Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 4



На 06 юни 2013 година се проведе редовно заседание на Временната комисия по правни въпроси.
Заседанието беше открито в 14.15 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Христо Бисеров при следния


Дневен ред:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 04.06.2013 г.



Гости на заседанието бяха:

Министерство на вътрешните работи:
-Николай Нанков, началник на отдел “Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Христо БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Както говорихме вчера, идеята днес е да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Предлагам ви, това да бъде точка единствена от дневния ред.

Господин Павел ШОПОВ: Може ли, във връзка с дневния ред?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, заповядайте.

Господин Павел ШОПОВ: Днес, тази сутрин в „Деловодството“ на Народното събрание внесохме Законопроект за изменение на Закона за политическите партии.
Предлагам на днешното заседание да минем и него, той е само от три текста. Не знам дали е постъпил тук.

Председател Христо БИСЕРОВ: Кога е внесен законопроектът?

Господин Павел ШОПОВ: Тази сутрин, в началото на работното време.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ако не е разпределен, нямаме право.

Господин Павел ШОПОВ: Да, разбирам, формално е изискването.

Председател Христо БИСЕРОВ: Но вчерашната ни уговорка, че двата закона в зала ще бъдат гледани заедно е категорична за всички. То няма как да не бъде така. Така, че на първото заседание, другата седмица на комисия ще го гледаме. Благодаря.
Имаме от Министерството на вътрешните работи представител – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Колеги, законопроектът е раздаден, разпределен, качен на сайта на Народното събрание и публично известен. Затова ще си позволя да го представя накратко.
Само ще започна с едно припомняне, че през февруари 2011 година, Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства към Правната комисия, ръководена тогава от господин Явор Нотев, извърши проверки по дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства. Това беше случаят около подслушванията на директора на Агенция „Митници“.
Тогава подкомисията излезе с много категорични, негативни оценки за дейността в тази област на държавните органи. Констатира, че има трайно установена порочна практика по прилагането на закона. Констатира, че данните събрани със специални разузнавателни средства не винаги сe използват само за целите на закона. Заяви, че счита, че отговорност за това състояние носят ръководителите на сектор „Сигурност“ и направи едно предложение органът, който прилага специални разузнавателни средства, специализираната дирекция СДОТО да бъде изведена от структурата на МВР.Тогавашното ни предложение беше да отиде към Министерство на правосъдието или да остане като орган, извън структурата на кое да е министерство.
След това имаше една много подробна дискусия, организирана от Народното събрание, в която участваха представители на изпълнителната, законодателната власт, които общо-взето потвърдиха нашите изводи.
Няма да правя ретроспекция на последвалите събития, на това, че днес имаме народен представител със снет имунитет, с обвинение за липса на контрол върху дейността на тази служба. Така че този законопроект се явява едно естествено продължение на една позиция, изразявана вече дълго време.
Това е първото нещо, което законът предлага. Агенцията да бъде изведена, специализираната дирекция да бъде изведена в самостоятелна агенция, да бъде подчинена на министър-председателя, да има самостоятелен статут, нейният председател да се избира от Народното събрание, което да допринесе за по-добър контрол, съчетано със създаването на нов тип контролна комисия в Народното събрание – постоянно действаща контролна комисия за дейността на всички специални служби, използването и прилагане на специални разузнавателни средства и трафични данни по Закона за електронните съобщения.
Второто важно предложение, което се съдържа в законопроекта, е възстановяването на Националното бюро за контрол върху дейността по прилагане на специални разузнавателни средства. Едно бюро, което беше създадено преди четири години, което живя един месец, и което беше закрито от парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Възпроизвеждаме онези правила, които тогава 40-то Народно събрание прие. Бюрото да се състои от пет души, избирани от Народното събрание, с мандат от пет години. Идеята е, че точно това Национално бюро ще осъществява оперативния контрол, ежедневния контрол на работата на самостоятелната агенция. И върху всички онези органи, които по силата на действащия закон все още имат право да прилагат специални разузнавателни средства.
Припомням, че в миналото Народно събрание, от името на Движението за права и свободи предложихме законопроект за създаване на финансова обвръзка при прилагането на специални разузнавателни средства. Той беше подкрепен от парламентарната група на Коалиция за България, но беше отхвърлен от мнозинството на ГЕРБ.
Идеята е всеки заявител да заплаща за прилагането. Това, разбира се, е само принцип. Предлагаме този принцип да бъде записан в закона, да стане неотменим, а Министерският съвет да разпише ясни и подробни правила как се прилага. Това би могло да изглежда по следния начин. Всеки орган, който по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства може да бъде заявител на специални разузнавателни средства, трябва да има предварително определен бюджет за тази си дейност и в рамките на този предварително определен, и гласуван от Народното събрание бюджет, всички органи в МВР, прокуратурата, ДАНС, разузнаването, органите, специалната служба във въоръжените сили, когато заявяват специално разузнавателно средство, по определен, да го наречем ценоразпис, да знаят, че това се удържа от техния бюджет, от това перо.
Разбира се, винаги, ако нуждите на националната сигурност или на разследванията за тежки престъпления налагат, винаги, знаете, че могат да бъдат извършвани корекции в бюджета. Така, че няма опасност поради изчерпан бюджет да пострада такава важна дейност.
Контролът на парите е най-сериозният контрол. Там прошка няма. Затова предлагаме той да бъде въведен. Разбира се, той не може да бъде въведен тази календарна година. Когато дойде новата бюджетна година и новата календарна година и когато Министерски съвет е готов с тази, да я наречем „наредба“, този принцип може да бъде задействан. Това са трите основни момента в законопроекта.
Благодаря за вниманието. Сега имате възможност да вземете отношение. Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Мисля, че този законопроект е значителна крачка напред в организацията на тази специфична и чувствителна дейност. Тя би следвало значително да повиши ефективността от прилагането на тези специални средства и в същото време да ограничи рязко злоупотребите с тях.
Аз само поставям няколко въпроса, принципно подкрепяйки законопроекта. Дали в този случай няма да се отиде от едната крайност в другата? Когато тази дейност беше свръх централизирана и поставена в рамките на Министерството на вътрешните работи, сега да изисква няколко органа, които да се занимават с нея? Имам предвид Националното бюро, което и преди беше изградено и закрито в началото на следващото управление и комисията в парламента, която контролира тази дейност.
Така, че в момента ние ще имаме три институции – Органът, агенцията, която извършва тази дейност, Национално бюро, което я наблюдава и комисия в парламента, която също осъществява известно наблюдение и контрол.
И вторият въпрос е, дали е целесъобразно парламентът да избира както ръководителя на специализираната дирекция, така и състава на Националното бюро, ако то остане? Дали в първия случай това няма да размие личната отговорност, защото изборът на оперативния орган от парламента, като че ли намалява неговата персонална отговорност? И като въпрос за дискусия поставям този, дали това не е достатъчно да става по предложение на министър-председателя от Министерския съвет, ако се запази отделен орган за контрол, който ще бъде избиран от парламента? Така, ще е ясно, че отговорността за дейността е на изпълнителната власт, а тя не е на парламента. А парламентът, чрез бюрото, и евентуално, чрез специализираната комисия разполага с достатъчно възможности за наблюдение и контрол върху тази дейност?
Благодаря Ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: И аз благодаря. Господин Нотев, заповядайте.

Господин Явор НОТЕВ: С няколко думи ще взема отношение по предложения законопроект, не само по неговата характеристика и съдържание, но и с оглед на припомнянето, направено от председателя – господин Бисеров за начина, по който тези проблеми, които се стреми да разреши законопроектът бяха обективирани в рамките на работата на Подкомисията за контрола на специалните разузнавателни средства, създадена и действала в мандата на 41-то Народно събрание.
Вярно е, че по силата на случайността, към един момент, в който скандално известни станаха факти с изтичане на специални разузнавателни средства, записи на разговори на тогавашния министър-председател, бях ротационен председател на тази подкомисия, респективно, представлявах парламентарната група на партия „Атака“ в 41-то Народно събрание.
Искам да напомня, че времето, през което възникна този скандал, може да се отнесе към времето, през което парламентарната група на „Атака“ беше заявила подкрепа за управлението на партия ГЕРБ с уговорката, че това става по силата не на коалиционно споразумение, не на участие в изпълнителната власт, а по силата на преценка, от страна на парламентарната група, за полезността от гледна точка на националния интерес на предложените от ГЕРБ управленчески решения.
Припомням това, за да избегна всякаква спекулация и коментар в подобна плоскост, с оглед на обстоятелството, че разглеждания днес законопроект е внесен от представители на две парламентарно представени партии в 42-ят парламент. Припомням го, за да кажа, че в онзи момент, въпреки заявената подкрепа на управлението, парламентарната група на „Атака“ и аз като председател, в мое лице всъщност, заявих една много ясна и категорична позиция по тази чувствителна тема.
Ние подписахме доклада, изготвен от подкомисията, в който се посочиха ясно слабостите в дейността, която засяга гражданските права и предизвика изключителен отзвук в цялото общество, свързан с приложението и контрола на резултатите от използването на специалните разузнавателни средства.
Още по-голямо е основанието сега ние да застанем на тази принципна позиция и да заявим следното:
Предложеният законопроект е в съответствие с констатациите и изводите, които бяха изложени в този доклад на подкомисията. Те са в съответствие и с препоръките за преодоляването й. Насоките, в които чухме да докладва законопроекта, господин Бисеров са именно тези, които се очакваше да бъдат отразени при една законодателна инициатива от управляващите тогава и в тази насока беше и поетият от тях ангажимент. Бездействието стана причина за разрастването и проявяването на други скандали, с не по-малък отзвук и не по-малка тежест за обществото.
В този смисъл приемаме, че това, което се предлага като решение за тези наболели проблеми, адекватно отговаря на очакванията и нуждите. Това ни мотивира да подкрепим този законопроект на първо четене с пълното съзнание, че материята е сложна, деликатна, чувствителна, и разбира се, при приемането на съответните конкретни текстове ще вземем отношение така, както повелява механизмът на създаване на нормативни актове и приемането им от парламента.
Заслужават внимание и споделям съображенията, изложени от господин Стоилов във връзка с това да се намери точната мярка при премерването на възлагането на отговорността по ползването, разрешаване на ползването и контрола на специалните разузнавателни средства. Има резон, има логика в това да се възлага съвсем ясно и съвсем отговорно тази отговорност. Тежестта да се носи от конкретно определен субект, така че за в бъдеще, при наличието наистина на тази дейност, която ще се осъществява от три институции, да няма никакво съмнение кой е отговорен и за кое свое конкретно действие ще трябва да се понесе съответната и политическа, а защо не и друга отговорност, за която актуално говорим и днес в лицето на бившия министър на вътрешните работи.
С това заявявам подкрепата и лична на законопроекта, който е предложен от колегите от БСП и ДПС.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма. Няма да правя коментар, само ще кажа, че поставените теми са отворени и съм убеден, че ще ги обсъдим на второ четене.
Тогава колеги, можем ли да приемем, че със седем гласа „за“, от всички присъстващи даваме положително становище на законопроекта? Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 14:35 часа.


Председател на Временната
комисия по правни въпроси:


Христо Бисеров