---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика





П Р О Т О К О Л
№....



Днес, 07.11.2013 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет, Дирекция „Вероизповедания” - Емил Велинов, директор и Георги Кръстев, държавен експерт; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” - Ивайло Танев, главен експерт; от Софийски университет, Богословски факултет - доц. Костадин Нушев; от Гражданско сдружение за защита на гражданите - арх. Пламен Генов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Пламен Славов, председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Предс. Пламен Славов:
Добър ден, уважаеми колеги.
Вече имаме необходимия кворум и предлагам да започнем нашата работа. Откривам заседанието на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Най-напред искам да поздравя от името на всички членове на Комисията и на всички, които участват в днешното заседание, с рождения ден г-жа Снежана Дукова. (Ръкопляскания.)
Да й пожелаем здраве и успешна работа, щастие и всичко това, което по човешки и колегиално в такива случаи отправяме като поздрави към нашите колеги.
Само да обявя дневния ред, г-н Зафиров и ще Ви дам думата.
Предлагам днешното заседание да протече с една точка в дневния ред:
Единствена точка - Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
Имате думата за изказвания по предложения проект за дневен ред.
Г-н Зафиров, заповядайте.
Атанас Зафиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Моля да ме освободите, тъй като се налага да взема участие в работата на Комисията за борба с корупцията. Там знаете, че са на паритетен принцип, но има проблем с кворума, така че моля да бъда освободен от днешното заседание, като заявявам предварително, че гласувам „за” бюджета.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Зафиров.
Колеги, предлагам най-напред, който е съгласен с предложения дневен ред, да гласува. Благодаря ви. Против има ли? Не виждам. Въздържали се? Също няма. Приемаме дневния ред за работата на заседанието на Комисията.
И така, както г-н Зафиров обяви пред вас, че ще се присъедини към колегите от другата парламентарна комисия, така и г-жа Ирена Узунова също предупреди, че след известно време трябва да се включи в заседанието на друга парламентарна комисия, като също заяви предварително, че подкрепя в гласуването представителите на парламентарната група на ГЕРБ.
Атанас Зафиров:
Извинете, но другата комисия просто не може да започне работа. Благодаря ви и лек ден.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Зафиров.
По единствената точка - Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
Предоставям думата на г-н Емил Велинов, за да представи законопроекта за държавния бюджет в частта за предвидената държавна субсидия за вероизповеданията. Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз искам да започна с думи на благодарност към Вас и към цялата Комисия. Думи на благодарност не само от мен, а може би и от представителите на религиозните общности, тъй като вчера имах среща с тях и всички са доволни от това, че бюджетът на вероизповеданията в Приложение № 1 към Закона за държавния бюджет е увеличен с 500 000 лв. Затова още един път благодаря от името на всички регистрирани в страната вероизповедания за работата на Комисията и за това, че е успяла да завиши малко бюджета, който касае ремонта и строителството на молитвени домове в страната.
Искам да изкажа специална благодарност и от екзарх Пройков, защото католическата църква, като трето по големина вероизповедание в страната, намери своето място и сега е включена специално в Приложение № 1, което ни предоставиха от Министерство на финансите.
Мога да кажа само, без да бъда многословен, че бюджетът е балансиран, съобразно възможностите. Доволни са хората от вероизповеданията и изказват още един път благодарности всички – и от православните настоятелства, и от мюсюлманските настоятелства, от католическата църква специално, а и от останалите деноминации.
Сега в новото разпределение, което трябва да обсъдим, аз искам да направя една корекция. Искам да направя една корекция само в сумите и искам да се обоснова защо.
Г-н Председател, предлагам от т. 8, която е отделена за ремонт на религиозни сгради с национално значение, където са 350 000 лв., да вземем 20 000 лв., които да се додадат към т. 3 за ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското вероизповедание в Република България. Ще кажа защо да се вземат от т. 8.
Първо, защото в програмния период 2014 г. – 2020 г. Министерството на регионалното развитие в програмата, която касае развитие на регионите, са залегнали около 60 обекта, които са паметници с национално значение и те ще бъдат финансирани по линия на Европейския съюз. Така че, можем да намалим с 20 000 лв. сумата, която е за ремонт на религиозни сгради с национално значение и да ги дадем на мюсюлманското вероизповедание предвид получилите се молби от мюсюлманските настоятелства в страната.
Казвам това, защото ние лично присъстваме на заседанията на комисията, която заседава в Министерството на регионалното развитие и там действително са включени 60 такива обекта. Това са молитвени домове на православното и мюсюлманското вероизповедания. Има и една-две католически църкви, които са в пловдивско.
Това е моето предложение. Цифрите са пред вас. Мисля, че бюджетът е разпределен точно и балансирано, съгласувано с Министерство на финансите. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов.
Преди да предоставя думата за изказване и отношение от страна на колегите, аз бих искал да Ви помоля още веднъж да коментирате начина и основанието за разпределението на субсидията за вероизповеданията и разпределението по различните точки в таблицата, която е предоставена на нашето внимание, включително и начинът, по който увеличението от 500 000 лв. в сравнение с предишната година и предишни години, се разпределя между Българската православна църква и останалите традиционни вероизповедания в България. Защото по този начин може да се покаже и този относителен дял и относителна тежест на всяко едно от традиционните вероизповедания, не само по сумата, която досега обичайно е била отделяна, но и по отношение на това допълнително завишаване от половин милион лева.
Емил Велинов:
Добре, г-н Председател. Ще направя анализ по точки.
Както виждате, първа точка е:
„За подпомагане на българските православни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница”.
Ние в момента нямаме увеличение на броя на общините. Казвам до този момент, защото това е пресметнато някъде през месец септември, когато ние сме дали предложението и сме съобразили цифрата от 730 000 лв. с това да издържаме тридесет и двама (а сега вече станаха тридесет и трима) свещенослужители, в смисъл да заделяме по 500 евро месечно за режийните разноски на жилищата, които ползват. А заплати знаете, че те не получават зад граница нито от православната църква, нито от нас. Това са 500 евро субсидии, с които горе-долу се покриват режийните разноски на жилищата и отоплението и осветлението в апартаментите, които ползват зад граница.
Иначе много от нашите свещенослужители работят като рибари в Барселона, примерно, в Португалия също, като управители на зали и т.н., да не ви описвам кой къде и какво работи. Има и монтьори сред тях. Това е възможността, която заделяме като средства за тях. Повече възможности нямаме.
Заделяме и за две-три по-големи общини, които са ни предоставили храмове. Храмове са ни предоставени в Берлин - един голям храм, който беше умишлено запален миналата година от вандали. Изгоря оборудването, знаете за това, аз съм ви казал. В момента сме заложили да отделим средства за метоха в гр. Истанбул, тъй като в момента „Св. Стефан” е затворен и не работи и от там не може да се получават никакви приходи от настоятелството. Смятам, че там ще стигнат горе-долу едни 40 000 евро, за да може метохът да придобие освен за вътрешния ремонт и външния си вид така, както е бил някога и да върви паралелно с ремонта на храм „Св. Стефан”.
Знаете за новината, че в момента настоятелството на Българската православна църква в Турция върна част от имотите си и то в един квартал, който е най-богатият в Истанбул – Шишли. Там има имоти, които в момента се оценяват на 600 000 000 евро от турските брокери на борсата. Определена е и фирма съвместно с общината в гр. Истанбул, Голямата истанбулска община, „Ташипа” се казва фирмата, която трябва да направи много отчуждителни процедури по постройките, които се намират на терена, който не е свободен и да построи, сега не зная точно намеренията на общината, дали това ще бъде грамаден хотел или грамаден МОЛ с допълнителни съоръжения, половината от които ще бъдат на екзархията, която няма да влага никакви средства в изграждането на сградата. Тогава ще спрем и тази издръжка, която в момента ние подаваме с решение на Министерския съвет за издръжка на екзархията в гр. Истанбул, която се намира в квартал „Шишли”. Но това ще стане може би до една или две години.
Поддържаме църквите в Хага в Холандия, защото там взеха ново помещение, което е ремонтирано. В Брюксел също ремонтирахме църквата. Тази година няма да се наложи да превеждаме за там средства, но имаме проблеми и трябва да изпратим малко средства за Атина. Знаете, в центъра на Атина ни е предоставен храм, който е на общината и се ремонтира с наши средства и т.н.
Това е по т. 1, която касае 730 000 лв.
Относно т. 2 „ За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната” са заделени 2 000 000 лв. при 1 660 000 лв. за миналата година. Мисля, че това ще помогне на най-малко още тридесетина или четиридесет храма на Българската православна църква на молбите, на които не успяхме да откликнем тази година. Вдигнали сме пропорционално сумите, затова казвам, по т.3. ”За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското изповедание в Република България” ние миналата година имахме 180 000 лв., тази година предлагаме да бъдат 250 000 лв. Защото, както казах, действително моите колеги от Дирекцията обиколиха целия Кърджалийски, Разградски регион, Гоце Делчев и видяха нуждата на хората от мюсюлманските настоятелства. Говоря за отдалечените краища от страната, където няма средства и където хората се издържат от тютюн. И хората действително са благодарни, че малката им джамия вече се възстановява, или има възстановен покрив, или е измазана, тъй като трудът се дава от самите тях.
По т. 4 „За ремонт и строителство на храмове и манастири на Католическата църква в Република България”. Вече споменах за радостта на Католическата църква, тъй като й се залагат 35 000 лв. Това го нямаше в проекта за бюджет миналата година, но сега вече е залегнало. За Католическата църква казах, че имат 50 или 70 000 енориаши и това е третото по големина вероизповедание в страната.
Нататък вече нямаме проблеми с религиозната общност на евреите в България (т. 5).
Арменската апостолическа църква (т. 6). В момента знаете, че Арменската апостолическа църква изгражда и иска да довърши своя храм в центъра на София, за да имат вече отделна църква. Сега се помещава, знаете къде - на площад „Възраждане”.
За другите регистрирани вероизповедания (т. 7) действително вече получаваме много молби. Но тъй като ние не сме задължени, като институция, да откликваме на всички молби, а държавата прави преценка там, където е необходимо и където се налага да се ремонтират храмове, да не паднат или да се запази стенопис, за там сме заделили средства. Но вече имаме много молби от всички, хайде да не са всички, но от 30 – 40% от другите регистрирани вероизповедания в страната, които дават молби с желание държавата да ги субсидира. Затова тези 50 000 лв., миналата година мисля, че бяха 40 000 лв. бяха усвоени до стотинка и не стигнаха.
По т.8 тук е записано „За ремонт на религиозни сгради на Българската православна църква с национално значение”. Може би трябва да коригираме текста, но вие ще кажете и моето предложение е да остане в текста „За ремонт на религиозни сгради с национално значение”. Не само на Българската православна църква, тъй като тук попадат и много други молитвени домове, които са стари храмове и са с национално значение. Вземете Конгрешанската църква, която се намира на ул. „Солунска”. Тя е едно архитектурно творение, което би трябвало да го пазим, тъй като и то е с национално значение.
Затова предлагам, ако може, текстът на т. 8 „За ремонт на религиозни сгради на Българската православна църква с национално значение” да остане само „За ремонт на религиозни сгради с национално значение”.
И накрая т. 9 „За издаване на религиозна литература и представителни научни издания” – 40 000 лв. Тази година ги усвоихме. Издали сме осем книги, които служат на богословските институти в България, на Семинарията. Доволни сме от това, с което сме помогнали специално на Богословския факултет, на Семинарията, на Търновския университет и на Пловдивския богословски факултет.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов.
Мисля, че тази информация, която предоставихте допълнително, беше важна за членовете на Комисията, за да имат още по-обстойна представа за това какво се крие за всеки един от редовете в предложената таблица.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте. Има ли желаещи? Г-жа Корнелия Маринова, заповядайте.
Корнелия Маринова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Внимателно разгледах предложението на Министерския съвет за Държавния бюджет и Приложение № 1. Истина е, че заложената сума е с 500 000 лв. повече, но не бива да забравяме, че твърде оптимистична е приходната част на бюджета от 1 400 000 000 лв.
Имам няколко въпроса, които трябва да зададем тук в този момент.
Едното е, че с 95 % ще бъде изпълнена държавната субсидия към съответните точки от Приложението, в това число и Рилски манастир. Това по груба сметка означава, че с около 30 000 лв. ще бъде намалена субсидията на Рилския манастир. Считате ли, че това няма да създаде проблем с поддръжката на една национална светиня?
На следващо място, числеността на персонала по програмата, за която говорим, нараства от 88 на 105 души, ако е вярна справката, която е неразделна част от бюджета. Доколкото ние знаем се говори за оптимизиране на администрация, а тук имаме една нарастваща численост със 17 души. Как ще бъде обяснена тя?
На два пъти казахте, че бюджетът е балансиран. Значи ли това, че по всички тези точки, които включват ремонт и строителство, вие имате количествено-стойностни сметки за предстоящи строително-монтажни работи? Защото, за да е балансиран бюджетът, трябва да имаме някаква яснота, някакъв финансов разчет. Имаме ли такъв? Съхранява ли се при вас?
Това са моите въпроси.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Маринова. Предлагам веднага да отговорите, г-н Велинов. Заповядайте.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Сега чувам, че 95% ще се изпълни бюджетът. Това значи пропорционално намаление от това, което е записано в Приложение № 1, а и бюджетът на Рилския манастир с 30 000 лв.
Корнелия Маринова:
То е записано в Закона за държавния бюджет.
Емил Велинов:
Просто не съм го видял. Извинявам се. При 95 % изпълнение на бюджета ще се направи и съответното намаление на цифрите, които се намират в таблицата. 5% ще намалим.
Рилският манастир ние го записахме в съвсем отделен ред в бюджета. Не мога да кажа защо числеността на персонала на Рилския манастир, който поддържа манастира, се е увеличила със 17 човека. Вероятно, защото тази година ...
Корнелия Маринова:
Не, това увеличение на персонала не е за Рилския манастир. За дирекцията е. 105 човека. 17 човека са в програмата.
Емил Велинов:
105 човека щат? Някаква грешка има. Ние сме пет човека.
Това, за което говорите, не касае нас. Не мога да Ви кажа. Ние сме пет човека общо цялата дирекция, барабар с мен като директор.
Корнелия Маринова:
Това е субсидирана численост, г-н Велинов, по този програма, затова задавам въпроса тук. Тук е мястото да го задам.
Емил Велинов:
В голяма разбивка на бюджета не съм гледал. Аз гледах приложението, но мога да докладвам. Явно някаква грешка има. Ние въобще нямаме 105 човека, за да увеличаваме със 17.
Предс. Пламен Славов:
За протокола също искам да се запише, че в работата на Комисията участва и г-н Ивайло Танев, главен експерт в Дирекция „Държавни разходи”. А също бих предложил на г-н Танев да се включи в отговорите на въпросите, които се задават.
Корнелия Маринова:
Ето, погледнете. Това е. Най-отгоре е числеността на Програма по вероизповеданието.
Емил Велинов:
Това е изключено. Ако касае целия състав на Министерския съвет – да, но по-скоро е допусната някаква грешка. Ние сме точно пет човека по щат и нямаме свободни бройки, нито пък някой предвижда увеличение.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Танев, заповядайте. Колеги, моля ви. Думата има г-н Ивайло Танев.
Ивайло Танев:
Това, според мен, не е числеността. Това са в хиляди лева разходите за персонал на програмата, а не за численост. 88 хиляди лева за персонал и после 27 000 лв. за издръжка и 0 за капиталови разходи. Това не е численост. Това са пари, това не са хора. Това се отнася за дирекцията въобще. Не е бройка, разбирате ли.
Предс. Пламен Славов:
Мисля, че се внесе яснота по зададения въпрос. По останалата част от въпросите на г-жа Маринова, заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Да, ще отговоря. Беше поставен въпросът за количествено-стойностни сметки. Всяка една молба по наше изискване и по вътрешния правилник се съпровожда с количествено-стойностна сметка, изработена от техническите лица на съответното кметство. Така че, при нас всяка една молба е комплектована със снимки на обекта, с това, което трябва да се ремонтира, с количествено-стойностна сметка, с банкова сметка на вероизповеданието и официално писмо на църковното настоятелство, заверено от кметството. Имаме тези документи. Затова казвам, забележете, балансиран на база на това, което ни е дадено. А че молбите са еди-какви си? Има молби, които са за по 60 – 70 000 лв., но за тях изобщо не говорим. Говоря за това, с което можем да помогнем в рамките на 5 до 10 000 лв. на даден храм и се ограничаваме с 10 до 15 храма в митрополия. Или в 15-те митрополии горе-долу с тази сума сега 2 000 000 лв., ще можем да помогнем с около 125 000 лв. на една епархия. Да вземем Пловдив, или Стара Загора, или Сливен и т.н. Това разпределяме. А молбите, които касаят суми над 30 000 лв. въобще не са в нашите възможности. Или трябва да дадем цялата субсидия и да съгласуваме това с Епархийския съвет на съответната епархия, или да помогнем там, където трябва спешно да се намесим, за да престанат течове и да се руши това, което държавата ще загуби.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря. Г-н Павел Шопов има думата. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Ние от Атака имаме две основни възражения.
Едното е по принцип, че не се отдава при разпределението дължимото и преимущественото на традиционното вероизповедание по Конституция - на Източното православие, а така парите се делят и разпределят пропорционално общо взето съобразно определен брой, които са били заявили при преброяването. Нали така, г-н Велинов? Това е едното ни съображение и възражение. И ние във всичко до този момент сме отчитали водещ наш аргумент при дебати, при гласуване, ние се ръководим от този факт не само по този повод, а и във всички други случаи. Няма да излагам по-пространни съображения в тази връзка. Ясни са ви пределно и това е наша трайна позиция.
Второто ни възражение и несъгласие е за това, че ние очаквахме, че ще бъдат дадени повече пари от тези 500 000 лв. С тези 500 000 лв. не се прави нищо друго, освен че се компенсира може би онова, с което трябваше да расте субсидията през предходните пет години. И в действителност няма увеличение. В абсолютен размер – да, но то не е реално съобразно инфлация и съобразно онова, което считаме, че трябваше да се даде повече.
И като единствена и радикална позиция в този парламент, ние от Атака няма да подкрепим този бюджет и ще гласувам против него. Това е третото съображение, защото всяка опозиция гласува за бюджета или „въздържали се”, или „против”. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Шопов. Г-жа Дукова, заповядайте.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Аз също ще бъда принципна в това, което ще кажа. Няма да бъда осанна за тези 500 000 лв., защото за мен те са фигуративни и с оглед на това, че реална представа имам от това как бюджетът наистина е с една оптимистична прогноза „бюджет на веселието”, макар и да е наречен „по-мазен”, вместо „постна пица”, дълбоки резерви имам към това, което ще се случи с този бюджет с оглед на възможността да бъдат събрани необходимите средства. Тоест, аз не съм толкова оптимистична, а реалистична по отношение на бюджета.
Взех думата по-скоро, за да изразя изключителната си толерантност по отношение на всички вероизповедания и без да бъда максимално крайна, както колегата Шопов. Но не мога да се съглася априори с предложението на Директора на дирекцията да бъдат прехвърлени средства, без реална регламентация за това, към едно вероизповедание, без да мислим, че на някои други са дадени значително по-малки суми, а някои пък съвсем символично участват в този бюджет в това разпределение. С оглед на това аз сериозно възразявам да не се прави тази трансформация. Наистина няма да гласувам за това, защото не смятам, че това е едно принципно решение и то не беше обосновано по никакъв начин като такова.
Второто ми съображение е пак контрапункт на това, което каза колегата. Тези 60 000 лв. или 60 000 евро, или 60 обекта, които са включени в тези европейски средства, той не ги дефинира като средства, които ще бъдат дадени само за Православното вероизповедание, а за всички от тях. С оглед на това смятам, че е хармонично да участват всички в тези средства по съответните процедури и правов ред, да бъдат подкрепени с европейски средства. С оглед на това смятам, че трябва да бъде завишена тази сума. Благодаря Ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Дукова. Г-н Костадинов, заповядайте.
Емил Костадинов:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, всички системи в известен смисъл не са доволни от това, което получават и ще получат. Няма такава система, която да каже: „Да, на мен това ми е достатъчно”.
На фона, обаче, на всичко случващо се и на фона на това, което се случваше четири години, 500 000 лв., които в номинално изражение са 16 – 17 %, не можем да говорим, че е символично увеличение. Аз бих желал много по-значима да бъде държавната подкрепа, защото знаем, нашите свещеници извън страната не получават никакви възнаграждения като минимум, а имаме много храмове, които са в бедствено състояние. Но това в никакъв смисъл не е символично увеличение, така че в днешната ситуация трябва да бъдем удовлетворени в известен смисъл, че го има.
Не е сега моментът да правим тези песимистични прогнози какво ще се случи с приходната част. Нека да си наложим някакъв оптимизъм на волята. Времето ще ни подкрепи и ще ни опровергае.
Аз обаче искам да заявя, г-н Председател, че аз подкрепям бюджета, разпределението на субсидията. Подкрепям я във вида, в който Министерски съвет я е внесъл. Тук беше направено друго предложение от директор на Дирекцията. Това не е Министерският съвет. Аз настоявам да гласуваме разпределението във вида, в който е внесено от правителството.
Не може за 20 000 лв. да създадем внушение и послания, които няма да бъдат коректни. Защо трябва да ни бъде сервирано тук на комисията? Правителството не го ли е гледало това? Категорично възразявам за едни 20 000 лв. да създадем съвсем други внушения и да дадем други сигнали към обществото. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Костадинов. Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Аз не искам да коментирам разпределението, но също се противопоставям на тези предложения, които бяха направени в „12 без 1 минута”, които създадоха според мен дисбаланс по отношение на вероизповеданията. Един директор на дирекция, който аз уважавам, как така можа да се отрече от националните обекти на Българската православната църква и те да станат на всички вероизповедания. Това си е перо, което си е завоювано. В Конституцията е записано какво е традиционното вероизповедание в България. И нямаме термин „традиционни”. Имаме „традиционно” и „вероизповедание” и „регистрирани вероизповедания” Моите уважения към всички вероизповедания и представителите им. Има държави, в които други вероизповедания там са традиционни. Нашето там не е традиционно. Там то е регистрирано. Така че, това, което беше предложено от г-н Велинов, и както колегата каза да местим едни 20 000 лв. натам - насам е едната част.
Другата част е, че не може да отпадне в т. 8 втората част на изречението. Категорично заявявам от името на нашата група, че това не може да се случи.
И само чисто редакционно тук в една точка пише само „ремонт”, навсякъде пише „ремонт и строителство”.
Г-н Мутафчиев, извинявайте, че аз Ви правя забележка, това трябваше Председателят да го направи. През цялото време на моето изказване Вие неглижирахте моето изказване.
Петър Мутафчиев:
Слушам Ви внимателно.
Петър Якимов:
Извинявайте, колеги. Навсякъде пише „ремонт и строителство”, само в т. 5 за Еврейското вероизповедание сме написали „ремонт”. Нека да не ги ограничаваме, ако искат да си построят нещо ново и то е в рамките на закона. Това е една чисто техническа грешка, предполагам.

Реплика:
Нали няма на дневен ред проекти, които да се ревизират?
Петър Якимов:
Вие адвокат на правителството ли се явявате, колега?
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, благодаря Ви. Г-жа Аврамова, заповядайте.
Петя Аврамова:
Благодаря, г-н Председател, за дадената ми дума.
Преди няколко заседания на Комисията, г-н Велинов, Вие присъствахте на това заседание, там беше повдигнат въпросът за предвиждане на сума в бюджета, която да бъде за картографиране, картотекиране, регистриране на всички храмове, манастири и молитвени домове на територията на Република България. Моят въпрос е предвидени ли са и защо, ако не са, такива средства? Защото тази информация, и тогава беше коментирано на заседанието, е необходима и на вас като дирекция, и на Комисията по вероизповедания в Народното събрание. Тази информация ще ни даде възможност да видим гъстотата на разпределение на молитвените домове, на храмовете, на манастирите, на това към кое вероизповедание са те. Може да ни даде информация и за това в какво състояние се намират, като сграден фонд и какви нужди имат.
Така че, аз и моите колеги настояваме в този бюджет да бъде предвидена такава сума, която да се използва за картотекиране, картографиране и регистриране на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на страната. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Аврамова. Г-н Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев:
Аз мисля, че тези неща, които в момента се предлагат, включително за картотекиране, включително за промяна в числата, това е обект на второ четене.
Аз мисля, че има една сериозна приемственост и най-вече по отношение на нарастването на средствата за вероизповеданията, което можем всички да го подкрепим. Разбирам в каква позиция е ГЕРБ. Те са опозиция и това е знак, че ...
Реплика:
Говорете за себе си.
Петър Мутафчиев:
Аз мога да говоря за всички. Нормално е вие да се въздържите или да не подкрепите този бюджет, но бюджетът е добър. По-добър е от предишния, това трябва да го кажем.
Но наистина ви моля, колеги, нека да не поставяме сега това, което ще предлагаме за второ четене. Нека да изкажем своите позиции чрез гласуването за бюджета, който е предложен, а на второ четене ще имаме достатъчно време тук да обсъждаме точно тези въпроси, които поставяме. Дали трябва да има средства за картотекиране, защото там аз имам особено мнение. Това трябва да се направи от общините. Че ние нямаме кадастър в държавата! И тук следва да питате примерно и мен като член на правителството на Тройната коалиция, ама и аз вас също като управляващо мнозинство: „Какво правихме тези четири години? Един кадастър в тази държава не сме направили!” А пък сега ще искаме от Дирекцията по вероизповеданията да ходи да картотекира църкви и т.н. Ами, как ще го направим, ако самата община не го е направила? Въпреки това аз съм склонен да седнем да обсъдим всичко, но нека да не го правим на първо четене. Нека да кажем каква ни е общата позиция за общия бюджет, да си изкажем мнението, да гласуваме, да отидем в другите комисии и също да можем да изкажем своето мнение, защото вървят нещата.
Аз лично ще подкрепя бюджета. Може би на второ четене ще направя някои предложения, чудя се още, но като философия на мен ми харесва това, че се увеличават средствата.
Може и за други неща да се мисли, но то е в Закона за вероизповеданията, за начина, по който се финансират вероизповеданията. Още веднъж ще кажа, че този принцип, който досега работи, е не толкова ефективен. Не осигурява достатъчно възможности за издръжка на вероизповеданията в страната, затова тук с колегата това говорихме, се намесват понякога и външни фондации и т.н., които създават зависимости, които пък ние със закона трябва да гарантираме да не ги допускаме.
Притеснен съм наистина за Българската православна църква и общините й в чужбина. Прав е г-н Велинов, че нашите свещеници там работят и изпълняват свещеническата си длъжност основно в празничните дни, което не е никак нормално, защото българските църковни общини трябва да се превърнат наистина в средище и за образование, и за култура и т.н., за да може да се крепим като българи в чужбина. За съжаление, това нещо като че ли сега не се забелязва и основният проблем е именно от липсата на средства и солидарност.
Само едно ще ви кажа и спирам с това, защото пледирах по-бързо да говорим. Знаете ли, че в Германия голяма част от българите нарочно не пишат, че са вярващи, за да не плащат данък „православна църква”. Защото там, когато се регистрираш, се пуска декларация и се казва ти какъв си. Вярващ ли си, католик ли си, православен, към Българска православна църква? На база на тази декларация ти плащаш данък. Така че, и това е един голям проблем, за решаването на който ние трябва да търсим път сред нашите сънародници. Да обясним, че това е за тяхната общност допълнително и да видим какви варианти можем за в бъдеще да мислим за България. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Мутафчиев. Заповядайте, г-жо Аврамова.
Петя Аврамова:
Благодаря, г-н Председател.
Много некоректно ми прозвуча, колега. След моето изказване изслушахме и Вас. Нищо, че бързате за друга комисия.
Не съм съгласна, че моето питане не е за тук, защото е говорено това да бъде в първоначалния вариант на бюджета. Това не е нещо, за което аз сега се сещам. То е говорено на Комисия.
Така че, много моля, ние сме се събрали да коментираме и наистина е некоректно Вие да казвате, че нямаме право да коментираме. Тогава да закрием дебата или да слушаме само Вас.
Петър Мутафчиев:
Аз не съм Ви казал, че нямате такова право.
Петя Аврамова:
Аз зададох абсолютно коректен въпрос, който е обсъждан на Комисия, но не го намирам като отражение в бюджета.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря. Това да го възприемем ли като реплика на изказването на г-н Мутафчиев, за да мога да Ви дам думата, г-жо Маринова, защото Вие вече се изказахте?
Корнелия Маринова:
Аз просто искам едно уточнение да направя.
Предс. Пламен Славов:
Заповядайте за реплика на г-н Мутафчиев.
Корнелия Маринова:
Едно уточнение все пак трябва да направим. Изненадана съм, г-н Велинов, че не го правите Вие.
Ако се вгледаме в отчета, който съвсем наскоро гледахме за изпълнението на бюджета по вероизповедания за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. има три целеви субсидии за храм „Св. София” през 2012 г., които възлизат малко над 900 000 лв., така че средствата, които са по този бюджет са далеч над 3 500 000 лв.
Освен това, ако се върнем пак на този принцип, в чиято законност лично аз определено се съмнявам, да бъде осигурена субсидията на 95 %, защото има едно решение на Конституционния съд по друго време в тази посока, това означава, че 175 000 лв. от тази субсидия от трите милиона и петстотин хиляди ще бъде по-малко. Така че, нека малко да говорим с истинските цифри. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Дуплика на г-н Мутафчиев. Заповядайте.
Петър Мутафчиев:
Аз наистина се учудвам, че ме репликирате. Аз исках чисто и просто да кажа да оставим дебата за промените на второ четене. Да си кажем мнението къде ще променяме еди какво си, но да не го превръщаме в дискусия. Нищо лошо не съм казал. На никого не съм казал, че не трябва да говори. Говорете колкото си искате. Ваш си е проблемът.
Но за „Св. София” категорично не мога да се съглася и ще ви кажа защо. Защото чрез вероизповеданията се дадоха средства да се възстанови долу, където бяха криптите. Нали това основно се финансираше, г-н Велинов? (Да.) Аз искам да попитам кой събира в момента парите от билетчетата от криптите? Знаете ли, че това е Софийска община?
Аз искам да питам, след като е от бюджета на вероизповеданията, какво правят парите в Столична община? Дукова, ще се съгласите ли заедно с Вас да пуснем едно предложение това да си бъде към църквата и църквата да има приход. Защо ги прекарахме тогава парите през вероизповеданията, а не ги прехвърлихме в Софийска община? Е, как да го приема, че са били повече? 350 000 лв. скрита субсидия за г-жа Фандъкова. Е, голям фъндък работа, честно да ви кажа.
Снежана Дукова:
Знаете ли колко е некоректно това, г-н Мутафчиев?
Петър Мутафчиев:
Много е коректно.
Предс. Пламен Славов:
Г-жо Дукова, аз давам думата. Предоставям Ви я. Заповядайте.
Снежана Дукова:
Извинявайте. За пръв път ми е, но понеже той се обърна по име към мен. Извинявайте.
Петър Мутафчиев:
Искам заедно да пуснем предложението.
Предс. Пламен Славов:
Заповядайте, г-жо Дукова. Имате думата.
Снежана Дукова:
Г-н Мутафчиев, най-малко Вие имате право като човек доста обръгнал в администрацията, човек, който е бил и министър, и облечен в сериозна административна власт. В този смисъл, не ми казвайте, че тези дребни пари ще подкрепят Столична община. Или тези инвестиции, които Столична община видимо прави последните четири години и преди това и Вие ще се съгласите с мен. Затова не ми прехвърляйте отговорността заедно с Вас да внесем едно несъстоятелно предложение, защото няма да стане, поне от моя гледна точка.
Ще се отклоня от темата с една дума, но тя е много важна и много съществена. Защото Столична община и в момента няма да Ви кажа колко пари дава заради нелепите методи и начини, по които правителството работи с бежанците. Нека да Ви кажа колко пари Столична община подаде, даде и с това приключваме. (Това е друга тема.) Не е друга тема!
Така че с тези осемнадесет хиляди не си мислете, че ще я подкрепите по някакъв начин. И аз мисля, че това е регламентирано в Закона за общинския бюджет, в Закона за местните данъци и такси за всичко това, което се събира, така че ние тук с Вас няма да го променим. О’кей?
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Дукова. Аз ви предлагам действително да се съсредоточим само върху дневния ред, който сме приели.
Г-н Велинов, желаете ли да отговорите на въпроси, които бяха зададени, за да можем, ако няма други изказвания, да преминем към гласуването.
Емил Велинов:
Да, искам да отговоря на въпроса относно картографирането. Ние предадохме картата, както знаете, тук. Свързахме се с кадастъра. За съжаление, само 20 % от всички сгради, и то в големите градове, са нанесени в кадастъра. Цялата операция ще струва горе-долу 60 000 лв., ако тръгнем ние сами да направим екип, не ние, а да се възложи на екип. Ще струва около 60 000 лв., за да може да минат по всички области. Но аз не знам къде да го запиша това тук в този бюджет. Просто не знам! Нито мога да го запиша в Православната църква, нито в Мюсюлманското вероизповедание, нито другаде. Ако приемете, че може да се запише на отделен ред? Може би в т. 9 да се увеличи сумата с тези 60 000 лв. С това съм съгласен.
Защото действително общините, г-н Председател, разполагат с 20 % нанесени сгради, и то само в големите общини. Това е положението. Това е положението и за София.
Искам обаче да ви обърна внимание на следното.
Първо, искам да благодаря на всички народни представители. Аз съм сигурен, че българският народ ще се гордее с храма „Св. София” и това, което се намира под нея, защото това е уникално. Независимо, че не сме разплатили още 206 000 лв. Но е уникална работа и София с това може да кандидатства за културна столица на Европа.
Г-н Председател, само още две думи и свършвам.
Всички може би сте запознати, уважаеми народни представители, със състоянието на Самоковската порта на Рилски манастир. Четирите сгради, които са на кметството, на пожарната, на МВР и на пощата успяхме до преди три-четири години до карабина (груб строеж) ги направихме. Но те седят така. В момента Игуменът изгони кметския наместник от хотел „Рила”, където седеше. Аз мисля, че тук трябва сериозно да се помисли тези сгради да бъдат завършени. Може би ще разчитам на вас, като народни представители, да видим какво може да се направи. Остана може би много малко, защото сградите са карабина, електрото е прокарано. Остава дограма, измазване и да се дадат на хората да ги оборудват – на МВР, на пощи и т.н., на съответната институция да си ги оборудва. Но това е необходимо, тъй като сега полицаите стоят в една барачка на денонощни дежурства. Сградата за пожарната добре че я покрихме, не стоят така на студа, отворена е и тя е една стара пожарна, но това е без значение. Кметът няма къде да стои! А пък да не говорим, че няма съобщения и това е паметник на ЮНЕСКО. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов. Г-н Емил Костадинов.
Емил Костадинов:
Само две изречения. Аз мисля, че общо взето се чуха позициите и предлагам, г-н Председател, да отиваме към гласуване, като гласуваме предложения от правителството вариант. Ние тук гласуваме предложения от правителството вариант за разпределение на субсидията и да имаме яснотата, че правим разглеждане и гласуване на първо четене на Закона за бюджета. А не да се опитваме сега, включително и да търсим място в кой ред да запишем средства за изготвяне на кадастрални карти. Изготвянето на кадастрални карти е задача на държавата. Това сега не може да стане. Как ще бъде отразено? Просто това сега не може да стане.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Костадинов. Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Колеги, аз предлагам следния проект за решение.

Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.

Колегите Атанас Зафиров, Петър Мутафчиев и Петър Ангелов заявиха подкрепата си с гласуване „за”. Г-жа Ирена Узунова и г-жа Красимира Анастасова казаха, че ще гласуват, както гласуват колегите от ГЕРБ.

Който е „за” предложения проект за решение, моля да гласува. Десет гласа „за”.
Който е против, моля да гласува. Двама „против”.
Въздържали се? Шест „въздържали се”.
С десет гласа „за”, двама „против” и шест „въздържали се” законопроектът се приема на първо гласуване.
Извън това решение, аз смятам, че запазваме народните представители правото си за второ гласуване да направим тези предложения, които прозвучаха в рамките на днешното обсъждане.

Благодаря на всички за работата в комисията.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.




Председател:
Пламен Славов

Стенограф: Д. Христова