Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Временна комисия за изработване на проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание
31/05/2013
    ПРОТОКОЛ № 3
    ПРОТОКОЛ № 3

    На 31 май 2013 г., петък, се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание, на което присъстваха журналисти и експерти от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание.
    Заседанието премина при следния

    ДНЕВЕН РЕД:
    Обсъждане на Проекта за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание.

    Заседанието бе открито в 13,20 ч. и председателствано от председателя на комисията Мая Манолова.

    * * *

    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В момента присъстват шест души от деветчленна комисия. Това е повече от половината. Имаме кворум и можем да започнем.
    Включили сме всички конкретни предложения. Имаме отметки по предложенията на неправителствените организации.
    Предлагам да минем всички текстове, да ги гласуваме и да оставим възможност за второ заседание – понеделник или вторник, за да могат всички, които не са се запознали с предложенията на гражданските организации, да ги видят и да могат да бъдат обсъдени.
    Запознах се с предложението на НЦИОМ. Този въпрос можем да го оставим отворен и да го гласуваме във вторник.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Проблем е, че предложенията на неправителствените организации имат разказвателен характер, но не са готови като текст, който може да бъде гласуван. Моля гражданските организации да направят предложенията си в удобен за гласуване вид.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм се запознала с предложенията. Голяма част от тях фигурират като мои предложения, като предложения на Христо Бисеров, а други – като предложения на Коалиция за България. Така че 90% от предложенията сме ги преценили и дали във вид, удобен за гласуване.
    Има предложения на граждани. След това ще върнем отговори на всички граждани, които са ни писали, за да им кажем с кои от техните предложения сме се съгласили или че някои от тях не отговарят на изискванията на Конституцията, на закони и така нататък. Предложенията на неправителствения сектор са сериозни и обмислени.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Мисля, че объркахме технологията. На днешното заседание щяхме да дойдем и да внесем предложения, имайки пред себе си проект, доклад, което за нас е една напреднала фаза, до която трябваше да стигнем. Когато не дойде този проект, ние започнахме да готвим нашите предложения.
    Като гледам този доклад сега, той като че ли следва предишния правилник. Моята и нашата представа беше, че ще правим чисто нов правилник, а не да се движим по структурата на настоящия.
    Предполагахме, че на днешното заседание ще бъде представен наборът от предложения от неправителствените организации, че ще бъдат докладвани и ще ги разискваме.
    Може да има предложения и на ГЕРБ. Не знаем дали са поканени.
    Има предложение да отпадне чл. 3. Щяхме да го представим не като чл. 3, а да отпаднат някои длъжности.
    Имам предвид принципи за ограничаване на парламентарния контрол, но това трябва да бъде доразвито.
    Да има уточнения за комисиите, които да дават съображенията на малцинството.
    Време е всички комисии да бъдат на паритетен принцип.
    В депутатските карти трябва да се разпишат определени правила.
    Да се въведе канал към БНТ и предаване по БНР за излъчване на всички заседания, за да се стигне до максимална публичност. Друг е въпросът да се запази възможността по Канал 1 да бъде показано това, което става.
    Имаме много предложения и за комисиите. Смятаме, че всички народни представители трябва да участват в работата на повече комисии. Беше записано „най-много две комисии”, но искаме да стане „поне две комисии”.
    Имаме още предложения в този смисъл, много от които са технически.
    Оставете миналия правилник. Спомням си, че предишният правилник се насложи върху правилника на Четиридесетото Народно събрание например по чл. 40, ал. 3 и ал. 7 – номерациите и там бяха същите. Моята идея е за изцяло нов правилник.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да вземем заедно работещо решение. Първо, това е традиционен подход на последните поне пет парламента. При предложенията на гражданите и на гражданските организации за основа да се вземе съществуващият правилник.
    Предложения да се правят в определен срок. Решихме той да бъде до сряда. Вчера удължихме срока до четвъртък, 18,00 ч. Сегашният правилник сме го писали тази нощ.
    Предлагам да минем по текстовете, но ако не направим правилника, няма да има комисии. Временната правна комисия обаче няма как да гледа Закона за енергетиката.
    Разбираме се във вторник сутринта да довършим правилника, за да може в сряда или в четвъртък да влезе в пленарната зала и да се направят комисиите.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е в съответствие с нашето предложение.
    Правилникът трябва да има нова вътрешна логика.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Във вторник можем да дадем окончателните текстове.
    Първото предложение е по чл. 3. Предлагам чл. 3 да отпадне. Това е по смисъл с онова, което предлага господин Шопов.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Решение № 11 от март 2009 г.
    Предлагам, тъй като тук няма забележки, да гласуваме този текст.
    Гласували „за” – 7.
    Следващата Глава ІІ е конституиране на Народното събрание и промени в ръководството
    Тук предлагам да направим промени, които се налагат и от парламентарната практика. Всеки път, при всеки нов парламент в първото заседание има горе-долу стандартни процедури. Едната е, да се приеме като начало действието на стария правилник, другата – да се избере парламентарно ръководство. Винаги ги разместваме, за да може да има основание за приемане на специални процедурни правила – знаете, че стандартната процедура в правилника за избор на председател се различава от състоянието, в което е парламентът преди първото пленарно заседание. Така че това, което на практика се случва всеки път при нов парламент, сме го разписали в предложението за промяна в чл. 5, ал. 2, а именно на първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда на избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание. Алинеи 3-6 отпадат, защото се заместват с Процедурни правила.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, не сменяме практиката, сега не може да няма в правилника, ако се наложи да избираме нов председател, по какъв начин?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 6 процедурата вече при избран председател и заместник-председатели е написана.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Така както е разписано, оставам с впечатлението, че това ръководство е вече твърд, неизменяем и през цялото време на…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не, припомням, ако ще гледаме конкретно. Решението, процедурните правила имаха следното съдържание: избира се председател и четирима заместник-председатели. Бройката на заместник-председателите е попълнена до две. Има две места, които спрямо тези процедурни правила, могат да бъдат заети, когато съответните парламентарни групи решат. Ако искате да го запишем в правилника. Така или иначе възможността остава според тези процедурни правила.
    На практика тук описваме това, което се случва във всеки нов парламент. Не създаваме нищо ново.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Отчитате ли факта, че после може да има промени.
    Добре, чл. 6, защото тук имаше един преди това – в ал. 5, последно изречение: кандидатите могат да бъдат издигани и от народни представители. Нашето предложение, идеята ни е това да отпадне и като възможност, защото кандидати могат да бъдат само от парламентарни групи.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Точно такова е и нашето предложение – в точка „б” на предложението, ал. 3-6 отпадат. В самите процедурни правила, ние ги приехме с консенсус –парламентарните групи предлагат по един заместник-председател, след като бъде избран председател. Така че ситуацията е такава, каквато я приехме в този парламент – това са правилата. Когато има номинации от „Атака” и ГЕРБ, ще бъдат гласувани.
    В член 6-и …
    Това гласуваме ли го? Ако искате ще го оставим за осмисляне?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, след тези обяснения, не мисля, че…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава предлагам да приемем промените в чл. 5.
    Член 6-и в чисто правно-техническо съответствие, защото винаги първият председател на Народното събрание и първите заместник-председатели се издигат не от парламентарна група, а от парламентарно представена партия или коалиция, която ги е предложила, защото парламентарните групи не са сформирани към момента на избиране на председател. Остава хипотезата, тъй като по-нататък предвиждаме да не могат да се сформират нови парламентарни групи, това няма да създава проблеми в следващите текстове на правилника.
    Предлагам, който е „за”, да подкрепим текста на чл. 6.
    Всички да знаят какви промени правим.
    Освен това, на следващото заседание, ако има някъде несъгласие, допусната грешка или нови предложения, няма проблем да прегласуваме текстовете, така че максимално в условията на съгласие и тук, и в пленарната зала, да се стигне до промени в правилника.
    Извинявайте, че ще направя една вметка – срокът за предложенията за сряда и после за вчера от 18 ч., беше оповестен в пленарната зала, така че Парламентарната група на ГЕРБ е информирана от парламентарната трибуна, изпратили сме и писмено решението до парламентарните групи. Въпрос на желание е било дали да се включат с предложения, или не.
    Член 9. Това е едно от важните предложения и предлагам да го погледнете внимателно.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли по чл. 7 нещо да кажа – текстът за секретарите, които по същата логика бяха шест, защото имаше шест парламентарни групи. Сега трябва да бъдат четири. Затова ние Ви предлагаме да се удвоят, защото досега принципът е бил паритетен и сега като се удвоят – четири по двама …
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, защото засега от двете най-големи групи имаше двама, от другите по един, могат да са осем.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно така.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 7.
    Всички са „за” секретарите да станат осем.
    Много моля да обърнете специално внимание на предлаганите промени в чл. 9.
    Досега Съветът по законодателство беше една възможност, тоест по преценка председателят на Народното събрание можеше да създаде Съвет по законодателство. Сега предлагаме това да е записано императивно. Много се колебах, предложенията съм правила аз, но дали да не го формулираме така, че Съветът по законодателство да не е към председателя на Народното събрание, а да е към Народното събрание. (Реплика.)
    Остава: императивно създава Съвет по законодателство. Организацията, дейността и съставът се утвърждават от председателя.
    Тук във връзка с предложенията на неправителствените организации, които бяха получени по-късно, предлагам да направим допълнение – в състава на Съвета се включват представители на гражданските организации. Освен, естествено, представители на академичните среди, каквито…
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Може да не е в състава, защото съставът е нещо... По този начин в заседанието ще имат възможност да участват неограничен брой неправителствени организации, съобразно тематиката. Иначе как да участва в състава неправителствена организация? Съставът е от физически лица. Обикновено този орган е от хора – хабилитирани лица, професори по право и така нататък.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, нека да го оформим. Този текст няма да го гласуваме, след техническото коригиране, но да е ясно, че форматът му ще бъде отворен.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Член 9 – т. 16 отпада, че председателят с писмена заповед определя заместник-председателите – седмичните, които ще бъдат. Ако си спомняте в миналото Народно събрание въпросът беше за местата.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да имаше повече заместници.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Точка 16 отпада от само себе си.
    Нещо, което за мен, което съм наблюдавал в годините в различни събрания, е от проблемите, да прощава сегашният председател на Народното събрание, но за мен това е принципен въпрос. Много голяма власт, която съсредоточава първият между равни – тоест председател на Народното събрание. Във всичките точки на чл. 9, където са му правомощията и прерогативите, има няколко неща, в които нещата, мисля, че не бива да продължават както са продължавали досега.
    Например точка 13 от правилника – за работата на администрацията на Народното събрание. За да се въведе като тяло с някакви по-големи правомощия, това не е самоцел, разбира се, но така е редно. Председателският съвет може например да разпише текста: „Председателят предлага на Председателския съвет, а Председателският съвет утвърждава този правилник на администрацията на Народното събрание.”
    Има ред текстове, по които Председателският съвет, това е добре за председателя, в негова полза е, който винаги поема много големи отговорности и бива винен за много еднолични решения, които взима по време на работата си, да бъде поставен като значима и важна фигура в Председателския съвет. Съсредоточим ли се в това, казвам го като принцип по всяка една от точките, добре е и с председателя да се разговаря какво е неговото виждане.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Според мен забележката е основателна, но според мен трябва да се съобразяваме и с два други закона – Законът за администрацията и Закона за държавния служител.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Това се има предвид, естествено.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В тази връзка и част от другите предложения, направени от господин Казак, които предполагам, че ще разглеждаме и във връзка с Преходните и допълнителните разпоредби, където е описано що е то Административен съвет, но част от тези текстове противоречат на законите.
    По отношение на правилника може би след съгласуване с Председателския съвет. Ако не въвеждаме фигурата на Административния съвет, която господин Казак предлага, тази функция на орган, с който ще се консултира председателят на Народното събрание, може да изпълнява и Председателският съвет.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук има нещо, за което сигурно не е помислено – в ал. 5 на същия текст: при отсъствието на Народното събрание се възлага на някои от заместник-председателите да го замества. Когато това не е направено, замества заместник-председателят от най-голямата парламентарна група.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То има друг текст на ал. 5.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, от най-голямата парламентарна група.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Виж отдолу текста на ал. 5 – в доклада. Тук сме предложили т. 16 да отпадне, това което предлагаше.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Вярно е, че сме в нормативна дискусия и трябва да сме прецизни, но препоръката ми към изказващите се, е да се спираме на принципните въпроси. След като ги изясним, да търсим най-сполучливата редакция, за да не затънем в прекалено обстоятелствени дискусии.
    Използвам, за да направя малко предложение към предложението на Мая Манолова, което като цяло подкрепям –създаването на Съвет по законодателството. Редакцията е променена, тоест вече се смята, че такъв съвет ще има. Приемам това, но да се добави: Консултативен съвет по законодателството. Защото Съвет по законодателството може да създаде превратното впечатление, че това е някакъв измежду официалните органи на парламента, който е неотменна част от законодателния процес.
    Казвам това и от опит, защото с някои от становищата на преди съществувалия Консултативен съвет, сме имали проблеми. Те са в помощ на Народното събрание, главно в експертен план, но не трябва да се смята, че това е някаква структура на Парламента, равнопоставена на комисиите, на други вътрешни структури. Според мен такава е била и идеята, и да се добави Консултативен съвет по законодателството – че председателят създава Консултативен съвет по законодателството.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, абсолютно прав е Янаки Стоилов. В по-предишното Народно събрание имаше тежки случаи на подозрения в един Съвет по законодателството, който се беше превърнал общо взето като важна институция и надкомисия дори. Трябва много да се внимава, и съм доста скептично настроен по темата за Законодателен съвет. Това трябва да се премисли.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, но имаме и другия пример, когато в предния парламент нямаше такъв орган – всеки пишеше закони, приемаха се без дебат и в крайна сметка Парламентът произведе огромно количество брак.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ето, Вие го казахте сега. Вие го казахте – като че ли Съветът ще пише законите, нали? Аргумент за противното, нали? В предишния е нямало такъв Съвет за законодателството, но и от това ме е страх. И тогава всеки пишел закони. Ами този Съвет по законодателството наистина пишеше закони и нямаше такъв проблем в по-предишното Народно събрание.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Проблемът не е, че всеки пише закони, а че не спазва никакви правила при писането на закони.
    Все пак Вие сте дългогодишен народен представител и с опит, и знаете, че писането на закон не е ей-така. Напоследък тази дейност се превърна в самодейност. Да има орган, в който да има представители на академичната общност, на гражданския сектор, които, освен да хвърлят по един поглед за качеството на законите, но да има и граждански контрол срещу лобизъм.
    Приемаме забележките и в крайна сметка отразяваме.
    Какво ще правим с предложението на господин Казак, което е в откровено противоречие със Закона за администрацията? И финансово управление, и контрол в публичния сектор. Да смятаме, че господин Казак…
    Добре. Ние не го подкрепяме.
    Вие? (Обръща се към представителя на „Атака”.)
    Решихме, че няма да правим административен съвет. Там, където евентуално може да бъде допуснато след съгласуване, ролята на административен съвет да се играе от Председателския съвет, в който има представители на всички парламентарни групи, така че ще е максимално демократично и максимално контролирано.
    Преминаваме към чл. 11. Това е свързано с промените за гласуването с карти с биометрични данни. Само по себе си с чужди карти не може да се гласува, макар че практиката показа, че е възможно.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Изобщо не искам да бъде възприето становището и позицията на „Атака” против принципа, който се въведе – всеки народен представител да гласува само със собствената си карта. Целта беше постигната, но беше постигната по начин, който противоречи на основни начала на правата на човека, считам аз. Да си дадеш биометричните данни макар и „доброволно”, защото нямаш друг начин, както стана в миналото Народно събрание, после да има опасност биометричните данни, които сме дали, да бъдат използвани кой знае за какво, особено при тези подозрения в подслушвания и какво ли не още от подобен род – тези проблеми са сходни като тематика, за мен е много притеснително.
    Още в миналото Народно събрание много от колегите ни от „Атака” бяха силно обезпокоени от това, че така или иначе си дадоха биометричните данни. Отидохме, дадохме си отпечатъците като престъпници и оттам нататък кой знае какво става с тях. При един министър на вътрешните работи, какъвто имахме, тук не искам да давам оценки и да говоря с упрек или обвинително, но кой знае и такъв, какъвто имаме сега и за в бъдеще, тези неща са хипотетични и теоретични. Предлагам да се помисли по някакъв друг начин да се гарантира уникалността на вота. Има начини за това. Да излезем от това правило, което е и част от полицейската или милиционерската държава, което е по-точното определение.
    Поради това съм натоварен от колегите от „Атака” да Ви изкажа много сериозното наше съмнение или просто несъгласие относно това да се продължава с тази практика.
    Има начини и ако седнем да ги мислим в един чисто работен план, без да се дават пръстови отпечатъци, това да се направи. (Реплика.) Да, ефект има, признаваме го, но има негатив в друг смисъл.
    Освен това, сегашното Народно събрание, днес и в пленарната зала, в изказванията, личеше, че една от задачите му е да се ангажира с връщането на демократичните начала и ценности и да бъде Народно събрание срещу полицейщината.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Опасенията са основателни, но да приемем, че работата вече е свършена. Всички сме си дали вече биометричните данни и народните представители от предишния Парламент, и новоизбраните, така че те са снети и е по-добре да се възползваме чрез предотвратяване на вота за гласуване с чужди карти, отколкото да търсим други решения. Междувременно, ако някой измисли нещо, което да е също така работещо и съхраняващо данните на народните представители, няма никаква пречка да го разгледаме. Аз лично като заместник-председател се ангажирам да настоявам, ако се измисли друг регламент, който да удостоверява идентичността на гласувалия с неговата карта, да го обсъдим отново и да го подкрепим.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това може да стане само при друга конфигурация на пленарната зала, тип подреждане на местата за сядане и гласуване.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Значи, ако някога Парламентът се премести в друга сграда, може би този въпрос ще се реши от само себе си, но едва ли ще е в този мандат. (Реплики. Говорят при изключени микрофони.)
    Сега сме на текста на чл. 13, който регламентира забраната за парламентарно номадство – един от текстовете, които се занимават с тази тема. Правилата са тук, да ги чета ли и да ги разяснявам отделно? (Реплики.) Регламентът е, че независими народни представители, които са станали независими в резултат на разформироването на парламентарна група, на напускането или на изключването им от парламентарна група остават в небитието независими народни представители без да имат възможност да се присъединяват към други парламентарни групи, нито пък да се преобразуват в някакви парламентарни новообразувания. Абсолютно в духа, в който господин Шопов искаше да има правила. Те са описани.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Те освен че са описани, действително е така, само че той имаше и още едно предложение – не да има независими, а изключени или напуснали. Изключени или напуснали вместо независими, тъй като няма трета възможност.
    ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Само искам да обърна внимание, че има трета възможност и тя е при преустановяване съществуването на парламентарна група. Когато се разпадне, тогава нито единият нито другият термин е удачен към тези народни представители.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да приемем, ако до вторник господин Шопов измисли ново, подходящо наименование на такъв тип народни представители, да обсъдим въпроса преди да вкараме доклада в пленарната зала.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той иска да има назидателно название някакво.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: По-скоро яснота.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз предлагам тази тема да я прескочим. (Реплики.) Да, имаме възражения срещу някои от текстовете. Да прескочим цялата глава.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Искаме да се даде възможност в близкото заседание да произведем продукт и затова предлагам да прескочим главата.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тъй като приехме да работим в дух на съгласие, прескачаме, отлагаме във времето разглеждането на Глава ІV „Парламентарни групи” от 3 до 17 член.
    Минаваме към Раздел „Комисии на Народното събрание”.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Тъй като ние правим специален съгласувателен режим между парламентарните групи предлагам списъка на комисиите също да го прескочим. Нека да го обсъдим, но да не заковаваме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колега Шопов, главата с парламентарните групи, с независимите я отложихме за разглеждане.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля Ви се, защо имате толкова специално отношение към Шопов?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Представлява парламентарната група на „Атака”.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: На всяко негово изказване Вие му правите свое изказване, след това той Ви връща и тук двамата си говорите, а ние тук с господин Стоилов си седим и си кротуваме. Сега го уведомявате какво е станало в негово отсъствие, после ще го помолите да дадем почивка.
    Давайте да гледаме списъка с комисиите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На чл. 18 сме – списъка на комисиите.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали това го отлагаме?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В общи линии комисиите следват състава на кабинета и на министерствата като има някои отклонения. Например под номер пет е Комисия по регионална политика, местно самоуправление и инвестиционно планиране. Няма смисъл от две комисии, които да следват двете министерства. Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, която обявихме и специално е разписана в Раздела „Взаимодействие с гражданското общество”.
    Предлагаме принципно подкомисиите, които бяха за контрол върху службите и за контрол върху специалните разузнавателни средства, да се превърнат в постоянна парламентарна комисия, не да бъдат подкомисия, а да бъдат парламентарна комисия, която да контролира службите за сигурност, а също използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпът на данни по Закона за електронните съобщения.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли да направя едно предложение, мисля че не сме го включили, да се има предвид при доуточняването. Става дума за комисиите, които се формират на паритетен признак, тук са добре изброени, но да е ясно, че техните председатели са на ротационен принцип през шест месеца, като се започна от най-малката парламентарна група, но в същото време една парламентарна група не може едновременно да има ръководствата на повече от една от комисиите на паритетен принцип, което означава, че ако те са три тогава най-малката парламентарна група взема ръководството на едната, следващата на втората и ако има нужда последващата на третата, тоест така няма да има еднопланова ротация, където една и съща група ще застъпва в ръководството на всички тези комисии на паритетен принцип. Това го внасям като уточнение, за да се изпише в текстовете. Нали е ясно предложението ми? Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Понеже става дума за различни по тип комисии предлагам, тъй като няма да вземем окончателно решение сега, това да го решим следващият път, защото Комисията по гражданско общество няма нищо общо с комисиите за контрол на службите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Включваме я в знак на желание всички нововъведения да ги направим в тази комисия с онлайн излъчвания и така нататък.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията за гражданското общество защо трябва да е на паритетен принцип?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тя е обособена в специален раздел. Ще го вземем предвид, но предлагам следващия път да го прецизираме.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, ние по-скоро ще предпочетем фигурата на постоянния председател, а не на ротационния.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ротационните председатели са необходими за комисиите, които изпълняват изцяло специфични контролни функции. Или Вие и това не искате?
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Ние смятаме, че е достатъчно да е на паритетен принцип една комисия, за да работи. Председателят няма два гласа, нали? Аз съм бил в такава комисия и Ви казвам, че е по-правилно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре нека да обсъдим и двете възможности.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Вижте какво, излизаме от малките комисии по четири-пет души и създаваме постоянни комисии. Тези постоянни комисии ще бъдат най-малко от дванадесет души и те трябва да са приближени към модела на постоянната, стандартна комисия. И понеже става въпрос повече за контролна дейност да бъдат на паритетен принцип. Смятаме, че това е достатъчно като обхват.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да обмислим предложенията.
    Друго какво има по темата?
    Заповядайте, господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, считаме, че не трябва да бъде на паритетен принцип. Тя трябва да си бъде постоянна, не на ротационен принцип, с един председател, с оглед на спецификата. Започнат ли тези въртележки и ротационния принцип, той беше една голяма измишльотина на миналото Народно събрание, така че тази комисия ние държим да бъде на този принцип.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да бъде с постоянен председател.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: С постоянен председател, на пропорционално. Липсва една комисия. В Тридесет и деветото Народното събрание се ликвидира една комисия, която до Тридесет и осмото Народно събрание съществуваше и която направи определени неща, но тогава се ликвидира. Тя е конституционно задължение. Някъде в Конституцията, не знам къде беше точно, имаше задължение за такава комисия в Народното събрание – Комисията по имуществата, приходите и разходите на политическите партии. Много сериозна тема. Да. Там има конституционно задължение да бъде наблюдавана тази материя (Реплики.) Да, има я, ще го намерим, но го имайте предвид като предложение. Такава комисия трябва да бъде създадена, защото в тази комисия, в това Народно събрание ще стоят много теми и много въпроси по Закона за политическите партии и наблюдение на имущества на политически партии е един от основните проблеми.
    Другата тема е Комисията по вероизповеданията, петициите и жалбите на гражданите – много странна материя е тази вероизповедания и съвсем изкуствено са събрани тези теми. Замислете се къде са вероизповеданията, къде са петициите и жалбите на гражданите. По-скоро тази тема с петициите и жалбите на гражданите върви повече към Комисията по корупцията, а имаше и Комисия за взаимодействие с гражданските организации – движение, тука тоест и гражданите, отколкото да си остане така. Не знам как е тръгнала тази симбиоза, която беше направена, и то много отдавна. Комисията по вероизповеданията някога си беше отделна комисия и тя е изключително важна част от обществените взаимоотношения. Това са отношенията с вероизповеданията, с православната църква…
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да ги сложим към културата.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, и там не върви, разбира се.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Петициите, тъй като съвсем основателно разглеждането на всички граждански инициативи сме го включили към Комисията по взаимодействие с гражданското общество, значи тук петициите не сме ги догледали, тоест отпадат.
    Правата на човека – добре е да има една комисия заедно с вероизповеданията. Те са едно от основните права на хората, така че не си противоречат.
    Сега въпросът с жалбите, когато става дума за сигнали с корупционен характер, ще се пращат автоматично в Комисията по корупция, но нека да си останат жалбите тук, защото в една голяма част от случаите аз съм била за малко в тази комисия, хората се жалят именно от нарушение на техни основни права. Нека да остане тогава, а петициите да ги извадим, те са в съдържанието на гражданското общество, но да има права на човека и жалби плюс вероизповедания.
    Заповядайте, господин Костадинов.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз споделям казаното от господин Шопов по отношение на Комисията за петициите, жалбите, бидейки в рамките на няколко сесии председател на Комисията за борба с корупцията. Всъщност там основно пристигат жалби от граждани, не винаги с корупционен характер, има такива, които са им нарушени правата и не е задължително да има навсякъде корупция, просто можем да го добави, тъй като експертният състав, който се създава към тази комисия, е компилиран в това да разглежда жалби, сигнали, тяхната основателност. Към комисията работиха четирима или петима постоянни експерти, предполагам че тази администрация ще се запази. Мисля, че там им е мястото. Просто трябва да разширим наименованието на комисията, според мен.
    Съгласен съм за това да няма ротационни председатели, господин Стоилов, тоест срещу Вашето изказване, тъй като когато комисията е от 12 члена те докато се изрутират всички по веднъж трябва всеки месец да се сменят. Идеята за ротацията, може да е спорно дали е работила добре или не, но на нашите комисии – Контрол на Държавната агенция „Национална сигурност” и за борба с корупцията бяха по пет човека и тогава ротацията е възможна. Представител на ГЕРБ не участваше в председателската въртележка и тогава ротацията е възможна поне две сесии, за да може да се навлезе в материята.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ротацията е заради парламентарните групи, а не заради хората.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, да. Съгласен съм.
    По отношение на Комисията за младежта, науката, спорта, децата според мен са прекалено много ресори вкарани в тази комисия. Предложението ми е науката и образованието да бъдат в една комисия, а децата, младежта и спорта в друга комисия както са разделени като министерства.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, основателно е.
    Окончателно предлагам да се произнесем на следващото заседание, след като се чуят всички забележки.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: По-скоро, извинявам се, парламентарната етика е малко изкуствено мястото й в Комисията за борба с корупцията, защото по принцип е изпразнена от съдържание. Нямайки Парламентът етичен кодекс, заниманията с парламентарна етика е някакво добро пожелание. Нито веднъж за четири години не сме успели да направим нещо смислено по темата парламентарна етика, така че, според мен, ако в Комисията за борба с корупцията стане Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и жалби на граждани, а парламентарната етика да й намерим друго място, но не й е там мястото.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие нямате точна представа, това го вметвам, за какъв обем от жалби става дума. Комисията по вероизповедания, права на човека и жалби освен всичко останало прави изнесени заседания по избирателни райони, по областни центрове. Има приемна, в която идват граждани, за да се срещнат с депутати. Там става дума за огромна работа, така че Комисията по корупция, конфликт на интереси, ако ще се среща с граждани, аз си мисля, че едно ще страда за сметка на другото. Не пипайте жалбите, които са корупционни ще ходят в Комисията за корупция, но тази комисия основно се занимава с жалби на граждани, а просто да ги оставим така, да неглижираме жалбите на хората няма да е коректно. Нека да си стоят жалбите в тази комисия. Много са. Комисията има всяка седмица приемна, в която има депутати или поне така беше в Четиридесетото Народно събрание, когато за малко бях неин член. Правят се изнесени приемни, хора идват, оплакват се, искат да ги чуе депутат.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ако вървим напред, стигнахме ли до предложението на господин Кадиев, или не сме – чл. 19, ал. 2. Той предлага всеки народен представител да може да участва в ръководството само на една постоянна комисия. Аз възразявам срещу това. В ръководството включвам председател и заместниците. Ако неговото предложение касае председателското място, съм съгласен с него. Но другото според мен е ограничително условие.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Досега текстът беше, че всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия. Той предлага да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.
    Ако не се приема предложението, не се приема. Аз мисля да работим в консенсус.
    Вие какво мислите?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Щом е само в една комисия...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, значи отхвърляме това предложение.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: И друго. Да напомня една наша идея, която имахме одеве – всеки народен представител да бъде в поне в две, а не, както досега – най-много в две постоянни комисии, за да може всяка една парламентарна група да има поне по двама народни представители във всяка парламентарна комисия.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колега, има един друг проблем. Когато прекалено много се натоварят народните представители, те започват да не участват активно в парламентарните комисии. Гледката в Правната комисия, само нея Ви припомням, когато около масата седим пет души, а гласуват 25.
    Нека всеки да работи в комисии толкова, че да е ефективен. Ако всеки си направи бройката по две, мисля, че...
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, но става така, че ще има парламентарна група – най-малката, ние сме потърпевши от това, които ще имат в комисии по един човек.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защо да имате по един?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Като са по-малко от 23-ма, както в момента се предвижда – 20-22, ние не можем да дадем на всякъде по двама души. Нали такава е сметката? Някъде ще можем да имаме и трима, някъде ще могат да имат трима.
    Съгласете се, много е неприятно да имаш по един човек в комисия и този един човек да не може да следи комисията по някакви обективни негови причини.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако той е в три комисии, как ще стигне да работи...?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Някои ще могат, които ще бъдат в три.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дайте да оставим този въпрос. Общо взето в почти всички комисии ще има поне по двама души от една парламентарна група и да запазим правилото, че могат да участват в две постоянни комисии. Това е достатъчно гъвкаво. Тук няма да решим с правилника какъв ще е броят на членовете на отделните постоянни комисии.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така.
    Член 23.
    Тук – малко разяснения. Не сме го извели в отделен текст, но в различни текстове е регламентирано задължението, парламентарните комисии да имат сайт на интернет страницата на Народното събрание. Може би самата интернет страница на Народното събрание трябва малко да се подреди, за да е по-лесна. И аз си признавам, че съм срещала затруднения. Например в парламентарния контрол. На практика ги има всички стенограми, включително и от парламентарния контрол, но когато искаш да чукнеш и да видиш какви въпроси са задавани към даден министър, такава информация бързо и лесно не може да намериш. Така че с една препоръка предлагам да го запишем. Една огромна част от предложенията на неправителствения сектор са именно в тази посока – как да получават информация за това какво се случва в Парламента, какво се случва в парламентарните комисии, какво правят депутатите. А иначе и депутатите имат страници, и комисиите имат сайт на страницата на Парламента. Това някак да го регламентираме в текстовете, за да е ясно кой–какви задължения има и да е записано императивно, да няма комисия, която да не си е публикувала навреме стенограмата, дневния ред, решенията, които е взела, законопроектите преди първо, преди второ гласуване, предложенията, становищата на НПО-сектора. Хубаво е това да го има. Защото тук в работната група, в която се занимаваме с доклада, водим някакви безкрайни спорове.
    Редакционно е предложението за чл. 26.
    Член 26а е нашето предложение за блиц контрол. Ако искате, прочетете го.
    Раздала съм Ви по една страничка.
    Нашето предложение, което сме внесли, след много консултации и обсъждане кое е реалистично да се случи, предлагаме блиц контролът да се осъществява по два начина. За премиера и вицепремиерите – в пленарна зала веднъж месечно, при което да се задават на момента въпроси от народните представители, да се случи диалог, така както беше, например, при избирането на програмното правителство.
    Същата процедура да се случва веднъж месечно на заседанията на постоянните комисии, където се явяват ресорните министри и да отговарят на въпроси от актуален характер, свързани с политиките в конкретния сектор.
    В листа, който сме Ви раздали, колеги, в ал. 4 и ал. 5 все пак сме написали каква да е процедурата. Редът за задаване на въпросите – от народни представители от най-малката група към по-големите групи, всяка група има право на един въпрос и процедурата е същата.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Защо министърът на правосъдието ще го поставяме в особена ситуация да отговаря публично?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото той е вицепремиер.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Защо министърът на вътрешните работи ще отговаря само пред комисия?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е само за блиц контрола.
    ХАМИД ХАМИД: Ако има заседание на две комисии на един министър по едно и също време, какво правим?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще си направят заседанията така, че да може министърът да отиде и на двете места. Който има голям ресор, ще отговаря пред две комисии. Правата кореспондират и със задължения.
    Ако искате да се запознаете по-детайлно с направеното предложение, да вземем окончателно решение във вторник.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Блиц контролът го предвиждате в комисиите, в постоянните комисии, така ли? На това ниво?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За премиера и вицепремиерите – в пленарната зала.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: За да има равнопоставеност, вицепремиерът трябва да отговаря в пленарната зала по въпросите от неговото вицепремиерстване, а не по конкретния му ресор. Той може да отговаря на общи въпроси в качеството му на вицепремиер.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    ХАМИД ХАМИД: А защо не и министрите – в пленарна зала?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще го прецизираме. И на мен ми се струва мудна процедурата, ако я възпроизведем, както е в момента. Време за изложение на въпроса – до една минута, отговор – до две минути, реплика – една минута, дублика – една минута, за да има повече динамика, според мен.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така ще бъде по-трудно в образователен план за народните представители...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам да махнем определението „неотложен”. Право на по един устен въпрос има член на комисията от всяка парламентарна група. Предлагам да махнем „неотложен”.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, основателно е.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Иначе ще започнат дискусии дали темата е неотложна, или не, които трябва да се водят в този контрол.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да сложим „актуален” поне.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че това е по-добре. Но нека да обмислим дали има нужда да се определя характерът на въпроса, защото винаги ще започнат обсъждания по тематиката, което би трябвало по възможност да се избягва. Но за „актуален” нека да се помисли.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност това време ще се използва до изчерпването на този час, нали?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест, след като се изредят, ще има време евентуално за още един кръг от въпроси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това трябва да се запише обаче, защото така не е ясно. Защото е казано „един час”. Тоест, да се знае, че групите имат гарантирано право на един въпрос и оттам-нататък се повтарят до изчерпване на времето.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако някой не е задал, за следващата група.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да се запише, че в рамките на часа могат да се зададат по същия ред още въпроси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Хубаво, можем и час и половина да го направим.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се знае, че е един час.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Извинявайте, но ми направи впечатление, че в тези текстове продължава да се запазва понятието „независим народен представител”.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разделът „Парламентарни групи” е отложен. Там е фигурата на независимия народен представител, който може да стане независим, ако е изключен, напуснал или се е разформировала парламентарната група.
    До вторник измислете подходящо наименование.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно това е – напуснал и прекратила съществуването си парламентарна група. Малко думи, но точно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Извън парламентарно...
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Народен представител от прекратила съществуването си парламентарна група.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Още нещо забелязах тук. В ал. 3 е предвидено, че ако министърът отсъства, той трябва да изпрати писмен отговор. Тоест, ако министърът отсъства, въобще няма да се състои този вид контрол. Как едновременно ще има контрол, министърът ще отсъства и впоследствие ще отговаря писмено? Тук въобще не трябва да се допуска...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това беше в първия вариант, в който имахме...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въобще не трябва да се допускат писмени отговори. Ако министърът има проблем, ще поиска, да речем, да отговори на следващото заседание – да се яви и да отговори, а не да се очаква той да дойде, него го няма, а те си задават въпросите, а той им отговаря. Ние така губим въобще смисъла на тази процедура.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това беше в един друг вариант.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако трябва, ще отложат цялото заседание и когато се яви, той ще си отговори. Защото другото излиза, че това ще бъде някаква проформа, ще се окаже, че го няма, те си пишат въпросите, а после им отговарят.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Основателна забележка, коригираме я.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: При положителни причини министърът, съгласувано с комисията, определя заседанието, на което това ще стане. Тоест, да има някаква гъвкавост.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Значи, ясно – чл. 27 го приемаме.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: По чл. 28 аз имам предложение.
    Незнаейки, в смисъл без да съм сигурен, че систематичното му място е тук, предлагам да запишем текст, който да указва, че към Народното събрание се създава публичен регистър, в който всички граждански организации, които искат да участват в работата на Народното събрание, правят своята активна регистрация, където заявяват, декларират начина, по който се финансират, и попълват декларации, че по дадения въпрос, по който участват в законодателната дейност, има наличие или отсъствие на конкретен вид интерес или конфликт на интереси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има отделен Раздел „Гражданско общество”, където коментираме взаимодействието с гражданските организации.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: Там също го няма този публичен регистър.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото в работната група ние сме ги внесли заедно с Христо Бисеров тези предложения, там също имаше сериозно обсъждане, мнения и на НПО, и на депутати. Нека там да го обсъждаме, защото трудно може да се уцели мярката.
    КАМЕН КОСТАДИНОВ: Направих уточнението за систематичното му място, тъй като тук е записано, че гражданите участват в работата на комисиите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те и по сегашния правилник имат това право.Тук със сигурност предлагам да не отнемаме права. Наистина изглежда много добро, аз също предложих да направим такъв регистър, но веднага тръгнаха възраженията – едни искат да са само...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да го разгледаме в Раздела за гражданските организации.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    Нека да караме по ред.
    В този текст, в тези предложения има няколко промени. Първото е за възможността заседанията на комисиите да се излъчват в реално време в интернет. Тук сме го дали като възможност, надявам се все по-голяма част от парламентарните комисии да се възползват от тази възможност. В Комисията по гражданското общество е дадено императивно и сме поели ангажимент Народното събрание да осигури техническа възможност това да се случва по отношение на всички комисии. Аз лично много се надявам волята на комисиите да бъде в тази посока.
    Публичност, както казах, на всичко, което касае работата на комисиите и обсъжданите законопроекти, тук с възможност становищата, изразени от съсловни и браншови неправителствени организации да са на сайта на съответната комисия, на интернет страницата на Народното събрание, и ангажимент към правителството в качеството си на вносител да се изявява – или министърът, или съответният заместник-министър, включително и в парламентарните комисии. Защото практиката в предишния Парламент да идват всякакви експерти, част от които естествено не са подготвени по темата, наистина трябва да се прекрати. Това е смисълът на чл. 28. Ако имате други предложения...
    Тук в стенограмите, дневни редове, всичко ли е там? Добре.
    Приемаме текста, след като нямаме забележки.
    Член 30.
    Тук променяме ангажимента на комисиите да обявят дневния ред на заседанието не един ден по-рано, а три дни, за да могат заинтересованите да се осведомят своевременно за това. Това е за постоянните заседания.
    Когато има необходимост от извънредно заседание, защото има такива случаи, тогава се обявява по друг ред. Тогава е едновременно с насрочването. Ако се насрочва от днес – за днес, или от вчера – за днес. Защото има и екстрени случаи.
    Така че тази възможност поставяме за постоянните комисии – поне три дни по-рано, за да могат да се осведомят всички, които се интересуват от темата.
    Алинея 2 е за кворума. В предния Парламент нямаше възможност да се заседава с една трета от всички членове на комисия, тоест да има падащ кворум. Но на практика комисиите си работиха на 100% без кворум. Единствената комисия, която спазваше изискването за кворум, беше Икономическата комисия, при което тя си проваляше заседанията непрекъснато. Правната комисия – нищо не искам да кажа, нали, минало време...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали имаше на подпис?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На подпис имаше кворум. Но, съгласете се, ако ще има онлайн излъчване, хората да гледат как пет души гласуват за 25, е достатъчно дразнещо и не е правилно.
    Кворум означава реално присъстващи. Нормално е някой да излезе, да влезе или да заяви някакво гласуване. Но там практиката беше...
    Така че трябва да бъдат докарани до една трета, за да може тази комисия да взема решение, което мисля, че е коректно.
    Има ли забележки? Няма.
    Значи приемаме този текст.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 33, ал. 2, става дума за стенограмите на комисиите, които задължително трябва да са на интернет страницата на Парламента в седемдневен срок. Има ли възражения?
    РЕПЛИКИ: Няма.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 34, ал. 3 е техническа – „предметът” заменя „задачите”.
    По чл. 35 също е редакционен. Дали ще го кръстим „пропорционален” или „запазва съотношението”, смятам, че е по-коректно да се каже „запазва съотношението между числеността на парламентарните групи”. Но за да не би някой тук да заподозре, че бягаме от пропорционалния принцип, ако мислите, че не е ясно?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би да се запази, за да не създава подозрителност.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Докладвай тук другия аргумент, Ива Йорданова.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Технологията при формирането на комисиите е числеността на парламентарната група. Тук изведнъж при делегациите се появява пропорционалното представителство и въпросът е дали е различно, еднакво и кое какво значи. Целта е унифициране на терминологията.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На повечето от местата се използва съотношението между числеността на парламентарните групи. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов при изключени микрофони.)
    Да, този е терминът. Съотношението е пропорционално. Мисля, че тук дори и най-подозрителният, като помисли една-две минути, ще се убеди, че няма уловка.
    Това също е интересно предложение – към кой момент ще се смята числеността.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смятайте момента, от който групите са формирани, ако се промени числеността им, защото тя в някакъв срок може да се промени, нали така?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да не регламентираме в какъв срок, но да е ясно, че е съотношението между числеността на парламентарните групи към съответния момент. Някъде да го има на едно място, за да не се налага да го преписваме навсякъде. Групите не могат да растат, могат само да намаляват.
    Предлагам да прочетете съдържанието на следващата глава, която внасяме заедно с Христо Бисеров.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Пред да се поставят по-дискусионните въпроси, ще направя само малки редакционни предложения, които обаче имат смислово значение.
    „Взаимодействието на Народното събрание с гражданските организации и движения” – да се избегне пълният член. Иначе това създава впечатление, че това ще е единствената комисия, в която могат да присъстват и да участват организации. Всъщност организациите са специализирани в различни области. Нека да отпадне пълното членуване, което създава погрешно впечатление за изчерпателност.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, навсякъде.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: И също така: „разглежда предложения за референдуми”, защото такива предложения могат да се разглеждат и в специализираните комисии. Когато председателят ги разпределя, той вероятно ще ги разпределя винаги на тази комисия, но и на някои от специализираните комисии.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Особено ако е за „Белене”.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Другото е да уточним спектъра на тези организации – въпрос, който се повдигна. Нека да се чуят, ако има мнения? Това е моето предложение, което да прецизира текста.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук сме включили текстове, които имат друго систематично място в правилника, но това е, за да имаме горе-долу представа в какви посоки.
    Сещам се, че тук сме пропуснали как получават гражданските организации информация от Парламента.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Всичко сме казали: всичко се качва на сайта на комисията.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Става въпрос за друга информация, примерно аз, като депутат и Полина питахме колко пари се харчат за временни комисии. Тя не получи въобще отговор, аз получих отговор, който беше откровена лъжа. Не съм правила проблем, защото вече нямах сили в края на миналия парламент. Според мен трябва да е ясно, като питат гражданските организации, кой им отговаря и в какви срокове.
    ИВА ЙОРДАНОВА: То по Закона за достъп до информацията си има дадено.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Хубаво, но казвам, че това не се спазва. Казвам, че аз не можах да получа информация, нито медиите можаха да получат. (Реплика от народния представител Хамид Хамид при изключени микрофони.) Когато питат примерно за нещо една комисия, ръководството на Народното събрание – и аз, и Бисеров, и Миков сме на мнение, че това повече няма да се повтаря. За ръководството на комисиите обаче да е ясно, че когато граждански организации питат нещо, ще им се изпраща своевременен отговор. (Реплика на Ива Йорданова при изключени микрофони.) На мен Цачева не ми отговори, а накрая ми отговори неистина, а ти обясняваш, че който пита, му казват веднага за какво пита.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да кажа каква е преобладаващата европейска практика, включително и тази в Европейския парламент. Това е открит въпрос, който допълнително да се доуточни.
    Много добре е, че се създава не само такава комисия, каквато е имало досега, но че тя се ангажира с допълнителна работа и контакти с такива организации. За да има обаче някаква обективност в този достъп, защото той създава и допълнителни възможности на определени организации, обикновено се изисква тези организации да са регистрирани в обществена полза. Това са организациите, които се смята, че представляват по-широк интерес извън този на собствените си членове. Другите организации са по-скоро лобистки организации. Мисля, че нашата цел е да направим Парламента по-открит за гражданското общество, а не по-достъпен за лобиране в Народното събрание.
    Поради същата причина от тях се изисква да заявят какви интереси имат, тоест в какви области са техните интереси, за да е предварително ясно, когато контактуват, към коя сфера на дейност се насочват, а не такива, които инцидентно се появяват ту тук, ту там с едни или други искания.
    Третото може би е по-тежко, не знам дали тук трябва да се обсъжда. Гражданските организации в публичен интерес представят в Министерството на правосъдието някаква информация за своята дейност от гледна точка на финансите, с които разполагат, или тези, които са получили от държавни институции. Може би тази информация няма нужда да се събира на две места, след като е предвидено да се дава в Министерството на правосъдието.
    Това са откритите въпроси, които трябва да се изяснят, за да може прозрачността да е двустранна – прозрачност на Парламента и прозрачност на гражданското общество, което се бори за някакви обществени интереси пред Парламента. Това е само въпрос за допълнителна дискусия.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да – информация с какво се занимават, каква е сферата на дейност на гражданската организация може да има, но освен регистрираните в публична полза и регистрираните в частна полза много често защитават интересите на определен сектор.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Интересно е тогава защо не са се афиширали.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото има различен режим. Повечето от активните организации, доколкото ми е известно, са регистрирани в частна полза. Иначе, ако говорим за регистър, организациите в обществена полза се регистрират в Министерството на правосъдието. Там във всеки един момент може да бъде направена справка.
    Според мен не трябва да ги ограничаваме, независимо от това как са регистрирани, а просто да има информация. Както ние сме готови във всеки един момент да заявим всичко за отделния народен представител – с какво се занимава, какви интереси има, конфликт на интереси, така по принцип би следвало да го правят и неправителствените организации, но това да не бъде условие за допускането им в дебат, заседания, предложения, мнения и така нататък.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не, аз го казвам, само за да се прецени. Нашата цел според мен трябва да бъде по-тясно взаимодействие между Парламента и гражданското общество, а не по-големи възможности за лобизъм в Парламента. Това са две различни неща. Като хора, които представляваме обществените интереси по определение, ние трябва да се грижим да дадем по-голям израз и застъпничество за обществените интереси, а не за интересите на определени групи хора. Аз съм склонен дори представители на граждански движения, които не са формализирани, при определени обстоятелства да могат да имат достъп до Парламента, но да е ясно, че тези, които държат на постоянен достъп и ще ползват цялата информация, която се движи и циркулира в Парламента, ще искат тя да им бъде изпращана, да дават становища, комисиите да се съобразяват, те да отговарят на по-високи стандарти. Според мен това е различното и пътят към внасяне на повече откритост и отговорност в този диалог.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Информацията ще е абсолютно публична. Идеята е всичко да е на сайта на Народното събрание – и предложения, и доклади, и мнения, и стенографски протоколи, дневен ред, абсолютно всичко. Включително онлайн ще се излъчват заседанията на комисиите. Това означава, че всеки получава информация, независимо дали е гражданин, лобист или организация в публичен интерес.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само един пример ще дам за разликата. Ако една организация изпрати становище до Парламента, трябва да е ясно кои от становищата й трябва да доведат до отношение на съответната комисия към този въпрос или към това становище и кои могат да останат за сведение, без органите на Парламента да са длъжни да реагират, извън казаното по Закона за достъп до информация. В това е разликата.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Хубаво е като пожелание. На практика, предвид проучванията, е невъзможно да се случи.
    Като начало не искам да слагам някакви рамки кой може да участва, да взема становища и кой не.
    От всички предложения, направени до комисията, първо, съм изненадана от техния брой, но освен от регистрирани граждански организации, има голяма част предложения от движения, включително от протестиращите. Написали са съвсем сериозно, отговорно, предложили са. С част от тях се чух, тъй като са оставили телефони за контакти. Съвсем сериозно ми казаха, че чакат да им отговоря какво сме възприели и какво – не. Очаквам, че ще има съвсем сериозен диалог, ако не сътрудничество, то със сигурност диалог, защото предлагат и очакват решение.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искаме да възприемем по-отворен модел, който да бъде конкретизиран в хода на работата, можем да запишем, че в самия си правилник комисията определя тези взаимоотношения. Така практиката ще покаже, ако тя накланя в една или друга посока, как да се регулират тези отношения. Това може да бъде компромисно, по-отворено решение.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да. Всъщност практиката ще покаже кое е работещото решение, защото рискуваме, от една страна, заради количеството на всякакви предложения работата да стане невъзможна, а от друга страна – в никакъв случай не ми се иска да слагаме каквато и да е цедка. В процеса на работата, ако се наложи да бъдат прецизирани правилата, комисията ще го направи. На първо време вратата е широко отворена за всички.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (говори при изключени микрофони): Една врата се затваря, когато недостатъчно се е отворила.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Преминаваме нататък.
    Тъй като има много предложения на граждански организации да могат да участват в парламентарния контрол, е ясно, че въпросите в парламентарния контрол се задават от народни представители, но сме оставили възможността чрез народните представители гражданските организации и гражданите да задават въпроси.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (говори при изключени микрофони): Това няма нужда да го записваме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Записали сме го. (Реплики от народния представител Хамид Хамид при изключени микрофони.)
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен това е въпрос на негова преценка.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То е като възможност, не е задължително.
    ХАМИД ХАМИД (говори при изключени микрофони): Ако иска, да го спомене.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: То и сега не пречи, нали много често се прави? Какво значи този текст? Това е преценка на народния представител. Той може да каже: „Еди кой си или еди коя си организация, с които се срещнах, поискаха да задам този въпрос”. Ако иска, ще го каже, ако иска, няма да го каже. И сега няма пречка да стане.
    ХАМИД ХАМИД (говори при изключени микрофони): Все пак този текст показва, че сме възприели техните предложения.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но Вие искате да се поставим в ролята на някаква пощенска кутия. Разбирате ли, според мен това е принизяване на нещо, което е въпрос на фактическа преценка.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА (говори при изключени микрофони): Мисля, че това по-скоро е в интерес на гражданите, които представляваме, нали така?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: (говори при изключени микрофони): Някак извинително ми звучи този текст. Много от темите са зададени от граждански организации. Това са теми, пред които се изправяме. Така едва ли не третираме народния представител като неспособен да прецени с какво се занимава.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да признаем, че е имало случаи, когато народните представители не са били много наясно по тези въпроси.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Като не са сигурни, или не ги задават, или...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Следващата тема също е много важна – в чл. 38 възможностите за освобождаване на някакво време от пленарни заседания за по-интензивна работа в избирателните райони. За да могат да се правят масирани посещения, сме освободили някакво време, но без да прекаляваме. Предложението е за последната седмица от месеца, когато да освободим от пленарното заседание и срядата, така че от петък след обяд, събота, неделя, понеделник, вторник и сряда да могат да се правят интензивни срещи в избирателните райони. За законодателна дейност в последната седмица от месеца да остава четвъртъкът, а в петък да има стандартния контрол. (Реплики от народния представител Христо Бисеров при изключени микрофони.)
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че тази междинна стъпка е добра – само с един ден да увеличим времето за работа в избирателния район, а практиката ще покаже дали тя може да бъде увеличена, или при необходимост – съкращавана.
    Единственото, което предлагаме, ако се възприеме тази практика, е да обсъдим дали това да бъде сряда, или респективно – петък. Когато сме казали, че за заседание остават четвъртък и петък, това ще ограничи възможността на парламентарните групи във вторник евентуално да провеждат заседания.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В петък е парламентарният контрол. Там всичко е със срокове. Отлагането на седемдневния срок ще създаде проблеми за контрола.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, оттеглям го това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, значи това се приема засега... (Реплика от народния представител Хамид Хамид при изключени микрофони.)
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Ние правим някакъв експеримент. Работата в пленарната зала и в комисиите ще бъде толкова много, че такъв експеримент можем да приемем след половин година.
    ХАМИД ХАМИД (говори при изключени микофони: В средата на мандата.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагам да работим до края на сесията, до Коледа, защото това Събрание трябва да влезе в ритъм. Ние си правим експерименти. Правилникът върви бавно. Има Временна правна комисия, която трябва да се занимава с енергетика, спорт, транспорт, подводен риболов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако колегите имат резерви, нека да предвидим тази разпоредба да влезе след първата сесия, но да го запишем като опит за промяна в досегашния модел. Наистина в началото ще е трудно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако сме толкова претоварени...
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Вижте какво, ситуацията в държавата е кризисна. Всички знаем, че е кризисна, защото политическият цикъл приключи с криза. Вместо Народното събрание да заработи бързо, без някакви експериментални новости, смятам, че главата за работа с гражданските организации, блицконтролът, независимо как ще бъде, е достатъчно новаторство към този момент, защото това искат хората. Който народен представител си ходи в събота, неделя и понеделник, той пак ще го прави. Другите ще ходят на Халкидики. Има и такива. Моля Ви се! Би могло този експеримент да го заложим като...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова казвам да го дадем след Нова година. Ако практиката налага, пак ще го коригираме.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Утре ще дойде 1 август, а Парламентът няма да е заработил.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ситуацията в страната е кризисна и поради това, че мнозинството в предишния Парламент не чуваше какво искат хората, включително и техните избиратели.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Не ми обяснявайте защо е, всички знаем защо е.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тя няма да се реши само чрез законодателни решения.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Тя ще се реши с работещ орган.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тя ще се реши със слушане. Ние пак ще сме работещ орган, но да имаш възможност да си сверяваш часовника.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Как ще сме работещ орган, като „Атака” идва на заседание, онзи ден гласувахме решение, че работим върху правилника, а днеска идвате и казвате: „Защо работим върху правилника?” Защото Вие го гласувахте.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Бисеров, тук работим в условията на съгласие. Отклонявам забележката Ви.
    Павел Шопов (говори при изключени микрофони): Ние гледахме правилника досега на Четиридесет и първото Народно събрание.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Напротив, в решението пишем: по правилника на Четиридесет и първо Народно събрание”. И ти си гласувал това решение.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Бисеров, много Ви моля, задавате лош тон.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да запишем сега, че тази разпоредба се прилага след новата година, за да не влизаме сега в повече уточнения. Ако политическата криза не е преодоляна до новата година, няма да ни спаси никакъв правилник. (Размяна на реплики между народните представители Павел Шопов и Янаки Стоилов при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, въпросът е спорен. Ще го гласуваме във вторник на комисия, след като всяка парламентарна група си преосмисли становището.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова предложих компромисното решение – да го отсрочим за след Нова година. (Реплика от народния представител Хамид Хамид при изключени микрофони.)
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние не можем да бъдем в постоянно законодателно производство. Това е необходимо за този по-преходен период.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тези непрекъснати промени в законите...
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Вижте списъка с внесените само за няколко дни законопроекти в Народното събрание!
    Онези колко бяха – негледани, за това време?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много са.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Според мен има поне 50-60 акта в Народното събрание. Ние не знаем какви комисии ще има.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Във вторник гласуваме с опцията в сряда или в четвъртък Правилникът да влезе в пленарната зала. Ако е в сряда, трябва да се съберем във вторник сутринта за окончателно гласуване.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма да можем да се съберем във вторник сутринта.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава във вторник следобед, но така или иначе докладът да е готов за сряда – за пленарната зала, с окончателни редакции. Имаме още 50-тина текста – хайде да ги разгледаме.
    Този текст остава да виси до вторник – дали го приемаме, или отлагаме, или правим нещо друго.
    Член 41 са редакции – систематично.
    Член 43. Това е във връзка с новата ситуация в Парламента – между парламентарните групи. Преди имаше управляващо малцинство и темите се задаваха в деня на опозицията от опозиционните партии. Сега, тъй като в условията на програмно правителство не е ясно кой какъв е, да дадем възможност на всички да предлагат точки в дневния ред.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, така е най-коректно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност такава беше практиката и в Четиридесетия парламент. Не е ноу-хау. (Реплика от господин Павел Шопов при изключени микрофони.)
    Така че го правим, както е било във всички парламенти, без последния. Всички имат право, независимо как ... (Господин Павел Шопов говори при изключени микрофони.)
    На ротация. Когато са четири, се гледат обикновено и четирите. Срядата с четири точки е достатъчна да се изгледа на всекиго по нещо. (Господин Павел Шопов говори при изключени микрофони.)
    Предлагате само Вие с ГЕРБ да вкарвате. (Реплика от господин Павел Шопов при изключени микрофони.)
    Добре, кажете: приемаме ли с консенсус всички да имат възможност да предлагат или ограничаваме някого?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ограничаваме. (Реплики при изключени микрофони от господата Христо Бисеров и Павел Шопов.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отлагаме го за вторник с гласуване.
    Господин Шопов, в Четиридесетия , в Тридесет и деветия, в Тридесет и осмия, в Тридесет и седмия – във всички парламенти процедурата е била такава, с изключение на Четиридесет и първото Народно събрание. (Реплика от господин Павел Шопов при изключени микрофони.)
    Гласуването по този текст ще бъде във вторник.
    Предлагаме текст по ал. 3 и ал. 7, предишните – да се вкарват актове, на които сроковете са изтекли или има доклад на водещата комисия, което е било по същия начин и досега.
    Тук Ви обръщам внимание, защото в известна степен са в конфликт на интереси. Обърнете внимание на този текст – да е ясно какви са правомощията на водещия пленарното заседание – чл. 45, ал. 4.
    В предния Парламент госпожа Цачева отговаряше на всички задавани въпроси, забележки, процедури от народните представители, включително на тези по начина на водене и това не създаваше проблем. Сега, тъй като има проблем с изявленията от страна на председателстващите заседанията, предлагам да регламентираме какво може водещият и какво не.
    Мисля, че е коректно това, което винаги се е правило, но сега има възражения: когато има забележка по начина на водене, в рамките на две минути водещият заседанието да може да даде обяснение за какво става дума. В останалите случаи ще си ползва правото или на лично обяснение – да слезе на микрофона, или, ако ще участва в парламентарен дебат, да си седне в залата и да участва в дебата, без да има право да води заседанието. Просто да е ясно какво може да се прави от водещите заседанието, за да не предизвиква въпроси и обяснения всеки път.
    Пак ще повторя, ако се включи водещият заседанието в дебат по същество с изказване, реплики или прочие, не води заседанието – нещо, което госпожа Цачева не го спазваше. Аз съм готова, от името на ръководството, ние да го спазваме.
    Второ, ако бъде засегнат лично, има право на лично обяснение, което е право на всеки народен представител, а когато процедурата е по начина на водене, водещият заседанието да има възможност да обясни за какво става дума.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук съвсем добросъвестно искам да предупредя ръководството, което в момента е от трима души, може да си остане и такова до края – ако бъде елиминарана възможността да продължи да води, не знам как ще се оправя в рамките на този брой хора. Сега нещата са по-гъвкави и е пό възможно, въпреки че прави изявления, водещ председател отново да се върне горе и да си ръководи заседанието. Да, има такава коректност.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По начина на водене да може отгоре да обясни за какво става дума. Ако е само един водещ, личното обяснение…
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Не знам, преценете си го Вие – той е Ваш въпрос. (Реплика от господин Христо Бисеров при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА (обръща се към господин Христо Бисеров): Много Ви моля, нека има равнопоставеност. Личното обяснение – като на останалите.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Личното обяснение, макар че сега не му е моментът, изобщо на всички народни представители – нека сега да си го кажа, после кой знае – можем да го пропуснем: хайде това лично обяснение, с което стават такива спекулации, и днес, става поредица от ексцесии, да си го оставим накрая на заседанието, както беше. Който иска лично обяснение, остава и накрая си прави личното обяснение. Това е моето скромно мнение.
    Тогава ще си стават скандалите, ще си се чудим имало ли е споменаване на името, имало ли е спекулация или е нямало. Безброй хипотези, в които се чудиш – министър като ти е споменал името, разбирате ме добре. Това е източник на безброй колизии, безброй конфликти, много тежки спорове – „блазе му на водещия”, който тегли от това да даде думата, да не даде думата. После, когато се е сменил, следващият знае или не знае дали е споменато името на някого. Помислете си го това много добре. И вчера, и днес – правят се спекулации. Това е начин да се вземе думата нерегламентирано. Въведе се в миналото Събрание и стана пълна бъркотия.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От друга страна, ако те нападат от трибуната, трябва да имаш възможност да отговориш.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, накрая на заседанието.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Била съм многократно в такава ситуация. Сега предполагам, че опозицията ще бъде в такава ситуация – нека да имат възможност да кажат, ако са нападнати несправедливо.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Като стигнем до чл. 68, там има едни „сроци” (весело оживление) от три месеца. Нарочно използвам думата, за да предизвикам внимание по въпроса. „Тоци, сроци” и така нататък.
    Три месеца, ако не е минало през комисия – тогава да може да се вкарва по чл. 43, ал. 3. Този срок три месеца – да чакаш от умрял писмо или не желаеш писмо, чакаш писмо от „Полковника, който не пише” – някога имаше едно такова произведение. Много е три месеца. Аз предлагам този срок да стане един месец. Ако комисията не си направи доклада или няма доклади, в рамките на един месец – това ще стимулира и комисиите бързо да си вършат работата. Не да се забутва едно предложение, един законопроект някъде – след три месеца много често става неактуално и така си остава. Срокът да бъде един месец.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепям Ви в следния смисъл: по ал. 3 въобще да отпадне изискването да е изтекъл срокът. Нека си е двумесечен, за да мине през комисия. Знаете Правната колко е натоварена например.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега е три месеца.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Два е. Нека остане два. Но по ал. 3 да имаш право да предложиш, без да е изтекъл този срок. Говорим за едно и също. Без да е изтекъл срокът – няма да чакаме по два месеца за спешни законопроекти. Вие сте по-консервативни от нас всичките.
    По ал. 3.
    ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Сега там има невъзможност, ако не е изтекъл срокът, да се предлагат – по действащия Правилник. Има едни задължения на комисиите, които Правилникът вменява, давайки срок.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Михайлова, нали Парламентът решава дали да влезе в дневния ред? По ал. 7 е безапелационно – влизат. Там е нормално срокът да е изтекъл или да има доклад. Алинея трета – решава залата.
    ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Сега има предложение и в ал. 7 да се включи това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не зная дали не е разместен текстът на алинеите. Но смисълът е следният – когато влиза императивно, независимо дали е ал. 3, или ал. 7, която е, първата сряда на месеца; за да влезе императивно, да е изтекъл срокът или да има доклад на водещата комисия.
    Когато депутат или парламентарна група прави предложение по ал. 3, тоест да се обсъди от пленарната зала, да няма изискване за срок – да е изтекъл срокът или да има доклад, защото решава пленарната зала. Ако залата реши, че въпросът е спешен и че трябва да се разглежда, нека да има тази възможност.
    ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: По-скоро за текста, за който говори господин Шопов, има един друг проблем в чл. 68. Това, че в първата алинея има задължение за комисията до три седмици да се произнесе по законопроекта, а в ал. 2 е останал срокът за внасяне на доклад, който е два месеца. Това се получи, защото в миналия Правилник се включи този срок – но не по-късно от три седмици. По принцип текстът беше само със заложен ограничителен срок – не по-рано от 24 часа да се разглеждат законопроектите. Сега всъщност има дори два срока за разглеждане и за внасяне на доклад.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Два месеца е нормалният срок. Повечето, включително и от работодателските, съсловните организации, предложения са да има достатъчно време да дадат становища. Има изключително натоварени комисии. Ако направим по-кратък срок, на практика той няма да е реален. Ако има нещо спешно, то е ясно – комисиите го гледат спешно, народни представители могат да го вкарат спешно в пленарната зала, тоест динамиката се запазва. Иначе това, което върви нормално, нека върви нормално.
    Предложението на Захари Георгиев за личното обяснение предлагам да го отхвърлим. Предлагам да не правим някакви резки движения по утвърдени парламентарни процедури. Не ми се ще да отрязваме права на опозицията.
    Член 56 и чл. 59 са редакционни предложения.
    Член 63 касае стенографите – че към стенографските протоколи се добавят законопроектът, мотивите, решенията и другите актове, включително когато не са четени, както и разпечатките от гласуването, като това се обявява и на интернет страницата, защото имаше изрично искане всеки гражданин да може да се осведоми как даден народен представител е гласувал по определен законопроект.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Да Ви върна на чл. 42 – за проверката на кворума.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние сме пипали кворума в комисиите.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 42, ал. 3 – за поименната проверка. Да направим предложението. Няма нужда да го дискутираме, но искам да е направено предложението проверката на кворума да се извършва един, а не два пъти. Просто го запишете като предложение. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 65 е описана подробно процедурата за поправка на фактически грешки, включително такива, които са обнародвани в „Държавен вестник”.
    Да е ясна процедурата – тя е написана, систематизирана е. Погледнете я, мисля, че в нея няма нищо спорно, за да не стигнем до ситуацията, която имахме в началото на предишния Парламент.
    Имате ли забележки? Ако нямате, да го смятаме за прието.
    Ако нямате забележки, да го смятаме за прието и да обсъдим един друг въпрос, който мисля, че е съществен, и който отново се отнася до качеството на внасяните и приеманите законопроекти. Това са промените, които предлагаме в чл. 67.
    Мисля, че е наложително законопроектите, които се внасят и от Министерския съвет, и от народни представители, да съответстват на елементарните изисквания на Закона за нормативните актове. В случаите, в които има законопроекти, които не отговарят на него, водещата комисия, на която разпредели законопроекта председателят на Народното събрание, да има право да го върне на вносителя и да му даде срок в рамките на 14 дни вносителят да поправи законопроекта, така че да бъде годен за обсъждане и за приемане. Иначе част от законопроектите се отхвърлят само защото или са неграмотно написани, или не държат никаква сметка за съответствието с другите закони, във връзка с бюджета и изобщо с така наречената „оценка на въздействието”.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние решително сме против. Не може да влиза в качеството на особена юрисдикция постоянна комисия и тя да препятства разглеждането на един законопроект. Комисията има едни други функции – да даде оценки, да напише доклади.
    Този въпрос може да се реши само от пленарната зала: доколко е съответен на Закона за нормативните актове или не, доколко е издържан като текст, доколко законът съответства на нуждите на обществото. Това е работа само на върховния орган, на пленарната зала, на самото Народно събрание. Тук никой няма такова право. Това е цедката – абсолютно и категорично!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Той го връща, за да се поправи.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво значи това?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук няма „връща”, а му дава възможност да го приведе в съответствие.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Едно време това беше чл. 98 от ГПК – съдът връща в 7-дневен срок на едната страна да оправи недостатъците в исковата молба, тоест комисията да не влиза в ролята на съда, който да върне.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Може и на председателя да го гласуваме...
    Добре, господин Шопов, не сте ли съгласен, че се внасят всякакви законопроекти?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Пленарната зала ги оценява, но не е комисията, която ще каже.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вносителят трябва да направи опит, елементарен труд да вложи, за да си приведе в съответствие акта, който внася в Народното събрание.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: По всеки един закон може да има забележки. Могат да бъдат отправени какви ли не забележки, много често и формално.
    И тук да се върнем на това как Цецка Цачева може би по същата логика, ще кажете, връщаше и въпроси, и питания. Ще стигнем и до парламентарния контрол. Цецка Цачева връщаше питания, въпроси, че не съответствали. Най-редовно това го правеше тя еднолично, а сега да го прави кой – комисията ли? Сигурно пак еднолично, може би с падащ кворум понякога. Това са неща, които вече влизат в колизия с върховния орган и оттам и с волята на суверена.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, оставаме го този текст с въпросителна.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Идеята може да се възприема, но да се преработи, тъй като тук наистина тя поставя много голяма тежест на преценка, но да се каже, че при обсъждането на законопроекта водещата комисия преценява дали той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за прилагането и ако констатира отклонение, може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в еди-какъв си срок. И после, ако тази нейна препоръка не бъде изпълнена, ще си го гледа по същество и тогава може да каже: отхвърлям го именно, не защото той е добър или лош, а просто, защото не е пригоден съобразно изискванията, но това да не бъде някакво непреодолимо препятствие. В този дух да се прередактира текстът.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Препоръчвам, ако не го отстрани, след това комисията го гледа.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, тя го гледа и тогава вече тя може да каже, че го отхвърля, защото той не отговаря на еди-какви си изисквания. Така мисля, че ще се получи.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, да остане с „препоръка”. И то „може да препоръча”. Ако реши да го гледа въпреки дефектите, да го гледа.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да препоръчва, ако той има очевидни несъответствия със Закона за нормативните актове, а вече преценката ще е на вносителя, тоест преди да се разгледа по същество той да има някакъв срок да избегне тези формални несъответствия, за да не бъде той отхвърлен по тази причина.
    И само още едно пояснение – след като има и Консултативен съвет по законодателството, вносителите пък могат да се обърнат към него, за да поискат някакво съдействие. Би трябвало да има и такъв начин – някои от въпросите да бъдат преодолени чрез такава допълнителна дейност.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, променяме го в този дух. Ще го гласуваме окончателно във вторник.
    Следващият текст е относно обявяването на сайта на интернет страницата на Народното събрание на всички доклади на комисиите своевременно. Мисля, че няма възражения.
    И ако искате прочетете текста на чл. 69. Тук са отразени исканията на гражданските организации, които ние споделяме – да бъдат изисквани становищата, когато става дума за трудови и осигурителни отношения – от Тристранния съвет, от заинтересованите организации, становищата да се публикуват на сайта на водещата комисия, в доклада на комисията да се отразяват в резюме постъпилите становища, както и ясното регламентиране, че когато народни представители внасят законопроекти, да се иска становище от съответното министерство, с оглед на необходимостта от това да се преценява и въздействието върху други сектори и върху бюджета. Възразявате ли срещу този текст? Приемаме ли го?
    По чл. 69 има една вметка от предложенията на организациите за хората с увреждания, когато темите засягат техните организации, да бъдат своевременно информирани.
    Член 73 е в същата логика.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само че тук не трябва ли да бъде по-гъвкаво дадено – по законопроектите, които са внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет, но това да не бъде задължение, а възможност. Защото то е в интерес на работата на Народното събрание, не друго. Може би трябва по преценка да става.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, да! Приемаме.
    Аналогичен е текстът по чл. 73, който се отнася до предложенията между първо и второ гласуване, както и задължение да бъде своевременно публикуван докладът на интернет страницата, за да могат всички заинтересовани да се информират и да бъде взето становище в случаите, в които е необходимо, от съответното министерство. (Реплики на народния представител Христо Бисеров на изключени микрофони.)
    Може, може да изисква становище… (Народният представител Христо Бисеров говори на изключени микрофони.)
    Продължаваме – няма възражения.
    В чл. 74 искаме редакционна поправка. Това се отнася до възможностите за предложения за второ гласуване.
    Член 76, ал. 6 касае президентското вето, където само оспорените текстове да подлежат на корекции и тези, които са свързани с тях – необходимост от практиката, която да запишем в Правилника.
    Следващият чл. 80 е в отговор на исканията на гражданските организации – основно тези, които следят съдебната система. Практиката при избор на органи от страна на Народното събрание доказва, че няма как да се разпишат процедурните правила, които да са стандартни при избора на всички органи, защото е различно при избор на Висш съдебен съвет, на Инспекторат, на конституционни съдии, на СЕМ, на КРС. Няма как този избор да върви в една и съща процедура. Просто някои от тях изискват особена разгърнатост, но тук сме записали, че се приемат за всички избори процедурни правила, които определят условията и реда за издигане на кандидатите, за представянето им и публичното оповестяване на документите, изслушването, които да осигурят публичност и прозрачност на избора.
    Добрите практики на Четиридесет и първото Народно събрание не трябва да бъдат пренебрегвани, но да се изпълнят със съдържание, защото ние сами се убедихме, че един процес може да е максимално публичен и в крайна сметка да не е прозрачен.
    В чл. 78 са възможностите граждански организации чрез народни представители да задават въпроси. Записали сме го така, че да е в съответствие с конституционните изисквания.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз поставих този въпрос по чл. 83, затова повече не го повтарям, нека да се обмисли. Може този въпрос да е зададен по идея на граждански организации, но народният представител да е вложил съдържание, което не се покрива изцяло с това, което му е дадено на него. В този случай въпросът негов ли е или на гражданската организация? Така ги възприемаме твърде механично тези неща. Често въз основа на няколко искания се формулира някаква тема.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да го прецизираме в този смисъл. Нека да не изглежда, че е автоматично, защото многократно на всеки от нас се е случвало да задава такива въпроси, като преценяваме формата и начина.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: А каква е целта на двете подточки „в”, освен че, когато народният представител е изразил изрично писмено желание, и когато с въпроса си иска конкретна статистическа информация?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е за писмените отговори. Нали идеята беше петъчният контрол да стане по-интересен и по-атрактивен и в него да има дебат по по-едрите неща?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не това, а дали е необходимо след желанието на народния представител да получи писмен отговор? Ако той излезе с някакъв устен въпрос и поиска някаква информация значи ли, че министърът ще каже: а, бе, аз няма да Ви отговарям на нея. Пуснете ми писмено да Ви дам тази информация.
    Примерно, той задава въпрос каква е безработицата еди-къде си и какво предприема министърът по този въпрос. А той отговаря: ами аз ще Ви кажа каква е, но си пуснете писмено въпроса.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е смисълът, но може би не сме го написали коректно. Смисълът е по такива прекалено конкретни въпроси, които касаят много ограничен брой хора, например какво е състоянието на улицата…
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не е статистическа информация. Аз приемам, че ако става дума, примерно, за жалба на един човек, че някакъв административен негов въпрос не е решен, това може би не е за парламентарен контрол.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Или поне не е за устен отговор.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Най-малкото е за общински съвет, а не за парламента, но това не е статистическа информация.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, съгласни ли сте по принцип, че наистина контролът трябва да бъде това, което се случва в пленарна зала, да е по-на едро – политики, приоритети, действия, мерки.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не може да направи тази преценка. Има едно разграничение – въпроси и питания. Питането е за политики, въпросът е по конкретен повод. Деликатно, тънко, но това го регламентира Правилникът.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Единственото може да се помисли за допълнението: „Когато с това се поставят въпроси, засягащи лични права или интереси”. Нещо такова. Единствено по тази линия може да се мисли, защото ако става дума за уволнение на едно длъжностно лице, това не е личен въпрос, но ако, примерно, се постави въпрос, засягащ само отделно лице – може, но трябва друг запис тогава да се намери.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ще търсим по-прецизна редакция, така че да е ясен смисълът, който сме искали да вложим, който очевидно не е много ясен.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: По отношение на срока – само да завърша, 24 часа са много. Ние от практиката сме се убедили: обявяват се отговарящите министри в 14,00 ч. в четвъртък, че те ще отговарят в петък преди обяд. Може би трябва да оставим някак: до края на работното време на деня преди Контрола, нещо такова.
    Аз разбирам, че трябва да се ориентират министрите, но те в повечето случаи отговарят на няколко въпроса, така че отсъствието на един народен представител за тях почти никога не е проблем, ако става дума, че той трябва да дойде за един човек да отговаря, този човек го няма, наистина излишно се хаби времето му, но да се прецизира текстът.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Може би: до 18,00 ч., тоест до края на работния ден, предхождащ деня на парламентарния контрол. Иначе, в рамките на самия Контрол започва едно отказване от въпроси, което пренарежда всичко.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той, ако депутатът се отказва, това е едно. Казва: аз се отказвам и оттеглям този въпрос. Ако той просто го отлага, нека да бъде до 18,00 ч.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: И другият въпрос, който поставихте преди малко: в случаите, когато председателят отказва да придвижи и връща въпроса или питането, тъй като това е негова преценка, какво правим в тези случаи, защото това вече е постоянна практика на Народното събрание?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кое?
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Връщането на въпросите или на питанията.
    Припомням Ви, че трудно можеше да пробие въпрос до министър-председателя. Всеки път се намираха поне няколко основателни причини въпросът да бъде върнат. И си спомням колко пъти на всички тук присъстващи им бяха връщани въпроси до министър-председателя. Министър-председателят беше свещена крава, която се пазеше да не й падне нещо на гърба. И когато председателят върне такъв въпрос, той да бъде, например …
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние сме въвели тук, сега ще ти кажа на коя страница.
    Дава се възможност да бъде уведомен народният представител, той да оспори писмено решението на председателя и след допитване до Председателския съвет, след възражението на народния представител, тогава се взема окончателно решение.
    Ти си абсолютно прав – това беше вбесяващо, като отклоняваше всичко от Борисов и трябва да има правила, че това повече няма да се случва.
    Текстът е следният: В същия срок уведоменият народен представител, тоест за това, че му се отклонява въпросът, има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорването, председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, това е добре.
    И по отношение на питанията – какъв е критерият за едно питане за едно заседание за контрол, като обикновено питанията не могат да се групират, защото не е както с въпросите – идва въпрос и идва времето за отговор. Аз съм съгласен, че някакво ограничение може да бъде, но дали не е по-добре да се каже, че в рамките на една седмица не могат да се регистрират повече от едно питане от един представител, независимо кога ще дойде времето за отговор, защото: „може да регистрира не повече от едно питане за едно заседание”. Ние не можем да преценим кога е това заседание.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ще го коригираме.
    Това имахме предвид – две питания в рамките на една седмица.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, там да бъде лимитът, за да е обективен.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това сме имали предвид, обаче не сме го написали и става дума не за едно, а за две питания.
    Тук новото за парламентарния контрол, което правим, е, че правим сайт на интернет страницата, където се качват веднага всички зададени въпроси и отговори, включително и устните, и писмените.
    Останалите предложения в Контрола са редакционни. Например да разписваме предложенията за разискване заедно с проекта за решение, че се депозират тогава, когато ще има парламентарни дебати по дадено питане; за общия отговор по няколко еднотипни въпроса; за отговорността на министри и премиер за неявяване – да се явят в 10-дневен срок лично и дадат обяснение пред Народното събрание защо и как.
    Ако искате, погледнете чл. 94а – блиц контролът за премиера и вицепремиерите.
    Тук ще падне думата „неотложен” и да се обясни, че въртележката се случва, докато приключи времето.
    ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: Тук има една възможност на министър‑председателя да информира, когато стане готов.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Това ще се махне и ще се завъртят наново.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вече премиерът, ако иска нещо да разкаже, той има право...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: В процедура на изслушване той може да дойде, може да бъде извикан.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, той може просто и да си говори, ако иска.
    Правим го като за комисиите, също и за писмения отговор отпада. Както отпадна и в постоянните комисии, отпада и тук за премиера.
    Ако искате, прочете и текста на Движението за права и свободи за блиц контрол.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само нещо, ние не го преценихме. При положение че този допълнителен контрол в сряда се провежда по същата процедура на въпроси и отговори, реално задаването и поставянето на по един въпрос от всяка група ще изчерпа около 40 минути.
    ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: Девет минути е цялата процедура. Ако са четири въпроса, значи 40 минути, остават 20.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Много малък е остатъкът и тогава трябва да преценим какво да правим.
    ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: Няма да има за още един въпрос.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма как да се получи втори кръг от въпроси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Както се стигна за първите две групи, следващия път ще започнат следващите.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не се фаворизират някои групи, а други да се ощетяват по този начин, защото с остатък от 20 минути...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въртележката да започва там, откъдето е свършила предния път.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ама за един месец това е твърде дълъг срок.
    ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: Ние затова записахме министър-председателят да може...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, да запишем: по два въпроса от парламентарна група.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма да стигне времето.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава времето може да го фиксираме един час, докато ги питат и отговорят.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ще бъде всъщност час и половина.
    ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: Добре, по два въпроса.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да остане в комисията, защото в режим на диалог може да решат да си задават въпроси. Моето предложение – за комисията да го махнем.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да го има.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, нека да стои – да е по два въпроса от представителите на различните парламентарни групи.
    Стигаме до Глава девата – „Парламентарно проучване, анкети и изслушване”.
    Тук сме си позволили да предложим в процедурните правила, които въведохме за служебното правителство. Ако искате, нека да остане като практика – тук даваме и доста широка възможност на опозицията хем да задава въпроси, хем да може да изрази отношение – нещо, което ние нямахме възможност в предишния Парламент. Ние просто ги изслушахме, те просто си говориха, сега да подходим по-демократично – и те да имат право. Тоест, да продължим да разсъждаваме като опозиция при изработването на правилника, за да не бъде ощетена опозицията в това Събрание, както бяхме ощетени ние в предишното.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото всеки става опозиция.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да де, но после управляващите, ако мислиш, че ще си върнете жеста в другия Парламент например?!
    Приемате ли по-широки възможности при изслушванията?
    РЕПЛИКИ: Да.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Преминаваме към Глава десета – „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”.
    Какво правим, Ива, тук? Има ли нещо по същество, защото аз си признавам, че тук...
    ИВА ЙОРДАНОВА: Няма нищо, редакционни са, изчистване на текстове.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Освен привеждане в съответствие, друго не сме правили.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Не сме правили.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако някой мисли, че трябва нещо генерално да се променя, има възможност до вторник да прави предложения.
    Преминаваме на Глава единадесета – „Народни представители”.
    Тук правим някои промени, свързани с промените, които се направиха в Изборния кодекс за съответствие между различните актове, които регламентират една и съща материя. Ако искате, ги прочетете – от чл. 115 нататък.
    Текстът на чл. 115 възпроизвежда сегашното положение, като е по отношение само на ал. 2 – терминологично. Това, което е същото, няма да го чета – надзорни с контролни съвети, привеждане в съответствие с общоприетата терминология.
    Тук има предложение от Николай Малинов, народен представител първи мандат от нашата парламентарна група. Не можах да му обясня, че няма смисъл от това предложение, тъй като Ива тук е специалист по конфликт на интереси. Става дума за това – според мен и според логиката на декларациите, които подаваме, няма пречка народните представители да участват в ръководствата на юридически лица с нестопанска цел. Това са, само припомням, училищни настоятелства, църковни, спортни клубове, граждански организации. До момента няма такава забрана в Закона за конфликт на интереси.
    Той си е правил някакви консултации с други юристи, те са му казали, че има проблем, затова прилага този текст. Същият е председател на „Русофили” и иска да остане такъв, но според мен няма пречка за всички, които членуват в неправителствени организации, да си запазят членството в ръководните им органи.
    Тук в чл. 119 аз правя предложение, че в случаите, в които депутат е в конфликт на интереси, при внасяне на законопроект и изказване трябва да декларира частния си интерес от разглеждания законопроект, което да е написано ясно.
    Частният интерес е описан в Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, така че тук се прилага терминологията по смисъла на закона.
    Възражения?
    Предлагам предложението на Николай Малинов, като му обясним, че така или иначе правилникът не го забранява, нито законът, да не го приемаме. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
    То така или иначе няма пречка. Прекалено сложно го написахме този закон.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Законът за конфликта препраща към съответния специален закон, в случая Правилникът за организацията и дейността. Тоест, Законът за конфликт на интереси не Ви казва какви са несъвместимостите. Казва, че те се определят в Конституцията и в съответния закон и тъй като няма тук изрична забрана за участие в енджиота, няма пречка да не участвате. Забраната е само по отношение на органи на управление и контрол на търговски дружества и кооперации и за друга държавна длъжност.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това не е Николай Малинов, той е от нашата парламентарна група. И аз не можах да го убедя, остава в зала да го убедим, че е излишно, защото след като няма забрана, значи има разрешение.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Да не излезе, че си разширявате...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: При положение че не го правим.
    Член 121 – предлагам да се създаде ал. 4. Това е по настояване на неправителствените организации и е в резултат на компромис, тъй като голяма част от народните представители не искат да бъдат товарени с такъв ангажимент, затова сме го направили като възможност. Лични страници имат всички, на тях се обявява профилът, членството в комисии, цялата информация за един народен представител, въпросите от парламентарния контрол, изказванията. Това всичко се прави автоматично от администраторите на страницата от Народното събрание. Това ще го регламентираме подробно. Ще напишем това всичкото, като тук оставяме възможност да си обявява на личната страница графика на срещите с избирателите, плюс всичко друго, което реши.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Плюс да качва становища, предложения, въпроси, но да е ясно, който го чете, че може да му кликне на страницата и да види дали е качил нещо – да види колко му е активна дейността.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това го разширяваме тук.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Това са прекалени неща.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Затова го слагаме с „може”. Това, което ти влиза задължително, се качва. (Шум и реплики.)
    Това е в унисон с идеята за публичност на това кои сме и какво правим.
    ИВА ЙОРДАНОВА: То и сега всичко качват.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако продължим така, да си дадем телефоните. Те и без това ги намират и ги публикуват, както се е случвало неведнъж.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Защо да няма възможност народни представители да го правят? Ако го няма текстът, той просто няма да може да го прави.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Той ако желае, може да си го прави, защо това да бъде регламентирано?
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Но как да го прави, като няма да има техническа възможност, ако няма такъв текст?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Доразширяваме го и го включваме.
    Следващата тема, която обсъждаме, е за имунитета на народните представители. Пояснявам, че тук няма нищо ново, подреждаме нещата по хронология – да е ясно, че първо има искане, след това има запознаване, след това има или доброволен отказ или обсъждане в пленарната зала. Абсолютно нищо не се променя от досега съществуващите норми, просто се подреждат.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: За правата има ли нещо? За правото да посещава учреждения.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов имаше предложения.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Както и да получава информация, освен ако тя не е класифицирана, защото много често се отказва такава. Когато отидеш в едно учреждение, задължението е да бъдеш приет, да можеш да влезеш, и освен това да получиш информацията, която пожелаеш, освен ако тя не е класифицирана информация, служебна.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: Служебна и търговска тайна.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: А защо ти е такава възможност? (Шум и реплики.)
    ИВА ЙОРДАНОВА: И досега имаше един текст, според който имаше право на достъп до заведението.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма такъв текст.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Как да няма?
    ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като сме в правата на народните представители – да получават информация и да посещават учрежденията.
    ИВА ЙОРДАНОВА: Това го пише в чл. 26, ал. 6 – „Държавните и общинските ведомства оказват пълно съдействие... Има право да посещава всички държавни и общински органи...”
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По текста за правата на народните представители – да получават информация. Държавните и общинските органи да оказват пълно съдействие при посещението им. Предложението е този текст да отиде в „Народни представители”. След като трябва да им оказват пълно съдействие, значи трябва да им дават и информация, но нека да го запишем.
    За имунитета е същото, само че подредено.
    „Парламентарно поведение”. Тук предложенията са във връзка със санкциите за гласуване с чужди карти, което в този Парламент е нонсенс.
    Във връзка с исканията за публичност и прозрачност предлагаме всеки месец на интернет страницата на Народното събрание да се публикува информация за неоправданите месечни отсъствия на народните представители от заседания на комисии, подкомисии, работни групи и пленарни заседания. Така таблото на позора да бъде в интернет!
    В предишния Парламент се дразнех, защото регистрацията беше по-важна, отколкото дали си се изказвал. Регистрацията се прекратяваше от председателя. След това може да си се изказвал, но ти се води неприсъствен ден. Тук предлагам за регистрация да се счита изказването в залата.
    Имаме общо мнение да не приемаме това за Административния съвет.
    Преходните разпоредби включват само една разпоредба за онлайн излъчването от комисиите, докато се създаде техническа възможност да се излъчват.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво е отношението Ви към нашето предложение – да има отделен парламентарен канал и заседанията да се излъчват непрекъснато? Тогава ще видите какъв превантивен ефект и какво значение ще има това! Това трябва да бъде от първия до последния момент на заседанието – дори по въпросите за съставянето на дневния ред, въпросите, репликите, дупликите. Това да бъде сходно, както излъчването по Българското национално радио.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това ще има ролята на излъчването на онлайн канала.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Не! Недейте да смесвате интернета с телевизията.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз не го подкрепям. Господин Шопов, Вашето предложение не среща разбиране.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние ще го направим и ще си го поддържаме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Последната част от правилника са финансовите правила. Тук няма много промени. Можем да ги гледаме направо в сряда. Обособили сме ги накрая. Тук можем да направим предложение за НЦИОМ – какви изследвания са правени, по чия поръчка. Хората трябва да се информират, защото това се плаща.
    ХАМИД ХАМИД: Да, но да има и доклад.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всички предложения ще бъдат коректно отразени. В понеделник можем да Ви ги изпратим по имейла в окончателен доклад, а във вторник да ги видим отново. Предлагам да се съберем във вторник, 11,00 ч., на окончателно заседание на комисията.

    (Закрито в 16,20 ч.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Мая Манолова




    Стенографи:
    Карамфил Матев
    Стефка Аличкова
    Мария Янева
    Катя Бешева
    Виржиния Петрова
    Райна Зарева
    Вася Йорданова
    Валентина Меченова
    Форма за търсене
    Ключова дума