Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 3

На 10 юли 2013 година (сряда) от 14.45 часа в зала Изток, пл. Народно събрание, № 2 се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Машинно гласуване. Възможности за прилагане в България;
2. Доклад от обсъждането, проведено на 02.07.2013 г. за вида изборна система при избори за народни представители;
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте на всички. Здравейте на членовете на Временната парламентарна комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс, здравейте на гостите, които сме поканили, това са фирми с опит в областта на ИТ технологиите, здравейте на гражданските организации, които са решили да участват в днешното ни заседание, здравейте и на медиите.
Предварително сме обявили дневният ред на днешното работно заседание на Временната комисията за изработване на проект на нов Изборен кодекс. Той включва три точки.
Първата, която предполагам е предизвикала вашият интерес, е: Машинно гласуване. Възможности за прилагане в България.
Втората: Доклад от обсъждането, проведено на 02.07.2013 г. във формат Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, с участието на граждани и граждански организации и движения за вида изборна система при избори за народни представители.
Синтезирали сме основните изложения, мненията и предложенията, които бяха дадени от гражданските организации. Ще помоля експертите да го раздадат освен на членовете на комисията и на представителите на гражданските организации, които проявяват интерес. Той е публикуван на страницата на комисията, има го и на сайта на Народното събрание, ще го раздадем и на тези, които искат да го имат пред себе си.
Последната точка е: Разни. Тъй като форматът на днешното събиране е работно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, ще попитам колегите дали имат някакви предложения за дневния ред.
Няма предложения и възражения.
Дневният ред е приет.
Започваме с първа точка.
Една от идеите за сериозни промени в изборното законодателство е въвеждането на машинно гласуване. Целта е ясна, да се предотвратят злоупотребите с бюлетини, с тяхното надпечатване, да се осуети възможността за следващ случай „Костинброд”, да стане безпредметно купуването на секционни избирателни комисии и опитите направо за подмяна на цели чували с бюлетини, на каквито явления се нагледахме и на парламентарните избори на 12 май. Ако трябва да бъдем честни и на предишните местни избори, и на президентските избори, изобщо злоупотребата с бюлетини за избори, с тяхното печатане в по-големи количества, след това тяхното разпространение извън изборните помещения, със злоупотребата с тях, с фалшификациите с бюлетини, сме се нагледали достатъчно много и може би е време да сложим точка на безобразията, които се правят с хартиените бюлетини.
Едната от възможностите е машинното гласуване. Ние сме направили един анализ на законодателството на европейските страни, в някои държави, в които се среща, но така или иначе решението да бъде приложено или не, се взема и с оглед на конкретната ситуация, с развитието на демокрацията в съответната страна, със състоянието на избирателната система, с вида и мащаба на изборните нарушения, които се случват. Мисля, извън всякакво съмнение е, че в България предвид лошите изборни практики през последните години е необходимо да се направят кардинални промени и едната от тези промени безспорно е машинното гласуване, защото това освен идея трябва да се превърне и в едно работещо решение, включително и с изработването на машините, с които да се гласува в България.
Ние сме поканили на днешното работно заседание представители на фирми, които имат опит и експертиза в ИТ технологиите и в изработването на подобен вид машини, като тук сме поканили фирмата, която изработи машините за експерименталното гласуване през 2009 г. Знаете, че във Френската гимназия в София се гласуваше експериментално машинно.
Поканили сме няколко други фирми, които имат експертиза и опит и днес предлагам да чуем техните презентации, техните идеи затова как те виждат възможността за машинно гласуване в България и не по-малко важно, възможностите да бъдат изработени тези машини, съобразно правилата, които ще напишем в изборния кодекс в български условия, конкретно за целите на избирателната система в България. Ще направя уговорката, че разбира се необходимо е машинното гласуване да бъде достатъчно просто и разбираемо за хората, достатъчно недвусмислено. Също така освен електронното отчитане на гласа на избирателя да остава и хартиена следа, хартиен носител, за да бъдат осуетени всякакви възможности за фалшификации, да бъде минимизирано недоверието на хората към това, че може да се спекулира и с машинното гласуване.
Сега аз ще дам думата последователно на фирмите, които днес сме поканили, след това също така и на представителите на гражданските организации, които имат предложения, искат да зададат въпроси или имат мнения по темата.
Днес няма да вземем окончателно решение, но ще се ориентираме за въвеждане на машинно гласуване и евентуално изработване на необходимите машини.
Предлагам да започнем с г-н Максим Бехар, който сме поканили заедно с представители на фирмата Секюрити солюшънс инститют.
Заповядайте, господин Бехар.
Г-Н МАКСИМ БЕХАР:
Тук съм като представител на консорциум Секюрити солюшънс инститют, които твърдо вярваме, че колкото и да е инженерно едно решение, осигуряващо безпристрастно, точно и прозрачно машинно гласуване, толкова важно е и обществото да го възприеме, както и всички представители на гражданските институции и на политическите партии.
Поканил съм с мен двама от ключовите участници в този консорциум. Единият е проф.д.и.н. Валентин Кисимов. Господин Кисимов е заместник ректор на Университета за национално и световно стопанство и ръководи катедра Информационни технологии и комуникации.
Само с две думи ще ви кажа, че той е създател на първата в България система за електронно изпитване в университет, като премахна изцяло корупцията в изпитването на кандидат студентите, а също така е внедрил проекта за електронно правителство в Южна Африка. Много екзотично звучи, но 17 години той е живял в Южна Африка, не знам дали двете избирателни системи могат да имат някакво покритие или допирни точки въобще, но неговия опит е безспорен.
Господин Деян Йовков е главен мениджър на Секюрити солюшънс инститют, инженер по електроника, управлява компанията от самото й начало 2008 година и освен всичко друго е правил един от най-успешните съвместни проекти за биометрична сигурност, съвместно с Фуджицу.
Искам да помоля проф. Кисимов да сподели своята експертиза, както и след това г-н Йовков да говори малко по-практически. Заповядайте.
Проф. д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, колеги, идеята за електронното гласуване, всички знаем, не е от днес. Нашето предложение се състои от следните обстоятелства: всичко, което се каза да преодолеем тези проблеми, които смятам, че съществуват в България плюс още един голям проблем, който е, че не знаем какъв ще бъде закона, не знаем утре какъв ще бъде закона и страната трябва да работи в другиден, какъвто и да бъде закона.
Предложението ни се състои от две компоненти. Едната е машинна компонента, която представлява система в избирателните секции, а второто е форма за интернет гласуване с цифров подпис и вторична SMS парола. Това какво представлява. Една система, която е в избирателните секции. Нямаме за цел след два месеца да се обхване цяла България, това е нереално, да се обхване поетапно процеса, в която система да имаме идентификация от гледна точка на лична карта и същевременно връзка чрез съответните крептирани комуникации до съответните бази данни за верифициране.
Интернет гласуването е нещо, което ще обхванем на малко по-късен етап, който веднага започва разбира се от началото. Той работи с цифров подпис, индивидуален цифров подпис на човека и изисква вторична парола, която да получава на неговия си телефон, за да няма „Аз събирам 11 цифрови подписа на 11 комшии и сега ще гласувам”.
Идеята е само с български квалифицирани подписи да се работи, защото не можем да се свържем с хилядите представители на цифрови подписи по света.
Целта е да се поддържат различни модели за гласуване, да се осигурява ниска цена на провеждане на гласуването, като ниска цена за провеждане на гласуването имам предвид, едно гласуване се състои не повече от 1 до 2 стотици хиляди лева, което означава че можем да правим видове допитване до народа всеки месец.
Да се осигурява пълен одит на всяка операция. Това не означава, че ще може да се проследи Пешо Иванов как е гласувал. Ако се постави в законът и това нещо, ще може да се изпълни като решение, но първоначално без законови изисквания това няма да го има.
Различните форми на гласуване ще бъдат последният приоритет.
Първо се приема гласуване в избирателната секция чрез машини. Ако има интернет гласуване, то може да препокрие избирателно гласуване, може да има еднократно интернет гласуване, последното е валидното, което действа.
Гласуване с цифров подпис. Може да се получи и ситуация, в която ако в законът се изисква, да се отида в съда, за да се каже Пешо Иванов е гласувал по този начин, т.е. Пешо Иванов казва: „Аз не съм гласувал по този начин, грешен ми е вота”. Може да се отиде в съда и това да се докаже.
Системата осигурява премахване на грешно гласуване, т.е. няма да може да има еди колко си стотици хиляди грешни гласа. Човек излиза и има вярно гласуване.
Целият процес е изключително опростен. Опитвали сме се в проекта на системата за гласуване, като сме имали предвид, че има множество хора, които в живота си не са работили с компютри, хора които имат страх от компютъра и които имат някаква резистивност „Какво да правя с това чудовище, ще ме изяде”. Ако трябва да се приложат високи надеждности за информационна сигурност, то тази система ги има, но високите надеждности отиват до съответни възможности на военните системи. До какво ниво на сигурност ще се качим зависи от това какво се изисква. Ако се изисква изключително високо ниво на сигурност, примерно дори със сателит да не може да се вижда някакъв екран, от много години го имаме като техническа възможност. Това е един начин за решение.
Всяко решение, което ще се приложи трябва предварително да се съобрази през какъв период от време ще се направи. Системата дава възможност за естествено желание за гласуване поради лесността, т.е. ако ние не отиваме към вариант 100 % всички да гласуват, а отиваме към вътрешна мотивация, тази система предлага вътрешна мотивация заради удовлетворението, че виждаш ли, аз мога да участвам лесно.
Операционната система е приложен софтуер, ще бъдат публикувани в интернет за всички и ще може да се провежда дискусия не може ли по-хубаво да го направим, а това грешно ли е. На такава дискусия ще се отива непрекъснато. Целият код в сорс вид ще бъде публикуван.
Системата, която е в изборните секции ще се състои от няколко компоненти и предлагам, когато се стигне до техническите компоненти да дадем думата на моя колега.
Г-Н ДЕЯН ЙОВКОВ: Уважаема госпожо Манолова,
Дами и господа депутати, колеги и представители на гражданското общество, ще се опитам да бъда изключително кратък, за да опиша процесът и компонентите на една подобна система за машинно гласуване, като за въвеждане на системата за електронно гласуване в България на базата на последните няколко вота имаше спорове относно валидността им и заради това е най-удачно според нас да се ползват машини за гласуване. Това нещо се ползва в няколко страни в света с голям успех още от 1994 година.
Машините за гласуване са разположени в избирателните секции по няколко, а отделно освен това има и машина за контрол на идентичността по една във всяка избирателна секция. Машината за контрол на идентичността включва в себе си терминал, скенер за документи, камера и принтер. Управлява се от специализиран софтуер, свързан със системата на ГРАО и със системата за лични документи на МВР.
Всеки избирател представя лична карта или международен паспорт, който се сканира и системата автоматично го добавя в локалната база данни, като проверява едни път ЕГН в системата на ГРАО и номера на личната карта или международния паспорт в системата на МВР.
Локалната база данни автоматично изпраща запис в централната база данни и записва дали е успешна транзакцията. Камерата записва целият процес на регистрация локално за следващи одити и проверки по сигнали.
Машината за гласуване включва в себе си терминал с тъчскрийн дисплей, поне 22 инчов Извинявам се, че влизам в технически подробности, но това е важно. Управлява се от специализиран софтуер, локална база данни и връзка към централната база данни за вота на Централната избирателна комисия.
Гласуването се разрешава автоматично от машината за контрол на идентичността за 5 или по-малко минути, в зависимост от това как ще реши законодателят или ръчно от председателя на избирателната секция. Избирателят вижда на екрана списък с кандидатите, номерата на бюлетината, евентуално и техни снимки. Срещу всеки кандидат има бутон „избери” с натискане с пръст върху тъчскрийн дисплея, върху бутона „избери” се появява само името на кандидата, снимка евентуално и с надпис в зелено разбира се „избери” и „откажи”. При натискане на зеленият бутон гласът на избирателя се записва в локалната база данни, без да има каквато и да е връзка с неговата самоличност, както е в момента в избирателния ни закон.
При натискане на бутонът „откажи” избирателя се връща в основния екран за гласуване.
След изтичане на разрешеното време, примерно 5-та минута, машината за гласуване се изключва и вота се счита за невалиден. Може да се извърши ръчна проверка на броя на регистрирани и броя на гласували по всяко време от членовете на Секционната избирателна комисия или на оторизирани външни органи за контрол.
В края на избирателния ден се прави автоматична проверка на броя на регистрирали се и броя на гласували, като обобщената информация се изпраща отново автоматично по сигурен канал към централната база данни, след което се разпечатва автоматично протокол, който се изпраща по факс, а след което се извършва и копиране на личните локални бази върху външен носител, за да стигне по физически път в Централната избирателна комисия.
Общо взето документът е доста голям и доста подробен като концепция, всичко това сме го правили в една или друга форма и затова всеки, който желае би могъл да се запознае в момента, в който ще бъде качен на сайта на Секюрити солюшънс инститют, а може би и на сайта на Народното събрание, ако прецените че това е необходимо.
Няма да влизам повече в технически подробности. Единственото важно нещо, което мога да кажа е, че подобни машини за гласуване и подобни станции за контрол на идентичността сме произвеждали и времето според нас за въвеждане на една подобна система е от порядъка, не във всички секции разбира се, а поетапно, от порядъка на година може би.
Благодаря ви, това беше от мен.
Проф.д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Ако разрешите само още няколко думи. Предоставя се възможност за гласуване на хора с увреждания, разбира се до някаква форма. Другото нещо което е периодично ще може да се дава извадкова информация на социолозите, за да могат да правят техните анализи по време на самия процес. И най-накрая след първото гласуване колективът се наема да започне изчистване на ЕСГРАОН база от данни, не знам дали знаете, ЕГРАОН съдържа събсет и съмърсет от това какво е човечеството в България, а това е важно, за да знаем в един момент какво правим и как го правим.
Благодаря.
Г-Н ДЕЯН ЙОВКОВ: Аз искам да добавя само нещо, което е изключително важно. Самата техника няма да се ползва само за изборите, а впоследствие може да бъде предоставена на общините, които да могат да я ползват за техните информационни центрове впоследствие, т.е. самото препрограмиране е предвидено да бъде изключително лесно и централизирано, т.е. всяка една община след приключване на изборите ще разполага с достатъчно добра техника, за да захрани своите информационни центрове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Първо ще дам думата на г-н Александър Петров. Той е поканен тук и в качеството си на член на Централната избирателна комисия. Имаше ангажимент, заедно с комисията разбира се, да се заеме с изработването на правилата на експерименталното гласуване, което беше въведено законодателно и се състоя на парламентарните избори през 2009 година.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Колеги аз ще говоря не толкова научно, ще говоря практически кое е възможно и кое беше извършено, за да знаете че това нещо работи и все още работи.
През 2009 г. съгласно тогавашният избирателен кодекс трябваше да направим машинно гласуване, подаване на вота всъщност. В една секция трябваше да има техническо оборудване, което да позволи автоматично подаване на вота. Най-важният проблем, който решавахме тогава е тайната на вота, той и сега ще остане този проблем. Тайната на вота независимо как се гласува трябва да бъде съхранена, това е по Конституция и ние в Избирателният кодекс би трябвало много добре да опишем, когато правим такива технологии за автоматизирано гласуване или машинно гласуване как ще запазим тайната на вота. Такъв текст трябва да имаме включително и в сегашните промени или ако се създаде нов кодекс. Така че тогава нашата технология беше насочена именно към това, да бъде просто за хората и хората като влязат в секцията спокойно да се доближат до монитора и да им е ясно как да гласуват.
Второ, ние имахме тестове конфигурация да отседнат в секцията, да погледнат, да пробват как става и по този начин действително много хора приеха това, въпреки че за първи път го виждат. Отидоха и гласуваха във Френската гимназия.
Затова ми се иска да кажа най-общо с две думи, аз не искам да отнемам много време. В избирателният кодекс нека да заложим технологичните правила, не техническите, на които трябва да отговаря машинното гласуване, т.е. една работна група от експерти и от фирми, които искат да участват, да се направи такава работна група, че ние да дефинираме изисквания към машинното гласуване, записани в кодекса и по този начин после как да се направи техническата конфигурация, това е отделен въпрос.
Второ не забравяйте, че има един текст в сегашният избирателен кодекс, който ни задължава да извършваме интернет гласуване през следващата година, за 2014 година го има този текст, а си представете колко милиона души в България не ползват интернет, да не говорим колко милиона нямат и телефони. Има списък, това може да се вземе лесно от операторите, т.е. ние трябва да гарантираме достъп на всички хора с право на глас. Тук не е само да въведем само една технология за гласуване. Ние направихме така през 2009 година, че хората можеха да гласуват по избор, ако искат с бюлетина да гласуват, ако искат да гласуват автоматизирано чрез компютри. Повечето избираха да гласуват действително с компютри, защото беше много улеснено, много достъпно, т.е. ние трябва да се съгласим именно с българският избирател, с неговите възможности къде се намира, колко ще е сложно това нещо и особено с интернет гласуването трябва много дълбоко да помислим върху този текст, който е вкаран в кодекса, как да го направим работещ.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Всъщност това е и идеята на днешното работно заседание, да чуем мнението на експертите. Ясно е, че параметрите трябва да бъдат разписани от изборния кодекс. За разлика от другите чисто правни текстове, с които ще се справяме сами, тук ще ни бъде необходима и експертна помощ и опита, който имаме от 2009 година. Тогава детайлно машинното гласуване беше разписано и в правила, изработени от Централната избирателна комисия. Сега идеята е всички важни решения, които са разписани в изборният кодекс, при всички случаи технологично поне процеса трябва да бъде описан в специална гласа на изборния кодекс.
Това е идеята на днешното събиране. Това са всички случаи, за които след това ще помолим експертите да помогнат в написването на правилата.
Ако искате сега да чуем и другите фирми, които сме поканили и след това може да задавате въпроси.
Нека да чуем всички презентации, след това ще зададете или към един от тях или към всички въпроси, по преценка.
Давам думата на представителите на фирма Лирекс, които изработиха машините през 2009 година, с които експериментално гласуваха български граждани, машинно в контролирана среда в избирателните секции.
Заповядайте.
Г-ЖА ДИМИТРИНКА ИЛИЕВА – фирма Лирекс:
Софтуерът и техниката бяха изработени от Лирекс по задание на Централната избирателна комисия през 2009 година. В 10 секции всъщност беше организирано това гласуване във Френската гимназия. Мисля, че премина успешно. Там технологията за тайната на вота се гарантира с това, че за машинното гласуване се използва една магнитна карта, така беше разписано в изборния закон, която се предоставя на всеки, който влезе и иска да гласува машинно. Картата се предоставя от избирателната комисия. По този начин се разкъсва информацията кой гласува в момента и няма начин да се запише в електронната система кой физически е гласувал.
За контролиране на вотът се използваше съвсем стандартен принтер, с който се отпечатва бар код, отпечатва се гласа, който е дал човека. Той може да го види, да го свери че точно това е записано и тези стандартни формат А-4 листове се събираха в урна в избирателната секция, така че да може след това да се използват, както и всички бюлетини при необходимост да се контролира вота.
Другото, което беше за мен правилно решение е, че компютрите не съдържат в себе си софтуера, той се раздава на членовете на комисията, както се раздава и печата. Сутринта, когато започва изборният ден се поставя флашката в компютъра и програмата се зарежда, т.е. компютъра е абсолютно девствен, няма нищо преди това на него. Сигурно е, че точно това което са получили от Централната избирателната комисия това се зарежда. Информацията се записва обратно в криптиран вид на тази флашка и тя запечатана, с подписите на комисията се предава в районната избирателна комисия, където информацията също има софтуер, който декриптира информацията, въвежда я така, както се въвеждат протоколите. При необходимост да се свери информацията с бюлетините си има четец, код при който много лесно бюлетините могат да се преброят, да се сравни информацията вярна ли е.
Това е нещо съвсем просто, което беше разписано от депутатите в закона и беше развито от членовете на Централната избирателна комисия. Нашият опит е в това, че ние сме го програмирали. Сигурни сме, че работи, съвсем простичко решение, което е лесно да се направи. Това, което казват господата ми се струва по-трудно реализуемо в България. Една от причината е липсата на добри комуникации, особено в по-отдалечените населени места.
Това, което е решено в момента не изисква проверка, не изисква комуникация. Има много проекти за подобряване на комуникацията в България, но този въпрос не е решен, вие знаете сами. Вашето решение изисква добри комуникации. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, и аз благодаря.
Аз съм сред народните представители, които писаха тогава правилата за машинното гласуване. Това, което аз си представях във вече новият изборен кодекс е една още по-проста машина от това, което в крайна сметка се получи през 2009 година, защото избирателите в София, във Френската гимназия, които решиха да гласуват, са все пак хора, които имат опит, редовно боравят с компютри и с интернет.
Идеята и възможностите да търсим и да създадем наистина една по-универсална и по-проста машина, която да е обяснима и лесна за ползване и за хора от по-отдалечени населени места, които да кажем никога не са работили с компютър.
Г-ЖА ДИМИТРИНКА ИЛИЕВА:
Нещо, което забравих да кажа е, че се използваха мониторите тъчскрийн, т.е. избирателен е, не използва клавиатура, не използва нищо. Той си натиска с пръстче картинки по екрана. Той не стартира софтуер, не прави нищо, освен да натиска с пръстчето по екрана. Инструкциите освен всичко друго се изговарят – направете това, направете онова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Форматът днес е работно заседание на комисията по изработване на проекта на изборния кодекс. В Комисията за гражданско общество си приказваме, прекъсваме се, слушаме, вземаме си думата. Тук много ви моля правилата са по-различни.
След малко ще имате възможност за въпроси. Нека чуем останалите две поканени фирми, след това ще се изкажете. Просто редът тук е малко по-различен от този в Пленарна зала.
Г-Н ЦВЕТАН БОНЕВ: Извинявам се, ще взема думата от Национално движение Свобода.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Думата тук аз я давам. След малко ще се изкажете, имайте търпение.
Г-Н ЦВЕТАН БОНЕВ: Мисля, че не е редно и е доста по-манипулативно, защото на един неграмотен човек мога аз да застана до него и да му дам направление за кого да гласува. По този начин ще бъде доста манипулирано обществото.
Затова първата точка неграмотните, които нямат средно образование да не гласуват, да нямат право на глас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Ще имате възможност след малко да се изкажете. Тук няма процедури, тук има правила.
Моля представителите на фирма Датекс да заповядат и да изложат своята концепция.
Г-Н ПЕНЧО ИЛИЕВ: Добър ден. Аз се казвам Пенчо Илиев и съм изпълнителен директор на фирма Датекс. Колегата ми Нунчо Нунев е технически директор на фирма Датекс. Ние сме се постарали да направим една презентация как си представяме ние, че трябва да изглежда гласуването в една секция.
Отначало няколко думи за Датекс. Ние сме фирма, която съществува от 1990 година. Около 370 души работят за нас.
Как да подобрим избирателния процес чрез нови технологии? В другите страни, в Белгия се ползва магнитна карта, която се дава на гласоподавателя, той влиза в кабинката, упражнява правото си на вот, връща магнитната карта пред комисията, мушка я в едно устройство, по този начин му се отчита гласуването.
Бразилия е страната с най-дългата история на машинно гласуване. От 1996 година до последните президентски избори се гласува изцяло машинно, има 550 000 машини за гласуване в Бразилия. В Индия също се гласува машинно. Следната картинка от Индия. Това представлява наредени 16 партии и могат да се добавят 32, 48 и гласоподавателя натиска копчето и с това приключва. Следващите страни са САЩ. Там се използва също подобна система, във Франция от 2008 година се използва машинно гласуване.
Какви са целите на системата?
Основните цели са:
- да се ограничи възможността за манипулиране на изборите;
- да се намалят грешките от ръчното преброяване;
- да намалят оперативните разходи за провеждане на избори;
- да се избегне възможността за двойно гласуване;
- да се ускори получаването на крайните резултати;
- да се осигури подреждане на кандидатите от избраната партия.
Примерно решение. Ние предлагаме системата да се състои от две устройства.
Първото устройство се нарича идентифициращо устройство. То се използва за идентификация на гласуващия чрез прочитане на документ за самоличност – лична карта или задграничен паспорт. Знаете, че на документите има едни буквички със специален шрифт, те се четат лесно машинно. След това терминалът се свързва чрез мрежите на мобилните оператори с ЕСГРАОН или с МВР и проверява дали лицето има право да гласува и дали вече не е упражнило правото си на глас. Когато получи потвърждение през мрежата на мобилните оператори, че лицето има право да гласува, му се издава смарт карта за еднократно гласуване. С тази карта не може да се гласува втори път.
Също така на този терминал, при приключване на изборният ден се проверяват чрез четец на бар кодове много бързо бюлетините, които са пуснати в урната. Тук картинката не е такава, каквато трябва, но е подобна. Според нас най-лесно за използване е едно устройство, което наподобява банкомат. От гражданските движения казват за социално слабите, те също получават според мен социалните си помощи през банка, така че са ходили на банкомат и знаят как се натискат копчетата.
Устройството позволява избор на кандидат от списък на регистрираните партии. Той си има една книжка на всички партии с номера. Гласоподавателят избира примерно номер 42, излиза му „избери кандидат”, избира номер 3, „потвърждаваш ли” – „потвърждавам”. Като потвърди, устройството притежава в себе си печатащо устройство, което отпечатва бюлетина за гласуване, задържа го известно време, за да може гласоподавателя да се убеди, че наистина това е, което е гласувал и тук има два варианта – може да му се даде лист бюлетина, той да го сгъне и пред комисията да го сложи в плик и да го пусне в урна или може автоматично да се пусне директно в урната, ако не се вижда.
Вторият вариант според нас е по-добър, защото не позволява нито да се внесе отвън бюлетина, нито да се пуска празна бюлетина и т.н., т.е. колко са гласували, толкова бюлетини трябва да има за деня в урната.
Накрая на деня същото печатащо устройство отпечатва протокол с резултатите от деня. Отпечатва партия № 1 толкова гласували, партия № 2 – толкова гласували, партия № 3 еди колко си гласували. Може да изкара няколко протокола. Тези протоколи се вземат от комисията, преброяват се бюлетините, които са в урната, трябва да съвпадне това, което е отпечатала машината с това, което е намерено в урната. Като съвпаднат 1:1 ще изчезнат всякакви спорове тази бюлетина дали Х е извън или Х си е на мястото, всичко става машинно. Има два варианта, едното е машина за гласуване на графичен дисплей, на който номерата на партиите показват, примерно 40-та и 12-та партия, кандидат № 2 – „да”, „не” и се отпечатва бюлетина. По-скъпият вариант е с тъчскрийн с таблет. Според нас тъчскрийна е по-неудобен за по-малки градове и села и т.н. Ако е просто клавиатура с 10 цифри „да” – „не” гласоподавателите много трудно ще се справят, биха се объркали, а и такава система по принцип би трябвало да е по-евтина.
Тук е въпросът как работи системата. Имаме комисия, има опашка от избиратели. Пристига гласоподавател, дава си документ за самоличност – лична карта или задграничен паспорт, той се сканира на терминала, изпращат се данните към сървър по криптирана линия естествено, през мрежата на мобилните оператори, проверява се и се връща с потвърждение, че гласоподавателя има право да упражни правото си на вот. След това му се издава карта за еднократно гласуване. С картата гласоподавателят влиза в кабинката, мушка картата като на банкомат в отвора за карти и подобно на банкомат си избира номера на партията, за която иска да гласува, номера на кандидата, за който иска да гласува. Първо машината го пита : „потвърждаваш ли, това ли е твоя избор”, след това се отпечатва бюлетина, която най-долу съдържа уникален бар код, т.е. дори някой да направи копие на бюлетини и по някакъв начин да ги вкара в урната вечерта при сканиране на бюлетините системата ще отчете само една, дори и 100 еднакви бюлетини да има, системата брои една, не брои 10 бюлетини. Тук е показано, че е в урната и накрая на деня или както реши избирателния закон, системата може на всеки половин час да изпраща в ЦИК колко души са гласували, ако се реши се казва какви са резултатите, по всяко време може да изпраща и резултатите за момента и вечерта се генерира автоматично протокол от гласуването, изпраща се в РИК, в ЦИК, където трябва, преброяват се бюлетините, които са в урната, ако има несъответствие се пише какви са несъответствията. По идея не трябва да има никакви несъответствия и приключва изборния ден според нас. Тъй като не сме големи специалисти по това, сигурно много неща не са ни ясни, но при тази система анонимността на гласоподавателя е сто процента защитена. От никъде не може да се разбере кой за кого е гласувал.
Нашето мнение за интернет гласуването е малко нееднозначно, тъй като е много трудно да се удостовери, че лицето доброволно е гласувало за когото иска.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря. Само един въпрос. Смятате ли, че е във възможностите ви да бъдат произведени в България такива машини и в какви срокове според Вас.
Г-Н ПЕНЧО ИЛИЕВ: В началото не ми беше разрешено за обясня за Датекс. Ние сме най-големият производител на касови апарати и фискални устройства в света. Произвеждаме около 150 000 касови апарати на година. Ние сме най-големият производител в света, до мен седи производител номер две, така че според нас в рамките на 6 до 9 месеца бихме могли да се справим. Самото производство е лесно, трудно е да се уточни техническото задание, да се каже: машината трябва да има това и това, това трябва да го прави така, така и така, като се разпише, след това самото производство е не повече от 3-4 месеца. Трудно е, от нашият опит по фискалното законодателство, като се съберат повече от трима души има поне 5 мнения и е много трудно в един момент всички да кажат „Да, това е правилния път и така трябва да се направи системата”. Тук за вас това е най-тежката задача и вие трябва да я организирате някак.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Добре е да чуем мнението и на Дейзи технолоджи. Виждам, че всички сте ИТ специалисти, да кажете вашето мнение за интернет гласуването. Аз споделям тук всички съмнения затова доколко може да бъде елиминиран натискът върху избирателя при едно интернет гласуване, така че тази тема може успоредно да я развиваме, но идеята на днешното обсъждане е чисто машинното гласуване в контролирана среда, където е очевидно, че на избирателя няма как да му бъде оказан натиск в рамките на проведеното гласуване.
Да дадем думата и на следващата фирма.
Г-Н ИВАЙЛО ВЕЛЕВ: Аз се казвам Ивайло Велев. Фирмата, която управлявам се казва Дейзи Технолоджи и както разбрахте ние също се занимаваме в сферата на касовите апарати и различни електронни системи за събиране и предаване на информация. Най-общо казано помогнали сме в много държави да установят какви са оборотите от магазините, от парите в брой и много държави и правителства са ни гласували доверие.
Това, което искам да кажа по повод на възможността за машинно гласуване. Изхождайки от недоверието към всяка една нова система, смятам че категорично трябва да се запази и стария начин на гласуване, като той просто бъде контролиран и независимо от някакви електронни устройства, които да дадат възможност за така да кажем двоен контрол, защото вие знаете, че всяка една брава на врата, ако тя има повече от една ключалка става по-трудно за отключване, така да го кажа образно.
Какви са основните проблеми в момента? Печатат се бюлетини толкова, колкото са избирателите, само че от тук идва първият огромен проблем. При толкова много бюлетини някой все пак има желание да ги използва още веднъж някъде. Няма да засягам темата, мисля че е известна на всички. Всички имат някакви съмнения.
Другият недостатък, който аз съм намирал. В края на краищата аз не знам моя глас как е отчетен, аз искам да знам моят глас как е отчетен, искам лично да си го проверя, просто нямам доверие на никой.
От тази гледна точка ние достигнахме до определени изисквания за системата. Едно от изискванията е да не се печати определен брой бюлетини. Бюлетините да бъдат толкова, колкото избиратели са се явили в избирателната секция. Считаме това за разумно. Бюлетините трябва да се печатат на място, в момента в който човек бъде удостоверен, когато се установи, че той има право да гласува.
Следващото нещо, за мен най-важното. Не може да позволим по никакъв начин и най-малко съмнение, че гласът който един човек го е дал за една или друга партия може да бъде разбран. Когато двете устройства, това което идентифицира, че ти гласуваш и устройството, което отчита гласуването са свързани помежду си, винаги ще остане съмнение, че устройството което е прочело личната карта е предало информация на устройството, с което гласуваш и някой вече е направил връзката между двете устройства, зная какво ще бъде отговорено от страна на специалистите. Ще публикуваме отворен код, всички привърженици ще гледат отворения код. Чудесно, въпросът е доколко можем да бъдем сигурни в този момент, че не е подменен софтуера в тези устройства, които конкретно са свързани.
И аз затова казвам по-просто: „Ами няма да ги свързваме”. Значи нашето предложение е много просто.
Две устройства – едното устройство трябва да идентифицира това, че този човек има право да гласува. Как се идентифицира в момента? С лична карта. Предлагаме да продължи същия начин, като вече депутатите трябва да решат доколко са склонни на по-скъп вариант за идентифициращото устройство и доколко са склонни на по-евтин вариант на идентифициращото устройство.
Ако е по-евтиният, тогава четем машинната част, която всички вие сте забелязали на личната карта с едни скобички. Там е кодирано ЕГН, номер на лична карта, имената ви и някоя друга информация. Това е най-евтиният вариант. В този вариант избирателят прокарва личната карта през скенера, скенера е елементарен, вследствие на което машината проверява. Дали сме една схематична диаграма. Машината проверява тази лична карта досега гласувала ли е или не е гласувала. Още едно уточнение. Предварително, във всяка машина предишния ден се изготвя SD карта, мисля че така е популярна, карта памет, на която са записани хората, които имат право да гласуват в тази секция, като цялото това нещо се заключва с цифров подпис. Не искам да изпадам в детайли, Конституцията го е приела, в момента някой изпрати ли по електронна поща документ с цифров подпис, това се знае, че не може да бъде компрометирано, ползва се за доказателство в съда.
На хората, които се интересуват можем впоследствие в детайли да обясним технологията на Пъблик Прайвит Ки и всички необходими стъпки, които са взети. Да оставим Правителството, взели са ги частните банки, чрез които вие банкирате, т.е. банките, чрез които вие можете онлайн да си нареждате от една сметка в друга сметка, те ви идентифицират и разбират за вашето платежно нареждане чрез вашия частен ключ.
По същият начин, чрез частен ключ на Централната избирателна комисия ще бъде подписан всеки един списък за всяка една изборна секция, за да може в тази изборна секция машината да разреши гласуване само на хора, които са от тази изборна секция.
Да преминем нататък. Прокарваш картата, виждаме че ти имаш право на гласуване, тогава се отпечатва една бюлетина, тази бюлетина която я познаваме всички. Вземаш си я ти лично. Ако обаче с тази бюлетина ти не отидеш да гласуваш в другата машина, много хора ще кажат: „Аз си прокарах личната карта, сигурно са ми записали данните и вече те знаят аз какво ще зачеркна”. Отдолу има бар код, който ще ви кажа после за какво служи.
Затова нашето предложение е много просто. Отиваш, до машината има разположени 100 бюлетини примерно, които са предварително разпечатани в началото на деня. Те са разпечатани и са оставени. Машината ги разпечатва автоматично и това са първите 100 бюлетини. Ти вземаш твоята бюлетина, пъхаш я някъде между 100-те бюлетини и си изтегляш една бюлетина и с тази бюлетина вече отиваш в черната стая, това е традиционната бюлетина, която познаваме, слагаш кръстчето и я пускаш през скенера. Скенерът е една такава фуния, пускаш я през скенера, преминава, отчита се твоя вот, след което сгъваш листа и го пускаш и в урната за стандартния начин на гласуване.
С това гласуването на съответния избирател е приключило.
От там нататък всички други неща, които електронните системи като преимущество се ползват. В края на деня автоматично се изпраща отчет до центъра колко хора са гласували, прави се статистиката за коя партия, за коя личност са гласували. Същото нещо още веднъж криптирано стои на тази машина и от избирателната секция, заедно с нужния документ носят и електронния вариант, който е на SD картата.
Забравих само да спомена още нещо важно. Сканиращата машина отказва да приеме каквато й да е бюлетина, ако не е бюлетина, издадена от идентификационната машина, машината която идентифицира печати, тъй като тя знае с какъв код тази машина издава бюлетини. Данните от машината, която издава бюлетини също се събират в центъра. Всички тези неща трябва да съответстват напълно. Това е с идея начинът на гласуване да съответства на максимален процент на традиционното гласуване, с традиционната бюлетина, т.е. хората гласуват по традиционен начин, пускат я през една машина, която само я сканира, а освен това си остава книжната бюлетина.
Сега вече избирателят трябва да реши. Ние предлагаме да има втори отрязък, който е със същия кодиран бар код, който го има и на самата бюлетина. С този втори отрязък ти вече можеш да отидеш на машини, които трябва да са сложени на обществени места или да влезеш в интернет, намираш си кода и виждаш с този код как е гласувано.
Сега вече тук ще има „за” и „против”. Вие вече трябва да решите как предпочитате, защото за продажба на гласове ще кажете: „Да, така ще се отчитат на този, от който са взели пари, че са гласували правилно”. Тук вече вие трябва да го решите, аз не мога да го реша.Аз лично за мен, предпочитам да си избера, че искам да си го проверя. Това е моето лично мнение.
Това е що се отнася до традиционното гласуване плюс машинно преброяване, аз така бих го нарекъл. Доколкото се разбра, че от 2014 година ще трябва да се гласува по електронен път, имам предвид през интернет, нашето предложение може да се каже е изключително опростено.
Гласуването по интернет предлагаме да става така, както човек си открива онлайн сметка за банката, т.е. имаме предварителна регистрация на всеки един, който желае да гласува онлайн и той в нашия случай ще може единствено и само да гласува онлайн.
Как се извършва процедурата. Отиваш на съответното място, където вие ще определите, заявяваш си че искаш да гласуваш електронно през интернет, отбелязват те, след което буквално казано от една кошница си издърпваш една флашка, която съдържа крипто подпис или така наречената система Пъблик Прайвит Ки. Защо е необходимо това нещо? Защо трябва да си го изтеглиш от кошничката? Защото ако не си го изтеглиш от кошничката към теб ще ти присъединят един определен номер, един определен ключ, те вече ще знаят ти с кой ключ гласуваш така, както го правят в банката, защото в банката искат да знаят, че точно ти си човека, който гласуваш. Тук ние ползваме същата технология, която е в банката, но не пишем на кой сме дали ключа. След това с този ключ ти отиваш на компютъра в къщи или на таблета, който има USB вход, където си избереш, изтегляш си програмата от изборната секция, която програма какво прави? Екранът ти показва всички партии и хора, за които ти ще гласуваш. За да може да гласуваш тя ти иска не да се идентифицираш, ами да си сложиш частния ключ, за да може да направи документа реален.
Принципът какъв е? Излиза бюлетината на екрана, избираш за кой гласуваш, слагаш си твоя ключ, частния си ключ и подписваш бюлетината. Така подписаната бюлетина, тя вече е подписана от теб и това е така познатия документ от хора, които се занимават с бизнес или хора, които си подават декларациите в НАП, когато се подават с цифров подпис. Отново по същият начин е прието от законодателството на България и извън България. Ако ти си подписал един документ с цифровия си подпис, това е документ който еднозначно гарантира, че това си ти и точно, за да не се знае кой си ти, затова теглим от кошничката, но въпросът е, че всички тези електронни документи ние ги събираме в една база данни. Софтуерът на Централната избирателна комисия брои бюлетините и дава резултатите. Всеки с неговият ключ може да види бюлетината, но по-интересното в случая е, че всеки който иска с публичния ключ може да прочете всяка една бюлетина, без да знае чия е бюлетината, за кой е гласувал. При тази схема външни организации могат да преброят също електронните бюлетини.
Това което забравих да кажа. От кошничката остават валидни за гласуване само тези ключове, които са изтеглени, т.е. примерно до 30 септември трябва да си вземеш ключа, на 1 октомври комисията се събира и всички останали ключове, които са останали трябва да бъдат въведени в системата като невалидни, с тях да не може да се гласува, за да няма пък там злоупотреба.
Това е накратко системата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. И на Вас да Ви задам въпросът, скенерите за отчитане на бюлетините и машините за бюлетини за какви срокове могат да бъдат произведени.
Г-Н ИВАЙЛО ВЕЛЕВ: От 6 до 9 месеца. Цените се определят в зависимост от количествата, при нас е така – по-големи количества, по-ниски цени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кои са максимално кратките срокове?
Г-Н ИВАЙЛО ВЕЛЕВ: За мен под 6 месеца не е реално. Все пак тази система трябва да бъде проверявана и тествана, но първото е заданието, както ви казах. За мен по-трудната част ще бъде заданието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Затова решихме първо да ви чуем, защото ние можем да напишем всякаква технология и след това да се окаже, че е неизпълнима.
Започваме от г-н Филип Попов с въпросите.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Тъй като от всички презентации на фирмите стана ясно, че първо се касае до едно идентифициращо устройство, което всъщност да прочете личните документи на гласоподавателя, моя въпрос към вас е как ще се уреди въпроса удостоверенията, издадени от МВР при загуба или кражба на лични документи? Знаем, че те всъщност представляват един лист хартия с подпис и печат, т.е. трябва ли да се промени и системата за издаване на тези удостоверения, те да представляват някаква карта с магнитна лента.
Г-Н ИВАЙЛО ВЕЛЕВ: Сега ще Ви обясня много бързо. Това е много лесно и просто. Все пак аз съм от частният бизнес, имаме си система, с която всяка продажба я пускаме и един ден казах: „Изписвате като подарък” и в следващият момент се оказа, че 70 % от продукцията трябва да се изписва през подарък, защото едно нещо не работело или друго нещо не работело.
Моето мнение по въпроса. След като си е изгубил личната карта или му издават нова лична карта или просто не гласува. Може да пуснем сто варианти, но като пуснем тези варианти, в следващия момент ще се окаже, че там с временни удостоверения за гласуване ще се появят достатъчен брой хора. Това е моето мнение.
Проф.д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Може ли да отговоря от наша страна по този въпрос. Има случаи в България, при които хората не могат да си платят и да си получат лична карта от МВР, така че това е един от случаите, при които има хора без лични карти.
Да това е система, която е затворена и само чете и не може да свърши работа.
Затова при нашият вариант тази идентифицираща система е и като терминал за връзка към базата данни на МВР и на ЕСГРАОН, за да може да се извършва тази работа. Освен това при нашата система се допуска и онлайн режим. Локалната за района информация също се намира в локалното РС, така че както нормално пристига човек, досега сме гледали едни чаршафи и се гледа дали съществуват, по същия начин ще съществува в локалната база данни. Затова ние мислим, че трябва да има централизирано РС или някакъв компютър, който да предоставя тази възможност. Благодаря.
Г-Н СВЕТЛОЗАР СЪЕВ: Светлозар Съев се казвам от Движение Орлов мост за промяна. Аз искам да споделя тук моето впечатление от всички колеги инженери, тъй като и аз съм инженер, и аз съм бизнесмен. Тук виждам едни милиони и всички се чудят как да ги усвоят.
Уважаеми колеги, аз от 1980 година се занимавам с компютърна техника, един от хората, които създаваха по Живково време клубове за компютри в страната. Учудвам се на вашето желание да предлагате скъпи, ненадеждни и безумно сложни системи. Една машина за гласуване може да се направи много просто. Ако имаме персонален компютър, ако имаме екран тъчскрийн не е необходимо допълнително никакво устройство или можем да добавим едно малко устройство, което да има сложността между мишка и клавиатура. Вие ни предлагате безумни скенери, които няма да изпълняват никакво реално приложение, защото те ще бъдат равнозначни на едно вкарване на ЕГН в компютъра и проверка дали ЕГН съответства на реално съществуващ човек. За да вкараме едно ЕГН, ние трябва да сканираме със сложно устройство, да се свързваме с не знам си кой, да връща информация, да чакаме и т.н. След това някакви безумни карти, бар кодове и т.н.
Аз мисля, че всичко това не е необходимо, тъй като то ще струва много скъпо, второ то ще бъде един процес от 6 до 9 месеца и с нищо няма да подобри изборния процес. Това може да се реши по елементарен начин – стандартни РС-та, които струват много евтино, стандартни принтери, които струват много евтино, добавъчно устройство, което може да се разработи с невисока сложност и подходящ софтуер.
Това, което вие предлагате е да похарчи държавата милиони за нещо ненужно.
Действително тази система има много предимства. Колегите, които я обсъждаха са на мнение, че системата е много добра, машинното гласуване е необходимо и трябва да се случи, това ускорява процеса, намалява ролята на субективния фактор. Тя изключва възможността за недействителни бюлетини. Ние ако направим такава система и компютъра въведе грешка, системата няма да го приеме, т.е. няма да има недействителни бюлетини. Тя усложнява много или прави невъзможен процесът за продажба на вот, т.е. няма как този, който си е подал вота да докаже по какъв начин е гласувал, за да може да получи своето възнаграждение.
В този смисъл системата е изключително добра, обаче съществен недостатък има в сегашната политическа обстановка в България. Ето колегите говорят за 3, 6, 9 месеца, но ние изключваме и един друг проблем, проблемът на Закона за обществените поръчки. Представете си, че ние приемем в закона като единствен вариант машинното гласуване, отиваме на предсрочни избори, тръгваме да възлагаме обществена поръчка, обаче там се появяват 5 фирми, започва да се оспорва в съда и ние изпадаме в цайт нот. В законът пише само машинно гласуване, а ние не можем да го реализираме само в рамките на периода, в който ще проведем изборите. Какво ще правим тогава?
Ние отивайки към нов избирателен кодекс трябва да оставим възможността за машинно гласуване, но да оставим и възможността за гласуване по стандартния начин, за да можем да гарантираме евентуален скорошен избор. В противен случай ние можем да изпаднем в тази ситуация, за която преди малко споменах.
Ще кажа и няколко думи по отношение на електронното гласуване по интернет. Аз смятам, че това е нещо, което трябва да се направи и не толкова трябва да се направи за българите, които живеем в България, а за българите които живеят в чужбина. В чужбина живеят 2 млн.българи, като от тях 150 000 са от турски произход, за които ние се притесняваме, че по този начин лесно могат да продадат своя вот. Независимо дали има електронно гласуване или няма, те пътуват с автобусите, идват, гласуват. Дали ние ще го облекчим този процес или не, те винаги ще гласуват и ще дават своя вот за ДПС. Въпросът е, че има 1,5 млн.българи, които ние сме лишили от възможността да дадат своя вот, живеещи в чужбина. Според мен процесът трябва да е прост. Отиват, получават срещу идентификация в посолството някакъв код, с който могат да упражнят своя глас, защото както колегата предлага тези флашки за електронен подпис, те сигурно ще струват 50 лева на човек и ако трябва всички граждани да ходят да внасят 50 лева, някой трябва да ги произведе, трябва софтуер и т.н. Това, което предложиха колегите за вторичният SMS е много добро, т.е. той ги регистрира и там подава телефонен номер, започва да гласува, получава SMS, потвърждава и това е една достатъчна степен на защита и е сигурен, че гласа е подаден от него.
Друга възможност – 30 000, 40 000, 50 000 човека да упражнят платен вот, но защо трябва да лишаваме 2 млн.избиратели, заради възможността 30 000 или 40 000 човека да бъдат купени, като те и при единия и при другия вариант ще бъдат купени.
Последно, аз искам да направя едно предложение във връзка с процедурата. Просто на всички следващи събирания, ако може да няма пряко излъчване на телевизиите подобни неща, защото аз два пъти или три пъти идвам на тези събирания. Много често това, че се излъчва по телевизията се ползва от колеги от обществени организации да правят реклама на политически проекти, да споделят идеи, които нямат нищо общо с обсъжданата проблематика. Вероятно ако няма пряко излъчване ще намалее вероятността за такива изяви. Ние сме се събрали да говорим тук по същество, а не да споделяме напредничави идеи или да пропагандираме политически проекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Само да обясня за прякото излъчване. Едно от решенията в новият правилник на Парламента е да има излъчване онлайн на заседанията на парламентарните комисии, което е на интернет страницата на Народното събрание, така че това е задължение на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Всеки който се интересува, натискайки компютъра да може да проследи какво се случва в Парламента, а иначе е решение на телевизиите, ние не сме гласували пряко излъчване, дали да излъчват пряко заседанията на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Обикновено се излъчва пряко от няколко телевизии. Това е тяхно решение и няма как ние да ги ограничим, защото в противен случай навлизаме в обяснителен режим.
Г-Н ПЕНЧО ИЛИЕВ: Аз не чух никой от нас да спомене числа. Как Вие разбрахте, че тази система ще струва милиони лева. Нито аз съм казал колко ще струва, нито той е казал колко ще струва. Не чух никой от нас да е казал колко ще струва. Аз твърдя, че системата, която ние предлагаме ще бъде много по-евтина от това, което Вие предлагате – компютър плюс принтер.
Много ви моля, ние не сме на митинг. Ние сме хора, които се мъчим да изплащаме заплати, да правим нещо, сега хубаво е да дойдете тук и да направите някакво политическо изказване. Правете го на улицата.
Г-Н ИВАЙЛО ВЕЛЕВ: Аз искам да обясня нещо друго. Първоначално ние разсъждавахме по същият начин. Нека да сложим един компютър, един тъчскрийн, след това ще си го ползват за други неща, така че на практика ще е без пари. Много малък недостатък има тази система, трябва 100 % да вярвате на комисията, защото комисията, извинявам се, че го казвам така открито, но всички 5 човека в тази комисия или 10 ще се разберат и ще си гласуват, гласуват за хора, които въобще не са идвали. Затова на нас ни трябва идентификация на човекът, който е дошъл.
Това е моето мнение. Ако е старият вариант, защо да слагаме компютър, ние и сега си имаме вариант.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да не забравяме, че компютърът е сложно устройство за една голяма част от българското население днес. Това са фактите, а разбираемо е да натиснеш копчета, защото всеки го прави в една или друга ситуация, но нека да не забравяме, че не всички българи работят с компютри.
Отново ще помоля за коректност. Аз някак си съм привикнала срещу нас да се отправят всякакви укори справедливи и несправедливи, но тук страните, които сме поканили са с равни права, уважавайте се. Това не са политици, това са граждани като вас.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Добър ден на всички. Божидар Томалевски, ПП Другата България.
Слушах интересни предложения, вярно е че Джон Атанасов е измислил компютъра, но аз изповядвам една малко по-различна философия. Защо трябва да измисляме топлата вода и колелото, като някой вече се къпе с топла вода и друг кара колело. Тук първо трябва да си зададем и параметри. Какво искаме? Искаме да имаме машинно гласуване за какво време. Тук присъстващите трябва да си дадат ясно задание, че това трябва да се случи максимално бързо. Ако това не може да се случи максимално бързо и в сроковете, а те в най-добрия случай трябва да бъдат за европейските избори догодина м. май, тогава за какво говорим?
Да, съгласни сме да има машинно гласуване. Да, можем да вземем машини под наем. Не е проблем. Има шест – седем компании в света, които се занимават именно с това и за да ви успокоя вас, да ви кажа, че машинното гласуване освен, че елиминира възможността за купуване на секционни избирателни комисии, забележете къде се прилага то. Прилага се в държави, в които има много висока степен на неграмотност. Тук не съм съгласен с вас да ми кажете, че тъчскрийна е сложен и ще ви кажа защо. Защото ако имате един телевизор голям формат, в който има физиономиите, имената и бих казал дори знаците на партиите всеки един може да си направи своя избор.
Имам един въпрос и то към г-н Кисимов, тъй като Вашето предложение най ми допадна. Каква контрола имате вие? Имате ли втора контрола освен електронната, имате ли хартиена контрола като фискален автомат?
Г-Н ДЕЯН ЙОВЧЕВ: Имаме задължително втора контрола, която е крайна или междинна в зависимост от решението на избирателната комисия.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имам предвид втора контрола, която е на хартиен носите и трета контрола, която се пуска в урната.
Г-Н ДЕЯН ЙОВКОВ: Не, нямаме такова нещо.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Разработете такова, ще бъде доста по-надеждно.
Още един въпрос. Има ли общ интерфейс за всички машини, да се знае в реално време кой гласува, къде се гласува? Знае се къде се гласува, но не кой гласува?
Г-Н ДЕЯН ЙОВЧЕВ: Знае се къде се гласува, но не кой гласува.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Ясно е, че секрета на вота трябва да се запази.
Проф.д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Искам да кажа един пример от Бразилия. След като са гласували 130 млн. души електронно, след 75 минути всички резултати са били готови, т.е. по всяко време онлайн. Да, където няма онлайн системите предлагат офлайн работа, значи може да се предположи, че е с общ интерфейс.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Още нещо. Искам да стане ясно на тук присъстващите в залата, и не само на присъстващите в залата, че машинното гласуване е добро наистина за България, но в чужбина, където има милион и половина гласоподаватели, това е точната цифра, от които нека да престанем да говорим за турци и т.н., те са български граждани и са с български паспорти и тяхната бройка е не повече от 150 000, и да не горим балтона заради копчето и заради бълхата, така че задължително и ние няма да отстъпим метър назад, искаме онлайн гласуване за българите в чужбина. Това може да се случи по един много елементарен начин, който ще изчисти и мъртвите души от избирателните списъци, а това е активната регистрация. Имаше подобна версия, разработена от ЦИК, в сайта на ЦИК където може да се направи регистрация и това е първата стъпка за онлайн гласуване.
Забележете в каква абсурдна държава живеем. На предишните избори се изискваше от българските граждани в чужбина да направят своята регистрация в ЦИК онлайн, за да получат възможност и да могат да гласуват офлайн с бюлетини, което е абсурдно и аз предлагам следното нещо. След като може да се направи онлайн гласуване на сайта на ЦИК, да може да се гласува онлайн. Така че това е едно от нещата, зад които Другата България застава, е онлайн гласуването в чужбина. Задължително.
Проф.д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Един от двата модела, които предложихме е точно това.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: И още нещо преди да завърша, специално за секциите. Ние сме предложили в нашето искане, може да го видите в сайта на комисията, задължително видеокамери в секционните избирателни комисии, така че няма да може да си гласуват, да си гласуват, да си гласуват. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ: Казвам се Георги Тодоров Герасимов и ще говоря като експерт, който разработва системи за контрол и анализ на трафика и съдържанието. Такива системи се използват както от военните, така и от някои хакери.
Много благодаря на всички, които се изказаха преди мен. Искам да кажа следното нещо. Във всяка една от изложените технологии има изключително ценни, изключително важни неща. Благодаря също на колегите от неправителствените организации за техните забележки, защото те казаха също много важни неща, които трябва да бъдат отчетени по един или друг начин.
При този тип гласуване имаме три важни аспекта.
Първият аспект това е техническия. Ако всяка една от присъстващите тук фирми вложи това, което разработва в един общ проект, този въпрос може да се реши в рамките на два месеца. Залагам си подписа, името и авторитета за това, което казвам. Казвам само, ако всички тези неща бъдат обединени в един общ проект, а не да бъдат разпокъсани, да има обществени поръчки, някакви кавги и разправии.
Вторият въпрос, който е много по-интересен, това е икономическия. Колко би струвало? Тук ще обърна внимание на две неща от преждеговорившите. Това, което фирма Датекс предложи е малкият обем на разпечатването, като тонер, термопринтерите и т.н., т.е. тук консумативите са сравнително малко, т.е. общото количество консумативи, изразходвано в рамките на един избор ще бъде малко, цената ще бъде по-ниска. Ако се печатат колкото гласували, толкова и бюлетини, колегите ще се съгласят, че тук консуматива ще бъде малко повече, т.е. това също е нещо, което е важно.
Третият въпрос, който обаче е най-важен, това е така наречената юридическа страна на въпроса. През цялото време тук се говореше за идентификация, през цялото време тук се говореше за стандартните форми на идентификация.
Това, което ще кажа няма да се хареса на никой, но е факт.
Всички системи зашифровани и криптиране на информацията са дискредитирани, всички без изключение са дискредитирани, най-вече тези, които имат отворен код, въпреки че отворения код има изключително големи предимства. Аз смятам, че една система, която е дискредитирана, тя не може да бъде използвана за един такъв акт, какъвто е гласуването.
Какво предлагам, има ли решение? Да има такова решение и няма смисъл да откриваме топлата вода. Решението е евтино, елегантно и от 15 години се използва и то в България.
Антропометричните данни, които всички знаят, при тях съществува още нещо, което никой не иска да го признае, то е измислено от Българска академия на науките. Хората обикалят и продават технология, която струва милиарди. Това са 56 параметри, които не могат да бъдат фалшифицирани.
Нека изборната комисия запише ЕГН на човека, но когато влезе в контролираното място, там където ще гласува, било с бутончета, с натискане или по друг начин, той просто да си сложи ръката, нищо повече и тогава ние ще знаем дали е гласувал човекът, или е гласувал член на комисията или някой друг и нека тогава да фалшифицира вота, само че няма да стане.
Да, вие сте изградили прекрасна система, която прави обратната връзка, проверка и това е много правилно.
Идеята на колегите, които говорят за флашката и за електронното подписване също е правилно, но електронния подпис струва 70 – 80 лева.
Тук ме поправиха че струва 30 лева, знам че са със срок, който изтича. Тези хора трябва да притежават такъв подпис, това значи разходи, но тук разходите няма да бъдат за държавата, те ще бъдат за обикновения човек. Ние ще прехвърлим този разход от 30 лева на избирателите. За някой избирател от малките населени места това е сериозен проблем.
Следващото предложение. Това което предложихте е също много добро. Вашата технология е добра за малките населени места, където има силно пресечени местности и затова казвам, че трябва да се обединим. Севлиевска община има 47 населени места. От тези 47 населени места реално само в три от тях има стабилна интернет връзка, а останалите, т.е. ние ще вкараме машинното гласуване и по тези места. Тук не става дума само за големите градове. Не можем да елиминираме хората по такъв начин.
Съгласен съм с колегите и притесненията им за сложността на системите. Тук отново се връщам към Датекс. Те имат голям опит с тези системи, които са за касови апарати. Другите колеги също имат много хубаво решение, но казвам. Моето предложение е просто и елементарно. Всички се събират, така както сме се събрали сега. Колегите от Датекс ако разполагат с разработена техническа и технологична документация, колко време ще им бъде нужно, за да бъдат изработени системите. Вие колеги, които имате друго решение, ако имате написано писмено заданието, за да направите комуникационните канали, защитните комуникационни канали, колко време ще ви бъде необходимо? Другите колеги, които са от фирма Лирекс, имат изключителен опит със системите за видеонаблюдение. Дефакто те са хората, които са изграждали системи за видеонаблюдение и имат невероятен практически опит.
Другите колеги, които предложиха тази хибридна система за гласуване, която съчетава в себе си машинното гласуване, ето малките населени места, ниски, високопланински и др. Те са изключително сериозен процент в България.
Накрая какво мога да предложа аз. Това, което мога да ви предложа е нещо, което би ви гарантирало, че няма да може да се направи връзка между ЕГН на хората, начина по който се гласува и информацията, която се подава да се използва от някой да направи бързо връзката и да я продаде. Тази технология е българска, тя е патентована в САЩ. Официално беше представена преди две години на регионална конференция. Нарича се Протектно информационно шифроване. При този тип шифроване всеки един човек може да провери дали неговият глас е отчетен както трябва, т.е. дали той е гласувал и неговия глас е бил точно такъв, без някой да може да направи връзка, примерно Иван как е гласувал и Драган как е гласувал. Лицензите са наши, български.
Аз говоря като лицензо притежател. В качеството си на лицензопритежател аз съм готов да предоставя този лиценз.
Второ. Готов съм да предоставя цялата технология, която служи за така нареченото трасиране на адреса. Когато имате българи, които гласуват в чужбина, вие ще трябва да проверите дали той е гласувал в Чикаго, Ню Йорк или не знам къде си. Да, има такава мрежа, знаем, но това нещо е лесно да се фалшифицира. Ние имаме технология, която прави освен геомаркинга, може да покаже точно къде, как и защо. Това също ще го предоставя, за да може колегите, които се занимават с контрол на достъпа да виждат дали от тази секция наистина се гласува или се гласува някъде от друго място, това е специално за интернет гласуването. Защото гласуването не само за България, не само за Европа, а в целия свят е проблем, който тепърва ще трябва да се решава. Най-важното е, когато се вземе крайното решение, то да не бъде дискредитирано, защото тогава обвиненията няма да бъдат срещу законодателната власт, въпреки че ще има и такива, няма да бъдат срещу гасоподавателя, който е сбъркал и е натиснал грешен бутон, а срещу инженерите и ще се дискредитира един отрасъл.
Отново казвам, че когато се пише законът трябва много добре да се обмисли всичко. Аз съм твърдо за машинното гласуване на този етап, но предлагам това да се извършва поетапно, като всяка една от представените тук фирми, която е силна в съответната си област, да се включи в този общ проект, защото на тази сграда е написано: „Съединението прави силата”, а ние това го забравяме много често.
В същото време, както има колеги от неправителствените организации, те биха могли също да внесат интересни предложения и идеи, но това да стане максимално бързо. Ние не разполагаме с време, защото от вън има хора, които протестират.
Реално ние трябва да сме готови след три месеца с прототипи, тествана система и нещо, което работи и това нещо трябва да бъде:
1. Да е българско, някои неща можем да ги внесем, но да сведем до минимум това, което е от чужди фирми;
2. Да е просто;
3. Да притежава висока степен на надеждност.
Няма да постигнем от първият път тези три резултата, това е абсурд, никой в света не ги е постигнал и ако ние твърдим, че ще го направим, трябва да сме наистина някои гении. Пак казвам, реалният срок, за който трябва да се направи това е 3 месеца. Шест, девет месеца при тази ситуация, която я има в България това е изключено, това го казвам като човек, който се занимава с тази техника. Такава кибернетична война (за справка можете да прочетете международното докладване, което направих за теория на кибернетичната война на една конференция тук в София, там е записано точно това, което става в България), която се води е позната и резултатите от нея са ясни. Ясно е как се развива във времето, ясно е как работи, тя не е свързана само с компютри и т.н., но ние нямаме време.
Отново казвам – работна група, ако трябва да се работи 24 часа, да има комуникации, техническо задание, което да се направи в рамките максимум на 3 седмици. След една седмица работа по проекти. Както казах без съгласие на всички фирми, които да работят заедно в интерес на България нищо няма да се получи. Това трябва да стане за 3 седмици.
/Ръкопляскания/
Г-Н ДИМИТРОВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Причината е проста, аз не съм експерт, нито мога да кажа нещо по софтуерните и техническите детайли. Разбира се виждал съм как работят в Русия скенерите, индийски машини с които се гласува, някои неща са ми обяснявани. Образованието ми е хуманитарно.
Ще започна от края може би на Вашето изказване. Вижте, ние не поставяме на никого задача, нито можем да решим този проблем в кратки срокове. Вие ясно казахте, ние нито сме гении, нито има смисъл да пледираме, че сме гении. Не познавам нито една страна, която е въвела това, за което говорите от раз, т.е. нека да се обединим около нещо. Разбира се, че трябва да има пилотни проекти. Аз не зная след като се гласуваше във Френската гимназия при оценка на този пилотен проект колко струва на бюлетина, на глас и т.н. Ако има някъде такава оценка, направете я публична, с удоволствие ще я прочета.
Второто, което е общо между всички. Аз отдавна апелирам, още от 2005 година, че е необходимо да се изработи регистър на избирателите, не базата данни на ГРАО, не базата данни на МВР, нещо различно. Дефиниран правно, изборен адрес, който всеки избирател сам поддържа. Когато имате такъв адрес, много неща са възможни, съвсем конвенционални. Не е необходимо да имате електронно гласуване. Надеждността изключително много пораства. Ключът към смисъла на този регистър на избирателите е всеки да е приписан към един адрес, към изборната секция и да не може да мърда. Разбира се, той може да го променя, може да го модифицира. Такова нещо ще бъде полезно, за който и да е от трите проекта. Искате да се идентифицирате, на всички обяснявате как ще се влезе в ГРАО, но тази работа не е толкова проста. Нито как ще влезете в МВР, какво е едното, какво е другото, какво е третото и т.н. Да не обясняваме технически подробности, които не са никак прости.
Бих препоръчал на народните представители да се отдели не много голям бюджет, с който да се разработят един, два, някакви варианти на пилотни проекти, който трябва да го видя аз, който не разбирам, трябва да го видите вие.
Последното. По принцип в Съединените щати, в Индия, в Бразилия знаете, че се гласува за много неща наведнъж и в големи секции, но без каквито и да е усилия могат да се механизират нещата. Едно време с перфокарти, сега с електроника и пр. Това е основното, икономическият смисъл.
В България около 2 000 секции имат под 10 избиратели и гласуват под 100. Какъв е смисъла, не може да преброите до 78, та ще носите машина, ще поддържате и т.н., да не обяснявам подробности. По-добре изпратете вместо изборните администратори да бъдат подбирани с мисълта, че се изпълнява някаква социална функция на партийни функционери, които трябва да получат някакви пари, колкото и мизерни да са те, пенсионери и каквито и да са други, просто задължете учителите по математика да преброят до 78 или счетоводителите и юристите. Това е правено от десетилетия. Изведнъж всички твърдим, че не е надеждно и измисляме машини, интернет и всякакви други такива неща. Това е съвсем конвенционално нещо, което няма нужда дори и от особена инвестиция.
Аз съм изключително скептичен към интернет гласуването и всички, които се занимават с това знаят, че е възможно само в Естония да се случи по една проста причина, че всеки естонски гражданин е електронен гражданин, няма нужда каквото и да е допълнително да се прави, за да стане той електронен гражданин, да му се дава подпис и т.н., да не навлизам в неща, в които не съм компетентен. Има разбира се изключения. Френските държавни служители получават електронен подпис, предварително се регистрират, набират си кода и могат да гласуват от Мартиника или от Америка, има специален ред, включително и за гласуващите в чужбина. Ако вие сте държавен служител, имате място в този електронен регистър, могат да ви извадят от там и да ви дадат електронен адрес и вие каквото искате правете, не ви определят някакъв друг ред.
Всички вие предполагате, че по първият, вторият или третият проект е налично, това не е налично. Напротив, по списъците има чудеса и вие знаете какво става на всеки избор. Това няма да е толкова скъпо, да не говорим, че в края на краищата ще се вземат и европейски пари, тъй като става въпрос за административен капацитет на демокрацията и хиляди пъти съм го повтарял, но понеже някой няма да ги вземе тези пари, в смисъл конкретно някой, освен това е удобно някой да не знае какво има в списъците или е удобно някой да знае. Това е което исках да кажа.
Г-Н ЙОРДАН БОНЕВ: Председател на национално движение Свобода. Изслушахме тук всички тези, обаче основната теза е според нас как ще спре да бъде манипулиран вот, което видяхме при миналото правителство и при миналите президентски избори, защото вота на българина вече стана ежедневие да бъде подменян. Това трябва да е ясно на всички, които ще се занимават с машинно гласуване. Ние предлагаме гласуването за българските граждани да стане задължително.
Второ нещо, госпожо Манолова. Защо нашият председател, за кой ли път, Бисер Миланов не е допуснат в Парламента? Кой забранява Бисер Миланов да бъде допускан в Парламента?
Третият въпрос. Защо правителството не предприема адекватни мерки срещу подставените лица в протеста, които се контролират от кръга Капитал и кръга Котараците, които са подчинени пряко на Бойко Борисов?
Категорично искам на тези въпроси да получим отговор. Нормалните хора в България в момента са заблудени и ще протестират. В момента се подменя демокрацията на България с тези изкуствени протести. Днес сутринта пак бяхме обявени за провокатори. Какво става в тази държава? Има подставени елементи в протестите и имитират фалшив глас на българския народ. Това трябва да е ясно на всеки човек.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Моля Ви да не се обръщате към мен. Аз отново повтарям, че днешният формат беше заседание на Временната парламентарна комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс с експерти по ИТ технологии, които да предложат варианти за машинно гласуване. Това не е широкият формат, в който обсъждаме, затова не сме отправили персонални покани. Както виждате тук са всички, които са пожелали да дойдат и макар да не са поканени персонално, се намирате в тази зала. Аз не съм ограничила достъпът на абсолютно никого, така че нямам представа нито кой е Бисер, нито защо не е попаднал тук.
За днешното заседание списъци няма, не сме канили граждански организации и движения специално. Това се показва на интерфейса на Народното събрание и всеки може да го проследи, освен това сме го обявили публично и всеки, който е пожелал да дойде е дошъл и Вие предполагам не сте получили предварителна покана, прочели сте, пожелали сте и сте тук сред нас. Така че тук няма никакви ограничения. Единственото, на което разчитам, все пак за да има някакъв работен вид това заседание и следващите, е да се уважаваме, да се изслушваме и да спазваме някакви правила и да не се отклоняваме от темата. Ние не сме хората, които да решим кой днес да участва и кой не . Предлагам тази тема да не я обсъждаме.
Г-Н ЦВЕТАН БОНЕВ: Здравейте отново. Благодаря на всички. Разясни ни се техническият контрол донякъде, но има един главен фактор, който пропускаме и това е физическия контрол, купуването и продаването на гласове. Как ще го решим този проблем? Защо досега нито едно правителство не взе мерки срещу това, макар да стоят служби зад гърба им. На всички ни е ясно, че това се случва свободно в нашата държава. Понеже българинът е поставен на колене, битието го убива и той за 20 лева е готов да си продаде гласа. Това е тъжно, но е факт в България.
Какви мерки ще вземем по този въпрос?
Другото което е. Всеки българин се страхува за хляба си. Той му се налага да гласува за дадена политическа партия, за да не бъде уволнен от работа, не може свободно да изразява мнението си. Знам го от мои лични приятели, че докато ГЕРБ бяха на власт, ако те или член от тяхното семейство излезе на протест, ще бъде уволнен от работа. По този начин контролират общественото мнение. Това е тъжно, ние трябва да се преборим първо с това, защото България загива по този начин. Нашите деца в бъдеще няма да имат място. Аз като млад човек, ако нещата не се променят в България, не виждам какво ще правя тук. Аз съм останал, за да се борим за България, да не потъва България.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря. Всъщност причината, за да обсъждаме машинното гласуване се съдържа точно във Вашето изказване – по някакъв начин да ограничим контролирането на вота, защото всички сме били на избори и знаем как се случва. Единият вариант е с надпечатаните бюлетини, така наречените фалшиви карти, които се раздават предварително попълнени, слага им се по един печат и избирателят предава празна бюлетина с един печат, излизайки от секцията, това е един 100 процентов контрол на вота, който не дава възможност на човека да гласува както иска.
Другият начин е чрез купуването на секционни избирателни комисии, чрез подмяната на книжата от цели изборни секции .
Другият начин е чрез гласуване на комисията вместо избирателите.
Всъщност за машинното гласуване идеята е, че ограничава всички тези начини за контролиране на вота. Няма какво да се заблуждаваме. Хора, които ще искат да купуват гласове ще има. Продължава да има хора, които са готови да се продадат по различни причини, защото няма какво да ядат, така че да ограничим поне възможността да бъде проследен, контролиран вота на хората. Затова правим тези сложни упражнения. Някой каза колко е скъпо, колко не е скъпо.
Искаме ли честни избори или не? Искаме ли контрол на вота или не? Естествено търсим най-евтиното решение, но така или иначе аз съм съгласна с вас, че фалшификацията, контролирането и натиска върху хората продължава и се налага да предприемем някакви мерки.
След това проблемът с недействителните бюлетини, за които секционната комисия абсолютно субективно решава кое „да” и кое „не” и така вота на хиляди хора, които са отишли да гласуват просто се отчита за недействителен, това също го има. Тук е огромната въпросителна за интернет гласуването. Това е най-сигурният начин за контрол върху вота.
Днес нямаме за цел да обсъждаме интернет гласуването, ще го обсъждаме друг път, в друг формат, сега нека да изясним още кой какво има да каже по машинното гласуване.
НЕПРЕДСТАВИЛ СЕ ГРАЖДАНИН: Госпожо Манолова, онлайн гласуването минимизира ефекта на купените гласове. Ако гласуват милион и половина българи в чужбина или 500 000 това автоматично смачква ефекта на купените гласове в България. Това е начинът, ако един коктейл ви е силен, наливате вода в него повече и тогава може да го изпиете. Това е истината, как да ви го обясня?
Няма българин във Франция или в друга държава, който няма как да си продаде вота, защото той не струва 30 евро или 30 лева, тук можете да купите вот със същата сума.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека се съсредоточим върху днешната тема.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Само ако позволите колега да Ви отговоря. Преждеговорившите колеги много ясно обясниха защо купуването на цели избирателни секции може да се елиминира. Те го обясниха по един доста технически начин, аз ще го обясня по-просто.
Ако информацията от секциите постъпва в Централната избирателна комисия в реално време, т.е. в момента, в който гражданина Х извърши гласуването по машинен начин, тогава възможността да купите цяла една избирателна комисия и тя да успее да се справи със задачата, която сте и поставили, става невъзможно. Това е смисъла на машинното гласуване.
Г-Н ГРИГОРОВ: Човекът, който отива да гласува може да бъде контролиран, първо от неграмотността му. Един ром ако му кажеш това, това и това, и край.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Колеги, позволете ми да се изкажа от името на Национален форум Обединение.
От името на Национален форум Обединение искам да обявя, че съм за машинно гласуване. Подкрепяме също така и тезата на господин Томалевски, че може и да не купуваме за следващите избори скъпо струващи устройства, а да ги наеме държавата, от там от където те вече са доказали своята ефективност.
На първо четене имам няколко смущаващи момента. Единият от тях е в два от проектите, че машината ще запитва гласово гласоподавателя. Това означа, че ще започнем да строим шумоизолиращи студия за филми ли, защото машината като попита някой дали е сигурен, че точно този номер бюлетина и вотът на гласоподавателя вече е ясен. Вие се смеете, но аз се занимавам с тези неща, имам филмова къща и знам как си говорим с компютрите. Моят компютър също има гласови команди, които ми отговарят с глас, предполагам, че сте запознати с тази програма, така че тя се чува точно от 10 метра. Ще влезем в стаичката със завеската и от там ще попитат баба Гица „за 41-ви номер ли бяхте”, тя ще отговори „да” и тайната на вота отива по дяволите.
Това е първото.
Вторият ми въпрос е, че аз лично много се смущавам, че моите лични данни ще минават през скенери, от там по мрежата, през сървърите на мобилните оператори, ще отидат до сървъра на ЦИК. Ние се чудим как да си скрием вече личните данни, а вие ще ги разпространите по всички сървъри, плюс това към 4-те мобилни оператори, които са монопол Аз това не мога да го разбера що за логика е. Чухме тук вече как като ни минат данните през интернет, в Америка всичко знаят и го манипулират. Така че това са много притеснителни за мен неща и като на лаик бих бил така щастлив да ми обясните и да ме убедите, че нашите лични данни няма да се разпространят наляво и дясно, и то особено в частни корпорации, които имат естествен монопол.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, негативната енергия я насочвайте към мен, аз съм свикнала. Поканила съм експертите да ни бъдат полезни абсолютно доброволно на заседанията на комисията. Ако имате нещо, към мен.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Аз нямам нищо негативно към никой, просто аз имах директни въпроси. Ще направя едно малко отклонение. Аз произвеждам аудио визуални учебни помагала за децата от училищата. Едно от тях е Компютърни технологии. Мога да ви кажа, че има села в България, в които баби на 80 години са много по компютърно грамотни отколкото много хора в градовете, може би и във вашите фирми. Благодаря ви.
Г-Н СТОИЛОВ: Аз ще направя един коментар и два въпроса.
Първият ми коментар е следния: каквато и изборна технология да се приеме и да се приложи, тя има една основна цел – да повиши доверието в процеса. Аз искам компютърните разработчици да се опитат да погледнат на тяхната работа през тази призма и да я видят как тя би се отразила на хората, които ще гласуват. Те трябва да бъдат убедени в това, което вие предлагате.
Немският върховен съд преди няколко години не е бил беден. Холандският съд също не е бил беден. Министерство на вътрешните работи на Холандия отмени използването на тези машини, тъй като те бяха счетени, на основата на практически тестове, за ненадеждни.
В Ирландия след като бяха похарчени един път 51 млн.евро, и после още 28 млн.евро трябваше да бъдат похарчени за инфраструктура, ирландското правителство се отказа от машинно гласуване и се върна към така наречената хартия и молив.
Всички тези неща трябва да бъдат разглеждани в зависимост от конкретната реализация тук, иначе те логически звучат много добре.
В този смисъл са и моите предложения, които бях направил на миналата среща. Ние трябва да се опитаме в рамките на технологиите, с които разполагаме и можем да реализираме в близките 3 – 4 месеца, да оптимизираме така наречения избирателен списък, да го направим изборен регистър. Споделял съм кризисната технология, да се вземат списъците на гласувалите от последните две години, да се направи поректо-изборен регистър, да се отворят един месец за публична инспекция и 20 дни преди изборите това да бъде окончателния изборен регистър.
Второто предложение е на любимите хартиени бюлетини да им сложите най-накрая номера. Да бъдат отпечатани в кочани от 50 броя със серийни номера. Другият път ще ви донеса как изглежда бюлетината на една африканска държава, етикетът на пакета документи, които отиват от печатницата в изборната секция. Изглежда точно така, както Българският монетен двор изпраща банкнотите в банката.
Нямо лошо да има нови технологии в изборите, но трябва да бъдем реалисти.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Това, което го казахте донякъде е вярно, но ето имаме пример от гласуването във Варна. Секции с повече от 960 гласували, две секции. За тях бяха извадени публично протоколите. От тях нереалните бюлетини, тези които са невалидни са над 700. Кой ще повярва че 70 % ще гласуват невалидно?
Второ. Говорим за малки населени места, тези които са тотално зависими от единственият работодател там или от социални помощи от общината или си местен олигарх.
Вие смятате ли, че в такива райони вотът няма да бъде или корпоративен или политически. Там най-лесно се купуват комисии, най-лесно се подменят бюлетини, номерирани, неномерирани. Затова ние най-много държим да е машинно гласуването, но не и на всяка цена, не и да защитаваме корпоративни интереси на 3 – 4 фирми, защото представителите на тези фирми не са единствените производители в света. А не знам някъде в момента те точно такива машини да са произвели и да са продали. Затова да, много е хубаво да изслушаме всички предложения, те да бъдат подложени на обществено обсъждане. Представителите на двете фирми хубаво са седнали един до друг, хубаво се усмихвате срещу мен, но аз не мога примерно да си купя един касов апарат испанско производство, а трябва да купя от вашата фирма. Мисля, че решението трябва да се вземе след обществено обсъждане и мисля, че всички неправителствени организации, част от политическата класа вече сме на едно мнение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Още веднъж ще помоля да запазим добрият тон и негативните емоции все пак, ако искате да ги отправяте към мен, към колеги депутати. Поканила съм експертите и се чувствам отговорна затова да не бъдат несправедливо нападани. Имам някакъв ангажимент по отношение на хората, които съм поканила. Те са дошли тук, защото съм ги поканила. Това са фирмите, които чрез проучване на колегите, сме установили, че са фирми с опит. В момента започвам да се чувствам неудобно, че изобщо съм ги поканила. Те са дошли абсолютно безплатно и доброволно да ни представят своята експертиза и своето виждане да са ни в помощ, без да имат някакъв друг ангажимент.
Искам да направя две пояснения.
Първо затова дали е лесно да внесем от някъде машини или да ползваме такива под наем. Имаме едно проучване на законодателството на европейските страни и наистина искам да ви кажа, тъй като спецификата във всяка страна е различна, машина която да вземем 1 : 1 от страна членка на Европейския съюз няма. Защо германският съд, за да няма спекулации е отменил машинното гласуване в Германия? По една проста причина. Там се е гласувало без да има хартиен отпечатък на гласуването, т.е. гласуваш машинно за избрана партия, вотът ти се отчита електронно, но не получаваш отрязък от бюлетина, от начина на гласуване. Така е преценил немският Конституционен съд, че е възможно да се извърши манипулация в гласуването и е невъзможно да бъде проследено при последващо броене какво е реалното гласуване на избирателя, което означава автоматично, че немските машини не ни вършат работа, защото те не дават хартиен отрязък на начина на гласуване. Аз съм убедена, че ако се гласува машинно, точно както е с банкоматите и на други машини, ти натискаш, отчита се електронно, получаваш хартиен отпечатък на операцията, която е извършена, за сигурност, иначе може да се програмира примерно всеки трети вот за БСП да се отчита за РЗС или нещо такова.
Второ. За номерата на бюлетините. Аз следя дебатите и мненията на различните политически сили по отношение на предстоящите избори, не сме го обсъждали в комисия, но има няколко партии, включително парламентарно представени, които доколкото разбирам ще настояват, ако гласуването е преференциално, пропорционално с преференциален вот, бюлетините да бъдат отделни. Това се съдържа и в предложението, което е направено от ГЕРБ за промени в изборния кодекс. Това се споделя и от някои други партии, да не ставам говорител, което в мен поражда колосалното притеснение, представете си как се движи вот с отделни бюлетини. Тук даже печатници не са необходими. Влизаш вътре, вземаш си колкото си искаш, никой не те проверява, изнасяш ги и започва вакханалия в истинския смисъл на думата. Така че горе-долу тук сме хора, които сме се занимавали с избори. Имаме представа какво се случва, то е реално на терен и говорим 1 : 1. Каузата ни е обща, да приемем правила и да направим така, че следващите избори да бъдат малко по-честни. Как може да си говорим тук да вземем машини под наем. Няма от къде да ги вземем, защото такива машини няма, освен ако примерно има такива в страни, извън Европейския съюз, което на нас в случая, веднага поставя под съмнение надеждността на тези машини. Тук вървят някакви спекулации затова колко ще струва. Аз така и не чух число от експертите, които сме поканили, но и печатането на бюлетини за всеки един избор струва немалко пари.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Госпожо Манолова, ние само коментираме като предложение в момента и като идеи, нищо категорично.
Г-Н ПЕНЧО ИЛИЕВ: По отношение на личните ви данни. Те не се разхождат из мрежата така, а са криптирани много сериозно и няма никакъв шанс никой да ви ги хване.
По отношение на касовите апарати. В България има 10 производители. А защо няма италиански и испански производители, просто повечето производители са достатъчно конкурентноспособни и не допускат внос нито от Китай, нито от никъде другаде, просто са по-добри от другите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Още веднъж ви моля дръжте се коректно не с нас, а с гостите, които сме поканили. Правя изключение и давам втори път думата.
Г-Н ЙОРДАН БОНЕВ: Понеже имаше въпроси към мен. Искам първо да се извиня на колегите, ако с изказването съм ги обидил.
Аз не исках да кажа нищо лошо. Просто колеги, които сме се събрали да обсъждаме, ние отново поставяме каруцата пред коня. Техническите параметри на това коя ще бъде системата, мисля че нямат никакво значение, докато законодателят не е решил подобно нещо, че в изборите ще има машинно гласуване.
Затова може би добрият вариант е не да обсъждаме технически параметри, а някакви принципи, които да заложим в изборния кодекс, които да гарантира начина на провеждане на машинното гласуване.
Ние отново изместваме дискусията към един технически проблем, дали ще могат за 3 месеца те да ги произвеждат, да започне този процес с експерименти и т.н. След като се види, че законът влиза в Пленарна зала и че има решение, да има такова решение. Какъв е смисъла да коментираме всякакви технически и други параметри?
По отношение на репликата, която беше отправена към мен за компютърната част, имах предвид не хората да работят с компютри. Компютърът ще бъде под масата, отгоре ще бъде тъчскрийна, една кутия която ще бъде свързана към компютъра, ще има такава възможност и няма да се налага хората да ползват компютъра. Тази система има това предимство, че компютрите могат да се използват от общински администрации и т.н. за всичко останало. Това е вече проблем на допълнително техническо обсъждане, когато се вземе решение ще се обсъждат техническите параметри.
Това е изказването. Аз предлагам да започнем дискусията по тази тема. Ако има машинно гласуване какво искаме да постигнем с него, то е за активна идентификация, както предложиха колегите, то е чрез лична карта или чрез пръстов отпечатък или по друг начин, по който да се гарантира, че лицето което гласува не е член на избирателната комисия или е някакво поставено лице. Ако законодателят го постави като изискване ще има скенери, да се идентифицират хората и въобще тези параметри, които да ни гарантират липса на платен вот, липсата на манипулации и т.н.
Аз предлагам в тази посока да насочим дискусията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви. Ние лесно ще напишем изисквания от кодекса. Много лесно ще ги напишем, изхождайки от нашето виждане.
Първо, както се вижда експертният опит е по-широк от нашите представи.
Второ, трябва да го съобразим с възможностите това нещо да бъде изработено в някакви разумни срокове, които да свършат работа иначе ние лесно ще го напишем като се консултираме, след това обаче като се окаже, че това е невъзможно за реализация или поне за реализация в близки срокове, ще се окаже че трябва да го пренаписваме.
Това е смисълът на дебатите, това е смисълът да бъдат поканени експерти, да чуем първо какво е възможно да се случи, а след това ние технологията с тяхна помощ разбира се, ще я напишем в кодекса.
Предлагам да чуем последни изказвания, защото целта на днешното изслушване е не да вземем едно конкретно решение, а да чуем какви са възможностите за различните варианти на машинно гласуване, какви са възможностите за тяхното изработване и в какви срокове.
НЕПРЕДСТАВИЛА СЕ ГРАЖДАНКА: Аз съм от Коалиция на протеста. Точно това ни беше предложението, понеже дискусията загуби експертния си характер. Аз мисля, че всяка една компания представи много добре проекта си, от който все пак има някаква представа кой какво предлага и би трябвало вече да се обсъжда начинът, по който ще се случат нещата, защото наистина тук основен проблем е срока. Следващите редовни избори, които ще имаме са за евродепутати. Ние нямаме време реално, трябва да се вземе решение и вече трябва да решим по какъв начин ще се тръгне. Дали ще бъде по ЗОП, дали ще е от средства, дали всички тези компании имат волята да работят заедно, защото има прекрасни идеи във всяка една представена, макар че аз лично съм пристрастна към проекта на проф. Кисимов и г-н Йовков.
Едно питане само към вас, понеже беше представен един голям набор от техника и аз много се радвам, че там влизат нещата, които сме предлагали по време на обсъждането. Защо се предвижда използването на факс. За камерата да, приемаме го защото ние го искахме това нещо, но защо и факс?
Нека да обсъждаме начинът, по който ще се случи това нещо, нека да няма политически изказвания, нека да работим. Това е.
Г-Н ДЕЯН ЙОВКОВ: Благодаря за въпросът, ще отговоря само с една дума. Защо и факс? Просто за разкош, даваме различни възможности.
Искам също така преди да затворим дискусията да благодаря и на колегите, страхотни бяха идеите. Аз смятам, че всички мислим в една посока и може би ще трябва да се съберем в по-тесен кръг да обсъдим какво можем заедно наистина да направим и да се обсъдят идеите, а не всеки да си предлага проекта, защото това ще стигне до обществена поръчка. Благодаря ви много.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Последни изказвания. Не се чувствайте длъжни всички да се изкажете. Понякога човек може просто да дойде и да слуша.
Г-Н БОРИСЛАВ ВИЛАРОВ: Искам да обърна внимание на следното. Има много интересни идеи, които вероятно повечето от тях много добре биха се реализирали в практиката, но има един съществен риск. Ако ние въведем изведнъж машинното гласуване за едни избори в цялата страна да се стигне до сериозен хаос от гледна точка на време за изработване и доставката на всичката тази техника, включително съдебни процедури и други такива истории, които могат да се случват. Второ може да се стигне до проблеми със софтуера. В реално време всички знаем, че това се е случвало, когато са се стартирали някакви обществени кампании, затова според мен е задължително и машинното и интернет гласуването, защото не трябва да го изключваме. Те не са алтернатива една на друга, а просто едни допълнителни възможности, трябва да бъдат пилотно тествани. Затова според мен трябва да се мисли, че ние работим, гласуваме с бюлетини, въвеждаме пилотно машинно и интернет гласуване. На базата на резултатите се подобряват нещата, където и каквото е необходимо и след това въвеждаме изцяло възможност за машинно гласуване с влагане на допълнителни книжни бюлетини от машините като разпечатки на вота и интернет гласуването.
Действително би могло да се стартира пилотно с гласуване в чужбина и в такъв случай не трябва да се ограничават възможностите в България, българските граждани да могат да гласуват по интернет, ако имат такова желание. В края на краищата то е въпрос на желание за хората, които имат такава възможност.
Също така трябва да бъдем изключително внимателни с камерите в секциите. Аз имам опит още от изборите през 1990 година в страната. Непрекъснато е имало слухове затова как едва ли не със скрити камери и по друг начин се наблюдават хората как гласуват, по този начин ги контролират и особено възрастните хора в малките населени места, а и други, които са по-контролируеми, защото битието им се определя от това, че работят при едни и същи работодатели и са изключително зависими. По този начин са много силно манипулирани и това е допълнителен коз за контролиране на вота. Благодаря.
Проф.д.и.н. ВАЛЕНТИН КИСИМОВ: Ако разрешите малко за формалните процедури, говорим за ЗОП. Хайде да се движим отзад напред. Денят Х за изборите. Преди това 6 месеца за производство и инсталиране, примерно говоря, не на всички места, не във всички 12 000 секции в България, а в избрани, защото изведнъж работите не стават, след което слагаме 2 месеца проектиране, станаха 8 месеца до деня Х. В осем месеца преди денят Х ЗОП трябва да е приключил.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Сроковете по ЗОП не се спазват в изборното законодателство, с цел да се осигури бързина.
Г-Н ЦВЕТАН БОНЕВ: Във възможно най-кратък срок да се вземе решение да се промени законът за машинно гласуване, защото няма време. Забравяме хората навън, които протестират и че правителството на Орешарски всеки момент може да направи друга грешка и да падне. Затова колкото се може по-бързо да се предприемат действия, крайни мерки трябват. Въпросът е много належащ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На този въпрос сме давали отговори многократно. Тук не е пожарна команда. Изборен кодекс не се пише за една нощ. Така или иначе има изборни правила, който бърза в крайна сметка може да си проведе изборите и по тези правила. Видяхме какъв е резултатът, но проблема не е в това. По никакъв начин не искам да свързвам в момента актуални политически събития с работата по кодекса. Да, максимално кратки срокове, но не за сметка на качеството и не за сметка на писане на кодекс, който ще създаде повече проблеми.
Ще обсъдим основната политическа ситуация след заседанието.
Финални изказвания. Заповядайте г-н Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз се опитах много внимателно да слушам цялата тази дискусия и за себе си мога да кажа, че съм удовлетворен поради простата причина, че това което говорим за варианта за машинното гласуване, мисля, че имахме един експеримент през 2009 година в България и горе долу като технология. Тогава на база и опита и европейския, и не само европейския, се получи един добър резултат. В този случай в момента като виждаме , че имаме четири или пет фирми тук и те все такива добри фирми, с много добри специалисти, ние можем да изградим такава система. Въпросът е това да стане навреме.
От друга страна, поне ако сам за себе си направя извод от дискусията, която протече тук, значи важните елементи като генерални опори са две. От една страна да има доверие в системата и улеснение на гражданите да могат да гласуват, а от друга страна е сигурността на системата, която ще се прилага. А иначе като технология поне от това, което видях от различните фирми, не се различава много. Има няколко опорни точки. Едната опорна точка е идентификацията. Има различни идеи и предложения. Доколкото аз разбрах различните специалисти предлагат различни решения, но никой не се конфронтира с мнението на другия, така че евентуално тази тема сама за себе си, ако се разгледа от различните специалисти, с оглед хем доверие в начина от страна на гражданите, хем и от другата страна и улеснение на гражданите, а и на цялата технология, мисля че ще има добро решение.
Другата тема, която се дискутира, поне което аз си отбелязах, мисля че беше опит от предишния вариант или сегашния вариант на гласуване, т.е. само един гражданин един единствен път да гласува и този начин на гласуване да е подсигурен. Аз поне от това, което ни се представи, видях и чух различни технологични решения, така че и този момент може да се реши в задачата. Самият начин на гласуване дали ще бъде на екран или номера, мисля че това са технически изпълнения. Разбрахме, че има различни варианти и идеи и могат да бъдат реализирани, и това не е проблем.
Контрол на самата база данни, която ще се създаде по електронен път, както разбрахме госпожо председател от Вас, че в Германия наистина е бил забранен този вариант на гласуване, но не за нещо друго, а защото не е имало възможност да се контролира електронната информация, електронната база от данни. Както виждаме тук различните експерти, различните фирми, почти всички предлагат, хартиен вариант, който впоследствие би могъл да послужи за контрол на електронната база от данни, така че считам, че като технология именно това са важните моменти и не един от вас е стигнал до тях. По-скоро въпросът е, че технологично могат да бъдат решени. Като се вземе предвид, различните фирми да предложат различни технически решения, защото технологията горе долу се препокрива, а техническите решения разбрахме, че всяка една от фирмите може да ги направи, дори в България, не са и нужни кой знае какви усилия, поне аз съм с такива впечатления и няма нужда дори и от внасяне на машини отвън,защото както имаше идеи могат да се ползват налични популярни техники, тъчскрийнове и компютри, или пък отсреща фирмите, които произвеждат различна техника, която служи за доста сложни неща, така че аз съм удовлетворен.
Накрая моят апел ще бъде технологията ако е тази, различните фирми да погледнат и опита от 2009 г., защото при всички случаи сигурно е имало и минуси, но съм убеден, че е имало и много плюсове в изработената в България тогава технология, която би могла да има техническа реализация на коя да е от фирмите.
Най-вероятно на едно от нашите следващи заседания можем да стигнем до идеята да обобщим технологията като текстове, които биха могли да влязат в изборен кодекс, но за да можем да го направим ние като членове на тази комисия това обобщение, би трябвало да имаме и някаква яснота как би изглеждала техническата реализация на тази технология. От тази гледна точка вие бихте могли да ни бъдете от голяма полза.
Аз ви благодаря за вниманието.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, няма да говоря за електронното гласуване по интернет. В крайна сметка след като бъде прието то, ще се мине към електронно участие и интернет за светите православни тайнства и все ще се намерят много добри доводи затова и тогава сигурно ще се пледира по интернет да се правят и свето кръщение и света венчавка и другите православни тайнства.
Говоря сега обаче за машинното гласуване. Главните моменти разбира се те се очертаха.
Първият е технически. Съвсем накратко за техническият елемент. Ясно е, че това е възможно след тази дискусия. Това са основните въпроси във връзка с техническия момент и те са цена и надеждност. Като казвам надеждност, с всички компоненти, понятието надеждност е многосъставно.
Вторият въпрос е политическата воля да бъде въведено. От Атака имаме тази воля и ние пледираме за машинно гласуване още от 40-то Народно събрание. При тогавашният избирателен закон ние сме предлагали, говорили, пледирали за машинно гласуване и ще продължим да настояваме и при изработването на сегашния изборен кодекс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Предполагам, че на следващото заседание или в работен порядък в Комисията по изборен кодекс ще създадем една работна група от членове на комисията, от членове на ЦИК, бивши членове на ЦИК, математици и експерти, които да работят конкретно по технологията за регламентиране на машинното гласуване в изборния кодекс, като използваме и стъпим естествено върху днешната дискусия. Това ще бъде първата стъпка. Добре би било това да бъде и в пряка комуникация с всички фирми, които са в сектора, за да може евентуално при приемането на кодекса и обявяването на евентуална поръчка, която ще е в съкратени срокове, такива са традиционно правилата на изборния кодекс. Това да може да се случи в нормален времеви отрязък, да могат да бъдат изработени машините. Дали това ще стане експериментално, пилотно или ще стане в цялата страна, наистина това е въпрос на решение, зависи от политическите партии, които са парламентарно представени, но така или иначе има ниво на консенсус, че машинното гласуване, предвид вида и мащаба на изборните нарушения в България, би било една стъпка към тяхното ограничаване. Хубаво е това в крайна сметка да се отчете, да се прецени конкретно. Разбира се не можем да си позволим скъпо удоволствие, така че всичко което е за разкош или за лукс просто трябва да го забравим. Евтин вариант, който да е разбираем за хората и който да оставя възможности за повторно броене или за контрол в каквато посока между другото е решението на немския съд, който е разсъждавал по електронното гласуване.
Аз благодаря на експертите, които дойдоха. Моля за извинение ако на моменти дискусията не е била съвсем в рамките на добрия тон, аз поемам своята отговорност, че го допуснах. Благодаря на гражданските организации, които се включиха, на експертите, които дойдоха днес, на членовете на комисията.
Предлагам въпросът с изписването на конкретни текстове за вида избирателна система да се обсъди на следващото заседание, тъй като освен че правим публични обсъждания, трябва да кажа, че ние сме започнали да пишем изборния кодекс по раздели и предстоеше днес да обсъдим какво правим с вида избирателна система, но това ще го направим в оперативен порядък. Така или иначе всички текстове ще бъдат публично оповестени. Всички които се интересуват, ще могат да ги четат веднага, след като бъдат написани.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Извинявам се, че пак вземам думата, но исках да попитам нещо конкретно за онлайн гласуването, тъй като не ми стана ясно. Има ли то място в текстовете, които сте предвидили в новия изборен кодекс или не, защото това изключително много касае българите в чужбина и получавам много запитвания. Тъй като се чувствам длъжен да отговоря, моля да получа отговор на този въпрос.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние ще напишем текстове на първо време за експериментално гласуване, но дали ще бъдат приети в зала и в комисия аз не мога да гарантирам, но вие ще участвате в дебатите и в комисията, ще следите какво се случва в Пленарна зала. Ние това, което трябва ще направим, ще ги напишем, за да не бъдем обвинени че не сме свършили максимално своята работа. Между другото всички идеи, които се предлагат на принципа „Залудо работи, залудо не стой” ще ги напишем в текстове, но крайното решение ще бъде на депутатите в този Парламент. Признавам си, че аз самата не съм фен на интернет гласуването. Машинно гласуване – да, интернет гласуване особено в България, по начина по който се купуват гласове не съм, но за българите в чужбина това е друга тема, която може да бъде обсъдена.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Интересувах се изключително и само за онлайн гласуване по интернет на българите в чужбина. Ние също от политическа партия Другата България сме против да има интернет гласуване в България, тъй като има достатъчно много секции, достатъчно много машини и това не затруднява гласоподавателите да гласуват, но онлайн гласуване за чужбина задължително.
Уверявам ви, че ако има такива текстове ще се погрижим, и то можем да го покажем много ясно пред посолствата, ще осигурим необходимия натиск, това да бъде прието в зала. Можете да разчитате на нас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това, което обещавам е да напишем текстовете, а дали ще бъдат приети, не мога да поема предварителен ангажимент.
Благодаря на всички, дискусията беше полезна. Специално за мен и за членовете на комисията със сигурност. Остава възможността, ако не сте се стресирали от днешното заседание, да ви поканя на следващо, за да обсъдим реално какво може да се случи в изборния кодекс и в предстоящите избори.
Благодаря, закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)