Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения "Авиоотряд 28" и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за цели на въоръжените сили за периода август 2009 - март 2013 г. включително да провери кога, по какви дестинации (в страната и чужбина), с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въдухоплавателните средства на авиоотряда и Министерството на отбраната
ПРОТОКОЛ № 1
На 12 юни 2013 г. от 14.20 ч. се проведе първото редовно заседание на временната комисия с
ДНЕВЕН РЕД:
1.Приемане на вътрешни правила на временната комисия
2.Изготвяне на предложения за писма до държавни институции, ведомства и неправителствени организации във връзка с работата на комисията
3.Разни.
***
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Уважаеми колеги журналисти, добре дошли на първото заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения "Авиоотряд 28" и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за цели на въоръжените сили за периода август 2009 - март 2013 г., включително да провери кога, по какви дестинации (в страната и чужбина), с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въдухоплавателните средства на авиоотряда и Министерството на отбраната. Това е дългото име на цялата ни комисия, временната комисия. Това е първото заседание, което имам честта да ръководя.
Благодаря ви още веднъж за големия интерес. Предлагам заседанието да мине при следния дневен ред:
1.Приемане на вътрешни правила на временната комисия.
2.Изготвяне на предложения за писма до държавни институции, ведомства и неправителствени организации във връзка с работата на комисията.
3.Разни.
В точка „Разни трябва да обсъдим кога, къде, в колко часа ще заседаваме и въобще тези технически неща, които са важни и ще съпътстват работата ни.
Надявам се на ползотворно сътрудничество. Надявам се да си свършим работата качествено и обективно. Ще направя всичко възможно това наистина да е така. Уверявам ви, че като журналист съм правил журналистически разследвания. Тук ще се наложи да направим парламентарно такова проучване. Разликата е съществена. Но мисля, че ще се справим.
С така предложения дневен ред има ли други предложения за включване на други точки? Не виждам.
Нека да гласуваме тогава така предложения дневен ред. Който е за, моля да гласува.
Всичките 7 души в момента сме „за“.
„Против“ и“ въздържали“ се няма.
Дневният ред се приема.
Искам да преминем тогава към точка първа.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Приемане на вътрешните правила за организацията и дейността на комисията.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Предложил съм ви един проект, който е ползван и от други временни парламентарни комисии, пригоден. Ще ви дам думата, господин Московски. Знам, че трябваше да изчакаме приемането на новия правилник на парламента, който бе приет буквално преди минути, но за да влезе той в сила - първо, не знаехме кога ще бъде приет, - за да влезе той в сила, трябва да се публикува в „Държавен вестник“, а това няма да стане утре, ще стане най-вероятно във вторник, тоест ние губим ценно време. Затова ви предлагам да утвърдим тези временни правила. Ако има някакво противоречие, то незабавно ще бъде изгладено още на следващото заседание на комисията, ако има някакво противоречие с новоприетия правилник на парламента.
Господин Московски, искахте думата, заповядайте!
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Лаков, колеги,
Преди въобще да започнем по същество коментара, бих искал още веднъж, макар че най-вероятно няма да се приеме, но аз съм длъжен и заради това, че се води и стенограма, още веднъж да отправя апел към всички вас, членове на тази комисия, тъй като извън конкретиката и фактите, които касаят по тази тема определени ситуации, извън тях по същество най-вероятно тази комисия ще търси дали като цяло извършването на тези полети е било в повече или в по-малко или правилно, или неправилно, или морално, както в повечето досега дискусии се обсъждаше. Така че моето предложение е още веднъж – казах го и от трибуната, но не се гласува – да бъде разширен обхватът, да бъде взет и друг период, тъй като това е прецедент. Такъв тип работа на подобна комисия не е правена за такова нещо. Така че предложението ми е, ако, разбира се, нямате нищо против - най-вероятно ще имате – да бъде разширен обхватът и да бъде взет, доколкото чух и господин Станишев каза, че няма нищо против, да бъде взет и друг период, а именно, предният период, който предшества този, който е предмет на нашата комисия – 2005-2009 г., като съпоставка, все пак да може да преценим дали полетите, извършвани тогава, са били по-малко, повече или същият брой, на каква стойност.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Московски. Преди да дам думата на господин Йордан Цонев, ще си позволя един коментар на Вашите думи. Не бих имал нищо против да разширим обхвата, но ние като комисия не може да променяме решението на Народното събрание, с което тя е създадена, а в самото решение е записано, много ясно е фиксирано: за период август 2009 – март 2013 г. Нямаме право като комисия да променяме решението на Народното събрание. Заради това основание не бих поставил и не мога да поставя на гласуване Вашето предложение. Мога да Ви дам обаче съвет: единият вариант е да внесете в Пленарна зала предложение да се промени времевият период на комисията. Това е Ваше право. Вторият ми съвет, който пак Ви казвам колегиално, бихте могли да направите собствено запитване като депутат за интересуващия Ви период и за свършеното тогава и да предложите резултатите, които бихте получили, на комисията. Ние ще преценим дали да бъде включено. Аз също приемам, че би било хубаво да има някаква съпоставка. Така че решавайте кой от двата варианта да приложите. Може да измислите и трети. Моят личен съвет обаче е да не правите второто, защото най-малкото по време на Тройната коалиция, към която нямам никакво отношение – положително, нямаше такива летателни средства и ще се окаже че може би не е имало с какво да се лети. Тогава имаше един ФАЛКОН, един ТУ-134, един МИ-8, а военната авиация нямаше нито кугъри, нито спартани, така че решавайте си Вие, но не мога да поставя на гласуване Вашето предложение.
Господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Вие всъщност казахте част от аргументите, които исках да изтъкна във връзка с наименованието на комисията, но нека тук използвам случая да кажа, че най-вероятно ще бъде добре да бъде направена такава съпоставка. Аз мисля, че въпреки че тя няма да е равностойна, поради изброените причини – наистина тогава нямаше такъв брой летателни средства – и тя няма да бъде в полза на сравнението, което бихте искали да направите, но нека да видим в хода на работата на комисията, може би в края на работата ще поискаме такава справка за онзи период, за да имаме и ние представа. Аз лично мисля, че няма да е лошо да вземем такава справка за предния период, но да завършим работата по това, защото тук, доколкото аз имам опит от участието си в няколко парламента в няколко такива комисии, създадени по повод обществен интерес и такива случаи, не ще трябва да се концентрираме не толкова върху обема, колкото върху това дали всичко е по установения ред, дали им необходимите документи, как това е изпълнено и т.н. Така че аз мисля, че в края все пак, когато имаме достатъчно обем, ще трябва да поискаме и такава справка и така поне частично ще отговорим на общия интерес.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Аз Ви казвам отново: няма как да поискаме, защото сме обвързани във времето, но господин Московски ако направи по линия на парламентарния контрол запитване, може да го предостави на комисията.
По същия начин аз ви предоставям сега в тези материали, които не са официално, те са просто за започване на работа – предоставям ви отговорите, които получих от министър-председателя и министъра на отбраната по време на първия парламентарен контрол. Това е за Ваше сведение. Същото може да направите и вие.
Да преминем по същество.
Раздадени са ви Вътрешни правила за организацията и дейността на комисията. Те не сам на дълги, около 16 членове са. Предполагам, че сте се запознали с тях. Имате ли възражения, предложения за промени по тези правила, или ви устройват, както са така? Казвам: стандартни са, ползвани са и при други временни комисии. Ако няма предложения, да ги гласуваме анблок. Аз ще предоставя копието за протокола и да преминаваме по същество към реалната ни работа. Все пак мандатът на тази комисия е един месец. Очаквам мнения.
Не виждам желаещи. Тоест, може да се каже, че всички са съгласни. Приемаме правилата с консенсус.
Който е съгласен за приемане на така предложените вътрешни правила за организацията и дейността на комисията, моля да гласува.
Единодушно, с 8 гласа за.
/“Против“ няма, „въздържали се“ няма./
Правилата за дейност са приети.
Ако открием някакво несъответствие във връзка с новия правилник, веднага ще променим нещата така, че да се синхронизират.
Преминаваме към точка втора.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Изготвяне на проекти за писма за кореспонденция до държавните институции, ведомства и неправителствени организации във връзка с работата на комисията.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Имам няколко предложения, с които искам да ви запозная и които нашата секретарка Мария Халваджиева ще ви раздаде, ако не ви е раздала, до кои институции следва да отправим въпроси, свързани с работата на комисията. Те са доста. Ще ви обясня какво ме мотивира да ги предложа, а от вас очаквам да разширим този списък, защото той е само примерен списък.
Примерният списък на институциите, които имат отношение към временната анкетна комисия, според мен, включва следните институции: едното е Министерски съвет, който се явява пряк ръководител на „Авиотряд 28“. Самият „Авиоотряд 28“ като основно действащо лице в дейността на комисията. Следващата служба, която не по важност, а така се е случила – е Националната служба за охрана. Искам да изпратим запитване до Националната служба за охрана, защото там е едното място, където се съхраняват списъци на хората, които са ползвали услугите на авиоотряда и на военно-транспортните летателни апарати. Знам, проверих, има копие. Копие от тези документи се съхранява там, така че това е едно от местата, където ще стане ясно кои хора са ползвали услугите на „Авиоотряд 28“ и на българските ВВС. Второто място, в което се съхраняват тези данни, е в самия „Авиоотряд 28“.
Третото място е в Министерство на отбраната, тоест при началника на отбраната, който пряко разрешава използването на военни самолети и на транспортните хеликоптери.
По-нататък продължавам с предложенията. Министерство на външните работи също трябва да бъде питано при какви случаи и защо е ползвало тези услуги, защото от отговора на господин Ангел Найденов става ясно, че има полети с военно-транспортни самолети за нуждите на Министерство на външните работи. По същата причина отправяме питане към Министерство на вътрешните работи и към Министерството на земеделието и храните, за които също има данни, че е извършен един полет с военно-транспортен самолет.
Информация трябва да бъде изискана от ръководството на въздушното движение, според мен, от Главна въздухоплавателна администрация. Това се прави, защото фактите, които ще получим, до голяма степен ще се припокриват, но все пак трябва да съпоставим нещата и да получаваме информацията от няколко различни източника. Колегите журналисти знаят, че така се прави – поне от три независими източника. Тук при нас с доста повече.
Следващите институции, които предлагам да напишем писма и да питаме, са Летище София, Летище Крумово, Главна дирекция „Гранична полиция“1, защото там също се съхраняват имена и данни за извършваните полети, за хората, които са минавали граничен контрол, се съхранява тази информация.
Агенция „Митници“ е интересна затова, защото се появиха някои твърдения, които надявам се да не се окажат верни, че на практика митническият контрол е бил формален. Аз като отклонение ще си позволя да кажа, че като журналист съм пътувал неведнъж с „Авиотряд 28“ и с военно-транспортни самолети. Моето впечатление лично наистина е, че контролът е абсолютно формален, но това е мое впечатление. Искате ли да получим официално становище как стоят нещата, как се осъществява този митнически контрол. Хубаво е да проверим какво е правила Сметната палата по отношение на „Авиоотряд 28“, какви одити са извършвани. Доколкото знам, последният е показал незначителни нарушения, но е хубаво да имаме и тази информация.
Подобно писмо трябва да бъде изпратено до Министерство на транспорта, защото преди да премине на пряко подчинение към Министерския съвет и министър-председателя, авиоотрядът е бил в подчинение на Министерство на транспорта, тоест да хванем този малък отрязък, когато то не е подчинено на Министерски съвет, и администрацията на Президента, защото те също ползват – двама президенти са ползвали услугите на „Авиоотряд 28“. Това са Георги Първанов и сега господин Плевнелиев. Оттук нататък следват неправителствените организации, доколкото мога да ги нарека така: Футболен клуб „Витоша“ – Бистрица, Футболен клуб „Чавдар“ – Етрополе. Това са отборите, превозвани в онзи полет с „Бистришките тигри“, станал известен като полет „Бистришките тигри“, и Българският футболен съюз, който заплаща този полет.
Очаквам други предложения. Тук колегите ми поставят Министерство на отбраната, но то се включва, всъщност става чрез Министерство на отбраната към началника на отбраната – казах го това нещо. Отворен съм за други предложения.
АНТОН КУТЕВ: Успехи във връзка с това, че там имаше скандали, които възникнаха още миналата година с авиоотряда, има още една институция, която според мен има отношение към финансовите проверки, които са правени там. Освен Сметната палата, би трябвало ДФИ да има отношение в този случай, защото вероятно те са правени или поне би трябвало, след като имаше тези скандали миналата година, би трябвало по един или друг повод да са били сезирани ДФИ, за да правят ревизия, тоест, да видим дали има правени ревизии от ДФИ и съответно какви са резултатите от тях.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Абсолютно основателно допълнение. АДФ също трябва да се произнесе и да видим каква информация има при тях.
Други предложения?
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже споменахте институции, имащи отношение, вторият човек по протокол в държавата е председателят на Народното събрание. Не е лошо да се попита и администрацията на Народното събрание относно използването на ресурса на авиоотряда.
Не знам дали сме в същата точка, защото предполагам, че впоследствие ще коментираме въпросите, които ще задаваме към тези институции, за да установим по някакъв начин да покрием обхвата на работата, възложена ни от Народното събрание, Министерството на финансите да бъде включено в обхвата, тъй като е интересно да се види за периода, а защо не и за по-дълъг период, тъй като аз наистина смятам, че дори пред пленарната зала да трябва да се докладва тесният обхват, предложен с решението, не съществува никаква пречка дали комисията, дали отделни народни представители да съберат информация за по-дълъг референтен период, но определени показатели, които ще ни дадат възможност да извършим съпоставка на дейността на авиоотряда, затова ви предлагам в списъка на адресати на институции, които имат отношение към правителствения авиоотряд, да добавим и Министерството на финансите. Какво имам предвид тук конкретно?
Не е лошо дали само за референтния период, възложен на комисията, дали за период два или три мандата, да проучим бюджета на правителствения авиоотряд, какъв е бил за съответните години, тъй като това ще е говорещо за един анализ доколко – повече, по-малко и по какъв начин е ползвана тази институция.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря, господин Горанов. Приемам като основателни направените предложения. Министерството на финансите е важно и по друга причина. Знаем, че се е налагала през годините промяна в бюджета на авиоотряда, увеличаване. Това става със становище на Министерството на финансите, така че приемам като основателно.
Не приемам варианта да се връщаме извън мандата на комисията, казах ви защо. Но като информация нямам нищо против.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не искам да излизам от мандата на комисията от гледна точка на доклада към събранието, но не съществува никаква пречка народното представителство, в частност, с един депутат или комисията, да събере информация за по-дълъг референтен период. Нямам никакви притеснения за това.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Напълно споделям това. Ако се ангажирате дори лично да ни предоставите тази информация.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не. За различни неща говорим. Не говорим тук всеки един от нас като народен представител да отправя питания. Няма никаква пречка ние да не докладваме на Народното събрание за целия период, за който сме събрали информация, но нашата работа няма да е напълно свършена, ако ние извършвайки анализа, ще докладваме на събранието много или малко са били тези поводи и на какво основание. Никаква пречка няма официалните писма на комисията, които бъдат адресирани до отделните институции, да обхващат по-дълъг период. Наша работа само е как ще го използваме. Безспорно, всеки един от нас веднага ще забие пръст в решението на събранието и ще каже: нашите правомощия и функции са ограничени. Не, господин Лаков, нашите правомощия и функции са неограничени от гледна точка на задоволяване на обществения интерес по така важната за обществото според вас тема.
Така че аз ще продължа и в следващите точки, когато вероятно обсъждаме съдържателно обхвата на писмата, да настоявам периодът да е по-дълъг, а ние каква част от него ще ползваме си е наше решение.
АНТОН КУТЕВ: Тъй като вече и настоятелно, и очевидно през цялото време ще звучи така в решението, че, видиш ли, има нещо страшно преди 2009 г. и как ние трябва да разглеждаме периода преди това. Искам да ви напомня, че миналото народно събрание беше народното събрание с най-много анкетни комисии, създадени досега. Някои от нас, между другото, от тук присъстващите участвахме в някаква част от тях и аз си спомням, че тогава разглеждахме „Хохегер“ и какво ли не беше – те бяха някъде около 15 само подобни анкетни комисии на тази, и тъй като вие и двамата бяхте в изпълнителната власт тогава – кой в Министерството на финансите, кой в Министерство на транспорта, както се казва, вие сигурно трябва да влезете в списъка. Тоест, ако искате да се връщаме назад, то ние вас трябва да ви питаме. Вие бяхте хората, които четири години по ред – може би затова и участвате в комисията, което е логично. Тоест, отпратките в предишния период, напомням ви: в предишния мандат имаше над 15 комисии, които се занимаваха с всичко, което се е случило в предишните мандати. Вие можехте четири години да разследвате абсолютно всичко. Вие го правихте. Ние всички се занимавахме с всичко това, което на някой от депутатите на ГЕРБ му хрумне да разследва в миналото. Така че сега идеята, че ще ни върнете назад и ще гледаме някакъв по-предишен период, не е състоятелна.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Само да съберем информация.
АНТОН КУТЕВ: Информацията би трябвало да е при вас, вие двамата – единият като заместник-министър, ако не се лъжа, а другият – като министър, и двамата, вие ако нямате информацията, кой да я има?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние не сме дублирали архива на изпълнителната власт по никой начин, така че не виждам никакви притеснения в това, нашите писма да бъдат с по-голям обхват, а какво ще докладвате на залата е предмет на работа на комисията.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин Цонев иска също думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За да излезем от тази тема, аз предлагам да се концентрираме върху съдържанието на работата. Господин Горанов, няма как, в правомощията на комисията не е вписан период извън август 2009 г. Нека да сме наясно с това, кое можем и кое не можем. Като народен представител, ако искате аз лично ще запитам за 2005-2009 г. и ще внеса, но като комисия нямаме право с това наименование.
Другото, което искате, за да видите, че не бягаме, тъй като за един месец никоя комисия не е свършила работа и точно след три седмици ще влезе в Народното събрание с искане за удължаване на срока, ще впишем вътре и искане за удължаване на срока на тези справки и тогава ще можем като комисия да питаме. Няма бягство от това но е несъстоятелно по такъв начин да настоявате – тук вече влизам в политическия спектър на дискусията, излизам извън конкретиката, - защото наистина от цялостната дейност на кабинета, първата комисия, оглавявана от сегашния председател на надзора до Хохегер, който разследваше сума от порядъка на 1,5 милиона, а тук става въпрос за в пъти повече – всички комисии разследваха срока 2005-2009 г., тройната, тройната, тройната, тройната коалиция. Няма лошо да се върнем пак към тройната коалиция. Аз не възразявам като член на комисията, но това непрекъснато внушение… Просто да си направим нещата както трябва. Нямаме правомощия по това прието решение да питаме като комисия за преди 2009 г.
Така че това са двете възможности: едната като народни представители да питаме и да имаме тая справка тук и да говорим; другата е да отменим това решение и да пишем: 2005-2013 г. – и готово. Аз лично не възразявам, напротив.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев, аз също споделям Вашата теза. Няма как да излезем от мандата на комисията. Това би било нарушение на решението на Народното събрание. Аз не мога да поема тази отговорност. Не мога да поставя на гласуване такъв проблем. Разбирам желанието Ви, но това е пътят, по който може да се действа. Господин Цонев го очерта, аз Ви дадох и другия вариант – в пленарната зала да прегласува наименованието на комисията.
Господин Московски, заповядайте!
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разбрахме се по тая тема, няма повече да я коментираме тук. Ние ще си направим всички необходими стъпки поне за наша консумация да разполагаме с тази информация.
По точка 9 сте предложили Летище „София“, Летище „Крумово“. Каква логика влагате, изписвайки само двете летища, в смисъл, тук идеята е да ангажираме администрацията на двете летища да ни информират за полети, осъществявани от тях? Ако е така, тъй като самият аз съм наясно, че са осъществявани полети към летища „Варна“, „Бургас“, както и към хеликоптерни площадки на територията на цялата страна, логиката да запишем всички летища или площадки, на които са извършвани полетите?
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Разбирам въпроса Ви. Сложно е да изпишем всички летища, защото те са много, а площадките пък са невъобразимо много, където са кацали, примерно, хеликоптерите.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тогава да ми отговори каква е логиката да се изпишат само „София“ и „Крумово“?
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Логиката е, че на летище „София“ трябва да бъдат проверени двата ВИП-а, имам предвид правителствения ВИП, който мисля, че се води ВИП А и малкият ВИП, така наречен, който е подчинен на летище „София“.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: А „Крумово“?
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: За „Крумово“ трябва да изясним – самите ние като комисия не знам, може би Вие като министър знаете, аз като обикновен депутат нямам информация – знаете, че там е военно-въздушната част. Там с базирани хеликоптерите „Кугър“, които са военната част на летището и там е и гражданското летище. Информацията е по какъв статут, как са минавали хората през летище „Крумово“, защото голяма част от полетите са извършвани оттам. Затова го посочвам него. Мисля, че по отношение на летища „Варна“ и „Бургас“ няма такъв проблем. Просто да уточним какво е било взаимодействието между военните и цивилните институции на летище „Крумово“. Затова съм го вписал. Ако искате, може да го зачеркнем. Ако държите, може да до бавим „Варна“ и „Бургас“, но по тая логика трябва да добавим тогава „Долна Митрополия“, „Безмер“ и други.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Идеята е, че вие имате предварителна информация, че вероятно на летище „Крумово са извършени някакви нарушения.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Не, никаква подобна информация нямам, просто искам да уточним какво е било взаимодействието – дали от цивилната част на летището преминават пътниците и се качват на военната и обратното как е. Само това е мотивът. Ако искате, нямам нищо против да изтеглим летище „Крумово“ от списъка.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз наистина не разбирам логиката да се цитират точно тези две летища.
АНТОН КУТЕВ: Аз не знам къде стоят. „Крумово“ не е ли едно от летищата?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Във „Варна“ също стоят военни хеликоптери.
АНТОН КУТЕВ: Тоест, военни хеликоптери има базирани, наистина не разбирам, аз не знам как е. къде стоят базираните хеликоптери?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз нямам тази информация, но като свидетел съм виждал, че има хангари с военни хеликоптери във Варна.
АНТОН КУТЕВ: Аз пак ви казвам, нямам тази информация, за разлика от Вас, но доколкото аз знам, те стоят и домуват на „Крумово“. Ако това е така, ако на „Крумово“ домуват хеликоптери, то има логика да искаме от тях не само информация за това как са качвани хората и как са превозвани, а какви полети са извършили.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Но има не само в „Крумово“, има и във „Варна“ примерно. Не знам дали няма и в „Бургас“.
АНТОН КУТЕВ: Моята теза е, че е правилно да искаме тази информация от всички летища, в които домуват хеликоптерите, ако има такива определени. Тоест, да искаме от всички летища, в които те са кацали, защото това не може да направим.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искате ли тогава да коригираме точка девета, след като по улуча информация от Министерство на отбраната?
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Абсолютно съгласен съм. Приемам.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да получим първо от Министерство на отбраната информацията и тогава ще коригираме.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Тогава ще коригираме. Засега зачеркваме летище „Крумово“, изчакваме информация и ще уточним. Благодаря ви. Много конструктивно предложение.
Махаме засега летище „Крумово“, изчакваме информацията.
По отношение на администрацията на Народното събрание, да, напълно подкрепям. Трябва да стане ясно колко полети са били извършвани.
Мисля, че с това изчерпахме кръга от институции.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Министерство на отбраната не го виждам изписано.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Има го Министерство на отбраната, казах го, няма го изписано в предложението. Добавихме го. Пропуск е, има го добавено Министерство на отбраната.
Има го президентството – Администрация на президента, точка 14.
Футболните клубове също са важни, според мен. Ще направим възможното да получим и от тях информация.
Сега предстои по-сложният въпрос. Господин Горанов, Вие искахте думата обаче преди това?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже виждам, че е предмет на много сериозен журналистически интерес, исках да ви обърна внимание на нещо, което едва ли в работата на комисията ще стигнем до него. Знаете ли защо Авиоотрядът се нарича „2“8? Авиоотрядът е създаден през 1972 г. Наскоро честваше 40 години. „Авиоотряд 28“ е, защото е създаден 28 години след Социалиситческата революция от 1944 г. Исках просто да се знае това, понеже виждам колко е пикантна работата на тази държавна институция, да се знае защо авиоотрядът е точно „28“. Сега ако трябва да го прекръщаваме, трябва да отмерим правилно отстоянието във времето и можем да сменим наименованието в Устройствения правилник.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Това е една от другите задачи на комисията, да предложим подходящо име на „Авиоотряд 28“. Благодаря за уточнението. На мен също ми беше интересно.
Господин Аталай, заповядайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател. Колеги, преди малко исках думата, но след като чух колегата Московски, че се съгласиха, че повече няма да правим политически изказвания и някакви такива внушения, смятах, че вече ще започнем да работим по същество. Господин Горанов се опита наново да излезем от нашата работа по същество и да захрани журналистите с пикантни информации, които едва ли според мене ще на мерят като заглавие на вестниците утре, защото по-важното е това, което ни предлага днес – да намерим тази комисия да започне да се занимава с „Авиоотряд 28“. Аз благодаря за информацията, която ни дадохте защо е „28“ и въздухоплавателните средства на Министерство на отбраната са случаите на ползване, които са ползвани не за целите на Въоръжените сили и за това, за което са създадени. Ако се върнем точно на тази тема, може би ще бъдем полезни и на журналистите. Ще бъдем полезни и за нас си. Апелирам да се върнем по същество и да започнем да работим.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря. Имаше основание и това предложение.
Сега предстои по-сложното. Трябва да очертаем кръга от теми към институциите, от които ще искаме информация. Така че аз съм изцяло отворен за вашите предложения Мен лично ме интересуват списъкът на пътниците, които са били превозвани, за да може да стане ясно доколко те са правоимащи или правонямащи, какви хора са се возили на тези специални задачи. Списъкът на пътниците, списъкът на екипажите.
Другото, което е много важно и трябва да отговорим пред обществото е какво са стрували тези полети. Тук искам да опровергая донякъде господин Ангел Найденов, който заяви от трибуната по време на първия парламентарен контрол, че един летателен час с „Кугър“ струвал 4800 лева. Господин Найденов е прав – 4800 лева струва горивото, керосинът. Иначе един летателен час с хеликоптери „Кугър“, по информации в печата, струва 5800 евро и тези пари мен като данъкоплатец ме боли, ако са били дадени за разходки и за посещения на ловни стопанства, на „Евксиноград“, за полети по време на предизборна кампания. Господин Московски, има данни, че и Вие сте били на един такъв полет през октомври 2011 г.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само ако позволите едно изречение, г-жа Зинаида Златанова беше и тя на тоя полет, само да Ви кажа.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Чудесно. Нека да видим кои са били всичките. Интересно е.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще я караме на принципа да си кажем всичките.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Искам да чуя вашите предложения какво точно искаме да получим, освен това, което аз Ви казах – ориентировъчно стойността на полетите, броя, кога, как, по какви дестинации по дати – това е изключително важно за мен – и направените разходи.
Господин Цонев има предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, съвсем конструктивно, господин председател, защото всички тези „пикантерии“ са интересни и те вероятно ще излязат. Но работата на комисията трябва да върви по един, според мен, малко по-строг ред, за да може да стигнем до истината. Затова аз предлагам конкретно.
Първо, комисията да получи всички нормативни документи, които уреждат всички аспекти от работата на „Авиоотряд 28“ и на всички тези летателни средства: ред за ползване, каква документация е, какъв е бюджетът, кой е първостепенен, защо е първостепенен, кога не е бил първостепенен разпоредител, кое е наложило промяната, как, какви са разходните пера в съответния бюджет, тоест, първо да имаме регламентите пред себе си.
Второ, по тези регламенти да започнем да питаме, информацията да установим. Първото, което трябва да установим като комисия, според мене, е спазени ли са всички нормативни изисквания за всеки един от полетите, спазени ли са всички бюджетни финансово-счетоводни изисквания за всеки един от полетите, спазени ли са всички митнически, гранични, въздушно-контролно и всякакви други изисквания? За това трябва да имаме цялата нормативна база пред себе си и по нея да питаме в конкретика всичко.
След като направим анализ на нормативната база и на отчетните документи, ние ще имаме първата информация за това, дали всичко е извършено по закон, а после ще се концентрираме върху спецификата на – ако има извършени не по закон неща, - пишем доклада и сезираме компетентните органи.
Второ, по съдържанието на самите полети правоимащи лица, неправоимащи лица, целесъобразност на полета, нецелесъобразност на полета. Това трябва да бъде втората част от нашия анализ, съобразно информацията която ще получим. Затова аз още веднъж ще обобщя предложението си, да питаме за цялата нормативна база, да я разгледаме, да питаме за цялата документация по нормативната база, за всички полети, за всички летателни средства от всички ведомства и на база на анализ на всяка получена информация пишем следващите писма, викаме съответните лица, както в други комисии сме го правили и провеждаме т.нар. разследване, което комисията е оторизирана да направи. Дори подозирам, че ще се наложи да направим и закрити заседания, защото една част от информацията най-вероятно ще се окаже и класифицирана, да кажем, на НСО. Така че аз наистина предлагат да вървим по тази технология. Тя ще ни заведе до истината.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Да, правилно е това, което предлагате. Ще гледаме точно по тая схема да бъдат направени запитванията. Ангажирам се в най-скоро време, още от днес ще започнем да изпращаме писмата.
Госпожа Николова може би иска да допълни нещо?
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Уважаеми господин председател, колеги,
Аз изцяло подкрепям предложението на господин Цонев, имайки предвид и отговора, който направи министър-председателят миналия петък, точно, че една част от документите не са завеждани, не са спазвани правилниците за документооборот на Министерски съвет, така че за нас е важно да се запознаем с вътрешните нормативни документи на съответните институции, както е Министерски съвет, както е Министерство на транспорта, Министерство на отбраната и на базата на това нещо също трябва да изискаме и доклад, ако има такъв предварително също от АДФИ, за да видим ако те са правили някаква проверка също, какво са констатирали.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Добре. Благодаря Ви за предложението.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не виждам нищо укоримо в това, което каза господин Цонев. Бих предложил, ако искате – вие казахте, че от утре ще започнете да разпращате писмата.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Дори още от днес, по-лесните още от днес.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Днес коментирахме най-общо адресатите. Дали би било целесъобразно – за мен да – да предложите скоро, ако искате, още утре на едно заседание на комисията, да видим тия проекти на писма. Общо взето, предметът им е описан в самото заглавие на решението, тоест, обхвата, който трябва да бъде изследван, информацията, която трябва да бъде набавена. Не мисля, че е нещо лошо, освен ако Вие прецените, че е обратното, комисията да разгледа проектите на писма до всички институции, да обсъдим съдържателно, да ги допълним, да преценим дали коректно експертният състав на комисията е уцелил ваксата и да можем – а и Вие ще имате по-добро самочувствие, че сте събрали максимално широкия обхват информация, определен в решението на Народното събрание – утре ако имате готовност, да поработите днес и да ни дадете проектите на писма и да ги изкоментираме. Може би не навсякъде ще имаме пълен консенсус, но да ги изкоментираме и да знаем, че писмата, които излизат с Вашия подпис като представляващ комисията, са максимално коректни спрямо задачите, поставени ни от Народното събрание.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви. Ще направим всичко възможно. Не всички те, няма да успеем тази вечер да направим всичките 20 институции, но най-важните – имам предвид, Министерски съвет, парламента, най-вече „Авиоотряд 28“ и Министерство на отбраната – да ви покажа утре.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да ги разгледаме на заседание на комисията, да ги обсъдим на заседанията на комисията.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Да направим едно извънредно заседание. Абсолютно да, приемам, ще направя всичко възможно то да е утре, ако не, може би в петък.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, обратно предложение да дадем. Колеги, тъй като задължение на председателя е да организира и да осигурява материали и изискванията, аз не се съмнявам, че господин Лаков и екипът му ще се справи с три реда писма, които ще изпратят до съответните институции, свързани с изискванията на нормативните документи, включително и свързани със заглавието на тази комисия неща, които трябва да искат. Според мен е излишно да утежняваме, да разглеждаме писма, които ще изпрати председателят.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е драма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да изпрати, ние да разглеждаме получените материали.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е драма, не бягайте от това, това е нещо дребно и ще даде увереност на всички, че работим по един тертип.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз виждам във Вас увереност, господин Горанов.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин Горанов, може ли в работен порядък да Ви покажа, примерно, на Вас и на господин Московски?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, Ваше задължение е, изпратете си писмата, е моето предложение.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Разбирам.
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз Ви предлагам да направим така, господин Горанов. Писмата, според мен може да ги направи и председателят. Друг е въпросът, че с писмата, които ще изпратим и отговорите, които ще получим, ние няма да изчерпаме в никакъв случай въпросите си и комуникацията с тези органи. Аз съм убеден, че с голяма част от тях ние и след това ще трябва да се видим отново във вид на срещи с всеки един от тях. Тоест, аз ви предлагам всички детайли извън писмата, защото писмата ще ни дадат някаква основа, върху която да се засече цялата базова информация Тя накрая ще доведе до куп въпроси.
Така че от опита ми от други комисии аз съм сигурен, че ние ще стигнем до конкретни разговори с голяма част от представителите на тези институции на база на информацията, която ще се събере с писмата. Затова това, което Вие казвате, че вече ние можем по някакъв начин да насочваме информация, ще го направим в разговорите, които имаме след това. Там ще може да се зададат всички въпроси, няма да останат незададени въпроси, като пак ви казвам, че съм дълбоко убеден, че голямата част от тези институции ще трябва да бъдат поканени представители в комисията, което ние неведнъж сме правили. Така че с твърдост и убеждение, че ще се видим с всички тях, моето предложение е също да дадем възможност на господин Лаков като председател с цел единствено оперативност и без никакъв страх от каквото и да било, да си напише писмата, за да получим базовата информация.
Оттам нататък, с молба и с настояване от наша страна към господин Лаков, разбира се, тези писма да бъдат максимално широки и да дават задължение за възможно най-широка информация, а след това тези, които се наложи, ще си ги извикаме в комисията, за да продължим нататък разговорите с тях.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да се върнем към опита на предните комисии, защото това е добре, мисля, за този спор.
Практиката е председателят да изпраща писмата. Всеки от комисията, който иска да се информира, може да се информира, да поиска от председателя, тоест нямаме практика да ги разглеждаме на комисия. Но аз ще ви дам един пример от работата на една от последните комисии на Хохегер. Там председателят беше написал писмо, с което наруши законите. Така че аз наистина си мисля, че е добре всеки един от нас по свой път да контролира, и то точно в областта, в която аз и Вие работим, господин Горанов. Беше поискал от Националната агенция по приходите разкриване на данъчни тайни.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз се надявам, че са му отказали.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не му отказаха. Дадоха му отговор и се наложи аз да извадя ДОПК и да обясня защо народните представители са изключени от кръга на лицата, които може да искат разкриване на данъчната тайна. Аз съм участвал в правенето на ДПК – първия и на ДОПК и аргументите бяха ясни защо тези лица не могат да искат и може главният прокурор, съдът – изброени са. Но той наруши това изискване и го наложи на комисията и го прочете. Изобщо, влезе в тежка колизия със законите.
Така че наистина да не правим лошите практики от предните комисии. Господин председателят ще ги напише, ние ще ги проконтролираме тези писма, който иска и тук вече ще видим кое е правомерно и кое не.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че аз близо 30 години се занимавам със задаване на въпроси. Това е работата на всеки един журналист, продължавам да го правя, така че мисля, че ще се справя с тоя проблем. С удоволствие ще Ви покажа, господин Горанов, господин Московски, господин Цонев – на Вас също, защото наистина всеки текст може да стане по-добър. Но в работен порядък, без да свикваме комисията, още утре ще имате вариантите, които ще бъдат изпратени, за да може да нанесем корекциите и те да бъдат изпратени. Мисля, че така е най-оперативно и най-бързо. Изчистихме и този проблем.
Има ли още нещо по тази точка?
Пропуснах да ви кажа, че това е началото. Получаването на отговорите ще бъде основата на разговори, срещи да каним хора в комисията, съответните отговорни лица от тези институции, за да може да зададем допълнителните си въпроси, да получим пълна картина по нашето проучване, което правим.
Още един важен въпрос обаче, който стои пред мене и по който искам да чуя вашето мнение. Като знам каква е скоростта на работа на българската администрация в държавата, като знам, че в момента върви един преход при смяна на властта и че на практика институциите са с нови ръководства, мисля, че е удачно и си струва да сложим един срок за отговори. Според мен едноседмичен срок е прилично като време, за да може да получим отговори. Ако не сложим срок, както се случи – тук колегите цитираха Хохегер комисията примерно – ние пишем писма, обаче като няма срок, те могат да отговорят след две-три години. Според мен е добре да се сложи едноседмичен срок, в смисъл, във всяко писмо: „моля, в едноседмичен срок да ни бъде отговорено на поставените въпроси“. Има ли някакъв проблем?
Ние имаме срок от един месец, така че резонно е да поставим изискване за отговорите кога да бъдат изпратени. Съгласни сте. Няма какво да поставяме на гласуване.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз считам, че даже този срок може да бъде много по-кратък – тридневен, в рамките на три работни дни, защото ние не искаме абсолютно никакви справки или нещо друго да изготвят на този етап. Ние искаме документите, които съществуват в съответните ведомства, в момента искаме цялата нормативна база, по която да работим, в смисъл – правилата. Те ги имат готови, в смисъл, просто трябва да ни ги преснимат и да ни ги изпратят. После ще започнем да искаме и списъци.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Доколкото разбрах, господин Цонев предложи и други неща да искаме, които и аз настоявам – списъците с хора, които са ползвали, освен нормативната база, да дойдат заедно като начало на разговора. Затова мисля за едноседмичен срок.
АНТОН КУТЕВ: Реалността е, че едноседмичен срок в някои случаи ще се окаже малък, честно казано, защото аз, доколкото си представям как върви документацията, примерно в „Авиоотряд 28“, там със сигурност даже няма да им стигне едноседмичният срок, а да не говорим, че ние, според мен, трябва да си поставим на нас срок от една седмица да намерим къде е адресът на Футболния клуб „Витоша“ или другия, но това е вече друг въпрос. Така че едноседмичният срок дори може да се окаже малък на моменти.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господа от ГЕРБ, вие нямате отношение по въпроса?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Единственият ни коментар е, че засега смените не засягат администрацията, така че няма причина да мислим, че държавата е спряла да работи. Едноседмичен срок, тридневен срок – какъвто решите.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Все пак съм за едноседмичен, за да може да получим по-качествена информация, да нес е работи през глава и да се претупват нещата и да се отбива номерът, така че, добре, ще включим едноседмичен срок за предоставяне на информацията.
Мисля, че с това приключихме с точка 2 засега. Пропуснах да ви кажа още нещо. В материалите, които ви дадох за ваша информация, които в момента не са официални, но те са за начало на старт на комисията, има един така наречен казус, който ви бе връчен от представител на България, на гражданите. Това е случаят с „Бистришките тигри“, с който аз се запознах внимателно. След като направих постъпки да го получим официално, възнамерявам да предоставя материалите по този случай на главния прокурор, защото се констатира нарушение. То е видимо, няколко нарушения са. Първо, няма основание за превозване на двата отбора, второ, че документът, с който се отчита заявката за превозването, за полета, е направена три дни след самия полет и третото, което според мен също е нарушение, няма списък на хората, които са пътували, което пак е нарушение, тоест, нарушен е Устройственият правилник. До момента говорим за нарушение. Мисля, че като получи и ако получим официално тази преписка, да се обърна към прокуратурата но това предстои, просто като намерение.
Другото, което е – казахме и за сроковете, но доколкото министър-председателят Орешарски отговори в пленарна зала, неговата проверка ще приключи на 26-ти. Може би ще трябва да изчакаме. Това са проблеми, които ще решаваме впоследствие в процеса на работата.
Да преминем в този случай към
ТОЧКА 3
„Разни“
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Предполагам, че за колегите журналисти тази точка няма да е интересна, но за нас е от изключителна важност. В точка „Разни“ трябва да решим кога ще заседаваме, от колко часа, кога ще бъде основното ни заседание и кога може да насрочваме извънредни, ако се наложи. Това е изключително важно и аз искам да чуя вашите мнения. Според мен, за съжаление, не виждам друг вариант, освен да насрочваме основното си заседание във вторник. Това е така, защото сега стартират новите парламентарни комисии. Те ще имат доста работа. Ние като временна сме по-малкият брат и трябва да се съобразяваме с работата на основните комисии. Практиката в предишния парламент също беше във вторник да са заседанията на временните анкетни комисии и според мен няма друг изход. Ако имате някакво друго по-добро предложение, съм готов да го обсъдим, но понеже не знаем нито кой от нас в коя комисия ще бъде, нито знаем кога ще заседават те, единственото чисто време остава вторник. Вторият проблем е от колко часа.
Искам да чуя вашите предложения по този на пръв поглед дребен, но важен за мене въпрос.
Другото, което е – може би с консенсус да приемем евентуално извънредни заседания да свикваме в четвъртък от 16.00 часа, както беше в предишните комисии, или от 17.00 часа. Искам да чуя вашите предложения.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Със същите аргументи като Вашите, понеже обичайно във вторник парламентарните групи провеждат заседанията си, може да го направим в петък следобед. Тогава освен парламентарния контрол през по –ранните часове, следобедът е свободен от заседания на комисии и няма никаква пречка да си правим редовни заседания в петък.
АНТОН КУТЕВ: Очевидно парламентарните групи провеждат по различно време заседания, защото нашето започва в 17.00. Явно трябва по някакъв начин да търсим часа. Но при всяко положение 14 или 15 часа следобед ако не съвпада с други неща, за мен е доста по-добре, защото наистина нашата парламентарна група започва в 17 часа. Друг е въпросът, че ние преди това имаме бюро. За мен вторник е безкрайно сложен ден. Но да речем, че другото мога, докато парламентарната група ми е най-трудно да прескоча.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Нашата парламентарна група също заседава от 17.00 часа във вторник обикновено. Проблемът беше с ДПС – доколкото знам, господин Аталай, Вие от по-рано заседавате. Но понеже всички имаме парламентарни групи във вторник, Вие също, предполагам, заседавате, мисля, че е удобно и удачно да го направим в този ден, а не в петък, когато някои от вас, включително и на мене – аз съм от София, но съм избран във Враца, налага ми се понякога да пътувам натам, и нямаме вариант, освен вторник. Въпросът е – кажете вие от колко заседавате обикновено. Аз предполагам, че заседанията няма да са по-дълги от два часа – два часа и половина - то е и нечовешко повече. Просто да уточним един час. Нямам нищо против да е от 11 часа сутринта, да е от 12 на обяд, от 13. Просто аз нямам проблеми с това нещо. Разбрахме, че от 17.00 часа заседават две от парламентарните групи. Господин Аталай, на Вас как Ви е удобно?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може би вторник в 15 – 15.30 би било добре, преди 17.00 часа.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Във вторник в 16.00 часа е нашата група, така че ние настояваме ако може за петък да остане.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава – за 15.00 часа.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Все пак бих предложил във вторник от 14.00 часа.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: То е ясно, че това, което ще предложите, това ще стане.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Не, това е консенсусът.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Заковавай го.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Добре. Основно заседание във вторник от 14.00 часа.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Четиринадесет часа не ни устройва. Ние започваме в 13.30 нашата парламентарна група. В 15.00 часа може би е най-доброто време.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Съгласни ли сте с 15.00 часа, с уговорката, че ще бъде максимално оперативни, а в крайна сметка вие може да закъснеете, ние също може да закъснеем.
Ако искате тогава – понеделник. В понеделник няма нито парламентарни групи.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Аргументът е, че хората са по районите си, по избирателните райони.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В петък сме на парламентарен контрол до 14.00 часа. Како ни пречи още час и половина – два да останем?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Московски, защото от 11 часа всички си тръгват. Нали пак трябва да стигнат при избирателите.
АНТОН КУТЕВ: Господин Московски, кой е избирателният Ви район на Вас?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Имам и Плевен, и София.
АНТОН КУТЕВ: Вашият е Плевен и София, но ние тук двамата сме от Силистра. Нали разбирате, че няма как да стане, в смисъл, ние пътуваме…
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Прекратяваме този спор. Мисля, че вторник в 14.30 – кворум ще имаме, така че – който може, да закъснее, който може – да си тръгва по-рано, няма да има никакъв проблем. Ако ви е интересно, ще гласуваме. Вторник от 14.30 насрочваме следващото заседание.
Резервният вариант за извънредни заседания ще бъде в четвъртък от 16 или от 17 часа.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Всеки ден от 11 часа резервните заседания.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Да, всеки ден от 11 часа по време на почивката.
ПРЕДС. ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: В петък в 11 часа не можем, защото започва парламентарният контрол. Не можем. Ще намерим вариант. Най-вероятно в четвъртък и по време на почивките, когато се наложи, в работен порядък. Това е за днес. Благодаря ви за вниманието. Закривам заседанието.
Следващото заседание е следващия вторник, 14.30 часа. Ще ви уведомя за залата, ако е свободна, да заседаваме тук, ако не, ще видя какво ще предложи администрацията като възможности, да ни се направи друга зала. Имате ли нещо против? Огледалната зала? – Не.
Благодаря още веднъж.
Лека и ползотворна работа на комисията и на медиите!
/Край – 15.20 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ:
/В.Лаков/
СТЕНОГРАФ:
/Р.Андреева/