Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1



На 28 май 2013 година се проведе редовно заседание на Временната комисия по правни въпроси.
Заседанието беше открито в 14.05 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Христо Бисеров при следния


Дневен ред:


1.Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
-№ 354-01-4, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР и ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-5, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и група народни представители на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-8, внесен от ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА и ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА на 28.05.2013 г.
-№ 354-01-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 28.05.2013 г.

2.Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
-№ 354-01-2, внесен от СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА и група народни представители на 22.05.2013 г.
-№ 354-01-3, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 23.05.2013 г.

3.- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за създаване на съвместна търговска структура - оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав между градовете Видин (Република България) и Калафат (Румъния), № 302-02-1, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.

- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно предоставянето на подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез структурните инструменти на Европейския съюз, № 302-02-2, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.

- Законопроект за денонсиране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Република Италия, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, министъра на националната отбрана на Република Полша, министъра на националната отбрана на Румъния, министъра на отбраната на Кралство Испания, началника на Турския Генерален щаб, държавния секретар по отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбраната на Съединените американски щати, Щаба на Върховното главно командване (ВГК) на Обединените въоръжени сили (ОВС) на НАТО в Европа (SHAPE) и министъра на отбраната на Френската република относно окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на щаб на Корпуса за бързо реагиране - Франция (HQ RRC - FR), същият и щаб на Корпуса за бързо развръщане на НАТО (HQ NRDC), № 302-02-3, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Български лекарски съюз
-д-р Цветан Райчинов, председател

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
-Албена Лазарова, заместник-министър
-Нина Беленска, директор на дирекция „Програми и проекти”
-Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”

Министерство на финансите:
-Диана Драгнева, директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”
-Женя Динкова, директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”

Министерство на отбраната:
-Елена Маркова, директор дирекция „Правна”
-Росен Иванов, началник на кабинета на министъра на отбраната


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Христо БИСЕРОВ: Добър ден на всички. Откривам първото заседание на временната парламентарна комисия.
Предложението за дневния ред е обявено на сайта на комисията. Сега ще ви го представя.
По точка първа, предлагам да включим четири законопроекта за изменение в Наказателния кодекс, свързани със статута на лица, ангажирани с медицинска дейност, най-общо казано.
По реда на тяхното постъпване, първи е законопроектът на господин Лютви Местан и група народни представители. Вторият е на госпожа Мая Манолова и група народни представители. Третият, по памет е на госпожа Цецка Цачева. И четвъртият е на господин Волен Сидеров и група народни представители.
По четирите законопроекта имаме колеги, които ще ги представят.
Втора точка, има два законопроекта, които са свързани със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Първият е внесен от госпожа Светлана Найденова и група народни представители. Вторият е от господин Станишев и група народни представители. Господин Горанов ще го представя, вероятно.
И по трета точка имаме три ратификации, които са описани по следния начин: едното е Споразумение между правителствата на Република България и правителството на Република Румъния за създаване на съвместна търговска структура.
Вторият е Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
И третият е Законопроект за денонсиране на техническо споразумение между министрите на изброените в заглавието му държави.
Така. Това са три точки. Има ли други предложения. Ако няма, благодаря ви, предлагам да преминем към първа точка и давам думата на госпожа Нигяр Сахлим като вносител по първия законопроект.
Заповядайте.

1.Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
-№ 354-01-4, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР и ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ на 27.05.2013 г.

Госпожа Нигяр САХЛИМ: Благодаря Ви. Господин председател. Уважаеми народни представители. Уважаеми доктор Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. Уважаеми гости.
Многобройни са случаите на агресивно поведение и насилие над медицински специалисти.
В предлагания законопроект, за трети път, в рамките на три години, предлагаме Народното събрание да гарантира по-висока степен на закрила на медицинските специалисти, по аналогия на квалифицираните състави, отнасящи се до причиняване на телесни повреди, на длъжностно лице.
Интересно е, че на 3 май 2012 година ние внесохме такъв законопроект. Пет, шест месеца този законопроект не получи никакво движение. Коректността изисква да признаем, че Ваньо Шарков беше човекът, който беше подписал пръв. Синята коалиция, заедно с Движението за права и свободи внесоха за пореден път законопроекта.
Чак на 29 ноември този законопроект беше разгледан в зала и приет на първо четене. Но забележете – без доклад на Правната комисия. По неизвестни за нас причини Правната комисия и управляващото тогава мнозинство не смятаха за нужно да доведат този законопроект до статута на законов текст.
Ето защо, след като станаха отново обществено известни нападения над екипи на Спешната медицинска помощ, довели до получаване на различни по тежест телесни повреди, ние смятаме, че липсата на законодателно определяне на медицинските специалисти като обект на закрила ги поставя в неравностойно положение.
Безумие е, хора, които работят 24 часа, 7 дни в седмицата, получават мизерно заплащане да бъдат подложени на унижение, на агресия, обслужвайки, в мнозинството си хора, които са под алкохолно опиянение, наркомани и хора с агресивно поведение.
Ето, защо, смятаме, че този път Народното събрание трябва да намери пълно съгласие в отношението си към лекари, фелдшери, медицински специалисти, като се налага да направим и легална дефиниция на това какво е медицински екип, защото на този етап, имаме дефиниция какво е медицински специалист, в няколко закона, но трябва да си дадем сметка, че в един медицински екип участват освен лекари, фелдшери, медицински сестри и санитари и шофьори, които в тесния смисъл на думата не са медицински специалисти.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви. Преминаваме към следващия законопроект.
Първо ще чуем вносителите и след това ще има изказвания. Госпожа Манолова, заповядайте.

-№ 354-01-5, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и група народни представители на 27.05.2013 г.


Госпожа Мая МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Народни представители от Коалиция за България също сме внесли законопроект, с който искаме прилагането на специална закрила по Наказателния кодекс на медицински специалисти, които са били обект на агресивно поведение при и по повод изпълнение на своите служебни задължения, оказвайки медицинска помощ на пациенти и в резултат на това са получили или телесни повреди, или са били убити.
Слава Богу, втората хипотеза все още не се е случила в българската действителност, но по начинът, по който върви агресията в българското общество, според нас трябва да бъдат разписани квалифицирани състави по отношение на убийството на медицински специалисти при и по повод изпълнение на техните медицински задължения.
Трябва да призная, че автор на такъв законопроект в предния законопроект беше господин Ваньо Шарков и преди аз и колегите да внесем този проект, получихме неговото съгласие.
Беше необходимо от чисто морална гледна точка, защото той в 41-то Народно събрание чеше човекът, който с целия си ентусиазъм защитаваше въвеждането на такива правила. И макар, че законопроектът му е публичен, той беше обсъждан на първо гласуване в пленарна зала. Заради коректността е необходимо да заявя, че имаме неговото съгласие да внесем подобен законопроект, като ние сме разширили приложното поле на нормите, и както вече казах, освен за телесни повреди върху медицински специалисти разпростираме действието на квалифициращи състави и при убийство върху медицински специалист, който изпълнява своите служебни задължения.
Няма как и аз да не отбележа, че в предното Народно събрание управляващото мнозинство направи всичко възможно, за да не бъде приет окончателно този закон, включително чрез невключването му в програмата на парламента, по една единствена причина – там общо-взето движещата сила беше инатът и ако нещо се предлага от опозицията, макар да е важно и полезно за хората, то обикновено биваше отхвърляно. Слава Богу нещата се промениха и мисля, че наш морален ангажимент на народните представители, на всички народни представители в 42-то Народно събрание е да подкрепим този законопроект. Още повече, че и събитията, буквално от последните седмици накараха цялото общество да настръхне и да поиска от депутатите просто да си свършат работата. Имам предвид и случая на 24 май, когато беше, буквално пребит екип на спешна помощ, който се отзовава при повикване на адрес.
Най-потърпевшите от агресивно поведение от страна на пациенти и близки на пациенти са хората от Спешната помощ. Предвид всички проблеми, които имат тези звена, мисля, че им дължим, поне приемането на разпоредби в Наказателния кодекс, според които лица, които посягат на лекари и медицински специалисти при изпълнение на техните функции по защита на здравето на хората, да получават едни по-тежки и по-сурови наказания.
Мисля, че законопроектът ни е прецизен и от наказателно-правна гледна точка, така че се надявам да бъде приет.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви. Госпожа Десислава Атанасова, по другия законопроект.

-№ 354-01-8, внесен от ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА и ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА на 28.05.2013 г.

Госпожа Десислава АТАНАСОВА: Благодаря Ви. Господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Доктор Райчинов.
Със същите мотиви внасяме настоящите промени в Наказателния кодекс, като предлагаме по-висока степен на закрила на медицинските специалисти, по аналогия с квалифицираните състави на Наказателния кодекс, отнасящи се до убийство или причиняване на телесни повреди на длъжностни лица.
За съжаление, все повече зачестяват случаите на деяния свързани с агресивно поведение и насилие над медицински специалисти при и по повод изпълнение на задълженията им по оказване на медицинска помощ. Като особено фрапиращо бе посегателството извършено през последните дни в София с екип на Спешна помощ.
Вярно е, че в 41-то Народно събрание два пъти бяха предлагани такива законодателни промени. Първият законопроект не беше приет поради очакване Върховния касационен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса дали медицинските специалисти са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс?
В това си решение от 2012 година Върховният касационен съд прие, че лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 от Наказателния кодекс.
Вторият законопроект беше предложен от група народни представители от всички парламентарно представени партии в 41-то Народно събрание. Беше приет в края на 2012 година, на първо гласуване в пленарна зала и трябваше да бъде прецизиран. За съжаление, времето на 41-то Народно събрание не беше достатъчно да бъде приет.
Но аз смятам, че сега, и както е видно, има вече четири входирани законопроекта. Видно е, че има воля от всички парламентарно представени групи да са зад една обща кауза, а именно – да защитим лекарите и медицинските специалисти на България от нападения.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Шопов ще представи четвъртия законопроект.

-№ 354-01-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 28.05.2013 г.

Господин Павел ШОПОВ: Благодаря Ви, господин председател. Мисля, че сме изправени пред нещо безспорно. В миналото Народно събрание то също беше безспорно като материя, като необходимост от регламентация. Така и не разбрах какво беше това упорство месеци, дори години законопроектът да отлежава в чекмеджетата на председателката. Не, че и председателката на миналото Народно събрание беше виновна, а виновен беше някой, който не даде сигнал, явно и не нареди. И народните представители от ГЕРБ, които бяха убедени в необходимостта от този законопроект да го гласуват.
Сигурно няма друг законопроект, по който аз самият да съм излизал толкова пъти на трибуната по чл. 43, ал. 3 да искам той да бъде включен в дневния ред. И беше включен толкова към края на работата на 41-то Народно събрание, че стигнахме само да първо четене.
Аз мисля, че днес започваме добре с работата на първата комисия – постоянна комисия, на практика, защото въпреки, че тази комисия в момента е временна, Правната комисия винаги е постоянна комисия и само предвид на началния етап на работата на 42-то Народно събрание прави временна комисия. Така, че ние приветстваме това единомислие.
Но ние внасяме още един елемент. Считаме, че има още един елемент. Считаме, че има още една категория български работещи, служители, които се нуждаят от особена защита, защото и там агресията е постоянна. И там случаите, пред мен са съобщени от медиите, и това разбира се, не са всичките – за агресия спрямо учители. И вие ще кажете: „Няма ли да прекалим?“ и да натежи текстът от нови и нови категории и групи, които да се нуждаят от специална закрила, от този квалифициран състав? Не, аз мисля, че не бива това да ни бъде съображението, че лицата, които ще бъдат под защита ще станат много.
За мен, същественото, важното е - нуждаят ли се обективно и тази категория български служители, работещи български граждани, изпълняващи задълженията си от закрила? И за мен няма никакво съмнение, че се нуждаят от закрила. Разбра се, няма да ви давам тези примери, не в мотивите сме изложили само някои от тези случаи, но ние от Атака предлагаме включването в групата на лицата по текста с особена закрила и в квалифицирания състав на текста и учителите. Ние сме описали точно учителите под каква категория и как да бъдат упоменати, как да бъдат записани в текста.
Разбира се, може да бъдат направени уточнения но, аз настоявам и моля да приемете нашето предложение от Атака, по принцип между двете четения е възможно да бъдат прецизирани текстовете. Квалификацията точно, говоря с родовото понятие „учители“ е въпрос на терминология и на уточнение на точно кои категории учители.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря, господин Шопов. Уважаеми доктор Райчинов, виждате, че четирите парламентарни групи на са на една позиция. Ако и Вие сте на тази позиция, ще Ви включим в общия консенсус, той не е наш.
Имате думата, заповядайте.

Доктор Цветан РАЙЧИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа депутати.
Първо, благодаря за светкавичната реакция, лично на вас и на всички членове на комисията …

Председател Христо БИСЕРОВ: И на всички парламентарни групи.

Доктор Иван РАЙЧИНОВ: … и на всички парламентарни групи, разбира се, за светкавичната реакция, този път след възникналия последен инцидент.
Наистина се надявам, в рамките на две седмици законът да бъде и факт – изменението в закона.
Още веднъж благодаря на всички парламентарни групи за разбирането, за нуждата от такава промяна в закона. Наистина бих желал, ако може, разбира се, да се извърши такава промяна – да не бъде „медицински специалисти“, защото стесняваме кръга на засегнати лица. Там участват и шофьори, и санитари, а вероятно и други специалисти ще се включат към Спешна помощ. Така, че може би терминът ще бъде по-добър „медицински служители“ или „физически лица, заети в сферата на здравеопазването“. Не съм юрист, просто предлагам.
И разбира се, ние имаме събор в края на седмицата и ще бъде информирано цялото медицинско съсловие за бързата реакция. Очакваме до тогава да мине и в зала на първо четене законът, ако е необходимо.
И позволете ми едно отклонение, макар, че не е моя работа, наистина, с удоволствие бих подкрепил предложението на господин Шопов относно учителите. Наистина и те заслужават да бъдат защитени от посегателства при изпълнение на служебните им задължения.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов. Ако сега приключим успешно тази процедура, доктор Райчинов, вероятно в четвъртък ще имаме възможност да приемем и закона на първо четене в зала. В другия ден, имам предвид.
Благодаря ви, колеги. Изказвания? Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители.
Днешната дискусия е конструктивна. Тя ми напомня на едно произведение, ако го отнеса към днешната ситуация – Всички обичат лекарите. Всички парламентарни групи. И мисля, че наистина трябва да бъдат подкрепени законопроектите.
Някои от тях съвпадат. Други са с необходимия обхват. Има нужда от изясняване на редакциите, но аз предлагам да подкрепим всички законопроекти, включително и този, който поставя темата за, да ги нарека „педагогическите специалисти“, защото там случаят е както в екипите на Спешна помощ. Тоест, хората, които работят реално с учениците да имат тази защита. Според мен тя е по-важна като знак на уважение и зачитане на професията отколкото като ефективна защита, защото промяната в отношението и към медицинските специалисти, и към учителите е резултат от много повече действия отколкото само наказателно-правната защита.
Но, с това искам да завърша. Мисля, че е редно да се подкрепят тези законопроекти. Веднага да се изготви общият законопроект. И в хода на това обсъждане да се намерят прецизните редакции, така че защитата да бъде отнесена към лицата, които реално осъществяват дейностите, които искаме да защитим. Тоест, те да не бъдат разделяни, да речем на лекари, сестри, шофьори или пък в случая на учители, възпитатели. Но, хората, които пряко осъществяват тези дейности и са в потенциалната възможност да попаднат в конфликтни ситуации, за които говорим, да бъдат обхванати от тези законопроекти.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Казак иска думата.

Господин Четин КАЗАК: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми доктор Райчинов.
Разбира се, аз съм убеден, че ние всички ще подкрепим, по принцип, законопроектите. Проблемът е ясен и фактът, че законодателната инициатива от предишното Народно събрание не беше довършена до край е факт достоен за съжаление.
Аз искам обаче да поставя ударението върху един друг аспект. Господин Янаки Стоилов много правилно забеляза, че ние сме се нагледали, в не един мандат, на някакви свръх очаквания към законодателя, едва ли не като приемем някаква законодателна промяна и с магическа пръчка ще решим съответния социален и обществен проблем.
За съжаление, след това реалността се оказва по-различна. За съжаление, колкото и перфектни закони да приемем, доктор Райчинов, тогава, когато няма съответната правна, експертна компетентност на правоприлагащите органи, накрая тези закони остават мъртва буква.
Основание за това ми дава и конкретният случай, който даде повод и за тази законодателна инициатива. Както знаете всички, зари свръх компетентното разследване от страна на съответните разследващи полицаи, се оказва така, че в момента няма нито един задържан за този побой. И няма нито един с наложена „Мярка за неотклонение“.
Значи, разследващите полицаи и Прокуратурата задържат едни хора, освобождават други, след което Районният съд пък освобождава тези, които са били задържани, поради липса на доказателства за вина.
Въобще, циркът е пълен. И каква е ползата, че ние ще приемем сега едно изменение и така нататък, когато надолу няма кой да изпълнява адекватно законовите изисквания?
И аз силно се надявам, вече новото правителство, новият министър на вътрешните работи, наистина да извърши една реформа в състава на Министерството на вътрешните работи, която да бъде в посока повишаване на компетентността на експертността, на способността на разследващите полицаи ефективно и качествено да осъществяват разследване и да представят годни доказателства, специално по такива случаи, които скандализират обществото, а няма да се концентрира, както предишния в разгръщане на свръх полицейска мощ в полза на друг вид действия, нямащи нищо общо с ефективното преследване на престъпността.
Иначе, всичко ще бъде напразно. Ние ще си приемем тези изменения в Наказателния кодекс и пак ще има подобни случаи. И най-лошото е, че ако няма ефективно разследване, ефективни присъди, чувството на обществото за справедливост няма да бъде осигурено.
Що се отнася до конкретните редакции, аз мисля, че наистина между първо и второ четене трябва да се помисли. Аз бих предложил, например, понеже и в двата текста на чл. 116, и на чл. 131 във всички останали случаи се използва единствено число, може би, би било добре, за прегледност, и тук да се използва единствено число, а не множествено – „медицински специалисти“. И може би да се помисли, понеже ако наистина е тясно значението на термина „медицински специалист“, то да бъде заменено с „медицинско лице“ или „член на медицински екип“, нели член на медицински екип, което да включва целия екип например на Бърза помощ, който се е отзовал на повикване.
Но това са неща, които могат да се прецизират между първо и второ четене. Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Други изказвания има ли? Господин Червеняков.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин председател. Очевидно е, че всички ще подкрепим предложените законопроекти в техните четири варианта, които са представени пред нас, защото отговарят на една обективна обществена потребност, още по-остра след онези случаи, които са изложени в мотивите на законопроектите.
Но самият законопроект поставя няколко въпроса, които искам да ги споделя с вас. Първо, доколко удачно е Народното събрание да започва с ожесточаване на репресията по отношение на наказателното законодателство чрез криминализирането на нови състави? Обикновено този подход се използва в други ситуации и в други политики, които провежда държавата.
Казвам, че естествено, ще го подкрепим, но този въпрос стои. И аз бих желал тук да направя малка препоръка, ако е възможно, това да не бъде първият законопроект, с който започва Народното събрание. Ако някои от следващите, които гледаме, може би те да минат първо, а след това да гледаме този законопроект.
Второто, което поставя като въпроси това нещо е известни уточнения, които се налагат. Аз не знам, не съм експерт, има ли легална дефиниция на понятието „медицински специалист“?

Госпожа Нигяр САХЛИМ: Да, има в три други закона.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Има. След като има, значи от тук нататък проблемите са ясни. Дали ще бъде единствено или множествено число е въпрос на редакция, така че предлагам да подкрепим законопроектите.

Председател Христо БИСЕРОВ: Не виждам други желаещи за изказване.

Господин Павел ШОПОВ: Само една малка реплика на господин Червеняков.

Председател Христо БИСЕРОВ: Малка, да.

Господин Павел ШОПОВ: Напротив, точно с такъв законопроект, може би, трябва да внесем малко респект в ситуацията, която като, че ли е вън от контрол. Точно такъв законопроект е необходим, за да се почувства, че се връща държавността.
И аз, господин Червеняков, винаги съм бил на мнение, че един от най-големите проблеми в България е занижената наказателна репресия, а не обратното. И по този път трябва да вървим. Но това законово, разбира се. А не така както се правеше в миналото управление – по нерегламентирани, тайни и противозаконни начини.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. На репликата – дуплика?

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз не знам дали е необходимо да влизаме в този схтоластичен спор? В криминологията отдавна е известно, че увеличението на наказанията не винаги води до намаляване на престъпността.
По отношение на смъртното наказание има един типичен пример, когато Тая Ранг, като министър на вътрешните работи заповядал обесването на 25 човека по време на масовите мародерства в Париж, в резултат на което, те рязко са паднали – имало 25 бесилки всяка вечер.
Когато го попитали: „Как така залавяше толкова престъпници?“, той казваше: „Аз взимах труповете от моргата“. Така, че това е единственият случай, когато ожесточаването на наказанието е водило до някакви конкретни резултати.
Но въпросът за наказателната политика едва ли може да го решим днес. Аз предлагам да подкрепим законопроектите.

Председател Христо БИСЕРОВ: Предлагам с това да завършим изказванията и както каза господин Червеняков, всички да подкрепим четирите законопроекта.
Има ли възражения? Няма. С 9 гласа „за, без „против“ и „въздържали се“, четирите законопроекта са приети. Становището на Правната комисия е в подкрепа и ще го докладваме, с готовност в четвъртък. А нищо чудно да бъде и първият законопроект, приет от това Народно събрание. Той не е репресивен, той е защитен, ако трябва да бъдем по-конкретни, защото целта на тази разпоредба е да защити.
Благодаря Ви, доктор Райчинов за участието. Колеги, преминаваме към следващата точка.
Това са два законопроекта с една тема. Първият, както вече казах е внесен от господин Станишев и група народни представители. Виждам, че госпожа Валентина Богданова е тук и Ви давам думата, за да го представите. Заповядайте.


2.Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
-№ 354-01-3, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 23.05.2013 г.

Госпожа Валентина БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Госпожи и господа.
Мислех си, че за мен би било по-лесно да представя нашия законопроект след господин Горанов.

Господин Владислав ГОРАНОВ: То и редът на внасяне е различен, но понеже Вие сте по-социални, Ви давам възможност да го представите.

Госпожа Валентина БОГДАНОВА: Е приемете, че съм дама и затова председателят е преценил да даде думата първо на мен.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега, редът за внасяне, мисля че господин Горанов е прав. Я да видя аз, кой е внесен по-рано. Господин Горанов е прав.

Господин Владислав ГОРАНОВ: Нека госпожа Богданова да започне първа.

Госпожа Валентина БОГДАНОВА: Аз ще започна първа, тъй като нашето предложение е свързано още с обсъждането на Закона за държавното обществено осигуряване в края на миналата година. Така, че за мен е лесно да аргументирам предложението, което ние сме направили като проект на закон за изменение на Закона за държавното осигуряване, тъй като той повтаря това, което ние предлагахме да се случи тогава, когато законът беше на дневен ред в Народното събрание. А именно, да бъде върната стойността на едно решение, работило през периода 2006-та – 2009-та година – размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете – до 2 години, да бъде в размера на минималната работна заплата.
Това решение беше факт и през 2009 година, затова и размерът на това обезщетение, и днес, е 240 лева, какъвто беше размерът на минималната работна заплата през 2009 година.
След това тази практика вече беше преустановена и в рамките на 2010-та, 2011-та, 2012-та, очевидно и 2013 година, със Закона за държавното обществено осигуряване, размерът на обезщетението за майчинство не е мръднал с лев.
Вие, надявам се, в този състав си спомняте, че тогава, когато беше обсъждан бюджетът на държавното обществено осигуряване, аргументите на колегите от ГЕРБ и на Министерския съвет, който беше вносител, беше, че парламентът трябва да направи избор за това дали да бъдат увеличени парите за майките, за гледане на детето им до 2 години или да бъдат осигурени пари за построяване на детски градини.
И с решение на мнозинството, 30 милиона лева бяха предназначени за построяване на детски градини, защото тогава аргументите бяха, че майките трябва да имат възможност бързо да се върнат на пазара на труда, и че ние дължим това на тях и на децата им.
Аз мисля, че е лоша работа да се противопоставят две необходими политики. И сега твърдя, че не бива строежът на детски градини, който очевидно е нужен да бъде противопоставян на обезщетението за отглеждане на малко дете – до 2 години, още повече, че демографските характеристики на последните 3 години не са добри.
Затова, нашето предложение е в два параграфа, като първият предвижда чл. 11 на действащия Закон за държавното обществено осигуряване за 2013 година да бъде променен както следва:
„Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване да бъде както следва:
От 1 януари до 30 септември – 240 лева.
От 1 октомври до 31 декември – 310 лева.“
Всъщност, ние предлагаме увеличението на майчинството в размера на минималната работна заплата да бъде от 1 октомври. И искам да кажа защо. Защото мисля, че е необходимо сериозно да се погледне на състоянието на бюджета на държавното обществено осигуряване. Вероятно възможна сума има, само, че заедно с това ние в момента, определено не знаем какъв е ходът на приходите, какво позволява законът и бюджетът, който се реализира. И затова е добре, заедно с още един сериозен пакет социални мерки да бъде направена една цялостна промяна от 1 октомври, в това число и увеличението на парите за майките.
Това е съдържанието на нашето предложение. И аз мисля, че то показва и сериозно отношение към това, което представлява държавата в момента и това, което не знаем за нея.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Горанов, заповядайте Вие.

-№ 354-01-2, внесен от СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА и група народни представители на 22.05.2013 г.

Господин Владислав ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Госпожи и господа народни представители.
Почти еднакви, на практика еднакви като цел, с разлика в срока на увеличение на обезщетението за отглеждането на малко дете и близки по правна техника са предложните законопроекти.
С определена доза смирение трябва да представим този законопроект от страна на парламентарната група на ГЕРБ, тъй като безспорно част от това, което госпожа Богданова спомена, наистина беше предмет на дебат на внесения от Министерския съвет, избран от 41-то Народно събрание, законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Като доскорошен заместник-финансов министър, ще изкажа едно принципно съображение, че в законодателната практика ние трябва да търсим последователно определянето размера на обезщетенията, паричните обезщетения за различните осигурени социални рискове, без да намираме опора в размера на минималните възнаграждения, определени по Кодекса на труда, тъй като по същество размерът на възнаграждението за трудова дейност няма нищо общо с обезщетенията, осигурени в солидарните фондове на обществената ни осигурителна система.
Но, обществото очаква и търси тази обвръзка, затова и ние признаваме нашата грешка, че противопоставихме две политики, които не трябва да се заместват една с друга, затова си носим и политическата отговорност и политическата цена. Така, че без много допълнителни уговорки, мога да направя следната мотивировка, защо от средата на годината го предлагаме?
Със същите аргументи, с които колегите от БСП в края на 2012 година предлагаха това да залегне като параметър на краткосрочни обезщетения в бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ от началото на 2013 година. Със същият аргумент ние можем да подкрепим и влизането му в сила от средата на 2013 година, още повече, че на 22 май Националният осигурителен институт публикува информация за хода на изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, за първото тримесечие на 2013 година, в което се вижда, че консолидираните разходи по бюджета на държавното обществено осигуряване изостават с 0,4 на 100 или с 8,6 милиона лева за първото тримесечие на 2013 година, което дава основание да се смята, че ако подобна тенденция се запази, необходимите около 15 милиона лева за второто полугодие биха могли да се вместят в одобрената, с годишния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 година, общ размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, без да се налага ангажирането на допълнителен трансфер от Републиканския бюджет, което автоматично би предполагало актуализация на Закона за държавния бюджет. Нещо, което ние не бихме предложили в този момент.
Следва да се има предвид, че гаранцията за вместване в общия разход я дава и изпълнението на бюджета за 2012 година, в което се вижда, че колегите от Националния осигурителен институт винаги имат минимален буфер от порядъка на процент – два, което на фона на близо 9 милиарда разходи е достатъчна гаранция, че подобен разход би могъл да бъде вместен допълнително.
Следва да се има предвид, че неизпълнението на приходите на бюджета на държавното обществено осигуряване е гарантиран с текст в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България. Това е традиция в последните десетина години. Там има текст, който приблизително казва, че неизпълнението на приходите и трансферите по бюджета на държавното обществено осигуряване може да бъде компенсиран с допълнителен трансфер от Републиканския бюджет, до размера на утвърдените с годишния закон разходи.
В този смисъл, искам да уверя колегите от Временната правна комисия, че така предложеният законопроект е правно устойчив и той не налага и не поставя под съмнение кореспонденцията му с останалите бюджетни закони, които в момента действат. И бих предложил да го подкрепим във вида, в който парламентарната ГЕРБ го е предложила, от гледна точка на срока на прилагане на увеличения размер.
Безспорно в опозиция е много по-лесно да предлагаш подобни социални решения, но ние наистина смятаме, че отдавна тази тема се дискутира и, че достатъчно негативи събра предходното управление и няма нужда повече да бъде отлагано. Още повече, че текущото изпълнение на разходната част на бюджета надолу, дава основание да се смята, че същото би могло да бъде предложено още от средата на годината.
Благодаря Ви, господин председател.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Горанов. Колеги, имате думата за изказвания. Господин Стоилов.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Господин председател. Уважаеми колеги. Аз и в този случай предлагам да подкрепим двата законопроекта, тъй като те по съдържание съвпадат, предлагайки да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете от една до две години от 240 на 310 лева.
Разликата, както стана ясно е в срока на прилагане. Аз смятам, че този въпрос трябва да бъде окончателно уточнен след като се вземе предвид и становището на правителството, след като то бъде избрано, защото то бързо трябва да направи преглед на финансовото състояние, на възможностите на бюджета.
Затова ние сме предложили този малко по-умерен вариант – от 1 октомври. Искам да отбележа, че това пък от друга гледна точка е в някаква степен изтегляне в по-ранен срок на изпълнение на нашите предизборни ангажименти, тъй като в предизборната си платформа ние обявихме, че това увеличение, както и някои други социални плащания ще бъдат завишени още с първия бюджет, от началото на 2014 година.
От тази гледна точка, смятаме, че има определени резерви за по-ранно прилагане на тази мярка. Затрудненията ще дойдат, и тук ползвам да кажа, поради твърде ниската котва, която е поставена с минималните социални плащания. Господин Горанов знае, че те са на минималния гарантиран доход, на едни символични равнища, защото ако ние се опитаме постепенно да ги изтегляме към прага на бедността, това са разлики поне три – четири пъти. И за съжаление, българската социална система е разположена върху нива, които съвсем не съответстват на минимално необходимите средства, от които се нуждаят тези семейства, които разчитат на подобен род социални плащания.
Така, че по-добре е в случая, че се ориентираме към минималната заплата, отколкото към минималния гарантиран доход. А в случая, това е и значително увеличение поради продължителния период на задържане на нивата на минималната работна заплата.
Така, че мисля, че на този етап няма проблем да подкрепим законопроектите. Хубаво е, че вече почти всички парламентарни групи се ориентират към такава по-социално ангажирана политика. Трудностите ще дойдат в осигуряването на средства за нейната реализация, но това вече е част от последващи дискусии, които ще водим не само в тази комисия.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря, господин Стоилов. Някой желае ли да вземе думата? Госпожа Манолова. Заповядайте.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: И аз ще подкрепя и двата законопроекта. Но, няма как да не кажа, че гледайки мотивите на вносителите от ГЕРБ и четейки имената, които са се подписали под вносители, по отношение на първите четирима не мога да определя кой би бил най-неподходящ и най-неудачен да защитава този законопроект? Дали госпожа Светлана Ангелова, която беше заместник-председател на Социалната комисия и която обясняваше разпалено как по-важно е да бъдат строени детски градини и как майките трябва да бъдат стимулирани да се връщат на работа час по-скоро? Дали госпожа Менда Стоянова, която обясняваше как за бюджета са непосилни още 30 милиона лева и едва ли не ще го разклатят и поради тази причина майките няма да получат това, което искат? Дали господин Горанов, за който също финансовата стабилност, както и за неговият шеф – господин Дянков, бяха Светая Светих, над всичко? Или господин Тотю Младенов, който мисля, че даже си позволи да каже, че това правителство няма да стимулира създаването на професия „майка“. Имам предвид предишното правителство.
Със сигурност това ще бъде напомнено при дебатите на този законопроект, защото макар, че доста безобразия се свършиха в предишното управление, отношението към майките, които дойдоха да протестират през декември, в студа, с количките пред парламента, беше наистина един от върховете, в кавички, на предното управление. И то все на хора – и госпожа Ангелова, и господин Тотю Младенов, от които се очакваше да бъдат защитници на каузата на хората, които се нуждаят от социална закрила, и от социална защита.
И затова аз също така, не мога да осмисля докрай желанието с този пръв от законопроектите на ГЕРБ ние да се състезаваме по пистата кой ще предложи така, по-бързо възстановяване на социалните права, които бяха отнемани от хората. Един вид, да се надцакваме по теми, които са жизнено важни за хората.
Тук само ще напомня, че ние търсихме, всъщност ще кажа, търсехме възможности да компенсираме и друга несправедливост, която беше сътворена от правителството на ГЕРБ, а именно, по отношение на сумите, които се получават за отглеждане на малко дете с увреждания и които суми замръзнаха на 179 лева, вместо на 219. Ако социалните плащания бяха следили увеличението на работната заплата, но доколкото затова беше необходимо да пипаме бюджета за 2013 година, а народни представители няма как да правят подобни инициативи, пък и към ревизия на бюджета наистина трябва да се пристъпва много внимателно, не си позволихме да го направим. Но има още много групи социално уязвими български граждани, които имат нужда от закрила и защита от държавата и които имат нужда да бъдат увеличени социалните плащания, които получават.
Така, че ние ще подкрепим. Аз ще подкрепя и двата законопроекта и се присъединявам към казаното от господин Стоилов, че наистина има възможност между първо и второ гласуване началната дата на увеличение на плащанията на майките да бъде прецизирана, с оглед възможностите и на бюджета на социалното осигуряване, което се надяваме, че ще направи социалния министър още в първите си действия.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Хамид има думата.

Господин Хамид ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги.
Аз също ще подкрепя и двата законопроекта. Радвам се, че вече това, че ГЕРБ са в опозиция дава своите плодове, защото октомври – ноември виждахме друго становище от вас по този въпрос.
Колкото до датата, мисля да подкрепя 1 октомври, защото смятам, че в целия социален пакет трябва да отнесем това увеличение. Още повече, че с това увеличение, адресати на това увеличение са само осигурените майки. За съжаление, съществуват и много неосигурени майки, които получават 100 лева месечно, разбира се, под друг ред. Затова, нека да видим целия социален пакет, всички мерки. Мисля, че така ще бъде по-справедливо към всички групи.
Благодаря ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Казак.

Господин Четин КАЗАК: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Аз да ви кажа, малко съм озадачен от тази готовност да подкрепим и двата законопроекта, но за мен освен какво е внесено, или какво се предлага е важно и кой го предлага. И не случайно аз изслушах с внимание ретроспекцията, която направи господин Стоилов, и госпожа Манолова. Радвам се на смирението, с което господин Горанов подходи и което декларира въобще, по отношение на тази законодателна инициатива.
И на риторичния въпрос на госпожа Манолова – кой би бил най-малко подходящият като вносител, аз бих отговорил, ако Симеон Дянков беше станал народен представител, мисля, че върхът на цинизма щеше да бъде един от съвносителите на този законопроект. Защото, все пак ние си спомняме четири години какви позиции се отстояваща упорито. И сега на фона на всичко това да се „надцакваме“, както казахте, колеги от БСП, кой е по-социално чувствителен сега, кой е по-загрижен за социалния хал и на майки, и въобще на хората в България, ми се струва доста неподходящо.
Така, че аз мисля, но не знам защо трябва да подкрепим и двата законопроекта?

Господин Хамид ХАМИД: Предлагат едно и също.

Господин Четин КАЗАК: Разликата е съществена. Периодът, моментът на влизането е съществен. И нищо не пречи да подкрепим само нешия и ако видим, че има възможности между първо четене това да се промени. Но по този начин, да подкрепим и законопроекта на ГЕРБ и по този начин да им кажем: „Да, ние сме забравили всичко това, което вие говорихте и приемаме аргументите ви сега“, малко ми се струва прекалено. Но не знам.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Сега, извън персоналните въпроси, които не се нуждаят от допълнителен коментар, може би това е сигнал, че ГЕРБ променя досегашната си политика и признава необходимостта от обвързване на социалните плащания с минималната заплата. Нещо, което те ревизираха в своето управление. Не знам, това за мен е един такъв сигнал. Той ако е инцидентен, могат да го заявят. Но, тази политика, движеше въпросите със социалните плащания отнесени към нивото на минималната заплата.
По финансови причини те прекъснаха тази връзка и казват сега, когато ако се наложи ние да сме тези, не които дават, а които искат, отново сме готови да преминем към такава политика. Това, може би е сигналът, нека да кажат.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Хамид е на ред, след него е госпожа Манолова.

Господин Хамид ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, само да напомня, че така работиха ГЕРБ в 41-то Народно събрание – гласуваме само нашите, опозицията кучета ги яли. Аз предлагам да не работим по този начин. Добре започнахме днес, да продължим така. Датата ще я уточним между първо и второ четене.
Благодаря Ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: Госпожа Манолова, заповядайте.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Всъщност и аз исках да направя тази вметка, че даже не е толкова важно дали ГЕРБ са преосмислили своята политика, защото бивайки в опозиция, да, това предизвиква някакъв интерес, но на практика трудно би имало значение за вземането на решения, които да засягат социално слабите български граждани, тези, които ще се ползват от тези плащания.
По-важно е, че ние сме казали, че всички плащания, които осигуряват социална закрила за най-бедните и най-уязвимите ще бъдат съобразени с минималната работна заплата.
Но тук и аз продължавам да твърдя, че ще подкрепя законопроекта на ГЕРБ, защото ако имаше нещо, което да ме възмущаваше и отвращаваше в предишното Народно събрание, то беше именно този маниер – щом го предлага някой от опозицията, ние не слушаме, ние отхвърляме.
Да не припомням и случаите когато сме внасяли едно към едно еднакви законопроекти, едно към едно, включително в социалната сфера и в пленарна зала се приемаше законопроектът на управляващите, който е внесен след нашия, естествено, а законопроектът на опозицията, макар и едно към едно, с идентично съдържание биваше отхвърлен в пленарна зала.
Предлагам да работим по друг начин и всичко, което е полезно и положително да среща нашата подкрепа, пък в крайна сметка, хората ще преценяват.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Сега господин Горанов, да чуем Вашето мнение.

Господин Владислав ГОРАНОВ: Господин председателю. Аз мислех, че като започвам с репликата със смиреност ще убия част от настроенията, реваншистки, които бързо съзрях.
Безспорно ГЕРБ ще си изпие горчивата чаша в 42-то Народно събрание, но как да кажа? Хубаво беше, че минахте на такъв личен тон, кой е най-подходящ за вносител? Естествено, най-добре е грешките да ги поправят тези, които са ги допуснали, първо.
И второ, пазете се от това, с което ние сбъркахме. Пазете се от това, което виждам в началото на 42-то Народно събрание – противопоставяне до дупка, реваншизъм до дупка. Това рано или късно ще ви изиграе лоша шега.
И не на последно място, няма нищо лошо, който и да е народен представител да внася законопроекти. Не виждам, защо трябваше да бъдат намесвани хора, които ги няма тук.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Те са се подписали.

Господин Владислав ГОРАНОВ: Говоря за хора, които ги няма тук и не са народни представители.

Господин Четин КАЗАК: Които вече са в Щатите.

Господин Владислав ГОРАНОВ: Времето ще покаже кой крив, кой прав. Потвърждавам обаче принципната позиция, че краткосрочните обезщетения в държавното обществено осигуряване, и това е позиция, която аз като един от икономистите на ГЕРБ ще продължавам да отстоявам, нямат връзка с минималните възнаграждения за доходи от труд.
Ако трябва, в този парламент, може да се намери друга обвръзка и друга зависимост, но не следва възнаграждения за труд и техните минимални размери да се обвързват, и това между другото, никога не е правено в частта на държавното обществено осигуряване, с изключение на обезщетенията при смърт. В Кодекса за социално осигуряване няма да намерите обвръзка с минималната работна заплата и това не е случайно.
Никога не е имало, госпожо Богданова. Не искам да Ви репликирам. Следваха, движеха се заедно, както и сега, под обществен натиск, под законодателна целесъобразност ще ги изравним. Коя дата – ще реши мнозинството. Но, принципната позиция е, че обезщетенията не трябва да се смесват с минималните размери на възнагражденията от труд, тъй като това противоречи на икономическата логика.
Благодаря.

Господин Янаки СТОИЛОВ: А, защо го предлагате тогава?

Господин Владислав ГОРАНОВ: Ние не предлагаме да е равно на минималната работна заплата, а предлагаме да е равно на 310 лева.

Председател Христо БИСЕРОВ: Други изказвания има ли? Очертава се консенсус.
Без да Ви правя реплика, господин Горанов, обстоятелството, че ГЕРБ отказва да участва в работата на комисията е форма на конфронтаци. Без да правя реплика.
Приемаме ли двата законопроекта с общо съгласие? Благодаря. 9 гласа „за“, без „против“ и без „въздържали се“.
И след малко, колеги ако приеме и трите ратификации, ще се окаже, че първото заседание на Временната парламентарна правна комисия започва с консенсусно приемане на девет закона.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Ще останеш в историята.

Председател Христо БИСЕРОВ: Девет закона за едно заседание, всички с консенсус е наистина интересно.
Благодаря. Точката е изчерпана. Преминаваме към следваща точка – три ратификации. Имаме представители на вносителите по две от тях и ще започнем с Министерството на транспорта и това е ратификацията с правителството на Република Румъния.
Госпожа Лазарова, госпожа Беленска и госпожа Стоянова. Госпожа Лазарова, заместник-министър, имате думата да представите законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Заповядайте.

3.-Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за създаване на съвместна търговска структура - оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав между градовете Видин (Република България) и Калафат (Румъния), № 302-02-1, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.

Заместник-министър Албена ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
Бих желала да представя на вашето внимание проекта на Споразумение между правителството на България и правителството на Румъния за създаване на съвместна търговска структура – оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав между градовете Видин и Калафат.
Всички знаем колко отдавна е започнал този проект за изграждането на моста на двата бряга и колко дълго го чакаме. И най-после се намираме пред неговото приключване и финалната фаза.
Смятам, че наистина всички осъзнаваме значимостта на този проект, за цялата българска икономика и особено за развитието на Северозападния район, който се намира в тежко състояние.
Накратко ще представя етапа, на който се намира развитието на създаването на търговска структура по контролирането на новия комбиниран мост.
Съгласно разпоредбите на подписаното от 2000 година Споразумение между правителството на България и Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси свързани с изграждането на граничния комбиниран мост между двете страни, е предвидено страните по Споразумението да сключат последващи двустранни споразумения, с които да уредят въпроса за органа, който ще отговаря за събиране и разпределение на приходите от експлоатацията на бъдещото дружество.
Краят на месец февруари 2013 година, в София бяха проведени два кръга преговори с румънската страна по текста на Споразумението. Българската страна успя да защити позицията за седалището на бъдещото дружество да бъде в град Видин, а клонът в Калафат, каквото беше искането. От румънската страна имаха претенции пък седалището да бъде в Румъния, но в крайна сметка то остана в България.
Бяха преодолени, също така и претенциите на румънска страна за равно разпределение на приходите от експлоатацията. И в крайна сметка, на 28 февруари 2013 година беше подписано това Споразумение.
Основен предмет на споразумението, съвсем кратка ще бъда, е учредяване на съвместно българо-румънско търговско дружество, което да бъде оператор на бъдещия мост между двете държави, като осигури поддържането, експлоатацията и контрола на цялото мостово съоръжение, както и събирането на такси от преминаването на моста, с цел осигуряване на възвръщаемост на инвестицията, направена за изграждането на моста.
Дружеството ще бъде учредено под формата на акционерно дружество, при спазване на законодателството на България по отношение на регистрация. Двустранна система на управление – надзорен съвет и управителен съвет, като в надзорния съвет от двете страни ще бъдат представени от равен брой членове – по двама. По три броя членове на управителния съвет.
Както вече казах, предметът на дружеството е управление, експлоатация, поддръжка на моста и прилежащата инфраструктура. Дружеството няма право да извършва дейности, които не са свързани с обекта. Двете страни, чрез своите органи ще извършват съвместен граничен контрол.
За учредяване на дружеството всяка от страните ще осигури половината от определения в Споразумението капитал. Това са 300 000 лева. Това е общият капитал на дружеството.
Размерът на таксите, по предварителни консултации, съгласувани с румънската страна ще бъде както е на Русе – Гюргево в момента. Това са 6 евро за преминаване на лек автомобил, 35 евро за преминаване на тежкотоварни автомобили. Таксите се разпределят пропорционално. Както вече казах, това беше постигнато от българска страна, независимо от искането на румънците да бъдат равни таксите, постигнахме разпределяне пропорционално на таксите, в зависимост от приноса в инвестицията, което е приблизително четири към едно.
Междувременно, миналото Народно събрание не успя да ратифицира Споразумението и поради неотложните ангажименти, които имахме, в смисъл съвместните действия с румънската страна, предприехме, също така, действие по временно прилагане на Споразумението, съгласно чл. 25 от Виенската конвенция за прилагане на договорите.
В момента румънската страна е пред приключване на своите ратификационни процедури. Предполагам, че следващата седмица ще приключат. Има идея за насрочване на Учредителното събрание на дружеството, първото Учредително събрание на дружеството, на което ще бъдат избран надзор и определен управителен съвет за средата на следващата седмица.
Накратко, това е по Споразумението.

Председател Христо БИСЕРОВ: Аз Ви благодаря. Има ли изказвания? Няма. Предлагам да го приемем.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Темата е безспорна. Предлагам да приемем Споразумението.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да го приемем пак с общо съгласие. Благодаря. Всички членове на комисията подкрепят приемането на Споразумението и предлагат становище за приемане на законопроекта. Благодаря.
Следващото Споразумение ще бъде представено от госпожа Елена Маркова, директор на дирекция „Правна“ и господин Росен Иванов, началник на кабинета на министъра.
Госпожо Маркова, заповядайте.

-Законопроект за денонсиране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Република Италия, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, министъра на националната отбрана на Република Полша, министъра на националната отбрана на Румъния, министъра на отбраната на Кралство Испания, началника на Турския Генерален щаб, държавния секретар по отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбраната на Съединените американски щати, Щаба на Върховното главно командване (ВГК) на Обединените въоръжени сили (ОВС) на НАТО в Европа (SHAPE) и министъра на отбраната на Френската република относно окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на щаб на Корпуса за бързо реагиране - Франция (HQ RRC - FR), същият и щаб на Корпуса за бързо развръщане на НАТО (HQ NRDC) ,№ 302-02-3, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.

Госпожа Елена МАРКОВА: Представяме пред вас проект на Техническо споразумение относно денонсиране със закон на Техническото споразумение относно окомплектоване на личния състав, финансиране и административно ръководство и по поддръжка на щаба на Корпуса за бързо реагиране.
Това се е наложило, тъй като в България има вече изграден Център за изследване, изграждане и развитие на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, за което предстои сертификация от НАТО.
Въпреки това, в цялото Споразумение, което е представено на вашето внимание, въпреки, че длъжността до този един момент, от 2005 година не е била заета от български представител, част от Споразумението е обстоятелството, че са споделени разходите по поддръжката на Щаба на Корпуса за бързо реагиране.
В този смисъл е и направеното предложение от министъра на отбраната към Министерски съвет и тъй като процедурата изисква да се денонсира със закон, това е в общи линии това, което можем да кажем по този въпрос, много накратко.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Изказвания има ли? Няма. Приемаме с общо съгласие и този законопроект. Благодаря ви.
Третият е Споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. От името на вносителите не могат да осигурят представяне. Обаче от Министерството на финансите представители.

-Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно предоставянето на подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез структурните инструменти на Европейския съюз, № 302-02-2, внесен от Министерски съвет на 27.05.2013 г.

Гласове от залата: Двама директори на дирекции, никак не е малко.

Председател Христо БИСЕРОВ: Не да го представите, а да кажете дали всичко е коректно, според вас.

Директор на дирекция от МФ: Има прието решение на министерството, но нека техни представители да го представят, защото ние не можем да направим това.

Председател Христо БИСЕРОВ: Не, аз не ви каня да го представите. Каня ви, ако желаете, да вземете отношение, ако можете.

Директор на дирекция от МФ: Евентуално ако можем – да. Ние се съобразяваме с решението на Министерски съвет.

Председател Христо БИСЕРОВ: Заповядайте. Очевидно е, че ще го направите, но да го направите за протокола. Становище само, не представяне.

Директор на дирекция от МФ: Никакво становище не можем да дадем. Господин Бисеров, аз смятам, че след като вносителят не желае да дойде, би следвало …

Председател Христо БИСЕРОВ: Не, не желае, няма възможност да организира представяне.

Директор на дирекция от МФ: Смятам, че е редно те да го направят и да си защитят ратификацията.

Председател Христо БИСЕРОВ: Аз не ви каня да го представяте, но ви благодаря.
Колеги, има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Манолова.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: За подкрепа от страна на Европейската банка за развитие на какви проекти става дума? Структурните инструменти на Европейския съюз. Кои точно обаче и някаква конкретика има ли? Има ли приемани, евентуално решения, които да конкретизират за какво става дума? Това ми е единият въпрос.
Другият е колко е спешно това да се ратифицира? В смисъл, ако не бързаме, да го отложим разглеждането.

Предлагам просто да го отложим. Така или иначе на следващо заседание предполагам, че Министерството на регионалното развитие ще изпрати специалисти, които най-малкото ще ни информират за какви суми става въпрос.

Директор на дирекция от МФ: Вносител е Министерски съвет, а не Министерство на регионалното развитие и благоустройството. От Министерски съвет – управление на средствата от Европейския съюз.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, Министерски съвет е органът, от който трябва да получим …

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Добре, компетентно лице, което да ни каже за какво става дума, за какви пари, по кои структурни елементи, по кои конкретни проекти, как са определени.

Председател Христо БИСЕРОВ: Отлагаме разглеждането, включително и по молба на вносителите. Между впрочем, те имат такава устна молба.
Колеги, изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 15.15 часа.


Председател на Временната
комисия по правни въпроси:


Христо Бисеров