Предложения от представители на неправителствените организации по Проекта за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание

---

ПРОТОКОЛ № 2

На 27 май 2013 г., понеделник, се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание, на което присъстваха представители на неправителствените организации в България, журналисти и експерти от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание.
Заседанието премина при следния

ДНЕВЕН РЕД:
Предложения от представители на неправителствените организации по Проекта за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание.

На заседанието от членовете на комисията присъстваха: Мая Манолова, Христо Бисеров, Камен Костадинов, Хамид Хамид, Павел Шопов, Явор Нотев.
Заседанието бе открито в 11,06 ч. и председателствано от председателя на комисията Мая Манолова.

* * *
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте на всички!
Благодаря, че се отзовахте на поканата ни да участвате в днешната среща, която е посветена на темата как да направим Парламента една наистина отворена и прозрачна за хората и за гражданските организации институция.
Предварително моля за извинение чрез медиите тези неправителствени организации, които не са получили специално писма–покани за днешната среща, и на тези, които са се информирали от съобщението на Пресцентъра на Парламента.
Ще уточня, че форматът е отворен и тепърва всички неправителствени организации, всички граждански движения и всички граждани, които имат идеи как да превърнем Парламента в един наистина работещ орган, който да си взаимодейства с гражданското общество, ще имат възможност да се включат в нашата работа.
Ще започна с няколко думи за това какви са идеите ни как да върнем авторитета на Народното събрание като висш орган в държавата – орган, който да бъде наистина работещ, който да произвежда качествени закони, който ефективно да контролира изпълнителната власт; орган, който да си взаимодейства истински с гражданското общество, с гражданските организации и движения и с всички български граждани. Разбира се, ние си даваме сметка, че освен да се чува гласът на гражданите е необходимо да създадем достатъчно работещи механизми, така че гражданите да могат да участват и в процеса на вземане на решения, а специално в парламентарната дейност да имат своята дума, да могат да кажат своето мнение и по най-важните законопроекти, които тепърва ще бъдат обсъждани и приемани от Българския парламент.
Очаквам от Вас и от Вашето участие да помогнете на новото парламентарно ръководство с опита, с който разполагате, с експертизата, за това как да променим правилата, по които ще работи Четиридесет и второто Народно събрание, така че наистина да си взаимодействаме ефективно с гражданското общество и качеството на законите да стане по-добро, а също така да стане наистина действен и ефективен парламентарният контрол.
В самото начало на разговора ще Ви представя някои от нашите идеи за промени в парламентарния правилник, като  и Вие очаквам днес да изложите своите виждания какви са Вашите очаквания за промени в правилника. От друга страна, ще имате възможност до 18,00 ч. на 29 май 2013 г., сряда, да внесете конкретни писмени предложения, които ще бъдат обсъдени от ресорната комисия за изработване на новия парламентарен правилник.
Започвам с това, че на взаимодействието на гражданското общество в новия правилник на Парламента ще бъде посветен специален раздел, в който ще разпишем всички процедури на нашето бъдещо взаимодействие.
Предвиждаме, например, въпроси как се иска и получава информация от гражданските организации и от гражданите да бъде подробно описано в парламентарния правилник, така че да няма зададени въпроси, които да не са получили своевременен отговор в разумен срок.
Смятаме този път императивно да разпишем в парламентарния правилник на задължително участие при желание от съответната гражданска организация в заседанията на парламентарните комисии, когато се разглеждат интересуващи гражданските организации въпроси или се приемат съответни законопроекти. Ще останат възможностите за заявяване на предварителни становища от гражданските организации по важни за тях въпроси, а също и по внасяни законопроекти, както и предложенията и становищата на гражданските организации ще се погрижим своевременно да бъдат оповестявани на интернет страницата на Народното събрание.
За осигуряването наистина на публичност на работата на Парламента и на заявяваните позиции от представителите на различни политически партии проучваме възможностите за създаване на онлайн излъчване на всички парламентарни заседания както на временните, така и на постоянните комисии.
Обсъждаме, предполагам, че и Вие ще дадете Вашите идеи, и възможности граждани и граждански организации и движения чрез народни представители да участват в парламентарния контрол и да имат възможност да задават реално въпроси към изпълнителната власт.
Още в следващите седмици се ангажираме със свикването на един граждански форум, в който очаквам, че всички Вие ще се включите, на който да обсъдим първите законодателни стъпки на Четиридесет и второто Народно събрание в съответствие с вижданията и на гражданите, които Вашите организации представляват за това кои са най-актуалните теми и какъв е дневният ред на хората.
За да бъде формализирано и институционализирано нашето взаимодействие в следващия Парламент ще предложим създаването на специална постоянна парламентарна комисия по въпросите на гражданското общество, която ще взаимодейства с гражданските организации и движения, като идеята е един от заместник-председателите на Парламента да има специално ресор „Взаимодействие с гражданското общество” и евентуално, ако бъде избран, да оглави тази комисия, така че да имате лице за контакти и връзка в Парламента на достатъчно високо ниво и да може информацията, диалогът и Вашите предложения своевременно да стигат до Народното събрание. Аз лично като заместник-председател на Парламента бих желала да поема този ресор, но такова решение тепърва ще бъде обсъждано и надявам се, че ще бъде взето.
С няколко думи ще Ви кажа и за другите промени, които предвиждаме в парламентарния правилник, които не касаят толкова неправителствения сектор, но бихте могли да кажете своите мнения и очаквания.
Предвиждаме някои промени в организацията на работата на Народното събрание. Окончателно не е решено да има такава промяна, но се обсъжда, а именно три седмици в месеца да има пленарни заседания на Парламента и заседания на постоянните и временните комисии и една седмица всеки месец да бъде посветена на работата на народните представители с гражданите, най-вече в техните избирателни райони. Ще предвидим достатъчен контрол какво се случва през тази седмица, как работи всеки един народен представител с предварително обявяване на приемните на депутатите и на предвидените срещи в тази една седмица, както в неговия избирателен район, така и в други, включително с неправителствени организации, включително работни срещи по теми с различни съсловия, така че да е ясно във всеки един момент на всеки един гражданин през интернет страницата на Парламента съответния народен избраник в този ден от тази седмица с какво се занимава, с какви срещи, приемни и други въпроси е ангажирал своя работен ден. По принцип, даже и едно такова предложение да не бъде прието, предвиждаме приемните на народните представители в дните, в които Парламентът не заседава – това са понеделниците и вторниците, да бъдат предварително оповестявани и да се намират на интернет страницата на Парламента, за да е ясно къде е всеки един депутат, как може да бъде открит и евентуално да бъде осъществена връзка с него. Защото няма смисъл да се убеждаваме, че освен качеството на законопроектите, освен участие в законодателния процес и в парламентарния дебат, освен парламентарния контрол, ангажимент на всеки народен представител е и връзката с хората, които са го избрали, и срещите и обсъждането на важни за хората проблеми.
Предвиждаме в парламентарния правилник да заложим промени и в парламентарния контрол, включително един постоянен отчет, казано образно, на бъдещото програмно правителство пред Българския парламент.
Тук ще направя една вметка – имаме шанса наистина в условията на програмно правителство и на едно сложно разпределение на силите в Парламента, Народното събрание да си върне функциите и статута на един наистина висш орган в държавата, който реално да контролира изпълнителната власт. Когато зад едно програмно правителство не стои една партия, не стои коалиция от партии, ще стои Парламентът, което означава, че освен одобряването на приоритетите на това правителство, Парламентът трябва да се ангажира и с един непрекъснат истински контрол върху действията на изпълнителната власт. Тоест, имаме шанса от една машина за гласуване, какъвто беше Парламентът в предишния мандат, да се превърне наистина в един работещ орган, който приема качествени закони и действително контролира правителството.
За целта предвиждаме също създаването на два вида контрол – традиционният петъчен контрол, който ще се опитаме да бъде контрол по политиките, по приоритетите на програмното правителство. Може би въпросите с информационен характер, касаещи по-конкретни въпроси, да са предимно в писмен вид, така че в пленарната зала наистина да се случва един истински дебат за това какво прави правителството за изпълнение на своята програма и за решаване на най-неотложните проблеми на хората. Също така да създадем своеобразен блиц контрол, който във времето би следвало да бъде разположен след заседанията на Министерския съвет, когато народните представители да могат да питат в рамките на час, час и половина министрите по актуални въпроси по току-що взети решения, по намерения за действия в следващия период, което би създало повече динамичност и ефективност от парламентарния контрол.
Безспорно от нов регламент се нуждаят и парламентарните изслушвания, които в предишния мандат имаха доста фасаден, бих казала, вид, когато министърът говори. В част от случаите депутатите даже не могат да задават въпроси, в най-добрия случай могат да попитат нещо, но след това не могат да изразят отношение към това, което са чули в пленарната зала.
Една от големите теми и големите предизвикателства пред Четиридесет и второто Народно събрание ще бъде подобряване на качеството на законодателството. Не искам да се връщам непрекъснато към работата на предишния Парламент, но самият факт, че около 140 текста бяха отменени от Конституционния съд и по анализи на неправителствения сектор, на организации, които се занимават с темата, бяха приети достатъчно брой закони в така наречената „зона на сивото законодателство” – откровено лобистки и нискокачествени. Така че разчитаме и на Вас да се включите действено в процеса на създаване на законите в следващия Парламент.
Предвиждаме също така да бъде създаден съвет или направо институт по законодателството, който освен да анализира и оценява качеството на внесените закони, може би в един следващ момент биха могли да му бъдат възлагани функции по изработването на сравнителни правни анализи със законодателството на европейските страни, а защо и по някои по-важни, по-ключови теми да му бъде възлагана и подготовката на цели законопроекти, които не са приоритет само на една парламентарна група, да кажем, че са на дневен ред и тяхното приемане е осъзнато и подкрепено от целия Парламент.
Мисля, че е крайно време да се опитаме да приложим на практика Закона за нормативните актове и изискването да има оценка за въздействието при всеки внесен законопроект. Тоест това, което внася Министерският съвет и това, което ще внасят депутатите, да отговаря на едни ясни изисквания. Защото вместо да се преработват изцяло внесени законопроекти по-нормално би било вносителите, ако трябва да използват необходимата експертиза, но да се ангажират с внасянето на наистина прилични закони, които след това като бъдат приети на практика да могат да бъдат изпълнявани и да създадат едно работещо законодателство.
Според мен, такава е нагласата и на членове на ресорната Временна парламентарна комисия за изработване на правилника и на нашата парламентарна група, че в това Народно събрание трябва да направим опит да се разделим с някои порочни практики, които абсолютно справедливо възмущават българските граждани. В тази група бих посочила например уродливата практика парите, които получават парламентарните групи, парламентарно представените партии, да следват депутатите и тяхното движение от група в група или от група в качеството им на независими народни представители. Практиката „парите следват депутата”, според мен, трябва да бъде прекратена. Също така трябва да има яснота и прозрачност как депутатите харчат прословутите безотчетни две трети върху своите заплати. Има нужда от тези пари, но те трябва да се използват за сътрудници, за приемни, за експертиза по внесените законопроекти и във всички случаи трябва да прекратим с усещането, че народните представители са различни от останалите субекти в държавата и могат да разполагат с безотчетни пари.
Празната пленарна зала, особено в петък, също е едно предизвикателство пред Четиридесет и втория Парламент. Имаме различни идеи как това да бъде променено. Безспорно на първо място е моралът и ангажираността на всеки един народен представител за това да участва в контрола върху изпълнителната власт, но ако това не се случи, могат да бъда използвани други административни средства.
Това в най-общи линии са нашите идеи евентуално за промени в парламентарния правилник. За нас би било изключително полезно да чуем какви са Вашите виждания, какви са Вашите очаквания и какви са Вашите конкретни предложения за това как да променим правилата, по които ще работи следващото Четиридесет и второ Народно събрание.
Тук, на срещата, присъстват народни представители, които са членове на Временната парламентарна комисия за изработване на парламентарния правилник. Това са господин Павел Шопов и господин Явор Нотев от Парламентарната група на „Атака”, това са господин Камен Костадинов, господин Христо Бисеров и господин Хамид Хамид от Парламентарната група на ДПС.
Господин Шопов поиска думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: След това експозе, ако така мога да го нарека, на госпожа Манолова, ние ще продължим като Ви опишем каква технология предвиждаме ние от „Атака”. Членовете на комисията от „Атака” ще се съберем с парламентарната група, това ще стане утре или в други ден, като всички ще изработим нашите предложения и както е уговорено в комисията, в четвъртък, ще ги внесем на заседание.
Това, което с господин Нотев – ако и той желае, може да каже това, което има предвид, ще Ви очертаем на пръв поглед първите неща, които считаме, че трябва да бъдат променени.
За нас тази среща е особено ценна, защото се надяваме и от Вас да получим предложения, които ще поставим за разглеждане пред парламентарната група, когато бъде посветено това специално заседание на правилника.
Само няколко точки, разбира се, аз имам много предложения пред парламентарната група, които мисля, че ще бъдат възприети. Едно от тях е да отпадне чл. 3, така наречените „сътрудници на Държавна сигурност” – този текст беше едно натягане миналия път на някои хора от управляващите тогава, абсолютна недомислица. Неслучайно този текст беше отменен от Конституционния съд.
Имаме няколко текста, намерения и идеи да направим всичко възможно, разбира се има пречки в Конституцията за това и законите, но поне на ниво парламентарен правилник и работа на Народното събрание да се ограничи доколкото може парламентарното номадство – това грозно явление, за прехвърляне на депутати от група в група, съпътстващите предателства по отношение на политическите сили, с които са избрани. Така че тук имаме няколко идеи, които ще развием и предложим.
Другото е да има по-голяма възможност за по-ефективен контрол, бих го нарекъл експресен контрол, върху министър-председател, министри по определени поводи и тогава, когато има нужда от това да бъдат задължавани, да бъдат викани в пленарната зала и да отговарят на поставените въпроси, а не както беше досега парламентарният контрол в такива случаи – нещата да стават формални като отговори и министрите да отбиват номера.
Това са няколко от нещата, които на прима виста излагам и ще продължим в тази насока.
Господин Нотев!
ЯВОР НОТЕВ: С едно уважение към присъстващите в залата, ми се струва, че на този етап за нас – членовете на Временната комисия по правилника, е важно да изслушаме всички идеи, които имате, и съответно предложените решения.
Съгласявам с всичко изложено като проблематика и теми, по които ще разсъждаваме, както в експозето на председателя на комисията, така и с казаното от господин Шопов. Готов съм да изслушам внимателно идеите Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други предложения от членовете на комисията?
ДИМИТЪР КИСИМОВ (Българска асоциация на пенсионерите): Имам предложение: Вие можете да чувате ежедневно депутатите…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Момент, ще се изкажете.
ДИМИТЪР КИСИМОВ: Чуйте думата на гражданите, които са тук и представляват гражданските структури.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Момент, да чуете какви са нашите намерения, тъй като комисията не е еднородна.
Всички, които са тук, освен че са добре дошли, ще имат възможност да изложат своите виждания и предложения.
Давам думата на господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ще бъда много кратък. Искам да визирам три наши приоритета.
Първо, създаване на специална глава в правилника „Взаимодействие на Народното събрание и неговите помощни органи със структурите на гражданското общество” – отделна, цялостна глава, систематизирана материя, да е ясно.
Второ, създаване на така наречения „Блиц контрол”. Припомням, че Движението за права и свободи в миналото Народно събрание внесе проект за изменение на тогава действащия правилник за създаване на „Блиц контрол”. Идеята е всяка сряда след заседание кабинетът начело с министър-председателя да се явява в Парламента, да му се задават бързи въпроси и да се получават бързи отговори – за около час, час и половина. Стандартният контрол си остава. За разлика от другите политически сили, ние вече сме имали такава законодателна инициатива. Радваме се, че се подкрепя и от всички други.
Трето, ще инициираме създаване на Постоянно действаща парламентарна комисия за контрол върху дейността на всички служби за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и контрола върху трафичните данни по Закона за електронните съобщения. Ще настояваме да се създаде комисия, която да обединява цялата тази материя. Знаете, че досега съществуваха редица комисии и подкомисии, които контролираха отделни служби за сигурност, пръснато и никой нямаше общо наблюдение върху цялостния процес. Сега искаме това да бъде вкарано в една постоянно действаща комисия с висок статут, като всяка комисия, не подкомисия към Правната комисия, не подкомисия към Външната комисия, не Комисия за ДАНС. Всички служби за сигурност – в една комисия. Смятаме, че е подходящо тя да бъде на паритетен принцип. Темата е много специална и подходът трябва да бъде специален. Това са трите ни важни теми, които искаме да намерят отражение в новия правилник. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Може би трябва да пуснем един списък, за да имаме данните и възможности за връзка? Може някой да не се изкаже, нека имаме координатите за срещи.
ДИМИТЪР КИСИМОВ: Добър ден на всички. (Представя се.)
Това, което направихте като предложение, е хубаво – всеки един от тук присъстващите да се представи, да се опознаем.
Ще започна с похвала за този начин на събиране след всичко станало между двата парламента – Четиридесет и първия и Четиридесет и втория. Нека това да бъде урок за всички – как и защо се случи това в тези 23 години. Проблемите на гражданското общество станаха твърде много, твърде много! Бих казал, че нито един от тях не намираше решението, което ние като общество, гражданите очаквахме от нашия Парламент.
Тук ще си позволя да кажа, че ако това беше друга нация, а не българите, то никога нямаше да продължи 23 години. Бъдете сигурни в това. Ние всички виждаме какво става в други европейски страни. Затова е похвално, че правите такъв контакт с гражданските структури! Продължете това, защото в дневния ред на обществото и на нашето Народно събрание номер едно трябва да бъде незабавно повишаване стандарта на живот на българина! Точка номер едно, отвсякъде погледната! Как и по какъв начин ще стане това, очакваме да го чуем от Вас.
Същевременно имаме и предложения, конкретно свързани с това как да се промени стандартът на живот.
Това ще бъде десето или единадесето правителство, програмно, по-различно от всички досегашни, които се изредиха, някои повториха. Дано това бъде различното правителство!
Няма да влизам в конкретика.
Имам да Ви кажа много неща.
Преди изборите се постарах да пусна Меморандум за намерения, касаещи възрастните хора. Раздадох го на доста политически партии и други граждански структури. Уви, трябва да Ви кажа, че интересът не беше никак голям. Във вестник „Стандарт” имаше позиция, разбира се, изказана от името на асоциацията и от мен – партиите да ни чуят преди вота. Е, това не се случи.
Затова искам оттук още веднъж да заявя следното: Четиридесет и второто Народно събрание с избраните тук депутати от първия ден трябва да покаже нов начин на работа! Всички 240 човека – нов начин на работа, със завишена персонална отговорност от всеки един.
РЕПЛИКА: Браво!
ДИМИТЪР КИСИМОВ: Контакти по места, откъдето са излъчени тези хора. Обикалял съм, за да направя структурите на Асоциацията на пенсионерите. От два милиона и двеста хиляди – една трета от населението на България, съм видял такава нищета в нашата България, в Източните Родопи, където живеят наши, българи! Знаете ли какво означава кирпич, къща от кирпич?! Този човек от 50 години или повече, откакто се е родил, е там, в такава къща! Може ли такова нещо – в ХХІ век, при това от осем години в Европейския съюз?! Не може да има такова нещо! И оттам, от този регион има излъчен депутат! И той да не знае при какви условия живеят тези хорица?! Разберете, това повече не може да продължава така! Променете се!
Прав беше откриващият Четиридесет и второто Народно събрание Стефан Данаилов, който каза: „Какво Ви става, когато се качите на тази трибуна?” Аз ще кажа: Какво Ви става, когато влизате в тази сграда? Трябва да бъдете избраниците на народа, госпожо Манолова, запомнете това! Вие трябва да покажете, че за първи път чувате залата и гражданските структури, че имате друго мнение. Реакциите ще бъдат други, разберете го! Спокойствието, което имахте 23 години – държавници, политици, бивши, настоящи, бъдещи, трябва да се замислите! Народното събрание ще диктува всичко час по-скоро този живот да се промени! Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имате думата.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Само три неща, но и трите са изключително важни за нас, като представителна организация на българските работодатели. Вярвам, че същото важи и за колегите тук.
Едното Вие го споменахте. И трите са свързани с подобряване на качеството на законодателството. Споменахте оценката на въздействието, и то предварителната такава. Това е изключително важен за нас въпрос, и то не само поради потребността от качествено законодателство.
Знаете, че дълги години имаше практика, при която мотивите по чл. 28 от Закона за нормативните актове се свеждаха до „Това няма да има отражение върху бюджета”. Да де, но обикновено имаше! Затова нашето виждане е, че би трябвало да има предварителна оценка, която задължително да присъства в текст, подобен на сегашния чл. 66 от действащия към момента правилник. Задължително всеки проект да бъде съпътстван от такава оценка – как ще се отрази на бизнеса, на бизнес средата приемането на въпросното предложение.
Второ, знаете, че работодателите преустановиха участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бихме искали да се направи така, че да бъде възстановен социалният диалог. Това е важно за цялото общество, не само за работодателите.
Нещо повече в тази връзка. Вие също споменахте практиката, при която отделен народен представител или група народни представители внасят изменение и допълнение на закон, което попада в кръга от въпросите, уредени в Правилника за организацията и дейността на Съвета за тристранно сътрудничество. По този начин Националният съвет за тристранно сътрудничество биваше заобикалян многократно. Бихме искали да се чува и да тежи мнението на синдикатите и работодателите по въпросите от компетенциите на НСТС. Такива са въпросите на жизненото равнище, трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
И трето, но не последно по значение – има шанс, който досега не е използван – да се издигне ролята, значението, авторитетът на така наречения „Граждански Парламент” – Икономическия и социален съвет, структура, създадена със закон, отразяваща интересите на гражданското общество във всичките му измерения.
Знаете европейската практика, че Парламентът не допуска за обсъждане въпрос, който не е минал през Европейския икономически и социален комитет. Искаме нещо подобно по въпросите от компетентността на Икономическия и социален съвет да се случва и в България. Това значително ще подобри законодателството в страната ни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Записах си, освен това се води стенографски протокол. Ще имаме предвид предложенията Ви при внасяне на нашите предложения. Освен това бихте могли да го направите и писмено до сряда следобед.
Заповядайте.
ЗДРАВКА КРЪСТЕВА (Институт за модерна политика): От името на Института за модерна политика, когото представлявам, бих искала да благодаря на Вас и на господата народни представители за поканата да изложим своите виждания за необходимост от промени в парламентарните практики и препоръките, които имаме.
Институтът за модерна политика е независима научноизследователска организация, която осъществява системен мониторинг върху дейността на Народното събрание. Още през месец декември 2009 г. беше публикуван първият от поредицата ни мониторингови доклади за състоянието на парламентарното управление. На практика през целия мандат на предишното Четиридесет и първо Народно събрание сме следели отблизо парламентарните практики, формулирали сме препоръки, когато сме намирали, че има какво да се подобри. Това беше многократно. Радвам се, че нашите препоръки сега ги чух като намерения, заявени от Вас и от Вашите колеги. Много, много високо оценяваме такова развитие и намерение от страна на временната комисия.
Позволили сме си, подготвяйки се за днешната среда, да очертаем пет проблемни сфери в парламентарните практики, които изискват според нас промени, отразяващи се и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тези сфери са следните.
Първата е засилено корпоративно влияние в ущърб на широкия обществен интерес.
Втората проблемна сфера, за която се радвам, че беше засегната в изказванията на народните представители, е, че парламентарният контрол във вида му досега е предимно формален и крайно недостатъчен.
Третата проблемна сфера според нас е, че Парламентът стана съучастник в провала на държавните усилия за реформа в правораздаването. Има много какво да се направи, включително за отразяване в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На четвърто място, смятаме, че такава проблемна сфера е системният правозащитен дефицит на законодателния процес.
На пето място, недостатъчният капацитет за активно участие на Парламента в приемането на европейското законодателство след реформата съгласно Лисабонския договор.
Бих искала да се спра на първата от тези проблемни сфери, а именно засиленото корпоративно влияние, което наблюдавахме в предишния мандат на Народното събрание. Още през 2009 г. в първия от нашите доклади въведохме понятието „сиво законодателство”. С течение на времето то се наложи и в публичното пространство. С това понятие оценихме тези законопроекти, които нарушават, ерозират правата и свободите на гражданите или защитават определен корпоративен интерес. От изолирани случаи в течение на мандата на предишното Народно събрание тези лобистки пробиви се превърнаха в тенденция – тенденция, която правеше защитата на корпоративните интереси все по-откровена и неприкрита. Тази тенденция доведе до това в нашите доклади да стигнем до заключение за системен проблем. В законодателния процес в България липсват предпазни мрежи срещу корпоративно влияние. Това според нас е едно от големите предизвикателства пред Четиридесет и второто Народно събрание – такива мрежи трябва да бъдат тепърва изработени.
Още повече, цялото това корпоративно проникване в законодателния процес беше съпътствано от обществени обсъждания, които в голямата си част по най-спорните законопроекти не успяваха да пренесат съгласуването тук, вътре, на територията на институциите. Оказваше се, че единствената възможност за влияние на гражданите оставаха уличните протести.
Имаше емблематични случаи, които всички тук добре познаваме, с проектите за ГМО, за АСТА. Може би най-емблематичният стана със Закона за горите, с шистовия газ. Стигна се до такива откровени парадокси, че един от най-обсъжданите законопроекти – Закона за горите, въпреки многократните обсъждания, в крайна сметка не знам колко станаха на брой, не можаха да бъдат съгласувани интересите и се стигна до натиск от улицата, за да бъдат променени лобистките поправки.
От друга страна, на другия полюс бяха промените в закона, свързан с проучването на шистовия газ, които бяха направени толкова тихомълком, че протестите постфактум напълно заглушиха нормалната дискусия по въпроса. По този начин оставиха натискът на улицата да ни лиши може би от спокойно обсъждане на въпросите, свързани с проучването на шистовия газ.
Затова мислим, че този Парламент ще се наложи да законодателства, ако ми позволите образния език, върху живите въглени на недоволството, които в момента може би са заметени под килима на новото парламентарно управление, но вероятно биха могли да се разгорят много лесно. Затова ще бъде голямо предизвикателство да се възприемат такива механизми, които да позволят съгласуването да става в рамките на институциите. Не бива да се стига до своеобразна тирания на мнозинството, при която единствено реакциите от уличните протести, които много често са реактивни, те не предполагат обсъждане и разумни аргументи, но остават единственият начин на гражданите да влияят върху законодателния процес.
Има още една опасна последица, която забелязахме в хода на предишния мандат на Народното събрание. Тя е следната. Когато не се съгласува в рамките на институциите общественият интерес, често темите, които не са видими за обществото и остават встрани от дневния му ред, от дневния ред на медиите или гражданските организации, се превръща в скрит лобистки дневен ред и той понякога прави много необичайни мнозинства по интереси. Констатирахме няколко такива. Между две четения се внасят промени, които оправдават този скрит лобистки ред в полза на една или друга корпоративна организация.
В тази връзка сме формулирали няколко препоръки, които смятаме, че могат да попаднат и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да се опитат да компенсират този недостиг на предпазни мрежи срещу корпоративните интереси.
На първо място, предлагаме и препоръчваме публикуване в интернет сайта на Народното събрание на всички предложения, които народните представители внасят между двете четения на даден законопроект. Освен това да се създаде регистър с разкриване на информация за организацията и лицата, които лобират пред парламента и правителството за промени в законодателството, за техните източници на финансиране и вписване на всички подобни предложения за промени в законодателството в този нарочен публичен регистър.
Откритите заседания на комисиите да се излъчват online, а стенограмите да се публикуват редовно и своевременно. Радваме се, че и Вие като намерение заявихте това.
Да се въведе една парламентарна практика, съществуваща в редица развити демокрации – Австрия, Великобритания, САЩ и други държави – комисиите да публикуват така наречения доклад на малцинството, тоест аргументите на не по-малко от двама депутати, които са отхвърлили съответния законопроект, гласуван от мнозинството, да се раздават на депутатите като съпътстващ материал, който да се публикува и в интернет. Между другото от 2011 г. има и конституционна основа за това с Решение № 6 по дело № 3, в което Конституционният съд въведе и така нареченото право на опозиция, защитавайки го като легитимно право, произтичащо от Конституцията.
Предлагаме да се възстанови Консултативният съвет по законодателство в Народното събрание, но в реформиран вид, с участието не само на представители на академични среди, но и на представители на компетентни граждански организации, като наред с това е добре в правилата за работа на този съвет да се предвидят и механизми за предотвратяване на конфликт на интереси. Той, макар че не функционираше в предишното Народно събрание, от по-ранни легислатури имаме наблюдение, че понякога се е стигало и до това някои от участниците да бъдат и частно ангажирани от заинтересовани среди като консултанти по определени законопроекти.
И на последно място – институционализирането на механизми за оценка на обществена необходимост за отчитане на законодателните предложения на различни граждански групи и организации и оценката на тяхното въздействие и проучване на общественото мнение налага може би наистина създаването на нов тип изследователски център към Народното събрание, който да се занимава с това и сме също много обнадеждени от това, че чухме намерения в тази посока.
Това е първата от петте проблемни области. Ние наистина имаме много материал от наблюденията ни през последните четири години. Ако позволите, бих искала да помоля колежката ни Ивелина Алексиева да каже препоръките, които имаме по отношение на парламентарния контрол.
РЕПЛИКА: Няма ли да има някакъв лимит на изказванията?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моето намерение е всички да имат възможност да се изкажат, но може би наистина, тъй като някои може да имат проблем с времето, да сложим регламент в рамките на пет минути. Няма как да е по-кратко.
ИВЕЛИНА АЛЕКСИЕВА (Институт за модерна политика): Ще положа усилия да вляза в половината от този регламент, за да може и колегата Емил Георгиев след това да каже няколко неща.
Изразявам удовлетвореността на Института за модерна политика от онези предложения, които чухме от заместник-председателя на Народното събрание и представителите на отделните парламентарни групи в частта „Парламентарен контрол”.
Три думи за нашите наблюдения от 2009 г. насам.
На първо място, Институтът за модерна политика счита, че в условията на европейско членство парламентарният контрол върху цялата изпълнителна власт е от изключително важно, от ключово значение.
На второ място, според нас, този контрол в предходното Народно събрание беше формален и недостатъчен, беше по-скоро празна петъчна говорилня, отколкото механизъм за прозрачност и отчетност на властта.
Сериозна тревога у нас буди контролът върху службите за сигурност и използване на специални разузнавателни средства. Вие знаете, че всички парламентарни инструменти бяха използвани за този контрол – през постоянни и временни комисии до вот на недоверие и въпреки това всички действия на опозицията се натъкваха на формализъм. Отвъд това парламентът системно пропускаше възможността да повиши прозрачността и отчетността на разходването на бюджетните средства, които се използват от МВР и службите за сигурност.
И сега на база на това отивам към нашите препоръки.
Първата препоръка, която много се радваме, че се възприема, която сме предоставили още през 2010 г., е за въвеждането на бързата писта при задаване на въпроси или блиц контрол. Ще представим в писмения си материал конкретната процедура, която сме разработили, която се надяваме да бъде в полза на народните представители.
На второ място, считаме, че постоянните комисии би следвало по-системно да упражняват контрол върху текущата политика на съответните министерства не само при и по повод разглеждане на конкретни законопроекти.
И с оглед порочната практика в постоянните комисии отделните ресорни министри да не се явяват лично или чрез свои заместник-министри, а да изпращат служители-експерти от по-нисък ранг, ние предлагаме в правилника да се въведе изричен текст за лично явяване на министъра или ресорния заместник-министър. Това не само показва уважението към конституционния ранг на Парламента, но също така е и възможност за носене на политическа отговорност и участие в обсъжданията на политическо ниво.
Предлагаме в сайта отделна рубрика за парламентарен контрол. В тази рубрика би трябвало да бъдат посочени не само стенограмите от заседанията за парламентарен контрол, но всички поставени въпроси, съответно всички отговори или препратки, когато са писмени или препратки с линк към съответната стенограма, когато отговорите са устни, както и случаите, в които въпроси и питания са върнати или спрени и мотивите за това.
Адмирираме идеята да се осъществява по-активен текущ парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност от постоянните комисии, като считаме, че тук би трябвало контролът да бъде поне в три направления: ефективност и ефикасност на дейността на МВР и службите за сигурност от гледище зачитане върховенството на закона и правозащитните стандарти в тяхната дейност, прозрачност и ефективност на бюджетните разходи, действия и публични изявления на техни ръководители, с които се упражнява недопустим пропаганден натиск върху съда или се нарушават конституционни права на гражданите.
Освен това предлагаме временните анкетни комисии да се създават винаги на паритетен принцип, за да се избегне доминацията им от мнозинството, а оттам съмнения в кредибилността и резултатите от работата им. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Само с препоръките от последните две точки ще Ви запозная, а в доклада, който ще Ви предоставим и който ще публикуваме и на страницата на Института за модерна политика са направени обосновките.
Правозащитният дефицит е много силно изразен в работата на предишното Народно събрание и затова, за да се преодолее той, предлагаме в новия правилник да се въведе механизъм за оценка на съответствието на законопроектите с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и другите правозащитни стандарти. Съответствието по чл. 28 от Закона за нормативните актове, сега се прави, ако изобщо се прави, само във финансово въздействие на закона. Смятаме, че това трябва да стане и за правата на гражданите.
На второ място, предлагаме в Правилника да се предвиди задължение на Министерския съвет да представи ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните присъди в съда в Страсбург срещу България, за да се вземат съответните законодателни и административни мерки за тяхното отстраняване, като по този начин се препотвърди въведеното с решение на Парламента от миналата година аналогично задължение на правителството като се разшири предметът на ежегодния доклад. Да се засили ролята на постоянната Комисия по правата на човека. Сега тя, неизвестно защо, е обединена с тази за петициите и жалбите на гражданите. Смятаме, че трябва да бъде самостоятелна комисия, на която да се разпределят всички законопроекти, засягащи правата на гражданите и съответно да се засили нейният експертен състав и капацитет.
Годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация да се разглеждат публично на тази комисия и да се приемат на заседания на комисията, заедно с участието на гражданското общество и медиите, като обоснованите препоръки от тези доклади да стават повод за законодателни промени и парламентарен контрол.
Що се отнася до проблемите с капацитета за активно участие на Парламента в провеждане на европейското законодателство, съгласно Лисабонския договор, ясно е, че Протоколът за субсидиарност не се прилага, парламентарният капацитет е недостатъчен, Парламентът разчита в това отношение на преценката на изпълнителната власт, като няма ясни критерии за селекция на подлаганите на проверка актове на Европейския съюз. Парламентът отделя основно внимание в момента на проекти за законодателни актове, но няма отношение към други проекти за стратегия и други подобни актове на Европейския съюз.
В тази връзка предлагаме в новия правилник, да се поставят такива ключови въпроси като политическия контрол над ЕВРОПОЛ и ЕВРОЮСТ и промените в договорите на Европейския съюз и молбите за членство в Съюза. Сега има само пожелание в Правилника, че молбите за членството се разглеждат от Народното събрание. Трябва да бъде разписана тази процедура, за да бъде българският парламент активен участник в европейския законодателен процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Имате думата.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА (директор програма „Достъп до информация”): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Радвам се, че Четиридесет и вторият парламент се е обърнал към създаването на механизми за взаимодействие с гражданските организации и конкретни процедури, надявам се записани в правилника, в които това взаимодействие ще се осъществява. Преди да се стигне обаче до гражданското участие е важно гражданите да имат достъп до информация, която се създава и съхранява в парламента.
По Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и първото Народно събрание бяха записани конкретно задължения за активно публикуване в 7 члена. Дали е случайно, че за много други неща, които интересуват гражданите, организациите, бизнес организациите такова едно задължение за активно публикуване в интернет не беше записано няма да гадая. Имаше и добри практики за някои неща. Но, за да бъдат тези практики постоянни би трябвало да ги има и в новия правилник. Тъй като Вие сте предложили стария правилник като проект за нов правилник, аз ще се придържам към този стар правилник.
Ние, разбира се, ще представим като организация конкретни предложения по конкретни членове в Правилника, например чл. 63, 66, 68, 80 за специално записване на задължения за активно публикуване, което ще реши редица от проблемите на подаване на заявления до администрацията на Народното събрание и получаване на тези документи ще решим и проблеми, които са свързани със законодателство в последната минута, какъвто пример имахме сега в Четиридесет и първото Народно събрание и тук се взривиха всички едва ли не не можехме да намерим текста на законопроекта.
Също така по чл. 103, където годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения ниво Европейски съюз, според мен също трябва да има ясно записано задължение за активно публикуване в интернет, така и базите данни, публичните регистри, които поддържа Народното събрание.
Трето основно предложение от наша страна ще бъде относно, мисля, че след приемането на Закона за публичните финанси това ще бъде безусловно, трябва да се запише и в Правилника на Народното събрание, активна прозрачност по отношение на тази част, която се отнася до финансовите правила на бюджета на Народното събрание. Всичко това, разбира се, би трябвало да бъде по някакъв начин ясно записано със задължения, така че действително да бъде изпълнявано, а не изпълнявано от време на време публикуването. Мисля, че на всички е ясно, че достъпът до информация не просто с канене на медии и неправителствени организации, а достъп до документите, които постъпват и се създават от Народното събрание, ще създаде действително условия за гражданско участие в обсъждането и взимането на решения, които подлежат на едно такова обсъждане, разбира се, тъй като волята е на народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам на всички думата, така че и да объркам реда на заявките, няма да се сърдите.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! В няколко позиции е становището, което ще представим в изискания срок.
На първо място, считаме, че трябва да има ред за акредитиране на представителните организации на заинтересованите страни по отношение на вземаните становища, писмено предоставените становища. Това, разбира се, предполага области на конкретни политики, равен брой разпределения между съответните парламентарни комисии. Само за справка, примерно, във Великобритания това са 48 области на политики, по които изпълнителната и законодателната власт работят в синхрон.
Изключително критичен и важен за нас е срокът, регламентиран в чл. 68 на досегашния Правилник – това е времето от разпределяне на законопроектите до първото обсъждане в съответната ресорна парламентарна комисия. В момента, ако не бъркам, от 24 часа до три седмици е срокът, по който е работило предишното Народно събрание.
Стопанската камара в Четиридесетото Народно събрание представи свои предложения, които целят разширяване на този срок. Ние считаме, че, за да може не просто гражданското общество и неговите представителни организации на заинтересованите страни по всеки един законопроект, без значение дали пряко засяга бизнеса или е от по-общо естество, следва да има достатъчен срок, за да могат да представят своите писмени становища. И това, според нас, не може да бъде срок по-кратък от един месец, освен ако някакви извънредни обстоятелства налагат някакъв по-бърз процедурен ред на тяхното разглеждане. В същия срок или дори в един допълнителен срок ние си представяме, че следва да бъдат представени и официалните становища на заинтересованите, на задължените страни. Това, разбира се, могат да бъдат и национално признати експерти по съответната проблематика. Убеден съм, че всички мислим в тази посока. Мнението на един признат, разпознаваем водещ експерт може понякога да бъде по-пълноценно, отколкото включително мненията, изразени от организации като нашата, като Българска стопанска камара. По това мисля, че не може да има възражения.
Изключително важен въпрос е публичността. Всички изразени становища ние си представяме, че трябва да бъдат публикувани в интернет, в съответния предписан от Правилника срок, за да могат и народните представители, и всички представители на гражданското общество през интернет да имат възможност да проследят изразените становища, да няма съмнение за скрит лобизъм, респективно аргументите да получат своята тежест и балансираност тогава, когато се влезе в парламентарната комисия или в парламентарната зала на първо и на второ четене на съответния законопроект.
Изключително важен въпрос е обектът на публично консултиране. Според нас това не може да бъде само и просто самият текст на законопроекта. Това трябва да бъде споменатата от Вас и от останалите колеги, взели преди мен становище. Задължително трябва да имаме и становище на заинтересованите страни по представената предварително оценка на въздействие. Оценката за бездействие си представяме, че не може да бъде продукт на един експертен труд. Тя е именно продукт на едно активно публично консултиране на съответния законопроект и оценка на въздействие. И това е практика, между другото, във водещи парламенти, в това число в споменатата Великобритания.
Изключително важен въпрос е публичността. Всички изразени становища ние си представяме, че трябва да бъдат публикувани в интернет – в съответния, предписан от Правилника, срок, за да могат и народните представители, и всички представители на гражданското общество чрез интернет да имат възможност да проследят изразените становища – да няма съмнения за скрит лобизъм, респективно аргументите да получат своята тежест и балансираност, когато влезе в парламентарната комисия и в пленарната зала на второ четене съответният законопроект.
Изключително важен въпрос е обектът на публично консултиране. Според нас това не може да бъде само и просто самият текст на законопроекта. Това трябва да бъде споменатото и от Вас, и от останалите колеги, изразили становище преди мен – задължително трябва да имаме становище на заинтересованите страни по представянето на предварителна оценка на въздействието. Оценката на въздействието си представяме, че не може да пропусне един експертен труд – тя е именно продукт на активно публично консултиране на съответния законопроект и оценка на въздействието. Това е практика във водещи парламенти, в това число в споменатата Великобритания.
Тоест внасянето на законопроекта, заедно с предварителната оценка на въздействие в парламентарната комисия – това би било най-доброто според нас. Повторната или последващата оценка на въздействие, последваща от гледна точка на актуализация на предварителната оценка, трябва да бъде резултат от усилията от публичното консултиране и изразените становища на заинтересованите страни.
Само един пример, макар и европейски акт. Регламентът REACH – законодателството по химикалите, е в обем 900 страници, засяга всички потребители на химични вещества. Няма как да очаквате от експертна група да може да оцени неговото въздействие. Това може да стане, само ако представителите на задължените лица, на заинтересованите страни са направили своя прочит на този регламент. Това се отнася, разбира се, за всеки законопроект, който се внася в Парламента.
По този начин, присъединявайки се към предложението за публичен регистър на заинтересованите страни, в това число на техните представителни организации, мисля, че ще бъде внесен известен ред. Ние си даваме сметка, реалисти сме, че една дълга процедура би могла да спъне не качеството, а просто скоростта на законодателния процес.
Ако позволите, още един коментар, може би малко извън дневния ред на днешната среща. Качеството на законодателния процес ние си го представяме не като количество – нещо, с което всички сме съгласни. От предишните състави на Народното събрание, в огромна степен принудени от необходимостта от хармонизиране на европейското законодателство, бяха принудени да законодателстват в изобилие. Именно поради тази причина считаме, че един цялостен преглед – това е задача вероятно и за това, и за следващото Народно събрание, на законодателството от гледна точка на приетите, хармонизираните изисквания. Често пъти формално, често пъти бързайки, за това сме давали примери в наши официални становища, много често въвеждайки много по-тежки изисквания от оригиналните европейски изисквания на съответните директиви, които са подлежали на хармонизиране, нашето законодателство и административната практика по неговото прилагане постави българския производител в по-тежка ситуация, при по-тежки изисквания от производителите и вносителите било от трети страни, било по вътрешно общностни доставки в рамките на Европейския съюз. Това е една от причините в момента 80-90% от това, което виждаме на пазара и което купуваме, да бъде с чужд произход, а не с български. Допълнително ще представим в изисквания срок предложенията по Правилника. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Това звучеше интересно – за прегледа на законодателството.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Госпожо Манолова, и другото звучи интересно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, чувам го за първи път като идея – затова.
Заповядайте.
МАРИЯ ЙОРДАНОВА (Център за изследване на демокрацията): Ще бъда много кратка, тъй като не искам да повтарям голяма част от идеите и предложенията относно подобряване на законодателната и контролната функция на Народното събрание, които в по-голямата си част в изказания вид и от депутатите, и от колегите от неправителствените организации подкрепям. Писмено ще отразим по-детайлно тази си позиция.
Ще се спра на третата, също много важна функция на Народното събрание, за която досега не стана дума – конститутивната. Както всички знаем, по силата на Конституцията и на някои закони Народното събрание избира редица органи или участва във формирането на други със свои квоти. От предишни парламенти имаме натрупани най-малко лоши практики в тази сфера със закъснял избор на редица институции. Мога да дам примери – първият омбудсман, при втория – след изтичане на мандата на първия. Повече от година неизбиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет в предишния му състав. В други случаи пък предсрочно избиране, да не кажа – преназначаване, визирам управителя на Българска народна банка.
Всичко това не създава добра представа за Парламента в очите и на обществеността, и на институциите. Струва ми се, че ако намерението е за издигане авторитета на върховния орган на властта в държавата – Народното събрание, народното представителство би трябвало да помисли за конкретни разпоредби. Ще се опитаме да дадем редакция в писмените си бележки на това за по-стриктно спазване на сроковете и по-отговорен подход към избора на тези органи и представители в тях от страна на Народното събрание, определено и със самодисциплиниращ ефект за народните представители. Мисля, че това само ще подобри имиджа на Парламента пред обществеността.
Два кратки коментара по две от предложенията. Макар че по едното нямаше много информация, две думи само ще кажа по повод създаването на така наречения „Съвет” или „Институт по законодателство”. Пак с уговорката – не знам за какво точно става дума. Би било добре да се помисли какво ще е съотношението и със съществуващия Съвет към Министерството на правосъдието. Факт е както в повечето държави, така и в България, че основният вносител на законопроекти е Министерският съвет. Депутатите – дори това, което беше споменато по линия на представителните средства, имат възможност също да ангажират експерти за разработване на законопроекти или за мнения по тях.
Не знам доколко нова администрация, ако действително за това става дума, ще е нужна в този си вид. Преди имаше практика с една много успешна програма – „Студенти на стаж в Парламента”. Те правеха много полезни сравнителни изследвания на законодателства. Може би комбинация от съществуващите механизми ще бъде по-удачна, защото невинаги създаването на нова институция или администрация непременно свършва работата, за която е създадена. Това може би е въпрос на по-нататъшно обсъждане.
По идеята за Постоянна парламентарна комисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и трафичните данни. Това безспорно е голям досегашен дефицит. Очевидно, че подкомисия към парламентарната комисия няма капацитета да се справи с това.
Ние сме мислили и по повод на последните скандали, и преди това във връзка с несъвършенствата – в Закона за специалните разузнавателни средства, особено в практиката по неговото прилагане дали не трябва да се мисли за някакъв независим малък орган, избран от Парламента, но извън Парламента. Материята е много специализирана и по-скоро депутатите би трябвало да упражняват общ контрол. Специалният контрол, възложен по закон на министъра на вътрешните работи, може би трябва да бъде засилен в някакъв малък орган, упражняващ функция от рода на контрола върху класифицираната информация или нещо такова. Нямаме конкретна идея точно по този въпрос. Поставям го вероятно на бъдеща дискусия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Нямаме намерение да създаваме нова администрация – раздута. Не е изчистено и нашето виждане за това какво да представлява Съветът или Институтът. Би могъл да бъде например орган, който да е разположен и към законодателната, и към изпълнителната власт, тоест в експертната си дейност да подпомага изработването на законопроекти от правителството, защото е важно качеството на законите там.
Заповядайте.
КАЛИН СЛАВОВ (Асоциация „Прозрачност без граници”): Благодаря, госпожо Манолова.
Съвсем кратичък ще бъда – може би дори няма да достигна регламента, който определихме.
Първото наше конкретно предложение е по упражняване на законодателната инициатива от народни представители. Всички знаем, че досегашната практика често пъти води дотам, че внесените законопроекти от народни представители служат или за заобикаляне на някаква съгласувателна процедура, както колеги споделиха, или за съкращаване на срока за движение на съответния законопроект, без предварително съгласуване както в рамките на министерствата и ведомствата, така и със заинтересованите участници от гражданското общество. Именно в тази посока е нашето предложение. Бихме искали Правилникът да бъде променен в такава посока, щото да даде възможност внесените от народни представители законопроекти да бъдат своевременно публикувани на страницата на Народното събрание и съответно да има достатъчно дълъг срок, в който всички заинтересовани страни биха могли да дадат свое писмено становище.
Второто наше предложение се отнася до участие в обсъждането на актовете на Народното събрание. Много е важно за нас как това се случва. Бихме искали по наша собствена инициатива, по инициатива на неправителствените организации да можем да участваме в обсъждането на законопроектите и актовете на Народното събрание – в работата на комисиите. За тази цел е необходимо своевременно да се осигурява достъп до материалите за съответните заседания, защото често сме поставяни в ситуация, когато дори в рамките на същия ден трябва да реагираме, а не знаем върху какъв текст и върху какви предложения трябва да се готвим.
По отношение на парламентарния контрол. Имаме едно предложение, което смятаме, че би могло да бъде работещо – в рамките на ресорните комисии да се извършва обработване на постъпили въпроси от неправителствени организации, които се занимават ресорно с темите. При известна периодичност, например възможна двуседмична или месечна база, да се обобщават тези въпроси и те да бъдат задавани по силата на Правилника чрез ръководствата – народен представител, част от ръководството на съответната ресорна комисия. Смятаме, че това е допустимо чисто законово да се случи.
Преди да завърша, но не на последно място искам да обърна внимание върху темата лобизъм. Мисля, че почти всички изказващи се нарекоха това явление грозно – с много тежки последици относно доверието към институцията Народно събрание, а и качеството на законодателната дейност определено страда. Според мен трябва да се предприемат необходимите действия и в рамките на Правилника, може би и на законодателно ниво лобизмът да излезе наяве. Той съществува. Осветляването на дейността лобизъм е общоевропейски процес и европейските институции го подкрепят. Ние просто трябва да сме актуални и адекватни на течащите на ниво Европейски съюз процеси.
Тези предложения, които съвсем накратко представих, ще бъдат изпратени писмено в предложения срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, д-р Райчинов.
Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ (Български лекарски съюз): Благодаря, госпожо Манолова.
Първо благодаря за поканата да присъстваме днес на този форум.
По силата на досега действащото законодателство Българският лекарски съюз има правомощията да участва в съответните комисии, особено в Комисията по здравеопазването – Вие знаете, че не сме пропускали такава възможност, и да внесе свое становище. Проблем има обаче с разглеждането на това становище – конкретните текстове, които ние предлагаме, обикновено се приемат само за сведение.
Във връзка с това сме направили четири предложения до Парламента за промени в Правилника, но тъй като са специфични, няма да занимавам аудиторията. Ще ги внесем в указания срок – до 29-и, писмено. Само четири са наистина и засягат тази тема. Моля за извинение, защото се налага да тръгваме – няма да можем да останем до края на срещата поради други ангажименти. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз за участието.
Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Благодаря. Аз ще бъда също кратка. Ще се възползваме от срока, който дадохте, за да представим писмено предложенията си.
Нашето виждане. Благодаря и за представянето, което направихте, и то за евентуалните промени, по които се работи, за промяна на Правилника. Това, което чухме, в голяма степен отразява и нашите виждания. Нашите предложения ще бъдат преди всичко насочени към създаване на гъвкави механизми за обсъждане на проектозаконите и даване на възможност за участие в комисиите, така че да могат да се представят мотивирано нашите позиции и предложения като представители на бизнеса, а и да станат достояние на народните представители, които евентуално биха могли да ги припознаят.
Ще обърна внимание, нашето желание е да има и оценка за въздействие, което вече беше повторено, както и да се прилага Кодексът на труда, тоест трудовите и осигурителните отношения, които социалните партньори обсъждат и се правят консултации с тях – тези позиции да бъдат достояние на народните представители, за да няма прекъсване на връзката. В много случаи, вече беше споменато, се прилагаше една друга техника, която на практика омаловажаваше позициите на социалните партньори.
В тази посока има и една добра практика, в която ние сме участвали многократно – създаване на консултативни съвети към комисиите, където социалните партньори, представителите на гражданското общество могат да изложат техните позиции и виждания по представения законопроект, така че това да бъде достояние. Добра практика беше към Комисията по труда – имаше възможност, когато се разглеждат, и ние винаги сме се възползвали – много обстойно представяне на позициите по гледания законопроект. Това ще бъде като цяло.
За нас също е изключително важно да има голямо обществено обсъждане на законопроекти. Нещо, което с промени в Закона за нормативните актове беше отпаднало – чл. 2а, който изискваше публично обсъждане, което именно даваше възможност гражданското общество, социалните партньори преди влизане на законопроекта, още на ниво в отделните ведомства, да могат да дадат становище.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Благодаря, госпожо Манолова.
Аз също ще бъда по-кратък от обявения регламент, тъй като колегите от работодателските организации представиха повечето от предложенията, които ние също подкрепяме.
По отношение на оценката за въздействието – може би е добре да се помисли за разработване на някаква методика, която да стандартизира този процес и да улесни всички органи, включително и народните представители, които имат законодателна инициатива, да работят в единни стандарти при извършването на тази процедура.
Също така считаме, че акцентът, който споменахте – по отношение на достъпа до информация, свързан със законодателния процес, според нас трябва да падне не върху улесняване на процедурата по изискване на информация. Напротив, тази информация, тъй като не е търговска тайна, най-добре е да се качва в интернет – в сайта на Народното събрание. В тази връзка е добре и информацията, с която работят комисиите, също да се обявява в сайта на Народното събрание и тази информация да бъде стандартизирана.
По отношение на една стара идея, която съществуваше при предишния старт – на Четиридесет и първото Народно събрание, включително сме я представяли пред Министерския съвет. Голям проблем е за малките фирми да следят промените в законодателството. Много от тях не разполагат с платените правни информационни системи. Ако в интернет можете да си осигурите достъп до по-важните закони, то такъв достъп, но много трудно можете да си осигурите до подзаконовите нормативни актове. Така че правна информационна система, която е безплатна, разбира се, самото поддържане трябва да бъде осигурено с публичен ресурс, ще помогне на фирмите, на бизнеса – тези, които са по-малки и нямат консултанти, юристи, да съобразят своята работа с последните промени в законодателството. Надяваме се тази идея най-накрая да бъде реализирана.
Последното нещо, което искам да кажа – каквито и промени да бъдат направени в Правилника на Народното събрание, има едно голямо предизвикателство към Вас като ръководство, тъй като при един действащ правилник, ще дам пример с края на Четиридесет и първото Народно събрание и приетите промени в Закона за публичност на имуществото на висши държавни служители, реално половината от разписаната процедура не беше спазена. Така че каквито и правила да бъдат вкарани в този Правилник, трябва да има гаранции за неговото прилагане, за тяхното спазване и съответно по-сериозен контрол от страна на ръководството на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА (Председател на Института за развитие на публичната среда): Благодаря Ви за организираната среща и възможност да споделим нашите предложения.
Високо оценявам усилията на ръководството на Четиридесет и второто Народно събрание да стартира по този начин своята дейност, да даде възможност за дискусия върху регламентите и устройството на правилата, по които възнамерява да работи.
Организацията, в която работя, има траен интерес към дейността на Народното събрание. Ние поддържаме една платформа, наречена „Отворен парламент – граждански гласове”, която държи на фокус законодателството и изгражда профили на депутати. Правили сме редица анкети с депутати, като по този начин се опитваме да попълваме информация, свързана с техния бекграунд, техните законодателни инициативи и така нататък. Освен това имаме блог, който също се ангажира с реактивно отразяване на различни законодателни инициативи.
По отношение на нашите предложения, ние ще ги направим в оказания срок, но бих искала да споделя няколко от идеите, без да се повтарям.
Подкрепям редица от направените предложения, както от Вас, така и от колегите, изказали се преди мен.
Ние бихме искали в Правилника за работата на Народното събрание да има предвиден регламент, с това се присъединявам и развивам предложението направено тук за начина, по който се правят номинации и се избират представители в различни контролни и регулаторни органи, в които Народното събрание има своя квота.
Имаме вече редица примери в предишния Парламент. Би могло тази практика да се използва, но в правилника би било добре да има такъв регламент – при настъпване на време за избор на такъв представител, да се създава нарочна комисия за избора, подаване на доклад към нея, проучване на документи и обстоятелства, изслушване в такава комисия, след това изслушване пред Парламента и след това произвеждане на избор.
Искам да се спра и върху това, че Българският парламент страда от това, че той няма аналитични звена, които да могат да подпомагат законодателната дейност и не само нея.
Бихме искали Националният център за изучаване на общественото мнение наистина да стане видим, той да има ясно обособена подстраница на страницата на Парламента, където в архив да има абсолютно всички изследвания, които са платени с публични пари. Към момента, дори ако направите справка – там има точно три изследвания, които са от последния месец. Смятаме, че тази практика трябва да бъде преустановена.
Националният център за изучаване на общественото мнение трябва да има ключова роля при оценяване, изследване, вземане на отношение по оплакването на гражданите към отделни законодателни инициативи, както и оценка на въздействието от законодателство, така че в тази посока ще направим редица предложения дейността на Центъра да стане максимално публична, защото тези данни, платени с данъците на гражданите, принадлежат на тях, на гражданите.
По отношение на участието на заинтересованите – становищата, коментарите, предложенията на неправителствените организации, освен да се публикуват, да бъдат неразделна част от доклада по законопроекта при разглеждането в комисия и обсъждане в пленарна зала.
Срещат се редица проблеми, когато се предоставят становища от неправителствени организации изобщо да достигнат те до депутатите, така че това трябва да се запише според нас в Правилника, за да се получи висока гаранция, че становищата на заинтересованите ще достигнат до всички, които в крайна сметка ще гласуват този нормативен акт.
Направените предложения между първо и второ четене да бъдат също публикувани.
Това, което ние предлагаме, е да се направи още един опит да се приеме Етичен кодекс за поведението на депутатите. Българският парламент е един от малкото парламенти, който не разполага с такъв акт. Смятаме, че такъв Етичен кодекс може да доразвие много норми, свързани с интегритета в поведението на народните представители.
Декларациите за принадлежност към партия, които се депозират от депутатите всяко тримесечие в Министерство на финансите, за да се определи размерът на субсидията за всяка една парламентарна партия, да са публични и да бъдат достъпни в сайта към профила на всеки един депутат. Знаете за безпрецедентното твърдение на министъра на финансите в миналия Парламент, когато бяха правени такива искания, че това е лична информация. Разбира се, че не е така. Принадлежността и самоопределянето на един депутат към дадена политическа сила е информация, която интересува обществото.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Съдът каза вече, че не е лична!
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това беше прецедент и в крайна сметка няма нужда оттук нататък информацията да се търси и заявява по Закона за достъп до обществена информация и да се оспорва в съда отказът на органите да я предоставят.
Това е в общи линии.
Бихме искали и Програмата „Студенти на стаж към Парламента” също да стане по-видима, да бъдат уредени въпросите, които там бяха възникнали, като този за авторските права и така нататък. Изследванията са много ценни и ние като организация сме ги ползвали, те да имат публичен характер и да могат да бъдат достъпни. Това е, благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА (Председател на Фондация „Обща кауза”): Ние имахме възможност от 1996 г. да наблюдаваме работата на Парламента. И аз приветствам днес най-горещо всички промени, с които госпожа Манолова ни запозна.
Искам да Ви кажа само, че от дългогодишните ми наблюдения знам, че Парламентът е една от най-отворените институции, която по абсолютно неписани правила винаги е била отворена и винаги е имало приемственост, дори при драматична промяна на управляващите, на добрите практики в комисиите. Може би трябва много да се внимава, за да не се стигне дотам в желанието да се регламентира гражданското участие и да не се окаже, че ще го ограничаваме с написани правила. Наистина трябва да се приветства тази откритост на тази най-достъпна за мен институция.
Аз бих Ви поздравила наистина за желанието Ви да направите такова звено, а може би един такъв Бюджетен офис, какъвто има към Парламента на Съединените щати, който пък да се занимава единствено с тази дългосрочна прогноза на финансовото въздействие на даден законопроект. Там се правят три, пет и десетгодишни прогнози за това как една законова мярка би се отразила на финансовото състояние на различни ресори в икономиката.
Нашите предложения за промяна на правилника са насочени в подкрепа на всички тези, които и Вие предложихте, но са малко по-конкретни.
Между другото нашата организация през 2005 г. мисля, че беше първата, която въобще е променила Правилника на Парламента, благодарение на нашата кампания, подкрепена от Сдружението на общините в Република България, получила подкрепа и от други организации и постигна успех, за да се публикуват стенограмите на парламента на сайта на институцията.
В подкрепа на предложенията на колегите, особено от Стопанска камара, ще кажа, че още от 1999 г. депутатите намират, че за да стане един закон добър, на него трябва да му се даде малко повече време. За да участваме пък ние в неговото обсъждане и да представим някаква значима експертиза, също ни е необходимо време, затова и нашите предложения са насочени един път към повишаване качеството на законопроектите, във втората си част – повече към отчетността на народните представители пред избирателите. Затова предлагаме по Програма „Сега” и то мисля, че от много години е записано в Правилника на Парламента, да се изготвя двуседмична програма. Обикновено се изготвя едноседмична програма, така че ако ние като организация решим да Ви запознаем с нашите становища или да пратим писма до всички депутати, за да го знаят, защото Вие знаете, че тези, които не участват във водещата комисия, са по-слабо запознати за промените в съответния законопроект, разглеждан в пленарната зала.
За да имаме и ние като неправителствена организация възможност, а и вие като депутати, да се запознаете по-добре с всички аргументи на заинтересованите страни или пък да се организира някаква кампания с писма или да се направят някакви изследвания, за да се докажат дадени аргументи, е необходимо по-дългосрочно планиране на работата на парламента.
При сегашната практика в сряда в 9,00 ч. Вие обсъждате програмата си, на практика в 9,10 ч. може да започне обсъждане на законопроект, по който ние бихме искали да Ви кажем какво мислим, но да нямаме това време, затова във връзка с Вашето предложение една седмица от месеца да бъде посветена на работа в районите, може би ще бъде добре да се премине към двуседмична или триседмична предварителна програма за работата на парламента.
Това същото би могло да се отнася при запазване на всички необходими клаузи за спешно внасяне на законопроекти в парламентарна комисия, да се отнася и за комисиите. Имаше такива практики, например до 2001 г. в петък в 15,00-16,00 ч. да не можеш да стигнеш до сайта на парламента, но в 16,30 ч. вече знаеш цялата програма за работата на комисиите през следващата седмица, или поне в понеделник.
Това може да стане и някаква неписана практика, без да се записва специално в Правилника, защото аз съм работила в парламентарна комисия и знам, че се налага понякога наистина за часове да свикаш заседание и да реагираш, но при запазване на тези клаузи за спешно внасяне на законопроекти смятам, че това би било довело до по-добра подготовка на депутати, на неправителствени организации и да може да се реагира по-бързо и по-компетентно.
Правя едно предложение от 2005 г., което тогава не мина в залата, не мога да разбера защо, но още тогава заедно с тази коалиция предложихме неправителствените организации да представят становищата си между 24 и 48 часа преди те да бъдат гледани на заседание на комисия. Има практика, изобщо ако постъпят предложения на неправителствени организации, те да ги внасят в последната минута. Тичала съм да размножавам становище три минути преди началото на заседанието на комисията, и ти го раздаваш на депутатите, а те нямат време да го прочетат, да се запознаят с него и да го осмислят.
От председатели на парламентарни комисии и от депутати в предишния парламент, пък и от моята практика знам, че някои организации, изглеждащи сериозни, си позволяват да правят много сериозни, драматични предложения по време на заседание на комисия, където законопроект се гледа на второ четене, да кажем, за които депутатите не са подготвени. Дори тези предложения да са изключително читави, депутатите казват, че като не може човек да го осмисли в момента, то просто се отхвърля, защото може да стане гаф!
В този смисъл, ако се въведе някакъв стандарт на предложенията, по които неправителствените организации да внасят предложенията си – PDF-формат, някаква форма за изписване на имената, информация за контакт, аз ще Ви дам в писмен вид нашите идеи, и най-вече, ако е възможно да се публикуват веднага, за да може и депутатите, които не са в състава на въпросната водеща комисия наистина да се запознаят по-лесно с тях. Така ще могат по-лесно да се разпращат и ще може по-лесно да се завърши процесът.
Следващото ни предложение е свързано с Вашите идеи, които се изразиха и от много колеги. Наистина проблем е за мен, че депутатите, които са избрани от региони, освен София, не могат да бъдат намерени в столицата. По този начин има един неизползван капацитет – и техен, и на неправителствените организации, които искат, примерно, да запознаят всички депутати от една комисия с предложенията си.
Не можеш да стигнеш лесно до депутат, който е от Смолян, да кажем. Това не е Америка – да си хвърлиш чантата на скенера, да влезеш вътре, да стигнеш по етажите, където има стаи, където можеш да си оставиш предложението, дори да не е директно и лично на депутата. Този въпрос също трябва да бъде уреден по някакъв начин – или чрез налични сътрудници за съответен вид информация, към които да могат гражданите да се обръщат, или пък в някакво кратко време в случай на желание, в което дори и депутати избрани извън столицата, да могат да се срещат с граждани, така че да могат наистина всички депутати от една комисия, да бъдат запознати с някаква информация.
Другият много важен за мен проблем е да може Парламентът да спазва чл. 26 от Закона за нормативните актове. Практика в този парламент беше да се внасят законопроекти, които не отговорят на изискванията на този член, поне в този 2-седмичен срок да стои законопроектът за обсъждане, за предложения, без да се придвижва. Мисля, че дори и Изборният кодекс влезе така – веднага, без да имат време депутатите, и неправителствените организации да се подготвят, за да се изкажат на заседание. Затова, ако може по някакъв начин този закон да стане задължителен и да важи и за внесени от депутатите законопроекти.
Това е едно много смело предложение за мен, но държа да го кажа и ще се радвам, ако някои от неправителствените организации го подкрепят – предлагаме промяна в чл. 117, който казва, че народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение, и неговата ал. 2, че народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.
Имаше дълъг и безплоден дебат около това дали един депутат има необходимото образование или пък необходимата професионална квалификация да работи като консултант по някакъв проект. Той е безсмислен и е извън контекста на по-важния въпрос защо един депутат по време на мандат може да получава хонорари. Поставя се така под въпрос безпристрастността, независимостта на депутата в процеса на вземане на решение и тук да се прецизира, както на другите места, да получават хонорари от лекции или лекарят да си поддържа професионалната правоспособност, мисля, че трябва да се помисли по този въпрос, защото иначе възниква зависимост във връзка с ползване на коли, телефони и т.н.
По същия начин това би могло да обект на разглеждане и в един Етичен кодекс, за който мисля, че също е дошло времето, да се регламентира съвсем елементарното предложение по въпроса с подаръците – чл. 10. Досега депутатът може да получава подарък на стойност една пета от основното възнаграждение, което означава, че всеки месец аз мога да подарявам хладилник, пералня… Поне да се регулира по някакъв начин и да се каже, че е от един източник, по-малка сума и за период от време, в който този подарък може да бъде направен.
Готови сме всички тези предложения да ги направим като истински законови предложения, ако намерим депутат, който да ги внесе.
Само още нещо – ако може да се въведе в някоя част от Правилника, да има някакво конкурсно начало за бъдещите експерти в комисии и в по-важните отдели, свързани непосредствено със законодателната работа на Парламента, за да могат по-качествени хора да се изберат и този състав да подпомага работата на народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Всички предложения могат да бъдат внесени до сряда, 18,00 ч. Това е срокът в който изтича възможността и на народните представители да внасят предложения. След това Временната комисия ще обсъди предложенията и тези, по които има съгласие, могат да бъдат включени конкретно в парламентарния Правилник.
Ако някой от Вас иска евентуално да улесни нашата работа, макар крайният срок да е в сряда, 18,00 ч., може да внесе предложенията си и по-рано. Така ще улесните тези, които имат желание да подкрепят Вашите предложения, за да ги внесат в Парламента. Ако ги внесете утре ще е по-добре.
Заповядайте, господине.
АСЕН ЯНОВ: Добър ден! Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Здравейте всички – от името на фондацията, която представлявам, ще подкрепя някои предложения.
Ще подкрепя няколко предложения, ще бъда максимално кратък и ще се изкажа в рамките на 2-3 минути.
Въпреки че трудно би могло да се впише като някаква норма в Правилника, със сигурност парламентарния контрол на срс-та и трафични данни, с трима-четирима души вече говорих за това, със специална комисия или с подкомисия ще бъде осъществяван, но според нас трябва да бъде така заложен, че да се отчита реално броя технически средства, да не се взема предвид това, което съдия Янева беше предложила като концепция на господин Цацаров, главният прокурор, да се отчита на брой лица, защото така се изкривява статистиката и се променят реалните данни за броя на техническите средства, употребени при употребата на срс.
Второто – това вече може да бъде регламентирано с Правилника за работа на Четиридесет и второто Народно събрание, отворените формати.
Ние като фондация категорично ще подкрепим и ще направим предложение, ще се опитаме да го внесем в рамките на срока, който Вие определихте, така че всички данни, които Народното събрание продуцира, да не бъдат в затворени формати, търговско-комерсиални формати, да бъдат отворени, така че те да могат да бъдат обработвани допълнително от трети групи лица или от страничен софтуер.
Например, един кратък коментар. В момента няма начин лесно, без грешка да бъде извлечена и обработена информация по отношение присъствието, начина, по който гласуват депутатите, дали те са лоялни и партийно ориентирани или гласуват против волята на партията. Това са неща, които в контекста на първичния контрол, нека да го кажем условно, в дейността на народното представителство, имат значение.
Третото нещо, имаше в миналото Народно събрание една практика, при която председателят на Народното събрание филтрираше въпросите към министрите. На някои от тях се отговаряше писмено, не от трибуната. Според нас това трябва да бъде променено, така че да няма възможност за такава, аз ще го кажа, макар и малко грубо, цензура от страна на Председателството на Народното събрание.
Четвъртото нещо – предполагам, че това също трудно би могло да бъде регламентирано с Правилника на Народното събрание, защото вероятно ще повлече и дискусия по отношение на промени в Конгреса, но е недопустимо, обществото е силно негативно настроено и това всичко го знаят, навярно няма да го отрече, по отношение на това, че се регистрират 121 души, има кворум, след което – години наред има такава практика, закони се приемат с 60 и няколко души в пленарната зала.
Вие сте свидетел, госпожо Манолова, че така беше наложен почти изцяло Изборния кодекс, от управляващата партия в миналия парламент. Това нещо според мен трябва да бъде адресирано, ако не – регламентирано, ако такава техническа възможност няма, то поне да бъде адресирано към законодателната дейност.
И последното нещо, за което също обществото е силно поляризирано, вече има някакво нетърпение в тази посока – не смятаме, че предложението на Павел Шопов от „Атака”, да бъде променена нормата, която ограничава агенти на Държавна сигурност за председателски места в комисиите и в дейността на Народното събрание, че трябва да го добави това нещо.
Ние разбираме, аз в частност разбирам, че това е един джентълменски жест от „Атака” към ДПС вероятно, но тази норма не би следвало да се променя и Ви предлагам да я запазите. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Този дебат е излишен, тъй като Конституционния съд отмени тази норма, така че противоконституционни текстове в Правилника ние няма да записваме, а вече по-нататък кое как ще се прилага, е наистина въпрос на кворум.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ПАНОВ (Български център за нестопанско право): Аз подкрепям изцяло идеята за по-голямо отваряне на Парламента.
Искам да подчертая няколко много важни според нас неща, които трябва да бъдат регламентирани в Правилника.
На първо място това беше предложеното от колеги възможност гражданите и гражданските организации да знаят каква е програмата на комисиите не един ден предварително, а имало е случаи, а поне три дни преди заседанието на комисията да е ясно, че ще има такова заседание. Има хора, които не са от София, които може би трябва да пътуват до София, за да се включат в заседанието на комисията.
Друго много важно предложение според нас е, че между първо и второ четене много законопроекти се променят изцяло, така че за нас е много важно предложенията, направени между първо и второ четене, да бъдат публични и също така – много често има обединение на няколко законопроекта в един текст. Този текст също според нас следва да бъде публичен и да има достатъчно време, за да могат гражданите да дадат своите становища и по вече променения текст, както и по внесените предложения между първо и второ четене.
Много е важно според нас да има и някакъв срок, който да бъде спазен от момента на внасяне на един законопроект до момента на неговото приемане. Не искам да цитирам този известен негативен опит, популярният случай със Закона за публичност на лицата, заемащи висши държавни длъжности, но там от внасянето до приемането на текста минаха 12 дни точно, като в нито един момент проектът на закон не беше качен на страницата на Парламента! Комисията заседава само веднъж по този текст, като поканата или информацията за това заседание беше качена на сайта на Парламента 30 минути преди самото заседание.
Не би следвало да има възможност това въобще да се случва независимо колко добро е предложението, което ще се обсъжда!
Друго предложение, което и Вие споменахте, е възможността граждани и представители на граждански организации да присъстват на заседанията и как да става достъпът до тези заседания. Според нас е добре да има поне два начина, по които да се заяви достъп, защото ако достъпът се заявява единствено през комисията, която разглежда даден законопроект, понякога се оказва, че телефоните на комисията никой не ги вдига или постоянно дават заето и т.н. Тоест, необходимо е да има и алтернативен начин, по който да се заявява включването в заседание.
Друго интересно и важно нещо според нас е в личните профили на народните представители да има информация за тяхното приемно време – от колко часа, къде се намира тяхната приемна. В Европейския парламент това е факт. Добре е да е ясно също така всеки народен представител как е гласувал по всеки проект, който се разглежда в Парламента. Това е накратко.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
РАЛИЦА ВЕЛИЧКОВА (Български център за нестопанско право): Ако ми позволите едно кратко отклонение.
Нашите предложения сме ги оформили така: относно публичност на заседанията на комисиите, относно публичност в процеса на вземане на решения.
Още две конкретни предложения – едното е по отношение на правилата за работа на комисиите (постоянни и временни), по-скоро постоянни. Предлагаме тези правила също да бъдат публикувани на страницата на Народното събрание.
По отношение на законопроектите, които се внасят от народни представители, нашето предложение е те също да има възможност да бъдат консултирани или по тях да бъдат изпращани предложения, становища от заинтересованите организации, от представители на граждански организации.
По отношение на това, което казахте за качеството на законодателството – ние имаме, включително и разработвани правила, стандарти за обществени консултации. Нашето конкретно предложение, което смятаме да развием в рамките на срока е по отношение на определения законопроект да се провежда обществено консултиране, което да отговаря на определени правила и стандарти, за което ще Ви дадем конкретни предложения. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
СВЕТЛОЗАР ФИЛИПОВ: Благодаря Ви.
Представлявам Национален форум „Обединение”, който се роди пред февруарските протести тази година.
Благодаря Ви за гостоприемството, госпожо Манолова. От името на Форум „Обединение” желаем успех на Четиридесет и второто Народно събрание. Ще спазим определения срок до 29 май 2013 г. да внесем нашите предложения.
Едното от предложенията, което ще бъде и сме коментирали в управителния съвет, е за 2013 г. да се възползвате от т. 3 на чл. 36, която гласи: „По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени”.
Ще Ви помолим тази година августовската Ви ваканция да бъде малко по-кратка, защото това Народно събрание има много работа да свърши.
Подкрепям всички колеги, които говориха за контрол върху комисията за ДАНС. Като кандидат депутат на ВМРО през предизборната кампания към нас бяха отправени много нелоялни, непочтени действия и постъпки от страна на ДАНС. Бяхме вкарани в едни скрити камери, едни подслушвания. Нека тези неща, ако може, Народното събрание по някакъв начин да премахне. Тази порочна практика за държава от Европейския съюз не е почтена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря.
Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА: Представител съм на Общобългарско движение на протестиращите „Освобождение”, което стана на 16 март 2013 г. Също така съм член и на една коалиция, която спонтанно се създаде на 12 май 2013 г., на изборите, в НДК, в която участват 7 организации и извънпарламентарно представени партии.
Аз също благодаря за това да ни поканите тук и се надявам това да не бъде само популистка практика, а да бъде практика на това Народно събрание, на комисиите.
Нашите предложения ще представим писмено. Повечето колегите ги споменаха – за граждански контрол, за участие на гражданите в комисиите. Ще спомена само някои.
Подкрепям и колегата Светлозар, с когото сме обсъждали за ваканцията. Тази година августовската Ви ваканция да бъде не повече от една седмица, а и за другите години нека да не бъде повече от две седмици, защото това е почивката, която всички българи могат да си позволят. Нека депутатите да не бъдат богоизбрани и да бъдат по-добри от тях.
Също така предлагаме да отпаднат възнагражденията за комисиите. Депутатите вземат заплати за това че са депутати и участват в тези комисии в работното време на депутатите, не в извънработно, през нощта, така че не би било редно в тази криза да вземат два пъти възнаграждение. Също в тези комисии, ако бъдат поканени граждани и наши представители, те ще участват напълно безплатно, така че би било реално и депутатите да се откажат от тези възнаграждения.
Имаме предложение относно комисиите. Комисията, която е за образованието, науката и въпросите на децата, и отделно комисията, която е по културата – нека да има отделна Комисия по културата, защото в последните години в тази сфера наистина много изостанаха нещата. Както в образованието, така и в културата много неща има да се желаят.
Също така, подкрепям законодателните инициативи за Публичния регистър.
Имаме едно конкретно предложение: в Парламента постъпват много мнения, предложения, сигнали, които въобще не стигат до пленарната зала. Нека да бъде отделен по половин час всеки ден в началото на заседанието да бъдат прочитани в резюме, разбира се, тези сигнали, защото в Народното събрание е редно да се чува и гласът на народа. Тези предложения и сигнали са повече не само от организации, а и от обикновени граждани.
Също така в комисиите, които ще създавате, нека да бъдат поканени и обикновени граждани, не само граждански организации.
Освен това да могат и граждани да слушат заседанията на Парламента. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
МИХАИЛ БОЯДЖИЕВ: Здравейте. Председател съм на Фондация „Помощ за благотворителността в България”.
Няма да Ви отнемам много време в края на тази наистина много интересна дискусия, където звучаха доста конкретни предложения за промени в правилника, но искам да обърна внимание само на едно обстоятелство, което да не изпуснем в детайлите и техническите рамки на закона. Става дума за духа на закона. Смисълът и сигналът, който аз виждам от настоящото заседание, са това, че отношенията между гражданското общество и законодателната власт се променят и от едно ретроактивно действие се дава възможност за гражданското общество да действа проактивно. В този смисъл мисля, че ще бъдат направени доста конкретни предложения по отношение на правилника, но основният смисъл е именно публичната дискусия и събирането на информация за проблемите, за гражданския дневен ред от обществото предварително.
Дали и какъв ще е срокът на разглеждане на законопроектите между първо и второ четене, разбира се, технически е важно. По-важно е обаче Комисията по въпросите на гражданското общество да определи онези сфери и онези политики, които са от интерес за всички лица, за да може на тази база да се оценява и след това работата на Народното събрание.
Завършвайки, ще кажа и ще пожелая на комисията и на нейния председател да изработят един добър правилник, който да бъде прилаган правилно. В тази връзка би трябвало в правилника да бъдат заложени механизми за оценка на самия правилник, защото това е един жив документ, който, предполагам, в следващите години също ще се наложи да бъде променян.
Благодаря Ви, госпожо Манолова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря.
Заповядайте.
МЕТОДИ МИТЕВ (Движение на протестиращите „Освобождение”): Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Нашите предложения сме ги внесли. Те като цяло се препокриват с всичко, казано до този момент.
Аз бих споделил само една мисъл на Перикъл от V век преди новата ера. Той е казал, че гражданите трябва да пазят правата си от политиците, така както войните пазят крепостните стени от нападателите.
В тази връзка от нашето движение държим и ще продължим да работим за създаването на граждански парламент. Ще се радваме, ако ни подкрепите. Видяхме, че такава заявка направи колегата от Камарата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Има ли други заявки?
Заповядайте.
ВЕЛИЧКА МИКОВА: Добър ден на всички! Представлявам Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Бих искала да направя съвсем кратко предложение към разработването на новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, като ще кажа, че ние се присъединяваме към предложенията, които тук представителите на работодателските организации направиха, и че подкрепяме да се възобнови добрата практика към Комисията за социална политика към Народното събрание да заработи отново Консултативният съвет, където се изразяват мненията и становищата на социалните партньори.
Конкретното предложение, което искаме да направим, е свързано със законопроектите, с които се регулират трудовите и социалните отношения. Както знаете, тези законопроекти се консултират в Тристранния съвет към Министерския съвет, обаче, когато се внасят законопроекти на отделни народни представители, не е задължително искането на мнението на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Конкретното ми предложение в тази връзка е, че предлагаме постъпилите от отделни народни представители законопроекти относно регулиране на трудови и непосредствено свързани с тях отношения, както и осигурителни отношения, да бъдат насочвани от председателя на Народното събрание освен към съответните постоянни комисии и към Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да се вземе мнението и на социалните партньори по съответния законопроект. По този начин смятаме, че ще се изпълни, така да се каже, разпоредбата на Кодекса на труда, според която държавата, разбирана не само като изпълнителна власт, но и като законодателна власт, осъществява регулирането на тези отношения в сътрудничество и след консултации с представителите на организациите на работодателите и на синдикатите. Това е, благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ-ЗОРЕЦ („Свободни, можещи и силни”): Ние сме част от Национален форум „Обединение”. Нашите най-големи притеснения са представителството на гражданските организации в новосъздадените съвети към всяко едно министерство – това, което искат да се създаде и към Народното събрание. Самите критерии ограничават огромна част от организациите, които реално представляват гражданското общество в момента. Ние виждаме, че в тях с покани са казионни организации, които вече 23 години са на хранилка на държавни и европейски пари, които доказаха, че не защитават интересите на гражданите.
Тук преди малко беше повдигнат въпросът за гражданските договори, по които депутатите вземат пари. Ами, така е! Ние вече 7 години предлагаме промени в Кодекса на труда, с които да бъдат извадени на светло всички трудово-правни отношения по Закона за задълженията и договорите. Това са трудови правоотношения, които са скрити.
Нас особено ни притеснява регулацията, с която участват протестиращите в обществените съвети. Навсякъде изискванията са да бъдат съдебно регистрирани. Даже се притесняваме как тези организации, които са били поканени – и те са поканени на тъмно, ние имаме документация да го докажем, отговарят на условията да присъстват в обществените съвети към Президентството, към отделните министерства и, предполагам, сега които ще наложат гражданския контрол и в Парламента, за което ни каните.
Ние искаме да се направи регулация за представителността на гражданските организации и те наистина да представляват гражданското общество, и то неговата конструктивна част, защото тя не е критична, тя е конструктивна. Ние сме внесли искания за промени точно за това, което стана, така че депутатите да не могат да вземат пари по Закона за задълженията и договорите.
Ето примерно с децата имаме огромен проблем. Там също сме поискали промени. Колежката от КНСБ преди малко спомена за социалните закони. Сама може да каже, че подзаконовата нормативна уредба на Закона за социални помощи и за семейни помощи за деца е обърнала самия законопроект на 180 градуса и де факто е ограничен достъпът до тях.
Вие ще го потвърдите, предполагам.
Ние сме готови с всички тези неща и се оказваме изведнъж в един момент зад борда, защото настоящата регулация оставя отвън всички граждански инициативи и инициативни комитети. Нашето предложение е да се обсъди точно с нас новата регулация на представителство в тези комисии, в тези обществени съвети, както и в самите работни групи към министерствата, които коват законите, които подготвят законите. По последната справка, която поискахме от служебния министър на труда и социалната политика по Закона за достъп до обществена информация, се оказа, че от 17 организации 16 са с по няколко милиона по различни проекти, финансирани от българската държава. Не говорим за Европейския съюз.
Виждам, че с особено внимание ме следите от Стопанската камара какво говоря, но ето вижте и Вие. В последните две правителства поискахте да Ви намалят ставките по осигуровките. Останаха 15 милиарда във Вас, ама не виждам безработицата да е намаляла, не виждам тези пари инвестирани обратно, не ги виждам инвестирани във високотехнологично производство. Точно това е, че постоянно Вие сте навсякъде. В Тристранния съвет няма представители на гражданското общество, на реалното гражданско общество – на онова, което беше на улицата.
Както виждам, точно ние, които бяхме от улицата, защото явно така ни наричат – от улицата, ама ние не сме от улицата, на нас последни ни дадохте думата. Неглижирани! Всичките казионни неправителствени организации минахте преди нас. (Шум и реплики.)
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Вие последни поискахте думата.
МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ-ЗОРЕЦ: Първа колежката от „Освобождение” вдигна ръка.
Разбирам, години наред си работите, вече 23 години си работите, но ние искаме да разбием статуквото.
Госпожо Манолова, аз съм убеден, че Вие ще ни съдействате да разбием това статукво, което е много добре развито между всяко едно правителство, всеки един парламент, независимо от цвета му, и казионните неправителствени организации. То си върви много добре.
Даже ще Ви дам един пример – „Национална мрежа за децата” постоянно си променя Управителния съвет. Хора от Управителния съвет отиват в определено министерство на висок пост, последното беше Министерството на образованието, а пък от Министерството на образованието от този пост отиват в „Национална мрежа за децата” и много хубаво текат парите по проектите, и накрая нямаме нищо. Нямаме нищо и то защото вътре не присъстват реалните представители на гражданското общество. Аз се надявам, че Вие ще промените това, като седнете с нас да обсъдим една нова регулаторна мярка за представителство. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Ако позволите, много кратка реплика, понеже моята организация – Българската стопанска камара, беше спомената, а и бяха визирани казионни организации. Може би някакъв списък трябва да получим и критерии, по които колегата квалифицира една или друга организация като казионна.
По отношение на самото представителство. Това е фундаментален принципен въпрос и той заслужава не просто експертно обсъждане, може би и повече популярност в обществото.
В Международната организация на труда и в ежегодната Конференция на труда са представени три части съответно на държавите – членки на ООН. Това са правителства, работодателски организации и синдикални организации. Това е така от 1919 г. насам, горе-долу откогато България е членка на МОТ. Стопанската камара не знам защо точно беше визирана. Ние не сме противник на гражданското общество, на организациите на гражданското общество.
По отношение на самата представителност, вероятно за част от проблемите, които се обсъждат, в това число в Парламента и в съвети към изпълнителната власт, и в момента това е регламентирано в много закони, но може би са необходими някакви усъвършенствани промени в това законодателство.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
РКБ „НАРОДОВЛАСТИЕ”: Един въпрос към господина от Българската стопанска камара. Какво правят работодателските организации да има паритет между доходи и цени, защото колегата от СМС засегна въпроса?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви помоля, дебати по теми, които са извън предмета на днешното събиране, ако искате, обсъдете ги отвън или на друг форум. Това ще са теми на Комисията по труда и социалната политика.
Все пак нека взаимно да се уважаваме. Тук са дошли по своя инициатива или с покана неправителствени организации да обсъждаме визията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание. Нека да приключим тази тема и вече другите теми ще бъдат в плюс на днешното събиране.
Има ли други желаещи да се изказват? Не виждам.
Искам да благодаря на всички, които се отзоваха на поканата.
Аз се извиних и в самото начало, че може би не всички са били отделно писмено поканени. Част от организациите са се информирали от сайта на Народното събрание, от съобщението на Пресцентъра. Срещата беше оповестена и пред медиите.
Това, което предполагам, че ще се случи, или поне аз ще го предложа в Четиридесет и второто Народно събрание, ще направим регистър на гражданските партньори на Парламента. В него ще се допуска активна регистрация, тоест освен организациите, които традиционно си сътрудничат с Парламента, да имат възможност да се включат и други, които имат идеи, които имат предложения както за дейността на Парламента, така и по отделни направления, и се надявам, че наистина ще направим взаимодействието си истинско. Моите намерения са то да няма само фасадна и публична част, както се случваше в предишния Парламент, много често и това го нямаше, а да си взаимодействаме така, че Вашите предложения освен да бъдат чути, част от тях да се превърнат в решения на Четиридесет и второто Народно събрание.
Две хиляди и тринадесета година е европейска година на гражданите. Мисля, че това е допълнителен стимул да работим в тази посока. Моето искрено намерение е да взаимодействаме активно с всички граждански организации и движения, които имат интерес и които искат да работят за това Парламентът да се превърне в работеща институция, която да защитава интересите на хората.
Давам си сметка, че очакванията и към бъдещото програмно правителство, и особено към Парламента са огромни, че хората искат промяна, че искат да я видят веднага, че искат да я видят в конкретни действия, които ще бъдат предприети от Парламента. Уверявам Ви, че аз лично ще направя всичко възможно това да се случи. Всичко онова, което дразнеше и гневеше гражданите в работата на Парламента, да го няма, всички добри предложения да бъдат чути, да се превърнат в работещи решения и да работим за утвърждаване на имиджа на Парламента като върховен орган в българската държава.
По същество едно формално предложение. Предлагам Ви, тъй като повечето от Вас са си дали имейлите, ние не сме създали към този момент специален сайт – нямаме имейл адрес на Временната комисия за правилника, ако искате, мога да дам личния си имейл или някой от имейлите на моите сътрудници, за който иска в момента. Останалите – ще Ви пратим на имейлите, които сте дали, имейла, на който да давате предложения за промени в правилника.
Ива, кога ще го направим? Днес? Или дайте имейл, който да дам на хората.
ИВА МИТЕВА: Стенограмата ще бъде публикувана на сайта на комисията в интернет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядай.
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: На същата страница до час-два ще пуснем съобщение и самия имейл, на който ще могат да се пускат предложенията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: До два часа ще имате актуалния имейл, на който можете да правите Вашите предложения. Аз лично бих Ви помолила: тези от Вас, които са готови с предложенията, да го направят преди изтичането на крайния срок, за да можем да съобразим и нашите предложения с това, което предлагате Вие.
За мен срещата беше изключително полезна. Още веднъж много Ви благодаря за направените предложения – както предложения, по които сме мислили, така чухме идеи, които аз лично, признавам си, чувам за първи път, но които звучат разумно и са интересни. Максималното от това, което предложихте, ще предложим в парламентарния правилник, и се надявам, че това е първата от множеството постоянни работни срещи, които ще имаме с Вас.
Ако някой се интересува, да Ви дам личния си телефон, ако искате някаква по-експресна връзка.
0887130777 – ако има въпроси, нетърпящи отлагане. Ако не вдигам, пишете SMS.
РЕПЛИКА: Госпожо Манолова, един въпрос – стенограма от тази среща ще бъде ли качена в интернет?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, на сайта на Временната комисия.
ДИМИТЪР КИСИМОВ: Аз исках да попитам – понеже проекта на правилника Вие сте го раздали, предполагам, на тези, които бяха поканени, аз мога ли да получа такъв проект?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Специално на Вас ще дам собствения си. Ако някой иска, тъй като сме изчерпили количеството, има го качен на сайта. Останалите можете да си го принтирате, а на Вас ще дам моя екземпляр.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
  Мая Манолова




Стенографи:
  Катя Бешева
  Виржиния Петрова
  Нина Иванова
  Райна Зарева
  Вася Йорданова
  Валентина Меченова