Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 4


На 17 юли 2013 година (сряда) от 14.15 часа в зала Изток, пл. Народно събрание № 2, се проведе редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на правилата за медийното отразяване на предизборната кампания. Осигуряване на равнопоставеност на участниците;
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добър ден на всички.
Имаме кворум, присъстват 7 от 9-те члена на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Дневният ред е предварително обявен. Имате ли някакви забележки към него? Ако не, позволете ми да започваме.
Позволете ми да се обърна към нашите гости. Имам удоволствието да кажа, добре дошли на нашите гости, представители на институциите и организациите, които имат отношение към регулирането на медийната среда и на медийното представителство.
Тук има представители на Съвета за електронни медии – г-жа Антоанета Лозенска.
Тук е господин Меликов, който е изпълнителен директор на АБРО.
Поканили сме, сред нас са и представители на Българския медиен съюз.
Тук са представители на обществените медии – на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция.
Присъстват представители на националните ефирни телевизии.
Поканили сме и са тук редица представители на частни медии, телевизии, радиостанции, печатни медии, информационни агенции, информационни сайтове и портали. На практика всички, които имат отношение към отразяването на предизборната кампания, представители на ЦИК, медийни експерти, проф. Емилия Друмева, експерти по изборно законодателство.
Казвам още веднъж, добре дошли на всички. Благодаря ви, че се отзовахте на нашата покана и сте тук в българският Парламент, за да се включите, надявам се активно в дискусията по предварително обявената тема – Правила на предизборната кампания и нейното отразяване в медиите.
Днешната дискусия е част от широкия дебат, организиран от българския Парламент по промените в изборното законодателство, по изработването на нови изборни правила и наистина разчитаме на вашето експертно мнение, на вашите предложения, на вашата помощ и съдействие наистина да изработим такива изборни правила, които да удовлетворят очакванията на българските граждани за осигуряване на честно и безпристрастно отразяване на изборите от свободни медии при спазване на добрите изборни практики и професионалните стандарти. Отразяване от медиите, което да осигури, както много настояват българските граждани, равнопоставеност на участниците в предизборната кампания, да осигури информиран избор на българските граждани.
Ще си позволя само с няколко думи най-общо да ви запозная с дискусиите до този момент по изработване на изборните правила и по-специално тази част, която се отнася до медиите и до медийното отразяване на предизборната кампания. На няколко наистина широки публични обсъждания, които се състояха в Парламента бяха направени многобройни предложения за промени в изборните правила, като огромна част от тях се отнасят и до медиите и до отразяването на кампанията.
Позволила съм си да ви раздам два материала. Единият е общ доклад, който включва абсолютно всички предложения, които до този момент са направени от граждански организации и граждански движения. В тях, в необработен вид можете сами да се убедите в предложенията, които гражданските организации правят по отношение на медиите и на медийното отразяване на предизборната кампания.
Позволила съм си да ви раздам и един друг материал, който е един доклад, съдържащ предложенията на гражданите в обобщен вид за очакванията от промените в правилата по отношение на медийното отразяване на предизборната кампания. Ще си позволя в най-общи линии, тъй като макар да е обявен от няколко дни на интернет страницата на Народното събрание, едва ли всеки един от вас е имал време и възможността да се запознае с него.
Ще подчертая, че той съдържа изцяло предложенията на гражданските организации и движения за очакванията от промените в изборните правила, които се отнасят до медийното отразяване на кампанията. Предполагам, че докладът е пред вас. Позволила съм си да откроя няколко най-ярки теми, които се срещат многократно в предложенията на гражданските организации.
Правата тема се отнася до равнопоставеността в медиите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, които участват в кампанията. Ще отворя една скоба гражданските организации настояват наистина, не само по отношение на медийното отразяване, но и в целия ход на предизборната кампания и на изборите да се осигури равнопоставеност на всички субекти, които са се включили в предизборната надпревара, както по отношение на медийното отразяване очакването е за равен достъп до медиите на всички участници в изборите и по отношение на техните изяви по време на предизборната кампания. Това очакване в най-голяма степен се отнася до обществените медии, като включително има различни предложения. Една част от тях са даже такива, които настояват предизборната кампания да се отразява само в обществените медии, а в останалите медии например, има такива от предложения, които настояват участието на кандидатите да се изразява само в дискусии по предварително зададени теми и да бъде забранена политическата реклама.
Според други организации, също немалко на брой, равнопоставеността може да се осигури чрез определяне на задължителна, подчертавам достъпна тарифа, за заплащане на участие в частните медии.
Втората голяма тема, около която се обединяват представителите на гражданското общество е за осигуряване на безплатно ефирно време в предизборната кампания на всички партии, коалиции от партии и инициативни комитети, като предложенията се свеждат до следното: осигуряване на възможност за безплатно отразяване на предизборната кампания в обществените медии, а също така осигуряване на възможности за безплатно отразяване при споразумение на участниците и в частните медии чрез различни варианти. Включително има и предложение държавата да закупува медийни пакети, които да предоставя на участниците за тяхното отразяване на кампанията в частните медии.
Една друга тема, която в някаква степен засяга медиите е темата за агитационните материали. Тук само ще ви обърна внимание, че повечето от организациите на гражданите очакват в новия изборен кодекс да има ясна дефиниция за политическа реклама и прецизиране на понятието агитация. Всички сте наясно за проблемите, които дефиницията на предизборна агитация създаде по време на последната предизборна кампания за парламентарните избори през месец май.
Още една тема, само е маркирана в доклада, която се отнася до социологическите проучвания и то в аспекта, има ли възможност те да бъдат огласявани непосредствено преди изборния ден, а и в самия изборен ден, което е също една дискусионна тема, по която очакваме да чуем вашите мнения.
В крайната част на доклада съм си позволила да цитирам две становища на авторитетни международни организации, които наблюдаваха последните провеждани в България избори.
Едното е становището на Европейската комисия за демокрация чрез право и на службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието през месец юни 2011 година. В това становище се препоръчва конкретно в изборните правила и в другите закони, които имат отношение по темата да се включи изискване Съветът за електронни медии в сътрудническо с ЦИК да наблюдава прилагането на разпоредбите, свързани с медиите, законовите разпоредби за изборите и електронните медии и да предприема бързи и ефективни действия срещу нарушенията, включително установяване на неравнопоставено и преференциално отразяване на кандидатите и партиите.
Цитирам го дословно, за да няма съмнение в интерпретация на препоръките, които отправят международните организации.
Също така след наблюдението на изборите през 2009 г. ОССЕ изразяваше по различни поводи загриженост, че не се предвижда безплатно време в ефир, а кандидатите трябва да заплащат почти всички свързани с кампанията програми на обществените радио и телевизионни оператори, включително за предизборните дебати.
Всичко това е в контекста на притеснението на ОССЕ, че задължението да се плащат всички предизборни участия може да ограничи достъпа на обществеността до информация и възможността за кандидатите да разпространяват своите предизборни послания.
Едно друго предложение, което също трябва да бъде съобразено в новият изборен кодекс е възможността за упражняване на съдебен контрол, не само върху всички други актове на изборната администрация и нарушения на изборния процес, но изрично по отношение на спазването на правилата за управление на предизборната кампания и достъпа до медиите.
Също така подробно съм отразила в доклада и едно становище на ОССЕ, вече по друг повод, конкретно по отношение на наблюдението на президентските и местните избори през 2011 година, в което освен по темата, която е константна за изводите на ОССЕ, а именно че фактически цялото отразяване на предизборната кампания по публичните радио и телевизия са срещу заплащане, което води до почти пълната липса на редакторско отразяване, както по обществените, така и по частните медии, като последните следват сходна схема. Тук се чува и притеснението, че от една страна заплащането на всички предизборни прояви се отразява върху плурализма на гледните точки и на наличието на критичен дебат по време на избори, но и предвид факта, че по всичките електронни медии, това казват представителите на ОССЕ, както и във вестниците, отразяването срещу заплащане не е ясно установимо, което в един момент води до възможно изкривяване на представите на аудиторията за характера на представеното съдържание. Всеки от нас е наблюдавал как се отразява предизборна кампания. В голяма степен например се отнася и до хрониките във вида, в който Изборният кодекс сега уреждаше те да съществуват в медиите. Международните организации поставят и един друг въпрос, а именно за доминирането на институционалното отразяване по новините, което според наблюдателите на изборите би могло да доведе до нечестно предимство на партии, на тази които управляват естествено.
Накрая просто ще прочета основната препоръка, която правят авторитетните международни наблюдатели по отношение на изборите в България и на медийното отразяване.
Те казват ясно, че правната рамка трябва да включва безплатно ефирно време на обществените радио и телевизия за участниците в изборите, както и да бъде обмислена детайлна регулация на отразяването на предизборната кампания в медиите чрез Закона за радио и телевизия, заедно с базови разпоредби, които да останат в Изборния кодекс.
Съветът за електронни медии да бъде натоварен да съблюдава разпоредбите, базирайки се на количествен и качествен медиен мониторинг, както и да осигурява по съвременен начин подобрения по време на предизборната кампания.
Това е по отношение мнението на международните наблюдатели. Въз основа на всичко това в края на становището, което съм ви представила предлагам шест теми за дискусия. Това са на практика и шест предложения за решения, по които не е задължително комисията да се произнесе днес.
За нас е по-важно да чуем вашето мнение. Тези шест предложения за решения са следните:
1. Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове да отразяват предизборната кампания безплатно за всички участници в изборите с изключение на излъчването на клипове за политическа реклама. Да се обсъди въвеждането на регламент и другите доставчици на медийни услуги да могат да предоставят безплатно време и място за отразяване на предизборната кампания по споразумение съвместно между изпълнителните директори на медиите и упълномощени от представители, което да се отнася до всички участници в предизборната кампания.
2. Да има ясна дефиниция на „политическа реклама”. Ограничаване на обема на политическата реклама, като място и време, която партия, коалиция от партии или инициативен
3. На всеки платен материал, публикуван или излъчен от доставчик на медийна услуга във връзка с предизборната кампания, задължително да се постави надпис „Платено съдържание” или съответно да се съобщава, че материалът е с платено съдържание.
4. Да се преразгледат формите на отразяване на предизборната кампания – клипове, хроники, диспути и други. Да се обсъди хрониките да отпаднат или да се ограничат като форма за отразяване на предизборната кампания за сметка на времето за диспути.
5. Да се създадат възможности за равнопоставменост между участниците в изборния процес.
6. Да се изработи ясен и изчерпателен регламент за медийното поведение при отразяване на избори. Съгласно препоръките от доклада на ограничена мисия на ОССЕ/СДИЧП, което цитирах преди малко.
Това са темите. Всъщност за повечето от вас проблемите са с отразяването на предизборните кампании, те са известни и аз съм сигурна, че вие сте хората, които освен че сте мислили по темата, имате своите предложения за решения. Така че очаквам вашето мнение сега тук, в рамките на тази дискусия. След това ще очаквам и ще помоля за експертна помощ, както от представителите на Съвета за електронни медии, така и от представителите на обществените медии, а също така и на частните медии. Ако те разполагат с експертиза, включително и за написване на новите правила, които да създадат регламент, който да удовлетвори гражданите и участниците в изборния процес.
Нямаме предварителен сценарии, така че очаквам вашите изказвания. Заповядайте, г-жо Беновска.
Г-ЖА ИЛИАНА БЕНОВСКА:
Добър ден, благодаря Ви госпожо Манолова за тази покана.
Не знам защо правите диференциация между частни и държавни медии и защо пък господин Бисеров прави диференциация между водещи и поддържащи медии. Това е все едно да не правим разлика дали БСП е водеща, пък ДПС е поддържаща, но това за да подгрея малко разговора.
По същество, искам да кажа накратко какво мисля аз като журналист и като създател на политическо радио, какво трябва да се направи, за да не изглежда този разговор и тази промяна в закона отново поредната мимикрия и подмяна на истината.
Първо не зная как, Вие сте юрист, Вие сте заместник- председател на Народното събрание, но трябва да стане ясно кой кой е в медиите, трябва да стане ясно чии са парите в медиите, какъв е техния източник – кредити от банка, заем от физически лица, офшорни сметки или каквото и да било. Знам, че всичко това което казвам, юридически не звучи съвсем реално, защото законът ми забранява да си сложа подставено лице на радиото, пък аз да съм му собственик, да взема пари от някого и т.н.
Вие цитирате за начина, по който те цитират нашите избори, защото тук в България моралът вече е пълно падение. От тук нататък, когато се говори за избори, ние по-скоро трябва да минем в забранителен режим, а не в разрешителен. Всички ще ме обявят в недемократичност, така че първо трябва да знаем кой е собственик, реалния собственик на всички медии – от най-голямата до най-малката. Трябва да знаем парите на кого са. Трябва да има и трето условие. Всеки от собствениците и ръководните кадри на тези медии трябва да подпишат, колкото и формално да изглежда това някаква форма на документ, декларация, заявление, дали имат пристрастие към някоя партия, коалиция или нещо друго и ако ги поддържат, да ги поддържат явно, а не да се създава впечатление за любимата ни тема – големия плурализъм, голямата свобода на словото и всички сме еднакво отдалечени от всички партии. Не е вярно, някои са по-близо. Това го казвам не, за да създам конфликт, а да подчертая, че това е огромен проблем в България, така че ние медиите трябва да декларираме подкрепяме ли някого политически или не. Когато това е на пазара, ще се знае, че примерно радио К2 подкрепя БСП или ДПС, г-н Бисеров или пък г-н Бойко Борисов. Ще е ясно и тогава няма да има неяснота кой защо подкрепя. Трябва също така според мен, любима тема на обществото, която 23 години не получава развитие, да се декларира отсъствие или наличие на принадлежност към бившата Държавна сигурност. Няма да изреждам начините, по които това може да се случи, знам че това ви е любима тема и на вас и сега ми се усмихвате, дори бих казала, че трябва да се декларират и други зависимости. Извинявайте, аз нямам нищо против различните – хетеро или хомосексуалните хора, които обичат да употребяват алкохол и наркотици, но нека все пак да сме наясно кой кой е на този пазар. Пак казвам, ще ме упрекнете в недемократичност, но според мен трябва да има забранителен режим за много неща.
Сега искам да мина по същество. Искам да предложа да се организират големи, общи дебати между всички политици, които биха се явявали от съответният регион или на национално равнище, които да са достъпни, както за излъчване от всички медии, така и за участие на всеки един представител, пак ще има противници, които ще кажат: „Тогава ще стане страшно”, но по този начин ще се получи наистина една дебатна равнопоставеност. Деленето в момента на парламентарно представени и на кандидатстващи да попаднат вътре в Парламента е повече от репресивно.
За парите. Категорично мисля, аз съм човек който произхожда от държавната телевизия, че държавните медии са субсидирани и не бива да бъдат финансирани със субсидиите на партиите, които са отново от държавата. С това обаче не искам да кажа, че частните медии трябва да се облагодетелстват. Може би е разумна тази идея, държавата да изкупува някакви рекламни пакети на съответните тарифи, в зависимост от покритието и рейтинга на тези медии. Това също е деликатно изследване, но нека да бъде по-открито.
Повече няма да говоря. Завършвам с това, че говорим кое да бъде платено. Така пише в едно от предложенията, да не бъдат платени дебатите, но да бъдат платени клиповете. Нека да си дадем сметка, че когато има някаква форма на индивидуално плащане – медия със съответна партия, оборете ме ако не съм права, винаги е възможно да съществува двойно плащане, едното на хартия с договора, който имаме помежду си и другото да е задкулисно. То се получава от това, че говорим за редакционна свобода. Аз сега ще сключа договор, радио К2 с БСП, но същевременно и по редакционна свобода ще отразявам и ДПС, дали не са ми платили? И защо ще го правя? Докато не се изчисти тази рамка, няма да е ясно дали няма сива икономика в медиите. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Наистина беше подгряващо начало. Искам да ви уверя, че ние сме достатъчно загряти, както поради шумът, който се вдига около Парламента от сутринта, така и поради температурата в Пленарна зала, избирахме член на СЕМ в дълъг, разгорещен, емоционален и продължителен дебат, така че всички народни представители, които сме тук сме във форма, нямаме нужда от допълнителна подгрявка. Само ще кажа, че предвид и съкратените срокове, които хората възлагат на нас по отношение изработването на Изборния кодекс, разбира се ние ще си свършим качествено работата, но не можем да се ангажираме на този етап с една основна реформа, която да се отнася до медийната среда, така че целите, които си поставяме са достатъчно амбициозни, но все пак в рамките на възможното за следващите няколко месеца. Благодаря.
Заповядайте. Господин Бойко Василев.
Г-Н БОЙКО ВАСИЛЕВ: Здравейте. Благодарим за поканата. Тя е навременна.
Първо искам да кажа, че Българската национална телевизия не се притеснява от безплатни форми по време на изборите. По време на последните две кампании за референдума и за парламентарните избори огромното мнозинство от формите, които ние осигурихме, бяха безплатни в нашите предавания в Панорама, в Референдума – специално отвореното за целта предаване, до което имаха достъп абсолютно всички участници в изборния процес.
Реплика от залата: Това е лъжа.
Г-Н БОЙКО ВАСИЛЕВ: Не, това не е лъжа, това е истината. Това е абсолютната истина. Тя подлежи на доказване, абсолютно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, тъй като по принцип режимът на Народното събрание е абсолютно отворен, публичните обсъждания ги провеждаме долу в Пленарна зала. Това не е публично обсъждане, това е заседание на Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс, поканили сме гости. Вие също сте тук, защото сте пожелали да дойдете. Просто много ви моля да се държите съобразно елементарните етични норми и правила в Народното събрание, което означава не се прекъсваме, не говорим докато говори някой друг. Ще имате възможност да се изкажете. Не ме карайте да се чувствам неудобно пред гостите, които съм поканила.
Г-Н БОЙКО ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Още веднъж ще кажа, че имаше такива безплатни форми. Тук сред нас има хора, които са участвали в тези безплатни форми, могат да потвърдят.
Въпросът е каква организация на цялостното медийно отразяване в обществените медии да бъде наложена, защото такава организация трябва да има.
Нашият преход досега е заложил 4 критерии на ограничаване на организация на медийното представителство – заплащане, парламентарно представителство, другите два които по-малко използваме са социологически проучвания и журналистическа преценка.
Засега тези са формите. Не знам дали световната практика е измислила други, по които организацията на медийното представяне да бъде правена. От тук нататък въпросът е какво може реално да се направи, за да могат представените участници в националните медии да бъдат не само абсолютно равнопоставени, но и справедливо равнопоставени. Ако например направим безплатно и равнопоставено за всички, и участниците в изборната кампания са 70, може ли да вкараме 70 души в един диспут или може ли да осигурим хроники за 70-те участници в един и същи ден. С други думи има нужда от цялостно преразглеждане на принципите, по които е формирано медийното представителство, въобще отразяването на предизборната кампания в обществените медии. Тук безплатно няма. Тези пари идват или от субсидиите на партиите от данъкоплатеца или от субсидията на БНТ и БНР, което е също от данъкоплатеца и в скоби ще кажа само, че субсидиите събрани на БНТ и БНР са доста по-малко от субсидиите на албанската телевизия, защото винаги на нас ни се струва, че това са големи пари, те не са. Въпросът е от къде ще дойдат тези пари, това също е много важно. Това трябва да бъде регламентирано, защото за да произведеш дадено число хроники и диспути, ти трябва да вземеш тези пари от някъде. Те могат да бъдат целева субсидия. Те могат да бъдат по някакъв начин гласувани, дадени, трябва да бъде измислен механизъм, но тези пари не могат просто да се материализират от нищото.
Хрониките. Според мен предложението е правилно. Те са остаряла форма на предизборна борба, която ни връща през 90-те години. Ако обаче хрониките останат в сегашният си вид, те не могат да бъдат безплатни, защото в най-голяма степен се приближават до политическата реклама. Става въпрос за реклама за отразяване на политически събития. Тук терен за журналистическа свобода няма. Колкото до диспутите, ние сме показали, че можем да правим свободни диспути, без заплащане. Можем да ги направим. Въпросът е, тук обаче отново да се вземат предвид критериите на разпределение, критериите на участие. Можем ли да направим да речем, ако участниците са 40, да направим диспут от 40 души и как отказваме да речем на 36 от тях, по какъв критерии. Тук законодателят трябва да бъде или много ясен, или изцяло да се дръпне и да остави това на журналистическата преценка. Предчувствам, че ако направи второто, ще имаме много нервна кампания в Българската национална телевизия, защото всеки участник ще претендира да се срещне с големите участници в пряк диспут и обратно големите участници няма да бъдат заинтересовани от това да се срещнат с всички останали. Те ще бъдат заинтересовани от това да се срещнат помежду си и от тук нататък ще получим нищо. Аз съжалявам, но не познавам в детайли чуждият опит. Този опит трябва да бъде проучен според мен и да бъде приложен в България.
Според мен е вече време изцяло да бъде модернизирано отразяването на предизборните кампании по националните радио и телевизия. Трябва да се видят обаче и някои дребни детайли. Например, нашите юристи ме подсещат, че вече изчезва с новите мултиплекси понятието регионални медии, регионални канали, регионални програми. Вече всички тези програми, качени на мултиплекса ще бъдат национални. От тук нататък това също по някакъв начин трябва да бъде съобразено с новите реалности, за да не изпаднем в странни положения. Има го в пространството, но вече се казва по друг начин и ще е дефинирано по друг начин.
Да, категорично сме затова да бъде отличена политическата реклама от журналистическото отразяване, както и да затова сме, да бъде ясно дадена дефиниция на политическата реклама.
Още веднъж по темата равнопоставеност, за да бъде ясно. Има две понятия, които законодателят в Европа създава, за да бъде отличена равнопоставеността от справедливостта. На английски това са понятията equality и еquity, едното е чиста равнопоставеност, формална равнопоставеност между всички субекти, другото е равнопоставеност между субектите, които имат най-голям шанс или по някакъв начин привличат общественото внимание към този момент. Искам да ви кажа, че това е деликатният момент. На всички предизборни кампании досега сме имали антисистемен играч, който нашето медийно законодателство не е могло да хване. Това е голямо предизвикателство от тук нататък към медийното законодателство в областта на електронните медии и въобще в националните медии.
За да обобщя нашата позиция, ние смятаме, че или трябва да бъде радикално променена медийната част на Изборният кодекс, радикално променена, като бъде категорично модернизирана и променена, или другият вариант, или по-скоро другата опасност е една малка промяна може да взриви сегашното положение и да го постави в състояние на абсурд или в състояние да не може да бъде изпълнено, и тук въпроса далеч не са парите, парите са последния проблем. Проблемът е критериите, правилата, организацията на този процес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Меликов, заповядайте.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Мехти Меликов от АБРО.
Няма да се движа може би по точките, които са зададени.
По отношение на платеното и безплатното отразяване. То е съществен въпрос, изобщо присъствието на двете форми на информиране. Особено чувствителен е този въпрос по отношение на потенциалното законово уреждане. На мен също ми направиха впечатление препоръките в доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа след изборите през 2011 година. Там имаше една препоръка, правната рамка да включва безплатно ефирно време по обществените радио и телевизия за участие в изборите. Имаше и приоритетни препоръки, свързани с гарантиране на редакторска свобода за отразяване на предизборната кампания и задължения за честно, балансирано и безпристрастно отразяване в новини и публицистика, в синхрон с международно добри практики. В този смисъл ние винаги изхождаме и на мен ми се ще сега да цитирам чл. 5 от Закона за радиото и телевизията, ал. 1 в този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса и чл. 2 – не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да било форма.
Именно в тази връзка АБРО, Съветът за електронни медии и Централната избирателна комисия сключиха споразумение, вече два пъти сключват споразумение, към което се присъедини и Нова българска телевизия, за отразяване на предизборната кампания, в което е предвидено следното:
„Търговските медии ще използват платени и неплатени форми.
Извън случаите на платени форми да се спазват принципите на свободно изразяване на мнение, обективна информация, многообразни гледни точки, спазване на етични стандарти и на журналистическата независимост.
Доставчиците на медийни услуги ясно информират зрителя, обозначават случаите на платени форми на предизборна кампания.
Недопустимо е смесването на елементи на търговска реклама с платена предизборна кампания, които представляват форма на обществено време.
Всички форми на медийно отразяване, които не са част от платената предизборна кампания, са въпрос на свободен избор и на редакционна отговорност при спазване на действащото законодателство и добрата журналистическа практика.”
В този смисъл нека да изясним, че това споразумение е форма на саморегулация, мярка на саморегулация и че такива мерки възникват в два основни случая:
Първият е, когато индустрията е постигнала определено ниво на развитие и приема професионални стандарти, които целят да легитимират точно добрите практики и разбира се да повишат доверието към тази индустрия или сектор.
Вторият случай е, когато се налага саморегулация и когато въвеждането на формалната регулация, законова или друга е неприложима или не е желателно във връзка с принципите на независимост най-малко. В този случай редакционната независимост и отговорност е в основата на отношенията между медията и обществото и не следва да бъде нещо, което формално да се регулира.
Аз мисля, че всички ще се съгласят, че медиите имат не лош рефлекс и отговарят в съществена степен на очакванията към тях, разбира се всеки според програмната си схема, възможности и капацитет и пр.
Във връзка с това искам да кажа, че формите на саморегулация, добрите практики, които вече сме установили, смятаме да ги продължим, трябва да се поощряват, особено в случаите, когато тези механизми не могат да се вкарат в закон или да получат друга формализация.
По отношение на означаването на формите на кампанията, такова предложение постъпи, разбира се ще припомня, преди малко прочетох, това е и част от това споразумение, това се практикува задължително, а по отношение на неплатените форми личното ми мнение е, че в най-общ план платените форми това са новините, публицистиката, има ги във всяка телевизия. Разбира се телевизиите демонстрираха, в случая с АБРО, най-големите телевизии организираха дори безплатни диспути, за президентските избори говоря, в онзи момент откриване на кампании и пр., което е новинарско и съответно има публицистично съдържание. Такова съдържание на практика винаги е безплатна форма.
Две думи само за предизборната кампания и търговската реклама. Това е много важно сега, когато предстои дефинирането на понятието политическа реклама. Следва да правим много сериозно разграничение между тези неща – споразумението, което цитирам между АБРО, Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия. Говоря затова, че е недопустимо смесването на елементите на търговската реклама с платена предизборна кампания, която представлява форма на обществено време.
В тази връзка, за да се гарантират възможностите за достъп на всички регистрирани участници до платените форми на отразяване, споразумението съдържа един текст – платените форми на отразяване на предизборната кампания са извън времето за търговска реклама. Това е общо схващане, подкрепено от АБРО, Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия. Има пряко отношение към свободния достъп до медийната платформа, поради което смятаме, че е редно да се предвиди изрично в Изборния кодекс, като систематичното му място можем да го предложим допълнително и да направим предложенията, за които говорихме. Имаме и други предложения, които по-скоро са техническа част, ще ги предложим на по-късен етап и в едно бъдещо обществено обсъждане ще могат да се видят и да се обсъдят.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Ще разчитаме на вашата експертиза, както и на всички участници в днешната дискусия. Наистина имаме нужда и от експерти, и от юристи, които са наясно с медийното право и сме буквално отворени за всички предложения, включително и по конкретни текстове, защото макар тази част от работата на комисията да не се вижда, ние сме започнали да пишем отделни текстове от Изборния кодекс, които са по относително безспорни теми, по които вече са приключили обществените обсъждания, така че в някакъв момент, даже ако имате готовност след това да коментираме темата ще ви бъдем благодарни.
Г-Н ГРИША КАМБУРОВ:
Гриша Камбуров, представлявам Български медиен съюз.
Аз ще започна малко по-отдалече разговорът за отразяване по време на изборната кампания, като насоча основно вниманието на това каква е ролята на медиите. Според мен в текстовете, които бъдат разписани в бъдещия Изборен кодекс следва абсолютно отвсякъде налична техническа неутралност, т.е. начините, по които се разпространяват в медиите, те да бъдат отразени като един медиум. Това, което свързва публиката с това, което политическата класа желае да предаде чрез тях. Дали те са печатни, електронни, следва да се отчитат спецификите, които имат съответния род медии, но не следва да бъдат разписвани в детайлни текстове в Изборния кодекс в тази посока за регулация.
Имах удоволствието да участвам в две групи към Министерски съвет, които подготвиха и към предходен Министерски съвет и по време на тройната коалиция, концепция за нов Закон за радиото и телевизията или по-скоро Закон за електронните медии. Последната група направи едно много сериозно международно изследване на тема „Политическата реклама и как тя е отразена в сходното законодателство”. Това изследване показа, че няма обща картина, т.е. няма обща панацея как да се регулира политическата реклама. Няма съответно и общи правни актове на ниво Европейски съюз, които да ни дадат ключа към правилното решение.
Една от големите дискусии, която беше водена в тази работна група бе дискусията, кога може да има политическа реклама. Дали само по време на изборния период и дали извън този период може отново дадена политическа сила, гражданско движение да разпространява своите послания чрез медиите. Това също е въпрос, който следва да получи своя отговор. Внимателният анализ по отношение на това, което се отнася за БНТ и БНР и тяхното отразяване на кампанията показа, че действително архаичните норми, разписани дори в действащия Изборен кодекс, които са задължителни за изпълнение, по-скоро натоварваха и участниците в тези форми, защото не може да бъдат създадени необходимите предпоставки за равнопоставеност, а самото изпълнение от страна на обществените медии.
Ясна дефиниция на политическа реклама може да дойде от това, като изключим какво означава търговската реклама, от общото слово. Това е може би правилният начин, по който може да бъде напипана правилната дефиниция. Много трудно беше в тази работна група също да дефинираме що е то политическа реклама.
Аз ще изпратя на вниманието на госпожа Манолова проекта, който беше изготвен, както на доклада така и на готови текстове, ако могат да бъдат в полза на работната група.
Действително във всеки материал, който е платен следва да бъде изрично отбелязано това, както и в препоръките на ОССЕ, така и в справките от последните четири избора, след като излязоха докладите за тяхното наблюдение, но как да бъде направена равнопоставеност между участниците в изборния процес и кой ще го съблюдава. Много е тънка линията на намесата в програмното съдържание и това да съблюдаваш зали е налична равнопоставеност на участниците.
В електронните медии, ако това можеш да го измериш чрез времето, в което е бил, в печатните медии и в интернет няма как да проследиш дали е налично равнопоставено отразяване на съответните участници в изборния процес. И тук идва най-големият проблем. Ако не е налично такова равнопоставено третиране на участниците, кой ще бъде административно наказващият орган и кой ще прецени как това да се случи. Дали Съветът за електронни медии или Централната избирателна комисия или дали в отношенията между тези два, да ги наречем специфични регулатора, трябва да е налице обвързана компетентност. Докога ще бъде и каква ще бъде ролята на тази обвързана компетентност, защото по отношение на електронните медии и със СЕМ да, но по отношение на другия вид медии няма да го има този специфичен регулатор, който да наблюдава.
Преди да завърша, действително имаме основни жалони, така да ги нарека, в препоръките от ограничената мисия на ОССЕ за президентските и местните избори от 2011 година, съответно имаме някакви текстове от препоръките от последните избори. България не е необходимо сляпо да следва тези препоръки, а те следва да бъдат пречупени през националните ни приоритети, също така през правната рамка и това което имаме като обичаи, така нареченото обичайно право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Медиите ще чуем, гостите също. После ние с вас допълнително ще говорим, не е задължително всички да се изкажат. Може да направим понякога изключение.
Заповядайте, госпожо Николова.
Г-ЖА ИВА НИКОЛОВА:
Благодаря. Ива Николова Нова българска телевизия. Наистина е навременен този разговор, защото живеем в коренно променена среда. Всички говорят по всякакви поводи за всякакви реформи. Ако има някаква сфера в нашия живот, която е тежко нереформирана, останала там в някаква препарирана доза от 1990 година това са българските медии. Те са изключително архаични и като възприятие и като излъчване. Ние затова винаги сме се присъединявали към поканите на Съвета за електронни медии, както и към поканите на АБРО и Централната избирателна комисия и подписахме това споразумение, защото искаме да бъдем коректни и към себе си и към зрителите си, към колегите си.
Абсолютно съм убедена, че можем да бъдем огромни хуманисти към партии, не защото го заслужават, а защото така повелява съвестта на една медия. Няма нужда нито минута от политическите кампании по време на избори да бъдат платени, защото ако някой прибира пари от тази дейност, той не е медия, той е корпорация. Всеки пиар с днешна дата, който мисли доброто на своята партия, политически пиар имам предвид, корпоративните имат малко по-различно мислене, ще ви каже, че тези клипове така наречени, тези архаични репортажи, те не работят. Правени са дълбочинни социологически изследвания, от които е ясно, че точно по това време хората, които гледат телевизия започват да се занимават с нещо друго. Възприемат това като рекламна пауза и ходят на друго място, едни пари хвърлени ей така в нищото.
Да, за медиите „Ден година храни” и трите големи медии, така сме свикнали да се изразяваме, трябва да сме коректни към израза, се захранваха добре през цялото време. Това е нещо, което даже се има за много естествено.
Само че всичко това доведе до своя абсурд, защото с днешна дата колеги, докато Бойко Василев говореше за нашата журналистическа съвест, не зная, тя не работи по следната причина: ние всички сме жертва на една мода, ние не избираме своите събеседници. Ние разговаряме с пиарите, които ни пращат събеседници, т.е. нашата журналистическа съвест, колкото и да иска да направи някакъв стойностен дебат от различни политически сили, независимо как са доставени, тя е безсилна пред това, което решават някакви партийни пиари. Това е чудовищна ситуация, която също подлежи на регламент, защото става дума за предизборна кампания.
Затова без да съм се консултирала с колегите от АБРО, но 23 години отразявайки предизборни кампании във вестници, телевизии, съм абсолютно убедена, че те трябва да бъдат напълно безплатни. Субсидиите на партиите са парите на данъкоплатеца. Данъкоплатецът не е дал своите пари за политическия плурализъм в България, за да захранва каквито и да било медии.
Това е моята позиция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Първо ще дам думата на гостите, които съм поканила. Регламентът днес е този.
Г-ЖА ЖЕНИ ПАВЛОВА:
Жени Павлова, ТV 7.
В контекста на платеното – безплатното, аз бих казала, че последните две кампании ТV 7 направи почти безплатно. В смисъл такъв, че нямаше нито платено интервю, нито платен дебат, а напротив отидохме в 28 града. Направихме доста дебати. Тук наистина има голям проблем, защото при над 40 партии няма как те да бъдат поканени всички едновременно да кажат своето мнение, така че наистина трябва под някаква форма да има редакторска или редакционна намеса да я наречем, защото иначе ще се обезсмисли абсолютно целият дебат, няма да бъде чут абсолютно никой.
Много се радвам, че се полагат усилия да се изработи нещо ново, съгласна съм че много дълго време правилата бяха почти едни и същи, но това което лично мен малко ме притеснява е, че като че ли се въвеждат малко повече ограничения от тези, които е имало досега.
Аз ще говоря за нещо друго, което досега не беше споменато. Това са социологическите проучвания. За мен е много странно как се иска забрана за проучвания 7, 15 дни и т.н. Мисля, че навсякъде по света хората говорят за социологически изследвания дори в самия изборен ден, така че моето предложение е да се помисли върху това да падат забраните, а не да се правят повече забрани.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Само едно пояснение ще направя относно докладът, който съм ви представила, защото принципът на работа на Парламентарната комисия, която пише кодекса е да го пише заедно с гражданското общество. Тук са всички възможни предложения, които са направили представителите на граждански организации, които сме написали в този доклад. Някакво собствено отношение сме проявили при дефинирането на последните шест предложения за решения.
Впрочем те са и такива, които в предишното Народно събрание при изработването на действащия Изборен кодекс, всички тези шесст са били предложени от мен и от колеги от Коалиция за България, така че нямаме някаква драма, че сме в противоречие със собствената си позиция, но доклада събира всичко, което хората са предложили, просто за ваша информация.
Заповядайте, госпожо Шаренкова.
Г-ЖА СВЕТЛАНА ШАРЕНКОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Съвсем кратко.
Аз съм издател на вестник „Земя” и заместник-председател на Български медиен съюз. На нас ни е по-лесно, тук с колежката Бистра Георгиева от вестник „Банкер”, защото за печатните медии няма някакви регламентации. Знаем, ние нямаме наш СЕМ, ние се саморегулираме, имаме си подписан етичен кодекс.
Моят апел е да се внимава много в забраните. Тук чета, че се предлага забраната на уличната реклама, включително пълна подкрепа на колежката от ТV 7 относно социологическите изследвания. Това в развитите демократични страни би звучало като нон сенс. Колкото до регламентацията на политическата реклама, ние за първи път се запознаваме с тези предложения и в Български медиен съюз ще обсъдим тези идеи и ще направим предложение, касаещо печатните медии.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пак казвам, че това са предложенията на гражданските организации и за да съм ясна не ги споделям.
Г-ЖА ЛИЛИ РАЙЧЕВА:
Добър ден. Казвам се Лили Райчева и съм от Факултета по журналистика и масова комуникация и искам да благодаря за поканата да участвам в тази дискусия. Аз смятам, че е много навременна и много полезна и колкото повече мнения се чуят по-добре.
Накратко какво бих искала да кажа. Всички знаем, че на 11 май се случи един опасен прецедент, който показа неадекватно поведение на най-малко в три посоки на три институции, а именно Прокуратурата, Централната избирателна комисия и СЕМ.
АБРО като най-голямата организация, най-голямото професионално сдружение също не можа да реагира на цялата тази ситуация. Лично моето мнение е, че не би следвало да се създава основа за по-нататъшно, при следващи избори, повтаряне на тази ситуация.
Какви са моите конкретни предложения?
В частност бих искала да кажа, че не само в България, а и по света вървят два взаимообвързани процеса, които са медиатизация на политиката и политизация на медиите и няма как това да не се получава, защото се увеличава все повече и повече така наречения външен плурализъм или появата на много и най-различни медии, което по принцип е плюс. В частност за медийното отразяване и за отразяването по радиото и телевизията, не случайно споменавам радиото и телевизията, защото единствено те имат специализиран закон. Бих искала да кажа, че има едно несъответствие между определението за медийна услуга в Изборния кодекс и в Закона за радиото и телевизията. Бих предложила да се помисли върху това, защото в Изборния кодекс е написано, че медийната услуга създава и разпространява информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията. Текстът, който ме смущава е с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологиите, използвани за предаването им.
В Закона за радиото и телевизията е написано просто и ясно, че аудиовизуалните предавания като форма на медийна услуга са само да информират, забавляват или образоват широката общественост.
В раздадения ни материал е написано, че няма определение, което е изключително странно за политическа реклама и аз смятам, че такова определение трябва да има.
Още едно определение би следвало да се направи, или по-скоро това може би е въпрос на разсъждение и на оглеждане, какво е кандидат депутат, кандидат-президент, кандидат европейски депутат, кандидат за местен кмет. Е ли той политически продукт или не. Ако е политически продукт, който според мен не е, влизаме в плоскостта на продуктовото позициониране, а продуктовото позициониране като част от търговското слово също се заплаща.
Конкретно моето предложение по отношение на предизборната кампания. Тя е регламентирана да бъде един месец. Аз смятам, че с течение на времето се установи една тенденция общественото радио и телевизия да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо търговските медии. Има много правила за общественото радио и телевизия. За търговските медии тези правила почти не съществуват и тъй като и медиите са много, те са повече отколкото рекламния пазар може да понесе, самия медиен пазар е неясно структуриран, ще дам само два примера.
Политическата партия Атака е медиен продукт. Тя възникна чрез медийно спонсорство и преди време Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обърна внимание затова.
Телевизия БТВ Екшън пък, е продукт на законови метаморфози. Преди време беше ПРо БГ, по-рано ТV 2, по-рано Тип –топ телевизия, стигаме до 2000 година, когато беше първото лицензиране.
Моето предложение във връзка със средствата е, да се помисли дали не би могъл да бъде създаден един фонд Избори, за да могат средствата да бъдат отдалечени равно от медиите и от политическите сили. В този фонд Избори при предварителни правила да се регламентира какво количество средства трябва да се изразходват за медийна реклама, съответно да се раздават ваучери, политическите сили да си избират в коя медия да рекламират, като приходите към този фонд да бъдат разделени на три по подобие на SMS съобщенията – 1/3 да отива за медията, защото тя изразходва средства за произвеждане на съответната реклама, друга форма да отива във фонд за болни деца и трета форма да отива във фонд Образование, може би медийно образование и правно образование.
Второто ми предложение е санкциите да бъдат увеличени. В момента санкциите са от 200 до 2 000 лева и на практика се оказа, че санкциите са много по-малко, отколкото тарифите за политическа реклама и фактически те не работят.
Третото ми предложение е свързано с мантрата „Купуването и продаването на гласове е престъпление”. Ако е престъпление то да бъде по някакъв начин ефективно отразено, дали с обществено полезен труд, но тази безсмислица да бъде изключена.
По отношение на социологичните проучвания.
Искам само да припомня, че през 1990 година по време на кръглата маса е имало много по-позитивни предложения отколкото сега. Едно от позитивните предложения според мен е било да няма социологични оповестявания на социологични проучвания 8 дни преди изборите.
Второ. „Купуването и продаването на гласове е престъпление” е било приложено тогава в полето на саморегулация. Саморегулацията не работи отчасти и заради това, защото етичният кодекс на българските медии е подписан от медийни собственици и той не е част от трудовия договор, т.е. този етичен кодекс не може да гарантира независимостта на журналистите.
Имам и други размисли, но ще ги представя ако има интерес на съответната комисия. Благодаря.
Г-ЖА ЖЕНИ ПАВЛОВА: Искам да припомня едно нещо. При изготвянето на новият Изборен кодекс не трябва да се забравя, че все пак сме 23 години по-късно от 1990 година, че има фейсбук и интернет, т.е. всякакви забрани мисля, че трябва да бъдат преразгледани. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам забележките. Предложението особено за фонд Избори е интересно, но в случая който цитирахте всъщност е най-точното доказателство затова колко са важни разпоредбите на Изборния кодекс, включително и дефиницията на понятия, които всеки си мисли, че всъщност знае какво е тяхното съдържание. Когато в Изборният кодекс се записва, че предизборна агитация е призива да се гласува за определена партия или кандидат, е естествено всеки участник в изборния процес, бил той кандидат, партия, отразяваща изборите медия или каквото и да е, се съобразява с това понятие и в случаите, в които не го нарушава е свободен да прави всичко останало, което прецени. Така че много е важно във всяка една дефиниция, даже на пръв поглед такива безспорни понятия, каквото е понятието за политическа реклама, защото в момента, в който се запише в текстовете на Изборния кодекс, по него ще се преценява правомерността на поведението и на участниците в изборите, и на медиите. От тук ще произтичат санкции и много други последици.
Г-ЖА ИВА НИКОЛОВА: Искам да направя само едно уточнение. Извинявайте, че пак се намесвам. Малко изместваме разговора по простата причина, че лицензиите на всички телевизии, ако ги прегледате, ще видите, че в тези лицензии са поети обществени функции, а обществена функция и платена реализация на някакъв обществен интерес е дървено желязо, то е оксиморон и е невъзможно.
Г-Н КОНСТАНТИН КИСИМОВ:
Константин Кисимов, Нова телевизия.
Влязох в лек спор с г-жа Николова. Доколкото имам наблюдение, поне в трите големи телевизии, имаше достатъчно безплатни форми за участие. Ако една партия държи да се види по нощите, шест пъти призори и да се върти, това е съвсем отделен въпрос.
Съгласен съм с г-жа Павлова. През 2013 година аз мисля, че не би следвало да има забрана за оповестяване на социологически проучвания дори в деня на изборите.
Знаете много добре, че от години имаме класации на книги, на пазари, на какво ли не и всеки, който има интернет знае за какво става дума. Мисля, че е работа на Прокуратурата и на МВР да хваща купуването на гласове, а не ние да мълчим, че видиш ли в еди коя си махала сега ще тръгнат да ги носят гласовете. Това е, което исках да ви кажа.
Г-Н МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ:
Мирослав Йосифов, BG NEWS.
Няколко пъти чух интернет и реших да се намеся. За съжаление в интернет не е толкова слободия, както някой мислят, тя не е толкова голяма. Интернет има сериозна саморегулация и доста институции, които следят, най-малкото хората на г-н Явор Колев от ГДБОП изключително много ни следят и нас и форумите, които съществуват и т.н.
За да не се случи това, което стана на 11 май, аз предлагам да отпадне денят за размисъл. Ако се направи едно социологическо проучване колко от хората са си избрали за кой да гласуват в денят за размисъл, ще видите колко ще е скромен и смешен процентът, но това може би е извън нашата дискусия.
Една много щекотлива и доста деликатна тема. Това е въпросът за плащането и за безплатната работа по време на отразяване на предизборна кампания, особено за медиите, които има сравнително ограничен ресурс, каквито са в по-голямата си част интернет медиите. Искам да подчертая, че по време на изборна кампания светът не спира да функционира. Има много събития и в България и извън България, които са встрани от предизборната кампания и една медия трябва да ги отразява, а за да отразява и предизборната кампания, тя трябва или да наема допълнителни ресурси, или да нагърбва своите служители с допълнителна работа, която трябва да им плаща, така че безплатното отразяване е едно пожелание, но аз не виждам как то може да бъде реализирано.
Няколко пъти беше споменато за равнопоставеността. Наистина е хубаво да тръгнем от обратната посока. Какво медиите могат да поемат, за да се запише именно в тази първа точка точната дефиниция на това равнопоставяне. Съгласен съм, че 40 или 50 субекта от изборната бюлетина няма как да бъдат отразени равнопоставено. В Нюс БГ, и не само в Нюс БГ, а във всеки нтернет сайт аз мога да публикувам и „Война и мир”, но няма кой да я прочете. Просто няма как. Големият обем, големият брой новини по една и съща тема няма как да се случат в един и същи момент. Ако дойдат 40 човека и кажат: „Ето, вие сте длъжни съгласно Изборния кодекс да ме отразите”, дори и да имам желание това няма как да стане. Затова наистина трябва да се помисли по тази тема равнопоставеност, защото могат да се случат изключително сериозни и смешни конфликти. Благодаря ви.
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ:
Стоян Иванов, Телевизия Скат.
В предложенията за решения, които сте отправили тук от името на комисията, аз виждам три лесно изпълними неща, конкретни. Другото всичко е, извинявайте, добри, общи пожелания с общи формулировка.
Първото се отнася до националните медии – БНТ и БНР. Възможно е наистина да се помисли да отразяват предизборната кампания безплатно за всички участници под формата на някакви диспути и т.н. Тук Бойко Василев е изключително прав. При участие на 50 или 70 партии или квазипартийни субекта, наистина трябва да се изработи много строг регламент. Гледахме навремето, в началото на 90-те години безкрайни декларации, обръщения, което беше чудовищно и никой няма да ги гледа, да не говорим какво ще струва на националните медии.
Извинявайте, но изречението: „Да се обсъди въвеждане на регламент и другите доставчици на медийни услуги да могат да предоставят за отразяване при договаряне…”, нищо не означава и вие го знаете по-добре от мен.
Другото конкретно нещо. Наистина трябва да бъде обозначено предизборното медийно съдържание, платеното, по някакъв начин. То впрочем имаше такъв регламент в един стар закон.
Аз мисля, че в новия Изборен кодекс това нещо също може да залегне и разбира се да бъде отделена тази изборна реклама от търговската реклама доста категорично, като това впрочем важи и за печатните издания, не виждам защо тях ги отделяме. Те много често злоупотребяват под формата на интервюта, дискусии и всъщност с платена реклама.
Може би третото, което по-конкретно от предложенията ви, е ясна дефиниция на тема политическа реклама.
Вие сама дадохте примера за това, че антирекламата според стария изборен кодекс някак си изведнъж не се счита за реклама, а то си е точно такова.
Пак казвам, съжалявам, но останалите общи, хубави призиви от рода на: „да се създаде възможност за равнопоставеност между участниците в изборния процес” са просто хубави приказки.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Писането на изборни правила заедно с гражданското общество освен че изглежда добре отстрани, има и своите неудобства или своите плюсове. Едно от тях е да се съобразяваме с мнението на гражданските партньори.
Това, което съм направила е добросъвестно да отразя техните предложения и там, където те категорично са в една посока, аз нямам друг избор, освен да направя всичко възможно предложенията им да бъдат приети и да станат факт в изборното законодателство. Би следвало вие да сте по-наясно и от мен, че щом хората го искат, щом го искат категорично всички, щом това е мнението на гражданските организации и ако това не противоречи на Конституцията или на някакви други базови принципи сме длъжни да направим всичко възможно, за да се случи. Аз тук не мога да се съглася, много са конкретни предложенията и ако бъдат развити, са доста революционни, ако се случат, включително и ангажимента на частните медии да дадат възможност за безплатно отразяване на всички участници в процеса. Това е достатъчно сериозна стъпка.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Една кратка бележка.
Аз все си мисля, че думата равнопоставеност не трябва да се третира глобално, защото означава прекалено много неща. Никой с нищо не е равнопоставен на практика, ако щете те не са равнопоставени и в очите на избирателите и на партиите. Не може да дадеш 2 минути на БСП и 2 минути на наскоро появили се самозванци, имаше появили се такива в началото на прехода, които просто търсеха медийно време и внимание.
Аз си мисля, че и в момента има заложени разпоредби от типа: при еднакви цени, при предварително обявени тарифи, т.е. идеята за равнопоставеност вече съществува под някаква форма. Трябва да видим дали да я разширяваме и да не достигнем до абсурди.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Маринкова.
Г-ЖА ЛИЛЯНА МАРИНКОВА:
Действителност в тази равнопоставеност има не просто утопия, това е лъжа, това е невъзможно тъкмо заради това, което каза Лили Райчева.
При нас никой закон не се спазва, включително и за радиото и телевизията, но проблемът е със собствеността или противоречието в закона, че рекламен или пък туристически собственик или играч на тези неща, не би могъл да има медии. Беше официално нарушен в България и ние сме пред такава реалност.
Освен това в България има партии, които имат медии. Има отделни кръгове, които имат империи. Тук не говорим за медиен комфорт, говорим за медиен разкош и възвеличаване, които не могат да бъдат миниминизирани по никакъв начин, т.е. равнопоставеност е невъзможна. А е невъзможна и заради това, че в България е много трудно да съберете в една почтена дискусия хора, които биха разяснили журналистическия стандарт, тъй като вие може да се опитате да регламентирате предизборното говорене и предизборната дискусия, но в същото това време има безкрайно много други вестници, радиа, телевизии, които не говорят предизборно, но участват в един невидим пиар. Понякога това е, както вие казахте едно интервю, в което не се говори въобще за политика или може би се говори само затова с какво се храни кученцето на госта, но то е пиар.
В този смисъл трябва да бъдем много честни, когато използваме думите за неочакваната благодат, която потича от Народното събрание и то решава, че има такъв демократизъм, равнопоставеност.
Аз лично много ще бъда учудена, ако вие представените в Парламента партии решите, че може да излезете на дискусия с непредставените в Парламента партии, тъй като това беше основният порив на тези 20 и няколко години. Тези, които са в играта да не допускат тези, които са извън играта. Това беше най-самосъхранителният инстинкт, механизъм, или разрушителен по-скоро бих казала, на така наречената политическа класа, защото стигнахме до това положение, в което сме.
Разбира се ние приветстваме това да бъдат представени гражданските организации, да участват в дискусии, въпреки много голямата трудност на регламента, че те трябва да изберат дали нещото, в което участват е демократично.
От друга страна има проблем. Проблемът е с отсъстващите и тези, които по никакъв начин не биха присъствали тук, тези които отказват да бъдат тук.
Аз лично съм разтревожена от заявлението на омбудсмана на републиката, който вчера е казал, че изработването изцяло на Изборен кодекс е много сериозна законодателна задача, която би била полезна, ако времето беше нормално, а Парламентът имаше пълен мандат и пълното доверие на хората. Как ще държите сметка за отсъстващите? Как ще направите така, когато диалогът не се състоя? Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Няма как да не отговоря. Наистина имаме доброто намерение промените в изборното законодателство да ги направим заедно с гражданите и уверявам ви, че даже отсъстващите са направили своите писмени предложения много детайлно и ние в работата по Изборния кодекс се съобразяваме с тях, защото каквото и да мислим в момента това са в голямата си част организации с експертиза, организации с опит в наблюдението на изборите.
Всеки има право на мнение. Аз не приемам формата ултиматум, когато някой поставя условия, извива ръце, за да участва в един процес, чиято цел е, съгласихме се на първите събирания, осигуряване на по-честни избори и включване на гражданите реално в изборния процес, което ако това стане на практика ще промени отношението към следващите институции, които ще бъдат избирани по време на такива избори. Сега да кажеш в харта или в друга декларация „системата трябва да бъде променена, ние ще променим системата” и след това да кажеш „аз няма да участвам, защото съм поставил тук едни ултиматуми”, според мен също е достатъчно спорна позиция, достатъчно нестабилна.
От друга страна омбудсманът в някаква степен е прав. Той участва в три публични обсъждания съвсем добросъвестно и е един от малкото, които заедно с мен останаха от началото до края на четири – петчасови дебати, на които изслушахме всичко в една много по-разкрепостена среда. Аз просто в момента спестявам на гостите част от нещата, които биха могли да чуят, защото съм домакин на днешното събиране и съм ги поканила, те не са дошли ей така просто доброволно.
Наистина той слуша и може би това, което не знае е, че ние имаме някакви времеви график, до края на този месец приключваме с публичните обсъждания. След като изкоментираме медийното отразяване, имаме още да поговорим със съответни организации по финансирането на кампанията, една широка дискусия по избирателните списъци и след това през месец август сядаме и при всичките възможни варианти, с експертите на комисията пишем кодекс, след което той ще върви на изслушване първо в Комисията по изборния кодекс. Впрочем имаме 3-месечен срок да го напишем, което наистина е невъзможно кратък срок и след това ще се приема в Пленарна зала.
Аз не знам, тук сте хора интелигентни, с опит, с поглед върху това що е то законодателен процес, какво очаквате.
Има ли тук сериозен човек, който очаква че можем да напишем кодекс за две нощи, две седмици или месец и половина.
От друга страна, за да отговорим на един друг въпрос, на който се уморих да отговарям, но очевидно трябва да бъде повтаряно, според мен би следвало всеки да си даде сметка, възможни ли са просто промени в този кодекс, ако ще променяме системата, ако ще променяме изборната администрация, т.е. тя ще се формира на друг принцип, ако ще променяме начина на гласуване, ако ще променяме формирането на избирателните списъци, ако ще променяме формите на отразяване на кампанията, възможно ли е това да стане с поправки. Това значи да се пипа всеки текст, освен десет текста в началото - Общи положения. И възможно ли е човек, който наистина мисли, а не говори просто така да каже, че ще променим само видите ли частта за парламентарните избори, как ако това касае начина на гласуване, ако въведем машини, ако променим начина на структуриране на изборната администрация, ако променим изборната кампания. Какво значи, правим парламентарни избори по едни правила, а местните избори например в Белене, които са насрочени, ги правим по другите правила, защото не сме пипнали местните избори.
Извинявайте, може би наистина сме прегрети от сутринта, но просто искам да ви кажа откровено всичко това.
Наистина имаме доброто намерение да свършим нещо положително. Аз разглеждам ситуацията в страната не само като проблем и неудобство, за мен ситуацията е шанс. Шанс нещата да се случат по-радикално, в условията на натиск, политическите партии да бъдат притиснати до стената и да направят едни нужни промени, които извинявайте на вас може да ви изглеждат козметични или всякакви, но не са направени за последните 20 календарни години. Нито е пипнат мажоритарният елемент, нито има реални преференции, нито има гласуване, което да осигурява някаква честност в процеса. Не знам колко от вас си давате сметка какви фалшификации се правят на избори, не само на парламентарните, на местните избори с тези бюлетини, които се надпечатват всеки път.
Ако някой има желанието да му разказвам, мога да му разкажа. Това се прави всеки път, на всички местни избори. Има кметове, които ги избират поредица пъти благодарение на това. Сега имаме шансът да го променим. Не става дума за бог знае какво време и ще го променим. Ще положим всичките си усилия, поне колегите, които са в самата комисия по Изборния кодекс, защото аз чувам как си говорят от гражданското общество, включително и тези, които формално не са тук, но след това ми е необходима помощ, за да участвам в натиска над партиите за това, което съм чула и съм убедена че трябва да се случи.
Подценявайте, неглижирайте, присмивайте се, каквото искате правете на този процес, но аз мога да кажа съвсем честно, че това всичко е искрено и че го правим с добри намерения и с добра воля, след това нека ни съдят по резултатите.
Г-ЖА ИЛИАНА БЕНОВСКА:
Може ли една кратка реплика, госпожо Манолова, във връзка с това, което казахте Вие и колегите Маринкова, Кисимов и Райкова. Вие може би ще успеете да направите промени в самият кодекс по отношение на изборната му част, но не зная в това да промените средата и информираността на гражданите дали ще успеете и ще ви кажа защо, и колегите го повдигнаха.
Имате само Закон за радио и телевизия. Нямате Закон за печатните медии, нямате Закон за интернет и за да не бъда голословна ще ви дам само един пример от последната събота.
Излиза манипулирана от нас информация, че Буруджиева иска да уволни посланиците. Тя не е казала такова нещо и ние не сме пуснали такава информация, но го подхващат медии, които не подлежат на закон печатни и интернет сайтове и дезинформират. Вие няма да промените медийната среда по този начин. В същият ден другия удар е насочен срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Бойко Борисов бил казал, че се страхува от Сретан Йосич. Не, и той не каза това, но отново същите тези печатни вестници, знаем им имената всички, и техните сайтове и други ги изопачиха, така че вие докато не узаконите тези неща, няма да промените системата. Хората са дезинформирани и няма да могат да разберат кой кой е в тази игра. Удрят БСП и ГЕРБ в момента, трети център има тук, кой е той? Медиите, които не подлежат на закон – печатни, интернет и други такива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Ние наистина не можем да направим цялостна реформа, която да касае медийната среда и изобщо политическата среда, нека да направим това, което ни е по силите, или поне да направим всичко възможно да се случи.
Г-Н БОРИСЛАВ ВИЛАРОВ:
Борислав Виларов, експерт по политически комуникации и маркетинг.
Тук беше казано дали е възможно да има абсолютна равнопоставеност, естествено тя е като абсолютната справедливост, но това не означава, че ние не трябва да се стремим доколкото е възможно към нея. Може би отведнъж няма да можем да бъдем възможно най-близко до тази равнопоставеност, което би искало българското общество, но това е въпрос на желание и стремеж да го постигнем. Това е първо.
Второ. Не трябва да забравяме, че политическият модел и специално партийния модел и представителността му в българското общество все пак е в пряка зависимост от тази неравнопоставеност, която я имаше и най-вече в медиите през последните 23 години.
Тук в предложенията, които са ни представени се говори основно за националните електронни медии, не се споменава пресата, не се споменава и интернет.
Според мен независимо от това, че няма законова регулация за това, което се каза – за интернет и за пресата, в Изборният кодекс трябва да се въведат рамки, които да важат и за интернет медиите и за пресата и това е възможно.
На следващо място също се касае, защото отразяването на предизборната кампания е свързано не само с този вид медии, но и с външната реклама. Също е свързано и с външната реклама, защото отново става дума за възможност за влияние, включително за разпределение и за участие на големи финансови играчи. Били сме и свидетели не еднократно, когато стотици билбордове са били наемани в цялата страна, а често и предоставяни и безплатно за предизборна кампания.
В предложението е включено и за социологическите проучвания. За съжаление социологическите проучвания се използват не само като информация, както за самите политически участници, за политическите играчи, така и за обществото, затова какви са обществените нагласи, но и в една голяма степен за манипулация, т.е. за пряко участие в предизборната кампания чрез манипулиране на общественото мнение. Затова е много резонен въпросът, трябва ли или не трябва след определен период, не да се правят, а да се публикуват социологически проучвания, защото за 23 години аз съм видял не едно и две социологически проучвания, включително и в областен град, където кандидата още в началото е ясно, че ще е един от останалите кандидати и ще отива на балотаж, реално го няма в социологическо проучване. Нали разбирате за какво става дума и съвсем случайно основният опонент е поръчал социологическото проучване да се направи.
Тук беше казано, че трябва да се завишат санкциите за глоби. Това е действително така, защото те са много малки и без проблем всеки би могъл да си направи такива нарушения, защото ползите ще бъдат многократно по-големи.
Един сериозен проблем. Това са партийните медии, както и медии на собственици, които пряко участват в политически процес. Аз съм бил свидетел на това как многократно се завишават цени в регионални медии, където собственикът на медията примерно е кандидат на голям областен център, самият той нищо не плаща и дефакто си прави цялата предизборна кампания с парите, които другите са платили за отразяване в неговата медия. Очевидно това трябва да се регулира. Когато говорим за това, действително има медии, които нямат възможност да отразят, тогава те просто няма да участват в това отразяване, ще отразяват тези които имат желание и които могат да отразяват и естествено, че трябва да има равнопоставеност и от гледна точка на финансирането. Дали това ще стане изцяло безплатно или ще се приеме двата варианта, това което тук беше предложено с изборния фонд или с откупуване на пакети. Да, от медиите, които имат желание да предложат конкурентни цени, но нека тези цени, понеже има някаква обществена функция, да бъдат по-близо до себестойността на това, което се предлага. Защото не е сериозно, извинявам се тук пред колегите, да кажат: ”Ние имахме безплатни и поканихме безплатни, тези които искахме”. Да, те може да са безплатни, но няма равнопоставеност.
Г-ЖА ЖЕНИ ПАВЛОВА: Тъй като това беше адресирано към мен, нека да отговоря.
По време на безплатните дебати присъстваха много от партиите, не са 40 наистина, но примерно около 20, повече от половината. Нека да не забравяме и друго. Светльо Витков направи своята кампания чрез фейсбук, не ползва никоя друга медия, освен безплатните му участия. Когато изготвяме новия кодекс, нека не подценяваме драгия зрител, слушател и да не смятаме, че той е толкова наивен, толкова глупав, че денят за размисъл е нещо голямо за него, да не подценяваме и това, че 40 и повече партии, когато те се явят и сложим 1 час, 2 часа, 3 часа, ако зрителя няма интерес, ако няма нужда от редакторска намеса в дадения дебат, клиповете не са особено интересни и всеки го знае това, една остаряла форма, но при дебатите ако няма редакционна политика, тогава всички губят, и партиите, и медиите, и зрителите.
Все пак този продукт, който произвеждат медиите, трябва да бъде ползван от избирателя. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Една вметка само.
Сигурно сте забравили, но през 2009 година на парламентарните и на евроизборите изобщо нямаше ден за размисъл. Също така ден за размисъл има в някаква малка част от европейските страни и не е някаква мантра, просто такава е практиката в България и затова решения, които са се наложили по-добре да не бъдат променяни. Просто излагам фактите, без да правя коментар.
Заповядайте, господин Димитров.
Г-Н ДИМИТРОВ: Извинявам се, само две изречения по повод на денят за размисъл. Действително през 2009 година нямаше такъв ден. Не може да има ден за размисъл във фейсбук, не може да има в мрежите, просто това трябва да го отпишем, то е очевидно. Това не може да бъде обаче повод да не спазваме елементарната норма на демократично, ако искате етично лицемерие. Денят за размисъл е направен затова, за да може този, който купува гласове, целия ден да прави кампания и в последния ден, тогава когато отидат органите, които могат да го проследят, всъщност нищо да не могат да направят, защото той има право на това. Нека да се разберем, тъй като тук са повечето гласове, които се чуват. В свободата, в демокрацията има норма на лицемерие. Тя е записана в нашата Конституция така: „Частната собственост е неприкосновена”, но когато стане въпрос за живот е право на живот. Всички имат право на живот.
Така че ние се намираме в един модус, в който този който иска да ползва нерегулираните форми на комуникации и си прави своята кампания в последния ден, да си я направи, но това не бива да бъде повод да се разрешават тези практики, които няма как да бъдат проследени, защото е деня за размисъл. Не е ден за размисъл, а ден за кампания. Предполагам, че ме разбрахте. Повечето гласове тук са толкова популярни, че ако започнат да говорят да няма ден за размисъл, наистина няма да има. От това ще загубим всички.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Денят за размисъл не е предмет на днешното обсъждане. Предлагам да спрем да се занимаваме с него. Някой от гостите желае ли думата.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА:
Анета Милкова се казвам и работя в Българска национална телевизия.
Моето желание е темата, която най-много интересува всъщност публиката в момента равнопоставеност и безплатност на кампаниите, аз първо поставям равнопоставеност, защото смятам, че там е превеса, да не бъде повод да разглеждаме държавата или институциите като един медия шоп, който ще прави медия планирането, ще посочва медиите, ще изкупува медийно време и ще планира кампании.
Смятам, че това е грешна посока на разсъждение.
Всяка една политическа формация, всеки един участник в предизборната кампания има тази самостоятелност да решава по какъв начин и неговите щабове ще решават как ще провежда тази кампания. Когато говорим за равнопоставеност нямаме предвид това, че медиите ще трябва да вкарат някак си политическите субекти в някакви рамки.
По-скоро трябва да го разглеждаме като възможност да ползват медиите по един начин, който би могъл да ги постави в равнопоставено положение.
Естествено, че когато става дума за равнопоставеност и в Закона за радиото и телевизията, това са общите принципи, това не може да бъде приемано абсолютно, защото няма как наистина те да бъдат канени в едно и също време, по една и съща медия. Имайте предвид, че дори в БНТ да каним в един часови пояс или в едно предаване едната част от тези политически субекти, ако другите бъдат поканени един час по-късно или по-рано, те също ще бъдат неравнопоставени, защото има часови пояс, в който има определена гледаемост, рейтинг и т.н., така че за равнопоставеност трябва да се говори в някакъв по-принципен план. Равнопоставеност, когато обсъждаме, може би трябва да вземем предвид фактът, че става дума за обществените медии, защото и в сегашния Закон за радио и телевизия става въпрос за това, че той регламентира дейността на обществените медии.
Равнопоставеност по отношение на останалите медии аз няма да коментирам. По отношение на безплатната кампания, аз смятам, както и колегата Василев спомена, че няма никакъв проблем това да бъде принципната позиция и ако това бъде прието, нека да бъде безплатна тази предизборна кампания. Тя няма да е абсолютно безплатна, защото пак има източници на финансиране, дали са едни или други, няма значение в случая. По-важното е принципът да бъде спазен.
По отношение ползването на политическите формации на медийно време в останалите медии, защото БНТ е една телевизия, БНР е едно радио, на целият медиен пазар има страшно много, те са голям брой, радиа и телевизии, какво се случва с тях. В смисъл, те по никакъв начин не могат да бъдат така ангажирани, както обществените медии, защото колегите споменаха, че обществени функции имат лицензиите на всички медии и това не е така. Обществените функции са задължение на обществените оператори.
От там нататък има лицензии, в които се казва каква е програмата и тя е тематично обособена. Разбира се, че политематичните радиа и телевизии имат по един начин възможност да отразяват кампаниите, а форматните съвсем различен и там ако се говори за политическа кампания, тя е под формата на политическа реклама, типичната политическа реклама, за която ставаше дума, а не по друг начин. Там няма новините, там няма дебатите, там няма публицистиката, която съществува в политематичните телевизии и радиа, така че трябва да се обособят по някакъв начин чрез форматите и задълженията съответно на тези медии и техните ангажименти. Благодаря.
Г-ЖА БИСТРА ГЕОРГИЕВА: Аз искам да кажа нещо в допълнение на колежката. Някак си тук всеки разглежда въпросите от своята камбанария. Предложенията също са правени много общо, много ангро.
Според мен трябва да настъпи някаква унификация по отношение на това:
Първо. Какъв тип реклама или вид пиар ще бъде платен според Изборния кодекс и след това вече да се разгледат медиите като видове – печатни, интернет, електронни, защото ако електронните медии преди години поизместиха печатните от този процес, в момента интернет изключително много измества електронните медии, а социалните мрежи още повече. Аз лично по време на изборната кампания усетих колко много политици ни приветстваха с „Добро утро, приятели. Как сте приятели? Днес в толкова часа ще участвам в еди коя си телевизия. Утре приятели от толкова часа съм еди къде си”. След като мина предизборната кампания вече нямам приятели в политическите среди. Те ограничиха веднага, силно редуцираха дейността си в социалните мрежи и затова искам да кажа, че трябва да се помисли просто като видове политическа реклама и пиар какво ще се включи в този Изборен кодекс, как ще се регламентират отношенията. Както казах не по-малко важно е и интернет също да присъства при интернет медиите, сайтове или както бъде преценено равностойно с останалите видове медии и от там нататък да се определят цените по видове медии, за да може да се опрости процеса. Иначе ако ние тръгнем да изхождаме от всеки конкретен случай и за него да написваме нещо в Избирателния кодекс, мисля че той ще стане разтегателен само в медийната си част. Благодаря.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА:
Добър ден, госпожо Манолова. Благодаря Ви за поканата. Антоанета Лозенска се казвам, директор на специализирана администрация в СЕМ, юрист съм по професия.
Преди да кажа няколко думи във връзка с наблюдението на последните избори, което осъществихме в Съвета за електронни медии и тяхното отразяване в програмните доставчици на медийни услуги, искам да се върна малко назад във времето и да ви дам малко историческа справка по повод на понятието, историческа реклама искам да представя. Още преди да се случат президентските и местни избори през 2011 година, Съветът за електронни медии влезе в кореспонденция с Комисията по правни въпроси на предишното Народно събрание, като предложи термина „политическа реклама” да бъде точно дефиниран и да влезе в текстовете на Изборния кодекс. Това не се случи. Обърнахме се за становище към Сметната палата и Сметната палата изрази своето мнение, че в общото рекламно време не следва да влиза времето за политическа реклама. Това го уточнявам, защото решението на този казус седеше между Съвета за електронни медии и доставчиците на медийни услуги.
За да се избегнат подобни проблеми в тълкуването на това понятие се инициира и тази година подписване на споразумение между СЕМ, ЦИК и доставчиците на медийни услуги, като се опитахме да преодолеем законовият дефицит и да следваме препоръките на ОССЕ, които вие посочихте, че следва да се предвидят безплатни форми по обществените електронни медии, съответно СЕМ да извърши количествени замервания на агитационните материали като форма на политическа реклама.
Това, което мога да кажа от наблюдението като наши изводи са, че наистина медиите този път, макар да липсва все още това понятие що е политическа реклама, има ли пълно съвпадение с търговската такава, медиите действително се опитаха да вкарат безплатен елемент и безплатни материали. Но на самите инспектори в Съвета за електронни медии, специализирана администрация, а аз считам, че и за самите потребители /потребители това е широк смисъл/, граждани, които трябва да направят информиран избор, не стана ясно точно кои материали са платени и кои безплатни. Разчита се на обявяването от водещите, че съответното дискусионно студио или материал е безплатен. Разбира се със сигурност се приема, че този материал, който е ограничен в кашове преди избори 2013-та за народни представители са платени, т.е. в този смисъл считам, че категорично термина „политическа реклама” трябва да бъде регламентиран в новя Изборен кодекс.
Също така да има ясно обозначение за потребителите граждани кое е платено и безплатно, за да направят свободно и вярно своя политически информиран избор, когато отиват до урната.
Нещо, което също направи впечатление и считам, че тук е мястото да го посоча, това беше новата разпоредба за оповестяване на договорите на сайтове на доставчици на медийни услуги. Опитахме се да направим наблюдение, мониторинг и на спазване на тази норма, независимо че тя е в Избирателния кодекс, тя намери място и в Закона за радиото и телевизията като последващо изменение на база избирателния кодекс.
Това ,което констатирахме е, че доставчици качваха договори, но ги качваха, когато преценят. Качваха се втората седмица или третата седмица, някои ги качваха в четивен вид, други в нечетивен вид, т.е. от самите договори, които бяха оповестявани също така не можахме да направим категоричен извод за безплатност и платеност на формите.
Считам, че трябва да обърнем внимание и на тази разпоредба, да я накараме да заработи. Това е хубаво наистина договорите да се оповестяват, но тази разпоредба да работи, те да са в четивен вид и действително да черпим информация от тази практика на медиите.
Имаме още много изводи, но мисля, че това са темите, които са пряко свързани с днешната дискусия. Благодаря ви.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Понеже стана въпрос за договорите, искам и аз да кажа две-три думи.
Действително в Изборния кодекс и в Закона за радиото и телевизията има разпоредба по отношение на задължението на доставчиците да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие партии, коалиции и политически субекти.
Този текст има два съществени компонента. Единият е пълно съдържание на договорите. Безсмислено дълги, трудни за четене сканирани версии на договори, които съдържат както типични договорни клаузи, така и, извинете, някакво договорно ноу хау, специфично за тези медии от една страна, от друга страна договорите трябва да са сключени с регистрираните за участие политически субекти, което всъщност непосредствено изключва при едно директно четене на текста, каквото и ние правим, договорите с така наречените медийни посредници, агенции, медия шоп, както искате ги наричайте.
В тази връзка, с оглед на добросъвестното информиране по повод сключените договори с политическите субекти, при правилно и еднакво прилагане, най-вече от посочените разпоредби на кодекса и от ЗРТ, подходихме с предложение от АБРО към Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия. Тази информация относно договорите да се предоставя в систематизиран табличен вид с няколко задължителни реквизита. Компоненти: програма, възложител, предмет, срок на договора, брой излъчвания в часовите пояси, обща стойност.
Считаме, че предоставянето на съществената информация по договорите, а не изобщо на договорите, ще постигне най-малкото следните цели:
Първо. Пълен обхват на оповестените отношения между политическите субекти и електронните медии.
След това пълна сравнимост на начините, времето и формите на платено отразяване на политическите субекти на кампаниите в електронните медии.
Съответно подаването на тази информация в стандартизиран формат би позволило нейното обобщаване, ако щете за улеснено ползване на платформата, например на Сметната палата като ланс топ шоп такава информация, това можем да направим.
Нека да кажем, че имаме пълната подкрепа на Съвета за електронни медии за въвеждане на подобна таблица. В ЦИК се въздържаха във връзка с изричния текст в изборното законодателство, който им връзваше ръцете в някакъв смисъл, но принципно бяха подкрепили, защото е ясно, че същността ще излезе по начин, по който може да се ползва.
Това ще бъде едно от нашите предложения на практика.
Г-ЖА ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ:
Зелма Алмалех, Агенция „BGNEWS”.
Тръгвам от думите на колегата, както и на други колеги и понеже мисля, че трябва да говорим за пари, преди изборите още, когато вече се знаят кои са партиите и коалициите да се видят тези договори, за които става дума и за пари, за които става дума, и не само за електронните медии.
Така или иначе обвързването със СЕМ е ясно за електронните медии, но мисля, че това по някакъв начин трябва да бъде включено и като ангажимент на партиите, а пък след това може да се сравнява със Сметната палата.
Другото, макар че сега не е мястото затова, но понеже го има в тези предложения, които сте ни предложили, наистина е много нелепо, темата около социологическите агенции, десет, петнадесет дни преди това, просто както е навсякъде в много страни, да ги има и в последния ден. Колкото до хрониките, мисля, че всички колеги са обединени около тази идея, но в крайна сметка това си го решават електронните медии. Аз в случая го казвам като един зрител.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Някой от медиите да има желание за изказване.
Преминаваме към гражданите. Уважаеми колеги, имате думата.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ:
Мирослав Паскалев, Национален форум Обединение.
Днес ще говоря не от името на форума, а ще говоря като производител на аудиовизуална продукция и собственик на филмово студио. Преди малко с господин Бойко Василев си разменихме две реплики. Лично съм подписал предизборното споразумение на Българската национална телевизия, което беше на една цена при подписването, а при участието те вдигнаха цените четири пъти. Точно това направиха.
Но когато говорим за безплатните ви предавания, господин Василев, аз ще продължа да говоря и то въпросите ми са само към Вас. Когато говорихте за безплатните, вие имахте изискване, което беше едно от малкото неща, което спазихте в споразумението е три социологически агенции да дадат за тази политическа сила минимум 1 %. Не го правете този знак, споразуменията са ви налице, фактурите също са ви налице, така че тези знаци не означават нищо.
Третото което е, вие направихте и нарушение на Изборния кодекс. Защо? Представители на ДГИ, които бяха и кандидати за депутати ги излъчвахте безплатно по време на изборната кампания. Не се учудвайте, прегледайте си архивите на предаванията на семейство Григорови, сутрешно време. Мога да ви кажа, кандидат депутатката се казва Петрова и е в нарушение на закона. Янко Петров също, така че дотук с това.
Говорим за скритата политическа пропаганда на медиите и скритата политическа реклама. В момента наблюдавам една такава политическа пропаганда. Репортери на трите водещи телевизии, така да ги наречем, включая и обществената телевизия от улиците и площадите казват: „Тук се стичат на протести много хора, какви дечица, весели, щастливи”, все едно това е детско парти, а в същото време не знам дали вашите юристи са ви предупредили, че България е страна, която е ратифицирала две конвенции - за закрила на детето и за родителската отговорност. Не става въпрос за това колко е часът. Аз смятам, че това не е протест, а някакъв пърформанс, защото протеста не е най-здравословното място за едно дете, но така покрай протестите децата ги възпитахме що е гей и други такива вулгарни думи още от малки.
Другото нещо, което ме притесни, госпожо Манолова, в началото, което го казахте е, че специалистите от медиите ще направят правилата. Извинявайте, при Бойко Борисов месопреработвателите направиха стандарта за месо, млекопреработвателите за млякото. Сега ако оставим медиите да си правят сами правилата, извинявайте те пак ще бъдат в ущърб на гражданското общество. Колегата тук ме подсети, че има нарушаване на Конституцията.
За да разберем по-добре ситуацията, в която се намираме, ще ви припомня, че гражданите вече искат да налагат те правилата, не медиите, и не частните корпорации.
Още нещо, което бих искал да засегна, това е регулацията, която ще бъде направена на частните медии. Според мен, вече тук говоря като професионалист, не като представител на гражданското общество, на една частна медия не може да и бъдат налагани никакви цени и никакво време. Частната медия сама може да преценява от какво да се издържа, тъй като тя е комерсиална. Съвсем различно нещо са обществените радио и телевизии, които трябва да бъдат регулирани и то да бъдат регулирани много строго и то не само в изборния процес, не само в това, че постоянно нарушават Закона за радио и телевизия чрез външните си продуценти.
Да, нали е весело, но ще бъде весело докато започнем наистина да налагаме правилата, които трябва да бъдат.
Затова ние ще внесем нашите предложения от името на гражданското общество, за да бъде регулирано участието на партиите, както в изборите и тяхното излъчване по медиите, както и за така нареченото предложение за безплатните пакети.
Националният форум Обединение има становище и то е , че държавата не трябва да се ангажира да заплаща време в частните телевизии. Частните телевизии, ако преценят че трябва да са конкурентни на пазара на националната телевизия, която ще представя абсолютно всички, тогава и те могат да си отворят своето безплатно време, но това трябва да стане само и единствено по преценка на частните медии. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря. Мисля, че предложения имахте възможност да правите вече един месец, шест публични обсъждания по много часове, много предложения. В крайна сметка някой трябва и да работи. Предложения правим всички, накрая някой седи и пише и носи отговорност. Разпределили сме си ролите. Едни правят предложения, други работят.
Г-Н БОЙКО ВАСИЛЕВ: Госпожо Манолова, Вие ни поканихте тук в храма на българската демокрация, където се говори истината. Понеже се говори истината, искам категорично да отрека това, което чувам в момента. Не сме вдигнали цените първо четири пъти, въобще не сме вдигали никакви цени, защото цените са регламентирани от Министерски съвет.
Затова има Сметна палата, затова има изключително строг контрол и този контрол е в ръцете на обществото.
Второ. Не сме залагали критерии за социологически изследвания три, освен в един случай, за едно единствено предаване и то не за три, а за две. Иначе имаше възможност за безплатно участие на всякакви, на всички представени субекти, включително и на посочените от Вас – ДГИ, които в рамките на това безплатно участие можаха да участват в наши предавания, както всички останали представени субекти.
Аз въобще не мога да разбера защо трябва да се върнем към това, но трябва да се върнем, защото истината е важна преди всичко. За тази истина има абсолютно декларирано споразумение, подписано, има сметки. Така тук, мисля, че не може да се говори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Наистина се чувствам неудобно, защото медиите – обществените, частните, СЕМ, АБРО съм ги поканила аз. Вие ме поставяте в неудобната ситуация да ги подлагам на всякакъв огън и нападки. Моля, спестете ми го.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Извинявам се, госпожа Манолова затова, че ги подлагаме, но те много усърдно се крият.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие ми се извинявате, но аз това просто няма да го допусна повече, защото аз съм домакин. Срещу мен може да изливате всякаква енергия.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Ние споменахме тези факти, с оглед на това всички да знаят какво е състоянието на пазара, за да могат да бъдат направени правилата по работещ начин, а не както сега по заобиколен. На господин Василев ще му предложим подписан договор лично от мен, който беше споразумение и фактурите и тогава в Храма на истината ще поискаме лично той да каже истината.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Моля ви да спрем да обсъждаме частни случаи. Намерете друга форма да ги изяснявате. В крайна сметка целта на днешното заседание е друга. Преди малко започна заседанието на Правната комисия, така че ние официалния формат сме го приключили. Колегите народни представители отидоха да обсъждат Закона за политическите партии. Чухме всичко важно, което имаха да кажат медиите. Аз много се надявам, че освен участието в дискусията, наистина ще помогнете с експертиза, с конкретни предложения. Всичко това разбира се в рамките, които са зададени от дебатът с гражданските организации и движения, който всъщност е основа за днешната дискусия. Аз не виждам какво повече от това мога да направя.
Вашите предложения са в този доклад, предполагам той е пред вас, ще дискутираме по тях. Това е. Още веднъж наистина ви благодаря, че се отзовахте, че може би част от вас преодоляха модата да бъде бойкотиран Парламента. Наистина ви благодаря искрено. Мисля, че днешната дискусия беше важна и че в крайна сметка се надявам, че резултатът въпреки или благодарение на ситуацията ще бъде добър. Това бяха заключителни думи, ако не възразявате да приключим с това.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо Манолова, още от самото начало исках думата. Не знаех, че ме квалифицирате като гостенин.
Искам да ви кажа, че има последна ревизия на директивата на Европейският съюз от 2005 година, ще цитирам дословно текста: „Държавите членки могат да подкрепят финансово тези медии, когато тези медии отразяват събития от широк обществен интерес”. Става въпрос за частните медии. Аз мисля, че именно с всичките си разновидности представляват нещо, което е от широк обществен интерес, така че подкрепяме и заставаме твърдо зад предложението държавата да предвиди закупуването на медийни пакети в частните медии, с оглед равнопоставеност на всички участници, както в държавните, така и в частните медии.
Нещо повече. Аз слушах много внимателно господин Василев, аз много го уважавам като журналист. Той каза, че критерият за покана на участници в даден диспут или дебати е така наречената журналистическа преценка.
Г-Н БОЙКО ВАСИЛЕВ: Не съм казал такова нещо. Казах, че има четири начини да бъде организирана кампанията.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Единият от тях е журналистическа преценка. Аз смятам, че това винаги крие известна доза субективизъм и по-скоро тя е субективна. Как може да отразяваме обективно събития, каквито са предизборните дебати, когато априори е заложен субективизъм.
Това според мен фаворизира едни участници за сметка на други или това, за което ние всички се борим, да няма отбор А и отбор Б. Нещо, което също видях във вашето изказване и което адмирирам – чуждия опит. Там, откъдето аз идвам и където много години съм пребивавал, ви казвам че точно това е истината – равнопоставеност на всички кандидати и затова нека да не измисляме топлата вода, а да видим как е направено това някъде по света. И ще ви кажа още нещо. Тези хора, които протестират не сега, а от месец януари и които по принцип протестират, те са несистемни играчи, които вие коментирахте и те идейно протестират, защото има една система, която регламентира участието на статуквото или поставя финансовия праг за участие в изборите. Това само по себе си нарушава конституционните права на гражданите, които искат да участват в изборите. Защото забележете, изборите не са състезание на кючеци, а състезание на политически идеи, това което не наблюдавам през последните 23 години и тук е моментът да се замислим какво трябва да направим.
Мисля, че предложението, което сте дали за купуването на пакети е наистина много добро.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То не е мое. Това е вашето предложение.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)