---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика



П Р О Т О К О Л
№....

Днес, 30.01.2014 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет - Дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор и Георги Кръстев, експерт;
Гражданско участие: от Гражданско сдружение за защита на гражданите – арх. Пламен Генов; от Гражданско сдружение „Средна класа” – Стефан Стойков; от Национален форум „Обединение” – Светозар Филипов.
На заседанието присъства и народният представител Таско Ерменков.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от г-н Пламен Славов, председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика
Предс. Пламен Славов:
Добър ден, уважаеми колеги, госпожи и господа. Предлагам да започнем. В момента присъстват 12 от членовете на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Откривам заседанието на комисията.
Предлагам заседанието да протече при следния дневен ред:
Единствена точка - Отчет за разпределената държавна субсидия за вероизповеданията за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г.
По този отчет ще докладва директорът на дирекция „Вероизповедания” г-н Емил Велинов.
Имате ли други предложения? Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
На e-mail получих писмо от един наш съгражданин в Чикаго, а може би и колегите са го получили. Иска да се разгледа в нашата комисия един въпрос, свързан с храма „Св. Иван Рилски” в Чикаго. Две години поред е пускал такова писмо до нашата комисия. Аз за първи път го виждам. Ако сте си отваряли пощата, предполагам, че го има и при вас. Това е пощата на парламента. Мога да кажа какво пише в писмото.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, аз ви предлагам да обсъдим този въпрос в края на заседанието и да включим евентуално такава точка на следващото заседание на комисията, за да можем да предоставим необходимата информация и на останалите колеги. (Добре.) Благодаря ви.
Който е съгласен с дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. С тринадесет гласа „за” се приема дневният ред с предложението и уточнението, което беше направено от г-н Якимов – след разглеждането на отчета той да ни информира за писмото.
Г-н Велинов, имате думата, за да коментирате пред членовете на Комисията по вероизповедания и парламентарна етика отчета, който в момента, в който го получихме, го предоставихме и на членовете на комисията. Имате думата.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, за 2013 г. държавната субсидия за вероизповеданията беше определена с държавния бюджет в размер на 3 млн. лв. Наложиха се едни промени на основание чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет относно преструктуриране на нелихвени разходи по републиканския бюджет за 2013 г. в областта на правото на вероизповедание и разходите на вероизповеданията бяха намалени със 100 хил. лв. За това бяхме уведомени своевременно от Министерството на финансите и от Финансовата дирекция на Министерския съвет.
Искам да кажа, че от 3 млн. лв. фактически останаха 2 900 000 лв. Същевременно обаче по решение на Министерския съвет Министерството на финансите преведе допълнително 50 хил. лв., които, строго целево с решение на Министерския съвет, бяха определени за възстановяване след пожара на българския храм „Преображение Господне” в гр. Болград, Украйна. В крайна сметка дирекцията остана да разполага с 2 950 000 лв., които трябваше да разпредели сред вероизповеданията, съгласно разпределението в държавния бюджет.
Както виждате от посочената таблица, сигурно ще ви направят впечатление две неща. От държавната субсидия, предназначена за българските православни църковни общини в чужбина, която беше определена в размер на 700 000 лв., разпределихме 645 000 лв. Имаше определени около 50 000 лв., които трябваше да бъдат насочени за ремонт на помещенията на църквата в центъра на Рим, до „Фонтана ди Треви”, тъй като знаете, че там настъпиха проблеми с ръководството на католическите власти и нашия свещеник. Църквата беше затворена въобще и за нас и за италианците, тъй като не се спазиха договорките, подписани между папа Йоан-Павел ІІ и нашия епископ Тихон, който тогава беше заместник на дядо Симеон – на митрополита на Западна и Средна Европа. Така че затова оттам са разходвани 645 000 лв. Нямаме друг обект, за разлика от тази година, на който тези средства, строго целеви, да бъдат преведени. Сега имаме три молби от Германия, взети са нови три храма. Сега имаме желанието на новия митрополит на Западна и Средна Европа – митрополит Антоний, който в момента разговаря с външния министър и с ръководството на външно министерство относно построяването на български храм в двора на българското посолство (ако някой е ходил в посолството, говоря за долния двор на посолството, където е обрасло с бамбук). Та това е желанието на Западната и Средноевропейската епархии и предполагам, че ще се съгласи министерството, там на българска територия да бъде построен един малък храм.
Имаме молби от посланика ни в Хага с църковното настоятелство в Хага да се помогне ремонта на църковния дом в Хага, за който вече плащаме наем, но така или иначе е символичен.
Относно разходите, предназначени за Българската православна църква в страната, вие виждате, че те са 1 660 000 лв. Изхарчени са 6 хиляди по-малко, тъй като в последния момент бяха върнати неусвоени от една църква в кюстендилско - Софийска епархия в кюстендилските енории. А тези средства, след това ще ги видите, че за мюсюлманското вероизповедание сме надхвърлили с 5 хиляди лева субсидията. В последния момент възникна спешен ремонт, ама много наложителен, на покрива на джамията в Петко Славейково, област Габрово. Така че от тези 6 хил. лв., 5 хил. лв. бяха пренасочени за ремонт на джамията.
Другите вероизповедания, имам предвид Арменската апостолическа православна църква, получи изцяло субсидията и я усвои, Израилтянския духовен съвет също. От субсидията за други регистрирани в страната вероизповедания – те са описани, виждате кои църкви са спонсорирани с 50 хил. лв. Изхарчили сме 49 500 лв.
Относно субсидията, предназначена за издаване на религиозна литература виждате, че от 40 000 лв. ние сме ги усвоили и сме подпомогнали частично издаването на много важни за Висшия евангелски богословски институт, за доклади от международни научни симпозиуми, за Богословския факултет в София и в Шумен. Вторият том на книгата „Архиереите на Българската православна църква и т.н. Всичко е описано в отчета и повече няма да ги споменавам.
Ще ме попитате откъде намалихме субсидията със 100 000 лв. Имаше поет ангажимент към новия патриарх на Българската православна църква от субсидиите 300 хил. лв., предназначени за паметници на културата с национално значение, да се дадат 160 хил. лв. за ремонта на покрива на Синодалната палата, която е сграда с национално значение. Виждате, че ние от 2 950 000 ние фактически сме изхарчили 2 900 000 лв., което е с 60 000 лв. по-малко. Така че върнахме в държавния бюджет вместо 100 000 лв. 60 000 лв. допълнително, които бяха определени за покрива. Имаме обещанието на Управление „Държавни разходи” в Министерството на финансите, че в момента, когато Синодът има готовност, тези 60 000 лв. ще ни бъдат дадени допълнително. Но в момента те провеждат търгове, набират фирми, които са с клас „А”, за да могат да работят на сгради с национално значение. В момента, в който са готови, ние сме го заложили за първото тримесечие на годината и м. март да получат исканата сума от 160 000 лв. – тези 60 000 лв., които ние върнахме в бюджета по нареждане на ръководството на Министерския съвет и 100 000лв. ще вземем от новите, които са за паметници на културата.
Това е. Аз смятам, че всички вероизповедания, г-н Председател, са получили сумите, които са разпределени от Народното събрание по Закона за държавния бюджет с изключение на тези 55 хил. лв., които бяха определени за Рим. Но те са върнати на самия бюджет в рамките на тези 100 000 лв. Ние смятаме, че сме изпълнили задачата, която са ни поставили народните представители, за изпълнението на държавния бюджет. Нямаме преливане на средства от едно място на друго. Нашето становище е такова. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря Ви, г-н Велинов.
Уважаеми членове на комисията, имате думата за изказвания и въпроси към директора на дирекция „Вероизповедания”. Заповядайте. Г-жа Емануела Спасова.
Емануела Спасова:
Уважаеми г-н Председател, аз нямам забележки към така представения отчет. По-скоро имам едно предложение към Вас, защото отчета ние го получихме днес. Сега в движение го четем, слушаме едновременно. Ако може малко по-рано или пък комисията да заседава малко по-късно, за да можем да се запознаем с отчета. Защото така, накрак, в момента виждаме, че както са били предвидени, така са разпределени средствата, подробно е описано къде и какви размествания са се наложили. Всичко е наред. Но просто тези материали да ги получаваме по-рано, за да не се запознаваме така накрак и в движение с тях. Благодаря ви.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Емил Костадинов.
Емил Костадинов:
Уважаеми г-н Председателю, колеги, понеже се налага след малко да изляза, за да отида да докладвам в друга комисия, аз считам, че практически отчетът няма основание да има някакви особени коментари. Очевидна е добрата дисциплина при реализацията и разпределянето на средствата.
Направо ви предлагам да гласуваме. Не виждам съдържателни основания да коментираме по този бюджет. Отклонения съществени няма от планираните средства. Всичко е в рамките с минимални отклонения от планираното като реализация. Средствата са насочени там, където е предвидено. Реализацията е видима. Дори има някаква минимална икономия. Така че предлагам да утвърждаваме този отчет.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Костадинов. Г-жа Дукова.
Снежана Духова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз също няма да бъда многословна, но имам няколко въпроса и не съм съгласна с това, че изпълнението на един бюджет не дава основание за коментар в никакъв случай и за анализ. Но така предложен в този кратък период от време той не може да бъде обстоен и прецизен.
Имам следния въпрос. Усвоената сума към 31 декември вероятно визира 2013 г., тъй като тук е записано 2010 г. Това грешка ли е? Надявам се да е техническа! Грешка техническа, но е съществена, защото така ще отиде в аналите, а ние приемаме един сериозен документ. Моля това да се поправи.
Второто, което ми дава основание да задам въпроса, да, действително средствата са разпределени с малко движение по пера, което в кратък дух бе обосновано, според мен, добре. Паричното разпределение в целеви порядък на тези средства не дава основание за кой знае какъв анализ, но пък дава основание за следния въпрос.
Аз лично бих се съмнявала в този порядък на разпределение, който граничи едно към едно с центъра на разпределение, който е планиран. Питам имаме ли механизъм и какъв е контролният механизъм за мониториране на тези разходи. Изпълняваме ли ангажимента на централата, след като разпределим средствата, да не се интересуваме от мониторирането на тяхното разходване. Какъв е този механизъм и начин и защо с две изречения не е даден анализ за това. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
И аз благодаря. Други колеги, които желаят да зададат въпроси към г-н Велинов или да изразят отношение към предлагания отчет?
Само да припомня още веднъж, колеги, че ние на свое заседание през есента на 2013 г. приехме един отчет на дирекция „Вероизповедания” за изпълнението на бюджета за вероизповеданията от държавната субсидия за първото полугодие и там имахме възможност също да коментираме по какъв начин се усвояват предвидените финансови средства, както и да зададем въпроси към г-н Велинов.
В момента, в който ние получихме този материал от Министерския съвет, заради установените нови процедурни правила за даване на информация, включително и на заседание на комисиите на Народното събрание, ние веднага го размножихме и го предоставихме в кутиите с мисълта, че ще имате възможност в рамките на днешния ден, преди заседанието, да се запознаете. Приемам забележката, която беше отправена от г-жа Спасова и се надявам, че и по-нататък синхронът на работата ни с дирекция „Вероизповедания” ще бъде още по-успешен.
Използвам, че съм взел думата, за да попитам г-н Велинов. Явно още веднъж се налага пред членовете на комисията да се коментират принципите за разпределението на предвидените средства, както за вероизповеданията, така и за българските православни църковни общини зад граница и по отделните редове на предварително предвидения бюджет.
В този смисъл уместно е да се зададе въпросът какви са били основанията да се предостави такава финансова помощ и подкрепа на един манастир, който е икономически състоятелен, разполага с ресурси, развива активна стопанска дейност. Това е Църногорският манастир „Св. Св. Козма и Дамян”.
Използвам възможността, за да направим и тази естествена връзка между този отчет, който гледаме и това, което предстои да се реализира в рамките на гласуваната субсидия за 2014 г., за да можем още веднъж да изразим нашите очаквания, че в процеса на реализирането на тези финансови средства ще намерим оптималната форма на взаимодействие и ние като членове на Комисията по вероизповеданията и Дирекция „Вероизповедания” с ръководствата на регистрираните вероизповедания в Република България и да откликнем на тези очаквания, които има, за оказване на конкретна и нужна помощ.
Когато с една част от колегите народни представители бяхме на поклонническо пътуване в Света гора в Зографския манастир „Свети великомъченик Георги Зограф” ние коментирахме с представители на всички парламентарни групи, че е редно да насочим своето внимание към възможности, които ще предоставя занапред държавния бюджет за оказване и на финансова подкрепа от страна на българската държава и за Зографския български манастир в Света гора. Казвам това, защото преди години манастирът получи много сериозна подкрепа от българската държава и в разговор с игумена на манастира и с монасите от братството те отново изразиха надеждата си, че в рамките на тези финансови средства, които отделя българската държава ще имаме предвид и ние като народни представители да направим необходимото, за да може и Зографският български манастир да разчита на такава подкрепа.
Казвам това, защото традиционно винаги в бюджета на държавата се разписва такава целева помощ за Рилския манастир – Светата рилска обител, и смятам, че дори и в рамките на тези средства, които са предвидени като резерв и които предвидихме с гласуване в бюджета като резерв за вероизповеданията, ние можем да търсим възможности с подкрепата, разбира се, и на правителството, на Министерството на финансите тези очаквания на монасите от Зографската обител да бъдат удовлетворени.
Това са моите въпроси, г-н Велинов, към Вас. Благодаря ви.
Емил Велинов:
Аз искам първо да отговоря на г-жа Снежана Дукова.
Аз миналия път говорих, но и сега ще кажа, а може би е най-добре да представя Вътрешните правила за финансово управление и контрол, разписани от Главния секретар на Министерския съвет. При нас от една година е много сериозно относно разпределението и контрола на финансовите ресурси, с които разполага дирекцията. Имаме строго утвърдени вътрешни правила. Още в края на миналата година два пъти влезе вътрешния одит, един път имаме одит от Сметната палата, а в началото на тази година и в момента имаме проверка от Държавния Инспекторат. Всяка година винаги започват с нас, така че и тази година са ни гости. А аз обещавам пред г-жа Дукова, и пред Вас, г-н Председател, да изпратя заверените финансови правила и за 2014 г. Това е относно как се разпределят субсидиите и контрола.
Относно Вашия въпрос, г-н Председател, за „Козма и Дамян”. Не че манастирът има много частни дарители, но беше им гръмнала парната инсталация и второ, противопожарната защита не им беше изобщо в ред – и на новото крило, и на старото. Получиха препоръки от пожарната и ние сме разпределили 15 или 20 хил. лв., не помня точно, за противопожарната инсталация и да се ремонтира нещо, но сега не си спомням какво точно, но ще ви докладвам допълнително съвсем точно.
Относно Зографския манастир. При последните разговори, когато бяхме и с Вас и тук, действително, ако искаме манастирът да бъде в пълна завършеност, има две неща, които трябва да се свършат. В момента се работи Банското крило. В Банското крило кулата е почти готова, защото там архитект на кулата беше синът на професора, който е в КЕДАК (Център за съхранение на светогорското наследство), който утвърждава проектите. Фактически на момчето беше дипломна работа възстановяването на кулата. Спонсорира се от КЕДАК. Фактически средната част на цялото Банско крило е почти готова. В момента се работи встрани. Според игумена и това, което са му казали гръцките архитекти, ще са необходими от 500 до 700 хиляди лева, за да се направи тази сграда. И остава да се довърши първото изгоряло крило (южното крило) на Зограф, което е столовата или срещу църквата вдясно (южното крило), което на практика закъсня с ремонта. То беше възстановено много отдавна, но закъсня, че по искане на гърците трябваше да сменим прозорците да дойдат на мястото на терасите – терасите да се обърнат към двора на манастира. Доксите да се обърнат обратно към двора на манастира. Това забави много, но материалите са осигурени, токът е прокаран, ВиК е прокарано, остава измазване на крилото. Покривът е много стабилен.
Относно репликата кога сме осигурявали пари за Зографския манастир. Парите бяха осигурени по време, когато премиер беше Сергей Станишев. По време на управлението на Станишев един път бяха заделени 2 млн. евро и след това 1 млн. евро, които отидоха и от тогава не сме изпращали средства на манастира.
Относно Рилската света обител, Г-н Председател, държа да Ви отговоря. Действително за там се заделят много средства. Само че тези средства отиват в Министерството на културата и те ги превеждат целево на манастира. Но аз още един път искам да занимая комисията с този проблем. Имаме четири сгради, които не бяха собственост на манастира. Но така или иначе като се прави този комплекс, игуменът се съгласи. Повтарям - това са сградата на полицията, пощата, пожарната и кметство. Кметският наместник е изгонен от хотела, в който наемаше една стая. И ние давахме, давахме пари и в един момент казах, че там повече пари няма да даваме, защото те отидоха за ремонт на хотела, възстановиха врати, купиха нови брави, и всичко останало, а да се довършат сградите на тези четири основни неща, които трябва да направят, не го направиха. Върху парите, които тази година дадохме върху тях няма абсолютно никакъв контрол. Ако тези средства се дават и се използват целево, музеят работи. В музея работят четири човека. Могат да се водят 160 човека на работа. Една климатична инсталация се поддържа и това е. А има моменти, в които по доклада на бившия главен счетоводител на Синода средства се отчитат и в Синода и в културата. Така че трябва Министерството на културата да има един по-строг контрол за усвояването на тези средства. Аз нямам нищо против. Тази година ние имаме 350 хиляди за националните паметници на културата. Да заделим 100 хил. лв. за Рилския манастир? Но отидат ли там, контрол оттук нататък е много трудно да се направи. Защото той казва, че е отделен от държавата. Да, но като получава пари, не е отделен от държавата. И с него не можем да се разберем на тази тема. Изпращахме няколко пъти пари, но не се довърши сградата. Направи се една подпорна стена и се хвърли сума ти пари. За какво му беше? Нямаше я в проекта. Там е скала отзад. Но тези сгради трябва да бъдат довършени. Не са много средствата, които ще отидат за там и мисля, че тази целева помощ, която се дава от Министерството на културата и е гласувана в бюджета и ние да помогнем със 100 хил. лв. и тези сгради ще влязат функционално.
Ако искате, не възразявам, да поканим при вас на заседание на комисията главния комисар Николов на пожарната, да поканим главния секретар на МВР и да се разберем. Сега полицаите седят в едни будки, а и пожарникарите, а зимата знаете какво е да се отопляваш с една електрическа печка. Мисля, че там трябва да се упражни контрол. Рилската света обител действително получава много повече средства от всички останали. А на Зографския манастир толкова му трябват, за да завърши банското крило, според думите на игумена. Това са негови думи.
Благодаря за отправените въпроси. Ако имате други въпроси, готов съм да отговоря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря. Обръщам се отново към колегите, ако имате въпроси.
Г-жа Маринова, заповядайте.
Корнелия Маринова:
Уважаеми г-н Председател, колеги,
Уважаеми г-н Велинов,
Всъщност г-н Славов няма никаква вина, че сме получили днес материалите, защото изходящият номер е от 29 януари и ние наистина молим, когато влиза подобен отчет и разглеждане на материали от дирекция „Вероизповедания”, те да влизат достатъчно навреме – най-късно в понеделник, за да имаме и ние възможност да се вгледаме в цифрите и да осмислим онова, което бихме искали да зададем като въпроси.
На следващо място бих искала да се върна към това, което каза г-жа Дукова преди малко. Вие ни обещахте финансовите правила, от които ние ще разберем как точно се определят бенефициентите на средствата и вероятно контрола, но ние много държим да знаем дали наистина дирекция „Вероизповедания” е наясно с това изпълнили ли са тези средства предназначението си, дали сте убедени в дирекцията за качеството на извършените ремонтно-възстановителни или строителни дейности.
И още нещо, тъй като този отчет влиза и в аналите на Народното събрание, г-н Велинов, вие по т. 2 и по т. 3 цитирате, че „бенефициентите на средствата могат да се видят в предоставените и утвърдени от главния секретар на Министерския съвет, списъци в дирекция „Бюджет и финанси” на Министерски съвет.” Със сигурност ги има, но нека тези списъци да бъдат приложени към вашия отчет. Мисля, че това е необходимо. Би следвало да бъде част от отчета. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-жо Маринова. Съвършено правилно е предложението, което направихте – тези списъци да бъдат част от отчета, който предоставя дирекция „Вероизповедания” пред Комисията, на практика и пред Народното събрание.
Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Първо искам да кажа, че председателят на комисията няма вина за това, че нашият отчет е постъпил на 29.01.2014 г. Може би писмото на председателя е дошло преди 5-6 дена. Но при нас има един нов правилник, предполагам, че всички вие знаете новия правилник. Всички писма минават през кабинета на премиера, така че аз, когато идвам при вас, съм упълномощен от него или от главния секретар, който е разпоредител с кредита по бюджета. Не казвам какво е забавянето, но при нас разпореждането дойде. Ние не можем да пуснем отчет до вас, без да ни се разпореди. Това е първият въпрос.
По втория въпрос сте права и ще отговоря още един път. Ние тази година, а и по принцип, когато упражняваме контрол дали е извършено нещо от дадена църква или не, имаме одобрени протоколи от Държавния инспекторат. Тези протоколи се съставят на място. Ние не можем да направим естествено на всичките 280 обекта проверка. Разчитаме на епархийските ръководители. Но тази година сме извършили общо към 45 проверки на място от мои служители и лично от мен с констативни протоколи дали е извършена дадена работа или не. Мога да предоставя протоколите на комисията, ако желаете. Тези протоколи се подписват от представителя на църковното настоятелство и от кмета, който присъства заедно с нас на самата проверка в дадената енория. Така че и това, ако желаете, бих го предоставил.
Последно списъците. Аз дълго мислих дали да ги предоставя. В края на годината счетоводството ни пусна една цялостна разпечатка. Тази разпечатка ще я приложа и ще я предоставя, за да бъде прикачена към доклада. От тази разпечатка се вижда всеки бенефициент – коя църква, коя джамия, кое настоятелство и кой е получил средствата.
Така че ще предоставя вътрешните правила и списъците. Много сте права, че трябва да се знае кои са бенефициентите. Приемам.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Мутафчиев, заповядайте. След това г-н Якимов.
Петър Мутафчиев:
Тъй като подхванахме Зограф, нека някои неща да ни станат ясни.
Какви са взаимоотношенията между Ефорията, държавата, манастира и т.н. Идват ли средства от стопанисването? Знам, че не е наша работа да ги контролираме, но, примерно, Ефория „Зограф” поема ли част от ремонтите, които се извършват. Има ли някакво взаимно съгласуване и примерно да кажат ние ще дадем еди-колко си, вие дайте еди-колко си, за да постигнем общата цел. Някак си забравяме темата Ефория „Зограф” и вървим и си говорим за държавата. А там това наистина е икономически здрав механизъм, с който може да се помага на тази българска светия в Атон.
Предс. Пламен Славов:
Г-н Якимов, заповядайте.
Петър Якимов:
Благодаря. Моят въпрос е повече към предишните зададени въпроси.
Във връзка с обратната връзка какво е направено с тези пари? Разбрах, правят се протоколи, прави се някакъв избирателен режим за контрол, но мисля, че не е трудно, вече сме в такова време, че това е напълно осъществимо, когато се изискват средства от епархиите за строително-монтажни работи или за дейности, които явно могат да се видят, да бъде направен някакъв снимков материал и когато свърши ремонта, да се направи наново. И това да стои в архива, за да се знае, че тази година държавата е отделила такива средства и е постигнато ето това в този храм. Аз нямам подозрения, но все пак опита в България ни показва друго. Да не се правят някои неща по няколко пъти – едно и също нещо с няколко пъти отпуснати средства. Благодаря.
Предс. Пламен Славов:
И г-н Стефан Стойков искаше думата. Заповядайте.
Стефан Стойков:
Аз имам един въпрос към г-н Велинов като гражданин.
Знам, че в Закона за вероизповеданията ние не сме включени като светски граждани, но тук възникна дебат и стана интересно. Вие се съсредоточихте само върху това, което е вашият бюджет. А тук г-н Мутафчиев дава информация, а и други хора говорят, че има и други приходи, които текат към тези вероизповедания. Кое ви пречи на вас, като институция в изпълнителната власт, да информирате другата власт, която е законодателната, за тези парични потоци. Главният секретар на Министерския съвет ли ви пречи или някаква друга причина ви пречи да дадете цялата информация на народните представители, които са представители на обществото и мои представители като гражданин, да дадете информация за всички парични потоци. Примерно, аз знам, че 2005 г. -2009 г. бяха дадени 19 млн. лв. чрез бедствията и авариите за ремонт на църкви и джамии. Тези средства са дадени от държавата, но те не са отчетени от вашата комисия, като дадени за храмове. Това е моят въпрос.
Предс. Пламен Славов:
Други въпроси, изказвания? Г-жа Станимирова.
Росица Станимирова:
Г-н Велинов, преди няколко години държавата отпусна една много сериозна сума за ремонт на Богословския факултет през Светия Синод, тъй като сградата е към Светия Синод. Какво стана с тези пари? Усвоиха ли се? Там трябваше да се правят укрепителни дейности, тъй като сградата беше застрашена, опасна. Мисля, че сте в течение. Искам да знам какво стана с тези пари в крайна сметка.
Предс. Пламен Славов:
Други колеги. Г-н Ерменков, заповядайте.


Таско Ерменков:
Аз ще задам един въпрос, който може би не е от компетентността на колегите, но все пак да попитам. Досега чух за средства, които се изразходват за строително-възстановителни работи.
Искам да попитам дали е във вашите правомощия да се финансират дейности, които са свързани с вътрешното богатство на съответните храмове и даже в момента визирам Библиотеката на Зографския манастир, където не знам дали някой знае в света какво има в нея и дали не е време вече да научим.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря. Г-н Велинов, заповядайте, да отговорите на въпросите.
Емил Велинов:
Г-н Председател, ще карам по реда на зададените въпроси.
Първо на въпроса на г-н Мутафчиев. На всички е ясно, че Ефория „Зограф” е държавна структура. Тя е подчинена директно на министъра на външните работи, който назначава управлението, което се състои от трима души. Манастирът предлага един човек, другите двама се назначават от министъра на външните работи. Още по времето на министър Николай Младенов се говореше, че средства не постъпват в манастира. Това е моя информация, получена от него тогава. Дори се говореше за смяна на ръководството на Ефория „Зограф”. Бяха ходили хора от манастира във външно министерство при г-н Младенов. След това и при новия министър, който е сега на външните работи, предполагам, че са постъпили такива въпроси относно дейността на Ефория „Зограф” на територията и че е наложително някаква промяна, за да може Ефория „Зограф” да печели и да заделя средства за манастира. Нямам поглед върху това колко печели Ефория „Зограф” и колко губи. На този въпрос може да даде отговор само министърът на външните работи, който е титуляр и назначава хората.
Относно снимковия материал много сте прав. Ние във всяка молба, която отправя настоятелството, ще искаме и тази година към всички молби да има и снимков материал на това, което се ремонтира, което е разбито – дали ще е таван, дали ще са стени и т.н. Ще вземем бележка и ще искаме към отчетите да има и снимков материал. Сега получаваме от някои, но не от всички. Може би за около 20% от обектите получаваме такива снимки.
На въпроса на г-н Стойков. Действително 2005 г. – 2009 г. аз бях изненадан, когато получих един списък колко молитвени домове на православната църква и на мюсюлманското вероизповедание са спонсорирани по линия на бедствия и аварии. Само че никой не ни е питал за тези средства къде да бъдат разпределени, ние не сме ги контролирали, тъй като те бяха към Министерството на бедствията и авариите с министър г-жа Емел Етем. Така че ние нямаме никакъв начин да имаме поглед върху тези средства. После ни информираха, че еди-колко си храмове с еди-какви си пари са спонсорирани.
Що се отнася до Богословския факултет, мисля, че през 2004 г, т.е. преди 10 години бяха заделени 1 млн. лв. строго целево за Богословския факултет, тъй като банка Биохим, която заемаше приземния етаж, беше нанесла непоправими щети на конструкцията, която държи цялата сграда. Те бяха разбили носещи колони, от което сградата на факултета се пропука и започнаха едни падания на орнаменти, на тавани и т.н., което застрашаваше работата на самия факултет. Парите бяха преведени на факултета, но тогава с писмо на проф. Иван Желев парите заминаха по сметките на Светия Синод на Българската православна църква, който да ги управлява и изразходва целево. Това, което знам аз, е, че около 100 хил. лв. отидоха само за екипа от Строителния институт, който е подготвил план за укрепване на сградата и за архитекта, който съвсем промени фасадата на сграда и върна стария вид, каквато е била някога. Проектът го има.
Освен това, от тези пари 100 хил. лв. бяха преведени с решение на Светия Синод за Семинарията, която издъхваше тогава с тоалетни и други такива, и 100 хил. лв. бяха преведени на другата Семинария. Когато отправихме въпрос до предишния Патриарх, от ръководството на Синода ни казаха, че останалите 500 хил. лв. се съхраняват и сега като започне възстановяването на сградата, ще бъдат изразходвани. Сега ще проверя какви пари са им останали, тъй като те го водят обект в движение, работи се. Ще ви кажа какви пари са останали, но това са парите, за които аз знам. Аз говоря само за сградата на Богословския факултет и преведените целево средства от 1 млн. лв. Мисля че имам даже и писмото.
За Библиотеката на Зографския манастир. По решение на монашеското братство най-вероятно Библиотеката на Зографския манастир, освен че е укрепена вратата и е създадена нова изолация, най-вероятно ще се премести в новото южно крило, освен, ако впоследствие не вземат или вече не са взели някакво друго решение ръководството на манастира. В новата сградата бяха предвидени специални по-дебели стени, за да отговарят на изискванията за климатичните условия в библиотека. Това е, което е направено досега. Ако се заделят пари за Зограф не е лошо да се обърне внимание на инсталациите, които трябва да създават условия за опазването на книгите и ръкописите в Библиотеката. Надявам се все пак, че ще бъдат гласувани средства, дали ще са под черта или над черта, тази година за Зограф, за да може да стане Банското крило и да се затвори целият манастир. Това е по доклада, което мога да кажа.
Предс. Пламен Славов:
Благодаря, г-н Велинов. Желае ли още някой от колегите народни представители да вземе думата? Не виждам.
Колеги, в хода на работата на комисията се присъединиха още членове и вече 16 от членовете участват в заседанието на комисията. Част от тях, които отидоха на заседания на други комисии, заявиха гласа си, така че ние ще го отчетем при предстоящото гласуване.
Предлагам, който е съгласен да приемем Отчета за разпределената държавна субсидия за вероизповеданията в Република България за периода 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г., моля да гласува.
Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С шестнадесет гласа „за” приемаме Отчета за разпределената държавна субсидия за вероизповеданията в Република България за периода 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г.
Давам думата на г-н Якимов, за да ни информира за писмото, което е получено от Чикаго, за да може да се създаде необходимата организация текстът на писмото да стигне до всички членове на комисията и за следващото заседание да имаме възможност да го обсъждаме.
Петър Якимов:
Колеги, както вече казах, писмото е получено на служебната ми поща на 24 януари 2014 г. и е адресирано до всички нас. Буквално ги има изписани адресите.
Господинът казва, че „през месец октомври миналата година чрез Председателя на Народното събрание изпратих писмо до вашата комисия, което е заведено с номер” (цитира номера). „Това писмо е повторение на същото, което бях изпратил по-рано през месец октомври 2012 г., заведено под номер” еди-кой си. „Аз съм дълбоко смутен от факта, че досега нямам отговор.”
Колеги, няма да ви чета цялото писмо. Касае се за проблеми, които съществуват в църквата „Свети Иван Рилски” в Чикаго-САЩ.
Тук пише, че прилага факти, но се отваря същото писмо.
Предс. Пламен Славов:
Колеги, аз предлагам да обсъждаме това писмо на следващо заседание. Ще направим необходимото тези, които не са го получили, да го получат, за да се запознаят. Г-н Велинов отсега да знае, че когато бъде включена точката в дневния ред на комисията, ще разчитаме и на неговото участие в обсъждането на поставените проблеми и въпроси в писмото.
Благодаря на всички колеги за участието в това заседание.
Благодаря на представителите на гражданските организации.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.


Председател:

Пламен Славов
Стенограф: Д. Христова