---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика



П Р О Т О К О Л
№....

Днес, 18.12.2013 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на Правна дирекция и Екатерина Русева, парламентарен секретар.
Гражданско участие: от Гражданско сдружение за защита на гражданите – доц. Костадин Нушев, доцент по нравствено богословие – Богословски факултет на Софийския университет и арх. Пламен Генов; от Гражданско сдружение „Средна класа” – Стефан Стойков; от Национален форум „Обединение” – Светозар Филипов; от Гражданско движение „Освобождение” – Методи Митев, и от Сдружението на българските футболни привърженици – Елена Ваташка.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се откри от г-н Пламен Славов, председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика
Пламен Славов:
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми госпожи и господа,
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на парламентарната Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика. В момента присъстват 13 от членовете на комисията. В днешното заседание ще вземат участие представители на Министерството на културата – г-жа Милда Паунова, директор на Правна дирекция и г-жа Екатерина Русева, парламентарен секретар на Министерството на културата. Представени са, както винаги, и представители на неправителствени организации в лицето на доц. Костадин Нушев, арх. Пламен Генов, г-н Стефан Стойков, г-н Светозар Филипов, г-н Методи Митев и г-жа Елена Ваташка. Присъстват още, каквато е традицията от самото начало на нашата работа, и представители на медиите.
Предоставям думата, за да ръководи заседанието, на г-н Васил Антонов, заместник-председател на Комисията.
Предс. Васил Антонов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Дневният ред на днешното заседание предвижда една точка:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-91 от 09.12.2013 г., внесен от народните представители Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева-Ваниотис.
Моля, ако има други становища по дневния ред, заповядайте. Да считаме, че няма. Които са съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуват. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Дневният ред е приет.
Моля от вносителите кой желае да представи предложените промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Г-н Славов, заповядайте.
Пламен Славов:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости, госпожи и господа,
Аз ще прочета този кратък текст на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, независимо от факта, че той е предварително раздаден на всички народни представители.
Редно е още веднъж да заявим, че ние предлагаме промяна в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията по следния начин:
“В параграф 5, ал. 1 след текста „...посочени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти”, се добавя текстът: „с изключение на музеи, техните филиали и отдели, галерии, камерни зали, археологически недвижими културни ценности и други паметници на културата - публична държавна и общинска собственост, ...”
Предлагаме още „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Мотивите, които сме предложили и под които сме се подписали, са свързани с факта, че действащото законодателство за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България, в т.ч. и материалното недвижимо наследство, като носител на историческа памет, национална идентичност и с научна или културна стойност.
Законопроектът, който предлагаме на вниманието на членовете на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика и на всички народни представители, има за цел да създаде условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото, както и равен достъп на гражданите до него.
Считаме, че с предлаганото допълнение се създават условия за по-ефективното реализиране и прилагане на закона и гарантиране на обществения интерес.
Какво още бих желал да добавя към това, което е отразено в мотивите и това, което ни е водило като вносители заедно с колегите Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева.
По време на разискванията през м. юли в парламентарната Комисия по културата и медиите не само на вниманието на нашите колеги от тази комисия, а и на нас като на членове на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика беше предоставено становището на Министерството на културата, с което всички ние бяхме запознати, в което предложението беше свързано с необходимостта да се намерят възможности в текстовете, които ние обсъждаме за промени в Закона за вероизповеданията, да не се поставя под съмнение правото на собственост на държавата и общините, а именно така, както ние сме посочили, върху музеи и техните филиали и отдели, галерии, камерни зали, археологически недвижими културни ценности и други паметници на културата – публична държавна и общинска собственост.
Ние като вносители се съобразихме с това становище на Министерството на културата и смятаме, че то напълно отговаря и на обществените очаквания, на обществените потребности, които бяха заявени много категорично през последните месеци и през последните седмици.
Още веднъж искам да подчертая нещо, което е важно за нас. Ние по никакъв начин не поставяме под съмнение предложението от м. юли в законопроекта, който беше внесен от г-н Михаил Миков и група народни представители за правото и възможността, която ние да обсъждаме, на религиозните общности на регистрираните вероизповедания да получат нотариален акт за собственост върху богослужебни молитвени домове, храмове и манастири, в които винаги се е осъществявала богослужебна дейност и в момента се осъществява богослужебна дейност и за които те нямат такъв акт за собственост.
На следващо място, този законопроект, който ние внасяме, не дава предимство на някое от вероизповеданията и религиозните общности. Ние сме се водили от осъзнаването на необходимостта като законодатели да търсим тези възможности, които именно чрез законодателни промени могат да намерят необходимите баланси в българското общество, както между държавата и църквата, между държавата и религиозните общности, чиито права никой не оспорва, и интересите на гражданите за равния достъп до културно и не само национално, но и световно богатство от всички български граждани без разлика на тяхната религиозна принадлежност. Дълбоко сме убедени, че то именно като носител на това културно богатство публична държавна и общинска собственост е едновременно историческа памет и източник на национално достойнство и самочувствие и заедно с това то представлява голяма културна и научна стойност.
Затова смятаме, че с този кратък текст, който предлагаме ние, отговаряме на тези обществени очаквания, които са отправени към нас именно като законодателен орган, за да може обществото да бъде спокойно, че е намерен този баланс на интереси, който отчита както правата на Българската православна църква и на другите вероизповедания в Република България, така отчита и интересите на държавата, на общините и на всички български граждани и на българското общество.
Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Славов. Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми журналисти и гости,
Аз ще бъда доста обстоен. Не съм съгласен, г-н Славов, че с този текст се прави баланс. Така, както съществува понастоящем закона, годен за гласуване от нашата комисия, създава предпоставки за жестоки раздори, за тежки противоречия, които ще ескалират и вярвайте ми, ако този закон мине по този начин, както е подготвен и както го предлагате, това ще бъде флагрантно национално предателство на българския национален интерес. Това ще бъде законопроект, който ще влезе в разрез с десетилетна и столетна политика на българската държава и ще бъде приет в пълно неразбиране на юридически и исторически дадености. Опитът ви да замажете проблема е просто несъстоятелен. Не е проблемът само по отношение на паметниците на културата.
Тук проблемът се свежда около няколко джамии. Ще ви ги изброя: Томбул джамия-Шумен, Пловдивската Лала Шехин джамия, една джамия в Самоков, една джамия в Кюстендил и няколко музея, нарочно ги назовават, един от които е Археологическият музей. Проблемът е относно десетки, стотици, а може би хиляди имоти, за които така нареченото мюсюлманско вероизповедание по силата на тези разпоредби, които се готвите да приемете, по силата на този закон ще претендира в годините. Аз не казвам, че те ще се стоварят изведнъж, но те така работят. ДПС действа стъпка по стъпка, бавно в годините ще бъдат предявени искания и това няма да бъдат искове пред съда, а това ще става по административен ред, съобразно конкретната обстановка. Дали ще бъдат на власт като коалиционни партньори или иначе по места и в центъра, това ще бъде период на години на агония от непрекъснати опити за изваждането от патримониума на българската държава на имоти – имоти най-различни по характер, което ще предизвиква непрекъснато напрежение. А тези претенции ще бъдат абсолютно неоснователни. И сега ще ви обясня защо.
Абсолютен мит и легенда е приказката, че това са имоти на мюсюлманското вероизповедание. Мюсюлманското вероизповедание в миналото никога не е било собственик на имоти в правния смисъл на това понятие. Защо? От самото начало на завоеванието на Балканския полуостров Османската империя е въвела такъв режим, при който като при типична демократична империя и монархия султанът е държал в ръцете си абсолютната власт и разпореждане и собственост върху всички имоти в своята държава. Оттам нататък той е предоставял права на ползване върху тези имоти на различни лица. В първите векове от завоеванието това е било абсолютно правило и не е съществувала номинална собственост в съвременния смисъл по отношение на юридически лица, дори и на живеещите поданица в Османската империя от османски произход. Никой не е имал собственост като такава в съвременния смисъл на понятието и това е произтичало от същността на тази държава. Публичната собственост в тази империя се е разпределяла като възможности за ползване във вид на хасове (хас), зиамети (зиамет), вакъфи (вакъф) и друг вид феодални владения по отношение на заслужили военни по силата на личната преценка и воля на Султана, предоставени със съответните актове. Те са били берати за различните видове за различната собственост. И това се е отнасяло и до мюсюлманското вероизповедание, което е получавало онова, което е ползвало във вид не на друго, а на вакъфи. Когато говорим за вакъфи това е собствеността, на която титуляр или по днешен начин казано разпоредител, е бил Султанът, която е предоставял на съответната мюсюлманска общност за ползване. Това са били джамии, това са били имоти, от които са получавали доходи, които са използвали като медресета, т.е. училища и по всякакъв друг начин и вид, но тя не е била собственост на мюсюлманското вероизповедание.
Пак повтарям, в първите векове, дори поданиците на тази империя, дори самите мюсюлмани, не говорим за обезправената рая и за християните, също не са били номинални собственици според сегашния смисъл на понятието, а пък и тогавашния, в другите християнски държави и чак в края на последните години на владичеството – на последните десетилетия, с въведените реформи може номинално да се говори, че физическите лица са започнали да стават правосубектни. Докато публичната, държавната собственост в Османската държава продължавала да се подчинява на същия режим отпреди тези реформи и в първите векове на завоеванието. И това е било чак до годините, когато Кемал Ататюрк осъществява своята реформа до последния турски султан. И какво се получава? Към момента на освобождението на България от турско робство в държавата всички джамии, имоти, ползвани от мюсюлманското вероизповедание са продължавали да бъдат, казано на днешен език, публична собственост на Османската държава. С акта на Освобождението, който акт е революционен, това е смисълът на акта на Освобождението, този революционен акт, с който се прави коренно преобразование на тогавашното деспотство, тиранска и феодална система, както го казва и Великия Левски преди това, като цел на една бъдеща, състояла се национално-освободителна революция. Оттам нататък с този революционен акт на Съединението българската държава става правоприемник, казано на днешен правен език, на всички тези имоти, на всичките имоти, които до този момент са били предоставени от турския султан на османското вероизповедание. И тази фигура продължава до Девети септември, ако вземем следната отправна точка в българската история. До този момент, в този период – около 60 години от Освобождението, до Девети септември 1944 г., не можем да говорим в пълния и типичния случай за юридически лица. Това са нови институти на правото, които се развиват през тези десетилетия, които се усъвършенстват, които се напълват със съдържание. През всичките тези години тези имоти, останали публична собственост от Османската държава, са публична собственост на новата Българска държава, която проявява своята добра воля, като ги предоставя за ползване фактически на мюсюлманското вероизповедание, като в този период и в тези години турската държава продължава да бъде разпоредител с тези имоти. Не в България мюсюлманското вероизповедание е собственик и владелец, и разпоредител с тези имоти, а турската държава.
През всички тези години, уважаеми колеги, драги гости, тук е спекулацията, че тези имоти са едва ли не получени от мюсюлманското вероизповедание в България едва ли не като правоприемник на Османската империя. Няма такова нещо. Те са с неуреден статут. По този начин има джамии, които са изоставени отпреди 300 години, които българската държава не е предоставила нито фактически, нито юридически на мюсюлманското вероизповедание. За справка - джамията в град Кюстендил. Тук има десетки, стотици, а може би и хиляди имоти, които по същата логика са собственост на българската държава, актувани като имоти на българската държава, които до Девети септември 1944 г. са публична държавна собственост, собственост на българската държава.
Тук има една огромна спекулация. Забележете, подлият и досега успяващ опит да се приравнят проблемите на останалите вероизповедания – включвам и православието, арменското вероизповедание, еврейското, включвам тук и католическото вероизповедание, с проблемите на главното мюфтийство по отношение на имотите, които и до Девети септември не са били във владение на мюсюлманското вероизповедание и мюсюлманското вероизповедание не ги е използвало. Нещата са коренно различни. Забележете, всички реституционни опити и закони, колко успешни или колко неуспешни, колко съобразени с правната действителност и нуждите на обществото, се отнасят до онова, което комунистическата власт след Девети септември 1944 г. отнема от различните вероизповедания. Но тук какво се прави? Набутват се проблемите около мюсюлманското вероизповедание със задна дата от векове наред по отношение на имоти, които и по време на турското робство до Освобождението не са на мюсюлманското вероизповедание и се прави опит те да бъдат приравнени с онези имоти, които има воля българското общество на другите вероизповедания след Девети септември 1944 г. да върне.
Затова аз настоявах и пред ръководството на Народното събрание и пред г-н Председателя, и пред специалисти, и пред колеги дълго време с имотите, собственост на всички вероизповедания, да се направи нов реституционен опит това, което не е върнато, да бъдат върнати, но тези, които са отнети след Девети септември 1944 г. И тук е знайно, че нито един имот, за които мюсюлманите претендират и дори не мюсюлманите, а Главното мюфтийство, нито един имот всъщност не се претендира по реституционен начин за след Девети септември.
Тук стои и проблемът за градинката в град Кюстендил и се води дело, която сигурно от два века не е на мюсюлманското вероизповедание, но някой имат спомен, че тази градинка била вакъф на джамията, отнета отпреди 300 години и затова се върти едно дело в момента в Кюстендилския съд.
За всички тези неща, за които говоря, Пловдивският съд постановил джамията в град Карлово не е наясно. Там нещата се гледат стеснително, там нещата се гледат формално – джамия е и трябва да се върне щом е джамия. На кой? На Главното мюфтийство! Като че ли Главното мюфтийство има нещо общо с този имот, който, пак повтарям, някога е бил под публична собственост на мюсюлманската държава отпреди промените – революцията на Кемал Ататюрк или е била собственост на Султана, дадена като вакъф. Тук за какво правоприемство говорим?
По същия начин може да бъде предявена претенция и за Народното събрание. Ще ви кажа защо. Всички знаем, че българското Народно събрание е построено върху турско гробище, мюсюлманско гробище. По правилото на приращението днес чл. 92 от Закона за собствеността – класика в жанра, всички юристи в момента ще ме разберат, построеното върху един имот е собственост на онзи, който е собственик на имота – на терена, на земята. Къде отиваме ние?
По всички тези съображения, аз ви предлагам, и на колегите от БСП, които изпълняват своя може би коалиционен дълг, да се отрезвят, да стъпят на краката си, да проявят характер и да не продължат в този смисъл и в този дух.
Ние ще влезем още по-дълбоко в проблема и вярвайте ми, ще ни предизвикате от Атака да поискаме обявяването за нищожни на всички правни сделки и действия, осъществени по времето на владичеството от пет и повече века от страна на Турската империя. Защото ако някой претендира за Джумая джамия в Пловдив, че била построена от мюсюлмани в ХVІ век има пълното основание за претенция на християните и на българите, че тя е построена на мястото след разрушаването на църквата Света Петка, документирано безспорно като исторически факт. Защото църквата Света Петка в Пловдив е разрушена с падането на града под турско робство в 1362-63 година. Тоест Пловдив пада 30 години по-рано. На мястото на този храм се построява една джамия, която по време на войната между двамата баязидови синове един път е разрушена и след уреждането на отношенията в империята, след прогонването на Джем, победителят в тази междуособна война, мисля, че Селим е построил Джумая джамия.
Това ще отвори вратата оттук нататък на страшно противопоставяне, на изключителни конфликти в тази връзка. Затова ви предлагам да спрем закона в момента, да гласуваме против закона.
Имайте предвид нещо друго. Законът беше вкаран, аз знам как, аз бях също хванат да подпиша, да бъда вносител. След това имах уверението, че тези въпроси ще се изчистят. Като видях, че тези въпроси не се изчистват, че твърдото намерение – всъщност този текст, оттеглих подписа си и повече не съм вносител на закон. Но ще ви кажа, че всичко друго е пълнеж. Всички други клаузи, добри решения относно боклука, относно снабдяването на Светия Синод с нотариални актове без такси – да, ние подкрепяме всички тези клаузи. И други също, но да не продължавам. Но те за вносителите, казвам ви, нямат значение. Има значение този единствен текст. Той е живецът, той е същността на този закон и този закон има цел разгарянето в България на противоречия. Има цел да премери температурата на българското общество, реакциите на българския народ. Така се прави от ДПС през всички тези години. И оттук нататък да се ескалират искания, които ще идват в много други посоки, които ние от Атака можем да очертаем и ще ги очертаем и ще предупредим българския народ за това. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-жа Аврамова, заповядайте.
Петя Аврамова:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Само няколко думи. Ще бъда кратка. Г-н Шопов беше безкрайно обстоятелствен, така че представи позицията на Атака. Ние ще бъдем по-кратки.
Разглеждайки предложения от колегите законопроект, остава един нерешен въпрос. Ако не е паметник на културата, но е публична общинска собственост и се използва за образователни, социални или други дейности, то значи ли това, че тази сграда, която както каза и г-н Шопов, е публична общинска собственост, може към нея да има такива реституционни претенции.
В момента се водят много дела за сгради, в които от десетки години няма извършване на богослужебна дейност и вие го знаете това. И няма как да се лъжем, защото е ясно за всички, че става въпрос за икономически интереси, които нямат нищо общо с духовните ценности, които проповядват всички вероизповедания.
Прилагането на § 5, който е приет 2002 г. доведе до огромни противоречия в процесуалната практика, до множество проблеми с оглед препращането към предходен реституционен ред. В тази връзка и създалите се множество натрупани в последните няколко месеца противоречиви четения на приетия на първо четене закон, както и това, което в момента беше внесено, а ние разполагаме, както и всички парламентарни групи със становището на Светия Синод относно разглеждания в момента от комисията законопроект, което е отрицателно.
Явно нещата не са толкова прости и не могат да се решат с няколко реда в § 5. Затова нашето предложение, колеги, е този законопроект да бъде оттеглен и да се състави една работна група, която да обследва всички обстоятелства във връзка с прилагането на § 5. Групата да ползва и външни експерти. И накрая да излезе с описание на всички проблеми по прилагането на § 5 и предложения за излизане от ситуацията и за решаването на проблемите. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Аз също Ви благодаря. Г-жо Дукова, заповядайте.
Снежана Дукова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, аз за разлика от г-н Шопов ще бъда кратка и ще добавя два щриха или две изречения към това, което колегата Аврамова изказа като становище на нашата политическа група, която участва днес в комисията.
Аз искам да кажа, че ще нося толерантен тон и ще бъда еманципирана от тона на г-н Шопов, който направи един може би рационален, но доста сериозен историографски обзор в аспект доста селективен и деструктивен към мюсюлманското вероизповедание. Аз не бих оценила така историческите събития в този порядък с този хъс, с оглед на това, че нашата толерантност е доста силно изразена.
Аз ще подкрепя много голяма част от текстовете, които се предлагат в този закон.
Ще изразя подкрепа към колегата Аврамова с оглед на това, че материята е доста сложна, много деликатна. Тя изисква едно търпеливо и внимателно отношение не само към храмовете на различните вероизповедания и тяхната собственост, а и към националната памет на България. Защото паметници, това значи памет на нашата нация. В този смисъл смятам за изключително конструктивно и повярвайте ми, рационално и добронамерено нашето предложение. Защото има изключителни неща в текстовете и на двата закона, които биха били прецедент за една сериозна обща подкрепа. В този смисъл аз подкрепям нашето становище да се направи една контактна група, която да изчисти текстовете и от гледна точка на закона на г-н Миков, който беше приет юли месец на първо гласуване. Защо така драматично изтеглихме във времето този законопроект? Защото наистина тази материя е сложна и е необходимо да я преценим в чисто юридическите аспекти.
Нека да изпълним и това, което Конституцията повелява в този смисъл за Република България. Нека грижата и отговорността, дефинирани там, да бъдат и наша грижа.
Тоест подкрепям създаването на контактна група, която в срок, в който преценим, това да бъде направено и изработено. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви. Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Аз само искам да уточня, тъй като може би колегите останаха с впечатление, че г-жа Дукова ще подкрепи този законопроект. Тя говори за законопроекта на г-н Миков.
А сега искам да ви прочета няколко реда от становището на Правната комисия по законопроекта на г-н Миков.
„Макар и да не е подчертано изрично в текста на законопроекта, несъмнено е, че вън от обхвата му остават паметниците на културата, които представляват публична държавна и общинска собственост поначало, съгласно действащото вещно законодателство, чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 86 от Закона за собствеността, тези обекти не могат да бъдат придобивани по давност, от което следва, че не са застрашени от безстопанственост.”
И нататък становището продължава в същия дух, което обезсмисля този законопроект, който вие внасяте в момента. Това е становището на Правната комисия от м. юли по другия законопроект.
Аз се присъединявам към колегите и ние действително апелираме да се оттегли този недогледан законопроект и да помирим цялата работа. Защото и становището на Синода е отрицателно и не виждам в този момент необходимост, преди да е дошло второ четене на другия законопроект ние да обсъждаме друг законопроект. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Якимов, за становището. Г-н Хафъзов, заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда по-спокоен за разлика от предишната комисия.
Изразявам мнение, че този законопроект трябва да бъде оттеглен със следните мотиви. Според мен, не би трябвало българският законодател да бъде арбитър и да предвещава съдебни решения. Нека всяко едно изповедание и ищец да предявява своите искания в съда и ако има достатъчно аргументи, мотиви и доказателства да придобие или да не успее да придобие даден имот – имот, храм или каквото и да било. По този начин, когато внасяме този законопроект и подкрепяме този законопроект, ние заявяваме и признаваме, че общините и държавата са в слаба позиция и вероятно ще продължат да губят дела, както това вече се случва на много места и по този начин се опитваме да ги подпомогнем, като им дадем предимство със закон.
Въпросът може да бъде отнесен и в Страсбург в Съда по правата на човека. Така или иначе много е вероятно някои от вероизповеданията да осъдят държавата ни затова, че не са успели да завършат своето съдопроизводство в България. Нека имаме предвид, че има такива религиозни вероизповедания, които вече са завели множество дела за стотици хиляди левове и вероятно ще търпят загуби от това, че са заплатили адвокатски хонорари, разходи по становища и експертизи, както и държавни такси. След приемането на този законопроект част от тези дела автоматично ще отпаднат и по този начин изповеданията ще бъдат изправени пред финансови изпитания.
Мнението ми, че един обект, който е национален паметник на културата, може да бъде притежание както и на физическо лице, ако това е жилищен дом и това се случва. Доколкото знам има такива в град София и в другите големи градове. По същия начин твърдя, че не е колизия и не е противоречиво становището и възможността даден храм да бъде притежание на съответната религиозна общност, която ги използва за богослужебна практика и съответно статута на музей или на национален паметник на културата да бъде съхранен и запазен. Това се случва и към момента, защото аз имам информация, че има такива подобни, както православни храмове, така и джамии. Такъв пример мога да ви дам като ви посоча джамията в град София „Баня Башъ”. Този храм е собственост на мюсюлманско вероизповедание и е културен паметник с художествено и архитектурно значение и то национално. Има такива, които са и с местно значение, например „Осман Пазвантоглу” в град Видин, двете джамии в град Пловдив също са с национално значение. Те са паметник на културата и от десетилетия са функциониращи джамии и храмове. Тоест едното не пречи на другото.
Аз не твърдя и не казвам, че чрез закон трябва да дадем възможност да бъдат възстановявани храмовете, за които претендират съответните религиозни общности, а това да става отново чрез съд, чрез доказателства, чрез достатъчно аргументи, които те биха могли да представят в своя защита.
Законопроектът, за който говорихме и чийто съвносител съм и аз, първият законопроект, който все още не е разглеждан в пленарна зала, даваше възможност по-улеснено изваждане на документи и нотариални актове върху храмове, които не са собственост на общината или на държавата, т.е. те може да не са безстопанствени, но не са притежание, както на съответната религиозна общност, така не са и публична държавна или общинска собственост. Тогава много често религиозните вероизповедания твърдят, че биха могли да намерят, да открият или да акумулират средства, с които биха могли да поддържат, да ремонтират или да реставрират тези храмове, но при положение, че те не са тяхно притежание няма как да сторят това.
Бих искал да кажа, че оттеглянето на този законопроект, най-малко във времето възможно е отново, разбира се, да го разглеждаме, да го променяме, да даваме своите становища, но най-малко от гледна точка на това, че днес тук сред нас трябваше да бъдат и други заинтересовани, неправителствени организации може би, религиозни институции и техни представители, които биха могли да вземат отношение по този законопроект. Това са Българската православна църква, Мюсюлманското изповедание, Еврейската общност - въобще Националният съвет на религиозните общности, с който много добре си партнираме през последните години.
Уважаеми колеги, към този момент има храмове, които се рушат – такива храмове, които са притежание на общините или на държавата. Съответно можем да си извадим заключение, че общината и държавата не успяват да се грижат за тях, не успяват да ги съхранят във времето така, както твърди, че желае или съответно съумява. Ние виждаме десетки храмове, които се рушат. Ако наистина целта на държавата и на общината е да подпомогне съхраняването и запазването на съответния обект, то тогава защо през последните години не са направени никакви постъпления, никакви стъпки в тази посока.
Министерството на културата би трябвало да отговори на въпроса през последните години колко храма са ремонтирани, реставрирани, за колко храма се е погрижила държавата и съответната община и съответно има ли такива храмове, които наистина не попадат под обсега на финансовите възможности на Министерството на културата. Ако има такива, тогава защо твърдим, че едва ли не религиозните общности няма да успеят да съхранят фрески, икони, калиграфи и т.н., при положение, че това и досега не се е случвало и най-вероятно и оттук насетне пак няма да се случи. Тогава какъв е мотивът наистина ние да продължаваме да твърдим, че държавата е по-добрият стопанин, че би ги съхранила за поколенията много по-добре.
Нека съдът реши! Това е моят апел. Нека да не отнемаме възможността съдът да реши дали наистина един храм по право приемственост или по някакви други съображения е собственост на съответната религиозна общност или не. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Хафъзов. Други становища и мнения, колеги?
От Националното сдружение на общините изпълнителният директор г-жа Гинка Чавдарова е дала позитивно становище за законопроекта.
Комисията по културата и медиите е излязла с позитивно становище с 16 на 3 гласа и с предложение, което накрая ще чуете.
Има ли други становища? От Министерството на културата или от дирекция „Вероизповедания” има ли становища? Заповядайте. Има думата представителя на Министерството на културата.
Милда Паунова:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми народни представители,
За съжаление с оглед на кратките срокове за представяне на становище и с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет, която задължава министъра при изразяване на становище по законопроекти, внесени от народни представители, да внесе съответното становище на оперативно заседание на Министерския съвет за съгласуване и невъзможността да извършим това до днешното заседание, не можем да изразим становище. Същото ще бъде изразено след одобрението му на оперативно заседание на Министерския съвет.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви. Други становища от гостите? Г-жа Ваташка, заповядайте. Моля гостите да се представят. Моля Ви за синтезирано мнение.
Елена Ваташка:
Казвам се Елена Ваташка. Председател съм на Сдружението на българските футболни привърженици. В нашия устав като организация освен различни цели и задачи, чието изпълнение ние се стремим да реализираме, има и съхранение на историческата памет. Така че моето присъствие тук е напълно в проблематиката и духа на този законопроект.
Това, което искам да ви кажа е, че абсолютно всички наши членове, които са от 14 големи градове и градове със средна големина, изразиха абсолютно едно и също мнение по този въпрос. Имаме решение на нашата организация от 15 ноември, че ще подкрепим като граждани всички протести на кметове, общински съветници и на граждани на съответните населени места срещу евентуално приемане на този законопроект, както и срещу съответни действия на съдилища в България, които окуражени от внасянето на този законопроект взеха да взимат някои много странни решения.
И още нещо, което искам да кажа е, че като организация ще внеса искане с настояване за пълно оттегляне на този законопроект. Защото в обществото остана един изключително неприятен привкус на задкулисие, на мръсни договорки. Чест прави на „Атака”, че оттегли подписа си от него, тъй като този законопроект има един единствен живец и ние знаем кой е той. И всички обикновени българи – християни и мюсюлмани, знаят кой е този живец. Това, което е лошото, е, че вече духът от бутилката излезе и дори оттеглянето на законопроекта няма да успокои нещата.
Ще внеса официално искане по този въпрос, а вие действайте както считате за добре. Ние ще направим това, което ние като граждани искаме.
Последно, тъй като изтича календарната година, искам да ви уведомя, че съм внесла в Деловодството днес Декларация на Сдружението на българските футболни привърженици, че ние класифицираме, определяме, даваме оценка за събитието 1913 г. като геноцид върху българи и арменци. Присъединяваме се към писмото на учени-историци. И по тази тема считаме, че ще работим, докато осъществим тази кауза.
Благодаря.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Само за още едно уточнение. Аз мисля, че продължават хората и тук в залата да бъркат, че едва ли не проблемът е относно само храмовете, които са паметници на културата. Тук става въпрос за нещо безкрайно и много повече. Тук се отваря вратата за претенции за всички онези имоти, земи, гори, парцели в населени места, като градинката с паметника на Ильо войвода в центъра на Кюстендил. Бих продължил с безкрайно още и различни типове имоти. Тук става въпрос за имоти, които могат да се оценят на милиони и на милиарди, за които ще бъдат вадени документи за собственост или по-точно не за собственост, а за принадлежност или за дарение, берат от времето на Османската империя. Да, смесват се нещата! И това ще бъде едно непрекъснато щение на базата на това, което бъде прието. Защото така са формулирани нещата. Да, изключват се няколко джамии, съответно Археологическия музей, Музея на религиите в Стара Загора. Но явно ДПС и от това са недоволни. Те държат и това да остане и то да мине.
И оттук нататък ще видите как мюсюлманското вероизповедание ще се суброгира в ролята на правоприемник на Отоманската империя. Това ни чака, колеги. Това е съвсем късогледото, юридически така неграмотно виждане, схващане, разбиране. Не ме учудва защо Правната комисия с председател Четин Казак е дала това становище с толкова на толкова. (Становището е на Комисията по култура.) Не се плашете. Комисията по културата се интересува дотолкова, доколкото се изключват паметниците на културата. Там също няма юристи. Тях ги интересува дотолкова доколкото 6-7 джамии и 2-3 музея се изключват от полезрението и от действието на този закон.
Пак ви повтарям. Става въпрос за хиляди, десетки и може би стотици хиляди декара земя, гори и най-различни други сгради и имоти. Например, става въпрос във Видин за крепостта, която е останала от Пазвантоглу от времето на турското владичество. Тя също ще подлежи на връщане на Мюсюлманското вероизповедание, защото там има архитектурни елементи, които са ориенталски, защото е строена знайно и безспорно от Осман Пазвантоглу, който всъщност е бил противник на централната турска държава и на султана и е бил смачкан, загинал, убит, като едър феодал и т.н. Виждате щенията, виждате релациите, за да бъдат развити и оттук нататък да бъдат с правна юридическа база. Рано или късно ще се стигне до необходимостта от отменяне на този текст с всички съпътстващи това дипломатически усложнения. Ще има подкрепа от съседната държава Турция за всичко това. Не се хващайте на заплахите, че съдът, видите ли, по-опасно било той да решава. Досега има един пробив, осъществен кой знае как! Тук трябва да се заеме прокуратурата, да се обследва казуса, да се видят какви са паричните потоци. Това е в Одринския съд по отношение на джамията в Карлово.
Но този пробив, разбира се, ще бъде покрит, ще бъде запушен.
Така че не се притеснявайте. В момента в съдилищата не съществува каквото и да е основание по тези 80-90 иска, които бяха пробни. Те бяха пробни, за да се тества нагласата на обществото, да се премери температурата. За всичко това е мислено дълбоко. Има центрове, които са направили разработката. Тук работи Ди Анета – Турция. За тези, които не знаят, мога да обясня какво значи „Ди Анета” – парекселанс разузнавателна служба на съвременната турска държава, която успоредно работи по по-специфични теми и въпроси. Така че не се поддавайте.
Има две предложения:
Едното е да бъде оттеглен законът изобщо и да приключим и да се заемем с нов друг закон, в който можем всички да участваме по другите теми и задачи относно нотариалните актове, относно такса смет, относно статута на свещенослужещите и всички останали. Тук ще ни разберат от всички останали вероизповедания – и от арменското, и от еврейското, и от католическото, защото и на тях им е ясно какво се цели с този закон.
Още веднъж призовавам колегите от БСП. Колеги, не се поддавайте на шантажи. Това е шантаж. Това е добре разработена схема от страна на коалиционния ви партньор, която цели последици, които за България ще бъдат много тежки. Предупреждавам ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви. Г-н Славов, заповядайте.
Пламен Славов:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги, налага се да взема думата, защото сме именно в Комисията по вероизповеданията и аз, освен че съм вносител на законопроекта, съм и член на комисията.
Първо, заявявам, за да може все пак да се има предвид, че ние сме в процедура на обсъждане на внесен законопроект на 9 декември 2013 г., г-жо Ваташка. Вие говорихте относно законопроекта, който беше внесен юли месец от г-н Михаил Миков и група народни представители. Обсъждането по него мина в комисиите на Народното събрание. Оттук нататък следващият етап е разглеждане на първо четене в пленарна зала. И аз бих помолил, когато коментираме тук в момента това, което е в дневния ред на заседанието на комисията, да насочим своето внимание към този законопроект, който сме внесли с колегата Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева. И от тази гледна точка е нормално да слушаме коментари относно внесения законопроект, чийто текст прочетох в началото. Това е първото, на което аз обръщам внимание и на колегите като предложение да спазваме процедурата на правилника и да не се опитваме да изместваме дискусията към вече обсъждан законопроект. Оставям ви тези възможности на първо четене в пленарна зала отново да имаме тази възможност всички ние – и членовете на комисията и останалите колеги, народни представители.
Другото, което искам да заявя пред вас е, че нямаме намерение нито аз, нито моите колеги, да оттегляме законопроекта. Защото ние сме реализирали тази законодателна инициатива с ясното съзнание, изложено в мотивите, с които ви запознах и които коментирах пред вас. Ние смятаме, че подобен текст на законопроект ще донесе успокоение в обществото. В никакъв случай не мога да се съглася с опитите за внушение и от г-н Шопов и от други колеги, които се изказаха, че става дума за някакъв замисъл, че става дума за коалиционен дълг, че става дума за това, че ние сме се превърнали в заложници на други народни представители. Няма такова нещо!
Аз ви моля да уважавате правото на законодателна инициатива на всеки един народен представител, както в случая сме ние. И ако коментираме нещо, нека да коментираме мотивите за законопроекта, нека да коментираме текстовете, но в никакъв случай да не се впускаме в такива пространни квалификации, обвинения и в търсенето на заговор и неща, които са несъстоятелни и които нямат нищо общо с начина, по който е внесен законопроектът и начина, по който трябва да върви обсъждането тук в нашата комисия.
Още веднъж да уточним, за да не се спекулира. Преди малко колегите от Комисията по културата и медиите с шестнадесет гласа „за” и три гласа „против” подкрепиха законопроекта. Тяхното предложение се различава от вашето предложение, колеги. А предложението е следното:
„Приема по принцип предложения законопроект и предлага на вносителите по двата проекта да направят работна група, която да съобрази двата закона в обобщен вариант.”
Парламентарната процедура знаете каква е. Тя изисква на първо четене в пленарна зала да се обсъдят двата законопроекта и едва след гласуването да се прецени по какъв начин по-нататък ще се продължи работата по тези текстове. Такъв е нашият правилник.
Смятам, че не е етично, не е редно, не е колегиално вие да ни призовавате да оттеглим своя законопроект.
Никога аз лично не съм оспорвал правото на колега народен представител да внесе какъвто сметне за редно, за уместно, като законопроект.
Но отново заявявам, че с оглед на това напрежение, което съществува и тази наша отговорност ние да намерим като законодатели баланса в интересите на държава, общини, религиозни общности, на всички граждани без разлика на тяхната религиозна принадлежност, нека по същество да насочим вниманието си към този текст. Не смятам, че е несъстоятелен от гледна точка на цитирано становище на Комисията по правни въпроси. Комисията по правни въпроси тогава се е произнесла по внесения законопроект от г-н Михаил Миков и група народни представители. Председателят на Народното събрание е разпределил и Правната комисия да разглежда законопроекта, който ние сме внесли. Нека да изчакаме и тяхното заседание и тогава да коментираме становището, с което те ще излязат. А ние сме комисия, на която е разпределен законопроектът и смятам, че в тези разисквания, които стават до момента и които предстоят, ние трябва да намерим начин с гласуване да покажем своето отношение и своята позиция.
Отново искам да напомня нещо важно. Насочили сме се към § 5, защото той е едно продължение на тези реституционни претенции, основани на базата на реституционно законодателство от 90-те години на миналия век. И тези опасения, които съществуват в обществото, са именно по вариант и по възможност, която може да се ползва от религиозните общности за реституционни претенции по отношение на публична общинска и държавна собственост. За това става дума. И в никакъв случай да се опитва да се прехвърля този текст към текста на законопроекта на г-н Миков и група народни представители. Не случайно казах какво заяви вносителят г-н Миков на заседание на Комисията по културата и медиите, когато се обсъждаше внесеният от него законопроект. Какво той заяви след това в свои публични изяви, че законопроектът от месец юли не дава основания за реституционни претенции на регистрираните вероизповедания по отношение на публична общинска и държавна собственост.
Запознах ви и със становището на Министерството на културата и с предложението да се търси прецизен и точен текст, който да отговори именно на подобен обществен интерес. Нека върху това да разсъждаваме и нека да не се обвиняваме в неща, които не отговарят на истината и които не са състоятелни. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Славов. Г-н Хафъзов, заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Г-н Славов, Вие казахте, че текстът е прецизен. Но ние се консултирахме с прависти, които казаха, че е много вероятно този текст да бъде най-малкото предложен на вниманието на Конституционния съд и може да отпадне, ако бъде приет в пленарна зала.
Мислихте ли по този въпрос? Предполагам, че Вие също сте се консултирали с добри прависти, но има такова твърдение от страна на юристи, които казват, че е много вероятно този текст да бъде атакуем в Конституционния съд.
Ние, Движението за права и свободи ще търсим и тези пътища, ако този законопроект бъде приет.
Реплика: Говорим за § 5, г-н Хафъзов?
Пламен Славов:
Да, ще използвам правото си на дуплика по репликата на г-н Хафъзов, да информирам колегите, че на заседанието на Комисията по културата и медиите подкрепа за внесения от нас с г-н Дъбов и г-жа Буруджиева законопроект беше изразена и от Археологическия институт с музей на БАН в лицето на неговия заместник директор доц. Бони Петрунова.
Аз смятам, че това, което се предложи по принцип на заседанието на Комисията по културата и медиите и това, което се предлага по принцип като възможност от колегите от ГЕРБ, е естествен процес, който вече има достатъчно потвърждение в съществуващата парламентарна практика.
Прецизирането на текстовете, ако законопроектът бъде подкрепен на първо четене и в пленарна зала, естествено ще стане и с участието на всички народни представители, и на експерти, и на специалисти, и на представители на Министерството на културата и на държавните културни институти и институции, за да може в края на краищата, ако имаме волята на законодатели на второ четене ние да приемем текстове, които да бъдат още по-добри, още по-точни и още по-прецизни. Това е една нормална практика, която ние сме в състояние да използваме, в рамките на нашия правилник. Благодаря.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви. Други становища? Заповядайте.
Методи Митев: Гражданско движение „Освобождение”
Г-н Славов, може би сте пропуснали едно междуправителствено споразумение между България и Република Турция от 1909 г. С това споразумение, с това решение въпросите относно вакъфските имоти, така че мисля, че те нямат място в този законопроект.
Предмет на този законопроект би трябвало да бъде единствено Българската православна църква, на която са отнети имотите през 1947 г. със Закона за експроприацията.
Предс. Васил Антонов:
Г-н Митев, благодаря Ви. Други становища? Заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Г-н Митев, един въпрос. Вие чели ли сте Споразумението от 1909 г. между Турция и България. Лично сте го чели? И може да ми посочите текст, в който е казано, че имотите остават в полза на България или на мюсюлманското вероизповедание.
Методи Митев:
На българската държава като компенсация за страданията на българския народ.
Хюсеин Хафъзов:
Ще ви оставя моите координати. Искам да ми покажете точния текст.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря ви. Други становища има ли? Заповядайте.
Светозар Филипов: Национален форум „Обединение”.
Благодаря ви за дадената ми дума.
Тук трябва да призная, че г-н Хафъзов е абсолютно прав относно Споразумението от 1909 г., 6-19 април, подписано в Цариград. Шапка Ви свалям, че сте го чели, за разлика от много хора тук, които не са го чели. Там се третира мюфтийския въпрос, а не вакъфския въпрос. А между мюфтийски въпрос и вакъфски въпрос има огромна разлика, господа българи депутати. Прочетете първо тази част от историята!
Днес тук сме с събрали, за да обсъждаме поправката Славов, Дъбов Буруджиева. Нали така?
Национален форум „Обединение” приветства тази поправка.
Но във връзка с това споразумение, г-н Хафъзов, и във връзка с това, че на всяка една комисия Вие говорите за молитвените домове и за джамиите, към тази поправка, г-н Славов, Национален форум „Обединение” предлага към „други паметници на културата –публична държавна и общинска собственост” да се добави „и имоти, които се определят като вакъфски”.
Съгласен ли сте, г-н Хафъзов?
Предс. Васил Антонов:
Моля ви не влизайте в диалог. Очаквам само вашето становище по законопроекта.
Светозар Филипов:
Това е нашето предложение и по този начин да бъде добавено към тази поправка.
Благодаря на господата Славов, Дъбов и Буруджиева за това, което направихте. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-н Филипов. Г-н Хафъзов, заповядайте.
Хюсеин Хафъзов:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Разбира се, че не съм съгласен, защото съм дълбоко справедлив в своето съзнание и разбиране. Всичко, което е отнето и взето, трябва да бъде възстановено. Това е моето разбиране.
Ако ще се връщаме към 1909 г., 1913г. 1919 г. и 1925 г., там освен, че се дават имотите на мюсюлманско вероизповедание или както се твърди, че се оставят на българската държава, имат други права и задължения, които трябва да бъдат спазени по отношение на мюсюлманско вероизповедание. Аз не съм съгласен с тях, но ако си ги припомним, вероятно всички ние тук ще бъдем доста учудени. Ето, не се връщаме към това. Не се връщаме към това, но, разбира се, че не съм съгласен. Всичко, което е заграбено, отнето по несправедлив начин, незнайно по какъв начин, трябва да бъде възстановено.
Павел Шопов:
Кога е заграбено, г-н Хафъзов. Кой е заграбил? Кое е заграбено?
Предс. Васил Антонов:
Момент. Моля, не влизайте в дискусия. Отдалечаваме се от предложения и коментиран закон. Законът е предложен.Темата е широка.
Параграф 5, по който събираме различни мнения и точно това е целта на днешното събиране, да съберем повече становища, мнения, предложения, за да можем да достигнем до възможно приемливо и добро становище, което да защитава, както вероизповеданията, така да защитава и България като светска република.
Моля ви за други становища, ако имате.
Г-жо Ваташка, ще Ви дам думата, но искам да напомня, че всички, които са поканени, са тук, за да дадат становища, а не да откриват дискусии. Съобразихме се със становището ви и то ще бъде отразено в нашата работа – в работата на комисията и по-късно в залата.
Давам ви възможност за изказване, но моля ви, не преминавайте границата, в която провеждаме обсъждането. Г-жа Ваташка има думата.
Елена Ваташка:
Няма да бъда многословна. Искам да ви уведомя, че общественото мнение, без да имам право да го представлявам, е силно разколебано в реалните мотиви за този законопроект на БСП, като основен вносител. Нима всички тези неща, които се уреждат с поправката, която днес обсъждате, не беше разбрана още при първия законопроект? И нима толкова опитен юрист като г-н Миков не разбра, че с този законопроект ще се възстановят Археологическият музей и всички други от национално значение сгради на мюфтийството? И нима вие, които имате такава експертиза и толкова много хора, които работят за вас, не видяха подводните камъни и живеца на закона?
Простете, но хората са силно разтревожени какво се случва!
Предс. Васил Антонов:
Благодаря. Колеги, има ли други мнения?
Г-н Славов, като вносител, заповядайте.
Пламен Славов:
Уважаеми колеги, аз отново смятам, че единственият начин да се изрази мнението и становището на нас като комисия по вероизповеданията и парламентарна етика е да го направим чрез гласуване и затова се обръщам към Вас, г-н Председателстващ, да подложите на гласуване внесения законопроект, защото аз заявих, че няма да го оттегля от името на вносителите.
Предс. Васил Антонов:
Добре. Преди това г-жа Аврамова поиска думата.
Петя Аврамова:
В моето изказване предложих да сформираме една работна група. Сега ще конкретизирам предложението си. Да бъде сформирана работна група по двама членове от парламентарна група, които са в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Защото, г-н Председателстващ, това, което правим днес, е първа стъпка преди внасянето на приетия на първо четене законопроект, приет месец юли, на второ четене и е опит да се потуши напрежението. И внасянето на тази поправка в § 5 е опит за потушаване на напрежението. Аз смятам, че това няма да потуши напрежението и вече чухме становища и на неправителствени организации. Смятам, че с тази поправка напрежението няма да бъде потушено.
Нашето мнение е, че с тази поправка в § 5 проблемите, които са създадени в § 5 и това, което се случва в българските съдилища и това, което решават те като една доста противоречива практика на съдилищата, смятаме, че с тази поправка напрежението няма да бъде потушено. Затова конкретизираме нашето предложение, а именно да бъде направена работна група, която да направи такъв законопроект, който да реши всички интереси и най-вече интересът на българската държава. Благодаря ви.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря ви. Има ли други становища? Не виждам.
Колеги, приемате ли на база на направеното предложение от колежката и от последвалите дискусии да формулираме следното заключение.
Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика приема по принцип предложения законопроект от депутатите Славов, Дъбов и Буруджиева и предлага вносителите по двата законопроекта да направят работна група, която да се съобрази с предложенията, направени по двата законопроекта.
Г-н Славов, приемате ли по този начин да звучи направеното предложение от колегите.
Пламен Славов:
Доколкото се съгласих с подобно предложение, направено от колегите от Комисията по културата и медиите, аз нямам основание да не се съглася и с такъв вариант за решение на нашата Комисия.
Павел Шопов:
На мен не ми се иска да има оценка и сянка за това, че ние сме съгласни по принцип или не. Предлагам думата „по принцип” да отсъства. А решението да бъде сформираме работна група, за да продължим работата по двата законопроекта.
Предс. Васил Антонов:
Има ли други мнения? Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Аз предлагам да гласуваме това, което е предложено като законопроект и след това да гласуваме предложението на г-жа Аврамова, като две независими неща. Защо да ги обединяваме? Някой от комисията може да е против едното, а друг против другото. Благодаря.
Пламен Славов:
В такъв случай, след като стана ясно нежеланието да се подкрепя подобна формулировка, смятам, че трябва първо да приключим с гласуването по внесения законопроект.
И отново продължавам да твърдя, че възможната процедура за създаване на работна група за работа по гласуваните законопроекти може да стане след обсъжданията в пленарна зала.
Ако колегите имат желание да внесат свой вариант на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, те имат право на такава законодателна инициатива. Всеки един от нас има право на такава инициатива. Аз не виждам защо създаването на работна група на този етап се превръща едва ли не като някакво препятствие, за да се изрази отношение по предлагания законопроект. Това е право на всеки един народен представител да реализира законодателна инициатива. И не виждам защо това, което ние сме предложили, трябва да бъде осуетявано по подобен начин с подобно предложение. Ако вие имате предложения по закона за вероизповеданията, направете ги.
Това е моето предложение, г-н Председател. Аз настоявам да се гласува предложеният законопроект.
Предс. Васил Антонов:
Г-жо Аврамова, заповядайте.
Петя Аврамова:
Аз се присъединявам към колегата Славов. Моля да подложите на гласуване внесения от него законопроект. Като вносител той има право да чуе мнението на колегите.
И отделно да гласуваме създаването на работна група, която да изработи такъв законопроект, който да бъде приет с консенсус от всички политически сила, защото смятам, че политика във вярата и във вероизповеданията не трябва да има.
Предс. Васил Антонов:
Последна възможност за становища. Някой от колегите желае ли думата? Няма. Колеги, преминаваме към гласуване.
Който приема предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-91 от 09.12.2013 г., внесен от народните представители Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева-Ваниотис, моля да гласува.
Г-н Мутафчиев е дал писмена декларация, че гласува с „да” за законопроекта.
Гласували Седем „за”.
Който е против законопроекта, моля да гласува. Пет „против”.
Въздържали се? Пет „въздържали”
Законопроектът не се приема в комисията.
Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Колеги, искам да кажа защо съм гласувал против.
Гласувах „против”, както каза колежката от ГЕРБ, за да не се даде зелена светлина за прокарване на първоначалния проект на закона. Това е една мимикрия с цел да се успокои общественото мнение. Хората трябва да бъдат будни и нащрек и да знаят, че се готви жестоко посегателство срещу българския национален интерес. Готви се възвръщането на собствеността на Османската империя, буквално го казвам, в най-уродливия вариант по отношение на имоти, които турската държава със споразумение в 1909-1913 г., както и мирни договори, последвали Първата световна война, са решени тези въпроси. Собствеността е преминала в българската държава. Не е въпросът тук за паметниците на културата само. Тук става въпрос за хиляди декари гори, мери, земи, градски имоти, по отношение на които Главното мюфтийство ще се опита да се суброгира като правоприемник на Османската империя – нещо, което не е дори в съседна Турция станало и не може да бъде след времето и след коренната промяна, осъществена от Кемал Ататюрк след Първата световна война.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря. Има думата г-жа Аврамова.
Петя Аврамова:
Г-н Председател, имах предложение за създаване на работна група, която да е съставена от по двама членове от парламентарна група и която да изработи нов законопроект, консенсусен, във връзка с проблемите, които съществуват с имотите на всички вероизповедания в България.
Предс. Васил Антонов:
Благодаря Ви, г-жо Аврамова, за направеното предложение.
Пламен Славов:
Аз ще изразя противно мнение.
Колеги, отново заявявам, че всеки има право на законодателна инициатива. Сами разбирате, че за да се постигне такъв консенсус между всички парламентарни групи, това означава да се водят разговори между ръководствата на парламентарните групи.
Така че, аз ви предлагам да предложите на ръководството на парламентарната група на ГЕРБ да предложи и на останалите парламентарни групи да стане обсъждане, за да може подобно предложение с консенсус да бъде прието в пленарна зала. Мисля, че това е работещият път и модел. И това по никакъв начин не ограничава вашето право и възможност вие самите да проявите законодателна инициатива и когато я проявите, да проведете необходимите консултации.
Предс. Васил Антонов:
Които са „за” направеното предложение, моля да гласуват. Десет „за”.
Които са против? Трима „против”.
Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се предложението за решение, което направи г-жа Аврамова.
Благодаря ви за днешното участие.
Тъй като това е последното заседание на комисията за тази година, пожелавам на всички добро изпращане на 2013 г. и да е здрава и честита Новата година.
Закривам заседанието.





Председател:
Пламен Славов