---

П Р О Т О К О Л
№....

Днес, 18.07.2013 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват: от Българската православна църква - Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил; от Светия Синод - Мария Кьосева, Радомир Чолаков и Кремен Маринов, адвокати; от Католическата църква в България - Негово Високопреосвещенство епископ Христо Пройков, председател на Епископската конференция и отец Петко Вълов; от Мюсюлманското изповедание - Ахмед Ахмедов, главен секретар и Асан Имамов и Красимир Руев, адвокати; от Обединени евангелски църкви - пастор Николай Неделчев, председател на Обединените евангелски църкви; от Религиозната общност на евреите в България - Йосиф Герон, член на Централния израилтянски духовен съвет; от Арменската апостолическа православна църква - д-р Рупен Крикорян, председател на Епархийския съвет и Николай Чернев, секретар на Националния съвет; от Министерския съвет, Дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор и народния представител Михаил Миков, председател на Народното събрание, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика Пламен Славов
Предс. Пламен Славов:
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Ваши Високопреосвещенства,
Уважаеми представители на традиционните вероизповедания,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Постоянната комисия по вероизповеданията и парламентарна етика и предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, №354-01-40 от 16.07.2013 г., внесен от народните представители Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов, Хюсеин Хафъзов и Васил Антонов.
2. Вътрешни правила за работа на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
3. Разни.
Обръщам се към колегите народни представители с предложение, ако имат те предложения, изказвания, мнения по дневния ред, заповядайте. Не виждам. Предлагам народните представители, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С единодушие дневният ред е приет.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, №354-01-40 от 16.07.2013 г., внесен от народните представители Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов, Хюсеин Хафъзов и Васил Антонов.
По първа точка от дневния ред сме поканили за участие в обсъждането на внесения законопроект представителите на традиционните вероизповедания в Република България.
Нашата покана приеха, за което сме изключително благодарни, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил, Негово Високопреосвещенство епископ Христо Пройков, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, г-н Ахмед Ахмедов, главен секретар на Мюсюлманското изповедание, пастор Николай Неделчев, председател на Обединените евангелски църкви, г-н Йосиф Герон, член на Израилтянския духовен съвет, д-р Рупен Крикорян, председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква. В заседанието на Комисията ще вземе участие и директорът на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет г-н Емил Велинов.
Ще вземат участие адвокатите на Светия синод г-жа Мария Кьосева, г-н Радомир Чолаков, г-н Кремен Маринов; адвокатите на Мюсюлманското изповедание г-н Асан Имамов и г-н Красимир Руев. Ще участва отец Петко Вълов от Католическата църква в България; секретарят на Националния съвет на Арменската апостолическа православна църква - г-н Николай Чернев.
Още веднъж приветствам всички с добре дошли и благодаря за това, че откликнахте на нашата покана.
Предоставям думата на дълбоко уважавания народен представител г-н Михаил Миков, за да представи внесения от него и от г-н Йордан Цонев, г-н Павел Шопов, г-н Хюсеин Хафузов и г-н Васил Антонов законопроект. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаеми гости, присъстващи на заседанието,
Още когато се захванахме да потърсим уредба на въпросите, които третира законопроектът, аз бях с разбирането, че сигурно ще има много въпроси, които трябва да намерят отговора си в една подробна и спокойна дискусия. Отваряйки днес някои медии, чета коментари, които сякаш коментират някакъв друг законопроект – нещо, което не кореспондира по никакъв начин нито с мотивите, нито с внесените проекти на текстове.
Този законопроект има една-едничка цел – да подпомогне функционирането на вероизповеданията в България при ясното разбиране за отделянето на църквата от държавата, прогласено в чл. 13 от Конституцията. И, ако в ал. 2 е казано, че религиозните институции са отделени от държавата, то е трябвало и на ниво законодателство по различни въпроси да се прокарва това разделение, като в уредбата по възможност да се държи сметка за особеностите. Основната тема, която урежда предлаганият законопроект, е свързана със статута на свещенослужителя. Това е един въпрос, който може би поради липса на време от законодателя в последните 20 години, откакто функционира новата Конституция или по някаква друга причина – подцененост, е бил обикновено приравняван с трудовите правоотношения.
Тук има високоуважавани колеги юристи, които много повече от мен владеят тънкостите на трудовите правоотношения, но е ясно за всеки гражданин, че за един свещенослужител е трудно да се дефинира неговото работно място, да се определи неговото работно време. Примерно, един монах, когато наруши обета, трудно могат да се прилагат по отношение на него санкциите по Кодекса на труда. Тоест, има редица особености, които очертават необходимостта от специално уреждане на правния статус на свещенослужителя. Затова сме си позволили да предвидим едно особено служебно правоотношение между свещенослужител и религиозна институция, като акцентът там е поставен в устройствения правилник или по-скоро в устройствения акт, а не правилник - акт на съответното вероизповедание. Защото тези специфични правоотношения трябва да се подчиняват в много висока степен на автономността на съответното вероизповедание.
Разбира се, не може да не държим сметка за здравните и осигурителните права на свещенослужителите и затова сме си позволили да има изрично предвидено гарантиране в закона на тези здравни и осигурителни права. Разбирам от печата днес, че законопроектът нарушава конституционни права – правото на социално и здравно осигуряване на свещенослужителите, правото на съдебна защита.
Що се отнася до имуществените спорове, те се уреждат по общото гражданско право, а споровете по отношение на служебното специфично правоотношение, предлагаме да не бъдат подсъдни по общия ред, защото трудно общите правила могат да обхванат специфичността на това правоотношение. В крайна сметка за около 50 години в България се създадоха доста различни видове арбитражи, ако щете, където се изключва прилагането на обичайния ред по нашето законодателство. Посочвам го само като един пример. Спецификата на тези правоотношения до такава степен обуславя един друг ред за разглеждане на спорове, свързани със самото правоотношение.
Що се отнася до висящите спорове (§ 6) по отношение на възникването на правата, задълженията и прекратяването, понеже разбрах, че не са и много, затова решихме да се премине към този режим. Няма пречка да се прецени висящите до момента, да си останат по досегашния ред. Доколкото разбрахме, не става въпрос за много случаи, може би отделните вероизповедания могат да споделят тук дали има много такива случаи, може да се премине и директно при условията на § 6 да се довършат по по-новия ред, когато законът влезе в сила.
Другите въпроси, които се уреждат от Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, са свързани с възможността ясно да се дефинира тази собственост, която е предназначена за извършване на службата, на богослужението и още един път да се подчертае, че тя се изважда по някакъв начин от гражданския оборот, като върху нея да не може да се налага принудително изпълнение. Да не може църковната утвар, предназначена за богослужение, да служи като обезпечение, респективно по-късно да бъде изнасяна на публична продан.
Същото се отнася и по отношение на сградите, които се използват за богослужение. Тоест, да се извади от оборота, защото смисълът, предназначението на тези движими вещи и недвижими имоти е друг. Той не е за да се върти в стопански оборот, а за да задоволява други потребности.
Предвидили сме облекчение при доказването на собствеността, защото се оказва, че много от тези имоти (Аз поставям повече практически въпроси. В мотивите са подробно юридически описани.) са строени в периоди, в които нито е имало скици, нито е имало ПУП, нито пък е имало кадастър. Снабдяването сега с цялата тази документация, за да се извърши един обикновен ремонт и да се докаже собственост, струва доста скъпо. В крайна сметка мисля, че е безспорен въпросът за трайното ползване, респективно за собствеността именно на Софийската синагога или пък на Храм-паметника „Александър Невски“, или пък за Джамията, и все от периоди, в които дори и да се отиде към търсене на такива документи, това сериозно ще затрудни и ще оскъпи тези вероизповедания.
Разбира се, има и други въпроси, свързани с установяване на правото на собственост на Българската православна църква и другите, установени от векове в страната ни, вероизповедания. Съгласете се, че би било абсурдно ставропигиалният храм „Александър Невски“ да се тръгва и да се доказва, че се владее от Българската православна църква.
По отношение на давностното владение, има такива случаи, поне ние разбрахме за такива случаи, в които има завладени имоти. Ние предлагаме давността да не бъде основание за придобиване. В малко населено място, в църква, в която не се извършва в момента богослужебна дейност, дава се на някой съвестен гражданин да коси ливадата. Той постепенно отваря храма и започва да складира вътре балите със сеното, докато стигне дотам, че в един момент решава да си извади по обстоятелствена проверка и титул за собственост. Това е нещо, което не би трябвало да се случва. Аз такъв случай имах преди десетина години в моя избирателен район. В една сграда, която е била храм – църква, един човек си гледаше животните вътре. И ни трябваха доста усилия, за да успеем първо да го изгоним него от там, защото тя пък поради не поддържането доста беше изгубила вида си на същински богослужебен храм. Първо трябваше да го изгоним, после всички останали неща да ги правим. Има такива случаи за съжаление. Може би се дължи на разбирането ни, на отношението ни, (не искам да казвам други думи) по отношение на вероизповеданието.
Разбира се, всичко това трябва да става в рамките на една сериозна и задълбочена дискусия, така че да не бъдат засегнати ничии интереси. Защото днес чувам, че едва ли не ставало въпрос за Боянската църква, за Археологическия музей, който е бивша джамия. Внимателният прочит много ясно показва, че става въпрос за сгради, в които се извършва богослужебна дейност, а не църква като архитектурно-строителен паметник. Това като че ли ще бъде най-големият проблем да убедим една по-широка общественост, че има разлика между храм, в който се извършва богослужение и сграда, която по същество е трикорабна базилика, но има някакво друго, извън богослужебното предназначение. Има и такива, в които има кафенета, но това е вече друга тема и не бих искал в точно в тази Комисия да я коментирам.
Накратко това е законопроектът. Това са основните въпроси, които се поставят. Аз апелирам членовете на Комисията да гледат философията, смисъла да подпомогнем вероизповеданията, включително в тези трудни години на криза. Ако не можем да им помогнем по друг начин, поне със законови средства да направим по-нормално протичането на тяхната дейност и, разбира се, да прокараме на законодателно равнище онова ясно разграничаване на автономност на вероизповеданието, което произтича от Конституцията.
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател. Ако има някакви въпроси, с удоволствие аз, а тук са и другите вносители – г-н Шопов, и другите колегите, ще отговорим.


Предс. Пламен Славов:
Благодаря, уважаеми г-н Миков. За протокола искам да добавя, че в работата на нашата Комисия взима участие и проф. Васил Мръчков, съветник на Председателя на Народното събрание. Участват и представители на медиите.
Искам в началото на дискусията по внесения законопроект да предоставя думата на Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил. Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
Неврокопски митрополит Натанаил:
Благодаря Ви.
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика,
Уважаеми членове на тази Комисия,
Братя и сестри,
Най-напред дължа да изпълня послушание към Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и Светия синод, да поздравя всички ви с внасянето на този законопроект за разглеждане, с цел наистина да се разрешат проблеми, които съществуват от доста време и най-вече след 1944 г. Оттогава започнаха нашите проблеми и със собствеността. Имало ги е и от по-рано, но съвсем малки.
В същото време 1981 г. имаше един период на облекчение, за кратко време пак, иначе сега се поставя този въпрос за разглеждане и за свещенослужителите, за тяхното служение, защото всяко вероизповедание има своите специфичности. Например, за нашето православно вероизповедание един човек, за да стане духовник, не е достатъчно да завърши Семинарията и Богословския факултет или Академия. Трябва да е на първи брак, да не е развеждан, за да стане свещеник да се вземе съгласието на съпругата след това и когато се провини, съгласно каноните на църквата, защото той подписва декларация, че ще се съобразява и с Каноните на църквата и с Устава на църквата.
Стана въпрос за работното време. Работно време един духовник не може да има. Защо? Защото посред нощ може да го вдигне някой и да каже, че има човек на смъртен одър, който иска да се изповяда, иска да се пречисти. Той ако не отиде, по Канона трябва да си отиде вкъщи, трябва да бъде низвергнат, защото е лишил една душа от покаянието и от възможността да влезе в Царството Божие. Това са специфични неща, които действително на други места ги няма, но в православното вероизповедание ги има. Има и други вероизповедания, които може би имат подобни канонични условия, които трябва да се изпълняват.
За собствеността действително трябва да се има предвид, че всеки един богослужебен храм, едно молитвено място, което е построено в чест на българина даден угодник, божи угодник, не е една сграда от четири стени. Тя е по-особена. Ние имаме особено последование при поставяне на основен камък на храм, за разлика от основен камък на едно учреждение, на един дом. След това този храм се освещава и след освещаването той не може да се употребява за нищо друго, освен за храм, да се извършва в него богослужение. Иначе другото е вече кощунство със светинята, което не е добро, защото „Бог поругаван не бива.“ Има такава народна поговорка.
И нашият апел, на Светия синод е първо да благодарим за това, че се внася този законопроект и се надяваме той да бъде гласуван, за да се избегнат нежелани ситуации, както досега имаме и спокойно, необезпокоявани от нищо да си вършим своята религиозно-просветна дейност, която е за целия ни народ, за всички хора с добри намерения. Това е от голямо значение , за да се зароди едно общество, в което да цари душевния мир, да има единството и добрите взаимоотношения. Благодаря.
Ще помоля нашите юристи да вземат и те участие.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Предоставям думата на негово Високопреосвещенство епископ Христо Пройков, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България. Заповядайте.
Епископ Христо Пройков:
Добър ден на всички. Благодаря за поканата.
Уважаема Комисия на Народното събрание,
Преди всичко искам да изразя благодарността си, че сме поканени, но заедно с това да изразя и недоумението си, че толкова малко време ни беше предоставено, за да се запознаем с промените, които са включени в Закона за вероизповеданията.
Безспорно поддържам и се придържам към всичко онова, което каза преди мен негово Високопреосвещенство митрополит Натанаил, защото каноните на Католическата църква са много сходни с каноните на Православната църква. И при нас свещенослужителите изпълняват тези задължения, които са необходими, за да изпълняват пасторската си дейност и от друга страна да имат грижата за хората, които са ни поверени. В този смисъл, виждайки промените в този закон, особено в някои части, наистина заслужава внимание и заслужава да се изрази известна благодарност за това, което е предвидено.
Предвид обаче, специфичността на Католическата църква, която е от векове в България, трябва да кажа нещо много важно, което смятам, че в дискусията ще бъде видяно в подробности, а именно, че Католическата църква е на самоиздръжка в България. Винаги е била така и продължава да бъде така. Самоиздръжка, това означава, че ние разчитаме на това, което нашите вярващи ни дават и ни подпомагат, за да можем да изпълняваме своите задължения към тях.
Въвеждането на нови обстоятелства, при които трябва свещенослужителите да се приравнят на обикновени трудещи се, които трябва да имат съответните договори и съответните осигурявания, веднага ще кажа, че Католическата църква е в сериозно затруднение, предвид на това, че няма тези ресурси. Досега сме живели по един такъв начин и слава Богу, не сме имали трудности, защото каквито са били възможностите на хората, такива са възможностите и с които ние живеем и изпълняваме задълженията си.
Всички тези нововъведения, които безспорно искате да бъдат в синхрон със законодателството в България, срещу което ние не се противопоставяме, но изказваме нашата невъзможност да изпълняваме в този вид, както ще се установят впоследствие.
Има много частни случаи, по които можем и трябва да разискваме пак въпроса, тъй като, примерно, ние имаме и свещеници, и монаси, и монахини, които идват от чужбина, за да ни помогнат. Как трябва да бъде техният статут? Как трябва, след като те си имат своите взаимоотношения чрез религиозните си общности в страната, от която идват и където се намират? При нас идват по покана за известен период от време, за да ни помогнат във възстановяване нормалния живот на Католическата църква в България. Това е също един въпрос, който предполагам, че в дискусията трябва да бъде засегнат и да получим някакъв отговор.
По отношение на собствеността трябва да ви кажа, че само преди няколко дена получихме един нотариален акт за един от нашите храмове в Малко Търново и наистина таксите не бяха малки. Вече ги платихме и на другия ден научихме, че може би ще бъдем освободени за в бъдеще от подобни такси, за което, разбира се, изразяваме задоволство и благодарност.
Пак ви казвам, в малкото време, което ни беше предоставено, колкото можем ще отстояваме и нашите интереси, не толкова човешки интереси, колкото за доброто, което искаме да правим за нашия народ и по-специално за католиците българи в България. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Г-н Ахмед Ахмедов, главен секретар на Главното мюфтийство. Заповядайте.
Ахмед Ахмедов:
Добър ден на всички и от мен.
Уважаеми г-н Миков,
Уважаеми г-н Славов,
Ваши Високопреосвещенства,
Господа депутати,
Колеги,
Мюсюлманското вероизповедание се запозна с така предложения законопроект, като и нашата забележка е, че срокът за това беше много кратък. Въпреки това, ние имаме също отделно наше становище, но подкрепяме голяма част от така предложените законодателни промени, особено в частта си за собствеността на храмовете и това, че не всеки храм може да се датира, с извинение за израза, за „място за производство на смет“, тъй като в тази точка има много голям проблем със Софийската джамия.
По отношение на статута на свещенослужителите. Това също е много важна точка, която наистина трябва да реши тази Комисия и този законодателен процес, но вярваме, че там има какво да се добави и какво да се отстоява в хода на дебата.
Като цяло ние подкрепяме тази законодателна инициатива и сме готови да направим всичко възможно, което е свързано с нас по отношение на становището за специфичните за религията теми. В тази връзка ние също сме изготвили наше становище, което молим да бъде взето под внимание и за в бъдеще да има една по-добра колаборация.
Без да отнемам от времето на колегите, отново адмирирам този законопроект. В хода на дебата може би нашите юристи ще вземат думата по конкретиката на текстовете. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Ахмедов.
Предоставям думата на пастор Николай Неделчев, председател на Обединените евангелски църкви в България. Заповядайте.
Пастор Николай Неделчев:
Благодаря.
Уважаеми г-н Миков,
Ваши Преосвещенства,
Уважаеми членове на Комисията,
Г- Славов,
Благодарим за поканата. Благодарим за чудесната инициатива на вносителите. Вие представлявате една интересна палитра. Разгледах много внимателно и действително заслужавате поздравления за това, че сте се обединили.
Като цяло подкрепяме предложението. Имаме обаче своите нюанси, с които може би вие между двете четения ще се съобразите. Ще ви ги предоставим в писмен вид. Едно от нещата е, че в България едно от бързо развиващите се религиозни изповедания са протестантите. Имаме хиляда петстотин петдесет и няколко функциониращи църкви, в които има обаче 1100 платени свещенослужители или пастори. Останалите работят на доброволни начала. Може би в настоящия законопроект трябва да се предвиди нещо, което да отвори ниша, в която те няма да бъдат платени, може би това е сходно горе-долу и със служението на монасите, които не са платени на заплата, но трябва да имат осигуровки. Как? Това е следващо.
Другото е вече нещо, което бяхме говорили и апелирахме в предишното Народно събрание, ние бяхме вече алармирали за това - за преодоляването на една дискриминация, където се прави разлика между свещенослужители в Българска православна църква и свещенослужители на други изповедания. Като разликата е с двеста и няколко лева. Разбирате, че тук става въпрос вече като стане за над 1000 работници, това са големи средства, които до този момент ние плащаме, но все пак може да се помисли по въпроса и считам, че вие ще вземете под внимание.
Отворени сме за диалог. Вярваме, че чрез диалог може да се постигне много. Пожелавам успешна работа, както на настоящия Парламент, така и на вас депутатите, на които не ви е лесно. Молим се за вас. Бъдете благословени!
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви.
Предоставям думата на г-н Йосиф Герон, член на Израилтянския духовен съвет. Заповядайте.
Йосиф Герон:
Г-н Председател на Народното събрание,
Ваши Преосвещенства,
Дами и господа народни представители,
От името на Централния израилтянски духовен съвет приветствам вносителите на този законопроект за това Богоугодно дело.
Централният израилтянски духовен съвет подкрепя този законопроект и смята, че той е една много важна крачка напред. Решава редица болезнени проблеми, които не бяха решени много години. И дори ако при нас нещата са по-чисти около документация на имотите - ние почти нямаме имоти без съответна документация, за другите вероизповедания и преди всичко за нашите братя от Българската православна църква, въпросът въобще не стои така.
Но ние апелираме да се помисли и по въпроса за включване към тази категория имоти и на гробищните паркове. Това е един много сложен, много тежък проблем. Различните вероизповедания имат различна степен на святост, ако може така да се каже, на гробищата. По нашето вероизповедание гробище не може да се разрушава, да се пипа, да се мести и т.н., което никак не пречеше по времето на комунистическото управление в страната, масово еврейски гробища да бъдат премествани, заличавани и т.н. За съжаление нещата в момента се крепят общо взето на добрата воля на общините, защото по всички наредби на общините за гробищните паркове, там трябва да се плащат такси за вечно ползване. Ама това „вечно“ ползване всъщност е 20 години, а не е баш вечно.
Така че, нашата молба е по този въпрос да се помисли.
Другият голям проблем, който не е намерил решение в законопроекта, и за който тихомълком споменаха колегите, това е въпросът с таксата „смет“ или таксата „битови отпадъци“. И в сегашния проект е подобрена редакцията на чл. 24, т. 9 от Закона за местните данъци и такси, като се изключват и дворните места. Защото досега беше парадокс, че данък сгради не се плаща за църквата, ама за дворното място, върху което се намира църквата, трябва да се плаща. Но въпросът с таксата „битови отпадъци“ стои открит. Ние сме провеждали редица срещи и със Столична община, и с други институции, защото „Александър Невски“ трябва да плаща някъде около половин милион такса „битови отпадъци“ годишно, ако се сметне по сметките на Столична община. За Рилски манастир не мога да кажа колко е. Нашата Централна Софийска синагога трябва да плаща някъде около 300 – 400 000 лв. такса „битови отпадъци“, вследствие на което с изключение на братята католици за новия храм „Свети Йосиф“ в София, никъде другаде никой не плаща такса „битови отпадъци“. Ние сме далеч от мисълта за тотално освобождаване, но то трябва да бъде съобразено или с броя на свещенослужителите или по някакъв друг критерий, а не на база на данъчните оценки, както в мотивите много правилно е написано, че са нематериални обекти. Една църква не е материален обект и ние не можем на база данъчна оценка да плащаме такса „смет“.
Искам да се присъединя и към казаното от колегите по отношение на осигурителните прагове. Досега ние за свещенослужителите в нашето вероизповедание сме плащали обществено осигуряване и здравно осигуряване. И действително се почувствахме дискомфортно, когато миналата година излезе, че Българската православна църква ще плаща осигурителни вноски на стотина лева по-нисък праг, отколкото всички останали вероизповедания.
И последният въпрос, на който бих искал да обърна вашето внимание и при възможност да се помисли и да се намери решение. Получава се един парадокс. Държавата се грижи за вероизповеданията, грижи се за паметниците на културата, грижи се за църквите, но когато се кандидатства по Европейски структурни проекти, изведнъж се казва: „Не, вие не можете да участвате в тези проекти, защото собствеността не е държавна или общинска.“ Това е един много сериозен препъни камък и така останаха много големи неусвоени суми, в конкретния случай при нас – за Видинската синагога. (Там хем държавна я направихме.)
Не, там учредихме право на ползване на държавата, но бюрокрацията каза, че правото за ползване не вършело работа. Трябвало да стане държавна собственост. Ние не сме склонни да прехвърляме в държавна собственост имоти, но би могло да се намери един компромисен текст в закона, че държавата полага грижа за тази собственост, като за държавна, публична или общинска. Има според мен варианти, с които може да се реши този проблем.
И в заключение, бих желал действително да изразя подкрепата на нашето вероизповедание за предложения законопроект.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Герон.
Г-н Миков, сега ли желаете да вземете отношение или по-късно. Заповядайте.
Михаил Миков:
Обсъждали сме с вносителите въпроса за местните данъци и такси, но решихме, че ако го поставим по особен начин за богослужебните храмове или за религиозните храмове, можем да отворим една огромна дискусия относно културните институции, относно образователните институции, което да предизвика такъв възел от противоречия, който да създаде проблеми.
По другия въпрос решихме, че все пак местните власти, в чиято дискреция е въпросът за размера и за освобождаването от тези такси (те не случайно са местни данъци и такси), трябва да проявяват разбиране. Аз мисля, че веднъж го направих с колегите и ще продължим да апелираме да проявяват едно разбиране за подкрепа на вероизповеданията, които са в съответните общини. Това е въпрос, ако щете на етика, на отношение, на култура, на религиозна култура, на уважение към вероизповеданията, която трябва да съществува и да се демонстрира не само на централно равнище от централното правителство и от Парламента, но и на местно равнище.
Така че, обсъждахме дали да включим този въпрос, г-н Герон и ви благодаря на всички дотук за принципната подкрепа.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Миков, за уточнението, което направихте от името на вносителите. Предоставям думата на г-н Рупен Крикорян, председател на Арменската апостолическа православна църква.
Г-н Крикорян, заповядайте.
Д-р Рупен Крикорян:
Благодаря Ви.
Уважаеми г-н Миков, председател на Народното събрание на Република България,
Уважаеми г-н Славов, председател на Комисията по вероизповедания и парламентарна етика,
Уважаеми народни представители,
Ваши Високопреосвещенства,
Искам да благодаря за възможността да участвам в тази среща с Парламента и изцяло подкрепям философията на внесения законопроект. Това беше много навременен акт, който трябваше да регулира някакви въпроси. Няма да обсъждам изказванията на моите колеги, че има някакви колизии, които ги притесняват.
Само ще отворя темата за данък „смет“. Ние на практика спряхме контактите със Столична община и им казахме, че, ако трябва да спазим това, което е анонсирано, трябва да си продадем сградите и пак няма да можем да платим данък „смет“. Проявиха разбиране към нас. Все още нямаме конкретен отговор, но там стана въпрос, че за последните пет години се търси някакъв компромис да решим този въпрос.
Искам отново да повторя. Изцяло подкрепям философията на законопроекта. Разбира се, много късно бяхме получили това писмо и тъй като ние изразяваме не само нашето становище, а и становището на нашите институции, в най-скоро време ние ще го разгледаме в Епархийския съвет и в Националния съвет на религиозните общности в България и в най-скоро време ще се уточним и ще направим една среща в Комисията, за да може да им предоставим нашите виждания.
Искам още един път да благодаря и нека бъдат благословени начинанията ни! Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря г-н Крикорян.
Предоставям думата на г-н Емил Велинов, директор на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Миков,
Уважаеми г-н Председател на Комисията,
Уважаеми народни представители,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че споделих още вчера с г-н Славов, че вероизповеданията ще приветстват този законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Самият закон, който се предлага, ние успяхме да го разгледаме в колегиум, успяхме да го обсъдим с наши юристи в Министерския съвет и мисля, че няма нещо, което да ни обезпокоява. Може би ще направим едно предложение до Комисията само за допълнение на някои текстове, за да може да се защити конституционно провъзгласеното право на собственост от гледна точка на обществен интерес. Това, за което спомена и г-н Миков, да изключим такива храмове, които са публична държавна собственост и в тях не се извършват служби, но са били предмет на спорове между отделните вероизповедания и държавата. Може би с едно допълнение в § 4 ще успеем да премахнем тези съмнения, които касаят храмове, като джамии, които са сега Музей на религиите в Стара Загора, примерно, за които е имало претенции. Да не говорим за Патриаршеската катедрала в Търново и т.н.
Тези обекти, които са публична държавна собственост би трябвало да бъдат избегнати от действието на този закон.
А за да не нарушим и някои права на храмове, които не са на регистрирани вероизповедания в страната, имам предвид Старостилната църква, която има 35 църкви в страната, а те се водят на сдружения, на юридически лица. Но това може би ще го обсъдим с колегите вносители и ще го дадем като предложение на Председателя на комисията.
Друго обезпокояващо няма.
Предварително ви казах, че вероизповеданията ще приветстват внасянето на този закон.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Велинов.
Сега се обръщам към членовете на Комисията, към уважаемите народни представители. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми представители на вероизповеданията,
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Благослови, дядо Владика,
Изправени сме пред един много сложен и изключително тежък, бих го нарекъл, и като технология, и като същност, като материя и като процедура законопроект. Сега, като слушах изказванията, се уверих все повече и повече в това, което казах преди малко. Те проблемите ще изскачат един след друг при работата между двете четения, ще се мултиплицират и ще се стигне много често до невъзможност да решим едно определено положение, даден казус, дадена идея.
Тук от Израилтянския съвет се постави въпросът за такса „смет“. Аз давам само пример. Да, това е един от проблемите, които ще стоят. Тук от г-н Велинов преди малко се поставиха поне два-три въпроса. Те не са третирани в законопроекта и те ще стоят.
Има чисто правни проблеми и въпроси, правни техники. Преди малко с уважаемия колега по вещно право си говорихме относно вида, начина, технологията по издаване на констативния нотариален акт, който не може да бъде по давност, поради разбираеми причини и за който всъщност трябва по особен начин, защото се касае за много особени казуси, да бъде регламентирано в охранителните производства на ГПК.
Също още в една „утечка” да я нарека, още едно излизане от основното русло и отиване в едни много сложни правни юридически проблеми и въпроси. Затова трябва да бъдем наясно сега, като сме застанали на първо заседание, че всъщност само зачекваме, фиксираме и по някакъв начин поставяме проблемите. А те са много малко в сравнение с всичките проблеми, които стоят изобщо. Те са много повече тези проблеми и в годините поради тази сложност и деликатност на материята, народните събрания в различните издания все отлагаха и отлагаха проблемите вече толкова години. Може би на този състав от Народното събрание, особено на тази Комисия, като водеща по тези проблеми, ще стои въпросът за тяхното решаване.
Искам да дам едно чистосърдечно признание. Като вносител на законопроекта винаги съм разсъждавал от гледна точка най-вече на интересите на Българската православна църква, като за мен това е изпълнение на синовен и коленопреклонен дълг. А що се касае до останалите църкви и вероизповедания, аз не съм наясно с проблемите в тях. Може би в някаква степен на Католическото вероизповедание, където в друго издание на депутат в предишни години мисля, че съм направил нещо и разбира се на Апостолическата православна арменска църква, където също са ми известни проблемите, но без да омаловажавам другите вероизповедания, за мен това е тера инкогнита и не бих могъл да се наема да пледирам и да направя нещо, за да бъда полезен, с тази уговорка.
Искам да подготвя и Комисията, и всички, които ще участват по този законопроект с едно очакване, че това ще бъде и много спорен законопроект. Само 48 часа, откакто с г-н Миков и с другите колеги разписахме и беше внесен законопроектът, а вече се правят безумни спекулации. Ако разтворите днешната преса и ако снощи сте гледали новините по електронните медии, ще видите, че се излагат безброй опасения, правят се едни съждения, които са много често, меко казано, несъстоятелни. Оттук-нататък законопроектът ще срещне изключителната съпротива на определени заинтересовани кръгове.
Защото предвид на десетилетното не-решаване на проблемите са много лицата, които са заинтересовани от това не-решаване и те са в момента при нас. Те са налице. Така че, това е още един аспект, с който трябва да бъдем наясно. И моят съвет, за да бъдем по-успешни, е да не бързаме.
Тук бяха изказани притеснения от представителите на вероизповеданията за краткия срок, за който те не са могли да се запознаят. Да, това е така. Какво имаме като база? Имаме като база един главен законопроект, от който можем да започнем процедурата и той да тръгне по парламентарни комисии и в парламентарна зала, съобразно правилника - комисии първо четене, второ четене, между двете – предложения.
Да, имаме едни брилянтни мотиви, бих казал. Те са само 14 страници, но аз рядко, като народен представител съм бил свидетел на такива, това е точната дума - „брилянтни“ мотиви. Такива мотиви рядко съм чел, разисквал и коментирал, които са и много деликатни, които са и висша форма на пилотаж, ако щете, като използване на терминология. Тук излизаме от рамките на традиционното право и това е повод да намерим нови правни фигури за решаване на някои от проблемите.
Моят призив е всички да участват в това общонародно и най-вече душеспасително дело, като бъде разширен и кръгът на специалистите. Тук имаме най-изявени специалисти по трудово право и по вещно право, но тук има и други аспекти, до които ние ще се докоснем в тази работа.
Аз за себе си заявявам, че не съм съгласен с някои от положенията в законопроекта. Някои от решенията (говоря по отношение на Българската православна църква) за мен са недостатъчни, като използвам думата „реституиране“ на права, защото тук можем да направим една аналогия. Използвам условно, неюридически, термина „реституиране“, но тук става въпрос за връщане на статус към едни отминали времена, където Българската православна църква, и Католическото вероизповедание знае, разбира се, и Арменската православна апостолическа църква са имали достойния си статут, но това е нарушавано в продължение на 70 години. За мен винаги моделът, и ние можем да реципираме някои положения от чужди правни системи и към тях трябва и можем да се обърнем, като за мен образецът за решаване на отношения православна църква – държава, е съседната ни Гърция, която е член на Европейския съюз. Там ние виждаме един образец за това как една страна-член на Европейския съюз, може да реши проблеми и да ги впише в законодателството. Ние трябва да мислим в този план, като за една от четирите страни заедно с Кипър, Румъния и ние, които сме решили тези проблеми, да подготвим собствеността на Българската православна църква по такъв начин, че да могат да бъдат използвани парите по европрограмите. Това трябва да бъде една от основните задачи.
Може би всички сме били в Света гора и в Гърция и знаем как това се случва там и какъв образец е за строителство, за поддържане, за консервация, за реставрация на паметници на културата и как това става.
Разбира се, има такива моменти, като примери могат да се вземат в положителен план от това, което става в последните години в Русия, като грижа на държавата, като отношение между църковните институции и държавните институции и власти.
Така че, мисля, че ни чака една много усилена и отговорна работа с много подводни камъни, с много нерви оттук-нататък и Бог да благослови това наше дело. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Шопов. От останалите колеги, членове на Комисията, има ли желание да се вземе отношение, колеги? От останалите участници в заседанието, които присъстват и които представих също. Заповядайте.
Заповядайте, отец Петко Вълов:
Отец Петко Вълов:
Понеже се спомена за Гърция и Румъния, само да вмъкна, че там католическите свещеници, както и православните, са на заплата от държавата, от бюджета и въпросът със социалните и здравни осигуровки не стои. В Гърция са на минимална заплата - 400 евро получават моите колеги в Гърция.
И понеже досега бяхме задължени с писмо от Дирекцията по вероизповеданията да внасяме здравно осигуряване, а сега социалното е нещо ново, което възниква с този законопроект и за нас това ще бъде нещо по-тежко. Понеже все пак има и чл. 29, точка Г, където се казва, че държавата подпомага и полага грижи за свещенослужителите, може би трябва да се помисли за някаква субсидия, може би в рамките на субсидията за вероизповеданията, с която да сме в състояние да плащаме тези социални осигуровки. При нас става въпрос за тридесетина души. При нас всички служители са монаси и монахини. Знаете за безбрачието в Католическата църква! Така че числото не е нещо голямо и мисля, че ще се вмъкнем в някаква скромна сума.
Благодаря за вниманието.
Предс. Пламен Славов:
И аз Ви благодаря. Един от адвокатите на Главното мюфтийство - г-н Красимир Руев. Заповядайте.
Красимир Руев:
Ще потвърдя това, което каза г-н Ахмедов, главният секретар на Мюсюлманското изповедание на Висшия духовен съвет на мюсюлманите, че имахме съвсем кратко време, за да се подготвим за изразяване на становище. Става въпрос, не за общо, а за конкретно становище по настоящия законопроект. Но тъй като от една година време в Мюсюлманско изповедание се работи по идеи за изменение и допълнение на този закон, имаме някаква готовност и вън от днешното обсъждане.
Не мога да не се съглася с г-н Шопов, че въпросите, които са предмет на днешното разглеждане са щекотливи в степен, че можем да ги определим като слагане на пръст на място, където скърца, но това не ни освобождава нито вас, като народни представители, нито пък като хора, които са ангажирани с тези проблеми от потребността да намерят сполучливо законодателно решение на тези нерешавани в продължение на десетилетия въпроси.
Според мен едно от тънките, от тесните места е да се намери златното сечение на съчетаването на един недоизживян в голяма степен етатизъм. Тук не мога да не спомена г-н Велинов, който може би визира спорове, свързани с джамията Хамза бей в Стара Загора и онази степен, в която държавата трябва да подпомогне изповеданията, без това да се смята за вмешателство вътре във вероизповедните неща. Поради това смятам, че ще е полезно становище, което сме изготвили, без да знаем за работата по този проект, да бъде веднага взето предвид. Касае се за двадесетина текста, които общо взето стоят вън от днешната дискусия. Десетина от тях са нови, други повече представляват възстановяване на срокове, редакционни прецизирания и т.н.
Но има един въпрос, с който бих желал да започна и още един, с който ще завърша.
Получава се понякога на практика, че не е възможно да се свика върховният орган на едно вероизповедание. Например, в Мюсюлманско изповедание това се дължеше на обстоятелството, че повече от половината от членовете на Висшия духовен съвет към един определен момент бяха покойници или на неизвестно местопребиваване извън страната. Не може да се свика Национална конференция. Затова смятаме, че трябва да се направят някои изменения в чл. 17, ал. 6 от Закона за вероизповеданията, достатъчно представителна част от религиозната институция (има се предвид нейни местни поделения) да могат да отправят такова искане до върховния постоянен орган и ако не последва реакция, да се иска разрешение от Софийския градски съд за предприемане на действия по свикване на организиране и провеждане на конференцията.
Във финансов аспект – два въпроса или подвъпроса, да ги кажем. Тежко е набавянето на средства, за да се снабди едно вероизповедание с нотариален акт за собственост констативен. 2-3% може да се каже от данъчната стойност струва, но още по-тежко е тогава, когато трябва да се плаща държавната такса за искови производства, която е 4% знаете, за първа инстанция и по 2% за следващите.
След като вече имаме прецеденти - имам на ум двата закона приети за кооперациите 1991 г., в чиито преходни разпоредби, затруднявам се да ги назова, но мисля, че § 5, изрично се предвиждаше кооперациите и кооперативните съюзи да бъдат освободени от заплащане на каквито и да било такси в производството на тяхната собственост, а това са стопански субекти, които имат дейност, приходи и пр., дваж по-голямо е основанието тази привилегия, или по-скоро това облекчение да се предостави и на вероизповеданията.
И вече в един по-тесен аспект за собствеността, за този етатизъм, за който намекнах. Трябва да се погледне какво се казва в някои други закони във връзка с обявяването, за регламентирането на дадени недвижими имоти за публична собственост, например, тук вече цитирам по памет чл. 7, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Тя е нова алинея от 2009 г. ако не се лъжа, Държавен вестник брой 17, където изрично се казва, че паметници на културата с местно значение са публична общинска собственост. Е, да де, но вероизповедание, построило преди 400 или 500 години свой храм, завзет от държавата преди 30, 40 или 50 години е по дефиниция паметник на културата, трудно е да си представим да е нещо различно, и доста години след приемането и влизането в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, където са първите реституционни текстове в полза на вероизповедание, (имам предвид чл. 3, ал. 2), се появява един закон, който може да претендира, че е специален по отношение на общите реституционни закони и да кажем: „Да, ама вече е публична общинска собственост“ с повторно одържавяване, при това безвъзмездно.
Затова, поемайки ангажимент от името на Мюсюлманско изповедание, ще имаме грижата в рамките само на няколко дни, най-късно до края на седмицата, становищата, които вече мисля, че са в деловодството на Народното събрание, структурирани като законопроект или като нещо, което прилича на законопроект, да станат ваше достояние и да се вземат предвид при по-нататъшните обсъждания.
Това е, което исках да кажа.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Руев.
Колеги народни представители, членове на комисията? От останалите участници в заседанието? Заповядайте Ваше Високопреосвещенство. Епископ Христо Пройков, заповядайте.
Епископ Христо Пройков:
Нещо по-конкретно, което прави впечатление тук в Преходните и заключителни разпоредби, по-специално § 8 на Гражданския процесуален кодекс. Става въпрос в т. 1, че досегашният текст става ал. 1. Създава се и ал. 2 и се казва буквално (Това е на стр. 3): „Изпълнението не може да бъде насочено върху храмове и манастири на Българската православна църква, Българската патриаршия и нейните местни поделения“.
Като т. 2: „Молитвени домове на регистрираните вероизповедания“.
Искам да отбележа тук, че конкретно става въпрос за храмове и манастири на Българската православна църква и това е така. Но когато се казва „молитвени домове на регистрираните вероизповедания“ по-напред, в § 3 в обяснението се казва, че храм е също и молитвен дом. Храм или молитвен дом, следователно това е нещо същото, тогава в т.2 на § 8 молитвени домове на регистрираните вероизповедания. Католическата църква е регистрирано вероизповедание. Молитвеният дом значи храм, обаче липсват манастири, а Католическата църква има манастири, следователно те излизат от погледа. Следователно бих казал, че тази т. 2 може да отпадне и да бъде „храмове, манастири, както на Българската православна църква, така и на регистрираните вероизповедания“, за да влезе всичко вътре, както и по отношение на т. 3. Там е казано точно така: „Българска православна църква и регистрираните вероизповедания“, следователно т. 2 може да бъде съединена с т. 1 „и регистрираните вероизповедания“. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил. Заповядайте.
Неврокопски митрополит Натанаил:
Аз също искам да взема думата по отношение на публичната собственост. Не можем да се съгласим един храм или манастир, основан за религиозните потребности на вярващите, да бъде чужда собственост, освен на вероизповеданието. И особено имаме предвид тези храмове, които са станали публична държавна собственост след промените у нас. Навремето насила ги взимаха. Сега излиза по същото време в демокрацията, че пак насилствено отнемат храмове на вероизповеданията. Ние не ги спираме желаещите да влязат в храма. Ама да имаме, както Рилския манастир от 1968 г. до 1992 г. почти от 6 до 8 имате право на богослужение и другото вече не е на ваше разположение. Какво значи това?
Как ние да говорим на хората, които идват от чужбина, че ние сме гости у дома си, не сме собственици? Може би тук нашите юристи да си кажат и те тяхното мнение, защото са се занимавали повече с тези проблеми. Ние само им ги поставяме. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви Ваше Високопреосвещенство.
Г-жа Кьосева, заповядайте
Мария Кьосева:
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Славов,
Уважаеми народни представители,
Представители на вероизповеданията в Република България,
Колеги,
Тъй като с колегите Чолаков и Маринов сме тук от името на Светия синод, както негово Високопреосвещенство каза, Светият синод през годините, включително и по приемането на новия Закон за културното наследство, е изразявал многократно позицията си по този въпрос по отношение на храмовете, които са актувани като публична държавна собственост. Обръщам внимание, че говорим по възложение от името на Светия синод.
Позицията на Светия синод изразява становище, че първо, първично тези храмове, да кажем храмът „Света София“ от III в. са преди всичко първо места за богослужение. Те като такива са построени. След 100 - 200 или 300 години, както колегата Руев изключително прецизно отбеляза, са обявени за паметници на културата. Обявяването им за паметници на културата не променя и не влияе върху вещно-правния статус на тези храмове. Никой няма да промени това предназначение. Напротив, ограниченията на Закона за културното наследство ще важат, както за всички други културни ценности, които са собственост на частно правни субекти. Това е нещо много важно, на което Светият синод държи.
Вземам повод от изказването на г-н Шопов. Действително имам информация, че Вие вчера сте представили законопроекта в Комисията по правни въпроси. Комисията по правни въпроси не е констатирала някакви сериозни юридически проблеми. Ние също, четейки законопроекта, не виждаме такива. Като юристи разбираме, че вещно-правния статус и особено правото на собственост е един проблем. Предназначението и обявяването за културно наследство е втори проблем. И аз благодаря на г-н Миков, че той, като един високоуважаван юрист, започна именно с конституционния принцип на отделеност на религиозните институции от държавата и тази отделеност, обръщам внимание, уважаеми народни представители, никъде другаде в Конституцията за нито един друг частно-правен субект този принцип не е регламентиран. Тази отделеност се изразява и във вещно-правния статус на храмовете, на манастирите, включително и на персоналния състав, каквито са свещенослужителите.
Г-н Павел Шопов обърна внимание и разбирам неговото пристрастие към уредбата на конституционен, обаче там имаме различен конституционен модел, в Гърция и в Кипър, като конституционният модел в Гърция е на официална държавна религия и поради тези съображения църковно-служителите са държавни служители и получават заплати и осигуровки.
Г-н Герон, един също уважаван юрист, обърна внимание на един много сериозен въпрос по отношение на гробищните паркове. Този въпрос е сериозен, но ние като юристи, а и разбира се, че много въпроси, които се поставиха тук и Светият синод винаги ги е поставял при срещи с различни представители от различни политически мнозинства, особено за въпроса с такса „смет“. Този въпрос стоеше драматично при Рилския манастир. При отпусната държавна субсидия в определен размер се оказва, че по решение на община Рила почти цялата субсидията Рилският манастир трябва да я даде за такса „смет“. Наистина сериозен драматичен въпрос.
Разбирам г-н Миков и ние сме съгласни с тези аргументи, че не бива да има равнопоставеност, тъй като в крайна сметка конституционните разпоредби са за всички, както за български граждани, така и за юридически лица, но би могло да се помисли тази деконцентрация, каквато е самостоятелността на общините, да е в някакви граници.
По отношение на гробищните паркове действително въпросът е сериозен, но изхождайки от основната позиция на Правилника на Народното събрание, относно предметния обхват на внесения законопроект, предметният обхват на този законопроект не си поставя задача да реши този изключително сериозен въпрос.
В Светия синод в предишното Народно събрание пристигна законопроект за гробищните паркове. Изключително сложни въпроси, нерешени въпроси. Светият синод не можа да изрази становище, тъй като това означаваше работа на един юридически екип поне 15-20 дена само това да работи. Но трябва да кажем, че единствено на законово равнище в Република България, имаме норма в Закона за вероизповеданията, относно гробищните паркове, а относно регистрираните вероизповедания според чл. 24, че имат право да притежават и поддържат за своя сметка гробищни паркове. Това е единственият текст относно гробищните паркове на законово равнище, където го има, и то относно вероизповеданията.
И оттам-нататък е хетерогенната подзаконова уредба на отделните общини. Вярно, много сериозен въпрос, но обхватът е извън възможностите ми се струва, на този законопроект, който е внесен. Но това е чисто експертното ми виждане, тъй като когато ставаше дума за гробищните паркове, ние поставяхме много въпроси. Има ли определение за това що е гробищен парк? Какво става с монашеските гробища, с гробовете в храмовете и т.н.? Благодаря.
За второ четене ще се постараем целият наш юридически екип да вземе отношение по конкретиката на отделните норми. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря на г-жа Мария Кьосева. Други желаещи да вземат думата?
Ваше Високопреосвещенство, заповядайте.
Неврокопски митрополит Натанаил:
Само две думи ще кажа за тези прословути такси „смет“. Трябва да кандидатстваме по програми и отиваме да вадим нотариален акт. Изваждаме нотариален акт и веднага за пет години назад ни начисляват такса „смет“. Или когато имаме разминаване с кметовете, вдигат най-високата летва и ние се отказваме да правим всички други ремонти. Много е сложен проблемът.
Например, за Хаджидимово, но не само, а и за други места. Един път манастира го водят пасбище, един път – пустеещи земи. Различни скици са ни дадени, един път с едно съдържание, друг път с друго съдържание.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Ако няма други изказвания, поглеждам към уважавания от всички нас г-н Миков. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-н Славов.
Аз искам да благодаря на всички участници в дискусията за изказаните мнения. Опитахме се да решим, както г-н Шопов каза, част от проблемите. Общо взето идеята е целият месец август да бъде на разположение между първо и второ четене. Част от дискусията отиде в детайли, чието място е между първо и второ четене, но хубаво, че се поставиха сега тези въпроси.
И аз пак ще взема отношение за въпросния данък сгради и такса „смет“. 2007 г., когато се промени Конституцията, имаше този риск и аз лично съм го дискутирал и в пленарна зала, и в комисия. Ако вие вероизповеданията тръгнете да строите, макар да не сте забогатели толкова, ще видите какво се случва в големите градове с издаването на строително разрешение. То по същество е косвено облагане, но това е проблем извън конкретиката на вероизповеданията и затова не сме го третирали.
Утре имам среща със Сдружението на общините и ще си позволя с голяма острота да поставя този въпрос, защото наистина тук в дискусията, това не е тема на днешния законопроект, но очевидно това е нещо, което притиска вероизповеданията. Не може всичко да стои на гърба на централното правителство и на централната власт. В края на краищата всеки трябва да си има отговорностите. Те искаха промените в Конституцията не за да злоупотребяват с тях, а за да има някакъв баланс и поносимост в отношенията и интересите.
Иначе разбира се, с колегите, които са вносители за второ четене ще търсим по-добри решения.
Имаше още въпроси, които обсъждахме преди да се оформи окончателният текст, но решихме, че някои от тях са прекалено трудни за решаване в тази обстановка и затова се спряхме върху тези две-три теми – статуса, въпроси, които да подпомогнат вероизповеданията в тази ситуация по отношение на установяване, доказване и стабилизиране на тяхната собственост, условно казано.
Но най-големият въпрос е да се опитаме да внушим на обществото все повече разбирането за автономността на вероизповеданията, за отговорността. Тук някой каза етатизмът, който е не толкова конституционен и законов, колкото е манталитетен, с който трябва да се опитваме постепенно и не с големи скокове, а стъпка по стъпка да се борим.
Така че, още веднъж благодаря, г-н Председател, и за възможността за участие.
Предс. Пламен Славов:
И аз Ви благодаря, уважаеми г-н Миков, за това впечатляващо представяне на законопроекта от Вас.
Ние, членовете на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика сме наясно, че ни предстои много сериозна работа между първо и второ четене. Готови сме да се отнесем с необходимото внимание и сериозно отношение към всички становища, които ще поискаме и от отделни министерства, и от други ведомства и институции. Готови сме да продължим активен диалог с представителите на всички традиционни вероизповедания и религиозни общности, които са регистрирани по Закона за вероизповеданията в Република България, както и с всички останали, които добронамерено желаят този законопроект на второ четене да придобие окончателен вид, който да реализира именно неговата философия, която е свързана с това действително държавата да подкрепя дейността на религиозните общности и на традиционните вероизповедания в рамките на действащия Закон за вероизповеданията.
Сега предлагам народните представители, членовете на Комисията, които са съгласни на първо гласуване да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40 от 16.07.2013 г., внесен от народните представители Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов, Хюсеин Хафъзов и Васил Антонов да гласуват. Който е „за“, моля да гласува.
Благодаря Ви. Седем гласа „за“. Единодушно се подкрепя законопроектът на първо гласуване.
Благодаря още веднъж на уважавания от всички нас г-н Михаил Миков. Благодаря на представителите на традиционните вероизповедания в Република България и на всички останали представители и на техните ръководства, на всички наши гости.
Обявявам 5 минути почивка, за да можем с необходимото уважение да ги изпратим и да преминем към точка втора от дневния ред.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме по точка втора - Вътрешни правила за работа на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Всички получихте проекта за вътрешни правила. Заповядайте. Имате думата за вашето отношение, предложения и становища. Само да ви кажа, че тези правила са на базата на действащите вътрешни правила на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите от 40-то, 41-то Народно събрание и са добавени някои елементи, които са свързани от вътрешните правила на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика от 41-то Народно събрание. Имате думата, заповядайте.
Аз мисля, че ние винаги си запазваме правото, ако се наложи, в хода на работата да внесем допълнения и изменения и да ги коригираме, да го направим. Така че, винаги съществува тази възможност.
Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Единственото, което мога да кажа е да ги реципираме на правен език, т.е. да ги възприемем, да ги припознаем. Винаги съм бил за приемствеността. Да приложим тази приемственост. Това са правила. Винаги съм считал, че правилата не са толкова важни. Важно е с каква форма ще бъдат напълнени. Не толкова по процедура, а какво ще правим по същество. Това е моето мнение.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря ви.
Освен това, ако обърнете внимание, чл. 20 определя, че за неуредени от тези правила случаи се прилага по аналогия Правилникът за организацията и дейността на действащото 42-ро Народно събрание, така че имаме и възможност за случаи, пред които ще се изправим, да използваме и Правилника на Парламента.
Други от колегите желаят ли да вземат думата? Ако няма желаещи, предлагам да гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува. С пълно единодушие се приема, без против и въздържали се. Благодаря ви.