условие, което е залегнало в проектите на указанията на министъра на финансите за новия програмен период, именно на базата на научените уроци от изминалия период.
Ние считаме, че това е постижимо и цели ускоряване на верификацията, както и осигуряване на финансов ресурс за бенефициентите. Управляващите органи не би трябвало да имат проблеми, предвид на това ,че средствата, които ние получаваме от Европейската комисия в рамките на сега действащите процедури, в 10 дневен срок се налагат като лимити на управляващите органи. Също така те ползват и една процедура на префинансиране от националния бюджет. Когато имат необходимост от ликвидни средства, за да извършат плащания към бенефициентите, също им е дадена такава възможност, това е залегнало в Закона за бюджета, след което тези средства, които се дават в аванс, се намаляват с получените траншове от Европейската комисия.
Така че това е предложението. Към настоящия момент си действат сроковете, които са съгласно действащите процедури. Верификацията и плащанията ще има в 40 дни.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Тъй като към мене нямаше конкретен въпрос…
ДОРА ЯНКОВА: Притеснява ли Ви Законът за обществените поръчки? И ще правим ли много скоро нов по европейските директиви.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: През месец февруари Европейският парламент и Съветът приеха изцяло нов пакет европейски директиви, които регулират отношенията в класическия сектор, при секторните възложители и изцяло нова директива за концесиите. Съответно ние като страна – член на Европейския съюз, сме длъжни да транспонираме в нашето национално законодателство новите изисквания.
Бих искала да споделя с вас, че ние вече имаме сформирана работна група, която работи по изготвянето на изцяло нов Закон за обществените поръчки, като целта е, както вече казах, да постигнем една кодификация, да има един общ рамков закон, който да бъде в основата и да преодолеем трудностите с многократното му променяне, с прекалено голямата детайлизация, която има в момента, така че този процес вече тече.
Относно мястото и ролята на агенцията, рано е все още да кажа каква ще бъде тя. Но така или иначе препоръките от страна на Европейската комисия са насочени към това да бъде засилен предварителният контрол, да бъде разширен обхватът му. Така че най-вероятно ние ще сме този орган, който ще трябва да прави този контрол изцяло – и за европейските, и за националните средства.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Аз също ще се включа само с няколко думи по отношение на това, че не сме оправдали очакванията да бъдем по-смели и да дадем предложение как да се подобри или олекоти контролът от толкова много контролни организации. Съжалявам, не ни беше предадено точно по този начин изискването към нас каква информация да предоставим. Но мога да ви уверя, че ние анализираме грешките, които сме установили до този момент и сме правили подобни анализи, предоставили сме тази информация на вицепремиера, отговорен за управлението на евросредства, от наша гледна точка като одитори как може системата да управление и контрол да бъде подобрена. Посоките са много излишни, като се започне наистина от стандартни проекти, от стандартна документация, съкращаване на срока, съкращаване на контрола, акцентиране наистина на рисковите моменти в процеса при селекция и при верификация, там, където наистина могат да се допуснат грешки, а не просто контрол за самия контрол да бъде осъществяван.
Подобни анализи ние сме ги правили и ако ви интересуват, мога да ви предоставя такава информация, която ние имаме и сме правили.
В никакъв случай налагането на финансови корекции не е самоцел на одитния орган. Точно обратното, бих искала да кажа. винаги сме се стремили да помагаме и на бенефициентите, и на управляващите. Участваме в множество обучения, в които предаваме опита си. Предоставили сме си контролните листа за проверка на обществени поръчки. Те са публични, качени са и на страницата на агенцията, включително точно какво и как одитираме, методологията ни я има на страниците. Всеки един бенефициент може дори преди нас да мине, да си отговори и да се подготви за един одит от нас.
И като цяло бих казала, че в последните години, когато ние отидем на отит, в отида на операциите, все по-малко са грешките, които установяваме. От множеството процедури, които ние проверяваме, са единични случаите, в които предлагаме финансова корекция. Това не означава ,че по другите няма финансови корекции. Просто управляващият вече е напред в тези корекции преди нас и в много случаи те прехвърлят отговорността, че правят корекциите заради нас, ние да не ги хванем на един последващ етап, което не е коректно.
Искам да подчертая, че и бенефициентите имат напредък. Множеството грешки по отношение на обществените поръчки са допуснати в началото и се дължат наистина на незнанието. Съгласна съм с вас, че една община, която има собствен бюджет между 4 и 5 млн. лв., а е й дадена да прави и да управлява пречиствателна станция за 20-30-50 млн. лв. и да контрактува подобен тип инфраструктурен проект, е изключително сложно. Много често консултантски фирми в началото са подвели – бих си позволила да употребя тази дума – възложителите, в желанието си да бъдат наистина едни процедури, защитаващи европейските средства, са заложили много ограничителни условия, които впоследствие бяха наказани и санкционирани. Но практиката ни вече е все по-популярна.
Както казах, публикуваме анализ на грешките и виждаме, и установяваме ,че все по-малко тези грешки се повтарят и се допускат отново.
Отчитаме и контрола, който се осъществява от Агенцията за обществени поръчки. Ние изцяло се доверяваме на този контрол, който наистина е силен и добър. И ако възложителите се вслушват в препоръките на Агенцията за обществени поръчки, се надяваме все по-малко и по-малко грешки да се осъществяват.
А кой следва да поеме тежестта. Искам да кажа ,че е труден въпросът. Но има и процедури, в които, когато се прочетат критериите за подбор в една обява, мога да ви кажа ,че мога да посоча и фирмата. Така че наистина трябва да се намери баланс.
За съжаление има и такива процедури. Аз мога да ви дам за пример. Вмъквали сме в процедура изисквания на път. Кмет я обявява и изисква до 30 км от пътя да има собствена асфалтова база. Ами има една единствена фирма и тя е печелила. Само тя е кандидатствала.
РЕПЛИКА: Стар пример.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Стар пример е, но ние сме го санкционирали. И точно това искам да кажа, такива примери все по-малко и по-малко има. Този пример конкретно е санкциониран. Но има и такива случаи. Включително консултантски, които проверяваме към момента. Когато се чете, ще видите колко много изисквания има към конкретен проект за проектиране на пречиствателна станция например. Когато зачетете изискванията към екипа, вие просто ще се ужасите какво се иска – от единия, да има 6 години такъв и такъв стаж, от другия 8 години такъв и такъв стаж, от другия 2 години такъв и такъв стаж. Няма дори логиката в изискванията им. И накрая една фирма среща тези изискванията. Защото когато те са си дали сивитата, по тях са попълвани тези изисквания. Има и такива случаи.
Затова трябва да се внимава с помощта на общините, те трябва да знаят, че носят отговорност за деянията си и за това, което правят като възложители.
Да, допускат се грешки, наистина от нерастеж, наистина от незнание, наистина от трудността, понякога и от закона. В тези случаи е добре да се помогне и най-вече да се наблегне и на обучението, и на създаването на капацитет, който може да управлява подобни проекти и да обявява процедури. Поне това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Давам думата на проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, само няколко думи. Да, ние сме контролни институции, но всеки контрол е специализиран и специфичен. И тук все пак искам да посоча, че Сметната палата не предлага финансови корекции, не разрешава плащания и съответно не проверява конкретни плащания и разходи.
При нашия контрол основното е подобряване на управлението и това намира израз в това ,че основната мярка за въздействие при контрола на Сметната палата, одитния контрол на Сметната палата са препоръките, отправени до тези, които управляват публичните средства и активи, с цел да подобрят управлението им.
Същевременно обаче искам да посоча нещо много важно. Тъй като ние сме Сметна палата от парламентарен тип, а не Сметна палата от типа финансов съд, при който основната задача е, така да се каже, възстановителната функция, да се възстановят евентуални вреди, причинени на бюджета от лица, които управляват публични средства и активи, при нас основното е ние да предоставяме надлежна информация на парламента, за да може на основата на одитния контрол, който ние осъществяваме като парламентарна Сметна палата, парламентът да упражнява контрол – и то парламентарен контрол - за подобряване на управлението върху всички тези, които управляват публични средства и активи.
Аз тук бих казал нещо като препоръка. Смятам, че когато се разглеждат доклади на Сметната палата, разбира се, това важи и за други контролни институции, би било добра практика в специализирани комисии да бъдат поканени на заседанието и съответните адресати на контрола, на одитите, в случая имам предвид на Сметната палата, които трябва да участват в дебата или да дадат позиция как те ще подобрят управлението в резултат на констатациите, изводите, оценките и препоръките, които се съдържат в одитните доклади и съответно да дадат публичен отговор пред парламента за това как допринасят, какво ще направят, какви мерки ще предприемат за подобряване на управлението.
Искам да подчертая това, защото ние сме различни контролни институции и не вършим едно и също. Категорично. Важно е да се види спецификата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Аз ще се възползвам от позицията на председател. Бих искала да благодаря на всички, на представителите на контролните органи, на колегите от комисията, на колегите от ИДЕС за наистина откровения и преди всичко неполитизиран разговор. Смятам, че темата за управлението и контрола върху използването на средствата от Европейския съюз предполага надхвърляне на границите на партийни и политически пристрастия. И се радвам, че днес за пореден път като комисия доказахме, че темата има национален приоритет.
В лицето на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ние ще продължим този цикъл от срещи и от изслушвания.
Бих искала да ви кажа ,че имате нашата подкрепа по отношение на засилване на административния капацитет на всеки един от органите. В случая става дума за контролните органи, но това засяга и управляващите органи. Защото още от самото начало на стартиране на сегашния програмен период винаги въпроса за надграждане на административния капацитет е бил основен, както се поставя от страна на Европейската комисия, но също така и от страна на различните органи, които участват в процеса на управление на фондовете.
Надявам се, че с приключването на този програмен период ще сме преодолели грешките от растежа и най-малкото няма да ги повтаряме през следващия. Предизвикателството пред нас е още по-голямо. Предстои ни да приключим или поне да защитим националния интерес по въпроса с наложеното временно спиране на средствата по оперативна програма „Околна среда”. И пак ви казах, предстои ни много сериозен и задълбочен разговор с министъра на околната среда и водите и с ресорния екип, който управлява тези средства.
Надявам се, че в недалечно бъдеще отново ще имаме възможност да проведем такава среща. Предложенията, които направи госпожа Янкова по отношение на обсъждане на опростяване на механизмите, методологията, методическите указания, които изготвя Национален фонд.
На дневен ред стои въпросът за това не дали трябва да се приеме Закон за управление на средствата от Европейския съюз, защото смятам, че тук нямаме различия в парламентарните групи. По-скоро въпросът е кога, така че да не се спре процесът на използване на фондовете, да нямаме празни периоди, те да не бъдат застрашени.
Така че и в разговор с отделните органи, които участват в този процес, ще проведем една много задълбочена дискусия сигурно през второто тримесечие, за да обсъдим как подхождаме и към въпроса за изработването на Закон за управление на средствата от Европейския съюз. Има различни варианти на закона. Но нека да стартира новият програмен период и след това вече да стъпим на него, за да унифицираме процедурите.
Още веднъж ви благодаря много. Пожелавам ви лека вечер.
Само за колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Бих искала да ви кажа ,че сме получили покана за интерпарламентарен семинар „Ролята на парламентите в процесите на преговори за присъединяване към Европейския съюз”, който върви по линия на парламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа. Поканата ще ви бъде изпратена по имейл. За тези от вас, които проявяват интерес, той ще бъде на 30 и 31 март. Домакин е България, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е домакин на този семинар. Знаете ,че за нас като парламент това парламентарно сътрудничество е много важно, с оглед и на предстоящото вземане на решение за ситуиране на постоянен секретариат и превръщането му в парламентарна асамблея.
Ще ви помоля до 19 март, тоест до две седмици тези от вас, за които представлява интерес този семинар, да изпратят потвърждение на Анелия. Ако има панел, по който бихте искали да участвате активно в дискусията, моля също да го посочите.
Другата седмица продължаваме с изслушване на колегите от Министерството на транспорта. Заседанието ще води Дора Янкова в качеството й на заместник-председател, тъй като аз съм ще съм в командировка по линия на ПАСЕ в Стокхолм. Тогава ще уточним най-вероятно и едно извънредно заседание, на което да обсъдим и Годишната работна програма на парламента. Защото ако го правим в сряда, когато има изслушвания, трябва да чакат колегите от управляващите органи. Мисля, че ще намерим подходящ ден.
Имаше изявено желание от някои от колегите за промяна на часа. Искам да ви кажа ,че проверихме и се оказа ,че това е невъзможно, защото има вече постигната синхронизация между отделните комисии по отношение на дните и часовете, в които започват. Така че предполагам, че няма да е неудобно, ако на някого му се налага да чака от 14 до 15,30 часа. Имаме и кабинети в тази сграда.
Благодаря ви още веднъж. Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като комисията ни е за контрол върху средствата от Европейския съюз и по европейските въпроси, предлагам, ако не възразявате, на страниците на парламента има яснота кога се провеждат заседанията. Тъй като в крайна сметка вие, представители на контролиращите и одитиращите имате интерес как ние работим, ако прецените, да ви каним. Заседанията са открити, заповядайте и присъствайте на нашите заседания.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо Янкова. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имам един процедурен въпрос. Тъй като съгласно правилника за работа на комисията в първото заседание на месеца е необходимо да бъде организирано изслушване на ресорния вицепремиер, да ни уведомите какъв е статусът с изпълнението на този ангажимент.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: На 19 март ще бъде проведен блиц-контролът. Днес е първият ден от месеца, но госпожа Зинаида Златанова има друг ангажимент и помоли да отложим блиц-контрола за 19 март.
Аз бих ви предложила, както постигнахме такова споразумение в рамките на Комисията по външна политика, да се опитаме да правим блиц-контрола първата сряда в месеца. Ако обаче, както в случая, ресорният вицепремиер е възпрепятстван или не е възможно да присъства, нека винаги да знаем на кое заседание от месеца ще бъде проведен този блиц-контрол. Уточнено е вече – на 19 март ще проведем блиц-контрола. Трябва само да уточним дали ще започнем с него или ще започнем с изслушването. Може би да започне с блиц-контрола. И би било добре и госпожа Златанова, поне в началото на изслушването на оперативна програма „Околна среда” да присъства, тъй като проблемът излиза извън границите на програмата.
Господин Ненков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз благодаря, госпожо председател. Отново нещо процедурно, в унисон с това, което на предишното заседание на комисията колегата Дончев постави като въпрос – относно графика за провеждане изслушванията на управляващите органи, съответно министри и заместник-министри.
Имаше въпрос, който Вие адмирирахте като методика и като провеждане на съвместни изслушвания във връзка с интегритета между ОПР и Програмата за селските райони и т.н. Както разбрах от Вас, не сте приели подхода, който колежката Дора Янкова сподели и обърна внимание на госпожа Костадинова и на колегите от сертифициращия орган. Може би да се съчетае с всички управляващи органи – едно подобно, Вие преценете какво заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Аз приех подхода на господин Дончев. Ще потърсим възможна дата да го направим, тъй като вече за следващите три седмици са планирани изслушванията на съответните управляващи органи. Моята идея е даже да се опитаме да го направим дали на изнесено заседание, на планирано заседание извън рамките на регулярните заседания в сряда, на което, ако сте съгласни, също така бих искала да поканя и председателите на ресорните комисии. Мисля, че добавената стойност на едно такова изслушване би била по-голяма.
Ще се свържем и с кабинетите на ресорните министри и ще определим дата за началото на месец април. Поела съм ангажимент, не съм забравила. Нека да определим точния формат и на следващото заседание ще ви информирам.
Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Знам, колеги, че всички може би вече сте уморени, но само за минута ще ви отнема времето.
Едно кратко доразвитие на въпроса на госпожа Дора Янкова. Госпожа Павлова каза, че очакваме в скоро време нов Закон за обществените поръчки. Кажете според Вас заслужава ли си усилията да хабим парламентарно време и усилия да приемаме сега изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, което е предвидено в точка 18 от дневния ред? Заслужава ли си общините и всички други възложители да инвестират в софтуери, в обучение и т.н. за някакво кратко време, докато приемем новия закон.
Не е ли по-добре това предложение за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да бъде оттеглено до влизането в сила на новия закон? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо Павлова, заповядайте.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря. Аз бих искала да кажа, че е подготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Тези изменения бяха подготвени от екипа на вицепремиера госпожа Бобева и ние не бяхме пряко ангажирани с тези промени. Разбира се, съдействали сме в хода на изработването му с информация, с експертно мнение, тогава, когато ни е било поискано. Но ние не сме работили по него и не сме в течение с движението му, въобще с работната група, която е тук в парламента.
Както вече споделих с вас, вниманието ни е насочено към изработването на този изключително важен стратегически документ за реформата в областта на обществените поръчки и работим по изготвянето на нов закон.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Други въпроси има ли? – Не виждам.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 17,40 часа)

Стенограф: (Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Деница Караджова)