Стенограма от заседание на комисията

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 5


На 25 юли 2013 година (четвъртък) от 16.00 часа в зала 238, пл. ”Княз Александър І” се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на правилата при съставянето на избирателните списъци;
2. Обсъждане на необходимостта от доразвиване на правната уредба, свързана с организационно-техническата подготовка на изборите;
3. Разни

Заседанието на комисията бе открито в 16.00 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Извинявайте за закъснението, но предвид удължаването на заседанието на Парламента по приемането на актуализацията на бюджета, има проблем с придвижването на народните представители, които са членове на Временната парламентарна комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс. В момента имаме кворум от тук присъстващите народни представители, останалите ще се присъединят в процеса на работа.
Предварително е раздаден дневен ред, който е обявен и на сайта на комисията.
Дневният ред включва три точки:
1. Обсъждане на правилата при съставянето на избирателните списъци.
2. Обсъждане на необходимостта от доразвиване на правната уредба, свързана с организационно-техническата подготовка на изборите.
3. Разни
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Ако нямате, предлагам да гласуваме този дневен ред за днешното заседание.
Който от членовете на комисията е съгласен с дневния ред и няма възражения, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По първите две точки от дневния ред сме поканили гости.
Представител на служба ГРАО към Министерство на регионалното развитие и благоустройството г-н Гетов. Той е директор на дирекция ГРАО. Човекът, който е най-наясно по тема с избирателните списъци.
За участие и в първата и във втората точка от дневния ред сме поканили представители на Сдружението на секретарите на общини в България. Вие ще се представите в процеса на настоящата дискусия.
Поканихме също така и Националното сдружение на общините в Република България, но те не са проявили интерес и не са изпратили свои представители за участие в днешното заседание.
Тук са и изборните експерти – господин Стоил Стоилов и господин Димитър Димитров, които имат собствени идеи затова как да изглеждат избирателните списъци и се надявам да бъдат полезни в процеса на нашата работа.
Към комисията проявиха интерес и представители на граждански организации. Имам предвид, че пропусквателният режим тук е по-строг. Предполагам, че все още не са успели да се регистрират, но очакваме да дойдат и да се включат в днешното заседание.
Започваме с първа точка - Обсъждане на правилата при съставянето на избирателните списъци.
Безспорно темата с избирателните списъци е една от най-дискутираните при изработването на новия изборен кодекс. С основание погледът на гражданите е втренчен в избирателните списъци, защото наличието на „мъртви души” в тях и несъответствието на броя на избирателите по избирателни списъци с населението в България е очевидно и дразнещо за хората. Според мен съвсем основателно раздутите избирателни списъци създават съмнения и подозрения, че се правят злоупотреби по време на избори. „Мъртвите души” в списъците са една от предпоставките, една от възможностите за злоупотреба по време на избори.
Всичко това е вярно, но също така е вярно и че темата за това как да бъдат изчистени списъците е една от най-сложните от тези, които сме дискутирали до този момент и лично аз трябва да призная, че това за мен е темата, която изглежда най-трудна за решаване, макар че имаме ясната воля да направим необходимото така, че да бъдат прецизирани списъците и да съответстват на населението в нашата страна.
В доклада, който сме ви раздали предварително и който беше обявен на сайта на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс сме описали най-добросъвестно предложенията на гражданските организации и движения, предложенията на експертите затова как може да бъде подобрена процедурата по изработване на новите избирателни списъци.
В най-общи линии, за да не губим време, ще ви запозная със съдържанието на доклада за тези, които не са могли предварително да се запознаят с него, като уточнявам, че тук са включени предложенията на гражданските организации. Включени са забележките в докладите на авторитетни международни организации, които са наблюдавали изборите в България и накрая без да претендираме за изчерпателност, по-скоро сме маркирали темите, по които би следвало да има решение и разчитаме на днешния дебат, най вече на мнението на гостите, които сме поканили как виждат и как би могъл да се подобри процесът на съставяне на избирателните списъци.
Започвам поред.
В предложенията си гражданските организации и движения, в една голяма част предлагат въвеждането на активна предварителна регистрация на избирателите, като възможностите за предварителна регистрация са различни. Варират от възможността от предишната календарна година до 31 декември гражданите да заявят желанието си да гласуват на изборите през следващата година, до възможността активна регистрация да се прави до 30 дни преди изборния ден.
Също така са различни и предложенията затова какво се случва с гражданите, които не са заявили активно, че желаят да гласуват. Според едни предложения възможността да упражнят правото си в изборния ден и без да са включени в избирателните списъци остава. Според други процедурата се изчерпва до 30-ия ден преди изборите и след това тези, които не са се регистрирали активно губят възможността да участват в изборите.
Подчертавам, че в момента не изразявам собствено мнение, просто докладвам предложенията на гражданските организации и движения затова какви са възможностите за активна регистрация.
Много популярна тема е темата за създаване и поддържане на изборен регистър. Всъщност опити за подобно законодателство имаше и в досегашния изборен кодекс, като там имаше един опит този ангажимент да се прехвърли на Централната избирателна комисия, която да следи за избирателните списъци. Ще кажа, че това беше просто едно пожелание, защото една възможност, която не е облечена с конкретни правомощия си остава просто едно добро пожелание, което е разписано в текстовете на изборния закон.
Следващата тема, която са застъпили гражданите в своите предложения е темата за така наречените забранителни списъци. Трябва да кажем, че те създадоха огромен проблем на президентските и местните избори през месец октомври 2011 г., но тъй като изборния кодекс в частта му, която се отнася до местните избори не е пипана. На последните избори във Варна аз лично получих множество сигнали, че граждани продължават да не могат да упражнят правото се на глас поради това, че се намират в забранителните списъци. При това забележете абсолютно неоснователно, т.е. хора които живеят отдавна във Варна поради факта, че са включени в тези списъци, макар че могат да докажат отпадането на условието, което ги е пратило в забранителния списък, не са могли да гласуват, така че този проблем стои и във всички случаи трябва да му се намери решение при изработването на Изборния кодекс в частта му, която се отнася до местните избори.
Има и различни други предложения, които са свързани с избирателните списъци, със стимулирането на активност, които добросъвестно сме отразили в доклада, което естествено означава, че ще бъдат обсъдени, но не всички от тях ще бъдат приети. Като например предложението от следващите избори гражданите да бъдат стимулирани с по 10 лева за участие в изборите като по този начин да се стимулира активността и да се предотврати купуването на гласове.
Следващата тема е свързана с така наречените допълнителни списъци, които се изработват в самия изборен ден и с възможността на граждани, които не са включени в основния избирателен списък да бъдат дописвани, като има и крайно радикални предложения. Всички, които не са в основния избирателен списък да нямат никаква възможност да бъдат дописвани и включвани допълнително.
Във втората част на доклада сме извадили най-важното от докладите на международните организации, които наблюдаваха последните избори. Няма да ви ги докладвам подробно, но само ще кажа, че и в четирите случая през последните пет години, когато международни наблюдатели са коментирали изборите в България, като започнем от изборите на 5 юли 2009 година за 41-вото Народно събрание и като минем през всички други избори, цитираме мисията на ОССЕ, която наблюдаваше президентските и местните избори, становището на Европейската комисия за демокрация чрез право, т.е. на Венецианската комисия, заедно със службите на ОССЕ за президентските избори и накрая приключим с предварителния доклад на мисията на ОССЕ, която наблюдаваше последните изборите, проведени на 12 май тази година.
Във всички тези становища се обръща внимание първо за огромното несъответствие между населението на нашата страна и броя на избирателите в избирателните списъци, проблем който ако се проследят числата, се задълбочава, като вече в последния случай разликата между населението и хората, които са в списъците е по-малко от 500 000 души, което означава че децата до 18 годишна възраст реално някъде се губят в цялата тази математика. Казано с други думи списъците стават все по-нереални, все по-неадекватни на реалната ситуация, на реалното население на българските граждани.
Тук освен на тази тема се обръща внимание и на други съпътстващи, а именно с това как се съставят списъците на българските граждани, които гласуват в чужбина. Като проблемът тук е най-вече с препятствията, които стоят пред тях с формализирания подход, по който могат да заявят желание да гласуват в определено населено място в чужбина и с откриването на избирателни секции там, като строго формализираната процедура довежда до това, че секции се отварят на много малко места и в резултат на това се оказва, че последния път в Лондон и в Мадрид бяха гласували по 2 000 души в една секция. Тук парадоксът идва от това, че когато бъде създадена една избирателна секция в район с огромна българска диаспора, първо нямат друга възможност, освен да се редят до последно и да гласуват в единствено възможната избирателна секция. Също така проблем има и със заличаването на тези български граждани, които са заявили желание да гласуват в чужбина от списъците в България, като това заличаване е на една достатъчно предварителна фаза, в която още няма проект на избирателен списък за съответното място за гласуване в чужбина и изобщо не е ясно дали ще има открита такава избирателна секция.
Това са част от проблемите. Предложения за решения сме маркирали в последната част от доклада, като тук трябва да признаем честно, че ако по другите теми имам собствено мнение затова как може да бъде решен въпроса, тук всяко едно предложение се сблъсква с редица контрапунктове и възражения, които звучат достатъчно основателно, като започнем с въвеждането на предварителна регистрация, която да ангажира хората да заявят желание да гласуват и да бъдат включени в списъците само тези, които са го направили.
Естествено, че е напълно абсурдно да решим останалите, тези които не са заявили желание да гласуват, да ги лишим от възможността да го направят в изборния ден, но пък това допълнително минира процеса, защото всеки ще знае, че ако и без това ще може да гласува в изборния ден едва ли има особен смисъл да се регистрира предварително.
Втория подход чрез създаването на избирателен регистър, в който, имаше такова предложение даже експертът, който го е направил е тук, това е господин Стоилов. Едно предложение, което на първо четене аз подкрепям, но в процеса на дискусиите извадиха доста аргументи срещу него. Предложението е в избирателния регистър предварително да се включат гражданите, които са гласували на последните три национални избори и това да бъде база за избирателния списък. Да се допусне възможност и за активна регистрация на тези, които не са в този списък и естествено за гласуване в изборния ден. Тук контрапунктът беше, че едва ли гражданите ще бъдат поголовно съгласни с това да стане известно кои от тях изобщо са гласували на последните избори. Факт е, че няма централизирана такава информация. Тя се съхранява в съответните общини.
Безспорно трябва да се промени гласуването в чужбина, защото българите в чужбина имат многобройни и най-различни препятствия пред това да упражнят правото си на глас. Единият от проблемите е и с избирателните списъци.
На практика за българите в чужбина предварителната регистрация съществува отдавна, но тя създава определени ограничения, които затормозяват процеса на гласуване в чужбина. Тук също трябва да се направят промени.
Съществува възможността, за която винаги има много поддръжници. Избирателните списъци да са и в електронен вид, което засега също е в сферата на добрите пожелания. Забранителният списък, който трябва да намери такава законодателна уредба, съгласно която да гласуват хора, които имат законови основания затова .
Имаше една безспорна тема при избирателните списъци, вече и тя е под въпрос, а именно дали си струва изобщо да съществува текст в закона, който да задължава българските граждани, които са заминали в чужбина не по-малко от два месеца преди изборния ден да бъдат заличавани от списъците. Това все пак беше някаква цедка, но така или иначе с отварянето на границите и с неводенето на подобни регистри в МВР, това също си остава една пожелателна разпоредба в изборния кодекс.
Мисля, че успях да ви запозная с това какви са проблемите и какви са предложенията. За съжаление наистина тази тема изглежда най-сложна и се надявам, че като започнем с хората, които са ангажирани със съставянето на списъците в лицето на господин Гетов, с изборните експерти, със секретарите на общините, хората които боравят със списъците да намерим подходящо решение. Да чуем какви са вашите мнения, какво може да бъде подобрено в законодателната уредба.
Господин Гетов, имате думата.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Да, разбирам че избирателните списъци са една тема, която фокусира вниманието от няколко години насам. С няколко думи ще очертая какъв е проблемът, който стои пред избирателните списъци и очерня всички нас, присъстващите тук от всички наблюдатели на изборите.
Основният проблем, който в момента съществува е това, че избирателните списъци се различават коренно от списъка, ако можем да го наречем така, от хората с изборни права, които пребивават в страната.
Съгласно досега действащата Конституция право на глас имат всички наши български граждани, независимо от това къде се намират, дали са в страната или извън нея. Всички тези така наречени „мъртви души или фантоми”, който както иска да ги нарече, това са всъщност нашите съграждани, които са зад граница и които по една или друга причина не упражняват своето право на глас и разбира се опасенията на някои анализатори, основателни или не, те ще кажат какви са им мотивите, че може да се спекулира или да се злоупотреби с наличието на тези имена в избирателните списъци, които както казвам по една или друга причина не упражняват своето право на глас.
Аз искам да декларирам, че до момента избирателните списъци са стриктно изпълнени съгласно разпоредбата на законите, до момента в които са съществували в предизборния кодекс и впоследствие, съгласно текстовете на изборния кодекс. Те са точно такива, каквито ги цитирахте.
Какво може да се направи в случая? За да се доближим максимално до цифрата, която бихме желали да фигурира в избирателните списъци, т.е. това да са само хората, които пребивават на територията на страната в изборния ден, то би трябвало да приложим няколко метода, които са световно познати и с които експертите ще могат да ви запознаят. Описани са в приложенията, описани са и в мерките, които са предложени. Имам предвид и активната регистрация, имам предвид и регистъра, който се предлага да се поддържа. Проблематиката доколкото разбирам е свързана с приложението на тези методи и ще бъде свързана с техническото изпълнение.
Както Вие сама споменахте, ние тук опираме до една много чувствителна материя каквото е правото на избор на всеки един от българските граждани и да се опитваме да правим едва ли не списъци на гласувалите лица, мисля че ще влезем в конфликт с текстовете на закона. Това е само една вметка по отношение на предложенията за подготовка на регистър, който да съдържа българските избиратели, които са гласували в годините назад.
Декларирам, че Главна дирекция ГРАО може и ще направи всичко възможно да отпечата избирателните списъци по критерии, които бъдат заложени в новите правила с технически подбрани критерии, които да дадат право да бъдат включени в списъците всички онези български граждани, които имат правото на глас и които биха упражнили правото си на глас, в който и да е избор, който ни предстои. В близките 3-4 години всички знаем, че има всяка година избор.
Благодаря ви. Това е което мога да кажа в момента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие някакво предложение нямате ли? Все пак сте човекът, който най-добре познава проблемите.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: На мен ми се струват логични тези предложения. Аз нямам нищо против и активната регистрация, нямам нищо против и регистъра. Пак казвам, тук експертите трябва да огледат максимално техническите особености на различните предложения и доколкото зависи от нас, в края на краищата Главна дирекция ГРАО има отношение по отпечатването на избирателните списъци. Ако ни се подадат коректни данни, то ние ще бъдем в състояние да ги отпечатаме и да ги осигурим за изборите.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз не знам кой е компетентният по въпроса, но това което разбирам от Вашето изказване е, че няма проблем с избирателните списъци, че списъците на ГРАО са изрядни. Вярно ли е?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Списъците на ГРАО, които до момента са подготвяни за всички избори са съгласно буквата на закона.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи ако нямаме проблем със списъците, това означава че има проблем с тяхната употреба, така ли да разбирам? Колеги, тогава трябва да кажем, че списъците на ГРАО не са избирателните списъци. Ще го кажем ли, или няма да го кажем или ще кажем: „Списъците на ГРАО са избирателните списъци, създаваме механизми да не може да бъде злоупотребявано с тях”. Това са две различни неща. Защото ако кажем, че списъците на ГРАО не са избирателните списъци, тогава кой ще ги печата. Може да ги печата и печатницата, а не да смесваме постоянно списъците на ГРАО с избирателните списъци и затова че в списъците на ГРАО има „мъртви души”.
Има ли мъртви души в списъците на ГРАО?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Зависи какво се разбира под „мъртви души”.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли имена, зад които няма живи хора?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Не.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли имена, на хора, които не са родени, ако мога така да кажа?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Не, няма разбира се.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Тогава значи списъците са изрядни, те са законни. Ние нямаме проблем със списъците. Пак повтарям, имаме проблем с тяхната употреба и ако има злоупотреба с тяхната употреба, има два начина да решим проблема. Да създадем механизми, които да пречат на това или да кажем тези списъци не са избирателни списъци.
Правим нови избирателни списъци и ГРАО е информационна база данни за направата на нови избирателни списъци. Ако желаете така да подходим, така да работим, а не да чакаме г-н Гетов да ни даде решението, защото ГРАО няма такова законово задължение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз съм съгласна с всичко, но все пак да кажа, че ние в момента обсъждаме не как прилагаме действащият закон, а как променяме закона и правилата за съставяне на избирателните списъци.
Очакването ми беше господин Гетов, който е най-наясно с проблемите, всъщност и всеки един от нас ги знае достатъчно добре, как вижда някакъв вариант за тяхното решаване, като разбира се не е задължително да има такава идея.
Исках да попитам за това и Сдружението на секретарите на общините. Ние сме ви поканили по следващата тема, но ако имате мнения по избирателните списъци, моля да ги представите.
Г-ЖА СОФИЯ ЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми депутати, София Янчева, секретар на Община Благоевград и председател на Управителния съвет на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България.
Искам да кажа, Вие в началото споменахте, че сте поканили Националното сдружение на общините в Република България. Госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор, поддържаше тези дни връзка с мен, извини се, че в последния момент не могат да изпратят представители на Националното сдружение на общините в Република България, но поръча тъй като секретарите на общини са начело на организационно-техническата подготовка на изборите да вземем участие в тази среща. Благодаря ви за поканата. До мен е колежката Анелия Иванова, секретар на община Криводол.
Запознахме се преди малко с този материал, който ни беше раздаден предварително. Бих могла да кажа някои неща по тези предложения, които се правят за решения. Аз напълно подкрепям господин Гетов, защото считам, че ние и досега сме работили по изключително прецизни списъци, които готвим като общински администрации и които след това получаваме от Главна дирекция ГРАО. Бихме могли по-детайлно по тези предложения, които са за решения да обмислим и да ви представим в близките дни нашите конкретни предложения, предвид на нашата досегашна конкретна работа в общините по този въпрос. Както се уточнихме и с г-жа Митева по точка втора от днешния дневен ред каквито виждания имаме относно организационно техническата подготовка на изборите, което е и наша отговорност като секретари и общински администрации, да ви представим в писмен вид нашите виждания.
Доколко те ще бъдат полезни на комисията в Народното събрание, вие ще прецените.
Тук само бих споменала. Специалистите са работили и са направили някои предложения за решения. Лично аз считам, че по отношение на тези неща, които се предлагат примерно по точка първа, в някакъв срок, разбира се по този срок може да се разсъждава дали да бъде до края на предхождащата година или не по-късно от 30 дни преди изборния ден, но аз имам следния въпрос.
Първо аз като гражданин на Република България това е моето основно конституционно право да гласувам. Защо трябва да се регистрирам предварително, като гражданин говоря, Главна дирекция ГРАО да ми изпраща уведомление, след което аз пък да давам съгласие си, че ще гласувам на предстоящите избори, при положение, че в досегашния си живот аз винаги съм ходила на избори и съм гласувала като гражданин на републиката?
Второ. Тук обаче се замислям по въпроса, но предлагам това да го направим колективно ние като орган, като поискаме мнението и на всички колеги секретари на 264-те общини в Република България. Примерно аз не приемам израза „мъртви души”, защото както каза и господин Гетов в тези избирателни списъци, с които ние работим, ние нямаме такива „мъртви души”. Това са български граждани, които не са на територията на Република България, а това е основно конституционно право на всеки български гражданин да гласува. В тези предложения в детайли виждам и рационално мислене и бих казала, госпожо Манолова, че ще ви подготвим писмени предложения в какъвто срок вие ни дадете.
Имам готовност в близките дни да ви направим тези писмени предложения по двете точки от дневния ред.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, благодаря. Ако сте готови до края на следващата седмица ще ви бъдем благодарни.
Първо членовете на комисията. Заповядайте господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо искам да направя следното уточнение. ГРАО не прави нищо друго, освен да изпълнява законовите функции, които са му вменени с действащите закони и сега с Изборния кодекс. Да изготви избирателните списъци на база конституционните разпоредби.
Знаете много добре чл. 10 от Конституцията: „Чл. 10. Изборите, национални и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”.
Член 42, който е основен гласи: „Чл. 42. Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. Подчертавам имат право, а не задължение.
Конституцията е дала правото на всички български граждани, навършили 18 години да гласуват, да упражняват активно избирателно право и затова следва да фигурират в някакъв избирателен списък.
От там нататък и ГРАО прави просто това. Изважда от базата данни, с която разполага всички български граждани, навършили 18 години и ги помества в съответният избирателен списък по постоянен адрес.
Всичко останало, както каза господин Бисеров, не е проблем на ГРАО, не е проблем на избирателните списъци, а е проблем на тяхното прилагане, проблем на злоупотребата с тях евентуално, която се прави тук и там.
Нещото, по което трябва да се замислим и основанията, които така се използват, за да се твърди че избирателните списъци са прекалено раздути, че там има „мъртви души” и т.н. се ограничават единствено в това, че понякога ГРАО не получава навременна актуална информация за настъпила смърт, тогава когато лицето е в чужбина и когато никой не е уведомил българските органи, българската държава, че лицето Х е починало. Докато държавата не получи някакъв документ, с който да се удостовери, че дадено лице е починало, то продължава да фигурира като живо в списъците на ГРАО. Това е един от проблемите, който трябва да се реши по някакъв начин.
Другият проблем. Някои твърдят, че списъците са много раздути, защото лицата, които се установяват трайно в страни членки на Европейския съюз, които напускат страната през граница със страна членка на Европейския съюз никъде не се отразява тяхното излизане. Ако те по някакъв начин не декларират своето постоянно местожителство в тази чужда държава, членка на Европейския съюз, за ГРАО те продължават да фигурират като живеещи на постоянния си адрес и в списъците на ГРАО те излизат в основния списък, въпреки че всички например в селото или техните съседи в града знаят, че те от години не са там.
Това са двата основни проблема, които трябва да бъдат решени, за да няма подобни спекулации че едва ли не списъците не са верни, че има „мъртви души” и т.н.
Очевидно е, че трябва да се търсят варианти, но по никакъв начин не трябва да се ограничава първо конституционното право на гражданите, което е гарантирано, т.е. не трябва да има никакви ограничения, дори ако се въведе предварителна регистрация или пък регистър. Трябва да се гарантира правото на всички граждани да гласуват по един или друг начин. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Ако мога да си позволя едно изречение с молба към Националната асоциация на секретарите на общини в Република България. Безспорно единият проблем е за информацията, която постъпва или не постъпва от общинските служби, които водят регистри на населението към ГРАО, т.е. за актуалното състояние, има ли починали граждани. И тук може би със законов регламент, след като сме наясно каква е целта, а именно така да се организира процесът за информиране по съответния начин надлежните органи за починали лица, за други промени в тяхното гражданско състояние и това да се отразява своевременно в регистъра на ГРАО. Тук понеже задачата е ясна, аз нямам съмнение, че ще й намерим конкретно законово решение.
Вторият проблем обаче е по-сложен, защото ние трябва да си отговорим на въпроса дали смятаме, че българските граждани, които не живеят в България, а живеят в чужбина, трябва да фигурират в избирателните списъци в България или не.
Аз съм категорично на мнението, че български граждани, които в изборния ден са дошли в България, в съответната избирателна секция, където е постоянния им адрес, независимо от това дали са вписани или не в избирателните списъци, какъвто и подход да сме избрали, те трябва да имат възможността да гласуват. Мисля, че по този въпрос нямаме спорове. Никакви предварителни забрани, при предварителна регистрация или при друга процедура не трябва да важат.
Въпросът е обаче, смятаме ли, че българите, които не живеят в България, без да им се препятства възможността да гласуват, ако дойдат в изборния ден, трябва да бъдат извадени от избирателните списъци. Защото ако ще си говорим откровено, това е една от възможностите за манипулация. Ще ви дам пример от моя избирателен район. Предвид гражданството на много македонски и сръбски граждани, има десетки и стотици граждани, които имат българско гражданство, естествено те са се регистрирали в населени места в Кюстендилска област, същото е и в Благоевградска област и където всеки кмет на населено място, особено на селата, знае като види избирателните списъци колко от хората му или тези с македонските и сръбските, защото те са две имена, а и за останалите се знае много добре кои отдавна не живеят в България. Това е една от базите, с които се разполага, да го кажа най-директно, за фалшифициране на резултатите, защото тези хора, които със сигурност няма да дойдат в изборния ден, тези които със сигурност живеят в чужбина, са базата която допълва гласуването по определен начин на изборите. Това разбира се има спирачки и по други начини. Например единият начин е машинно гласуване с идентифициране на гласоподавателя.
Ако само с личната си карта ти ще бъдеш допуснат до гласуване е очевидно, че каквото и да пише в избирателния списък, никоя „мъртва душа” няма да може да упражни правото си на глас, ако физически не е в избирателната секция. Но тъй като пред всяко едно революционно нововъдение има много за и против, възниква въпросът просто каква цел си поставяме и кое считаме за допустимо или не.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ:
Добър ден, госпожо Манолова, господин Бисеров, уважаеми депутати, колеги. Божидар Томалевски Другата България.
Ще кажа следното. Вашите заключения не водят до нищо друго. Наистина списъците не са такива, каквито трябва да бъдат и да отговарят на действителността, нито пък тяхната употреба е такава, както трябва да бъде. Така наречените „гласували под чертата” са обикновено тези, които са „мъртвите души”.
Преди известно време поисках от 14 секции да ми бъдат предоставени избирателните списъци, в които мога да докажа, отговорно го казвам пред всички, че има лица, които дори не са присъствали на територията на тази държава. Става въпрос за Испания. Толкова затова.
Мисля, че всичко това което казахте може да бъде отстранено по няколко начина. Единият, който е активна регистрация, не виждам нищо лошо в това.
В деня на изборите много хора, които имат право да гласуват, съгласно чл. 26 от Конституцията не отиват да го направят. Вижте какво беше във Варна. Излязоха да гласуват малко над 20 %. Ако някой иска да гласува нищо не му пречи да направи активна регистрация и да се възползва от това свое право. Нещо повече. Онлайн гласуването или така нареченото електронно гласуване, за което пледираме много отдавна и което касае именно нашите избиратели, българите в чужбина, а и не само нашите, но и на всички тук присъстващите подпомага именно изчистването на тези „мъртви души”.
Активната регистрация е първата стъпка за онлайн гласуването, така че аз не виждам каква е пречката да се приеме и активната регистрация и онлайн гласуването и да могат да бъдат игнорирани тези спекулации, както с избирателните списъци, така и с тяхната употреба. Нещо друго. Господин Казак каза за правата на българските граждани да бъдат избирани. Аз ще направя една малка отметка. Не трябва да забравяме, че ние имаме не само активни избирателни права, но имаме и пасивни избирателни права и сега е моментът да акцентирам вниманието ви на нещо, което до момента от всичките тези комисии ми убягва. Това са правата на българските граждани, живеещи в чужбина и имащи двойно гражданство да бъдат избирани.
Ето, аз съм си направил труда да внеса едно предложение, както до Правната комисия, така и до г-жа Манолова и с конкретни изменения в текстове, които са в изборния кодекс, така и са съпътстващи в Конституцията. Нещо повече, за да не бъда голословен или да не бъда оборван от някои тук лица или които не са радетели на тази тема, съм извадил и копие от конституциите на държави членки на Европейския съюз, където забележете, че избирателните права са на реципрочен принцип. Който може да избира може да бъде и избиран. Още повече, че България е подписала Европейската харта за гражданство и редица други документи, които са анексирани към Лисабонския договор. Ето, официално ще ви го връча този документ. Радвам се, че тук има свидетели колеги и медии, да го предвидите за разглеждане, както в Правната комисия, така и в комисията, която е за изработване на изборния кодекс.
Благодаря ви много. Ето, връчвам ви го официално.
ПРЕДС. МАЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви и аз.
Нека да си поставяме реалистични цели и предложения, а не такива, които засягат промени в Конституцията.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Има милион и половина български граждани, живеещи в чужбина. Как може да игнорирате милион и половина български граждани от политическите процеси в България. Няма държава в Европейският съюз, която да го игнорира това нещо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че режимът е толкова свободен в България.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Говоря за българите, които имат двойно гражданство, те са милион и половина българи, от общо три милиона и половина, живеещи в чужбина. Те нямат право да бъдат избирани, нямат пасивни избирателни права.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, ще обсъдим темата. Днес обсъждаме избирателните списъци.
Заповядайте, господин Димитров по темата избирателни списъци.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Томалевски, с Вас сме разговаряли твърде много и за различни неща. Ако продължаваме така разбира се, никога няма да приключим с каквото и да е конструктивно предложение дори.
У нас ако беше възможно, с промени в закона, промени в наредбите и административни процедури да се постигнат по-коректни списъци, отдавна щяхме да сме ги постигнали.
През година или през две правим избори, понякога всяка година, понякога по два пъти, списъците са едни и същи. Само ще ви кажа, че през 2006 г. в списъците е имало примерно за президентските избори 6 680 000, тази година вече имаме седем милиона избиратели.
Очевидно, че е възможно с правилата да пулсират числата на записаните в списъците. Проблемът от къде идва? Гражданският регистър или регистърът на населението е нещо, което разбира се е основа, от която би трябвало да се стигне до физическите параметри на възможността на един избирател да упражни правото си на глас.
Преди месец и половина съдът в Люксембург разглеждаше следния казус и това е специално за Вас, господин Томалевски. Британски гражданин съди английското правителство, че след 15 години пребиваване, той е с настоящ адрес в Италия и не може да гласува в английски избори. Съдът признава, че материалната връзка между английското законодателство и неговия настоящ адрес е разкъсана, т.е. той може да гласува на местни избори в Италия, на европейски където си поиска и трябва да потърси правата си за гласуване в Италия, въпреки че той обяснява, че плаща данъци, има ипотека и всякакви други неща. Пенсионер военен, който е женен за италианка. Това се наричана английски mail stool. Всяко национално законодателство може да установява условията, при които материалната връзка между един избирател и законодателството, което трябва да спазва и с което е свързан по причина на придобиване на гражданство и т.н., причини господне както се казва , се установява от законодателството.
Обръщам внимание. Аз съм един от радетелите да се промени изцяло системата, при която списъците се извличат от гражданския регистър. Много причини има затова, не е съвсем вярно, че всички тези 90 000 или 150 000 в чужбина не се извличат от гражданския регистър. Като имате предвид сегашното положение не искам да го превеждам в мандати, вие по-добре от мен го разбирате. Не е вярно твърдението, че някой не попадат два пъти просто защото физически това не е възможно.
Накратко. Идеята ми е сравнително елементарна. Аз съм я виждал реализирана, описал съм я няколко пъти. Трябва да се създаде електронен регистър на избирателите, в който всеки избирател да контролира своя изборен адрес. Изпратих на комисията един такъв много суров текст, ще го изпратя пак, разпространете го измежду членовете, може би някой ще му обърне внимание. Съществуването на такъв регистър прави възможна и активната регистрация, и поддържането му в актуално състояние, и най-важното ако има избиратели, които са в Аделаида, Атланта, Адана или Алмейра все едно къде, те принадлежат на една избирателна секция и могат да я променят, ако направят усилия затова. Ако не направят усилие ще стоят там където са. В Кодекса за добри избирателни практики на Венецианската комисия ясно е записано, че не е препоръчително при каквито и други условия да се извършват дописвания в изборния ден. Ако някой иска да се допише или каквото и да направи, той трябва да го направи предварително. Там е посочен и срок от 15 дни, което позволява на всеки в рамките на 15-те си дни да прецени къде ще се намира, какво ще прави и пр. Да извърши действията, с които да докаже принадлежността си към определена секция. Това е смисълът на изборния адрес, която по мое мнение трябва да произтича от настоящия му адрес. Когато настоящият адрес се свърже със секция, това представлява изборния адрес и когато всеки поддържа своя изборен адрес в актуално състояние, разбира се базата данни на господин Гетов иначе е друга, базата данни е на МВР, където има настоящи адреси и активната регистрация не представлява нищо, освен потвърждение в най-баналния вариант, потвърждение такова, когато се правеше тогава, когато правихме преброяването. Да не говоря, че при наличието на такъв регистър са възможни много неща, просто това е друга технологична реалност.
Последното, тъй като съм виждал как действа такъв регистър на няколко места. Некоректността на записите е по-ниска от 1 %, представяте ли си, при положение че при предходна е имало 15 % некоректност и каквито и да е там кухи обеми и пр.
Истина е, че задачата не може да се изпълни за две седмици или за пет седмици. В нея има много технологични подробности, които няма как да обсъдим, защото е необходима компетентност. Аз дори съм некомпетентен по част от нещата, въпреки че съм положил изключителни усилия да стигна донякъде. Става въпрос за защити, криптиране, съхраняване на файлове и пр., тук не знам колко хора биха могли да обсъждат това, аз не се наемам. Да се създаде работна група, която да изработи минималните параметри на такъв регистър, защото сте много прави, когато има такъв регистър много неща стават невъзможни, много от фалшификациите наистина стават невъзможни. Не се лишава никой от право на глас, тъй като често повдигате този въпрос, защото който е в Адана, ще бъде в секцията в Адана, защото там му е настоящия адрес. Ако иска да го промени, ще си го промени, няма проблем, но веднъж да е там, веднъж да е тук, после някъде да го има, някъде да го няма, не може да има нито в изборния ден, хем да го има, хем да го няма, което след това господин Гетов ще установи или няма да установи и ние никога няма да знаем как го е установил просто, защото е една безкрайно специализирана материя, дори господин Гетов трябва да го възложи на свои сътрудници, които трябва да извършат една наистина физическа проверка кой колко е свършил, несвършил, защото няма как да проверите всеки, който е свършил каквото и да е.
Регистърът на избирателите е нещо, за което сме узрели отдавна при тази мобилност на населението. Това го казвам специално за пресата. Това е единственият начин всички права да бъдат универсални. Всеки където е да си ги заяви, потвърди, това се нарича реална активна регистрация, а не някой да се регистрира, друг да не се регистрира.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не съм казал такова нещо.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Казахте, че който се заяви, няма който се заяви, всеки ще присъства в една секция, само че активно ще може да я промени.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Съжалявам ако не сте ме разбрали. Имах предвид активната регистрация, както се прави в Скандинавия.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не можем да заимстваме много практики от различни страни по една много проста причина. В Швеция специално 47 % гласуват по пощата, даже има тенденция много да се увеличава.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Защо в България да не стане?
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По много проста причина. Защото в България като получите писмото организирате търг. Знаете прекрасно как се гласува в България. Търг, при който един купува 10, продава ги после по 15, като ги събере по 1000 и т.н. Понеже сте изключителен радетел на западната практика ще ви кажа, че заради това във Великобритания беше забранено гласуването по пощата, защото общностите от Бангладеш правят това, което правят някои общности тук. Събират се и колективно гласуват.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: И онлайн гласуването ли е така?
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Онлайн гласуване има само в една страна и престанете да ме занимавате с фантазии. Много пъти съм Ви обяснявал, че когато имате електронен гражданин ще имате електронно гласуване. По тази причина не можем да гласуваме електронно, но ако имаме такъв регистър, и това вас ви касае, наистина е възможно за определени групи население да се заяви предварително, че ще подадат гласа си онлайн. Не може да се отнася универсално за всички.
Това е сложно за обяснение, няма да засегне повече от 20 000 или 50 000 избиратели, но те са важни. Те се намират в условия, в които нямат техническата възможност да гласуват. Наистина в Аделаида не са 100 и няма никога да станат 100, но това че са 50 не ги прави по-малко граждани, отколкото онези граждани, за които някой може да подаде списък от 100 ЕГН. Някой, повтарям, защото в много случаи това не са и гражданите, които го правят.
Това е което искам да ви кажа. Направете една работна група, която да изготви един добър технологичен проект, да направи оценка, това отгоре на всичко струва и пари. Някой трябва да инсталира машината, защитите и всичко останало, но това си заслужава.
Обърнете внимание, ако имате регистър на избирателите бихте могли да правите подписките. Достатъчно е 5 000 подписа и няма нужда да се виси в никой подлез. Това ще бъдат проверени, реални подписки. Ако имате регистър на избирателите, дори може бързо да организирате референдум в рамките на 3 седмици преди изборите и много други неща, които в момента изглеждат технологично невъзможни. Говоря за различна технологична реалност, която няма как тук да създадем, защото аз не се наемам, въпреки че съм изчел 10 закона, прегледал съм стотици материали по този повод, но е съвсем различна технологична реалност. Добре е компетентни хора да напишат някакъв технически проект, правен проект, да направят някаква оценка колко би струвало. Знам страни, в които това би струвало 1 млн. или 2 млн. евро или може би по-малко, включително и технологичното оборудване.
Ние можем да си говорим много, но няма как, ако не се оттласнем от тази правна рамка, от тази технология, да се облекчим от всички нейни съпътстващи, ако искате, просто неизбежни дефекти. Ако можеше, повтарям, толкова често правим избори, досега щяхме да имаме други списъци. На никого не вменявам зла воля. Всеки се е старал, но просто такива са условията. Тези условия произвеждат това, условията като мобилност, условията като наличен граждански регистър и каквото искате друго като условие. Административен капацитет и всичко останало.
Извинявам се за дългата лекция, но темата ми лежи от много години, писал съм безкрайно много пъти по този въпрос. Аз не съм юрист, но гледайки много закони, съм направил и някакъв вид суров закон, който обяснява кое понятие какво е, какво е изборен адрес, как се променя, кой на какво отговаря и т.н. Разпространете го измежду всички, които са заинтересовани, може би все пак някой ще му обърне внимание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. От собствен опит ще кажа, че предложенията за идеи много често са блестящи, но желаещи да седнат и да ги напишат има много малко.
Хващам се за предложението да направим работна група. Направо сега можем да й определим състава, защото обсъжданията на изборния кодекс са към своя финал. Следващия месец ние ще пишем текстове. Говоренето приключва. Изслушахме всички идеи и след като имате толкова опит по темата и го изследвате от дълго време вече накрая е логично това да бъде формализирано в конкретни предложения за текстове, така че предлагам да оформим една група. Господин Карадайъ също се интересува от темата избирателни списъци, г-жа Мариана Тотева, Вие господин Димитров, г-н Иван Гетов. Тази група ще се занимава само с избирателните списъци.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Мога да ви кажа, че ние имаме готов екип, който при конкретно задание може да ви изготви готов алгоримът затова нещо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Г-н Томалевски го включваме. Господин Стоил Стоилов също.
Много ви моля оставете си координатите в комисията, което означава, че ще ви помоля следващата седмица да сте на разположение на Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс, защото предложенията, които стават за реализация трябва да бъдат финализирани.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще ви изпратя в суров вид текст на Закон за изборен регистър, който е 5 – 6 страници.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми експерти и специалисти, за да започна моето изложение първо имам нужда от малко помощ, от информация.
Господин Гетов, имам един въпрос към Вас. На последните избори имаше ли направена проверка за така нареченото двойно гласуване или аз ще го кажа по друг начин, недобросъвестност при гласуването?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Както на всички избори досега и на последните избори направихме такава проверка.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Какъв е резултата от вашата проверка?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Двойно гласували – 105 избиратели на последното гласуване.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Регистрирани 105 с идея, че са гласували двойно. Тази информация ми беше важна.
Колеги, аз поне от това което разбирам, идеята на всеки от нас, които сме тук в тази зала е изписана на стр. 6 от раздадения ни материала, а именно ние да се обединим около едни такива идеи около съставянето на избирателните списъци, така че нито един избирател , който има право да гласува, да не бъде лишен от възможността да упражни избирателното си право, както в страната, така и извън страната. Чета текстове от стр. 6, предпоследния абзац. Всички като сме обединени около това нещо, като проучихме и тази статистика от г-н Гетов, поне тези които са се занимавали с предмета и материята знаят, че една основна част от тези регистрирани възможности за двойно гласуване по принцип се дължат на разместени редове, защото понякога избирателните списъци са обърнати на едната страна, понякога от другата страна. Такива констатации има направени в предишни избори, включително и от Прокуратурата при сравнение на различни подписи, така че от там нататък стигаме до едни ситуации, в които можем да кажем, че това са единични случаи за такива опити и самите ние, когато тръгваме и разсъждаваме каква нормативна база да създадем, моята идея е да не изхождаме от някаква форма на недобросъвестност от една страна и на гражданите, от друга страна и на изборната администрация, която прави първия контрол, поради простата причина, че резултатите като констатации поне засега изглеждат по този начин от оторизираните държавни органи.
От тази гледна точка ми се струва, че предварителните регистрации и изборните регистри, по-скоро като идея са продукт на предварително залагане на недобросъвестност поне на две категории лица, от една страна на избирателите, а от друга страна и на така наречената изборна администрация. В конкретния случай по-скоро става въпрос за секционните избирателни комисии, които контролират провеждането на изборите, иначе по другите идеи, които са в предложенията примерно в т. 5 това, което се коментира като забележка от други места, че в предишния изборен кодекс не са били разписани някои категории лица, тъй като това ограничение, мисля че го има и в Конституцията, една категория лица или някои категории лица да не могат да гласуват, така че ние да го имаме предвид и да го изпишем в следващия изборен кодекс, кои са категориите лица, които попадат в така наречените избирателни списъци с избиратели, които няма да бъдат дописвани в изборния ден.
Точка 6 от предложенията. Аз считам, че тези текстове трябва да отпаднат. Така или иначе Конституционният съд ги е коментирал, че затрудняват процедурата, а от друга страна 2011 година имахме много горчив опит и на местните и на президентските избори, където предишното Народно събрание включи още един елемент при изготвянето на избирателните списъци, МВР да се намесва и МВР направи така, че стотици хиляди български граждани, които бяха дори на територията на България да не могат да гласуват, камо ли да бъдат кандидати. Още повече, че има една директива, мисля че беше директива 265/2006/ЕО, където ясно е записано, че има забрана за следене на българските граждани кога излизат в чужбина и кога се намират в страната.
Имаме го този опит и от правенето на предишни избори, когато сме запитвали съответните органи в държавата, примерно да кажем Гранична полиция или МВР кои са били лицата, които в този срок са напуснали страната, за да бъдат заличени от избирателните списъци, че да не бъдат включени, сме получавали отговор, че им е забранено да ги следят, т.е. фактически те могат да имат информацията, но формално, официално няма как да бъде ползвана тази информация, а ако няма държавен орган, който да подава такава информация, след това трудно ще може да бъде реализиран този текст, трудно е да се реализира, освен по вариант и начин, по който Цветан Цветанов го реализира 2011 година.
Това са ми засега коментарите по идеите, които са предложени пред нас. А за чужбина една идея, ако ми позволите. Сега имаме малко опит и с гласуванията в чужбина, включително и с дела в нашият Конституционен съд, включително и с дела в Страсбург, чиито резултат се очаква. От опит знаем, че в чужбина секциите се образуват на база подадени заявления, но когато в едно населено място има достатъчно подадени заявления за повече от една секция, ако се тръгне да се прави предварителен избирателен списък, гражданинът няма от къде да получи информация в избирателния списък на коя от секциите е включен, а той самият като се яви в изборния ден в чужбина, не само той, всеки български гражданин, независимо дали е подал заявление или не по закон има право да гласува в коя да е секция.
Това е едната тема, т.е. там да помислим малко дали изобщо има нужда от предварителни избирателни списъци, нужда от заявления за разкриване на секции. Да, но от гледна точка на ефективност, да помислим къде и как могат да бъдат съставени тези списъци, защото теоретично е възможно в една секция в чужбина да бъдат изписани 1 000 души български граждани. Всички тези 1000 души да гласуват в чужбина, но да не се явят в тази секция, няма такова задължение да гласуват в тази конкретна секция, след като самите те няма от къде да знаят в коя секция са.
Вторият въпрос за гласуването в чужбина, който също трябва да го преценим, който няма пряко отношение към избирателните списъци, но въпроса се засегна е примера с Лондон. Над 2 000 български граждани участват в изборите, но когато дойде ситуация за подаване на заявления не повече от 150 – 200 души подават заявления за разкриване на секции, обаче когато дойде денят на изборите се явяват около 2000 – 3000 души да гласуват. В един момент, тъй като заявленията са 150 – 200 се разкрива една секция, обаче в деня на изборите като се явят 2 000 – 2 500 души български граждани, те упражняват правото си на глас в един много голям дискомфорт, с едни дълги опашки, които в изборния ден ги гледаме и по медиите, в Лондон чакат на опашки, за да упражнят правото си на глас. Тези въпроси можем да ги разглеждаме. Аз съм убеден, че можем да намерим решение на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Страхувам се, че по начинът, по който върви дискусията в крайна сметка избирателните списъци в България, ако сега включват 6 800 000 при 7 380 000 население, ще станат 7 380 000 в избирателните списъци. Не е проблемът, и всички много добре го знаем в хората, които гласуват два пъти и в случая ние можем да презюмираме добросъвестно поведение на българските граждани и участниците в избори по време на избори, но това добросъвестно поведение някак си не го видяхме на последните няколко избора, които се проведоха, на последните десетки избори, така че едната от задачите на промените е донякъде да ограничим възможностите за злоупотреби и едната възможност е избирателните списъци. Достатъчно е сложна задачата за решение, ако пък изобщо не искаме да я решаваме, не че и да искаме можем да стигнем до приемливо решение. Аз казвам пак, че тази тема лично мен ме плаши най-много, защото засяга много права, но примерно ако възприемем подходът, че хората които не живеят в България със всичкия потрес на господин Томалевски няма да са в избирателните списъци в България това все пак ще бъде крачка напред.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Нас ни интересува да можем да си консумираме активните и пасивни избирателни права.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има думата господин Димитър Димитров.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само една бележка. Ако трябва на едно място да се открият 38 избирателни секции или 56, толкова ще бъдат открити, всеки избирател ще бъде уведомен, там където живее коя му е секцията и какъв му е изборния адрес. Ако той иска да си го промени, ще си го промени, ако иска да го ползва, ще го ползва. Това със създаването на секции, при това някъде организирано, някъде не съвсем, няма да го има въобще и няма да има възможност да се гласува във всяка секция, а в тази която е създадена.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност въпросът по отношение на секциите в чужбина, поставен от господин Карадайъ е много основателен и той има много просто решение, а именно освен въз основа на брой заявления, секциите да бъдат разкривани предвид практиката от последните избори. Там, където са гласували 2 000 души в една секция, очевидно че трябва да се направят две секции и тук според мен инатът не е от полза никому. Така или иначе тук има някакви варианти, които ще обсъждаме.
Заповядайте, господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Казвам се Стоилов, аз съм автор на предложението да се започне изграждане на български изборен регистър на основата на гласувалите в трите поредни последни избора.
Първо искам остро да възразя срещу философията , която тук господин Карадайъ застъпва по отношение на избирателните списъци. Първо наличието на изборен регистър не представлява по никакъв начин ограничаване на избирателни права, напротив изборният регистър защитава избирателни права, улеснява адаминистрирането на изборите и по този начин пази избирателите от кражба на избирателни права, каквито случаи има.
Второ. Изборният регистър е абсолютно необходимо условие за създаване на обществено доверие в процеса на изборите. Аз вече имах възможност да кажа, че в България така нареченото „електро секюрити” - изборна сигурност е абсолютно пробита от всякъде. Ние не знаем колко души са българските избиратели по секции, ние нямаме номерирани бюлетини, ние нямаме сигурност в извозването на печатите. Е, какво обществено доверие, каква легитимност произвежда административната процедура Парламентарни избори.
В света има три системи за изготвяне на изборни регистри. За първата няма да говоря, защото обикновено я плащат богатите държави, а се реализира в бедните. В другите държави има една технология, която се нарича продължаваща регистрация, където различните органи са длъжни по закон да предоставят на Централната избирателна комисия данни и при наличието на постоянна изборна администрация тези данни непрекъснато се актуализират, като веднъж годишно, или по-често се публикува изборен регистър, който е отворен 30 дни за публична проверка, инспекция, дописване и отписване по определен начин и се затваря до следващата година.
Другият начин, който ние сме избрали е най-мързеливият. Ние сме избрали най-мързеливият критерии за предоставяне на избирателни права, така нареченото гражданство. Тъй като няма хора без гражданство, най-лесно е господин Гетов да принтира списък на населението и ние казваме, че това са избиратели. Това не е вярно, това не са избиратели, това е списък на населението, на притежателите на български документи за самоличност може би. В този смисъл съм абсолютно съгласен, че е необходимо да се изготви изборен регистър и моето предложение да се стъпи на основата на гласувалите в трите избора е кризисно. Аз го казах и предишния път.
Относно тайната на вота. Дали човек е гласувал или не е, не е предмет на тайната на вота. Тайната на вотът е друг компонентен международен стандарт, който включва тайната на избора в момента на гласуване и запазване на тайната на избора във всеки един бъдещ момент да не може да бъде установено.
Господин Томалевски, с електронното гласуване това е голям проблем.
Моето предложение е, и предполагам че искането на хората на улицата е по този въпрос да започне една сериозна работа, така че към определен момент може би след два или след три месеца, да се предостави на независима организация възможността за публичен одит на избирателните списъци. Има две технологии – избиратели срещу списъци или списъка срещу избирателите. Един такъв независим публичен одит да излезе пред обществото и да каже: „Да, българския изборен регистър е точен, актуален, навременен, всеобхватен” от гледна точка на правата на хората, които са включени, иначе ние ще отидем на следващите избори със същото нулево доверие към процеса.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще моля изказванията ни да са във времето, както вие го разчетохте, кратки и ясни, защото се застъпва работата на комисия върху комисия, просто ще трябва да приключваме след малко.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Ще бъда много кратка.
Тъй като сме се събрали тук и произвеждаме държавност, производството на държавност е отговорност, а отговорността е споделена, т.е. делитна отговорност и в тази посока на какви критерии отговарят лицата в списъците. Нима смятате, че 18-годишна възраст е достатъчен критерии, биологичната възраст. Ние биологични същества ли избираме или избираме ценност. Тъй като в крайна сметка една социална осъзнатост може да възпроизведе и социална отговорност и в тази посока какво е мерилото за ценност в избирателя, онзи в избирателния списък.
Ако той не е отговорил на минималните изисквания, които са гарантирани от нашата конституция за едно най-ниско ниво на образователна степен, което се има предвид, когато е спомената 18-годишната възраст като споделяне на отговорност, тогава бихме могли да очакваме възпроизводство на ценности. Не може да се упражнява масово обратна дискриминация. Нима един глас на лица, които нямат дори средно или основно образование, може да бъде равен на гласа на един професор или на гласа на един гражданин, който е с две или три висши образования. Няма равност, какви ценности ние възпроизвеждаме, когато възпроизвеждаме държавност, ние произвеждаме капитал, ние произвеждаме справедливост, такива са намеренията ни, произвеждаме и отговорност.
Смисълът на този изборен кодекс е не да възпроизвежда сблъсъци като социални взаимодействия, не разрушаване на инфраструктура, защото някой нямал съзнанието за тази инфраструктура и другите трябвало да платят и да осигурят тези най-малко 30 000 от предхождащи позиции, които гражданите имат право да изявят своята позиция, но те трябва да се съобразят и със своите задължения, защото ние говорим тук само за изборни права, а правото е и задължение, а задължението е отговорност. Отговорността е социална осъзнатост, т.е. нивото на социална осъзнатост не може да пренебрегва най-ниското ниво на образователна степен. Поне средно образование трябва да има налично лицето, което желае да изрази своята позиция в производството на държавност.
Това имах да кажа. Предлагам да бъде налична тази образователна степен, най-ниската образователна степен, да не говорим за основно образование, говорим за средно. Ние възпроизвеждаме със своите данъци и със своята компетентност държавност, отговорност, която да е налична като капитал, като справедливост, когато се произнася съда в името на народа и да е налична по безспорен начин отговорността във всеки един от нас. Ние само така можем да комуникираме един с друг, когато двустранно е налична отговорността ни, защото имаме и права имаме и задължения. За да имаме право ние трябва да сме налични със своето задължение като отговорност.
В минало заседание бях предложила всеки гражданин да има в себе си баркод, в който да показва с подписа на председателя на комисията, да може да доказва, че той действително е упражнил своята отговорност към своята държава, както са задължителни данъците. Ние плащаме задължително данъци, така да бъде задължително правото да избираме и да можем да докажем, че ние сме изпълнили нашата гражданска отговорност, за да имаме правото да протестираме, но не да разрушаваме инфраструктура. Ние възпроизвеждаме държавност, не възпроизвеждаме дефицит на отговорност.
Това е което исках да кажа.
Нина Георгиева, Национално обединение за граждански контрол върху институциите. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Подобно предложение има проблем с Конституцията.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: За лицата, които не са упражнили правата си, вината не е наша. Те не са упражнили правото си да се образоват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Статистиката е наистина отчайваща затова колко неграмотно младо население се произвежда в момента в България, но това е една друга тема, която изборният кодекс няма да реши.
Предлагам да не се нагърбваме с тази задача.
Заповядайте, последни изказвания.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ:
Смятам, че въвеждането на машинното гласуване при развитието на техниката в този момент ще елиминира абсолютно всички тези въпроси, за които в момента се говори тук толкова много.
Второто, което искам да кажа, че по това което трябва да работим е духът на Закона за изборния кодекс и специално за изборните списъци.
В последните години законът е направен така, че той да може да бъде заобикалян, да може да бъде преиначаван във всяка една от неговите точки.
Искам да призова да работим върху това да направим революция, да сменим духа на предизборния кодекс, така че и да се иска да се сбърка, да се иска да се фалшифицира да не може.
Моралното развитие на нашето общество, технологичното развитие на нашето общество позволяват това да стане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:Благодаря.
Има ли някой конкретни предложения.
ВЪПРОС:
Доколкото разбирам няма някакво надеждно и прясно изследване на това каква е европейската, американската или канадска практика?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имаме изследване, но това не ни помага особено. В редица страни например притеснителната за България предварителна регистрация е въведена, например във Франция се регистрират предварително, избирателните списъци се правят всяка година.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Светослав Николов, Граждански комитет равен пред закона.
Аз съм повече от един месец срещу Парламента, окупираме Народното събрание за нов изборен кодекс и да ви кажа, че над 11 000 души, аз говоря лично с всеки, и те казват така: „Искаме наистина да има активна регистрация”, защото вторичният ефект ще е когато стане едно такова объркване и излязат на улицата, ще го питат: „Ти гласува ли?” - „Не, не съм гласувал” - „Ходи си в къщи и си гледай телевизията, когато ти не си пожелал да направиш това нещо”. Просто може да се провери дали всеки е бил регистриран, нищо повече.
Много хора казаха, че искат да има възрастово ограничение, над 65 години. Аз казах как може да го направим това нещо при положение, че има хора които са си с акъла, както господин Димитров каза, че над 900 000 избиратели са над 70 години.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Има над 900 000 избиратели, които са над 70 години, вие не си давате сметка затова. Медицинската статистика е, че около 15 % от тях имат такава стресенилност, в смисъл социалната им компетентност значително се е свила чисто биологично, но това са реалностите, ние не можем да променим биологията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да не включваме и медицински теми в днешното обсъждане.
Някой има ли други конкретни предложения.
Благодаря. Предлагам да закрием дискусията с молба господата, които изредих и г-жа Тотева да се включат в една работна група, която да обсъди възможните за реализация идеи, а ние ще участваме в писането на конкретните текстове през следващите седмици.
За всички, които се интересуват да обявя какъв е нашият работен график.
Следващата седмица приключваме обсъжданията по изборния кодекс с темата „Финансиране на предизборните кампании и на политическите партии”, след което през месец август изписваме всички възможни варианти за решения и месец септември в рамките на Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс гласуваме текстовете, като там където някои от предложените решения не се възприема се пренаписват и дописват нови текстове.
Темата, свързана с изборната администрация може да я включим в темата за финансирането следващата седмица, за да сме приключили в рамките на месец юли с обсъжданията по основните теми.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ:
Госпожо Манолова, искам да ви попитам дали планирате да има същата работна група, когато става въпрос и за регулацията на медиите в изборния процес, както има работна група за изборните списъци, защото там има също много голям проблем за следващите избори, ние го виждаме още и в момента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Там имаме съгласието на представители на СЕМ, на обществените медии да се включат в изработването на текстовете, защото част от тях изискват специални познания.
Ние имаме предвид вашите предложения. Така или иначе всичко, което е говорено и предложено до момента ще бъде обсъдено, ще напишем възможните варианти, през месец септември ще се включите в обсъжданията, но наистина през месец август ще пишем в работен порядък.
По време на дискусиите всеки си е казал мнението.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Въпросът беше елементарен. Дали предвиждате да има и по главата за медиите такава работна група, която има по избирателния списък?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Там такава неформална вече е създадена. Ако искате да се включите, заявете вашето участие при сътрудник от комисията.
Ние коренна промяна в медийното законодателство няма да правим, защото задачата с изработването на кодекса е достатъчно сложна и обемна, за да се ангажираме със съпътстващи теми, но можем в резултат на дебатите да направим предложения до Комисията по култура и медиите. Предвид спецификата на нашата работа да прехвърлим на съответните парламентарни комисии предложенията, които са били отправени до нас.
Имате ли други въпроси. Не. Благодаря.
Предлагам да приключим с тази точка. Очакваме Сдружението на секретарите на общини да изпрати своите предложения.
По точка Разни. Ние всъщност обсъдихме какъв е графикът за работа на комисията. По този начин, ако спазваме този график ще приключим в тримесечният срок, който ни е даден от Народното събрание за финал.
Благодаря.
Следващото заседание най-вероятно ще бъде следващият четвъртък, отново тук в 14.30 часа.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)