---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 10


На 03 октомври 2013 година (четвъртък) от 14.45 часа в зала Запад, пл. Народно събрание І се проведе редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на текстове от проекта на нов Изборен кодекс;
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Откривам заседанието.

Предварително е раздаден дневният ред.
Уважаеми колеги народни представители, имате ли предложения и забележки към проекта за дневен ред.
Ако няма, предлагам да го приемем с гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 8, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Дневният ред е приет. Той е от две точки.
1. Обсъждане на текстове от проекта на нов Изборен кодекс;
2. Разни.
Първоначалното ми намерение беше днес да пристъпим към гласуване на текстовете от Изборния кодекс в рамките на Временната парламентарна комисия, но след консултации с колегите от различните парламентарни групи решихме да възприемем подхода, в който всяка една от тях да може да изрази становище като цяло по черновата на проекта на Изборния кодекс. Да заяви кои от новите моменти подкрепя, какво допълнително иска да бъде включено в текстовете на новия Изборен кодекс, а също и да изрази отношение към последните промени, които са направени в резултат на докладването на предишното заседание от страна на Обществения съвет.
Предполагам, че всички имате последния вариант на проекта за Изборен кодекс. В него сме отразили забележките на членовете на Обществения съвет. Те са маркирани с наклонен текст, така че да може да се ориентирате кое в раздадения материал е ново и включено след последната седмица. Ще моля да ни извините, че и на други текстове непрекъснато правим някакви корекции, след съгласуването и напасването на един обемен закон, какъвто е Изборния кодекс. Това предполага непрекъсната работа, колкото пъти го четем, толкова пъти му намираме кусури, които трябва да бъдат прецизирани. Предполагам, че този процес ще продължи до окончателното приемане на кодекса, като разбира се идеята е да го напишем по начин, който да улеснява максимално гражданите и органите, които са свързани с неговото прилагане и да осигури един по-честен вот, с по-активно включване на хората в изборния процес.
Също така ще дадем думата и на Обществения съвет, който доколкото имам информация е заседавал в периода между двете заседания на Парламентарната комисия, обсъдили са още веднъж медийното отразяване на предизборната кампания. Имат забележки, които ще чуем и евентуално да отразим в основния материал.
Възразявате ли срещу подобен подход.
Как предлагате, първо да чуем Обществения съвет с последните забележки и след това парламентарните групи. От Обществения съвет излъчили ли сте представител, който да докладва.
Заповядайте господин Меликов.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема комисия, уважаеми колеги от Обществения съвет и колеги журналисти. Съвсем кратък ще бъда. Онова, което ще кажа има тежестта на становище на Обществения съвет, взето във връзка с нашата компетентност да се събираме, да обсъждаме конкретни проблеми във връзка с изборните правила, да изготвяме становища. То е взето на наше заседание на Обществения съвет и е гласувано със съответното мнозинство. Ще го внеса и писмено. Допълнително ще го изпратя разбира се за публикуване и на сайта.
Имаме две бележки. Ще започна отзад напред. Едната е съвсем кратка, техническа бележка. Тя е свързана с преработването на чл. 196 във връзка с ефективния преход от наземно аналогово към наземно цифрово радиоразпръскване и разпространение на програмите на обществената телевизия. Според нас е необходимо да се преработи чл. 196, като се съобрази с регионални програми на Българската национална телевизия. Аз предполагам, че конкретен текст могат да предложат и колегите от националната телевизия във връзка с актуалната ситуация там. Доколкото знам те ще депозират и писмо до председателя на временната комисия, с което да помолят да бъдат включени като част от Обществения съвет. Към момента обществените медии не са представени там. Това беше едната бележка.
Другата бележка е свързана с правилата за право на отговор.
Общественият съвет обсъжда дълго и реши, че чл. 190 и чл. 199 от проекта за нов Изборен кодекс, това са правилата за предоставяне право на отговор, следва да се заменят с въвеждането на етичен кодекс, който да действа като мярка за саморегулация по отношение на начина на водене на предизборната кампания. Ще отбележа това, че основната дискусия беше проведена във връзка с правилата при електронните медии. Ние осъзнаваме, че разпоредба относно предоставянето на право на отговор при излъчващите организации е била и към момента част от Изборния кодекс. В същото време тази разпоредба е и част от специфичното законодателство, уреждащо дейността на електронните медии. Става въпрос за чл. 18, ал. 1 до ал. 5 от Закона за радиото и телевизията.
По време на дискусията бяха изказани някои опасения от вероятността за злоупотреба при упражняването на това право в предизборна обстановка. Отчетено бе, по отношение разбира се на телевизионните оператори, така че правото на засегнатите лица да упражнят правото на отговор може да се използва като част от самата кампания и ние сме наясно, че обичайният характер на предизборната надпревара се отличава и с персонални нападки. В този смисъл безплатното право на отговор в радиото и телевизията, при това явно накърняване на правата и доброто име на кандидат или лице което представлява политическа организация би могло да предизвика безразборно или недобросъвестно желание такова да бъде упражнено.
Защо този момент е нов? Защо това е важно? Аз мисля, а това е и мнение на Обществения съвет, че един от основните принципи на новия кодекс е да се търси равнопоставеност. Изхождайки от това, че е необходимо да се предостави такава равнопоставеност и най-вече да се изолират възможностите за злоупотреба с това, ни накара да предложим това.
Пак ще се върна на това, че разпоредбата на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията осигурява право на отговор на засегнатите лица. Упражняването на такова право е напълно безплатно разбира се.
Последно проблем според нас е едновременното уреждане на правилата по отношение на правото на отговор в Закона за радиото и телевизията и в Изборния кодекс, като това по-скоро противоречи на принципа, че обществени отношения в една и съща област се уреждат в един, а не с няколко нормативни акта. Това на практика би довело и до двойна юрисдикция и същевременно вероятност от противоречива практика, която нанася съществена правна несигурност при работата на радио и телевизионните организации.
Това са нашите предложения, все пак преди да приключа от уважение към дискусията, която бе проведена при нас ще кажа, че въпреки изказаните опасения от злоупотреби с правото на отговор се чуха съвсем основателни призиви да бъде направено необходимото за гарантиране на добрия тон и контрола върху езика на омразата в програмите на доставчиците на медийни услуги, като бе отчетено, че текстовете с право на отговор имат и потенциала да дисциплинират политическото говорене.
Допълнително разбира се ще ви помогнем при изработването на конкретните текстове с експертно мнение, а това становище ще ви бъде предоставено допълнително.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Ние ще обсъдим внесените предложения. Вече конкретно, когато коментираме текст по текст, раздел по раздел внесения проект на Изборен кодекс
В известна степен Вие сам отговорихте на това предложение, че въпросната норма регламентираща правото на отговор в момента съществува в Закона за радиото и телевизията и няма как да я изключим от рамките на предизборната кампания. Макар че съществува, имаше подобен текст и в Изборния кодекс, някак си и самите медии успяха да регулират този процес, така че да не създава проблем.
Може би имате основание да се притеснявате. Може би имате основания като смятате, че с това може да се злоупотребява, но може би народните представители ще съберат повече информация и да представят експертно мнение, за да може когато стигнем до съответния раздел на Изборния кодекс, вземайки предвид и вашето становище да се обединим около конкретни текстове. В случая по-конкретно оставяме ли правото на отговор като текст от кодекса или го махаме, но тогава ще важи същата разпоредба в Закона за радиото и телевизията. Така или иначе ще стигнем до същото, освен ако не искате в Изборния кодекс да отменим въпросния Закон за радиото и телевизията, което се опасявам, че ние няма да направим.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Ние нямаме такова предложение. В Закона за радиото и телевизията е и тази норма по отношение правото на отговор, те имат универсално приложение по отношение на нашата дейност на телевизионните оператори, така че ще трябва задължително да остане част от Закона за радиото и телевизията. Двойната юрисдикция е по отношение на допълнителното уреждане в предизборна обстановка в Изборния кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, благодаря, ще го обсъдим. По отношение на второто предложение ще можем да вземем решение незабавно, а именно за включване на представители на обществените медии БНТ и БНР в Обществения съвет. Те не са персонализирали своите предложения. Не мисля, че има пречка да гласуваме по принцип, че в Обществения съвет се включват още двама члена – един представител на БНТ, излъчен по надлежния ред от ръководството на телевизията и представител на БНР.
Възразявате ли колеги. Няма възражения.
Приемаме единодушно тази промяна в състава на Обществения съвет.
Има ли нещо друго, което членовете на Обществения съвет желаят да допълнят, свързано с обсъжданията.
Заповядайте, господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Буквално искам да направя акцент на това, което беше изговорено в хода на дискусията. То не придоби статута на общо мнение, но искам да заостря вниманието на членовете на временната комисия, тъй като е важно.
Става дума за гарантиране на равнопоставеност, с цел да бъде гарантирано правото на избирателите да бъдат информирани. От нашия общ доклад, който направи господин Меликов останах с впечатлението, че акцентът е върху равнопоставеността на участниците. Аз исках да очертая този специален аспект. Всичко това, което ние го дискутирахме е в контекстът на гарантиране правото на избирателите да бъда информирани и да направят своя информиран, съзнателен избор.
Завърших. Благодаря.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Брезоев.
Заповядайте.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Вече втори или трети път държа да подчертая, че отправям и държа на предложението си, което е било направено.
В част 1, глава 1, раздел 1 – Общи правила, основни положения, предмет, обхват и принципи да бъдат включени ”цел и мотивация”. Ние чухме току що и господин Брезоев стартира неговата позиция с цел да бъде гарантирано. Да, така е, потвърждавам и се присъединявам към Вашата позиция да бъде гарантирана справедливостта на законодателния орган още в зародиша, в който ние избираме народни представители, за да бъдем гарант на онова обществено доверие, което консумираме и към момента сме длъжни да оповестим посоката, т.е. целта и основанието, т.е. мотивите, за да изготвим този Изборен кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Всъщност идеята е от следващото заседание, най-накрая надявам се, да започнем да отмятаме и гласуваме раздел по раздел Изборния кодекс. Може да направите тогава своето предложение.
Подсказвам Ви, че ако имате конкретно предложение за формулиране на цели и мотиви, може да го депозирате предварително в комисията, може по имейл, може на телефоните на нашите секретари, както ви е удобно. Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Бих предпочела да се изготви от юристи. Те са компетентна страна, представят се като експерти. За съжаление юристите, които знам че участват в Обществения съвет като такива, се оказа, че гласуваха против и бяха от лицата, които не желаеха да бъдат упоменавани имената им на заседанието на Обществения съвет, след като 5 човека заявиха достойнството си и гласуваха „за”, останалите гласуваха против. Аз искам да чуя мотивите им от какво се водеха, за да бъдат участници в Обществения съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Мога да Ви предложа, ако имате конкретна идея членовете на комисията ще Ви помогнат да я облечете в правна форма, като разбира се това не означава, че тя ще бъде възприета от Временната парламентарна комисия.
Аз не искам да влизам в този дебат сега, защото не му е мястото сега да започнем да обсъждаме отделните части на кодекса. Ще си кажем мнението, сега наистина е излишно да го правим.
Има ли други членове на Обществения съвет, които искат да заявят нещо. Заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ние обсъждахме предложенията на госпожа Георгиева. Имаме становище, ще го прочетете в стенограмата, да не занимаваме комисията.
За обществените медии. Тях ги касае само глава 12, така че ако са постоянни членове ще се изправим пред угрозата да нямаме кворум. Господин Меликов също го касае глава 12 и може да се наложи да не е при нас и да нямаме кворум, за да си проведем нашите заседания. Може да ги викаме само като експерти в тази част, което се отнася за медиите, това е мое лично мнение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, има ли други желаещи от Обществения съвет да се изкажат.
Заповядайте, господин Меликов.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Една много бърза вметка. Ще ми се временната комисия да прави разлика между решения и становища, изразени от Обществения съвет, при взето решение от проведено заседание с кворум и мнения, изразени от членове на Обществения съвет. По-скоро даже ще помоля членовете на Обществения съвет, когато предлагат решения, които не са гласувани и приети на Обществения съвет да ги предлагат от собствено име, за да е ясно Общественият съвет кога се е изказал като такъв и разбира се кога има лично мнение. Това е.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Забележката беше основателна. Всъщност ние първите стенограми на Обществения съвет ги прочетохме внимателно и ги коментирахме, последната си признавам, че не съм я видяла, но ще се запознаем с тяхното съдържание, за да не пропуснем някои от обсъжданията, които са важни при обсъждането на Изборния кодекс.
Има ли други желаещи, които искат да заявят някакво мнение.
Благодаря ви. Тогава ще Ви моля господин Меликов да предадете писмено становището на комисията.
Уважаеми колеги, предлагам както се уточнихме в предварителен разговор, членовете на комисията по парламентарни групи или както желаят, може всеки поотделно, да заявят някакво първоначално отношение към промените в Изборния кодекс, такива каквито естествено ги ангажират като представители на определена парламентарна група по преценка, ако искате изчерпателно, ако искате по-схематично. Идеята беше един вид днешните изявления да имат характер на обсъждане, нещо като първо четене на представения проект, всеки е свободен да го направи, както намери за добре.
Аз също ще взема отношение от името на нашата Парламентарна група. Може би да го направя последна, защото така или иначе съм най-ангажирана с процеса на изработване.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Добър ден, колеги.
Аз бих искал да изразя по-скоро лично мнение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Идеята беше да чуем мнението на парламентарните групи.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Считам, че в хода на работа ще изразя мнението и на другите мои колеги, което сигурно ще съвпада с моето, а именно че дотук създаденият проект е една добра база, върху която може да седнем вече да създаваме конкретните текстове като предложения за евентуален бъдещ Изборен кодекс поради простата причина, че много хора, включително и неправителствени организации, авторитетни имена, се ангажираха с ред предложения, включително и всички срещи, които се проведоха дори и за различните варианти, ако щете и за гласуване, и за технологии, и за техники, което получихме от експертите. Те бяха така добри професионално да представят своите виждания. От тази гледна точка имайки предвид всичко това, което във времето се представи пред нас, наистина това което е изработено в момента като вариант, който събира различните идеи, които сме ги имали като предложения пред нас, включително и от Обществения съвет, който чухме и на последното ни заседание, считам че е една добра база за съставяне на един добър бъдещ Изборен кодекс. Нещо повече, от предишното заседание знаем, получихме самите ние, една много висока оценка за този проект, който е пред нас и тази оценка я получихме от Обществения съвет, в който влизат високоавторитетни хора от различни професионални сфери, публични лица, на които може да им се има доверие, ние самите също трябва да им се доверим.
Това е моята оценка, така че от тук нататък, по-скоро според нас, работата остава за народните представители, за членовете на временната комисия, заедно с нейните вътрешни експерти да тръгнем вече да конкретизираме различни текстове, защото за някои от темите има доста различни идеи, които понякога взаимно се изключват, но поотделно самите идеи са добри.
Все пак това е работа вече на народните представители и на Народното събрание, с нашите експерти да съставим, да конкретизираме конкретните текстове.
Това е засега моето мнение. Аз ви благодаря, евентуално бих се включил и наново, ако има нужда. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, господин Ципов.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Нашата позиция не е нова и може би няма да изненада всички присъстващи в тази зала. Ние не подкрепяме по принцип създаването на нов Изборен кодекс, още повече след като се запознахме в конкретика с тази чернова или проект. Не виждаме почти нищо ново, нищо различно. Няма да участваме и в гласуването, няма значение по какъв начин ще се проведе то, дали по глави, раздели или по отделни тестове.
Аз поне лично, ще го заявя това като моя лична позиция, няма да подпиша какъвто и доклад да приеме тази комисия.
Не възприемам и новата структура на този нормативен акт, най-малкото поради простата причина, че не вярвам в така наречената обща част, някои основни принципни положения.
На последно място не искам да губя времето на аудиторията. Считам, че в този проект се връщат някои лоши практики, свързани с контролирания вот и купуването на гласове, така че нашата позиция е такава.
Ние ще настояваме законопроекта, който сме внесли да бъде разгледан и дебатите да се проведат в Пленарната зала, а не в рамките на тази комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Ципов.
От Атака желаете ли да вземете отношение.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние считаме, че на етапа, на който се намира законопроектът, той е достатъчно добър. Принципно сме съгласни и с новата структура. Тя е значително по-добра от стария Изборен кодекс. Много по-лесно се работи и много по-лесно се ползва и по-лесно се намират текстовете, с които трябва да се работи.
Все пак искам и да направя уговорката, че това е принципна основа и ние имаме забележки, те са свързани с подробности, които не е сега момента да ги изтъквам една по една, но като цяло приемаме законопроекта и сме готови да работим по тези текстове.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Да заявя и позицията на Парламентарната група на Коалиция за България.
Позицията на парламентарната ни група е, че подкрепя приемането на проект за Изборен кодекс на база на представения материал, като мнението на групата е, че в него са отразени предложенията на гражданските организации такива, каквито са направени и са обявени на сайта. Отразени са препоръките на международните организации, които са наблюдавали изборите в България и имат подробни доклади през последните години. Отразени са мненията на организациите и институциите, които са ангажирани пряко в провеждането на изборите, също така там фигурират и основни предложения на Коалиция за България в различни парламенти, които бяха и сега са наша кауза, а именно за максимална откритост на изборния процес, за максимално участие на наблюдатели във всичките му фази, за осигуряване на честни избори, включително и чрез законови механизми, за създаване на предпоставки за равноправно включване на всички субекти в изборния процес и в крайна сметка мотивиране на хората да участват в изборите чрез едно модерно и отговарящо на техните очаквания гласуване.
По конкретните теми. По отношение на въвеждането на мажоритарен елемент в изборите, Парламентарната група на Коалиция за България ще отстоява пропорционална система с преференции, с достатъчно ниска преференция, с която да се дава възможност за разместване в представените листи, като ние сме против въвеждането на задължителна преференция, защото по този начин превръщаме едно право на гражданите в задължение.
Подкрепяме машинното гласуване, тъй като то е едно от средствата за осуетяване на манипулациите по време на избори, както свързани с отпечатването и разнасянето на бюлетините, така и със субективизма, който много често се проявява в секционните избирателни комисии по отношение отчитането на вота на хората.
С машинното гласуване се избягват една част от манипулациите и обявяването за недействителни на множество на практика действително подадени бюлетини, които отразяват волята на гражданите.
Ние категорично ще отстояваме интегралната бюлетина и оставането й в Изборния кодекс. Абсолютно категорично и по никакъв повод няма да се съгласим с това да бъде връщана лентата към отделните бюлетини. Казвам го не случайно, защото това е едно от предложенията, които са направени от политическа партия ГЕРБ в техния проект за Изборен кодекс.
Има определена подкрепа и от други народни представители. Това е едно от нещата, на които ще държим категорично. Отделните бюлетини, това означава връщане на вакханалията в изборите. Разнасяне, раздаване, купуване, контролиране и всичко, което сме го наблюдавали на предишни избори.
Ние подкрепяме създаването на професионална изборна администрация, професионална ЦИК и превръщането на Централната избирателна комисия в независим държавен орган, като по повод нейното структуриране текстовете не са заковани. Даже в първия вариант на проекта на Изборен кодекс, готови сме да обсъждаме с колегите от другите парламентарни групи какъв да бъде начина на структуриране и избиране на Централната избирателна комисия, дали само от Парламента, в условията на публично изслушване и публично представяне на кандидатите чрез участие и на други органи, такъв опит има например с Комисията за финансов надзор и други независими органи, да участват със свои квоти президент и Министерски съвет. Как да бъдат предлагани членовете на ЦИК, дали от парламентарни групи или от отделни народни представители, като сме готови да чуем мнения и да търсим най-доброто решение, което да не остави никакво съмнение нито в гражданите, нито в депутати от различни парламентарни групи, че по някакъв начин бъдещата ЦИК ще е подвластна на партийни или други влияния.
Ние сме затова да се търси създаването на равнопоставеност на субектите в изборния процес и това е отразено в редица предложени норми в проекта, както по отношение намаляване броя на подписите, на премахване на депозита за независими кандидати, на новите правила в медийната кампания, които да осигурят безплатно отразяване в обществените медии в голямата част от формите и помощта от страна на държавата за кандидати, които не получават държавна субсидия във вид на ваучери, на медийни пакети, които да използват за популяризирането. Това всъщност е в подкрепа на едно от исканията на Обществения съвет и на редица граждански организации, освен за осигуряване на равнопоставеност, но и за осигуряване на информиран избор на българските граждани по отношение на това кои са кандидатите, какви са програмите, какви са техните послания.
В кодекса има много нови моменти. Променени са над 90 % от текстовете. Преценете сами, след като за първи път се въвежда преференциално гласуване на избори за народни представители, ако се ограничим да правим сравнение в този вид избори, ако за първи път се въвежда машинно гласуване, ако ЦИК стане професионална, ако се променя коренно медийното отразяване на предизборната кампания, ако се променят правилата за регистрация на кандидатите, ако се облекчава създаването на изборни комисии в чужбина, колко текстове в Изборния кодекс биха се променили.
Тук добавям, че абсолютно либерализираме и даваме възможност на наблюдателите да участват в абсолютно всички фази на процеса, абсолютно отваряме работата на избирателните комисии с възможност по време на техните заседания да участват освен наблюдатели, застъпници и представители на партии, но и на медиите.
Даваме възможност за обжалване на абсолютно всички решения на избирателните комисии и на други органи, които са свързани с изборите.
Предлагаме създаването на изборен регистър.
Много е важно да кажа, че в бъдеще чрез постепенно въвеждане на активната регистрация това би наистина прочистило избирателните списъци. Направо става дума за една коренна промяна в текстовете на Изборния кодекс. Това всеки може да прецени сам, като сравни единия и другия кодекс.
По отношение на новата структура, която парламентарната група на Коалиция за България подкрепя. Ще ви цитирам една от основните препоръки на Венецианската комисия по отношение на действащия Изборен кодекс, която се отнася до структурата и която казва, че трябва да се помисли за усъвършенстване на структурата на Изборния кодекс, цитирам дословно, за да се избегнат изричните повторения и да се улеснят органите, които отговарят за неговото прилагане с възможност за насочване към правилата и процедурите за конкретния вид избори, без да се налага преглед на многобройни и различни части от текста.
Това може да изисква опростяване или оптимизиране на някои от нормите на кодекса.
Това е, което сме направили. Преди всеки, който е прилагал Изборния кодекс в едни или други избори знае, че ако например се правят местни избори трябва да премята целия кодекс, за да стигне до съответното място изборни комисии, списъци, кампания, да намери съответните текстове, които касаят този вид избор. Сега всичко е просто и ясно, има общи правила, в които са описани валидните за всички избори норми и след това в зависимост от конкретния вид избор можеш да отвориш съответния раздел и просто да прегледаш всички текстове, които са важни за твоето поведение в рамките на този вид избор.

Надяваме се, че и гражданите и тези, които ще прилагат Изборния кодекс ще оценят тази промяна, която иначе може би теоретично е прекалено отвлечена, но има огромно значение в практиката.
Ясно е, че няма да се обърнат изборните правила във вид например да се гласува в тото пунктове или вместо комисии да се правят инициативни групи. Ясно е, че има едни неща, които са базови, които няма как да се променят. Апропо, при създаването на Изборния кодекс, ако трябва да бъдем честни, в него механично бяха пренесени нормите от съществуващите до този момент изборни закони и това всъщност е един бих казала приемлив подход . Аз бивайки в предишния Парламент в тази комисия, не съм възразила срещу това, защото е ясно, че няма как да обърнем всичко с краката нагоре, ей така просто самоцелно.
Тъй като си позволих и коментар върху това, което беше казано, ако искате нещо да заявите допълнително.
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ние не искаме да влизаме в дебат по отделните теми и проблеми. В проекта, който е разработен сте дали виждане за тяхното решение, дори като предложение за размисъл.
Искам обаче да подчертая ценността на участието на Обществения съвет в тази дискусия и дебат и да посоча, че при всички положения всички предложения, които бяха направени ние ги приемаме за валидни, т.е. те би следвало да бъдат предмет на един задълбочен дебат и бих казал, че ние в правното обсъждане, което сме правили като група, сме формирали едно или друго становище по тези въпроси. Също така сме се опитвали да разширим, разбира се максимално кръга на всички мнения, които биха могли да привлечем, да изслушаме и да вземем предвид.
Без да искам да навлизам в един дебат, свързан с ремонт на действащия Изборен кодекс или чисто нов, ще си позволя да отбележа следното, което е собствена мисъл. Вероятно щеше да е много добре да има нов изборен кодекс, който наистина обаче да въведе и да установи точно новостта, да дойде от рецепцията и установяването на нов изборен модел.
Очевидно е от това, което всички чуваме досега, че не можем да скочим много в тази разлика и гледам, че всички се придържаме по един или друг начин към вариантите на пропорционалната система.
Бих искал да кажа, че ще продължим да търсим и бих се радвал, ако намерим форма и начин за участие в един по-детайлен дебат. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, господин Кирилов. Аз също ако мога да отбележа лично мнение. И аз като Вас като че ли съжалявам, че като че ли нагласите са по-скоро да си остане в рамките на пропорционалната система, макар и с преференции. Признавам си, че аз съм убеден привърженик на смесената система в нейния немски вариант, но уви убедителността не ми стигна да убедя нашата парламентарна група, че можем да направим тази стъпка.
Аз разбирам и опасенията на тези, които са против, защото това означава реномиране, което би създало проблеми, което означава наистина много нови неща, които да се въведат изведнъж, но надявам се, че тази кауза не е съвсем приключила. В рамките на един дебат, който ще се състои в тази комисия и на първо четене, аз лично се надявам, че това не е заковано като позиция и могат да се търсят и други решения.
Заповядайте, господин Ципов.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Нека да не предопределяме какво решение ще вземе Пленарната зала, коя избирателна система ще бъде избрана. Голяма част от нашата парламентарна група е също за смесена система, дори на вариант половината народни представители да бъдат избирани в едномандатни райони и по какъв начин наистина ще се случи това, наистина е предмет на намиране на правилното решение, така че нека все пак да оставим това решение на Пленарната зала. В настоящия момент да не заемаме една или друга позиция. След като Народното събрание вземе такова решение, такъв ще бъде и крайният резултат, именно каква избирателна система ще бъде възприета.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това безспорно е така. Аз просто заявих каква е позицията на нашата парламентарна група.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, да наистина крайният продукт ще произлезе от Пленарната зала, но до Пленарната зала имаме много работа да свършим, от една страна като временна комисия. Аз за първи път съм народен представител, вие сте по-опитни и сигурно по-добре от мен знаете кои други постоянни комисии ще участват активно в работата със свои мнения и становища към бъдещия Изборен кодекс и едва тогава ще се стигне до Пленарната зала.
В момента аз разбирам идеята, че тук говорим общо взето за временната комисия, която ще разработи идейния проект, така да го кажа, на Изборния кодекс, за да може постоянните комисии да си свършат работата, за да излезе продукт от Пленарната зала.
В тази връзка, тъй като все пак се навлезе в малко конкретика от различни посоки, без да навлизам в едни и същи теми и да изразявам мнение, искам да кажа, че важни са темите, които са във фокуса на временната комисия и където ще се разработят темите и за да не се повтарям с конкретните теми, да наистина прави сте за определяне на системата и т.н. Това са важни въпроси, да не ги повтарям, но един от много важните въпроси, госпожо председател, това което ние разглеждахме, говорихме, получихме доста идеи от обществените организации и от временната комисия, и считам че има почти общо становище на гражданския сектор по този въпрос, а именно въпроса, свързан с максималното улеснение в две посоки.
Едната посока е за регистрация на участниците в изборите, защото ако погледнем сегашния Изборен кодекс, всеки който участва в регистрация за участие в изборния процес, ще види че има едни нередни неща, които трябва да ги вършат и партиите, и коалициите, и инициативните комитети или пък се възлага на изборната администрация несвойствена работа.
От друга страна също и максималното улеснение на гласуването и отчитането на изборните резултати.
Това са важните неща, както и гарантиране на конституционното право всеки български гражданин, по един или друг начин, в зависимост от правилата, които ще ги изпишем, всеки български гражданин , който пожелае да гласува, да може да гласува.
По това няма противоречие и от тази гледна точка само се опитах да разширя кръга на темите, без да поставям каквато и да е тема или коментар, включително няма и да коментирам отворените теми. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Колеги, иска ли друг нещо да заяви? Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, безспорен е фактът, че този Изборен кодекс е една добра основа и добър фундамент. Въпросът обаче е на архитектура и по-скоро на участието на парламентарно представените партии, какво ще построят върху този фундамент.
Естествено Общественият съвет е дал едни екзекутиви както се казва върху архитектурата за промяна и по-демократичен Изборен кодекс. Въпрос на ваше виждане е дали ще постоите върху фундамента един дворец на демокрацията или пиедестал на статуквото. Понеже знаете моята тема, това са българите в чужбина или българската емиграция, бих казал следното. Да, в тази добра основа аз не виждам нещо много революционно за българите в чужбина или ще цитирам един господин, който казва за българската емиграция „Нищо, но от сърце”. Понеже си позволихте да цитирате Венецианската комисия, аз бих казал, че Венецианската комисия има едни свои препоръки и то са в посока пасивните избирателни права на българите. Либерализирането на вота, което не се вижда артикулирано в този Избирателен кодекс, и най-вече създаването на избирателен самостоятелен район в чужбина, като забележете 23 години изборите в чужбина са без самостоятелен избирателен район, са в противоречие с Конституцията, която дава тяхно избирателно право, а не бланкетно каквото е в чужбина. Господин Константинов е тук и ще потвърди моята теза със сигурност.
Аз бих казал, че наистина имаме един добър фундамент, но от вас зависи, ние сме дали нашите препоръки, какво ще се случи с този Изборен кодекс, защото пак повтарям лично аз не виждам защитени революционно правата на българите, живеещи в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Томалевски, не сте съвсем прав, защото в този вариант на Изборен кодекс, който сте получили с последните промени, ще видите, то е маркирано с по-различен шрифт, предлагаме промени в пасивното избирателно право. Преценихме след детайлен преглед на препоръките и на вашите виждания по текстовете от Конституцията, че забраната за кандидатиране на граждани с двойно гражданство е абсолютна само по отношение на изборите само за народни представители, ако следваме буквата на Конституцията, но тя е приложена малко в плюс по отношение на местните избори и на изборите за членове на Европейски парламент. Написали сме такъв вариант, но до предложения ще се стигне по-късно, възможност на граждани с двойно гражданство да се кандидатират и да бъдат избирани в евроизбори и в местни избори, т.е. за кметове и общински съветници.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Лисабонският договор го регламентира, няма нищо ново. Това съществува и към момента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, действащият Изборен кодекс изключваше такава възможност. Такива лица не са се кандидатирали. Опровергайте ме дали лице с двойно гражданство е успяло да се кандидатира в местни избори или за евродепутат.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: За общински съветник е позволено, за кмет беше забранено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, дайте ми един пример за такова кандидатиране. Сравнете действащите текстове.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Ето, аз съм ви примера, мога да ви извадя регистрацията. Преди съществуваше опцията граждани с двойно гражданство да се кандидатират за общински съветници, но изключваше възможността да се кандидатират за кметове, нещо което е регламентирано от Договора за функциониране на Европейския съюз и от Хартата за човешки права. Господин Четин Казак знае много добре за какво говоря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За всички избори, за които не се простира забранителната норма на Конституцията го въвеждаме в този проект.
Освен това предложенията на други организации на българите в чужбина по отношение на структуриране на изборните комисии в чужбина, по отношение на заявленията за гласуване в чужбина и всичко, което е свързано с гласуването на изборите в чужбина са отразени.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Извинете, но предложенията свързани с организацията на изборите в чужбина не могат да се сравняват с конституционните исконни права на българските граждани. Избирателното право е неприкосновено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, но така или иначе Вие сте съгласен, че затова е необходима промяна в Конституцията, която ако бъде осъществена е естествено, че това ще влезе в кодекса. Сега няма как да напишем противоконституционни норми.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Избирателният район в чужбина не съществува в този Изборен кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има го във вариант, но включително и част от организациите на българите в чужбина не аплодират тази идея толкова възторжено, предвид факта, че от Австралия до Истанбул трудно се регистрират общи кандидати. Там също има много плюсове и минуси. Предлагам да не предопределяме този дебат, той тепърва предстои.
Други желаещи.
Заповядайте, господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, много Ви благодаря и искам да подчертая, че оценявам високо възможността ние да бъдем по-активната страна. Нормално е след като дълго време не сме имали възможност да бъдем чути сега да го правим.
Мисля също така, че господин Томалевски съвсем загрижено постави един въпрос, който вече е акцент пред комисията, тъй като очевидно това се артикулира.
Сега аз искам да поставя още един акцент, който да ви стои на вниманието, като вземам повод от това, което се каза тук от господин Кирилов и от господин Карадайъ. Те и двамата засегнаха философията, Вие също се произнесохте, че не сте могла да убедите парламентарната група, що се отнася до смесената или до немската избирателна система, т.е. поставяте отново въпроса за мажоритарността като философия.
Аз искам да ви помоля да чуете един експертен синтез по въпроса за мажоритарността като философия.
Мажоритарността, уважаеми членове на комисията, се разглежда като мажоритарност, която се проявява първо в процеса на номиниране и издигане, второ в процеса на самия избор и трето в процеса на работа на Народното събрание в конкретния случай, за който говорим, тъй като там се проявява преди всичко като зависимост или свобода на народния представител от някаква политическа партия или от коалиция или някакви други неидентифицирани субекти, т.е. дотолкова доколкото той може да остане на своите мажоритарни позиции и принципи.
В този смисъл аз още един път ви обръщам внимание, ние сме предложили един конкретен текст на нов чл. 133-а, свързан с националните инициативни комитети, иначе казано с възможността гражданите да се кандидатират, т.е. да формират тази мажоритарност в трите етапа – в номиниране и кандидатиране, на издигане кандидатурите във всички многомандатни избирателни райони, което е изключително важен момент, защото това нещо иначе казано може да се осмисли и приравни на идеята, за повишаване възможността за гражданско участие в преференциалните листи. Ако вие отидете към едно такова формулиране на разпоредба за възможността гражданите да могат да създават свои предизборни само субекти, които да регистрират свои кандидати, това увеличава възможността за мажоритарност, т.е. тогава безусловно всички ще могат да предлагат, да номинират, да се реализира мажоритарността в нейния първи етап – номиниране и издигане на кандидатурите. Вторият етап с равнопоставеността в медиите, тези кандидати да имат достатъчно възможност да се представят на гражданите и гражданите да бъдат информирани, за да направят своя съзнателен избор. Третият, най-важният етап на тази мажоритарност, на нейното проявяване – в самия Парламент. Там депутатът в много голяма степен ще зависи от своята съвест, убеждения, професионални, морални и т.н. качества.
Исках просто да направя този акцент, защото виждам, че този път има чуваемост, слушате ни внимателно и ви благодаря затова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря. В голяма степен, макар и не точно със същите мотиви, и аз споделям подобно разбиране, но така или иначе трябва да се стигне до консенсус.
Заповядайте, господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Това, което господин Брезоев току що каза, той използва думата „ние”, предполагам че има предвид организации и евентуално хора, които представя. Това нещо по никакъв начин не ангажира формата Обществен съвет към временната комисия. Това е първото уточнение, което искам да направя.
Бих искал да взема едно по-общо отношение към това заседание, към това което уважаемите господа депутати тук споделиха. Аз съм удовлетворен от степента на конкретност, с която госпожа Мая Манолова представи позицията на нейната парламентарна група, може би е упълномощена затова, но категорично не съм удовлетворен от позицията на конкретност на останалите парламентарни групи.
Мисля, че след като имаме вече текстове публикувани на сайта на комисията, имаме публикувани становища, зад които ние като експерти сме застанали с имената си, имаме публикувани стенограми от заседанията на комисията и на обществените изслушвания, които бяха проведени, време е парламентарните групи да започнат да вземат далеч по-конкретни становища по детайлите на предложените текстове.
Обществеността, за тази която сме вътре и тази, която е отвън ,очаква това нещо, за да формира решение. Правят се общи формулировки, че това е една добра основа за по-нататъшна работа. Това не ме удовлетворява мен като експерт и предполагам, че няма да удовлетвори и хората, които се интересуват от тази тематика и очакват конкретика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз даже съм по-притеснена и от Вас, защото наистина имаме малко време до края на мандата на парламентарната комисия, но така или иначе в предварителните разговори с колегите от парламентарните групи постигнахме консенсус затова днес да обсъдим общо Изборния кодекс. Аз ще кажа, че нашата парламентарна група е готова с позиция по всички текстове, като сме оставили опции по някои от текстовете да чуем мнението и на другите групи и да търсим консенсус с тях и посочих един от примерите. Той е по отношение структурирането на Централната избирателна комисия и по други, по които бихме променили нашата позиция, предвид да се постигне общо разбиране по теми, които са важни.
Пак искам да помоля колегите от следващия път да представят своите виждания. От политическа партия ГЕРБ до някаква степен ни улесняват, защото заявиха, че няма да участват в никакво гласуване по текстовете на кодекса. Тогава ще се обърна към останалите две групи, моля на следващото заседание да имаме готовност със своите забележки, за да приключим работата, би било жалко, имаме готов наистина проект на Изборен кодекс, ако в крайна сметка не се вместим в срока, без някаква основателна причина, би било наистина жалко.
Аз ще направя всичко възможно, ако трябва да правим всеки ден многочасови заседания, но да приключим с това, защото след това започва същинската процедура. Ще изработим един проект, ще видим дали ще го предлагаме за внасяне, изобщо каква форма ще постигнем в комисията, но каквато и форма да постигнем, след това ще има внасяне на този проект на Изборния кодекс от една, от две или от три групи, поотделно, в различни варианти и същинската работа на Парламента по кодекса, която във всички случаи ще отнеме периода според мен до края на тази календарна година. Така че трябва час по-скоро да минем от общото в конкретното. Имаме ги написани текстовете, остава просто парламентарните групи да си формират позициите.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми участници в Обществения съвет, ние също от Парламентарната група на Движението за права и свободи имаме принципно изготвени позиции по всички основни проблемни моменти на проекта на нов Изборен кодекс, както и сме в очакване да започнем тяхното конкретно обсъждане от следващото заседание, на което да изразим нашите позиции.
По принцип това, което е казал колегата Карадайъ е така, ние напълно подкрепяме всички текстове, които целят по-голяма прозрачност, по-широко участие и демократичност на изборите и на участие на всички граждански организации и възможности да бъдат широко представени, да участват както в самите избори, така и в тяхното наблюдение и контрол. Разбира се да се гарантира и възможността на всички граждани да могат да гласуват на изборите, т.е. да се гарантира тяхното конституционно право на глас, както активно, така и пасивно избирателно право.
Предстои, както казах вече, да уточним конкретните текстове, но ние по някои основни моменти, касаещи принципни наши виждания, свързани с конституционните права на българските граждани оставаме на нашите позиции, които сме изразявали неведнъж през годините.
Специално по въпроса за отседналостта ние считаме, че рано или късно трябва да се приведе Изборния кодекс в съответствие с духа и буквата на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Целта беше парламентарните групи да си кажат мнението, Общественият съвет да си каже мнението, много ви моля хайде да не превръщаме и днешното заседание в нова дискусия, която не е вече даже и по конкретна тема.
Конкретните въпроси ще се обсъждат от следващия път.
Заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: След всичко, което тук днес се изказа, аз бих попитал, при следващите фази на разглеждане на проекта се предвижда диспут за разглеждане между парламентарните групи., предвижда ли се участие на тези диспути по-нататък, до неговото окончателно приемане, дори и при гласуването в Пленарна зала представителите на Обществения съвет да имат право да участват при тези обсъждания. Аз тук чувам доста изказвания, неопределени на този етап, а за нас е много важно обратната информация как всичко това, което стана предмет на разисквания, с конкретни предложения, ще бъде прието от различните парламентарно представени групи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам да ви успокоя, че всички заседания се предават онлайн, има архив на онлайн заседанията, същото е и за заседанията на Парламента, така че какво се е случило, кой какво е казал е факт, който е абсолютно публичен. Освен това, разбира се, че представителите на Обществения съвет ще могат да участват на заседанията на комисията, която и на следващ етап ще обсъжда Изборния кодекс. В Пленарна зала няма как да участвате, може би само като наблюдатели.
Предлагам да приключим обсъждането.

Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)