---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика



П Р О Т О К О Л
№....

Днес, 12.09.2013 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет - Дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор и Георги Кръстев, експерт.
Гражданско участие: от Гражданско сдружение „Национална инициатива социална солидарност” - отец Георги Иванов; от Национален форум „Обединение” – Светозар Филипов; от Гражданско сдружение за защита на гражданите – доц. Костадин Нушев, доцент по нравствено богословие – Богословски факултет на Софийския университет; от Гражданско сдружение „Средна класа” – Стефан Стойков.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика Пламен Славов
Предс. Пламен Славов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Отчет на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет за разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията за периода 01.01.2013 г. – 30.06.2013 г.
2. Разни.
Имате ли предложения и мнения по предложения дневен ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Приветстваме с добре дошли представителите на граждански организации. Участието на уважаемите гости е във връзка с обявеното желание от страна на граждански организации да представляват и да бъдат представени от експерти, които могат да подпомогнат работата на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика и затова ги приветстваме с добре дошли на нашето заседание и се надяваме и за напред те ще имат възможност да участват редовно в нашите заседания.
Приветствам и представителите на медиите.
За всички колеги, които са избрани за членове на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, се надявам, че ще направят необходимото да се запознаят с всички и да работим ползотворно в състава, в който е гласувана комисията.
Използвам добронамерената забележка на г-н Васил Антонов, за да представя още веднъж на всички членове на комисията и участниците в заседанието главните експертни сътрудници на комисията г-жа Росица Станимирова и г-жа Пенка Любенова, които са готови винаги да бъдат ангажирани с въпросите, които обсъждаме и всичко, което е в обхвата на нашата работа и на всеки един от колегите народни представители да оказват помощ и съдействие по всички въпроси, които ще поставяме на тях за изпълнение и решение.
По първа точка - Отчет на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет за разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията за периода 01.01.2013 г. – 30.06.2013 г.
Предоставям думата на г-н Емил Велинов, директор на дирекция „Вероизповедания”. Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Както регулярно всяка година, ние сме готови с отчета, който иска Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Знаете, че този отчет го изготвяме винаги и се отчитаме за полугодието. Освен това, преди да предоставим отчета в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, ние го изпращаме в нашия отдел „Финанси и бюджет”, в отдел „Държавни разходи” на Министерството на финансите и респективно в Народното събрание и на вниманието на Министър-председателя.
В нашия отчет от няколко години, както виждате, сме се старали да направим един по-обстоен преглед на регулиране взаимоотношенията между вероизповеданията и държавата и между самите вероизповедания и след това да наблегнем на разпределението на държавната субсидия. Ако човек погледне този отчет, може да му стане ясно какви са функциите, какви са действията на дирекция „Вероизповедания” през това полугодие и абсолютно прозрачно да види с какво се е занимавал всеки един от служителите на тази дирекция, ако се сравни с функционалните характеристики, която като дирекция не е много голяма. Тя наброява 4 човека.
Ако ми разрешите, предполагам, че е раздаден отчетът, виждате че ние разполагаме с 3 млн. лв., които бяха намалени с решение на Министерството на финансите със 100 хил. лв. Първоначално предложението беше субсидията да бъде намалена с 500 хил. лв., но след това намалиха със 100 хил. лв. и оттам нататък ние започнахме разпределението по вероизповедания.
До момента сме изразходвали 2 090 000 лв. от дадените ни 2 900 000 лв. По пера сме се старали горе-долу всички да получат полагащите им се субсидии. Разбира се, не можем да удовлетворим всички молби. Ако дойдете при нас, ще видите броя на молбите. Не можем да ги удовлетворим, тъй като има молби за много големи суми – говорим за суми от порядъка на 300 хил. лв., на 200 хил. лв., на 50 или 70 хил. лв., което е невъзможно. Ние горе-долу помагаме да закърпим нещата по покривите на сградите, за да могат да се запазят самите сгради. Помагаме за чрезвичайни ситуации и обикновено не заделяме за паметници на културата и за тези, които са с национално значение за България.
Всичко е описано ясно. Заделяме средства за ремонт на храмове и издръжка на български православни църковни общини в чужбина. Те се увеличават ежегодно с по една-две, тъй като явно миграционните процеси протичат много бързо. Много българи вече живеят и работят зад граница и естественият център, в който се събират българите е храмът, а не посолството. Там търсят работа, там се събират с други българи, там търсят помощ. В това отношение ние заделяме по 500 евро на свещенослужител, изпратен със заповед на Светия Синод – на българския патриарх. 500 евро само за да покрием режийните разноски на жилището, в което те са настанени. Където има свободни апартаменти в дипломатическите мисии има решение на Министерския съвет, с което настаняваме наши свещенослужители. Но на други места те са принудени да работят и като рибари, имаме случаи на хигиенисти и т.н., но гледаме да избягваме тези неща, като ги подпомагаме. Но това са ни възможностите. Разбира се, нашите българи вече искат да си имат самостоятелни храмове, гледайки църквите на Русия, на Македония и други православни народи. Например, гледайки църквите на Македония, която ги има в чужбина и която няма призната официално църква. Но хората са благодарни и на това.
Разпределяме субсидията въз основа на молбите, които пристигат при нас, тъй като така удовлетворяваме пряко молбите на хората, които желаят да получат субсидия за ремонт на своите молитвени домове. Така е и с джамиите. Там заделяме една част, която даваме на Главното мюфтийство, защото и те имат нужда и правят разходи за управление на мюсюлманското вероизповедание.
Другите неща са изразени ясно в таблицата, която виждате в отчета. Ще ви помоля, ако имате въпроси, по тази таблица, да отговоря конкретно на въпросите ви.
Благодаря, г-н Председател.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и мнения по така предложения ни отчет, както и по изложението на директора на дирекцията г-н Велинов. Заповядайте, г-н Костадинов.
Емил Костадинов:
Въпросите ми са към г-н Велинов.
По самия отчет не виждам какво бихме могли да коментираме. Той е такъв, както са се сторили нещата в този период. Но като човек равно отдалечен като компетенции от тази тема, все пак бих искал да попитам за следното.
Ние тук виждаме състоянието на изтеклите 6 месеца на 2013 г. С две думи да ни кажете един съвсем повърхностен анализ в прогрес отнесено към последните години как изглеждат нещата, защото истината се намира на сравнителна основа.
Също така Вашето мнение относно усвояването във времето в рамките на годината, защото прави впечатление, че значително по-голямата част от годишната сума, предвидена, е усвоена в рамките на първите шест месеца. Това е съобразено с някаква сезонност или с друго?
Числото, което споменахте, имам предвид 500 евро на свещенослужител, действително е притеснително ниско. При тази ситуация нашата църква не може да изпълнява мисионерската си роля, а мисля, че към това трябва да се стремим.
Това са моите въпроси. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Костадинов. Колеги, аз предлагам да се задават въпросите и веднага да се отговаря, за да има по-голяма динамика в обсъждането. Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Благодаря за отправените въпроси. Очаквах да ги зададете.
Първо, искам да кажа, че от 4 години, а в следващия анализ, който ще предадем на комисията и който е за петте години – от 2009 г. до 2013 г., ще видите, че размерът на държавната субсидия за вероизповеданията в България въобще не е мръднала, не се е увеличила. Стои си на 3 млн. лв., а дори и пада – два пъти, а и тази година е със 100 хил. лв. по-малко. Но това е с решение на правителството и с решение, внесено от Министерството на финансите. Затова ние не можем да си позволим повече. Има няколко - 5 или 6 по-големи обекта в страната, които заслужават в момента да им се обърне по-голямо внимание, защото там където се строят такива храмове живеят обикновено по 150-180 хил. души, а в района няма храм. Няма църква, няма джамия, няма протестантски молитвени домове. Но това е ситуацията. Такива храмове има във Варна, в Ловеч, в Бургас. Има национални паметници, на които ние сме се опитвали да помагаме и които ще станат едно бижу, една ценност на България, кандидатствайки за културна столица. Вземете например храмът „Света София”. На храм „Света София” имам предвид подземието – археологическата част на храма. Там се водят вече само официални делегации. Предстои да се пускат за продажба билети за чужденците, защото интересът към тях е голям. И там не сме разплатили. Дължим още 200 хил. лв. на строителите, които го завършиха месец август миналата година. И макар че Столична община стана собственик с решение на Министерския съвет, те се правят на интересни, водят само гостите, но нищо повече. И това се трупа на нашия гръб, но както и да е.
Относно усвояването на субсидиите искам да ви кажа следното. Аз мисля, че малко закъсняхме и то не по наша причина. Старали сме се винаги до края на месец юли да изчистим може би на 90% от субсидията и да остане 7-8 или 10% резерв за бедствени ситуации. Вие знаете какво беше положението, когато имаше джамии с паднали покриви, запалили се молитвени домове, паднали покриви от бурите и т.н. С тези 10% сме реагирали спонтанно, за да помогнем на тези домове. Тоест за аварийни случаи. Но до момента тази планирана субсидия и третия транш, който трябваше да замине до 15 юли, хората получиха средствата си в края на месец август. Не е по вина на Министерския съвет, а заради това, че захранването на сметките на Министерския съвет идва малко по-късно. В този размер, който ние очакваме да разпределим – последния, той вече няма да е близо 800 хил. лв., числото което виждате в отчета, а някъде 390-400 хил. лв., тъй като в края на месец август беше изпълнен третият транш, който трябваше да бъде до края на месец юли.
И последно за ниското число на средствата, които даваме на нашите свещенослужители. Определено мога да кажа, че Светият Синод ги е захвърлил ей така. Той само пуска една заповед и ги изпраща да се оправят сами. Фактически получаването на тези средства, уважаеми народни представители, от нашите свещенослужители стана по времето на управлението на НДСВ. Тогава беше взето едно такова решение и се записа и то продължава да се изпълнява. Иначе тези момчета, изпратени да служат там, фактически не разполагаха с нищо. И сега някои са така. Например, в Лисабон отецът беше чистач, после стана помощник управител и сега е управител на една спортна зала в Лисабон. За първи път тази година към нас за помощ се обърнаха две църкви в Чикаго за неделното училище и една от Канада – Монреал, благодарение на това, че нашите генерални консули там са по-активни и контактуват с българите там. Те са удивени от това, защото за първи път получават такава помощ.
Това са моите отговори.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов. Г-н Мутафчиев, заповядайте.



Петър Мутафчиев:
Най-напред искам да благодаря на Вас, г-н Председател и на г-н Велинов за възможността да поговорим по всички тези неща, като повода е отчетът. Аз ще гласувам за този отчет, но ако не го гласуваме, искам да заявя, че го подкрепям.
Разбирам трудностите, пред които е изправена дирекцията. Тя е с много малък състав – четирима или пет човека бяха? Но съм свидетел на усилията, които те полагаха през тези години, така че могат да разчитат на моята подкрепа винаги.
Аз искам да се спра на два въпроса, които касаят взаимоотношенията държава и съответно вероизповедание.
В момента знаем, че имаме една прекрасна програма за селските райони, която дава възможност да бъдат възстановени храмове без значение от кое вероизповедание са. Разбира се, крайни бенефициенти по тази програма са съответно църковните центрове. Казвам го така, в смисъл че става дума за различните вероизповедания, а не за самите общини.
Предвидено ли е някакво взаимодействие? Тоест една консултантска помощ от страна на държавата, например, към епархийските съвети в православната църква, енорийските съвети, които са крайните бенефициенти да подготвят тези програми. Защото струва ми се, че в момента има едно малко противоречие. Общините поемат ангажимента да подготвят проектите, но започват да влизат хората на крайния бенефициент и да се месят какъв ремонт да бъде и т.н.
Предвижда ли се от страна на държавата в лицето на дирекция или да се създаде някакво консултантско звено, което да им помогне в тази посока, за да можем да ползваме европейските фондове да се възстановят храмовете в България. Това е от една страна.
И от друга страна, този важен въпрос за българската православна църква извън граница. Ние знаем, че предстои избор на западноевропейски митрополит. Все пак на новия митрополит е добре да му създадем и малко самочувствие, че държавата е обърната с лице към нашата църква зад граница. Какво имам предвид? Вие знаете, че включително седалището в Берлин митрополитът е настанен в зданието на българското посолство. Тук искам да обърна внимание на това, което мисля, че правителството може да разреши. България има страшно много имоти на външно министерство извън граница. Говоря като имоти, като сграден фонд, а също така и земя. Една част от тези имоти не се използват. Мисля, че може да се върви към преотстъпване и на земя и съответно на сгради, които да се ползват от нашите църковни настоятелства. Разбира се, там където има инициатива от наши съграждани да се гради църква, да им се даде тази възможност за земя, с която разполага държавата.
Правено ли е такова проучване и имате ли такива възможности, включително да се потърси в Германия седалище на нашата западноевропейска митрополия. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Мутафчиев. Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Аз благодаря на г-н Мутафчиев, че постави този въпрос относно участието и помощта на дирекция „Вероизповедания” в европейските програми или Мярка 322 на Министерството на земеделието. Освен това, една много сериозна програма на Министерството на регионалното развитие – Програма 2014-2020.
Трябва да кажа, че първата програма, с която се заехме, това беше да подпомогнем изпълнението на програмата на Министерството на земеделието по Мярка 322. Направихме много неща, тъй като изискванията на Европейската комисия бяха много големи като критерии, които нашите църковни настоятелства не можеха да изпълнят. Тогава вече с консултации с НАП, с Министерството на финансите, с Министерството на земеделието и с нашите колеги от европейските дирекции успяхме да свалим така критериите, че нашите църковни настоятелства действително да станат бенефициенти. Да се вдигне прагът, на който се сключват тези обществени поръчки и да се олекоти, за да се изпълни програмата да има по-голям праг и по-голяма сума на която е разрешено да не се обявяват обществени поръчки, а да могат да се поканят 4-5 специализирани фирми, които да работят в тази насока. В тази връзка изискахме от Камарата на строителите да посочат и дадат оторизирани фирми в цялата страна, които имат право да работят такава работа, особено за сериозни обекти, каквито са паметниците на културата. Изпратиха ни такъв списък и ние го предадохме на Синода да го изпрати по митрополиите.
Освен това мои хора влязоха като наблюдатели и като участници в комисиите по Мярка 322 и са одобрени. Г-н Кръстев и г-жа Жасмина Донкова ще участват и в комисията към Министерството на регионалното развитие по Мярка 14-20.
Поскахме от Светия Синод да определи двама души свои експерти, които директно да се занимават с проблемите по тези програми и да напътстват колегите си от църковните настоятелства. Това са йеромонах Иканор и Амбросий, доростолския митрополит. Те вече имат опита с Мярка 322 и там имаме подписани 170 договора.
Действително, г-н Мутафчиев, сте прав, че общините се опитват да изземват някои функции от църковните настоятелства, но какво се получаваше. Стига се до там, че по тази Мярка 322 трябва да се наеме строител, който има пари. Обикновено владиците работят със строители, за които те решат в края на краищата, но обикновено, когато фирмата не може да тегли кредити, за да покрие разноските по завършването на обектите, защото тя получава един аванс, но трябва да довърши обекта със собствени средства.А ако обектът е 500 хиляди евро или 300 хиляди евро, някои църкви получиха и по 900 хиляди лева. Това са пари, за които ние в дирекцията не можем да мечтаем и от държавния бюджет, но тези пари трябва да се осигурят от строителите, защото не владиката е гарант или църковното настоятелство, а самата фирма е гарант, че ще завърши обекта така, както трябва и ще го предаде, за да може да си получи средствата обратно след 6 месеца или 1 година. Това беше проблемът. Но мисля, че тук и дядо Амбросий и Светия Синод помогнаха и Камарата на строителите помогна. Намират се такива фирми. Намират се и консултанти. Вече има специализирани архитектурни колективи, които знаят какви са изискванията по Мярка 322 и разработват проектите така, както ги изисква Министерството на земеделието.
По-интересно ще бъде Програма 14-20 на Министерството на регионалното развитие, защото там ще залегнат много обекти. Тези обекти ще са всички молитвени домове на всички вероизповедания. За Мярка 322 който е кандидатствал, независимо кое вероизповедание и са им добри проектите, им е утвърден и договора. Но по Мярка 322 ние сега направихме един преглед в дирекцията на това, което ни предостави министерството. От 152 или 154 обекта, които са до момента, има някои обекти, които въобще не трябва да влизат в тази програма. Първо, защото са идеални в момента, направени са, ние сме ги контролирали, виждали сме какво е състоянието и поискахме от министър Терзиева да се срещнем и с помощта на Светия Синод и местните митрополии да изменим този списък. Дали ще стане списъкът с 200 обекта няма значение, но ние искаме да се махнат тези обекти, на които действително няма какво да се прави. Например, на един Клисурски манастир няма какво да се прави. Сигурно може още нещо да се направи, но сега не е моментът. Ние го сочим на всички наши гости, като най-добре поддържан манастир.
В това отношение нашите експерти помагат, г-н Мутафчиев, за да координираме действията по тези програми. Даже тази седмица във вторник имахме среща с представители на Синода, изяснихме си някои неща, които трябва да свършат във времето до седмица, за да подобрим обектите.
Относно новия митрополит в Германия. Какво се получава? Ще ви запозная. Започнахме подготовката на изборите на новия митрополит и бяхме изпратили в началото на година 40 хиляди евро за ремонт на храма. Храмът беше подпален, бяха изгорели икони, дрехите на свещенослужителите, църковна утвар и т.н. Освен това трябваше да се направи изолацията на самата сграда, тъй като влагата е голяма и самите стенописи падат. Те започнаха ремонта на сградата, но сега отиде Старозагорският митрополит на гости да провежда изборите и естествено той иска да отиде в Германия и до Англия и да види настоятелствата, за да започне да организира изборите. Оплака се отец Тавиан, че част от тези средства няма как да не му разрешим да ги ползва за настаняване в хотел.
Г-н Мутафчиев, това за имотите сме го поставили и ще искам Вашата помощ. Ще поставя още един път въпросът на г-н Вигенин, тъй като действително има такива имоти, които стоят. Имаме такъв и в Швейцария, които се водят на Външно министерство и които може да ги вземе Синода и които с не много усилия на местните хора, има местни предприемачи, които подпомагат църквата. Примерно, ще имаме църква вече в ЮАР. В ЮАР се откупи мястото и се откупи за 300 хиляди евро. Посланичката беше м. август при мен. Ние подпомогнахме веднъж с 20 хиляди евро и сега с 15 хиляди, за да се видят основите на храма, тъй като много българи живеят в ЮАР и вече ще имаме собствен храм там. Там не мога да не спомена и за помощта на външно министерство. Посланичката е активна. Разбира се, там много активно се намесиха трима бизнесмени, които закупиха мястото и го предоставиха на църквата за 99 години.
Аз ще направя още един път де марш към г-н Вигенин. Знаем къде и какви места има. Искам да се похваля на Комисията, че благодарение на нашата помощ, като разбира се наехме и юристи, в Рим църквата, която ни беше предоставена от папа Йоан Павел ще ни бъде върната, тъй като запознахме лично новия Папа с въпроса при посещението ни на 24 май. Той се намеси и уволни и двамата, които създадоха тези неприятности – единият епископ, който беше на самия храм, и румънецът, който му помагаше. Фактически те са освободени и имаме уверението на Ватикана, че до два-три месеца храмът ще бъде предоставен отново за служба на българите. Но това не пречи. Може би някои от вас са посетили посолството ни в Рим и знаят, че то е с огромна градина и има една градина, която е разделена на две и едното ниво почти не се използва. Там расте една тръстика и може да се направи един български параклис, който няма да струва толкова много и ще могат хората да си влизат отвън и няма да пречат на охранителната дейност на посолството.
Мисля, че отговорих на въпросите. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Костадинов отново желае думата, но преди това да попитам г-н Мутафчиев има ли други въпроси. Няма. Г-н Костадинов, заповядайте. Явно искате да уточните нещо по повод казаното от г-н Велинов.
Емил Костадинов:
Уважаеми г-н Председателю,
Г-н Велинов, аз ще си позволя една препоръка по повод казаното от Вас за съдействието, което сте получили от Камарата на строителите в България. Бих препоръчал да не търсите помощ на парче и препоръка кой точно да помогне в конкретния случай, а да ви бъдат предоставени изчерпателни списъци на лицензираните и упълномощените фирми да работят по първа, втора и трета категория строежи. Защото една голяма част от нашите храмове имат характер на паметници на културата, а друга част имат статут на паметници на културата. В този смисъл отиват в първа категория.
Също така от Министерството на културата и от Съюза на архитектите в България може да получите изчерпателен списък на колегите, които имат такава правоспособност. А не просто на мен ми е симпатичен даден колега. Защото съвсем друга е темата да се търсят и хора, които имат отношение към ситуацията.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Костадинов. Давам думата на заместник-председателя на комисията г-н Павел Шопов.
Павел Шопов:
Каквото и да приказваме, най-прекият път за субсидиране, а тук става въпрос за пари, че са нужни пари, е един. В период сме на правене на бюджета за следващата година. Отчетохме факта, че дълго време тези 3 милиона лева не са мръднали с един лев нагоре. Трябва да си признаем, че държавата с тези 3 милиона всъщност е вдигнала ръце и се е дезинтересирала от проблемите на църквата. Това са символични пари, като имаме предвид съседна Гърция. И не само Гърция.
Все пак не сме държава от третия свят, не сме държава, изпаднала в някаква крайна нужда и според мен, всички представители в комисията трябва да натиснем своите политически сили, особено управляващите – БСП и ДПС, да се развърже кесията и финансовият министър да отпусне още средства. Аз не говоря за някакви големи пари, но да се направи стъпка. На мнение съм, че нещата по отношение на вероизповеданията, изобщо духовните неща, трябва да вървят на стъпки, па макар и малки.
Предстоят наистина мерките, за които говори г-н Велинов, вътрешни резерви, но държавата трябва да си влезе в ролята и да изпълни задължението си да субсидира вероизповеданията малко по малко. Тези 3 млн. лв. са смешни пари. Те са бих казал „джобни пари”. Те са символични. И до този момент се мълчи, защото явно няма кой да постави тези въпроси. Когато се касае до общини и отделни министерства, всеки търси своето, всеки претендира, всеки се бори, но тук ние сме тези, които считам, че трябва да се активираме и в този бюджет трябва да поставим въпроса пред Министерството на финансите да се тръгне още като база с една по-сносна сума. Не казвам каква, но сума, която да бъде първа крачка, която да отбележи тенденция оттук нататък в годините. Иначе ще се чудим как да се закърпи един покрив, а в същото време сградата да се руши. Знаем цялата мизерия на нещата.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Петър Якимов има думата. Заповядайте.
Петър Якимов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Благодаря, че ми дадохте думата след г-н Шопов, защото мога да дам един прекрасен пример как в условия на криза биха могли да се привлекат средства, а именно нашата парламентарна група през тази година отдели не малко средства за обновяването на храмове от всички вероизповедания.
Ние открихме един момент, който затруднява усвояването на европейски средства. Ние поставихме условие, че храмовете, които желаят да бъдат ремонтирани, да кандидатстват с изградени настоятелства, оформени план-сметки, с реални нужди от няколко независими лицензирани експерти и оттам можаха да се изберат действително качествени фирми. Тези средства бяха усвоени, и някои все още се усвояват, тъй като все още не са завършили ремонтите.
Но какво разбрахме от всичко това. Ние разбрахме, че някои храмове нямат изградени настоятелства. Те се ръководят от регионалните ръководства на митрополии и на другите вероизповедания, имат си свещеник и толкова. Говоря за по-малките населени места.
Въпросът ми е имате ли изградени взаимоотношения, както с ръководствата на вероизповеданията, така и с църковни настоятелства. Изобщо можете ли като правите проверка по ремонта на тези храмове да си водите статистика къде има нужда. Защото в следващия програмен период много средства ще могат да се усвояват от читалища, от духовни храмове, но те трябва да отговарят на определени условия. А в тези настоятелства могат да влязат кадърни хора, които знаят как се правят програми. Те могат да бъдат от бизнеса, могат да бъдат от общините, могат да бъдат отвсякъде.
Това го давам като идея. Ако се прави досега, е много добре.
Все пак трябва да отчетем, че парламентарната група на политическа партия ГЕРБ заедно с ръководството на партията отдели почти във всяка община средства за ремонт на храмове.
И още нещо. В отчета е добре да се споменава за дарители, както вие споменахте за ЮАР и други места, но и за дарителите в България. Хората по света при един лев дарен на духовен храм, някъде е написано и е казано за това. Отчитайте ги тези неща. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Якимов. Преди да предоставя думата на г-н Велинов, искам да кажа, че към гостите, които днес взимат участие в нашата работа е и доц. Костадин Нушев, представител на Гражданско сдружение за защита на гражданите. Добре дошли, г-н Нушев.
Г-н Велинов, имате думата.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Якимов, разбирам вашата болка. Все пак много села се обслужват от един свещеник и там има храмове, които са паметници на културата. Мога да спомена село Бобошево, което се намира между Кюстендил и Дупница. Там има великолепни стари храмове, но един свещеник ги обслужва, макар че централната църква си има два свещенослужители. Няма изградено настоятелство и трябва да се изгради инициативен комитет от местни хора, за да могат да направят поне един временен покрив, за което ние дадохме средства да купят греди и мушама, за да покрият сградата, за да издържи миналата зима. Прав сте, но ние нямаме конкретна информация от Светия Синод. Например, по-добра информация имаме от Главното мюфтийство на мюсюлманите, тъй като държим връзка с районните мюфтийства. Докато нашите митрополити не ни дават информация къде и какви свещеници и настоятелства има. Единствено настоятелствата, които се регистрират в местните общини, а те са задължени по закон да го направят всички новоизбрани настоятелства, пристига информацията и до нас и то пристига от общините и имаме поглед върху нещата. Иначе всяка една намеса, ако поискаме отнякъде нещо, дори не смеем да поискаме от свещеник, става страшно и ни казват, че това е намеса във вътрешните работи на вероизповеданието. Казват, че това не е наша работа. Те назначават и те уволняват. И до там спират нещата. Но има такива хора. Аз съм виждал 82 годишен свещеник, който пешком обслужва 4 храма, които са на разстояние 8 км. един от друг. Това е въпрос, който ни тревожи.
Относно даренията. Само за едно дарение на ГЕРБ съм разбрал и то защото стана пред очите ми. Това беше за храма в Ловеч, където се отпуснаха 500 хил. лв. за катедралния храм в Ловеч. Действително има и на много други места, но нямам информация. При нас такава информация не постъпва. За ЮАР разбрахме от посланичката и от новоизбраното настоятелство, което е там. Явно, че трябва да се търсят и такива подходи, но все по-малко хора помагат. Преди помагаха много бизнесмени, хора, които са по-заможни и обикновено помагат, когато видят, че един храм се вдига от основи и тогава започват да помагат на свещенослужителите.
Сега даренията понамаляха и нашите свещенослужители нe могат да разчитат директно на такива средства.
Петър Якимов:
Вие споменахте Клисурския манастир. Аз си спомням преди 20 години, когато дойде един млад свещеник там. Имаше един период в нашата история, когато храмовете бяха раздадени под аренда и използваха земи и гори, както можеха и както им се разрешаваше. Но в края на краищата двигателят идва от ръководството на различните вероизповедания. Ние като държава, както каза и г-н Шопов, действително трябва да вземем в ръце тази работа и да се намерят повече възможности за субсидиране на нашите храмове. Но намерете връзката. Не да се месим във вероизповеданието, но в края на краищата светът се развива. Основно говорим за ремонти. Не говорим как вярата да се разширява и как да се водят проповеди и т.н. Ние трябва да следим дали тези ремонти се изпълняват правилно, да търсим начин да се дава обратна информация по чисто светски въпроси – дали всичко, което се ремонтира, се ремонтира по начина, по който трябва да стане.
А от Клисурския манастир от един много занемарен манастир за малко време стана един прекрасен манастир, който в момента, доколкото аз знам, участва в европейски програми и там се усвояват не малко средства. Ако щете в Лопошанския манастир, защото съм от област Монтана, в Чипровския манастир - имаме 3-4 манастира на нашата територия и всички усвояват средства и европейски и от дарители. Значи работи механизма. Може би вашата работа е да се популяризира тази дейност, за да може да се знае как са постигнати резултатите и да се каже на другите, без да има намесване по никакъв начин в ръководството на вероизповеданието. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Якимов. Желаете ли г-н Велинов, да вземете думата. Заповядайте.
Емил Велинов:
Искам да благодаря на г-н Якимов за направените бележки. Ние ще се опитаме още повече да конкретизираме нещата по места с митрополитите. Сам споменахте, г-н Якимов, че всичко зависи от главата, която ръководи. Естествено дядо Дометиян се заобиколи с двама мислещи епископи, които започнаха да въртят тази дейност. И двамата са много кадърни момчета. Блазе на всеки митрополит да има такива хора около себе си. Те преобразиха и Клисура. Те ще преобразят и Лопошанския манастир и Изворския манастир и т.н.
Искам да благодаря специално на г-н Шопов, защото той много добре знае как стоят нещата във вероизповеданията. Действително благодаря за подкрепата, която може да се окаже на самите вероизповедания, за да получават малко повече средства, за да отремонтират своите молитвени домове. Защото в момента, както виждате, от тези 3 милиона лв. 1 600 000 са за православната църква. Като го разделите на 15 епархии, то излиза по 100 000 лв. на епархия. Кажете на колко храма да помогнем със 100 000 лв. На Главното мюфтийство са приблизително 180-200 хил. лв. Ние имаме много молби и тази година сме удовлетворили всички молби, които пристигат от мюсюлманските настоятелства. Нямате представа каква е радостта на хората. Мога да ви покажа колко е радостта на хората и колко благодарствени писма има при нас специално от джамийските настоятелства. Нашите църковните я се сетят, я не да изпратят благодарствено писмо. Но от джамийските настоятелства имаме изпратени от хората благодарствени писма затова, защото те със собствен труд правят всичко. Със средствата, които им изпращаме, купуват материали и със собствен труд си оправят молитвените домове. Така е при протестантите. За първи път помогнахме и на католическата църква с храма, който е на ул. „Лайош Кошут”.
Още един път благодаря, г-н Шопов, за подкрепата.
Предс. Пламен Славов:
Думата има г-н Хюсеин Хафъзов, заместник-председател на комисията. Заповядайте, г-н Хафъзов.
Хюсеин Хафъзов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-н Велинов, запознах се с отчета, който сте представили и смятам, че той е реален, рационален и ще бъде подкрепен лично от мен.
Имам два въпроса относно изнесената информация.
Първият ми въпрос е свързан с книгите, които сте подпомогнали за издаване – 7 книги. Каква е методиката, какъв е принципът по който се избират книгите, които трябва да бъдат издадени, с каква цел се прави и постигат ли се тези цели. Какъв е начинът на разпространение на тази литература. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е освен този отчет, с който се запознаваме и обсъждаме, има ли традиция да бъде изготвен и поднасян на народното представителство и доклад за дейността на дирекция „Вероизповедания”, съответно за казусите, които много често се налага да наблюдавате или по които да давате мнение, било то информация, която трябва да подавате към министър-председателя или към обществеността. Не говоря само за казуси, които са от спорен характер, а и да информирате обществеността по дадени въпроси. Има ли такава традиция? Изготвяте ли такъв доклад, който да касае дейността на дирекция „Вероизповедания” в рамките на законовите норми, разбира се, без да се намесвате в религиозните въпроси или да взимате страна по религиозни спорове. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Хафъзов. Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Благодаря за отправените въпроси от г-н Хафъзов.
Относно книгоиздаването. Обикновено ние контактуваме с издателства, които работят в тази област, като издателството на Светия Синод, на Богословския факултет, на Покров Богородичен и т.н. – хора, които се занимават с издаването на книги, които служат за религиозно-просветна дейност. Някои от тях даже подпомагат студентите от Богословския факултет или обучението на студенти, които учат богословие. Тези книги се предлагат, след като минат през Богословския факултет, Светия Синод ни предложи 4-5 издания. Фондация „Покров Богородичен”, която се занимава изцяло да следи дейността в това отношение. Книгите, които сме подпомогнали, не са много. Те са 6 или 7.
Миналата година издадохме годишника на Съвета на религиозните общности, в който участват всички ръководители на вероизповеданията. След като направят отчета, ние всичко това го издаваме и по тяхно желание подпомагаме издаването на техния годишник.
Книгите не са за продажба. Има книги, които не финансираме изцяло. От книгите, чието издаване подпомагаме, ни се предоставят от 50 до 100 бройки за дирекцията, които ги даваме на Богословския факултет. Обикновено искаме да имат печат „безплатно” и се раздават безплатно тези книги, в чието издаване ние сме участвали със средства.
Правим специално обсъждане коя книга да финансираме. Например, сега върнахме две книги, за които преценихме в дирекцията, че те касаят биографични данни за духовни водачи и не са толкова ценни, не са свързани с тематиката на дадено вероизповедание, не са свързани с нещо, което ще подпомогне обучението на студентите и затова ги отклонихме. Още използваме военното издателство, което все още работи и което взима 10 пъти по-малко от другите издателства.
По втория въпрос. Ние сме се постарали, г-н Хафъзов, какво всяка година да изготвим отчет за дейността на дирекцията. Ние описваме с какво се занимава дирекцията и какво е правено, какви срещи са провеждани. В този отчет, няма такива подробности. Но на сайта на Министерския съвет има качена цялата информация и с цифри се дава разпределението на държавната субсидия.
За тази година може би ще си поставя за цел да напиша някои въпроси, които да са на вниманието на комисията и ще идваме да ги решаваме тук, за да имаме и вашата подкрепа. Има неща, за които често пъти изпадаме в топик. Често пъти България става предмет на обсъждане в ОССЕ, предмет на обсъждане в ООН. За много неща аз ще искам подкрепата на комисията в тази насока и тук е прав г-н Хафъзов, ако има такива проблемни въпроси, да ги поставяме пред Вас, г-н Председател, за да можем да ги обсъждаме с колегите в комисията. През тази година имахме 2-3 проблема, които можехме да ги поставим на вниманието на комисията, за да не стигат до други места. Много ни критикуваха в доклада на Държавния департамент и има неща, които все пак трябва да бъдат обсъждани и поставяни на вниманието на комисията.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Велинов, напълно естествено е именно ние като парламентарна комисия заедно с вас като дирекция на Министерския съвет по всички въпроси, които изискват общо съвместно обсъждане и оформяне на позиция, да го правим, така че това е напълно нормално и естествено и се надявам то да бъде част от бъдещата ни обща и съвместна работа.
Колеги, има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, г-жа Ирена Узунова.
Ирена Узунова:
Първо, г-н Велинов, аз ще подкрепя колегата в огромното си учудване, че вие не сте запознат с множеството дарения, които бяха направени от политическа партия ГЕРБ специално за възстановяване на храмове. А най-малко от медиите сте чули какво стана с църквата в село Бисер след наводнението и благодарение на кого беше възстановена тази църква. Аз от медиите съм разбрала, че г-н Волен Сидеров също с партия Атака са от хората, които даряват средства за храмовете. Но това няма да го коментираме сега и оценявам е ли ваша работа или не е ваша работа да знаете и следите тези дарителски кампании.
Моята молба в бъдещо наше заседание, ако ви е възможно, да ни предоставите на нас като членове на Комисията по вероизповеданията една подробна карта, върху която карта ние да видим всички храмове на вероизповеданията в България. Не знам дали разполагате с такава. Някой правил ли си е трудът? Вие разполагате ли? По ваше му кой е органът, който следва да направи такава карта, за да можем ние да знаем по региони (аз представлявам Хасковска област) и примерно в Хасковска област в кои населени места колко са православните храмове, колко са мюсюлманските храмовете, колко са храмовете на някаква друга религия. Смятате ли, че това ще ни даде един общ поглед, ще направи усилията на нас и на вас съчетани и ще можем да говорим, че вероизповеданията и по области, ако щете и на брой население, ги има.
Това ми беше забележката, питането и предложението.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-жо Узунова. Г-н Велинов, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
Емил Велинов:
Уважаема г-жо Узунова, много добре знам правителството на ГЕРБ на колко храма е помогнало. Тук става въпрос за партийни пари и не съм длъжен да знам на всяка една партия. За Бисер знам, определено знам за Ловеч, определено знам за Бургас. Определено знам за Свети Прокопий –Варна. Но не знам за всички дарения, които сте направили и не е моя работа да знам. Но това, което правителството е издействало още когато г-н Божидар Димитров отговаряше за нас, действително са много средствата, които отидоха за дарения за по-големи храмове, които си заслужават.
Относно втория въпрос за картата. Ние бяхме направили такава карта през 1995 г., когато с помощта на военните тогава бяха отбелязани храмовете. Бяхме възложили на тях. Военните направиха проучването и те си имат начините да го направят и тази карта я имаме. След това искахме в Министерския съвет по една европейска програма да осигурим средства да направим едно тотално проучване, т.е. да заплатим на екип, който да опише молитвените домове на страната.
Ние притежаваме тази карта, но тя е от 1995 г. и не е осъвременявана. А това, което поискахме от митрополитите и от Главното мюфтийство, за което може би г-н Хафъзов си спомня, защото тогава той беше главен секретар на мюфтийството, ние поискахме да ни бъдат предоставени молитвените домове по районни мюфтийства. Нашите митрополити само от две ни изпратиха – от Пловдивска и от Ловешка. Всички други митрополии не реагираха. Все едно не бяхме отправили питане. Разбира се, някои от тях и те вече не ги знаят. Има много храмове и много параклиси, които не се знаят и от местното ръководство на църквата.
Би трябвало да се направи едно цялостно проучване, защото ние имаме тази карта в основата и да се нанесат само новите обекти, които са направени от 1995 г. досега. Но затова са необходими средства, а ние с такива в този момент не разполагаме. Много сте права. Това много ще ни помогне. Ние за момента знаем каква е ситуацията там, откъдето получаваме молби от митрополита. Защото направихме така, че да известяваме митрополитите и Главния мюфтия. Направихме среща и казахме кои молби и даже изпратихме и списък на молбите, които имаме за селищата, за да държим някакъв паралел. Но нямаме пълната информация, каквато вие казвате, че ще бъде от полза. А нямаме и такива средства.
Ирена Узунова:
Благодаря. Г-н Председател, мисля, че може като идея да се роди и комисията да предложи идея за намиране на средства и правене на такава карта. Нищо, че предложението е от опозицията, но беше оценено като позитивно.
Аз само ще допълня г-н Велинов, защото като бивш областен управител споделям с комисията, че тази карта е особено наложителна, за може ние като комисия, областните управители по места и кметовете да бъдат полезни във влагането на европейски средства за възстановяване на храмовете. Сблъсках се с много сериозния проблем сградите да не са актувани и да не разполагат с какъвто и да е титул за собственост. Не зная дали има практика, но беше проблем набавянето на елементарни средства от порядъка на 300 до 500 лв. за снабдяването с един елементарен нотариален акт, придобит по давност.
Тази карта мисля, че ще бъде нещо положително. Ще даде яснота за вас, а и на самите кметове и областни управители, които също могат да кандидатстват, ще ги подпомогне като се посочва актувано, неактувано и се търси начин за постигане на това. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-жо Узунова. Отец Георги Иванов желаеше да вземе думата. Заповядайте.
Отец Георги Иванов:
Първо да ви се представя. Казвам се отец Георги Спасов и съм писател историк, като обикалям българските земи, предимно на запад.
Искам да ви приветствам и вас и да ви кажа, че мюсюлмани и християни са работили много успешно досега в някои места. Има лечебни извори, лечебни места, предимно строежът на чешмите по пътищата са от мюсюлмани, за което сърдечно им благодаря.
Искам да ви благословя всички и да ви пожелая здраве!
Написал съм няколко книги. Няма да пропусна и това ползотворно съвещание, като приветствам този усмихнат мъж и г-н Велинов, който с 4 човека прави чудеса. Като издател на книги, издавам и календари и календарчета с икони, които раздавам навсякъде. Мюсюлманите се интересуват също така от майката Богородица, която е на всички. И Свети Георги, който вие почитате.
Искам да изкажа пред вас някои тревожни неща, които трябва да ги запишете и да се стенографират както трябва.
Заплатата на един свещеник е 260 лв. за средно образование и 280 лв. за висше образование. За да станете свещеник, трябва да сте семеен, трябва да имате попадия. Също така трябва да имате деца, за да може да участвате в обществения живот и т.н.
Имам една препоръка и една молба. В момента, г-н Велинов и господа от парламента има регистрирани 107 вероизповедания и 108-то върви. Пред НДК има един владика, който е под гръцко влияние и се казва епископ Гервасий. Настанил се е в параклиса пред НДК и каква дейност извършва едва ли сте го наблюдавали и сте го възприели като свещеник. Народът не го възприема по простата причина, че той е гръцки представител. Народът не го възприема, защото той има малко други залитания. И как ние в България ще приемем 108-то вероизповедание, като не сме запознали със 107-то. С една мъка и с една болка ви казвам това. Защото аз съм писател, историк, пътешественик. Аз съм бивш ветроходец, планинар и т.н. Мен ме интересуват малките села. С голяма мъка трябва да ви кажа, че преди години село Югово в посока Кръстова гора един си позволил да залепи едно запрещение на едно параклисче. Вие може би го знаете този случай. И се наложи аз като общественик, като свещеник, като мъж, като българин да ходя и да се разправят, което не ми е работа, защото не ми позволява сана, не ми позволява кръста, обаче го направих и сега в Югово имат параклис. В България как може да се допусне да се спре строеж на храм. Аз приветствам мюсюлманите. На някои места и знам едно село, където направиха „Свети Николай” турците и го предоставиха на българите. Те го направиха по своя инициатива. Аз в Западните покрайнини знам много места, където мюсюлмани са помагали за изграждане на храмове, пътища и т.н.
Искам и още нещо да кажа, и ако може и г-н Шопов да вземе участие. Към свещеника и към митрополита да бъде прикрепено настоятелството, читалището, кметството и вероизповеданията. Нека да има малко по-голяма тежест. Защо ние сме безгласна буква. И искам да вметна тук. Пари има, както казва Остап Бендер, те се търкалят по улицата, но трябва да ги намерим. Трябва да организираме така хората, че действително да дават. Вие сте прави, че като се сложи камъка и като тръгне строежа на църквата, пари се намират винаги. Така че нека с развитието на нещата от живота, защото една кръчма се прави за един-два месеца, а една църква и една джамия се прави с години. Но ако се вмъкне и читалището, и църквата, и кметството и естествено и правителството да вземе отношение по тези въпроси.
С голяма мъка ще спомена, че много трудно се правят издания и г-н Велинов го спомена, но аз предпочитам сам да си събирам средствата и да правя издания, като всички тези издания ги раздавам безплатно. Сега започвам за 2014 г. да правя календарчетата. Аз препоръчвам на нашите християни да го правят по места със съответния светия и небесния закрилник, защитник и да има много повече издания от този вид. Защото нашето население, нашите хора се нуждаят от това. Вашите също – мюсюлманите също имат нужда от издателство. На много места Корана го има на български език. Нашите хора с любопитни, любознателни, нашите хора са будни и те трябва да знаят какво става. Фактически четенето на Корана и на вашите книги на български език дава допълване на двете вероизповедания, които са основни в България.
С много голямо съжаление казвам, че в циганските махали, г-н Велинов, е прието там да се плаща и там са мормони, и там са разни други, като на човека му дават 200 долара и му поръчват тези хора да ги кътка. А на мен не ми се дава нищо. Аз съм български свещеник, който не получава нищо. Аз съм пенсионер и не съм се обръщал към Синода, защото станаха едни разправии, да не ви ги разправям.
Предс. Пламен Славов:
Аз ще ви помоля все пак да имате предвид, че работим по дневен ред, който е конкретен и вашето първо участие в нашата комисия ме спира да се обърна към вас с молба да се ориентирате към приключване на Вашето изказване. Ще имаме възможност и на други заседания да се изкажете, когато ще коментираме и други въпроси.
Отец Георги Иванов:
Добре, приключвам. Аз искам да се включа към тези хора, които дават и не желаят нищо. Но искам колкото се може повече да издадем малката Богородичка и Исус Христос.
Моля да ме извините за отклоненията, които направих, обаче 107 вероизповедания за една малка държава, трябва да ви кажа, че са убийствено много. 108-то го кове епископът, който е пред НДК.
Предс. Пламен Славов:
Убеден съм, че на следващи заседания ще имаме възможност да коментираме измеренията на прилагането на действащия Закон за вероизповеданията.
Г-н Велинов, желаете ли да вземете думата за обяснение? Заповядайте.
Емил Велинов:
Само да искам да обясня на Отеца, че Гервасий действително служи там и ние се опитвахме да направим нещо, за да го махнем, обаче самият параклис е собственост на Съюза на репресираните. Те не искаха служител на Дядо Максим. Наеха си Гервасий и той си стои там като извънземен и не можем да го изгоним, тъй като не е наша собственост. Нито пък е собственост на БПЦ самият параклис.
А колкото до вероизповеданията, те вече са 130 официално регистрирани в страната.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Г-н Велинов, това е строителен обект. Той трябва да има документи. Аз мисля, че това е поправим въпрос. Защото така даваме стимул на други вероизповедания да се наместят кой къде си намери къщичка. Може да е дарено от някой, но земята отдолу има някакво условие за какво е дарена. Аз не виждам причина вие да не намерите решение на този въпрос.
Емил Велинов:
Ние сме поискали от общината да ни кажат как е отстъпена земята и кога е строен параклисът. Ние следим нещата и ще ви информирам специално по въпроса чия е собствеността. За параклиса знаем, но за земята ще проверим и ще ви информираме.
Предс. Пламен Славов:
Уважаеми колеги, аз съм убеден, че с оглед на работата, която ни предстои по обсъждането и окончателното приемане на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията ще ни даде възможност в следващи заседания да коментираме и тези много важни въпроси.
С оглед на обстоятелството, че ние гласувахме конкретен дневен ред, по първа точка от дневния ред искам да попитам има ли желаещи колеги да вземат думата по нея така, както тя е формулирана.
Г-жа Петя Аврамова, заповядайте.
Петя Аврамова:
Г-н Велинов, имам един въпрос. Във вашия отчет има сухи цифри и отчетът е съвсем кратък. Аз не знам дали такава е практиката в тази комисия на Народното събрание да се представя в този вид отчетът.
Тук на две места сте описали, че списък на самите сгради вероятно има в отдел „Бюджет и финанси” на Министерския съвет. Това е списъкът на молитвените домове, които са финансирани със средствата, които вие контролирате и управлявате. Така да го разбирам.
Има ли възможност Комисията да получи тези списъци?
Емил Велинов:
Има ги на сайта на Министерския съвет.
Петя Аврамова:
Благодаря. Има ги на сайта и това ми беше въпросът дали са достъпни, защото тук пише в отдел, а не на сайта. Просто да бъдем информирани, след като правите този отчет, къде са тези средства. Щом са достъпни на сайта, благодаря.
Емил Велинов:
Ще предоставя на комисията тази информация. Няма проблем затова.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов. В момента, в който Вие предоставите тази официална информация, ние веднага ще я размножим и ще я предоставим на всеки един от членовете на парламентарната комисия.
Има ли други желаещи колеги да вземат отношение. Няма.
В заключение, аз бих предложил ние като парламентарна комисия по вероизповеданията да се обединим около становище в подготовката на обсъждането и приемането на бюджета за 2014 г. да настояваме осезаемо за значимо увеличение на държавната субсидия за вероизповеданията и това да бъде една обща позиция, която и аз като председател и останалите колеги като ръководство на комисията да имаме възможност да обсъдим, както с министъра на финансите, така и с министър-председателя.
Надявам се, че ще имаме възможност в рамките на парламентарните групи, които представляваме, да поставим този въпрос и на вниманието на нашите ръководства на парламентарните групи, за да може по едно такова предложение, което вярвам, че в комисията ще успеем да оформим като общо предложение, да има съгласие от страна на всички народни представители. И това да намери отражение в гласуването на бюджета за 2014 г.
Действително много е важно в реализирането на сложните отношения между държава и традиционни вероизповедания да се демонстрира още по-сериозно внимание и отношение към възможностите, които предоставя бюджетът за повече средства, които да се използват от традиционните вероизповедания за реализиране на тяхната дейност.
На второ място смятам също, че като комисия можем да се обединим около позицията да направим необходимото отново в разговори с министър-председателя и с други членове на правителството, които ще имат отношение по този въпрос, да се обезпечи с ресурс актуализирането на картата, която е направена през 1995 г. с храмовете и молитвените домове на вероизповеданията в нашата страна, за да може тя да отговаря на съвременните изменения на състоянието на молитвените домове и на храмовете във всички райони на територията на Република България.
Това са два въпроса, които смятам, че не предизвикват различие между нас и ние с общо съгласие можем оттук нататък да ги поставяме по възможно най-отговорния начин и да работим за тяхното реализиране.
Ако има съгласие по тези два въпроса от колегите, така да приключим с точка първа от дневния ред.
Г-жо Узунова, заповядайте.
Ирена Узунова:
Да се каже какви средства ще са необходими за актуализацията на тази карта, за да можем ние да защитим за новата бюджетна година целеви средства за актуализацията на картата.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря ви за това уточнение.
Напълно нормално естествено е в реализирането на тези две предложения ние да разчитаме на активното участие на дирекция „Вероизповедания” и на нейния директор г-н Емил Велинов, както и на експертите, които работят в дирекцията.
Уважаеми колеги, тъй като този отчет има информационен характер за нас, за да се запознаем с хода на изпълнението на държавната субсидия за вероизповеданията, аз ви предлагам да не гласуваме, а да го имаме предвид в нашата по-нататъшна дейност и това, което ни предстои като общи действия заедно с дирекцията през останалите месеци на тази година и през следващата година.

По втора точка – Разни.
Някой от колегите има ли въпрос за т. Разни, изискващ обсъждане от наша страна. Ако няма, благодаря на всички членове на комисията за участието в заседанието.
Благодаря на г-н Велинов, на г-н Кръстев. Благодаря и на нашите гости, представители на граждански организации. Надяваме се на тяхното участие и на следващи заседания, за което те ще бъдат своевременно информирани.
На колегите от комисията още веднъж напомням, че по всички въпроси могат да се отнасят към главните експертни сътрудници на комисията – г-жа Станимирова и г-жа Любенова, за всичко, което изисква тяхното ангажиране.
Благодаря още веднъж на всички. Желая здраве и спорна работа.
Закривам заседанието.


Председател:
Пламен Славов

Стенограф: Д. Христова