П Р О Т О К О Л № 22/12.03.2014 г.

---

На 12 март 2014 г., сряда, от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; инж. Стефан Чайков – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Милчо Ламбрев – генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти в МТИТС по текущото състояние и напредък при реализацията на ОП „Транспорт” 2007 – 2013 г. и напредъка по подготовката на ОП „Транспорт” 2014 – 2020 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Дора Янкова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми колеги, дами и господа! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Днешният дневен ред е така, както е по плана на комисията:
Изслушване на Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
В екип с него е господин Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Поканен беше инж. Стефан Чайков – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, който е с брюкселска задача, отсъства.
Присъства господин Милчо Ламбрев – генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” ;
Госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти в МТИТС би трябвало да се присъедини.
Заедно с тях от името на „Пътна инфраструктура” се надявам да бъдат колеги от администрацията и инж. Цвета Тимева – директор на Дирекция „Изпълнение на проектите по оперативната програма”.
Идеята днес е да дебатираме по текущото състояние и напредък при реализацията на ОП „Транспорт” 2007 – 2013 г. и напредъка по подготовката на ОП „Транспорт” 2014 – 2020 г.
И втора точка – Разни.
Искам да информирам уважаемите народни представители и гостите, че приветствам министъра с екипа за участие в нашата комисия. Нашият председател Деница Караджова отсъства от страната и аз имам чест днес да водя комисията.
С няколко акцента са зададените въпроси към екипа на министъра – текущото състояние, напредъка при реализацията на оперативната програма. Естествено въпросите са физически и финансов напредък, напредъка по отношение на заложените цели, рисковете и автоматичното освобождаване на средства, трудностите, проблемите, уроците от периода, който измина; напредъкът и подготовката за 2014 г. като втори акцент, формулирани приоритетни оси и мерки, финансово разпределение, проектна готовност и достигнат етап на преговорите с Европейската комисия; срещнати трудности и предприети мерки за тяхното отразяване.
Аз благодаря на екипа на министъра за подробната и обективна информация, с акцентите, така както е задала нашият председател като въпроси. Мисля, че народните представители получиха информацията и я имат за тяхно ползване.
Информирахме Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, че могат да бъдат гости днес и да участват в нашето заседание. Искам да поздравя господин Мутафчиев – народен представител, член на тази комисия. Заедно с това имаме представители на браншови организации, от Българския автотранспортен съюз присъства господин Батаклиев. Ако има други, в процеса на дебата се надявам, заедно с медиите, да се представите и ако комисията прецени, да могат да се поставят въпроси.
Колеги, първо, по дневния ред, който предложих на вашето внимание и за който всъщност предварително сте информирани – изслушване и точка „Разни”, имате ли мнения и съображения? – Няма.
Предлагам да приемем дневния ред с консенсус и със съгласие.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДАНАИЛ ПАПАЗОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА; ПЕТЪР КИРОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА; ИНЖ. МИЛЧО ЛАМБРЕВ – ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И ГАЛИНА ВАСИЛЕВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ НА ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ В МТИТС ПО ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪК ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОП „ТРАНСПОРТ” 2007 – 2013 Г. И НАПРЕДЪКА ПО ПОДГОТОВКАТА НА ОП „ТРАНСПОРТ” 2014 – 2020 Г.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! бих искал да благодаря за отправената покана за участие в днешното заседание на комисията. Успешното изпълнение на оперативна програма „Транспорт” се дължи най-вече на натрупания опит в управляващия орган и големите бенефициенти от началото на програмния период.
Предвид изпълнението на големи инфраструктурни проекти от национално значение министерството винаги е разчитало на подкрепата от страна на ресорните комисии в Народното събрание.
Надявам се, че предварителната информация, която изпратихме, ви е дала възможност да се запознаете с текущото състояние по изпълнението на стария и напредъка в подготовката на новия програмен период.
Преди да навлезем в конкретните проблеми, ще спомена съвсем накратко за последното развитие по изпълнението на оперативна програма „Транспорт” и подготовката за новата оперативна програма. Знаете, че към края на 2013 г. по програмата не бе допусната загуба на средства, което е плод на успешната работа на администрацията, бенефициентите и изпълнителите от началото на програмния период.
До края на 2014 г. ни предстои още по-сериозно предизвикателство, тъй като целта за сертифициране на разходи към Европейската комисия е висока. Само през тази година трябва да се сертифицират към комисията разходи в размер на 220 млн. евро.
За да постигнем тази цел, управляващият орган и бенефициентите имат нужда от подкрепа и съдействие от всички институции, включително и от Народното събрание.
Членовете на комисията са запознати, че сме идентифицирали като рискове два железопътни и два пътни проекта. Основните проблеми, които двата големи бенефициенти – НКЖИ и АПИ срещат, са свързани с провеждане на отчуждителни процедури и извършване на археологически проучвания. Тъй като изпълняваните от НКЖИ проекти генерират приходи, осигуряването на собствени средства се явява допълнителен проблем за тях.
Проблемите не са нови, но досега не е намерено решение за тях. Надявам се с ваша подкрепа да намерим законодателни решения на проблемите с провеждане на отчуждителните процедури и археологическите проучвания, които да са в интерес на всички заинтересовани страни. Освен това ще бъде от изключителна помощ за бъдещия период.
Наддоговарянето по оперативните програми се утвърди като един от начините на постигане на пълно усвояване на европейските средства. През първия програмен период този въпрос бе уреждан поотделно за всеки конкретен случай на наддоговарянето. Считаме, че за новия програмен период следва да се създаде единен национален механизъм за наддоговаряне по оперативните програми, включително и чрез осигуряване на необходимите допълнителни средства. Намирането на трайни решения на тези проблеми както за настоящия, така и за новия програмен период би допринесло за успешното изпълнение на оперативните програми.
По отношение подготовката на новата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” като цяло имаме постигнато съгласие относно бюджета и дейностите, които ще се финансират. Миналата седмица получихме коментарите на Европейската комисия по първия проект, който представихме. Поели сме ангажимент в началото на месец април да ги отразим и да изпратим коригиран вариант на програмата.
Намираме за важно също така да се започне с физическо изпълнение на програмата преди формалното одобрение от службите на Европейската комисия.
Бюджетът на програмата е почти 1 млрд. 900 млн. евро с включено европейско национално финансиране. Около 70 процента от този бюджет е разпределен поравно между пътната и железопътната инфраструктура – по около 673 млн. евро. Благодарение на успешно изпълняваните проекти на Метрополитен успяхме да договорим по-голям ресурс за изграждане на третия лъч на метрото – общо около 400 млн. евро с националното съфинансиране. Други около 25 млн. евро са осигурени за изграждане на интермодални терминали.
Във връзка с внедряването на иновационни технологии за подобряване на услугите, безопасността и сигурността на транспорта е създадена отделна приоритетна ос с бюджет 61,8 млн. евро европейско и национално финансиране.
В резултат на извършената приоритизация в железопътния сектор са идентифицирани следните проекти:
Завършване на модернизацията и рехабилитацията на железопътната линия Пловдив – Бургас, фаза 2;
Модернизация на ж.п. участъка София – Септември;
Модернизация на ж.п. линията Карнобат – Синдел;
Възстановяване на проектните параметри на ж.п.линията Русе – Варна.
Към пътния сектор като приоритетни са определени проектите:
Автомагистрала „Струма”, лот 3 – Благоевград – Сандански;
скоростният път Видин – Монтана; Автомагистрала „Хемус” – участък до пътен възел Плевен – Ловеч;
тунелът под Шипка;
автомагистрала Калотина и
път 79 – Мездра – Ботевград.
С готовност за стартиране през тази година са два от проектите, които на техническо ниво са абсолютно готови: възстановяване на проектните параметри на ж.п. линията Русе – Варна и Автомагистрала Калотина – София.
Допълнително за сектор „Транспорт” по инструмента „свързаност на Европа” ще може да разчитаме на около 350 млн. евро. За тези средства предвиждаме да кандидатстваме с проекти за модернизацията на ж.п. линиите Видин – Медковец и София І Драгоман, както и с проект за подобряване на корабоплаването по река Дунав.
Днес също на Министерски съвет обсъдихме индикативното разпределение на средствата от различните фондове по текущи цени и оперативни програми, като за оперативна програма „Транспорт” няма съществени изменения. Знаете, тук най-голямата промяна беше към Метрополитен – предвидени са 341 млн. 300 хил. евро от тематична цел 4 – подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори. Иначе оперативната програма „Транспорт” по тематична цел 7 общата сума е 1 млрд. 398 хил. 200 евро.
Това е, което аз имам да кажа. предполагам, че материалът, който ви раздадохме предварително, също дава достатъчно добра информация. Разбира се, ако е необходимо, тук са всички експерти, които смятам, че имат готовност да отговорят на вашите въпроси. Разбира се, аз също съм на разположение. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, господин министър. Колеги, малко да се посъветвам с вас как да постъпим. Материалът, в който министър Папазов направи въведение, е изключително подробно разписан – и за текущото състояние и изпълнение на оперативна програма „Транспорт” към 5 май 2014 г., за изминалия планов период, подготовката, проблеми, проекти. Нищо не е премълчано, нищо не е замазано, нещата са поставени такива, каквито са.
Заедно с това на нашето внимание е информацията, към която има две приложения. Едното приложение е от Агенция „Пътна инфраструктура” относно статуса на изпълнение на дейностите от самата агенция като бенефициент. Току-що се присъедини госпожа Галина Василева, която е директор на Дирекция „Координация на програми и проекти”.
Другото приложение 2 е обобщена информация за напредъка по ключовите проекти, където в подробности е направен анализ на всеки проект – анализ, изпълнение, напредък, трудности. Затова се надявам, че народните представители са се запознали с информацията в детайли. министърът с екипа е на разположение. Заповядайте, министър Папазов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Може би пропуснах отново да отбележа проблемните проекти, които сме идентифицирали до момента. Това са два пътни и два железопътни проекта, както вече ви казах, двата лота на автомагистрала „Марица”, също така по ж.п. проектите Първомай – Свиленград и Септември – Пловдив са с особен статут при нас. Те се наблюдават от мене и от моя заместник Петър Киров, с цел да направим всичко възможно забавянето, което беше към началото на годината, да успеем да го наваксаме.
В момента имаме доста сериозно струпване на техника и сили, които ни дават възможност да мислим, че ще се справим в определените срокове, като затрудненията главно по линията Първомай – Свиленград са като че ли най-големи, главно от археологията. Също и отчуждаването.
Извинявам се, че направих допълнение.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Господин министър, някой от екипа ще направи ли допълнение или да преминем към въпроси. Колеги, заповядайте. Знаете, че целта на комисията от тази среща е да можем да чуем екипите заедно с министрите на всички управляващи органи, комисията да бъде в информация, да направи изводите, след това комплексно да видим какви законови регулации и какъв разговор с Министерския съвет трябва да проведем, за да можем да подпомогнем този процес като съвет, който контролира и като съвет, който законодателно би могъл да регулира, ако има нужда.
Тук в препоръките има посочени няколко неща. Бихме могли да се намесим. Това допълнително.
От народните представители който иска да вземе отношение по представения материал, по въведението на министъра, има думата. Заповядайте, госпожа Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Колеги, господин министър, уважаеми гости! Аз имам два въпроса към господин министъра. Започвам с този програмен период. Моят въпрос е във връзка с подписания договор за безвъзмездна помощ по линия на оперативна програма „Регионално развитие”, на който бенефициент е Министерството на транспорта, на стойност 39 млн. лв., подписан през месец септември 2012 г. за изграждане на широколентов достъп до малки населени места.
Моят въпрос е във връзка с реализацията на проекта. Защото от август - септември месец 2012 г., когато беше добре, към днешна дата по този проект, поне по информацията, с която разполагам, имаше обжалване, но все още договор не е сключен.
Срокът на реализацията на самата инфраструктура за изграждане на широколентов достъп отнема минимум 18 месеца или поне бяха към онзи момент такива изчисленията. А в крайна сметка, освен изграждането на самия широколентов достъп до определените населени места, след това трябва да има извършена процедура по вече преотдаването и на оператор, който да оперира с въпросната мрежа. И всичко това трябва да се случи до края на 2015 г.
Паралелно с този процес добрата новина все пак е – трябва да го кажем, - че имаме одобрението на Европейската комисия по линия на държавни помощи. Има одобрена и нотифицирана държавна помощ.
Затова моят въпрос е: каква е ситуацията, какво е развитието? Аз виждам риск към днешна дата за изграждането и реализацията на този проект. А темата е актуална. Тя е актуална и в новия програмен период, където също няма яснота как ще се финансират тези дейности, каква ще е политиката, каква ще е финансовият ресурс за този широколентов достъп, а той е важен.
Така се случи, че в периода 2007 – 2014 г. той беше в оперативна програма „Регионално развитие”, но не трябва да се губи този ресурс от 40 млн. лв. Надявам се, че ще направите необходимото да не бъде загубен и да бъде реализирана инвестицията. В противен случай ще трябва да остане за сметка на бюджета. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос, разбира се, касае оперативна програма „Транспорт” – 2014 – 2020 г. Както Вие казахте, от бюджета, с който се разполага – 1,9 млн., 673 млн. евро са предвидени за изграждането на пътна инфраструктура.
Ние темата по този дебат я започнахме с Вас още на изминалия парламентарен контрол, където аз Ви зададох въпрос, но нямаше време да ми отговорите. Става въпрос за следното.
Първо, като цяло бюджетът на оперативната програма ми се струва, че можеше да бъде по-висок и се наложи Европейската комисия да обърне специално внимание, че той трябва да се увеличи.
По-важният коментар, който отправих към Вас, е: предвид на това ,че имаме инструмент за свързаност с Европа, където имаме и 390 млн. евро, които по указание, поне засега, за неговото използване не могат да бъдат използвани за пътни проекти, а могат да бъдат използвани предимно за железопътни проекти, това все пак добавя европейското финансиране в железопътния сектор. От тази гледна точка моят въпрос тогава към Вас беше: ще преосмислите ли разпределението на общия бюджет в оперативната програма да не е 50 на 50 между железопътна и пътна инфраструктура, а да дадете повече в оперативна програма „Транспорт” в полза на пътната инфраструктура за сметка на железопътната, която ще може да се възползва от финансиране по линия на инструмента за свързаност? Още повече, че той подкрепя Дунавската стратегия, а там е, да кажем, и ж.п. линията София – Видин.
Така че това е моят глобален въпрос за сектор „Пътища”.
И понеже изредихте едни много хубави проекти, които всички ние искаме да се случат, започвайки и от магистрала „Струма”, която е задължителна като първи приоритет, изброихте и Видин – Монтана, и „Хемус”, макар и много малка част от нея, и „Шипка”, видно е, че от така определения на първо четене бюджет 673 млн. може би няма да стигнат дори за „Струма”. Предстои да видим.
Това беше и позицията на Министерството на регионалното развитие. Как смятате да ги осигурите? Имаше идеи за 80 на 20, да не е пропорцията на европейско национално, а тя да бъде сменена в друга пропорция, повече средства от държавния бюджет. Мислите ли в тази посока и каква е всъщност тенденцията? И как смятате да реализирате тези проекти или те ще останат един, да го наречем, един миш-лист, един списък с добри желания и намерения и нищо отзад, и никакво финансиране за тях?
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, госпожо Павлова. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: На първия въпрос, госпожо Павлова, в момента не съм готов да Ви отговоря точно с цифри. Работим по този въпрос. Подписали сме договорите. В рамките на утрешния ден ще получите и конкретен подробен отговор.
Няма да ги загубим тези средства. Напротив, амбицирани сме в много кратки срокове да решим въпроса. Проблемът беше, че имаше доста обжалвания по процедурите. Но сме към края на този период и предполагам, че в рамките на края на месец март ще имаме подписани договори. Поне това беше информацията от миналата седмица.
Абсолютно конкретно ще Ви отговоря писмено и ще бъдете запознати с детайлите.
Относно втория въпрос. Разбира се, че средствата са малко. аз още първите дни, когато разглеждахме всички проекти, които имат някаква проектна готовност и тези, които считаме, че е необходимо да бъдат реализирани, по една груба сметка се виждаше ,че всички проекти са почти два пъти повече от индикативната сума, която евентуално ще получим от Европейската комисия.
От първия ден на всички преговори с Брюксел сме се опитвали нашата програма да бъде увеличена. Постигнахме някакво увеличение, което не мога да кажа, че е това, което искахме ние. Но допълнителните средства, които получихме за Метрополитена, са си сериозен успех според мене. Защото първоначалните искания бяха за доста по-малки суми. В края на краищата 341 млн., които постигнахме, със съфинансирането са почти 400 млн., които пък освободиха останалата сума. Още повече, че те дойдоха от нисковъглеродните емисии.
Оттам нататък какво направихме. Направихме предложение пред Министерския съвет, заедно с госпожа Терзиева, внесохме доклад, в който направихме предложение да бъде увеличено съфинансирането от държавния бюджет, като предложихме сумата да бъде от минимално предвидената до 50 процента.
Това все още не е приключило като отговор от Министерството на финансите. Напротив, в момента се преразглеждат всички възможности, с цел този процент да бъде увеличен. До каква степен ние ще успеем, аз към днешния ден не мога да се ангажирам с конкретна цифра. Надявам се това да бъде максималният размер, с цел да успеем наистина да постигнем по-голямо покриване със средства на всички тези проекти, които сме предвидили да се реализират през следващия програмен период.
Защо отидохме на по-голям пакет от проекти. Сама знаете, че винаги е хубаво да имаме готови проекти, които при наличието на някакви непреодолими препятствия на някои от проектите да бъдат заменени веднага с готов проект, така че да не загубим никакви средства. Защото това е основната ни цел – и от малкото средства, с които разполагаме в настоящия момент, да не бъде загубен нито цент. Напротив, всички да бъдат усвоени.
Дали е възможно това. Аз разбирам Вашето искане, тоест да се прибави към сумата и кънектинг Юръп фъсилитис, така да се раздели наполовина, ако правилно съм Ви разбрал. Това по принцип не отговаря на приоритетите на Европейската комисия. Така че ще разгледаме, разбира се, тези възможности. Ние не сме конкретизирали нито един проект към настоящия момент, още повече, че очакваме да получим реалната рамка и едва тогава ще започнем наистина, когато имаме проект за готовност на съответните проекти, когато знаем индикативната стойност. Защото аз още от времето, когато и Вие сте се занимавали с този проблем, само за автомагистрала „Струма”, за лот 3 мога да кажа, че имаме някъде около четири цени.
Освен това имаме допълнително и нова цена, която имаме към настоящия момент. Така че разполагам с пет цени. Честно казано, аз не зная коя е истинската. Най-ясно ще стане на търговете. Така че не можем към днешна дата да кажем колко ще струва автомагистрала „Струма” и дали тя ще вземе целия обем от средства, които са предвидени за пътните проекти. По-скоро да.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, господин министър. Госпожо Павлова, уточняващ въпрос.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Много кратка ще бъда. Благодаря, господин министър, за отговора. Надявам се наистина да получа информация за широколентовия достъп, защото е важно тези средства да не ги загубим.
По-скоро бих направила един коментар, една дуплика на Вашето изказване. Ние все пак сме страна членка. Вече не сме в периода на предприсъединителния процес, когато Брюксел ни определяше на кой колко пари дава и Брюксел решаваше за какво, как и колко и кои са ни приоритетите. Приоритетите трябва да ги определи българската държава, българското правителство и трябва да определи от общата сума на този бюджет, който се предоставя на държавата. Държавата е тази, която има суверенитета да си прецени кое е важно, кое й е приоритета. Така че Брюксел не ни е дал нито пари за метрото, нито ни е определил на коя програма колко пари да дадем.
Разпределението между оперативните програми и тематичните цели го взехте вие още през септември месец миналата година и сега под натиска на Европейската комисия по-скоро се увеличи пропорцията между програмите, защото видяхте, че нещо сте пропуснали. Но пак казвам, не Брюксел решава. Все още е във ваши ръце, в ръцете на правителството да реши и разпределението между оперативните програми, и вътре в оперативните програми. Да не говорим, че във ваши ръце е да прецените разпределението на междуприоритетните оси. И аз още смятам и апелирам това да бъде разгледано като тема и като въпрос.
И понеже казахте за „Струма”, още веднъж Ви обръщам внимание. Тук са и колегите от Пътната агенция. Не само че има варианти на цени, нормално е да има варианти, когато няма детайлен технически проект. но това, което Ви казвам,е, че ме притеснява, че от цената, която в момента се гледа и се търгува, дано да се окажа лош пророк, да не го направите по този начин. Но „Струма” ще бъде оскъпена значително в пъти, ако позволите да не се спази технологията да се строи, именно започвайки от тунела на Кресненското дефиле, в тези 13 километра тунел, от които ще излезе огромно количество скална земна маса, която да се вложи обратно и в тунела, и в другите две части, а не както в момента чуваме, че има тенденция да не се почне с тунела, който е най-трудоемък и времеемък, а да се направят другите два самостоятелни обособени проекти, за които всички сме чели и сме виждали. Така пише и в решението по оценка за въздействието върху околната среда, че трябва да се започне с тунела, а за тези земни маси да не се развозват едни камиони със скална маса напред назад и да трябва да се депонират някъде, първо, защото са много, второ, защото засягат околната среда и трето, защото ще оскъпят проектите.
Това не го казвам аз, аз не съм специалист по това. То е от докладите, които съм чела. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми експерти! Аз искам конкретно да задам няколко въпроса относно някои конкретики по трасето Видин – София, както и за железопътния, и за скоростния път.
Преди да започна, имам една молба към Вас. Понеже трябваше да коментирам някои теми с колегите от Монтана и Враца, аз съм единственият от Северозападна България в тази комисия, повече време ми отне да им разяснявам абревиатурите, отколкото да коментираме цифрите.
Така че има два начина – или правите таблица в началото на документа със съкращенията, или когато го използвате за първи път, пишете в скоби буквите, за да е ясно за този, който иска да чете. Това го казвам съвсем като техническа подробност.
Да, има хора, които не са специалисти в тази тематика и се затрудняват.
По същество.
Дунав мост вече почти една година е в експлоатация. Чисто политически ще го кажа, не е българска, а европейска политика.Ако се движим с тези темпове за ж.п.-то и за скоростния път, той ще остане без значение за региона и за Европа. Защото с темповете, с които се движат тези два действително важни инфраструктурни проекти, сърбите ще влязат в Европейския съюз и тогава, ако не сме научили хората да пътуват по Дунав мост 2, те ще пътуват Ниш – Белград – Европа, където е и по-лесно между другото за пътуване, защото няма 300 километра Карпати по този маршрут.
Така че вие сте записали в тези отчети, които сте ни представили, информация, че по свързаност се търсят средства за ж.п.-то. Ще се търсят тепърва. До 2016 г. би трябвало да приключи проектирането и от отчуждителните процедури.
Ако може нещо малко по-подробно да ни кажете. Аз Ви питах и в залата по този въпрос, но там е ограничено времето и почти нищо не можахме да си кажем. Вие знаете, че това трасе сега е напълно негодно и неизползваемо и това е една от причините, между другото, БДЖ да е в това трагично състояние, защото то просто няма как да изкарва пари.
По отношение на Е79, където има доста подробна разбивка и по участъци, и по обекти, аз искам да коментираме няколко неща.
Усилено говорите тук за втори участък, както е записано в информацията, а именно Димово – Бела – Ружинци. Аз се надявам тук да има специалист експерт, който да знае за какво става въпрос. Ако вие положите износващия слой асфалт върху този участък, който сте фиксирали тук, и го считате, че е направен Е 79, това ще бъде груб пропуск. Ново трасе трябва да мине там. Ново трасе, защото сте фиксирали Бела. А там има две села, да не занимавам цялата комисия които, малко дъжд да завали, ТИР-овете закъсват, да не говорим за по-сериозни метеорологични условия. Там трябва да има ново трасе.
Второ. Срокът за обхода на Враца. Дали сте ,че физически 37 процента е изпълнението към момента, а срокът е 8 юни да бъде готов целият обход, като сте записали, че засега се правят изкопи и извозване на земна маса. Много е важен. Аз пътувам всяка седмица, предполагам, че много от вас също пътуват през този участък. Първо, затрудняваме движението в самия град, който пък, от друга страна, е доста трудно проходим.
След това и за обхода на Монтана, който трябва в края на тази година или в началото на другата да бъде също готов. Там толкова мижаво се работи, че се съмнявам, дори и в този хубав период, който предстои до крайния срок, дали ще успеем да го изпълним.
Тук искам да поставя един въпрос, който витае в пространството, но го няма в информациите. Коментирано е и то от фирмите, които са в консорциумите за тези два обхода, че пари за изпълнението на двата обхода почти няма. Не знам дали е вярно.
И най-важният участък от този път е Мездра – Ботевград. Там обаче нещата са най-назад като изпълнение. Там почти нищо не се прави. А знаете, че с доста условности, но ако започнем от този участък, ние ще имаме голям шанс да се справим след това, защото по-нататък трасето е доста по-лесно. Тук имате един тунел за изпълнение, финансирането е доста неясно и срокът за започване на изпълнението е към средата на 2016 г. Така че бих искал малко повече конкретика по тези въпроси.
И последно – завършвам с това, госпожо председател. Аз наистина между другото не мисля, че трябва много да бързаме сега, защото това е оперативната програма, която разходва най-много по най-значими проекти пари в България, които остават за много дълъг период от време. Как ще ги изразходваме, е много важно.
Видях в данните една наша – казвам, наша, между мен и вас мечта може би, защото интермодален център във Видин го няма никъде. Видин е на кръстоската на двата коридора – четвърти и седми. Дай боже да успеем да се преборим там да имаме и по-добро пристанище, да се позволи плаваемостта на Дунава и освен това да възстановим летището. Тогава той наистина става точка, която кръстосва всички видове транспорт и то на европейско ниво. Затова аз не мисля, че трябва да се изостави идеята за интермодален център във Видин.
Това, заедно с моста и евентуално по-скоро с изпълнението на тези инфраструктурни проекти за ж.п.-то и за пътя ще даде възможност на региона да се съвземе. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: И аз благодаря. Доста подробно беше изказването. Нормално – заинтересован депутат, представлява синтетично района.
Господин министър, на кого ще възложите отговора? Заповядайте, господин Алексиев.
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ: Аз съм заместник-генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. С няколко думи ще отговоря на въпросите.
Безспорно е, че Видин – София е приоритетен проект както за Европейския съюз, така и за България. По реализацията на този проект обаче има няколко особености. Да, това е така, че ако ние решим да развиваме този проект по трасето, което е в момента - по средата на съществуващата ж.п. линия Видин – София, ние по никакъв начин не само че не можем да постигнем скорости, които са повече от 80 километра, но не можем като цяло да постигнем оперативна съвместимост на тази ж.п. линия. Защото в момента дори една рехабилитация няма да реши въпроса, поради факта, че в момента има негабаритни съоръжения, големи наклони, малки радиуси на крива, което прави варианта рехабилитация на ж.п. линията по съществуващото трасе неефективен.
Оттук нататък в рамките на 2010 – 2011 г. беше подготвено преддевиационно проучване и идеен проект за реализацията на ж.п.линията Видин – София. Този проект показа инвестиционна стойност 2 млрд. евро.
За нас е абсолютно ясно ,че вие виждате, че в този програмен период ние имаме 2 млрд. евро по принцип за цялата оперативна програма, камо ли да говорим за Видин – София.
Оттук нататък какво направихме ние. Ние изготвихме една програма за оптимизация на разходите, от една страна, на проекта, разбира се, с няколко важни неща. Понеже проектът беше проектиран за 160-200 км, да намалим скоростите, но без това да бъде за сметка на оперативната съвместимост на проекта. По този начин мислим, че можем да намалим инвестиционната стойност на целия проект с около 30-40 процента.
Въпреки това остава сериозният въпрос, че дори да бъде намален с такава стойност, тя е голяма. Тоест възниква втори въпрос, че този проект трябва да бъде фазиран. Той трябва да бъде фазиран, откровено да си кажем, в настоящия етап 2014 – 2020 г., защото той вече е настоящ, и в следващия програмен период. Тоест ние в момента вървим паралелно по две направления:
Първо, проектираме в момента трасето от Видин до Медковец с идеята то да стартира като строителство през следващия програмен период и
Отделно актуализираме изцяло идейни проекти, преддевиационните проучвания за трасето от Медковец до София, тоест преминаването на планината. Като там ще търсим решения – има някои компромиси, разбира се, свързани със скоростта, - които да намалят големите съоръжения, които оскъпяват проекта и оттам нататък инвестиционната стойност.
Идеята е след като приключи идейният проект за участъка Медковец – София, този програмен период да бъде извършен от техническото проектиране и в един период 2030 г. да бъде завършена цялата ж.п. линия, тоест постепенно в два програмни периода. Този програмен период възнамеряваме по кънектинг Юръп да подадем отсечката от Видин до Медковец, която към момента е с индективна стойност между 300 и 350 млн. евро, и вече през следващия програмен период да реализираме цялото направление.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Само една вметка. Аз съм присъствал на разговори в Еврокомисията преди две години и половина, където се говореше за доста по-висока стойност на проектите. Те ни казаха между другото, че разбират, но това е важно, защото свързва Централна и Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия през Гърция и през Турция. И дори са съгласни да платят по-високата цена, дори да съкратят сроковете за изпълнението от 15-20 на 10-12 години. Така че дайте да действаме. Защото ако сега го орежем, тази линия я правим от 2025 – 2035 г. Ясно е, че през 15 години няма как да правим нова линия и да го правим перспективно.
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ: Само да отговоря. Ние реално правим точно това. От една страна, да, намаляваме инвестиционната стойност. От друга страна, проектът е фазиран и той в момента се движи като последваща подготовка. Тоест предстои техническото проектиране и строителството на този програмен период от Видин до Медковец. А от Медковец до София, разбира се, техническото проектиране не в този програмен период, а в следващия – реализация. Това ни е стратегията.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте.
ЦВЕТА ТИМЕВА: Здравейте. Казвам се Цвета Тимева и съм директор на дирекция „Изпълнение на проекти по ОПТ” в Агенция „Пътна инфраструктура”.
По отношение на първия въпрос – за Видин – Монтана. Вече не говорим за оширяване на съществуващия 1,1, а говорим за изцяло минаване по ново трасе. Идейните проекти са възложени, те са налице и вече са на разположение на експертите в Агенция „Пътна инфраструктура” за разглеждане на идейните решения на двата участъка – Видин – Димово – Бела – Руженци и вече надолу до Монтана.
Има разработени два варианта по съвсем нови трасета и нулевия вариант по съществуващия път. След като се разгледат, преди да бъдат приети на експертен технически съвет, ще бъдат предоставени абсолютно на всички заинтересовани общини, така, както е редно - за разглеждане, за становище. Даже имахме покана от областния управител на Видин това да бъде на изнесено заседание във Видин. Но ще бъде в АПИ, защото все пак много са заинтересованите институции, всички експлоатационни дружества и т.н. Така че ще бъдем на територията на Агенцията, но ще бъдат поканени всички там, преди да бъде приет идейния проект.
Едновременно с това е възложен одит за безопасност, съгласно директива 96 от 2008 г. за одит на трасетата по трансевропейските коридори, на идейна фаза и съответно после на техническа фаза, като след идейния проект. когато водим технически проект, ще бъде възложен, като по предварително заложените срокове в договора за безвъзмездна помощ, графика, който е направен за изпълнение, по месец и година.
Ще бъде възложен е доклад за оценка на въздействие по околната среда, още не е възложен, защото нямаме трасето. Подготвя се процедурата, паралелно ще бъде възложен и в рамките на този договор за безвъзмездна помощ ще се направят и археологическите измервания. Това е предвидено в този програмен период за този обект, така да бъде подготвен за изпълнение, в случай на осигурено финансиране.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте, господин Алексиев.
АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ: Взимам повод за въпроса си от полезния дозиран местен шовинизъм да задам въпрос с поглед от Варна. Мисля, че имам основание, че около тази маса може да бъде зададен.
Първо, за да не влизаме в дружески разговор по детайли, видим е дисбаланса между развитието на ж.п. шосетата и инфраструктурата в Южна и Северна България. Ясно, парите не стигат. Но политика се прави, което уважавам, разбирам и оценявам, с подготовка на проекти.
Какво се прави за Северна България? – Магистрала „Хемус”. Явно пари няма. Но какво ще се прави, ако се намерят отнякъде пари и дойде било публично-частно, междудържавно партньорство?
Ж.п.линията Варна – Русе. Знам, че там се мисли да има проектна готовност, но това приоритет ли е при възможност и с други финансови ресурси извън Европа или ако някой проект се забави и трябва да се усвояват средства, върви напред?
За пристанище Варна е ясно. Но ако е възможно, няколко думи въобще по развитието на пристанищната инфраструктура, най-вече и по Дунава, защото да не си останем една неморска България. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Министър Папазов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз съвсем накратко ще отговоря. Наистина има много голям дисбаланс между инфраструктурните обекти въобще, които са се правили през последните години, между Северна и Южна България. Това е факт. Разбира се, тук не бива да се пренебрегва фактът, че трасетата, които са в Южна България, са по трансевропейските коридори и са с естествен приоритет.
Какво правим в момента за Северна България. Казахме вече за линията Варна – Русе, която е от особена важност. Там имаме готов проект за рехабилитация на цялата линия и сме готови да започнем веднага с реализацията на този проект.
Относно линията Варна – София. естествено, че тя е от много голяма важност. В момента няма средства по европейските програми. Заради това сме я предложили на няколко потенциални инвеститори, които, ако се заинтересоват от тази линия, ще предприемем съответните мерки. Към настоящия момент не мога да кажа, че има такъв интерес. За разлика от интермодалните терминали, към които има огромен интерес – и към Видин, и към Горна Оряховица, и към Русе. Има заявен инвеститорски интерес и ще търсим варианти за реализация на тези интермодални терминали, които са и трите в Северна България.
Знаете, че в момента се подготвя тръжната документация за интермодалния терминал във Варна, включен, заедно с преместването на пристанище Варна Изток. В момента се подготвя тръжната документация и се надявам до края на месец април да започне реалното проектиране.
Относно Автомагистрала „Хемус”. В момента сме пуснали проектирането, което се работи, и към настоящия момент се изпълнява малък участък след Белокопитово от страната на Варна.
Също така разработваме вече техническите проекти за участъка, който споменах, между Ябланица и пътен възел Плевен – Ловеч.
Това е, което мога да кажа. Интермодалните терминали въобще не са изоставени. Инфраструктурата на пристанища на Дунава е отдадена почти изцяло на концесия, като тези концесии, като тези концесионери си имат съответната инвестиционна програма и Министерството на транспорта следи най-стриктно за изпълнението й. благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, господин министър. Госпожа Ивелина Василева има думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, колеги! Имам два кратки въпроса.
Господин министър, Вие бяхте вчера в Бургас, така че в детайли предполагам сте запознати с казуса, който стои на изключителен пиедестал от гледна точка на интереса на обществото, имам предвид конкретно отварянето на Морската гара, новоизградената нова Морска гара на пристанището към града, изграждането на така наречената обществена зона. През месец октомври миналата година беше завършено изграждането на Морската гара. Вече посрещнахме първите круизни кораби. И тази Морска гара продължава да стои затворена, без да бъде осигурен достъп на гражданите до нея.
Тъй като споменахте, че интермодалните терминали продължават да стоят във фокуса на вниманието ни, аз очаквам това също да стои във фокуса на вниманието ви. Но от информацията в медиите не виждам някаква реална заявка да се предприемат действия в посока реализиране на този проект.
Знаете, че има пълна готовност от страна на общината да се действа, има готов проект, има и огромна воля от страна на гражданите на града да се осъществи този проект, защото той има цялостно отношение към облика на града, има пряка връзка и с реализирания по оперативна програма „Регионално развитие” проект за интегриран градски транспорт, има връзка и с практики, касаещи ж.п. инфраструктурата и рехабилитацията на ж.п.гарата в града.
В този смисъл аз бих очаквала от Ваша страна да ме уведомите какъв е реалният срок, в рамките на който ще се справите с предизвикателствата, за които стана ясно от изявите Ви вчера и кога ще могат гражданите на града да имат достъп до това съоръжение, изключително модерно, съвременно и привлекателно. Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е свързан със заявените от Вас приоритетни обекти в частта ж.п. инфраструктура. В поредицата, която Вие изброихте, на второ място споменахте отсечката София – Септември.
Съгласно информацията, която сте предоставили на комисията, има техническа помощ, проект, който се изпълнява в момента по настоящата оперативна програма на обща стойност 50 млн. лв. Този проект цели да подготви техническата документация за реализацията на двете отсечки – София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември.
От информацията е видно, че договорът с изпълнители е подписан през месец юли 2013 г., а през март настоящата година има нулево физическо изпълнение. Как и кога очаквате те да свършат своята работа и съответно, след като я свършат, как и кога очаквате да се изпълни този инфраструктурен обект? Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: И аз благодаря. Господин министър, заповядайте. Макар че тук като прочетох, че във Върховния административен съд е изпълнителят за гаровия комплекс, едва ли бихте могли да дадете някакъв срок за ж.п. гарата. Но все пак имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Ще отговоря на поставените въпроси.
Вчера в Пристанище Бургас и в областната управа сме се занимавали само с въпроса на супер Бургас.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Сроковете какви са?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: За сроковете ще Ви отговоря – какво сме постигнали до момента.
Първо, искам да ви заявя съвсем отговорно, че концесията, която е била направена на пристанище Бургас, е една от най-големите пречки за реализацията на супер Бургас. Защото тази концесия трябваше да включи цялата стопанисвана в момента оперативна дейност от държавния оператор в концесията, за да нямаме проблем сега с остатъка на държавния оператор. Той въобще не е прост. Там работят в момента 200 човека. Останали са 14 корабни места, като най-използваемите са първо и второ корабно място, точно тези, които са пред Морската гара.
И ние трябва да решим един въпрос, който е с изключително затруднение и в двете посоки. Ако решим да отворим днес гарата, няма никакъв проблем това да стане веднага, то към този момент ние трябва да закрием практически държавния оператор или да намерим на 200 човека работа. Това са фактите.
Вторият вариант. Ако решим да оставим дружеството, трябва да не отваряме Морската гара. Заради това заедно с областния управител, заедно с кмета на град Бургас решихме много важни въпроси. Това завърши с един протокол, който очаквам днес да получа, тъй като имаше детайли между областната управа и кметството относно отваряне на Морската гара, да се реши улицата, която ще достига до Морската гара, да бъде отделена от кейовата стена. Защото ако си представите, че Морската гара ще бъде отворена за посещение на гражданите, това няма как да стане, тъй като там има ай спейс скок, който трябва да се изпълнява, тоест той е охраняема зона.
Този въпрос трябва да бъде урегулиран от кметството и от областната управа. И се надяваме в края на този месец ние да започнем да отваряме подходите към Морската гара, така че с първите кораби, които ще пристигнат в края на май, ние да имаме готовност да не разкарваме, както миналата година, заради петте кораба, които посетиха Бургас, пасажерите през цялата инфраструктура на пристанище Бургас.
РЕПЛИКА: По-добре до Несебър ги спирайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Това е по този въпрос. Наистина не е прост отговорът на този въпрос, по простата причина ,че според мене в концесията във втората част е трябвало да бъде включена цялата инфраструктура, която се стопанисва от държавния оператор, и сега въобще нямаше да разговаряме.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбирам, че през май месец другата година …
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: През май месец тази година ще имаме подход към Морската гара. А целият проект ще се реализира поетапно с намиране на варианти за устройване на работата на тези хора. Имаме обещание от кмета, имаме обещание от областния управител как това ще стане във времето. Ще видим какво те ще изпълнят и какво те ще разпишат в този протокол, който очаквам до края на следващата седмица.
Относно ремонта на ж.п. гарата. Процедурата в момента е на последна инстанция. Ако не се лъжа, делото е в края на този месец, след което се надяваме да започне реализацията на проекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз зададох въпрос за София – Септември.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: За София – Септември ще отговори господин Христо Алексиев.
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ: По принцип специално за индикатора може би е приложен малко механично, защото това е индикатор, който горе-долу измерва напредъка на строителните работи, а това реално е подготовка на проекта.
По принцип бюджетът на този проект включва следните дейности. Бюджета за подготовка на проекта София – Септември включва актуализация на идейния проект, програма за оптимизация на разходите, защото инвестиционната стойност на този проект също е много висока, евентуални корекции на идейния проект, които произлизат от тази програма за оптимизация на разходите, техническо проектиране, парцеларни бонове и всички дейности, за да може проектът да бъде готов за строителство и да получи разрешение за строеж.
В крайна сметка в момента се работи по тази задача. Това, което към момента е готово, е програма за оптимизация на разходите, с която съумяхме да намалим инвестиционната стойност на проекта с около 30 процента. Готова е документацията, с която ще бъде възложено техническото проектиране, за да може към края на 2015 г. ние да имаме пълна проектна готовност на ниво готов технически проект и извършени отчуждения, за да не допускаме грешките от този програмен период – да възлагаме не напълно готови проекти в етап строителство и това да води, разбира се, до непредвидени забавяния и до завишаване на планираните бюджети. Горе-долу това е с няколко думи.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Господин Петър Мутафчиев има думата, ексминистър, член на Комисията по транспорта.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да Ви благодаря, госпожо Янкова, че поканихте и представители на нашата комисия на днешното обсъждане. Бих се радвал, ако този материал успеем да го получим, тъй като ние го нямаме и единствено се запознахме само чрез експозето на господин министъра.
Аз искам да върна дискусията в нейната рамка, тъй като като че ли започнахме да си говорим за регионите. Аз няма да питам за линията Първомай – Свиленград. Вие казахте, че я довършвате и то в срокове. Да се надяваме, че е така. Аз ще говоря по принцип за приоритетността в програмата.
Напълно съм съгласен с госпожа Павлова – приоритетността трябва да си определяме ние, разбира се, съобразявайки се с приоритетите, които сме приели в Европейската комисия като общи за всички нас в Европа, но и приоритетите, които касаят българската държава.
За съжаление тази приоритетност беше объркана през последните няколко години, най-вече в периода 2011 – 2013 г. и то идваше не от друго, а от стремежа, че трябва да се усвояват пари - дайте като не става с този проект, да го прехвърлим в друг проект, за да можем да усвоим парите, да имаме един по-добър отчет, за да защитим повече средства за следващия период. За съжаление не можахме и това да направим.
От това, което чух преди малко от Вас, аз имам няколко притеснения – че именно готовността на проектите отново започва да върви на преден план, без да се съобразяваме с приоритетите.
Задавайки въпросите от господин Тошев и госпожа Николова, аз наистина имам сериозни притеснения. Първо, 400 млн. лв. за метрото в София.
Нашето правителство финансира тези проекти и започна усилено довършване на първия диаметър и започване на втория диаметър. Въпросът е обаче приоритет ли е третият диаметър. И ако говорим за балансирано развитие на инфраструктурата, ние не прехвърляме ли най-много средства в центъра на България? Не говоря за Централна България, говоря за столицата. При бюджет над 1 млрд. лв. годишно на общината, при ситуация, че тук са струпани голяма част от бизнеса и данъците на държавата, не трябваше ли да оставим малко общината да започне да планира за няколко години сама да изгражда именно този трети диаметър и да прехвърлим средствата в изграждане на инфраструктурни проекти, с които може би за два-три периода няма да можем да се справим? За какво говорим?
Сметнете Видин – София – 2 млрд. 600 хил. евро. Аз мисля, че ще са повече. Говорим за автомагистрала „Струма”. Сега пускаме най-напред автомагистралата – и се радвам, че е автомагистрала, защото струва ми се, че в един период вървеше като четирилентов път. (Възражения). Не, ще извадя документите, които се докладваха в Комисията по транспорта. Не говоря за „Струма”, говоря за София – Калотина. Ако сега е възстановена като автомагистрала, това значи, че все пак върнахме някаква смислена политика в изграждането на инфраструктурни проекти. Защото виждаме какво прави в момента Сърбия.
Но автомагистрала „Струма” в третия лот трябва да бъде приоритет и трябва да започне веднага. Защото там парите не са малко. Но трябва да я довършим, защото тя ще бъде по-голяма пречка, отколкото беше автомагистрала „Тракия” за Бургас. Задръстванията там са повече, проблемите, които възникват за българските граждани, ще бъдат много повече.
И още нещо. Това е един сериозен индикатор за това как си изпълняваме ние ангажиментите по оперативните програми. София – Септември – това е байпасът на четвърти коридор. Няма начин да не вървим в тази посока.
Аз мисля и веднъж пред вас съм го казал, ще си позволя пак да го кажа, че Русе – Варна спокойно можеше от средствата, които отделяме за капитални вложения, НКЖИ да започне и за три години да възстанови линията за 100 км в час или за 80 км в час, както сега разбрах, че последно е планирано, тъй като ще се използва само за товарни превози, няма да търсим скоростна линия. И тези средства можеше да бъдат прехвърлени именно в тези направления, за които говоря. Струва ми се, че със средствата, с които разполагаме, няма да имаме достатъчно възможност да финансираме изграждането на всичките тези проекти.
Имам един въпрос и с това приключвам. Хубаво е да обмислим добре как вървят приоритетите. И нека приоритет да не ни бъде това кой момент е готов в момента.
Аз също имам притеснение за отсечката София – Септември, че ще се забави, господин Алексиев, при тази ситуация и при преразглеждането на идейния проект, изработването на техническия проект и след това търга за неговото изпълнение.
Говорим през 2030 г. да стане София – Видин. Няма да стане при тази ситуация, защото трябва да довършим другото направление, което е по коридор № 4. Да не се залъгваме по принцип. Но според мене е важно – още веднъж ще кажа – по какъв начин в НКЖИ се използват средствата за реконструкция на ж.п. линиите, най-малкото, защото вече имаме ангажимент да поддържаме готовите ж.п. линии по европейски проекти именно в скорост, която е по проекта. така че също държавата трябва да отделя достатъчно средства. Така е с автомагистралите, между другото.
Въпросът ми е само този: ще имаме ли достатъчно средства за съфинансиране за довършване на проектите през предишния период и съответно средства за съфинансиране през следващия – 2014 г. и как възнамерява правителството да осигури тези средства? Те не са никак малко. Благодаря.
За Видин ли? Това е друг въпрос. Но има и още нещо. нека да говорим по-малко и затова не искам да подхващам тази тема. Какво значи интермодалност на пристанището? Всяко пристанище е интермодален терминал. Той има връзка с влака, има връзка с пътя, има връзка с реката. Във Варна така е с морето. Какво говорим за интермодални терминали за изграждане? Работи ли пристанището, изгради ли се, той е интермодален терминал, където може да се направи това прехвърляне на товарите.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Господин Мутафчиев, благодаря. Само за Ваша информация, екипът на комисията е предоставил на вашата комисия материалите. Лично ще ви ги предоставим още един път. Ще ги имате. Председателят ги има.
По въпроса на господин Мутафчиев за финансирането, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Мисля, че вече няколко пъти казах, че няма достатъчно пари за всички проекти. Това е ясно. Всички проекти, които са необходими за цялостната инфраструктура на държавата, многократно превишават средствата, които в момента са планирани от Европейската комисия за нас. Но проблемът е друг – че ние разчитаме само на тези средства. За съжаление държавата няма тези възможности да инвестира повече в инфраструктурата. Защото ако разгледаме програмите на другите държави, те са много малко като процент от средствата, които се инвестират в инфраструктурата. Докато при нас този процент е много голям. и за съжаление заради това много от проектите остават недофинансирани.
Аз не искам да влизам в коментар кой приоритет е по-важен, защото мога да навляза в такава тематика, но не искам, по простата причина, че е много по-важно действително да намерим достатъчно средства по-голям обем от тези проекти да ги осъществим, а не да търсим това дали е правилно да се инвестира в даден проект. Всички проекти са необходими. Ако има необходимата инфраструктура, ще се появят и товари и по тези направления, за които говори госпожа Павлова. И аз съм абсолютно убеден в това.
А за линията Варна – Русе изобщо не искам да споря с никого. Ако се направи това, ще бъде една от хитовите дестинации за товарите. Защото при сегашното положение товарите са от огромен обем на базата на тази инфраструктура, която практически не води до никаква услуга, която да може да се пребори като качество с автотранспорта. И въпреки всичко имаме значителен обем товари.
Тук не бива да се пренебрегва фактът, че с влизането на България в Шенгенското пространство фактически митническите и всички други формалности по пътя към най-голямото населено място на Балканския полуостров, което е съсредоточено около Букурещ, ще стане почти еднакво достъпно и от пристанище Констанца, и от пристанище Варна, защото дестинациите между пристанище Варна Запад и пристанище Констанца като дистанции са почти еднакви, различават се с около 5-6 км.
Така че пари достатъчно няма. Това е отговорът. Другата тема е по-скоро на експертно ниво.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Колеги, моля да заявите от народните представители кой иска думата. Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще се опитам да дам модел за по-къси и по-конкретни въпроси, като все пак, заразен от колегите, които си позволяваха освен въпроси, да правят коментар, и аз ще направя един коментар и едно напомняне.
Уважаеми господин министър, прогнозата ми е такава – ако за такова съоръжение като лот 3 на „Струма” с такива технически параметри обявите процедура дизайнер билд като икономически най-изгодна оферта, за колкото пари го обявите, за толкова пари ще сключите договор. Значимо редуциране на стойността няма да има. За 1,5 млрд. да го обявите, договорът ще е за 1,5 млрд. За 3 млрд. ако го обявите, ще се намери някой да ви го изпълни и за 3 млрд. Хубаво е да го знаете, предвид на факта, че от икономиите реално от лот 3 се разчита да бъдат изпълнени и други обекти.
Това беше съображението. Сега преминавам към въпросите.
Понеже до момента официално не е комуникирано разпределение на средствата по оперативни програми, искам да попитам: тези разчети, които споменавате тук, са правени преди или след като Европейската комисия през есента на миналата година информира България, че работи с разчети близо с половин милиард по-ниски от реалните стойности.
Не съм очаквал да обърнете внимание на няколкото напомняния от моя страна, но очаквам да се отнасяте сериозно към коментарите на колегите от Европейската комисия. Така че въпросът е: преди или след? Отговорът е съвсем прост.
Вторият въпрос. През октомври месец Европейската комисия върна две апликационни форми. Ставаше дума за пътя до тунела под Шипка, както и за София – Калотина в частта западна дъга. Тогава, буквално същия ден няколко представители на правителството увериха енергично, че двете апликационни форми ще бъдат внесени веднага, когато бъдат изчистени всички спорни детайли с Комисията. Простият въпрос е: внесени ли са двете апликационни форми?
И третият въпрос е свързан с един коментар на госпожа Златанова в тази комисия преди няколко седмици. Тя ни информира, че през следващия програмен период, макар и без конкретни детайли, ще бъдат финансирани мерки в посока широколентов достъп от Програма за развитие на селските райони, както и, ако е възможно, от оперативните програми. Тогава аз попитах дали е направена детайлна проверка за съществуваща инфраструктура за широколентов достъп, която е собственост на дружества, които са сто процента държавна собственост. И тя ме увери, че такава проверка е направена. Доколкото Вие отговаряхте за политиката в сектора на съобщенията и информационните технологии, искам да попитам каква справка сте дали на госпожа Златанова в тази посока. благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Дончев! Аз ще отговоря съвсем накратко.
Да, това са последни актуализирани цени, не са от миналата година. Даже и последното, както каза и министърът, днес се разглежда на Министерски съвет. Ето я табличката, даже е надписана: актуализирани цени, март 2014 г. Така че това е бюджетът най-актуален, разпределението на бюджета.
По отношение на апликационните форми. Апликационната форма за западната дъга беше входирана в Европейската комисия. имаше известен процес на квалификация, след което премина. Към момента имаме информация, даже преди две седмици, със статус пред одобрение. Просто предстоят формалните придвижвания на подписи по дирекциите.
По отношение на другата апликационна форма – за обхода на град Габрово. В много писма и всичките консултации, които сме водили с Комисията, не можем да я внесем, преди да получим положително решение по доклада по ОВОС, който знаете, че в момента е в процедура на обжалване и, разбира се, трябва да имаме положително становище.
Да не говорим, че обжалваме петчленка. Първо имаше тричленка. Тя отхвърли жалбите. След това има ново обжалване пред петчленка.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да обърна внимание на това, което казах. Както аз бях кратък, ще Ви помоля и Вие да бъдете така категорична – тоест едната е внесена, другата не е. това е отговорът.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да. Разбира се, ако не е прекалено късно и имаме положително решение по ОВОС, тоест, се отхвърлят жалбите и наистина не е достатъчно късно, ще е входирано.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Молбата ми беше за къси категорични отговори. А аз си запазвам правото за уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Направена е проверка за съществуващата инфраструктура и е предадена на госпожа Златанова. Ако искате, мога да ви запозная с това какво сме й предали.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз бих бил доволен да получа копие от това, което сте предали на госпожа Златанова, както и копие от кореспонденцията с Европейската комисия, която категорично настоява да не се подава наново апликационната форма, докато няма решение на съда. Много държа да видя копие от това, което е коментирано. Много ще бъда радостен да получа копие от тази кореспонденция. Може да ми го изпратите на електронната поща, може да го изпратите на вниманието на комисията. Аз ще бъда доволен да видя копие от тази кореспонденция.
Иначе по отношение на първия въпрос, защото по отношение на другите въпроси получих отговор, нямах предвид съобразяването на цените с така наречения дефлатор. Само за ваша информация, трябва да се работи с дефлатор 2020 г., а не с дефлатор 2014 г. работи се с дефлатор 2020 г. Имам предвид нетния обем на средствата.
В последните коментари на Европейската комисия по отношение на Споразумението за партньорство има конкретен запис, че България работи с редуциран обем средства – близо половин милиард. Това няма никаква връзка със съобразяване на темпа на инфлация, който ще се натрупа до 2020 г. Това са различни неща.
Въпросът беше: с кой разчет работите – с този от преди коментара или с този след? Благодаря.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: По моя преценка е след коментара. Общата сума по всички оперативни програми е 7 млрд. 422 млн., която е коренно различна от предишната, за която Вие направихте коментар. Беше 6 млрд. и нещо.
Гледам това, което ме интересува – оперативна програма „Транспорт”. Там също е друг бюджетът.
Ако трябва да бъдем точни, ние подадохме апликационната форма. Тя беше подадена заедно… да не говорим, че той заплаща изпълнението и на сегашния проект, на обхода на Габрово.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това е отделен въпрос, който ще го коментираме. Няма нужда от разлат разговор. Вие казахте,че има излишно настояване от Европейската комисия, докато не приключи съдебната процедура, проектът да не бъде процедиран. Просто очаквам копие от кореспонденцията.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Имам едно предложение. За да има все пак ред, господин Дончев, може би ще се ползвате от правото на писмен въпрос към министъра, за да може да получите отговор. Иначе по този начин да си разменяме кореспонденция… Или пък в ръководството на комисията като част от днешния дебат.
Други въпроси от народните представители? Евдокия Асенова, заповядайте. с това предлагам да приключим с въпросите от народните представители и да попитаме след това гражданското общество.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър! Моят въпрос е от общ характер и е свързан с една от препоръките на Европейската комисия за изработване на интегрирана стратегия в сектор „Транспорт”. Работи ли се по тази препоръка, на какъв етап сме, ще се справим ли със сроковете?
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте за отговор, господин Киров.
ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща. Уважаеми колеги! Кратък отговор, за да спазим молбата на господин Дончев. Да, работи се. работим заедно с ДЖАСПЪРС. ДЖАСПЪРС вече ни оказват съдействие при разработването на актуализиран вариант на стратегията, която, както знаете, е предварително условие в Споразумението за партньорство, както е разписано. Нашите очаквания са, че ще имаме актуализиран вариант на стратегията към средата на 2016 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Почти всички народни представители зададоха въпроси. Заявка е направил господин Батаклиев като председател на Българския автотранспортен съюз. Заповядайте.
АНГЕЛ БАТАКЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, госпожи и господа народни представители! Със задоволство чух това, което се изкоментира. Но тъй като съм от много години в транспортната система, може би вече 32 и като бивш директор на големи транспортни предприятия в системата, ще кажа следното.
Още от преди години, когато държавата реши да абдикира от автомобилния транспорт, прехвърляйки го под една или друга форма на различни общински и частни организации, от онзи момент и сега аз не чух нито дума за това, че транспортната система на България, освен железопътна, има и автотранспортна система. Освен инфраструктура за железопътен транспорт, има и пътна инфраструктура, за която вие тук много подробно дебатирахте.
И тъй като става въпрос за оперативна програма „Транспорт”, и тъй като в нея има една тема № 7, ако не греша, това е за нисковъглеродни превозни средства, а и взимайки повод от въпроса на господин Мутафчиев за приоритетите, аз искам да попитам тези нисковъглеродни превозни средства само за София ли са необходими? А за Пловдив, за втория по големина град, за третия, за четвъртия?
Позволих си преди около две години, през 2012 г. да сезирам тогавашния министър на транспорта за една конкретна тема – „Градски транспорт Пловдив” и в частност за тролейбусния транспорт на втория по големина град, който, селд като държавата го прехвърля на общината, общината го довежда до просешка тояга, приватизира го. Обаче се оказва ,че там трябват огромни суми за инвестиции.
По този повод с господин Папаризов, още бидейки европейски депутат, посетих и комисията. И трябва да ви кажа ,че те и тогава декларираха, че Европейският съюз не прави разлика между видовете собственост в транспорта.
Аз питам: няма ли да се намери такава организация в системата на транспорта, която да подкрепи и този вид транспорт? Може ли вторият по големина град – Пловдив, с лека ръка да се лиши от алтернативата на конвенциалния вид транспорт – автобусния, знаейки, че тролейбусния транспорт е с нулеви емисии, знаейки, че той е най-сигурният, най-безопасният, че в Пловдив има изградена 260-километрова въздушно-контактна мрежа, 134 километра подземни комуникации, инфраструктура, по която могат да се движат над 120 тролейбуса.
И как така се получи, че с постановление на Министерския съвет на последното заседание на предишния кабинет се заделят 355 млн. лв. от оперативна програма „Околна среда” за купуване на подвижен състав за екологичен транспорт и тези средства се разпределят само на пет общини, без втория по големина град?
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Господин Батаклиев, разбрахме въпроса. Въпросът касае автомобилния транспорт и тролейбусния транспорт.
АНГЕЛ БАТАКЛИЕВ: Точно така. Очаквам да се чуе нещо…
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: По-добре принципно – за следващия планов период как е и по ос 4, и по ос 7 и къде може да си намерите мястото и ролята сдруженията, клъстерите, превозвачите? Има ли такава възможност или няма?
АНГЕЛ БАТАКЛИЕВ: С молба към министъра действително да се обърне внимание..
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Има гняв за несправедливост. Затова искам да помоля министърът да отговори.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз първо ще си позволя да не се съглася с Вас, че не инвестираме в автомобилния транспорт, защото автомобилният транспорт ползва главно автомагистралите. Както виждате, и в предния, и в сегашния програмен период основни средства се заделят за пътища и автомагистрали.
Освен това по европейските програми и от „Регионално развитие” също имаме инвестиции в пътища. Така че не бих казал, че се инвестира само в железопътна инфраструктура.
Автотранспортът като неекологичен в частта си за автомобилите, които ползват двигатели с вътрешно горене, не може да се ползва от почти никоя от програмите, които са предвидени. Това вече сме го дискутирали няколко пъти, мисля, че и с вас в нашите обществени съвети. Разбира се, това не стои като въпрос за тролейбусния транспорт и за автомобилите, които ползват електродвигатели или друг оперативен задвижител.
Според мене единственият вариант, откъдето може да се ползват, това са няколко програми. Единият вариант е „Конкурентоспособност”, другият вариант е по Тематична цел 4 за екологичен транспорт.
Тук 343 млн. лв., които са предвидени, са най-общо казано, за метрото. Това са средства, които могат да бъдат преразпределени впоследствие и за друг алтернативен вид транспорт.
Така че аз като използвам думата „метро”, това не означава, че подвижният състав на метрото е само той. Напротив, тук и тролейбусният транспорт също е приоритет, а също така и двигатели, които са с екосистема – електродвигатели, има различни видове хибриди, които също са допустими за финансиране.
Доколкото обаче това е частна организация, наистина тук не се прави разлика между частни и държавни. Съгласен съм с Вас. Но при всички положения трябва да се изработи проект от тази частна организация. Ние не сме видели такъв проект, който да бъде подкрепен.
Аз поне с вас няколко пъти съм обсъждал в нашия обществен съвет и винаги се е поставял този въпрос на масата, но не съм видял досега конкретен проект. дайте го и тогава ще разговаряме.
АНГЕЛ БАТАКЛИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Колеги, други мнения, съображения? Ако не възразявате, да направим кратко обобщение.
Уважаеми колеги, господин министър, госпожи и господа! Аз мисля, че днес имахме възможност в правомощията си като комисия, която е по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да обобщим няколко неща. всъщност това е оперативната програма „Транспорт”, която има най-добро изпълнение в България: 97 процента сключени договори, близо 51 процента сертифицирани. Паралелно с това има категоричен ангажимент на екипа на министъра, заедно с ръководството на оперативната програма, не се счита, че има риск да се загубят средства за 2014 г. по проектите, които са в изпълнение.
Мисля, че бяхме информирани, народните представители са се запознали с приоритетна ос 1, 2 и 3 – състоянието и изпълнението.
По рисковите проекти стана ясно и от въпросите, които се зададоха, че бенефициентите са представили планове за управление и планове за действие.
Има няколко неща, които си вървят в тези седем години, виждаме, че има притеснение от екипа и за следващите седем години. Това са на първо място, хоризонталните проблеми. Направиха се много стъпки и от предишното правителство, и в процеса на изпълнение на самата оперативна програма за отчуждителните процедури.
На следващо място, политиката, свързана с археологическите проучвания. В материала се запознахме и за един комплексен подход, който е дебатиран с Министерството на регионалното развитие. Действително е притеснително осигуряване на средствата за покриване на собствения принос на НКЖИ като политика.
Аз мисля и предлагам, колеги, когато изслушваме всички представители на управляващите органи, на оперативните програми, да направим един списък на проблемите и въпросите, които стоят като изводи от миналия планов период и които стоят и ни притесняват за следващия планов период и като комисия, там, където има нужда от законова регулация, да се намесим, а паралелно с това да арбитрираме и във взаимоотношенията и на други нива.
На следващо място, мисля, че можем да отчетем и това ,че финансовото разпределение като предложение за сегашния планов период – ние сме в периода 2014 – 2020 г., е направено по начина, по който е предложено. Днес и Министерският съвет се е занимавал. Но тук двама народни представители – и госпожа Павлова, и господин Мутафчиев, а мисля, че и останалите ни тревожи развитието на пътната инфраструктура. Би могло да търсим национален план и политика. Освен европарите, другите добавени средства как бихме могли да разпределим, защото тук железопътната и пътната са 50 на 50, еднакъв ресурс.
Сега казвате, че това е изискване, но в крайна сметка то е национална политика.
Искам да ви поздравя от името на комисията за приноса с тези 341 млн. лв. за Метрополитена. И мисля, че с финансирането отиват на около 800 хил., както сподели министърът.
В крайна сметка тук нашето очакване, това, което сподели колежката Евдокия Асенова, действително е едно от основните искания на комисията в кореспонденцията, в дебата, е, че е необходима една държавническа, солидна стратегия, подробна стратегия, интегрирана стратегия в сектор „Транспорт”, която може би всички да я възприемем, да я одобрим, да има консенсус в страната и по която да се върви напред и тя да се надгражда.
Надявам се, че екипът ще привлече още и още хора, ние сигурно ще се включим да дебатираме на един период от време, за да може стратегията, която много по-рано се надявам, че ще я направите – през 2016 г. Така ми се иска поне. Защото това е едно от условията да започне програмата, И комисарят Хам в своята кореспонденция през 2013 г. ви е препоръчал това. И паралелно с това в дебатите до тук и в бележките това стои като проблем.
Заедно с това има неща, които вие сте ги маркирали, означили сте ги, работите по тях като проблеми. Интересува ме това част от въпросите, които сте дискутирали за процедурите за принудително отчуждаване – имоти от частната собственост за държавни нужди по реда на ЗДС, тук споделяте в доклада ,че с вицепремиера Златанова сте дебатирали на работна среща възможности и проблеми за преодоляването им. Имате ли надежда, направихте ли пътна карта и доволни ли сте или проблемът ще стои? Има ли необходимост от законова регулация и от още по-рестриктивно, по-строго законодателство, за да можем да подкрепим целия този процес?
Заедно с това се надявам, че със Закона за обществените поръчки, който ще бъде хармонизиран с европейската директива, ще имаме възможност ние като народни представители да отговорим на част от въпросите, които сте маркирали като проблеми.
Стои въпросът за теренните археологически проучвания по трасетата.
Тук има един коментар от ваша страна, дано да е така и дано да ви е добра стиковката с Министерството на регионалното развитие. Ние ще направим едно събиране на всички оперативни програми след това и ще извадим въпросите, че обектите ще бъдат включени в оперативна програма „Регионално развитие”, за да може този въпрос с археологическите проучвания да стои, да се минимизират проблемите, които могат да възникнат.
В общи линии аз мисля ,че ние можем да кажем, че през изминалите седем години има изграден солиден административен капацитет. Страната е модернизирана, има промяна в самата инфраструктура, свързана с оперативна програма „Транспорт”. Нашата препоръка като комисия е този капацитет да се надгражда, да се работи още по-напрегнато. Защото си даваме сметка какво означава стартът на програмата и нейния окончателен вариант, за да може да се прилага в България.
Мисля, че като комисия ще поемем ангажимент за един дебат с финансови министри и с премиера по въпросите за средствата за съфинансиране. Това приляга на нас, защото вие поставяте този въпрос. Ние даваме санкция на бюджетите. И на една от срещите – може би тя е последна, ще поканим финансовия министър, преди да съберем всички оперативни програми заедно с госпожа Златанова, за да видим каква е подготовката и какви допълнителни мерки могат да се вземат в тази посока.
Аз мисля, че народните представители от комисията получиха информация, заедно с това, което е все пак като тревога, че предстои стартът на една голяма програма, солидна програма – оперативна програма „Транспорт”, която е изключително важна за страната.
Пожелавам успех на екипа. Благодаря, че бяхте пред комисията обективни, откровени и оттук насетне страната да продължи да се променя. Надявам се, че във всички коментари на народните представители усетихте анонса за загриженост, за тревога, за препоръки. Ползвайте го и го отчетете такъв, какъвто беше. Защото това е народното представителство, това е България. Благодаря.
Господин министър, ако искате накрая нещо да споделите, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Първо, аз искам да попитам следното. Тази информация, която е за предложения за законодателни промени, мисля, че е приложена. До този извод сме стигнали в Министерството на транспорта. И действително е необходимо да настъпят някои законодателни промени, за да се облекчи, особено при проектирането и учредителните процедури при линейни обекти, режимът, защото в момента това е един от най-сериозните препъни камъни.
Второ. Мисля, че целият екип на Министерството на транспорта и на оперативна програма „Транспорт” винаги сме се съобразявали с препоръките, които получаваме, и сме се опитвали да намерим най-добрия вариант. Още повече, че експертите, които работят, са от твърде дълго време, от няколко правителства и според мене са натрупали доста сериозен административен капацитет.
Така че винаги сме готови да дебатираме всякакви теми и да вземем необходимата поука от наистина добри предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: И аз искам да благодаря на екипа на Министерството на транспорта по повод на обобщението, което направихте. Аз съм абсолютно съгласен с всяка казана от Вас дума и Ви благодаря за балансирания и хладнокръвен анализ. има обаче една реплика, с която не съм съгласен. Последните промени в Закона за обществените поръчки не транспонират европейското законодателство и по никакъв начин няма да облекчат или подобрят възлагането. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Имаме предвид предишното заседание – очакваният закон, който ще бъде хармонизиран с директивата. Ние ще продължим с Вас и утре да дебатираме сегашния закон. Нека днес да не ангажираме заседанието с този въпрос.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ
Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Имам един въпрос към господин министъра. Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас касае преговорите с Турция по проблема, който имахме. Доколкото знам, бяхте там на преговори. Ако може да запознаете народните представители и обществеността с това, за което се договорихте. Ще има ли изобщо и до каква степен ще има, ако има, либерализация на транспорта? Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Ще кажа няколко думи за тази рамка, в която заедно с колегата Елван се опитахме да променим действащата спогодба, която е от далечната 1977 г. и вече е изживяла своя път. Наистина трябва да се намери съвсем нова формула, върху която да стъпим и да преосмислим всички действия за бъдещото развитие на автомобилния транспорт от двете страни.
Мисля, че рамката е много добра. На 6 и 7 март бяха проведени първите преговори и завършиха с протокол, в който протокол ние сме поставили нашите искания, които искания са обосновани на базата на всички искания, които са постъпили от бранша на обществените съвети и няколкото дискусии, които сме направили с тях.
Разбира се, турската страна също постави своите условия. Имаме две седмици, в които да осмислим предложенията съответно на отсрещната страна и отново в София или във Варна ще бъде проведена следващата среща, на която ще бъдем абсолютно готови със споразумението. След това ще го поставим на обществено обсъждане.
Всички от бранша, разбира се, и народните представители ще бъдат запознати с това споразумение, преди да бъде подписано. Но има воля и от двете страни да бъде решен този въпрос за по-дългосрочен период, а не да се решава, както досега – за кратък период, след което да ескалира напрежението.
До момента на подписване на споразумението имаме споразумение и достатъчен брой разрешителни, които да задоволят и двете страни. така че към настоящия момент нямаме никакви проблеми.
Фактурата в момента не се счита за превозен документ. Най-големият проблем са бройката разрешителни, които ние ще получим от и за трета страна. Като ние искаме значително увеличение – над 5000 бройки да бъде увеличена тази цифра, която ще задоволи напълно нашите превозвачи.
За тази цел, разбира се, към турската страна също имаме изисквания. В момента проучваме исканията на двете страни . Мисля, че диалогът е много добър в момента. Не е бил досега нито веднъж такъв, поне когато аз съм присъствал. В рамките на края на месеца мисля, че ще имаме готова спогодба. Благодаря.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Много благодаря за отговора, господин министър. И за да разсеем всяко съмнение - отпаднаха ли транзитните такси за турските превозвачи?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Не, това не се предвижда. Това е искане на турската страна. Ние не сме се съгласили с това нещо. Напротив, обмисляме вариант как да облекчим турските превозвачи. Въпросът, който поставиха особено остро, е за зареждане с дизелово гориво на територията на България, което ще бъде достатъчен отдушник за тях, за да получат и те съответно някакви профити от целия преговорен процес. Защото не може само ние да искаме, а за отсрещната страна да не направим никакви отстъпки. Наистина търсим реален вариант, който да бъде достатъчен като размер и за двете страни. благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Искам накрая три неща да съобщя информационно.
Искам да припомня, че утре е планирана среща на комисията с министъра на външните работи на Албания от 9,15 в зала „Запад”. Трябва да присъстват по двама представители от парламентарна група. Организирайте и ви моля да присъствате. Госпожа Деница Караджова ще бъде на линия и ще си води заседанието.
Второ, искам да ви информирам, че другата седмица имаме блиц-контрол към вицепремиера Зинаида Златанова. Подгответе се. сигурно ще има много въпроси.
Трето, искам да ви информирам, че ще имаме изслушване на оперативна програма „Региони в растеж” след блиц-контрола или завиди председателят как ще подготви дневния ред. Ще присъства министър Терзиева с екипа си.
И естествено, ще има точка „Разни”.
Ако предложите към дневния ред нещо допълнително, кажете. Или това е достатъчно? – Приема се.
Благодаря на всички за присъствието и за активното участие.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,55 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Дора Янкова)