Заседание на Обществения съвет към комисията

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

О Б Щ Е С Т В Е Н С Ъ В Е Т



П Р О Т О К О Л

№ 2


На 23 септември 2013 година (понеделник) от 14.00 часа в сградата на пл. Александър Батенберг І, зала 238 се проведе работно заседание на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Работното заседание на Обществения съвет бе открито в 14.00 часа от проф.Емилия Друмева – председател на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Списъкът на присъствалите членове на Общественият съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА:
Добър ден, колеги!
Провеждаме заседание в понеделник, което свидетелства че нашата работа става по-интензивна, както и работата на парламентарната комисия. Имаме променена ситуация и считам, че е за добро.
Първо постъпили са становища от членове на съвета и повод за тези становища е фактът, че на сайта на Народното събрание е качен пълния текст на проекта за нов изборен кодекс. Сам за себе си този факт е вече една много стабилна основа, един много ясен знак, че работата по Изборния кодекс напредва сериозно и отговорно. Ние участваме в нея и ето ги първите резултати на хартия пред нас. Едното е на адвокат Каназирева и хубаво е, че тя е сред нас днес и ще може да изложи основните положения. Винаги личното възприятие и общуване е най-добро. Имаме и стегнатият и много синтезиран материал на проф. Константинов, който мисля, че е едно много силно резюме и дава една точна рамка на пътищата, по които си струва да вървим, разбира се това не е ограничение.
Това са становищата по повод на каченият текст. Имаме нещо, което за мен беше много приятна изненада, а именно писмо от председателя на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс г-жа Мая Манолова, с което по конкретен повод тя ни уведомява, че залата е на наше разположение, но обръща внимание, че срокът в който комисията трябва да е готова с проекта наближава – 17 октомври и се обръща към членовете на Обществения съвет, че комисията очаква становища, и то становища не гласувани, обсъждани, подредени, написани, а писмени становища, т.е. мнения по отделни въпроси, които са предмет на регулиране от един Изборен кодекс.
Така че в това аз виждам едно рационализиране на нашето общуване с комисията, което е добро и което ни облекчава, което скъсява общуването. В тази връзка предлагам днешното заседание да бъде посветено точно на изразяване на такива становища свободно, по въпроси по които всеки преценява, че са релевантни, от значение за кодекса. Разбира се ще дадем предимство на тези от нас, които са си направили труда да го напишат, да ни го изпратят електронно. Имам предвид адвокат Каназирева.
Считам, че и материалът на проф. Константинов заслужава вниманието ни, защото наистина лично според мен той ме облекчава в известни положения, а това не изключва извън заседанията всеки от нас да напише каквото смята че е полезно, че ще бъде от полза за комисията.
Лично аз ще се захвана с гласуването с преференции, защото считам, че там има бели полета и си струва да се положат усилия да бъдат покрити, така че това е моето предложение за дневен ред, като преди това имаме една несвършена работа.
Несвършената ни работа е относно реда, по който ще работим, но някак събитията като че ли малко ни изпреварват, това не значи, че няма да си довършим правилата.
Като обективна информация – ползваме залата до 16.00 часа, така че да работим в добър ритъм, 2 часа не са малко.
Колеги, имате ли други предложения за днешния дневен ред. Като приключим, надявам се недълго с правилата, просто форумът е свободен с предимство на г-жа Каназирева.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, аз предлагам да не обсъждаме правилата, да направим онова, което не направихме миналия път, тъй като аз лично и още няколко души, следейки в интернет, са направили сериозни, систематични предложения към правилата, което означава, че ако се върнем към тях ще си загубим времето и затова ви моля да определим, ако не ви звучи добре работна група, която е близко до комисия, да направим един координиращ екип от двама, трима души, които да предложат окончателен вариант, за да може следващия път просто да го санкционираме и да тръгнем по същество да работим.
Благодаря.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Има такова предложение, колеги. Други предложения.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Подкрепям горещо това предложение.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Предлагам по-радикално предложение. Събрали сме се да работим, а така както отиваме, ще коментираме още на две заседания вътрешните правила, няма да ни остане време за фактическата дейност, каквото е предназначението на този Обществен съвет. Затова предлагам да гласуваме предложените правила и да приключим с тях. Предлага се ясно – всеки си изказва предложението, обмисляме го и работим по Изборния кодекс, всичко останало е загуба на време.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Аз приемам предложението на г-н Гетов. Нека сме по-оперативни и да работим по същество.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, аз в името на конструктивността ще се откажа от това, което предложих, но минахме в дебат по същество. Извинявайте, това беше дебат по същество. Аз припомням само, че това бяха правила, които бяха предложени на самото заседание, след това 7 души си направихме труда да направим конкретни предложения, да ги подобрим. Аз направих предложение още на първия ред, не го виждам в новото, окончателно предложеното. Затова ви моля още един път горещо да не губим никакво време. Предлагам в тази работна група примерно да влезе г-жа Алексиева, г-н Божидар Томалевски и следващия път просто да го предложат, да го санкционираме за десетина минути и да отиваме напред.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Колеги, има едно модифицирано предложение, което както разбирам да върви паралелно, т.е. сега да си гледаме работата, становища, изказвания, а следващия път групата да даде едни готови правила. Има такова модифицирано предложение.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо Друмева, колеги, аз дори бих бил още по-радикален. Ако мислим, че ще можем да разглеждаме всички текстове на Изборния кодекс текст по текст, както това се прави в Народното събрание, мисля че няма да ни стигне сигурно половин година.
Освен правилата, по които ще работи този Обществен съвет, нека да имаме конкретни предложения по различните раздели на Изборния кодекс.
Аз смятам, че функцията на Обществения съвет е да даде едно становище. Не се и залъгвам, че това становище ще има императивен характер за Народното събрание, но ето тук бих казал на господин Брезоев по така предложените ни правила, в случай че член на съвета има становище, което е различно от приетото от Обществения съвет, същото се изпраща за разглеждане във Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, което на практика покрива Вашето желание. Затова бих подкрепил предложението на господин Гетов да гласуваме това нещо амблок и да започнем да работим.
Благодаря ви.
ПРЕСД. Проф. Е. ДРУМЕВА: Колеги, имате думата за предложения. Не виждам друго предложение.
Първото предложение, направено по време е на г-н Брезоев, то беше модифицирано, но остава – 3 души да сглобят от всички предложения един проект на правила, по които да работим.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 14, въздържали се – няма.
Не се приема.
Другото предложение няма нужда да се гласува.
Всъщност пристъпваме към работата ни. Лично аз съм с вяра и с убеждение, че ще намираме начин да съгласуваме желанията, да няма конфликти, така че всъщност в крачка работим правилата си и ги прилагаме.
Да започнем същинската ни работа.
Да, професор Хаджиев.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Радвам се, че ми давате първи думата.
Аз ще си позволя да прочета няколко основни стълба и ако ги има в този закон, следователно той е един демократичен, съхраняващ правата и свободите на българските граждани, за разлика от всички съществуващи досега закони, които силно са ограничавали, нарушавали и действали активно против интересите на българските граждани.
Затова първият стълб, който трябва да изискваме от новия Изборен кодекс, това е деполитизиране на избирателната система. Първото, което императивно трябва да изискваме от тях е Централната избирателна комисия да не бъде назначавана от политическите партии орган, а да бъде по някакъв начин, който може би ние или заедно с тях ще измислим, избиран от гражданското общество.
Да не става по партиен принцип.
Второ, което искам да се запише и да го имаме предвид. Гражданските организации и гражданите да имат безусловен достъп и права до регистрацията и участието в изборите. Това означава регистрация на граждански сдружения или новосформирани инициативни групи измежду протести, измежду други форми на граждански протест. Да имат възможност наравно с политическите партии да правят списък за всички избирателни райони и да не им се изисква наличието на 10 000, 20 000 или 50 000 лева, които те не могат пожизнено да съберат за да се явят на избори.
Трето. Равен безплатен достъп до медиите и таван за разходите за предизборна кампания.
Четвърто. В закона да се дефинира понятието етническа партия. В Конституцията го има, но там е направен съществен пропуск. Няма дефиниция на етническа партия, което дава възможност да се заобикалят законите и дефакто искам да ви кажа, когато има една забрана в Конституцията, една дефиниция в Конституцията, която не се изпълнява, това е акт на суспендиране на тази Конституция. Когато партията, суспендирала Конституцията влезе във властта, това е акт на държавен преврат. Във всички тези години, в които е имало правителства с мандата на ДПС, това са години, в които ние сме съществували в условията на държавен преврат, дами и господа. Затова липсата на определена етническа партия в Закона за изборите е съществен пропуск, който по същество се явява противоконституционно деяние.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Прощавайте, чисто формално едно прекъсване. Тъй като е ограничено времето на заседанието, да се договорим отсега колеги за някакъв регламент, който дава изказване да кажем до 10 минути, да могат всички да се изкажат, след това повторно да се взема думата.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: В такъв случай само ще ги прочета, без да ги коментирам.
Следващото е за машинното гласуване.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Колегите изразяват несъгласие, смятат, че 10 минути са много. Изказванията да бъдат до 5 минути.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Тук сме хора, които вече сме говорили 8 пъти на открити заседания на Временната комисия. Голяма част от тези неща, които сега слушаме вече сме ги казвали и са в проекта. На масата има текстове и аз предлагам да говорим по текстовете, които са на масата, ако сме ги чели, не е грешно някой да не е успял да прочете всички, за да бъде полезни на хората, които ще четат материалите за това, което говорим.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Аз искам да посоча принципите, от които ще се ръководим, когато четем текстовете.
Седмо. Машинно гласуване.
Осмо. Задължително гласуване или ако не се приеме задължителното гласуване, изчисляването на процентите да не става на база на явилите се да гласуват, а на база общия брой избиратели.
Следващото е правила за отзоваване на избраните народни представители.
Според мен това са нещата, които ще позволят да бъде създаден един демократичен, защитаващ правилата на хората закон.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Госпожо Каназирева, имате думата.
Г-ЖА ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Професор Друмева, колеги, това което съм подготвила е всъщност работа по конкретните текстове, така както ни бяха представени при конституирането на първата ни среща на Обществения съвет. Много от тях не звучат високопарно. Смятам, че следва да има редакция на някои текстове, които може да не са толкова основополагащи, но смятам, че могат да претърпят корекции. Това, което чух донякъде засяга и промяна в Конституцията, което считам че не е тема на настоящия Обществен съвет.
Започвам от първият текст, който съм предложила.
Това е в чл. 5, нещо което е дълго дискутирано между представители главно от местната власт между различните региони на страната, именно изборите при възможност да се провеждат в работен ден, обявен за неработен, тъй като считаме, че почивните дни допълнително демобилизират избирателите. Достатъчно са демобилизирани от тази политическа апатия, която съществува и която не можем да отречем, така че това е едно от първите ни предложения в чл. 5.
Много важно за нас е в чл. 9, ал. 5, то касае Пловдив може би и аз като представител от Пловдив ще ви кажа за районирането и границите. В текста е заложено, че всъщност границите на избирателните секции в градове с районно деление се съобразяват с границите на административните им райони. Предложила съм конкретно текст и всъщност със заповед на кмета. Той да определя районите, а не да съвпада с административните граници на района и веднага ще ви обясня причината затова. Това е огромната махала Столипиново, позната на всички, може би най-голямата на Балканския полуостров. Това беше и наше предложение преди тези избори. Просто един от начините да се разбие купуването на гласове в този район е всъщност те да бъдат измъкнати от секциите, които са консервирани или така да го нарека затворени в гетото и да бъдат смесени с други райони. По този начин ще се изгуби нишката с техните тартори, които им определят как да гласуват, за кой да гласуват. Да бъдат извадени от гетото и всъщност това е нашето предложение, което смятам, че ще се обсъди и ще получи подкрепа.
Аз не знам дали конкретно да се спирам на всяко предложение и дали конкретно сте се запознали с текстовете, за да не ви отегча.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Може би е добре в по-едър вид да представите проблемите, а не толкова член по член.
Г-жа ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз исках за неработния ден конкретно да спомена мотивите си, както и за проблема с районирането в гр. Пловдив и съответно за всички градове, които са районирани. Освен това имам една поправка, която сме направили. На другите текстове няма да се спирам, те са изпратени на всички относно събирането на подписи за участието в избори. За нас лично това е абсолютно излишно, тъй като съгласно самият Закон за политическите партии един път регистрирана партията, тя вече има право да участва в избори. Повторна тежест да се събират подписи смятам, че е излишна първо защото няма какво да се лъжем, много от подписите всъщност не се събират, а се копират от стари списъци.
От една страна това създава предпоставки за злоупотреба с лични данни, от друга страна води до увеличаване и натрупване на излишни разходи на ГРАО за проверка на хиляди, хиляди подписи. Категорично считам, че това е излишно и няма да предотврати или да доведе до по-честни избори.
Върху тези текстове основно ще се спра в течение на работата. Ако нещо има допълнително ще взема думата отново. Благодаря.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА:
Всъщност госпожа Каназирева засегна въпроса за образуване на районите, за изисквания към партиите за участие в изборите, предвид тези подписи, 7 000 мисля че бяха. Но всъщност като тръгваме вече към тези въпроси, ние трябва да сме наясно, че след като разсъждаваме за многомандатни райони, каквито са сегашните, всъщност приемаме мълчаливо или подлежи на обсъждане изходния въпрос за вида изборна система, тъй като говорим за сегашните райони, за тяхното подобряване, поначало образуването на районите.
В това отношение мисля, че ни помага материала на проф. Константинов затова, че целият проект, който е на страницата на Народното събрание и който имаме възможност да четем, да правим нашите бележки, той стъпва върху пропорционална система, но гласуване с преференции. Аз така го разчетох, без обаче да има задължителност на преференциите, т.е. един възможен формат и съдържание на изборната система, с което опциите, които се обсъждаха в предходни периоди, а именно германската смесена система със съответна адаптация мажоритарна система. Аз снощи бях в немското посолство, където очакваха резултатите от изборите и за мое известно разочарование никой не обсъждаше изборната система, в т.ч. и коментатори, медиатори, немски медии. Нямаше обсъждане на немската система, което ме накара да си направя извода, че германското общество се доверява на професионалистите, които правят тази система и я прилагат и поради това не само журналисти, а дори и политици не засегнаха въпроса че стават повече мандатите, с измененията, които се извършени и т.н.
Така че да приемем тогава, че вече не обсъждаме другите видове изборна система, които бяха на масата.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Това означава да се запази статуквото.
ПРЕД. Проф. Е. ДРУМЕВА: Аз поставям въпроса, уважаеми членове на съвета, защото това е изходно положение.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря ви.
По отношение на видовете системи аз мисля, че би било редно да се предложат няколко вида системи и респективно да се подложат на гласуване от тук присъстващите. Всеки има своите предпочитания към дадена система. Аз лично съм за системата, предложена от Института за модерна политика, където забележете има пропорционална листа, задължителна преференция и нулев праг.
Забележете защо съм за нея. Защото това е система, която работи основно в Полша, Финландия и Скандинавия, а в Скандинавия поначало е мястото, където има най-висока толерантност, или по-скоро нулева толерантност срещу корупционни процеси и т.н., така че това е моята теза защо аз харесвам тази система.
Нека всеки от тук присъстващите колеги да предложи видовете системи и да ги подложим на гласуване. Да видим колко са „за” определена система. Извинявам се, моите уважения към проф. Михаил Константинов, но той не може да ми бъде гуро на мен. Нещо повече, тъй като госпожа Каназирева също дава своите предложения, започвайки от чл. 5 на въпросния Изборен кодекс, аз искам да обърна вашето внимание на нещо друго. Според мен в принципите не е залегнало така провъзгласеното с общо, равно, избирателно право. Включително това мога да го подкрепя с мнението на един Ваш колега, господин Гочев – международен съдия, конституционен съдия и т.н., а именно необходимостта от промени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, които са наложителни във връзка с нарушените принципи на изборно право или тук ние сме предложили в чл. 3, ал. 3 – принципи, да залегне общоприетия в Европейския съюз принцип на реципрочност в различния вид избори, който избира може да бъде избиран.
Споменах вече, че текстът изисква промяна на Конституцията в чл. 65, ал. 1. Да не бъда голословен, тук сме си направили труда да извадим текстове от конституциите на различни европейски държави, където ясно и точно виждате принципа на реципрочност. Крайно време е след 23 години, ако тогава ситуацията и основите са били едни и е било необходимо да бъдат ограничени българските емигранти или десидентите, а така също и тези с двойно гражданство да участват в политиката в България, след 23 години при наличието на обединена Европа, при липсата на граници, при идеята за едно по-широко тълкуване на изборните права, аз мисля че е необходимо не да игнорираме, а напротив да допуснем тези българи, които по една или друга причина във времето са получили второ гражданство, но сега са се върнали в България, те не могат да бъдат полезни по никакъв начин на обществото и да участват в политическите процеси, те просто не могат да бъдат избирани. Мисля, че има много стойностни от тях, защо трябва да бъдат изолирани.
Ето, върху това исках да се помисли и да се гласува, които са „за” и които са „против”. Тук ще се види кой е „за” и кой е „против”.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Имате предвид за двойното гражданство.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Да, точно така, защото двойното гражданство е приравнено към чл. 110, което пък е изискване за заемането на пост министри, а знаете че дори в последния кабинет на временното правителство имаше трима министри, които бяха в нарушение на този член.
Ще помоля г-жа Милева да разпечата това нещо, за да може да се запознаете.
Преди да преминем към текстовете имам една огромна молба към всички – принципите да бъдат гласувани. Съгласни ли сте или не сте съгласни с нашето предложение, а то е да има принципна реципрочност.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Господин Томалевски, под реципрочност разбирате еднакви условия за лица с двойно гражданство и само с българско гражданство, защото за реципрочност има доста текстове.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имам предвид тези, които имат право да избират в дадени избори, да могат да бъдат избирани.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ:
Аз се придържам към предходното изказване на господин Томалевски. Той предложи да работим по-експедитивно, по глави и да можем да отхвърляме материала по-бързо. Безкрайно съжалявам, че по отношение на темата за избора на мажоритарна система ще го обсъждаме без капацитетите, които бяха учтиви да ни предоставят техните материали. Аз не се притеснявам от това, защото в края на краищата и Вас можем да ви ползваме като капацитет, а както каза и господин Стоилов всички ние сме участвали в 8 заседания и сме чули защитниците на една или друга система, т.е. всеки един от нас вече е изградил своето становище и спокойно може да изложи тезата си „за” или „против, без да се впускаме в пледоарии.
Знаем плюсовете, знаем минусите, така че за по-експедитивно отхвърляне на работата, защото времето тече, според мен ще е най-добре да се предложат, госпожо председател, избор на различни системи, да се гласуват и да продължаваме нататък.
По отношение на предложенията на г-жа Каназирева, аз съм за, още повече пряко ме касае нейното предложение по отношение на подписките. Всички ние сме убедени, че подписките са един изкривен демократичен модел. Ако е имал своето място и значение преди години, то в момента считам, че е опошлен този начин на събиране на подкрепа от който и да е, независимо дали е от партии, коалиции или от независими кандидати, да не навлизам в по-дълбоки аргументи.
Подкрепям предложението, както и всички останали предложения на г-жа Каназирева.
По отношение на предложенията на господин Томалевски аз считам, че това е един много дълбок въпрос – гласуването на българите зад граница, той изисква много сериозен анализ. Според мен тук трябва да се види не само топографията на, както каза проф. Димитров на нашите емигранти и на нашата вълна за зад граница, трябва да се види каква е характеристиката, какво е разположението в европейски и световен мащаб и да се премислят много сериозно тези текстове.
Считам, че Общественият съвет няма да има това не само право, този капацитет да реши един такъв много сериозен за нацията въпрос. Това е лично моето становище. Благодаря.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Благодаря Ви, господин Гетов.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Дами и господа, преди всичко говорим затова какво искат гражданите от политиците. Ние като представители на гражданите гарантираме, че те искат равнопоставеност в изборния процес с политическите партии. Това може да стане, като предложим, ако разбира се сте съгласни, на политическите партии които са парламентарно представени да разгледат не само новия Изборен кодекс, но и чл. 12 от Конституцията, както и чл. 3 на Закона за политическите партии. При това положение ще се получи равнопоставеност на политическите партии и гражданските движения, за да има възможност с изработката на новия Изборен кодекс да имаме равни права като организации.
По отношение на системата, след като дадете право да решим, ще се изкажа за нашите виждания. Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Колеги, как да процедираме?
Изказват се интересни предложения, някои от тях се подкрепят. Дали веднага да правим един блиц дебат – гласуване по конкретни предложения и да се записват в стенограмата, защото по-късно не виждам как ще се получи да ги обобщаваме, т.е. при г-жа Каназирева се направиха две стабилни и съдържателни предложения.
Първо при предстоящи, каквито и да са избори, да има компетентно разглеждане на границите на районите, каквито и да са районите.
Доколкото ми е известно в други развити европейски държави има постоянна комисия, която периодично преглежда районите с оглед на миграция на населението, и особено като приближават избори отново се гледат районите и по различни съображения, това вече е въпрос на политика, се прави ново райониране, в т.ч. и на многомандатните райони. Така че ето един въпрос, който поставяме на политиците, че задължително преди каквито и да са избори, да се извърши едно компетентно преглеждане границите на районите.
Вторият въпрос, който също е много актуален, да отпадне законовото изисква за подписка с подкрепа за парламентарни избори 7 000 подписа.
Г-ЖА ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Става въпрос за каквито и да е избори.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Партията, за да стане партия, тя вече е представила в съда съответната подкрепа. Тя е регистрирана, ето ви едно второ предложение, по което мисля да не правим гласуване, просто го подкрепяме.
Ето, вече имаме две предложения, които са в стенограмата и които ще бъдат изведени и дадени на комисията.
Трето предложение на господин Томалевски. Да се изравнят изискванията за упражняване на активно и пасивно избирателно право, така че тези които могат да са избиратели същите да могат и да са избираеми. Едно предложение, за което мисля че едва ли подкрепата ще бъде от всички страни, но такова предложение се прави от член на съвета, господин Томалевски.
Има думата госпожа Цанева.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Благодаря.
Аз по-късно съм изпратила предложенията в писмен вид.
В тях пиша, че се присъединявам към коментарите на проф. Константинов, не по всички въпроси, но по отношение на изборната система това също беше наше предложение, на Сдружение ГИСДИ още месеци наред за пропорционална система с нисък преференциален праг. Защо? Защото считаме, че ако е чисто мажоритарна, тя може в един момент да се изкриви и да доведе даже до диктатура. Все пак при пропорционална система виждаме, че в 26 страни от Европейския съюз е такава системата, т.е. доказала се е по някакъв начин, а защо преференциална, защото по този начин ще могат да се чуят и повече гласове, повече гласоподаватели ще могат да пренареждат.
Това е по първия въпрос за изборната система.
По втория въпрос за машинно гласуване. Професор Константинов предлага пилотен проект, поне аз се присъединявам към това предложение и не за 100 секции, а за много повече от 100 секции да бъде.
Защо се присъединявам за пилотен проект, а не за едновременно, както е в проекта за гласуване и с хартиени листи. Това едновременно гласуване с двете ще доведе до един страхотен хаос от една страна, а от друга страна в този проект, ако имаме едновременно машинно и с хартиени листи гласуване, Секционната избирателна комисия предава данните от машинното гласуване на Районната избирателна комисия. Тя отчита гласуването в ЦИК, т.е. при преброяване на бюлетините в Секционната избирателна комисия, тя няма да може да ни даде едно дали ще бъде препис извлечение или ксерокопие, защото тя не може да приключи боенето на гласовете, броят се само хартиените бюлетини, а машинните са в Районната избирателна комисия.
Ние от сдружение ГИСДИ смятаме, че или трябва да бъде един пилотен проект, който постепенно ако докаже преимуществата си бъде въведен поетапно, но смятаме че ще бъде много голяма грешка да се въвежда в една секция едновременно машинно гласуване и на хартиен носител.
Професор Константинов смята, че не е уреден статута на Общинската избирателна комисия, но мисля, че леко се е заблудил, защото съгласно чл. 80 тя е постоянна, т.е. колкото е мандата на Общинския съвет. В чл. 83 изрично е дадено какъв е нейният мандат, на колко заседания да се събира, там има и една дума „дежурства”, която смятаме, че трябва да отпадне, не виждам за какво ще дежури Общинската избирателна комисия между мандатите.
По отношение на избирателните списъци. Мисля, че може би в допълнителните разпоредби на Изборния кодекс да се вмени на ЦИК да извърши актуализация на избирателните списъци. Сега има едно предложение от проф. Константинов за активна регистрация. Дали така да бъде или предложението на проф. Димитров повече ми харесва, но и по-бавно ще може да се приложи. На избирателните секции да се направи постоянна топография, като избирателите се вписват по настоящ адрес. Нямам мнение по двете предложения, просто не мога да преценя, колегите ако имат други мнения, ще ми бъде интересно да ги чуя.
По отношение на методиката. Това беше също едно от нашите предложения, да бъде част от Изборния кодекс.
По отношение на Централната избирателна комисия. Смятам, че мандатът от 5 години е малък, все пак там рутина се създава. Нашето виждане е да предложим срок между 7 и 10 години за мандат на Централната избирателна комисия и ротация, за да може да се обновява, но частично и да остане този състав. Също в този член смятам, че много високо са заложени изискванията за член на Централна избирателна комисия – там са за председател 12 години, на член 10 години. Мисля, че това също може да претърпи друга редакция.
Също така има нещо, което вероятно е изпуснато в проекта. Аз си позволявам да цитирам членове, защото те за мен са съществени. В чл. 57, ал. 1, т. 38 са дадени какви са задълженията на Централната избирателна комисия, но е изпуснато да се качва на сайта и сканиран протокол. Това не го виждам. За нас, които наблюдаваме изборите това е много удобно и ни помага много в работата.
Когато вече вървим към секционните избирателни комисии, в един от членовете е казано, че Секционната избирателна комисия при всички видове избори работи по тези правила. Тъй като не сме видели допълнителните разпоредби, надявам се това означава че е премахната преброителната комисия, което е едно недомислие, което съществува в сегашния изборен кодекс. В общини под 30 000 души за частичните избори имаме общинска комисия, имаме преброителна, имаме секционна и те се носят в преброителната. Надявам се това да го няма в този Изборен кодекс.
Не знам по-нататък дали ще го има в някакви допълнителни текстове.
Отивам към глава Наблюдатели. В глава Наблюдатели е казано, че наблюдателите осъществяват дейността до насрочване на следващи избори или до обявяване на резултатите. Предлагам до обявяване на резултатите да остане. Да си остане до следващи избори. Тази регистрация, която има едно сдружение, както беше преди години и беше премахнато с този кодекс и да отпадне втората алинея. „2. Общият брой на наблюдателите, регистрирани от една неправителствена организация не може да надвишава броя на избирателните секции”. Нека да няма такива рестрикции. Ясно е, че никоя организация няма да има 12 000 души, но повярвайте ми на местни избори, на частични това ни създава много голям проблем. В същото време в следващи текстове законът казва, че може да има по двама наблюдатели в секция, но да присъства само един. Той дори самият си противоречи, така че и този член да отпадне. По-нататък ще дам и други предложения.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Благодаря на г-жа Цанева.
Вярвам, че това което сте подготвили ще бъде предоставено на комисията и тя ще може да го налага към конкретните членове.
Г-ЖА ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз не продължих с моите предложения, въпреки че съм изписала много такива и може доста да говоря.
Смятам, че има и други такива, които са важни, например за агитацията в работно време, но колеги аз смятам, че по този начин никога няма да свършим и ще попаднем в безумен хаос, каквато е и кореспонденцията между Обществения съвет.
Предлагам все пак до следващия път нека всеки писмено да изработи своите предложения с аргументи защо предлага това. На заседание на Обществения съвет четете предложенията – гласувайте, четете – гласувайте, иначе в противен случай ако започнем да си обясняваме текст по текст никога няма да свършим или пък някакво резюме да се поставя на материала.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Членовете излагат своите виждания, те може да не се подкрепят от целия съвет, но пък те се споделят с комисията, така че аз не виждам нашата цел да бъде оптимална и по всичко да постигнем съгласие, това едва ли е постижимо.
Ето сега госпожа Цанева изложи своите виждания и както разбирам ги е изпратила на комисията. Мисля, че до четвъртък, времето е много кратко, но може да се успее. Този, който иска да изпрати писмено становища, кратки, събираме ги, пращаме ги на комисията. Тя преценява дали ще ги вземе предвид 1:1, кое ще приеме принципно.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Аз искам да направя едно такова предложение, тъй като новото, което е в този кодекс е и това, което се отнася и касае инициативни комитети, национални и инициативни, може един комитет да не бъде национален и пак да има участие и независими кандидати. С тези три понятия се работи по различен начин навсякъде. Много малко е това, което е в този последен вариант на проекта. Еднаквост трябва да има с тези три понятия навсякъде в целия кодекс.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Това се записва и ще се предаде на комисията, но мисля че новият момент, който е много интересен, това са националните инициативни комитети, т.е. да не трябва във всеки район да се издига инициативата, ако той е един комитет от различни изборни райони.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Не трябва да се ограничава и правото да издигат инициативни комитети, които не са на национално ниво, примерно.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Аз имам процедурно предложение за начина, по който протича дискусията.
Понеже забелязвам, че се намираме в един постоянен галоп от член на член и от предложение на предложение и действително въпреки, че записваме, някои от нещата се губят. В началото беше направено предложение и аз го подкрепям, да се даде възможност в рамките на няколко минути да се изкаже общо становище по кодекса и общо мнение, след което да преминем раздел по раздел, глава по глава на кодекса и всеки да изказва и да обосновава конкретните предложения, които има. Понеже аз имам десетки забележки, ако тръгна сега да ги изказвам, няма да ми стигнат два-три часа, ако трябва да ги обяснявам.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Мисля, че това е общото разбиране.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Аз съм съгласен с всички забележки, които се направиха досега, много са релевантни и важни.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Всъщност правим един тур по общи принципи на кодекса, по едрите въпроси, а иначе бележките ви текст по текст мисля, че ще е много полезно за комисията, ако всеки от нас си направи труда и да го предаде писмено, защото тук нито ще имаме времето да вървим текст по текст, а ще бъде много ценно за комисията да има един добре редактиран текст.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз се придържам към това, което казахте за едни общи бележки.
Първо искам да изкажа, че е свършена много голяма работа, но съм голям песимист, че текстовете, които са ни предложени в момента, ще имат необходимия ефект върху общественото доверие върху изборния процес.
Ще започна първо с третирането на проблема с изборната администрация. Огромен брой хора на дискусиите поискаха професионална изборна администрация, отдалечаване на партиите от избирателните комисии и поставянето на равна дистанция.
В момента това нещо е реализирано на ниво Централна избирателна комисия, като съм съгласен с предложението на г-жа Таня Цанева за ротация на членовете, но надолу ние оставаме с абсолютно същата изборна администрация, консултации при кмета, консултации при областния управител и т.н.
Това за мен е категорично неприемливо и искам да го подчертая дебело. Особено това се отнася за ниво секционни избирателни комисии. Миналия път поставих въпроса, че на 50 души избиратели в благоевградските села имаше по 9-членни избирателни комисии. Това е разхищение на обществен ресурс, на пари и е форма, с която партиите стимулират своите партийни активисти. Това нещо категорично трябва да се промени, като се пристъпи към професионален подбор на изборна администрация на обществени професионални групи, които по дефиниция носят обществено доверие, ако трябва да се увеличи тяхното възнаграждение, но с такъв тип партизирана изборна администрация не можем да останем.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Вие какво предлагате?
Ясно е, че не сте съгласен, а имате ли конкретни предложения?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Районните комисии на многомандатни райони да се избират както Централната комисия.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Централната комисия се предлага от три източника да се формира и да се обновява.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Да има вариант да се предлагат членовете от граждански организации, да има вариант да се предлагат от професионални сдружения, но не и от политическите партии.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Все пак ако можете да дадете конкретно предложение ще бъде добре.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: В този момент не мога да го формулирам, но тенденцията е, това не е международен стандарта, а добра практика, да се върви към независима изборна администрация и отдалечаване на партиите от този процес.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Ние имаме такова предложение и то е свързано с това в секционните избирателни комисии от 10 до 25 % да бъдат хора от гражданската квота, но не по-малко от един член в секционна комисия.
С това нещо първо подпомагаме гражданите.
Второ не във всяко населено място има представители на всички политически партии, по този начин ние помагаме и на партиите.
Трето. Получава се по-добра прозрачност в изборния процес и няма да има тези спорни моменти, които съществуват в момента, където има секционни комисии само от партийни членове.
Това е нашето предложение.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Това е сега правилото в Изборния кодекс и това е един стандарт, световен и европейски. Просто само отбелязвам, аз не го подкрепям, но е такъв. В Германия, където снощи имаше избори също - парламентарно представените партии. Те дават членовете на избирателните комисии.
Аз затова настоях за предложение, което да замести този стандарт. Просто понастоящем това е правилото в Изборния кодекс.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Международен стандарт за селекция на комисиите няма. Това е да го наречем наложила се практика, при което партиите се ползват със значително по-високо доверие. Не случайно Вие споменахте за Германия.
Да продължа по-нататък. Комисиите, които се предлагат РИК, общински и секционни на базата на искането на партиите за политическо представителство са излишно раздути. Те трябва да бъдат по-малки, професионални, за да работят по-лесно.
Второ. Ще мина на темата за изборния ден и за застъпниците. Всички сме убедени, че застъпниците бяха използвани за купуване на гласове.
Въвеждат се две понятия – партиен застъпник и пълномощник на политическа партия. Моята идея беше, и аз съм я представил в редица публикации, партийния застъпник да бъде фигура, която работи в предизборния период до деня за размисъл. От там нататък да се включи фигурата партиен наблюдател, като принципът е двама на секция – единия вътре, другия отвън. Сега се вкарват две фигури застъпник и партиен пълномощник, които нямат изяснени различия във функциите. Според мен трябва да съществува една фигура, партийно упълномощени лица, дали ще се наричат застъпнци или партийни пълномощници е без значение.
За наблюдателите и застъпниците. Констатирано е на последните избори, че текстът който позволява политическите партии до последния момент да номинират такива категории лица изключително затруднява работата на избирателните комисии. Затова моето предложение е да се сложи един срок примерно 3 дни преди началото на изборния ден, в който наблюдатели, партии, инициативни комитети и други да си номинират наблюдателите и застъпниците.
Една дума само по системите. Опасявам се, че с този тип система, която се нарича пропорционална система с твърди партийни листи и единична доброволна преференция, това е точното название на това, което ни се предлага, ние няма да отговорим на обществените очаквания за промяна в изборния процес. Песимизмът е огромен в това отношение. Ако оставим доброволната преференция, това означава че партиите ще водят предизборна кампания да не се пипа подредбата на партийните листи, което означава първия си остава първи, втория си остава втори и ще направим едно голямо нищо.
Аз бях привърженик на смесената система 50 : 50 % мажоритарно и пропорционално избрани кандидати, като отидох още по-далеч в пропорционалната система да бъде с персонифициран вот, т.е. преференцията да е задължителна и ако няма избран депутат с пропорционална преференция в пропорционалната листа, бюлетината да е невалидна.
Смятам, че една по-радикална промяна в избирателната система би имала по-оздравителен ефект върху целия изборен процес. Засега завърших.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Благодаря.
Господин Николов има думата.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Както казах искаме администрацията да е професионална. Според нас е добре да обсъдим варианта дали може стъпаловидно да бъдат сменени тези хора, за да няма вакуум – 7 години напуска старата и идва новата, просто да се сменят.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Нали точно това е заложено – обновяването на две години една част да се обновява, да кажем ако съставът е 18 или 15, или 12 души, 1/3 на всеки две години да се обновява от квотите, както е при Конституционния съд, както е СЕМ.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Това обаче го няма в проекта.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Ето, това е много уместно да се запише. Ето предлагаме го, подкрепя се от всички, защото ще предпазва комисията от втвърдяване и приемственост се получава.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Другото, което предлагаме е в общинските избирателни комисии, тъй като те са най-невралгични, да има гражданско участие от 20 до 40 %. По това ще се договаряме, ясно е че няма такава постоянна цифра.
Ние искаме мажоритарна система на два тура, но явно няма как да стане, поне да е смесена. Ако имаме преференциално гласуване поне да е задължителна тази преференция, както г-н Стоилов каза и минималния праг да е 2 %, максималния – 5 %. Да имаме повече варианти, хората в партиите като видят, че има някой парашутист, който им се спуска, да има вариант те да прередят листите, защото вътрешната опозиция в партията, ако каже че не харесва някой, той няма как да реагира и да си пренаредят те по-читавите хора.
Това е в общи линии, а за инициативните комитети трябва да има механизъм, който да ги подреди както са по места и ако има поне в 3 области и в 3 района, да стават автоматично национални инициативни комитети, трябва да измислим вариант. Ако тръгне в един район и намери кандидатури дали може в някаква граница да стане национален инициативен комитет.
Другото е за коалициите. Никъде не видяхме например инициативни комитети да могат да си направят коалиция, дали това е нормално.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Коалицията е образование, което трудно подлежи на контрол, включително и на граждански контрол.
Колеги, като оценяваме отстъпката, която правят колегите, че в крайна сметка, дали съм права, пропорционалното избиране, т.е. пропорционална система с преференции като натежава разбирането нисък праг или има искане и без праг. Това са детайли, и преференции, сега дали да са задължителни, защото ако е задължителна преференцията, тогава всъщност се представя един списък от кандидати и избирателят си ги нарежда както си иска, както в Люксембург и Швейцария.
Колеги така ли е, че в крайна сметка искаме или не, но това е реалното, което може да стане в момента.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Искам да стане ясно, че думата преференциално гласуване покрива един изключително широк спектър от изборни технологии на гласуване.
Преференциалната система е системата с единичен прехвърляем вот.
Преференциалната система е с пълно преподреждане.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Прав сте, гласуване с преференции би било точното.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ:
Гласуването с преференции е много важен въпрос и за преформатиране и на изборната география, тъй като ние в момента имаме многомандатни окръзи, избирателни райони с по 4 мандата. Друг е въпросът дали във Видинско трябва да има четирима депутати, ако има хора за двама. Това е също въпрос, който не е уреден в момента. Цифрата 4 е сложена като минимална. В същото време в София имаме 12 – 13 депутати. Поставям въпроса от къде е тази преференция и честно ли е един депутат във Видин да бъде на преференция на 25 %, а на един депутат в София преференцията му ще е 10 %.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Нека да разграничаваме понятията. Това не е преференция, това по-скоро е бонус, привилегия ако щете, нещо повече което получава. Господин Гетов разбира се е компетентния човек. Тези граници на районите са още от 1990 година, това са старите окръзи в България, т.е. тогава през 1990 година, за мен е пресен споменът, тъй като се бързаше и всъщност се посегна към готовите структури и за изминалите повече от 20 години те останаха.
Ние започнахме с това – географията на районите. Да се преосмисли, има много неща които трябва да се обсъдят.
Да се направи едно принципно искане за преразглеждане, осмисляне, компетентно да се почерпят мнения от лични аспекти, постоянна комисия, която да работи. При многомандатните райони има разлики, съответно едните имат повече или по-малко мандати, но наистина защо едните да са закрепостени с 4 мандата. Имаше период, в който софийските райони бяха много по-големи, след това се направиха повече райони.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Искам да се изкажа по отношение на това каква да бъде избирателната система.
Това, което се предлага според мен няма да удовлетвори очакванията на обществото и по принцип ние представляваме някаква кардинална промяна във възможностите за навлизане и контрол на гражданското общество във властта.
Предлагам ви да предложим за обсъждане пропорционална система, при която обаче гласуващият да има право да избира или за пропорционалната листа да гласува или за мажоритарната листа, а не и на двете места, както е досега.
В такъв случай автоматично ще отпадне и прага. По такъв начин общественото мнение свободно ще изказва ако иска да го представляват партиите както досега, на този исторически етап, както е било досега – да си гласува за партия. Ако искат да дадат шанс на обществото за новите тенденции, които историята и историческият процес налагат, т.е. за директното навлизане на българското общество в управлението на всички нива, да си гласуват мажоритарно.
Искам да подчертая, че истинските избори, мажоритарните избори гарантират независимостта и свободата на човека.
Ако имаме някой път време ще ви обясня кога и защо се е появила необходимостта от пропорционалните избори. Това е след края на Втората световна война, когато на всички им е било ясно, че ако има мажоритарни избори кой ще гласува и за кого ще гласува.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Благодаря.
Нека да чуем и г-н Меликов.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз изхождам от следното. Първо имаме 40 минути до приключване на заседанието.
Второ още когато обсъждахме правилата за работа, предвид характера на тежките дискусии, имаше хора които заявиха че не могат да вземат отношение преди следващата среща, защото не са запознати, не могат ад хок да дискутират и пр. Не съм сигурен, и ви го казвам като изключително ангажиран човек, което не означава че вие не сте, но все пак не съм сигурен какъв ще е характера на нашата работа.
Аз си мисля, че всички тези предложения, които се правят трябва да постъпят в един хъп, той да ги обработи и да ги представи по теми и тогава да обсъждаме темите със съответните предложения, защото губим време, остават неразгледани въпроси. Нещо повече, предложенията на колегите не изхождат само от това, което са имали предвид да кажат, а често ще се появяват във връзка с това, което някой друг е предложил и е хубаво да се обсъди, което означава че обсъждане по същество ние няма да имаме, по-скоро по темите, които се явяват неконсенсусни, с по-сериозни противоречия, а според мен трябва да върви писмено по голяма част от тези предложения, при това не така разхвърляно в неизвестност и в колко часа през нощта да ги получаваме, даже аз нямам нищо против да ги чета и те остават някъде там в съзнанието. Трябва да има форма на подреждане на тези предложения и да обсъждаме онова, което си струва и което като искаме да обсъдим. Без друго предложенията в някакъв вид ще постъпят във Временната комисия, по някои от предложенията разбирам, че ще имаме гласуване, ще кажем – в Обществения съвет надделява еди кое си мнение. По други предложения те ще се дадат в тяхното разнообразие. Нещо повече, тук има хора, ако щете имайте предвид мен, които няма да вземат отношение по част от темите, не за друго, а защото професионалния ми ангажимент е към радио и телевизионните оператори. Не мога да си позволя да изразявам лично мнение по типа изборна система или по начина на гласуване, разберете ме правилно. Предполагам, че други колеги имат подобни ограничения – компетентност на ведомството и т.н.
Връщам ви към нещо, което като че ли обсъдихме, но няма да имаме историческият шанс да гледаме текст по текст очевидно и това не е лошо, защото е ужасно скучно.
Все пак да проведем дискусия по предварително натрупани въпроси, теми, предложения, да се съберем и предварително да имаме представа кои теми ще разглеждаме, защото всеки си прави някакво планиране. Аз лично бих пропуснал теми, по които не мога да бъда полезен.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Мисля, че едва ли имаме различия с Вас, господин Меликов. Това, което се споделя тук ще бъде подредено.
Първо изборната система. Голяма част подкрепят тази система, други тази.
След това пропорционална система с гласуване с преференции. Около това има различни виждания.
Активна регистрация на избирателите. Михаил Константинов е дал няколко точки, те не са ограничителни за нас.
За гласуването – дали да е машинно гласуване, дали двата вида гласуване да има или само един, въпросът с наблюдатели, със застъпници, методиката, районите са много важни, избирателните списъци, те са очертани. Всъщност разчитаме на нашите любезни домакини, които ще изтеглят от стенограмата всички тези предложения да кажем по видове системи и ще бъдат сложени предложенията, които тук се правят.
Мисля, че този начин е най-експедитивен. Не е елегантен и с претенции, но пък ще върши работа.
Господин Брезоев, заповядайте.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, аз искам да подчертая, че Ви моля да ми дадете думата за основно изказване. Казвам го специално, тъй като слушах много внимателно и моля за реципрочност.
Правя това не от излишна липса на самочувствие, а от това, че ще представя мнението на много експерти, аз съм го и подписал. Тъй като има някои проблеми с цербера на Народното събрание, аз в 10.50 часа съм ви изпратил становището, което за съжаление не се е получило навреме и да бъде размножено, някои са го получили, така че няма да се спирам на конкретни текстове, които съм предложил, но искам да направя два акцента и ще ви моля да им обърнете внимание, тъй като всичко това, което сега ще подчертая по един или друг начин беше изказано, но аз сега съм доволен че сега вземам думата по същество.
Това, което искам да кажа, искам да го кажа и заради факта, че се прави запис и че както Вие се изразихте в началото всички сме в политиката и е добре в политиката да сме така адекватни на тези, които са ни изпратили тук, тъй като аз се опитвам да представя неща, които са многократно обсъждани.
Искам да благодаря на господин Меликов затова, че ми спести няколко неща, които няма да повтарям, но аз смятам, че господин Томалевски още в самото начало предложи да вървим не текст по текст, а раздел по раздел. Той, ще повторя това, което господин Меликов каза и на мен много ми допадна, предложи да не навлизаме във всички детайли. Аз допълвам към това да не аргументираме всяко предложение, което изкажем и ако се наложи да го аргументираме тогава.
Всички приемаме това да направим писмено предложение, аз съм го направил, ако се наложи ще го сложа в контекста на днешната дискусия, но ми позволете да кажа няколко неща.
Обстоятелството, че не приехме това становище ни премести с около час и половина назад. В тази връзка използвам случая да направя формално предложение утре да заседаваме отново, тъй като нямаме време.
Що се отнася до Изборния кодекс. Изборният кодекс трябва да каже, че под въздействие на гражданските протести, може би заради израстването на нашите политици, но този проект за Изборен кодекс, съгласявам се още с първия анонс на г-жа Друмева е отишъл много напред. Той е подобрил изключително много техническата страна на изборите.
Длъжен съм да кажа, че моето професионално впечатление от изборите, които се проведоха през всичките тези 24 години е, че ние сме направили широка крачка напред за усъвършенстването на изборите що се отнася до тяхното техническо и материално осигуряване. Няма избори, които да са фалшифицирани в частта преброяване на гласове, фалшификации в изборни комисии, въздействие на наблюдатели, застъпници и т.н.
Тук искам да обърна нещата по същество и ви моля да обърнете внимание на това още един път, тъй като ще направя конкретни предложения, които имат философско значение за преобръщане същността на този закон, а именно представителната демокрация в България не е съвършена, защото тя не излъчва представители на гражданите. През всичките тези години тя излъчва представители на партиите.
Това се случва тъй като правилата, по които избираме досегашните председатели не са честни. Тези правила дават преференциално положение на партиите и дискриминират гражданите.
В тази връзка ви моля да имате предвид, че обръщам специално внимание на преференциалния вот, както и да го нарича господин Стоилов този преференциален вот, той е вот който се дава от гражданите за партийните представители, т.е. те подреждат тези, които са предложили партиите.
Аз изразявам мнението на около 400 експерти, участвали в три публични дискусии, имаме записи затова, мога да ги предоставя на комисията, в които се изразяват мнения, които категорично отричат преференциалността като възможност за одобряване на представителната демокрация в България. Това е нонсенс.
Другото, което искам да подчертая официално е свързано с обстоятелството, че в лицето на Таня Цанева, в лицето на г-н Стоилов, в лицето на г-жа Друмева, в лицето на господин Гетов, професионалисти които са доказали своите позиции и няма нужда да не се доверяваме на тях по отношение на техническата осигуреност. Правете каквото искате там, вие сте специалистите, знаете как не трябва да се допускат.
По отношение на секциите в чужбина. Искам специално да помоля господи Божидар Томалевски той да бъде двигател на промените, които ще настъпят, но ви моля да ми дадете възможност да ви запозная с две неща, за които искам да ви помоля да ми гласувате доверие, че професионално ще отстоявам тази теза. Става дума за така наречените, както вие казахте, национални инициативни комитети.
Искам тъй като не ми се говори, ще прочета конкретно предложението тъй като аз съм го дал като предложение, но искам да направя акцент на това
Национален инициативен комитет е организация на гражданите, която се създава за участие в избори за народни представители на територията на цялата страна. Регистрира се в ЦИК. Това е материя, която сме адаптирали по отношение на Изборния кодекс досега, но се регистрира, в съответствие с …, като представя в ЦИК необходимите затова документ (няма да ги изчитам), те са окончателно посочени.
Целта на инициативните комитети е да направим равнопоставеност на предизборните субекти.
Предизборните субекти са четири – партии, коалиции от партии, национални инициативни комитети и инициативни комитети за издигане на независими кандидати. В тази връзка подчертавам няма никаква потребност от това да се гласува за система или за вид изборна система, тъй като изборната система се решава с конкретни текстове, които се залагат в този Изборен кодекс и това означава, че ние имаме изборна система смесена, която има две ярко изразени страни. Едната е пропорционалната, която се прави от партиите и коалициите от партии и втората е мажоритарната система, която се изразява в независимите кандидати, които са парекселанс мажоритарни кандидати и от кандидатите, излъчени от гражданите, които също са мажоритарни кандидати. Те са представители на някаква формална структура. Те са представители, които се излъчват по една система от критерии и свободен избор, който подрежда и включва в т.ч. и преференциалния вот.
Обръщам внимание на тези неща защото ако ние отидем на вариант да се доверим на специалистите по техническото осигуряване на изборите, ако отидем на вариант да предложим на комисията това, което го имаме в равнопоставянето на политическите субекти. Повярвайте на аргументите, че може да има равнопоставеност единствено в предизборната кампания. Това има още една страна, която осигурява правото на гражданите да бъдат информирани, да могат да направят своя информиран, съзнателен избор. Ние сме длъжни да осигурим тези условия на гражданите, тъй като досега в предизборните кампании, аз имам конкретни текстове върху това, няма да се спирам на тях, ще ги видите, но в предизборните кампании досега се даваше предимство и изцяло се показваха само партийните кандидати.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Благодаря.
Една голяма тема остана, която не я докосваме. За медийното отразяване, което е всъщност предизборната кампания.
Г-ЖА ЛОЗЕНСКА: Госпожо Друмева, аз отново по процедура. Връщам се към писмото на г-жа Мая Манолова, с което тя се обръща към нас и ни моли за становища по работния проект на Изборния кодекс.
Колеги, всички могат да представят своите виждания, мнения и предложения писмено. Не сме напреднали на крачка от това, за което сме помолени а в четвъртък има заседание на Временната комисия и ще се очаква нашето решение.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Всъщност колеги на едно следващо заседание, тъй като сега времето доста напредна, може би да започнем наистина по едрите дялове, но мисля че и по този начин пак има какво да пратим на комисията.
Господин Гетов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Във връзка с предложението на госпожа Лозенска аз мисля, че можем да се обединим около едно становище в края на краищата на това заседание в смисъл такъв дали приемаме този материал, който ни е предложен.
Аз тук чух първите оценки на господин Брезоев, на г-н Стоилов и на г-н Константинов, по изпратените имейли, че действително е положен забележителен труд и заслужава уважение всичко онова, което е направено до момента, т.е. едно наше становище може да бъде следното:
Приемаме предложението по предложения проект за Изборен кодекс със следните предложения … и вече ние тук се обединихме около няколко сложни тематики – по отношение на изборната администрация, по отношение на избирателната система, по отношение на машинното гласуване, по отношение на медиите, както вие споменахте.
Това са няколко неща, които ни предстои да разгледаме до 17 октомври и ако отхвърлим една –две от тези теми, ние смятаме, че ще бъдем полезни на Временната комисия.
Искам да успокоя всички колеги, че разбира се ще има различни мнения, разбира се, че някой няма да бъде съгласен с общото становище на този съвет. Ние трябва да дадем това становище, тъй като Временната комисия очаква от нас това становище. Който не е съгласен знаете, Временната комисия е отворена, всеки ще може да вземе отношение по въпроса, да изложи своето мнение. Освен това становищата на парламентарните групи все още ги няма, не знаем депутатите на какви мнения са, т.е. има достатъчно дълги дебати, но считам, че тук ние трябва да излезем с едно становище и то да не се навлиза в детайли. Примерно обединихме се около пропорционалната система. От тук нататък нека да работим по този ефективен начин, дали ще бъде глава по глава или раздел по раздел, това вече няма никакво значение. Благодаря.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Всъщност налице е едно предложение. В този състав да изразим отношението си към представения проект, че той представлява една добра основа, върху която членовете на съвета правят своите предложения, изказват своите становища и каузата е обща. От тази основа, каквато представлява представения проект да се направи един модерен Изборен кодекс с предложения, с препоръки, с изменения, с преработване. Ето така разбирам вашето предложение. Това е принципно положение и го поставям на масата на нашия съвет дали можем да го подкрепим, защото изразиха се мнения, че това е един добър материал върху който работим.
Какво ще кажете да го гласуваме така, както го изложи господин Гетов?
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Да споменем, че това е една добра основа, която в много голяма степен е отчела предложенията на гражданските организации в досегашните дискусии. Още нещо, че това становище ние изказваме на заседание, което приключва своята работа днес, утре ще отидем в конкретика, тъй като това не е завършен процес, това исках да подчертая.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Това е принципното ни, общо становище по проекта, което отчита искания, които идват извън Парламента, а от следващото заседание започва дял по дял работа по едрите теми от кодекса.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: В самото начало предложих тезата да разглеждаме кодекса раздел по раздел. Безспорно е, че Временната парламентарна комисия очаква от нас да дадем едни конкретни предложения, макар и всички да не се обединяваме около едно или друго, но това е нашата функция, затова сме се събрали тук. Затова предлагам да не разводняваме нещата. Ние имаме рецензии върху тези 240 члена на кодекса. Не съм ги артикулирал в днешното заседание, защото не мисля че това е начина. Също така не мисля че е начинът, ако всеки свободно хвърля в групата, в която сме негови предложения и кой ги чете, и как ги чете. Затова най-добрият начин, както е прието и в демокрацията, и в Парламента, е да се гласува. Нека по конкретния раздел се направят предложения, които да се гласуват. Ако има различно мнение да се знае кой какво е гласувал и кой какво е предложил. Мисля, че никой няма нищо против това. Тук имахме един диалогов режим – всеки дава предложение, но нямаме никаква конкретика, а от нас очакват нещо конкретно. В четвъртък да им кажем: „Ето, по първия раздел това са ни предложенията, по-голяма част от комисията е „за, другата не е”. По втори раздел – това са предложенията, по трети да представим също предложения и т.н.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Имаме още 15 минути, нямаме пречка да започнем по първия раздел, ако има готовност.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Предлагам да излезем с единно становище, ако е възможно да гласуваме, затова след като окончателният проект на нашия Изборен кодекс бъде готов и приет от комисията, той също така да бъде предложен и за международен анализ. По този начин да сме сигурни още от самото начало в степента, на която той действително съответства на международните изисквания, стандарти и добри практики, които са известни до момента.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Тази практика се спазва и можем да поискаме да се изпълни.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Има специализирани международни институции, които предлагат своя експертиза, има такава възможност. По-добре действително е да получим от тях оценка доколко нашият нов Изборен кодекс съответства на модерно изборно законодателство, защото много от нормите нямат нищо общо с модерното изборно законодателство, включително и структурата не съответства на модерната структура на изборния закон. По този начин ще имаме едно наистина признато и научно мнение преди да видим резултатите, негативни или позитивни, след първи избори или след втори избори.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Вашето предложение е, когато проектът бъде изцяло разгледан от комисията и тя изготвя своя доклад за първо четене, тогава това ще означава изпращане на Венецианската комисия. Това е заложено, така се процедираше и за предишни проекти.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз напълно подкрепям предложението, след това ще имам и процедурно предложение.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Ето едно хубаво предложение, което записваме и го подаваме на комисията с настояване, за да изчистим предварително възражения, които биха възникнали по-късно.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, вземам думата вече накрая, когато много неща се казаха. Ще се опитам да бъда много кратка.
Подкрепям предложението да се върви глава по глава, раздел по раздел, но считам, че преди да се направи това нашата дискусия днес стигна до две конкретики според мен, които можем да препоръчаме и които имат значение за последващите текстове в целия кодекс. Разбира се това е темата за избирателната система и на мен ми се струва, може и да не съм права, че тук има поддръжници на различни видове системи, лично аз участвах в разписването на немската система. Струва ми се, че ние стигнахме до това, че щом Временната комисия е предложила преференциална система, то очевидно това е нагласата и на политическите сили и ние искаме да допринесем с нещо за тази система. Не съм сигурна, но ми се струва че отидохме към задължителна преференция. По отношение на нулев праг, мисля че тук нямаме съгласие, но по отношение на задължителността имаме. Задължителна преференция и пропорционална избирателна система с преференциално гласуване.
Вторият въпрос, който беше повдигнат от господин Брезоев. Не зная дали имаме съгласие, но ми се струва, че можем да препоръчаме на комисията да обмисли още веднъж тази възможност. Ние като Институт за модерна политика също предлагаме вариант, според нас не е нужна промяна на Конституцията в тази част. Това, което ние сме предложили като институт няма да го разказвам, има го на страницата, само казвам че го поддържаме. Възможност за регистрация на инициативни комитети, които да издигат граждански листи при равнопоставени условия с политическите партии при регистрация в ЦИК. Струва ми се, че това в значителна степен отразява позицията на една огромна част от протестиращите и ми се струва, че е добре да го предложим на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Колеги, бяха направени две предложения. Едното вече смятам, че го приехме за потребността от международен преглед, експертиза върху това, което е подготвено. Двете предложения, направени от г-жа Алексиева.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз имам бележка по сроковете. Да се обмисли колко време ще й трябва на Венецианската комисия да прегледа този труд, защото хората на улицата казват: „Вие искате да ги държите тези да работят три години, за да си правят Избирателен кодекс”. Ние обясняваме, че срокът за изготвяне на кодекса е 17 октомври.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА: Тогава малко да парафразираме нашето настоятелно предложение, не целият проект да се изпраща на Венецианската комисия, да се превежда и т.н., а основните тези, основните положения. Да се поиска експертиза по принципните предложения, тогава няма да отнеме много време.
Колеги, по предложенията на госпожа Алексиева.
Приемаме ги, ето и двете предложения са приети.
Да уточним – мнозинството подкрепя задължителна преференция, има и други мнения.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предлагам да свършваме за днес. Повтарям процедурното си предложение утре да заседаваме от 14.00 часа отново при дневен ред – продължаваме раздел по раздел.
ПРЕДС. проф. Е. ДРУМЕВА:
Следващото заседание да се проведе на 24 септември 2013 година от 14.00 часа.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:
(проф. Емилия Друмева )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)