ПРОТОКОЛ № 4

---

ПРОТОКОЛ № 4

На 4 юни 2013 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проекта за правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 11,15 ч. и ръководено от госпожа Мая Манолова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Присъстват шест от деветте члена на Временната парламентарна комисия за изработване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Има кворум, така че можем да започнем заседанието.
Преди това, предвид участието на медии, искам да съобщя и на колегите, че с Янаки Стоилов от Коалиция за България току-що внесохме Законопроект за промяна на Закона за политическите партии, с който предотвратяваме порочната практика парите да следват народния представител.
По време на действието на Четиридесет и първото Народно събрание едно от най-уродливите явления беше купуването на депутати чрез средства от парламентарната субсидия, от която същите са влезли в българския Парламент. Така с пари от държавния бюджет, предназначени за субсидиране на политически партии, се пазаруваха депутати. Логиката „парите следват депутата” трябва да бъде преустановена, така че чрез промяна в чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии преустановяваме действието на този текст занапред. Тоест вече парите от партийните субсидии ще остават за политическите партии и коалиции от партии, които са получили съответен брой гласове от българските избиратели.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли и аз да направя подобно съобщение?
Мисля че е внесен, или, ако не е внесен е въпрос на минути, пак Законопроект за изменение на Закона за политическите партии. В подобен смисъл по отношение на порочното правило досега, че субсидията следва депутата, както и някои други изменения по отношение на клубове, централи и имоти, владяни от партии, както и по отношение на това, субсидията да се получава само от политическите партии, преминали 4% бариера и тези, които са парламентарно представени, също и други мерки за намаляване на парите, които се дължат от държавния бюджет за субсидията. Драстично намаляване.
На нас не ни беше известен този факт за Вашия законопроект. Явно, че става въпрос за едно съвпадение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Съобщенията бяха важни, за да има яснота и във връзка с промените, които предстои да направим в парламентарния правилник и да се избегнат евентуално политическите спекулации, че занапред изобщо на някому ще хрумне и ще бъде възможно да купува депутати с парите от партийните субсидии. Тоест, виждаме, че има воля да се сложи точка на порочната практика „парите следват народния представител”.
Сега предлагам да започваме с парламентарния правилник.
Имате ли всички екземпляр от последните редакции на правилника?
Има ли възражения по наименованието на правилника? Ако няма, предлагам да го приемем. Отбелязвам за текстовете, че който не заяви възражения, че са гласували шест души и шест гласа са „за” приемане на наименованието на правилника, а именно „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание”.
Тъй като документът, който предстои да обсъдим, е достатъчно обемен, ние го обсъждахме текст по текст и на заседанието на комисията, проведено в петък, предлагам да гласуваме по глави там, където няма направени предложения или няма спорове, направо да се гласуват текстовете на всички членове, които са включени в съответната глава.
„Глава първа „Общи положения” – наименование и три члена.
Има ли възражения по тези текстове?
Тук промяната е единствено в чл. 3, която обсъдихме детайлно на заседанието в петък и която предвижда отпадане на един текст, който беше обявен за противоконституционен. Същото се налага с оглед на юридическа прецизност.
Заповядайте.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Просто си задавам въпроса няма ли да бъде по-чист текстът на чл. 1: „Народното събрание организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията”? „Създава вътрешната си организация” е тромав израз. Ако сложим само „организира и осъществява дейността си”, може би е по-ясно и по-разбираемо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, предложението е за редакция. Аз мисля, че звучи по-прецизно.
Има ли възражения в този смисъл да редактираме чл. 1?
Впрочем и в нашите предложения аз съм си позволила в редица от текстовете просто да бъдат въведени по-прецизни редакции. В част от случаите това е необходимо за уеднаквяване на практиката, а в други случаи просто за юридическа прецизност. Така че там, където имате предложения за по-добри редакции, предлагам да ги правите, за да може наистина правилникът да бъде по-добър и по-прецизен.
Който е съгласен с направеното от господин Червеняков предложение, моля да гласува.
Съгласни сме – шест гласа „за” за редакцията на чл. 1.
Предлагам наименованието на Глава първа и трите текста да бъдат гласувани. Няма възражения – шест гласа „за”.
Глава втора „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”.
Обсъдихме на заседанието в петък за какво се налагат предложените от Коалиция за България промени. На практика ще приведем правилника в съответствие с практиката на всички народни събрания, включително и на Четиридесет и второто Народно събрание, а именно всички знаете, че първият избор на председател и на заместник-председатели става с процедурни правила, които промени са отбелязани в предложенията за промени в чл. 5 и чл. 6.
Заповядайте, господин Бисеров.
(Господин Бисеров говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам забележката на господин Бисеров.
Ако има някакви въпроси, ще отговарям на тях.
Които са съгласни с предложените промени в чл. 5 и чл. 6 в парламентарния правилник? Има ли възражения? Няма.
Тогава с шест гласа „за” Глава втора и текстовете в Глава втора са приети.
И все пак ще кажа едно изречение, че тъй като присъстват достатъчен брой медии, макар че се приемат за меродавни процедурните правила, които са приети в началото на Четиридесет и второто Народно събрание, според тях, за да няма недоразумения и спекулации, остава възможността за избора на четирима заместник-председатели, тоест, възможността за още две заместник-председателски места при проявено желание от парламентарните групи на ГЕРБ и на „Атака” да излъчат свои кандидати за членове на ръководството на Парламента.
Преминаваме към Глава трета. Ако искате още веднъж да се запознаете с текстовете и с окончателните предложения за редакции, всички те бяха обсъдени в петък, имате една минута на разположение.
Има ли някакви въпроси? Всичко е в рамките на обсъжданията от петъчното заседание. Ако няма възражения с шест гласа „за” Глава трета с предложените корекции в нея е приета.
Преминаваме към Глава четвърта – „Парламентарни групи”.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В чл. 13, ал. 1, тъй като така или иначе парламентарните групи вече са образувани, по аналогия, както не написахме изрични текстове за това как се избират председателите и заместник-председателите при положение, че това вече е реализирано, предлагам да отпадне изразът „Отговарящи на регистрацията им в ЦИК за 41-во, респективно 42-ро Народно събрание.”
Тоест в ал. 1 след „парламентарни групи” да има точка. Пак казвам, групите така или иначе вече са конституирани. Аналогията е с избора на ръководството, което не беше описано по сегашния начин, беше цитирано само решението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли възражения по това предложение? Няма.
Приема се с шест гласа „за”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Другото ми предложение е да отпадне ал. 5. Алинея 5 визира забраната на народните представители да образуват нови парламентарни групи. Това не е в съответствие с принципа за свободния мандат – чл. 67 от Конституцията. Ние много сме го дискутирали, всички знаем за какво става въпрос. В края на краищата свободният мандат е най-важното нещо на народния представител. Най-силното му конституционно право.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако Ви е възможно да заявите позиция по предложенията, които са направени от Парламентарната група на Коалиция за България и на „Атака” относно преустановяване на практиката „парите следват депутата”. Ако имате решение ДПС по този въпрос.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз имах желание да се включа към Вашия законопроект, обаче закъснях малко, защото ние имаме решение на парламентарната група. Плюс това ние имаме парламентарни инициативи в миналото Народно събрание. И нашата позиция е категорична – парите са за партията, която е спечелила гласове. Гласовете се печелят от партията, защото са пропорционални избори, така че изцяло подкрепяме тезата и Вашия Законопроект за изменение на Закона за политическите партии.
ХАМИД ХАМИД: Аз имам допълнение към изказването на господин Бисеров. Очаквам законопроекта, който сте внесли, да бъде приет така, както сте го внесли, тоест парите ще останат в партиите, няма да следват депутата. Така ще бъде преустановена практиката да се отделят депутати само по финансови причини. Така че не виждам смисъл от оставането на ал. 5 в текста, още повече, че той противоречи на чл. 67 в Конституцията. Това ми е становището.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: При това положение има ли възражение срещу предложението на господин Бисеров? Няма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И не с новата редакция, въобще ал. 5 да отпадне.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: При това положение, ако няма възражения срещу предложението на господин Бисеров, с шест гласа „за” отпадането на ал. 5 е подкрепено.
ХРИСТО БИСЕРОВ: С оглед на корекцията, която направихме по чл. 13, да отпадне и чл. 15, защото е аналогичен. Едното следва другото.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли против?
Ако няма, с шест гласа „за” предложението е подкрепено.
ХРИСТО БИСЕРОВ: И в чл. 17 трябва да направим редакция. Първата хипотеза трябва да отпадне. Въпросът е какво става с втората – свиването и разделянето на съществуващи парламентарни групи. Такава практика никога не е имало досега. По-добре да няма изобщо такъв текст. Аз не знам в никое Народно събрание да е имало сливане или разделяне на парламентарни групи. Имало е отделяне на народни представители, създаване на нови групи, но разделяне на парламентарна група по обща воля на всички народни представители в тази група никога не е имало, нито пък е имало сливане на парламентарни групи. И ако две парламентарни групи искат да се слеят, просто всички народни представители в качеството им на такива, ще образуват нова. Така че този забранителен текст няма как да действа. Затова предлагам да отпадне целия чл. 17. Той става абсолютно безсмислен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ако няма възражения, приемане, че предложението за отпадане на чл. 17 се подкрепя от шестимата народни представители.
ХРИСТО БИСЕРОВ: И по § 5 трябва да решим какво правим при това положение. Той забранява на независим народен представител да се присъединява към друга група. Една функция, за която също противоречи на свободния мандат в крайна сметка. Ако ще спазваме принципа...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние много пъти сме изразявали принцип, който е срещу парламентарното номадство, а това, което Вие предлагате, го поощрява. Така че не считаме, че...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Оттегляте ли си предложението?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Добре, няма проблем.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В крайна сметка това е едно от най-уродливите явления. Говорили сме го много пъти. Така, както тръгнахме, правилникът май че се връща назад, защото в миналото Народно събрание поне формално имаше изложени едни принципи против парламентарното номадство. Друг е въпросът, че тези заложени текстове в правилника се оказаха абсолютна демагогия, видяхме какво направиха.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Номадството съществуваше, защото имаше финансови стимули.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Бисеров си оттегля предложението по ал. 5. Мисля, че и с декларираното намерение от трите парламентарни групи, че ще подкрепим от внесените законопроекти възможността парите да следват независими народни представители, решаваме проблема с номадството и с неговата финансова основа. Така или иначе депутати в този Парламент няма да се пазаруват.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Прощавайте, не знам тук ли му е систематически мястото, поставихме въпроса за точното легално определение на такива, които са напуснали или са изключени от парламентарните си групи – определението „независими народни представители” не е правилно. Така че дайте да ги назовем така, както би трябвало да бъдат – депутати изключени или напуснали парламентарните си групи.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако въведем термина „депутати, нечленуващи в парламентарна група” е достатъчно безпристрастно и обхваща всички хипотези. „Депутати, нечленуващи в парламентарна група”.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е друг вариант, но трябва да го уредим най-после, защото независими народни представители са такива, които са се явили на изборите самостоятелно, наистина като независими според Изборния кодекс, а и Конституцията. И най-после мисля, че това ще бъде много съществен принос на този правилник – да ги назовем такива, каквито са те. Наистина това е възможност без да ги разделяме, дали са напуснали или изключени – затова пледираме.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В ал. 5 на чл. 16 изразът „независим народен представител” да се замени с израза „народен представител, нечленуващ в парламентарна група”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако го направим тук, накрая трябва да има и легална дефиниция. Първо, това трябва да се отрази навсякъде.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, затова говоря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам тогава да го гласуваме и по принцип, че сменяме наименованието „независим народен представител” с наименованието „народен представител, нечленуващ в парламентарна група” и в целия правилник, което да се отнася към народен представител, който не членува в парламентарна група. То следва от самото наименование.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да се приключи с тази заблуда и лъжа, защото досега, като се каже „независим”, като че ли този човек...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, независими са тези, които са избрани по определен ред с инициативен комитет и така нататък.
Да приемем като цяло предложените промени в текстовете, с което не подкрепяме предложенията, които са направени от Парламентарната група на Коалиция за България с шест гласа „за”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи в чл. 13, отпада ал. 5, в чл. 16 остава.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тоест няма да има присъединяване на изключени или напуснали народни представители към съществуваща парламентарна група.
Глава пета – Комисии на Народното събрание.
ХРИСТО БИСЕРОВ: По въпроса за комисиите. Тъй като консултациите между парламентарните групи не са приключили, предлагам да направим така: за всяко министерство да изпишем комисия – това е нормалният подход. Може би само заради разделянето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, там да остане една комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Инвестиционното проектиране да се включи към Регионалната комисия.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, заради това че все още не е ясно. Към тези 15 комисии – в момента министерствата са 16, да са 15 комисии, които отговарят на министерствата. Към тях да добавим онези комисии, които традиционно съществуват и не са свързани с конкретно министерство.
Най-напред, естествено, Комисията по гражданско общество, на която даваме допълнителна тежест с новите разпоредби.
Медиите си остават към Комисията по културата.
Традиционната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите – втора комисия.
Третата комисия – традиционната – за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Четвърта комисия е новата комисия, която предлагаме – трансформираната Комисия за ДАНС в нова комисия с по-широк обхват.
Следващата, пета комисия, е Комисията по европейските въпроси, която си е традиционна вече комисия.
Ако искате да помислим за ДКЕВР, тя спокойно може да бъде подкомисия към Икономическата комисия. (Реплики.)
Всъщност всичко може, но идеята ми е, че ще направим предложения за разделяне и после на консултациите няма да са същите. Предлагам към всички министерства, плюс тези пет, и на консултациите после, ако трябва ще се делят, умножават, каквото и да е. В крайна сметка консултациите са важни.
ПАВЕЛ ШОПОВ: При първото гледане завчера, ние също изложихме съображения относно комисиите, които, виждам, че не са отчетени. Тогава заявихме, че една комисия, която по Конституция би следвало да съществува, не е създадена – Комисия по имуществата, доходите и разходите на политическите партии, още повече че сега има намерение да се направи доста сериозна реформа в законодателството и оттам в практиката по тази тема.
Такава комисия е имало в Народното събрание и считам, че това е много важен въпрос и тема, по която комисията трябва да се занимава –контрол върху имуществата, приходите и разходите на политическите партии.
Второ, разделянето на Комисията по вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Някога това са били различни комисии и определено считаме, че няма логика да смесваме вероизповедания, жалби и петиции на гражданите. Това са различни материи изобщо. Каквито и опити да се правят да бъдат събрани в едно, под един покрив, е несъстоятелно, както в миналото Народно събрание беше направена върховната глупост – да бъдат събрани Вътрешната комисия с Комисията по сигурността, Комисията по отбраната и външната политика.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не беше в миналото народно събрание.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В миналото Народно събрание беше – в Четиридесет и първото Народно събрание като че се спазваше великата мисъл, че войната била продължение на политиката с други средства. (Реплика от Христо Бисеров.) Не знам, в Тридесет и деветото или Четиридесетото Народно събрание, но поне в миналото Народно събрание това беше много порочна практика. По същия начин смесваме Комисията по вероизповеданията, жалбите и петициите.
Считам, че трябва да бъдат две отделни комисии. Комисията по вероизповеданията е с много голям дял, голямо значение за страната в област, която е по-особена – духовната сфера. Предложението ми е да бъде отделена от петициите и жалбите на гражданите, която също има много голямо поле за дейност, много важна е.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Значи петициите ги изваждаме, те отиват в...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Жалбите, петициите ги изваждаме, защото те пък вървят заедно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те са различни. Петициите, това са част от гражданските инициативи, които постъпват.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Там са и жалбите на гражданите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отиват в Комисията за взаимодействието...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Там да отидат и жалбите, но да не остават в Комисията по вероизповедания.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Опитваме се да създадем равномерна натовареност или поне опит за равномерна натовареност.
Била съм член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, там жалбите са един от основния предмет на дейност на тази комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е много изкуствено. Хайде да ги сложим към една комисия като дейност, за да има...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това се решава с четирите парламентарни групи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека засега извадим петициите от тази комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да изкараме и жалбите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Жалбите си искат организация от малко… Те са различни действия. Тази комисия има практиката да организира изнесени заседания, приемни, постоянна приемна за граждани, което е основен предмет на нейната дейност. Иначе по вероизповеданията реално колко заседания могат да се направят в една пленарна сесия?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Опитваме се да намерим консенсус.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, моля за извинение. Опитваме се да намерим консенсус поне по важните теми. (Реплика.) Извинявайте, понеже е заседание на Комисията, изказващите се са народните представители.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ: Госпожо, Манолова, извинявам се, понеже се обсъжда състав на комисии, които да работят, имам предвид обществените съвети, които бяха създадени по време на служебното правителство.
Разбирам, че обществените съвети, ще продължат да функционират, или не? Ако продължат да съществуват, моля съответно да има комисия в парламента, която да наблюдава работата и решенията, които се приемат в съответните институции и министерства от такива заседания на обществени съвети, да влизат за контрол по важните процеси в Народното събрание чрез съответните комисии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за предложението.
От срещите с неправителствени организации, които осъществих през последните дни, има подобно предложение, което, ако не възразявате да го обсъдим и включим в парламентарния правилник – една възможност за парламентарните комисии да създават обществени съвети. Тази възможност императивно е записана като ангажимент на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Да оставим в общите текстове възможност на всички други парламентарни комисии да създават такива обществени съвети, защото и практиката, както научих и от гражданските организации на тези обществени съвети, които функционираха по министерства в служебния кабинет, се е оказала положителна – възможност на много места да участва гражданското общество и да осъществява контрол върху дейността на институциите.
Ако не възразявате, нека да включим такава възможност за всички парламентарни комисии.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ: Ако само ми разрешите две думи да кажа.
Участвах в обществения съвет към Министерството на труда и социалната политика. Трябва да Ви кажа, че това е много полезно. Имайки предвид всичко, което се случи и през последните 23 години, е задължително това да продължи.
Гражданският контрол, както тръгна, няма да престане. Всичко, което не се прави от Народното събрание, ще бъде показвано на улицата. Това трябва да го имате предвид. Затова Ви предлагам съсловията, които изграждат цялото общество, да бъдем наблюдатели и то много стриктни, и по различен начин, откакто досега това ставаше. Ако искате да продължите и да изкарате мандата си – Четиридесет и второто Народно събрание, много Ви моля, обърнете внимание на това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Формално правя Вашето предложение, народните представители го подкрепиха – към парламентарните комисии, по решение на комисията да бъдат създавани обществени съвети. Надявам се, че от тази възможност ще се възползват всички парламентарни комисии. Така че този въпрос го решихме.
Да подложим на гласуване двете предложения, които господин Шопов направи.
Аз подкрепям в частта, в която петициите се вадят от Комисията за вероизповеданията и правата на човека и отиват в Комисията за връзки с гражданското общество. В останалата част, тъй като е сложно за реализация, не го подкрепям.
Има две алтернативни предложения – това на господин Шопов и моето, като моето покрива част от неговото.
Подкрепяте ли предложението? (Реплика от Христо Бисеров.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Комисията е по вероизповеданията, правата на човека, жалбите и петициите на гражданите. Петициите, тъй като са вид гражданска инициатива и са в предмета на дейност на Комисията за връзки с гражданските организации и движения – там ще се гледат и подписки, и референдуми, и други граждански инициативи – систематично нормално е петициите да отидат там, а останалите да останат в предмета на дейност…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Правата на гражданите са свързани също и с гражданските инициативи. Логично е систематически да бъдат там. Така, както обществени организации правят оплаквания от...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има логика и в двете предложения.
Който подкрепя предложението вероизповеданията да останат в самостоятелна комисия, а правата на човека, жалбите и петициите да отидат в друга, моля да гласува.
Това предлага господин Шопов, нали така?
Не приемаме това предложение.
Второто предложение – вероизповеданията, правата на човека и жалбите да останат в комисията, а петициите да бъдат в Комисията за връзки с гражданските организации и движения.
За –4. Въздържал се – 1.
По отношение на второто предложение – създаване на нарочна комисия за контрол върху имуществото на политическите партии, набирането и изразходването на средства.
Моето възражение е, че с това се занимава Сметната палата. Как бихме уплътнили дейността на тази комисия за четири години? Ако има необходимост, по-добре е да се създаде или подкомисия към Комисията по правни въпроси, или временна анкетна комисия, ако има необходимост тези въпроси да бъдат проучени към даден момент.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е конституционно задължение – има го разписано в Конституцията.
ИВА ЙОРДАНОВА: Няма разписано такова задължение в Конституцията.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, и точно това изпълнение е конституционно задължение, че Народното събрание осъществява контрол.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Който е за това предложение, да гласува.
Въздържали се – 4. Предложението не се подкрепя.
Предлагам по принцип да приемем предложението на господин Бисеров, което той подробно обоснова – комисиите да следват състава на министерствата с изключенията, които той предложи.
Туризмът, който не е изписан изрично, сме предложили да отиде към Комисията по енергетика и икономика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: С едно уточнение – да не говорим, мисля, че е грешно и неконституционно, че комисиите на Народното събрание следват министерствата и обратно. Все пак по Конституция Народното събрание е превенстващият, върховният орган.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, но нали ние утвърдихме структурата на Министерския съвет с решение на Народното събрание.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук стана малко обратното – конят пред каруцата, или каруцата пред коня, но логиката в аргументи и тези, не бива да говорим, че Народното събрание следва структурата на изпълнителната власт.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам забележката. Тук обяснението е, че структурата на Министерския съвет беше приета с решение на Народното събрание, така или иначе е обсъдена от пленарната зала.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 20, ал. 3, който предвижда, че ръководството на постоянната комисия се състои от председател и до трима заместници – да бъде до четирима заместници, както и ръководството на Народното събрание да...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, предложили сме го в чл. 22. Това е едно от новите предложения – комисиите да следват ръководството на Народното събрание – председател с четирима заместници, с възможност всяка парламентарна група да предложи свой член на ръководството на съответната комисия.
ХРИСТО БИСЕРОВ: За да не правим някакви сложни изчисления кой колко заместници ще има, защо всяка група да няма заместник във всяка парламентарна комисия?
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка и едно предложение, което бяхме направили – всяка парламентарна група да има поне по двама представители във всяка комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това как ще кореспондира с текста, че никой не може да участва в повече от две комисии?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Променяме го.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма пречка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има пречка, защото ако комисиите…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, така е – в някои комисии стават повече.
РЕПЛИКА: Няма да стигнат народните представители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колко са комисиите? Вие сте 23, колко са комисиите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Колеги, да не се задълбочаваме във въпроси – правилникът да определя колко членове ще има една комисия. Ние не пишем нито брой на членовете на комисията, нито по колко ще има от парламентарна група. Нека този стремеж да бъде отчетен при пропорционалното формиране на броя на членовете на отделните комисии и вероятно ще стане така. Но това не са записи за правилника.
МАЯ МАНОЛОВА: Има ли възражения, за да е ясно, че трите парламентарни групи сме за това всяка група да има възможност да има минимум двама представители в комисия?
Не го записваме, но поемаме ангажимент в консултациите да отстояваме този принцип.
В текстовете е залегнало искането и на неправителствени организации да е ясно, че всяка комисия ще публикува, ще има собствен сайт на интернет страницата на Народното събрание, където своевременно ще бъдат обявявани правилата за работа, стенограмите, решенията на комисията, внесените законопроекти, докладите за второ гласуване, становищата на неправителствените организации и всички теми, които са били предмет на обсъждане в тази комисия, като тези разпоредби са намерили място на съответните места в парламентарния правилник. Тук текстът предвижда всяка комисия да има собствен сайт на интернет страницата на Народното събрание, където неправителствените организации могат да намират цялата информация за дейността на комисията, включително дневния ред, включително искането от граждански организации дневният ред да бъде обявяван своевременно, тоест минимум три дни преди провеждането на съответното заседание на парламентарната комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Предложението ни е за канал по Българската национална телевизия, който непрекъснато да излъчва заседанията на Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля да обърнете внимание, текстът, който сме записали предвид обсъждането е, че парламентарните комисии по решение на комисията осигуряват онлайн излъчване на своите заседания.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не периодически с решение на Народното събрание, а непрекъснато да има канал, както по Българското национално радио, да се предават и заседанията на Народното събрание. Считам, че това е прозрачност и публичност. (Реплика от народния представител Христо Бисеров.)
Оттук започваме и ги задължаваме, ние сме Народно събрание, създава се организация, както за всяко излъчване... (Реплика от народния представител Христо Бисеров.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние не го подкрепяме, това иска да каже.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мислих, че поне ще бъде включено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Поемаме ангажимент в доклада да бъде изписано конкретно предложението, за да имате възможност да го обосновете в залата, тъй като в комисията не среща необходимата подкрепа.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В текста на чл. 31 е изписано всичко това, за което стана дума – онлайн излъчването, участието на граждани в заседания на комисиите, каненето и участието на синдикални, съсловни и браншови организации, както и на всякакви граждански организации, които имат интерес към разглежданата тема.
В чл. 35 са ангажиментите всички решения и доклади на комисиите да са своевременно на сайта на комисията в интернет страницата на Народното събрание, както и възпроизвеждане на принципите на парламентарните делегации и за комисиите, а именно пропорционалния принцип или принципът на съотношението на парламентарните групи в Народното събрание.
По тези текстове до чл. 38, ако няма възражения, да ги гласуваме със забележките, които бяха направени – от чл. 18 до чл. 38. Отделно искам да разгледаме Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, което е в специална Глава – 5а, която се добавя в парламентарния правилник.
По Глава пета има ли някакви допълнителни възражения? Ако няма, приемаме текстовете на Глава пета с така направените забележки, като остава възможността господин Шопов да си защити предложението за излъчване на всички пленарни заседания по канала на Българската национална телевизия.
Глава шеста в проекта фигурира като Глава 5а „Взаимодействие с гражданските организации и движения”. Моля, прочетете окончателния вариант, който предлагаме, защото в него сме отразили и коментарите от заседанието на комисията в петък.
Предлагам в чл. 40, т. 1 да махнем членуването на думите „диалога” и „взаимодействието”: „осъществява диалог и взаимодействие с представители на граждански организации, включително като провежда...”, защото, първо, диалог и взаимодействие ще се осъществява и от другите парламентарни комисии по друг начин и, второ, „представителите” е изчерпателната форма, може би все пак няма да се осъществява взаимодействие, тъй като процесът е двустранен, става по желание с всички представители на всички граждански организации.
Може би трябва да редактираме и чл. 39.
ХАМИД ХАМИД: Точка 2: „разглежда петициите, предложенията,”...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам и в чл. 39 да не го изписваме изчерпателно: „Взаимодействието на Народното събрание с граждански организации и движения се осъществява чрез Комисията за взаимодействие с гражданските организации и другите постоянни комисии”, защото може да се осъществява примерно и от ръководството на Народното събрание или отделни народни представители, да не го изписваме изчерпателно като ограничаване на възможности.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Направо може да отпадне чл. 39.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Той е въвеждащ текст, който да е по-общ, тъй като правим цяла глава. Такова беше и настояването на ДПС – да има отделна глава, в която да се изпишат в общи линии параметрите на взаимодействие и правилата...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че колегите може и да го оттеглят, защото този текст е ограничителен. Създава се впечатлението, че има някакъв посредник между гражданското общество и Народното събрание. А всъщност целта е народни представители, парламентарни групи, ръководството на Събранието и неговите помощни органи да осъществяват такова взаимодействие. Иначе се оказва, че има само един канал, по който трябва да преминава това взаимодействие. Мисля, че това е напълно излишно. В нейните правомощия е описано: „Осъществява диалог и взаимодействие с представители на граждански организации”, тоест, в специфичната част това нещо го има като преимуществена роля.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, подкрепяме отпадането.
Предлагам също така ал. 2, в която се залага паритетният принцип, да отпадне второто изречение: „и се председателства от един от заместник-председателите на Народното събрание”, за да не предопределяме евентуално решението на контактната група за персоналния състав на комисиите, а вече при разпределяне на задачите на ръководството на Парламента е нормално един от заместник-председателите да има такъв ресор, но да не го заковаваме с председателство на комисия, защото изглежда като текст, правен за човек. Приема се.
Ако нямате други забележки, с така направените корекции да приемем Глава шеста.
Моля, който е съгласен с текстовете на Глава шеста, така както бяха коригирани в изказванията, да гласува.
Гласували „за” – 5.
Преминаваме към „Глава шеста – Сесии и заседания на Народното събрание”.
Предвид възраженията, които постъпиха на заседанието в петък срещу освобождаването на един допълнителен ден за работа в избирателните райони, предлагам, господин Стоилов, да си оттеглим предложението, което е в чл. 48...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали нашето предложение беше компромисно, да не бъде една седмица, а само един допълнителен ден?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не останахте до края на заседанието, точно при обсъждането на този текст не бяхте в залата, имаше възражения от парламентарните групи и на ДПС, и на „Атака”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да остане това за залата, ако не се приеме, просто ще отпадне при гласуването.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, не го оттегляме, тъй като не го подкрепяте...
В този текст безспорен е само текстът, в който се уточнява, че „народните представители се срещат с”, но това също не е точно, защото в дните с пленарни заседания пак могат да се провеждат срещи. Например аз пътувам до Кюстендил и в дни с пленарни заседания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може само малко да се промени редакцията и ал. 4 да бъде: „В дните извън посочените в ал. 1, в които се провеждат извънредни редовни заседания, са за провеждане на срещи с избиратели, включително в избирателните райони”, тоест, че това им е предназначението, което ще покаже, че такива срещи може да има по всяко време, но че основното предназначение на тези дни е това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук да не се тълкува така, че дните с пленарни заседания изключват срещите...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз това казвам, че тези дни са предназначени за това в новата редакция. Никой не може да разреши или забрани това, каквото и да запишем в текста, но с тази малка редакция става по-ясно, че основната цел на тези дни е такава, за разлика от това, че в заседателните дни основната или почти цялата задача е за законодателна дейност в комисиите в Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, това е вързано след това и с възможността в следващи текстове народните представители, които имат собствен сайт на страниците на сайта на Народното събрание, да включват информация за провеждани срещи с граждани – приемни и прочие, като възможност. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Имаме възражение относно така наречените „падащи кворуми”. Поначало си има кворуми. Трябва да се следва кворумът в пленарната зала и законовите и конституционни норми. Това е въвеждано и в други народни събрания, не казвам, че на вас, управляващите, се дължи това. Това е стара и много порочна практика. Ние сме против падащите кворуми. Нека кворумът да си бъде класическият, нормалният, а не този изкуственият, който дава възможност да се събират по комисиите и при по-малък брой от необходимия брой народни представители, това е изкуствено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще може да го защитите и в залата, защото приехме обратното.
Искам да направя едно уточнение. Тази практика с падащия кворум съществуваше във всички народни събрания до предишното, а в Четиридесет и първото Народно събрание тук присъстващите, без един, сме били членове на Правната комисия. Ще дам пример от Правната комисия, защото всички сме участвали в заседанията, в които, макар да имаше изисквания за кворум, на практика заседавахме 5 души, а се отразяваше гласуване на 25 души. Идеята тук е да се следва реалното състояние на нещата, да се изключи неприсъствено участие в заседания на парламентарните комисии, да се изключи възможност хора, които не участват в заседанието, да гласуват и да се отчитат техните гласове, защото беше повече от излагащо пред участниците 5 души да отразяват вот на 25.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма никакво съмнение какво е било досега и колко укорно беше. (Реплики.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук сигурно систематично ще дойде текстът около чл. 51 на Вашето предложение за директното излъчване, господин Шопов, което ще бъде включено за обсъждане.
С промените в чл. 43 – по отношение на включването на точки от парламентарни групи и от народни представители по известните ал. 3 и ал. 7. По ал. 3 практиката в Четиридесет и първото Народно събрание, както и предишните, беше, че, независимо от това дали има доклад на водещата комисия, достатъчно е да са изтекли сроковете, могат да се правят предложения, които автоматично влизат в дневния ред на Парламента в сряда. Това беше по ал. 3, тоест, тези, които се гласуват.
По отношение на предложенията по ал. 7, които влизат автоматично в дневния ред, макар да не беше написано, се прилагаше същото правило. Ясно е, че влиза в дневния ред без доклад, при положение, че му е изтекъл срокът. Тук правим промяна, която следва практиката, за да кореспондира текстът с това, което реално се случва в пленарно заседание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По отношение на новата ал. 8 – за обявяването на интернет страницата на Народното събрание на седмичната програма на Парламента, като тука добавката е: при гласуване на промени същото се отразява на интернет страницата, за да може гражданите, които се вълнуват от тези въпроси, да бъдат своевременно информирани.
Има ли възражения по тези текстове?
Тук съм длъжна да обърна внимание, между другото не сме го написали коректно, за една възможност. Аз предлагам чрез правилника този път да въведем една яснота, която да се спазва – какво може да прави председателстващият Народното събрание и какво не. В предния Парламент беше стандартна практика председателката да дава обяснения по всякакви въпроси. Общо взето това не предизвикваше възражения. Сега обаче, ако ще се следва буквално правилникът, той трябва да има ясни текстове за това какво може да прави председателят или не, за да сме прецизни при воденето на заседанието.
Предлагам нещо, което е практика, да бъде написано в парламентарния правилник. Погледнете предложението: в чл. 45 да се създаде ал. 4, която визира следната възможност – когато процедурният въпрос, това е в текста за процедурните въпроси, се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право – тука „лично” да отпадне – на обяснение до две минути. Тоест, ако има някакво нарушение във воденето на пленарното заседание, за което бъде сигнализирана залата чрез изказване на отделен народен представител, да е регламентирано, че водещият заседанието може да отговори на какво се дължи отклонението му или ако няма отклонение да може да се обоснове, без това да предизвика реакции в залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това от място ли?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това от място. Председателстващият заседанието, в случаите, в които се изказва по същество на даден законопроект, вземайки думата от трибуната, вече няма право да води заседанието. Ако се е изказал по същество, се изчерпва възможността да участва в ръководството на тази точка от пленарното заседание, тоест той участва в дебата. Това го има и досега в пленарния правилник.
Предлагам, тъй като не се спазваше в предния Парламент, този път ръководството да го спазва. Изказва ли се водещият по същество повече не води заседанието – това, първо. Второ, когато бъде споменат лично, има право на лично обяснение, което прави не горе от трибуната, а слизайки долу на микрофона, тоест стандартната процедура за лично обяснение, която има всеки народен представител, когато е засегнат или споменат поименно.
И вече, възможността за процедурата по начина на водене, когато много често народният представител има и въпрос защо това се прави така, а не иначе, защо е разместена тази точка или защо се дава думата така, или там, знаете, че хипотезите са безброй – да има възможност за същото време председателят да даде обяснение на залата какво прави в момента. Ако е в нарушение, да се извини, но така или иначе това да бъде регламентирано в парламентарна процедура.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Добре.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво става с личното обяснение – остава ли си, или отива на края на заседанието?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам личните обяснения да не ги пипаме. Няма и такива предложения. Предлагаме да се възпроизведе възможността, която съществуваше до момента. Обикновено от лични обяснения се възползва опозицията. Ние нееднократно сме ползвали тази възможност в предния мандат, когато сме засегнати или искаме нещо да кажем, да ползваме личното обяснение. Предлагам да не отнемаме тази възможност на сегашните неподкрепящи правителството, за да има еднакъв стандарт. Това е една от големите възможности на опозицията, която има и по-малко време обикновено да се защити. Така че нека дадем тази възможност на всеки народен представител, при това да го прави веднага, защото в края на заседанието вече се губи актуалността на реакцията.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, да.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Впрочем има едно предложение по личните обяснения, което предния път не обсъдихме. Това е предложението на Захари Георгиев, направено писмено, който предлага...
ИВА ЙОРДАНОВА: Нали го обсъдихте, и второто...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, да обсъждахме го всъщност, извинявайте. Не се подкрепя, да, да... (Реплика от Ива Йорданова.) Тоест да не се ограничават възможностите за лично обяснение, в тази логика предложението го отхвърлихме още в петък.
По отношение начина на гласуване. В гласуването на процедурни предложения не се предвиждат никакви промени.
Предлагаме да се скъси срокът за публикуване на стенографските протоколи от заседанията на комисията – от десет дни, на седем дни. Систематизираме и начина, по който се поправят фактически грешки, допуснати в актове на Народното събрание. Това е чл. 65 – по две различни процедури, в зависимост дали грешката вече е била обнародвана, или още не е била, така че да се избегнат възможности за злоупотреби.
Това е всичко по Глава шеста.
Има ли мнения, забележки и предложения по текстовете на Глава шеста „Сесии и заседания на Народното събрание”, която ще стане Глава седма? Това е заедно с направените предложения, разбира се, които бяха вече гласувани.
Ако няма, с шест гласа „за” приемаме текстовете с направените предложения на Глава шеста, която става Глава седма – „Сесии и заседания на Народното събрание”.
Глава седма – „Внасяне, обсъждане, приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание”. Оставям няколко минути, за да се запознаете с окончателните редакции, както ги направихме след обсъждането.
Сега ще Ви обърна внимание на корекциите, които следват от дебатите в петък. В чл. 76, по отношение на законопроектите, внасяме задължението да бъдат внасяни, освен на хартиен, и на електронен носител, във връзка с искането да бъдат незабавно регистрирани на страницата на Народното събрание в регистъра „Законопроекти”.
Тук пак ще кажа, че може би сайтът на Народното събрание трябва да бъде променен, за да може всеки гражданин, който се интересува, да може много по-лесно да получи необходимата информация. Ето например във връзка с истерията, която се завихри – какви законопроекти има внасяни в Народното събрание, включително има ли законопроект, който да задължава изучаването на друг език – аз се изумявам, защото елементарната проверка на сайта на Народното събрание може да установи има ли такъв законопроект, или няма. При положение че няма внесен такъв законопроект, което да е видно от страницата на Народното събрание, би следвало това да даде отговор на всички въпроси, без да е необходимо специално изявление.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много точно е това. И не „истерия”, а още по-силна дума трябва – „гнусна инсинуация”, да се лъже българския народ затова, че бил внесен някакъв законопроект, но това е на съвестта на някои хора, даже не бих казал политически сили, някои медии. (Реплика от Христо Бисеров.)
Това не може да не се... (Реплика от Христо Бисеров.) Това е пример за гнусна лъжа. (Реплика от Христо Бисеров.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На Вас, господин Бисеров, Ви обяснявам защо внасяме ангажимента за електронен носител – за да е ясно, че всичко, което влезе в Народното събрание, ще се обяви незабавно на сайта и всеки, който се интересува, ще има улеснен достъп и като чукне да види, за да не се говорят глупости, най-малкото.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, тъй като тука е казано „електронен носител”, дали това ще означава прехвърлянето на това съдържание на диск, на флашка и така нататък. Според мен трябва да бъде – „и в електронен вид” Тоест, когато се завежда в Деловодството, там да се съдържа и информацията в нейното електронно изражение, а не да се предоставя носител. Това според мен е прекомерно...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Първо, смисълът е този...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... Вие ми давате писмения законопроект, дайте ми сега някакъв диск или нещо друго, на което той е внесен. Ако там е посочен примерно електронният адрес на Деловодството и направо, вкарвайки го в електронен вид, се предоставя и в писмен, за да бъде по-опростено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, да точно така. Подкрепям.
Но да е ясно, че няма да има разминаване във времето между внасянето на хартия, по електронен път и появяването на сайта, за да няма излишни подозрения и спекулации. Всичко, което го има в сайта, е равно на всичко, което е внесено в Парламента.
Във връзка с възраженията, които постъпиха на петъчното заседание по новата ал. 5 на чл. 67 – да си оттеглим ли предложението с Янаки Стоилов или…?! (Реплика от Ива Йорданова.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, по-добре да го оттеглим, то е отразено в другия вариант.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отразен е в чл. 78, ал. 2.
Това е във връзка с желанието ни внесените законопроекти да отговарят на основни изисквания – затова какво трябва да съдържа един законопроект, във връзка с възраженията да не се упражнява цензура върху народни представители и несъответствието ще бъде отразявано в докладите на водещите комисии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека останалите членове на комисията да кажат дали в този смекчен вариант ал. 2 трябва да остане, или не.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Възразявате ли? Вижте го, окончателна редакция на чл. 78, ал. 2.
РЕПЛИКА: А какво става, ако не го приведе в съответствие?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предложението за нова ал. 5 на чл. 67 го оттегляме и заради възраженията – Вашите, на господин Шопов и на господин Бисеров, на предишното заседание, тъй като очевидно създава проблем.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Колегата пита за редакцията, която вече е в ал. 2 на чл. 78.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не. Тук само – „извършва оценка на съответствието”, ако той не съответства, това се отразява в доклада и вече пленарната зала, при обсъждане на първо гласуване, има предвид за приемането му и това дали съответства.
РЕПЛИКА: Да, ясно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Иначе няма как да се връщат, защото, един вид, се подозира едва ли не, че се ограничава законодателната инициатива на народния представител.
Тук при „председателят изисква становище” – нали го решихме: „може да изиска становище”. (Реплика от Ива Николова.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, извинявай.
Предлагам в чл. 73, който става чл. 83 – Проектът на доклад за второ гласуване сега се публикува в интернет на страницата на Народното събрание – срокът до три дни, е прекалено дълъг. Какво да напишем?! В еднодневен срок.
ИВА НИКОЛОВА: В еднодневен срок, защото това са само предложенията на депутатите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За да може евентуално организациите, които проявяват интерес към темата за съответното заседание, да разполагат с доклада.
РЕПЛИКА: Бих искала да Ви уведомя, че ние поддържаме ал. 5 да остане, тъй като Законът за нормативните актове е категоричен, че когато не са спазени изискванията, проектонормативен акт не се обсъжда от компетентния орган. Не се обсъжда! Тоест това е нормативно изискване и не може да бъде третирано като някаква възможност за цензура.
Смятам, че имаше много широк консенсус на общественото обсъждане и настояване на много неправителствени организации, ако прегледате предложенията, този член от Закона за нормативните актове да важи при внасяне и при разглеждане на такива от Народното събрание, а не само от изпълнителната власт.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм възпроизвела Вашето предложение, но сега господин Бисеров ще Ви обясни.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Въпросът не е дали ще се прилага правилото, а кой ще го прилага. Не може да се съгласим органът, който прави преценката, да е председателят на Парламента. Вие съгласни ли сте председателят на Парламента еднолично да решава кой акт отговаря на Закона за нормативните актове?
РЕПЛИКА: А кой ще преценява?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Залата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ще преценява Народното събрание, никой друг.
РЕПЛИКА: Компетентният орган.
ХРИСТО БИСЕРОВ: И затова водещата комисия казва: „Нашето мнение по въпроса е следното...” Влиза законът в залата на първо четене и залата казва – „да”, или „не”. Няма в държавата друг орган. Над Народното събрание е Конституционният съд. Съгласете се, че въпросът не е за правото, а за кой прави преценката. Няма как да е освен органът на представителната демокрация, органът, който гласува законите. И над него, пак казвам, има контрол – Конституционният съд. Не е безконтролно.
Ако председателят е филолог или е завършил Военният отдел на Националната спортна академия, как ще стане работата?!
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Няма такава опасност, но така или иначе ние обмислихме в петък различни варианти, включително и водещата комисия да се произнесе по съответствието на законопроекта със Закона за нормативните актове. Но пак имаше възражения, че едва ли не комисията ще играе ролята на пленарна зала за първо гласуване и че има противоконституционност, ако бъде стопиран законопроект на народен представител, само защото не отговаря на изискванията.
В крайна сметка водещата комисия ще има ангажимента да докладва за съответствието със Закона за нормативните актове, включително има ли оценка на въздействието и пленарната зала ще вземе във всички случаи предвид тези факти. Ако някой упорито отказва да си приведе законопроекта в съответствие, ще се наложи в шестмесечен срок да го преработи и след шест месеца, ако законопроектът е важен, отново да го внесе вече съответен на законовите изисквания.
Тъй като стана дума за предложенията на гражданските организации, максимално сме следвали предложенията. Благодарих и отново благодаря на всички, които направиха свои предложения до Временната парламентарна комисия, на тези, които ги обявиха устно на публичното обсъждане, което правихме на правилника. Постарали сме се максимално да ги отразим в текстовете на правилника.
Всичко, което беше на петъчното обсъждане, е отразено.
Който е съгласен това да бъде текстът на Глава осма, моля да гласува – 5 гласа „за”.
Следващата глава е „Парламентарен контрол”.
Ако искате, да вървим по предложенията?
Вие оттеглихте ли Вашите предложения, или няма да ги гласуваме – за втория вариант на блиц контрол? (Реплики.)
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, аз мисля, че се съчетават…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние го подкрепяме по принцип...
ХРИСТО БИСЕРОВ: ... Съчетават се двете. Министрите пред комисиите, премиерът и вицепремиерите, в това им качество… (Реплика от Ива Йорданова.)
Промените от петъчното заседание са болдвани и са с друг шрифт. Така че, обръщам Ви внимание на маркираните текстове, те са в резултат на възраженията, които бяха направени в петък. Тук сме включили възможностите на граждани и граждански организации да задават въпроси чрез народни представители, случаите на писмен отговор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само във...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук защо е до 15,00 ч.?! До края на работния ден…?!
ВИТАЛИЯ КОЛЕВА: В интернет страницата пише, че програмата за парламентарен контрол ще бъде публикувана след 15,00 ч. (Говори при изключени микрофони.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предишното решение беше по-добро, тъй като невинаги този, за когото се отнася, може да реагира между 14,00 и 15,00 ч., така че нека да се удължи това време.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Казахме до края на работния ден, предния ден.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, че може да има някакво минимално разминаване между електронно обявената информация не е най-същественото, въпросът е до началото на работния ден – следващия, в който ще отговаря министърът, да има яснота дали този въпрос остава или отпада. До края на работния ден е по-добрият вариант.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като основно опозицията задава въпроси да им дадем възможност да не се чувстват пресирани от някакви срокове, да си променят въпросите, участията и така нататък.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Първото изречение на 73 страница според мен е излишно, за нормативен акт: „Когато народен представител задава въпрос обобщен от срещи, това се отбелязва в писмения въпрос”. Такива разказвателни неща... Нека този, който го задава да каже: „Господин министър, в резултат на въпроси поставени от граждани, еди-какво си”, или да не го пише. Това ми прилича като на едно излишно кокетиране, което не усилва авторитета на Събранието, а малко третира народните представители като хора с ограничена дееспособност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въпрос на трактовка. Аз слушах многократно и четох предложенията на организациите, те настояват да има такава възможност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво означава, че те настояват? Ние настояваме за друго. Нека тази преценка да бъде оставена на народните представители. Те не са някакви пощенски кутии, нали?
Ако някои от организациите ревнуват, че те са изобретили нещо и народният представител развива активност въз основа на тяхната дейност, нека да си избират такива, които ще бъдат достатъчно коректни, да зададат въпроса както очакват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че не пречи да го има в един по-прецизен вид, за да не дразни с разказвателната си форма.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз също смятам, че това трябва да бъде по-скоро възможност, а не задължение. По преценка на народния представител.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ще отразим забележките на народните представители. (Реплики. Говорят при изключени микрофони.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само това да не затрудни поставянето на въпросите, тъй като до 9,00 ч. в сряда трябва да се поставят. Дали не е достатъчно в електронен вид да се качва само въпросът, без мотивите към него и респективно питането? (Реплики.) Какво ще се публикува от въпроса?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всичко – публичност, откритост.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но понякога в името на тази откритост се затруднява поставянето на въпроса. Поставям го само, защото това е един динамичен процес и ако в законопроекта са важни всички текстове, във въпроса и питането е важен по-скоро самият въпрос, не толкова мотивацията за него. (Реплики. Говорят при изключени микрофони.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така или иначе той стига до адресата, дали ще стигне и до медиите преди това или до гражданите…
Отсъствието по уважителни причини също е до 18,00 ч., нали така? (Реплика от Виталия Колева.)
Член 106. Ако искате погледнете окончателната редакция на предложенията за блиц контрола. В крайна сметка има възможност всяка парламентарна група да задава по два въпроса. Процедурата се движи в рамките на час и половина. (Реплика от народния представител Христо Бисеров. Говори при изключени микрофони.) В единствено число сме го записали. (Реплики.) Член 106, ал. 1. Да сложим в множествено число вицепремиерите.
Тук смисълът е, че може понякога само единият да идва. (Реплики.) Въпросите се задават на момента, не се задават предварително. Добре, нека да бъде множествено число.
Аз имам принципен въпрос. Независимите народни представители или както ги кръстихме народен представител нечленуващ в парламентарна група, предвид че в момента не разполагаме с такива, оставаме ли навсякъде възможности да участват в комисии? (Реплики.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук сложихме множествено число. По принцип идват тримата, ако са трима, а ако някой има ангажимент…
Като чета сега и аз текста, ако ще идват и тримата, да имат възможност да отговарят веднага след задаването на въпроса. Тъй като стана дума за общи политики дали да не оставим възможността на въпрос, който е зададен към вицепремиер, да отговори премиерът или обратното? (Реплика от народния представител Христо Бисеров. Говори при изключени микрофони.) Добре, но премиерът има общ ресор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има едно изречение, което за пръв път се появява: „Една парламентарна група да прехвърли времето си на друга”. Това да го оставяме ли?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не, не окончателният текст е...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 2, второто изречение. Тоест едва ли е уместно, ако някоя парламентарна група няма да ползва времето си да го прехвърли на друга.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не, не, това не е догледано. Имаше го в една разработка за блиц контролите. (Реплики.) Станало е недоразумение.
С това сме отразили всички забележки от петък и от днес.
Предлагам да гласуваме текстовете в Глава девета – „Парламентарен контрол”.
Има ли против? Не.
Гласували – „за” 6 гласа. (Реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А дали тази процедура не трябва малко да я ускорим, защото са твърде тромави тези петъчни изслушвания – практиката го показва. Дали да не ограничим до 5 минути времето на този, който трябва да го развие, защото става доста...
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да има повече динамика. (Говорят при изключени микрофони.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен ние трябва да ограничим времето и на този, който дава информацията, защото единствено министърът е неограничен във времето. Това са процедури, които би трябвало да влязат по подобие на контрола в някакви строги рамки. Затова за мен е напълно достатъчно вносителят на предложението за изслушване да говори до пет минути, който отговаря да говори не повече от десет минути, по две минути за тези, които е предвидено да задават въпроси. Да преценим за парламентарните групи колко време да остане за обобщението накрая. Право да изразят отношение към отговорите по две минути е нормално. Министърът да бъде ограничен до десет минути. Няма да изнася лекции. (Председателят Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
Не, не, това е процедура, това са специалните процедури, както контролът. Изслушването се прави в интерес на Парламента, а не на министъра. Министърът може да взема думата по всяко време. Ако има нещо важно, той ще дойде в Народното събрание извън всички тези процедури и ще говори, колкото сметне. Когато става дума за процедури, които гарантират контрола на Парламента върху министъра, би трябвало да има някаква яснота. (Народният представител Христо Бисеров говори при изключени микрофони.)
ХРИСТО БИСЕРОВ: Пет-десет-десет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли възражения? Не.
Моля да гласуваме текста с направените корекции.
Гласували: „за” – 6.
Текстовете на Глава десета „Парламентарно проучване, анкети и изслушване” се приемат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да стане ясно, че в ал. 2 на чл. 99: „Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на десет минути”, това общо десет минути ли са, или всяка по десет минути?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всяка по десет минути.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как всяка парламентарна група по десет минути?! Те задават въпроси по две минути, а ще изразяват отношение по десет минути?!
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е накрая за всичките.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е един час, за да изразят отношение към случилото се! Представяте ли си?! (Смях, оживление.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, пет минути.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те имат по две минути за задаването на въпросите. Според мен след като ограничаваме министъра да отговаря до десет минути, трябва да се запише, че парламентарната група има право за пет минути в началото, има по два въпроса по две минути – четири минути, общо девет минути, накрая още пет минути, общо четиринадесет минути.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
Обединяваме ли се около предложението? Ще вкараме това като предложение на комисията, а пленарната зала ще реши окончателно времетраенето.
„Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз – Глава десета.” По Глава десета промените са изключително и само редакционни. На практика се привежда в единство само терминологията. Нищо ново. (Председателят Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
Има ли възражения по главата? Становища?
Ако нямате, предлагам да гласуваме Глава единадесет.
Гласували: „за” – 5.
„Глава единадесета – Народни представители”. (До този момент председателят Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
Подчертани са текстовете в резултат на петъчното обсъждане в комисията. Това са новият член 134, ал. 4, и новият чл. 139, който е по предложение на Павел Шопов. Новият чл. 136 третира въпросите с имунитета на народните представители, няма никаква промяна. Разписан е в систематичния си вид, за да е удобен за прилагане и да е правилен.
Обяснявам, че възможността на народните представители да запазват заеманите позиции в държавни и общински учреждения и дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие възпроизвежда текста от предишния правилник и на всички досегашни правилници, а също и на Изборният кодекс, който изрично решава този въпрос.
(Председателят Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
Има ли въпроси, предложения, възражения?
ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ИНСТИТУТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА: Имам допълнение към ал. 4 на чл. 134, където е записано, че народният представител може да обяви на личната си страница, да се сложи запетая и да се добави „и обявява имената на сътрудници, телефони и имейл за връзка”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: (Говори при изключени микрофони.) Има ли възражение? Няма.
Други? Няма.
Моля да гласуваме текстовете от Глава дванадесет.
Гласували: „за” – 5 гласа.
Стигаме до „Глава тринадесет – Парламентарно поведение”. (До този момент председателят Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
Тук предложението на народния представител Четин Казак не срещна подкрепа за създаване на Административен съвет с разбирането, че Председателският съвет, в който участват всички парламентарни групи, може да изпълнява тези функции.
Имате ли забележки и предложения? Няма.
Моля да гласуваме текстовете на Глава тринадесет – „Парламентарно поведение”.
Гласували: „за” – 5.
За Административния съвет отхвърлихме идеята още на петъчното заседание. Председателският съвет ще изпълнява всички функции на орган, който подпомага председателя и взема решения от неговата компетентност.
Стигаме до „Допълнителни разпоредби”.
В § 5 с болт сме записали за яснота нещо, което винаги се е прилагало именно по този начин – че под „численост на парламентарните групи” се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение. Винаги е било така, записали сме го, за да няма въпросителни. (Размяна на реплики между председателя Мая Манолова и Ива Йорданова.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава трябва да се напише по-ясно: „под „численост” на парламентарните групи” се разбира „числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание”, а не от групата или нещо друго.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля да гласуваме текстовете на „Допълнителните разпоредби”.
Гласували: „за” – 5.
„Допълнителните разпоредби” обхващат общо пет параграфа до § 6 - „Преходни и заключителни разпоредби”, до финансовите правила.
Тук сме разписали само един отлагащ текст за онлайн излъчването на заседанията на Комисията по гражданското общество, които ще се приложи веднага след като има техническа възможност, но не по-късно от 1 септември тази година.
Блиц контрола. (Реплики от Ива Йорданова при изключени микрофони.)
Има ли някакво предложение по тези текстове? Няма.
Моля да ги гласуваме. Те са във вида от предишния петък.
Гласували: „за” – 5.
Остава приложение към правилника – „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.
За сравнение със съществуващите текстове на края е дадено окончателното предложение на комисията с болтван текст. С наклонен шрифт са дадени разликите от обсъждането в петък. Това е и по настояване от Финансовия отдел на Парламента. Много моля да ги погледнете внимателно, защото аз не съм най-големият специалист.
Новото, което предлагаме в сравнение с петък – обръщам внимание, пак е по предложение на неправителствена организация – в чл. 18: минимални изисквания за дейността на НЦИОМ, по-точно за оповестяване на дейността им. Размишлявах по темата. Може би тези правила за публичност на изследванията трябва да важат само за случаите, когато изследванията са правени с публични пари. Доколкото НЦИОМ има възможност да извършва и проучвания по частни поръчки, тоест на организация, партия или прочее, в съответствие с добрите практики това няма как да бъде оповестено на сайта на Народното събрание. Тук предлагам корекция: „за „публични” да бъдат обявявани само проучванията и изследванията по заявка на Народното събрание и парламентарните групи, и които са с пари от бюджета на Народното събрание”, тоест с пари на данъкоплатците.
Имам уточнение и по ал. 4: „не се смята за неоправдано отсъствие, когато народният представител” – това го махнахме, защото то следва от горния текст преди ал. 4. Щом те има в стенографския протокол, значи си бил там. (Размяна на реплики между председателя Мая Манолова и Ива Йорданова.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 19 може да отпадне – че при необходимост всяка година се актуализират правилата. Ако ще се актуализират от Народното събрание, това трябва да стане по реда за промяна в правилника. Този текст да отпадне.
Сега да уточним когато правилникът ще влезе в обсъждане и приемане в пленарната зала. (Шум и реплики.) Нека да знаем ориентировъчно за кога се планира – за утре ли или за в четвъртък? Кога ще започне да се обсъжда?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е по решение на Председателския съвет. Не мога да дам отговор. Има готовност и за утре, но какво ще се случи, ще решим общо. (Шум и реплики.)


(Закрито в 13,16 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
   Мая Манолова



Стенографи:
Нина Иванова
Стефка Аличкова
Антон Лазаров
Красимира Коева
Мария Янева
Виржиния Петрова