---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ КЪМ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС




П Р О Т О К О Л

№ 3


На 24 септември 2013 г. /вторник/ от 14.00 часа в зала 238 в сградата на пл. «Княз Александър І» на Народното събрание, се проведе заседание на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект за нов изборен кодекс.
Заседанието бе открито в 14.15 часа и председателствано от господин Владимир Брезоев, заместник-председател на Обществения съвет.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.15 часа /


ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс.
Уважаеми дами и господа, формално сме много близо до кворума, но аз ви предлагам да работим, тъй като нашата цел е да вървим напред и да може да захраним комисията. Надяваме се, че кворума ще се попълни в близките минути.
Господин Гаджев имаше нещо да каже.
АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Преди да започнем по същество, аз предлагам като Обществен съвет да предложим на председателя на Временната комисия да предложи на Парламента, да се разгледа чл. 12 на Конституцията на Република България. Аз съм коментирал с проф. Друмева и тя каза, че би могло с квалифицирано мнозинство този член да бъде разгледан и при добра воля на политическите партии да бъде коригиран, както и чл. 3 на Закона за политическите партии. Защото тези две фундаментални пречки пред гражданските организации забраняват явяването на избори. Спъват нашата възможност да излъчим наши представители, въпреки демократичността и коректността на този Кодекс, който ние в момента правим.
Благодаря.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Има много измерения това ограничение. И те са политически, колкото и да ги обсъждаме тук, все едно си има политически представители. Те имат много съображения. Аз бих подкрепил такова предложение. Но ако то е свързано с едно по-широко разбиране, какво двойно гражданство, какво пребиваване и т.н. Тъй като броя на гражданите, които не отговарят на това условие се умножава. И ние не може да предвидим в какъв момент, колко ще са те, какво ще е значението и прочее. Това е смисъла на отдаване на суверенитет. Добре би било да ограничим този суверенитет някъде в рамките на Европейския съюз, защото в противен случай може да се окаже, че може да си изберем народни представител от Австралия, САЩ и прочее, което не мисля, че е по принцип полезно.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Гаджев, помолих ви да кажете нещо преди да започнем. Тръгнахме по същество. Аз много се надявам, че днес ще успеем да отхвърлим голяма част от изговорените вече положения, които очевидно не ни пречат да вземем такова решение, тъй като имаше предварителна подготовка по интернет. Ивайло предложи нещо, което смятам, че е разумно. Искам да го кажа, за да го обсъдим на бързо и да вървим напред раздел по раздел. Той предложи, като завършим днес в рамките на последните 15 минути. Използвам случая да кажа, че ще заседаваме до 16.00 часа. Да приемем едно становище, макар и непълно за всичко, което сме приели до този момент, за да може да бъдем полезни на Комисията утре.
Комисията по Изборния кодекс ще се събере в четвъртък. Имаме още една потенциална възможност утре да работим, ако днес не успеем да отхвърлим от работата. Предлагам ви и това да ни стои на вниманието, ако не стигнем до този извод. Но накрая да изговорим синтезирано нещата, които предлагаме. Нямаме противоречие и предлагаме да се имат предвид от Комисията в духа на това, което Ивайло предложи. Той го е предложил и предполагам, че повечето са го прочели.
Тъй като предложенията, които са направени по интернет, становищата които са дадени, в много голяма степен касаят една конкретика, която си противоречи тук там. Аз видях няколко неща, които си противоречат. Не съм се задълбочил. Затова ви предлагам да вървим текст по текст. И ви моля да приемем поне за днес едно такова съображение. Нека да се изказваме по всеки въпрос по един път само, две, три минути колкото го изчерпим. След това да се допълваме, да си опонираме, да си задаваме въпроси, нямам нищо против по много пъти, но да не се получава така, че по даден въпрос да се задълбочаваме с едни и същи аргументи. Още нещо последно, което ви предлагам на вниманието е, нищо да не аргументираме. Ще аргументираме, ако възникнат въпроси, ако не е ясно. Предлагаме предложението такова каквото е и ако се наложи да се аргументираме, тогава ще го аргументираме.
Предлагам ви тези, които имат ясно виждане и конкретни предложения по текстовете да спират, да поискат думата, да направят предложенията, да обсъдим бързо и да вървим на следващия текст.
По чл. 1 – предмет, има ли предложеине? Няма.
По чл. 2 – обхват.
Аз имам конкретно предложение. Точка 2, 3, 5 и 6 да отпаднат. Направил съм го и в писмен вид. Идеята е този Парламент да може да приеме Изборния кодекс за по-кратко време и да се отиде към исканите от гражданите предсрочни избори. Тоест, да не се задълбочаваме в материята. Подлагам го веднага на гласуване или имате думата за противни мнения. Заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз ще си позволя от правна гледна точка да аргументирам, защо не трябва да отпадат предложените текстове. Народното събрание с проекта за Изборен кодекс се опитва да кодифицира материята. Тоест, всички изборни правила да бъдат събрани в един материал, в един Кодекс, който да обхваща абсолютно всички видове избор. Ако ние тръгнем от там, че ако го ограничим само в един вид избор, не може да го наречем Изборен кодекс, а ще трябва да го наречем закон за избиране на народни представители за Велико народно събрание или Обикновено народно събрание.
Идеята е следната, че когато кодифицираш материята в един том, в един материал, трябва да бъдат обхванати всички сродни случаи и всички процедури, които се уреждат в тази материя. Затова правя обратното предложение да останат тези текстове и то от чисто теоретична гледна точка.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря. Ясна е аргументацията. Аз искам като човек, който предлага от името на няколко граждански формата и много експерти, затова очевидно тук се налага да приведа един аргумент. Ние от самото начало предлагахме да се приеме закона за изменение и допълнение. Не възразяваме, че материята трябва да се събере в един документ. Смятаме, че този Парламент няма морален, преди всичко и в известна степен професионален капацитет да приеме изцяло нов кодекс и затова ние не сме го аргументирали многократно. Няма да го повтарям. Поставям го на гласуване. Има две позиции.
Моля, който е съгласен с това предложение, което направих, да отпаднат точките 2, 3, 5 и 6, да гласува.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Тъй като очакваме от Парламента, естествено да гласува един проект за Изборен кодекс. И в даден момента, когато ние с лека ръка отхвърляме това, което са се опитали да направят, да няма обратен ефект. От тази гледна точка, мисля че след като са си направили труда, не виждам нищо лошо да не се прави изменение на Изборния кодекс, всеки път на коляно, на парче, тази година, другата година или по другата. Един път сме тръгнали да правим нещо. Ако наистина го правим по начина по който трябва да бъде, да се направи за абсолютно всички видове избори. Това ми е единствения аргумент.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ – Равни пред закона
Ние имаме проект на Кодекс, не на закон. Кодексът точно това трябва да определи за всички видове избори. И за нас е по-добре да се работи и то по-бързо. Видяхме от временните комисии, как ГЕРБ се опитаха да шиканират, че не се били запознали с изборни системи и т.н. Явно там ще имаме проблем с тях. Затова виждаме, че целта на сегашното управляващо мнозинство е да се направи по-бързо този Кодекс. Така че аз не мисля, че ще е проблем да се обхванат всички избори. То ще стане бързо. Поне такова е моето желание.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ясна е тезата. Заповядайте.
БИСЕР СМИЛЕНСКИ – Национален форум “Обединение”.
Аз също смятам, че не трябва да отпадат точките, защото това води към минимизиране на целите. След като е предложен текст на цял Кодекс, нека да работим върху това, което е предложено и да е наистина кодекс за всички избори, които се провеждат на територията на страната. Не е целта да улесняваме Парламент или политическата класа. Целта е да се улесни участието на гражданското общество в тези избори и да се вдигне активността. Има една голяма цел, която трябва да се постигне с този Кодекс – реабилитирането на политическата класа като цяло. Затова с Кодекса може да се оздрави политическия процес.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря. Има ли други мнения? Ако няма, тъй като имаше няколко мнения изказани като аргументи, чувствам се задължен да дам малко повече информация по въпроса. Времето сега малко изпреварва нашата позиция. Но аз съм длъжен тази позиция да я артикулирам, защото още един път ще обоснова основната теза. Закон за изменение и допълнение означава, да се направи концентрирана преработка на материята за изборите, които предстоят.
Вие всички си спомняте, че единствената дума, която се артикулираше ясно и се обосноваваше от всички страни на гражданите беше оставка. И за тази оставка имаше втора дума, която се наричаше Изборен кодекс. И на този Изборен кодекс, ние ясно искахме Закон за изменение и допълнение, за да стане за кратко време. Така се получи, че Комисията за работа с обществените организации и Комисията по Изборния кодекс, които са председателствани от госпожа Манолова, успяха да направят нещо много голямо. Но трябва да кажа едно професионално становище, че това нещо е много голямо и ще се проточи в Комисията или ще бъде претупано. Ако целият Изборен кодекс като материя се разглежда както трябва последователно, той ще отнеме много време, тъй като в Парламента има две ясно изразени различни становища. ГЕРБ е на позицията за Изборен кодекс изменение и допълнение, останалите парламентарни групи, с изключение на становището на Атака е за нов Изборен кодекс. Но тъй като аргументацията е ясна на едната и на другата страна, още едни път го поставям на гласуване.
Господин Димитров заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Още една минута още ви отнема. Трябва да се напише нов текст, този който да отговаря на това, което казахте – Закон за изменение и допълнение и т.н. и да разгледаме него. Този текст няма смисъл да го разглеждаме. Той не се нарича Закон за изменение и допълнение, а си има колегата ясно каза, кодекс. Ако ще правим това, може много бързо да го решим. Да упълномощим някой да напише такъв Закон за изменение и допълнение и да започнем да го обсъждаме. Сега да обсъждаме това, а да си мислим за Закон за изменение и допълнение. Има сто начина да се свърши една работа, като 98 от тях са начините да не се свърши. Обикновено има един, два да се свърши, а ние обсъждаме 98. Да вървим към тези два начина, по които може да се свърши нещо.
ЙОРДАНКА БАЧЕВА – Сдружение “Нова алтернатива”
Колеги, аз предлагам да преминем към гласуване. Общественият съвет е създаден към временна комисия, която временна комисия е създадена към Народно събрание за нов Изборен кодекс. Така че нека да гласуваме двете предложения и да действаме и да работим. Ние сме си обещали да работим и да минем по текстовете.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Който е за отпадането на тези точки, тъй като това беше направено първо по време, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Няма да го поставям на гласуване другото мнение.
Член 3. Има ли предложения по чл. 3 ?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ – Другата България
Както вчера изказах мнение, не моето, а и на членовете на “Другата България”, ние имаме предложение в чл. 3, ал. 3 да бъде записан текст. Аз съм изпратил до всички ясна аргументация. Имате я във вашите имейли. То е юридическо становище или по-точно бележки или тълкувание направено от г-н Димитър Гочев, който е уважаван дългогодишен конституционен съдия, международен съдия. И според докладите на Венецианската комисия – ОСС и ПАСЕ има явна колизия между пасивните избирателни права на българите в чужбина и като цяло избирателните права. Не искам да влизам в допълнителна юридическа тематика. Само цитирам текста, искаме да залегне общоприетия в Европейския съюз принцип на реципрочност в различния вид избори. Или по-точно, който избира да може да бъде избиран.
Този текст в същото време кореспондира и с други конкретни текстове от Българската конституция. Естествено за това е необходима промяна в чл. 65 ал. 1, за което настоявам пред Временната комисия да го предложи на Народното събрание за промяна. Тъй като това е един архаизъм от 2001 г., когато хората с двойно гражданство сигурно са били 100 000, а в момента са 1 млн. и половина. От този аргумент по-силен няма какъв да дам. Юридическата аргументация я имате във вашите имейли. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Томалевски. Къде конкретно правите предложението?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Член 3, ал. 3 – принципи. Право да бъдат избирани имат българските граждани и гражданите на друга държава, членка на Европейския съюз при условия и по реда определени в Конституцията. В част втора на Кодекса, написано е толкова завоалирано, че човек, който само знае за какво става въпрос го артикулира. И аз това искам да кажа.
Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които нямат друго гражданство. Това е изрично записано. Ние искаме да отпадне текста “и нямат друго гражданство” или да се прибегне до модела на реципрочност “който избира, може да бъде избиран”.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Правите предложение да бъде променен текста на ал. 3 в духа, в който казахте.
Заповядайте господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние започнахме с двойно гражданство и Конституцията. Ако искате да напишем обръщение към Конституционни съд, да помолим депутати, да внесат предложение и да се промени Конституцията. Този закон няма как да противоречи на Конституцията и повече да не го обсъждаме.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Господин Димитров, законите се пишат за хората, а хората не се раждат за законите. Няма защо да спорим. Това е ваше мнение. Аз имам мое мнение. Аз давам предложение. Нека Комисията да направи необходимото. Ако мислите, че не съм аргументиран и всички тези доклади на международните институции не са аргументирани, съгласен съм с вас. Аз давам предложение да бъде направена промяна, с квалифицирано мнозинство в Парламента може да бъде направена такава. Ако не желае да направи такава промяна, добре. Ние правим предложение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз точно това казах, да се обърнем към Конституционния съд, народните представители и прочее. Досега този текст няма никакво отношение.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Господин Димитров, който е чел Конституцията е ясно кой се обръща към Конституционния съд. Ние предлагаме на Комисията, а Комисията да направи необходимите действия и да предложи на Народното събрание да направи изменение в чл. 65 ал. 1. Мисля, че съм максимално ясен. Ако Народното събрание не иска да направи това нещо, никой не може да го накара на сила.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Димитров, моля ви, ясно е какво се иска. Ясна е вашата теза.
ГРИША КАМБУРОВ: Колеги, аз имам процедура. Ако сме приели ние като аргумент да минаваме текст по текст, ще ви помоля текстовете, които коментираме, ако имаме конкретни предложения, тогава да ги даваме. Да коментираме текстове по дух и да възлагаме някой да ги пише, мисля че не е коректно към всички, които сме се потрудили да прочетем текста и да дадем своите писмени бележки по него, които ще внесем.
Предлагам, ако има коментари или бележки по текстовете, даваме ги на място. Отразяват се в стенограмата и се предлагат на вниманието на Временната комисия. Да си говорим какво може да се промени в Конституцията и какво не може да се промени, нека да не забравяме какъв е обхвата на Временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс. Той е изрично записан и по време и по правомощия, и по обхват в решението на Парламента, което е обнародвано в Държавен вестник. Предлагаме да се придържаме към него и да работим по-оперативно. И също така ще ви помоля да се стремим към по-стегнати изказвания по същество.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря за съдействието. Аз ще ви помоля още един път. Прави се конкретно предложение от този, който го има. Аргументира се само, ако това се налага. Мисля, че съвсем ясно го поставяме въпроса.
Ние ще записваме по отделните текстове, нещо което ще се извлече от стенограмата, но това ще стане много бавно. И затова аз ви дадох като конструктивно предложението на Иво Цонев, да може накрая да завършим.
Така че, ако трябва да синтезираме. По чл. 1 нямаме никакви промени. По чл. 2 нямаме, но се изписва моето предложение като направено такова и отхвърлено. По чл. 3 имаме предложение на Божидар Томалевски и моля да го гласуваме, така както той го направи в този дух.
Що се отнася до препратките за промяна на Конституцията, които вие съвсем аргументирате обосновано, това нека да го преценява Комисията. Нека да го преценяват тези, които имат правомощие да го решават. Моля да откликнем на молбата на Гриша Кабуров, да бъдем по-оперативни и да бъдем по-концентрирани в изказванията си.
Поставям на гласуване предложението на Томалевски за промяна на текста на чл. 3 ал. 3 в духа, в който той го направи. Ще те помоля после да го дадеш конкретно написан този текст.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Да залегне общоприетия в Европейския съюз принцип на реципрочност в различния вид избори, който избира, да може да бъде избиран. Текстът изисква задължителна промяна в Конституцията на чл. 65, ал. 1.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Поясних, че ние го гласуваме в смисъла, в който той го предлага. Конкретният текст нека да го предложи после, защото в закон не може да го запишем, че това изисква промяна на Конституцията. Това е съвършено ясно.
Минаваме нататък. Решението не се приема. отхвърля се.
За решението са 4 гласа.
Чл. 4. Имаме ли конкретни предложения? Нека да се разбира така. Ако нямаме конкретни предложения текста остава във вида, в който е предложен в проекта от Комисията. Да разбираме ли, че няма.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз като гледам раздел І и раздел ІІ всичко е съобразено с Конституцията. Така че ние каквото и да кажем, то може да противоречи на Конституцията. Затова аз не мисля, че тук не по-малко от 60 дни и не по-късно, не мисля, че може да се променя нещо.
Аз мисля, че всички общи положения, раздел І и раздел ІІ са съобразени с Конституцията и те са основни като начала и няма какво да се допълва по тях.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз бих искал много внимателно да кажа, че госпожа Друмева под формата на насоки изказваше съображения по същество, но сега разбирам, че трябва да се правят определени пояснения.
Уважаеми членове на Обществения съвет. Ние сме хората, които трябва да отстояваме позицията на граждани. Отстоявайки тази позиция трябва да ви припомня изявлението на госпожа Манолова, че това даже не е проект, а са чернови. Тоест, че това е една добра основа върху която ние може да правим всичко, стига това да бъде целесъобразно и законосъобразно. В този смисъл, аз не виждам никакъв проблем да вървим напред конкретно, а не с такова отхвърляне. Светльо, ако държиш съм готов да го поставя на гласуване твоето формално предложение, ако го формулираш още един път ясно.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз мисля, че всичко което е в раздел І и раздел ІІ е съобразено с Конституцията и никой закон или кодекс не може да му противоречи. Каквото и да направим трябва да мине през ремонт на Конституцията, нищо повече.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Сега и аз да се аргументирам. По повод избирателните секции, точно защото трябва да бъде съобразено с Конституцията, трябва да има създаден самостоятелен район в чужбина, а такъв няма.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Като успеете да формулирате конкретно предложение го предложете и да го гласуваме и да вървим напред делово. Имаш ли конкретно формално предложение?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Раздел І и ІІ са съобразени с Конституцията. Ние нищо не може да променим там или да предложим.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предлагаш формално да минем напред и да отидем на раздел ІІІ. Това ли да разбирам. Ако това ти е формалното предложение, да го поставя на гласуване. Аз мога да формулирам едно предложение да го оставим така, както са го дали. Имам предвид целия проект за Кодекс и да си ходим.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Обяснявам, че това което е по Конституция не може да се пипне. Трябва да има друга процедура. Това не е предмет на сегашната Комисия.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предлагаш да отидем на кой раздел? На глава втора. Има ли противно предложение?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Кажете по раздел ІІ какво може да предложим, което може да мине без ремонт на Конституцията. Това е просто неграмотност. Глава І, раздел І и ІІ са съобразени с текстовете на Конституцията, които ние не може да променим. Даже и да направим предложения трябва да минат през ремонт на Конституцията. Нищо повече.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имаме ли право да правим предложения или нямаме или сме тук риби и ще си мълчим и никой няма да прави абсолютно нищо? Това искам да попитам.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз не искам да политиканствам.
БОЖИДАР ТОМАЛОВЕСКИ: Не да политиканстваме. Имаме ли право да правим предложения?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Против Конституция не може да правиш предложения.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Имаме текст по който може да се произнасяме. Имаме глава първа – Основни положения. В нея има два раздела. Ти предлагаш да не ги гледаме тези раздели ли или имаш предвид и нещо друго?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Каквото и да предложим то е съобразено с Конституцията. Ако е срещу Конституцията, то тя трябва да мине през ремонт. Нищо повече.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Член 4. Имаме ли конкретни предложения в раздел ІІ, чл. 4 някакви? Няма.
В чл. 5 има ли? Няма. В чл. 6 също няма.
Глава втора.
В глава втора чл. 7 имаме ли някакви конкретни предложения?
Заповядайте господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 7. За провеждане на изборите територията на страната се разделя на изборни райони. Регистрираните в чужбина гласоподаватели гласуват в обособен район.
Това е начина да се направи това, което искате, вместо да си говорим за Конституция.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Какво е формалното предложение?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Българите живеещи в чужбина гласуват в самостоятелно обособен район.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Димитров в чл. 7 ал. ал. 1, 2, 3, 4 и 5 къде го предлагате.
ДИМИТЪР ДИМИРОВ: Второ изречение на първа, или обособен. Ако искаме между първа и втора отделна алинея.
Или второ изречение на ал. 1 или обособена нова алинея, която е между първа и втора.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Формулирайте едно от двете.
ДИМИТЪР ДИМИРОВ: Второ изречение на ал. 1. Така го предложих.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Има ли други предложения по чл. 7?
БОЯН АТАНАСОВ: Имам един въпрос. Ако се вкара допълнителен изборен район за българите в чужбина, то е пряко обвързано с това което господин Томалевски предлагаше преди малко да влезе като допълнение или изменение на чл. 3.
Създаването на такъв допълнителен избирателен район за българи в чужбина, той дали ще е 32-ри или 33 зависи според терминологията как ще се разпределят районите в страната. Трябва да си дадем много добре сметка какво може да се получи в един хубав момент и какво може да ни се изсипе на главата. Защото само в Турция в момента, които имат право на глас са над 300000. А тези които имат потенциално утре право са над 1 млн. И си представете колко депутати и колко мандата могат да се явят директно в определящи политиката и на държавата и предполагам, че си давате сметка за всички последици, какво може да се получи.
СТОИЛ СТОИЛОВ: При искането за създаване на изборен район в чужбина, което аз подкрепям с две ръце, основанието е характеристиката на диаспората, на емиграцията която имаме ние. Ако ние имаме сезонните таджикистански работници, които работят лятото на вън и зимата са тук, тогава тази сегашна система е добра. Когато имаме уседнала емиграция със специфични интереси, особено за емиграцията, за която говорим в Европейския съюз, старата емиграция включително и турската, логичното е да се създаде избирателен район в чужбина, в който те могат да реализират своите интереси. Съвсем друга е темата дали това ще бъде на принципа на цената на вътрешния мандат, дали това ще бъдат квотни мандати. Решаваме, че в чужбина ще се избират само петима депутати, без оглед каква е цената на едно депутатско място и разни други.
Това нещо, разбира се, във връзка с това, което каза господин Томалевски може да се обвърже с ограничаване на избирателните права на български граждани в чужбина, които имат примерно пропуснати два електорални цикъла. Тоест, ние да поискаме от законодателя да формулира материалния интерес и българските граждани в чужбина живеещи постоянно там над 10 години, над 15 години, въпрос на дискусия, да губят избирателните си права. Разбира се с механизъм, когато се промени това тяхно положение те да могат да влизат обратно.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Или говорим за всичко и караме едно по едно или говорим така, както вие описахте и говорим от начало до край.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз исках да мотивирам предложението.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Уважаеми членове на Обществения съвет, много ми се иска да не съм рязък, но ви моля да аргументираме когато е необходимо. Мисля че е ясна тезата за всички. Моля да формулирате какво не е ясно и да отиваме към гласуване. Ако не господин Димитров има конкретно предложение, изречение второ на първа алинея на чл. 7. Моля повторете го още един път.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Регистрираните извън страната гласоподаватели гласуват в обособен избирателен район. За да се знае, че е един, за да не се пише, че е един.
Многомандатен се отнася към парламентарните избори. Иначе е един район.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Димитров за прецизност. Гласуваме текста в смисъла в който предложихте или го гласувахме конкретно, както го предложихте. Ако импровизирате оставате го и после дайте прецизен текст.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Повтарям прецизния текст.
Регистрираните в чужбина гласоподаватели гласуват в един район.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Който е съгласен с така предложената поправка, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Против четирима.
Предложението се приема.
Господин Димитров вчера стигнахте до извода, че решенията се приемат с гласуване. Консенсуса е желателен, но очевидно е нереален. Отиваме към реалности.
Член 8. Някакви конкретни предложения има ли?
Член 9. Член 10.
Аз искам да се върна към заглавието на глава втора – Изборни райони и избирателни списъци. Ние сме направили формално предложение. Искам само да го артикулирам, тъй като то ще се отнася за всичко, от тук нататък където в текста има избирателни. За да се избегне неточната дума “избирателни”, предлагаме навсякъде тя да се замени аналогично, тъй като има различни производни, с “изборни”. Там където не може да се получи прецизно трябва да се обърне словореда и да се направи “списъци на избиратели”. Това предлагаме конкретно.
Тъй като нямаше реакции, връщаме се на чл. 9.
В чл. 9 какво е конкретното предложение?
ИВАН ГЕТОВ: И това е конституционно ограничение. Постоянно имаме критики от всякакви възможни юристи, които са го чели. Ние осъждаме едно лице за това, че все едно какво е престъплението, може да бъде и защото е откраднал 1000 лева. По тази причина докато седи в затвора, ако е ефективна присъдата, той няма граждански права, което е недопустимо по Хартата за правата и отдавна е трябвало да се зачеркне това изречение, но седи в Конституцията.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Да разбирам, че вие давате аргументи за отпадането на тази алинея.
ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Приключихме с чл. 9.
Това което конкретно предложих е навсякъде в текста, където има не прецизната дума “избирателни”, неточната дума “избирателни”, да се замени с изборни. Това е нашето предложение, което ние формално сме направили писмено.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Има едни традиции, които смятам, че са добри. Няма смисъл да ги нарушаваме. Влезнала е в речника терминологията, нека да не я променяме. Не е това цел на програмата.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Имаше конкретно предложение. Имаше противно мнение. Моля да гласуваме.
Който е за формалното предложение, което ние правим, там където има “избирателни”, да се замени с “изборни”, разбира се прецизирано от езикова гледна точка, моля да гласува.
Импровизациите са си импровизации, твърденията са твърдения. Ние тук не водим научна дискусия. Има формално предложение. Гласуваме го. То е отхвърлен очевидно. Нека да си носят последствията тези, които ще прочетат. Аз ще дам един аргумент като отрицателен вот. Ще го аргументирам. Един аргумент, който е свързан с това, че каквато и да е традицията, когато е неточна, не прецизна е добре да се направи. Не може да има избирателни, каквато и да е идеята. Тъй като избирателните са свързани с едно съдържание за това, че ние правим нещо избирателно. А изборите са избори, които имат комплексен характер и се отнасят до всички.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз съм филолог и си мълча. Има си стилисти в Народното събрание.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз моля да бъда извинен за тази волност. Тя не е волност. Тя е аргументация, но тя е постфактум. Казах, че го давам като отрицателен вот.
Раздел ІІІ и всичко нататък си остава така по мнението на Обществения съвет, както е дадено. Така че няма проблем.
По чл. 10 няма никакви реакции.
Отиваме на чл. 11 в раздел ІІІ.
Ние сме направили формално писмено предложение свързано с регистрацията на националните инициативни комитети.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Един коментар имам на моя проект. По чл. 11 има един въпрос. Централната избирателна комисия в ал. 2, изпраща решенията по ал. 1 на Министерство на външните работи не по-късно от 47 дни. Дали го изпраща и на ГРАО? Това вие може да кажете?
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Това формално предложение ще го направя по-късно в друг по-подходящ член. Има ли по чл. 11 нещо формално? По член 12.
Господин Томалевски имате думата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: В чл. 12 ал. 2, 3 и 4 компетентен орган за образуване на секции, да се премахне текста “може”. То е предпоставка за субективно отношение и да се замени с думата “длъжни”. Става въпрос за начина по който се определя разкриването на секции. Дават се тотални правомощия на посолствата. Да се махне думата “може” и да има императивен характер текста и да се напише “длъжни”. Да им се вмени задължение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По принцип не се вменява така задължение, а се пише, че откриват, което се тълкува като задължение. Аз съм написал специално за може и не може. Може да се заличи. Това е предложението.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Томалевски последно какво ви е предложението?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Откриват.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Може да се каже определят и откриват.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Член 12 ал. 2, 3 и 4.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Алинея 4. Ръководителите на дипломатически, консулски представителства определят местоположението и откриват избирателните секции.
Това е предложението.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Написал съм дълъг текст по повод на това какви са тези организации. Предлагам чл. 3 да отпадне. По принцип не харесвам този стил на работа. Ние не сме редакционна колегия. Има си юристи. Има си платена дейност. Няма да я свършим тяхната работа. Предложението ми е чл. 3 въобще да отпадне. Ще се аргументирам ясно, въпреки че писмено съм ви го изпратил. Който е отвори, е прочел.
Организациите на българите в чужбина нямат юридически статут по българското законодателство, с изключение на една, която се опита с устава си на не български език, да се регистрира в Софийския градски съд. Те няма как да представляват юридически когото и да било, още повече, че бидейки регистрирани по законодателството на съответната страна имат сложен юридически статут. Да не говоря за определени организации, които са част от вътрешната политика на съответната страна.
Обръщам внимание, че някои страни забраняват да се гласува на тяхна територия. А ние разрешаваме едни организации да извършат работата на местните власти, на кмета. Да дойдат, да открият, да доставят списък и прочее.
Моето настояване е избирателите да контактуват с ЦИК. След малко като стигнем до изборния регистър ще ви обясня, отколкото някакви посредници, квази администрации и прочее неясни субекти, да организират процес, който е суверенитет. Аз предлагам ал. 3 да отпадне.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Последно член 3 или ал. 3?
Нека да изговаряме нещата така, както трябва да ги изговаряме, тъй като, господин Димитров каза да се върнем на чл. 3 и аз се върнах на чл. 3.
Връщаме се на чл. 12 с предложението на господин Димитров ал. 3 да отпадне.
Противни становища? Господин Томалевски, тъй като е материя, която те касае, затова питам.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Нещо което мога да кажа във формата на съждение, че може би тук е била идеята, те да съдействат на дипломатическите представителства. Не знам под каква форма да съдействат, но в никакъв случай не могат да изземват тази функция. Не мога да дам конкретика по въпроса. Пожелателен е. Това имам предвид.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Гласуваме предложението на господин Димитров да отпадне ал. 3. Господин Димитров формулирайте вашето предложение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Като отпадне ал. 3 ще отпадне и текста на ал. 4, който е свързан с ал. 3.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Който е съгласен с предложеното от господин Димитров, моля да гласува.
ГРИША КАМБУРОВ: Чета ал. 4. Ограничават се пълномощия на дипломатически ръководители. Защото той може да открие секцията извън консулството, стига да има такова подходящо помещение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вие имате някакъв опит от работа в Парламента и от експерти. Тази работа няма как да се свърши от гражданска организация.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Това е прието като вариант за работа. Аз ако трябва да изразя личното си становище изобщо не го одобрявам. Върнах се няколко пъти към правилата, защото не приемах такъв стил на работа. Сега съм принуден да го провеждам на практика. И ви моля да не си пречим. Да вървим напред.
Има предложение на господин Димитров.
Който е за отпадането на ал. 3 и това, което се случва в ал. 4 във връзка с това предложение, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Приема се това предложение.
Нека да се успокоим с обстоятелството, че всички останали наши мнения ще бъдат предоставени във вид на отделни мнения на Комисията. Вчера госпожа Друмева го артикулира съвсем ясно. Още един път ще го повторя за тези, които не бяха и за тези, които бяха да е съвсем ясно.
Всички предложения, които имаме в писмен вид ще бъдат приложени към нашия доклад, който ще предоставим на Комисията за новия Изборен кодекс. Така че няма проблем те да го видят. Още повече, че ние сме експертно консултативен орган към тази комисия и те дали ще вземат нашите консултации предвид си остава тяхна работа. Но ще имат възможност да се запознаят изчерпателно с всички предложения.
Член 13 има ли конкретни предложения, които е трябвало да се подготвят? Няма.
Член 14.
ИВАЙЛО ЦОНЕВ: В ал. 2 на чл. 14. По ал. 1 избирателят вписва на български език имената си по паспорт и т.н. Предлагам български език да отпадне и да се замести на латиница или кирилица. А понеже в момента изглежда доста ексклузивно факта, че имената при условие, че фигурират на лична карта и на латиница написани, а съществува това ограничение единствено на български език да бъде написано това заявление, при условие, че се попълват от граждани живеещи в чужбина, напълно е възможно да нямат кирилица на техните компютри.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Има ли въпроси и съображения по предложението?
ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Става въпрос за електронно заявление. По технически причини е по-лесно, понеже тези заявления директно се публикуват на страницата в интернет и съответно автоматично се обработват. Това е техническа подробност.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предложението на Ивайло е ясно. Нека да не аргументираме. Има ли въпроси и съображения?
ИВАН ГЕТОВ: Говорим за български език. Няма как да говорим за друг език, освен за български. Подобни лекснически упражения да не правим тук. Да не си губим времето. Господин Стоилов е прав. Ако ще говорим за български документи и за България няма какво да говорим за кирилица и за латиница.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Член 14 ал. 1, тази процедура си е една фактическа активна регистрация. Не искаме да се прилагат двойни стандарти. За всички български граждани ще се прилага това нещо. Тоест трябва да се уреди с изборен регистър. И ще отпадне това. Това показва двоен стандарт и нищо повече. Това е от наша гледна точка. Защото български гражданин, който е на територията на България не подава заявление, че иска да гласува, а в чужбина подава. Нищо повече. Това трябва да се избегне.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Който е съгласен да се замени “български” с “на латиница или кирилица”, моля да гласува.
Не се приема това предложение.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: По скоро е бележка и бих казал, че електронното заявление на сайта на Централната избирателна комисия, освен че е елемент от активната регистрация е и реална предпоставка за електронно гласуване или за така нареченото он лайн гласуване. Тази тема ще я развия по-нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Отиваме към чл. 15. Има ли конкретни предложения? Няма. По чл. 16 – определяне местата за гласуване? Няма. Член 17? Няма.
Глава трета – Организационно-техническа подготовка на изборите.
По чл. 18? Няма.
По чл. 19? Също няма.
По чл. 20?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ:
Предлагаме в чл. 20 разяснителната кампания да започне 60 дни преди изборния ден. И както беше предвидено в стария предизборен кодекс да има конкретни анонси в българските интернет портали и медии, които са в чужбина.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Формулираш го по смисъл или имате конкретно предложение?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Формулирам го по смисъл. Тук има по-големи експерти от мен. Ето господин Димитров. Предоставям го на него да го формулира, член 20.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз предлагам да поставя на гласуване това, което предложи по смисъл Божидар Томалевски, тъй като няма смисъл да изчакваме сега.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Искаме по-дълъг срок. И както беше предишния изборен кодекс, анонс в местните медии и портали.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Божидаре, оставаш ли предложението или го оттегляш?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Както допълни господин Гетов, той е осмислен, прецизиран е този текст. Координиран е с другите текстове в кампанията.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Единствено и само, такава кампания не се прави в българските интернет портали и вестници. Няма предвидена такава. А е изключително необходима, защото на хората това не им е работа да следят кога са изборите в България. Със сроковете няма проблем, но имам предвид кампанията. Да има такава разяснителна кампания в местните медии и в интернет порталите.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Член 20 друго казва. Той дава близо две седмици. Няма и 14 дни. По право има 14 дневен срок, а тук е по-малък. Аз мисля, че това е оставено, за да може като се назначат изборите от президента да има технологично време, да се запознаят всички консули, представители и затова е останало 47 дни преди изборите. Това може би трябва да го видим.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Давайте конкретни предложения. Аргументацията, когато се налага.
Има ли въпроси към Божидар по предложението, което прави. Тоест да се направи кампания и в интернет портали. Да го оставим това за медийното осигуряване в раздела.
Член 21. Конкретни предложения?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: По чл. 21 - ръководителите на посолствата и консулствата трябва да искат разрешения от приемаща държава, което крие едни конкретни рискове да им бъде отказано. Ето защо ние предлагаме, вместо да се разкриват секции, там където е забранено, да се премине към он лайн гласуване, в смисъл формата, с която да се облекчи варианта. За да заобиколим отказа на държавата, да могат да гласуват он лайн.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря. Как конкретно го формулираш, за да го гласуваме.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: При отказ от приемаща държава за разкриване на секции, да се премине към он лайн гласуване.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Ще влезем в конфликт с гласуването в страната и ще трябва да формулираме как бихме могли да гласуваме като разрешение, за което не съм сигурен, че сме готови. Изборният кодекс затвори изборите в чужбина и сложи урни на изходящите митници, когато госпожа Меркел, отказа да гарантира сигурността на турските избирателни секции извън дипломатическите консулски представителства. Така че нека да се опитваме да поставяме българските граждани при равни условия, а не да заобикаляме местните закони.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ясна е тезата. Благодаря. Божидаре, оставаме ли на това предложение?
Моля, който е съгласен с предложения от Божидар текст, да гласува.
Гласували 4 “за”. Предложението не се приема, но то ще бъде изписано в този вид, в който ти го дадеш писмено.
Член 22 предложения? Няма.
Отиваме към списъци. Член 23.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да ви помоля за разрешение да направя пет минутна презентация на регистъра на избирателите, защото сега е моментът. Това има отношение към всичко за което досега говорихме - секции и прочее. Но не исках да започвам на парче. Сега е моментът да се каже какво е изборен регистър. И горе долу да получа вашето съгласие. Това няма как да влезе в този закон и в този Кодекс.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Димитров, имам противно становище. Затова взимам думата, не като водещ. Списъците, избирателният регистър и всички свързани с организационно-техническото осигуряване на изборните въпроси, когато имат позитивен характер и са свързани с подобряване на този въпрос, смятам че може да се доверим на Комисията, която е привлякла и без това достатъчно специалисти и би трябвало тези експерти, които са и тук в Обществения съвет да бъдат там и да бъдат чути директно със своите експертни професионални аргументи. И аз в този смисъл ви предлагам да не правите тази презентация пред нас, а ние да приемем, че всичко което води до подобряване на организационно-техническото осигуряване на изборите, да си го преценява комисията и да отиваме напред.
Изказвам лично съображение, не като водещ. Вие ме прекъсвате. Не ми давате думата. Аз изразявам противно становище. Още един път казвам. Същността на философията на гражданската позиция за промяна на Изборния кодекс не се състои в реплика или противодействие на това, което се е случило през всичките тези години с избирателните списъци. Не това е съществения пункт. Централният въпрос на нашето гражданско участие е да се равнопоставят гражданите. Това не се прави в списъците. И аз правя формално предложение, този въпрос да не го разглеждаме сега задълбочено.
Господин Стоилов имате думата.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Съжалявам, но въпроса с изграждане на изборния регистър е изключително ключов по формиране на доверието в процеса. Аз предлагам следния текст: “Общественият съвет към Временната комисия настоява да бъде въведена активна регистрация и изготвят изборен регистър на избирателите в Република България. Този въпрос трябва да се разработи цялостно като елемент от Изборния кодекс.”
Моля моето предложение да се гласува като позиция на Обществения съвет.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ще поставя въпроса на гласуване, като тук искам още веднъж да стане съвсем ясно. Подкрепям изцяло предложението на господин Стоилов. Бях против това да се задълбочаваме сега в детайлите. Подобряването на изборните списъци, въвеждането на регистър е нещо много добро и ние се доверявам на експертите, които ще го направят това. Да не си губим времето с това. Това ви предлагам.
Поставям формалното предложение на господин Стоилов на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Приема се.
Член 24 и всички нататък при това положение да ги оставим и да отидем към удостоверения за гласуване на друго място.
Може само да им поясним, че ако не ни приемат предложението по избирателни списъци, да си направим други допълнения, ако остават с избирателни списъци.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Моето предложени е да няма такава възможност.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Няма нищо по-гражданско от това, всеки да си контролира изборния адрес. Това е смисълът на избирателния списък. Вие, аз и който и да е да може да го направи в база данни, он лайн, така че в края на краищата всички да са на ясно. В момента ние се намираме в нещо като божествена администрация. Божествен мандат на администрацията. Когато се родите и се запишете в гражданския регистър, вие получавате след 18 години права и те са пожизнени. В смисъл не административно пожизнени. Ако някой не донесе документ, че сте починал, отказал гражданство и прочее. Всичко това е едно безумие. Вие имате тригодишен срок да установите бащинство. Може да поискате ефтаназия, което е право на живот и какво ли не в либералното законодателство. Единственото в България, което не може да поискате е да се отпишете от този регистър. Защото този регистър е божествен, административно божествен.
Така че отделете ми 10 минути, за да обясня на хората, защото те ще обясняват. Аз заминавам след два месеца. Няма да ме има. Това което съм ви написал като проект се отнася за съвсем други условия, за съвсем различно нещо. Отчасти, ако гражданския съвет застане зад някакво такова предложение, то трябва да има и някакво място, което аз мога да ви кажа какво е за 10 минути, което вие считате, че не е необходимо. Аз затова исках разрешение. Ще ми засечете 7 минути. По-кратко няма да мога да се събера, но мога да опитам и за пет минути.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз имам такава молба. Господин Димитров, в момента е 15 часа и 16 минути. Ако сега отделим 10 минути на това нещо, сигурно ще ни бъде много полезно, но ще предизвикате нови въпроси и ние ще отидем към един дебат, който няма да завърши. Затова ви предлагам, всичко което смятате, че е добро, дайте го като конкретно предложение. Ние ще ви подкрепим, ще ви се доверим като експерт.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Знаете ли, че концепцията струва от 50 000 евро нагоре, а вие искате аз да седна и на домашния си компютър да го напиша.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз искам господин Димитров да се уважаваме взаимно. Ние сме се готвили. Имаме конкретни предложения.
ИВАН ГЕТОВ: Нека да го гласуваме и да продължаваме нататък.
Ние гласувахме активна регистрация да се предложи на Временната комисия. Вие искате сега да ни разясните що е то активна регистрация. Но тук ще влезем в други въпроси. Вие ще говорите за настоящ адрес. Аз ще ви кажа, че няма как да се презентира настоящ адрес. Настоящият адрес е единствено този, който се заявява в общината и вие няма как да го презентирате за разлика, който от постоянния, който е на личната ви карта. Ще влезем в едини разговори, които ще отнемат доста дълго време, както каза господин Брезоев.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гетов, категорично възразявам, да не се злоупотребява. Административно гражданското начало прекрасно знае, че в МВР има база данни с настоящи адреси. По-нататък се казва кога те се изваждат, при кои случаи. Няма какво да доказвате. Вие сте записан в регистъра. Нищо няма нужда да доказвате. Вие сте записан в регистъра.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Знам на практика как работи този изборен регистър в Скандинавия. Мога да ви дам личен пример с Финландия. Аз съм финландски гражданин и го казвам. Нека той да го артикулира за три минути. Наистина е полезно.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не се опитвайте да защитавате нещо, което е абсолютно безсмислено.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Това което говори господин Димитров е може би най-важното нещо, за което тук сме се събрали, защото това е основата на трансформацията на нашия изборен процес в престъпен противообществен процес. Това дава възможност да се размотават автобуси. Всичко това, което мошениците в управлението на тази държава го искат. Кой пречи? Така е и в Америка, така е и в целия свят. Отиваш там, два, три месеца отиваш и се заявяваш на кое място ще гласуваш. Ако го направи гласоподавател, като не го направи, ето ти свобода на избора.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предлагам следното. Тъй като времето ни ще свърши след малко, сега ще поставя на гласуване молбата на господин Димитров. Преди това искам да се договорим утре да заседаваме отново, защото нищо не свършихме.
Който е съгласен господин Димитров да ни направи 10 минутна презентация, моля да гласува.
Всички сме за.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Базата данни съдържа ЕГН, постоянен адрес, настоящ адрес. Това което се отпечатва е тази комбинация. Като тя се отпечатва предварително след като тук имате една изборна общинска администрация, която междувпрочем е създала всичко това, по силата на гражданския регистър. Това което предлагам е това да се въведе в началото и то да се нарича изборна секция, която е създадена. Тя е устойчива. У нас 98 процента от изборните секции са едни и същи. Съдържа списък от адреси. Когато това се появи, а го има на всички избори, всеки може да потвърди, да се прикачат към тези постоянни граници на изборните адреси, това се отнася и за чужбина и на всички останали, тази променила, която при вас е много неточна, но си има база данни в МВР. Там даже горе долу са същите. Около 350 000 с настоящ адрес. Ако са 600 000 още по-голямо основание има. Кулминацията от това и това се нарича изборен адрес.
В проекта, който съм изпратил съм бил изключително ангажиран той да се направи така, че да изглежда като такъв адрес, но едновременно да защитава личните данни. Затова там ще видите кое се появява, кое не се появява, кое е открита база, кое е скрита база и т.н., тъй като има обща чувствителност на това, че личните данни трябва да бъдат защитени. И затова там съм описал главно това. Такова каквото съм го измислил.
Комбинацията е такава, че аз съм виждал три регистъра. Два са ми ги обяснявали в подробности. Такава ми е била позицията, че е трябвало да ми обяснят всяка дреболия. Единият е албански, който е правен от австрийците. Те го и поддържат сега. Това е австрийската гражданска регистрация, която е превърната в албански изборен регистър. Другият е украинския, който е руски вариант. Украинците са го адаптирали. Прекрасна школа софтуерна, собствени разработки. Има 35 млн. избиратели и всеки си знае адреса. Защо е тази комбинация? Защото това означава физическо присъствие на гражданина. Гражданина може да присъства на две места. Затова му е настоящия адрес. Той не само си е декларирал този настоящ адрес коректно, но ние в закон го задължаваме, ако иска да гласува там където е, да отиде и да подаде заявление, че си променя постоянния адрес, който е въпросния божи адрес с настоящия, защото там е физическия. Това наистина е пълно безумие. Това е административен произвол.
Ти отиваш и казваш: Моят настоящ адрес е еди къде си. Но не, ако искате да гласувате там където сте ще трябва да подадете и заявление. Отваря се една огромна вратичка, не искам да ви обяснявам за какво. Никакъв проблем за вас не е да коментирате тези документи. Да ги сложите на адреси, които ще ви изпратят кметовете. Да го публикувате в интернет.
В момента в който се отвори тази база данни, тя разбира се, ще бъде сурова база данни. Това не е изборния регистър. Едномесечен срок, всеки да влезе да си провери през ЕГН. Знаете как става. Всеки потвърдил, това е софтуерн проблем, абсолютно решен е. Който си потвърди изборния адрес, той си остава негов. Около 3 млн., толкова колкото се преброихме. И половината да бъдат. Но това е актива регистрация.
Второ, административния ред как се поддържа регистъра. Изпращате данните, така както бяха при вас и пристъпвате. Ясно е няма проблеми. Който иска да си промени нещо в този запис и който е променил. Зад всяка промяна стои човек с ниво на достъп, разрешение и т.н. и се казва защо го е променил и на какво основание. А не един кмет да ми напише едно, друг друго и накрая да дойдат и да ви кажат: Ние нямаме.
При това положение няма никакво дописване. Който където към крайния срок се е уточнил, там гласува. Това е положението. Темата е много дълга и има много технологични подробности. За някои съм компетентен, за други имам смътна представа. Някой е обяснявал, аз съм разбрал, недоразбрал и прочее. Ще струва горе долу по един лев на адрес в стандартно изпълнение. Ако извикате фирма от чужбина ще струва два пъти повече, защото тя ще е търговска. Местният ресурс може да го направи, но никой не го е поискал. Предполагам, че потвърждавате и информационно и всички останали, които се занимавате.
При това положение гласуването в чужбина, в момента в който се е регистрирал някой. Там секциите са по-големи. Тук е въпрос на преценка и трябва да видите предварително. Обяснявам го с Македония. Защото е по-лесно, за да не правя политически пристрастни оценки. 70 000 са македонците, които имат българско гражданство. От тях, ако не ме лъже представата, така твърдеше вицепремиера без портфейл. Той обявяваше 70 000. Него цитирам. От тях около две трети са си посочили коректно адресна. Струмица, Охрид кой където е. Разбира се, те не гласуват в Струмица и Охрид. Няма как да гласуват. Част от тях са в Белгия, Германия и където и да е и за каквото се заяви този паспорт. Тъй като в Македония гласуват 700 – 800 души, ще се работи на три места в чужбина с изборен център. Представете си, че в чужбина ще имаме 3000 избиратели или 5000 избиратели. Няма особено значение, тъй като те са номинално регистрирани. Не всички могат да участват. Ще се работи с изборен център, който ще обслужва секция 11256 до 11312, колкото е необходимо. Така че да бъде нормално изпълнявано.
Тук няма партии. Бях се подготвил за партиите. Партиите могат да проконтролират идеално всичко това, като си вземат номера. Номерата от първи до еди кой си. Изборният регистър има ясна номерация. Всеки освен, че има настоящ адрес и ЕГН, има и номер в този списък. Вие сте номер 7 в списък еди кой си. Това е тогава, когато е затворен. Партиите ще стоят, както е по света, с едни големи хартии и ще зачеркват. Това е променено от сегашните условия, ще зачеркват № 7, 9. Достатъчно е председателя да каже, че гласува № 7. Нито има нужда да обявява лични данни, нито каквото и да е. Това е един вариант, за да се чувстват партиите неизмамени. Да се мисли от гледна точка на интереса на партиите. Те ще могат да видят във всяка секция, кой номер гласува, кой не гласува. Няма има нужда да стоят вън с колата и да ги отмятат по личния списък. Да ги броят като овце и да раздават каквото раздават.
Най-важното в това, изборния адрес си е мой. Мога да си го правя каквото поискам. Открива изключителни възможности за машинното гласуване, дори и за интернет гласуване. Защото става въпрос за идентификация. Там технологията е сложна. Правил съм няколко консултации, но не съм толкова компетентен. Когато имате регистриран адрес, регистрирано ПС и регистриран личен номер на мобилния си телефон може да проучите. От гледна точка на сигурност това са най-сигурните мрежи. Всички останали са с по-ниска степен на сигурност, заради сигурността подслушването на телефоните. Телефоните ги следи всяко разузнаване. Знаете, че така се възпламеняват бомби и прочее. Кой взел сим картата.
Това е изключително сигурно средство. Когато при вас дойде възможност да гласувате, отнася се за онези избиратели, които ще се регистрират на сто километра, 100 мили и каквото искате в населеното място и няма как да ги принудим да дойдат, нито физически може да им осигурим идването, може да получат на регистрирания си компютър и регистрирания си телефон нещо като електронно гласуване, не за всички. Техническите условия са доста сложни. Настоявайки от името на гражданите всеки да си има изборен адрес. Всеки да си го контролира, а не да се извършват някакви действия, които в края на краищата Конституционния съд, какво решава. Кой къде е имал адрес? Кой два пъти бил вписан. Нямам претенции към вас. Как се проверява и прочее. То е ясно, че така е създадена системата. Тя е работила така винаги.
Знаете ли колко пари са похарчени за електронно правителство? Само съдебната система 200 млн. Имаме три база данни, които не са свързани. Общо президента съобщи 800 млн. Разбира се, в тях влизат и оползотворени пари. Социалното осигуряване, здравното и това се води също електронно правителство. И това все пак го има черно на бяло. Но извън това почти нищо. Така че някой като обяснява, че е сложно, невъзможно.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Давам думата на господин Гетов, тъй като беше предизвикано това допълнение.
ИВАН ГЕТОВ: С две думи, аз искам да кажа че регистъра е полезен и това трябва да го има. Тук полемиката практически как да се реализират нещата е дълга и може да се говори на тази тема. Искам да обърна внимание на всички вас, че в допълнителните разпоредби е предвиден такъв регистър. Партиите са го предвидили тези, които са мислили.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По друга технология, но това е предвидено. Това са допълнителни и заключителни разпоредби, да се създадат следните преходни разпоредби. Регистрите са предложени. Има ги в текста. Така че от тук нататък няма какво да мислим. Въпрос на преценка.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов, това което обстоятелствено беше изказано противоречи ли на вашето конкретно предложеине по някакъв начин? Поставям на гласуване предложението на господин Стоилов. Беше прецизно изказано.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Общественият съвет към Временната комисия настоява проекта за Изборен кодекс да включи разработката на Изборен регистър.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да се заложи цялостна промяна на избирателни списъци, секции.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Нямаме противоречие. Още един път ще изкажа личното си мнение, че продължаваме да не успяваме да вървим напред, а има неща, които са свързани със същността на философията на гражданските искания, които няма да може да ги кажем заради това, което се случва. Къде се предлага това нещо?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз искам по изборните списъци. Ние искаме изборен регистър, за да може да имаме активна регистрация.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Трябва да се пренапише и да се напише, че всеки гласува по изборния си адрес.
ИВАН ГЕНОВ: Аз доколкото разбирам, всички се обединяваме около желанието ни да има изборен регистър, което предложи господин Димитров. Аз предлагам в края на този раздел, преди глава V – изборни комисии, да запишем нашето решение, че предлагаме да се въведе изборния регистър. От там нататък технологията, техниката, начина, метода. Желанието на Обществения съвет е да има такъв регистър. Приключваме и главата я затваряме. И продължаваме с глава V – изборни комисии.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов систематичното място, това което предложи господин Гетов. Този текст предлага да намери своето систематично място в края на тази глава. Мнението на Комисията е такова. Изразяваме го по този начин.
Отиваме към глава V. Аз мисля, че няма противоречие. Ако искате да го поставим на гласуване.
Който е съгласен в края на тази глава, да се постави този текст, който формулира господин Стоилов, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Имам процедурно предложение. Предлагам да направим край на тези дискусии по начина, по който ги водим досега член по член. Стенограмата за да стане готова отнема дни наред. Комисията в четвъртък няма да има никаква представа какво сме правили днес и какво сме говорили. Няма да има разпечатан текста.
Предлагам да преминем към приемането на едно становище по конкретни точки, по които мисля че имаме почти консенсусно съгласие. Вчера бяха изказани подобни точки от доста представители, по които тогава имахме консенсус. Сега може действително отново да ги изложим, да ги обединим. Да ги оформим в конкретни текстове с по едно или по две изречения. Седем, осем, девет или десет точки, които да представим на Комисията за четвъртък.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Предложението е сега да работим по оформянето на това становище.
Ние сме направили конкретни предложения. Ако обхванем за ползотворно и резултатно това, че отидохме към глава V – избирателните комисии, ние сме направили някакви предложения, които са свързани с няколко промени и е възможно да го направим. Аз тук се придържам към тази стилистика, която би трябвало да се използва, когато се правят подобни неща. Предлагам така. Тъй като Иво го инициира, да му прибавим още двама души. Да го помолим да остане за половин час. Всеки един който направи конкретни предложения по тези членове да му ги даде. И той да ги оформи в едно наше становище. Тъй като аз записвах в чл. 2, т.е. имахме предложение в чл. 2, което не се прие. Имахме предложение на Томалевски в чл. 3, ал. 3.
ЙОРДАНКА БАЧЕВА: Единственото, което приехте досега категорично, да отпаден ал. 3 на чл. 12 и да има изборни регистри. Това са двете неща.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Нека да резюмирам така. Нашата роля е да помогнем на Комисията да се ориентира в нашите предложения. Тези предложения, които ние направихме са съвсем ясни. За всеки непредубен човек предложенията са ясни. Дали ще ги вземе предвид комисията, означава ние да й ги дадем. Още един път формулирам следното предложение. Правя формално предложение пред вас и ви моля да го чуете внимателно.
Всички които имат писмени предложения, да ги предоставят, за да ги дадем на Комисията. Формално тези писмени предложения могат да се изпратят на госпожа Милева и да ви помолим госпожо Милева да ги вземете, да ги разпечатате и да ги пренесете в Комисията.
Аз имам предвид да го дадем това в писмен вид на Комисията, за да има предвид нашите предложения.
В това което ще направим общо сега, да кажем че днес ние сме стигнали до глава V. Ние приемаме материал, но тези предложения, които от тук нататък ще се направят трябва да се направят по някакъв начин.
Аз искам да обърна внимание още един път на същностната страна на въпроса. Имаме такива предложения, които задължително искаме да бъдат чути. Затова нека да ги предоставим на Комисията. Нямаме възможност да работим повече. Така или иначе толкова успяхме да се организираме. Стигнахме до глава V. Нашата Комисия има ясно становище до глава V, което се изразява в приетите категорично текстове да има изборен регистър. Да има район в чужбина. Да отпадне ал. 3, това което е свързано с нея в алинея 4. Всички останали неща, ние сме ги приели. Тези които бяха предложени не са приети. Те ще се кажат.
Що се отнася до всички останали текстове, които трябва да се дадат, аз ви моля дайте ги писмено, да ги предложим на Комисията. Тъй като почти съм убеден, но работя с тази хипотеза, тъй като Комисията ще разгледа нещата по аналогичен на нашия начин няма да отиде много напред. Аз ви предлагам всички да прецизираме своите предложения. Следващият път ще видим докъде е стигнала комисията. Ние ще сложим наша стартова точка от там нататък и ще продължим да работим текст по текст.
Да го оформим по някакъв начин този доклад.
ИВАН ГЕТОВ: Може ли едно допълнение. Всеки може да участва в работата на временната комисия. Тя е отворена. Да дадем мандат или на председателя или на зам.-председателя да изложи нашето становище в Комисията. Който желае може да отиде. Но нека да гласуваме мандат.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Имаме ли становище по предложената избирателна система? Още нямаме. Мисля си, дали няма да го пропуснем този момент и Комисията да ни изпревари в нейното приемане преди ние авансово да формираме мнение. А това е изключително ключов въпрос и не пречи, тъй като избирателната система не е вързана с комисии, не е вързана с бюлетини., със списъци. Ние да се опитаме да формираме едно становище, тъй като аз вчера го заявих. Това което се предлага в момента, според моето скромно мнение, както Михаил Константинов се изрази е едно почти нищо, но е от сърце.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако се сложи бариера от 15 процента със сигурност няма нищо да се получи.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Със сигурност няма да стане нищо. Затова бих искал този въпрос в оставащите десет минути, ако не възразявате, да формираме едно мнение по този въпрос.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов много искам да се съглася с теб по различни съображения, но не мога да се съглася по едно принципно съображение. Отиваме към въпрос, който ще отвори една дискусия, която ще продължи много. Моля ви да си спомним, че и вчера говорихме и предишния път и на едно от обсъжданията в пленарна зала на Народното събрание, ние коментирахме и имахме докладчици по всички изборни системи.
Вчера казах и сега ще го повторя, тъй като концентрирано изразявам онова, което ми се иска да приемем всички ние, тъй като надявам се, че е достатъчно мотивирано. Когато става въпрос за конкретен законов текст, не може да се говори за една единствена или две избирателни системи. Може да се говори за текстове, които уреждат проявлението на мажоритарната избирателна система и проявлението на пропорционалната избирателна система.
Първо, мажоритарната избирателна система се проявява чрез инициативните комитети за издигане на граждани.
Господин Стоилов поставям го на гласуване това нещо и го решаваме по някакъв начин демократичен. Нямам проблем.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Водим дискусия в оставащото време за формиране на мнение на Обществения съвет по отношение на предложената избирателна система в текста, който разглеждаме. Тя, както вчера я формулирах се нарича пропорционална избирателна система със закрити партийни листи и единична доброволна преференция. Моля да подложите моето предложение за обсъждане на гласуване и да започне обсъждане по същество.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов направи формално предложение и иска да го подложим на гласуване. Искам да поставя въпроса за други предложения. Има ли други предложения различни от това? Ако няма, аз имам различно предложение. То се състои в следното.
Да се издигат кандидатите за пропорционални листи, /Допълвам текста на националните инициативни комитети./ което в нашето разбиране допълва мажоритарния елемент или проявлението на мажоритарната система и да се разглежда като чисто мажоритарен елемент в пропорционалната система, издигането на независимите кандидати.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз искам формално предложение за отваряне на дискусия. После ще говорим за пропорционална, задължителна, доброволна, пет процента, десет процента.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Отваряме дискусия по въпроса за изборната система. Приема се.
Има думата господин Стоилов като основен докладчик.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Считам, че предложената пропорционална система със закрити партийни листи и единична доброволна преференция не отговаря на обществения интерес, на обществените очаквания и на доверието, което трябва да формира Изборния кодекс.
Предлагам по-задълбочена дискусия в рамките на временната комисия между две системи. Смесената система, която беше мотивирана на едно от предишните изслушвания 50 на 50 мажоритарни и пропорционални или в краен случай пропорционална система със задължителна преференция при обявяване на недействителни гласове, тези които не са персонифициран вот. Трябва да разберем, че пропорционалните системи са едно голямо семейство, в това число преференциалните системи са едно голямо семейство, но ние имаме интерес в самите партии да се формира демократичен механизъм и демократичен инструмент, който да ограничи властта на партийните ръководства във формиране на листите и да даде възможност задължително състезание вътре в рамките на партиите между кандидатите. Това нещо ще повиши изключително доверието в изборния процес и ще вкара хора да гласуват.
Господин Гетов.
ИВАН ГЕТОВ: Без да противореча на господин Стоилов аз мисля, че всички сме за пропорционалната система. Но предполагам, че трябва да отчетем факта, че не всички в нашето общество са узрели и са достатъчно компетентни и достатъчно активни, за да може да въведем задължителния елемент за пропорционалност. Нека по-внимателно да работим с материята. И смятам, че доброволния елемент тук ще бъде общо приемлив за обществото. Няма да се спираме в подробности и да влизаме в полемики. Клопките са големи, ако залитаме в едната или в другата крайност.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Други мнения.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Нашето основно искане беше мажоритарни в два тура, но явно няма да стане. Тази със задължителната преференция по ни допада, защото има вариант да преподредиш, много по-лесно. Имаме по нея доста по-голяма свобода, ако сме за 2 процента. Нулев до 2 процента.
ИВАН ЦОНЕВ: Също така абсолютно заставам зад предложението за пропорционалната система със задължителни преференции. Абсолютно бих оспорил теза, че това нещо е изключително сложно за избирателите. Може би сложно за изказване, за изписване, но в никакъв случай не е сложно за избирателите да се ориентират в преференциите. Самата бюлетина може да изглежда изключително лесно, изключително елементарно, с подходяща политическа система на партиите.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Най-напред нека да направя една корекция. Това което наричаме задължителна преференция. Аз в някакъв степен съм автор. Работим с преференции. Това представлява персонализиран избор в пропорционална система. Персонализиран избор в листа регистрирана в който и да е – партия, коалиция и т.н. Друг не е възможен да се подаде. Ще възразя малко. Има една страна която прави това. Това е Полша. Правила го е пет пъти. Финландия го прави от 1908 г., винаги по един и същи начин, но финландците са спокойни хора. Те имат и празно поле най-отдолу, където може да гласувате за себе си. Длъжни са да ви отчетат вота. В смисъл може да допишете някой от списъка и може да гласувате за него. Това в рамките на шегата.
Има доста стабилизиращи ефекти. Не е вярно, че избирателя не може да направи най-простото нещо, да сложи кръстче на първото име. Това е общия вариант, който се практикува за различните електорати. Отделните партии имат отделни електорати. Те водят капания. ДПС по принцип води кампания, не правете глупости, не се занимавайте с глупости. Аз съм го и написал в един текст. Ние сме го решили. Това зависи и от партията. Когато не е задължителна преференцията се създава изключително различна стратегическа игра. Отгоре на всичко тя е една в малките партии, една е в големите. Ако е пет процента е една, ако е 10 процента е друга играта. Задните които ще изместят първите и прочее. Единственият начин всеки избирател да има еднаква тежест. Всеки кандидат да е в еднаква позиция. Това много ясно съм го написал в този текст, който съм го разпространил. Това е всеки да е длъжен да гласува за кандидат и всеки кандидат да е длъжен да си събере гласовете. А не да ходи да злослови за другия, да прави сметка какво ще направи и т.н.
Да кажа ефекта какъв е последния в Полша. Има 50 района. Пет основни партии, пет такива избора, включително европейските броя. Пет по 50 е 250, повече от 1000 теста. Лидери са изместени, досега знаем за един, оказа се, че има още два, три случая. Лидер на листа е изместен 0,1 процента. В този смисъл водачите на листи стават легитимни. Те утре казват, аз имам 9000 гласа. Но това стабилизира партийната система. Аз го обяснявам не заради друго, а защото това търсят политиците отчасти.
БОЯН АТАНАСОВ: Аз ще изразя малко по-различно мнение. Светльо каза, че е за мажоритарна система в два тура. И понеже няма кой да се съгласи с него. Аз го подкрепям изцяло и мисля, че ако ние искаме по някакъв начин, което всъщност е и целта на тази Комисия, да тръгнем към някаква промяна на системата, което всички хора го искат, всеки с различни виждания. Но мисля, че мажоритарната система в два тура е точно тази система, която не знам защо бягаме и сами си поставяме някакви препятствия. Господина до мен каза, че трябва да принудим партиите да търсят обновление, да търсят качествени хора. По-чисто е мажоритарна система. Михаил Константинов преди време в един дебат каза, че немската система, която той предлага или Мерцедес, точно в Германия мажоритарно избраните кандидати вършели много работа, докато останалите го карали яваш, яваш, малко по-спокойно. Не само в кампанията. Той трябва да бъде преизбиран.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: И вашата теза е съвсем ясна.
АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Нашата теза е ясна. И тя е не може да постигнем равнопоставеност на партиите и гражданските организации, без промяна на чл. 12 в Конституцията и чл. 3 на Закона за политическите партии. Моля това да го предложим като становище на Комисията, заедно с нашите аргументи по Изборния кодекс.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Искам да уверя ви всички, че това което говорихме се записва и след няколко дни ще бъде възпроизведено. Всеки ще бъде чут, ако искаме да бъде чут. Ако не колкото и пъти да го повтаряме няма да бъдем чути.
Искам да дам съвсем кратка обосновка на гражданска теза, че преференциите както и да се наричат са партийно дело и ние нямаме нищо против тези, които представляваме или се опитваме да изразяваме граждански позиции, нямаме нищо против партиите да си правят така, както намерят за добре. Ние тук имаме широк подход.
Това което искам да подчертая, категорично е, че всички предложения, които ги правите и са за увеличаване възможността да се влияе на листите от гражданите, ние го подкрепяме. Но онова което смятаме, че трябва да се направи е да се отиде към повишаване на възможността за мажоритарен вот в рамките на пропорционалната система, чрез въвеждането на тези граждански организации, които могат да бъдат равнопоставени на партиите с издигане на кандидати във всички многомандатни избирателни райони.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Това няма отношение към технологията на гласуване.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов, тъй като ти беше този, който предложи да отворим дискусия, когато изказваме различно мнение квалификацията, че това няма нищо общо с онова, си е твое лично мнение. Аргументите в това отношение са съвършено други. И дали ще ги чуят или няма да ги чуят, нека да ги оставят. Ние ги изказваме. Аз изказвам моите аргументи в тази дискусия.
Какво мнение имаме още по тази дискусия?
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Искам да бъда чут много внимателно по трите основни въпроса, които трябва да реши новия Изборен кодекс, за да бъде нов.
Справедливото искане на гражданското общество е да имаме чисто мажоритарни избори, така както е в САЩ, така както е в истинските демократични страни. Искането на политическите партии е да има чисто пропорционален вот, за да се защитават техните интереси, т.е. политиката на опосредстване на властта.
За съжаление и ние трябва да отстъпим малко и те трябва да отстъпят малко. Затова виждам като реализуемо и просто за изпълнение да предложим и да изискваме, 50 на 50 пропорционална и мажоритарна система с изискването и със задължението да имаш право да гласуваш за едните или за другите, но не и за двете, на два тура. Това нещо автоматично отпада прага за приемане в нещата. По такъв начин самото общество динамично за всеки избор ще си определи, дали иска да гласува за партиите, дали иска да гласува за гражданските представители.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Томалевски заповядайте.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не ми стана ясно, но мисля, че приравняването на гражданските организации към политическите е именно с равното участие в изборните процеси. И гражданските комитети няма причина да не могат да издигнат свои листи и на пропорционални листи да имат задължителна преференция, което позволява на другите граждани да могат да пренаредят тази листа.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ние се изказахме достатъчно ясно по всички въпроси до глава пета. Предлагам ви това, което помолихме госпожа Икономова да формулира тези три положения, които ние бяхме категорични, че променяме.
Другото за което искам да имаме съгласие е, че в зависимост от хода на работата на Временната комисия, ние стартираме с тази точка, която те са завършили. Продължаваме нататък текст по текст, за да имаме ясно становище по предложените текстове.
В това което днес се изговори, аз лично ще го изразя, че гражданското начало, защото не може господин Хаджиев да си присвояваме правото да представляваме някой, да говорим от името на гражданското общество. Това е неправомерно.
Искам съвсем ясно да формулирам и ако не съм прав да бъде коригиран, за да сме прецизни.
Ние не представляваме единно мнение Ние представляваме различни мнения, които искаме да ги изкажем и да ги чуят и толкова. Затова ги изписваме и ги даваме изчерпателно. Това е думата. А що се отнася до това гражданското общество ли застава или не застава, това може да се провери само на избори и няма как да се провери тук.
БОЯН АТАНАСОВ: Да се обърне внимание на Комисията при приемане на какъвто и да било мажоритарен избор, дали ще е немска система, дали ще е смесена система, каквато и да било форма на мажоритарна система, ако се разглежда да бъде в два тура, от гледна точка на това, че легитимен ще бъде човек, който може да бъде избран и с 10 процента при положение, че е в един тур и първия печели. Тоест, при два тура мажоритарна система гарантира много по-голяма представителност.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Ако няма два тура, нищо ново не се прави.
БОЯН АТАНАСОВ: Това имах предвид.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Нека така да завършим, че това ще бъде изписано в конкретни текстове в закона и няма да има общи формулировки, които да противоречат. Няма да има такава теза има такава система. Ще бъде изписано конкретно и ще бъде законова норма в член и алинея.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.

/ Закрито в 16 часа 05 минути /


Председателстващ заседанието
и зам.-председател на Обществения съвет

Владимир Брезоев: