---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

О Б Щ Е С Т В Е Н С Ъ В Е Т



П Р О Т О К О Л

№ 4


На 1 октомври 2013 година (вторник) от 14.20 часа в сградата на пл. Александър Батенберг І, зала 238 се проведе работно заседание на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия на тема: отразяване на изборния процес от страна на медиите, глава 12 Правила за провеждане на предизборната кампания;
2. Разни.

Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.20 часа от г-н Мехти Меликов член на Обществения съвет.

Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ:
Кворумът е попълнен, като броим и колегата г-н Стефан Манов, който е на скайп от чужбина.
Здравейте всички. Днес имаме гости, както ви писах и на имейла, от обществените радио и телевизия. Те са тук в качеството им на експерти, няма да гласуват и не попълват и кворума, въпреки че моето лично мнение е, че обществените медии имаха място в Обществения съвет и трябваше да бъдат част от Обществения съвет, така както търговските медии са представени в Обществения съвет. Това е въпрос, който временната комисия вероятно утре ще може да реши.
Предвид това, че с ваше съгласие взех инициативата да започнем дискусията може би е най-уместно да я започнем с темата, която помолихме да бъде разгледана днес, а именно за отразяването на кампанията. Става въпрос за отразяване на изборната кампания от страна на медиите, глава 12, Правила за провеждане на предизборната кампания.
Тя има няколко раздела, мисля че е най-добре да ги обсъдим общо, принципно дори, ако имате някакви въпроси, защото материята от раздел в раздел има някаква връзка и някакво отношение, още повече че част от исканията на гражданското общество, които са претворени и в този проект на практика са равномерно разпределени във всички раздели.
Откривам дискусия по глава 12, Правила за провеждане на предизборната кампания и моля колегите, който има принципни бележки или по същество да ги отправи. Готов съм да дам думата на желаещи.
Ще помоля колегите от обществените медии ако имате въпроси към тях или принципно ако смятате, че биха могли да се включат в нашата дискусия да го направят. Вярвам ще се съгласите да го направят съвсем свободно, тъй като ще бъдат и като експертна помощ. В крайна сметка кой по-добре от тях знае как се прави обществена телевизия.
Колегите са от БНТ и от БНР, член на Управителния съвет на БНТ и директора на дирекция „Информация” и съответно член на Управителния съвет на БНР, както и юрисконсулта на БНР са тук.
Има думата г-жа Анета Милкова – член на Управителния съвет на БНТ.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Здравейте. Ние сме подготвени дотолкова, доколкото видяхме текста като рамка, върху който дебатирате в момента. Видяхме текста като рамка, разбира се, че сме изненадани, че БНР и БНТ като обществени оператори не са включени в Обществения съвет, не че това е от съществено значение, някак си се полагаше на обществените оператори да присъстват на обсъжданията, които влизат като предложения към временната комисия.
Нашето принципно мнение е, че колкото повече хора, мнения и позиции бъдат изказвани по повод на промените в изборния кодекс, толкова по-добре би било. Смятаме, че това е по-демократичната процедура. В този смисъл ще се надяваме да бъде гласувано участието на представители на БНР и БНТ в този Обществен съвет.
По отношение на предложенията, върху които работите.
Първата забележка, която имаме по текстовете е, че разглеждате радио и телевизионните центрове на обществените медии, от вчера, по-скоро от тази нощ бяха изключени аналоговите предаватели и Българска национална телевизия не разполага с регионални програми по една проста причина, че има единствено национални мултиплекс оператори, които предоставят услугата национално покритие. Програмите на БНТ са единствено национални – БНТ 1 и БНТ 2, БНТ Свят е програмата адресирана към българите, живеещи в чужбина, тя не е на мултиплекса, тя се предава чрез сателит. Правим това техническо уточнение, за да не създаваме друг тип обсъждания за това. Да, ние имаме регионални центрове, но нямаме регионални програми.
БНР имат разбира се регионални програми, тъй като при тях дигитализацията е до 2020 година.
Предложението е да бъде записан текстът, който да касае само регионалните радио програми на Българско национално радио. Ако прецените има други обществени оператори, които имат такива регионални програми. Това е въпрос на проверка в регистъра на Съвета за електронни медии, тъй като по закон и други обществени оператори могат да съществуват и да оперират.
Второто нещо, по което коментирахме е така записания текст за право на отговор в периода на предизборната кампания. За нас текста на право на отговор, който е чл. 18 в Закона за радиото и телевизията е достатъчно изчерпателен и ние не виждаме причина той да бъде записван по един начин, който предполага определено неправилното му тълкуване при прилагането.
Член 18 засяга всички физически лица, които се чувстват засегнати от определен тип изява в електронните медии. Този член винаги е бил и е съществувал, но никога не е бил прилаган по време на политически кампании в смисъл, че касае единствено и само лидерите на политически партии, които ако бъдат евентуално засегнати, дължим програмно време, подчертавам без коментар.
При положение, че политическата битка, така да се каже като съдържание предполага нападки и като съдържание предполага атакуване, прост е примера – излиза политическия лидер на партията Х в предизборната кампания, в която задължително е упоменал лицето Y, лидер на другата политическа формация, това се случва непрестанно. Това означава, че веднага се дължи право на отговор. Записано е не само за Българска национална телевизия и за Българско национално радио, този текст е записан и за търговските оператори. Обръщам внимание, че това означава безплатно ефирно време, без право на редакционна намеса и коментар от страна на медиите. Съмнявам се, че това е приемливо. Моля ви да погледнете и този текст.
Г-Н ДАНИЕЛ ЧИПЕВ – дирекция Информация: Мога ли да допълня нещо по това, което казва Анета Милкова. Имайте предвид, че законодателството регламентира равнопоставеност на всички кандидати, т.е. на обществените медии, всички медии гарантират и така работят и по закон, че ако се пусне един политически лидер, то и друг участник в кампанията има право на същото време, на същото времетраене, на същия часови пояс, така че от тази гледна точка равнопоставеността е гарантирана вече, не е необходимо това да става с допълнителен текст, който едно го има вече в Закона за радио и телевизия и второ ще създаде много по-сериозни казуси.
Г-ЖА АНЮТА КАЧЕВА – член на Управителния съвет на националното радио: Аз намирам за изключително смущаващ факта, че в така наречения Обществен съвет няма представители на единствените обществени медии в България.
Не знам как може да има Обществен съвет без представители на обществените медии, още повече както разбирам в новите основни предложения за промяна на изборния закон стои основната идея за равнопоставеност и тогава как може да има равнопоставеност след като има Обществен съвет, в който ние не участваме. Значи априори идеята за равнопоставеност е изцяло нарушена.
Не знам защо в Обществения съвет трябва да има „Добре дошли”, просто не знам защо никой не реагира срещу това, тъй като когато говорим за равнопоставеност и може би по-нататък за безплатно отразяване на цялата предизборна кампания, ще става само дума единствено за обществените оператори, които в момента не участват във вземането на никакво решение.
За мен от тук нататък просто всеки един разговор ми се струва изключително странен и мога да кажа, че това е нещо, което няма друга европейска страна, в която може да се случи.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Прави сте да се сърдите че не сте поканени, обаче тук не вземаме решение. Тук се изразяват само мнения. Това е консултативен орган към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс и в самия правилник е записано кои могат да са в тази комисия. Там трябва да отправите критиката си. Съгласно правилника има представител на регулаторния орган.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Аз правилно разбрах, че временната комисия е тази, която е определила състава на Обществения съвет. Нашето възражение беше писмено и е по повод на това, че Вие самите трябва да се чувствате силно смутени и неуверени някак си, когато дебатирате тема, свързана със закона предимно с обществените медии. Ние можем да ви бъдем само от полза.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Можем да минем в диалогов режим малко. Какво ви притеснява точно в чл. 190? Може ли да ми го артикулирате точно, какво ви притеснява, че е разписано по този начин?
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Става въпрос за правото на отговор.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз не мога точно да навляза в същността на вашата препоръка.
Г-Н МАХТИ МЕЛИКОВ: В качеството ми на представител на АБРО бих искал да се присъединя към онова, което казаха колегите от обществената телевизия.
За нас този текст също се оказва проблемен и ще ви кажа от каква гледна точка. Мисля че чисто житейски погледнато всички ще се убедим, че присъствието на такава норма заплашва да всее много голям хаос в предизборната кампания, едно безразборно искане на право на мнение, затова защото предизборната кампания е свързана със състезателност, много често с нападки, независимо тези нападки по какъв начин се възприемат, може да са преки, може да не са преки.
Искането на право на отговор заплашва по наше мнение онова, което кодекса и в момента се опитва да гарантира – равнопоставеност на отделните субекти. Притесняваме се, че хватки тип процедура могат да забатачат силно предизборната кампания и да се наложи да предоставяме допълнително време именно с такива не съвсем обективни критерии – дължено право на отговор.
Това беше, колегите от БНР могат да вземат думата.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз говоря в качеството си на човек, който познавам и двете страни на монетата – правото на отговор и даването на право на отговор и трябва да ви кажа, че аз пък съм изключително доволен, че има такъв текст, който е артикулиран в Изборния кодекс. Защо? Защото много пъти се правят злоупотреби по посока на един или друг кандидат. Лично на собствен гръб съм го изпитвал и не ми беше дадено право на отговор. Ето, казвам го тук пред всички – не ми беше дадено право на отговор. Мисля, че един такъв текст ще респектира и едната и другата страна, кой какво говори, за кого го говори и дали е обосновано. Разбира се може да има различен прочит на този въпрос, който накърнява и кой не накърнява, но нека да дадем една дефиниция. Не може всеки да си говори произволно каквото си иска и да не давате право на отговор на другия, но в същото време едните имат право на платени клипове, а другите дори нямат пари да си ги платят. Къде е равнопоставеността?
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Господин Томалевски, напълно сте прав. В тази ситуация има само едно решение. Предложете дефиниране на Правилата за водене на предизборната кампания, т.е. ако там бъдат заложени нещата така, че да нямате възможност да нападате персонално лицата, които се водят лидери на политическите формации, участващи в изборите и да не стигаме до това, ще го приемем наистина като някаква мярка за дисциплиниране и ние ще я спазваме. Но не може вие да не сте заложили правилата на политическата игра, в която да е нормално да има атаки от едната политическа формация към другата и вие да поискате от националните медии, и от частните забележете, да предоставят безплатно време затова, че вие не спазвате правилата. Ефирът е този, в който искате изява затова, че няма други правила.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Съгласен съм с това, само че не съм го писал аз този Изборен кодекс. Какво разбирате под нападки?
Един политически диалог не бих казал, че е нападка, но когато се навлиза в такива персонални подробности – един човек му казал за една жена, която го видяла, мисля че това е ужасно грозно и когато не почива на истината, естествено че трябва да има нападки. Нещо повече. Аз съм изпитвал пак на собствен гръб от водещи, а не хора които участват в конкретна кампания и това беше на предишната кампания, дори мога да назова и името на водещата, казва се г-жа Кулезич. Знам че е смешно, но когато сме в една кампания и трябва да бъдем равнопоставени, не могат едни да бъдат поставени в едно преференциално положение за сметка на други и естествено, че имам право на отговор, което пак ви казвам не ми беше дадено.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Давам Ви насрещен пример от последната политическа кампания, в която извън парламентарна партия, регистрирана за участие в изборите по споразумението, което се подписва и сега сте го оставили като опция за договаряне на присъствието на политическите формации, заедно с генералните директори на БНР и БНТ, т.е това време няма да бъде равнопоставено парламентарно, с извън парламентарна сила или вие го виждате в така записания текст. Ние също не го приемаме, но така го разписвате, в смисъл законодателят, който сега ще слуша и вашите виждания и съвети, затова е много важно да го обсъдим.
Политическите субекти, които бяха оставени в по-неудобна позиция от гледна точка на времето, протестираха пред националната телевизия и казаха, че искат право на отговор. В правото на отговор е вашата възможност да удължите вашето присъствие в медиите. Факт е нали, и ние трябва да го отчетем.
Не можем да кажем, че ако оставим правото на отговор в тази политическа ситуация, ще запазим по някакъв начин честната игра. Политическите формации ще злоупотребят с това право.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Както се изясни, ние сме консултативен орган, който може само да даде предложения. Вие сте специалисти, които също може да дадете предложения в тази част, касаеща Изборния кодекс.
Затова предлагам на настоящото заседание да използваме максимално вашия капацитет като професионалисти, за да можем да направим тези корекции и да ги предложим на комисията, при които можем да получим донякъде равнопоставеност. Защото ние като представители на гражданските организации искаме равнопоставеност на гражданските участници в тези избори с политическите партии. Това е задачата.
Затова предлагам в диалогов режим да продължим и вие като специалисти да дадете всички предложения, които имате за да можем да се опитаме да ги дадем на комисията.
Благодаря.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Аз доколкото разбирам, тъй като нямам текста на чл. 18 от закона, в случая става дума за колизия на двата текста.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Не, колизия няма. Единият текст е предизборен, другият текст действа изобщо за медиите.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Нека ние да го дадем като предложение, това да се разгледа, да се види от юристи, да се съпостави и да се види къде е колизията на тези два текста на чл. 18 и на чл. 190.
Г-ЖА РОСИЦА КУКУШЕВА – Българско национално радио: Колеги, от правна гледна точка не може да съществуват и да действат едновременно два текста, които уреждат един и същи казус или кръг от обществени отношения. Принципът, специално към сегашната нормативна уредба е следния, че в период на предизборна кампания нормите от Закона за радиото и телевизията се дерогират от нормите на Изборния кодекс.
В този период изборният кодекс е закона, който регулира съответните обществени отношения.
В този смисъл ако се приеме, че в Изборният кодекс би останал текст с право на отговор, просто наистина ви моля да си го представите чисто практически какво би се получило. Самата предизборна кампания сама по себе си предполага нападки или удари под кръста, но винаги има обвинения малко по-груби или по-замаскирани към политическия противник или съперник по-скоро.
В този смисъл, ако ние допуснем да остане тази разпоредба с правото на отговор, то медиите ще се превърнат в една трансмисия, говорилня, непрекъснати разговори като рикошет –единия каже едно, другия поиска право на отговор. Ние нямаме възможност това нещо да го реализираме. Наистина затворете си очите за секунда и си го представете реално как би се случило това, първо че е безплатно, второ е в рамките на 24 часа от направеното обвинение, трето че тук самата медия, т.е. БНР, БНТ и търговските медии нямат право на преценка дали е накърнено достойнството, честа и т.н. на съответния човек. В случая става въпрос за клевета, за обида, това са понятия от Наказателния кодекс и там когато сме в ситуация на подобна съставомерно деяние се отива в съда и съда на базата на съответни доказателства, аргументи, свидетели и т.н., той преценява дали имаме наистина състава на обидата, състава на клеветата. Ние нито сме съдилища, нито имаме възможност да упражняваме подобна дейност. Ако ние нямаме право и възможност да правим тази преценка, а сме длъжни всеки един, който заяви, вдигне ръка и каже: „Аз искам право на отговор, моля дайте ми достъп до ефира”, ние не можем да откажем, какво би се получило. Наистина, представете си чисто практически, по български, ако трябва да бъдем откровени.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз имам едно предложение в този смисъл, защото ние вероятно няма да можем да съставим нов текст, исках да отправя предложение за решение, ако се съгласите, ако не да продължим дискусията.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Стана реч че има необходимост от дефиниране на правилата за водене на кампания. Очакваме вашите предложения в тази посока, защото се вижда, че се стига до един момент на етичен сблъсък, който поражда конфликт, който източва държавен бюджет.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Това не е ли философска категория. Правила за водене на кампанията е малко спорно да могат да се въведат при това с изборен кодекс.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Моята бележка по този повод, за който говорите беше само и единствено ако вие държите да остане този текст. Нашето предложение е, че такъв текст не може да има. В предизборните правила правото на отговор, което се дължи безплатно, без регламент, кой да преценява има ли засегната страна, както каза г-жа Кукушева, без да се прецени в какво времетраене, къде е позиционирано в програмата. В тези рамки от 24 часа как си представяте, че това ще се случи?
От чисто практическа гледна точка го повдигаме като въпрос, но нашето виждане е, че няма място този текст в предизборната кампания .
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Този текст е в сега действащия Изборен кодекс, дословно е цитиран. Създавал ли е проблеми този текст или не? Дословно е цитиран чл. 132.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Ние гледаме текста, който е предложен като рамка и върху който работите в момента.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Член 132 е едно към едно с чл. 119.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, позволете ми в тази връзка да взема думата.
В сега действащия кодекс има текст относно публикуването на договорите между доставчиците с политическите партии. Същият текст присъства в Закона за радиото и телевизията. По време на обсъжданията до момента, неформалните, не в съвета, ви обърнахме внимание на двойното правоприлагане или поне опасност от двойно правоприлагане по отношение на публикуването на тези договори. Нещо повече. Съветът за електронни медии има възможност за надзор в електронните медии, съответно печатните медии нямат такъв надзор и се получаваше така, че електронните медии бяха под двойния надзор на Централната избирателна комисия и на Съвета за електронни медии, което не се отнасяше за други играчи на пазара. Онова, което направихме е да се изкара този текст от Закона за радиото и телевизията. В Закона за радиото и телевизията поне вече няма изискване, поне аз доколкото разбирам, да се публикуват договорите. Изискването е изцяло в Изборния кодекс, т.е. и в предходния вариант на действащия в момента Изборен кодекс има текстове, които са копирани в други закони и се получава такова двойно правоприлагане.
Предложението, което беше направено е следното: има текст в чл. 18 в Закона за радиото и телевизията, който мога да изчета, имам го пред себе си. Става въпрос за: „лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги…”, това в случая са обществените телевизии и радиото, „… които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор.”
Това изискване не може да бъде изкарано от Закона за радиото и телевизията по никакъв начин, защото то не се отнася само до изборната кампания, а това се отнася изобщо до начина на правене на медии.
В този смисъл предложението на колегите е, мисля че правилно го разбирам, този текст да остане в Закона за радиото и телевизията, който да гарантира това, а не да всяваме хаос по време на предизборната обстановка. Това е по отношение на двойното правоприлагане.
Другият проблем е равнопоставеността. Във връзка с това, че ползването на този принцип на практика ще даде право на политически субекти да увеличават безплатното си време, включително в търговски медии, което даже не им е гарантирано. Това е много голяма опасност от злоупотреби с правилата и в този смисъл аз ще дам сега думата на всички, които заявиха желание да участват, моето предложение щеше да бъде следното: Давам го, ако искате можем да го доразвием във връзка с тези притеснителни моменти за двойното правоприлагане и второ опасностите пред равнопоставеност на политическите субекти, когато се опитваме да гарантираме с нашите правила, да обърнем внимание на медийната комисия специално тези текстове да получат някаква преработка, ако не успеем ние да намерим конкретен текст или пък не решим да ги отменим изцяло. Отново ще кажа – чл. 18 от Закона за радиото и телевизията не може да бъде отменен, той е много важен изобщо за функционирането на медиите.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Аз мисля, че този член тук, който дава правото на отговор е единственият, който съдържа в себе си основния закон на всяко едно управление – отрицателната обратна връзка. Какво означава той? Който говори, много ще внимава как ще използва в отрицателен аспект име. Той има изключително дисциплиниращ характер. Той много внимателно ще кара тези, които се изказват да не споменават имена и да споменават срещу тях отрицателна информация нито на личности, нито на партии защото по този начин автоматично увеличават времето за поява пред телевизията, автоматично им разширяват възможностите, както вие казахте безплатно, защото знаете че отрицателна реклама по принцип няма. Така че този, който ще напада много внимателно ще се съобразява дали ще дава възможността на право на отговор на този, срещу когото говори.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Професор Хаджиев изхожда от това, че има ясни критерии кога е налице обстоятелството.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Съществуват в различни страни практики или да се създават междупартийни комитети за уреждане на подобни спорове, включително като се започне от медии и се стигне до късане на плакати по улиците или да се дава мнение или решение на някакъв орган, примерно Централната избирателна комисия на този, който иска право на отговор преценката да не е ваша, дали е нарушен на някого комфорта, нанесена е обида и т.н., а на някакъв орган, който в случая се занимава с избори, някой от нивата на изборната администрация. Какво е вашето мнение по този въпрос? Ако този член остане така, вие бихте ли се чувствали по-спокойни, ако Централната избирателна комисия решава дали някой има право на отговор.
Г-ЖА РОСИЦА КУКУШЕВА: Това е чудесно, само че ние говорим за предизборна ситуация, когато нещата са изключително динамични и съгласно закона в рамките на 24 часа от отправената обида, клевета или създаден дискомфорт от някой говорящ, медията е длъжна да осигури правото на отговор.
Аз лично не си представям как в рамките на тези 24 часа ще стане това.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Примерно да препоръчаме, че в 3-дневен срок ЦИК дава оценка дали това е нападка, обида или каквото е.
Г-ЖА РОСИЦА КУКУШЕВА: Колеги, аз лично съм участвала поне в 12 или 15 предизборни кампании. Не разчитайте, че ЦИК ще дава отговор и ще взема решение по подобни неща. Имали сме кардинални проблеми, наистина сериозни и когато отправим запитване до ЦИК, не искам по някакъв начин да отправя какъвто и да било упрек към колегите от ЦИК, но те са толкова претрупани, че наистина не могат да реагират. Не е възможно, това е нещо свръхдинамично и ако запишем 3 дни или 5 дни, то вече си губи смисъла.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Ако правилно разбирам не сме сигурни дали самата ЦИК би приела нещо подобно и дали има възможност компетентно, прилагайки Изборния кодекс, да прави преценка на съдържание. Твърде вероятно е това да е така.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Имам едно предложение, което все още не сме имали възможност да обсъждаме в рамките на създаването на съвета, а именно един регламентиран постоянен мониторингов орган, който да следи езика на омразата и други компрометиращи практики по време на предизборната кампания. Мисля, че България е единствената или една от няколкото, ако има такива страни в Европейския съюз, които по време на предизборна кампания не се следи поведението на тези, които участват в политическата кампания.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Ще Ви отговоря веднага. По закон този орган се нарича Съвет за електронни медии и такъв мониторинг се провежда на всяка кампания, включително на последната. Език на омразата се коментира само и единствено в рамките на тяхната компетентност.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Затова другото предложение, което не сме обсъждали е именно създаването от ЦИК на етичен кодекс на поведение на политическите субекти, с което именно те да изработят така да се каже правила, с които съответните партии кандидати да се ангажират за конкретно поведение и практики по време на предизборната си кампания и от тук нататък вече дали СЕМ или индивидуален за регулация, би могъл въз основа на тези приети вече практики да преценява доколко действително конкретния политически субект заслужава това право на отговор. Етичен кодекс за поведение в политическа кампания, мисля че така точно трябва да се казва, още не сме го обсъждали тук в рамките на съвета.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз мисля, че този кодекс трябва да стане и с политическо участие. Ако е форма на регулация като мярка, тя трябва да е с участието на самите политически субекти.
По отношение на мониторинга на Съвета за електронни медии, специално в новия текст на Изборния кодекс включихме текст, който гласи че за установяването на нарушения доставчиците на медии и услуги се изисква информация от Съвета за електронни медии /тук става дума за ЦИК/ и извършения специализиран мониторинг. В случай, че мониторингът се отнася до доставчик на медийни услуги, който не е с национален обхват, комисията изпраща информацията за мониторинга на съответната избирателна комисия.
Става въпрос за следното. Специализираният мониторинг, който Съвета за електронни медии изработва, първо защото го прави винаги, второ защото има капацитет да го направи, те имат точно такива специалисти, по новите правила ще се предоставя на Централната избирателна комисия или съответно на районните комисии, за да могат да правоприлагат по отношение именно на всички тези мерки, които са заложени в закона. Става въпрос за следното – могат да се подават жалби, Централната избирателна комисия може да налага санкции, има разписана доста дълга санкционна част. Увеличихме тази възможност на Централната избирателна комисия със специализирания мониторинг на СЕМ, който и без друго се изработва. Той наблюдава именно телевизионните оператори, при това най-големите задължително и редица други телевизионни оператори и радиооператори, така че този мониторинг ще бъде използван при санкционната политика на Централната избирателна комисия или съответно на районните избирателни комисии.

Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Първо да започна със сръдните на вашите колеги и аз мога да се разсърдя, че обществените медии не се държат като обществени, защото съм от 17 юни там, при паметника на Цар Освободител, но можете да прегледате репортажите и да видите колко пъти се споменава за Равни пред закона и тази инициатива, която ние защитаваме и затова сме тук.
Искам да ви кажа за чл. 190. Много е лесно да се направи една регулация, че който предизвика право на отговор може да се отнеме от неговото време. Фактически това може да се направи така, че да се отнеме от времето на този който е нападнал и практически неговото време да бъде намалено, тъй като той е предизвикал това право на отговор.
Г-ЖА РОСИЦА КУКУШЕВА: Кое време, колега? Има различни времена за диспути, за хроники, за обръщения. Нямаме единна категория време.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Първо това, което казва г-жа Кукушева е абсолютно вярно. Става дума за време на различни форми политически реклама.
Първо, което трябва да се конкретизира - не са равнопоставени сами по себе си като съдържание и послание.
Второ, което е не по-малко важно. Възниква отново въпросът кой преценява, че въпросния засегнат субект се чувства засегнат основателно и че ние ще трябва да отнемем време, ние като какви се явяваме. Българска национална телевизия и Българско национално радио трябва да бъдат арбитър в политическите битки. Ние трябва да казваме - този сгреши, този е обидил другия и да ги санкционираме.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Вие само констатирате.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Статистически да се установи, че Вие сте направили нещо нередно, трябва да го установи съдът, ние няма как да установим нещо, с което санкционираме някого.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам Съветът за електронни медии да преценява и тъй като прави пълен мониторинг, да прави и по-специализиран за политическите партии за предизборната кампания и той да преценява, т.е. да се изиска от него да даде становище за основателност на този отговор.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, този въпрос би било редно да го коментираме в присъствието на представители на Съвета за електронни медии.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Имам предложение по същество. По принцип чл. 190 и чл. 199 се препокриват. Предлагам да коментираме дали да остане само чл. 199, който цитира чл. 18 от Закона за радиото и телевизията или да се препокрива същото в чл. 190, без да се цитира закона. Съветът трябва да реши какво предложение да отправи към комисията. Смятам, че законът има своето върховенство.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Да, както каза колежката Кукушева, Законът за радио и телевизия остава на втори план в момента, в който ние сме в предизборна кампания и тогава Изборният кодекс е водещ. Ние затова настояваме да разгледате този текст, иначе в нормална ситуация от 1998 година се прие Закона за радиото и телевизията, този текст е бил само от полза на гражданското общество. Засегнати персони в ефир винаги са имали територия, на която да кажат, че това което се случва не е истина. Никога няма да настояваме за отпадането по същество на този текст. Ние настояваме това да не се случва в периода на предизборната кампания, за да не влезем във въртележка, от която няма излизане.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз искам да задам един въпрос. Как е регламентирано това в другите държави? Вие имате повече опит, виждате как се прави, какво се прави.
Аз мисля, че първо предизборната кампания е едно състезание на политически идеи, а не на личностни нападки и поне от опита, който имам когато хората са в един общ дебат, в който са там всички кандидати, те могат да се нападат и могат да отговорят един на друг в диалогов режим и когато се създаде такава среда изобщо няма да се изисква правото на отговор. Когато обаче има неравнопоставеност или платени репортажи, други които са с платено време и те са сами в студиото, естествено че могат да кажат нещо, което засяга трето лице, което пък иска правото на отговор. Направете ги всички да бъдат в дебатен режим, нека там да се карат, там се ражда истината, поне така е навсякъде. От опит мога да ви го кажа, тъй като съм го виждал.
Г-Н ДАНАИЛ ЧИПЕВ: Нека аз да Ви отговоря. Примерно това, което предлага обществената телевизия досега в споразумението с политическите сили е равнопоставеност, т.е. ако на един политически субект е предложено едно време за интервю, макар да е платено или безплатно, в същия часови пояс се предлага и на другата политическа сила, регистрирана за изборите и това винаги е съществувало. Ако днес в сутрешния блок Вас ви нападнат, Вие имате възможност да участвате по това споразумение по определена схема, това вече е записано в споразумението. Хубаво е да погледнете тези споразумения, за да ви бъде ясно това нещо. БНТ работи по тези правила от няколко години.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Само да припомня, че споразуменията между генералните директори на обществените медии и политическите субекти вече са част от предложения Изборен кодекс, това което се наложи като практика през последните години, още повече че разглеждаме кодекс, а не конкретен тип изборен закон, дадохме възможност и на обществените медии, които се ползват със съответната подкрепа в рамките на сътрудничеството в предизборната кампания и споразуменията, които генералния директор подписва с политическите субекти да решат и тези въпроси. Нещо, което по-адекватно може да се направи в предизборна обстановка във връзка с конкретния тип избори и във връзка ,ако щете с броя на кандидатите, които се очертават в определения тип избори, с противопоставянето което го има в обществото. За всичко това дадохме тази възможност на генералните директори да направят това споразумение.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Само да добавя. Госпожа Цанева попита – същият текст го има и във фидосовия кодекс в момента, създавал ли е проблем на миналите предсрочни парламентарни избори този текст или не е създавал, да получим отговор.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Аз за първи път чувам за този текст, не съм юрист, затова ви казвам, че ако има такъв текст, то политическите формации не са знаели за него, сега е момента да разберат. Пред националната телевизия по време на тази предизборна кампания имаше редовно политически парламентарни и извънпарламентарни групи, които пледираха за право на отговор и искаха още време, ако те знаеха за този текст, със сигурност щяха да го ползват.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз съм консултант, не съм обвързан с граждански сдружения и други, обвързан съм само и единствено със себе си.
В периода по време на тези публични обсъждания след изборите, които бяха направени в Парламента, някои организации застъпиха тезата, че една част от формите, които се използват за отразяване на предизборната кампания са архаични, остарели и доколкото си спомням г-жа Антоанета Цонева акцентираше, че трябва законодателно да се увеличи пропорцията на дискусиите в предизборната кампания, с оглед на предоставяне на конкурентно на различни гледни точки. Какво е вашето мнение като специалисти в това отношение? Считате ли, че ние бихме могли да препоръчаме на временната комисия дефинитивно да премахне например предизборните хроники, предоставяни от политическите партии и изготвяни по поръчка на политическите партии.
Г-Н ДАНАИЛ ЧИПЕВ: Екипът на БНТ е за отпадане на така наречените предизборни хроники, които са платени форми и които знаете, че в момента според мен те нито имат някакъв ефект за политическите сили, нито за журналистите, нито за медията, защото са негледаеми, посланията не стигат и лишават дори и журналистите от възможността за тяхната, разбира се чисто журналистическа работа, а и са скъпи за реализация. В същото време видяхме, че тук е залегнало в закона увеличаване на времето за телевизионни диспути до 240 минути, ако не се лъжа. Това е записано в чл. 195, но така или иначе диспутите от 180 минути в момента скачат на 240 минути. Чисто професионалното ми мнение, като човек който съм водил такива диспути е, че от това ще загуби не толкова медията, колкото участниците в диспута, 240 минути, това са страшно много часове. Никой няма толкова време да застане пред телевизора и да гледа диспут, колкото и да е интересен. Затова повече диспути – да, но не с удължено времетраене.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Подкрепям Ви абсолютно с това предложение.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Две думи само за чл. 190 и чл. 199. Ние можем да поискаме да се въведе текст, в допълнение на този член, че правото на отговор не трябва да поражда верижно право на отговор, да не провокира.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Само да приключим. По темата за право на отговор ние казахме нашето мнение. Предложението ни е този текст да не присъства в Изборния кодекс. По този начин ще решим проблеми, които иначе изискват доста обстойна регламентация по отношение на това какви са правилата, етика. Ако вие смятате, че има капацитет, ресурс, време във всяко едно отношение можем да продължим да дебатираме по тях, но иначе принципното ни мнение е, че това нещо би трябвало да отпадне като текст. Няма да загуби по никакъв начин кампанията, повярвайте. Регистрираните в миналата кампания политически субекти, колко бяха на брой, припомнете ми. Само по един път ако искат право на отговор това е невъзможно.
Правото на отговор касаят обществените оператори и търговските оператори. Ние от името на обществените оператори категорично смятаме, че това като текст трябва да отпадне.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Текстът е идентичен с чл. 18, обаче имате срок 24 часа, това е проблемът за вас.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: В текста на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията има срокове, как иначе си представяте, че ние даваме право на отговор.
Там обаче става въпрос за друго. Обхванатите от този член засегнати лица са конкретизирани и не касаят политически субекти, те са принципни лица, засегнати от наши предавания и това е абсолютно и демократично като право.
От друга страна това се предоставя безплатно, защото се предполага, че е инцидентно, ние не работим в този режим ежедневно, по много пъти, докато в предизборна кампания ние сме изцяло на тази територия, ние отразяваме изцяло политическите дебати, хроники, информации, новините ни минават през това, просто цялата ни програма върви в тази посока 30 дни.
От друга страна ставаше дума и затова, че тук не подлежи на редакционен коментар, забележете, текста на засегнатото лице, което ние не знаем по каква причина се смята за засегнато, нито знаем кой е преценил, че то е засегнато, но то се изявява в ефир в това време, което също не е конкретизирано каква продължителност има. То се изявява по начин, по който редакцията и журналистите нямат възможност да реагират, т.е. кой ни казва, че този текст, който излиза за засегнатото лице няма да бъде проблем и няма да засегне други лица, кой го определя?
Г-ЖА АНЮТА КАЧЕВА: Още повече, че по Закона за радиото и телевизията медията, която го излъчва носи отговорност, ако съответното съобщение, което медията излъчва има нанесена морална или всякаква друга щета за съответно друго лице, при положение, че няма опция за контрол. През цялото време текстовете от Закона за радиото и телевизията не отпадат за радиото и телевизията и при положение, че няма право на лично мнение самата институция, която подлежи на една много строга регулация, за мен това е един отворен казус, който много трудно ще се реши.
Подкрепям колегите от националната телевизия. Искам да кажа, че в Европа винаги има така нареченият морален кодекс за политическата предизборна кампания и мога да дам конкретни примери, ако това ви интересува. Единственият начин, който елиминира идеята за право на отговор, това е така нареченият морален кодекс. Ако правото на отговор съществуваше при предишните избори, мисля че това право нямаше да е приключило и сега, просто щеше непрекъснато да има едни хора, които щяха да отговарят. Идеята за черния пиар, или така наречените удари под кръста, е недопустима в по-голямата част от европейското законодателство, особено ако говорим за Европейския съюз, поради което тази клауза право на отговор не съществува в нито едно европейско законодателство, заради етичното регулиране на това какво може да се направи. Ако наистина искаме да направим нещо е да дадем предложения за един такъв етичен кодекс, който да промени изобщо поведението на политическите фигури в страната, отколкото да навлизаме в един лабиринт, от който наистина няма излизане.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз се радвам, че поканените експерти стигат до това тяхно становище, до тази тяхна позиция, тъй като още на първото заседание, свързано с новия Изборен кодекс бях поставила изискването неотменна част от Изборния кодекс да бъде етичен кодекс на народния представител и още от кандидатстването за народен представител той да попада в обхвата на този етичен кодекс, както и последващата негова дейност, в случай че бъде избран, защото той трябва да има определени заслуги, а едва ли човек с нисък морал и ниско ниво на самоконтрол би могъл да бъде в обсега на вниманието, за да бъде предложен за народен представител.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Този етичен кодекс е вид норма. Какво се случва, ако някой го наруши?
Г-ЖА АНТЮТА КАЧЕВА: В различните държави е различно. Например във всички скандинавски държави за такова нещо напускаш Парламента веднага. Нямаш право да продължиш кампанията. Ако се случи, когато си в Парламента, защото този етичен кодекс е непрекъснато действащ, напускаш Парламента веднага.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Етичният кодекс е един много голям плюс, но за съжаление той не е предмет на нашата работа, поне на този етап.
Аз предлагам, щом като това ви притеснява, въпреки че имаме два големи избора и е нямало проблем по този въпрос, текстът да бъде такъв: когато е излъчено предаване, накърняващо правата на кандидат, извън формите на отразяване по чл. 189.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Ние категорично нямаме право да правим никаква предизборна кампания, извън формите определени в закона и посочени ясно и изчерпателно.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Както говорихме, чл. 18 от Закона за радиото и телевизията не може да бъде отменен, той има много по-широко действие.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Не съм специалист по тематиката, затова си позволих лукса да изслушам всички мнения по въпроса. Видно е от всички изказвания на тук присъстващите, че текстът има доста тесни места по отношение на критериите, по отношение на органа, който ще борави с тези критерии, да не говорим затова че има задължителен характер и то за частни медии безплатни услуги да се извършват и т.н.
Самия факт, че тук повече от един час разискваме върху този текст показва неговата слабост. Нямам право да се съмнявам в професионализма на хората от обществените медии, подкрепям техните аргументи, приемам ги, виждам че са разумни, продиктувани са от практиката, която е до момента. Според мен трябва да се помисли сериозно върху съдържанието на текста или той да бъде отменен.
Подкрепям предложението на г-н Меликов да продължаваме напред, да не говорим че самият Закон за радиото и телевизията дава достатъчни възможности в това отношение. Да не си правим илюзията, че за 24 часа ще може да се прецени дали някой някого е обидил, да се нареди програмна схема на телевизия и дали ще може да бъде изпълнен въобще текста, просто порочен е според мен.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Като граждански контрол бих искала да се изясни лицето, което е внесло текста, онзи текст който загуби времето на толкова хора и в крайна сметка стигаме единодушно до заключението, че той трябва да отпадне. Да се уличи по някакъв начин.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Този текст е предложен през 2011 година.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Госпожи и господа, да кажа нещо извън тази тема. Очевидно това е материя, която се познава от много хора тук, засяга много хора и това не е случайно, тъй като тази материя има изключително значение за осветляването на кандидатите и за съзнателния избор на гражданите. Затова обстоятелството, че се е провело малко по-дълго време обсъждането не е лошо.
Аз слушах около 20 минути много внимателно. В тази дискусия отсъстваше гражданина, имаше два субекта – Обществения съвет и представители на медиите, гражданина като защита отсъстваше.
Искам да благодаря на господин Меликов, че ни е отменил като ръководство и ще поема функциите и отговорността. Да помоля господин Меликов, тъй като е водил тази част от дискусията да я резюмира, както смята за необходимо и да му възложим да представи на комисията вижданията, които са произтекли от тази дискусия.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз си мисля, че имаме възможност да гласуваме решение на Обществения съвет.
Решението е следното :
Предлага на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс да отпаднат членовете от така предложения проект, свързани с предоставянето на право на отговор.
Става въпрос за тези два члена – за обществените и търговските медии. Нямам нищо против да предложим допълнително временната комисия и нейните членове, които са елемент от политическата класа, да предложи допълнително да се помисли за етичен кодекс, който да действа като мярка за саморегулация точно в тази сфера.
Оставяме действието на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията, който е недвусмислен и той има много по-широко приложение, няма нужда да го заместваме с друга норма в Изборния кодекс и да препоръчаме изработването точно на такъв кодекс, който ще реши не само този, но и други проблеми.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Категорично съм против това.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, това е предложение за решение, нека да го гласуваме.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Категорично съм против Вашето предложение. Какъв е смисълът, господин Меликов и защо скачат до тавана тия хора?
Смисълът на този текст е, че когато някой засегнат поиска право на отговор и съответната медия му откаже, да носи отговорност затова.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Това е гарантирано по смисъла на Закона за радиото и телевизията.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Те са длъжни да носят отговорност. Това е смисълът на този текст.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Това е гарантирано по Закона за радиото и телевизията, има предвидена и санкция, има и дълга практика по този въпрос.
Колеги, има осигурена защита по друг закон.
Г-ЖА АНЕТА МИЛКОВА: Аз за последен път ще се опитам да изясня казуса с правото на отговор.
Вие сте прав, че когато някой бъде публично злепоставен, когато неговото име по някакъв начин бъде дискредитирано, той има право да се защити, но в процеса на предизборна кампания това трябва да се случва по някакви различни правила, които не виждаме записани тук и ако ги нямаме изрично упоменати, ние няма как да прилагаме този член.
Ние направихме предложение за този текст, който съществува, без никаква друга аргументация на това как ще протече кампанията и кой ще бъде контролният орган, извън това този текст не може да съществува, защото би компрометирал цялата предизборна кампания в медиите. От тук нататък хубаво е да мислите и за друга, съпътстваща тема – разработване на етичен кодекс, други правила, друг контролен орган. Ние казваме, че това е неприложимо. Когато вие бъдете засегнати от мен в ефир, не може този който плаща, да бъде драгия зрител. Вие казвате, че отсъства гражданинът. Ние представляваме гражданина, защото повярвайте, че много малък е процента от нашата аудитория, която всъщност е активен участник на изборите и вие го виждате по данните, които се получават след гласуването. Ние не работим единствено и само за тази аудитория, която се интересува от избори, ние работим и за останалите, които не желаят да участват по някакъв начин активно в тези избори и за тях тази програма, за която те също плащат, тя трябва да бъде гледаема. Съгласете се, че не можем да предложим един продукт, който да бъде ориентиран само към 35 – 40 % от нашата аудитория.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ:
Колеги, подлагам на гласуване следното решение:
Член 190 и член 199, свързани с предоставянето на правото на отговор да отпаднат.
Общественият съвет препоръчва въвеждането на етичен кодекс, който да действа като мярка за саморегулация по отношение на начина на водене на предизборна кампания.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Да отпаднат при създаването на такъв кодекс.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Принципно съм съгласен с вашето предложение, но не съм съгласен толкова с първата част, която прочетохте и която е свързана с тези членове, а по-скоро с втората, а именно създаването на етичен кодекс, за което мога да предоставя за следващото заседание точно начина, по който да бъде формиран, кой трябва да го създаде, какво точно трябва да съдържа и т.н.
Г-ЖА АНЮТА КАЧЕВА: Още сега ще ви кажа – експерти от Института по философия към БАН.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Ако действително има един такъв кодекс, то наличието на тези членове, те абсолютно могат да се съдържат в този кодекс без никакъв проблем, понеже ще има действително една норма, която да ги регулира.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Господин Меликов, моля Ви формулирайте предложенията ясно, защото с дебат няма да стигнем до приключване на тази тема.
Г-ЖА АНЮТА КАЧЕВА: Аз много се извинявам, но имам една реплика. Забравихме да обсъдим нещо важно, или поне не повдигнахме този въпрос.
Според мен няма законодателен орган, който да може да вземе решение за частни медии или за каквато и да било частна корпорация, да се излъчва каквото и да било частно нещо. Това е просто недопустимо за мен, така че това право на отговор трябва да бъде платено в търговските медии, ако се приеме, че то остава.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз веднага Ви апострофирам и казвам следното: независимо от това дали са търговски или частни медии, или както искате ги наречете, в момента в който те отразяват събитие с обществено значение, това се прави безплатно. Мога да ви посоча европейски примери.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: В чл. 18 на Закона за радиото и телевизията се казва, че предоставянето за разпространение на отговора е безплатно за лицата и органите по ал. 1, това са всички тези лица, които се чувстват засегнати.
Поставям на гласуване тогава първото предложение, самостоятелно го поставям на гласуване – да отпаднат правилата за право на отговор, във връзка с това, че те вече присъстват в Закона за радиото и телевизията. Да не присъстват в Изборния кодекс.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 9, въздържали се – няма.
Не се приема предложението.
Колеги, предлагам ви тогава такъв текст, ако смятате че е разумно, а именно това което бяхме обсъдили – член 190 и член 199 да се заменят с въвеждане на етичен кодекс, който да действа като мярка за саморегулация и рамка за саморегулация по отношение на начина на водене на предизборна кампания.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Има конкретно формулирано предложение. Моля произнесете се по него с гласуване.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Предложението е чл. 190 и член 199 да се заменят с въвеждането на етичен кодекс, който да действа като рамка за саморегулация по отношение на начина на водене на предизборната кампания.
Аз мисля, че към това решение можем да приложим и кратки мотиви как сме стигнали до него, във връзка със специфичните капани, които разбрахме и от колегите какво представляват.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, отбелязвам си взетото решение, мотивите също са ясни.
Моля да се върнем към предложението на господин Чипев, което както видях беше доста широко подкрепено. Става въпрос за диспутите.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: По отношение на член 199 може да се добави така, че който е предизвикал правото на отговор той да плати отговора.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, гласувахме го, мисля че е добре текста.
Колеги, постъпи предложение от Българска национална телевизия по отношение на диспутите по чл. 195. В момента текстът предвижда времетраенето им да е не по-малко от 240 минути.
Нека да помислим затова, когато е писан този текст дали не става въпрос общо за диспутите. Тук не става въпрос за единични диспути. Това е мярка, която завишава ако щете броят на диспутите, времето за диспути, няма изискване да бъдат по едно и също време. По-скоро уверяваме колегите от БНТ, че няма такъв проблем и няма да има изискване към тях да правят многочасови диспути.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да обсъдим и гласуваме по въпроса за регионалните центрове, чл. 196.
Г-н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Предложението е на БНТ във връзка с прехода от наземно аналогово към наземно цифрово радиоразпръскване и националния характер на мултиплексите и тяхното покритие.
Да се преработи текстът, свързан с регионални радио и телевизионни центрове, които да бъдат заменени подходящо.
Конкретната дефиниция ще оставим на колегите, става въпрос за регионални радиопрограми, когато става въпрос за телевизиите, те не могат да бъдат регионални.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Брезоев, имам удоволствието да Ви прехвърля топката по не по-малко важните теми, които успяхме част от тях да обсъдим. Дано да е ползотворна дискусията, нямате много време, заповядайте.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Благодаря, аз искам да подчертая, че остават точно 29 минути и да ви помоля да бъдем малко по-дисциплинирани.
Госпожи и господа членове на Обществения съвет, уважаеми гости, за да финализираме тази дискусия и тя да бъде плодотворна, искам да ви помоля тъй като технологичният законодателен процес е свързан с решаване на тези проблеми, фактическо и юридическо решаване от страна на членовете на Временната комисия, да можем да аргументираме добре тези позиции, които синтезирахме пред тях, да ги убедим да вземат тези решения, тъй като става въпрос за редица новаторски решения.
Аз искам да ви помоля да сложим всичко това в плоскостта на равнопоставеност, която осигуряват медиите на всички участници. Вие осигурявате тази равнопоставеност по правила, които трябва да приемат именно членовете на комисията и затова трябва да ги убедим, че това са добрите правила.
Що се отнася до втория субект, и с това искам да направя един преход към онова, което искам сега да ви предложа, тъй като имаме една писмена активност в пощата преди това и това е работа, която всички са го правили, в т.ч. и господин Меликов, г-н Гаджев и всички останали, които бяха съпричастни с тази проблематика, да очертаят втората плоскост, а именно предизборните субекти, които трябва да бъдат равнопоставени.
Тук имаме един голям проблем, който е свързан с промяна в Конституцията, която трябва да равнопостави участниците в изборите, който проблем очевидно ще бъде препъни камък в много голяма степен, затова нашите членове съвсем добросъвестно и задълбочено предлагат решаване на този въпрос.
Дали той ще бъде решен или няма да бъде решен не е ясно, но аз съм написал предварително в пощата и много моля тези, които са го прочели да се включат в дискусията в този ракурс.
Аз съм предложил, ако това нещо не се случи, ние непременно да равнопоставим участниците в изборите в кодекса. Вие знаете много добре, изявлението на г-жа Манолова миналия път беше категорично, че те не виждат шанс да се промени. Въпреки това променили се или не се промени член 12 и свързаните с него членове за равнопоставеност на предизборните участници, ние да направим така, че в предизборната кампания, която е същността на равнопоставеността, участниците да могат да имат възможност да информират гражданите, за да могат гражданите да си направят информиран, съзнателен избор.
Тук искам да си отговоря на два въпроса, от които единия господин Чипев артикулира съвсем ясно. Госпожо Милкова, Вие също поставихте въпроса, кой е органът, който ще преценява и тук аз искам да се върна към онова, което казах, че отсъства гражданинът. Той не отсъства, ние всички сме граждани и той не отсъства като адвокатура, образно казано, защото ние всички сме тук, за да защитаваме гражданите, но гражданинът отсъства като технология, като механизъм и той е именно в ролята на съдник.
Ако ние направим добра, атрактивна, както вие казвате гледаема предизборна кампания, гражданинът ще може да прецени, при това съзнателно, съвестно, информирано. Затова аз ви предлагам тези два участника медии и предизборни субекти да бъдат интерпретирани от вас убедително пред членовете на комисията, именно като аргументи в полза на гражданите, гражданите да бъдат информирани. Това е алфата и омегата на предизборната кампания. Тя се прави не за участниците, а за гражданите, чрез участниците и чрез медиите.
Резюмирам последното изречение. Медиите осигуряват информационно гражданите, държавата осигурява материално информирането на гражданите. Ако това успеем да направим в едно, ние ще постигнем изключителни резултати.
Господин Гаджев, обръщам се към Вас с такава молба.
Още един път аргументирано да помолим членовете на Обществения съвет да се произнесат, ако не с гласуване, то поне с общо мнение по въпроса, дали ние да отидем към настояване те да предизвикат дебат за промяна на Конституцията. Ако застанем около това, да не губим време, защото така или иначе шансовете са в аргументацията на членовете на комисията.
Аз предлагам да оторизираме господин Гаджев и господин Томалевски на следващото заседание още един път да изразят мнението или преобладаващото мнение на членовете на комисията, знам го от разговорите със всеки един поотделно, че е добре да се предизвика такъв дебат, за да могат и конституционно предизборните субекти да бъдат равнопоставени, както в България, така и в чужбина.
Ако имаме една такава нагласа, аз съм готов да направя едно такова формално предложение.
Имате думата.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Ще информирам тук присъстващите, че аз минах доста по-далеч от диалоговия режим и направих едни срещи с представители на посолствата, водещите посолства в България. В момента умишлено не казвам кои са техните имена. Поканил съм ги да участват в един уъркшоп, който да бъде в рамките на 17 – 20 октомври, на който уъркшоп ще поканя всички тук присъстващи, заедно с депутатите, които участват във Временната комисия за изготвяне на проект на нов Изборен кодекс.
Идеята за създаването на този уъркшоп е именно да бъдат дебатирани през европейска призма и през наше виждане тези теми, които току що артикулирахте. Да се възпроизведе един дебат на база конкретни архаични текстове, конкретни промени в Конституцията. Нещо повече. Вчера имах 45-минутна среща с госпожа Зинаида Златанова, която е министър на правосъдието и която ми позволи да я цитирам, и която категорично мисли и споделя мнението, че има архаични текстове, и е недопустимо, и е невъзможно евродепутати от друга държава да бъдат избирани през българските листи и да представляват България в Европарламента, а първородни българи, с българско гражданство да не могат да упражняват своето пасивно избирателно право. Тя е човек, който работи изключително добре с правната норма, знаете че е била представител на Европейската комисия в рамките на 4 години и мога да се осланям на нейните доводи.
Това, което мога да кажа по линия на посланиците.
Те най-малкото могат да предоставят една информация как тези проблеми са артикулирани в тяхното законодателство, в законодателството на Германия, на Франция, на Италия, на Испания и един път завинаги да разберем, че в края на краищата живеем в Европа без граници и сме европейски граждани. Нищо лошо. След като можем да правим изнесени заседания в Израел, в Тел Авив и къде ли не другаде по света, не виждам нищо лошо в това да чуем позицията и мнението на посланиците на различни държави. Благодаря ви.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: И аз благодаря.
Господин Томалевски, тази теза е ясна, въпросът беше да изразим ли още един път категорично становище за дебат по този въпрос.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Уважаеми колеги, становището на Обществения съвет, което сме изработили е качено в пощите. Ние решихме, че по-добрият вариант е, тъй като е достатъчно дълго, защото ние сме го аргументирали, може всеки от вас да даде предложения за корекции и поправки и на базата на това предлагаме с господин Томалевски следващата седмица, вече в по-сбит текст да го представим за гласуване.
Към това становище сме прикачили няколко документа. Това са Конституцията на Франция, становището на международно признатия съдия Гочев, както и становището на Другата България във връзка с чл. 65 от Конституцията.
Затова предлагам да не губим повече време, достатъчно се дебатира по този въпрос, в електронната поща всеки ще получи тези материали. На базата на тях ще чакаме вашите предложения, за да ги обобщим и следващия път да ги гласуваме. Благодаря ви.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Имам много кратко предложение, което е още от предходно заседание и ви моля да се съсредоточим към едно изречение – Част 1, глава 1, раздел 1, което означава: Общи правила, основни положения. В раздел 1 се изброява предмет, обхват, принципи. Да прибавим „Мотиви и цели”. Къде отиваме и какво ни кара да отиваме натам?
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Георгиева, съвсем ясно е формалното Ви предложение, моля да гласуваме.
Който е съгласен с направеното предложение, да гласува.
Гласували „за” – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Ние ще дадем думата на г-н Стефан Манов, но аз специално се обръщам към него с молба да стане ясно, че ние всички подкрепяме идеята да се направи дебат в Пленарната зала за промяна в Конституцията в чл. 12 и останалите членове, свързани с това да се равнопоставят конституционно българските граждани за участие в изборите, в т.ч. да имат право на активно и пасивно избирателно право.
Господин Манов, моля Ви съвсем накратко да изложите Вашето становище, тъй като времето ни напредна, знам че сте далече, благодаря ви за съпричастността. Накратко дайте Вашите аргументи.
Господин Манов има думата, моля за тишина, тъй като той ще говори по скайпа.
Очакваме г-н Манов да се включи на линия.
Предлагам ви, тъй като времето почти изтича, да се съсредоточите за следващото заседание и вниманието ви да падне върху глава 8, която е свързана с представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети.
В тази глава 8 ние имаме формално предложение, което беше подкрепено от няколко граждански формата, свързано с възможността на гражданите да регистрират свои листи във всички многомандатни избирателни райони.
Виждам, че инициаторите от Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс са ни подготвили специален текст, който е раздаден на всички. Моля ви се върху този текст да започнем следващия път дебата, тъй като от опита си смятам, че ще имаме достатъчно време да се произнесем, но нека да се концентрираме върху това. Аз още един път благодаря на господин Меликов за проявената инициатива да покани професионалисти и днес направихме акцент върху така да се каже най-съществената част – информирането на българските граждани.
Сега ако направим акцент и върху тяхната конституционна и законова равнопоставеност, ние ще направим удар в десетката и тогава надявам се, че нещата в България ще бъдат малко по-различни.
Връзката по скайпа с господин Манов не може да се осъществи.
Аз искам да помоля господин Томалевски, тъй като е добре запознат с неговите неща, а господин Манов ако ни чува да изпрати на пощата на комисията своите предложения, за да ги имаме предвид и да ги отчетем за следващия път, с две думи да каже за какво става дума по отношение на идеята на господин Манов.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не мисля, че е редно да изземам думата на господин Манов, той е достатъчно сериозен човек, който може да си даде своите предложения по пощата.
Не мисля, че имаме големи разлики във вижданията си, по-скоро има прилики, ако той артикулира, ще артикулира текстовете на чл. 65 , ал. 1 от Тулуза.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Коректно е това, което предлага господин Томалевски.
Тъй като нямаме време да се впуснем в сериозен дебат, искам да благодаря на нашите гости, които очевидно са направили дискусията такава, каквато е довела до добър резултат. Искам още веднъж да помоля, имайте предвид, че ако успеем да убедим членовете на комисията, които имат нагласа, може би заради това, че има пряка артилерийска подготовка с гражданските протести, може би заради това, че и те като граждани стигнаха до извода, че трябва да се промени нещо в това изборно законодателство, но чуваемост има.
За първи път в моята дългогодишна практика на деятел в изборната сфера чуваемост има. Ако успеем да ги превърнем тези норми в разпоредби на закона, ще стане чудесно, така че да разчитаме на вас.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Едно процедурно предложение, имайки предвид, че вече сме към края на нашата сбирка да дадем отново мандат на нашия заместник-председател да представи всичко това, което тук успяхме да формулираме като някакво становище и в четвъртък да бъде представено на комисията.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз също ще ви изпратя по имейла някои формулировки, които сме приели. Ако сте съгласни също така да представя и глава 12, това което взехме като решение и на заседанието на комисията двамата да представим максимално добре предложенията.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Специално благодаря на господин Меликов и го моля да направи това, което предложи.
Накрая искам да ви кажа, че имам такива ангажименти, които не ми позволяват да дойда навреме на заседанията. Присъствам, защото правя всичко възможно все пак да си освободя някакво време. Това са реалностите, те са по-силни от нас. Това е което исках да ви кажа.
Закривам заседанието.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:
(Владимир Брезоев )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)