---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика





П Р О Т О К О Л
№....



Днес, 10.10.2013 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет, дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор и Георги Кръстев, експерт; от Министерството на финансите, дирекция „Данъчна политика” – Красимир Сивев, директор; представители на гражданското общество.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Пламен Славов, председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Предс. Пламен Славов:
Добър ден, уважаеми колеги. Откривам заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Разполагаме с необходимия кворум и можем да започнем работа.
Предлагам ви следния дневен ред на днешното заседание:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет за периода 2009 г. –2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03.10.2013 г.
3. Разни.
Имате ли предложения или други мнения по така предложения ви дневен ред? Не виждам. Който е съгласен от членовете на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика с този дневен ред, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Със 17 гласа „За” предложението е прието.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред. Преди това ще ми позволите още веднъж да информирам всички за нашето решение в пленарна зала, с което освободихме г-н Красимир Велчев като член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика и избрахме г-жа Корнелия Маринова за член на нашата комисия.
Г-жо Маринова, добре дошли! Ще имате възможност да се запознаете с останалите колеги, които са членове на комисията.
Използвам това, че работим в състав с представителство на всички парламентарни групи, за да ви представя и новоназначеният старши експертен сътрудник на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, г-н Тодор Биков, който става част от експертния екип, с който ще работим по всички законопроекти и въпроси, които са от компетенцията на нашата комисия.
Приветствам с добре дошли на днешното заседание г-н Емил Велинов, директор на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет и г-н Георги Кръстев, експерт в дирекцията, както и представители на граждански сдружения и организации и на медиите.
Започваме работа.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за дейността на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет за периода 2009 г. – 2013 г.
Заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, аз и моите колеги се постарахме да направим един обстоен преглед на това, с което се е занимавала дирекция „Вероизповедания” 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
Още един път искам да съобщя, че тези отчети в края на всяка финансова година са подадени на три места: Сметна палата, Министерството на финансите, в Комисията по вероизповедания и правата на човека в Народното събрание и в Финансовия отдел на Министерския съвет.
Г-н Председател, смятам, че са дадени материалите на всеки един от народните представители и коментар върху тях предлагам да не правим, ако има въпроси по това, което е написано като отчет.
Аз в рамките на няколко минути и само като обобщение ще кажа, че в рамките на 2010 г., 2011 г. и 2012 г. средствата на вероизповеданията не са увеличавани със стотинка. Единствено допълнителни средства с решение на Министерския съвет и Народното събрание, които е получила дирекция „Вероизповедания”, това е било 2009 г. Тогава строго целево под егидата на Президента се издействаха едни средства, които бяха за Атонския манастир и 2 млн. лв. строго определени средства за около 54 храма. Това е, което сме получили като средства през 2009 г., строго целево и с решение на министър-председателя тези средства допълнително са разпределени строго целево. Иначе в рамките на последните години ние сме получавали една единствена субсидия в размер на 3 млн. лв., която сме разпределили на всички официално регистрирани вероизповедания на страната така, както е записано в Закона за държавния бюджет.
Ако има някакви въпроси по отчетите, които сме приложили към материалите за днешното заседание, могат да бъдат отправени към нас.
На миналото заседание бяхме обещали три неща да свършим до днешното заседание на комисията: едното беше да представим картата на молитвените домове в страната, която изработиха за нас военно министерство. Ние предоставихме тази карта в комисията. Имам една молба, г-н Председател, картата, която е в размер един на два метра, да се снима по някакъв начин. Нашите възможности не позволяват да я снимаме в Министерския съвет. Нямаме такива машини.
Реплика:
Картата е актуална към 1996 г.?
Емил Велинов:
Да, точно така. Има нанесени и други данни, които би трябвало да предоставим, но още не сме намерили средства, за да можем да направим това обновление.
Постарахме се да се свържем и с хората от кадастъра. За мое голямо учудване колегите от кадастъра казаха, че могат да разчитат на 30% достоверност на това, което е нанесено в кадастъра като молитвени домове.
Явно трябва да възложим работата на експертни групи, които да минат по области и точно да нанесат и тази карта, която съществува, да се обогати и с новопостроените и да имаме актуална карта на храмовете –на молитвените домове на вероизповеданията в страната.
Вторият ангажимент, който бяхме поели, беше да предоставим списъците, които стоят в Министерския съвет във Финансова дирекция. Ние сме ги предоставили. Това е, което до момента сме разпределили като средства. Имате за всеки един храм във всяка една епархия.
И третият ангажимент, който поехме, е да проверим собствеността на параклиса, който съществува до НДК. Чакаме писмен отговор. Но това, което ни отговори Главният архитект на София и неговите специалисти е, че цялото пространството около НДК, където се намира и параклиса, е публична общинска собственост. С една дума, всички сгради, построени на терен публична общинска собственост са собственост на общината. Възможно е да е дадено за стопанисване и управление, а вероятно е дадено, на Клуба на репресираните. Но искам да издиря акта за собствеността, за да мога да го предам в комисията.
Това ни беше отговорено от Главния архитект на София и от колегите от Общински имоти в Столична община.
Това е, г-н Председател. Ако има въпроси, моля да бъдат отправени към нас сега.

Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов.
Уважаеми колеги, ние на предишно заседание на комисията разгледахме отчет за изпълнението на предвидените средства в рамките на държавния бюджет за 2013 г. за първото полугодие на тази година. Сега вие своевременно получихте един далеч по-подробен отчет за четиригодишен период не само за финансовия ресурс, който е предоставен от държавата на традиционните вероизповедания на регистрираните религиозни общности в страната, но и по всички други аспекти, свързани с дейността на дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет.
Допълнително имате и официално предоставената информация от Министерския съвет за разпределението на държавната субсидия в рамките на първия транш за 2013 г.
Имате думата за изказвания и становища по предоставения доклад от дирекция на дирекция „Вероизповедания”.
Г-н Хафъзов, заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Г-н Велинов, имам следния въпрос. Кои и какви са критериите, по които се разпределят конкретните суми за различните религиозни общности и деноминации по пера и съответно как се определя на коя общност или за каква дейност ще се даде определена сума. Това ми е конкретният въпрос. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Велинов, предлагам веднага да отговаряте, както на предишното заседание възприехме начина за провеждане на обсъждането. Заповядайте да отговорите на въпроса на г-н Хафъзов.
Емил Велинов:
Критериите, по които работим в дирекцията, са следните.
Първо, съобразявамe се с броя на молитвените домове в страната и нуждата от строителна реставрация на тези молитвени домове. Съобразяваме се и с това колко от тези молитвени домове са паметници на културата – дали от местно или от национално значение или световно. Трето, налагаща се финансова издръжка за пълноценна работа на вероизповеданията. Състоянието на сградния фонд и охраната на паметниците на културата от световно, европейско и национално значение.
Освен това, предварително много пъти обсъждаме и планираме издаването на религиозна литература от страна на вероизповеданията, съобразяваме се с необходимостта от подкрепа на българските православни общини в чужбина, намиращи се в диоцеза на българската православна църква.
Съобразяваме се и с това как се издържат нашите свещенослужители, които работят зад граница.
Предвид гореизложеното още веднъж ще кажа, че сме гласували една сума, която е минимална – 500 евро, на наши свещенослужители, работещи зад граница, която поема минималните режийни разноски за използваните от тях жилища.
Съобразяваме се и с броя на свещенослужителите, които работят зад граница.
Съобразяваме се и с необходимите средства за ремонт, обзавеждане и ползване на храмовете, за които плащаме наем в чужбина.
Съобразяваме се с молбите на общинските съвети, на областните управители, на някои народни представители, които са активни в своите райони, молбите на църковните настоятелства.
По този начин разпределяме една макар не голяма и не дотам достатъчна сума, която е записана в Закона за държавния бюджет, Приложение № 7. Тя е явна. Като се отвори Закона за държавния бюджет накрая се вижда кой какви суми получава.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Шопов, имате думата.
Павел Шопов:
Просто ме учудва зададеният въпрос. Ясно е за всички народни представители – разпределението се гласува от Народното събрание в държавния бюджет за различните вероизповедания. Г-н Велинов отговаря дълго и напоително толкова подробно, че рискува тази най-важна истина да бъде пропусната и да не бъде забелязана.
Това е, г-н Хафъзов, отговорът. Що за въпрос.
Хюсеин Хафъзов:
Въпрос, който не получи ясен отговор. Такъв един въпрос, който иска да знае взима ли се предвид числеността на богомолците, които принадлежат към дадена религиозна общност. Съответно, ако критерият е общият брой на храмовете, според кой регистър се изчислява броят на храмовете. Не стана ясно!
Един доуточняващ въпрос, г-н Велинов. Ако ще броим храмовете, най-вероятно протестантските или евангелските деноминации и църкви в страната са най-многобройни. Получават ли достатъчно субсидия?
Емил Велинов:
Г-н Хафъзов, досега сме задоволили почти всички молби на протестантски деноминации, които са постъпили при нас. Отговарям отзад напред.
Може би не чухте, че първият критерий, по който разпределяме субсидията е числеността на вярващите. И ако погледнете размера за православната църква и размера на мюсюлманското вероизповедание е 1:9 или 0.8. Оттам нататък, ако погледнете вероизповеданията и броя на вярващите, ще видите, че няма толкова вярващи нито в израилтянското вероизповедание, нито в арменската православна църква и затова получават тези средства, както е записано в Закона за държавния бюджет. Ние не прекаляваме с това. Или това, което се запише в програмата и която се гласува в Народното събрание, това ние изпълняваме.
Хюсеин Хафъзов:
Бих искал да попитам защо смятате, че лично се интересувам от мюсюлманското вероизповедание. Това е озадачаващо да сравняваме българската православна църква с мюсюлманското вероизповедание, но за ремонт на храмове и издръжка на българската православна църква в чужбина се дават общо 23%. За българската православна църква 55%. За ремонт на църковни сгради с национално значение – 10%. Колко стават? Почти 90%. Мюсюлманската общност получава 6%. Ако допуснем, че според официалните данни от последната статистика, която беше правена през 2011 г. гражданите в страната са 7 364 570 български граждани. От тях на въпроса за принадлежност към дадено вероизповедание са отговорили 5 758 301, 577 000 са обявили принадлежност към мюсюлманското вероизповедание. Това прави 10%. Давам само един пример. 10% от гражданите, които са обявили принадлежност към мюсюлманската общност получават само 6% от общата сума на субсидията. Макар че аз нямам нищо против всички религиозни общности да получават много повече, отколкото получават, не искам никой да попада под някаква рестрикция, да бъде ограничаван, но общо взето отново казвам критерият не е много ясен в този случай, ако се гледа общият брой на мюсюлманите, общият брой на различните религиозни общности.
Или примерно за храмовете. Според националния публичен регистър за храмовете в страната има 2 488 източно православни храма, 1 401 са мюсюлманските храмове. Да направим една аритметика и ще излезе, че това, което тук е заложено, не е много справедливо.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
По думите, които казахте – 500 към 5 милиона, а 7 милиона и нещо е населението. Значи не е 5%, а е 6.5-7% от 7 милиона. Аз смятам от общото население.
Хюсеин Хафъзов:
7.8%. Ако броим 7 364 570 от общия брой обявили, от тях именно и тогава е 7.8%. Тогава нека да проверим какъв е общият брой, които са обявили принадлежност към източно православната църква или към, примерно, арменската църква, и ще видите отново, че съотношението не е справедливо.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Мутафчиев желаеше думата. Заповядайте.

Петър Мутафчиев:
Аз мисля, че ако има спор за методиката сред народното представителство, нека да се предложат конкретни неща. Не смятам, че сега точно трябва да правим тази сметка при ситуацията, както каза и Павел Шопов, че е приет бюджетът, че е направен отчет за предната година, че е обсъждан, че отново е заложено по същите критерии и т.н. Защото примерно можем да се хванем за 1000 неща. Примерно, да изключим храмовете в чужбина, които поддържа българската държава и тогава да направим сметка. Правилно е да се поддържат тези храмове, защото в края на краищата това е поддържане на българската общност в чужбина. Но нека да не вървим в този спор. Ако има конкретни предложения, има си пътища и начини, по които могат да се направят. Аз не мисля, че сега точно можем да решим дали е идеално направена методиката за разпределение или не. Но да се види методиката и ако трябва някакви предложения да се направят и във връзка с бюджета за следващата година и т.н., мисля, че това можем да дебатираме, когато обсъждаме проектобюджета и да решим този въпрос.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предс. Пламен Славов:
Преди да дам думата на г-н Шопов искам само да добавя към казаното от г-н Мутафчиев, че на нас ни предстои да обсъдим това предложение, което ще бъде внесено в рамките на проектобюджета за 2014 г. като размер на държавната субсидия за традиционните вероизповедания и религиозните общности през следващата година. Смятам, че тогава по един напълно нормален и естествен начин да продължим да коментираме по какъв ред и по каква методика можем да обсъждаме конкретни цифри, свързани с отделните вероизповедания.
Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Аз бих искал да бъда много ясен. Фактът и актът на приемането на държавния бюджет преклодира всички подобни дебати, съображения, спорове. Такива е имало и друг път. Но не г-н Велинов и не комисията трябва да дават този отчет и тези обяснения и тук да се търси отговор на този проблем. Това е въпрос на политическа воля, на пленарна зала на управляващото мнозинство, на оспорваща акта (на това, което е внесено) опозиция. И това не е въпрос на бакалски сметки – сиренето, което се дава, дали е 100 грама повече, или 50 повече или 20-30. Така че мисля, че е излишно да коментираме това.
Ние разглеждаме и приемаме държавната субсидия и то за минал период и това е съвсем информативно за членовете на комисията да се запознаят с логиката, с философията и начина на това разпределение, което виждаме тук. Какво да говорим за държавния бюджет за 2013 г. и за структурата му, разпределението му или пък да се връщаме още по-назад.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Шопов. Други колеги, които желаят да вземат думата? Заповядайте, г-н Зафиров.
Атанас Зафиров:
Аз имам един технически въпрос. Интересува ме в предварителните параметри, които се залагат при разпределението на държавната субсидия, има ли резервен фонд за извънредни ситуации. Визирам случая с храма „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас. И как се процедира в подобни случаи?
Предс. Пламен Славов:
Заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Много правилно се поставя този въпрос. До преди две години ние винаги оставяхме един резерв за извънредни ситуации. Изпадали сме в такива ситуации и с църкви и с джамии, които поради природни бедствия и други неща се нуждаят от спешни ремонти и то в месеците ноември и декември. Залагали сме в предишни години, но поради решение на Комисията по правата на човека и вероизповеданията преди една година, а може и преди две години, този резерв отпадна като точка и в момента го няма в това, което е като Приложение № 3. Преди винаги се гласуваше един резерв от 100 000, които бяха стендбай, за да имаме готовност. Така сме ремонтирали джамията в Благоевград, когато изгоря. Така сме ремонтирали джамията в Никопол край Дунава. Така на Шабла покрива, който падна от голямата буря. Сега в Приложение № 3 няма такъв резерв. Това е волята на депутатите. И тук ще се присъединя към г-н Шопов, защото той много правилно каза. Все пак нещата решавате вие народните представители. Ние изпълняваме това, което ще се напише в Закона за държавния бюджет в Приложение № 3. И когато там не сме справедливи, тогава може да се иска сметка. Благодаря.
Атанас Зафиров:
Това беше важно уточнение. Г-н Председател, може би комисията ще трябва да вземе отношение. Съжалявам, че пак се връщам към частен случай, но в Бургас храмът наистина може да падне. Това ще бъде изключителен прецедент от религиозна гледна точка, нещо ужасяващо. Именно наличието на такъв буфер в субсидията би предотвратило подобна колизия. Така че аз мисля, че включително и със законова разпоредба, но това трябва да е урегулирано за такива екстрени ситуации. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Зафиров, смятам, че на заседанието, когато ще разглеждаме проектобюджета за 2014 г. в частта за традиционните вероизповедания и религиозните общности, ние сме комисията, която може да направи необходимата стъпка, за да има предвиден такъв резерв. Така че в наши ръце е такова решение и то предстои. Убеден съм и аз.
Други колеги желаят ли да вземат думата?
Г-жо Анастасова, заповядайте.
Красимира Анастасова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Запознах се внимателно с доклада за всички години от 2009 г. до 2013 г. През годините, примерно през 2009 г. са разгледани, обработени и удовлетворени 464 молби за субсидии за ремонт, 2010 г. – 293; 2011 г. – 392. Различни са за различните години и това е нормално. Мен ме интересува на 100% ли се удовлетворяват тези молби. И ако не е на 100%, какъв процент съответно от тях – от постъпилите.
Предс. Пламен Славов:
Заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Ние сме отразили обработените молби, които са получили удовлетворение. Иначе в дирекцията се получават около 1500-2000 молби годишно. Има молби (над 50%), които са за над 50-60 хил. лв. Нали разбирате, че изобщо там не можем и да погледнем, защото и да им дадем 5 хил. лв., те трябва да стоят някъде по сметка и да не се направи нищо с тези пари. Затова се свързваме обикновено с митрополитите и с църковните настоятелства, за да видим където нуждите са по-малки и в рамките до към 10 – 20 хил. лв. ги удовлетворяваме. Разбира се, има обекти, в които могат да отидат и 30-40 хил. лв., но това са единични случаи. Иначе в рамките на парите, които им отпускаме, хората купуват керемиди и други материали, които са за подпокривното пространство, работят със собствени сили и така ремонтират храмовете. Нямаме друга възможност. Можем да ви покажем такива молби, на които просто отговаряме на хората, че нямаме такива възможности. Например, една количествена стойност за 70 хил. лв. не можем да я изпълним, а реалните нужди са толкова. Например, една църква в Неврокопския парк, чийто покрив е паднал по време на служба, вътрешния покрив. Това е филмирано и е подадено при нас. Ще реагираме, разбира се, с последни сили. Но не можем да отработим всички молби. Това са 1/6 или 1/7 от молбите и то молби, които включват обикновено ремонт на покривните пространства на храмовете.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов. Други колеги, желаещи да вземат думата? Не виждам.
Предлагам да приемем за сведение доклада на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет за периода 2009 г. – 2013 г.
Който е съгласен от членовете на комисията, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С един „въздържал се” и шестнадесет „за” докладът се приема за сведение.
Корнелия Маринова:
Г-н Председател, народният представител Петя Аврамова ме е упълномощила да предоставя начина й на гласуване и ще ви го представя в писмен вид. Нейният глас е „да”.
Предс. Пламен Славов:
Г-жа Аврамова наистина ме уведоми, че заради гласуване в друга комисия няма да вземе участие. Благодаря ви за предоставения писмен вот. Докладът се приема за сведение.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03.10.2013 г.
От името на вносителя предоставям думата на г-н Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите. Г-н Сивев, заповядайте,
Красимир Сивев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, ще представя накратко мотивите за внасянето на проект на закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси за разглеждане в Народното събрание.
Законопроектът в най-общ смисъл придружава пакета с данъчни закони за тази година, чието приемане, както знаем, по правило трябва да предхожда приемането на Закона за държавния бюджет.
С проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се предлагат няколко изменения.
Първото от тях е свързано с прецизиране на нормите, съгласно които се освобождават сградите със сертификати за клас за енергопотребление В, С и D по Закона за енергийната ефективност.
Реплика:
Бихте ли представили само измененията, които са предмет на Комисията по вероизповеданията.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Сивев, ако приемате, само тази част, която засяга компетенциите на Комисията по вероизповеданията. Заповядайте.
Красимир Сивев:
Добре. Тогава ще направя само представяне на промените, които са свързани с освобождаване облагането с данък върху недвижимите имоти, данък за придобиване на имущества на една специфична категория недвижими имоти. Това са храмовете, молитвените домове, манастирите, които се използват за извършване на богослужебна дейност, както и поземлените имоти върху които са построени.
Предложили сме освобождаването да се отнася за всички категории имоти, собственост на всички регистрирани вероизповедания в страната, като за тези имоти се предвижда и освобождаване от такса битови отпадъци. Стремили сме се фактически чрез освобождаването да подпомогнем извършването на богослужебната дейност и затова сме ограничили ползването на това данъчно облекчение само за целите на богослужебна дейност на храмовете, манастирите, молитвените домове заедно с поземлените имоти върху които са построени и които са собственост на законово регистрирани вероизповедания в страната.
По същия начин сме предвидили и освобождаване от такса смет, като съответните разходи за почистване на тези имоти сме предвидили да бъдат за сметка на общинските бюджети, които също подлежат на корекция и дофинанасиране от държавния бюджет.
Това са промените, които предвиждаме в Закона за местните данъци и такси, касаещи компетентността на Комисията по вероизповеданията.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Сивев.
Уважаеми колеги, предстои на следващо заседание на нашата комисия официално от името на цялото ръководство на комисията да ви информирам за проведените срещи с ръководствата на традиционните вероизповедания в нашата страна – Негово светейшество Патриарх Неофит и членове на Светия Синод, с Главния мюфтия на мюсюлманското вероизповедание, с председателя на Епископската конференция на католическата църква в България, с Ръководството на Обединените евангелски църкви, с Централния израилтянски духовен съвет и с Епархийския съвет на арменската апостолическа църква.
Във връзка с тази част от внесения законопроект на Министерския съвет сме длъжни да ви информираме, че на всички срещи ръководствата на традиционните вероизповедания поставиха за решаване именно тези въпроси, които са обект и на настоящия законопроект и изразиха надеждата, че в следващите свои решения Народното събрание ще се съобрази с тази обща единна позиция, която имат ръководствата на всички традиционни вероизповедания в нашата страна. Така че това, което се предлага напълно съответства на изразеното желание и изразените очаквания от страна на традиционните вероизповедания. Това съм длъжен да ви кажа в предварителен план, а за останалите въпроси, които се поставиха на вниманието чрез ръководството на комисията на цялата комисия на следващо заседание и в писмен вид ще получите подробна информация.
Сега имате думата. Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Благодаря, г-н Председател. Искам само да уточня.
Този законопроект ще бъде гласуван така, както ни е представен. Няма да гласуваме само някои параграфи, нали? (Да.) При това положение искам малко разяснение от страна на вносителите. Ще коментираме само това, което касае комисията или и другите текстове от законопроекта? Само за определен параграф ли ще излезем с решение или за целия законопроект? (Целият.) Откъде е ясно до момента това?
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, обсъждаме законопроекта, внесен от Министерския съвет, така че по всички текстове можете да задавате въпроси и да изразявате мнения. Г-н Сивев именно затова е тук, за да представи законопроекта и да отговаря на въпроси на членовете на комисията. И след това с гласуване приемаме или не така внесения законопроект в пълнота. Уточнението беше направено преди представянето на законопроекта само за да пестим време и да насочим вниманието си към тези текстове, които пряко засягат отношенията с традиционните вероизповедания на българската държава.
Колеги, ако имате въпроси към г-н Сивев, заповядайте.
Петър Якимов:
По принцип моето мнение и на колегите е, че добрият вариант е да не се плащат таксите от храмовете, манастирите и молитвените домове, но пък да се натоварват общините с бъдещо евентуално предвиждане в бюджета или поне така г-н Сивев се изрази, частта, която ще се субсидира от държавата. Това са разходи за определена услуга. Ние ще задължим общините за една план-сметка, която те формират на база разходи, които са необходими, за да могат да осъществят една дейност, която е регламентирана в закона. При това положение Народното събрание ще реши, че общините трябва да заплащат това от приходите си. Какъв ще е механизмът?
Предс. Пламен Славов:
Въпросът е към г-н Сивев. Имате думата, г-н Сивев.
Петър Якимов:
Само да допълня защо питам. Аз съм бил председател на общински съвет. Досегашната практика е всяка община да решава как да постъпи и повечето общини в България са го решили този въпрос и освобождават от такса битови отпадъци храмовете и си разпределят товара върху другите. Но в законопроекта е записан текст, че ще бъде приспаднато от приходите.
Красимир Сивев:
Текстът е изрично предвиден, защото Министерството на финансите и Министерският съвет – държавата иска да въздигне правото на хората да ползват храмовете, защото това е национален приоритет. Затова и предложението е в този смисъл. Така или иначе това се практикува в преобладаващата част от общините. В действителност в наредбите на съответните общини се предвижда освобождаване от такса смет. Въпросът е, че за разликата, с която се извършва самото почистване на местата, където се извършва богослужебна дейност, съответно ще бъдат предвидени корекции на местните бюджети при планиране на бюджета за следващия период.
(Реплики от залата.)
Предс. Пламен Славов:
Уважаеми госпожи и господа, аз ръководя заседанието и аз предоставям думата. По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по нашите правила приоритет имат народните представители. Разбира се, когато се пожелае думата от поканените гости и представителите на гражданските организации, ще им бъде предоставена. Но нека все пак да предоставим възможността на вносителите и този който представлява вносителя да отговори на зададените въпроси от народните представители.
Г-н Сивев, заповядайте.
Красимир Сивев:
Аз отново искам да изложа пред вас основния мотив за промяната. Основният мотив за промяната е правото на всеки гражданин на държавата на вероизповедание и държавата иска да стимулира това свещено право конституционно чрез способите, с които разполага. В случая със Закона за местните данъци и такси въздигаме в принцип това освобождаване, което по наше мнение и данни се прилага.
Законът за местните данъци и такси урежда отношенията между общините и данъчно задължените лица за местните данъци и такси. По тази причина в Закона за местните данъци и такси изрично е записано, че разходите за сметопочистване и всички свързани с такса смет, ще бъдат за сметка на приходите на общините, което обаче не означава, че общините по линия на държавното бюджетиране няма да бъдат компенсирани за тези разходи.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, г-н Хафъзов поиска думата. Все пак предлагам да се съобразяваме и с възможността всеки народен представител да вземе думата, да има право на реплика. Г-н Хафъзов, заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Аз подкрепям законопроектът за местните данъци и такси, който е предложен на нашето внимание. Мотивите ми са следните. Според мен, един храм е място за духовно пречистване. Не е място, където се генерират каквито и да са отпадъци и както често ги наричаме „боклуци”. Това са места, където хората отиват, за да се пречистят пред Бога и почти никакви отпадъци не се отделят. Нещо друго, само в София има около 100 храмови обекта на Българската православна църква. Представете си, ако ги натоварим с такса смет, какви суми трябва да плащат, като по-голямата част, може би 40 от тях са в централната градска част. Може би милиони на година трябва да се плащат. Според мен, храмовете трябва да бъдат освободени от тази такса. Основният мотив е, че те не генерират отпадъци.


Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, предполагам, че искате думата за реплика (Да.) Заповядайте.
Петър Якимов:
Колегата не ме разбра. Аз нямам против да бъдат освободени, но ние ще вкараме едно противоречие и ще обясня защо. В момента има кметове, които са ползвали такса смет за друго и срещу тях се водят дела. Тази такса смет, която се формира в общината, не може да се ползва за нищо друго, освен за почистването и управлението на отпадъците на територията на общината.
Аз съм против механизма, който тук се предлага, да им се приспадне от приходите или субсидиране. Тази сметка не може да бъде субсидирана от държавата. Тя няма такова перо. Като участник в местната власт, бивш, ви го казвам това. Тук има и други колеги, които ще кажат същото. Аз съм против механизма както е записано „от приходите на общините”. Аз съм също да се освободят от такса смет, но да се измисли някаква форма. Защото това е в противоречие със Закона за местните данъци и такси.
Предс. Пламен Славов:
Г-жа Маринова поиска думата. Заповядайте.
Корнелия Маринова:
Имам няколко въпроса, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, всъщност бих искала да знам за колко храмове, колко манастири и колко молитвени домове говорим, като регистрирани на територията на страната.
Има ли финансов разчет и становище на Министерството на финансите в тази връзка, след като казвате, че ще се дофинансират общинските бюджети, за да се компенсират местните приходи, които така или иначе трябва да бъдат ползвани с цел осигуряване на качествена услуга.
Има ли становище на Националното сдружение на общините в Република България по този въпрос? Взето ли е то предвид?
Аз съм твърдо за това молитвените домове, храмовете, манастирите да бъдат освободени, само че трябва да намерим ефективния механизъм за това. Лично мен ме притеснява това, че говорим за прилежащите терени. Ако на тези терени има изградени други обекти, които са отдадени под наем и се ползват с друга цел, а не за това да се ползват за молитва, тогава какво правим с тях. Не разширяваме ли обхвата? Нека да бъдем прецизни като законодатели. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Сивев, имате думата. Заповядайте.
Красимир Сивев:
Точно по отношение на ограничението относно ползването на храмовете за друга дейност, ние сме се постарали да направим ограничението – „предназначен за богослужебна дейност”. Тоест това освобождаване да се ползва целево именно за извършване на богослужението и поклонение на вярващите. В този смисъл ние не считаме, че точно в тази дейност, за която се извършва освобождаване на самата църква, прилежащите терени и точно в манастирите и местата, където са разположени монасите, би се извършвало голямо количество замърсяване, което да генерира толкова големи разходи за сметопочистване, сметоизвозване.
Разбира се, не възразяваме въз основа на становище да стесним още повече обхвата на ограничението, но сме имали предвид действително само местата за богослужебна дейност.
Корнелия Маринова:
Не получих отговор на нито един от въпросите ми. Съжалявам. Очевидно не знаем за колко на брой манастири, храмове и молитвени домове става дума. Очевидно няма разчет на Министерството на финансите в тази връзка. Очевидно Националното сдружение на общините, което е качило становището си на официалната страница, което не ни е раздадено, нито пък е стигнало до вас. В този смисъл ние искаме да има много повече конкретика по отношение на цифрите. Защото става дума за Закон за местните данъци и такси и трябва да има разчети.
Красимир Сивев:
Относно становището на Националното сдружение на общините в хода на съгласувателната процедура, която беше обществено съгласуване, както и конкретно изпращане на законопроекта към общините, не е постъпило становище. Това, което е качено на сайта на Националното сдружение на общините просто не ми е известно.
Считаме, че трябва да бъде подкрепен проектът.
Ирена Узунова:
Аз искам първо да декларирам, че парламентарната група на политическа партия ГЕРБ застава зад това молитвените домове, храмовете, църквите да бъдат облекчени в извършването на своята дейност, но намирам, че така предложеният ни законопроект, ако вляза в риториката на нашата комисия, е „помен с чужда пита”. Ще аргументирам това свое мнение. Защото от уважаемия представител на Министерството на финансите аз не чух какъвто и да е аргумент, не чух и на базата на какъв принцип Министерството на финансите в следващия един месец ще направи разчетите, за да заложи в бюджета за догодина някаква целева субсидия или друга форма за подпомагане на общините.
Какво ни се предлага в този законопроект?
Предлага ни се в публичното пространство всички да разберат колко Министерският съвет е загрижен за храмове, църкви и молитвени домове и вероизповеданията в България, но ще облекчат съществуването им на гърба на данъкоплатците в общините, вземайки, подчертавам думата „вземайки” от общинските бюджети. Тук няма да коментирам, че самият общински бюджет ще пострада, ще пострадат хората от общината, намалявайки качеството на предлаганата услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и т.н. или съответно ще бъдат лошо обслужвани хората за сметка на повишаване на такса смет затова че са освободени домовете на вероизповеданията. Това е пак казвам „помен с чужда пита”. И ако философията на вашия закон беше, да речем, в бюджета на дирекция „Вероизповедания”, на прима виста говоря в момента, се отдели един целеви бюджет, с който целеви бюджет дирекция „Вероизповедания” изплаща на храмовете, църквите и молитвените домове целево, за да заплатят те данък сгради и такси смет за общината на територията на която се намират, аз щях да гласувам с две ръце. Но тази ваша философия я няма.
Друг много конкретен въпрос е правителството, за което вие работите в момента, дойде с ясната декларация, че законопроекти в това Народно събрание няма да се внасят без анализ и оценка на въздействие. С какво в момента ни занимавате вие? Кажете ми къде е оценката на въздействието върху общинските бюджети? Вие дори не можете да кажете колко са храмовете, молитвените домове и църквите.
На следващо място искам да ви попитам как вие в този Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси употребихте понятията „храмове”, „манастири”, „молитвени домове” и откъде взехте легалната дефиниция за тези понятия. Защото Законът за вероизповеданията е този, който не е минал на първо четене. Там има опит за легална дефиниция на тези понятия. Вие как ще боравите, как ще се прилага този закон при положение, че нямаме легална дефиниция. Как вие ще ми гарантирате, че някой някъде няма да сложи определен атрибут и да обяви нещо за молитвен храм.
Колеги, подводните камъни са наистина страшно много. Рисковете и ударът по отношение на българските общини е много голям. Затова аз казвам. Нека да направим така, че добрата идея да подпомогнем вероизповеданията в България, облечем в дрехата, която ще бъде по мярка на всички и законът ще изпълни действително своята роля да бъде полезен за всички.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Узунова. Г-н Сивев, заповядайте.
Красимир Сивев:
Тъй като се занимаваме с конкретиката и предложенията, свързани само с вероизповеданията, аз бих могъл да коментирам законопроекта като цялостно въздействие върху бюджета. Мога да ви кажа, че друга мярка, предвидена в него би компенсирала тези разходи за местните бюджети, тъй като както казахме вече, те не са толкова големи, колкото те и в момента извършват подобно освобождаване. Така че нападките считам, че са необосновани.
А що се отнася до легалните дефиниции, ние сме ползвали това, което се употребява в терминологията на сферата, която дискутираме. Всъщност сме абсолютно регламентирали лицата, които биха могли да се ползват от облекчението и това са законно регистрираните вероизповедания в страната, което всъщност е и смисълът на данъчния закон с ясно дефинирани данъчни задължения.
Разбира се, не възразяваме, ако съвместно обсъдим конкретни дефиниции и ако трябва нещо да се доразвие, ще осигурим необходимия експертен капацитет, но считаме, че достатъчно ясно са изброени обектите, които подлежат на освобождаване.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Узунова.
Ирена Узунова:
Реплика. Тоест сега вие ни повече, ни по-малко ми казахте, че ние ще ограничим местното самоуправление, защото някои общини са решили и освобождават вероизповеданията на тяхна територия. Но други, тъй като не са го решили, защото това се решава с решение на Общинския съвет, ние ще ги задължим. Това ми казахте току-що.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев:
Г-н Председателю, аз мисля, че когато човек няма желание да направи някаква стъпка, винаги може да намери десет повода, за да не я извърши.
Благодаря за поставените акценти. Аз мисля, че дори този текст не е необходимо да съществува и при второ гласуване да отпадне. Защото какво значи компенсирани от общинските приходи. Наистина има досега такава практика. Ясно е кое е молитвен дом, ясно е кое е църква и то е регистрирано в общинските регистри по този начин като имот.
Така че не мисля сега със силна риторика да се опитваме да говорим колко е невъзможно да свършим нещо, което можем да го направим много лесно с ясни принципи, както е предложено и в законопроекта.
Това не е агитация за правителството.
Това не е помощ за вероизповеданията.
Дайте да се разберем. Ние ходим на църква като вярващи и ако в края на краищата всеки един от нас, поемайки си дела върху това освобождаване, примерно с 10 ст. ще му се увеличи такса смет, която ще плаща за имота си, който има. Тоест аз поемам това, което като отпадъци ще оставя, когато отивам в храма.
Така че приемете го. Защото аз нося цветя на Великден и тези цветя трябва по някакъв начин след това да се приберат. Не е длъжен свещеникът да плаща, че аз съм занесъл цветя в храма за празник, в който е традиция да се прави така. Дайте да не ги обясняваме тези неща. Въпросът е ние да си поемем дела върху дейности, които зависят безспорно от нас.
И друго. Има го този проблем и правилно се поставя от всички вероизповедания в страната легално това да отпадне, тъй като за голяма част от църквите това е непоносимо най-вече, когато се гледа не като на частен имот, който е на промил, а съответно като на дружество и е несъбираемо.
Така че аз ще подкрепя законопроекта. Ще помоля колегите. Дайте да зарежем риториката. Ясно е, че всички партии са заявили съгласие. Аз чух Бойко Борисов включително да заяви категорично намерението си и го е казал през Патриарха. Това беше споменато на срещата на Коалиция за България със Светия Синод. Така че да не опитваме отново, когато говорим за вярата, да вкарваме политическите си пристрастия.
На второ четене аз съм съгласен с вас, че този текст в § 1 създава определен проблем. Ако трябва, ще го махнем и ще остане като преразпределение от общия разход. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Мутафчиев. Заповядайте, г-н Якимов.
Петър Якимов:
Не стана ясно какво става с териториите, които се ползват от наематели. Знаем, че 90% от храмовете имат наематели, които генерират определени отпадъци и за тях до момента не се знае как е решавано от общините. Това че казваме освобождаваме храмовете и го казваме в закон, не значи, че досега тези храмове не са освобождавани. Колежката ви каза нашата позиция. Ние сме за освобождаването на храмовете. Ние това сме го правили в общините, от които идваме и го правим от десет години. Това не решава въпроса. Обаче вкарано в закон, това граничи към демагогия. Ние нямаме мнението на общините. Какво правим в момента? Това пряко засяга общините и колежката го каза. Но господинът не отговори на този въпрос.
Вкарва се един текст. Освобождаваме и пак ще го решаваме по този начин, по който досега е решавано. Тогава защо ще го приемаме в закон? Кажете една община, която не си е освободила храма от такса смет.
Петър Мутафчиев:
Когато става дума за законодателство по отношение на такси и данъци има тристранен съвет, където тези неща се обсъждат. Ако е направен пропуск от комисията да се поиска позицията на сдружението на общините, това не мисля, че е фатално.
Петър Якимов:
Г-н Мутафчиев, аз не Ви прекъсвах докато говорихте.
Петър Мутафчиев:
Не ме прекъсвахте, но създавате проблеми, без да има проблем. Това правите в момента. И аз започвам сериозно да се съмнявам дали имате тази воля, която демонстрирате.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, разбрахме Вашата позиция. Още веднъж да насоча вниманието към конкретния текст в предлагания законопроект, че навсякъде се говори за храмове, манастири и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност. Никъде не се говори за прилежащи имоти, собственост. Нека да четем много внимателно, че става въпрос само за земята, върху която е построен съответния храм, молитвен дом и манастир. Така че, нека да не изкривяваме конкретния текст.
Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Уважаеми колеги, моля ви да се успокоим и да не истеризираме дебата, г-жо Узунова. Нещата са по-прости и до голяма степен за мен е въпрос на неразбиране от страна на някои колеги народни представители или защото са нови или защото не са в тази материя.
Къде се намираме ние в момента. Намираме се на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в една от комисиите. Този законопроект ще бъде гледан и в Бюджетната комисия. Да си изясним точно къде сме ние. Това е един от пакета данъчни закони, които всяка година се внасят. Явно това е първият, преди да се гледат и други данъчни закони. Един по един ще бъдат гледани тези закони преди законопроекта за държавния бюджет. Практиката на ГЕРБ беше те да се гледат след гледането на бюджета на първо четене. Това не беше правилно, но това е друг дебат и друг разговор.
Въпросът, който коментираме в момента, не е в техниките, не е в конкретностите, а е във философията. Така се гледат законите на първо четене. А философията повелява всеки един от нас да заяви съгласен ли е с принципа дали молитвените домове, храмовете и манастирите да бъдат освободени от такса смет. Другото е въпрос, г-н Якимов, на Закона за държавния бюджет, който може да отпусне на общините целево субсидия или в общата субсидия такива средства, с които да бъдат попълнени тези липси, което е друг въпрос и друга тема. (Дали ще отпусне.) Може и да отпусне, защото всички ние можем да преценим, че общините ще трябва да се грижат за почистването на манастири, църкви и храмове така, както се грижат за много други обекти на своята територия – както се грижат за улиците и т.н. това може да бъде едно от разрешенията, но това е друг проблем. И в момента не правим нищо повече, освен да кажем в чл. 71а, който е пред вас:
„Чл. 71а. Не се събира такса битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната.”
Ясно, кратко, точно и безспорно. Кой е за този принцип и кой не е за него? Оттук нататък може да има дебат как ще бъдат компенсирани общините, дали това ще бъде чрез отпускане на субсидия на общините и дали това задължение ще го поемат те.
Другото, което трябва да имаме предвид е, че се готви генерална промяна по отношение на сметосъбирането и сметоизвозването и сметосъхранението. В тази връзка Народното събрание е длъжник на обществото и има страшни диспропорции, проблеми, свързани с въпроса за такса смет. Така че този въпрос може да бъде решен комплексно там.
Аз мисля, че ще се ограничим и спрем дотук – кой е за този принцип и кой не е, т.е. кой е против този принцип. А колко е броят на храмовете и манастирите, на молитвените домове за това може да се отправи критика към вносителя на законопроекта, защото в Закона за нормативните актове има ясно изразено положение (мисля чл. 14, ако не бъркам), където вносителят е задължен да направи финансова оценка на онова, което предлага. Тоест тук не е спазен този принцип.
Но нещата, които се поставят тук – и за прецизирането на текста относно молитвените домове, църкви и манастири, но това може да стане между двете четения. Това не се отразява по никакъв начин на въпроса за принципа, който в момента обсъждаме и за който решаваме дали сме „за” или сме „против”. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Шопов. Заповядайте за реплика, г-жо Узунова.
Ирена Узунова:
Г-н Шопов, първо искам да Ви благодаря за тази кратка лекция-въведение, в парламентарното поведение и за това какво се прави на първо и второ четене. Едва ли ще отмените обаче обсъждането като обсъждане на един законопроект. И може би ще ви учудя, емоцията, която влагам за мен е положителна страна и е факт от това, че съм първи мандат народен представител. Пак казвам, това за мен е положително по отношение на Вас, защото го няма нито рутината, нито цинизма на част от хората, които говорят от позиция на такива всичко знаещи.
Г-н Мутафчиев каза нещо много важно. Всеки един от жителите на общината ще се съгласи да даде 10 ст. повече в своите местни данъци и такси за това църквата да бъде освободена от данък сгради и такса смет. Добре. Нека попитаме хората съгласни ли са или не са съгласни за това.
На следващо място, г-н Шопов, философията на един законопроект е в това да даде отговор на въпросите какво правим и на следващо място как го правим. Ако беше взето мнението на българските общини или ако в частта как освобождаваме вероизповеданията от данък сгради и такса смет пише, че е за сметка на държавния бюджет и общините бяха подкрепили този законопроект, аз пак казвам щях да гласувам с две ръце.
Затова предложението ми е нека вносителят да смени концепцията, философията в отговор на въпроса как, за да можем да дебатираме действително с правни юридически аргументи, а не по принцип.
Предс. Пламен Славов:
Втора реплика на г-н Якимов към г-н Шопов



Петър Якимов:
Нормално е да се вълнувам, защото всички ние сме участвали в някакъв процес, като сме освобождавали храмовете. Но действително в момента ние постъпваме като тези, които отишли на сватба, но отишли без подарък и попитали кога се дават подаръците. Казали им, че после се дават. Тогава подаряваме каруца с волове. Нали го знаете това. В момента аз мисля, че този законопроект не е подготвен така, че да реши въпросите, които трябва да се решат. В момента ние говорим в бъдеще време. Нямаме мнението на общините. Ние казваме, че освобождаваме, а дарител се явява всеки един гражданин на общината, а не държавата. Текстът е направен така, че дарителят е гражданинът на общината.
Още в началото беше направен опит да не се коментират другите текстове от законопроекта. Но текстовете, които са за в бъдеще време? Аз също съм за това да не е свързано с пазарна или каквато и да е друга оценка на имота, но дайте механизма и тогава да гласуваме. А какво ще стане, ако до 2015 г. ние нямаме механизъм, който е приет? Какво ще се случи на 31 декември 2014 г., ако нямаме приет механизъм.
Предс. Пламен Славов:
Има думата за изказване г-н Костадинов.
Емил Костадинов:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, аз мисля, че се очертаха позициите и общо взето дискусията вече се фокусира около две тези. Едната теза е, че концепцията, предложена от вносителя, е неприемлива. Така я разбирам аз от изразеното от част от колегите. Аз считам и не вярвам някой да не е убеден в това, че е твърде преувеличено да се твърди, че става дума за някаква значима бюджетна агресия по повод на общините. Всички знаем, че говорим за несъбираеми пари. Така както на много места въпросът е решен официално от органите на местното самоуправление, така на останалите места става дума за несъбираеми суми. Става въпрос за техника. Просто това няма да бъде предвиждано като приход!
На въпроса, ако попадат там други обекти с друга предназначение. Разбира се, те имат своя статут на търговски обекти или на еди-какво си и тогава ще бъдат третирани и таксувани по общия ред. Не може да има такъв въпрос!
Аз също смятам, че това, което предложи колегата за второто изречение след задълбочено обсъждане дали да не отпадне. Аз не му виждам мястото тук. То не е необходимо. Нещата са ясни.
Дайте да вървим напред и да гласуваме законопроекта.
Ние можем да обсъждаме и другите неща. Но твърде е рано да обсъждаме 2015 г. Законът и сега предвижда таксата да се определя на действително произведени отпадъци, но по редица причини не става така. Това е едно добро намерение и нека да преследваме тази задача и да я постигнем и 2015 г. да бъде реализирано. И аз имам съмнения, че може да стане в този срок, но да се опитаме. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Костадинов, да възприемам ли част от Вашето изказване като предложение да преминем към гласуване. (Да.) Благодаря Ви.
Колеги, който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03.10.2013 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
С 11 гласа „за”, 0 „против” и 7 „въздържали се” законопроектът е приет на първо гласуване в комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Благодаря на г-н Сивев за участието в заседанието на комисията. За всички въпроси и предложения, които бяха направени, аз се надявам, че Вие ще информирате вносителите по съответния ред и начин, а ние също ще имаме предвид, за да направим необходимото на първо четене в пленарна зала да прозвучат тези предложения и каквото е необходимо между първо и второ четене да участваме, за да има по-подробна информация и детайлно отразяване на това, което споделиха колегите. Благодаря ви.
Корнелия Маринова:
Извинявайте, г-н Председател. Моля становищата и оценката на въздействието да ги имаме за второ четене.
Предс. Пламен Славов:
Аз смятам, че водещата Комисия по бюджет и финанси има тези материали. Г-н Сивев, заповядайте.
Красимир Сивев:
Законопроектът е придружен с оценка на въздействие и финансова обосновка. И се опитах да кажа, че ако бяхте изслушали всички мерки, които предвижда, действително щяхме да установим тук, че няма ощетяване на местните бюджети, защото друга преференция и отстъпка, която се даваше на база катализатори на моторни превозни средства сега се ориентира към евростандартите на база на екологичните изисквания, които трябва да спазваме като държава-членка и това ще подпомогне фактически и компенсира бюджета.
Така че като цяло законопроектът в никакъв случай няма да понижи данъчната база или приходите в общинските бюджети и няма отрицателно въздействие.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Сивев. Успешна работа на Вас и на вашите колеги в Министерството на финансите.
Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред.

По трета точка - Разни.
По тази точка сме поканили отново да участва директора на дирекция „Вероизповедания” г-н Емил Велинов, защото аз съм информирал членовете на комисията мъже за планирано поклонническо пътуване до Зографския манастир „Свети великомъченик Георги” в Светогорската монашеска обител. В организацията на това пътуване дейно участие взима и дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет, както винаги е било, когато пътуват народни представители.
Още веднъж се обръщам към представителите мъже на всички парламентарни групи тази информация да стигне до всички колеги народни представители и тези от тях, които имат възможност в края на месец октомври, да се включат в поклонническата група за посещението на българския манастир „Свети великомъченик Георги Зограф”. Ако има някакви въпроси, свързани с организацията на това пътуване, моля колегите да ги отправят към г-н Емил Велинов.
Другото, което предоставяме на вашето внимание в т. Разни, ще имате възможност след края на заседанието, пак с участието на г-н Велинов да коментирате картата на молитвените домове и храмовете на традиционните вероизповедания в нашата страна, която обсъждахме като необходимост да бъде завършена. В рамките на това, което ни предстои през следващата година, включително и по отношение на финансиране, което да предвидим в бюджета, който предстои да обсъждаме. Това е другият въпрос, по който г-н Велинов ще има възможност да участва в коментари от страна на тези членове на комисията, които проявяват интерес към картата.
Това е по т. Разни. Няма нищо друго, което предварително да е постъпило в комисията, като официално предложение-писмо, което да е депозирано в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Правилата за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика.
Ирина Узунова:
Г-н Председател, в т. Разни може да се изкаже всеки, затова ви моля дайте ми думата, защото искам да поставя въпроса за това, че нашата комисия не е само Комисия по вероизповеданията, а е Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.
Ще поставя проблема в посока на това, че ние хората, които участваме в тази комисия трябва да сме моралните стожери и корективи на колегите други парламентаристи, които нарушават парламентарната етика.
Аз искам да се обърна към вас колеги и към Вас, г-н Председател. Нека не си заравяме главата в пясъка като щраус. Защото миналата седмица България стана свидетел на един изключително обиден, изключително унизителен и засягащ честта и достойнството на всеки един български гражданин, жест от народен представител. Няма как ние Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика да не поставим тук на обсъждане въпроса с поведението на този народен представител.
Затова, г-н Председателю, в името на публичността, прозрачността в действието на нашата комисия, в името на това, което и колегите, надявам се, правят, а именно повишаване авторитета на този парламент чрез запазване авторитета и достойнството на всеки един народен представител, аз се надявам, че днес вие ще допуснете изслушване на хората, които станаха свидетели на този жест и ще се съгласите, че сигналът, който те имат и който разбрах, че днес е входиран в Народното събрание, да бъде разгледан от нашата комисия. Това е молбата ми.
Предс. Пламен Славов:
Уважаема г-жо Узунова,
Уважаеми колеги народни представители,
Ние работим съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имаме и свои вътрешни правила. Съобразно този правилник и тези вътрешни правила ние формираме дневния ред за работа, свързан и със съответното разпореждане от Председателя на Народното събрание.
И аз отново апелирам към всеки един от членовете на комисията, когато се правят подобни изказвания все пак да се отчита и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и вътрешните правила на комисията. Съобразно този правилник и вътрешните правила няма постъпило никакво друго искане, предложение или материал, който ние да разглеждаме.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.




Председател:
Пламен Славов

Стенограф: Д. Христова