ДОКЛАД
от обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители

---

ДОКЛАД
от обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители


На проведено на 2 юли 2013 г. в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители бяха представени доклади от проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов по смесената (немска) изборна система, Борислав Цеков по пропорционалната изборна система с преференции и Валери Найденов по мажоритарната изборна система.
I. Смесена изборна система
Германскатa изборната система е персонализирана пропорционална система при която общият брой мандати на всяка партия, преминала изборната бариера, се определя пропорционално на получените от партията гласове. Тя е комбинация между пропорционалния принцип и личностния избор. В тази система превес има пропорционалният принцип, а мажоритарният елемент има ролята на коректив. Гласът на избирателя е "раздвоен". С „първия глас“ се гласува за заемането на половината от всички 598 регулярни мандата в Бундестага, т.е. за 299 индивидуални кандидати, избирани в едномандатни райони по мажоритарен принцип с относително мнозинство – избран е този, който е получил най-много гласове в сравнение с всеки един от другите кандидати. Формират се 299 едномандатни равни района. С втория си глас избирателят гласува в една от 16-те провинции – това са 16 многомандатни района - гласува за една от партийните листи, издигнати в отделните провинции. На национално равнище се сумират гласовете, подадени за всяка отделна партия по всички нейни листи в отделните провинции. Сумарният брой на мандатите на всяка партия е пропорционален на подадените за нея гласове, но половината мандати в парламента се персонифицират мажоритарно. Право на участие в разпределението на мандатите между партийните листи има само партия, която е събрала поне 5% от гласовете, подадени в цялата страна, или е спечелила поне 3 мажоритарни индивидуални мандата. Броят на спечелените мажоритарни мандати се изважда от броя на пропорционалните мандати. Разликата пропорционални мандати се запълва с кандидати от листи на същата партия. Мажоритарните мандати се инкорпорират в броя на пропорционалните.
Предимство на смесената система е, че прави възможно мажоритарно персонализиране на част от народните представители, при което обаче разпределянето на мандатите остава пропорционално. Недостатъкът на системата е нейната сложност.
В предложенията на гражданските организации, движения и граждани, представени на обсъжданията за промени в изборните правила, проведени на 18 юни, 26 юни и 2 юли 2013 г. и съдържащи се в писмените становища, постъпили до 5 юли 2013 г. в Народното събрание, се съдържа искане за въвеждане на смесена изборна система, като се предлага различен брой мажоритарни кандидати - 200, 120, 100, 72, като останалите народни представители се избират по пропорционална система с национални или регионални листи. Има предложения изборът да бъде както в един тур, така и в два тура, да се гласува с една или с две бюлетини. В повечето от постъпилите становища се настоява и за създаване на тридесет и втори изборен район „Чужбина“.

Обобщено предложение за въвеждане на смесена система в Република България:
1. Изборите за народни представители се произвеждат по смесена система. Всеки избирател има право на два гласа: един глас за избор на мажоритарен кандидат в едномандатен изборен район и един глас за избор с кандидатски листи на партии или коалиции в многомандатен изборен район. Сто и двадесет народни представители се избират в едномандатни изборни райони. Сто и двадесет народни представители се избират по регионални или национални кандидатски листи на партии и коалиции.
2. Мажоритарни кандидати в едномандатни изборни райони издигат партии, коалиции и инициативни комитети. Всеки кандидат може да бъде издигнат само в един едномандатен изборен район. Независим кандидат не може да бъде включван в кандидатска листа на партия или коалиция. Издигнатите от партии и коалиции кандидати може да бъдат включени само в кандидатската листа на партията или коалицията, която ги е издигнала. Броят на издигнатите от партии или коалиции мажоритарни кандидати, включени в кандидатската листа на партията или коалицията не може да бъде по-голям от например една трета броя на включените в листата лица.
3. В едномандатните изборни райони за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове. При равен брой гласове се произвежда втори тур в едномандатния изборен район или избраният народен представител се определя чрез жребий.
4. За произвеждане на изборите за народни представители се създават:
Вариант I: Сто и двадесет едномандатни изборни райони и 31, съответно при формиране на район „чужбина“ 32, многомандатни изборни райони. За гласуване за мажоритарни кандидати при избори за народни представители територията на страната се разделя на 119 едномандатни изборни райони, като сто и двадесетият едномандатен изборен район се формира за гласовете от чужбина. Всеки многомандатен изборен район включва цяло число едномандатни изборни райони, които са с приблизително еднакво население в съответния многомандатен район. За гласуване по регионални листи за партии и коалиции при избори за народни представители територията на страната се разделя на 31, съответно при формиране на район „чужбина“ 32, многомандатни изборни райони. Избирателят в чужбина има един мажоритарен и един пропорционален глас.
Вариант II: Сто и двадесет едномандатни изборни райони и един многомандатен изборен район. За гласуване по национални листи за партии и коалиции при избори за народни представители територията на страната образува един многомандатен изборен район, като партиите и коалициите формират една твърда национална листа. Избирателят в чужбина има само един пропорционален глас.
5. Гласуването се извършва с общи бюлетини.
Вариант I: При произвеждане на избори на народни представители гласуването се извършва с две общи бюлетини – за регионални/национални кандидатски листи на партии и коалиции и за мажоритарни кандидати в едномандатния изборен район.
Вариант II: При произвеждане на избори на народни представители гласуването се извършва с една обща бюлетина за мажоритарни кандидати и за национални листи на партии и коалиции. Бюлетината е разделена с вертикална линия. В ляво се посочват имената на кандидатите на партиите и коалициите в едномандатния изборен район, а в дясно са наименованията на съответните партии и коалиции, подредени по жребий. Имената на независимите кандидати се изписват след имената на кандидатите, издигнати от партии и коалиции. Когато избирател гласува за независим кандидат, той не може да гласува за партия. Когато избирател е гласувал за независим кандидат и за партия, гласът му за партия е недействителен.
6. В разпределението на мандатите участват партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто/.....на сто от действителните гласове в цялата страна, както и тези, чиито мажоритарно издигнати кандидати са спечелили изборите най-малко в два едномандатни изборни райони. При избори за народни представители въз основа на данните от секционните протоколи районната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването в едномандатния изборен район и съставя районен протокол, с който определя за мажоритарно избран кандидат за съответния район кандидатът получил най-много гласове. Въз основа на данните от секционните протоколи районната избирателна комисия определя резултатите от гласуването в едномандатния изборен район за регионални/национални кандидатски листи. Районната избирателна комисия обявява избрания мажоритарно кандидат и съобщава резултатите от гласуването по регионални/национални листи на партии и коалиции. Разпределението на мандатите между партиите и коалициите се извършва пропорционално на подадените за съответната партия или коалиция гласове по регионални листи/ в цялата страна по метода на Хеър-Ниймайер.
Общият брой на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните независими кандидати и мажоритарни кандидати. Когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция е по-голям от броя на разпределените за партията или коалицията мандати, мандатите, спечелени от мажоритарните кандидати на партията или коалицията се изваждат от броя на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите и се извършва ново разпределение между останалите партии и коалиции. Когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция е равен на броя на разпределените за партията или коалицията мандати, партията не получава мандати по кандидатски листи. Когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция е по-малък от броя на разпределените за партията или коалицията мандати, незаетите мандатите се заемат от кандидати от кандидатската листа в многомандатния изборен район.
При 31, съответно 32 – при район „чужбина“, многомандатни изборни райони, когато броят на мажоритарно избраните народни представители от партия или коалиция в многомандатния изборен район, е по-голям от броя на разпределените мандати на партията или коалицията за многомандатния район, мандатите, спечелени от мажоритарните кандидати на партията или коалицията се изваждат от общия брой на мандатите, които се разпределят по многомандатни изборни райони за партията или коалицията и се извършва ново разпределение. Когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция в многомандатен изборен район е равен на броя на разпределените за партията или коалицията мандати за многомандатния район, партията не получава мандати от регионалната кандидатска листа за съответния район. Когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция в многомандатния изборен район е по-малък от броя на разпределените за партията или коалицията мандати за района, неразпределените мандати се заемат от кандидати от регионалната листа в многомандатния район съобразно подредбата им.

II. Пропорционала изборна система с мажоритарен елемент.
Системата е двустепенна, като се гласува за партия или коалиция и в рамките на избраната партия или коалиция се гласува за личност. Реалната подредба на кандидатите в листата на всяка партия или коалиция се извършва след преброяване на резултатите въз основа на общия брой получени гласове за всеки един кандидат за народен представител.
Предимството на тази система е нейната представителност, като с преференциалното гласуване избирателят има право на предпочитание към кандидат от листа на партия или коалиция, което позволява да се гласува и за личности в рамките на листата. По този начин се избягва един от недостатъците на пропорционалната система, а именно, че се гласува само за партии. Недостатък на тази система е, че се удължава времето за преброяване на резултатите в секционните избирателни комисии.
Голяма част от гражданските организации, движения и граждани предлагат да се възстанови преференциалното гласуване при избори за народни представители със значително засилване на мажоритарния елемент чрез посочване на предпочитания кандидат в пропорционалните листи. Предложението се прави и като алтернативно от организациите, които са за въвеждане на смесена система, в случай че тя не бъде възприета.
Освен при избори за народни представители се настоява преференциално гласуване с праг до 5% да се въведе и при избори за общински съветници.
Предложенията, постъпили от граждански организации, движения и граждани, могат да се групират по следния начин:
1. Въвеждане на задължително преференциално гласуване с до три задължителни преференции .
2. Избирателят да има право на повече от една преференция.
3. Преференциално гласуване без праг или с праг за отчитане на преференциите, не повече от 5%, който да даде реална възможност за разместване на кандидатите в листата.

Предвид горното може да се направи следното предложение:
1. Изборите за народни представители се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции от партии - чрез преференциално гласуване, и независими кандидати.
2. Гласуването за народни представители се извършва с обща бюлетина, в която има квадратче пред името на всеки кандидат за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат (кандидати); в това квадратче се изписва и поредният номер на кандидата (кандидатите) в листата. Извън страната се гласува с бюлетини за партии и коалиции от партии и инициативни комитети. Извън страната избирателят също има право на преференциално гласуване.
3. Избирателят гласува, като ако желае, поставя знак/ поставя знак в едно от малките квадратчета пред имената на избран от него кандидат на партия или коалиция, който показва по еднозначен начин неговото предпочитание (преференция) за съответния кандидат; предпочитанието (преференцията) е задължителна или се поставя по желание на избирателя; предпочитанието (преференцията) може да бъде само една или може да са няколко.
4. При произвеждане на изборите за народни представители определянето на избраните кандидати от всяка районна кандидатска листа се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата съгласно методиката за определяне на резултатите от гласуването. Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Кандидатите се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции).
5. Секционните избирателни комиси в страната и извън страната преброяват предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции от партии при изборите за народни представители и изготвят протокол за резултата от гласуването в избирателната секция.
6. Всеки екземпляр на протокола на секционната избирателна комисия и на районната избирателна комисия е на два листа с обособени страници. На първия лист се вписват общите данни за гласуването в секцията и гласовете за партиите, коалициите от партии и независимите кандидати, а на втория лист се вписват предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партиите и коалициите от партии.

III. Можоритарна изборна система.
Мажоритарната изборна система от историческа гледна точка е най-старата система, като основен и решаващ фактор са личните качества на кандидата. При нея се прилага принципът „мнозинството избира, малцинството се подчинява”. При мажоритарните системи за спечелване на мандат е необходимо формиране на мнозинство от избиратели в съответен изборен район. Може да се прилага за избор на колективни и на еднолични органи, както в едномандатни, така и в многомандатни изборни райони. Класическата мажоритарна система предвижда гласуване в едномандатни изборни райони. Избран е този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в съответния изборен район. Районирането е от голямо значение при прилагане на мажоритарен избор. Като предимство на системата може да се отбележи необходимостта участниците в изборите да издигат личности за кандидати, които притежават високи морални и професионални качества и са приемливи от обществото. Друго предимство на мажоритарната система е нейната относителна простота и разбираемост за избирателите, а самите кандидати са по-тясно свързани с тях. Недостатък при тази система е, че гласовете, подадени за неизбраните кандидати остават без стойност и се получава неравна относителна тежест на гласовете. За избран се смята кандидатът, получил абсолютно или относително мнозинство от гласовете. При тази система има риск от значителна степен на непредставителност.
В зависимост от вида на мнозинството, мажоритарните системи могат да се разделят на:
1. мажоритарна система с абсолютно мнозинство - за спечелване на мандат се изисква един кандидат да получи 50% плюс един от действителните гласове; при абсолютно равенство се провежда балотаж и може да се получи преливане на гласовете, дадени за кандидат с нисък резултат ( ако кандидатите са били повече от двама) към кандидат с реални шансове за спечелване на мандат; така на първия тур на избирателя се дава правото да избира между множество кандидати, докато на втория избира между двама; възможно е и голяма част от избирателите да не гласуват на втория тур; при това положение голяма част от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, могат да останат без парламентарно представителство;
2. мажоритарна система с относително мнозинство - при тази система има надмощие на един кандидат спрямо останалите, при което той събира най-много гласове; известна е и като „система на първия преминал чертата” и се прилага в Канада, САЩ, Великобритания; системата не изисква задължително наличие на по-голям резултат на един кандидат от всички други кандидати, взети заедно; при мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.
Като основно предимство на мажоритарната система се сочи, че народът има свои представители. При пропорционалната няма. Изтъква се, че мажоритарна система в два тура ще увеличи доверието в парламента. При нея реално ще се реализира правото на суверена да избира пряко народни представители. Също така при такава система в парламента влизат повече партии, отколкото при пропорционалния вот.
Предложенията, постъпили от граждански организации, движения и граждани могат да се групират както следва:
1. При 240 народни представители, 200 от тях да се избират чрез класическа мажоритарна система в два тура, като страната се разделя на 200 изборни района с приблизително равен брой избиратели. Останалите 40 народните представители се разпределят между партиите и коалициите спечелили над 4% на първия кръг на изборите, така че съотношението между тях в парламента да е пропорционално (доколкото е възможно) на резултата от първия кръг на изборите. Тези 40 народни представители се взимат от тези кандидати, които са класирани втори в своя изборен район и имат най-висок процент от своите съпартийци от цялата страна класирани втори.
2. Да се въведе мажоритарна система, но само ако парламентът е двукамарен с мотиви, че само тогава е общественооправдано да се избират конкретни личности, а не политики, както е в момента.
3. Да се въведе мажоритарна система с императивен мандат. При такава система няма изборни листи, а изборните райони са по-малки, позволяващи избиране на един депутат за всеки един от тях. При този мандат депутатът е представител на конкретна територия, на конкретно население, на конкретни интереси. Освен това при този мандат депутатът дължи отчет на избирателите.
4. Въвеждане на чиста мажоритарна система на два етапа. Страната се разделя на 240 едномандатни изборни райони на териториален или демографски принцип, за да има сравнително равен брой избиратели във всеки район. Към едно от предложенията е приложен и проект на закон, в който е посочено как се отчита изборния резултат. За избран народен представител в едномандатен изборен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината действителни гласове, подадени в изборния район, ако в гласуването са участвували повече от половината избиратели по избирателния списък. Когато в гласуването са участвували по-малко от половината от избирателите в изборния район или нито един от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, Централната избирателна комисия насрочва нов избор в срок от една седмица. Когато в изборния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласуване се предлагат двамата от тях, получили най-много гласове при първия избор. Когато в изборния район е регистриран само един кандидат и той не е избран, при второто гласуване се допуска издигането на нови кандидати. Когато от състава на Народното събрание се освободи място на народен представител в едномандатен изборен район в срок от два месеца се насрочва частичен избор. При този вариант на мажоритарна изборна система се предлага едно лице да може да се кандидатира само от един едномандатен изборен район в зависимост от неговото постоянно местоживеене или място на раждане.
5. Чист мажоритарен вот в три кръга. На първия кръг се определят първите трима, на вторият от тях се определят двама и на третият печели този кандидат, чиито гласове са 50% + 1 глас.
6. Предлага се 100 депутати да се избират мажоритарно от 100 изборни района. Под мажоритарно се има предвид, за да бъде избран един депутат за него да са гласували 50% + 1 от имащите право на глас в съответния район.
След анализиране на направените предложения за промени в изборната система може да се направи извод, че разбирането на една част от обществото за представителство в парламента е свързано с въвеждането на мажоритарна изборна система. От общо 117 предложения, в 71 от тях се предлага промяна на изборната система, основно при произвеждане на избори за народни представители. Около 30 % от предложенията са в подкрепа на мажоритарната изборна система. При нейното прилагане се акцентира на личностните качества на кандидата и по-тясната връзка с неговите избиратели. Дава възможност да се издигат разпознаваеми личности, популярни в съответен изборен район, които са запознати с проблемите на хората от този район и се ползват с добър авторитет сред тях. Евентуалното въвеждане на чиста мажоритарна система с варианти за броя на нейните етапи подлежи на дискусия, като следва да се подкрепи с организационно-техническа и финансова обосновка.
Следва да се обърне внимание и на доклада на Ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на изборите за народни представители, проведени през юли 2009 г. В изводите от наблюдението е посочено, че всеки отделен изборен район, в който е избран мажоритарно по един народен представител, значително варира по броя на населението си. Един депутат, избран с мажоритарно гласуване в най-големия изборен район представлява почти четири пъти повече души, отколкото народен представител, избран с мажоритарно гласуване в най-малкия изборен район. Това компрометира принципа на равно избирателно право, гарантиран от Конституцията и вписан към задълженията на ОССЕ и стандартите на Съвета на Европа.