П Р О Т О К О Л № 29/18.06.2014 г.

---

На 18 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата оперативна програма „Транспорт” 2014 – 2020 г. (съвместно с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения).
2. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието и храните във връзка с текущото състояние и напредък при реализацията на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР) и оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. (ОПРСР), както и подготовката за новия програмен период 2014 – 2020 г.
3. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от Камен Костадинов – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Дора Янкова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, заедно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В нашето съвместно заседание ще вземат участие:
Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Транспорт”;
Галина Василева – заместник-ръководител на управляващия орган на ОП „Транспорт”;
Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Христо Алексиев – заместник-генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура”;
Николета Стоянова – и.д. директор на дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционно проектиране” в Национална компания „Железопътна инфраструктура”;
Представители на Министерството на регионалното развитие:
Цвети Тимева – директор на дирекция „Изпълнение на проекти по ОП и КФ” в Агенция „Пътна инфраструктура”;
Асен Антов – от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Госпожа Караджова, заповядайте.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Само едно уточнение за колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. След съвместното изслушване заедно с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията на ръководството на Министерството на транспорта имаме втора точка, която е свързана с изслушване на ръководството на Министерството на земеделието и храните и ръководството на Държавен фонд „Земеделие” във връзка с изпълнението на Програмата за развитие на селските райони и Програмата за рибарство и подготовката за новия програмен период.
Тъй като колегите от ръководството на Министерството на земеделието и храните в 16,30 ч. ще участват в съвместно заседание на Комисията по земеделието и Комисията по вероизповеданието, молбата ми е да се опитаме да се вместим в тези срокове, тоест около един час да бъде изслушването по първа точка и съответно около час – изслушването по втора точка, ако е възможно, естествено.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги, в същия ред на мисли по точка втора ще помоля колегите от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията да продължим заседанието в Огледалната зала, тъй като това са възможностите, които предоставя тази сграда. Точка втора ще бъде – актуални въпроси към министъра.
Господин Папазов, имате думата да запознаете представителите на двете комисии с актуалното състояние.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа, постарахме се още миналата седмица да подготвим материали, които предполагам, че са достигнали до вас. Колегите изготвиха подробни справки за текущите проекти и на какъв етап е тяхното изпълнение.
Бих искал да ви благодаря за възможността да представим напредъка по изпълнението на оперативна програма „Транспорт” и предприетите дейности по подготовката на новата оперативна програма.
Целият бюджет на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. е предоставен под формата на безвъзмездна финансова помощ.
Извършените плащания към бенефициентите вече са в размер на над 60 процента от бюджета на програмата.
Сертифицирани и поискани за възстановяване от Европейската комисия разходи са над 858 млн. евро или 53 процента.
През този месец подготвяме нов сертификат, с който декларираните пред Европейската комисия разходи ще надхвърлят 917 млн. евро само дял от Европейския съюз.
Подготвени до края на тази година и сертифицирани пред Европейската комисия разходи трябва да достигнат 75 процента, което е над 1,2 млрд. евро. До момента по програмата не е допусната загуба на средства, като считам, че такива няма да бъдат допуснати и през тази година. Прогнозата е да надхвърлим целта за 2014 г. с над 190 млн. евро.
По оперативна програма „Транспорт” са одобрени общо 115 проекта, като 21 са инвестиционни.
Големите проекти – над 50 млн. евро, са 11. Европейската комисия е одобрила хонорарите за кандидатстване на 10 от тях.
В резултат на изпълнението на одобрените проекти са рехабилитирани над 240 км железопътна линия разгърната дължина, изградени са над 140 км автомагистрали, новоизградени и хабилитирани са над 40 км първи клас пътища.
По двата проекта за разширение на столичното метро са построени 13 метролинии с 13 станции. В процес на рехабилитация са общо 260 км ж.п. линии разгърната дължина, над 125 км автомагистрали и 35 км първи клас пътища.
Със завършването на третия етап от разширението на метрото в експлоатация ще бъдат въведени нови 7,6 км метролинии със 7 метростанции.
Изпълняват се и трите проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав и Черно море. Завършена е първата фаза от проекта „Блу рис”, значителен напредък е постигнат по изграждането на речния информационен център в град Русе.
През месец април стартира реалното изграждане на двете трафик-кули във Варна и Бургас.
До края на тази година очакваме завършване на изграждането на обхода на Враца, ЛОТ 2 на „Марица” и ЛОТ 4 на „Струма” и преустройството на ж.п. гара Пазарджик.
През месец април Европейската комисия одобри проекта за изграждане на Западната дъга на Софийския околовръстен път.
Управляващият орган е идентифицирал четири рискови проекта: ж.п. проект Септември – Пловдив; Първомай – Свиленград.
В пътния сектор е натрупано закъснение в изграждането на Лотовете 1 и 2 на „Марица” и Лотовете 2 и 4 на автомагистрала „Струма”.
Двата железопътни проекти са определени у нас като рискови поради забавянето им, стартирани в резултат на обжалване на строежните процедури.
И друг път съм споменавал за проблемите, които бенефициентът НКЖИ е срещал с отчуждителните процедури и извършването на археологическите разкопки. Тези два проблема в голяма степен са преодолени и по двата проекта се работи с усилени темпове.
По отношение на изпълнение на двата рискови пътни проекта имаме уверение на АПИ, че ЛОТ 2 на автомагистрала „Марица” ще завърши тази година, а ЛОТ 1 – в края на тази или в началото на следващата година.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин министър, извинявайте, че Ви прекъсвам. Докладвайте по-накратко, за да има време за въпроси. Тъй като, както каза госпожа Караджова, сме в ограничено време.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Приключвам. Очакванията ни са ЛОТ 4 на автомагистрала „Струма” също да завърши през 2014 г. и ЛОТ 2 – през следващата година.
По време на проведеното през миналата седмица заседание на Комитета за наблюдение, както управляващият орган, така и представителите на Европейската комисия бяха уверени от бенефициентите АПИ и НКЖИ, че всички проекти ще завършат в периода на допустимото от настоящия програмен период.
Знаете, че подготовката, която върви за следващия програмен период с идентифицирани проекти в железопътния сектор и пътния сектор, можете да ги намерите в материала, който ви раздадохме, за да не го повтаряме.
През програмния период 2014 – 2020 г. продължаваме и финансирането на трети метродиаметър, за който са отделени около 400 млн. евро, като се предвижда и закупуването на подвижен състав за новите отсечки. Планирането е и изграждането на интермодален терминал в град Русе, за който са предвидени малко над 23 млн. евро.
Във връзка с внедряване на иновационните технологии за подобряване на услугите, безопасността и сигурността на транспорта е създадена отделна приоритетна ос с бюджет над 77 млн. евро.
Стартираха и първите две тръжни процедури по новата програма за изграждане на първите 8 км от третия метродиаметър и за изграждане на автомагистрала София – Калотина 32 км.
Предстои стартиране на тръжна процедура за участъците на ЛОТ 3 от автомагистрала „Струма”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър. Уважаемите народни представители имат думата, тъй като, ако даваме думата на нашите гости, предполагам, че те имат много какво да ни говорят. Но може би по-добре да преминем към режим на задаване на въпроси.
Господин Московски, имате думата.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Директно ще започна с въпроси. Може би те ще са няколко. Но ще помоля, ако е възможно, да получим отговор на всеки един от тях.
Относно текущото изпълнение на оперативна програма „Транспорт” бихте ли могли да ни отговорите дали е осигурено недофинансирането на Национална компания „Железопътна инфраструктура” към днешния ден, към сегашния момент? Финансовия недостиг, който беше в размер на около 240 млн. евро, дали е осигурен от Министерството на финансите? Какъвто и да е механизмът, имаше няколко варианта. Вие ще кажете по кой от тях и дали е осигурено. Тъй като този финансов недостиг е всъщност основният аргумент, за да няма забавяне на текущо изпълняваните проекти. В противен случай, ако не е осигурен, тогава си обяснявам, ако някъде има забавяния, защо са тези забавяния. Най-вероятно те ще продължат в лавинообразна форма, ако няма осигуряване.
Отивам към рамката за споразумението на следващия програмен период. Като цяло искам да споделя, че ми се струва, че така направена рамката за оперативна програма „Транспорт” е без изградена крайна визия. И ще се аргументирам защо. Липсват каквито и да е меки и хоризонтални мерки, за да има добавена стойност към всеки един проект.
Знаете, че всъщност крайната цел на оперативна програма „Транспорт” и проектите вътре е да осигури не самоцелно изграждане на някаква инфраструктура, а в крайна сметка да подобри услугите в транспорта. Тоест хората или товарите да се движат по-бързо, по-качествено, по-безопасно, специално за хората вероятно по-комфортно.
От това, което предлагате в рамката, се виждат единствено и само самоцелно набелязани инфраструктурни проекти, които според мене, а и според колегите ми по никакъв начин няма да доведат до подобряване на транспортната услуга. Неслучайно мисля, че през 2012 г. успяхме да убедим Европейската комисия БДЖ „Пътнически превози” да бъде бенефициент на оперативната програма за следващия период. Като основният аргумент там беше да има възможност да се закупи подвижен състав. Правейки това, изграждайки паралелно с това инфраструктура, ще може да се подобри крайната услуга.
В така написаната оперативна програма няма абсолютно никаква визия за подвижен състав и не е включен по никакъв начин.
Първият ми въпрос към новата рамка е: Защо?
Относно така структурираната оперативна програма забелязваме една разлика, която би трябвало да е принципна и да ни обясните защо е направена. В първа приоритетна ос, където е железопътният транспорт, сте записали „Развитие и изпълнение на проекти по основните и прилежаща тенти мрежа”. Същото гледаме и във втора приоритетна ос за пътната инфраструктура, но виждаме изпълнение на проекта само по основната мрежа. Моля да ни обясните защо е тази принципна разлика.
Ако това е така и сте го записали така, защо по-надолу отбелязвате, че ще правите магистрала „Хемус”, като знаете, че само една част от нея е част от основната мрежа, останалата е прилежаща мрежа.
Не виждам също в така разписаната оперативна програма включени изпълнения на възлови гарови комплекси, каквато практика имаше към сегашната рамка, която се изпълнява в момента. Най-вероятно ще ми отговорите, че няма пари за това. Но въпреки това може би трябва да се търси някакво балансирано разпределение на средствата, за да има възможност, тъй като и гаровите комплекси са част от това услугата да бъде подобрена, тоест крайната цел на тази оперативна програма да бъде достигната.
Така записана програмата, имам едно опасение, тъй като вие сте записали, че проектът Септември – София ще се изпълнява, но по моя информация една година почти нищо не се прави по подготовката на този проект. А крайната цел се концентрира и фиксира върху изпълнение на проекти, като Русе – Варна и Синдел – Карнобат.
До какво може да доведе като риск тази ситуация? Директно ви казвам: при четири правителства повече от 15 години държавата работи приоритетно за изпълнение направленията турска граница – Пловдив – София и съответно Бургас – Пловдив – София. Така разпределени проектите в сегашния програмен период стигат до Септември. Ако не се изпълни след това продължението на този коридор към София, на практика вие ще сложите кръст на труда и работата на 15 години и четири правителства.
Държа да отбележа, че проектите Синдел – Карнобат и Варна – Русе са част от прилежащата железопътна инфраструктура. Те не са на основни коридори. Когато успяхме да ги вкараме като резервни проекти в общия списък на проекти, го направихме с една единствена цел – ако в другите оперативни програми, в случая „Околна среда” и „Регионално развитие”, където потенциално биха могли да се финансират, има рискови проекти, които можеше в този програмен период да не усвоят средства, то ние да имаме готовност с достатъчно на брой резервни проекти, които да могат да усвоят.
Разбира се, ако финансовите възможности позволяват, е хубаво да се развиват и тези направления. Но към днешна дата моето мнение и това на моите колеги е, че трябва усилията да се концентрират и да продължи логиката, която е влагала държавата в изпълнението на този коридор за последните 15 години.
Вероятно ще ме оборите с факти, че сигурно трафиците са различни по различните направления. Но бих добавил следното. За да аргументирате вероятно проекта Русе – Варна, е необходимо да се изпълни един друг проект, който трябва да се случи по река Дунав, а именно разширяването на плавателната част на проекта Батин – Белене, тъй като знаете, че поне пет месеца в годината Дунав е с много затруднено корабоплаване.
Това са общо взето моите забележки и въпроси, на които държа да получа отговор. Разбира се, мога да добавя и други мерки, които не виждам заложени.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Нека да се отговори на тези въпроси, господин Московски. Ще продължим, ако имате още. Господин министър, заповядайте.
ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз ще започна с отговорите. Разбира се, в някои подробности и господин Киров ще вземе думата.
Аз ще започна от края на изказването на господин Московски. Не съм съгласен с това, че не следваме линията на подготовка на всички проекти още от началото на предния програмен период. Напротив. Първият приоритет е модернизацията на железопътния участък София – Септември в подучастъка Елин Пелин – Септември. Вторият е рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, фаза 2. С това искаме да завършим това трасе, след което да продължим с връзките към това трасе на нови важни дестинации. Именно такъв е проектът Синдел – Карнобат, който прави връзка между двете най-големи пристанища в България, а също така и с продължението на линията Варна – Русе, където имаме усилен трафик през последните години. Освен това свързваме двете пристанища с един коридор, който тръгва от Турция и отива към един от най-големите и най-населени региони на Балканския полуостров.
Разбира се, Вие сам казахте, че трябва да има резервни проекти. Именно поради това сме записали по-голям пакет от проекти. На всички е ясно, че модернизацията на железопътния участък София – Септември е много скъп проект. По предварителна стойност той ще бъде в рамките на 746 млн. евро, което практически взема почти цялата част за железопътната инфраструктура. А рехабилитацията на железопътния участък Пловдив – Бургас, фаза 2 в момента се оценява на около 218 млн. евро.
Така че другите проекти, по които също работим, не са приоритетни, те са резервни проекти, с ясната идея да продължат връзките, които вече трябва да бъдат завършени. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че за да се получи по-добра и по-качествена услуга в железопътния сектор, трябва да се завършват цели трасета. Тук въобще спор няма. Заради това сме вписали като първи приоритет именно завършването на тази отсечка.
За съжаление средствата не стигат. Правителството започна да работи активно по другите две направления – Синдел – Карнобат и Русе – Варна, като се опитваме да привлечем, разбира се, допълнителни средства и потенциален интерес на инвеститори, какъвто в момента съществува. Така че това е по този въпрос.
От началото на действие на това правителство започнахме по работата на приетата модификация, първото изменение, което беше на програмата с прехвърляне на средства от водния проект – четвърта приоритетна към трета. Засега сме осигурили средства за следващия програмен период. Господин Киров може да ви каже как точно ще преструктурираме и какъв е планът.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Въпросът ми беше за недостига за инфраструктура дали е осигурен ефективно. Дали има подписан документ от страна на Министерството на финансите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Точно за него ще Ви кажа. Днес на оперативно заседание разгледахме част от тези средства, които ще бъдат факт следващата сряда.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Папазов. Господин Киров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще започна да отговарям на въпросите, които постави господин Московски, по реда на тяхното поставяне.
На първо място – на въпросите, свързани с финансовия недостиг по първа приоритетна ос. Ще започна оттам, че миналата седмица беше взето окончателно решение на Върховния административен съд, с което беше прекратена процедурата по реализиране на ЛОТ 2 на западния обход на град София, което означава, че поради липса на техническо време няма да може да бъде преиграна тази процедура за избор на изпълнител в рамките на периода на допустимост на разходите на настоящия програмен период.
Във връзка с това нашето предложение е 30 млн. евро, които са налични по втора приоритетна ос, да бъдат прехвърлени към първа приоритетна ос за покриване на овърбукинга по проекта Първомай – Свиленград. Това е проект, който е бриджиран от ИСПА както знаете, поради което Европейската инвестиционна банка отказва да предостави допълнителен заемен ресурс за покриването на овърбукинга по този проект. С прехвърлянето на средствата от втора към първа приоритетна ос в размер на 30 млн. евро ще покрием огромната част от овърбукинга по проекта Първомай – Свиленград.
Що се отнася до овърбукинга, който е по проекта Пловдив – Бургас, вече имаме договорка с Комисията да прехвърлим някои от дейностите, които са по този проект – изграждането на пет тягови подстанции на едно диспечерско звено, както и железопътен възел Бургас да бъдат прехвърлени към новия програмен период, с което да направим намаляване на проекта. По този начин ще минимизираме и там овърбукинга.
По отношение на наддоговарянето, което е налице към проекта Септември – Пловдив, там има четири надлеза, които трябва да бъдат изградени, за около 13 млн. евро, които поради неприключили отчуждения ще трябва да бъдат финансирани през капиталовия трансфер на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Както каза вече и министър Папазов, имаме решение на Министерския съвет от днешно заседание за 40 млн. лв., с които да бъде увеличен капиталовият трансфер на НКЖИ за тази година. Освен това ние като министерство сме подготвили и предложение до Министерския съвет за увеличаване на капиталовия трансфер за 2015 и 2016 г. на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Към момента 3-годишната бюджетна прогноза предвижда 127 млн. за 2015 и за 2016 г. Нашето предложение е капиталовият трансфер за всяка от тези две години да бъде завишен с по 57 млн. лв. съответно за 2015 и за 2016 г.
Освен всичко останало колегите от Национална компания „Железопътна инфраструктура” са започнали преговори с Българската банка за развитие като агент на Европейската инвестиционна банка за България за усвояване на средства от рамковия заем за националното съфинансиране за периода 2007 – 2013 г. Проблем там се явява фактът, че Национална компания „Железопътна инфраструктура” има само публична държавна собственост и не може да предостави в достатъчен обем самостоятелно гарантиране на заемните средства, които могат да бъдат привлечени.
Принципно това, което имаме от Европейската инвестиционна банка, е одобрено кредитно финансиране в размер на 89 млн. 952 хил. 553 лв. Но на практика, включително и поради правилата за управление на риска на Българската банка за развитие единичните кредити не могат да надвишават 10 процента от техния уставен капитал, което значи, че Национална компания „Железопътна инфраструктура” може да ползва максимум 50 млн. лв. Но струва ми се, че чрез тази система от мерки, а именно завишеният капиталов трансфер през тази година, завишаване на капиталовия трансфер за 2015 и 2016 г. и разместване между приоритетните оси от втора към първа с 30 млн. евро ще успеем да осигурим необходимите средства на Национална компания „Железопътна инфраструктура” за успешно приключване на проектите до края на 2015 г.
По отношение на хоризонталните мерки, да, Вие сте абсолютно прав, че Българските държавни железници не са предвидени за съжаление, бих добавил, като бенефициент по новата оперативна програма. Факт е, че разполагаемият ресурс е по-малко, струва ми се, и от това, което е било очаквано за оперативна програма „Транспорт” . Безспорно подобряването на предоставената транспортна услуга трябва да бъде основен приоритет за следващия програмен период.
Струва ми се, че това, което можем да разчитаме като меки хоризонтални мерки, трябва да бъде разчитано предимно в мерките, които ще финансираме през трета ос – Интермодалност, и през четвърта ос – Интелигентни транспортни системи, където имаме планове за продължаване на развитието на интелигентните транспортни системи в областта на водния транспорт, в областта на пътищата, както и, разбира се, в по-нататъшното им развитие в железопътната инфраструктура чрез развитието на ERTMS.
По отношение на новата рамка, действително по втора ос е предвидено включването само на основната мрежа. Отново казвам, че разполагаемият ресурс по втора ос е изключително недостатъчен, с оглед на идентифицираните проекти. „Хемус” е по основната само до Велико Търново. До Велико Търново е на основна мрежа, а ние сме предвидили финансиране до пътен възел 235 между Плевен и Ловеч.
Причината да не бъдат разширени още повече възможностите е, че просто наличният ресурс не е достатъчен. Ако се пристъпи към директно финансиране единствено и само от Кохезионен фонд на ЛОТ 3 на магистрала „Струма”, той на практика ще усвои целия наличен ресурс по втора приоритетна ос.
По отношение на проекта София – Септември, стойността, която е налична до преди няколко месеца за изграждането на цялата връзка като индикативен бюджет беше над 1 млрд. евро. Колегите от Национална компания „Железопътна инфраструктура” избраха стратегически консултант, с който извършиха оптимизация на идейния проект за пресичането на планината, в резултат на което тази индикативна стойност чрез намаляване на проектната скорост и на някои криви и наклони в посочения участък беше съкратена с около 30 процента. Към момента индикативният бюджет е около 700 млн. евро за целия участък от Елин Пелин до Септември.
Това, което ние предлагаме, за да бъде реализирано това трасе, е част от този участък, който остава да бъде довършен, между София и Септември, да бъде включен на първо време в механизма за свързана Европа. Като тук сме включили един проект, наречен условно Рехабилитация и модернизация на железопътни участъци, част от коридор Ориент –Източно-средиземноморски. В него са включени модернизация на линията София – Септември в участъка София – Елин Пелин, развитие на железопътен възел София в участъка София – Казичене, рехабилитация на ж.п.линията Пловдив – Оризово и развитие на железопътен възел Бургас.
Към момента това, което предлагаме, е да се продължи развитието на основното направление по първа и по осова линия. Вярно е, че най-добра проектна готовност от гледна точка на търгуването в момента Национална компания „Железопътна инфраструктура” има по отношение на възстановяване на проектните параметри на линията Русе – Варна. Но в оперативна програма „Транспорт” като първи приоритет е посочен София – Септември и като втори приоритет – втората фаза на проекта Пловдив – Бургас.
По отношение на проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав предстои среща още утре в град Русе с румънския министър на транспорта, на която да обсъдим система от мерки за подобряване на цялостните условия за корабоплаване по река Дунав. Знаете, че проектът, условно наречен Батин – Белене, има големи проблеми от гледна точка на неговото въздействие върху околната среда, тъй като преминава през много хабитати. Освен това е сложен за изпълнение.
Ние предлагаме една серия от краткосрочни и средносрочни мерки, които биха могли на първо време да допринесат за подобряване на корабоплаването по река Дунав. В процес на реализация е проект от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, който има за цел маркирането на плавателния път, тъй като при ниски води един от проблемите е изместването на фарватера и липсата на адекватни плавателни съдове с многолъчеви ехолоти, които да дават новия фарватер. Тоест ние имаме нужда от средства за закупуване на нов кораб за нов фарватер. Дълбачките са предвидени за следващия период. Това са средносрочните мерки.
Реализирането на големия проект, който е свързан с изграждането и на брегови съоръжения за промяна и стабилизиране на леглото на река Дунав, ще трябва да бъде отложен във времето. Към момента индикативния му график за реализация е след 2016 г., тъй като колегите от румънска страна реализират цялостния проект с подготовката на оценката за въздействие върху околната среда за целия българо-румънски участък.
Ако съм пропуснал нещо?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Киров.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само още един-два доуточняващи подвъпроса.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря на колегите за отговорите.
Нещо, което пак не ми става ясно. Ако влагате логиката, че ресурсът е ограничен във втора ос и той стига само за един проект – „Струма”, ЛОТ 3 и това ви е логиката, за да затворите вратата и да кажете, че по втора ос ще изпълнявате проекти само по основната тенти-мрежа, защо ви е друга логиката за първа ос? Първа ос, ако сложите Септември - София, също отнема целия ресурс. Защо прилагате различен подход и различен принцип? Септември – София изразходва целия ресурс на оста, не стига и за втора част на Пловдив – Бургас. Но да кажем, че при търга примерно ще паднат цените и ще остане нещо.
Защо прилагате друг подход към първа ос, след като логиката ви за втора ос е тази – ресурс ограничен и слагаме само „Струма” – тройката? С каква логика прилагате друг принцип за първа ос?
Аз ще го кажа едно към едно, за да не губя време да се разберем. Ако целта ви е в списъка с проекти да присъства проектът Септември – София, но вие да изразходите парите за Синдел – Карнобат и Русе – Варна, трябва да кажа,че няма да получите никаква подкрепа пред парламента за това нещо. Ние ще направим всичко възможно това да не се случи в комисията. Казвам ви го едно към едно – не измествайте приоритета на държавата. Той не е наш, той е от 15 години, той е от четири правителства. Много ясно е, че като има готовност за проекта Русе – Варна и Синдел Карнобат, ще ги търгувате тях и парите ще отидат там. Какво става със Септември – София?
Това Ви питам – каква е логиката да приложите един принцип за втора ос и различен принцип за първа ос?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски. Госпожа Павлова има думата, след което ще дам думата на екипа на министъра да отговори.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление след всичко, което чувам и по текущата в изпълнение оперативна програма „Транспорт”, така и за новата, нещата не изглеждат много обнадеждаващи. Не изглеждат обнадеждаващи, защото виждаме, че по текущите проекти имаме сериозни забавяния, закъснения, проблеми, рискови проекти, виждаме вече и отпадащи проекти, а по новата програма има една голяма кошница, която е пълна с много неща вътре, и едни липсващи обективни критерии, по които ще се вадят нещата от тези добри намерения.
Аз имам няколко конкретни въпроси и по текущата, и по новата програма.
Започвам с текущата – какво се случва с магистрала „Струма”? Аз имам впечатление от двата лота – ЛОТ 2 и ЛОТ 4. И двата закъсняват и това е ясно. Но виждаме, че на ЛОТ 4 нещата са още по-критични. Какво ще се направи, за да се преодолеят рисковете, тъй като ние виждаме, че там нещата вече излизат извън всякакви възможности. Има удължаване на сроковете на всички проекти. Виждаме, че сроковете на всички проекти са удължени горе-долу с година и пак няма обективна възможност и перспектива да бъдат довършени. Какво ще се направи и как ще се минимизират тези рискове?
За магистрала „Марица” – имаше обещание да се довърши в срок и да се приключат успешно и двата лота. Разбираме, че е удължен срокът на лотовете. Но току-що чухме от вас, че всъщност може би няма да са до края на годината. Вашият колега – министърът на регионалното развитие, се кълнеше, че те са чудесни и нямат никакъв проблем до края на годината да станат. Последно ще станат ли или няма да станат, защото вие – двама министри, си противоречите по темата? Много се надявам да станат всички проекти, но все пак трябва да имаме ясна и обективна оценка какво се случва, какъв е рискът и какви са реалностите, както и какво и как ще се случи.
По отношение на Западната дъга. Видяхме, че Западната дъга не ви е в рисковите проекти. А би трябвало. Първо, защото виждаме намаления темп на работа на Западната дъга на Околовръстното шосе и закъснение в срока. Ако не се лъжа, освен ако няма някакви междинни закъснения, за които очевидно не сме уведомени, първата фаза на Западната дъга трябваше вече да е приключила. А тя не е. Разбираме, че втора фаза няма и да се случи.
Отпадането на Западната дъга трябва да бъде компенсирано и трябва да си дадем ясна сметка, че както магистрала „Люлин” свършваше в нищото, така и фаза 1 на Западната дъга пак ще свършва почти в нищото и няма да се реши транспортният проблем на един от най-натоварените участъци на София в трите направления, до които извежда. И не виждам компенсирането и ще включите ли част 2 на Западната дъга, която очевидно се проваля, в новия програмен период? Или по-скоро защо не се опитате все пак да я направите в този програмен период?
Категорично съм против – лично аз, и винаги съм била, с цялото ми уважение към колегите от ж.п. сектора постоянно да се взимат пари от пътища и да се дават за железопътния транспорт. Така или иначе се дава голям превес на средствата за железопътния сектор и в новия програмен период. Не трябва поне в този да се отнемат отново пари от пътища за сметка на ж.п. транспорта. Не трябва да има такава конкуренция.
Пак казвам, по-скоро апелирам проекта Западна дъга, фаза 2 да се опитате да го реализирате в рамките на този период, а не да взимате парите и този проект да отива в небитието. Всъщност той натам отива.
Да не говорим, че като не довършите Западната дъга, Северната скоростна тангента беше прехвърлена от оперативна програма „Транспорт” в оперативна програма „Регионално развитие”. Виждаме, че и в ОПРР вече е рискова и не може да започне реализацията шести месец, въпреки наличния финансов ресурс. Чухме, че ако не започне и другия месец, рискът е огромен.
София – Калотина отново във вашите планове някъде фигурира на последно място в резервите, което означава, че всъщност Околовръстното шосе и направлението София – Калотина, направлението София – гръцка граница изобщо няма да бъде развивано и всъщност тази тапа ще се задълбочи.
Ако все пак стигнете до решение Западната дъга да не се пробвате да я довършите в този програмен период, което мисля, че ще е грешка, първо, трябва да я предвидите в новия, но второ, считам, че средствата от нея не трябва да бъдат насочвани в ж.п. сектора, а трябва да бъдат насочени в обхода на Габрово, който не е направен до ден днешен, въпреки отново обещания и на тази комисия. Бяхте поели ангажимент да бъде изпратена апликационната форма до ноември миналата година. Юни тази година тази апликационна форма все още не е изпратена за разглеждане и одобрение. И никой не знае какво се случва с обхода на Габрово, да не говорим за тунела под Шипка, който отново е осма резерва.
Бях изненадана от Вашия коментар по отношение на обхода на Враца. Казахте, че обходът на Враца ще е готов евентуално до края на годината. Ако не се лъжа и няма удължение, обходът на Враца трябваше да е готов през пролетта на тази година. Защо изведнъж пролетта отново стана зима, а зимата пак отива на следващата пролет, както видяхме и с всички други проекти.
Може да е грешка в това, което прочетохте. Дано да не е така.
Какво се случва и в Монтана? Не знам какво се случва. Може би сте имали предвид Монтана. Не знам.
За новия програмен период. Като допълнение на това, което каза колегата Московски, не мога да приема, че за това разделение наистина има небалансиран подход към железопътен – пътен транспорт от гледна точка на това в коя ос се финансират само основните тенти мрежи, в коя се финансира основна и допълваща мрежа.
Какво се случва с ЛОТ 3 на „Струма” и какъв е етапът? Аз неведнъж имах парламентарен въпрос, но така и не ми отговорихте конкретно. Но сега може би ще получа по-конкретен отговор как смятате да реализирате ЛОТ 3 на „Струма”, особено при сменения подход и концепция да се финансират първо участъците, които са извън тунела, ако изобщо има тунел, както разбираме, при условие , че всички знаем, че ако има тунел, цялата тази земна маса трябва да бъде ползвана обратно в пътните участъци, които не са в тунела? А това е категорична смяна на подхода, това е и част от апликационната форма. И не знам как точно ще мръднете от нея.
За „Хемус” става ясно, че не е приоритет и става ясно, че единствено участъкът Ябланица – пътят Плевен – Ловеч – не е магистрала „Хемус”, това е един много малък участък от „Хемус”. Не виждаме дългосрочната визия за развитието на този уж приоритет, ТОП 1 на правителството, а всъщност е само приоритет на думи, а на дела е на последно място.
Какво се случва с Мездра – Ботевград? Обещавахте София – Видин като първи приоритет. Всички знаем, че индикативната му стойност беше 250 млн. евро. Той как точно се случва във всички тези дейности?
И като цяло мислите ли в по-дългосрочен план как да се приоритизират проектите, как да се реши проблемът със закона, който беше приет, въпреки категоричните ни апели да не правите тази грешка с отчужденията, визирам Закона за държавната собственост? Всички тези отчуждения в момента спъват всички големи инфраструктурни обекти. Те затова са със закъснение и пълен блокаж. Видяхте какво се случи с така приетия закон. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Павлова. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Ние сме дали възможност с индикативния списък на тези, които ще изпълняват тази програма, да направят своите приоритети. Това няма да бъдем ние. Ние сме създали възможности.
Всичките тези проекти, госпожо Павлова, които Вие изброихте няма да стигнат за цялата програма „Транспорт”, не за пътния сектор. Не сме ги обещавали. Ние сме написали индикативен списък, в който има възможност да се работи по тези проекти. Те ще се приоритизират от този, който ще изпълнява тази програма.
Няма нито една забележка по оперативна програма „Транспорт” в Европейската комисия. Смятаме, че е абсолютно правилна и мога да споря с Вас до утре за логистиката в България. Ако зависеше от мене, аз нямаше да работя в никакъв случай по направления, които вече се изпълняват, но не зависи от мене. Заради това следваме политиката, която я наследихме, и продължаваме всички проекти, които бяха започнати. Искаме да ги завършим в цялост, за да имаме цели участъци, които да приключат и да подобрят качеството на услугата, която се предлага по тях. Всичко друго е приказки да си чешем езиците.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Папазов. Господин Киров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви. Във връзка с Вашите коментари и забележки бих искал да отбележа следното.
Първо, за ЛОТ 2 на Западната дъга няма да има време за проиграване на процедурата и за реализиране на този проект в периода на допустимост на разходите до края на 2015 г. Единствената възможност за оставянето на този проект в настоящия програмен период е неговото финансиране да мине към заема от Европейската инвестиционна банка, което е разговор с Министерството на финансите, и да бъде на практика увеличено националното съфинансиране по този проект.
Не съм съгласен с това, което казвате, че се взимат непрекъснато пари от пътищата и се дават на железницата. Само ще припомня, че в настоящия програмен период 140 млн. евро бяха взети от Национална компания „Железопътна инфраструктура” по първа приоритетна ос и бяха дадени за Столичния метрополитен. Тоест към момента това, което сме виждали, е единствено взимане на пари от железниците.
Освен това за новия програмен период в крайна сметка е постигнат един баланс между железопътния и пътния сектор и тяхното развитие. Знаете, че българската транспортна система беше оценена от Европейската комисия. По комплексни показатели България е на пред-пред-предпоследно място. И два от основните аргументи за тази незавидна позиция на България като развитие на транспортната система са голямата енергоемкост, недоброто развитие на железопътната мрежа и недоброто развитие на градския транспорт.
Именно затова в новата оперативна програма е заложен паритет между железопътния сектор и пътния сектор за тяхното развитие и са осигурени 400 млн. евро за развитие на Столичния метрополитен.
По отношение на обхода на Враца. Последното удължаване е до 24 юни, ако не се лъжа. До края на месеца трябва да бъде пуснат в експлоатация.
За обхода на Габрово има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ за 55 млн. евро, а е контрактувана за 47 млн. евро. Тоест там има буфер по втора ос, който ще остане в оста при всички положения.
Индикативната стойност на скоростния път Видин – Монтана не е 250 млн. лв., а е 500 млн. евро. Всъщност 500 млн. евро е индикативната стойност на скоростния път Видин – Враца. Това е стойността, която излезе от проектирането, което извършва в момента Агенция „Пътна инфраструктура” със средства по оперативната програма.
И съм напълно съгласен с Вас, че отчужденията са огромен проблем за реализация на всички инфраструктурни проекти.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е различен подход.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз не виждам различен подход, господин Московски. Най-важните въпроси гълтат цялата програма.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие сте го написали. Написали сте основна и допълнителна в първа и само основна във втора. Може ли да ми отговорите защо?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: На базата на всички приоритетни проекти, които сме извели, това сме записали. В приоритетите първите точки гълтат цялата сума.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тогава защо е необходимо в първа ос да пишете и прилежащата инфраструктура. Проектът ви изяжда цялата стойност. Може ли така да го запишем?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Това означава ,че нямаме резерви.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие във втора ос пак нямате резерви.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Имаме.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря. Не влизайте в реплики. Господин Алексиев иска думата.
АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ: Да се върнем към обявения дневен ред – изслушване на министъра, а не изслушване на кандидат-министри.
Това, че четири правителства са следвали една политика, не означава, че тя непременно е правилна. И за децата е явно, че има дисбаланс в развитието на транспорта в Южна България и в Северна България. Доколкото чух - и мисля, че това е позиция, - към проект Варна – Русе има инвестиционен интерес, който би могъл да се реализира и извън евросредства, така че България да не остане само София и прословутият Северозапад да не се преповтори в Североизток. Природата ни е дарила с море и пристанища и възможност за транспортни услуги. Нека това да не го зачеркваме, само за да отчитаме някакво основание.
Въпросът ми е: реално има ли интерес, разчитате ли като специалист, наистина като много добър транспортен логистик, че биха могли да се намерят инвеститори, които да се включат примерно в проекта Варна – Русе, за да не се разпростирам по други въпроси?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Алексиев. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Има в момента реален интерес от турско-китайски консорциум, който се интересува от тази отсечка, заедно със Синдел – Карнобат и Русе – Варна, също така и с пристанище Варна. Има и френски интерес. Преди няколко дни има заявен официален интерес от фирмата „Болоре”, която се интересува от същите проекти.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има думата председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове госпожа Караджова.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател. Тъй като явно се ориентираме към приключване на това изслушване, аз бих искала да използвам възможността и от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а предполагам – и от името на Комисията по транспорт да благодаря на екипа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото в рамките на това действащо Народно събрание, което най-вероятно в края на юли ще приключи своята дейност, оперативна програма „Транспорт” беше на най-често наблюдение от страна и на двете комисии. Знам, че със сигурност работата и по досегашната програма, и по подготовка на новата оперативна програма не е била лека, била е свързана с много предизвикателства.
Аз обаче искам да ви благодаря за изключително доброто сътрудничество между нашата комисия и ръководството на министерството. Независимо в какво качество ще се срещаме оттук нататък, надявам се – и ние в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове сме го доказали – да поддържаме добрия тон.
Пожелавам ви успех и ви благодаря за днешното участие в изслушването.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Караджова. Госпожа Василева иска думата за последен въпрос. Нека обаче да бъде кратък, тъй като трябва да се съобразим с времето на другата комисия. Виждам, че министърът на земеделието влезе. Разбрахме, че той има последващи ангажименти. Нашата комисия също има следваща точка. Така че молбата ми е да бъдете по-кратка и да бъде въпрос, а не изложение. Благодаря.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Така ще бъде. Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги! Във връзка с казаното дотук имам три въпроса. Първият е във връзка с това, което току-що упоменахте, че има реален инвеститорски интерес и възможност да бъдат реализирани цитираните от Вас проекти с финансиране от външни инвеститори.
Бих казала, че това е още един повод да преосмислите приоритизацията и изобщо включването им в оперативната програма. Защото при положение, че има възможност за намиране на външно финансиране, не е необходимо да се хабят безвъзмездни средства за това. Надявам се, че ще го направите.
По отношение на недостатъчното финансиране. Това е всъщност червената нишка, която през цялото изслушване беше изтъквана нееднократно. Вие, както и министърът на регионалното развитие и вицепремиерът, бяхте правили изказвания в посока на това, че обмисляте увеличаването на процента на националното съфинансиране в програмата. Доста декларативни бяха някои от позициите, изразявани от представители на правителството. Фактът, че във финансовия план, който сте дали, и по двата фонда се предвижда минималното национално съфинансиране, означава ли, че сте се отказали от тази идея и че няма да продължавате да мислите в тази посока за увеличаване на националното съфинансиране? Тогава вече може би голяма част от проектите, които коментирахме, ще станат възможни.
И последният ми въпрос е за свързана Европа. Има ли национална позиция, представена пред Европейската комисия, за това какви предложения ще бъдат изготвени и представени от българска страна. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Василева. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Ще започна с осигуряването на съфинансирането от държавния бюджет. Това беше нашето желание. С колежката Терзиева ние написахме два доклада до Министерския съвет, в които сме изложили всички наши притеснения и сме казали предложенията, които следва да бъдат изпълнени, за да може да се изпълни по-голяма част от пакета инфраструктурни проекти, които сме предложили.
Първото писмо беше съфинансирането да стане 50 процента, а второто, след разговори с Министерството на финансите, беше за 40 процента.
Освен това някои от проблемите, за които вече говорихме, като закупуване на нов подвижен състав, бяха повдигнати в субсидията и в капиталовите трансфери и на НКЖИ, и на БДЖ. БДЖ получи 30 млн. лв. капиталов трансфер за тази година, като се планира в следващите години да бъдат по 30 млн. лв. Тоест съфинансирането тук не е пряко по европейски фондове, но пък този проект отпада от приоритетите. Това означава един вид също подпомагане от държавния бюджет.
Същото, разбира се, се отнася и за капиталовите трансфери на НКЖИ. Тази година ще бъде увеличен с почти 55 млн. лв., като сме направили предложение за следващите две години това увеличение да бъде по 57 млн. лв.
По първия въпрос. Наистина има интерес. Засега той е само входиран в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от китайско-турска група от фирми, които се интересуват и от железопътния, и от пътния проект, който свързва турската граница с Русе, а също така се интересуват и двамата потенциални инвеститори и от бъдещето на пристанище Варна.
За механизма на свързаност на Европа. Този въпрос е включен в общото споразумение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря. Господин Киров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР КИРОВ: В Споразумението за партньорство са дадени индикативни проекти. Ние сме за Свързана Европа в частта „Развитие на транспортната инфраструктура”. Тези индикативни проекти са Видин – Медковец, София – Драгоман и подобряване на корабоплаването по река Дунав. Но, както вече казах, тези проекти са просто индикативен списък. В самия регламент основните направления, които са дадени, ни дават възможност да се включим в Годишната програма на този нов финансов инструмент, като целта ни е да участваме още на първия търг, който ще започне през септември 2015 г. и ще завърши през февруари 2016 г. С този проект, който ще бъде формулиран от Национална компания „Железопътна инфраструктура” и за който споменах – рехабилитация и модернизация на железопътни участъци, част от коридори Ориент – Източно средиземноморски. Знаете, че там националният портфейл от 360 млн. евро трябва да бъде договориран до 2016 г. Затова искаме да участваме още на първия търг, за да можем да постигнем по-рано усвояване на средствата по този национален портфейл.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Въпросът ми беше дали официално сте изпратили позиция или предложение до Комисията. Разбирам, че това е направено чрез текстове в Споразумението за партньорство. Вероятно сега, след като бяха получени коментарите, вие ще коригирате това с новия проект, който цитирахте. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Василева. Благодаря на господин министъра и на хората от неговия екип, както и на представители на Министерството на регионалното развитие, на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Колеги от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Току-що става ясно, че зала „Запад” е свободна, така че продължаваме в зала „Запад” по следващата точка от дневния ред.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове остават в зала „Изток”. Ще помоля ръководството на Министерството на земеделието и храните и ръководството на Държавен фонд „Земеделие” да заповядат по-напред, за да започнем с изслушването.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪК ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2007 – 2013 Г. (ПРСР) И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР „РИБАРСТВО” 2007 – 2013 Г. (ОПРСР), КАКТО И ПОДГОТОВКАТА ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
В 16,30 ч. ръководството на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие” имат среща с Комисията по земеделието и Комисията по вероизповеданието във връзка с изпълнението на проекти по Програмата за развитие на селските райони на Българската православна църква.
Аз бих помолила господин министъра съвсем кратко и синтезирано да ни представи напредъка по оперативната програма, какви са основните рискове пред сегашната програма, какви са основните предизвикателства пред проектирането на новата оперативна програма, която днес от Вашето изявление в Долна Оряховица разбрах, че на 20 юни ще бъде внесена и съответно след 1 юли ще бъде изпратена на Европейската комисия.
На заседанието присъстват:
Димитър Греков – министър на земеделието и храните,
Д-р инж. Валентина Маринова – заместник-министър
Явор Гечев – заместник-министър
Светлана Александрова – директор на Дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните
Елена Иванова – началник отдел в Дирекция „Развитие на селските райони”
Антон Аспарухов – началник отдел в Дирекция „Развитие на селските райони”
Стефан Спасов – началник отдел в същата дирекция
Владислав Цветанов – държавен експерт в същата дирекция
Станислав Банчев – държавен експерт в същата дирекция
Мирослав Николов – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Виолета Александрова – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Майдън Сакаджиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
Миглена Георгиева – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Божидар Бакев – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на земеделието и храните.
Само за ваша информация ще кажа, че материалът, който ни изпратихте, е предоставен на всички членове на Комисията по европейските въпроси, така че ще Ви призова за съвсем стегнато и кратко изложение, за да може да минем към въпросите. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: И аз Ви благодаря. И тъй като въпросите са строго професионални и не искам тук да намесваме политически елементи в самия отчет на предишната програма, както и вижданията за бъдещето, госпожа Александрова ще направи кратко експозе за изпълнението на старата програма, а господин Гечев – за бъдещето. Госпожа Александрова разработва новата програма за развитие на селските райони, ще представи вижданията, които бяха последно представени на публично обсъждане миналата седмица.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо Александрова, заповядайте.
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На мене се падна честта да ви представя изпълнението на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Няма да ви отегчавам с цифри, тъй като те са представени в материала, който сме подготвили.
Само бих желала да отбележа, че към момента са разплатени 70,55 процента от програмата. Това възлиза на обща стойност 1 млрд. 800 млн. 594 хил. 120 евро.
Също така искам да кажа, че от 7 ноември насам – не казвам 7 ноември, защото тогава е избрано новото ръководство на Държавен фонд „Земеделие”, а тогава започна обработката на последния прием на проекти по селската програма, Държавен фонд „Земеделие” е обработил 6983 проекта, като над 5500 са инвестиционни проекти. Това е огромна работа, свършена от колегите в Държавен фонд „Земеделие”, за което и от тази трибуна бих желала да им благодаря, тъй като това наистина беше един покъртителен труд.
Бих желала да ви представя една справка. По мярка 112 „Млад фермер” са получени 2678 проекта на обща стойност 130 млн. лв., а са одобрени 409 броя заявления на обща стойност 20 млн. лв., тъй като това е разполагаемият остатъчен бюджет до края на периода.
По мярка 121 са получени 937 броя заявления на обща стойност 247 млн. лв. Към момента са одобрени 85 заявления и до края на седмицата ще бъдат одобрени останалите около 150 заявления на обща стойност 88 млн. 402 хил. лв. Това ни е остатъчният брой по тази голяма инвестиционна мярка. Като тук бих желала да отбележа, че сме в процес на преговори за освобождаване на ресурс от гаранционния фонд, така че по-голяма част от проектите, които са приети в Държавен фонд „Земеделие”, да бъдат включени под условие и на един по-късен етап евентуално да бъдат финансирани.
По мярка 311 са получени 724 броя заявления на обща стойност 237 млн. лв. Към момента са одобрени 119. Днес са одобрени още 68. До края на седмицата ще бъдат финализирани още 100 и няколко заявления на обща стойност почти 90 млн. лв.
По мярка 312 имаме 493 броя заявления на обща стойност 125 млн. лв., от които са одобрени 74. Остава одобрението на още 102 до края на седмицата. Те са на обща стойност 49 млн. лв.
По мерки 321 и 322 – общинските мерки. Обработката им е приключила на края на месец декември, тъй като ние нямаме право да договаряме след 31 декември 2013 г. Там резултатът е следният: за мярка 321 - 290 броя проектни предложения на обща стойност 847 млн. лв. и са одобрени 130 проекта на обща стойност 368 млн. лв. Като тук влиза и наддоговорирането.
По мярка 322 са приети 485 броя заявления на обща стойност 429 млн. лв. Одобрени са 67 проектни предложения на обща стойност 56 млн. лв.
По мярка „Лидер”. Към настоящия момент са приети 793 проекта, от които 392 са вече със сключени договори, 191 – такива, които не отговарят на съответните условия.До края на месеца финализираме всички останали, които са в Държавен фонд „Земеделие”, вече подадени. За предходната програма за селските райони сме приключили с договорирането.
Само отварям една скоба, че Държавен фонд „Земеделие” ще отвори прием на 7 юли, живот и здраве, за прием по мерки 223 и 226 – това са горските мерки. Така че това го казвам само за информация като вметка.
Бих желала още да отбележа, че на 11 юни – даже ви нося тук извлечение от сметка на Държавен фонд „Земеделие”, Европейската комисия възстанови Q4 за 2013 г. и по този начин за 2013 г. нямаме невъзстановени средства от Европейската комисия, с изключение на 2 млн. 200 хил. евро, които ние не сме ги заявили, поради простата причина, че след проверка на Държавен фонд „Земеделие”, това касае проекти, които са общински.
По 321 и 322 мярка са открити проблеми при провеждане на обществените поръчки, респективно са наложени финансови корекции. Тези средства няма как да бъдат заявени.
Имаме уверението на Комисията, че до 30 юни ще бъдат възстановени и Q1, за 2014 г., като сме приложили същите мерки за контрол, както при Q4 за предходната година.
Сега мога да ви запозная и с мерките, които сме взели вследствие на проведени одитни мисии през 2012 – 2013 г., които касаят периоди 2011 и 2012 г. за въпросните лихви, авансови плащания и обществени поръчки. Държавен фонд „Земеделие” е предприел следните действия:
Първо. Лихвите, които генерират проведените авансови плащания, са възстановени в бюджета на Държавен фонд „Земеделие” с изрично писмо от Фонда към общините. Те вече са го направили. Това е декларирано на Комисията.
Второ. Абсолютно всички авансовите плащания, които са така наречените спорни плащания с Комисията, са прегледани, които са към момента, и тези, които са надплатени над 50 процента след провеждане на обществена поръчка, са изисквани със специална процедура за възстановяване на авансово плащане.
Трето. Прегледани са всички обществени поръчки за дискриминационни критерии и са наложени финансови корекции на общините. Поради тази причина сме уверили чрез тези проверки Европейската комисия за надеждност на системите и сме получели възстановяване на Q4, респективно на Q1 за тази година.
Горе-долу това е от мене. Искам да кажа, че срещаме трудности по отношение на работата с общините. Това сме го обсъждали с госпожа Гинка Чавдарова и Националното сдружение на общините.
Както преди една година и половина, може би две, много хора подскочиха на изказването на госпожа Павлова по отношение на работата с общините и че общините трябва да проявят съответната дисциплина и съответно да спазват Закона за обществените поръчки. Те го сигнализираха първи за това, поне от това, което аз съм прочела. Същият проблем го има сигурно и в оперативна програма „Околна среда”, има го и в Програмата за развитие на селските райони.
Общините. Да, има проблеми при провеждане на обществените поръчки. Има проекти, които са от 2008, 2009, 2010 г. с непроведени обществени поръчки. Това вече е проблем, тъй като всички сега провеждат обществени поръчки в края на програмния период. Всички искат анексиране на договори, удължаване на договори до края на програмния период. Това вече е проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Мога ли да допълня нещо?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Да продължа оттам, където стигнаха колегите. Наистина един от най-големите проблеми и компоненти по отношение на забележки от Комисията е работата с общините при провеждане на обществените поръчки, при което се наблюдават различни отклонения по мнение на Европейската комисия за подходи или действия, които по някакъв начин са ощетили бюджета на Европейската комисия. Общо казано, става въпрос за минали обществени поръчки, които обаче са минали през съответните институции, през Агенцията за обществени поръчки, проведени са, след което се появяват аномалии или при самите задания, или след това. Една от аномалиите е примерно изпълнение, което е спечелило заради 100-годишна гаранция примерно на някой от обектите, което създава наистина съмнение.
Искам да кажа, че нито има опасност, нито е имало опасност да бъде спряна програмата. Както виждате, по нашата програма е възстановено Q4 и очакваме възстановяване на Q1, тъй че няма опасност от спиране на програмата. Молбата е към абсолютно всички, когато става въпрос за европейски средства, националните цели са преди всичко, преди политическите такива. Не искам лично аз да виждам някъде коментари, свързани със спиране на програмата. Това просто няма да е вярно.
Продължавам с аномалиите по отношение на обществените поръчки. Спечелена обществена поръчка, критерии и срокове, изпълнение, след което бива прекъснат срокът и бива удължаван с няколко месеца, което на практика води до разлика с втория, съответно по обществена поръчка примерно с 10 хил. лв.
Много са нещата. Обосновавали сме не един път и два пъти нашето мнение пред Комисията, защитавайки националните интереси. Нямаме проблем с това, че сме превеждали авансови плащания. Това е правено през абсолютно целия период на програмата.
Това, което каза колежката, е изключително важно. Европейската комисия счита за нередно, когато една обществена поръчка не е започнала изобщо, ние сме превели авансите за дадения проект, но три-четири години изобщо не стартира обществена поръчка, даденият аванс на практика ще е вътре в общините. Това поражда съмнение първо, за умишлени действия по отношение на правилото N + 2, както на генериране на допълнителни приходи за общината. Това вече сме го изчистили.
Всичко, което можем да направим по отношение на националните интереси, ще бъде на практика защитено. Но, пак повтарям, нямаме проблем с това.
Що се отнася до следващата програма, искам плавно да прелея към нея. Всичките поуки по отношение на прилагането и на САПАРД и на Развитие на селските райони дотук ще бъдат адаптирани към новата програма и към нейните процедури. Което значи, че ще има не само предварителен контрол, а цялостен текущ контрол и по изпълнението на проектите, включително с преклузивни срокове по отношение на започване на обществената поръчка и всичките други неща, свързани с общинските мерки.
Що се отнася до рисковете по отношение на доизпълнение на програмата, мисля, че вече се доказа, че ако институциите искат да работят, те могат да го направят. Миналата година нямаме и една стотинка загуби по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Полагаме всичките усилия това да бъде продължено и в тази година и на практика ефективно да се завърши програмата.
Един от проблемите е, че така е функционирал Държавен фонд „Земеделие” и съответно Министерството на земеделието като управляващ орган, че много кампанийно са приемани проектите на практика, което води до затлачване на проекти, свръхнатовареност в определени сезони, а в други сезони нямане на работа. Това е единият от проблемите.
Другият проблем е, че съответно капацитетът на Държавен фонд „Земеделие” е ограничен. И когато има 2000 проекта, които трябва да се разгледат за един или за два месеца, това на практика е невъзможно. В новата програма на практика трябва да се нормира плавното приемане на проекти, което би трябвало да е два пъти годишно, с предварителни заповед и тогава, когато, образно казано, се приемат директни плащания, тоест да не се приемат проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да може да се осигури една нормална нормирана работа по отношение на постоянното натоварване на институциите.
Що се отнася до новата програма, всички етапи по отношение на Програмата за развитие на селските райони, които са в изискванията на Европейската комисия, са спазени. Допълнително е направено и обществено обсъждане по отношение на програмата. Днес беше гледана и Програмата за развитие на селските райони в СКУСЕС. Другата седмица ще влезе за разглеждане от Министерския съвет. До края на месеца на практика всички процедури ще са изпълнени и програмата ще отиде за разглеждане в Европейската комисия.
Разбира се, Европейската комисия е абсолютно в течение с всичките неща, които се правят. Драфтовете на самата програма са разглеждани предварително от самата Европейска комисия. Почти нямаме нещо, което да е коментар от самата Европейска комисия, с изключение може би на мултифондовото финансиране, как ще се осъществява, дали ще се осъществява и т.н. Това е единственият компонент, който на практика остана като въпросителна. Мисля, че днес СКУСЕС уточнихме съответните подходи.
И трябва да ви кажа, че за това забавяне на практика няма вина Министерството на земеделието и храните, то е свършило цялата си работа. По-скоро в другите програми има донякъде неразбиране за мултифондовото финансиране и подходът „Лидер”, по който трябва да се прилага.
Трябва да кажа, че това е много важен компонент, защото през този инструмент на практика се покриват абсолютно всичките бели петна, които съществуват в момента. Въпрос е вече наистина на договорки между самите министерства. Днес се договорихме в понеделник да имаме среща в Министерството на регионалното развитие, за да се уточним на практика по инструментите. Но мисля, че и там вървим към твърдо решение и разбирателство, което на практика да не остави държавата с бели петна.
За новата програма и проблемните зони. Първо, да започна оттам, че са 21 мерки, които обхващат всичко, което е имало до момента, плюс новите инструменти, включително Фонд за гарантиране на риска, включително и новите елементи, които са вкарани от Комисията.
Тук трябва да кажа, че това, което битува в обществото от някои политически лица, че има 200 млн. лв. консултантски по тази програма, просто не отговаря на истината. Няма такива дейности, които да генерират консултантски услуги в такива размери. Единствените консултантски услуги по програмата са малко над 4 млн. – 4 млн. 254 хил. лв. приблизително, които са за тематичната подпрограма за малки земеделски производители и за „Млад фермер” – това, което е било до момента.
Много сериозни промени има по отношение на програмата в няколко неща. Първо, вече фигурира мярката Хуманно отношение към животните, включително с елемент, който ни позволява закупуване на животни, където ще отидат някъде около 30 млн. евро, което ще вдигне много сериозно сектора на крака, бих казал.
Има така нареченото управление на риска. В него са заделени средства – 45 млн. евро. На практика тази година трябва да се изчистят механизмите – дали ще е поемане на застрахователни премии или други по-гъвкави варианти, каквито има вече в западни държави, за гарантиране на доходите на земеделските производители.
Програма „Лидер” фигурира в програмата. Тя е 5 процента от целия бюджет, 30 процента от програмата по изискване на Европейската комисия са за агроекологичните плащания в целия им пакет.
Има отделна подпрограма за малки земеделски производители. Вие знаете, че една от най-големите забележки за предишната програма беше по отношение на недостатъчна достъпност на малките земеделски стопанства в програмата. И това е изчистено като компонент.
Финалното обсъждане по отношение на програмата мисля, че мина изключително много добре, в много позитивен вариант. Дори аз самият се изненадах. Но сме направили баланс между всичките целеви групи, където няма приоритети а приоритети са тези, които е показал анализът, който предварително сме направили, за състоянието на българското земеделие.
Приоритетните отрасли – с това завършвам, - които са заложени в политиката на министерството, и съответно в програмата, са зеленчукопроизводство, трайни насаждения, животновъдство, някои по-малки сектори към тях и съответно напоителни съоръжения и, разбира се, биологично земеделие.
Това е програмата. Тя е балансирана и ще докара до малко повече глътки въздух за отделните сектори, в които в момента не достигат достатъчно много средства.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Ще преминем към въпросите от страна на народните представители. Давам думата на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин министър, колеги народни представители, уважаеми представители на програмата и на дирекцията за развитие на селските райони, на самия фонд, господин заместник-министър! Искам да отправя три въпроса.
Първо, на базата на поуките и научените уроци през изминалия планов период, при мене още стои проблемът, от който и министър Терзиева, и вие бягате, постоянно казвате: предстои да го уточним, да се видим, да се срещнем. А в крайна сметка в споразумението, което е изпратено в Брюксел, има адмирации, има поздрави за новия подход на българското правителство за воденото от Общността местно развитие.
В крайна сметка какво се разбирате в Министерския съвет? Трябваше днес да има яснота по този въпрос – вие ли ще поемете координацията, паралелно с това стратегията готова ли е, днес на Министерския съвет стана ли ясно, за да има едно успокояване. Тъй като всички през тези седем години – и бивши общинари, и народни представители, и в различно качество хора знаем, че в периферията на градовете над 30 000 има голяма селска периферия, която стоеше като бели полета. Това е първият ми въпрос. Има ли някаква яснота, стабилност и решение или ще продължи още уточнението?
По втория въпрос. Аз лично много се изненадах от може би заместник-изпълнителния директор по отношение на общините. Не може управляващият орган да не е в една лодка с общините, изпълнявайки програмата. Не може три години да няма игра на обществена поръчка. Казвайте какво са правили хората преди вас. Назовете ги, кажете ги. Ако трябва, да вземем решение да ги сложим в черен списък. Но нека да кажем истината. Тоест сключени договори, един куп проблеми. Това е един постоянен диалог с общините и обща заинтересованост.
Аз лично ще се възползвам от правото си на народен представител да задам писмен въпрос на министъра, ако вие не искате да ги кажете, да ми ги напишете и да ги огласим публично.
Това е една обща лодка, в която нито единият е от едната страна в ъгъла, нито другият – в другата. Поради тази причина много ми се иска подходът на екипа и на изпълнителния директор, и на целия екип на Държавен фонд „Земеделие” да направи един пълен бърз прочит и да се видят проблемите и съответно да се подпомогнат самите общини.
Седем години създаваме капацитет във Фонда. Според мене ако на политическо ниво някой не е където трябва, сигурно седем години е инвестирано в капацитет и хора, които да работят в тази посока.
И третият въпрос, който според мене е най-важен за мене лично като политическо лице. Той по-скоро е към министъра и към заместник-министъра. В тези седем години с какво се промени земеделието в България? Каква добавена стойност има в инфраструктурата, каква добавена стойност на млади фермери? Ние тук като седнем и си казваме: тази процедура, втора процедура, трета процедура. чисто политически. Как е модернизирано земеделието.
Аз видях в суотанализа подхода, който сте взели за отиване към следващия планов период 2014 – 2020 г., трите основни задачи, които сте поставили и в съответствие с европейските посоки, в европейската рамка как се позиционира България. Но ние трябва да си дадем сметка и на българските граждани да кажем: през тези седем години земеделието се модернизира с една добавена стойност от толкова пари, с това, това и това, чисто политически отговор. И целим да направим следващата промяна.
Иначе си менкаме едни проекти, едни процедури, които реално са изключително важни, но като последваща процедура, която трябва да се управлява и да се контролира преди всичко от политическото ръководство. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Госпожо Александрова, заповядайте.
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз бих желала да започна по втория въпрос – по отношение на общините.
Още преди Нова година направихме много обстоен преглед на провеждането на обществените поръчки на общините. Това ни се наложи и във връзка с коментарите, които са получавани две години назад в одитните доклади и на Европейската сметна палата, и на отдела в нашето DG, одиторите. И открихме доста притеснителни неща, които бяха в рамките на добрия тон, без крайности и заплахи, като черни списъци, не знам какви списъци.
Първо, поканихме кметове на разговор, на обща среща, тези, които бяха с най-задълбочени идентифицирани проблеми. Имаше доста кметове. Мога да не ги назовавам всичките, но мога да ви кажа част от тях. Притеснителното беше числото 106 млн. за проекти за 25 общини, където от 2008 г. няма проведена обществена поръчка. През 2011 или 2012 г. е променена нормативната уредба, сиреч наредбата, по която се приемат проекти на общините. Те имат право като бенефициенти да си удължават договора до края на програмния период. Така е записано в наредбата. И ние нямаме никакво правно основание да прекратим договорите на тези бенефициенти. Така че ние сме в един безкраен омагьосан кръг, но все пак има някакъв проблясък.
След първата такава среща се позасилиха и в момента абсолютно всички входират всякакъв вид поръчки, проекти. От Нова година досега сме обработили 2600 и няколко поръчки, което е огромно число. Тук не говорим само за големи инвестиционни проекти за СМР. Тук говорим и за малки консултантски услуги, строителен надзор и т.н. Това е общата сума на обработените заявления за провеждане на поръчки за много малък период от време - говоря от началото на годината.
Проведохме две срещи с Националното сдружение на общините. Те също ни оказват – за което благодаря на госпожа Чавдарова – много голямо съдействие по отношение на това да ги организират и това да се случва максимално бързо. Но при нас продължава да стои притеснението, че до края на програмния период остава една година време. Много от тях тепърва провеждат обществени поръчки, други тепърва ще си ги входират. Обществените поръчки са съгласувани във фонда за предварителен контрол.
Имаме и доста такива за последващ контрол, но ние гледаме в рамките на една седмица след входирането на процедурата тя да бъде съгласувана – с корекции, без корекции, но да бъде съгласувана, да им се издаде анекс, за да може максимално бързо да започнат да усвояват авансите и да провеждат съответните строително-монтажни работи. Това е проблемът по отношение на общините.
Друг проблем има, който искам да го добавя. Първо, имаме много малко подадени заявки за разплащане – междинно и окончателно. Това също не мога да си обясня – защо не подават заявки за плащане.
Третият проблем е, че когато ги подадат, тези заявки не са добре окомплектовани. Вечно липсват повечето неща и винаги има някакво отклонение от това, което е направено. След като техническият инспекторат на Фонд „Земеделие” отиде на проверка на място, се откриват много различия, започват се отново заменителни таблици.
Следващият програмен период ще бъде планиран, защото общините са основните бенефициенти. Ако говорите с общините с този назидателен тон, убедена съм, че няма да постигнете успех. Казвам ви го като бивш заместник-кмет на община, която не е в селските райони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, мога ли да взема отношение?
ДОРА ЯНКОВА: Само да изчакаме първо отговора на трите въпроса, за да не влизаме в полемика, госпожа Александрова да приключи.
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Просто ви обяснявам какви са ни проблемите с общините, които са реални, ние се сблъскваме с тях всеки ден. (Шум и реплики).
ДОРА ЯНКОВА: Дайте да чуем госпожа Александрова. В момента това, което чуваме, е едно натрупване на проблеми, където търсят разкъсването на възела и се работи в тази посока. Ние имаме за цел да констатираме напредъка, да констатираме трудностите и да съдействаме, както призова и заместник-министърът, и министърът, да имаме едно добро приключване на самата програма, да нямаме загуба и на едно евро и програмата да бъде максимално полезна за България.
В тези детайли, ако самото министерство и самият фонд имат проблеми, те са в един дебат в сдружението. За мене е изключително укоримо и беше добре да не си мълчат, а да назоват истината още с встъпването защо са били затлачени тези проблеми. Но програмата го е позволявала.
Предлагам да приключат, след което ще ви дадем думата да изкажете мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз ще се опитам да го обясня много простичко. Със Сдружението на общините работим изключително добре. Те много добре знаят какви са проблемите и ние се опитваме да подпомагаме общините. Не накрая, защото това е недостиг на програмата. Ако го имаше в програмата или предварително в договорите, че ние можем да им прекратим проекта, когато може тези средства да ги пренасочиш някъде другаде, ако общината няма капацитет или каквото ще да е … тоест един буфер. Ако до една година не се започне обществената поръчка, ние да имаме механизъм да подходим. Но в момента да го направим, то ще е пост фактум, ние ще бъдем осъдени.
Притеснението е оттук. Защото една община, ако не е провела пет години обществената си поръчка, кажете ми как до юли месец догодина тя трябва да е реализирала проекта? Включително и това, което казахте. Проблемът е, че ако не се усвоят тези средства, общините не губят нищо. То е на сто процента финансирана мярката. Те ги връщат, но ние губим пари като държава.
В новата програма знаем какво можем да направим. Но в старата, включително срещите, които правим, методическата помощ, която оказваме – и тук благодарности към Сдружението на общините, защото ние сме в една лодка и се опитваме да не губим средства… В новата програма няма да е така, но в тази програма сме накрая на периода. Всичко, което е натрупано като грешки, в момента трябва да се изчисти. Иначе води до загуба на средства за самата държава и мисля, че никой тук няма да е против, ако се опитаме да изчистим всичките неща.
Тъй че продължаваме да работим в тази насока. Разбира се, това е основният бенефициент и ще продължи да бъде основният бенефициент и в новата програма.
Що се отнася до другите въпроси. Днес по отношение на провеждането на СКУСЕС, това, което се разбрахме за влизане в Споразумението за партньорство е, че Министерството на земеделието като орган, който е прилагал единствено подхода „Лидер”, ще се заангажира на практика с целия подход, независимо от мултифондовото финансиране, откъде идват средствата. Разбира се, ще е с механизъм за всяко от министерствата да оценява неговите си правомощия,там, където отиват парите от дадения фонд, като обхватът съответно на подхода „Лидер” би трябвало да е следният. Той е на територията на цялата държава, с изключение на градовете, които са центрове на икономически растеж и се финансират пряко по програмата „Региони в растеж”. Включително, разбира се, през ранкинг може да се дават всякакви приоритети на свързаност на центровете за икономически растеж, с другите общински центрове и т.н. през задължително влизане там, където примерно няма широколентов интернет в изграждането на тези пътища, включително с бонификация на Северозападна България и пограничните райони на ранкинг вече може да се направи. Не е проблем измислянето на текста за обхвата. До утре в края на работния ден се разбрахме с вицепремиера Златанова да дадем обхвата на самото приложение, както и в понеделник ще имаме среща с Министерството на регионалното развитие, за да може да изчистим точно подхода по оценката и самото прилагане на подхода „Лидер” чисто административно.
Комисията приветства, това наистина е така, защото подходът „Лидер” е приветстван от Европейската комисия като разширяване на подход, тоест самите граждани да казват за какво да се изразходват парите, особено при този вариант на по-широки местни инициативни групи.
Тъй че мисля, че вече има решение, което е добро. И това ще позволи в програмата „Региони в растеж”, тъй като подходът „Лидер” е малко по-различен - самите местни инициативни групи казват за какво ще се изхарчат парите, тази допустимост, която е за 20 процента извън големите градове, но само в образователна и социална инфраструктура. В селата няма училища, той е малко безсмислен. А там на практика ще можем да финансираме, включително и пътищата около големите градове.
Типичният пример за това е Смолян като град, в него има типични села, но той е извън обхвата на програмата за развитие на селските райони. Тъй че мисля, че още малко усилия и довършителни работи ни трябват и до края на другата седмица тотално трябва да е изчистено всичко, за да можем наистина да сме максимално полезни.
Програмата за развитие на селските райони, изобщо тази политика е регионална политика и социална политика, и много други неща, за да си позволим да правим грешки там.
Що се отнася до въпроса какво се е променило до тук, може би за да вдигна топката на министъра, който ще отговори на въпроса, ще ви кажа ,че относително са влезли около 10 млрд. в момента в българското земеделие, било то по първи стълб – директните плащания и Програмата за развитие на селските райони, дофинансирането от държавния бюджет, което е дори по-голямо перо от Програмата за развитие на селските райони. Но резултата вече го оставям на самия министър и това е отчетено вътре в програмата. Аз после ще кажа какво е различното в програмата, за да отразим тези бележки.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-председател, дами и господа народни представители! Аз разбрах въпроса – подсказвате ли ми, за тройка ли е или да докажа нещо повече, или е риторичен.
По-скоро аз мисля, уважаеми колеги, че въпросът е риторичен, защото това, което е направено в областта на земеделието, е очевадно. Всички знаят какво е било земеделието до 1989 г., като се абстрахираме от това, че е било на друг обществено-икономически строй, на друга основа. Но това, което се е направило през последните години, е изключително голям ръст. Естествено, че грешки са допускани и преди мене, сигурно и аз съм допускал и ще допускам още много повече грешки. Но това, което е направено в областта на земеделието, е определен ръст и това трябва да си го признаем. И в никакъв случай не трябва да се срамуваме от това, което е направено.
Всеки дотук е направил крачка напред. Защото ако направим едно малко сравнение, има фирми и ферми в Европа, които са с 200-годишна история. Ние сме на 25 години, а имаме вече ферми с 4000 крави. Извинявайте, не подценявам тук знанията на никого, обаче 4000 крави и в Европа е много рядко срещано. Това го има в България. Общината е Добрич, селото е Овчарово. И още подробности мога да кажа. Добивът е 35 литра млеконадой средно от крава. Подобно има в щата Мисури – 32 литра.
Затова не бива да се подценяваме. Всички сме и сте направили много за развитието на българското земеделие през този период.
Да, има много грешки. Те не могат да се отстранят и да се изкоренят изведнъж. Не може. Виждате, с най-голямото ми желание да отстраним така наречения въпрос пасища, нито от мене зависи директно нещо, което може да се направи, нито от тук присъстващите. Да, час по час се решават нещата. Но е направено много в българското земеделие и то се вижда, вижда се в страната. Тук не трябва да поставяме по някакъв начин политически въпросите. Аз се радвам, че поне в Комисията по земеделие не се гледат строго политически, а по-скоро да се помогне на българското земеделие. Като слезете при земеделските производители, виждате, че хората оценяват това, което е направено.
Естествено, че има много неща, които трябва да търсим по-нататък и да облекчаваме българския земеделски производител.
Да, имаме едно монокултурно земеделие, което през последните години е направило голям ръст. Но ние нямахме условия да развиваме друг вид земеделие през този период. Да, сега насочваме усилията си към производства, които са забравени. Говорим за животновъдството, зеленчукопроизводството, също така овощарството, хранителната и преработващата промишленост. Но действително тези средства, които са акумулирани в българското земеделие, са дали определен ръст на това земеделско производство.
Скоро говорихме за това какво е отражението върху селския бит или върху бита в селата. Вижте, не трябва да поглеждаме и да търсим възможности, да сравняваме селата с това, което е било през 50-те и 60-те години. Тогава е бил друг начинът на живеене, друг е бил битът в селото. Вече вървим към друг начин на земеделие, което си оказа своето влияние.
Така че нищо не е загубено. Аз мисля, че българското земеделие – да не бъда голословен – върви в ръст нагоре. Да, много още трябва да направим. И мисля, че всички тук могат да се обединят и да работят по въпросите на българското земеделие. Така че мисля, че въпросът, който зададохте, е по-скоро риторичен.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Павлова, заповядайте за Вашите въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Госпожо председател, господин министър, колеги! Много са въпросите, които искаме да зададем. Съжаляваме, че не разполагаме с много време. Не само днес, но и мандатът ви изтича. И както каза министърът на транспорта, ние бяхме дотук, оправяйте се нататък. Дано и тук да не се получат така нещата. Защото, от една страна, чухме, че всичко цъфти и връзва и понеже сме в земеделския сектор, голяма реколта ще трябва да пожънем, а като навлезем в конкретиката, видяхме, че все пак нещата не са толкова розови, прекрасни и невероятни.
Безспорен е обаче фактът, че трябва да има единни усилия, за да може държавата да не губи фондове и финансиране. И това трябва да е общият ни приоритет.
Бих казала обаче, че един по-общ коментар по темата е следният – и това не е отсега, още от годините на предприсъединителните фондове. За мене големият проблем и грешка винаги е било, че Министерството на земеделието – и това не е лично към вас, говоря по принцип за всичките тези години – и по отношение на европейските фондове винаги се е чувствало като една отделна губерния, като държава в държавата, която сама си определя какво прави, как го прави, как го финансира, има си собствен отделен одитиращ, сертифициращ орган, Разплащателна агенция и си прави нещата поединично, като не се вписва в общото.
Надявам се, че сега с новите регламенти това няма да е съвсем така, макар че пак има недобро координиране, поне за мене, и синхронизиране на мерките по двата стълба.
За белите петна. Това, което се каза, звучи много добре, но не е съвсем така. И аз се притеснявам, че белите петна ще се задълбочат. Но нека да видим какво ще решите следващата седмица.
За отношението ви към общините. Да, има много проблеми с общините, има много проблеми с финансовите корекции. Но аз смятам, че отговорната ни национална позиция не трябва да казва: общините са лоши и черни и Законът за обществените поръчки ни е много лош. Законът хич не ни е лош, въпросът е как се прилага. Въпросът винаги отива в прилагането. И ако постоянно всички обясняваме колко е лош законът, най-вероятно трябва да ни спрат в цялата държава всички фондове. Това е абсолютно ретроградно. И не може само общините да са ви лоши.
Аз също съм критикувала неведнъж и преди, и сега общини. Но няма как само общините да са лоши, вие сте най-добрите и няма проблеми при вас. От всичко това, което чухме, така излезе. Категорично не мога да приема тази позиция. Истината е по средата. Аз донасям ежедневно жалби как не разглеждате и не правите предварителен контрол с месеци. Имам жалби за шест месеца забавен предварителен контрол по документи.
Това може да е единичен случай, може да е поредица от случаи. Фактите са, че има проблем и няма как общините да са черните, вие да сте бели и добри. Категорично това не е възможно.
Господин министър, въпросите ми са в три категории. Започвам с общите въпроси, които касаят лично Вас.
Първата ми категория въпроси са за директните плащания, защото те представляват огромна част от ресурса. Това са 10 млрд., които ще влезнат в българското земеделие. И това е една много важна тема. Вие бяхте на съвета, който се проведе на 16 юни в Люксембург или ако не Вие, е бил Ваш представител. Ще ми потвърдите дали това е така. За мене е важно каква е позицията, която сте защитили там и тази позиция как е съгласувана на национално ниво. Защото позицията, която трябва да е изразена там, трябва да е и национална, да е съгласувана с бранша. Тя дава основата за няколко много важни неща – започвайки от тавана на плащанията, зелените плащания, обвързаната подкрепа, дребните стопанства, малките земеделски производители и как ще се прехвърлят средствата между двата стълба – директните плащания и програмата.
Всичко това са много важни теми. Защото именно чрез тях ще стане ясно ще се подкрепят ли вече не на думи, а на практика малките производители, а не всичко да отива в големите, как точно ще се случват зелените плащания, все пак те представляват 30 процента от тази сума, а това е много сериозен размер средства, как ще се реализира така наречената обвързана подкрепа, дали ще е на глава добитък, на произведена продукция и т.н, Вие със сигурност разбирате много повече от мене.
Какво се случва с дребните стопанства? Това беше лайтмотивът, включително за съжаление в предизборната кампания беше използвано. Колкото и да не трябва да политизираме темата, чухме много обещания за дребните стопанства, как едва ли не всички ще получат на калпак по 1250 евро. Какво се случва с това, каква е позицията и кои точно и как ще получат. Така че това е първият ми въпрос в тази посока.
Вторият ми въпрос е следният. Чухме колко проекта са одобрени. Аз лично съм изумена. Познавайки толкова години и САПАРД процедурите, включително по оперативните програми, много ми е странна процедурата ви по одобрение и подбор на проекти – и по мярка 121, и по 311, и въобще по всички мерки, които чухме.
Как имаме – ще импровизирам с цифрите – 1000, 6900 подадени проекта, одобрявате 100 миналата седмица, тази седмица или другия месец ще одобрите още 50, а точно по 121 ще одобрите другата седмица. Вие знаете кое одобрявате, одобрявате ги на порции, на парче или да не казвам други думи. Това е много притеснително.
Каква е тази селекция? По наредби срокът ви за разглеждане и одобрение е много по-кратък. Вие ги разглеждате една година и след това започвате да ги пускате на порции по един, струва ми се, необективен и безпринципен начин. Дано да не съм права. Не мога да приема, че вие днес одобрявате 50, утре ще одобрите още 61. Как точно ги подбирате? Това е много притеснително за мене.
Много се говори за луксозните возила. Няма значение на кого е. Важното е,че това очевидно е проблем. Тук не трябва да делим по политическа принадлежност, тук въпросът е принципен – купуват ли се или не се купуват, ще се спре ли купуването им и как ще се спре? Като разбираме, че очевидно този процес все още не е спрян.
Господин Гечев, към Вас. Вие през декември обявихте с гордост мярката за проектните предложения по трупо събирателните площадки. Там също ме изненадахте. Беше 6 декември – това е една дата, която е по-специална за мене. Беше интересно това, което обявихте. Обявихте пет дни прием. Но още преди да е приключил приемът, Вие вече знаехте и казахте ,че ще са шест броя такива. Това е пример за директно договаряне ли, какво правите с процедурите, които обявихте с тези площадки? Очевидно сте ги знаели предварително и само за пет дни прием се бяха подготвили колегите. Много са бързи, похвално е. Очевидно са много добри тези бенефициенти.
Също така Вие направихте едно изявление, че ще започнете да финансирате още в този програмен период и още в този програмен период ще пренасочите пари за напояване. Какво се случи с това напояване? Защото ми се струва, че остана само в добрите намерения. Чухме за новия програмен период. Но поне от Вашите думи, ако това е така, трябваше да се случи още в този програмен период. Не виждаме действия или може би са останали скрити за нас.
По същия начин, както стана с трупосъбирателните площадки, така виждаме и с млекосъбирателните пунктове. Вие отново ги обявихте как ще са точно 200. И като бяхте например в Шумен, казахте: в Шумен ще са девет. Как знаете, като тепърва ще се набират, че в Шумен ще са девет и как ще са точно? И защо точно девет в Шумен и кои са те? Как казвате, че държавата ще ги изгради, а в същия момент очаквате общините да ги съфинансират? Някак си подходът е много интересен.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Извинете, че Ви прекъсвам. Ако искате, да дадем възможност на министъра да отговори, защото в 16,30 ч. трябва да бъде в другите две комисии. Там има и представители на Светия Синод. Нека да отговори на въпросите, които поставихте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Павлова! Последното заседание, което вчера свърши, беше насочено най-вече към млечните квоти, които влизат през 2015 г. България прие и поддържаше отрицателната маслена корекция, която ще е в полза на българските производители, и донякъде, казано в кавички, ще ощети големите производители на мляко в Европа.
Но да се върнем на въпроса. Няма значение това какво е било вчера. Не се взе категорично решение. Остави се това да се реши в началото на юли как ще бъде относно квотите.
Относно плащанията и тавана на плащанията. Знаете ,че решението, което е взето, е да няма таван на плащанията и всяка държава да си вземе решение относно този таван как да бъде. В крайна сметка решението е за 150 хил. евро и оттам нагоре намаляване с 5 процента. Но политическо решение в страната не е взето и навярно през следващия период ще трябва да се вземе такова решение. Аз имам лично мнение, но в крайна сметка не е правилно да го изразявам тук.
Така че относно тавана за плащанията не е взето такова решение и най-вероятно ще трябва да се вземе скоро. Но ако се вземе решение за ограничаване на тези 150 хил. евро, които трябва да се плащат, знаете, че има 8 собственици, които притежават над 1 млн. декара земя. Искам да ви кажа, че част от тях вече са разделили земята, така че няма да окаже благотворно влияние върху собствениците. Въпросът е как през новия период прехвърлянията от първи към втори стълб да бъдат свързани с обвързаната подкрепа.
Нашето становище, което сме защитавали сега – то не е тайна, е да няма прехвърляния - и голяма част от страните от Европейския съюз са на такова мнение – от първи към втори и от втори към първи стълб. Естествено тази позиция подлежи по-нататък на промяна. Но и на последното заседание, което беше вчера, не се взе такова решение – да се прехвърлят средства от първи към втори или от втори към първи стълб. Досега сме поддържали такова мнение, такова е взето като решение на Министерския съвет.
Относно обвързаната подкрепа. Знаете, че тя е свързана с това около 13 процента да бъдат насочени към тези отрасли, 2 процента за протеиновите култури, а също така и памук. Мисля, че по този начин 3,5 процента насочване ще окаже значително положително влияние за развитието на тези отрасли и култури, които досега са били в незавидно положение.
Това е накратко отговорът ми на тези въпроси.
Ако ми разрешите, да отида на другото заседание. Възползвам се от случая да кажа и това, че независимо кой ще ги решава, ние трябва да оправим въпросите заедно всички занапред, независимо кой ще бъде управляващ. Защото това са въпроси на българските земеделски производители и общата помощ, взаимната помощ винаги е по-силна от единичната. Така че готов съм да помагам в бъдеще за българското земеделие, доколкото мога и доколкото ми позволяват силите и възможностите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, господин министър. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз ще продължа нататък. Съжалявам, че ще отговарям и на въпроси, които са извън моите ресори, но ще се постарая да отговоря на тях изключително коректно, доколкото ми позволяват знанията.
Министърът ви каза, че не се предвижда изрично прехвърляне от стълб към стълб. Но на практика, ако се наложи да се плаща 5 процента корекция, то ще води до остатъци от средства – нали това имате предвид, - които по регламент се прехвърлят в Програмата за развитие на селските райони, директно към този стълб. В Програмата за развитие на селските райони има няколко буфера, които споменах преди малко. Защото ако доведе до петдесетина милиона, образно казано, нямам данни за това и може би никой няма да може да каже колко точно прехвърляне на средства ще има и то годишно. Има буфери, особено по отношение на компенсаторното плащане, хуманното отношение към животни, схеми за балансирано торене с оборски тор и всичките други ставки, които могат да бъдат лесно увеличавани във времето, за да може програмата лесно да усвоява още около 50 и кусур милиона на година, ако се наложи такова прехвърляне.
Що се отнася до обвързването на плащанията към първи стълб, то вече е разрешено 15 процента обвързано плащане, от които нашето министерство, поне в този му политически кабинет смята да се възползва на сто процента от тях. Това значи обвързано плащане с даден продукт, което според мене лично трябва да прекъсне практиката плащане на глава животно – това не води до нищо хубаво, мога да ви уверя. Защото една крава, която дава 5 литра мляко, се подпомага по един и същи начин с една крава, която струва 2500 евро и дава 35 литра мляко. Това е мярка против сивата икономика. Обвързаното плащане премина към обвързването с продукция, което значи заклан кланичен труп при животните и то в лицензирана кланица. Съответно сивият сектор отива някъде другаде, но не и в държавната икономика.
Същият случай е и с млякото, и т.н., включително плодове и допълнително развитие по отношение на тези сектори, които са приоритетни. Това е национално решение за какво ще отиват 15 процента от обвързаните плащания. Там може да се направи изключително много добър баланс.
Свързано с предишния въпрос, да, има изкривяване и това не се дължи на програмата. Защото когато не си пазиш предварителния анализ на програмата, с цел усвояване на повече средства, започнеш да нотифицираш програмата към по-усвояващите мерки, то на практика докарва до много повече пари за зърнопроизводството, което е базирано на най-малкото съпротивление. Както е с водата – там, където е най-лесно, там отиват най-многото средства. Но тази програма трябва да няма такива принципи. Тя трябва да е доста по-балансирана, защото друг начин за държавната ни икономика, особено в селското стопанство, няма. И аз мисля, че това е преодоляно в тази програма.
Що се отнася до малките фермери и взаимовръзката им с първи стълб. Широкото популяризиране от някои политически лица на 1250 евро са възможност, която наистина програмата има. Те могат да изберат такава схема, която не се съобразява с позеленяването и другите изисквания. Но тук трябва да се кажат още няколко неща.
Тези 1250 евро ще са само за регистрирани земеделски производители. Което значи – платили си данъците, които са половината от този пакет 1250 евро горе-долу годишно.
Другото, което трябва да се каже, че освен че са си платили данъците, то за 10 дка пшеница няма да могат да взимат 1250 евро. Тоест има изисквания за икономически размер на стопанството, което значи, че не може просто така да се взимат средства. Плюс това са взети мерки и по отношение на превенция на разделяне изкуствено на стопанства. Защото знаете, че едно от малкото постижения на сектора е окрупняването поне на гледането на земята, включително налагането на гледането на предходни периоди, за да не накараме макар и крехките постижения по отношение на поземлената реформа и окрупняването на земята за икономически изгодни стопанства да отиде по дяволите.
Тъй че има всичките механизми това да стане, да обслужва малките земеделски производители, но да разсее всичките други неща за лоши практики, които могат тук да се получат. Вие знаете, че това е възможно.
Госпожо Павлова, Вие сте експерт по отношение на фондовете и пряко сте се занимавали във Вашата работа с тях. Ще си позволя да кажа нещо и ще помоля колегите журналисти да забравят, че съм го казал. Много добре знаете, че никой от Министерството на земеделието и храните и от което и да е друго министерство няма да каже нищо в публичното пространство, което може да докара мнение на Европейската комисия, което вреди на България. Мисля, че правилно ме разбрахте. Всичко, което може да направи този екип за запазване на държавните интереси, ще бъде направено. И то в партньорство с общините и браншовите организации.
Една отметка. Всички браншови организации май еднакво са недоволни от тази програма, сигурно защото има някакъв баланс в нея. Аз не съм на мнението, че когато срещнеш примерно синдикати и работодатели, те могат да се разберат без партньорството на държавата. Тази държавна политика, която правим, е за догонващи резултати по отношение на тези сектори.
Имаше още няколко въпроса. По отношение на трупосъбирателните площадки. В момента се плащат 9 млн. лв. на два екарисажа за държавно валидираната помощ по отношение на прибирането на трупа на животните. Анализът, който беше направен в дирекция „Животновъдство” в Министерството на земеделието и храните, че при построяването на съответни трупосъбирателни площадки, което е по анализ на животните, стратегията е следната. Шест са, защото в крайна сметка шест са регионите в страната и логистично се връзва да са така. Това ще доведе между 4 и 5 млн. лв. годишно намаляване на това, ако ги има тези площадки и няма в крайна сметка да имаме проблеми Европейската комисия.
Двеста са общините, които ще могат да кандидатстват по отношение на млекосъбирателните пунктове. Ние казваме бройките, които в крайна сметка са определяни по някакъв анализ и това е допустимо, що се отнася до напоителните съоръжения. Имаме 12 готови технически проекти за магистрални напоителни съоръжения в цялата държава. Готови са. Съображенията на комисията са, че чисто технологично толкова големи проекти трудно ще бъдат изпълнени вътре в този планов период. И сигурно са прави донякъде. Вие знаете, че само процедурите отнемат минимум шест месеца.
Това, което сме направили, е, че в момента отиваме към така наречения план „Б” – връщането на средствата от гаранционния фонд.
При последните разговори в Комисията тя смята ,че сме защитили добре позицията на държавата по отношение на тези средства, които се прехвърлят в гаранционния фонд, да не бъдат отнети от Европейската комисия.
Това, което беше обявено и в публичното пространство, е, че част от тези 90 млн., които са в гаранционния фонд, където обаче към днешна дата няма нито един лев, се освобождават на пакети от банките, в които са вложени. Към края на месеца се освобождава първият пакет от тези средства, което мисля, че е малко над 40 млн.
Чакам анализ от колегите от Държавен фонд „Земеделие” за тези средства, за да не ги загубим, трябва да намерим гъвкавата форма, с която да се усвоят. Което значи разделянето на средствата първо вътре в Държавен фонд „Земеделие” за дофинансиране на тези 120 единици, които са приети. Може би около 40-50 млн. индикативни по мое усмотрение са нуждите за дофинансиране на 120 единици. Това ще го видим в следващите дни колко пари трябват. А другите пари да отидат по отношение напояване. Но забележете, без инфраструктура ние можем да направим бързи проекти, които съответно са само за помпените станции, които са за купуване на актив, тоест няма СМР. И можем да се вместим в този период. Още повече, че тези пари, които са в гаранционния фонд, ние ще трябва да нотифицираме във времето, когато се освобождават пакетите, които са в банките. Финалните освобождавания са в края на 2015 г.
Затова на практика бяхме разработили повече от един вариант. Комисията наистина дава да отворим 125-а мярка. Но съображението е, че няма да се справи. Ако можем наистина да прехвърлим половината и малко повече от половината непосредствено към 121-а мярка, а другите да отидат за помпени станции, знаете, че в съвременните технологии тези помпени станции са на около 30-40 години, много енергоемки, които допринасят за съответно повече разходи за поливна вода. А в следващия период, след Нова година, дай Боже, като се отвори програмата в цялостния й вариант, да бъдат доизработени и другите детайли на тези магистрални напоителни съоръжения.
Комисията вече е възприела нашите аргументи и е възможно директен бенефициент да бъдат „Напоителни системи”. Тъй че продължаваме работата в тази насока.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: За процедурите за подбор на проектите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Колегите да кажат. Аз знам какво ще отговорят. Всъщност вече са минали комисиите по оценка. Но нека да не се намесвам в тяхната работа.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо Александрова, ще Ви помоля за съвсем кратък и ясен отговор. Госпожа Павлова има още един или два уточняващи въпроса. На мене след 10 минути ми се налага да тръгна. Ако заседанието продължи, госпожа Янкова ще поеме ръководството. Но ви предлагам да се ориентираме към окончателни въпроси. Заповядайте.
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Първо, за общините и съгласуването на поръчките. Да, готова съм да го обсъдим с вас. Ако имате такава информация за някои поръчки, на които се бави тяхното съгласуване, това може би е някакъв единичен случай. Имаме няколко такива, където сме връщали по няколко писма за допълнителна информация за причините. Но съм готова да обсъдим този случай по принцип. Гледаме максимално, в супер кратки срокове да съгласуваме общините.
Казах ви, не ни е назидателен тонът. Просто казваме и ние проблемите, какво ние срещаме по отношение на работата с общините. Има наистина много стари проекти, по които чак сега започват да провеждат обществени поръчки.
За подбора. Приемът на проекти е бил месец май. Пуснати са през юни. До месец ноември, когато аз съм започнала работа, нито един от проектите не е бил обработен, раздаден за гледане на експертите във Фонд „Земеделие”. Аз ги заварих на етап нула. Абсолютна нула.
Оттук нататък това, което в момента се случва, е следното. Разгледани са всички проекти до един, тъй като са в рамките на ограничен бюджет, рамкирани са, изпратени са десетдневките, обработени са и ги пускаме по етапи, тъй като има така наречената Експертна комисия за оценка на проекти, където са включени браншови организации и външни институции, асоциации. Тази комисия се събира и повече от 40-50 проекта на ден не могат да бъдат разгледани на тази комисия. Всички се рамкират по един и същи начин, разглеждат се по един и същи начин, по една наредба, без дискриминационни критерии, без преференции, без абсолютно нищо. Просто се пускат на порции, тъй като не може 200 проекта да бъдат изгледани от комисията за един ден.
Първо обработихме общините, след това частните мерки и джипове. Последният въпрос беше за джиповете. Те са лимитирани до 47 000 лв. с ДДС, като 30 000 лв. е субсидията. Също така няма да бъдат купувани нито яхти, нито хеликоптери и луксозни превозни средства.
Също така бих желала да ви уверя, че дори и превозни средства, така лимитирани, сега тези, които минаха на първата комисия, когато ги поканим да сключват договор, те не желаят да сключат договор за лимитирани превозни средства и ги отказват. Респективно влизат другите, които са отдолу под чертата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Едно много важно доуточнение. Само нещо да кажа. Вие ще го разберете може би най-добре, защото сте попадали в такива казуси.
Когато правиш пояснение при вече приети проекти и когато имаш инструкции, включително от Европейската комисия, които са на практика не точно в законова рамка, то българските съдилища не признават инструкции на управляващия орган. Въпреки че постъпва писмо от Европейската комисия, в което се казва, че няма да признаят определени разходи и ние ще ги загубим, имаме загубени такива дела в съдилищата. Това се е случвало преди нас, много добре го знаете. Включително са провеждани разговори със съдилищата в България по отношение на комуникация, представена на тях информация за спазване на европейското законодателство и така наречените добри европейски практики, които защитават парите на европейските данъкоплатци.
Това е време да се настрои в държавата, защото иначе води до рестрикции по отношение на държавния бюджет. Вие го знаете много добре. Много е тънка материята как да го постигнеш като ефект и откъде да минеш, за да го направиш, за да няма същия вариант, в който примерно по САПАРД ние загубихме страшно много средства от съдебни дела, за които две-три години след като беше свършила програмата, на практика държавата плащаше и продължава да плаща.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Разбрахме, че има много проекти, проблемни и забавени. Затова моите уточняващи въпроси са в няколко посоки.
Първо, до края на годината имате обем плащания, за да нямаме автоматично освобождаване. Как ще го постигнете? Готови ли сте с графика? Доколкото знам, ви е изискан и списъкът с тези проекти, които са минали 30-месечния срок. Готов ли е списъкът, направили ли сте анализ? Как ще посрещнете риска и има ли риск от загуба и връщане на средства?
Разбрахме колко са възстановени, разбрахме, че има и невъзстановени заради това, че се налагат финансови корекции. Какъв ще е вашият подход? Видяхме при другите две спрени програми два различни подхода. Министерството на околната среда и водите прие подхода да санкционира поединично общините, докато в ОПРР и преди, и сега подходът е да плати, грубо казано, на обща корекция. Знам, че е различно, но все пак трябва да е ясно какъв е подходът и как ще бъдат нанесени финансовите корекции, как това ще се отрази на бюджета и как ще се отрази на загубата на средства?
Тук, разбира се, стои въпросът какво се случва с ратифициращия орган. Знаем, че сертифициращият орган „Делойт” от октомври 2013 г. не е сертифициращ. Какво се случва с избор на сертифициращ орган по отношение на този програмен период? И как стои въпросът с акредитацията на разплащателни, сертифициращи и т.н. за новия програмен период? Това е също една важна тема.
Тук отварям скоба. Както казах и в началото, според мене подходът трябва да се унифицира по отношение на одитиращите органи и въобще чисто процедурно. Когато говорим за контролиращи органи, трябва да имаме общ контрол върху всички средства, независимо дали те са по линия на Програмата за развитие на селските райони или другите програми. Но искам да чуя и за този, и за следващия програмен период каква е визията и какво се прави.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря. Ще дам възможност и на господин Гуджеров да си зададе въпроса.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз също не искам да използвам назидателен тон, но е редно да чуете и ответната страна.
Освен проблемите, които казахте с общините, бих разширил кръга за доста други бенефициенти. Те виждат проблема във вас, главно в неспазване на срокове. Имаше проекти, които чакаха одобрение повече от една година. Срокове за плащания, срокове за оценки. Сроковете при вас действително са едно много разтегливо понятие.
Също така бюрократичните затруднения. Аз като заместник-кмет съм имал възможност да работя и по оперативна програма „Околна среда”, и по оперативна програма „Регионално развитие”, и по „Развитие на човешките ресурси”. Мога да ви кажа, че нивото на бюрократичната затрудненост при вас е най-високо.
Казахте, че се изпращат по няколко писма. Да, изпращат се. Но мога да покажа дори писма, които аз съм получавал. Вторите неща, които ни искате като пояснение, нямат нищо общо с първите. Гледал ги е един експерт, отговаря му съответният бенефициент и после му хрумва, че има още нещо да пита. Оттам също идват тези проблеми.
Мога да ви кажа дори, че съм получавал искане да предоставя удостоверения от Mtel, че това наистина е тяхната сметка. Което ме води към следващото – контролът на вашите експерти не е много голям и бенефициентите доста често стават буквално жертва на тези експерти. А отношението им към бенефициентите няма нищо общо с това, което е примерно по оперативна програма „Околна среда” и по „Регионално развитие”.
Мога да кажа, че с експертите, с които съм работил по ОП „Регионално развитие”, наистина съм имал усещането, че се возим в една лодка и се стараем да решаваме проблемите. Докато при Програмата за развитие на селските райони това не се наблюдава.
Въпросът ми е: какво ще направите за ограничаването на тези бюрократични затруднения, които са създадени в Програмата за развитие на селските райони? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Василева, ако искате и Вие да си зададете въпроса и да преминем след това към отговорите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Съвсем накратко, тъй като наистина времето напредна. Имам два въпроса. Единият касае инвестициите във ВиК инфраструктура.
В коментарите на Комисията изрично е указано, че инвестициите, които ще бъдат правени, трябва да бъдат съобразени с генералните регионални планове и трябва да се търси устойчивост и добавена стойност. Къде ще намерите тази устойчивост и добавена стойност и ще се съобразите ли с регионалните генерални планове? И ако да, ще унифицирате ли подхода, който ще се възприеме по оперативна програма „Околна среда”, а именно ВиК дружествата да бъдат бенефициенти и те да изпълняват мерките? И как изобщо ще стиковате работата си, предвид отново различията в подход, касаещ една и съща инфраструктура?
Това ме интересува. И други неща искам да Ви попитам, но няма време. Не говорихме изобщо за Програмата по рибарство. Моето питане е, тъй като това е най-забавената програма от гледна точка на програмирането: кога ще бъде готова в такъв вид, че да бъде внесена в Европейската комисия, доколко ще бъде съобразена с политиките, свързани със син растеж, интегрирано развитие на Черноморското крайбрежие и изобщо морската стратегия на Европейския съюз, всички тези документи, които изискват наистина по-интегриран подход, а не работа на парче?
И въпросът, който ви зададох предния път, свързан с рибарските пристанища, сега има следния вид: колко рибарски пристанища ще бъдат построени до края на програмния период, защото знаем какво е състоянието там, и ще продължите ли да инвестирате и през следващия програмен период в рибарски пристанища.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. По темата „Рибарство” сред нас е ресорният заместник-министър и ръководството на Агенцията по рибарство и аквакултури. Господин Гечев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Първо, по отношение на казусите с ВиК сектора. Изрично Комисията в новия програмен период иска по-големи гаранции, макар че нашите забележки идват от DG AGRI. И знаете, че самите дирекции в Европейската комисия някой път не си кореспондират.
Що се отнася до общия контрол и откъснатостта на програмата, малко да смеся въпросите, но това е важно наистина. По наше желание, пожелание на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” ние участваме във всички групи, които се отнасят до оперативните програми под ръководството на вицепремиера. Включително имаме екшън план, в който един път всяка седмица се събираме по проблемите и екшън плановете, които сме изготвили, гледаме тяхното детайлно управление. И това го направихме по наше искане. Защото не може тази програма да не кореспондира с другите, прави сте.
При всички положения в следващия период ще се прилага анализ разходи и ползи за този тип обекти. Там имаме един малък проблем. Ако прилагаме методиката на Министерството на околната среда и водите, то на практика няма да може да се финансира нито един проект. Знаете, спецификата на програмата е малко по-различна. Ще има коефициент, който на практика ще изменя самата формула, както искате го наречете.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Защо не поемете населените места между 2000 и 10 000 еквивалент/жители, имайки предвид, че в момента по ОПОС по препоръка на Комисията е заложено само финансиране на населени места над 10 000 еквивалент/жители, а вие поемате до 2000? Остават непокрити населените места между 2000 и 10 000. Защо не ги приемете?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Не е възможно.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Напълно възможно е това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Напълно е възможно, ако в крайна сметка ни се осигури допълнителен ресурс от Министерството на околната среда и водите. Ние аутсорсваме дадения ресурс и Държавен фонд „Земеделие” прилага програмата. На нас и без това не ни стигат средствата. Вие много добре го знаете. Няма как да стане. Приоритетите са такива ,че ние не можем да си го позволим. Дори не са в приоритетите на DG AGRI и на Европейската комисия. Ние се занимаваме само с тези, които са под 2000. Можем да ги управляваме, стига да има финансов ресурс.
Програмата за развитие на селските райони е намалена с 600 млн. евра от миналия период. Плюс това има и нови финансови инструменти, които допълнително декапитализират сегашните дейности. И много добре знаете, че допълнителни средства бяха нотифицирани по общинските проекти и по 121-ва мярка отделно. Този ресурс го няма в програмата. Той и без това е намален от номинал поне 30 процента за този тип дейности. Как да поемем и тези от 2000 до 10 000 еквивалент/жители…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Вие или не ме разбирате какво искам да Ви кажа, или говорите пълни глупости. Но нека да прекъснем този дебат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Призовавам към повече толерантност, защото това с „глупости” много ми идва. Напротив, мога да Ви покажа регламентите, които на практика не ни позволяват да прилагаме този приоритет. Това не е селски район по нашето определение. И няма откъде да вземем пари, за да прилагаме в населените места от 2000 до 10 000 еквивалент/жители.
Някак си чужди грехове на нашето министерство, на нашия управляващ орган малко не ми се ще да падат. Знам, че е приоритетно за държавата. Но всъщност в рамките на добрия тон ще си позволя да спра до тук, за да не кажа нещо, което не съм го мислил с главата си предварително. Няма как да стане. Иначе с удоволствие.
Аз ще продължа нататък по другите въпроси. Казах вече за нашия на практика доброволен ангажимент по отношение на общото определение, най-малкото на контрола на изпълнение на ангажиментите, включително и по отношение на това какво ще се случва до края на годината. Мисля, че няма да имаме чак толкова големи проблеми. Сега имаме повече време на практика да не губим средства.
Тази година продължава да действа така наречената мярка за сеитбообороти, която също е в рамките на миналогодишните плащания – 148 млн. Мисля, че има всичките условия – дали ще сме ние или не, няма значение – тази година да не се губят средства.
Що се отнася до общия контрол на еврофондовете, това не го разрешават регламентите, които регламентират нашата работа. Тоест не може на практика общо управление и т.н. Органите са такива, каквито са. Ние трябва да избираме по процедура, имаме на практика външен одитиращ орган, в момента има обществена поръчка, която трябва да го избере. Знаете, че имахме доклад от досегашния орган, който заради лични интереси, за да продължи работата не написа съвсем коректен доклад, от което страда държавата, не страдаме само ние. Там има и некоректни действия, с които ние не можем да се съгласим и в момента ги обжалваме пред Европейската комисия.
Що се отнася до акредитацията на Държавен фонд „Земеделие” като прилагащ орган, тя се извършва от министъра на земеделието, това е негово право по регламенти. Но тук трябва да кажа, че за да се въведе в изпълнение новата програма за развитие на селските райони, тя е доста по-различно от всичко досега, има нови преходни регламенти, които все още не са в окончателния вид, може да се наложи да променяме програмата и в процес на обсъждане от Европейската комисия при окончателното излизане на регламентите.
Това, което обаче трябва да се направи, е на практика да има нова структура и на Държавен фонд „Земеделие”, и на управляващия орган, за да отговори на новите изисквания. Със сертифициращия орган мисля, че няма да имаме проблем. Първо трябва да бъде избрана обществената поръчка. (Неразбираема реплика от място)
Това не е проблем. Това се случва за четвърти път в Програмата за развитие на селските райони. Не е ново и не предизвиква различни проблеми. И по наше, и по ваше време това е ставало за определени периоди. Не е проблем и няма да бъде проблем – сигурен съм в това, което ви казвам. След избирането на практика на новия бенефициент, който ще го извършва, той ще одитира и този период.
Финансови корекции. В момента водим процедури, които са от две-три години насам по отношение на помирителни процедури. Процедурите са такива, че са от два-три месеца. Няма държава, която няма финансови корекции. И мисля, че всички, които пряко се занимаваме с това, го знаем много добре. И е въпрос на държавна политика всички да сме в един и същи глас, когато става въпрос за финансови корекции. В една Гърция или в Румъния, когато стане въпрос за финансови корекции, цялата държава скача.
Това, което можем да направим ние, е това, което сте правили и вие. Буквално обосновка на всяко едно по перата. Убеждаваме Европейската комисия, че държавата не е нарушила нищо. Особено, когато аз съм твърдо убеден, че тя не е нарушила нищо. Защото повярвайте ми, да бях на мястото на предишното ръководство на Министерството на земеделието, аз също щях да прехвърлям средства към гаранционния фонд, аз също щях да раздавам аванси, аз щях по същия начин да пазя държавните интереси. И това наистина всеки, който дойде, трябва да го прави, независимо какъв е, кой го е учил на еврофондове и коя политическа партия представлява. Това наистина е въпрос на национален интерес. Това, което се опитваме да правим, е да минимизираме разходите.
Питахте каква е методиката. При нас е абсолютно и само една и тя е същата методика, която на практика е на одиторите на Европейската комисия. Само че при нас нещата са малко по-различни. Тоест ние ако не хванем общините до договарянето и т.н., само тогава ние можем да им наложим предварителни финансови корекции по договори. След което при процедури, които текат две-три години след плащането на проектите това го поема само и единствено държавата, а не самите общини. И най-накрая да върнем при нас нещата.
Тоест няма ли за общините, какво значение има откъде са средствата, като накрая ще се дадат на гърба на държавата, на държавния бюджет?
Минимизирани са всички разходи, имаме ясната представа какво правим. Лично аз в моя ресор ще оставя допълнително средства на когото и да дойде, за да може тази политика на държавата по опазването на финансите на самата държава да продължи.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Господин заместник-министър, благодаря. Да отговорите на въпроса на госпожа Василева за сектор „Рибарство”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Добър ден, госпожо председател, колега Гечев, господа депутати! Аз ще бъда кратка и след това ще дам думата на колегите от Изпълнителната агенция по рибарство.
Да, ние сме с едни гърди назад, но не защото администрацията не работи, а затова защото през май месец е приет регламентът в Брюксел. Така че ние изчакваме абсолютно цялата законодателна рамка да ни бъде подадена, за да можем да бъдем актуални и всичко това, което списваме и това, което ще ползват нашите бенефициенти и всички заинтересовани страни, да бъде достатъчно коректно записано още в самото начало, за да предотвратим това забавяне, както е било през предишния програмен период при стартирането от 2010 г.
Какво можем да кажем към момента. В понеделник получихме и общия бюджет на новия програмен период. Не мога да кажа, че е много похвално, но все пак имаме едно увеличение с 8 млн., което беше направено с много усилия и с много труд на целия екип. Защото имаше още по време на самите преговори каква да е стойността за новия програмен период, показанията бяха да се ползва базата на усвояемостта.
Така че смея да кажа, в екипа, с който работим, се получи удовлетвореност и тези първи положителни отзиви ще бъдат съобщени на следващите публични обсъждания по завършващия материал за програмата.
Какво мога да кажа. Още през месец октомври, преди да е приет регламентът, ние направихме един материал, който е обсъждан с почти всички заинтересовани страни в Европейската комисия. Имаме изпратени бележки,по които сме работили и които са взети под внимание.
За да не влизам повече в подробности, по трите въпроса, които коментирахме – с колко пристанища ще завършим първия програмен период и какво се предвижда във втория, ще дам думата на госпожа Георгиева. Тя ще даде малко повече конкретика. Даже сме благодарни, че ще можем да се подпомогнем с приключването на пристанищата, защото те са един голям консуматор на средства. Благодаря.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Георгиева, заповядайте.
МИГЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще отговоря на така поставените въпроси.
Новата Програма за морско дело и рибарство очакваме да бъде финализирана в окончателния си вид за изпращане към Европейската комисия на 31 юли. Тъй като процесът по приемане на европейското законодателство все още продължава, образецът на програмата, тоест рамката, на която ние трябва да представим текста, очакваме да се гласува на 25 юни. Това всъщност е нещото, което ни забавя, за да пристъпим към официалното подаване на самата програма.
Проведе се последното заседание на тематичната работна група, която беше направена за разработването на новата програма. Вече имаме постигнат общ подход с всички заинтересовани страни. Новият документ, който възнамеряваме да изпратим, е изключително балансиран и отразява както сектор „Рибарство”, така и сектор „Аквакултури”. Предвидени са мерки вече за контрол и събиране на данни и също така интегрираната морска политика.
Така че документът, който ще представим пред широката общественост, ще бъде наистина много балансиран и отразяващ всички интереси и общата политика в областта на рибарството. Финансиране на пристанища и лодкостоянки за новия програмен период също е предвидено. А за настоящия, за да бъдем съвсем конкретни, активните договори са три. Три пристанища ще бъдат финансирани в рамките на периода 2007 – 2013 г.
Един от тези договори очакваме да успеем да приключим още през тази година, независимо че е предвиден за разплащане през 2015 г., като това е една от мерките за намаляване на загубите по тази програма за тази година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Само да допълня. За по-голяма оперативност колегите са подготвили времеви графици и тези графици за обсъждане, за публичност са предадени на заинтересованите страни и на бранша. Така че те си ги следят - дали няма отклонения, ще се събираме или няма да се събираме, за да може наистина тази дата 31 юли да бъде дед лайн, който е важен за нас и за предаване на програмите.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Заповядайте, господин Николов.
МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз исках само да отговоря на зададените въпроси преди малко от господин Гуджеров, за да не се почувства пренебрегнат. Ставаше дума за административния капацитет и за забавянето на проектите. Вече няколко пъти вече обяснено на какво се дължи реално забавянето на проектите. Приемът е бил през май, трябвало е да завърши в края на юли, през август миналата година да бъдат разгледани.
Вие цитирахте някои неща относно експертите, какви са техните възможности и въпроси към общините. Да не прехвърляме цялата тежест или вина върху общините. Бих казал, че аз също работя със същите тези експерти, които са назначавани от предходния период. И моите впечатления също не са положителни. Но това е картината, която сте оставили. Аз съм работил с шестима изпълнителни директори. Самият фонд никога не е бил в толкова лошо административно и логистично състояние. Така че най-вероятно Вие сте получили писмо от някой фотомодел, шлосер или екскурзовод. Нещата, които са заварени във фонда – имаше 6250 неразгледани проекта. Толкова проекти някои оперативни програми нямат за седем години. Експертите, които са можели и са имали възможности да работят, са избягали по една или друга причина от предишното ръководство или от това, че самият фонд е бил порязан при предишното управление и заплатите са спаднали на някои експерти до 40 процента, когато са преминавали от трудово към служебно правоотношение. Това също оказва влияние на мотивацията, оказва влияние на работоспособността. Така че не смятам, че въпросът Ви е резонен.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: А за една година какво направихте? И по конкретния въпрос за бюрокрацията.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Господин Гуджеров, благодаря Ви. Няколко неща, ако не възразявате, към финала на заседанието, независимо че останахме в този състав.
Комисията дотук изслуша почти всички, може би с малки изключения. Искам да информирам колегите, които са останали, и техните сътрудници – другата седмица госпожа Караджова няма да свиква заседание на комисията. Имаме да изслушаме още една оперативна програма.
Ако позволите, на фона на по-изострения тон, ще кажа,че от това, което сте ни предоставили като информация, на Вас Ви се падна честта да дадете информацията за седемте години, има действително напредък. И няма друга оперативна програма със 70 процента платена сума в евро и общ напредък по програмата.
Паралелно с това ние отчитаме, че вие имате пътна карта за минимизиране на щети, недостатъци и проблеми, които са възникнали.
Заедно с това си даваме сметка, че благодарение на това, което е направил екипът в момента и под политическото ръководство на господин Гечев, и отделните направления, които са свързани и с програмата, и с двете оперативни програми, в крайна сметка ние имаме едно добро договаряне. И нашата препоръка като комисия, която упражнява контрол по изпълнение на средствата от Европейския съюз, е да напрегнете капацитета и да направите максимума, така че до края на плановия период ние да създадем условия и останалите 30 процента да бъдат използвани за българското земеделие и за развитието на страната.
Даваме си сметка, че знаете рисковите проекти и препоръката ни като комисия е и с бенефициентите, и със Сдружението на общините, и с всички, които имат проблеми, да направите така, че заедно да се направи едно добро финализиране на рисковите проекти.
Паралелно с това ние си даваме сметка, че вие ни информирате за трудностите, като ни привлякохте вниманието – и ние направихме един дебат по това какво правят общините, бенефициентите. Чухме ви, че е имало сътресения. Аз познавам лично и госпожа Калина Крумова, и господин Полежанов. Давам си сметка и знам какво е било натрупването на капацитета и паралелно с това понякога и политическите беди, които са се струпвали върху вас като политически ръководства.
Нашата молба е – осветявайте проблемите и търсете решение. Така е по-честно пред хората. И не се притеснявайте, не го приемайте лично, когато политическият дебат е по-изострен. Защото доста от колегите, които сега са в качеството си на народни представители, споделиха, че това са го имали като проблем, когато са били в друго качество – като кметове. За друго историческо време по изпълнението на самата програма ставаше въпрос.
Вие в момента говорите за целия напредък. Така че вие носите в момента отговорността за всичко това. Тук сме все още в дебата, не е финализиран, водят се разговори, достатъчно врати отворихте и дадохте публичност по отношение на целите и приоритетите на програмата 2014 – 2020 г. Не се притеснявайте от анонсите, които направихте в страната. Вие анонсирахте, че ще има млекосъбирателни пунктове, че ще има малки ферми. Това означава бенефициентите да започнат да се готвят, да започнат да виждат перспективата за себе си за следващите седем години.
Аз съм убедена, че действително програмата модернизира България и българското земеделие. Пожелавам ви успех и здраве. Знам колко е отговорно на мястото, където сте. Желая здрави нерви, много бенефициенти и успех на всички. Благодаря ви.
Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Деница Караджова)